Ето кои бяха последните думи на Любен Дилов-син преди фаталния край

 

Последните думи на Любен Дилов-син в социалните мрежи бяха свързани с изборите в България. Депутатът от ГЕРБ, известен с острото си чувство за хумор и саркастичните коментари, публикува шеговит пост във Facebook малко преди да стане ясно, че е получил инфаркт по време на почивка в Европа.

„Водещите модни магазини в Европа незабавно отбелязаха на витрините си изборните резултати в България.“

Публикацията бързо събра реакции и коментари, като мнозина отбелязаха, че тя е типична за стила му – ироничен, провокативен и с политически подтекст.

Инфаркт по време на почивка

По-късно стана ясно, че Любен Дилов-син е получил инфаркт, докато е бил извън страната. Новината предизвика тревога сред негови колеги и приятели.

За здравословния проблем на депутата се разбра официално след началото на 52-рото Народно събрание на 30 април, когато той не присъства на полагането на клетва.

Любен Дилов-син почина днес в Правителствена болница.

Източник:zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Любен Дилов-син

Почина депутатът Любен Дилов. Това съобщи в профила си във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ,информират от БНТ.

„Сбогом, Любо Дилов! Загубих приятел, ярка личност, талантлив писател и човек с изключително чувство за хумор и гражданска позиция. Изказвам своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които го уважаваха и обичаха“, пише Борисов.

България загуби един от най-разпознаваемите си разказвачи. Не просто писател. Не просто сценарист. Не просто политик. Любен Дилов-син беше рядко срещан вид обществена фигура – човек, който успяваше да бъде едновременно сериозен и ироничен, критичен и самоироничен, интелектуалец и човек от народа.

Смъртта му затваря една глава от най-пъстрия период на българския преход.

Роден на 27 юли 1964 г., той носеше фамилия, която сама по себе си е част от българската културна история. Син на големия писател-фантаст Любен Дилов, още от ранна възраст живееше сред книги, идеи и хора, за които въображението не беше бягство от реалността, а начин да я разберат по-добре.

Но Любен Дилов-син никога не остана просто „синът на“. Вместо да се скрие в сянката на известното име, той избра по-трудния път – да изгради собствено.

През годините беше журналист, сценарист, телевизионен автор, публицист, писател и обществен коментатор. За мнозина той остана лицето на онова поколение български интелектуалци, което след 1989 г. отказа да се затвори в кабинетите и реши да участва пряко в обществения разговор.

Той умееше да прави нещо, което малцина владеят – да говори за сериозните неща без патос. Докато други произнасяха речи, Дилов разказваше истории. Докато други обясняваха света, той го осмиваше. А понякога именно чрез шегата казваше най-болезнените истини.

Зад усмивката му винаги се криеше наблюдателност. Зад острия език – любопитство към хората. А зад привидната лекота – способността да вижда абсурдите на българския живот по-добре от мнозина анализатори.

Политиката също стана част от биографията му. За едни това беше естествено продължение на обществената му активност. За други – спорен избор. Но дори критиците му трудно можеха да отрекат, че Любен Дилов-син никога не беше безличен участник в публичния живот. Той винаги заемаше позиция. Понякога неудобна. Понякога непопулярна. Но винаги негова.

В общество, което често ражда чиновници на словото, той остана човек на свободното мнение.

Може би затова толкова хора ще го помнят не с определена длъжност или политически пост. Ще го помнят с репликите му. С текстовете му. С умението му да превръща ежедневието в история и историята – в повод за размисъл.

В последните десетилетия България се раздели с много големи писатели, журналисти и общественици. С Любен Дилов-син си отива още един представител на поколението, което преживя социализма, посрещна прехода и така и не спря да спори за бъдещето на страната.

Някои хора оставят след себе си институции. Други – паметници. Любен Дилов-син оставя нещо по-трудно за измерване – хиляди страници, стотици истории и безброй думи, които успяваха едновременно да разсмеят и да накарат човек да се замисли.

А това е наследство, което не си отива с последния поклон.

Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Софийските заведения за тарикати и бръмчалки през 80-те

 

Най- обичам когато някой от набор ’96 започне да ми обяснява как се правят измами пред ченчовете в София през ’86 и колко по-добре се живее сега.

1980-1990г. Имаше заведения пред и в които се събираха ,, тарикати “ и тези които ,,бръмчаха“, като Медовина, Шапките, Лас Вегас, Бразилия, Колумбия/ там през 80- те Цеката старши и други събираха залози за мачове/.

Забравих Синьото до х. Плиска до паркинга. Много хора се изредиха на това синьо бунгало. Трифон Иванов футболиста лека му пръст и сина на Гунди играеха на асвалта на паркинга барбут.

Хубави времена-най-добрите години Нерон, Ритъм, Аквариума, Форум, Кристал, Медовина, Бразилия, Хавана, Ялта, Кравай, Бирхалето и Рубин…Севастопол, Мецанин на Плиска, боулинга на Японския, бара на Родина, Английския двор, дискотека Орбита, Простор, Щастливеца, Копитото, Българска Сватба“, и“Огнени Ритми“ на Ботевградско шосе. Ялта, Биад, Братиславска винарна, Златната рибка, Димитровград, Червено знаме, Лебеда, сладкарницата на Шератон, бар Ориент до Детмаг, бар Астория и сладкарница Роза, бара на Японския и Пнорамата пак там, Дионисиос в ЦУМ, Кошарите, Родина, Вихрен, Феята и Пролет…и заведенията бяха пълни на макс, защото живеехме мнооого бедно и зле тогава.

Само дето за да ти намерят място, и да успееш да влезеш където и да е ,давахме по 5 лв на портиерите.Защото хората бяха бедни и нямаха пари за банани!!!

Да допълня -във Форум колко колко комар се е играл -всяка вечер се завършваше там… хубави времена бяха, после започнаха казината и парите вместо между комарджиите отидоха по банковите сметки на казината и след това в чужбина, но това е друга тема.

Автор: Violeta Mitkova

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любов, започнала във ВИТИЗ и свършила край Рейн

Някои любови започват като театрална сцена. Имат красив декор, силни реплики и публика, убедена, че двамата герои са родени един за друг. После идва животът и се оказва, че най-трудната роля не е на сцената, а у дома.

Такава е историята на Мария Каварджикова и Константин Цанев – една от най-красивите артистични двойки на своето поколение.

Любовта им започва във ВИТИЗ през 70-те години. Тя е младо момиче от Крумовград, дошло да покори театъра. Той вече е второкурсник – висок, красив, с благородно лице и характерните за епохата бакенбарди. По-късно самата Каварджикова признава, че буквално се влюбва от пръв поглед, когато го вижда да обявява имената на кандидатите за приемните изпити.

Тогава едва ли някой е предполагал, че студентското увлечение ще се превърне в брак, който ще продължи близо две десетилетия.

След дипломирането си двамата тръгват по трудния път на актьорската професия. Той постепенно се превръща в един от най-разпознаваемите телевизионни актьори на своето поколение, а тя изгражда впечатляваща театрална кариера. В дома им се раждат две дъщери – Александра и Гергана, които остават най-голямото доказателство, че между тях някога е имало истинска и дълбока любов.

Години наред изглеждат като семейство, което е устояло на всички изпитания на артистичния живот. Но съдбата вече подготвя своя обрат.

Началото на 90-те години преобръща живота на хиляди българи. Сред тях са и двамата актьори. Константин Цанев заминава за Германия и започва работа в българската редакция на „Дойче веле“ в Кьолн. За мнозина това изглежда като шанс за ново начало. За семейството обаче се оказва начало на раздялата.

Мария Каварджикова прави избор, който казва много за характера й.

Тя не остава в Германия. Връща се в България, защото не може да живее далеч от театъра. По-късно признава, че именно в Кьолн фактически приключва бракът им.

Понякога любовта не свършва с гръм и трясък. Просто двама души тръгват в различни посоки.

Разводът се оказва тежък и продължителен. По публикации и спомени на близки до актрисата, решението не идва лесно. Двете им дъщери вече са в деликатната възраст на пубертета, а Мария дълго се колебае дали раздялата няма да ги нарани. Самата процедура по развода продължава години.

Това е може би най-тъжната част от историята им. Не защото любовта си отива, а защото си отива бавно.

След раздялата животът отвежда двамата по различни пътища. Константин Цанев остава в Германия, където по-късно създава ново семейство и става баща на близнаци.

Мария Каварджикова също намира нова любов. Запознава се с режисьорския асистент Иван Балевски по време на снимките на филма „Място под слънцето“. И този път обаче животът не й спестява изпитанията.

Днес, десетилетия след края на брака им, имената на Мария Каварджикова и Константин Цанев продължават да се свързват едно с друго. Не заради скандали, шумни раздели или жълти истории, а защото принадлежат към поколение артисти, за които личният живот никога не беше телевизионно шоу.

Онова, което е останало след любовта им, не са сензациите. Останали са двете им дъщери, внуците, спомените и един дълъг общ път, започнал в коридорите на ВИТИЗ.

А понякога именно това е най-истинската мярка за една голяма любов – не дали е продължила вечно, а дали е оставила след себе си живот.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да се знае и помни! Българинът Чавдар Джуров поставя вечен световен рекорд по парашутизъм

През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 418 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.

По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.

Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити.

На 31 май 1946 година в София е роден българския военен летец и парашутист, майор Чавдар Джуров, загинал при учебен полет.

д-р Петър Ненков

Чавдар Джуров е по-големият син на тогавашния министър на отбраната, армейски генерал Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. Година по-късно- на 28 август 1966 година, поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 метра

Уникалното в случая е, че Джуров скача не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15, който се използвал за обучение на курсанти. Температурата на въздуха била минус 65 градуса, а костюмът-стандартен височинен за пилоти.

Парашутистът излитал в задната кабина, предназначена за обучаемия пилот, и при достигане на необходимата височина катапултирал. Изстрелването на пилота заедно със седалката и днес, при много по-съвършената техника, крие висок риск, понякога дори е завършвало трагично. След един от рекордните скокове Чавдар се приземил с доста силна травма в гръбнака, именно от удара на катапулта. Парашутизмът бил юношеското увлечение на Чавдар.

Голямата му мечта била да стане летец, а по-късно – космонавт. На боен изтребител той полита твърде скоро, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини.

Шест души заминават за звездното градче в бившия Съветски съюз – бъдещите космонавти Александър Александров и Георги Иванов, Иван Наков, Георги Йовчев – Йовата, Иван Наков, Чавдар Джуров и Кирил Радев. Последните трима отпадат след намесата на съветски доктори. На 6 май 1983 г. Йовчев, на когото в Москва откриват сърдечен проблем, се разбива в Добруджа с боен самолет.

Чавдар Джуров загива на 14 юни 1972 година при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов. Техният реактивен учебно-тренировъчен самолет”Л-29” се забива със страшна сила край плевенското село Крушовене.

В деня на катастрофата, Добри Джуров вече бил получил съобщението, че самолетът със сина му на борда е изчезнал от екраните на радарите. От няколко часа го търсели из полетата на Плевен и Ловеч. Министърът на отбраната не хранел надежди, че синът му и неговия колега са се спасили. Приел вестта мъжки, повече се притеснявал, как ще я понесе съпругата му Елена. Затова помолил двама генерали да й съобщят новината. В мига, когато ги видяла на прага на апартамента, майката разбрала всичко. „Знаех си , че така ще стане!“- повтаряла тя с навлажнени очи…..

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестока трагедия с две жертви разтърси Слънчев бряг

Ужaсът с пoжaрa в хoтел в Слънчев бряг е двoен. Припoмняме, че вследствие нa oгъня, пoчинa рaбoтник. Чaсoве пo-къснo oт шoкa и друг мъж издъхнa.

ОДМВР – Бургaс излезе с oфициaлнa инфoрмaция зa дрaмaтичните фaтaлни събития:

„Окoлo 17:30 ч. в Рaйoннo упрaвление – Несебър е пoлученo съoбщение зa пoжaр, възникнaл в Слънчев бряг. Устaнoвенo е, че гoрят сервизни пoмещения с климaтичнa инстaлaция в хoтел, в кoитo пo-рaнo през деня сa извършвaни ремoнти дейнoсти пo oтстрaнявaнетo нa прoблеми с климaтичнaтa инстaлaция oт четиримa служители нa чaстнa фирмa.

Тримa oт тях успели дa нaпуснaт сервизните пoмещения през бaлкoнскa врaтa, нo четвъртият не успял и зaгинaл – кoнстaтирaнo е, че тoвa е 51-гoдишен мъж.

Пoжaрът е пoтушен oт три прoтивoпoжaрни екипa нa РСПБЗН – Несебър.

Окoлo 21:56 ч. в Рaйoннo упрaвление – Несебър е пoлученo съoбщение зa тoвa, че 64-гoдишен укрaински грaждaнин с временнa зaкрилa, рaбoтещ кaтo служител пo пoддръжкaтa в хoтелa, кoйтo пo време нa пoжaрa се нaмирa в близoст дo прoизшествиетo, му прилoшaлo и е oткaрaн с екип нa „Спешнa пoмoщ“. Кaтo пo-къснo пoчинaл. Тялoтo нa укрaинецa е изпрaтенo зa aутoпсия в oтделение „Съдебнa медицинa“ към УМБАЛ – Бургaс. Пo случaя е oбрaзувaнo дoсъдебнo прoизвoдствo.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ