Защо разрушиха Младежкия дом в Плевен?


Масивната двуетажна сграда на Младежкия дом намираща се в Девети квартал е с разгърната застроена площ от 2938 кв.м.

През 1974 година в Плевен е открита модерна и авангардна сграда, която е трябвало да приюти младежите на града. Архитектурният проект предвиждал да се получи бетонно копие на кораба “Радецки”, но вторият етап от строежа така и не е реализиран. Въпреки това обаче Младежкият дом се превръща в една от емблемите на окръжния град.

Младежкият дом в Плевен, който не само отдавна е затворил вратите си, е и сринат из основи от лицето на Земята

Там се провеждат конференции, тематични вечери, дискусии, програми, срещи с културни дейци, другарски срещи, посрещат се групи от братските държави и прочие. Не липсват и концерти на най-известните ни групи и изпълнители сред, които „Щурците“ и „Сигнал“, а през месец май там се провеждат абитуриенстки балове. 40-50-годишните я помнят и като клуб, в който се събираха рокгрупи и в петък ставаше най-якото парти в града.


В началото на нашия век сградата хлопва врати окончателно. Причината за това е, че сградата е нефункционална отвътре и трудна за поддръжка. Освен това се компрометира поради това, че е построена в свлачищен район. Зданието е изоставено и се превръща в обществена тоалетна и свърталище на бездомници и наркомани. Така през 2008 година по време на  втория мандат на кмета Зеленогорски и Председателя на Общински съвет – Спартански, емблематичната за Плевен сграда е продадена и след това – разрушена. Дълги години там зее огромна яма  със стърчащ кран подаващ се от нея. На нейно място днес се строи модерен център – с апартаменти и магазини, с подземни гаражи.


Младежкият дом е съборен през лятото на 2008 година.Разрушаваме средище на културата и спорта, за да построим търговски център, споделят потребители в социалните мрежи. 



В Казармата чувството беше ,че си част от Държавата,част от нещо голямо!Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!


Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт - компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.


........................................................


Служих 86-88 година...храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем...служих в Ямбол...офицери и войници ядяха една храна...само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.


.........................................................


Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни  готвачки на щат  и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас  от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.*Из коментари от мрежата

Снимка:БФ-група,"Спомени от родната казарма"

Бихте ли споделили и вашите спомени от родната казарма ?


Знаехте ли, че това е младият вратар Лучано Павароти в средата на 50-те години?

По него време той иска да направи кариера като футболист. Майка му пък предпочитала той да стане учител. Послушвайки я, Лучано започва работа в училище две години, но любовта му към музиката надделява.

Тогава баща му Фернандо, със свито сърце, се съгласява да подкрепи сина си и да го издържа до 30-та му година. Но има едно условие: ако кариерата не се получи, след 30-те си години той да започне работа.

През 1961 г. 26-годишният Лучано печели Международния вокален конкурс и пред света изгрява Новата Звезда на оперната сцена, а Фернандо Павароти – бащата, въздъхва с облекчение.

Кой е Павароти:

Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.

Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. 

Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор той утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период Павроти се представя в миланската Ла Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“. 

На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал през 1990 г. в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.

Освен с прекрасния си глас, Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.

През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори. Многобройните му участия в концерти на открито го принуждават да се стреми към неприсъщи за един лиричен тенор сила и обем на звука. Всичко това се оказва пагубно за гласа му. Когато през 1990 г. се появява на прочутия концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, Павароти блести като първостепенна медийна звезда, но не и като качествен вокалист.

Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.



Актьорът Джон Аштън, известен с ролята си на Джон Тагарт във филмите за ченгето от Бевърли Хилс, почина на 76-годишна възраст след битка с рака, потвърди неговият мениджър Алън Сомърс в изявление за TMZ.


Джон оставя след себе си наследство от любов и всеотдайност каза неговият мениджър.


Споменът за него завинаги ще бъде ценен от съпругата, децата, внуците му, както и от брат му, сестрите му и всички, които го обичаха“, каза Сомърс.Аштън участва заедно с Еди Мърфи в три от четирите филма за Ченгето от Бевърли Хилс, включително продължението на Netflix Ченгето от Бевърли Хилс: 


Аксел Ф, игра по-рано тази година, в ролята на твърдоглавия детектив Тагарт.  Актьорът е част от повече от 200 сценични, филмови и телевизионни продукции по време на своята над 50-годишна кариера, която включва филмите Midnight Run заедно с Робърт де Ниро и Чарлз Гродин; Some Kind of Wonderful на Джон Хюз заедно с Ерик Столц; и Gone Baby Gone на Бен Афлек заедно с Кейси Афлек, както и телевизионния сериал M*A*S*H.



Бригада е руски мини-сериал, създаден през 2002г., който проследява живота на млад руснак, който между 1989г. и 2001г. от дребен гангстер се превръща в бос на мафията и бива избран в „Думата.“Сергей Безруков споделя в интервю за сериала, че никога преди това не е играл подобна роля.


„Роля в такъв план досега не съм играл. В театъра съм играл много героични роли, но в киното са ме използвали само като характерен актьор. Доколкото касае театъра мога да се похваля: обикновено младите актьори играят епизодични роли, а аз започнах в „Табакерка” направо с главна роля. Сценарият на „Бригада” съм прочел отдавна, наистина интересно написан. Моята роля е сериозна, на сериозен човек, въпреки младостта му. Играя ролята на жесток човек, но нелишен от обаяние. Той не е просто убиец, не. Аз оправдавам своя герой. Аз, като актьор се вживявам в своя герой, но да не дава Бог да се вживея”, споделя Безруков.


Втора голяма телевизионна роля също му донася и небивал успех – в сериала „Участък”, където актьорът играе селски полицай – честен, раним и принципен човек. За ролята си като лейтенант Кравцов, Безруков е награден през 2005 г. с престижната награда „Златен орел” и номинацията „За най-добра мъжка роля в телевизионен филм“. Въпреки успеха, актьорът се отказва да продължи снимките в този сериал, и е заместен от друг актьор. Безруков веднага започва работа в киното – играе в комедията „Ключ от спалнята”. През 2017 се завръща отново към сериалите където играе  в „Tроцкий“



Още същата година получава главната роля – на Есенин в едноименния тв сериал. Приема тази роля с голямо въодушевление, защото носи името на поета и защото Есенин е любимият поет на баща му. Изиграва ролята перфектно. Следва ново предложение – пак за сериал – в „Майсторът и Маргарита”, където играе… Иисус.


През 2015г., звездата на съвременно руско кино мина под венчило с изгората си Анна Матисон. Неговият приятел Вадим Верник, който е телевизионен водещ и журналист, разкри какъв есемес е получил малко след церемонията.



„Вадик, скъпи, подписахме. Но не правим гръмки изявления. Тихо, без шумотевица. Не искаме да ни питат: кога, къде и прочие. Пазим си щастието“, разказа телевизионерът.


През юли 2016г. се ражда и дъщеричката им Маша.

Източник:www.debati.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив