Паметна за Ел Голеадор завинаги ще остане датата 11 април 1999г., когато емблематичният нападател от близкото минало бележи три гола в мрежата на Реал Мадрид и германския вратар Бодо Илгнер. Селта печели срещата на "Балаидос" със звучното 5:1, а Пенев се разписва в 7', 15' и 61'.


Роден на 31 август 1966 в Добрич. Пенев е юноша на ЦСКА, където дебютира и в професионалния футбол през 1984, когато е само на 18 години. В края на 80-те години ЦСКА е мястото, където се развиват много от играчите, постигнали четвъртото място на световното първенство през 1994 г.


Любослав Пенев е съотборник в ЦСКА с Трифон Иванов, Емил Костадинов и Христо Стоичков. С ЦСКА Пенев печели шампионската титла два пъти (1987 и 1989) и купата на България три пъти (1987, 1988 и 1989). През 1989 г., едва 23-годишен, става играч на испанския гранд „Валенсия“. Избран за най-добър футболист на България за 1988. Има 62 мача и 14 гола за националния отбор.


Телекинеза е способността да се въздейства върху физическите обекти със силата на мисълта. Тази способност все още е една от най-интригуващите загадки. 

Интересът към телекинезата се подхранва от време на време от появата на хора, демонстриращи своите невероятни способности. Френското момиче Анжелика Котен е първата, за която са документирани тези невероятни за днешния материален човек способности,пише сайтът izumitelno.com

Анжелика Котен от село Бувини във Франция остава в историята като „електрическото момиче“. На 15 януари 1846 г., когато е на 13 години, заедно с други момичета, тя плете ръкавици. Изведнъж масата, на която работят приятелките, започва да се движи. Изплашените момичета побягват по домовете си в паника. Веднага цялото село научава за станалото.

Скоро всеки от жителите на Бувини се убеждава, че в присъствието на Анжелика предметите наистина се движат: масата, столовете се преобръщат, всякакви малки предмети падат от рафтовете. Трудно е да се подозира момичето в измама. Нито Анжелика, нито родителите й се отличават с изтънчен ум, за да мамят цялото село. Дори напротив, те са глуповато семейство с добри сърца.

Започват да се правят догадки. Най-вероятно момичето изпитва органична омраза към работата си. Защото вместо да играе игри, Анжелика е принудена да седи с часове на масата, печелейки жълти стотинки за семейството. Но ако други момичета само плачат и се оплакват от съдбата си, Анжелика показва изключителните си способности.„Тя абсолютно не знае как да ги управлява. Демонстрира „чудеса“, когато се налага и не се налага, което й създава много проблеми: момичето е смятано за обладано от дявола. 

За щастие на Анджелика местният свещеник се оказва човек с прогресивни възгледи. Той успокоява родителите на Анжелика, успокоява паниката в селото, обявявайки, че момичето просто е болно от рядко заболяване, след което започва множество експерименти. В селския свещеник очевидно се проявява учен от някой предишен живот. Записите му са толкова точни, колкото много научни доклади. На тях се дължат множеството примери за необикновената дарба на Анжелика.“

Когато някой се докосне до дрехите на Анжелика, започват да падат книги от рафтовете и всичко, което е сложено на стои, виси или е облегнато на стената. Ножиците, вързани с панделка, се разтварят и лентата се развързва по необясним начин. Най-често телекинезата се проявява вечер и почти никога през деня. Силата на удара върху предметите, произтичащ от ума на Анжелика, понякога е толкова голяма, че трима яки мъже не могат да държат движещ се стол.

Скоро мосю Фаремонт, който чува за необичайно момиче, пристига в селото от близкия град Мамер. Уверявайки се, че слуховете са верни, той води Анжелика в града, като се стреми не толкова да покаже невероятно момиче, колкото да разбере същността на явлението. За сесия с Анжелика той кани учени от различни области.


2.
 
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.



Бях в гимназията през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на „развитото социалистическо общество“ и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. Тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Истина е, хубаво си живеехме!


Бяхме млади и пълни с енергия. Имаше обаче неща, които никак не бяха наред, и се радвам, че ги няма вече. Аз обичах хард рок. Само че едно време не беше лесно да го слушам. По радиото не пускаха такова нещо. Имаше предимно българска и съветска естрада и народна музика. По едно време взеха да пускат италиански и френски естрадни парчета.


1.При соца нямаше мол. Имаше един ЦУМ в София, ама там не продаваха абсолютно нищо, което да съм искал да имам. Дори дрехи. Дънки нямаше. Може би бяха упадъчни или цъфтящата ни икономика имаше по-важни задачи, ама моите първи дънки бяха от Кореком. Веднъж си купих от магазина маратонки „Адидас“. Нямаше други марки, а за „Найки“, „Пума“ или „Рийбок“ да не говорим. Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха „Адидас“, правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка.


2.По телевизията имаше Първа и Втора програма. Новините си бяха чиста пропаганда. Баща ми се опитваше да хване по западния си транзистор някое предаване на радио „Свободна Европа“, ама доста добре го заглушаваха нашите служби. Във всички вестници пишеше едно и също.


3.Най-хубаво беше, като ходехме на море. Разбира се, ставаше дума само за Черно море. А как се ходеше на море? Ами трябваше предприятието, в което работят родителите ви, да има почивна станция някъде по морето. Тогава те кандидатстваха за карта и обикновено вземаха такава за две седмици. В по-малките градове изборът често се ограничаваше с Обзор например, където ходиш всяка година по което време ти дадат.


4.А как се стигаше до морето? Някои ходеха с влака. Родителите ни имаха коли. Моите дълго време чакаха за „Застава“ (югославско изобретение). За „Лада“ никога нямаше да ни дойде редът, че бяха най-доброто на пазара и бяха дефицитни. Защо чакахме ли? Ами то не можеше просто да отидеш да си купиш от магазина. Записваш се и чакаш години да стигне за теб. Ние не дочакахме заставата и си купихме „Вартбург“ – продукт на великата (източно) германска мисъл.


5.А училището? Обективно може би имаше по-добри учители тогава, ама нас това много не ни интересуваше. Така също не ни вълнуваха всички марксистко-лениниски глупости, които трябваше да запаметяваме. Имаше обаче един учител по история, Асен Николов, който успя някак да ни изучи по новата българска история в X клас, без нито един път да спомене Българската комунистическа партия. Вие представа си нямате колко е трудно това. Той ни учеше как българите сами са създавали и управлявали държавата си, как са имали национален идеал и са се сражавали и умирали за него. Даже без помощта на братския съветски народ! Че даже сме се били и сме побеждавали руските армии в Добруджа. Как оцеля този човек, не знам, но поклон пред паметта му.


6.Помня още, че директорката стоеше на входа и гонеше всички с неподходящи прически или значки на рок групи.


7.Ние ходехме на бригади. Това е един вид безплатен труд на полето. Не че беше лошо: сами, далеч от родителите, купон. Тази дейност обаче включваше ставане в 6 часа, пеене на песни, възхваляващи Съветския съюз и комунизма, и прекарване на целия ден на пек сред полето. Нямаш избор за това, всички на картофите!


8.Имаше и военно обучение, където се учехме да маршируваме и да тичаме с противогази през гората. Човек никога не знае! Враговете завиждат и се готвят да ни нападнат.


9.Ние ходехме и на манифестации. На 1 май, 9 септември и 7 ноември не отивахме на училище, а ни водеха с автобус до мястото, където лежеше мумията на Георги Димитров. Там крещяхме нещо за вечната дружба със Съветския съюз и махахме с любов на великите лидери на народа.


10.На църква за коледните празници или Великден не можехме да ходим. Както най-мъдрия от всички мъдри вождове Ленин беше казал, религията е опиум за народа. Помня как ходехме на гости на семейни приятели за Великден и от прозореца гледахме кордона от милиционери около църквата „Свети Седмочисленици“, зорко пазещи да не се промъкне вътре някой.


11.Съществуваше думата „чужбина“. Ние я знаехме, ама практически почти никой не беше ходил там. Не познавахме и българи, които живеят другаде.


Сега всичко е скъпо. Преди бензинът беше стотинки, саламът и хлябът също. От Съветския съюз ни даваха бензин евтино, а ние им пращахме плодове, цигари и компоти евтино. Салам имаше обикновено 2-3 вида в супера. Луканка много рядко пускаха. Казваха, че отивала в Съветския съюз. Банани и портокали имаше само преди Нова година. От братска Куба!

 

Ж. Мутафов


Тимът на „Левски“ от 1961 г. (от ляво на дясно): Пеев, Георгиев, Василев, Абаджиев, Соколов, Стоянов, Филипов, Гайдаров, Йорданов, Дервентски, Арсов.

През 1961 г. „сини“ легенди са осъдени за контрабанда и валутни престъпления

Шест кръга преди края на футболния сезон 1960-1961 г. „Левски“ е на второ място в класирането на „А“ група и все още има реални шансове да се пребори за шампионската титла. „Сините“ са си разменили по една победа в директните двубои с лидера ЦСКА. Наистина те изостават с точките, но отборът е в подем и има относително по-лека програма.

Мечтите за титла обаче завършват в Дирекцията на народната милиция на Лъвов мост, малко след едно гостуване в Гърция...

Куфарен туризъм

В началото на май 1961 г. „Левски“ излиза в Атина срещу „Олимпиакос“ в мач за Балканската купа. По традиция такива воаяжи се използват от българските спортисти за „шопинг“. По онова време вносът на луксозни стоки в страната е строго ограничен и редките излизания зад граница са сред малкото възможности за набавяне на дефицитни артикули. Но тъй като държавата контролира с желязна ръка и обмяната на валута, легалните възможности са сведени до минимум. Онези, които имат привилегията да пътуват в чужбина, могат да обменят съвсем скромни суми, а да се купят пари „на черно“ е престъпление,пише epicenter.bg

Един от най-разпространените способи за заобикаляне на всички тези забрани е куфарната търговия. Идеята е от България да се изнесат стоки, да се продадат в чужбина и оборотът от тях да се реинвестира на място. Футболистите в никакъв случай не са изключение. Така правят почти всички.

В конкретния случай с „Левски“ набелязан за „износ“ е нивалинът. Това е българското чудо - лекарство, приготвено от кокиче, което спомага за възстановяването на механични увреждания в нервните окончания. Според слуховете за него има пазар в Гърция, защото помагало при детски паралич. Проблемът е, че подобни действия са незаконни, а когато участват повече хора, тайната трудно може да се опази. Точно това се случва със „сините“. В операцията участват половината титуляри и някои от резервите и ако нещо се обърка, всеки подозира другия, че го е натопил.

Арести и обиски

Едва ли някога ще се разбере дали е имало донос (макар мнозина да твърдят, че случаят е точно такъв), но при проверката на границата (б.р. - отборът пътува с автобус за Гърция) нивалинът е открит. Цялата история вероятно е щяла да се размине, защото всеки от футболистите бил заловен с единични бройки, но една чанта се оказва пълна догоре с ампули, а всички отричат да знаят нещо за тях. Машината на правосъдието се задейства и връщане назад няма...

Започват разпити на самия граничен пункт. В крайна сметка се установява, че най-голям дял от контрабандната стока имат титулярният вратар Иван Дервентски и централният защитник Благой Филипов. В крайна сметка двамата са задържани, а останалите са пуснати да влязат в Гърция, обзети от мрачни предчувствия. При тези условия едва ли е особена изненада, че „Олимпиакос“ печели с 1:0, докато левскарите мислят не толкова за мача, а какво ги чака след него.

А то не е никак приятно. На влизане в София в района на Княжево автобусът на отбора е спрян и в него се качват цивилни агенти на Държавна сигурност. Возилото е откарано направо в Дирекцията на милицията на Лъвов мост и всички играчи са разпитани поотделно. Тогава следователите разбират, че освен аферата с нивалина през границата е била пренеса и валута. Именно този факт докарва големите неприятности на „сините“.

Първоначално, след като са им снети показания, футболистите са освободени. Следователите вече се фокусират върху въпроса какъв е произходът на доларите и кой ги е продал. Работата отива към съд. Установено е, че валутата е осигурена от домакина на „Левски“. От него са пазарували няколко играчи - Иван Вуцов, Димитър Йорданов-Кукуша, Стефан Абаджиев-Теко, но сумите са дребни. Десетина дни след мача с „Олимпиакос“ жилищата на футболистите са обискирани. Вуцов, който е пренесъл най-много през границата – 150 долара, е задържан в ареста. Останалите чакат процеса на свобода.

Притиснати от следователите, те правят нови разкрития. Така например за Александър Др. Костов-Фанфана, който изобщо не пътува за Гърция, защото е наказан, са събрани показания, че преди време е купувал валута при други задгранични турнета. Той също е включен в списъка с обвиняемите и заедно с Вуцов е прибран зад решетките - първо в Дирекция на милицията, после в следствения отдел на Софийския централен затвор.

Има грешка,има и прошка

Междувременно без половината си титуляри „Левски“ тотално се срива в първенството. В първия мач след завръщането от Гърция „сините“ печелят с 3:2 срещу „Славия“. След повдигането на обвиненията обаче правата на всички замесени са спрени. Това става много повече заради валутните престъпления, отколкото заради нивалина. Показателно е, че срещу „Славия“ играят „контрабандистите“, докато следователите все още се ориентират в обстановката. После всички са включени в общия кюп. И тъй като пейката на „сините“ не е особено дълга, отборът на практика е обречен.

„Левски“ губи всичките си мачове без изключение - домакинството с „Миньор“ (0:3), гостуванията на „Марек“ (0:1) и „Берое“ (0:2) и накрая градското дерби със „Спартак“ София (1:4). Въпреки това тимът успява да запази второто си място в крайното класиране, макар шампионът ЦСКА да се е откъснал безнадеждно напред.

Сезонът в „А“ група приключва в началото на юли, а на 14 август делото за нивалина влиза в съда. Процесът е кратък, а присъдите относително леки - от 6 до 18 месеца условно плюс доста солени глоби. Дори онези, които са оправдани, като Александър Др. Костов, също са глобени по един или друг параграф. Правата на играчите обаче не са възстановени и те остават изключени от физкултурното движение. Забранено им е дори да тренират с отбора и са принудени да поддържат форма самостоятелно. Всички пропускат целия есенен дял на следващия сезон 1961-1962 г. Без тях „Левски“ се превръща в типичен средняк. На полусезона тимът е на 6-о място в „А“ група при състав от 14 отбора, а разликата с водача ЦСКА е колосална - 11 точки, и то при положение че според тогавашния регламент за победа се дават само 2 точки.

В крайна сметка, както обикновено се случва в подобни ситуации, въпросът е решен по партийна линия с намесата на прочутия „син“ застъпник Борис Велчев - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Както описва Иван Вуцов в мемоарите си, вторият човек в държавата след Тодор Живков отсякъл: „Има грешка, има и прошка“, и състезателните права на грешниците били възстановени.

Един от задържаните се жени зад решетките

Следствието срещу пишман-контрабандистите не минава без някои комични моменти. Александър Др. Костов например е пуснат за два дни от ареста, за да се... ожени. Това става, след като нападателят е преместен от Дирекцията на милицията в Софийския централен затвор, където чака делото да влезе в съдебна фаза. Бъдещата му съпруга, която е в напреднала бременност, успява да убеди директора на затвора да разреши отпуск за бащата на детето й. Така двамата узаконяват връзката си още преди процеса.

Съдбата на „аферистите“

Иван Дервентски – Вратарят никога повече не играе за „Левски“, но причините са изцяло спортно-технически. Дервентски е в конфликт с шефовете на клуба още от предния сезон (1960-1961) и упорито му се търси заместник. Когато през есента на 1961 г. треньорите започват да налагат Бисер Михайлов под рамката, за Дервентски в отбора вече просто няма място. Впоследствие играе за „Добруджа“ и „Академик“ София.

Александър Божилов – Привлечен е от „Шумен“ като резерва на Дервентски. Остава в клуба и след процеса. Играе за „Левски“ до 1965 г., но през 1961-1962 г. не записва нито един мач.

Благой Филипов – През втората половина на 50-те години е твърд титуляр в центъра на „синята“ защита. Изключително стабилен футболист, но когато избухва скандалът вече е на 33 години и новопривлеченият Иван Вуцов започва да го измества от състава. Все пак Филипов остава в „Левски“ до 1963 г.

Иван Вуцов – Пристига в „Левски“ точно в „сезона на нивалина“. Процесът не повлиява на кариерата му, която тепърва тръгва нагоре и ще го превърне в една от най-влиятелните фигури в българския футбол за десетилетия напред.

Димитър Йорданов – През 1961 г. е водещият голмайстор на „сините“ и основен нападател на тима. Фактът, че получава условна присъда, не променя статута му. Играе за „Левски“ до сезон 1964-1965 г., когато вече е на 36 години.

Стефан Абаджиев – Крилото е един от най-дълго задържалите се футболисти в „Левски“ за цялата история на клуба. Играе за „сините“ в продължение на 16 сезона до 1968 г. Впоследствие емигрира в Германия.

Георги Соколов – За мнозина е талант №1 на България за всички времена, но потенциалът му не е реализиран напълно. Аферата с нивалина е само кратък епизод от безкрайните неприятности с всевъзможни началници, в които се забърква. В този случай за Соколов няма никакви последствия. Дори е взет в националния отбор за световното първенство през 1962 г. Остава в „Левски“ до обединението със „Спартак“ през 1969 г.

Александър Др. Костов – „Левски“ го взема в последния момент преди старта на сезон 1960 1961, след като е освободен от „Славия“. Записва общо 7 мача за „сините“ в „А“ група, като само в 3 от тях е титуляр. След скандала повече не играе за клуба, но причините, както и при Дервентски, са изцяло спортно-технически. По онова време Костов вече е на 28 години, но все пак записва два сезона в „Марек“, преди окончателно да прекрати кариерата си.

Източник:epicenter.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив