ПЕТЪР ФЕРЕЩАНОВ едно име което е малко непознато в спортните среди в България, защото е бил в полицията преди девети 1944 година,умишлено изтрито от всички архиви. И самият Тодор Живков е описал в мемоарите си ПЕТЪР Ферещанов като инквизитор в полицията. Дали е било така никой не може да го докаже. 

Тодор Живков се разминал съвсем леко с инквизитора Петър Ферещанов. Но се знае че е работел в полицията, знае се също че е бил преподавател в полицейското училище в София. Знае се, че е бил и като разузнавач към българската армия в абвера, но никъде точно не се изписва неговата заслуга по разкриване на намеренията на Германия от 1941 до1944 година.

И как става назначаването му на работа към полицията? По данни в историята на този борец се споменава че в последните години интереса към борбата вече не е бил толкова голям и трябва да пътува много и да отсъства от семейството си за да изкара някакви пари. Ферещанов написва писмо до цар Борис III, че няма работа ако може да бъде назначен като спортен инструктор към армията или където има работа като такъв. Така започва работа в полицията като инструктор. Знаейки каква сила има този мъж полицейският шеф по това време Никола Гешев го взема в полицията. Говорят се ужасии по адрес на Ферещанов- мачкал, трошел, изскубвал на арестуваните партизани – ръце, крака, пръсти. Чупел кости като клечки за зъби-дали е така ?

Самият Ферещанов твърди пред интервю, че никога не се е занимавал с подобно нещо, никога не използвал силата си над беззащитен човек.

Да извивал е железа, чупел е тухли на главата си, минавали са с автомобил върху него. Показвал е силата си във всички краища на света. Назначен е бил като спортен инструктор към полицията като преподавал защита и самозащита без оръжие. Тези данни които дава комунистическата партия за Петър Ферещанов слагат голямо петно върху името му и не се споменава за него като един от най силните ни борци за времето наравно с Дан Колов и Никола Петров. До 1989 година беше забранено да се споменава за него като за борец българин от световна величина. Всичко написано за него е било изтрито и заличено и трудно може да се намери истината за този силен борец.Петър Ферещанов е роден на 2 май 1902 година в Свищов. Още от малък той самият чувства, че е по различен от своите връстници притежавал е голяма сила. 

Веднъж в Свищов идва Цирк и в този цирк е световният шампион Никола Петров и Александър Добрич. Ферещанов говорил с двамата и казал, че иска да стане борец. Добрич и Никола Петров са видяли че младежът притежава голяма сила и го вземат с тях в цирка. Тренират го и му преподават тънкостите на борбата. Заедно с тях той обикаля страната и се бори и то сполучливо. Бие доста известни борци . След известно време Ферещанов напуска този цирк и отива в друг цирк в Румъния където започва да се бори професионално. От Никола Петров и Александър Добрич научава класическата борба. През цялото време на всички състезания се бори в този стил. Не му е било лесно в началото отива в Германия и иска да се бори но никой не го познава няма име, няма пари не знае език. Заминава за Париж където по това време се провеждал някакъв турнир по класическа борба. 

Трудно начало за който и да е. Късмета му излиза, някакъв господин се спира до него виждайки здравата му фигура и го пита какво иска. Ферещанов със жестове му обяснил че иска да се бори. След кратък разговор с преводач Ферещанов трябвало да покаже на какво е способен. И така всичко става на открито на площад, където са се събрали много хора да видят на какво е способен този Българин. Ферещанов огъвал железа, чупел тухли, автомобили няколко минали отгоре му и всичко това се заснимвало. Публиката останала много доволна от видяното не са виждали до момента такъв силен човек. Станал известен появили се негови снимки, прожектирали са това което е правил на площада. Същият този журналист му помогнал да участва на борбите. На първото състезание в средна категория се класирал на трето място и разбрал че освен със сила трябва да има и техника. Отива във Виена в клуба Херкулес където тренира известно време, добива опит с известните борци и професионалисти които тренират в този клуб. Участва на всички състезания . 

В Америка , Африка, Германия ,Б разилия, Испания бори се в средна категория и е безспорен шампион.През 1933-34 година започва да се бори в Европа. През 1933 година става шампион на Европа в Будапеща бие много световно известни борци и както той самия казва че е световен шампион победил всички световни шампиони но никъде в списъците не фигурира като световен шампион. През 1934 във Виена се бори на тежка категория и става отново европейски шампион. Ферещанов не е бил глупав човек опитвал се е да пише книги, знаел е няколко езика. Женен бил за полякиня която е била от знатен род. 

Имал е дъщеря и син Тодор и Лилияна. По късно синът му е бил един от много известните циркови артисти, но не е носил презимето Ферещанов, а само бащиното си име Петров. По това време Дан Колов се връща в България и Ферещанов е искал да се срещне с него. Борят се на стадион Юнак, срещата е продължила около два часа и съдиите отсъждат победа по точки на Дан Колов. Ферещанов не бил съгласен с резултата и казва че борбата е равна. Питат го какво мисли за Дан Колов? Той казва наистина този борец е това което се говори за него аз съм се борил с много борци, но никога не бях срещал такава сила насреща си. Уважавам го не защото е известен а защото е много добър като човек.

Друга среща не са имали помежду си но Ферещанов казва, че никога преди това не се е борил свободна борба и през цялото време си е пазел краката. Тоест иска да каже че той е класик и за него много по лесно би било да се бори в класическия стил. И се надява следващата среща помежду им да бъде класическа борба. Така и никога не се е състояла.

След девети септември комунистическата власт забранява и изтрива всичко свързано с именития борец. Имал възможността да избяга в странство, но остава. Бива убит по много жесток начин: слагат му запалена шашка с динамит в устата. Така завършва кариерата на един борец, който сигурно е трябвало да бъде поставен наравно с Дан Колов и Никола Петров.

Anguel Anguelov


Повечето хора лесно приемат новото и са радетели на модерните технологии. Не е случайно, че към днешна дата що се отнася до часовници, мнозинството търси предимно смарт модели. Все пак това е нещо ново, практично и модерно. И докато в началото на века този тип техника беше изключително скъпа и недостъпна за средностатистическите българи, то днес на пазара има многообразие от по-евтини смарт часовници. Това твърдение, обаче не важи за всички. Много от нас все още залагат на добре познатата класика, а именно механичните часовници с ретро облик. Онова специфично тиктакане, няма как да се замени с една смарт джаджа, а когато говорим за класически часовник с кожена каишка, винаги на преден план в съзнанието ни изплуват руските часовници...

Руската часовникарска индустрия до голяма степен е повлияна от армията и развитието на технологиите през двете световни войни. Ще забележите, че повечето часовници, произведени и разпространявани от Русия са доста стилни и са подходящи за официални събития. 

Полёт 

Основана през 1930 г., марката преди се е казвала “Первый Московский Часовой Завод, ПМЧЗ”. През 1961 г. е създадена марката Poljot. Оттогава марката е официален доставчик на часовници за руския военен и разузнавателен персонал. Марката Poljot придобива по-широко признание, когато космонавтът Алекси Леонов прави първата в света космическа разходка, носещ модела Океан 3133. Като носена на такъв подвиг, Poljot става известна по целия свят. До момента Poljot продължава да създава часовници, които са изключително издръжливи. 

Восток 

Официално регистрирана като “Чистопольский часовой завод Восток” името на марката буквално се превежда като Изток, което изглежда подходящо, тъй като седалището на марката е в Христопол, Татарстан, Русия. Името също е направено по модел на космическата програма "Восток", която донесе известен напредък в СССР през по-ранните години на космическата надпревара. Компанията Vostok е основана през 1942 г., но започва да използва името на марката през 60-те години. До 1965 г. тази млада компания за часовници става официален доставчик на Министерството на отбраната на Съветския съюз. Като такъв е пуснат часовникът Komandirskie (Commander’s). Тогава като официален доставчик на отбраната, часовниците Vostok се продават само в магазините на Voentorg, които обслужват само военния персонал, който носи идентификация. През следващите 20 години Vostok произвежда 4,5 милиона часовника годишно. В момента Vostok е специализиран в производство военни и водолазни механични часовници. Сред своите колекции той включва - Komandirskie K-34, Komandirskie K-46, Kemlevskie, Amphibia и Retro. 

Штурманские 

Часовниците Sturmanskie навлизат в индустрията през 1949 г. В началото марката просто предоставя часовници за пилотите на военновъздушните сили на страната. Към 1961 г. Стурмански става част от историческо събитие, когато руският космонавт Юрий Алексеевич Гагарин носи Восток-1, докато обикаля около Земята на 12 април същата година. С този подвиг Sturmanskie е признат за първата марка, която успешно произвежда часовник, който може да издържи на нулева гравитация, силни ускорения и непредсказуеми вибрации. Оттогава до момента часовниците Sturmanskie са с първокласно качество - щателно проектирани, внимателно ръчно изработени и доказани като изключително издръжливи. Най-новите му колекции включват Gagarin 24-Hours Automatic, Mars Lady и Stingray Automatic. 

Ракета 

Тази марка часовници е най-старата в Русия и вероятно една от първите в часовникарската индустрия по целия свят. Тази компания за часовници първоначално е започнала като “Фабрика Императорски Петерхоф”, когато Петър Велики я е създал през 1721 г. Към 1830 г. споменатата фабрика вече е един от водещите източници на луксозни стоки в Европа. До 1945 г., в съответствие със заповедите на Сталин, фабриката пуска марка часовници Pobeda, което означава победа. Сталин специално нарежда да бъдат произведени часовници за първата година от тържеството на победата. И накрая, през 1961 г. фабриката започва да произвежда часовници с марката Raketa, за да почете полета на Юрий Гагарин в космоса. Оттогава часовниците Raketa са известни като изключително надеждни часовници, подходящи за полярни изследователи, военни, флот, дори космонавти. Не само, че са издръжливи, но и часовниците на Raketa се считат за точни и надеждни. До 1980 г. те служат като официални часовници за съветските олимпийски игри. Друг важен принос е комплексното механично задвижване, което Raketa разработи през 2015 година. 

Слава 

Тази компания за часовници първоначално започва като “2-ра Московска фабрика за часовници”, създадена през 1924 г. Тя започва преди Втората световна война и е втората невоенна руска фабрика за часовници. По-късно марката приема името Слава, което е руската дума за слава в чест на руската победа над Германия. Слава е най-известна с механизмите си, което може да бъде идентифицирано по уникален начин. Този механизъм има и няколко версии за ръчно навиване и самонавиване. Задвижването е доста интересно и единствено по рода си; такъв механизъм обаче е много деликатен и склонен към неизправности. Независимо от това, часовниците Slava все още са оборудвани с такъв механизъм, но производството е изнесено в Китай и Хонконг през 90-те години. В резултат на това повечето часовници Slava използват механизъм Miyota. 

Златоуст 


Златоуст идва от “Първата държавна фабрика за часовници”, която е създадена през 1930 година. Заводът за часовници Златоуст обаче за пръв път пуска своите продукти през декември 1941 г. Както при другите руски марки, Златоуст предоставя часовници за военните - за пилотите, морските пехотинци и дори армейските офицери. Дори и до момента, Златоуст все още се фокусира върху производството на здрави и ретро дизайнерски часовници, главно за мъже. 

Луч 

Тази марка часовници е основана в Минск през 1953г, но технически вече не се намира в Русия, но беше. Подобно на други руски производители на часовници, Luch се занимава с производството на удароустойчиви часовници от военен клас. Луч работи не само върху надеждността на продуктите си, но и върху стила си. Фокусират се и върху пилотските часовници. Нещо повече, Лъч има повече от 30 патентовани движения - от кварцови, механични до автоматични. До 2010 г. обаче, за да спаси компанията от пълен фалит, Лъч продаде по-голямата част от своите интереси на швейцарска компания - Franck Muller. Ако търсите трайни часовници за вашите приключения и хобита, руските часовници със сигурност са сред надеждните ви възможности. Изглежда, че външният им вид не предлага много, но що се отнася до трайността и надеждността, те със сигурност са тествани и доказани.




Макар често да казваме, че България никога не се е славела като морска сила и в нито един момент от нейното съществуване морският или речният флот да не е играл ключова роля във военно отношение, то има няколко случая, които ни показват точно обратното.Последните владетели на Второто българско царство осъзнават значимостта на този тип войска и правят първи стъпки в развитието му, но ударите на османските турци слагат край на тези амбиции. Добре позната обаче остава победата на деспот Добротица над могъщия генуезки флот.

След Освобождението, въпреки че традицията е продължена и България влага значителни ресурси в развитието на сухопътните сили, а флотът да остава на заден план, всички днес знаем за подвига на миненосеца „Дръзки“ срещу турския крайцер „Хамидие“.

В наши дни, на фона на тези славни военни победи от историята ни, името на последната българска подводница звучи неуместно и някак иронично. Особено предвид задаващата се трагична съдба на „Слава“, която тя кротко очаква години наред.

През 2011 г. подводницата е свалена от въоръжение и гние във Варна, а проектът за превръщането й в музей все още не е започнал. Засега изглежда, че той никога няма да бъде осъществен, а последния съд за подводно плаване у нас ще продължи да тъне в разруха и ръжда, докато не бъде предаден за скрап.

След „пенсионирането“ си, подводницата бе прехвърлена на Община Варна с надеждата тя да стане музей.  Пo cвeтa имa нaд 150 пoдвoдници, извeдeни нa брeгa кaтo музeи. Нa Бaлкaнcкия пoлуocтрoв ca мнoгo мaлкo, кaтo пocлeднo Чeрнa гoрa e излoжилa зa туриcти двeтe cи пeнcиoнирaни пoдвoдни лoдки

Кап. I ранг Камен Кукуров, който е и последният командир на „Слава“ споделя:

НАЙ-ТРАГИЧНИЯТ МИ СПОМЕН Е, КОГАТО СВАЛИХМЕ ФЛАГА НА ПОДВОДНИЦАТА И ГО ПРЕДАДОХМЕ. ЗА СЕБЕ СИ РАЗБРАХ, ЧЕ ТАЗИ ИГРА, НАРЕЧЕНА ПОДВОДНО ПЛАВАНЕ, Е ПРИКЛЮЧИЛА ЗАВИНАГИ. ТОВА Е ВСЕ ЕДНО ЕДИН ЧОВЕК СИ Е ЗАМИНАЛ.

И действително, оказва се, че този „заминал си човек“ е на цели 100 години, тъй като още по време на Първата световна война България разполага с подводница. След една от бомбардировките на руския имперския флот, българското командване взима мерки. Не е изненадващо, че през 1916 г. UB-18 e била базирана именно във Варна.„Слава“ е дълга 76 метра, широка — 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода — 13,2 възела. Подводницата е построена през 1959 г. в бившия Съветски съюз и е една от гордостите на българските Военноморски сили.

Едно от последните предложения за спасяването на подUB-18, тя е базирана във Варнаводницата идва през 2016 г., когато се обсъжда идеята „Слава” да бъде потопена в бъдещото рибарско пристанище в квартал” Аспарухово” и да стане военноисторическа атракция. Нищо от това не се случва.

Намираме се в исторически момент, но едва ли го осъзнаваме. Исторически момент, защото предстои да бъде заличена и последната следа от едновековната история на българското подводно плаване, а паметта за него да отиде за скрап. Безспорно трагичен завършек на една красива история.

Снимка: btvnovinite.bg


 


Това изпълнение беше кулминацията в празничния ден в сливенското село Селиминово!

Село Селиминово се намира в ниските части на Стара планина. На юг граничи със Средна гора. Селиминово е отдалечено на 18 км от областния град Сливен. Край селото преминава река Тунджа, а на 15 км на запад от него се намира язовир Жребчево.

О, Шипка!


Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

ВИДЕО:


пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!



Пасти и боза, толумби и реванета, баклави и саралии - каквото ти душа иска. С един лев в сладкарница можеше да се почерпиш до насита. Да, така беше по времето на СОЦА в НРБ.


Снимка:Български Визуален Архив /Милена Николова



В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова година. Най-радостни бяха децата, които по това време бяха във ваканция. Коледа се празнуваше на 7 януари, а Нова година на 13 януари, съчетано с Васильовден. Всяко семейство отглеждаше в личното си стопанство прасе, а някои семейства – по две. Няколко дни преди Коледа всички колеха прасетата. Напълваха каците със сланина и месо, за да има храна за цялата година. Пълнеха кървавицата и наденицата. Под стрехите увисваха пръти с луканки.


Идваше денят „Бъдни вечер“. Вечерта всички от семейството се нареждаха около софрата, която бе заредена с постни храни – салата, боб, жито, ошав от плодове. Най-възрастният казваше молитвата „Отче наш“. Всички бяха прави и се прекръстваха няколко пъти. След това слагаха на полешника живи въглени и тамян. Прикадяваха трапезата, за да бъдат живи и здрави през годината. После прикадяваха и при животните. През нощта отиваха на църква. Често вземаха и нас, децата.


На другия ден е Коледа. Сваряваха кървавицата, запичаха наденица и месо и сядаха на трапезата. Децата бяха освободени от всякакви задължения. Грабвахме ските и шейните и отивахме на пързалката до късно вечерта.


На този ден 13 януари празнувахме Нова година. Всички пак се нареждаха около софрата, а в средата се слагаше баницата с късметите. През нощта децата не ги хващаше сън. В четири часа ставахме и тръгвахме да сурвакаме. Събирахме се на мегдана десетина момчета. Вместо сурвакници носехме тояги. Във всяка къща бяха запалени газените лампи. Навсякъде всички врати бяха отворени и с нетърпение очакваха сурвакарите. Влизахме от къща в къща. Заставахме в редица един до друг и всеки казваше пожеланието (сурвата). До сутринта посещавахме всички къщи. Навсякъде ни черпеха със сладки и ни даваха пари. С пълни кесии се завръщахме по домовете. Осурваквахме и роднините си вкъщи. Вечерта в близкото до моето село – Скорци, се провеждаше традиционната вечеринка. Посещавахме и нея и на другия ден отивахме на училище, тъй като ваканцията беше свършила./Ретро.бг/

 Пенчо Пенчев, Трявна


Най-четени👇

Популярни публикации👇