Почина голямата Слава Рачева

През 1961 г. даде живот на „Педя човек – лакът брада“ от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“ на БНТ

Голямата актриса Слава Рачева е починала. Тъжната вест дойде от Столичния куклен театър.

„С огромна тъга ви споделяме, че днес ни напусна голямата актриса Слава Рачева.  

Оставила ярка следа в българското куклено изкуство, за нас е чест, че Столичен куклен театър е голяма част от творческия й път и успехи! Слава Рачева е вдъхновение и пример за поколения кукленици и почитатели на кукления театър! Гордеем се, че имахме възможността да работим и творим с нея!“, обявиха с прискърбие от театъра.

Слава Рачева е родена в град София на 23 април 1938 г. и от 1955 г., едва на 17 години става актриса в тогавашния Народен куклен театър в София, днес Столичен куклен театър. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор Кръстьо Мирски и Моис Бениеш.

Има внушителна кариера, с множество знаменити роли, близо 60 от които са на сцената на Столичен куклен театър. Сред най-заничимите и оставили траен отпечатък в съзнанието на поколения зрители са: Макс от „Макс и Мориц“, Бабата в „Рибарят и златната рибка“, Мечо Пух от едноименния спектакъл на СКТ, Зайчето Петърчо в „Заешко училище“, Малкият принц в „Екзюпери – малкият приц“, Малкият Мук в едноименното представление, Лиско в „Динди“ и много други.

Участва в различни радио-пиеси и предавания в Националното радио. През 1961 г. дава живот на „Педя човек – лакът брада“ от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“ на БНТ. Емблематичният герой на Слава Рачева радва от телевизионния ефир поколения деца в продължение на близо 50 години. А през 1984 г. умалено копие на куклата полита в Космоса с втория български космонавт Александър Александров.

Слава Рачева озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца, записва приказки на грамофонни плочи.

Носител е на множество национални и международни награди, удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено значимите ? заслуги за развитието на културата и изкуството“. Удостоена е и с най-високата награда на Министерството на културата – „Златен век“ – огърлие, за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и националната идентичност.

„С огромна обич и респект! Дълбок поклон!“, написаха от екипа на Столичен куклен театър.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стана ясно кой е застреляният в центъра на Бургас бизнесмен

Убиецът е стрелял или от упор през стъклото на аудито му, или в непосредствена близост от отсрещния тротоар на ул. „Поп Георги“

Застреляният в центъра на Бургас е поморийският бизнесмен Христо Бургазлиев – собственик на чейндж бюро.

Застреляният току-що в тъмно сивото Ауди е поморийският бизнесмен Христо Бургазлиев, собственик на едно от оборотните чейндж бюра на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в Бургас, узна Флагман.бг.

Наш репортер, който е на мястото видя току-що, че чейндж бюрото му е заключено, а външната ролетна щора е спусната, макар, че електронното табло е включено. Това означава, че се е наложило внезапно да напусне обекта, който се води на „ФАИН-2003“ ООД.

Виждат се ясно на светещото табло курсовете – купува, продава.Бургазлиев е популярен с това, че е баща на европейската шампионка по спортни танци Христиана Бургазлиева, разполага с недвижими имоти на територията на Поморие, не е известно да има финансови проблеми.

Нещо повече -  хората от бранша твърдят, че през последната половин година е направил достатъчно добра печалба от преминаването ни в евро.

Бургазлиев бе застрелян брутално, почти от упор в луксозната си лимузина Ауди, докато се спуска по ул. „Поп Георги“ в посока своя търговски обект, отстоящ на около 400 метра от мястото на покушението.

Тясната улица „Поп Георги“ излиза на малко площадче, където се кръстосва с улица „Св.св. Кирил и Методий“ и ул. „Трайко Китанчев“.

Бил е в автомобила си, който или току-що е паркиран от него, или се е качвал в него, за да поттегли.

Колата е спряна наполовина в синя зона и наполовина върху забранителните жълти ленти - на самото кръстовище на трите улици - пред фризьорския салон.

Стрелецът или е стрелял от два метра, стоейки на тротоара отсреща, или е минал в непосредствена близост до него, пускайки един куршум в главата му директно през стъклото.Няма ъгъл на процепа върху стъклото, показващ, че е стреляно отвисоко, още повече, че отсрещните сгради са разположени неподходящо за подобна стрелба.

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Застреляха мъж в ауди в центъра на Бургас: Пълно е с полиция

 Инцидентът стана около 15:15 часа в оживената част между улиците "Св.св. Кирил и Методий" и "Поп Георги"

Труп с огнестрелна рана е открит в лек автомобил на ул. "Поп Георги" в центъра на Бургас, предава репортер на Флагман.бг от мястото на инцидента.

"В 15:15 часа излизах от вкъщи в посока пл. "Св.св. Кирил и Методий", чух зад гърба си пукот като от пиратка. Обърнах, но не видях нищо извънредно и продължих по пътя. Само след 7-8 минути се върнах обратно на адреса, на който живея на ул. "Поп Георги" като забелязах, че магазинерката от магазина за перилни препарати силно разстроена пред обекта и я попитах какво става. Тя каза: "Ами не виждате ли в това Ауди, че имаме мъртъв мъж - застреляха го", каза първият свидетел пред Флагман.бг.

Действително в сиво Ауди - с бургаска регистрация, спряло върху забранителните жълти знаци между магазина за перилни препарати и фризьорски салон има мъж на шофьорската седалка, чията глава е отметната надясно, на стъклото откъм шофьора се вижда дупка.

Вижте още:Ексбарета екзекутира Голямата Рижа. Оправдават го, но след 6 години намира мъртъв сина си

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иво Карамански: Гангстер, бизнесмен или информатор? Истината за Кръстника

Иво Карамански, който в началото на 90-те години си печели прозвището Кръстника на българската мафия, изглежда владее изкуството да оцелява или е закрилян свише. Бившият гребец продължава да бъде част от голямата игра в подземния свят и след гангстерските войни, започнали през 1993-1994 г. Надживява боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. Карамански дори се качва на естрадната сцена и прави незабравим концерт в зала 1 на НДК с певицата Грета Ганчева,пише флагман.

Легендарният криминалист Ботьо Ботев не крие, че се е познавал добре с Карамански."Беше умен - разказва Ботев за бившия гребец още в първата част на нашата поредица. - В началото всички се въртяха около него и затова си спечели прякора Кръстника. По-късно някои се отцепиха по една или друга причина.

Но истината е, че докато Карамански създаваше първите форми на организирана престъпност в Чехия и Унгария, всички онези, които и после се превърнаха във видни бизнесмени, се занимаваха основно с грабежи на чужденци по магистралите.Крадяха златни синджирчета и часовници. Това беше сферата им на дейност. В България имахме оперативна информация какво става в Прага и Будапеща. Не е тайна, че много от хората в този контингент сме ги използвали в нашата оперативна работа. Държахме контакт с тях." След гастролите си в чужбина Иво Карамански излиза от ареста в София в началото на 90-те и бързо завзема територии в подземния свят. Дръзките набези на Кръстника му носят пари, власт, но и отмъстителни врагове.

"Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична омраза", казва Ботьо Ботев, цитиран от "България днес".

"Карамански започна да трупа пари, като за 10 дни удари всички казина в София. По-късно Илия дръпна при себе си част от известните борчета, някои от които сега са бизнесмени, да работят с него. Това стана причина за големия разрив между Павлов и Карамански", допълни криминалистът.

Опитен въжеиграч

Кръстника прилича на опитен въжеиграч. Някогашният гребец все някак оцелява, докато негови конкуренти са буквално екзекутирани.  Най-коментираното убийство е на боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. И след като групировката на борците е обезглавена, Иво Карамански продължава умело да флиртува с медиите и властта.

Говори се, че връзките с циганските барони му осигуряват място на трапезата в разпределението на парите от дрога и проституция. Карамански периодично е арестуван, после освобождаван. Дава интервюта от пандиза.

В свободното си време пее естрадни песни и не крие, че музиката от филма "Кръсникът" е сред големите му вдъхновения.

"В един момент имаше прокурорско постановление Карамански да бъде задържан - връща лентата Ботьо Ботев. - Той се укриваше и за да се свърши работата, трябваше да се използва гъвкав подход.

Карамански е ползван и от криминалната служба като информатор. В нашите среди се знаеше кой полицай е работил с него по тази линия. Да бъде арестуван Карамански в определени моменти беше в интерес на неговите конкуренти от ВИС."

Неофициално се говори, че самият Кръстник влиза и излиза от ареста едва ли не по собствено желание. За да си осигури защита зад дебелите стени на килията тогава, когато чувства, че животът му е застрашен.

Фатален танц

Танцът на Кръстника със смъртта приключва фатално на 20 декември 1998 г. Разстрелян е с пистолет от Стефан Въжарски пред очите на 13 души рано сутринта в столичния квартал Симеоново.

Какво се случва преди кървавата екзекуция?

Карамански се появява на студентски купон заедно Въжарски на улица "Горска ела" около 2 часа след полунощ. Двамата пристигат с джипа на Кръстника, леко почерпени от друга веселба.

Минава време и без да има видима причина, Въжарски излиза навън за около 20 минути. Връща се с изваден пистолет. Застава зад Карамански и стреля в главата му от около 30 сантиметра.

Смъртта настъпва мигновено. След това започва престрелка, в която загива още един човек, а двама са ранени.

Въжарски е заловен. Осъден е и лежи в затвора за убийството на Карамански. Версии

Случаят изглежда приключен, но само на пръв поглед.

Твърди се, че в последните месеци преди да бъде убит, Кръстника се е намесил много сериозно на пазара с уличната проституция в София. Дори се е опитал да го монополизира. Със сигурност по този начин е засегнал нечии интереси.

Лансират се версии, че Въжаров е нает да свърши мръсната работа, но не и по начина, по който в крайна сметка е убит Карамански. Говори се, че под въздействие на алкохол килърът просто е действал прибързано.

Това, че Кръстника е екзекутиран заради преразпределение на пазара за дрога, също е сред възможните варианти. Не е тайна, че едни от най-предпочитаните пласьори на дребно са циганите, над които бившият гребец винаги е имал влияние.

"Със сигурност Карамански беше важна личност в престъпния свят. В началото беше необходим с интелекта си на зараждащите се групировки - казва Ботьо Ботев. - След това на сцената излязоха и другите герои. Мина се през гангстерската война".

След убийството на Иво Карамански ситуацията в подземния свят на България се променя. Още един от основните играчи е отстранен.

В онези години Георги Илиев вече е поел контрол над групировката, основана от неговия брат Васил Илиев. Жоро Илиев е президент на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив), когато на свой ред е покосен от куршумите на атентатор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В памет на едно момиче останало завинаги на 16 години

Една от най-мрачните и болезнени страници в историята на България през Втората световна война са съдбите на децата, въвлечени и унищожени от фашисткия терор. Сред тях е и Цветана Живкова Велева – Лиляна, едва на 16 години, от Перник. Момиче, което вместо ученически тетрадки носи нелегалната съдба на партизанка, вместо бъдеще – куршума и дървото на палачите.

Цветана е участничка в партизанското движение, част от Първа софийска бригада. Във време, в което страхът и насилието са държавна политика, тя избира съпротивата. Ранена в сражение, заловена от властите, тя попада в ръцете на онези, които превръщат жестокостта в метод, а унижението – в спектакъл. На 19 май 1944 година, край Трън, животът й е отнет по особено жесток начин.

Днес, точно срещу Младежкия дом в Перник, стои нейният паметник. Мраморно момиче, край което поколения минават забързано, без да знаят, без да питат. Малцина от по-възрастните перничани си дават сметка коя е тя и защо е там. А паметникът не е просто знак от миналото – той е обвинение, предупреждение и памет за цената на свободата.

Историята на Цветана не е суха хроника. Тя е жива рана, разказана от нейната сестра Стефанка Живкова – свидетелство, което не допуска забрава и не търпи украса.

Сестрата на Цветанка – Стефанка Живкова разказва покъртителната история на убийството

на едно младо момиче:

След сражението на Огорелица чухме, че Цветанка е закарана в участъка в с. Трекляно. Разкарвали я по селата – да я познаят хората и да я изкажат, да я заплюят. Били я, мъчили я, дано издаде някого. А треклянският кръчмар се престарал: разбил челюстта й с чук и тогава й дал вода да пие…

Чак през 1947 г. дядо Никола от Цигриловци видял снимката на Цветана и разказал как през май 1944 г. изкарал добитъка на паша над селото, как кравите се размучали и той намерил в един ров няколко човешки трупа, а по-настрана – момиче с отрязана глава. Дошъл през нощта и я заровил. На 2 юни 1947 г. ни донесоха костите в сандъче. Казват, че не е била разстреляна, а с дърво пребита. Казват, че вътре били и намерените в тръните плитки. Нямах сили да погледна, нито на мама дадох да види.

Това не е просто лична трагедия. Това е образ на системно насилие, на държава, която воюва срещу собствените си деца. Цветана е една от многото – но и една от онези, които остават завинаги на 16.

Антифашистката борба в България не е абстрактно понятие или лозунг от учебник. Тя има лица, имена и възраст. И понякога – плитки, намерени в тръните. Паметта за Цветана Живкова Велева – Лиляна е дълг не само към миналото, а и към бъдещето. За да не минаваме повече покрай паметници, без да знаем кого оплакват.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

100 години от рождението на строителя на съвременна България

Навършиха се 100 години от рождението на Григор Стоичков – изтъкнат български държавен и партиен деец, чието име остава трайно свързано с изграждането на стопанския и инфраструктурния облик на България през втората половина на ХХ век. За по-широката публика той е познат и като свекър на обичаната българска певица Йорданка Христова, но истинската му биография се разгръща преди всичко в полето на държавното управление, където в продължение на десетилетия заема ключови отговорности.

Григор Стоичков е роден през 1926 г. Още като младеж той се включва в антифашисткото движение и през 1940 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС). Само на 18 години е хвърлен в затвора заради укриването на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“ – едно от най-значимите издания на тогавашната нелегална комунистическа преса. Репресиите срещу него продължават и през 1944 г., когато от март същата година е интерниран в лагера „Кръстополе“, където попадат редица млади активисти, смятани за политически опасни от властта преди 9 септември.

След установяването на новата власт Григор Стоичков принадлежи към поколението кадри, които участват пряко в изграждането на държавните институции и икономиката на Народна република България. С течение на годините той се утвърждава като способен администратор и организатор, с подчертана практическа насоченост и усет към реалните нужди на страната. Професионалният му път го извежда на едни от най-отговорните позиции в държавата.

В зрелите години на социалистическото управление Стоичков заема постовете министър на транспорта и министър на строителството – две сфери, от които зависи не само икономическото развитие, но и ежедневието на милиони българи. По-късно, в периода 1977–1989 г., той е заместник министър-председател на Министерския съвет. В този период името му се свързва с мащабни инфраструктурни програми – развитие на транспортната мрежа, строителство на пътища, мостове, жилищни комплекси и промишлени обекти, които и днес са част от материалния скелет на страната.

Доверието към него намира израз и във включването му във висшето партийно ръководство като кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП – позиция, до която достигат малцина и която свидетелства за ролята му в стратегическото управление на държавата. В този период Григор Стоичков е възприеман като типичен представител на управленците „строители“ – хора, ориентирани към конкретни резултати, а не към политическа реторика.

След 1989 г. обаче съдбата му поема рязко различен път. В условията на бурния и често реваншистки начален етап на прехода срещу него е образувано наказателно дело, което се превръща в част от серията показни процеси срещу ръководители на бившата държава. Обвиненията срещу Григор Стоичков са свързани с последиците от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. и с действията на българските власти след катастрофата. Като заместник министър-председател той е включен сред обвиняемите по тезата, че държавното ръководство е укривало информация и по този начин е застрашило здравето на населението.

Процесът протича в атмосфера на силно обществено напрежение, политическа разправа и стремеж към бързо разграничаване от миналото. Решения, вземани колективно от Министерския съвет и в условията на строго контролиран международен информационен обмен, са сведени до персонална наказателна отговорност. Защитата на Стоичков изтъква, че информацията за мащаба на аварията е била ограничена и противоречива дори за правителствата на много западни държави, а действията на българските институции са били съобразени с официалните данни, с които страната е разполагала към онзи момент.

Въпреки това процесът завършва с осъдителна присъда, която за мнозина остава символ на т.нар. „наказателен преход“ – период, в който съдът и правосъдието често са използвани като инструмент за политическа легитимация на новата власт. Наред с Георги Атанасов, Григор Стоичков се превръща в едно от знаковите имена на тази вълна от дела, които целят не толкова историческа и управленска равносметка, колкото морална присъда над цяла една епоха.

Сто години след рождението му образът на Григор Стоичков остава противоречив, но и показателен за драмата на българската история през ХХ век. От млад нелегален, минал през затвор и лагер, през държавник на най-високо равнище, до обвиняем в годините на прехода – неговият живот отразява възходите и сривовете на едно поколение, поело върху себе си задачата да строи държава в условията на идеологическа конфронтация и исторически катаклизми.

Юбилеят е повод не просто за спомен, а за по-задълбочен размисъл за ролята на държавата, за отговорността на властта и за начина, по който историята съди своите действащи лица – често не по делата им, а според нуждите на времето.

ВИЗИТКА

02-02-1926г./23.07.2016

Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Софийско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957). Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986). На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).

От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г. Умира на 23 юли 2016 г.

Трудове:„Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967) „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ