Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те

Милорад Улемек, известен с прякорите Легия и Лукович, е една от най-мрачните, влиятелни и противоречиви фигури в съвременната история на Сърбия. Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те години на XX век.

Улемек е известен като командир на най-елитната и опасна специална част в Сърбия, съратник на Желко Ражнатович – Аркан и ключов организатор на най-знаковите политически убийства в страната, включително това на премиера Зоран Джинджич.

Роден е през 1968 г. в Белград в семейство на военен.В младежките си години е бунтар и дребен престъпник.През 1985 г., след неуспешен обир на спортен магазин, бяга от Югославия.Постъпва във Френския чуждестранен легион, откъдето идва и прякорът му Легия.Прекарва там близо 6 години, воювайки в различни горещи точки по света (Чад, Либия, ЦАР) и натрупва сериозен боен опит.

През 1991 г., с началото на югославските войни, дезертира от Френския легион и се завръща в Сърбия.Присъединява се към Сръбската доброволческа гвардия на Желко Ражнатович – Аркан (т.нар. „Тигри на Аркан“).Благодарение на желязната си легионерска дисциплина и тактическа подготовка, той бързо става главен инструктор и военен командир на частта.Воюва в Хърватия и Босна и Херцеговина, където единицата му се ползва с репутацията на изключително ефективна, но и брутална.

През 1996 г. „Тигрите“ са разпуснати, а Улемек преминава на официална държавна служба в Службата за държавна сигурност (RDB).Назначен е за командир на Единицата за специални операции (JSO), известна като „Червените берети“.Това е най-добре обучената и въоръжена част в Сърбия, която формално се води полицейска, но действа като армейски спецназ.Под негово ръководство JSO участва активно във войната в Косово (1998–1999 г.).

Зад паравана на държавен офицер и национален герой, Легия развива мащабна престъпна дейност:Осигурява логистика, държавен чадър и оръжие за мощния Земунски клан, ръководен от Душан Спасоевич.Участва в разпределението на парите от контрабанда на наркотици, автомобили и горива.Използва хората от спецчастите JSO като наемни убийци и охрана за мафиотските босове.

През 2000 г., по време на Булдозерната революция срещу Слободан Милошевич, Легия изиграва ключова роля. Той сключва тайна сделка с демократичната опозиция (в лицето на Зоран Джинджич) и отказва да издаде заповед на „Червените берети“ да стрелят по протестиращия народ. Това сваля Милошевич от власт.Въпреки това, Легия остава верен на престъпните си навици. Той е мозъкът зад поредица от политически екзекуции.

Убийството на Иван Стамболич (бивш президент на Сърбия, отвлечен и убит през 2000 г.).Атентата срещу Вук Драшкович (опозиционен лидер).Убийството на Зоран Джинджич и съдебните процесиКогато новият премиер Зоран Джинджич започва да затяга примката около организираната престъпност и планира да предаде Легия и Земунския клан на Трибунала в Хага, мафията решава да действа първа.

На 12 март 2003 г. премиерът Джинджич е застрелян пред сградата на правителството в Белград.Физическият убиец е Звездан Йованович (заместник-командир на „Червените берети“ на Легия), а Милорад Улемек е главен организатор на атентата.След убийството Легия се укрива в продължение на 14 месеца. През май 2004 г. изненадващо се предава сам на полицията.

Милорад Улемек – Легия получава максимални присъди в няколко отделни мегапроцеса в Белград:40 години затвор за убийството на Зоран Джинджич.40 години затвор за убийството на Иван Стамболич.40 години затвор за престъпленията на Земунския клан.По сръбското законодателство присъдите не се сумират, затова той изтърпява максималния срок от 40 години лишаване от свобода. Легия се намира в специалното крило с максимална сигурност на затвора „Забела“ в Пожаревац (известно като „Сръбския Алкатрас“), където лежи и до днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С килограм злато на врата и два пистолета, а пиеше само мляко! Кой беше най-страшният гангстер в Бар през 90-те години

 

„Една вечер, когато приятел на Йоцо имаше рожден ден, отидохме в „Метро“. Йоцо поръча за всички няколко бутилки уиски, а за себе си – мляко, както винаги. Веселеше се по свой си начин, с мляко, хвърляйки чаши. Когато излязохме от заведението, планирахме да отидем на някое място, което работи по-долу.

Взехме 3-4 таксита и Йоцо каза на шофьорите накъде да караме. Забелязахме, че се насочваме към „Риц“. Йоцо седеше с нас в таксито. Няколко души от компанията не искахме да ходим там, но междувременно пристигнахме. Той излезе пръв с един приятел и видяхме, че нещо се случва“, така започва само една от поредицата истории за Йоцо Вуичич, „жестоко момче“ (мутра) от град Бар, както се казваше в Югославия в началото на 90-те години.

Разказът навремето беше публикуван на популярната Фейсбук страница „Легенди на деветдесетте“.

В края на април се навършиха 30 години от неговото убийство, което и до днес остава неразкрито – в нощта между 25 и 26 април 1996 година на Пащровачка гора в Черна гора бяха убити Васо Павичевич (на 32 години) и Йован Йоцо Вуичич (на 22 години).

Разследването на екзекуцията на мъжете от Бар не даде никакви резултати. Никога не беше установено колко души са участвали в ликвидацията, кои са физическите извършители, нито кои са поръчителите, пише “Курир”.

Той остана запомнен със специфичния си стил на обличане и носенето на множество златни ланци – популярните тогава дебели вериги около врата. Но и с още нещо – никога не пиеше твърд алкохол, а винаги и само мляко, с което се веселеше така, сякаш пие най-доброто уиски или домашна ракия.

Историята продължава по следния начин: „Чухме, че вътре има частно парти. Йоцо попита момчетата на входа чий е купонът, а те му отговориха: „На Кнеле!“. В същия момент кръвта нахлу в главата на Йоцо и той поиска да влезе на всяка цена.

Разбира се, никой от охраната не посмя да му се противопостави, но приятелите му го спряха, тъй като с нас имаше няколко момичета и знаеха, че това няма да завърши добре, така че всички си тръгнахме.

На Йоцо му стана много криво, но не искаше да създава проблеми на компанията си, още повече че негов приятел празнуваше рожден ден, а и не желаеше на момичетата да им се случи нещо“.

Модният императив по онова време изискваше да се носят горнища на анцузи, пъхнати в долнищата или в дънките, златни ланци на врата и маратонки „Еър Макс“. Йоцо неслучайно беше кръстил заведението си „Бриндизи“.

Бенедето Адриано Стано и Йован Йоцо Вуичич са заснети заедно на откриването на кафенето на Йоцо „Бриндизи“ през деветдесетте години.

Стано и останалите му приятели италианци принадлежаха към мафията „Сакра Корона Унита“ – Света обединена корона (организация, която контролираше региона на Южна Италия, по-точно Пулия, и по-конкретно района около градовете Бриндизи, Лече и Таранто).

По онова време те пребиваваха и развиваха бизнес на Черногорското крайбрежие, особено в град Бар, където се свързаха с местните подземни босове, а най-близък до тях беше именно Йоцо Вуичич. Той дори стана техен асоцииран член, за което свидетелства пред съда Джуро Църноевич, както съобщи страницата „Легенди на деветдесетте“.

„Монтирах сателитна антена у Бенедето Адриано Стано, когато в един момент той се качи на покрива и ми каза: „Като приключиш, слез долу при мен. Дойдоха едни хора от Италия и трябва да превеждаш, защото тук ще бъде и един твой сънародник“. Слязох долу и видях Йоцо.

Знаех го по виждане. Носеше килограм злато на врата си и се разхождаше с два пистолета из града. Седнахме, а те сложиха на масата карти и ножове. Тогава ми беше казано да преведа на Йоцо следното: „Кажи му, че трябва да сключим кръвен пакт и след това аз ще се грижа за него“.

След като преведох това, те започнаха някакъв ритуал, изричаха някакви изречения. Приличаше на приказка, в която се говореше за някакъв рицар, за двубой, в който се нарязали и разпорили с мечове. Нищо не разбирах, превеждах буквално това, което казваха.

В този момент Адриано каза: „Остави сега превода, кажи му, че отсега нататък сме братя“, спомня си свидетелят.

Телата на двамата мъже от Бар, надупчени с десетки куршуми, бяха открити в края на април 1996 година в паркиран автомобил „Опел Кадет“. По време на огледа бяха намерени повече от 60 гилзи от три различни калибъра.

Почти всички куршуми, които бяха попаднали в телата им, бяха в главите на Павичевич и Вуичич. Разследващите предполагаха, че екзекуторите са знаели, че двамата носят бронежилетки, и затова са стреляли право в главите им.

Единствената възможност, която инспекторите изключиха веднага, беше мотивът за двойното убийство на Пащровачка гора да е бил грабеж – в колата на Павичевич златото, парите и другите ценности бяха останали непокътнати.

В кобура му беше намерен и неговият пистолет със свален предпазител.

Източник:ko4.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Георги Кандев напуска МВР

 

Георги Кандев напуска МВР, съобщи самият той в профила си във Фейсбук.

„Днес напускам МВР. Да избирам между поста и принципите си е невъзможно. Да обещавам действия, когато се налага да мълча – също. Разбрах посланието. 

30 години нося униформата със съзнанието, че законът е гръбнакът на държавата, че задачата на полицая не е да е удобен, а да е полезен. Затова не мога да бъда човека, който просто ще гледа страшно в камерите.

Моята задача винаги е била да търся истината, да нося отговорност и да вземам решения, когато е трудно. В месеците преди изборите доказах, че мога да я изпълня, когато имам свобода и подкрепа. 

Всички полицаи го доказахме. Не искам да нося отговорност за решения, които не вземам и за фасада, която не искам да подпирам с името си. За доверието на хората няма указ“, написа Кандев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Познат на шофьорите от "Челопешко шосе" проговори за дейността им

Нови детайли излизат наяве след тежката катастрофа на "Челопешко шосе", при която загинаха четирима души, а трима бяха приети в болница в критично състояние. Докато разследването напредва, прокуратурата съобщи, че започва проверка на доходите на един от обвиняемите, както и на обстоятелствата около издаването на шофьорската му книжка. В същото време жители на квартала, в който живеят задържаните, отхвърлят твърденията, че мъжете са се занимавали с престъпна дейност, пише Нова тв.

В понеделник съдът трябва да реши дали двамата обвиняеми да останат за постоянно в ареста. Срещу тях са повдигнати обвинения за причиняване на тежко пътнотранспортно произшествие с умисъл, довело до смъртта на повече от един човек.

Напрежение на мястото на инцидента

Според разказите на пожарникарите, в хаоса след катастрофата близки на един от участниците в гонката започнали да проявяват агресия.

„Викаха, отправяха заплахи и ни пречеха да си вършим работата“, твърди Влахов.

По това време шофьорът на автобуса все още бил в шок от преживяното.

Съседите: "Не са гангстери"

В квартала, където живеят двамата обвиняеми, настроенията са различни. Повечето жители отказват да говорят пред камера, като посочват, че скърбят за загиналите, които също са техни съседи и близки.

Други обаче защитават задържаните.

„Дали Васил, дали Миро – изкарват ги като група гангстери, а това не е така. Винаги са се отзовавали, когато някой е имал нужда от помощ“, казва местният жител Владимир Георгиев.

Той допълва, че е научил от свои познати, че Васил е един от шофьорите, участвали в инцидента.

„Има няколко момчета, които са от групата „Калашниците“. Някои имат бизнес, други работят нормална работа. Васил е добро момче. Има няколко автомобила“, твърди Георгиев.

Калашниците са група приятели, посочва той.

Един от тях имал автомивка, други работят в строителството. 

По думите му групата, известна в квартала като „Калашниците“, е от столичния квартал „Ботунец“, а част от членовете ѝ имат полицейски регистрации.

Проверки по всички версии

Междувременно прокуратурата разширява обхвата на разследването. Освен обстоятелствата около самата катастрофа, ще бъдат проверени финансовото състояние на един от обвиняемите, произходът на средствата му и автентичността на шофьорската книжка, с която е управлявал автомобила.

Очаква се развитието по делото да продължи още в началото на седмицата, когато съдът ще се произнесе по искането за постоянен арест на двамата обвиняеми отбелязва Флагман. До тогава разследващите продължават да събират доказателства, а въпросите около една от най-тежките катастрофи в София през последните години остават повече от отговорите.

Т.нар. „банда на Калашниците“ е неофициалното название на група, свързвана от медиите и разследващите органи с престъпна дейност в София, основно в кварталите „Ботунец“, „Студентски град“ и „Факултета“.

Според публикации в българските медии и данни от полицейски акции, групата е била обект на разследвания за дейности като сводничество и склоняване към проституция, трафик на жени, изнудване и рекет, пране на пари, упражняване на контрол върху просещи лица.

Името ѝ идва от прякора на сочения за един от лидерите ѝ Петър Александров – „Пешо Калашника“, а оттам и медиите започват да наричат групата „Калашниците“.

Важно е да се отбележи, че не съществува официална структура или регистрирана организация с това име. Определението „банда на Калашниците“ е предимно медийно и оперативно название, а принадлежността на конкретни лица към нея следва да бъде доказана по съдебен ред./Petel.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си емблематичен футболен шампион

Тъжна вест разтърси българския футбол, след като на 55-годишна възраст почина легендарният състезател на Петрич Димитър Карадалиев, съобщават от пресцентъра на ОФК „Беласица“.

 Бившето крило остави ярка и незаличима следа в родната спортна история, като стана два пъти шампион на България с екипа на „Литекс“ през 1998 и 1999 година, а през 2001 година вдигна и Националната купа.Голяма диря в историята

Димитър Карадалиев бе изключителен голмайстор и любимец на поколения привърженици на футбола у нас. Неговият талант и всеотдайност на терена го превърнаха в емблема за спорта в Югозападна България, а успехите му с ловчанлии го наредиха сред златните имена на българското футболно първенство от края на миналия век.

Скръбта в Петрич

Ръководството на родния му клуб излезе с официално изявление по повод тежката загуба:

„С дълбока скръб приехме вестта за кончината на Димитър Карадалиев. Един от знаковите футболисти на Беласица, голмайстор, оставил незаличима следа в историята на клуба и в сърцата на поколения привърженици. 

Със своя талант, отдаденост и любов към футбола, той прославяше цветовете на Беласица и достойно защитаваше името на Петрич. Димитър Карадалиев ще остане завинаги част от семейството на Беласица и от историята на петричкия футбол! Изказваме своите искрени съболезнования към неговото семейство, близки и приятели. Поклон пред светлата му памет!“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актрисата Кина Дашева

 

Тъжната вест съобщи синът ѝ Андрей Слабаков

Актрисата Кина Дашева почина на 92-годишна възраст, съобщи в профила си във Facebook синът ѝ Андрей Слабаков, информира нова.тв

 „На 92 години и 7 месеца почина майка ми Кина Дашева. Сбогом, мамо!", написа режисьорът. Тя е втората съпруга на актьора Петър Слабаков.

Кина Дашева е участвала във филмите „Пленено ято“ (1962), „Веригата“ (1964), „Всичко е любов“ (1979), „Бяла магия“ (1982), „Опасен чар“ (1984), „Мечтатели“ (1987), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Адио, Рио“ (1989), както и в телевизионната новела „Неда“ (1982).

Поклон!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ