Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации

Спомени от СОЦА:Убиха човек, когато бях дежурен в кметството през 80-те.


Беше през 80-те години на миналия век. Бях служител в кметството. Много често вършех канцеларската си работа в извънработно време. През деня имаше много  други задачи. И затова вечер когато нямаше  вече посетители си работех спокойно.

Беше ясна и топла юнска вечер. Разтворени бяха врати и прозорци. Работех си спокойно. Тогава в кметството имаше нощни дежурни – мъже, бивши военни, преминали вече в запаса. Едовременно чаках и нощния дежурен да предам дежурството, което ставаше по опис. Предупредих го, че може да закъснее, ако има да върши някаква лична работа. Тогава селото беше многолюдно. Имаше голямо движение на хора и превозни средства чак до полунощ. А пък нея вечер имаше и другарска наборна среща. Бяха надошли хора от различни места за да се срещнат в родното село. 

Още през ранния следобед площадът беше пълен с хора. След 20 часа всички се прибраха в залата за официалната част. Около 22 часа чух, че някой се качва по стълбището, защото стаята ми беше на втория етаж. Разбрах, че при мен идва нетрезвен човек. Не се изненадах, защото и друг път ми се е случвало някой пийнал съселянин като види, че съм още в кметството да дойде да ме посети. Този човек ме изненада, когато се появи на вратата. Беше непознат. Изцапан, изкалян и с охлузвания по лицето. 

Явно беше и пиян. Говорейки на пресекулки ми се представи. Бил на гости в нашето село, в дома на мъж с когото се запознал в болницата. След като приключило гостуването отишъл на спирката, но автобусът вече бил заминал. Отишъл в ресторанта. Понеже не познавал никого, седнал сам на маса. След малко трима младежи го наобиколили. Когато той отишъл до тоалетната, те го последвали. Поискали да им даде всичките си налични пари. Той отказал - последвали няколко крушета. Паднал на земята.  Тогава му взели всичките пари.       

Разбрах, че човекът беше дошъл да изплачи мъката си и преживяното. Разпитах го да ми даде някакво обяснение за тези младежи. Познавах всички в селото. От описанието за нападателите разпознах един от тях, но това ми беше достатъчно. Казах на непознатия, че още на сутринта ще бъдат повикани в кметството да отговарят за постъпката си. Мина ми през ума да го настаня да нощува в дежурната стая или в някой друга, но видът му и състоянието, в което бе изпаднал не позволяваше това. Казах му, че времето е топло - да отиде и полежи на някоя пейка и там ще изтрезнее. Сутринта ще го изпратим с автобуса. Послуша ме човека и с бавни крачки, залитайки заслиза надолу.

Когато дойде дежурният го уведомих, че има пиян човек навън. Ако дойде да го безпокои да не се притеснява или да се чуди какво да прави. Прибрах се в къщи. Към два часа след полунощ дежурният ми се обади, че когато хората са се прибирали от тържеството, на една пейка в парка намерили мъртъв човек. Нямаше никакво съмнение, че това е същият човек, който дойде да ми се оплаче. Обадих се на дежурния в районното управление на МВР.

Отидох в кметството, за да изчакам дежурната група. След двадесетина минути пристигнаха трима следователи. Първата им работа, като дойдоха беше да транспортират тялото за аутопсия.  Казах им, че имам съмнение за един от нападателите. Когато доведоха младежа в кметството беше със същия зелен панталон, както ми го беше описал пострадалия. Нямаше никакво съмнение, че за него ставаше дума. 

Трябваше само да се докаже. Той отричаше да е ходил в ресторанта, разправяше, че не е виждал никого. Доведоха и една от сервитьорките. Тя назова и другите двама младежи, които са ходили до масата на непознатия. Забелязала е, че са говорили с него, но не е чула за какво. Доведоха и другите двама.

Оставиха ги по един в стая. При тях имаше и следовател да ги разпитва. След това следователите се сменяха, за да могат чрез кръстосан разпит да разберат истината. Използваха професионален метод за това. Нападателите не знаеха, че непознатият човек е починал. Следователите им казаха, че още е в нетрезво състояние, настанили са го в друга стая - когато изтрезнее напълно ще ги разпознае. 

Тогава нападателите признаха за всичко - завели го завели до тоалетните, той се е съпротивявал и не им дал доброволно парите си. Единият го е ударил в лицето. Падайки назад мъжът си е ударил тила в стъпалата на тоалетната. От това е настъпила и смъртта му по-късно. Това беше потвърдена и от съдебно-медицинската експертиза.Нападателите получиха справедливи присъди за това си криминално деяние.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско/Наборе.бг/

Отличник превъртял от скръб и убива състудента си, два дни живял с трупа на жертвата си


Годината е 2001-ва. На 11 срещу 12 юни 25-годишен студент стои като камък в общежитието си на бул. „Марица“ в Пловдив и се налива с алкохол. Обзет е от мъка заради смъртта на майка си, заради липсата на приятели, заради света, който не го разбира. 

В момент на душевен афект хваща чук и разбива на парчета черепа на своя съквартирант. Мозъкът му е по цялата стая. Но това не стига на убиеца. Взeма домакински нож и излива завладялата го мъка чрез прободни рани по цялото тяло на колегата си. С толкова ярост, че чак го разчленява. Два дни касапницата остава в тайна.

 Владимир Николов е родом от Долни Дъбник, Плевенско. Пристигнал в Пловдив, за да бъде студент във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Бил отличникът от курса по „Технология на млякото и месото“. Завършвал дипломната си работа, бил изключително амбициозен. Паралелно с основната специалност Владимир учил още няколко задочно. По характер бил спестовен до скъперничество. Внасял парите си в банка. Получавал издръжка от родителите си, но се занимавал с покупко-продажба на валута.

Колегите му от института го описват като особен. Постоянно стоял сам в стаята си, често обвинявал съквартиранта си за свои проблеми, искал да накара другите да му се подчиняват. Чувствал се самотен, защото двамата му най-добри приятели от ученическите години заминали за Германия.

Запознал се с 24-годишния студент Николай Павлов, с когото съжителствали в общежитие три години. Владо се променил до неузнаваемост след смъртта на майка си, с която споделял най-съкровените си тайни.

На 29 май 2001-ва вечерта той научил лошата вест от портиера, който му казал: „Съжалявам, майката ти не е сред живите.“ Студентът почернява от мъка. „Не знаех на кой свят съм. Питах се какъв е смисълът да живея. Мама я нямаше да ме подкрепи. Успокоявах се, че скоро ще отида при нея. Погребах бъдещето си“, изповядал се синът в съдебната зала.

На 2 юни Владо се прибрал в общежитието. Николай го питал дали е истина, че майка му е починала. Съквартирантът отвърнал само с „да“. Владимир станал още по-затворен. Не ходел на лекции, разхождал се безцелно с автобуси и таксита из Пловдив. Започнал да харчи по 30-40 лв. на ден, което той по принцип не допускал, защото пестил и стотинките.

На 11 юни двамата обядвали в студентския стол, след което се разделили. Владо имал желание да се самоубие в този ден, като тръгнал да търси из аптеките диазепам и нифедипин. Няколко пъти му отказвали, като накрая успял да купи, но на двойна цена. По лицето му бил изписан страх от предстоящата смърт, но не се отказал. Звъннал на близките си, за да се сбогува. Когато затворил телефона, Владо продължил пътуването си без посока. Привечер купил по бутилка вино и ракия. Вървял по улиците, а сълзите се стичали по лицето му. Към полунощ се прибрал в стаята, където Николай спял. Студентът тъкмо се завърнал от родния си град Видин. Владо седнал на масата и решил сам да си устрои пиршество. Сложил чаши, а до тях чук и кухненски нож, който си купил като подарък за студентския празник. Изпил виното до дъно и си налял от ракията.

Едновременно с това глътнал и 10 хапчета диазепам.

Минути след това се изправил, грабнал чука и се отправил към спящия и нищо неподозиращ Николай. С пет удара размазал черепа му, а мозъкът на момчето се разпилял по стените. Не успял дори да извика. Апокалиптичният кървав пейзаж не накарал Владо да се спре. Напротив, вдигнал ножа и започнал безмилостно да го забива в тялото на съквартиранта си – по гърдите, по ръцете и по краката, където сварил. Ръцете му почервенели от кръвта на Николай. Леглото се изпълнило с части от тялото на убития, други се търкаляли по пода.

Владимир се уморил, решил да спре касапницата и да си легне. Николай издъхнал в съня си. Убиецът се порязал повърхностно по гърдите и не излизал два дни от стаята. Заключил вратата с райбер и живял два дни с трупа,без да му мигне окото.

Тайната обаче нямало как да остане скрита дълго време. Родителите на Николай звънели непрестанно по телефона на студента, а той не отговарял. Предусещайки, че се е случило нещо много лошо, те помолили портиерката да провери дали всичко е наред с детето им. Опитала, но никой не отворил вратата на общежитието.

Служителите се усъмнили, когато из етажите се разнесла тежка миризма на разложено тяло. Портиерите повикали дърводелец, който да разбие вратата на стаята.

„Погледнах през ключалката. Владо се разхождаше между леглата. Беше като призрак“, разказал портиерът на полицията. „Удари ме тежка миризма на загниващо месо. Отмаляха ми краката, когато изкарваха момчето“, пък си спомня дърводелецът.

Главата на Николай била размазана, окото избито, устата без зъби, а тялото – на парчета. Баща му изгубил ума и дума, когато бил извикан от съдебните лекари за разпознаване. Убитият студент е погребан в бял ковчег.

След кървавата баня в общежитието Владимир бил оставен за наблюдение в болница в рамките на няколко дни. Раната на гърдите му се оказала повърхностна. Малко след като го преместили в ареста, Владо направил опит да се самоубие. Прерязал си вените със самобръсначка, но негов съкилийник го видял и светкавично извикал надзирателите.

„Съжалявам, че не съм умрял! Кошмар е да си жив! На мен ми харесва перспективата на свободен човек, а не на затворник. Доказателствата сочат, че съм убил Николай. Значи това е направено от моето тяло, а не от психиката. Не от съзнанието. Не от душевността“, казва след убийството 25-годишният Владимир.

Колегите на двамата студенти смятат, че убийството е заради завист. Николай имал приятели, мобилен телефон и лек автомобил, уреден живот. „Завиждаше му за придобивките, подразнил се е и е отмъстил“, споделят тогава състуденти.

„Не можех да си позволя да имам приятелка, защото трябват средства и време. Образованието беше най-голямата ми цел. Исках да завърша и да се реализирам. Ходенето на купони с момичета не се вписваше в моите представи“, разказал още убиецът пред съда. Твърдял, че се разбирали с Николай, тъй като били сродни характери – въздържатели и непушачи.

„Като гръм от ясно небе дойде страшната вест, че синът ми е посегнал на състудента си. Никога не е бил агресивен. Не обърнах внимание, когато взе чука от вкъщи, защото ми каза, че му трябвал да си ремонтира обувките. Ние гледаме кокошки и свине. Владо обичаше пилетата, но е колил животни. Беше много жалостив, а когато се убодеше на пръста, веднага си слагаше лепенка и все питаше дали ще му мине. Как така е посегнал на момчето с нож и го е удрял с чук по главата. Не проумявам!“, казал баща му Петър. Владо му признал, че иска да умре, за да отиде при майка си.

„След нейната смърт е настъпил срив в психиката му“, обяснил неговият адвокат Хари Харалампиев.

Според защитника Владимир се бил откъснал напълно от действителността, което се нарича аутизъм, досущ като героя на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“. Експертиза доказала в съда, че Николов е бил вменяем и е знаел какво върши в онази кървава нощ. Осъден е на доживотен затвор./Ретро.бг/

Актрисата Виолета Донева е била убита


Прокуратурата разследва умишлено убийство на актрисата, потвърдиха за БТА от държавното обвинение. Тялото ѝ, по което са открити следи от насилие, е намерено на 22 октомври след сигнал от съседи. Полицията разбила вратата, за да влезе в жилището.


По информация на "24 часа" по тялото са открити множество прободни рани, има данни и че е душена. По случая са назначени експертизи, за да се установи точната причина за смъртта.  


Към момента официална причина за смъртта на 79-годишната Виолета Донева не се съобщава. 


Заподозряна е нейна родственица, за която има данни, че е с психични проблеми, допълва NOVA. По информация на БНТ заподозряната е внучка на актрисата.Виолета Донева е бивша съпруга на режисьора Людмил Стайков. Двамата имат един син. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.


Родената през 1943 г. звезда на театъра от години не се изявява на сцената. Тя бе обявена за "заслужил артист" през 1974 г. и бе носителка на орден "Кирил и Методий" II степен.


Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век. След това са занимава с дублаж на филми и преводи.


Носителка е на голямата наградата от Фестивала на българския игрален филм във Варна от 1972 г. 

На 11 септември през 2020г.откриват в домът и мъртва богата наследница – майка на две деца


Безжизненото тяло на 21-годишната майка Красимира Куковска бе открито на 11 септември през 2020г. в дома й в село Бегово. Първоначалната версия, по която работеха разследващите, бе самоубийство. Няколко дни по-късно обаче 20-годишният й съпруг Любомир бе задържан за 72 часа и направи пълни самопризнания. Според неговата версия, той отишъл в дома на Красимира на 11 септември, влязъл при нея, ала двамата се скарали.

Младата жена започнала да го гони, казвала, че иска да я остави намира, но той я е заплашил, че ще я гръмне. Красимира го провокирала и му казала: „Хайде, направи го, не можеш“. Любомир твърди, че тя е взела въздушната пушка и я е опряла на гърдите си. По думите му, той е натиснал, без да иска, спусъка и не е имал намерение да я убива.

Красимира остави невръстни дечица на 2 месеца и на 2 години сирачета. Тя е имала богато наследство от баща си, който бил мощен арендатор с над 2000 дка земя, но той и майката починали.

Съдебномедицинската експертиза обаче закова Любомир.„Резултатите от експертизата напълно опровергават версията, която той представи пред съда, а именно, че с жертвата са се сборичкали и тогава случайно е произвел изстрели. Любомир вече е с ново обвинение – за умишлено убийство. Случаят вече е в компетенциите на Окръжната прокуратура“, каза за „Марица“ на 24 ноември зам. окръжният прокурор Галина Андреева-Минчева.

Зловещата история на първия сериен убиец в България - жестокия Сократ


Той е 55-годишен, нисък на ръст, с лек недъг в едното рамо.Сократ Киршвенг е името на първия сериен убиец в България. Той прилича по-скоро като жертва, отколкото на хладнокръвен и жесток убиец, но истината е друга. Той отнема живота на две свои съпруги и прави опит да убие трета. След като е заловен и осъден, той бива освободен заради двете му деца и... касапницата продължава.

Сократ Алберт Киршвенг е роден от майка циганка и баща с гръцко потекло в село Алино, Самоковско. Родителите му умират рано и сиракът отива в Самоков, където работи като чирак и калфа при един дърводелец, а после става и майстор, пише Desant.net.През 1908 г. се жени за Елена Манова и им се раждат две деца — Александър и Райна.

Животът в Самоков обаче, не му харесва, нито занаята му. Затова оставя семейството си и отива в София. През 1917 г. става надзирател във Военна болница и му е зачислено служебно оръжие - пистолет.

В столицата се среща с Вангелия Юрданова — шивачка, която изпълнява поръчки на болницата. Тя има малка къща в „Модерно предградие“ и той отива да живее при нея. Въпреки че делят един покрив, той не я харесва като жена, защото тя е доста е дебела, а и грозновата.

Междувременно той се запознава с Тинка Николова — прислужничка в болницата. Опитите му да я спечели обаче, удрят на камък, защото тя знае за връзката му с Вангелия.В този момент той решава да се отърве от шивачката. Казва й, че е откраднал голяма сума пари от болницата, които е заровил на скришно място. Предлага й да ги вземат и да заминат за Сърбия. Води я на гробището в Малашевци и й показва мястото, където уж са заровени парите. Започва да копае, но скоро казва, че си е навехнал ръката, затова Вангелия да продължи. Жената взима кирката, чопли земята с нея и изхвърля пръстта с лопата, а Сократ я напътства: „Копай по-дълбоко и надлъж, че не помня къде точно зарових тенекията с парите“.

Когато преценява, че ямата е достатъчно дълбока, той убива Вангелия с пистолета си и я заравя в дупката. На Тинка казва, че Вангелия е заминала неизвестно къде и вече може да се съберат, но тя иска да се оженят.

Понеже Сократ вече има християнски брак с Елена и това е записано в църковните регистри, той не може да се венчае отново, освен ако не се разведе. За да се измъкне от тази ситуация той заявява на Тинка, че майка му е била мюсюлманка и той иска да се върне към нейната вяра, а и тя трябва да стане мюсюлманка.

Тинка се съгласява и двамата приемат исляма, прекръстват се на Шакир и Айше и софийският мюфтия ги венчава. Въпреки добре измислената лъжа Сократ-Шакир се опасява, че новата му съпруга ще разбере за Елена и децата, затова взема още едно смъртоносно решение - да се отърве от първата си съпруга.

Наема каруцаря Димитър Цветков, с когото отиват в Самоков. Когато се прибира при законната си жена и децата си им казва, че ще ги води да живеят в София при него. Малко след Горни Пасарел предлага на Елена да слезе от каруцата, за да й покаже черешовата градина, която е купил.

Когато навлизат в гъсталака, я посича със секирата си, връща се и обяснява, че е оставил Елена при негови роднини. Мушка секирата под черджето в каруцата и когато пристигат в София, отива в полицията, където разказва, че Димитър Цветков е убил жена му. Намират окървавената секира и съдът приема, че убиецът е каруцарят. Той е осъден на смърт и обесен.

Сократ-Шакир заживява с Тинка-Айше, но и тя започва да му омръзва. Тя вече не изглежда така хубава, както преди и решава да се отърве и от нея. Завежда я на разходка в Горна баня и когато стигат до място, което той смята, че е достатъчно усамотено и няма кой да ги види, започва да я души. Тя обаче, успява да извика. Чули вика при тях се появяват хора, викат полиция и убиецът е заловен. Осъден е на смърт.

Заради двете си деца е помилван и лежи 17 г. в затвора, където работи като дърводелец, за да осигурява издръжката им.

Освободен е през 1937 г., но е без пукната пара. Отива при леля си Евтимия, сестра на баща му, която държи малка бакалница в квартал Подуяне, за да иска заем. Жената обаче му казва, че няма пари, но той не ѝ вярва и затова, когато се обръща с гръб към него я съсича със секирата, която носи със себе си. Претършува бакалницата, но намира само 20 лв., което е твърде малка сума. Затова се качва на втория етаж, където се намира жилището на леля му, но и там не намира пари.

В една от стаите е нейният съпруг — 85-годишният Иван. Заплашва го, че ако не му даде пари, ще го убие. Старецът изважда 2 лв. от портфейла си и казва, че това са всичките му пари. Тогава Сократ вижда, че той има позлатен часовник и иска да му го вземе. Старецът се съпротивлява и Сократ го убива със секирата. Взима часовника и някои други вещи, които смята, че може да продаде. На излизане слага табелка на вратата на бакалницата, на която пише, че няма да работи през следващите 10 дни.

Една от редовните клиентки обаче, се усъмнява в истинността на написаното, защото никога до сега магазинчено не е преставало да работи. Обажда се в полицията, разбиват вратата и намират двата трупа. Полицията няма представа, кой е убиецът.

Следователят има зорко око и забелязва, че на колана на Иван виси верижка, а няма часовник. Започва да обикаля часовникарските ателиета. Той разпитва дали някой наскоро не им е продавал позлатен джобен часовник, след като клиентката на убитото семейство разказва в полицията, че е виждала такъв у 85-годишния старец. Попада на един часовникар, който е купил такъв часовник преди два дни и дава описание на мъжа, който му го е продал.

Сократ има досие в полицията, към което са приложени и снимки. Когато ги показват на часовникаря, той веднага го разпознава. Скоро след това убиецът е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Последното му желание е да бъде погребан като християнин и децата му да не узнаят, че е убил майка им.

Жива ли е Иления? Или къде е дъщерята на Ал Бано и Ромина Пауър


На 31 декември 1993 година Ал Бано и Ромина Пауър чуват дъщеря си Иления Кариси за последен път. Малко по-късно най-голямото момиче на известните италиански певци излиза от хотел в Ню Орлиънс и повече не се връща.

Тогава Иления е на 23 години. Тя е художник, певица, актриса, пише поезия и обича да пътешества по целия свят. Именно хобито й я отвежда в САЩ, където нищо не предвещава, че нещо може да й се случи. Но в първите часове на 1994 година родителите й не успяват да се свържат с нея. Не успяват и в следващите дни. Не успяват никога. На 18 януари те съобщават на полицията за нейното изчезване.

Всичко това се случва при загадъчни обстоятелства в Ню Орлиънс, Луизиана. По това време Иления е отседнала в хотела заедно с уличния музикант Александър Маскела. Първоначално именно той е арестуван за изчезването й, но в последствие се разбира, че не е отговорен, и е освободен.

Следват дълги години на надежда и страх в очакване на различни новини. През тях бащата Ал Бано сякаш свиква с мисълта, че никога няма да открие детето си. Не и майката. Ромина Пауър не престава да вярва, че ще намери дъщеря си, защото тялото й така и не е открито.Една от версиите, които дълго време се разглежда като основна, се базира на показанията на охранител, който описва момиче, напомнящо за Иления. 

Той разказва, че тя се е хвърлила в река Мисисипи с думите, че принадлежи на водата. Тяло обаче така и не е открито. И докато Ромина не спира да смята, че дъщеря й е била отвлечена и сигурно е жива, Ал Бано се опитва да се примири с тъжната истина. През 2013 година той дава да се разбере, че приема версията на охранителя и дори иска декларация за предполагаемата смърт на дъщеря си.Но опитите да бъде разгадана загадката на изчезването не спират. Частни детективи и любители на заплетените случаи продължават да търсят друго обяснение. Не след дълго идва нова версия.

През 2015 г. в град Тампа е открито тяло. Възстановка на лицето на жертвата напомня поразително на Иления. Но без категорично доказателство не може да се твърди нищо. Затова и полицаи от САЩ се свързват с Ал Бано, за да поискат ДНК-то му. Следите на разследването завели полицаите до Кийт Хънтър Джесперсън – 60-годишен канадец, който излежава три доживотни присъди в щатския затвор Сейлъм, щата Орегон.

120-килограмовият сериен убиец е известен като Хепи Фейс – „щастливото лице“, заради усмивката, която рисува под самопризнанията си, изпращани от него до вестниците. Той се хвали с убийствата на 160 души, но е доказано, че е умъртвил 8. Сред тях е и намерената в Тампа жена.Той разказал, че жертвата се представила като Сюзън. Това е псевдонимът, който Иления си е избрала по време на престоя си в САЩ. 

Трупът е намерен на 15 септември 1994 г., а Кийт Джесперсън обяснил и че не помни добре кога точно е извършил убийството. През 2014 г. полицията в Палм Бийч моли експерта Пол Муди да реконструира лицето на неразпознатата жена от Тампа с помощта на заподозрения в престъплението Джесперсън. Приликата с Иления е поразителна, но въпреки това всяко съмнение ще отпадне едва след ДНК експертизата. 

За щастие или не, тя не дава съвпадения. Иления отново не е открита.Въпреки това през декември 2015 година трибунал в италианския град Бриндизи – района, в който била последната жилищна регистрация на Иления, обяви дъщерята на певците официално за мъртва. Това стана по молба на самия Ал Бано. Съдът спази процедурата и 2 г. очакваше новини за евентуалната съдба на момичето. Ромина Пауър обяви, че е дълбоко огорчена от решението на Ал Бано, с когото в този момент вече бяха разделени.

Въпреки всички опити историята да бъде разплетена, и до днес тя няма обяснение. И се е превърнала в един от най-големите италиански трилъри.Вижте още:Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща

Източник:bg-voice.com


Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието-7 куршума за приватизатора на 7 хотела




Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието и до днес остава неразкрито. Куршумите покосяват Димитър Янков – председател на Общинския съвет на Несебър и най-големият хотелиер в Слънчев бряг. Килърът не е намерен, поръчител може да бъде всеки от враговете на бизнесмена, а те са много. 

Убийството го спира за осъществи една от мечтите си – да бъде кмет на Несебър. Покушението е извършено няколко месеца преди местните избори, но мотивът не е политически, а икономически, твърдят криминалисти, пише в. „Труд“.

На 9 май 2007 година вечерта, както почти през ден, Димитър Янков е тръгнал при любовницата си Красимира Маринова. Този път той е без охрана. Около 21,30 ч общинарят паркира луксозния си джип „Порше Кайен“ пред дома й на бургаската улица „Гладстон“. Приготвя се да слезе, когато към автомобила се приближава слаб мъж и стреля. Точно 7 пъти. Всичките куршуми попадат в главата на жертвата. След това килърът спокойно си тръгва.Броят на изстрелите едва ли е случаен. Седем са хотелите на Янков в Слънчев бряг.

Той се прочува като първия приватизатор в курорта, след като купува хотел „Хризантема“. Мъжът, който по-късно ще се изкуши и от политиката, притежава и десетки от най-оборотните заведения в скъпия курорт. Парите обаче не стигат, за да бъде Янков напълно щастлив. Нужна му е и власт, за да пази и развива придобитото, след като Слънчев бряг става апетитен залък за мутри и от групировките в София.

Като председател на местния общински съвет, Янков си създава много врагове, които са хвърлили око на курорта. Затова криминалистите така и не стигат до читава версия за убийството, въпреки че във фаталната вечер има няколко надеждни свидетели. Двама души – продавач и клиент в съседен магазин виждат разстрела и запомнят добре фигурата и други подробности за килъра. Възрастна жена, хвърляща боклука, се разминава с него секунди след стрелбата. Друг минувач забелязва как убиецът се качва в автомобил, който потегля в известна посока. Намерено е и оръжието, което е изхвърлено в контейнер, недалече от мястото на престъплението. 

Това е газов пистолет „Байкал“, преправен в боен. Убиецът дори не се е постарал да изтрие отпечатъците от пръстите си. Изолирано е и ДНК-то на стрелеца, но това не помага той да бъде открит. В масива на МВР няма негови данни.Криминалистите тръгват да нищят най-логичната версия – икономически интереси. Оказва се, че Янков е имал конфликт с видни сикаджии заради спор за границите на концесията за плажа. Басейните на два от хотелите му са построени в зоната, която софийските мутри са получили и затова са му поставили ултиматум – или 100 000 евро годишен наем за басейните, или да ги събори. Той естествено отказва, при това грубо, но разследващите не намират доказателства, че зад убийството стои тази силова групировка.

Откриват се факти за разправиите между Янков и бившия му приятел и колега Николай Трифонов. Двамата първоначално си поделят властта в града – Трифонов е кмет, а Янков – председател на Общинския съвет от листата на Свободна радикалдемократическа партия. Постепенно обаче помежду има започва вражда и взаимни заплахи за убийство. Причината, според местните е, че Янков е искал всичките блага около брега в общината да останат за тамошните хора, докато Трифонов бил на друго мнение, а и притискан от София да наложи мощна външна групировка. Кметът не издържа на напрежението и напуска поста си няколко месеца преди стрелбата, малко след това е изпратен на работа в българското консулство в Одеса. Според запознати, той се страхувал за живота си заради заплахите на Янков.

След като Трифонов се оттегля, приватизатор №1 решава, че най-сетне ще се сбъдне желанието му да стане кмет на Несебър. За временно изпълняващ длъжността е избрана неговата близка Магдалена Мандулева и така Янков започва да се превръща в пълновластен господар на района.

В Несебър и Слънчев бряг още помнят, че Янков е започнал кариерата си като пиколо при социализма. Първата голяма покупка прави през 1994 г. с парите на жена си Регина Щайн, която получава наследство. С нея той се запознава в Германия, докато работи в корабостроителен завод там. После започва да купува парцели и да строи още няколко сгради, взема обекти под аренда, които после стават негови, докато се превърне в най-големият частен собственик в курорта. Това му коства обаче доста нерви и заплахи. 

Говори се, че още в средата на 90-те години Янков вижда в лицето на своя адаш Димитър Желязков – Митьо Очите, надежден защитник срещу атаките от София. По това време Митьо Очите е от ВИС, но това не пречи двамата да се сдушат.През 1997 г. избухва граната на терасата на жилището на тогавашния кмет на Несебър Живко Георгиев. Физическият извършител е заловен – това е Петко Крумов-Камбоджанеца. При разпитите той твърди, че именно Димитър Янков е поръчител на покушението и големият приватизатор и арендатор за кратко е задържан. Скоро след това обаче Камбоджанеца е намерен овъглен при мистериозен пожар в тайната вила, където е настанен.Разследването зацикля, а Янков си наема като охрана Митьо Очите и още няколко яки момчета. Твърди се, че с негласната помощ на новия си покровител Очите бързо прави солидна кариера като тартор на Южното Черноморие.

Месец преди убийството на Янков през 2007 г. Митьо Очите е арестуван. Общинарят става нервен, твърди, че очаква да посегнат на хотелите му. Той обаче не е мислел, че ще посегнат на живота му и затова във фаталната нощ отива сам при голямата си любов, на която е подарил уникално „Бентли“ и изключително скъп мезонет в центъра на Бургас. Там обаче вече го чака килърът, който е изучил в детайли навиците му. И който ще остане неизвестен.

От пиколо – до най-големия баровец на Слънчев бряг

Империята на Димитър Янков не само не се разпада след смъртта му, но продължава да процъфтява. Тя е управлявана от дъщеря му Ивалина, която ръководи най-голямото хотелско дружество на Южното Черноморие „Слънчев бряг хотел холдингс“ АД. Жена му – немкинята Регина, е член на борда на директорите заедно със съдружника на Янков и негов близък приятел – Йордан Йорданов.

Янков започва бизнеса си от нулата. Дълги години той е пиколо, работи и като барман, но след промените на Десети ноември вижда своя шанс да забогатее. Още през 1989 г. става арендатор на бара на хотел „Поморие“по онова време, а след това в съдружие поема под аренда хотелски комплекс „Бургас“. Той е председател на Съюза на наемателите и арендаторите в Слънчев бряг . Годишният оборот от фирмите му е около 100 млн. лева, давал е работа на 1000 души. Името му беше замесвано в почти всички по-големи скандали в комплекса, включително и в опита за тайна приватизация на 18 хотела заедно със скандалния бос на строителна пирамида Соломон Анжел.

Източник:trud.bg


През 2005 г.край централната алея на хасковския парк „Кенана“ жена се натъква на стаховита гледка


Труп с дълбока рана в гърдите и в напреднал стадий на разлагане бе открит на 25 юли 2005 г. между дърветата и храстите край централната алея на хасковския парк „Кенана“. На страховитата гледка се натъкнала местна жена около 16 часа. 

Веднага след сигнала ѝ до дежурната част на полицията районът бе отцепен от полицаи. Цяла вечер край трупа дежуриха двама униформени, а тялото бе вдигнато в 8.30 часа на следващата сутрин.

Край намерените човешки останки бе открит и инхалатор за астматици, пише в. „Марица“. Мъртвецът бил облечен с фланелка и дънки. Полицаи разпитваха служители от персонала на близко заведение дали не са забелязвали наоколо или да са намирани и летни мъжки чехли.Собственици на породисти кучета пък разказаха, че от около 2 седмици питомците им бягали с подвити опашки от мястото, където бе открито впоследствие тялото на Сашко. Отпреди седмица от силната воня на леш се оплакаха и редовно преминаващи край мястото хасковлии.

„След извършената от съдебния лекар д-р Христо Еленски аутопсия стана ясно, че се касае за убийство“, разказа тогавашният директор на РДВР-Хасково полковник Иван Петров. Според започналото разследване животът на жертвата е отнет 13-14 дни преди да бъде открито тялото. Криминалисти установили, че убийството е извършено на същото място, където е открит трупът. Оперативно-следствената група установила при огледа, че части от тялото били мумифицирани. Полицаите открили, че жертвата е 18-годишният Сашко Дойчев,обявен за национално издирване 21 дни преди да намерят трупа му. 

Сигналът подала неговата баба. За да не се пречи на основната версия, по която работят следователите и криминалистите, първоначално бе дадена заблуждаващата информация, че кръвопролитието е плод на тийнеджърска разправия за момиче. „Целта беше да се притъпи вниманието на основния заподозрян“, споделиха запознати със случая, сред които и дългогодишни криминални репортери.Сашко нямал криминални прояви. Живеел в квартал „Бадема“ заедно с по-голямата си сестра и майка им Таня. Младежът бил кротък, вежлив и не е създавал проблеми на околните с поведението си. Истинският му баща живеел в димитровградското село Странско.

„От около седмица след изчезването на момчето майка му не се била появявала в семейното им жилище, казаха съседи, докато от отворения прозорец на осиротелия и заключен апартамент тъжно се вееше бяло дантелено перде“.Приятел на Таня бил 43-годишният Георги Караджов, когото полицията причаквала пред входа, за да го разпита.

„Георги е автомонтьор, не вярваме той да е затрил сина на Таня“, коментираха тогава хора от квартала. Пред криминалисти други познати на Таня и Георги разказали, че двамата живеели заедно от 1990 г.

„Скандалите при тях бяха ежедневие“,

твърдели обаче съседи пред разследващите. Затова Сашко гледал да ходи често при 65-годишната си баба Стойка, която имала жилище в кв. „Орфей“. По информация на нейни познати Таня решила да се спаси от системния тормоз, като замине на работа в чужбина. Тя обаче оставила писмо, с което предупреждавала сина си да се пази от пастрока си. На този лист хартия се натъкнал и Георги, вероятно тогава е решил да се саморазправи с момчето, за да нарани майка му“, разказаха близки до разследването.

Преди да се стигне до фаталното събитие в нощта на 13 юни, Георги запивал цял ден в кръчма край блок 15 в кв. „Бадема“, разказали информатори на криминалистите.Около час и нещо преди полунощ в съдбоносната вечер тийнейджърът се появил пред входа на майчиния си блок. „Караджов го застигна и двамата взеха да си говорят нещо“, обяснили на полицаите хора от „Бадема“. Пастрокът придумал момчето, че иска да се сдобрят, повикал такси по GSM-а си. Жълтата кола ги оставила до отбивката от пътя към централната алея. Георги помолил шофьора малко да изчака.

„Ще се поразходим малко и се връщаме“,казал Караджов. Минали над 10 минути, а пастрокът и младежът не се появили. Таксиджията набрал номера на Караджов и го попитал да ги чака ли още. „Връщаме се, ей сега“, чуло се в слушалката. Шофьорът преместил возилото си на по-светло, до някогашната Руска гимназия. Минал още около четвърт час и след като 43-годишният мъж и младият му спътник не се появили, в таксито се качили други клиенти.

През това време Георги примамил между дърветата жертвата си. В тъмнината пастрокът извадил джобно ножче и с един удар забил 10-сантиметровото острие в сърцето на Сашко.

Убиецът, докато реже салам: „С ей този нож го прободох“

Процесът по случая започна през юли 2006 г. През цялото време Караджов отричаше да е убил Сашко. Защитата му наблягаше на факта, че няма преки доказателства Георги да е убиеца и дори по иззетия от него нож не били открити следи от кръв и ДНК на 18-годишното момче. Показания пред Темида даваха и представители на криминалния контингент, според един от които подсъдимият си признал пред него на пияна глава, че затрил сина на приятелката си. „С ей този нож го прободох, ми заяви Жоро, докато режеше салам за мезе“, обясни разпитваният.

Караджов и адвокатът – опитният юрист Димо Стоянов, настояваха на версията, че младежът е убит заради борчове на майка му към хора от ъндърграунда. Защитата изрази и съмнение, че майката на Сашко опитвала да подкупва свидетели. Самата Таня пък предяви иск от 100 000 лв. кръвнина към бившия си приятел. Точно след това заседание стана ясно, че мъртвото момче е положено в Централния гробищен парк след социално погребение, като разноските са поети от Община Хасково.

На първа инстанция делото приключи на 3 ноември 2008 г. Тогава Окръжният съд в Хасково призна Георги Караджов за виновен и го наказа с 16 години затвор. Освен ефективна присъда Темида постанови и 50 000 лева кръвнина за роднините на убитото момче наред с разноските по делото. Майката на жертвата реагира тежко и разплакана коментира пред медиите, че единството справедливо наказание за убиеца на сина ѝ е смърт. На 11 май 2009 г. първоинстанционното наказание бе потвърдено и от Апелативния съд в Пловдив.

Опитът за самоубийство

Дни след убийството Караджов решил да сложи край на живота си. Той се качил на виадукт от магистрала „Хемус“ и се обадил на майка си, за да я уведоми, че ще се самоубие. Разтревожената жена веднага се обадила в полицията. На мястото отишъл лично началникът на столичната „Магистрална полиция“ капитан Божидар Вучков. С риск за живота си офицерът успял да придума стъпилия от външната страна на парапета на моста „Ечемешка“ мъж да не скача. „Исках да напусна този свят от любовна мъка“, обяснил Караджов на софийските служители на реда.

„Няма кой друг да го е извършил, значи трябва да съм аз!“. Това заявил Георги пред психолози от МВР след свалянето му от виадукта. Той се съгласил и да мине през детектор на лъжата. Данните от полиграфа, според вещо лице, показали индикации, че Караджов е извършителят, стана ясно на друго заседание.

През 1993 г. в бар „Божура“ в град Баня настава истинска касапница


Цайкин убива двама в дискотека, докато кара отпуск от затвора.Извършва първото си убийство на 16 г., отмяна на смъртното наказание го спасява от разстрел.

Датата е 26 февруари 1993 г. 33-годишният Никола Цайкин и доведеният му син се отбиват в бар „Божура“ в град Баня. Настава истинска касапница, в която за 30 секунди има два трупа и още толкова ранени. Така Цайкин става един от последните, осъдени на смърт в България. През 1998 г. обаче смъртното наказание е отменено и двойният убиец получава доживотна присъда без право на замяна, която излежава в пловдивския затвор.

С годините Цайкин си печели името на затворника с най-интересна съдба. Той е зад решетките вече 29 години. Неведнъж е разкривал в редките си интервюта, че съжалява и че е имал достатъчно време да преосмисли какво се е случило в онази нощ. Спомня си събитията като на филм, съобщава „Марица“.Вечерта на 26 февруари Цайкин, приятелят му Геро и доведеният син Николай отиват да се забавляват в бара. Плащат по 10 лв. вход, избират си сепарета, настаняват се и започват да поръчват питиета едно след друго.

Купонът е във вихъра си и по нищо не подсказва, че скоро ще се лее кръв. Синът на Цайкин танцува с гаджето си. Минава полунощ, когато звънят на момичето да се прибира. Николай отива да я изпрати до дома й. На връщане в дискотеката обаче става голяма разправия. Спречква се с мъже от друга компания, като поводът е дали отново да плаща 10 лв. за вход, тъй като вече е напуснал веднъж заведението. Настава бой. Включва се и приятелят на Цайкин.

Мелето става все по-жестоко с всяка изминала секунда

Тогава Цайкин се намесва. Първо опитва да реши проблема по мирен път. Подвикнал два-три пъти всички да спрат, но резултат нямало. Тогава вижда как към него се е засилил мъж с нож. Вади своето 16-сантиметрово острие и намушква един, след което пробожда ръката на втори, събаря с юмруци трети и му нанася четири удара с хладното оръжие в гърба. Тогава от заведението излиза и бодигардът, който се намесва, за да предотврати кървавото клане.Цайкин намушква и него в бъбреците и гърдите. Равносметката от екшъна – двама умират, двама са ранени. След клането настава истинска суматоха. Чуват се писъци и далечен вой на полицейски сирени. Цайкин бяга. Прибира се у приятеля си Геро, мие ножа си и си сменя дрехите.

Всъщност, докато трепе наред в “Божура”, Цайкин е обявен за национално издирване. Пуснали го в едномесечен домашен отпуск от затвора, където вече излежавал 16-годишна присъда за опит за убийство на таксиметров шофьор и полицай, но той съвсем “забравил” да се върне. Преди това вече е излежал 10-годишна присъда за друго убийство. През 1976 година, когато е на 16, заедно с приятели ликвидират тартора на бандата, в която той се учел на “занаят”, защото ги натопил за дребна кражба.

„Просто стана объркване. Чаках Върховният съд да анулира наказанието ми. Надявах се да ми намалят присъдата само на три години, а вече имах навъртени с шест месеца повече. От адвокатите научих, че в двумесечен срок ще излезе решението, но стана белята в „Божура“. Оная вечер не бях отишъл да убивам, а да се веселя. Не можех да оставя доведения си син в беда, трябваше да го защитя. Нападнаха ме и затова посегнах“, казва Цайкин в интервю пред „Труд“.

На 9 юни 1993 г. Цайкин е извикан за разпит в Карлово. Докато дава показания обаче, забелязва отворения прозорец и за секунди изчезва пред смаяния поглед на следователя. „Отидох на морето да се укрия“, признава той.

Месец по-късно Цайкин е арестуван и прави опит да се самоубие. В зората на демокрацията процесът срещу него предизвиква гняв. На 21 октомври 1993 година в ранни зори сградата на съда в Карлово е обсадена от близки на жертвите и пострадалите граждани. Насъбралите се искат възмездие и незабавна присъда. Дори опитват да стигнат до Цайкин, за да го линчуват. Налага се да се използва лъжата, че в съда има пожар, за да се разотиде бясната тълпа. В залата прокурорът иска смъртна присъда.„Явно за него човешкият живот няма стойност. С убеденост искам най-тежкото наказание, защото днес можеше да има четири черни забрадки в залата“, казва той пред съдийския състав. На 15 ноември 1994 г. Цайкин е осъден на смърт чрез разстрел, както и да плати обезщетение на роднините на жертвите. През 1998 г. смъртното наказание в България е отменено. Цайкин е наказан с доживотен затвор без право на замяна и е спасен от куршума.

През 2006 г. Никола Цайкин подава молба за възобновяване на наказателното производство срещу него, но Окръжна прокуратура му отказва. След като прекарва години наред сам в килия, в началото на 2011 г. е преместен в обща.

Зад решетките чете и пише стихове, става набожен

Вапцаровата „Песен за човека“ в голяма степен приляга на Цайкин. „В затвора попадна на хора и стана човек…“. Зад решетките двойният убиец търпи пълна промяна. Иска да работи, не се притеснява от никаква дейност, стига да е зает с нещо. Рисува, пише стихове. Десет месеца бил включен в производството и шиел обувки. „От една страна съм затворник, но от друга – душевно свободен. Ако ме нападнат, ще отговоря словесно, но никога с нож. Не съм свикнал с мисълта, че ще бъда постоянно в затвора. Изляза ли, ще си стоя вкъщи, на работа и пак в домашна обстановка“, разсъждава затворникът в интервю през 2009 г.

Той е изключително активен във всички празнични мероприятие. Рисува картички за Коледа и Великден. С тях участвал на затворнически конкурси и спечелил куп награди. Измислил си е своя техника така, че картичките му да изглеждат като напечатани.

Най-голямата страст на Цайкин обаче е Христо Ботев. Научил е цялата му поезия наизуст и я декламира при всеки удобен случай. За времето, което е прекарал зад решетките, е изчел цялата затворническа библиотека. Освен творчеството на Ботев познава в детайли и произведенията на други родни поети.

Любимото му стихотворение на Ботев е “Моята молитва”, защото го чувства най-близко до себе си. Една от поемите, които Цайкин пише зад решетките, е озаглавена „Килия 77“. Бил затворен в нея, когато получил смъртната присъда за кървава свада в Баня.

В затвора осъденият за жестоките убийства става и изключително религиозен. Посещава редовно затворническия параклис и се отдава на вярата. Благодари, че зад решетките е станал по-добър човек.

През лятото на 2020 г. Цайкин прекарва COVID-19 в килията. Не го е изкарал тежко. Имал е висока температура и кашлица, но бързо се вдигнал на крака. Психолози казват, че се отличава от другите затворници с високия си дух и интелигентност.Вижте още:Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието-7 куршума за приватизатора на 7 хотела

Мистериозната смърт на основателят на охранителна фирма „Клуб 777“– Жоро Италианеца


“Основателят на охранителната фирма „Клуб 777“ Георги Калапатиров – Жоро Италианеца е обожавал песента „Бедни и богати“. Това разказва пред в. „Телеграф“ певицата Елена Чаушева, която е автор на текста, превърнал се в любим на мутрите от 90-те години на миналия век в България. 27 години след показния разстрел на Италианеца Чаушева, наричана „майката на борците“, си спомня само с добро за него.

„Жоро Италианеца обожаваше песента „Бедни и богати“, чийто автор на текста съм аз. Познавам ги от деца – и Жоро, и Маджо, и Маргините. От времето, когато бяха млади спортисти в Олимпийски надежди. Бяха весели, влюбени в живота момчета“, спомня си Чаушева, наричана „майката на борците“ поради познанството си с болшинството от тях в зората на демокрацията. „Аз се познавах с един от треньорите им и покрай него се запознах и с тях. Т

е знаеха целия ми репертоар, толкова пъти са пеели с мен и на спортната база в Белмекен, и в Тетевен. Толкова пъти съм ги изпращала на аерогарата, когато заминаваха на състезания“, спомни си още Чаушева.Тя обяснява, че била много близка с Жоро Италианеца и той буквално се изповядвал пред нея, била му душеприказчик. Чаушева помни добре и датата на смъртта му. На 6 април 1995 г. през нощта на Гребната база в Пловдив с един куршум бе застрелян Италианеца.

Три години по-късно бе убит и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. В началото на април 1995 г. Италианеца е в нелегалност, защото от полицията го търсят заради бой в пловдивска дискотека. Със съдружника му Петър Патерицата са обявени за национално издирване. Двамата се крият в Гърция, след което се връщат в България. В края на март са в курорта Боровец, като дори не дават вид, че се притесняват от полицията. На 5 април Жоро Калапатиров се отбива вкъщи. 

Носи спортно облекло и споделя с майка си, че отива към Пловдив. Във фаталната нощ срещу четвъртък той освобождава охраната и шофьора си и отива на мистериозна среща на Гребната база. Какво точно се е случило там и с кого се е срещал така и 27 години не е разкрито. Говори се, че Италианеца е носел куфар, натъпкан с пари, които били предназначени за ченге, което трябвало да го свали от бюлетина за издирване. На приближените си Италианеца споменал само че трябва да осъществи сделка. Вместо свободата си обаче Калапатиров среща смъртта. Когато след един час негови приятели отиват да го приберат, откриват трупа му. И до днес не е ясно кой е дръпнал спусъка. За убийството е проверяван соченият за автокрадец №1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца, но става ясно, че не е намесен.

„Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше нареден. Беше суетен. За мен лично те бяха много добри момчета. Аз бях и съм близка със семейството му. Баща му Митко почина, майка му е жива. Познавам брат му. Преди 3-4 години за последен път се събрахме в заведение по повод смъртта на Жоро. Ние така си го почитаме. Но COVID пандемията промени много неща – няма как да се правят сбирки с много хора. А и аз вече съм на 72 години, на тази възраст човек има различни заболявания. 

Изкарах тежко вируса и почти не излизам от вкъщи. На 8 април имам рожден ден, навършвам 73 години“, разказа още Елена Чаушева. Чаушева е пяла с оркестър „Канарите“ по времето на разцвета на борците. Пред „Телеграф“ тя си спомни, че написала текста на култовата песен „Бедни и богати“ в момент на влюбеност и тъга. „Мелодията е на гръцка песен, беше бавна, протяжна. Първо изпълнявахме нея. 

На един Ивановден, в особен момент на влюбеност измислих българския текст към нея“, разказа Чаушева. След време певицата Тони Дачева е записала песента със същия текст.И до днес тази песен звучи на гроба на Италианеца. Всяка година приятелите на Калапатиров палят свещи на лобното му място и в родното му село Златитрап. Бившите представители на ъндърграунда отдават почит и след това се събирали в известен ресторант в Пловдив. През последните две години обаче тази традиция била нарушена заради COVID пандемията. На поклонение ходели само най-близките, а срещите в ресторанта и пеенето на песента били забравени. Вероятно е този април традицията да се възроди, тъй като ограниченията паднаха. „Може би ще се срещнат отново, както в старите времена“, допускат негови познати.

Калапатиров учил в Спортното училище в Чепеларе, където тренирал борба и от там имал доста приятели, които го почитат и до днес. Освен с борба, Италианеца се е занимавал и с футбол като емигрант в Италия. На Ботуша играел още степ танци и тренирал деца по борба. Три години живял в Милано. През 1992 г. се върнал в Пловдив. Година по-късно заедно с няколко души от спортните среди създали “Клуб 777”. Започнали да се занимават с охранителна и застрахователна дейност.

Калапатиров вложил в бизнеса спестяванията от работата в Италия, почти 2 млн. лева. Именно заради гурбета му лепват прякора Италианеца. В първите години на прехода и преразпределяне на капитали новите бизнесмени се набъркват в конфликти с опоненти в застрахователните структури, стига се до стълкновения и кръвопролития. “Калапатиров не се намесвал често в скандали, но не е оставал и настрани”, спомнят си негови познати. До лятото на 1994 г. досието в полицията му е чисто. По онова време е първият инцидент с него. Една вечер участвал в престрелка с полицаи по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в инцидента дали показания срещу него. По-късно се набъркал в побой над бодигард в дискотека в Пловдив и бил сред обявените за издирване. Известно време се крил у нас и в Гърция. Постепенно бизнесът на “седмиците” започва да запада. Те купуват фалирала банка, но не успяват да увеличат капитала. На 24 март 1998 г. е застрелян и Петър Петров-Патерицата, докато се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „Кючук Париж“ чакала от засада кола. Когато джипът приближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е убит с шест куршума, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по чудо.

Почитат го със сръбски оркестър

Известен сръбски оркестър идва всяка година в заведение в Стария Пловдив, където бивши членове на някогашните групировки се събират, за да почетат паметта на Италианеца. Според запознати към него има нещо като „култ към личността“ и се явява обединител на всички мутри в отвъдното. Който е бил близък с някой покойник от групировките, винаги идва да почете Италианеца, твърдят хора от пловдивския ъндърграунд. Те пристигат в началото на април под тепетата, като мястото на срещата обикновено се пази в тайна.Вижте още:Цайкин убива двама в дискотека, докато кара отпуск от затвора.Извършва първото си убийство на 16 г., отмяна на смъртното наказание го спасява от разстрел.

Хървати взривяват джипа на Косьо Самоковеца 7 месеца преди разстрела в Амстердам


Хърватски бомбаджии, ветерани от войната в Югославия, са най-вероятните наемници, поставили самоделно взривно устройство на пътя за Самоков край Пасарел. Бомбата избухва точно в 15.40 ч. на 31 март 2003 г., а мишената е бизнесменът Константин Димитров – Косьо Самоковеца.

Експерти по взривовете са категорични, че почеркът е югославски, а целта – сплашване, пише в. „Телеграф“.Ако са искали към онзи момент да убият Самоковеца, са щели да го направят. Близо седем месеца по-късно той вече е разстрелян на оживения площад „Дам“ в Амстердам, тогава Холандия.

При взрива обаче следствените органи разкриват, че взривното устройство е било поставено встрани от пътя. За това и при взрива няма пострадали хора. Нанесени са единствено материални щети на един от преминалите оттам два джипа G класа, с които пътуват Самоковеца и кортежът му.

В пътното платно е бил закопан детонаторен шнур с дължина минимум 200 метра. Охранители на Самоковеца са с превързани ръце още на мястото на инцидента от дошъл спешен медицински екип от София, но не са сериозно пострадали.Освен двата бронирани джипа от взрива е била засегната и синя „Шкода“ на възрастен мъж, отиващ към вилата си в Пасарел. Колата е със счупено панорамно задно стъкло. Единият от джиповете, в който е бил Самоковеца, е продължил по пътя към Самоков.

Останал е само другият джип, който е пуснат, след като приключи огледът на полицията. Самият Димитров е дал показания в полицията на следващия ден.

Той пристига в сградата на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ с 10 души охрана, автомобилен кортеж и дори не представя лична карта на портиера на входа, прави тогава впечатление на медиите.

Атентатът срещу Самоковеца е за сплашване при разразилата се по-рано война между големите играчи за контрабандните канали у нас.

Поредицата от атентати и престрелки започна след убийството на един от основните играчи на наркопазара – Поли Пантев, ликвидиран на карибския остров Аруба през март 2001 г.

Започналият спор за лидерство води до стрелбите срещу Антон Милтенов – Тони Клюна, Методи Методиев – Мето Илиенски, Цветан Василев – Хафти, също взривяването със същия почерк на мерцедеса на Иван Тодоров – Доктора на бул. „Цариградско шосе“.

Според разследващите спорът между групировките по отношение на контрабандата се върти именно между Самоковеца и Доктора. Освен каналите, които са на бившата Държавна сигурност у нас, българските контрабандисти поемат контрола и на трафика и транзита през Сърбия след разбиването на Земунския клан към онзи момент.Тогава в серия публикации в сръбските медии се посочва, че Земунският клан се е снабдявал с наркотици от България.

Естествено е този, който владее трафика през България, да е в по-добри позиции за овладяване на сръбския пазар. Хърватската връзка в атентатите не е случайна.

Няколко дни след взрива срещу Самоковеца в София е убит хърватинът Роберт Шкарица. За него се знае, че е свързан с трафика на дрога, сръбската мафия и е ветеран от югоармията.Атентатът предшестван от прокурорска проверка

Дни преди атентата срещу Самоковеца, на 22 май 2003 г., Върховната касационна прокуратура поиска от директора на Агенцията за финансово разузнаване да уточни изпращани ли са до прокуратурата разработки за Иван Тодоров-Доктора и Константин Димитров-Самоковеца.

Искането беше във връзка с изявления на тогавашния директор на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, че агенцията е изпратила до ВКП свои разработки, свързани с двамата бизнесмени.

Главният прокурор тогава Никола Филчев каза, че прокуратурата не разследва Доктора и Самоковеца и не е получавала никакви данни от службите и МВР за двамата.

От Агенция „Митници“ пък тогава официално заявяват, че посочените лица са или съдружници, или управляващи, за чиито публични масиви Агенция „Митници“ има достъп, не са в кръга на нарушителите. Публикации в медиите тогава единствено свързаха Самоковеца и Доктора с контрабанден бизнес.

Остави богата вдовица и наследници

Косьо Самоковеца е разстрелян посред бял ден на площад „Дам“ в центъра на Амстердам, Нидерландия, на 6 декември 2003 г. Тогава пострадва и актуалната му любовница моделката Цеци Красимирова.

След неговия разстрел срещу наследниците му – съпругата Ангелина, сина Косьо-младши и брат му Мартин Димитров, тръгват дела от тогавашната комисия „Кушлев“, позната като КПКОНПИ към днешна дата. Самоковеца обичал да инвестира сериозни суми за покупка на имоти у нас и в чужбина, става ясно впоследствие от данните на антикорупционната комисия.

След сериозни дела срещу КПКОНПИ обаче Ангелина Димитрова успява да си върне „Замъка“. Допреди няколко години братът на Самоковеца е правил опити да го превърне в хотел, но така и не е потръгнал бизнесът.

Затова заедно с вдовицата сега се опитват да го продадат, разказаха пред „Телеграф“ съседите му от улица „Авксенти Велешки“ 37 в Самоков. 47-годишният Мартин Димитров върти хотели по морето и в курорта Боровец, но със „Замъка“ не му потръгнало, коментират още местните.

Богатата вдовица Ангелина и синът Косьо-младши живеят в Лондон. Миналата година наследникът на висаджията навърши пълнолетие, а от няколко години е поданик на кралицата. Младият Косьо учи в елитно училище във Великобритания и е една от местните тенис надежди.

С 3 куршума в главата ликвидират пернишкия наркобос Райко Кръвта пред очите на сина му


Появили се така наречените на жаргон „шанаджии". Работело се без контрол и дилърите не се отчитали на никого.

Това разказа пред спецсъда бившият началник на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в Перник Роберт Петров, който даде показания по делото срещу бандата „Килърите 3".

Петров разказа, че познава известния в криминалните среди основен свидетел по делото Станислав Методиев - Сиси като лице от криминалния контингент на Перник, занимаващо се с черното тото в миналото. В схемата с черното тото се играело извън регламентите, залагало се по подобна схема като при еврофутбола. В нея участвали хора от различни среди. При една спецакция на БОП за черното тото бил задържан и популярният сериен убиец Сиси.

Бившият антимафиот изтъкна с какво са се занимавали някои от подсъдимите от бандата, а именно Милчо Боянов - Чироза бил управител на пернишко заведение, а Борислав Михайлов бил шофьор в миналото на Райко Кръвта. Свидетелят разказа, че по негово време Райко Кръвта е бил задържан. Едно от образуваните дела срещу него било за фалшив документ за самоличност. В периода 2002-2006 г. свидетелят разказа, че в Перник са се случвали много взривове, част от тях са разкрити.

Що се отнася до Васил Василев - баща на Райко Кръвта, който е и сочен за ръководител на „Килърите 3", антимафиотът разказа, че го познавал по физиономия, но никога не са говорили.

По време на днешното заседание бе променена и мярката на един от подсъдимите Йордан Костадинов. Съдът определи за него намаляване на размера на паричната гаранция от 10 000 лв. на 5000 лева. Причината е, че Костадинов е в тежко материално положение и жена му е изтеглила заеми, които към момента са изискуеми от друга страна. 

Той се нуждае от спешна операция на очите, поради което защитата му адвокат Братоевска поиска от съда клиентът й да бъде облекчен с по-лека мярка, за да може да използва парите за операцията и да подпомогне семейството си.В началото на днешното заседание защитниците и прокурорите влязоха за пореден път в спор във връзка със заличени двама свидетели на предишното заседание. Предишния път съдът е изключил от списъка със свидетели лицата Румен Стоянов и Сашка Геринска, тъй като не могат да бъдат открити, а показанията им не са от първостепенна важност за делото.

Изненадващо прокурор Мойсев и колегата му подсигурили за днешното заседание свидетелите. Държавното обвинение обаче постави условие те да не бъдат разпитвани по общия ред, тъй като са вкарани в програма за защита на лица и явният им разпит би разкрил самоличността им.

Адвокатите се възпротивиха на това искане, тъй като според тях фактът, че свидетелите са вкарани в програма за защита по друго дело не налага те да бъдат разпитвани при специален режим и по делото срещу „Килърите 3".

Съдът прецени, че не следва въобще да разпитва свидетелите нито като явни, нито като защитени. От една страна прокуратурата не представи доказателства за това, че те действително са включени в програма за защита, а от друга страна съдът се съобрази и с риска, ако евентуално са включени в подобна програма, да бъде разкрита самоличността им.

Съдът отлага делото за 25 ноември от 9.30 часа, когато процесът ще продължи с разпит на още свидетели.Вижте още:Хървати взривяват джипа на Косьо Самоковеца 7 месеца преди разстрела в Амстердам

Източник:news.bg

Жив ли е митичният бос на ВИС-2 Мето Илиенски


Името на митичния бос от бившата мафиотска организация ВИС-2 Мето Илиенски отново изплува на бял свят и породи поредните догадки жив ли е гангстерът. Това се случи, след като на 28 януари агенти на ДАНС, съвместно с прокуратурата, разбиха организирана престъпна група, занимаваща се с наркотрафик.


На паркинг в Пловдив бяха заловени 108 кг амфетамини, готвени за износ за Арабския свят, съобщава столичен седмичник. Арестувани бяха Иво Кръстанов, Насер Али Алшдаифат от Йордания и палестинецът Мохамед Салех Еуида, Александър Киров, Иван Иванов, Мартин Иванов и Енчо Янакиев. Последният е бил шеф на бандата и е най-интересният субект от цялата група. Източници твърдят, че Янакиев навремето е бил много близък до Мето Илиенски. Именно Мето го е уредил да започне работа при друг бос на групировката – Николай Цветин-Близнака, който е сочен за наследник на Георги Илиев след смъртта му. След разпада на ВИС Енчо прави опити да навлезе в легалния бизнес,пише БЛИЦ


Той участва в 4 търговски дружества. Според ченгетата, Янакиев и хората му имат лаборатория за производство на амфетамини близо до Елин Пелин. В ъндърграунда върви версия, че няма как бившият гард на Цветин да организира наркопроизводството, ако няма подкрепата на някой влиятелен мафиот. И на първо място се припомня приятелството му с Мето Илиенски, за когото до ден-днешен не е ясно дали е жив или мъртъв. Повечето теории сочат първото. Методи Златанов Методиев се води мъртъв от 29 ноември 2003 г. с решението на Софийския районен съд, въпреки че трупът му никога не е намерен.На тази дата той получава анонимно обаждане в дома си в столичния квартал „Бояна”:


„Ела сам и без охрана”. Преди да излезе той казал на жена си с кого отива на среща. За последно го видели да влиза в тъмно „Ауди”. Малко по-късно в полицейските масиви срещу описания номер излиза информация, че се води на „Опел Вектра”, откраднат 2 месеца преди това. За 13 години се появиха десетки версии какво се е случило. Сред тях са такива за лежерен живот в Бразилия, сътрудничество с американската служба ДЕА, а също и че Мето е разстрелян лично от шефа си Георги Илиев.Вижте още:Мистериозната смърт на основателят на охранителна фирма „Клуб 777“– Жоро Италианеца

Източник:БЛИЦ

Истината за касапницата с 14 изгорели войника и кръстника на мафията Иво Карамански


Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.


Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.


Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.


В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.


Куршуми


Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.


Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.


Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.


 Версии


В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.


Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.


Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.


В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.


Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.



Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.


 Балистика


Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.


След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.


Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.


Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.


 Факти


Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.


Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.


Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.


Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.


Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.


Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.


Жан Виденов играе кърваво хоро


Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.


 Иво-младши стана диджей на морето


Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.


Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/

Българка е в топ 10 на най-издирваните лица,ФБР обяви награда от 100 000 долара за информация


Българката Ружа Игнатова, позната също като криптокралица, бе включена в списъка на ФБР за10-те най-издирвани бегълци. От бюрото обещават 100 000 долара награда за информация, която доведе до ареста на българката.

Игнатова е търсена по обвинения в заговор за извършване на пране на пари, заговор за извършване на измама с ценни книжа и измама с ценни книжа.

В прессъобщение на ФБРсе посочва, че Игнатова се издирва за нейното предполагаемо участие в широкомащабна измамна схема. Тя е обвинена в това, че заедно с други е измамила инвеститори от цял свят. 

Игнатова е основателна компанията OneCoin Ltd., която предлага на пазара едноименна криптовалута.Валутата обаче не отговаря на изискванията за криптовалутите, а цената ѝ не се определя на пазарен принцип, а от самата компания.

Твърди се, че Ружа  Игнатова  е привличала "инвеститори" в създадената от нея криптовалута. Смята се, че Игнатова е спечелила с измама милиарди долари.

Обвиненията към Игнатова бяха повдигнати през 2018 г.

Смята се, че Игнатова пътува с въоръжена охрана и/или сътрудници. Тя може да е имала пластична операция или да е променила външния си вид по друг начин, посочва ФБР.  Ако имате информация за Игнатова, можете да се свържете американското посолство в София.

Доживотен затвор за убиецът на Милен Цветков?


22-годишният Кристиан Николов, който влиза днес за пръв път в съда, да му гледа мярка за неотклонение, вече е с променено обвинение – умишлено убийство.


Това съобщават от Софийска градска прокуратура, която е преквалифицирала обвинението срещу младежа, който уби на кръстовището на “Хладилника” Милен Цветков.


Промяната е, че той вече ще отговаря по чл. 342 ал. 3 буква “в” от НК, който предвижда “лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор”.


За тази цел ще тябва да докажат умисъл (т.е. – че той е седнал зад волана с идеята да убива, б.р.)


Първоначалното му обвинение, според прокуратурата, бе по чл. 343, ал. 3, иначе казано – извършено в упоено състояние, но все пак по непредпазливост, което предиждаше “лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години”.


Синът на изпълнителната директорка на Винпром “Карнобат” е бил на 4 вида наркотици към момента на сблъсъка, твърдят още от прокуратурата – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Според БНТ се проверяват данни, че Кристиан се е дрогирал с едно от най-скъпите синтетични наркотични вещества адренохром, наричано още “сатанинския наркотик”. Веществото е дериват на адреналина.


Прокуратурата поиска постоянния арест на Николов с мотиви, че ако е на свобода младежът може да извърши друго престъпление, както и да се укрие.


Най-вероятно късно нощес съдът ще се произнесе за мярката на младежа.


Софийска градска прокуратура преквалифицира обвинението спрямо Кристиан Николов, като на същия е предявено ново, по-тежко обвинение за извършено от него умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в”, във връзка с ал. 1, пр. 3 от НК.

Тройно убийство в Пиринско, ликвидират лихвар №1 с 48 куршума от “Калашников“


В една юлска сутрин жители на село Баня, община Разлог, тръгват на работа и виждат излязъл от пътя джип край местния краварник. Хората решават, че е станала катастрофа и звънят в полицията, пише „Труд“.

Пристигналите на място униформени намират на предните седалки двама мъже, надупчени от куршуми и жена, която бере душа на задната. Полицаите са местни и веднага познават една от жертвите – лихварят бизнесмен Васил Донев – Доневио.Прякорът му произлиза от диалектния израз, означаващ сина на Донев – Доневио син, характерен за западнобългарските говори в Пиринско, Шоплука и Врачанско.   

На 3 юли 2012 г. както всяка сутрин Доневио тръгва по бизнесделата си около 7.30 ч. Той е с бодигарда си и трябва да закара двама работници от краварника си край село Баня на друг обект, след това има уговорени срещи. Килърите знаят навиците му и го причакват, скрити в близката горичка до пътя. Куршумите засвистяват изневиделица, стрелците са двама, ще установи по-късно експертиза.

Васил Донев загива на място, както и возещия се до него гард Бинко Робов – Бината. Работничката Емине Кьосова, която се вози в джипа му „Мицубиши Паджеро“ е тежко ранена със 7 куршума. Тя е откарана в болница, където след два дни издъхва. Жената била на задната седалка до съпруга й Мирослав Кьосов (50 г.).

Съпругът й има невероятен късмет, изстрелите само го одраскват по ръката. Според експертизата е гърмяно с два автомата „Калашников” – десантен 5,45-милиметров и обикновен 7,62-милиметров. В Доневио и Бината са открити общо 48 куршума. На мястото са намерени и над 30 патрона, които килърите изхвърлили или просто загубили при бързането да изчезнат от пътя между Банско и село Баня, който никак не е безлюден.

Криминалисти са категорични, че убийците са професионалисти и Донев е бил „поръчан“. Това автоматично отхвърля версията голям длъжник лично да е убил лихваря. Дребните длъжници също се отхвърлят като поръчители, защото едва ли някой от тях е имал пари да плати на професионални убийци. 

Два месеца преди убийството Васил Донев е арестуван в къщата му в село Баня при акция на ГДБОП по сигнали за изнудване и лихварство. Запис на заповеди за десетки хиляди левове за незаконно кредитиране са открити по време на акцията. 120 души са проверени за алиби в деня на разстрела, но разследването зацикля.

Вниманието на криминалистите се насочва към други известни крими герои в района, с които жертвата е имала отношения. Доневио е сочен за дясната ръка на братята Иван и Йордан Е. от Банско, известни като Гипсовете. Няколко месеца преди разстрела обаче Доневио се скарва с тях и решава да започне собствен бизнес.

По неофициална информация Гипсовете му дължали половин милион лева и Доневио ги дал на съдия изпълнител, който запорирал банковите им сметки. Единият от братята – Иван Е. е арестуван на 31 май в Италия в рамките на международната операция „Кокаинови крале“. След италианското разследване обаче той не получи присъда и е пуснат на свобода. За деня на убийството на Доневио обаче братята имат желязно алиби. Единият е в затвора в Италия, другият е със семейството си извън Банско. 

Заради случващото се с братята Доневио остава сам и се изцяло се вживява като бос на мафията в Банско. Това дразни хората на Гипсовете, но едва ли те са поръчали жертвата, смятат разследващи. Сред местните започва да се шушука, че Доневио е натопил Иван Е. на полицията и затова е бил ликвидиран. 

Криминалистите работят и по версията, че Васил Донев е поръчан от крупен длъжник. Има и заподозрян – благоевградският убиец Венцислав Гаврилов – Гаве, който по това време заминава за Северна Италия. Мъжът взел голяма сума пари от застреляния лихвар, защото задлъжнял покрай делото за убийството на Кирил Ангелов – Ушко, за което по-късно е осъден на 10 години затвор.

Говори се, че по време на разследването Гаве решил да подкупва съдиите и да се измъкне, затова взел от Доневио шестцифрена сума с голяма лихва. Въпреки това присъдата му беше потвърдена на всички инстанции и затова Гаве изчезнал от България. Тази версия също не намери потвърждение. След убийството разследващите провериха и няколко ресторантьори от Банско, Разлог и Баня, които са били чести клиенти на лихваря, но така и не откриха нито поръчителя, нито килърите.

Вдовицата загуби дело а наследниците делят имуществото му с години.Веднага след смъртта на Доневио започват съдебни делби за наследството, които се точат с години.

Най-големият син Валентин осъди брат си и сестра си Васил и Мария да му платят близо 16 000 лв. Освен имоти четирите деца наследиха и кредит от 400 000 лв. на баща им, който бил обезпечен с ипотека. След убийството му големият му син Валентин сам е погасявал месечните вноски към банката. Той осъди на два пъти брат си и сестра си да му платят техния дял от погасяването на заема.

Вдовицата на Васил Донев Ивелина Андонова загуби делото за наследствения дял във фирмата „Вайк-2005” ООД, което заведе в Окръжен съд – Благоевград срещу бизнес ортаци на покойния й мъж, сред които са и братята Гипсове. Тя искаше да бъдат изплатени на децата й 83 750 лв., колкото е равностойността на 12,5 идеални части от капитала на дружеството, притежавано от Васил Донев до смъртта му.


Адвокатът на ответниците оспори исковата претенция с мотива, че наследствените идеални части на децата са изцяло изплатени. Това е станало по силата на договор за покупко-продажба от 28 декември 2012 г., съгласно който 125 дружествени дяла на Васил Донев са били изкупени за 25 260 лв. За прехвърлянето е дадено разрешение от Районен съд – Разлог, като общата продажна цена е била разпределена между четирите деца на Доневио.

Данкина прострелян с 24 куршума пред дома му, но успява да изкрещи-„Помощ, убиват ме“


И досега не е ясно кой го причака до дома му и го направи на решето с 24 куршума. Следствието така и не разбра, дали жертвата се е забъркала с наркотици, или други причини са довели до зверската разправа, пише „Труд“.

На 14 ноември 2003 г. около 20.15 ч. Данкина се прибира в дома си в жк „Надежда“. Той не знае, че това са последните минути от живота му.

Мъжът паркира луксозното си „Ауди А6“ и се насочва към вход Б на бл.122, където го чакат трима души. Те се познават с Николай и след кратък скандал се нахвърлят с юмруци върху него. Той обаче успява да се отскубне и хуква между блоковете. Тогава започват да свистят куршумите.

„Помощ, убиват ме“ – този вик чуват всички комшии от съседните блокове. Нападателите застигат Данкина пред съседния – 123-и блок и хладнокръвно го застрелват в гръб. По-късно криминалистите ще преброят 25 гилзи. Килърите стрелят с автоматично оръжие, което е намерено захвърлено в „Захарна фабрика“.

Никой от кооперацията не смее да излезе, но жената на Данкина хуква по посока на виковете и изстрелите. Тя намира Николай паднал по очи, гърбът му е надупчен на решето. Той е улучен и в главата. За минути на мястото почернява от полицаи.Първата версия е, че сикаджията е рекетирал собственици на откраднати коли, които са отмъстили. Тя обаче далеч не е единствената. Зарев е дясната ръка на Евгений Стефанов – Женята, който е убит седмица преди него. Името на Женята се свързва с наркотрафик, той се слави като бос на синтетичната дрога, който праща безмилостни наказателни бригада на СИК срещу конкурентите. 

Преди да работи за Женята, Данкина е член на една друга банда, ръководена от Ганчо Въчков – Ганеца. Главатарят на 6 юни 1999 г. намира смъртта си след автомобилна гонка с командоси из София и престрелка в кооперация на ул. „Мърфи“ в кв. „Подуяне“.Ганеца и Данкина са обвинени за въоръжен грабеж на „Ровър 420“, придружен с опит за убийство на 18 октомври 1998 г. в Студентски град.  За това „геройство“ Зарев получава 15 г. решетки от Софийския градски съд. Апелативните магистрати потвърждават присъдата, но го пускат на свобода срещу парична гаранция от 3000 лв., докато трае обжалването пред Върховния съд. Той така е не можа да се произнесе, защото килърите се оказват по-бързи. 

Това не е единствената среща на Данкина със закона. На 1 март 1999 г. става среднощна гонка и стрелба по улиците на София. Полицаите погват фолксвагена му, защото Зарев отказва да спре за проверка на кръстовището на бул. „Овча купел“ и „Цар Борис III“. По време на преследването, продължило на бул. „България“, от фолксвагена започва стрелба срещу патрулката, а полицаите отвърщат на огъня. Включват се и полицейски подкрепления, но Данкина успява да избяга. Половин час по-късно колата му е открита в ж.к. „Разсадника“.

В нея е намерен и пистолетът му  „Аркус“ с патрон в цевта. Разплитането на инцидента започва още същата нощ, защото малко след стрелбата в „Пирогов“ е приета с огнестрелна рана в гърдите 18-годишната плевенчанка Анита Атанасова. Докарва я 21-годишният Камен Балбузанов – Куката от Плевен, близък приятел на Данкина, регистриран за кражби на автомобили. Пред полицаите той дава няколко версии за нараняването на приятелката му, но нито една от тях не хваща дикиш. Накрая си признава, че са били заедно с момичето в колата на Данкина по време на преследването и престрелката.

Зарев е арестуван, но след година излиза от следствения арест. До 2002 г., когато белезниците отново щракват на ръцете му с обвинения за няколко автокражби, трафик на дрога, грабежи, изнудвания и палежи. С него за задържани още петима души. При обиските у тях е намерено оръжие със заличени номера и нападателни гранати. И този път обаче Зарев е пуснат на свобода.

Данкина минавал за много нагъл и дързък бандит. Неговата игра с арестите и пускането прекъсват килърите на фаталния 14 ноември. Жената на Данкина поставя паметна плоча на мястото на убийството му, където ходела всеки ден за запали свещичка. Съседите от блока обаче се вдигнали на бунт и казали, че не искат пред дома си паметник на бандит. Те пуснали няколко жалби в общината и плочата била премахната.

Оръжието било внесено от Хърватия.

За убийството е подозиран Йоско Костинбродския, но за това не са открити доказателства.Разследващите убийството на Данкина излизат с версия, че кървавото престъпление е извършено от „Кълърите – 4“ – бандата на Йоско Костинбродския, но не намират нито едно пряко доказателство за това. Три години след кървавите разстрели на Женята и Данкина своя версия за тях има хърватинът Роберт Матанич, сочен от МВР като тартор на банда за поръчкови убийства действала у нас. През 2006 г пред сръбски полицаи в Неготин Матанич твърди, че два дни преди да разстреля Женята на 5 ноември 2003 г., Милчо Бонев му разпоредил убийството и му обещал 250 000 евро за екзекуцията.

Причината – групата на Женята му била конкурент в дрогата. Според описания на свидетелите, единият от екзекуторите на Женята може и да е бил Робърт, за другия се предполага, че е Сретко Калинич от Земунския клан. Поръчковите убийства били извършвани с оръжие, внасяно от Хърватия и Босна през Сърбия, като предпочитани са били автоматичните пистолети, обяснил Матанич пред неготинските разследващи. Всичко това остават само догадки, а убийците и досега се разхождат на свобода.

През 90-те,две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива


През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.

Абонамент за: Публикации (Atom)

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив

Copyright © Бгспомен