24 години след разстрела на Аруба килърът не е открит.Пребил до смърт човек на италианската мафия.Година преди покушението стреляха с гранатомет по джипа му.



24 години след разстрела на Поли Пантев на остров Аруба, все още няма сигурна версия за покушението.


Кой от многото му врагове е наел килъра на Аруба, ще остане тайна за обществото, тъй като я знаят малцина от най-близкото му обкръжение.


Единственото сигурно е, че виновникът не е от колумбийската мафия и не става дума за 600 кг откраднат кокаин, каквато версия упорито разпространяваха антимафиоти, контраразузнавачи и някои журналисти.


Поли Пантев беше убит на 9 март 2001 г. в оживеното фоайе на луксозния хотел “Сонеста” в град Оранестад – столицата на остров Аруба. Килърът влязъл с пистолет в ръка и хладнокръвно изстрелял 4 куршума в главата на жертвата. След това светкавично изчезнал.


По-късно става ясно, че негов съучастник го е чакал с мотор наблизо. Превозното средство е наето от някой си Пол Уибър, словенски гражданин, но от него няма и следа. Други двама словенци, до които стига разследването – Раданович и Пипунович, се изпаряват от острова безследно. Показното убийство става пред погледите на десетки гости в хотела и предизвиква паника.

Пантев наел стая заедно с манекенката Петя Трайкова, за която смятал да се ожени веднага след завръщането им в България. Когато наемният убиец стреля пред очите й, тя е бременна. Детето се ражда 8 месеца по-късно. Пантев беше погребан цял месец след разстрела. Криминалисти и съдебни медици напразно се опитваха да намерят поне някаква следа, която да доведе до поръчителя или килъра. Разследването е трудно, защото, въпреки че има камера в хотела, тя се върти и в момента на убийството снима в обратна посока.


Първата и, според разследващи убийството, най-достоверна версия е, че Поли Пантев е убит от сикаджии, защото напуснал групировката и се изправил срещу бившите си съдружници заедно с боса на “ВАИ холдинг” Георги Илиев. Поли се връща там, откъдето е започнал – ВИС. Пантев и Илиев в тандем били сила, на която трудно се опъвали не само наши, но и чужди мафиоти. Почти година преди убийството Пантев се изнесъл от сградата на “Джеймс Баучер”. Малко след това неизвестен стреля с гранатомет по джипа му на бул. “Симеоновско шосе”, но снарядът се хлъзнал по капака на джипа на Поли и това спасило живота му. Говори се, че зад опита за убийство стои килърът на СИК Бай Миле. Какво точно е станало между сикаджиите и един от най-важните хора сред тях, знаят малцина. И мълчат, за да останат живи.


Друга версия свързва убийството на Поли Пантев с Микеле Раниери – издънка на италианската мафия “Брента”. Тя е разбита от полицията през 90-те години на миналия век и успелите да избегнат арестите бягат в чужбина. Раниери се установява в България и се занимава с трафик на наркотици.


На 15 юли 1997 г., в един от коридорите на столичното заведение “Тримата мускетари”, където Поли Пантев купонясва с приятели, 45-годишният италианец е намерен пребит. Извикана е “Бърза помощ”, но чужденецът издъхва в болницата със счупен череп.


Трагедията се разиграва около 3,30 ч., когато Раниери нахлува в заведението и започва скандал със сикаджията. Двамата се познават, защото живеят в една кооперация.


Внезапно Микеле вади пищов и стреля от упор в 29-годишния приятел на Поли Васил Митов. Куршумът минава на сантиметър от гръбначния му стълб.


Започва масово меле, което се пренася в коридора на заведението. Пантев лично влиза в схватка с Раниери и го блъска върху мраморното стълбище. Ударът на главата му в едно от стъпалата е фатален за италианеца.


Веднага след инцидента стана ясно, че убитият е търсен от Интерпол и у нас се е подвизавал под името Еджидио Фрули. Пантев е задържан за кратко в полицията и пуснат.


В разследване на италианския всекидневник “Газета дел мецоджорно” бе обявено, че Микеле Раниери е ръководил от България нелегален трафик на оръжие и наркотици от Албания за Италия. Макар и разбита, групировката “Брента” издава смъртна присъда на сикаджията заради смъртта на италианеца, гласи версията.


В началото на демокрацията


Става финансовият мозък на ВИС


Роденият на 6 септември 1961 г. в София Пантю Тотев Пантев, известен като Поли Пантев, е внук на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София.


Малко след 10 ноември 1989 г. заминава за Германия, където се запознава с български спортисти, които след падането на “желязната завеса” търсят печалби на Запад, а след това стават гръбнака на българските силови групировки.


Той е различен от “борците”, завършил е Духовната академия и бързо става лидер.


Пантев е близък приятел с Васил Илиев, с когото заедно основават ВИС-1. Поли е финансовият мозък на групировката.


През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.

Източник: trud.bg



Един от великаните в българската водна топка Симеон Бонев почина на 88-годишна възраст, съобщиха от федерацията ни в този спорт. Той е роден на 14 декември 1937 година.


„С дълбока тъга съобщаваме, че на 11 март 2026 г. ни напусна Симеон Бонев – един от великаните на българската водна топка, изключителен спортист, треньор и вдъхновител за поколения български състезатели.


Симеон Бонев оставя ярка следа в историята на българския спорт. Като национален състезател по водна топка той защитаваше цветовете на България с талант, характер и отдаденост. Многократен шампион на България, той се утвърди като една от най-значимите фигури в развитието на този спорт у нас.


След края на активната си състезателна кариера Бонев продължи да служи на българската водна топка като треньор. Той работи с младежките национални отбори и води националния мъжки отбор на България на Световното първенство в Кали, Колумбия през 1975 година – важен момент в историята на българската водна топка.


Още в младежките си години Симеон Бонев се отличава като изявен плувец, поставяйки рекорди и демонстрирайки изключителни спортни качества, които по-късно пренася и във водната топка.


През целия си живот той остана пример за спортсменство, дисциплина и преданост към спорта. Неговият принос към развитието на българската водна топка ще бъде помнен и ценен от всички, които имаха честта да го познават, да играят с него или да се учат от него.


Опелото ще се състои в неделя, 15 март 2026 г., в 14.30 ч. в църквата „Св. София“, гр. София.


Поклон пред светлата му памет.

Искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и на цялата спортна общност.

Почивай в мир“, написаха от федерацията.



На 92-годишна възраст почина българският учен и писател Ева Соколова – съпруга на бившия председател на парламента Йордан Соколов. Тъжната вест разтърси научните и културните среди у нас, тъй като проф. Соколова беше не само уважаван преподавател и автор, но и личност с ярко обществено присъствие.

Новината за кончината й беше съобщена от журналистката Магдалена Гигова, която публикува емоционални думи в социалните мрежи. В своята жалейка тя описва проф. Соколова като човек, който „винаги е светил със собствена светлина – на учен, на писател, на обществено ангажиран човек, на всеотдайна майка“.

Гигова пише още, че до последния си миг Ева Соколова е останала дейна и с изключително ясен ум. „Явно е чувствала, че дните й са преброени, защото е оставила на дъщерите си списък с хора, които да бъдат уведомени за кончината ?. Печална чест за мен е да бъда сред тях. Ева вече е при своя Данчо. И, както бе приживе, душите им са слети…“, споделя журналистката.



Родена на 9 септември 1933 г. в днешния Благоевград, тогава Горна Джумая, Ева Соколова посвещава живота си на науката. Тя е дългогодишен преподавател и професор по физикохимия във Висш химико?технологичен институт в София, където обучава поколения студенти. Освен научната си работа, тя става популярна и като автор на множество книги – както научни, така и научнопопулярни издания, насочени към младите хора.

През годините проф. Соколова публикува повече от 15 книги. Част от тях са посветени на популяризирането на химията и науката, а други разглеждат исторически и обществени теми, свързани с българската история и съдбата на българите в Егейска Македония – тема, която е близка до семейните й корени.

В последните години от живота си тя продължава да пише и да участва активно в обществения дебат, доказвайки, че силният дух и любопитството към света не се измерват с възрастта. Близки и приятели често я описват като човек с твърда позиция, силен интелект и изключителна дисциплина.

Смъртта на проф. Ева Соколова бележи края на един дълъг и плодотворен живот, посветен на знанието, книгите и обществото. За мнозина тя ще остане пример за учен, който не се затваря само в академичната среда, а търси път към хората и към обществените каузи.

А за близките ? тя остава преди всичко съпруга, майка и човек с голямо сърце – жена, която, както казват приятелите й, „наистина светеше със собствена светлина“.



Израснала в мъчителна бедност и принудена още като дете да поеме тежък физически труд. Малцина биха предположили, че тази жена един ден ще се превърне в една от най-обсъжданите и противоречиви фигури на своето време, за чиито премеждия е създаден един от най-хитовете филми през социализма.


Митка Бочева Гръбчева е партизанка от бригада „Чавдар. Тя е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. В Междувоенния период баща ? е член на Българския земеделски народен съюз, а след това не е политически активен. Гръбчева работи в София, като през 1938 година е във фабрика „Платно“ в „Подуяне“, където става член на комунистическия Работнически младежки съюз.


През 1939 година Гръбчева става член на БКП. След началото на Втората световна война, когато Хитлер напада СССР през юни 1941 година БКП се ориентира към въоръжени действия срещу правителството и като част от тях организира мрежа от „бойните групи“, който организират атентати срещу политици, поддържащи фашизма у нас. Гръбчева е включена в такава група с нелегалния псевдоним „Огняна“ и на 3 май 1943 година заедно с Величко Николов (или Станев) застрелва пред входа на дома му полковник Атанас Пантев. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Пантев е съден посмъртно от Народния съд, но изненадващо е оправдан. След атентата срещу Пантев Гръбчева става партизанка в отряда „Чавдар“ и отрядя „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Тя участва в Брусенската битка на 26 юни 1944 година, където е ранена в ръката. Битката при Брусен е епизод от съпротивата по време на Втората световна война, състояла се на 26 юни 1944 г. край село Брусен, където Трета чета на партизански отряд „Георги Бенковски“ е обкръжена от жандармерия, но оказва героична, макар и трагична съпротива. В сражението загиват 19 партизани, а в тяхна памет е издигнат паметник. 


Генерал Димитър Гръбчев, баща му и съпругата на геннерала – партизанката Митка Гръбчева


На 9 септември 1944 г., след вестта за свалянето на правителството, партизаните от отряда, в който е Гръбчева, влизат без съпротива в село Торос, Луковитско. На 15 септември 1944 година Гръбчева вече е в София и е назначена за групов началник в отделение „А“  във формиращата се Държавна сигурност. След раждането на дъщеря ? Иванка през юли 1946 година прави няколко опита да напусне Държавна сигурност, позовавайки се на здравословни проблеми, като накрая е освободена считано от 15 септември 1947 година. Тогава е началник на група в отделение „А“ на Държавна сигурност. След това работи известно време в партийния комитет на Министерството на вътрешните работи, но напуска и него.През 1970 г. отново е назначена на работа с чин полковник, считано от 2 ноември 1970 г.


Митка Гръбчева е автор на мемоарната книга „В името на народа“. Издава и книгата „Бойните партизански петорки в града“. Награждавана е с орден „Георги Димитров“ (27 януари 1976).


Младият Димитър Гръбчев също е партизанин


Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин и висш офицер в Държавна сигурност. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка, и син Сокол Гръбчев, служител във Второ главно управление на ДС и в МВнР. Митка Гръбчева умира през 1993 г. на 77- годишна възраст.




Снимка от визитата на първия космонавт Юрий Гагарин у нас. На втория ред (с каскета) е генерал Димитър Гръбчев, тогава шеф на УБО


Покойният голям наш писател Георги Данаилов е публиквувал спомен, в който разказва и малко известни факти за партизанката Митка Гръбчева. Ето откъс от този спомен:


„Митка Гръбчева е родена в семейство на пришелци от Македония. От немотия те не смогват да я отгледат и я дават хранениче.Тя е расла в мъчителна бедност и непоносим за детските плещи и психика физически труд. Учила едва няколко класа и нуждата я заставя да тръгне за София, където намира препитание в текстилна фабрика. От средата и условията там невръстните момичета могат да се научат само на ненавист и страх. И в тази все още крехка възраст се появяват някакви млади, запалени глави, които се опитват да обяснят на неуките текстилни работнички причините за експлоатацията, за скотското съществуване и че има едно велико, спасително учение, което се нарича комунизъм… Отгоре на всичко сред тези млади хора е и бъдещият съпруг Димитър Гръбчев, който сам признава: „Аз се чувствах комунист, но по това време нямах понятие от комунистическата теория и практика“… .Нещата са ясни. Митка има пламенен характер и се увлича бързо в новата вяра. „О, светла вяра в новия живот, как сгряваш и повдигаш ти сърцата!“ – беше писал Димчо Дебелянов. И как да упрекваш едно наивно същество, че се е поддало на комунистическите идеи, след като половината френски интелектуалци преди войната са били комунисти…



Покрай работата ми с Иванка Гръбчева често се срещахме и с Митка. Тя беше гостоприемен човек, обичаше да се разпорежда в дома си, струва ми се, че всички се бояха от нея – и дъщеря, и син, и зет. Боях се и аз. Но в името на справедливостта, никога през дългогодишното ни познанство тя не намекна една дума за произхода ми, за убежденията ми… За нея се говореха легенди, например как издебнала някаква продавачка в ЦУМ, че крие под тезгяха страшно дефицитни чаршафи. В следващия миг продавачката била измъкната от щанда, на нейно място се настанила Митка Гръбчева, извадила чаршафите изпод полицата и започнала да пише бележки на струпалата се опашка… Освен всичко друго тази жена-страшилище имаше самобитно чувство за хумор.“


В интернет могат да се прочетат още интересни детайли около личността на Гръбчева. Ето някои от тях:


„Интересно е, че през целия си живот Митка Гръбчева не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си. След 10 ноември 1989 г. синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”.





Кадри от филма „Черните ангели“. Там ролята на Митка Гръбчева се изпълнява от актрисата Виолета Гиндева. Партнира й Стефан Данаилов


Годините минават и настъпва 1993-та. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност, след интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща. Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта. Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките. С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден. Заключва се в стаята си и поглъща огромна доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация. Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил застраховка, че смъртта ще бъде сигурна. Така завършва живота си една корава жена. „Героиня”, „желязна лейди”, „черен ангел”. Всичко това събрано в една жена.“


Вестник „Ретро“ публикува статия за Гръбчева, в който се разказва: „Партизанската легенда е най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята. Когато се снима култовият филм “Черните ангели”, актрисата Виолета Гиндева си спомня, че на снимачната площадка изневиделица се появявала легендарната партизанка Митка Гръбчева, майка на режисьорката Иванка Гръбчева, и още в движение започва да я учи как се мятат гранати по врага, спомня си Виолета Гиндева. За да изглежда всичко автентично, желязната Гръбчева измъчва крехката Гиндева с повторения до сълзи. След 10 ноември 1989 г. иконата на партизанското движение изпада в депресия. Но вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда с бойната си другарка Вълка Горанова, съпруга на Пеко Таков.



Другата популарна книга на Огняна е „Закъснели отговори“


Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена. За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик. Винаги изтъква като заслуга противопоставянето му на Москва да се създаде националноосвободителна армия в навечерието на септември. Майка ми наистина имаше безбожен език и беше желязна жена, спомня си дъщеря й Иванка, но това, че вадела на всяка крачка пистолет, са легенди. Виж, това, че псуваше новоизлюпените демократи в Града на истината, беше истина, но това, че била готова да си хаби патроните за тези жалки креатури, няма нищо общо с реалността. Майка ми ценеше куршумите посвоему и не би си позволила да ги хаби срещу тези хора, които не ги заслужават, допълва хиперболизирания образ на Митка Гръбчева дъщеря й Иванка.“


Източник:nabore.bg



Висаджийският бос Николай Цветин – Близнака, дългогодишна дясна ръка на Жоро Илиев, макар и прехвърлил 50-те, Цветин все още е в завидна спортна форма и няма нито един излишен килограм.


Запознати от родния ъндърграунд издават, че след мафиотската екзекуция на Главния през лятото на 2005 г., вицето му в борческата групировка ВИС-2 е променил коренно начина си на живот.


Той предпочете да сдаде поста в борческата групировка веднага след ликвидирането на Жоро Илиев. Така Николай Цветин се оттегли от активния криминален бизнес и дори временно се изнесе от столицата и заживя в имението си в родния Разлог като от там продължи да дърпа конците на бизнесите си.



Със съпругата си Габриела

Преди няколко години обаче Николай Цветин отново се завърна в София, където последния му завършен бизнес проект е строежът на лъскава кооперация в квартал „Гоце Делчев“. Тя се извисява на мястото на митичния мутренски ресторант „Мираж“. Той и семейството му обитават апартамент на последния етаж от петзвездната кооперация.


Негови набори от ъндърграунда разкриват, че Николай Цветин се отдал изцяло на съпругата си Габриела и семейството си, след като напуснал по свое желание голямата криминална сцена.


Нещо повече – той не се отделя за повече от ден-два от половинката си. Вероятно е осъзнал какви са приоритетите му след множеството убийства и погребани приятели, предполагат наборите му от крими бизнеса.


Припомняме, че Николай Цветин и неговият брак близнак Георги Цветин, са сред основателите на групировката ВИС, заедно с брата на убития Георги Илиев – Васил.


Николай губи брат си през 1992 г. в автомобилна катастрофа и оттогава полага грижи и за неговото семейство.


След като през 1995 г. Николай Цветин погреба Васил Илиев, той прие да стане дясната ръка на по-малкия му брат Георги Илиев, който изненадващо бе провъзгласен за бос на групировката.



Противно на очакванията в мутренските среди, ВИС-2 просперира и в мафиотския, и в легалния бизнес под ръководството на Главния и Николай Цветин.


За разлика от Георги Илиев, Николай Цветин успя да се опази от зрелищни гангстерски скандали и до ден-днешен не е бил съден. Според мнозина той е имал активна роля в криминалните схеми на групировката. Задачата му е била да легализира мафиотските капитали, натрупани от Жоро Илиев и лейтенантите му Мето Илиенски и Румен Нарциса, които също отдавна не са между живите.

Източник: Уикенд



Иван Ласкин е роден е на 10 март 1970 г. в София. По майчина линия е от арменски произход. През 1984 г. изиграва главната роля в серийния филм „Васко да Гама от село Рупча“, цяла България говори за него, а момичетата са лудо влюбени. На 10 март тази година Иван Ласкин щеше да навърши 56 години. Завинаги обаче остана на 48!


Играл е в десетки български игрални филми, сред които „Честна мускетарска“, „Вагнер“, „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Магьосници“, „Колобър“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Рут“, „Църква за вълци“, „Най-важните неща“, „Грях“, „Стъклената река“. Има участия и в над 20 европейски и американски продукции през периода 1989 – 2007 г.


На 28 декември 2018 г. Иван Ласкин е приет във Военномедицинска академия. Държан е в изкуствена кома заради чернодробна недостатъчност. Умира в болницата на 6 януари 2019 г., на 48 години.


Иван Ласкин живее във време, в което военната служба е задължителна. Приживе е споделял доста кадри и случки от това време. Да бъде част от българската армия за него е било гордост.  


„Гордея се със 7,62 X 54 R! Моята картечница))))) Наричах я Джулия! А запасната ми цев се казваше Пенка!))) България трябва да има АРМИЯ! България трябва да има сила! Такива времена ще ни довтасат, че аз на 50, ще трябва да ходя запас."

В спомените на писателя Иво Сиромахов – Иван Ласкин е с името Лазо. Той споделя, че актьорът е презирал хората, които са се изживявали като важни, но е бил обичлив човек.


„Понякога си мисля, че Лазо се махна от живота напълно съзнателно. Какво да прави повече тук? В това оскотяло общество, което говори само за пари и за свинщини. Всеки ден, когато излизам в гората с кучето, си говоря наум с Лазо. Представям си какво би казал той в някоя ситуация, как би реагирал… Струва ми се, че мяркам между дърветата дяволитите му усмихнати очи, и знам, че ей сега ще направи някаква голяма простотия и двамата ще се спукаме от смях. С това голямо сърцато дете, което така и не спря да си играе“.


Във „Фермата“ заявява себе си като кулинар


Иван Ласкин се включва като участник във „Фермата“, през 2017 г. Там признава, че е изключително мързелив, което вероятно ще е проблем за останалите участници, но обещава да компенсира със супер силата си - готвенето.


„Влизам изключително позитивно настроен, защото аз така мисля, това е моят характер. Може да изглеждам сприхав, но не е така. И искам да покажа, че дефакто по телевизиите наистина може да съществува добро образователно място, каквото е „Фермата”, изтъква тогава актьорът. 


Дълго време Иван Ласкин е част от ловна дружина, но с времето спира с това хоби. Остава му обаче страстта да понякога да приготвя уловеното.


„Аз от години не убивам животни, но винаги ходя на лов, защото има хубаво вино, което се надявам да пия във „Фермата”. Аз ще готвя. Ето там съм лидерът. Много добре разбирам от тази наука, защото кулинарията е наука. Не обичам подправки, защото подправките са слабостта на готвача".


Отбелязва и че ястието, което би носило неговото име, вероятно е вероятно е пръжки с лук.


Първата му съпруга Мирослава и първородна дъщеря



Мирослава Гоговска е първата съпруга на актьора Иван Ласкин. Двамата се женят много млади и по-късно се развеждат. От връзката им се ражда първата дъщеря на звездата от филма „Дунав мост“ – Люба.


Съпругата на Иван ласкин - Мирослава Гоговска, е родена на 16 май 1973 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1995 г. и дебютира в ролята на Анка („Криворазбраната цивилизация“ – Д. Войников) в Държавния театър на Пазарджик. От 1996 е актриса на свободна практика. Към момента е доцент и провежда различни обучения, свързани с актьорство и поведение на сцена. Тя е едно от любимите лица за снимане на Владо Карамазов.


Първата дъщеря на Иван Ласкин - Люба е лекар


Завършва Медицински университет – София през 2024 г., а от април 2025 г. е част от екипа на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“. Член е на Българския лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация. По време на следването си е работила като здравен асистент в COVID отделение и Спешно отделение към НКБ, както и като здравен асистент в Интензивното отделение на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“.


Иван Ласкин е известен освен с актьорския си талант и с красивия начин, по който борави с думите. А всички знаем, че когато сърцето се води от любов, винаги се ражда нещо красиво. За рожден ден на дъщеря си Люба, той споделя следните думи към нея, от които личи както голямата му обич, така и силното притеснение в комуникацията. Приживе Иван Ласкин насърчава Люба и втората си дъщеря София да изградят истински сестрински отношения.



„Здравей, красиво момиче!

Знаеш ли? Аз много те обичам! Ти си ми част от сърчицето! То, моето сърчице се дели на три. Моите момичета!

Не знаех какво да направя и как да те зарадвам за рождения ти ден. Защото, цял ден ми беше притеснено. Цял ден ти беше пред очите ми....Не се обадих, защото осъзнавам, че съм досаден, и не исках и на този ден пак да ти досаждам.

Вече си голяма и аз мога единствено и само да мрънкам. Не си длъжна да ми слушаш мрънканиците вече)))Но, имаш моята обич и моите страхове. Имаш едно момче, което винаги ще пази принцеската си. Обичам те и се плаша...

Защото ме е страх да не изглеждам в очите ти обикновен тъпанар (какъвто е всеки татко на момиче))))). Не зная как да те зарадвам! Как да постъпя? Лутам се ....Не знаех как да се държа с теб на този ден. И за това сега ти пиша и сега чувствам едно, и знам какво да ти кажа!

ОБИЧАМ ТЕ, мое красиво момиче!ОБИЧАМ ТЕ!

Губя си мисълта докато пиша, защото се вълнувам и притеснявам и търся думи с които да ти разкажа точно какво чувствам и как да го разкажа, така, че да не стресна моята принцеса.....

Ето, намерих думите-ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ, момиче!Много! Ти си великолепна и аз се гордея с теб! Ти ме радваш...аз се чувствам щастлив от всичко, което правиш! Гордея се от това какво си ТИ! Гордея се с теб, Люба!!!! Ти ме радваш!.... Благодаря за това, че си толкова внимателна, умерена, изискана, нежна, търпелива, благодарна, талантлива, признателна, разумна, и УМНА!

18 години, ти не разочарова баща си! Прекрасна си, момичето ми! Прекрасна..и аз се ГОРДЕЯ с теб!

Честит Рожден Ден, ПРИНЦЕСКЕ, ОБИЧАМ ТЕ!

Твой татко Иван.“


През 2006 г. Иван Ласкин открива любовта в лицето на актрисата Александра Сърчаджиева. Двамата са заедно до смъртта му 2019. С Алекс Сърчаджиева имат дъщеря – София.


"Игра на доверие" е филмът дебют за 11-годишната София. Продукцията е независима, определяна от Яна Маринова като "мотивационна драма за домашното насилие".


През 2023 акстрисата споделя, че преди 10 март е бил един от най-щастливите дни в живота й и е бил изпълнен с много любов, смях, топлина и щастие. След неговата смърт обаче усещането й се променя и за нея това се превръща в пуст и самотен ден.


„Защото теб те няма! Защото ужасяващо ми липсваш! Защото искам да те прегърна и да не те пусна никога! Защото искам да те целуна! Защото имам нужда да говоря с теб! Защото искам да се смея с теб! Защото искам да видиш София! Защото имам нужда от теб и твоята усмивка! Обичам те много! Това е…“ – написа в емоционален пост Александра Сърчаджиева тогава.

Източник:ladyzone.bg


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: