Страхотен личен разказ на покойния д-р Милчо Касъров за чудото да се сдобиеш с кола по времето на соц-а! Как се чака ред с години, какви преживелици е да я получиш, какви проблеми ти създава...Вечна му памет на автора, много добър писател беше! 


"КОЛАТА

Един ден срещам комшията Куката отвън и той ме пита: „Какво става, намери ли ред за кола да купиш?” Прочетох нещо в погледа му, което ме постави нащрек, затова отвърнах: „Абе, има двама-трима, ама искат много пари.” „Колко?” „Петстотин” „Че петстотин много ли са бе, хората по хиляда ги продават”. „Ами, продават те… Наскоро ми казаха, че по селата вървели по триста, че и по-малко. Трябва да се разтърся тези дни по селата…” 

Куката помълча малко, после измънка: „Защото аз реших да продам моя ред…” Сърцето ми трепна и щеше да изхвръкне, но само подметнах небрежно: „Твоя работа. Колко ще му искаш?” „Петстотин, не по-малко” – рече той с надежда. „Петстотин едва ли ще му вземеш, но ще попитам тук-там. За Шкода излязъл ли е редът ти?” „За всичко е излязъл – и за Шкода и за Москвич.” „Ще ти се обадя тия дни” – обещах му. „Защото аз бързам – трябват ми пари до една седмица” – издаде се той. Лош търговец е Куката. Никога не казвай, че си на зор! Ура! Намерих си ред! Влязох лениво вкъщи, но само до вратата. Като я затворих зад гърба си, хукнах с все сила и на един скок взех стъпалата, нищо че гърбът ме позаболя. Ваня ме посрещна ужасена, но като видя щастливата ми физиономия се успокои.

Решихме да купим реда от Куката. Седнах и писах на татко. Ще се опитам, писах му, да понамаля малко цената под 500 лева, но едва ли ще успея защото досега, където съм намерил искат най-малко 700-800. 

Той ми се обади по телефона: вземай го, ако си решил, каза, защото в Бургас редовете под 1000 лева напоследък не падат. Това е хубава цена.

Отидох до Спестовна каса, изтеглих 500 лева от влога си и се удивих колко малко изглеждат – никога не бях държал 500 лева в ръката си. Триста напоследък – да, от заплатата ми, но 500!… Едва изтраях да се върне Куката от работа. Знаех, че си идва някъде към 5. Дано не закъснее, че аз от 7 съм пак дежурен. Връща се той и аз го пресрещам уж случайно до вратата му. „Какво става бе, Кука, продаде ли реда си?” – питам го нехайно а той отговаря: „Че кога бе, аз ти казах днес на обяд, а ти искаш за няколко часа…” „Защото, ако не си го продал, рекох да ти направя един хаир – аз ще го купя.” „Ти нали щеше да ходиш по селата?” „Абе нямам време, много работя напоследък, пък и какво ще се разправям с разни селски тарикати – с тебе поне се познаваме, знам, че няма да ме излъжеш.” „Тебе да излъжа? Никога! – отсече Куката. – Чакай да се преоблека цивилно и ще дойда да се разберем.” 

Влязох вътре, извадих шише ракия, макар да не я обичах много тогава, но знаех, че Куката си  пийва и зачаках. Стори ми се, че се забави векове. И ето, идва той, сядаме на масата, чукваме си чашките, гаврътваме ги – той наведнъж, аз на няколко пъти. Вади от мазния си портфейл щателно сгънато на четири малко, протрито листче и ми го подава – и аз имах такова, само че с много по-голям номер. Това е издадено от Старозагорския клон на „Мототехника” и номерът му е безсрамно малък – някъде към 30 000. Гледам го като хипнотизиран и се чудя, как може в един такъв малък номер да се крие щастието и радостта на хората. И това число, само защото е малко, струва толкова скъпо – от 500 до 1000 лева!

„Кука, няма ли да намалиш малко, бе? Множко са за мен 500 лева” – правя последен опит аз. „Множко – за душманите! Добре, ще поема после разноските по прехвърлянето на моя дял” Все пак беше нещо, защото това прехвърляне струваше към 40-50 лева.

Каква бе всъщност юридическата технология за продажбата на един ред? Продажби на ред всъщност не се разрешаваха. Това бяха нетрудови доходи. Никой нямаше право да забогатява по такъв лесен начин. Редът за кола беше личен – само вписаното в удостоверението лице имаше право да купи колата. Законът обаче не му забраняваше това лице в последния момент да привлече съдружник, с когото заедно щяха да купят колата. Неговият дял се оформяше някъде към 20 %, та и таксата да бъде по-малка. После с пълномощно той  предоставя правото на купилия реда да кара без ограничение колата. След известно време (поне няколко месеца, за кумова срама, колкото да не рекат в съда, че работата е нагласена, а те отлично знаеха, че е така) собственикът на реда "продаваше" възмездно своя дял на съдружника си. Тук именно бе рискът, защото той, ако е мошеник, може да започне да те изнудва и да ти иска още пари, преди да го прехвърли. Познавах хора, които оформяха това едва когато решаха да продадат колата. (И аз сторих същото, но по съвсем други причини).

И като се уверих в истинността на документа, а  в честността на Куката не се съмнявах (познавах го добре, Ваня – още по-добре, а баджанакът Вълко знаеше и кътните му зъби), извадих 500 лева и му ги подадох. Той ги преброи бегло, потърка ги в брадата си, и ги прибра. Сипа си още една ракия и взе да ми се оплаква от пустата му язва, която, щом глътнел малко и го заболявала.



Лицевата им част е от текстил в комбинация с кожа. Ходилото е гумено. Размери: от 26 до 31,5.


МОДЕЛ 82620 е с лице от вълнена кача-ввцд и малка гарнитура от кожа около връзките. Хастарът е от фодра. Цена 12 лв.


МОДЕЛ 82584 е с клин-ток и дунапрено-за яка около глезена. Лицето на обувката е от артикул „Ястребец", гранирано с зстествена кожа в контрастен цвят. Цена 18 пв.

МОДЕЛ 82591 се изработва от артикул „Мальовица" в синьо и гарнитура от два вида естествена кожа — жълта напа и тъмносин велур. Обувката е без хастар, с аунапренова якичка около глезена. Цена 18 лв.

СПОРТЕН ХАР

МОДЕЛ 82581 има сая от артикул „Даке", гарнирана с жълт велур. Цена 18 лв.


МОДЕЛ 82600 е от светлосин тапетен пл-зт в комбинация с бяла и тъмносиня кожа. МОДЕЛ 82592 е в комбинация на черен велур с бял тапетен плат.


МОДЕЛ 82593 е също от тапетен плат с гарнитура от червен и бял велур.


В модел 82574 синият тапетен план е в комбинация със свотлобежова напа


МОДЕЛ 82575 е от артикул „Пламен", гарниран с бяла напа и червен велур.


МОДЕЛ 82605 е от артикул „Мальовица" с гарнитура от жълт велур. Всички модели имат дунапренова якичка около глезена. Цена — по 18 лв.

МОДЕЛ 82595 е от артикул „Камелия" в тъмносиньо И гарнитура от бяла кожа. Цена 18 лв.

ПРОИЗВОДИТЕЛ:


ОБУВЕН ЗАВОД „СЪРП И ЧУК“ — ГАБРОВО



Лятото на 1967 година. В централата на Комсомола цари напрегната атмосфера, днес е събранието, на което ще се дава отчет за подготовката за бъдещия Младежки фестивал в София. 

Самият Тодор Живков е на гости, заедно с част от ЦК на Партията. Задачата е сложна - фестивал, който да покаже, че България е силна и могъща държава, да впечатлим младите хора от цял свят, да спечелим приятели. 

Живков слуша, прави си бележки в малко тефтерче. Мълчанието му е нетрадиционно, свикнали се да се отпуска. Но днес не му е ден. Притихнала е и свитата му от партийни велможи.

И тъкмо когато заседанието е на път да приключи, Живков внезапно стана.

- Другари, имам въпрос. С акордеони и песни за бригадири ли ще спечелим гостите от Запада? С хора и народни оркестри?

Все едно хвърли бомба, но той го можеше.

- Това ли слушат вашите деца у вас, другари? Я да не припомням, че на един сина му учи в Лондон и има по-дълга коса и от майка си...

Това явно беше честа шега и партийните функционери се позасмяха, което отпусна атмосферата.

Зевзекът Пенчо Кубадински подхвана:

- Да поканим Бийтълс, другарю Живков!Ще им скрием шапката на всички, особено на съветските другари.

Живков се усмихна, най-накрая.

- Че поканете ги, такива идеи искам, а за парите - на строг отчет, лично при мен.

Изминаха няколко привидно спокойни месеца, в които обаче течеше напрегната работа на няколко фронта. Външното министерство, като най-бърза и адаптивна връзка на България със Запада, правеше всичко възможно за контакт с Ливърпулската четворка.

Засега всичко удряше на камък. Не искаха, бяха заети, не можеха. Всички си късаха нервите с тях, но заедно с това припяваха и She Loves You. Операция Бийтълс изглеждаше провалена, когато изведнъж пристигна помощ от съвсем неочаквано място - Румъния. Оказа се, че бабата на Ринго Стар е румънка, всички бяха впрегнати да открият връзка, такава се откри. След това, по стария балкански начин, някой помогна, Ринго прие присърце идеята да убеди останалите. 

Бийтълс трябваше да пристигнат инкогнито, а също така и инкогнито да излязат на главната сцена. Частният им самолет беше се вече приземил, пред него стояха 6 коли на УБО, с цял кордон милиционери. Бийтълс стояха вътре в самолета и само надзъртаха през малките прозорчета. Настроението беше страхотно, милиционерите молеха за възможност поне да докоснат Бийтълс.

Изведнъж от далечния край на летището се появи кордон от 12 черни Волги, които бързо пресичаха пистите и идваха към частния самолет на Бийтълсите. Като студен вятър в летен ден се разшумя "КГБ идват" и УБО изскочиха извън колите и застанаха пред милиционерите. Тук щеше да става нещо, нещо не добро. Руските тайни служби бяха усетили какво възнамеряват да направят Българите и искаха да го спрат. Не можеше Бийтълс да дойдат първо в София, правото беше на по-големия.

По радиостанцията Живков нареди - "Да излитат, не можем да гарантираме безопасността им!", офицер от УБО размаха черно флагче и частният самолет на Бийтълс изведнъж започна да се подготвя за излитане отново. Волгите наближаваха, а към тях бързаха тичайки милиционерите и УБО, като жив щит пред руските "другари". КГБ спряха, от тях излезе преводач и офицер.

- Идваме да проверим самолета, има твърдение, че там има Бръмбъри (така кодово наричаха Бийтълс).

- И да са бръмбъри, това са наши, другарски бръмбъри, приятели на България - отговори генерал Тенев, началникът на структурата.

Бийтълс вече бяха във въздуха, прощаваха се с България. Тодор Живков се усмихваше тъжно и гледаше морето от млади хора по улиците на София. Можеше да бъде и по-добре, но руските другари... Нищо, вече им беше простил. Знаеше, че след като научат истината, Бийтълс никога повече няма да посетят друга страна от социалистическия лагер. Под напора на преживения стрес, Бийтълс се разпаднаха след няколко години. Ринго Стар инкогнито посети България на един Ален Мак и много му хареса.



"Мъск, Мъск, тръгнали са всички да го говорят, какво толкова", започва разказа си бат Жоро. Отваря чантата, вади морков и го гризе.

"Известно време бях в САЩ, голяма страна и страхотни хора. И много крадци има обаче. Няколко месеца бях сервитьор в един бюфет в Силициевата долина, голяма фирма, много хора и ядяха като разпрани. Аз такова ядене не съм виждал и у дома, на Слънчев бряг, дори и когато обслужвахме големите съветски групи. Но как ядяха там в този бюфет - вземат си от всичко по много, кусват по малко и хвърлят. Ту телефонът им звъни, ту на таблото ги викат, ту началник мине и те козируват. Работата е много, но не е нервна. Един ден гледам в гръб - Ники от основното училище в Берковица, моят приятел Ники. Седи с една табла и си избира какво да яде. Няма да повярвате какъв ток премина през мен, ама това е Ники, Ники от Берковица, с него съм изпушил моята първа цигара и как сваляхме мацки по едно време...И минавам тихо зад него, лееко, гледам го да не дъвче, за да не го задавя и тряс, шамар зад врата, както се поздравявахме в Берковица.

Обаче човекът си изпусна таблата от изненада, а като се обърна, това въобще не беше Ники. Разкрещя се, скочиха охраните, които до момента гризяха разни хапки на съседните маси. За секунда бате ти Жоро се оказа на земята, с белезници и едни опряни дула на гърба. Крещят ми нещо на английски, но аз зле разбирам, още по-зле и говоря, само повтарям "Ники, Берковица, сори, пийс!"

Вдигнаха ме, извикаха една рускиня, с която горе-долу се разбрах. И какво да ви кажа, това бил един от шефовете, а аз съм го объркал и не е никакъв Ники от Берковица, а Илон Мъск. Не го бях виждал преди това, но му се извиних искрено, дори пуснах и една сълза. Това със сълзата ми е стар трик, още откакто в Златна Ливада, Чирпанско, ме биха милиционерите за един мотоциклет.

И в Америка проработи, Илон се засмя, раздруса ми ръката, каза ми, че ми прощава, че и той иска да познава Ники от Берковица, щом е такъв "cool guy". Предложи ни да ни наеме на работа, но като разбра, че и двамата не  разбираме от компютри, каза да се научим първо.

Скоро след тази случка напуснах, въпреки, че искаха да ме правят шеф на бюфета, но аз се уморявам от условности и отговорности.

Всяка Коледа взех да пращам по едни терлици на адреса на офиса, пиша "За Илон Мъск" и те да му ги дадат. Първата година ми върна картичка и снимка, обул се беше и работеше. Но след това не му ги даваха явно, крадяха му ги от портала и ги продаваха в Ebay, така правят всички в Америка, защото са мошеници.

Няма да отида до Белоградчик да го видя, нека той да дойде при мен, знае къде съм. Те сега всички ни следят с чипове, ще ме открие. Не искам да се натрапван, най-грозното е да отидеш нежелан някъде."

Така завърши разказа си бат Жоро, дояде моркова и отиде да гледа мач от световното.


Навремето беше популярен един руски виц – в някаква деревня дошло подвижното кино и обявили, че вечерта ще дават шведския сексуален филм „Баба дала солдату“.

Събрало се цялото село вечерта, излязъл механикът и обяснил:


– Станала е малка грешка. Първо: филмът не е шведски, а е съветски. Второ: не е сексуален, а е социален. Трето: казва се „Балада о солдате“, а не „Баба дала солдату“.Горе-долу така мина детството ни, че и младежките ни години – все чакахме шведски филми, а ни пускаха съветски. В съветските, естествено, нямаше почти никакъв с*кс.


В една от новелите на комедията „Операция ЬI” героинята-студентка, увлечена в подготовката за някакъв изпит, неволно се събличаше и лягаше до непознат свой колега, но след като смъкваше роклята си, се оказваше, че вместо еротично бельо носи отдолу нещо като бански костюм. Изглежда голямо мислене е паднало докато се вземе такова компромисно решение – хем да има нещо като стриптийз, хем да няма „порнография“.


Американските филми бяха не по-малко целомъдрени. В уестърните след кадъра с първата целувка следваше кадър в църквата, в който направо се разменяха пръстените.


Ако все пак ни пускаха благосклонно нещо по-така, трябваше да гледаме филма още в понеделник. Защото до петък сексуалният филм можеше да стане социален. Операторите, които прожектираха филмите, имаха навика да си поизрязват по някое кадърче – за спомен. Разправяха, че един оператор имал сериозна колекция с кадри на поразголени звезди. Сега си мисля – какво ли би могла да съдържа тя?Помня, че във „Фанфан Лалето“ с Жерар Филип Джина Лолобриджида беше с малко по-голямо деколте и стегнат сутиен, та циците й се подаваха по начин, който вълнуваше публиката повече, отколкото сцена на групов секс днес. По-щастлив беше Жерар Филип в “Опасни връзки“ – съвременен вариант на прочутия епистолярен роман на Шодерло дьо Лакло. Там той пишеше домашното на своята приятелка ученичка, полагайки тетрадка та върху голото й дупе. Изглежда сцената се е сторила доста смела ма цензорите, защото филмът се прожектираше само в студийните кина.


В „Опасни муцуни“ имаше една креватна сцена, в която за секунда се мяркаше цяла гола гръд – виждаше се даже зърното. Няма човек който да е гледал филма и да не си спомня вълнуващия кадър.


Тогава нямаше силикон и известните актриси трябваше много да внимават със заголването. Някои на Запад си имаха дубльорки, но у нас не съм чул да е имало такива неща. Мисля, че в „Езоп” Доротея Тончева си показваше циците, но не представляваха нищо особено.


Полската руса звезда Барбара Брилска също се съблече във „Фараон” но и нейните цици бяха гола вода.


В много филми героите рано или късно стигаха до леглото, но точно след като настъпваше сюблимният момент, камерата срамежливо се отместваше към някаква картина, свещ или към камината, чийто огън символизираше страстите, които се разиграваха само на няколко метра встрани – тоест зад кадър.


Анджей Вайда в един от филмите си беше направил нещо по-интересно – камерата панорамираше от кревата нагоре, стигаше до някакви окачени паунови пера, които започваха многозначително да треперят под въздействието на любовните въздишки на героите.


По принцип от креватиите сцени (доколкото ги имаше) ставаше ясно, че партньорите предпочитат мисионерската поза.


Много неочаквано в някакъв филм на ГДР героинята доста смело възседна своя любим. Но неговото щастие свърши дотук – човекът беше граничар на Берлинската стена и на другия ден империалистите го убиха. Филмът беше силно пропаганден и очевидно сексуалната сцена е била пусната като примамка – да се привлекат повече зрители и покрай другото да им се обясни кои са добрите и кои са лошите в Берлин.


Чак в „XX век” на Бертолучи имаше нещо като шведска тройка и намек за нещо като орален секс. Режисьорът май беше комунист и това е била причината да се пусне филмът в този вариант. Как да се реже творбата на наш човек?!Преди това от прочутия филм на Иржи Менцел „Строго охранявани влакове” научихме какво означава „еякулация прекокс”  – бяхме на възраст, когато този проблем беше особено актуален. От филма разбрахме, че няма нищо страшно, просто трябва да си намерим по-зряла жена.


С първата зряла жена първо отидох на кино, държахме се за ръце и при някаква любовна сцена усетих как дланта й става влажна. Предположих, че това е добър знак, а то така се и оказа, и още същата вечер…


Няма как – стигаме до днешното порно по телевизията. И в най- смелите си мечти не сме допускали, че ще преживеем подобно нещо. А дали това е кино, или не – не мога да преценя.


Колко души го гледат – не съм срещал точна статистика.


В началото на новия век – мисля, че беше 2001 година – за пръв път получих българска пийпълметрия.


Ужасих се, когато видях срещу колко телевизионни предавания стоят кръгли нули – като аудитория. На авторите обаче не им пукаше – утешаваха се, че всичко е платено и нагласено.


Колкото повече разучавах отчетите на социолозите, толкова повече се убеждавах, че не може всичко да е лъжа. Докато най-накрая направих ужасяващо откритие.


Новата тогава телевизия 6ТВ имаше невероятно високи рейтинги през нощта. А програмата й все още не беше станала денонощна. Какво по-голямо доказателството от това, че хората на Мърдок си плащат.


С тогавашните майстори на пийпълметрията имахме общи познати, които помолих да предадат моето откритие – за да не се излагат повече.


Оказа се обаче, че няма никаква далавера.По много кабелни мрежи пускали порното точно на канала на 6ТВ, който не предавал друга програма през нощта. И всъщност нощните рейтинги сочели ясно обема на тази специфична аудитория.Та има и добри неща във времето на демокрацията.Лежиш си в леглото и гледаш на воля. Само дето няма превод.


Един колега преди време разправяше, че по някакъв нов канал хванал порно, което май имало и дублаж на български.

-Че ти не разбра ли имало ли е, нямало ли е? – попитах заинтригуван.

-Порно гледам само с изключен звук – призна си колегата. – За да не събудя жената.

Източник: „Наръчник на носталгика“, автор: Евгени Тодоров.



Още в зората на обществения транспорт е било обичайно явление използването му за рекламни цели. По-късно с усъвършенстването на транспорта и благоустройството на градовете тази форма е била изоставена, но в края на 60-те години тя отново се възражда, като се разпространява с присъщата на съвремието ни динамика. 

Интересни са няколко характерни щрихи в развитието на рекламата ,,в движение", както обикновено я наричат в рекламната практика. Интересна идея осъществява Ернст Фунс — вилен представител на т.нар „виенска школа", който проектира и изпълнява реклами за трамваите на Виена. През 1978 г. жителите на австрийската столица са приятно изненадани от появата на ярките „движещи се реклами”. 

Една от най-интересните трамвайни реклами е поръчаната от вестник , Кро-нен цзйтунг”. Тя е изработена в стил поп-арт и е решена по остроумен начин. Върху външните стени на трамвая са изобразени седящи и стоящи човешки фигури (торсове), а живите лица, които се виждат през прозорците, са тяхно продължение. Повечето от нарисуваните пътници четат вестника-рекламодател. Това решение е просто, ефектно и не се нуждае от коментар.


В последно време в София и в някои градове у нас, въпреки и със закъснение, също се забелязва известно „настъпление" на рекламата „в движение". Нейни носители са товарни автомобили, автобуси, тролейбуси, влакове. Осъществена професионално. рекламата чрез превозни средства прави не само приятно впечатление. но утвърждава и престижа на съответната фирма. Добър пример в това отношение са собствените автомобили на „Шератон — София — Хотел „Балкан". „Риба и рибни продукти", „ЦНСМ — Яница”, „Хранителни стоки” и др.


Използването на транспортните средства за рекламоносители не е елементарна работа, свързана само с добър художествено-графичен дизайн, с прецизност и чистота на изпълнението на рекламата. Става въпрос за това. че самото изографисване" на текст запазена марка и шрифт или илюстрация не е достатъчно за професионална реклама. Художествено графичното „предаване на информация" е само част от изискването за истинска, съдържателна реклама. За-щото, въпреки че рекламата е специфична информационна дейност, тя все пак трябва да бъде съобразена с особеностите и характера на нейния носител.


Следователно стопанската реклама избрала за носител съответното транспортно средство, преди всичко следва да има точна и ясна цел, да познава „своите" адресати, да отчита времето и мястото за комуникация.

Антон Юруш/www.sandacite.bg



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: