Класика от 60-те

 Сокол, един от най-известните „джобни“ радиоприемници, произвеждани в Съветския съюз. Тази специфична версия е експортен модел.

​Това е джобен приемник, оборудван със 7 германиеви транзистора, произвеждан от Московския радиозавод (ТЕМП) в началото на 60-те години на миналия век.Радиото покрива както дълговълнови (LW), така и средновълнови (MW/AM) диапазони, които лесно се превключват с помощта на странично монтиран превключвател. ​Почти винаги се намира в този отличителен калъф за носене от естествена кожа с презрамка, който предпазва пластмасовия корпус и включва изрези за копчетата за настройка и сила на звука.

Работи с 9V батерия "Krona" (подобна на съвременна PP3 9V батерия), което го прави много по-преносим от по-големите модели.

​Соколът е голям експортен успех за СССР, продаван широко в Западна Европа (често под марката Машприборинторг или Тенто) поради своята надеждност и изчистен индустриален дизайн.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 10 април 1979 г. България ликуваше от радост – Георги Иванов покори Космоса!

Вечерта на 10 април 1979 г., БТА  предава дългоочакваната новина – българин лети в Космоса. По това време страната ни трескаво се готви за честванията по повод 1300 години от нейното създаване, а датата 10 април почти съвпада с двайсетгодишнината от полета на Юрий Гагарин. Цял един ден народът ликува без преструвка. Рядък случай, когато нацията ни целокупно е овладяна от радостно очакване. 

Минути след съобщението на информационните агенции за полета на „Союз-33“ с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост „Хисаря“. Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал „Вароша“.  В къщата на Георги Иванов на ул. „Хисарска“ №4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта от полета на първия българин в Космоса. 

За ознаменуване на радостното събитие се създават и песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че „сред космическите герои има и българин“. 

Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента „Здравей, космонавт“ по текст на Иван Карадачки. „Космически братя“ е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов и режисьора Мирчо Манолов. Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов. 

 „Българийо, тържествувай със своята космическа слава“ – започва най-новата дългосвиреща плоча на Завода за грамофонни плочи „Балкантон“, създадена в нощта след изстрелването на космическия кораб.  Няма българин, който да не си припява най-популярната песен от нея 

„Колко е хубаво щом сме двама, щом сме двама страшно няма. Рамо до рамо, крило до крило винаги така е било….“.

Тя се казва „Песен за космонавта” и е по текст на поета Орлин Орлинов и музика на Ангел Заберски.

Студията за научно-популярни и документални филми излъчва филма „Българският принос в развитието на Космоса“ на режисьора Константин Обрешков, посветен на развитието на космическите изследвания в България и на българската апаратура, летяла в Космоса. 

На 11 април 1979 г. в София е открита изложба „Космосът започва от Земята“, организирана от БТА, ТАСС, Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Дома на съветската наука и култура в София. Тя включва около 150 фототабла за подготовката на двамата космонавти в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

България, която към момента на полета има развита солидна космическа наука, става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. 

 

А една от най-хубавите песни придобила широка популярност е „Звездна песен”, по музика на Александър Йосифов. Песента е изпълнена и записана на грамофонна плоча от най-популярният дует тогава Лили Иванова и Асен Гаргов.

 

Чуйте я!

Звездна песен

музика: Ал.Йосифов

аранжимент: Ив.Пеев

Дочакахме и този ден

Във междузвездните пространства

С ракета българин да странства

От обичта ни окрилен.

Дочакахме и тоя миг

С крилете горди на сокола

Правнук на майстора Манола

Да стигне звездния светлик.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.

Намерил своя звезден час,

Ти звездна радост ни донесе.

В душите бликна звездна песен

И грейна звезден лъч у нас.

Като смелчак и син любим

Балкана ще те помни вечно.

И цял народ шепти сърдечно –

За подвига благодарим.

И на земята и в небесата

Брат до брата, крило до крило.

Непобедими, неразделими

Както винаги е било.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови разкрития:Калушев и приятелите му имали 60 банкови сметки в испанска банка

Това е най-голямата финансова институция в Еврозоната - с най-много клонове в света, включително и в Мексико

Ивайло Калушев и неговите приятели са имали 60 сметки в испанската „Сантандер“. Това съобщава BulNews.

Групо „Сантандер“ е испанска банкова група, концентрирана около Банко „Сантандер“. Това е най-голямата банкова група в Еврозоната. Това е и банката с най-много клонове в света, включително и в Мексико.

На този етап няма официална информация дали твърдението за сметките на Калушев е вярно. Няма и данни дали испанската банка сътрудничи на разследващите в България.

Ако постъпилата информация все пак се потвърди, това ще означава, че Калушев и неговото НПО „Национална агенция за контрол на защитените територии“ до последно са оперирали с тези сметки, тъй като само месечните им такси за издръжка са сериозно перо за бюджета на организацията.

Логично възникват въпросите защо убитите в хижа „Петрохан“ и в кемпера край Околчица са имали необходимостта от толкова много сметки и то в една от най-големите банки в света. Какво общо има защитата на горите в Берковския Балкан с тези транзакции по цял свят и т.н.

Това е поредната финансова новина около загадъчния случай, която излиза на светло.

Преди няколко дни собственикът на агенция BulNews Данишел Бузов съобщи в „Дискусионен форум“ на Велизар Енчев, че е изчезнала флашка, на която е бил крипто портфейлът на групата, в която е имало $7 000 000. За нея се е грижел Ивайло Иванов-Ивей.

След убийството на Пламен Статев, Дечо Василев и Ивайло Иванов, флашката е изчезнала.

Има два варианта - да е прибрана от групата, ликвидирала тримата мъже или някой от първите, пристигнали в хижата, да я е прибрал и да е забравил да я опише в доказателствата по досъдебното производство. Факт е, че никой от разследващите не коментира тази флашка, въпреки доказателствата че е съществувала.

Прави впечатление, че сред разследващите убийствата на шестимата мъже, вече има тих разнобой. Една част от тях продължават да изпускат контролирано информация за лубриканти, уреди за клизма, семенна течност в чужди задници, фалически символи, епилирани тела и други подобни гнусотии.

Другата част от разследващите обаче захранват с факти, които опровергават официалната версия.

Към целия екип в столицата обаче е била спусната уста заповед от високо да не се преуморяват с разследването на шестте трупа и за всяко свое действие да уведомяват уволнената вече шефка на Института по криминалистика Кремена Илиева.

Може би неслучайно една от първите рокади, които предприе служебния вътрешен министър Емил Дечев, бе именно да освободи от длъжност същата Илиева.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той промени телевизията у нас – а никой не знаеше истинската му история до 1989 г.

Една избеляла паспортна снимка от 80-те – така започна новата вълна от интерес към Къци Вапцаров, след като той я публикува наскоро във Facebook. Момчето от снимката е със строг вид, с поглед едновременно младежки и решителен, вперен някъде напред – в онова бъдеще, което още тогава, без да го знае, ще го превърне в най-разпознаваемото лице на българското телевизионно шоу от 90-те. Тази снимка не е просто архив. Тя е ключ към времето, в което Вапцаров е още студент във ВИТИЗ, разкъсван между мечтата за сцена, за музика, за движение и онази неудържима вътрешна необходимост да прави шоу – нещо различно, живо, цветно, в контраст с сивия фон на късния соц.

Кръстю Георгиев Вапцаров е роден на 25 юли 1963 г. в Русе. В детството си расте като жизнено и любопитно момче, което не стои на едно място – рисува, играе, измисля сценки, а учителите му често отбелязват, че „има нещо артистично в него“. Но истинската му среда се оказва ВИТИЗ, където влиза в класа на проф. Атанас Илков и завършва актьорско майсторство за куклен театър. Редко поколение – млади, жадни, упорити. Работят от 7 сутринта до полунощ, състезават се кой ще измисли по-смел етюд, по- оригинална сценка. Юлия Огнянова, Ищван Наги, Желчо Мандаджиев – преподаватели, които моделират не просто актьори, а артисти с гъвкава психика, пластичност и абсолютна свобода да експериментират.

Между лекциите Вапцаров е обсебен от едно – шоуто. Сцената, музиката, движението. Мечтае за мюзикъл, за големи, експлозивни спектакли. Затова и когато идва моментът за разпределение, съдбата се намесва. Вместо да замине за провинциален театър, както е по правилата, режисьорът Вили Цанков буквално го „изисква“ за Сатирично-вариететния театър в Габрово. Там започва период, който го оформя – репетиции с най-добрите хореографи, ежедневни упражнения с корепетитор, работа със Стефан Димитров и Нелко Коларов, спектакли с политически подтекст, пълни салони, публика, която две години преди 1989-а тръпне на всяка по-смела реплика. Вапцаров попада в среда на кипяща енергия, младост и постоянна надпревара с ограниченията на системата.

Легендарната постановка „Подземният“ на Христо Бойчев става символ на това време – залата е препълнена месеци напред, а актьорите усещат, че нещо голямо предстои. На 10 ноември новината за падането на Тодор Живков го заварва именно там – между две роли, две епохи и два различни начина да бъдеш артист в България.

След края на социализма цялата му натрупана енергия сякаш изведнъж намира естествения си път. БНТ търси нови форми за забавление и Вапцаров попада точно в целта. Първо е „Супершоу Невада“ – цветно, екстравагантно, несравнимо за времето си. Там той вече престава да бъде просто актьор – превръща се в символ на новата телевизионна епоха. Ученикът по куклено майсторство от ВИТИЗ, танцьорът от Габрово, младежът от паспортната снимка – всички те сякаш се сливат в един образ: шоуменът Къци.

През 1994 г. идва „Риск печели, риск губи“ – предаване, което десетилетие ще бъде вписано в ДНК-то на българската телевизия. Вапцаров създава стил, който никой преди него не е опитвал – смесица от енергия, импровизация, театралност, бърза мисъл и леко съзаклятническо намигване към зрителите вкъщи. Изрази и жестове от шоуто му стават част от народния хумор, а съботните следобеди без неговия глас изглеждат немислими. „Риск печели, риск губи“ не е просто формат – той създава телевизионна звезда от нов тип.

Така онова момче от паспортната снимка, с което започва историята, се превръща в човек, белязал цяло поколение. Но снимката все пак остава важна – тя напомня за годините преди славата, за онова време на пробиви, опити, грешки, смелост и много мечти. Тя е вход към живота на артист, който винаги е вярвал, че публиката усеща нещо много просто – кое е истинско. И затова обича да й го дава./Show.blitz.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоко убийство от ревност в Петрич

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

С обвинителен акт  на Окръжна прокуратура – Благоевград е предаден на съд Н.П., на 56 години, привлечен в качеството на обвиняем за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.Обвиняемият Николай П. няколко години живеел на семейни начала с Д.П. в дома му в гр. Петрич. В средата на м. ноември 2024 г. двамата  се скарали и се разделили.

Вечерта на 29.11.2024 г. обвиняемият посетил заведение в гр. Петрич, където консумирал алкохол с компания. Същата вечер той разбрал, че бившата му приятелка Д.П. има връзка с колегата му Тихомир Л. Между двамата мъже възникнало напрежение, породено от размяна на обидни реплики, отправени закани, изпълнени с ярост и агресия.

Обвиняемият отишъл до дома си, взел ловния си нож и тръгнал към къщата на Т.Л. Пристигайки, установил там бившата си приятелка. Нахвърлил се върху Т.Л., като му нанесъл силни удари в лицето. Междувременно Д.П. взела  нож и се насочила към Н.П. Опитала да  го прободе, но той успял да отбие удара.

В следващия момент обвиняемият извадил неговия нож, с който причинил на бившата си приятелка наранявания в областта  на  шията и гърба, вследствие на което тя паднала.Схватката продължила между двамата мъже. Обвиняемият нанесъл на Т.Л. множество ожесточени удари с ръце, крака, нож и вилица в областта на лицето и тялото, въпреки виковете му от болка. Последният удар с нож бил във врата му, след  което  Н.П.  си  тръгнал.

Пристигналият на място медицински  екип  констатирал смъртта на Т.Л.

Заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза сочи, че дълбокото прободно - порезно нараняване на шията е довело до смъртен изход, като допълнителен фактор се наслагва кръвозагубата и от останалите наранявания.

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития. Наред с това, обвиняемият Н.П. е проявил изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност при нанасянето на ударите, което сочи за особена жестокост.Обвиняемият Н.П. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Рени Анастасова

 

Снимка Евроком

С тъга ви съобщаваме, че ни напусна Рени Анастасова – дългогодишен водещ на предаването „Психологически портрет“ по телевизия „Евроком“, предаде Евроком.

"Тя ще остане в сърцата ни като човек с голямо сърце, отдаден на хората и тяхната болка, и като глас на съпричастност и разбиране.

Изказваме искрени съболезнования на нейните близки и всички, които я обичаха.

Рени Анастасова е позната основно като водеща на предаването „Психологически портрет“ по телевизия „Евроком“.

Води предаване, посветено на психология, личностно развитие и житейски проблеми

Работи с реални зрителски казуси – често на живо, чрез обаждания

Кани както специалисти, така и хора с лични истории

Има дългогодишен опит в работа с хора и консултиране

Поклонението пред Рени Анастасова ще се състои в събота, 11 април, 12 ч., на гробищния парк „Бакърена фабрика“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ