Той се бореше с онкологично заболяване 


Една от големите ни футболни легенди - Георги Велинов-Джони, е починал, съобщи току-що в социалните мрежи тарторът на агитката на ЦСКА Иван Велчев.


Бившият вратар в последните дни се бореше за живот във Военномедицинската академия. Преди няколко години той бе диагностициран с коварн онкологично заболяване, подложи се на операция в Турция. Трансплантираха му черен дроб, но заболяването му се оказа изключително рядко и лечението даде кратковременен резултат, но не и траен.


Велинов е шесткратен първенец на България, четирикратен носител на Купата на страната, а през 1981 година бе обявен за най-добър футболист на България. Той бе част от великия отбор на ЦСКА достигнал до полуфинала за КЕШ през 1982 година.


Той е роден на 5 октомври 1957 година, играл е за Черно море, ЦСКА в два периода - 1978-1987 и 1991 до 1993 година. Има над 330 мача с червения екип, дългогодишен титулярен страж на националния отбор.


За само два месеца време ЦСКА се прости с две от най-големите си легенди – Велинов и Димитър Пенев, починал на 3 януари.

Източник:Флагман


 


През лятото на 2025 г. двамата се скараха за дребна сума пари по време на пиянски запой


Пратиха в ареста 21-годишния Неделчо Маринов от Камено, обвинен в убийството на приятеля му Стоян Димитров, познат сред местните като Тольо. Месеци наред Маринов се укриваше в Гърция и всячески избягваше да бъде заловен от властите. Миналата седмица обаче полицейските служители на ОДМВР-Бургас са успели да засекат телефона му, като по информация на Флагман.бг изпратена негова снимка от мобилното му устройство е била разковничето на случая. 


На 17 февруари т.г. той е бил привлечен към наказателна отговорност. А днес Апелативният съд в Бургас потвърди мярката му за неотклонение "задържане под стража". 


Припомняме, че тялото на жертвата - Тольо бе намерено силно разложено в къщата му на ул. "Добри Чинтулов" в Камено през лятото на 2025 г. 36-годишният мъж бе починал преди дни, а острата непоносима миризма, която се е носела от дома му тогава, накарала съседите да подадат сигнал в полицията. Първоначалната версия бе, че Стоян е починал от естествена смърт, тъй като аутопсията категорично доказа, че не се касае за убийство.


Благодарение на отличните действия на полицейските служители, работили по случая в тясно взаимодействие с наблюдаващия прокурор обаче случаят бе разнищен - Тольо е бил удушен. Той е живеел сам в двуетажната къща. Малко преди трагичния инцидент се върнал от Германия, където бил на гурбет повече от 10 години. Там изкарал пари, с които искал да ремонтира дома си. Купил си и агне, което бе намерено до тялото.


Тольо и Неделчо се събрали да се почерпят. Купонът им обаче се превърнал в скандал заради дребна сума пари, която единият дължал на другия. Тогава Неделчо минал зад гърба на авера си и започнал да го души. Така с голи ръце успял да спре дишането му. Захвърлил го на земята и изчезнал, докато няколко дни по-късно безжизненото тяло не е намерено от полицаите. 


Ако бъде признат за виновен го грози затвор от 10 до 20 години. 

Източник:flagman.bg



Иранското правителство обяви 40 дни обществен траур след убийството на върховния лидер.Иранската агенция ИРНА и държавната телевизия потвърдиха смъртта на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей.


Телевизионен водещ обяви,кончината на Хаменей, управлявал Иран от 36 години, отбелязва Франс прес. 



Агенция ИРНА съобщава, че Хаменей е загинал при нападението вчера сутринта, извършено от САЩ и Израел. Уточнява се, че Хаменей е бил убит в офиса си, докато „изпълнявал възложените му задължения“.


Информационната агенция ФАРС съобщава, че иранското правителство е обявило 40 дни обществен траур след смъртта на Хаменей.


Тя също така обяви седем дни официални празници.

Свързаната с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) информационна агенция Tasnim заяви, че смъртта на Хаменей в офиса му е доказателство, че съобщенията, че се е укривал, са били „психологическа война на врага“.


По-рано агенция ФАРС съобщи, че дъщерята, зетят и внучката на Хаменей също са загинали. 


Припомняме, че американският президент Доналд Тръмп обяви още преди часове, че Хаменей е починал.  „Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, написа Тръмп в публикация в социалната си платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), като добави, че това е „най-добрата възможност за иранския народ да си върне страната“.


Според конституцията, наследникът на Хаменей трябва да бъде избран от същия орган, който го е избрал: Асамблеята на експертите по лидерство, информира BBC.


Това е орган от 88 духовници, които - на хартия - се гласуват от народа веднъж на всеки осем години, но в действителност само духовниците, най-лоялни към Ислямската република, имат право да се кандидатират за нея. Ето защо мнозинството от настоящите членове на Асамблеята са духовници, толкова твърдолинейни, колкото аятолах Хаменей.


Конституцията гласи, че тези духовници трябва да изберат новия върховен лидер възможно най-скоро, но бързото събиране на всички, докато Иран е под атака от Съединените щати и Израел, може да се окаже трудно от съображения за безопасност.


Междувременно президентът, ръководителят на съдебната система и духовник, член на влиятелния Съвет на пазителите, обикновено поемат отговорностите на лидера.


Роден в североизточния град Машхад през 1939 г., син на религиозен учен, Али Хаменей се присъединява към религиозното опозиционно движение на аятолах Хомейни през 1962 г.

След Ислямската революция през 1979 г. Али Хаменей става заместник-министър на отбраната и помага за организирането на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).


Когато Хомейни умира през юни 1989 г., Асамблеята на експертите - съвет от духовници - избира Али Хаменей за нов върховен лидер, променяйки конституцията, за да му позволи да поеме управлението, въпреки че не е постигнал необходимия ранг сред шиитските духовници.Аятолах Хаменей оттогава поддържа твърд контрол върху политиката на Иран и неговите въоръжени сили, потискайки предизвикателствата към управляващата система, понякога насилствено.


Той също така последователно заема твърда линия по външни въпроси, включително продължаващата конфронтация със Съединените щати. Той също така многократно е призовавал за премахването на държавата Израел, публично поставяйки под въпрос дали е имало Холокост.


По време на управлението на Хаменей, който има шест деца,в Иран са се сменили седем президенти.

Източник:БЛИЦ


Снимка от личния профил на музиканта във Фейсбук

Теодосий Спасов е музикант от рядък мащаб – артист, който превърна кавала от традиционен народен инструмент в универсален език, разпознаваем по всички континенти. Роден е на 4 март 1961 година в Исперих, но детството му преминава между няколко различни свята – селата Владимировци и Белица (Силистренско), по-късно Панагюрските колонии. Именно това постоянно движение, смяната на пейзажи и хора, оформят ранната му чувствителност към звука, природата и човешките истории.


Спомените му от детството са наситени с образи – миризмата на лимонада от малка работилница в центъра на селото, петте стотинки за вафла, семейните ходения на кино в читалището. Израства в силно музикална и патриархална среда. Баща му Спас – самодеец, поет и секретар на читалището – пее, пише стихове и мечтае за музиката. Майка му Пенка е учителка – строга, но духовна. Още при раждането бащата поставя до кошчето му червен акордеон „Велтмайстер“ – символично предопределение на съдбата му.

Първият инструмент на Теодосий действително е акордеонът, но на деветгодишна възраст кавалът окончателно го завладява. Свързва го със свободата на овчарите, с гласа на планината и звънците на стадата. Първите му уроци са при местни самоуки музиканти, сред които бай Димитър и бай Калин. Талантът му бързо се откроява.


През 1975 година постъпва в Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел – школа със строга дисциплина и високи изисквания. Първият му преподавател по кавал е Румен Мутафчиев. Наред с академичното обучение, младият Спасов попива влиянията на местните цигански музиканти и бурно развиващата се по онова време сватбарска музика. Именно там преживява и едно от най-тежките си изпитания – оказва се, че постановката на ръцете му е грешна и трябва да започне от нулата. Малко не му достига да се откаже, но писмата от дома и желанието да докаже, че може, го задържат. Завършва музикалната гимназия в Котел през 1980 година – вече оформен инструменталист със собствен почерк.


Следва казармата в Балчик. Служи във военния оркестър, където свири на кларинет – още едно доказателство за широките му музикални възможности. Там името му започва да се носи сред музикантските среди, а участията му по сватби и официални събития му дават увереност и сценичен опит.


След военната служба продължава образованието си в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, със специалности „Кавал“ и „Ръководство на народни състави“. Именно Пловдив се оказва съдбовен. Там среща джаза, експеримента и свободата. Създава студентската формация „Джаз линия“ заедно с Веселин Койчев и Дочо Панов – група, която смесва фолклор и джаз по начин, нечуван дотогава.

През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“. Паралелно работи с фолклорни ансамбли, танцови състави и водещи имена на сватбарската музика – Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва и съвместната му работа с Йълдъз Ибрахимова. Теодосий Спасов става първият музикант, който засвирва джаз на кавал и показва, че този древен инструмент няма стилови граници.


Кариерата му го отвежда на всички континенти – от най-престижните сцени до необичайни места като подножието на Еверест и Антарктида. През 1995 година списание Newsweek го нарежда сред най-талантливите музиканти от Източна Европа с оценката: „Спасов създава нов музикален жанр.“ Следват международни проекти, Бродуей, десетки албуми и колаборации с музиканти от цял свят.


Личният му живот е също толкова устойчив и хармоничен. Женен е за Бойка Велкова – актриса от Народния театър и негова дългогодишна муза. Двамата си спомнят с тръпка сватбеното си пътешествие до Канада – първото им голямо общо приключение. Семейството обича да пътува, да готви, да чете, да гледа кино и да споделя времето си заедно. Синът им Тео избира да учи международни отношения в Шотландия, но носи артистичния дух на родителите си.



В последните години Теодосий Спасов пише музика за симфоничен оркестър и кавал, продължава да експериментира и да търси нови хоризонти. За него музиката не е борба, а пътуване. Сцената е неговият храм, а кавалът – инструмент, който „изпраща душите и гони дявола“.


Той остава пример за това как от едно българско село може да тръгне звук, който да бъде разбран навсякъде по света – без превод, но със сърце.


 


"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата".


Безспорно това е един от най-красивите и романтични цитати от книга... „Птиците умират сами“ разказва вълнуващата и незабравимата история на една невъзможна любов – тази между красавицата Меган и свещеника Ралф де Брикасар.


През 1983 г. по книгата бе създаден сериал, който докосва зрителите и днес. Това е една от най-успешните продукции на Австралия и до наши дни. Над 40 години след създаването му, той продължава да предизвиква емоции във феновете си.


Времето е оставило своя отпечатък върху актьорите, изпълнили главните роли, но те са съхранили невероятното си излъчване и продължават да се радват на обичта на почитателите си.


Актьорът Ричард Чембърлейн, който почина след усложнения от инсулт, сам избира Рейчъл за ролята на Меги. Сред претендентките е била и Джейн Сиймур, но Ричард смята, че за невинната Меги по-подходяща е Рейчъл. И с това променя целия ѝ живот - Рейчъл се влюбва в Брайън Браун по време на снимките. "Тя изглеждаше много влюбена на снимачната площадка и аз се ласкаех, като си мислех, че обича мен. А всъщност, противоположно на героинята си Меги, се оказа, че Рейчъл обича Брайън", споделя в свое интервю преди години Ричард.


След смъртта на Чембърлейн, Рейчъл използва социалните си мрежи, за да се сбогува с актьора, дал шанс на кариерата ѝ. "Сбогом, отче Ралф. Благодаря ти, че ме избра за ролята на Меги. През живота си срещаме малцина, които променят посоката на живота ни. За мен ти беше един от тези хора. И прекрасен човек", написа Рейчъл под снимка от "Птиците умират сами".




На 28 декември вечерта той се прибира заедно с охраната към дома си край Руски паметник. После излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като мис е налага да отиде до магазина.


Надупчен е с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината.


На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.


Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.


Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.



Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.


През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.


Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.


Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа й е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.


Според думите й, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.



Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.


Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.


Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.


Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.


За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.


В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета й в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.


Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: