Днес се навършват 40 дни от смъртта на актрисата Юлиана Караньотова. По този повод дъщеря й Карина Караньотова публикува във Facebook още кадри от кариерата на майка си – снимки с големи имена на българския театър като Стоянка Мутафова, Мариус Куркински, Неделчо Стойчев-Дежо, Бойко Илиев, Тони Макарона и други известни нейни колеги. „Споделям още малко интересни кадри от кариерата й на актриса“, написа Карина и завърши с думите: „Почивай в мир, скъпа мамо, ние ще те помним винаги“. В тези снимки днес се връща споменът за една жена, която някога е била добре познато лице на сцената и телевизионния екран, но през последните 25 години от живота си почти напълно остава извън публичното пространство.
Юлиана Караньотова е родена през 1963 г. и посвещава живота си на театъра. Тя е сред основателите на „Диалог“ – първия частен театър у нас, появил се в началото на промените. Там създава и едни от най-силните си роли – Цезония в „Калигула“ и Настасия Филиповна в „Идиот“. В спектакъла „Бог“ по Уди Алън играе повече от десет години. Това не е кратко появяване на сцената, а сериозна театрална кариера, преминала през едни от най-интересните години за българския театър.
Но Юлиана не остава само театрална актриса. Тя е и познато телевизионно лице. Води популярното предаване „Мелодия на годината“, участва в новогодишните програми на БНТ, а има участия и в киното. По-късно работи в Театър 199 и „Сълза и смях“. На сцената на „Перпетум мобиле“ играе в „Професия поканен“, където си партнира със Стоянка Мутафова. Това остава последното й театрално представление.Юлиана е свързана и с едно от най-известните театрални семейства в България. Тя е съпруга на Ивайло Караньотов и по този начин става снаха на голямата актриса Славка Славова. Двете работят и заедно в Театър 199. За Юлиана това е необичайна връзка между личния и професионалния й живот – да бъде част от семейство, в което театърът е не просто професия, а съдба. Дъщеря й Карина Караньотова по-късно създава документалния филм „Театър, любов моя“, посветен на Славка Славова, в който присъства и споменът за Юлиана.
Сред ролите, с които е свързана кариерата й, е и „Ужасните родители“ в Театър 199, играна близо 500 пъти. Тя продължава да работи и в „Сълза и смях“, а в киното участва и във филма „La Donna mobile“, една от лентите от началото на 90-те години. За известно време животът й е точно такъв, какъвто човек би си представил за една млада и успешна актриса – сцена, телевизия, снимки, репетиции, срещи с известни колеги и постоянно движение.Но тогава идва тежкият обрат.
Когато е едва на 38 години, Юлиана получава тежък инсулт. По-късно към здравословните й проблеми се прибавят полиневропатия и счупване на тазобедрената става. Състоянието й постепенно я отдалечава от сцената и през следващите около 25 години тя практически не играе. Така една актриса, която е била в разцвета на кариерата си, изведнъж се оказва далеч от професията, която е обичала.
Дъщеря й Карина по-късно разказва, че именно заради толкова дългото отсъствие от сцената днес почти няма информация за майка й в интернет. Това е странно, защото Юлиана не е била неизвестна актриса. Тя е имала големи роли, била е сред основателите на първия частен театър, играла е години наред пред публика и е била познато лице от телевизионния екран. Просто животът й поема в друга посока и постепенно тя остава далеч от прожекторите.
И точно това прави историята й толкова тъжна. Не защото Юлиана не е имала своята кариера, а защото я е имала и след това е била принудена да я остави. Хората, които някога са били около нея всеки ден – в репетиционните, в театрите, по сцените и в телевизията – продължават живота си. А Юлиана остава вкъщи, борейки се със своите здравословни проблеми. Година след година името й се споменава все по-рядко.
След смъртта й обаче Аня Пенчева разказа нещо, което придаде на тази история още по-болезнен смисъл. Аня е втората съпруга на Ивайло Караньотов, а Юлиана е неговата първа съпруга и майка на Карина. Вместо отношенията между двете жени да бъдат белязани от съперничество, през годините те запазват близост и Аня се оказва сред хората, които са до Юлиана в най-трудните й моменти.Пенчева разказва, че не й тежи това, че се е грижила за Юлиана. Тежи й друго – че хората, които някога са били най-близките й приятели, почти напълно са изчезнали от живота й. „Не ми тежи, че се грижех за Юлиана, а че нито един от нейните приятели не се обади в продължение на години – да попита как е, какво прави…“, казва Аня Пенчева. По думите й Юлиана някога била душата на компанията – обичала живота, била щедра, събирала хора около себе си. Но когато заболяването я повалило, голяма част от тези хора постепенно се отдръпнали.
„25 години да не се обадят! А тя беше денонощно с тези хора!“, възмущава се Аня. Разказва, че ги виждала по улиците и изпитвала гняв към тях. Според нея това било особено болезнено, защото Юлиана не била човек, който е стоял настрана от приятелите си – напротив, тя обичала да се събира с тях, да ги посреща, да споделя живота си. А когато самата тя имала нужда от тях, те почти не се появили.
Аня разказва и за един от най-тежките моменти в живота на Юлиана. Преди около 25 години състоянието й било толкова сериозно, че близките били извикани в „Пирогов“, защото лекарите почти били загубили надежда. Юлиана не можела да говори и да се движи. Тогава семейството решава да не се отказва и започва дългата борба за възстановяването й. Аня, Ивайло и Карина се включват в грижите, а по думите на Пенчева постепенно започват да я захранват със сокове и да й помагат да се върне към живота.
„Ивайло едно, Карина две и аз три. Винаги сме били тройка спатия!“, спомня си Аня Пенчева. Думите й показват нещо, което трудно би могло да бъде разбрано само отстрани – отношенията между тези хора през годините са били много по-различни от обичайните представи за бивша съпруга и настояща съпруга. Празнували заедно Коледа, Нова година и Великден, събирали се, ходили са и в морската къща на Аня. Семейството запазило връзката си въпреки всички промени в живота им.
Пенчева разказва и за друг болезнен за нея детайл – дори хора, които са имали професионална близост с Юлиана, не са я потърсили. Тя посочва и Бойко Илиев, чиито пиеси според нея навремето са били свързани с Юлиана. „Той е възпитан човек. Мен това също ме натъжи и огорчи много“, казва Аня. Това не е просто укор към отделен човек, а част от по-голямото й усещане, че човек може да бъде обграден от приятели, когато е здрав, активен и успешен, и да остане почти сам, когато вече не може да им бъде полезен или интересен.
Въпреки всичко Аня Пенчева говори и с обич за Юлиана. Спомня си за различния им вкус, за чувството й за хумор и за жаждата й за живот. Разказва как в един момент, когато наближил абитуриентския бал на Карина й казала: „Юлиана, стягай се, защото ти трябва да избираш тоалета на Карина!“. Двете се шегували, че Юлиана има по-различен и екстравагантен вкус от нейния. След това я изправили, помогнали й да проходи и заедно отишли да избират дрехи за бала на Карина. Така, по думите на Аня, Юлиана продължила да живее още 25 години. „Убедена съм, че нашата всеобща любов я крепеше!“, казва тя.Последните й години обаче са тежки. Юлиана вече не е жената, която зрителите помнят от сцената и телевизията. Болестите са променили живота й, а светът около нея също се е променил. На 30 август 2026 г. тя умира на 63 години. Карина е до нея до последния й дъх и след смъртта й публикува снимки и думи, с които се опитва да върне към живота спомена за майка си.
И днес, 40 дни по-късно, тя отново го прави. Показва Юлиана сред Стоянка Мутафова, Мариус Куркински, Неделчо Стойчев-Дежо, Бойко Илиев, Тони Макарона и други нейни колеги. Показва я от времето, когато е била млада, красива и търсена актриса, когато е имала сцена, публика и приятели около себе си. Това са кадри от един живот, който не бива да бъде запомнен само с последните му тежки години.
Защото Юлиана Караньотова не е просто жената, която болестта е отдалечила от сцената. Тя е актриса с истинска биография – с големи театрални роли, с телевизионна кариера, с години на сцена и с работа до едни от най-известните имена в българското изкуство. И може би най-тъжното в нейната история е именно това, което Аня Пенчева казва – че човек може да бъде душата на компанията, да бъде денонощно с приятелите си, да бъде човекът, който събира другите около масата, а след това да прекара 25 години почти без те да потърсят как е.
Днес Карина пази тази памет. Със снимките, с думите си и с разказите за майка си тя връща Юлиана там, където й е мястото – сред актьорите от нейното поколение, сред хората, с които е споделяла сцената, и сред публиката, която някога я е гледала. 40 дни след смъртта й остава не само болката от загубата, но и възможността да бъде припомнена една актриса, която дълго време беше останала в сянката на собствената си съдба. Красива, талантлива и някога добре позната, Юлиана Караньотова заслужава да бъде запомнена с живота, който е живяла, а не само с годините, в които болестта й е отнела сцената.
10:27
