Писмото, датирано от 1916 г., е адресирано до императрица Александра Фьодоровна. В него Распутин споделя мислите си за бъдещето на Русия, Първата световна война и съдбата на царското семейство.

"Това е откритие с невероятно значение“, казва Иван Петров, водещ археолог на експедицията и доктор на историческите науки. „Писмото на Распутин може да хвърли светлина върху много тъмни страници от руската история от началото на XX век“.

Съдържанието на писмото все още не е оповестено. Специалистите провеждат щателна експертиза, за да потвърдят автентичността на документа.„Ако автентичността на писмото се потвърди, това ще бъде истински пробив в изследването на личността на Распутин и влиянието му върху царското семейство“, казва Сергей Морозов, историк и професор в Московския държавен университет.

Очаква се скоро да се проведе пресконференция, на която учените ще представят повече информация за находката.


Реакция на находката:


Министерството на културата на Русия: „Приветстваме тази сензационна находка и очакваме резултатите от експертизата. Това откритие може да се превърне във важен принос към нашата историческа наука“.

Руската православна църква: „Засега не можем да коментираме автентичността на писмото. Но ако то наистина е написано от Распутин, може да има значение за историята на църквата.“

Потомците на царското семейство: „Очакваме с нетърпение публикуването на съдържанието на писмото. Надяваме се, че то ще ни помогне да научим по-добре истината за нашите предци“.

Това откритие, разбира се, ще бъде обект на разгорещени дискусии и дебати. Но едно е сигурно: писмото на Распутин е сензация, която може да промени представата ни за много събития от руската история.



Преди 1990 г. България много силно е работила с Мерцедес още от 50-те години. Eдин от най-големите клиенти на марката са Тексим и СО МАТ. Те имат поръчани толкова много камиони от сериите LPS, LP, NG и SK, че СО МАТ става и представителство на Мерцедес за България, Кувейт и др.

Мерцедес доставя не само автомобили, но и много резервни части и оборудване на много изгодни за България условия.


Кратка история на Мерцедес:


Марката Mercedes-Benz е основана от автомобилните пионери Карл Бенц и Готлиб Даймлер през 1926 г. като Daimler-Benz. Бенц е построил първия автомобил, задвижван с бензин, докато Даймлер е патентовал първия мотоциклет и по-късно е построил собствен автомобил, като и двата са проектирани с помощта на Вилхелм Майбах, който също има редица пробиви в автомобилната технология на свое име. Марката Mercedes-Benz продължава наследството на своите новаторски основатели през дългата си история, непрекъснато в челните редици на иновациите, свързани с производителността, стила и безопасността. Въпреки че днес Mercedes-Benz има офиси на почти сто места по целия свят, той има скромно начало като много други успешни фирми, издържали теста на времето, с нищо повече от смела визия. В този случай тази визия е била да се построят първите в света автомобили с бензинови двигатели.


Източник:Sandacite.BG – Българският портал за стара техника



Когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата „инженер“, заплатата ми стана 110 лева.....! После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло!


Карта за море ли? Можеше да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. За нас беше лагерът с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как повече! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето. Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години!


През всичките тези години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но… отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на неженения син на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!


Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! И има много още какво да се разкаже за „красотите“ на онзи строй.


Св. Горанов


1. Абитуриенти от СПТУ по промишлено строителство във фоайето на ресторант „Верея“ гр. Стара Загора, 1984 г.



2. В последния учебен ден завършващите взаимно надписват за спомен белите си униформени ризи



3.София, Новотел „Европа“ – 1987 г. Зрелостници от техникума по жп транспорт „Никола Корчев“



4. Момчетата и момичетата от випуск 1987 г. на Националната математическа гимназия в София



5.Така изглеждаха абитуриентите преди повече от 30 години



6.Стилни и елегантни – абитуриенти от средата на 70-те





7. Абитуриентската вечер за випуск 1985 г е в разгара си, София – НДК „Людмила Живкова“





8. Абитуриентите от випуск 1974 на малкотърновската гимназия празнуват завършването си в мотел-ресторанта на Балкантурист





9. Лъвчетата на Михайлова от V „г“ на ТМСС – гр. Карнобат, 1975 г.



10. Чест за всеки кавалер е да бъде с най-красивата дама на бала, Велинград-1990 г.



11. Един неразделен клас от 70-те на прага на бурното море на живота



12. Какво е абитуриентската нощ без снимка за спомен с любимия класен ръководител



13. Абитуриенти от пловдивска гимназия в хотел „Тримонциум“, 80-те



14. Явно такива са били модните тенденции за абитуриентките от випуск 1989 г.



15. На добър час, абитуриенти!



16. Абитуриентска нощ в столичната зала „Универсиада“ през 60-те


17.Абитуриенти в Чирпан,началото на 90-те


Нямаше този ламтеж за богатство. Имаше уважение, спазваха се традициите и моралът бе ценност

По времето на социализма хората имаха друга нагласа за живот. Нямаше го този ламтеж за богатство. Имаше уважение, спазваха се традициите, моралът бе ценност.

Ще разкажа случка от студентските ми години, когато се срещнах с големия човек проф. д-р к. т. н. Иван Младенов Тодоров от с. Митровци, тогава Михайловградски окръг.Постъпих във Висшия химико-технологичен институт. Студентството ми започна като бригадир в строящия се Металургичен комбинат „Кремиковци“. По искане на строителите се разделихме на групи. Един ден ни събра представител на института и каза: „Утре имаме много сериозна задача за изпълнение, починете си добре и в 8 сутринта бъдете тук.“ 

Тръгвахме си, когато един от студентите започна да посочва някои от нас да останат. Посочи и мен и каза: „Работата , която трябва утре да извършим, е за мъжки момчета. Ако я работим цялата бригада, ще настъпи бъркотия. Предлагам да останем и нощес да я свършим.“ Останахме шестима бригадири. С колчета бе заградена площ, дълга 6 метра, широка 2,5 метра, която трябваше да се изкопае на дълбочина 2 метра. Хванахме се и свършихме мъжки работата. После всеки се сви и легна, където намери. Събудиха ни гласове „Браво!“. Проф. Младенов сияеше от радост. „Излезте да ви видя! Това е подвиг. Такава приятна изненада не съм имал!“

От този ден започна истинското ни бригадирство в „Кремиковци“. Получавахме задачи за изкопи, бъркане и наливане на бетон, построяване на навеси… А проф. Младенов в повечето дни бе с нас. Водехме разговори, които ни въвеждаха в студентския живот. Той се държеше толкова обикновено, човешки, а ние изпитвахме респект към него. 

Помня думите му: 

„Времето на кирката и лопатата мина. Живеем във времето на науката. Науката е като път из храсталаци и по хълмове към връх, за който нямаме представа. На този път всички сме ученици с различна степен на подготовка, затова сме колеги. В нашата страна се извършва начална индустриализация и мащабно строителство. Неща, които в други държави са извършени преди много години. Лансира се измама – че сме улеснени, че ще използваме техните постижения. Те не ни ги предоставят и не са длъжни да ни ги дават. Науката се развива с изминаване на път, а не от подаяния. Колеги, труд, труд ни чака!“

Разговаряхме на различни теми, веднъж стана въпрос за почивките ни през лятото. Кой ходил на море, кой на планина, кой си хванал гадже… Аз мълчах. В един миг професорът се вгледа в мен: „Колега, не казахте нищо за вашето лято.“ Отговорих му: „От село съм, а там почивката е в работа, море не съм виждал.“ Като на себе си той прошепна: „Български студент не е виждал море.“

Бригадата свърши, с проф. Младенов понякога се засичахме из коридорите на института. В последните дни на учебната година мой състудент ми каза, че проф. Младенов ме вика в кабинета си. Както винаги, професорът леко се усмихна: „Колега, щом си привикнал през лятото да работиш, това лято ще поработим заедно. Това ще стане в Бургас, ето ти адреса, където ще се срещнем, и пари за билет за влака.“ Изненадата ми беше голяма. И дори не се поинтересувах какво ще работим, какво да си взема, колко ще продължи тази работа. Реших да се върна и да го попитам за тези неща, но той си беше отишъл.

Когато пристигнах в Бургас, с притаен дъх позвъних на вратата на посочения апартамент. Изненадата ми бе огромна, когато ми отвори студент, с когото се познавахме от института. Представи се: „Аз съм Тошо, брат на проф. Младенов. Брат ми даде заръка да ти осигуря почивка на море.“ Засмя се: „И момиче да ти намеря! В този плик са парите, с които разполагаш.“

Истински българин и голям човек беше проф. Младенов! Болест изяде живота му – млад си отиде от този свят.

Инж. Стефан Васев, София


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив