В памет на едно момиче останало завинаги на 16 години

 Една от най-мрачните и болезнени страници в историята на България през Втората световна война са съдбите на децата, въвлечени и унищожени от фашисткия терор. Сред тях е и Цветана Живкова Велева – Лиляна, едва на 16 години, от Перник. Момиче, което вместо ученически тетрадки носи нелегалната съдба на партизанка, вместо бъдеще – куршума и дървото на палачите.

Цветана е участничка в партизанското движение, част от Първа софийска бригада. Във време, в което страхът и насилието са държавна политика, тя избира съпротивата. Ранена в сражение, заловена от властите, тя попада в ръцете на онези, които превръщат жестокостта в метод, а унижението – в спектакъл. На 19 май 1944 година, край Трън, животът й е отнет по особено жесток начин.

Днес, точно срещу Младежкия дом в Перник, стои нейният паметник. Мраморно момиче, край което поколения минават забързано, без да знаят, без да питат. Малцина от по-възрастните перничани си дават сметка коя е тя и защо е там. А паметникът не е просто знак от миналото – той е обвинение, предупреждение и памет за цената на свободата.

Историята на Цветана не е суха хроника. Тя е жива рана, разказана от нейната сестра Стефанка Живкова – свидетелство, което не допуска забрава и не търпи украса.

Сестрата на Цветанка – Стефанка Живкова разказва покъртителната история на убийството

на едно младо момиче:

След сражението на Огорелица чухме, че Цветанка е закарана в участъка в с. Трекляно. Разкарвали я по селата – да я познаят хората и да я изкажат, да я заплюят. Били я, мъчили я, дано издаде някого. А треклянският кръчмар се престарал: разбил челюстта й с чук и тогава й дал вода да пие…

Чак през 1947 г. дядо Никола от Цигриловци видял снимката на Цветана и разказал как през май 1944 г. изкарал добитъка на паша над селото, как кравите се размучали и той намерил в един ров няколко човешки трупа, а по-настрана – момиче с отрязана глава. Дошъл през нощта и я заровил. На 2 юни 1947 г. ни донесоха костите в сандъче. Казват, че не е била разстреляна, а с дърво пребита. Казват, че вътре били и намерените в тръните плитки. Нямах сили да погледна, нито на мама дадох да види.

Това не е просто лична трагедия. Това е образ на системно насилие, на държава, която воюва срещу собствените си деца. Цветана е една от многото – но и една от онези, които остават завинаги на 16.

Антифашистката борба в България не е абстрактно понятие или лозунг от учебник. Тя има лица, имена и възраст. И понякога – плитки, намерени в тръните. Паметта за Цветана Живкова Велева – Лиляна е дълг не само към миналото, а и към бъдещето. За да не минаваме повече покрай паметници, без да знаем кого оплакват.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едва на 36 години ни напусна обичаната от всички актриса известна от "Герои" и "Нашвил"

Американската актриса Хейдън Панетиър, известна с ролите си в популярните телевизионни сериали "Герои" и "Нашвил", е починала на 36-годишна възраст, съобщиха медии. Баща ѝ потвърди смъртта на актрисата в изявление пред "Ей Би Си Нюз". Панетиър има едно дете - дъщеря на име Кая от бившия си партньор Владимир Кличко. 

"Невъобразима загуба"

"С дълбока скръб съобщаваме за трагичната кончина на нашата обична Хейдън. Тя беше невероятна светлина и природна стихия, която даряваше неизмерима любов и радост на всички, които я познаваха, както и на милионите, които я гледаха на екрана", заяви той. Той помоли семейството да бъде оставено на спокойствие, докато близките ѝ "се опитват да осмислят тази невъобразима загуба".

Подробности около смъртта ѝ не бяха съобщени веднага. TMZ посочи, че е започнало разследване за установяване на причината.

Родена през 1989 г., Панетиър става известна още като дете и впоследствие участва в множество филмови и телевизионни продукции. Сред по-известните заглавия в кариерата ѝ са "Помни титаните", "Ледена принцеса", "Писък 4" и "Писък VI".

През май беше публикувана автобиографичната ѝ книга "Това съм аз: Равносметка". В нея Панетиър разказва за напрежението, на което е била подложена като дете звезда, както и за преживяванията си, свързани със зависимостта и възстановяването.

Актрисата е говорила и за отчуждението от майка си, която управлявала кариерата ѝ в детските ѝ години, а впоследствие отправила критики към книгата на дъщеря си. 

Източник: БГНЕС

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Йосиф Сърчаджиев

Българската култура загуби една от най-ярките си личности. Големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщи неговата дъщеря Ана Сърчаджиева .

По изрично желание на именития артист поклонението е било извършено днес в тесен семеен кръг. Приживе той е пожелал хората да го помнят не с последния му път, а с ролите, таланта и присъствието му в българския театър и кино.

Сред последните му публични думи остава едно послание, което днес звучи още по-силно:

„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Не бойте се! Няма страшно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.“

Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София в семейство, отдадено на театъра. Завършва ВИТИЗ през 1969 г., а професионалният му път преминава през театрите в Сливен, Театър „Българска армия“, Бургаския драматичен театър и Малък градски театър „Зад канала“.

През десетилетията той оставя ярка следа както на сцената, така и пред камерата. Сред най-запомнящите се филми с негово участие са „Черните ангели“, „Време разделно“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Хан Аспарух“, „Аве“, „Януари“ и десетки други.

След тежкия инсулт, който получава през 2004 г., Сърчаджиев успява да се завърне на сцената и продължава да работи като режисьор, доказвайки невероятната си воля и любов към театъра.

В кариерата си той има над 60 театрални роли, повече от 50 участия в киното, десетки телевизионни постановки и радиопредавания.

Йосиф Сърчаджиев е носител на множество престижни отличия, сред които „Аскеер“ за цялостно творчество, званието „Народен артист“, орден „Св. св. Кирил и Методий“ и „Наградата на София“, която получи през 2025 година за изключителния си принос към българското кино.

С неговото отиване България губи не просто голям актьор, а творец, оставил трайна следа в историята на българската култура.

Поклон пред паметта му!

Източник:www.zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те

Милорад Улемек, известен с прякорите Легия и Лукович, е една от най-мрачните, влиятелни и противоречиви фигури в съвременната история на Сърбия. Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те години на XX век.

Улемек е известен като командир на най-елитната и опасна специална част в Сърбия, съратник на Желко Ражнатович – Аркан и ключов организатор на най-знаковите политически убийства в страната, включително това на премиера Зоран Джинджич.

Роден е през 1968 г. в Белград в семейство на военен.В младежките си години е бунтар и дребен престъпник.През 1985 г., след неуспешен обир на спортен магазин, бяга от Югославия.Постъпва във Френския чуждестранен легион, откъдето идва и прякорът му Легия.Прекарва там близо 6 години, воювайки в различни горещи точки по света (Чад, Либия, ЦАР) и натрупва сериозен боен опит.

През 1991 г., с началото на югославските войни, дезертира от Френския легион и се завръща в Сърбия.Присъединява се към Сръбската доброволческа гвардия на Желко Ражнатович – Аркан (т.нар. „Тигри на Аркан“).Благодарение на желязната си легионерска дисциплина и тактическа подготовка, той бързо става главен инструктор и военен командир на частта.Воюва в Хърватия и Босна и Херцеговина, където единицата му се ползва с репутацията на изключително ефективна, но и брутална.

През 1996 г. „Тигрите“ са разпуснати, а Улемек преминава на официална държавна служба в Службата за държавна сигурност (RDB).Назначен е за командир на Единицата за специални операции (JSO), известна като „Червените берети“.Това е най-добре обучената и въоръжена част в Сърбия, която формално се води полицейска, но действа като армейски спецназ.Под негово ръководство JSO участва активно във войната в Косово (1998–1999 г.).

Зад паравана на държавен офицер и национален герой, Легия развива мащабна престъпна дейност:Осигурява логистика, държавен чадър и оръжие за мощния Земунски клан, ръководен от Душан Спасоевич.Участва в разпределението на парите от контрабанда на наркотици, автомобили и горива.Използва хората от спецчастите JSO като наемни убийци и охрана за мафиотските босове.

През 2000 г., по време на Булдозерната революция срещу Слободан Милошевич, Легия изиграва ключова роля. Той сключва тайна сделка с демократичната опозиция (в лицето на Зоран Джинджич) и отказва да издаде заповед на „Червените берети“ да стрелят по протестиращия народ. Това сваля Милошевич от власт.Въпреки това, Легия остава верен на престъпните си навици. Той е мозъкът зад поредица от политически екзекуции.

Убийството на Иван Стамболич (бивш президент на Сърбия, отвлечен и убит през 2000 г.).Атентата срещу Вук Драшкович (опозиционен лидер).Убийството на Зоран Джинджич и съдебните процесиКогато новият премиер Зоран Джинджич започва да затяга примката около организираната престъпност и планира да предаде Легия и Земунския клан на Трибунала в Хага, мафията решава да действа първа.

На 12 март 2003 г. премиерът Джинджич е застрелян пред сградата на правителството в Белград.Физическият убиец е Звездан Йованович (заместник-командир на „Червените берети“ на Легия), а Милорад Улемек е главен организатор на атентата.След убийството Легия се укрива в продължение на 14 месеца. През май 2004 г. изненадващо се предава сам на полицията.

Милорад Улемек – Легия получава максимални присъди в няколко отделни мегапроцеса в Белград:40 години затвор за убийството на Зоран Джинджич.40 години затвор за убийството на Иван Стамболич.40 години затвор за престъпленията на Земунския клан.По сръбското законодателство присъдите не се сумират, затова той изтърпява максималния срок от 40 години лишаване от свобода. Легия се намира в специалното крило с максимална сигурност на затвора „Забела“ в Пожаревац (известно като „Сръбския Алкатрас“), където лежи и до днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С килограм злато на врата и два пистолета, а пиеше само мляко! Кой беше най-страшният гангстер в Бар през 90-те години

 

„Една вечер, когато приятел на Йоцо имаше рожден ден, отидохме в „Метро“. Йоцо поръча за всички няколко бутилки уиски, а за себе си – мляко, както винаги. Веселеше се по свой си начин, с мляко, хвърляйки чаши. Когато излязохме от заведението, планирахме да отидем на някое място, което работи по-долу.

Взехме 3-4 таксита и Йоцо каза на шофьорите накъде да караме. Забелязахме, че се насочваме към „Риц“. Йоцо седеше с нас в таксито. Няколко души от компанията не искахме да ходим там, но междувременно пристигнахме. Той излезе пръв с един приятел и видяхме, че нещо се случва“, така започва само една от поредицата истории за Йоцо Вуичич, „жестоко момче“ (мутра) от град Бар, както се казваше в Югославия в началото на 90-те години.

Разказът навремето беше публикуван на популярната Фейсбук страница „Легенди на деветдесетте“.

В края на април се навършиха 30 години от неговото убийство, което и до днес остава неразкрито – в нощта между 25 и 26 април 1996 година на Пащровачка гора в Черна гора бяха убити Васо Павичевич (на 32 години) и Йован Йоцо Вуичич (на 22 години).

Разследването на екзекуцията на мъжете от Бар не даде никакви резултати. Никога не беше установено колко души са участвали в ликвидацията, кои са физическите извършители, нито кои са поръчителите, пише “Курир”.

Той остана запомнен със специфичния си стил на обличане и носенето на множество златни ланци – популярните тогава дебели вериги около врата. Но и с още нещо – никога не пиеше твърд алкохол, а винаги и само мляко, с което се веселеше така, сякаш пие най-доброто уиски или домашна ракия.

Историята продължава по следния начин: „Чухме, че вътре има частно парти. Йоцо попита момчетата на входа чий е купонът, а те му отговориха: „На Кнеле!“. В същия момент кръвта нахлу в главата на Йоцо и той поиска да влезе на всяка цена.

Разбира се, никой от охраната не посмя да му се противопостави, но приятелите му го спряха, тъй като с нас имаше няколко момичета и знаеха, че това няма да завърши добре, така че всички си тръгнахме.

На Йоцо му стана много криво, но не искаше да създава проблеми на компанията си, още повече че негов приятел празнуваше рожден ден, а и не желаеше на момичетата да им се случи нещо“.

Модният императив по онова време изискваше да се носят горнища на анцузи, пъхнати в долнищата или в дънките, златни ланци на врата и маратонки „Еър Макс“. Йоцо неслучайно беше кръстил заведението си „Бриндизи“.

Бенедето Адриано Стано и Йован Йоцо Вуичич са заснети заедно на откриването на кафенето на Йоцо „Бриндизи“ през деветдесетте години.

Стано и останалите му приятели италианци принадлежаха към мафията „Сакра Корона Унита“ – Света обединена корона (организация, която контролираше региона на Южна Италия, по-точно Пулия, и по-конкретно района около градовете Бриндизи, Лече и Таранто).

По онова време те пребиваваха и развиваха бизнес на Черногорското крайбрежие, особено в град Бар, където се свързаха с местните подземни босове, а най-близък до тях беше именно Йоцо Вуичич. Той дори стана техен асоцииран член, за което свидетелства пред съда Джуро Църноевич, както съобщи страницата „Легенди на деветдесетте“.

„Монтирах сателитна антена у Бенедето Адриано Стано, когато в един момент той се качи на покрива и ми каза: „Като приключиш, слез долу при мен. Дойдоха едни хора от Италия и трябва да превеждаш, защото тук ще бъде и един твой сънародник“. Слязох долу и видях Йоцо.

Знаех го по виждане. Носеше килограм злато на врата си и се разхождаше с два пистолета из града. Седнахме, а те сложиха на масата карти и ножове. Тогава ми беше казано да преведа на Йоцо следното: „Кажи му, че трябва да сключим кръвен пакт и след това аз ще се грижа за него“.

След като преведох това, те започнаха някакъв ритуал, изричаха някакви изречения. Приличаше на приказка, в която се говореше за някакъв рицар, за двубой, в който се нарязали и разпорили с мечове. Нищо не разбирах, превеждах буквално това, което казваха.

В този момент Адриано каза: „Остави сега превода, кажи му, че отсега нататък сме братя“, спомня си свидетелят.

Телата на двамата мъже от Бар, надупчени с десетки куршуми, бяха открити в края на април 1996 година в паркиран автомобил „Опел Кадет“. По време на огледа бяха намерени повече от 60 гилзи от три различни калибъра.

Почти всички куршуми, които бяха попаднали в телата им, бяха в главите на Павичевич и Вуичич. Разследващите предполагаха, че екзекуторите са знаели, че двамата носят бронежилетки, и затова са стреляли право в главите им.

Единствената възможност, която инспекторите изключиха веднага, беше мотивът за двойното убийство на Пащровачка гора да е бил грабеж – в колата на Павичевич златото, парите и другите ценности бяха останали непокътнати.

В кобура му беше намерен и неговият пистолет със свален предпазител.

Източник:ko4.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Георги Кандев напуска МВР

 

Георги Кандев напуска МВР, съобщи самият той в профила си във Фейсбук.

„Днес напускам МВР. Да избирам между поста и принципите си е невъзможно. Да обещавам действия, когато се налага да мълча – също. Разбрах посланието. 

30 години нося униформата със съзнанието, че законът е гръбнакът на държавата, че задачата на полицая не е да е удобен, а да е полезен. Затова не мога да бъда човека, който просто ще гледа страшно в камерите.

Моята задача винаги е била да търся истината, да нося отговорност и да вземам решения, когато е трудно. В месеците преди изборите доказах, че мога да я изпълня, когато имам свобода и подкрепа. 

Всички полицаи го доказахме. Не искам да нося отговорност за решения, които не вземам и за фасада, която не искам да подпирам с името си. За доверието на хората няма указ“, написа Кандев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ