През 1961 г.тя създава образа на една от емблемите на БНТ куклата Педя човек - лакът брада

В своята кариера има над 80 роли в театъра. Също така участва в различни радио поредици и пиеси. В периода 1992–1997 г. е директор на Кукления театър в София.

През 1961 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи. На 24 април 2011 г. Педя човек – лакът брада навършва 50 години от съществуването си в телевизионния ефир. След любимата поредица, гласът на куклената актриса става толкова популярен, че я канят в много телевизионни детски програми, като „Кукленият град“ (1964).

Рачева понякога се занимава и с дублаж на филми и сериали.

Педя човек – лакът брада е българско телевизионно предаване, поредица за деца, излъчвана по БНТ в периода от 1960-те до 1990-те в часовете, предназначени за Лека нощ, деца.

Гласът на малкото човече с дълга бяла брада е на актрисата Слава Рачева. С това предаване се свързва и името на известния български говорител Никола Филипов. От малкия екран кукленото човече разказва интересни приказки на малките палавници за лека нощ. 

Повечето от сюжетите са взети от народния фолклор. Всяко предаване започва с песента „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар! Имам шарено елече, а в торбата − скъп товар!“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Наказаха я жестоко и накрая е разстреляха. Днес никой не я помни и паметника й махнаха даже

Пенка Михайлова е българска партизанка, родена на 14 декември 1914 г. в град Тетевен. През 1934 г. се премества в София. Член е на есперантския хор на печатарския хор „Гутенберг“. В началото на Втората световна война става кондуктор по трамваите, но скоро е уволнена като „неблагонадеждна“. Заподозряна е в комунистическа дейност и е изпратена през 1941 г. в концлагера „Св. Никола“. През 1943 г. е освободена.

След като се връща в София, работи като партиен отговорник на сектор в Индустриалния район на Българската работническа партия (БРП). Член е на Районния комитет на БРП. По това време тя поддържа постоянна връзка с партизаните от отряд „Чавдар“ и е тяхна вярна ятачка.

През януари 1944 г. става партизанка в отряд „Чавдар“. По-късно е прехвърлена в отряд „Христо Михайлов“, 12-а въстаническа оперативна зона. В този отряд са нейния брат и по-малката и сестра.

Заловена е в село Соточино (тогавашен Михайловградски окръг). Разкарвана е в Берковица, София и Новоселци (Елин Пелин) и е жестоко инквизирана. Разстреляна е в местността Голо бърдо, Радомирско.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя си отиде от този свят през 2005 г. Беше само на 51, и просто заспа. Тъжната история на една българска актриса в САЩ

Тъжна е съдбата на българската актриса Мариана Пенчева Димитрова, която е родена на 28 май 1954 година в с. Козаревец, Горнооряховско.

Професионалния си път започва на русенска сцена Драматичен театър „Сава Огнянов“ (1976 – 1978). По това време Мариана живее със семейството си в Русе. Родителите й са с корени от Голямо Враново, Русенско, където и до днес си спомнят за тях с добри чувства.След като завършва гимназия, Мариана вече твърдо е решила да кандидатства във ВИТИЗ. Пристига в София, без никой да я познава. „Със своя русенски диалект и закръглени бузки влязох от раз“, пише по-късно Мариана Димитрова в книгата си „Американски синдром“.

Мариана Димитрова се снима в над 30 български филма, сред които „Присъствие“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Бъди благословена“, „Почти любовна история“, „Дами канят“, „Елегия“ „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Трака-трак“.

Член е на СБФД (1979) и САБ.

Успява да се утвърди и на професионалната театрална сцена в САЩ, след поканата на „Олд Глоуб Тиътър“ в Сан Диего за изпълнение на главната роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър. Договорът за тази роля я прави член на Профсъюза на американските актьори, което до онзи момент не е присъждано на български актьор.

Докато живее в Щатите, Мариана написва и книгите „Американски синдром“ и „Любопитните пътешественици“.

От 1997 г. до смъртта си през 2005 г. живее в Сан Диего, САЩ, с третия си съпруг Игор Куценок, който е психиатър, и двете си деца – Александра Куценок и Иво Димов, син на първия ? съпруг Продан Димов.

Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.

Смята се, че причината за фаталното решение на актрисата е фактът, че синът й Иво Димов е бил наркоман, силно пристрастен към хероин. Освен това бракът на Мариана с Игор Куценок не вървял особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормозело актрисата.

След трагедията с майка си, Иво Димов започва наистина да се бори с порока. С подкрепата на няколко свои приятели в Сан Диего, успява да пребори наркотиците. Днес Иво е напълно чист и работи като терапевт в клиника „Хенли”, където помага на заможни американци да борят зависимостите си.

Иво е син на Продан Димов, първият съпруг на майка му Мариана. Двамата се женят, докато тя още е студентка в НАТФИЗ. По-късно актрисата се влюбва в режисьора Едуард Захариев и се развежда с бащата на Иво. Захариев и Мариана Димитрова имат щастлив брак цели 16 години.

По време на снимки в суходолската клиника за лечение на зависимости, актрисата среща третия си съпруг – психиатъра Игор Куценок. Двамата решават да емигрират в САЩ през 1997 г. Две години по- късно, Иво отива да живее при тях в Сан Диего. Младежът вече е зависим от дрогата.

Мариана Димитрова се хвърля с всички сили да спасява сина си. Усилията й имат кратък успех. За известно време Иво спира с хероина , но после пак продължава. В деня на самоубийството на майка си, Димов е друсан и се въргаля по плажа на Сан Диего. Синът наркоман обаче не е единствената тревога на трагично загиналата актриса. Бракът на Мариана с Игор Куценов не върви особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормози актрисата.

След самоубийството на Мариана, психиатърът се жени повторно и създава ново семейство. Бащата на Иво обаче, Продан Димов, умира два месеца след трагедията с бившата си съпруга.

Останал без никакви близки в чужда страна, съдбата на Иво изглежда предопределена. Приятели на майка му обаче се намесват и му помагат веднъж завинаги да откаже наркотиците.

Родни сценаристи вкарват драмата с Иво във филма „Седем часа разлика“

В последната серия на последния сезон „7 часа разлика“ лъсва повече от всякога драмата на актрисата Мариана Димитрова. Истинският случай с нея допринесе за финалния успех на сериала. Автор на сценария е Милена Фучеджиева. Нейният житейски образ служи за прототип на героинята Оля, майка на наркоманчето Явката. Само най-приближени до сценаристката знаят за приятелството й със звездата от „Мъжки времена“ и „Скъпа моя, скъпи мой“. Дори в началото на филма изрично се изписва, че персонажите са вдъхновени от реални лица.

Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първият камион на завод „Мадара“ е проектиран в България през 1951 година

От 1950 до 1964 г. Шумен се нарича Коларовград, но името КАЗ (Коларовградски автомобилен завод), с което по същото време е известен автомобилния завод, не е използвано официално като съкращение, въпреки че емблемата с тази абревиатура стои върху първите прототипи на  камиони, изработени там (подобна идея по принцип е обсъждана като възможен вариант, но е отхвърлена, тъй като съвпада с името на съветските камиони КАЗ „Колхида“, правени в Кутаиси). До 1965 г. заводът носи името ДМЗ, след това за кратко е Автомобилен завод, а от 1967 г. – ЗТА.

При разработката на първите прототипи основната цел е създаването на нова кабина с вътрешно разположение на двигателя, с което се увеличава дължината на товарната платформа при запазване разпределението на натоварването по оси. Всички прототипи са изработени на шасита ГАЗ-51А, а цветът им е или сиво-бял или песъчлив (какъвто е и при оригиналния ГАЗ).Разработка на този тип автомобили с оглед тяхната подготовка за серийно производство обаче е прекратена сравнително скоро, тъй като по същото време ГАЗ спира производството на ГАЗ-51А, а „Мадара“ от своя страна не разполага с необходимите щамповъчни мощности за производство на кабини.

Въпреки че голяма част от възлите на опитните образци като двигател,  скоростна кутия, преден и заден мост и др. са взети от съветския камион, има и някои оригинални компоненти като кабината, рамата, кормилната уредба, преводите на педала на съединителя, резервоарът за гориво, тегличът и др. Управлението на скоростната кутия е дистанционно, а превключването на скоростите се осъществява с лост, изведен на волана, както при леките коли. Този начин на управление на скоростната кутия, който също е разработка на заводските инженери в Шумен, е новост за тогавашните товарни автомобили.

Първият прототип КАЗ (на снимката горе) е показан за първи път пред обществеността на град Шумен по време на манифестацията по случай 7 ноември 1959 г. На 1 май 1960 г. заводът манифестира с втори прототип на самосвал КАЗ, като и в двата случая отговорен конструктор е инж. Изак Яков.Автокъщи наблизо

Третият заводски прототип от 1961 г.

В началото на януари 1961 г. е изработен третият прототип на 3-тонен товарен автомобил КАЗ с отговорен конструктор инж.Димитър Дамянов. За разлика от другите два, кабината му е триместна и много по-удобна. Собственото му тегло е с 270 кг по-ниско от това на ГАЗ-51, който е със същата товароносимост, въпреки че каросерията на българския прототип е с 450 мм по-дълга. Кабината на автомобила може да се завърта около два шарнира, което улеснява ремонта на двигателя, оборудвана е с отопление и има много по-добра видимост благодарение на панорамните стъкла. Чертежите на новия автомобил са изработени в Конструктивния отдел на завода, а самият прототип – от колектива на Прототипния участък.

Последният предложен от завода прототип на 3-тонен камион, наречен „Рила-7“, който е завършен през 1967 г., се отличава с много модерен за времето си дизайн, но по-нататъшната му разработка е спряна на ниво Министерски съвет от икономически съображения. С това приключват и опитите на заводските конструктори за създаването на оригинален български камион. От същата година в Шумен започва производството на ГАЗ, а скоро след това и на LIAZ.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пътнически самолет Boeing 787 за Англия с 242 души на борда се разби над жилищен квартал в Индия (видеo)

Boeing 787 Dreamliner на Air India се разби малко след излитане от индийския град Ахмедабад, на път за лондонското летище Гетуик.

Загинали са 242 души, сред тях 53 британски граждани.

Инцидентът е станал около 10 часа местно време, малко след излитането на полет AI171 на Air India, изпълняващ редовна линия от Ахмедабад до лондонското летище Гетуик. Самолетът е бил Boeing 787-8 Dreamliner, според Flightradar24 .

По непотвърдена информация самолетът се е разбил в жилищен район.

На борда на полета на Air India е имало 242 пътници и членове на екипажа , съобщи авиокомпанията. „От тях 169 са индийски граждани, 53 са британски граждани, 1 канадски гражданин и 7 португалски граждани“, съобщи Air India.

Екипажът е подал сигнал „Mayday“ до отдела за контрол на въздушното движение малко след излитането, според Генералната дирекция на гражданската авиация на Индия.Сигналът е бил загубен секунди след излитане, когато самолетът е достигнал 625 фута височина, според Flight Radar.

Министерството на авиацията на Индия съобщава, че спасителните екипи са мобилизирани.

Катастрофата на Air India е станала точно до международното летище „Сардар Валабхай Пател“ в Ахмедабад, най-големият град в западния щат Гуджарат в Индия.

Гуджарат е и родният щат на индийския премиер Нарендра Моди. Моди беше главен министър на щата от 2001 до 2014 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дизел Д 2900: първият изцяло български двигател произвеждан през 70-те

Решението за производство на български двигатели по лиценз на британската фирма Perkins не е прието еднозначно. 

Още в края на 60-те години, когато е подписан лицензният договор, има много критици, които недоумяват защо не е избрана друга, например западногерманска фирма, защо трябва да се усвоява техническа документация, разработена в друга метрична система, чието адаптиране неминуемо ще доведе до грешки и усложнения и т.н. 

Решението обаче е взето окончателно, и така, независимо от очакваните трудности, технологията е усвоена, като не след дълго на тази база се появяват и първите оригинални български разработки.

През 70-те години специализираният завод ВАМО във Варна вече произвежда богат набор от бързоходни дизелови двигатели с ефективна мощност от 30 до 110 кВт (40 – 150 к.c.). 

Основните модели на 3-, 4- и 6-цилиндрови двигатели, са предназначени за задвижване на мотокари, автомобили, трактори, селскостопански машини, електрогенератори и др. Тяхното производство обаче е свързано с редица трудности поради липсата на унификация. 

Докато базовият четирицилиндров Д 3900 е диаметър на цилиндъра 93,4 мм и ход на буталото 127 мм, то при трицилиндровия Д 2500 диаметърът на цилиндъра е 91,47 мм при запазване на същия ход на бута­лото. Освен това трицилиндровият двигател е с вихрокамерно смесообразуване, докато базовият е с непосредствено впръскване.

Между шестцилиндровия Д 5800 и базовия двига­тел също има някои разлики. Въпреки, че размерите на цилиндрите са еднакви, горивните камери, разположени в буталата са със съвсем различна кон­фигурация. По различен начин става и задвижването на горивонагнетателната помпа и на останалите спомагателни агрегати.

Всичко това налага разработването на нови 3-цилиндрови и 6-цилиндрови двигатели, които да бъдат напълно унифицирани с базовия 4-цилиндров двигател.

Тази сложна задача е успешно решена от инженерния екип на секция „Двигатели с вътрешно горене“ към Лабораторията по двигатели и автомобили в София. 

В края на 70-те години там е създаден изцяло новият трицилиндров двигател Д 2900, който се отлича­ва от останалите само по броя на цилиндрите. Той показва много добри технико-експлоатационни качества и надеждност, които са потвърдени и при хомологационните изпитания, проведени от британската фирма Perkins.

Неговият висок потенциал е демонстриран и в реални условия, след като един такъв агрегат е монтиран на трактор Massey Ferguson, който е подложен на серия от сложни тестове, проведени също в Англия.

Трицилиндровият двигател ВАМО Д 2900 е с директно впръскване на горивото, работен обем 2900 куб. см (диаметър на цилиндъра 98.4 мм, ход на буталото 127 мм) и ефективна мощност – 40 кВт (55 к. c.) при 2500 об/мин. Производството му се извършва на същите технологични линии, на които се изработ­ва и четирицилиндровият двигател Д 3900.

Предназначен е основно за вграждане в мотокари, колесни трактори и строителни машини.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ