"Роден на 9 февруари 1939 г.в Дряново,Минчо Празников е един от водещите метеоролози у нас. Доайен в областта на метеорологията у нас .Завършил Физика в СУ "Климент Охридски".


Първите 20 години от кариерата му минават във Военновъздушните сили. 


След това се мести в Националния институт по метеорология и хидрология. Не след дълго синоптичните му прогнози и артистичният начин, по който ги представя го правят популярно лице от екрана на БНТ. Поколения са израснали с прогнозата за времето, съобщавана отМинчо Празников...

Да му пожелаем,здраве  и дълголетие!


"Ще вали с изключение на местата, където няма да вали."




Свещарската гробница е най-забележителният и известен обект в Археологически резерват Сборяново. Открита е през 1982 г. в една от най-големите могили на източния некропол на Сборяново – Гинина могила. 


Тя е без аналог в тракийския свят. Гробницата има три помещения с необичайни полуцилиндрични сводове. В гробната камера има стенопис на внушителна жена, която увенчава с венец конник. По стените на камерата са разположени скулптури на 10 кариатиди. 


Издялани от варовик, те имат непропорционални тела, старателно пресъздадени детайли на роклите и сурови лица с широко отворени очи. Кариатидите неизменно омагьосват посетителя, пристъпил в клаустрофобично тясната гробна камера, и са едни от най-запомнящите се произведения на тракийското изкуство.


Гробницата се намира в специално построена сграда с контролирана влажност и температура


Историците смятат, че кариатидите и високата жена от стенописа изобразяват едно и също нещо – Великата богиня на траките. В стенописа тя е представена в момента, в който дава безсмъртие на обожествения собственик на гробницата. Облягайки се на косвени доказателства, някои учени дори посочват кой е бил този собственик – самият Дромихет, който управлявал гетите между края на IV и първото десетилетие на III в.пр.Хр. 

През 1985 г. ЮНЕСКО включи гробницата в Свещари в списъка със световното културно наследство. Тя е последният български обект, който е под защитата на ЮНЕСКО. С цел запазване на обекта времето, което можете да прекарате в гробницата, е строго ограничено.

Източник:faktibg.com



Когато се викахме през прозорците, вместо да си пишем съобщения. Когато ожулените колене бяха знак за добър ден, а не за нещо, което трябва да крием.


Бяхме от онова време, когато ключът стоеше под изтривалката, а доверието беше по-голямо от страха. Когато лимонадата в стъклени бутилки беше най-сладката награда, а първата любов започваше със свенлив поглед, не с двойно прочетено съобщение.


Спомням си вечерите, когато родителите ни викаха да се приберем, а ние се молехме за още пет минути игра. Тогава приятелствата не се нуждаеха от „заявки“ и „потвърждения“ – те просто се случваха, някъде между ластика, гоненицата и споделената филия с лютеница.


Най-голяма беда беше топката да попадне под автомобил или да я качим на трафопоста! Нямахме телефони нито компютри, но бяхме щастливи.


Също така играхме на нервички, крушка, мишка,народна топка, стражари и апаши и още куп незабравими игри. 

Мери Николова/ФБ-Минало незабравимо




Българин пое президентството на Асоциацията на чуждестранните журналисти във Великобритания. Това е една от най-старите и авторитетни журналистически организации. Васил Христов гостува по НОВА с любопитни разкрития.


За разкрития шпионски скандал във Великобритания, в който участват шестима българи Христов каза, че страната много ревниво пази своята сигурност.

„Много е обемен случаят. Първоначално мислехме, че ще бъде някаква кокошкарска история, а започна да става ясно, че те са имали доста интересна роля в по-сериозен план. Те е трябвало да работят проруски. В мрежата са засегнати хора, изразявали критично мислене във Великобритания и в Германия”, каза Христов. Според него сюжетът напомня на класическите шпионски филми и романи.


Джак Изкормвача е причина да се създаде най-старата съсловна организация през 1888 г. Преди 137 г. журналисти от цял свят се събират в един лондонски пъб. Те установяват, че когато са заедно и разменят информация помежду си, работят по-лесно, разказа Христов.


„Организацията осъществява връзката между официалните институции и журналистите. Тя акредитира чуждестранните журналисти. От друга страна авторитетът на Асоциацията й дава възможност да връчва най-престижните награди в Обединеното кралство”, каза Васил Христов.Той е избрал професията си още като дете. „Няма нищо случайно в живота на човека. Като дете си играех зад завесите на баба ми, четейки от вестника, който дядо получаваше – „Работническо дело”. Живея в Лондон от 5 години, станах член на Асоциацията, година по-късно се кандидатирах за член на борда. След като бях преизбран за втори мандат за член на борда на Асоциация на чуждестранните журналисти във Великобритания, станах председател.


Източник:www.kriminalno.com




 След мач изпива няколко кани айрян, криел се в тоалетната, за да припали поредната цигара.


Нов тираж на книгата „Гунди – какъвто не го познавате“ излезе малко преди премиерата на биографичния филм за футболиста „Гунди – легенда да любовта“ (издателство „Труд”). Томът включва 28 истории за спортиста.


Авторите Кристиан Иванов, Елица Младенова, Добромир Добрев и Георги Иванов са подбрали в първата част на книгата 28 момента от живота на Георги Аспарухов–Гунди - от раждането му до датата на смъртта му - 30 юни 1971 г., когато с Никола Котков загиват в катастрофа при прохода Витиня.За изданието са предоставени авторски снимки на Петър Спасов. „Снимки за книгата изпращат и много обикновени хора, фотографски спомени са открити в чуждестранния печат, а архивни кадри от погребението му са предоставени от Антоанета Георгиева“, разказват от „Труд“. По думите им в създадената рубрика „Народът за Гунди” е събрано всичко ново, което авторите са научили за легендата на българския футбол.


„Идеята за новото юбилейно издание дойде след разговор с рекордьора по мачове за „Левски“ Стефан Аладжов. Аладжата ни разказа как привърженик на “сините” повече от половин век пази кичур с коса на Гунди. Какво по-голямо доказателство за магията, която поражда всичко, свързано с големия голмайстор?“ – споделят авторите.


В книгата има много лични истории – на съпругата на Гунди – Лита, на сина му Андрей, който се жени за дъщерята на друга легенда - Павел Панов, на Янка Рупкина, на Стефан Аладжов, на редица известни и по-малко известни хора, докоснали се до Гунди.


Специалното послание към читателите е от Лита – съпругата на Гунди: „Преди много години децата на София не знаели какво е телевизия, компютър, смартфон. Как се забавлявали? С приятели. На улицата, на полянките в крайните квартали. В игри. Различни. Интересни. С победители и победени. Едно височко тъничко момченце прекарвало всяка свободна минута навън с топка в крака. Парцалена. Ушита от баба му. Аз не съм познавала това момченце. Срещнах го години по-късно. Отново с топка, истинска… волейболна. Повярвайте ми, беше много добър. Само че неговата любов го чакаше на друго игрище – футболното. И той тръгна след голямата си любов. Носеше я в сърцето си, когато играеше за „Левски“ и за България. Любовта към великата игра и към неговия „Левски“ беше с него до края на живота му. Той е Георги Аспарухов-Гунди“.


За един от рождените дни на Гунди любимата му Лита го изненадва с малка златна топчица на синджирче. Това се оказва особено ценен подарък за него. Той също дарява бижута на съпругата си, но голяма част от тях по-късно са задигнати от апаши.


“Никога не съм обичала да нося бижута и смятам, че не ми отиват. Чувствам се като коледна елха с тях, като се накича”, споделя Лита.


Порок

Аспарухов има само един порок. Пуши цигари. Без да иска, веднъж синчето му Андрей го натопява пред треньора, като казва: “Тате пуши, ама мама повече”. После глобяват Аспарухов за това провинение. С дружката му за пушене Жоро Соколов дори веднъж се скриват в тоалетната на стадиона, за да запалят по цигара. Това се случва по времето на легендарния треньор Витлачил. Той пръв въвежда глобите за различни провинения в отбора. Гунди си пада най-вече по цигари „Марлборо“, докато Соколов пуши по-евтините „Арда“.


„Никога не е бил страстен пушач, аз бях. Както си пушим, веднъж сложи кутията „Кент“ на нощното шкафче и ми каза, че от този момент няма да палим повече цигара. Той спираше наистина, но после пак припалваше покрай мен”, признава Лита. Гунди почти не пие алкохол.


„По пиенето изобщо го нямаше. Коняк, вермут, не близваше такива неща. Тогава нямаше заведение, в което футболистите да ходят тайно. Пиеше айрян след мач. Или плодови сокове. Трябваше да има по няколко кани. Обичаше рано да си ляга. Голям Сънчо беше. Явно се е уморявал човекът. Мен това понякога ме дразнеше. Били сме на гости и тъкмо стане интересно, а той ме кара да си тръгваме”, спомня си Лита.


Апартамент

Като футболист Гунди получава тристаен апартамент, тъй като по това време вече е семеен и с дете. Имотът е в столичния квартал „Лозенец“ до Четвърто районно управление, където и до днес живее Лита. Жилището е тухлено и държи топло. Нанасят се там през 1969 година, а негов съсед е друга легенда на Левски, Добромир Жечев.


Гунди има голям афинитет към театъра и киното. Футболната легенда дори отива на пробни снимки за един от култовите от времето на соца български филми „Черните ангели“. Режисьорът Въло Радев харесва футболиста страшно много по време на кастинга.

Източник:Телеграф


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив