„Мамо, по-добре да умрем“

Изминаха 82 години от смъртта на заместник командира на Търговищкия партизански отряд Иван Кривлев, загинал в бой с войска и жандармерия в гората край село Дългач.

Три месеца по-рано, след жестоки мъчения, край село Дългач са убити съпругата на Кривлев Димка и шестнадесет годишния им син Васил.

Мъченията и убийствата са заповядани и ръководени от подпоручик Йорданов.

Същият, който две седмици по-късно нарежда и ръководи разстрела на осемнадесет човека от село Ястребино, сред които шест деца.

В знак на признателност от членове на Български антифашистки съюз и БСП от град Търговище

„Мамо, по-добре да умрем, отколкото да станем предатели!“ – са последните думи на Васил Иванов Кривлев (17 г.) , роден 30 август 1926 г. в с. Дългач, Търговищко, ятак, разстрелян с майка си Димка Иванова Кривлева на 16 декември 1943 г.

През онзи ден село Дългач осъмна в блокада. Гъмжеше от полиция и жандармерия. Безпокойство беше свило гнездо във всеки дом. Хората, изтръпнали от тревожно предчувствие, едва-едва надничаха иззад плетищата. Не е на добро, не е на добро, прошепваха на себе си, а примката на неизвестността стягаше гърдите им. По невидими пътища из селото вече обикаляше черната вест: арестували Димка и Василчо.

После в общината се разиграла страшна драма. Били Васил, докато загуби съзнание. Прицелили се в майчиното сърце, да го разкъсат от мъка и жал по чедото й, пък то, сърцето, само ще отключи пътя на предателската дума… Но майчината уста останала няма. Окървавен, с разбити зъби и подпухнали крака, Васил опълчил срещу мъчителите своето юношеско мъжество.

Освирепели пред твърдостта на момчето и мълчанието на майката, полицаите се нахвърлили върху Димка. Сипели безмилостни удари по цялото й тяло. Тъпчели с подкованите си ботуши пръстите на ръцете, скубели косите й, пукали костите на извитите й ръце. Само за миг очите на майка и син се срещнали, за да се врекат: „Ще мълчим!“ И мълчаха…

След обяд ги извели от общината. Измъчени, те прегазили ледената вода на реката и поели към лозята и гората. Скоро гората ги скрила от притулените в дворовете погледи на дългачани. Автоматен откос разкъсал надвисналата над гората тишина. Много сърца в селото трепнали – това е краят.

Денят беше 16 декември 1943 г.

Васката, любимецът на дългачани, верният ятак, куриер и снабдител на Търговищкия партизански отряд, остана завинаги на своите 17 години.

Беше весело и жизнерадостно момче. Търсеха го за другар и в училището, и в лудориите, защото пръв се притичваше да помогне на изпадналите в беда. В момчешките игри беше изобретателен и всеотдаен, а на читалищната сцена – незаменим артист. Беше роден с хубава и искрена усмивка. Докоснеше ли любимата мандолина, от струните й потичаше нежна мелодия, запееше ли песен заедно с нея, сякащ с песента си прогонваше тъгата от бедния си дом. В този дом още като дете Васил е видял не едно и две тайни и опасни неща. 

Неведнъж у тях са си давали срещи партийните функционери от Търговище и Шумен. И докато връстниците му разтягали ластиците на прашките, той седял мълчалив и сериозен на пост, да охранява тайна среща или пък да разнася нелегална литература, или да носи съобщения до съседните села. Често му се случвало още като момче да тича до Осен, Наджево, Руец, за да отнесе навреме срочно съобщение. Във възрастта, когато другите питат, разпитват и бъбрят пред всекиго за своите чудати преживелици, Васил се научил да мълчи и да пази тайната на възрастните. Неведнъж е отстоявал на опитите на разни непознати чичковци да го подлъжат да им каже какви хора идват у тях, с какво се занимава баща му.

След като завършил прогимназия в Наджево, Васил се записал да учи в Търговищката гимназия. Попаднал в средата на будни и прогресивни младежи. Приели го в РМС и често ги виждали на ремсови събрания и акции. Той бил сред най-активните членове на въздържателното дружество в гимназията. Вече не само с юношеска дързост, но и със самочувствие на опитен в тези дела той разнасял забранена литература, уреждал нелегални срещи на партийни ръководители, а по-късно – на партизани с техните близки.

В края на септември 1943 г. в няколкодневен отпуск от запас си идва баща му. С цялото си въоръжение той преминава в редиците на Търговищкия партизански отряд. На бащата Иван Кривлев поверяват отговорен пост – заместник-командир на отряда. От този миг за Васил и майка му започват дългите нощи на бдение и очакване. В малката им къща по тъмно идват и по тъмно си отиват хора, поели опасния път на въоръжената борба. Тук, в дома на верните ятаци, те намират подслон и храна, очакват ги мигове на отмора. На няколко пъти Васил носи с кобилица вода от селската чешма, пълни големия казан, за да има топла вода за късните нощни гости. През нощта Димка пере партизански дрехи, а рано преди обяд е опекла хляба, който по мрак Васил ще отнесе на определеното място в гората или на определената среща.

Той, Василката, мечтаеше да учи, да избере любима професия и да бъде потребен и обичан от хората в едно друго и справедливо време. Мечтаеше с момчешка пламенност и вяра в по-доброто. Но остана завинаги на седемнайсет години…

Автор: Тодор Димитров/Източник: вестник ДУМА, 30.08.2006

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Погребаха тайно Ивайло Калушев

Ивайло Калушев е бил погребан днес в тесен приятелски кръг. Официално датата за церемонията, обявена от майката на покойния лама – Стела Майсторова, беше 22 март – неделя. Явно от съображения за сигурност и за да се избегне медийно внимание, тя е била сменена тайно.

По информация на Lupa.bg покойният е положен в гроба на баща си – Георги Калушев.

На церемонията, която е била по християнски в разрез с религията на Калушев, е присъствал поетът Румен Леонидов. Ето неговите прощални думи за Ивайло:

ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ

Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…

Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени.

Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено.

Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено…

Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.

Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!

УНИКАЛНО ФОТО: Пресният гроб на Ивайло Калушев

Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен.

Този Небесен Еверест има различни ИМЕНА и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути. Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала. Като вашите преки извършители и техните поръчители.

За тях няма да има втори живот. Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно.

Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош.

Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата не винаги оставя въздаянието си за утре. И не винаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето. Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено следствие, първокачествена прокуратура и екстра качествено правосъдие!

Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства реакциите на хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки. За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена.

Румен Леонидов се оказа близък приятел на ламата

В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно.Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро“ и „зло“, не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота. .

Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца.

За това не ви казваме Сбогом, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам: Довиждане ,братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои.

Бъдете! Бъдете!  Бъдете!Обичаме ви! Поклон пред паметта ви!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина суперзвездата Чък Норис

 

Тъжната новина съобщи неговото семейство

Суперзвездата Чък Норис почина, това съобщи изданието TMZ, базирайки се на публикация на семейството на актьора в официалната му страница в Instagram. Актьорът беше на 86-годишна възраст.

В публикацията пише: "С натежали сърца нашето семейство споделя внезапната кончина на нашия любим Чък Норис вчера сутринта. Въпреки че бихме искали да запазим обстоятелствата в тайна, моля, знайте, че той беше заобиколен от семейството си и беше в мир".

"За света той беше майстор на бойните изкуства, актьор и символ на сила. За нас той беше всеотдаен съпруг, любящ баща и дядо, невероятен брат и сърцето на нашето семейство. Той живя живота си с вяра, цел и непоколебима отдаденост на хората, които обичаше. Чрез работата, дисциплината и добротата си той вдъхнови милиони хора по света и остави траен отпечатък върху толкова много животи", пише още в публикацията.

"Въпреки че сърцата ни са разбити, ние сме дълбоко благодарни за живота, който живя, за незабравимите моменти, които имахме щастието да споделим с него. Любовта и подкрепата, които получи от фенове по целия свят, означаваха толкова много за него и нашето семейство е истински благодарно. За него вие не бяхте просто фенове, вие бяхте негови приятели", споделя още семейството на звездата.

Близките благодарят за подкрепата, която са получили, след новината, че Норис е бил хоспитализиран и молят за уединение.

"Благодарим ви, че го обичахте заедно с нас", завършва публикацията.

По-рано беше съобщено, че Чък Норис е бил хоспитализиран след спешен медицински инцидент в Хавай. Наскоро той отбеляза своя 86-рожден ден, като сподели видео, в което тренира бокс със свой инструктор.

Кой е "тексаският рейнджър" Чък Норис

Карлос Рей „Чък“ Норис е от поколението актьори, които въплъщават типичния филмов екшън герой.

Норис е роден в Райън, Оклахома, син на Уилма и Рей Норис. Баща му е бил механик, автобусен шофьор и шофьор на камион.  Дядото по бащина линия (емигрант) и бабата по майчина линия са от ирландско потекло. А бабата по бащина линия и дядото по майчина са индианци (чероки).

Норис е кръстен на Карлос Бери – пасторът на баща му. Има двама по-малки братя – Вийланд и Аарон. Когато Норис е на 16 години, родителите му се развеждат. Той се мести в Преъри Вилидж, Канзас, а после в Торънс, Калифорния с майка си и братята си. Норис описва детството си като мрачно. Не е бил атлетичен, а стеснителен и посредствен. Другите деца му се подигравали заради неговия смесен произход, а той си мечтаел да набие мъчителите си.

Норис споменава в автобиографията си, че баща му имал сериозен проблем с алкохола и все е отсъствал, докато е растял. Признава, че е обичал баща си, но не го харесвал. Въпреки всичко казва, че му е било мъчно за него.

По-късно, през 1958 година, влиза във военновъздушните сили на САЩ, като въздушен патрул и е бил изпратен в базата Осан, Южна Корея. Там получава прякора си Чък и започва тренировките си по Танг Су До (Tang Soo Do). В този спорт той получава черен колан. След което създава бойния стил Чунк Кук До (Chun Kuk Do). Накрая създава образователната асоциация United Fighting Arts Federation (Федерация на бойните изкуства) и KickStart (известна преди като „Kick Drugs Out of America“ – Да изритаме наркотиците от Америка) – програма в началните и средни училища, насочена да даде на децата в риск основа в живота чрез бойните изкуства.

Норис е освободен от военна служба през 1962 година. Работи за корпорацията Нортроп (Northrop Corporation) и отваря верига от училища за карате, в които ходи и Чад Маккуин, синът на Стийв Маккуин.

Чък Норис е бил победен в първите си два турнира. Към 1967 година вече се е усъвършенствал достатъчно, за да отбележи победи. В началото на 1968 година Норис претърпява десетата си и най-тежка загуба в кариерата си. На 24 ноември 1968 година печели титлата в Професионалния карате шампионат за средна категория, която успява да задържи шест поредни години. През 1969 година печели тройната карате корона за най-много победи през годината и Боец на годината от списание „Черен пояс“.

Също през 1969 година прави своя дебют във филма на Дийн Мартин „Разрушителният екипаж" (The Wrecking Crew) - 1969 година.

През 1970 година по-малкият му брат Вийланд е убит във Виетнам. Норис по-късно посвещава филма „Изчезнал по време на акция“ в памет на брат си. По време на демонстрация на бойни изкуства в Лонг Бийч, Калифорния, Норис среща бъдещия известен актьор с бойни изкуства Брус Лий. През 1972 година той участва във филмът „Пътят на дракона“ (озаглавен „Завръщането на дракона“ в САЩ), който се определя като началото на изгряването му като звезда. В Азия Норис все още е известен основно с тази си роля. През 1974 година Мак Куийн го подкрепя да започне актьорски уроци в MGM. Чък Норис се оттегля с карате рекорд 183-10-2.

Първата „звездна“ роля на Норис е през 1977 година, в „Брейкър! Брейкър!“ и последвалите филми „Октагон“ (1980), „Око за око“ (1981), и „Самотният Вълк Маккуейд“, които доказват неговия потенциал за генериране на приходи.

През 1984 година участва в „Изчезнал по време на акция“ – първият от серия филми за спасяване на пленник по време на войната във Виетнам. Обратно на слуховете, Норис публично заявява че никога не му е било предлагано да играе като част от учителите от Кобра Кай Доджо във филма „Карате Кид“.

През следващите четири години Норис става най-ярките екшънзвезди с участия в осем филма, включително „Код на мълчанието“, „Делта Форс“ и „Файъруокър“.  Много от споменатите филми са продуцирани от брат му Аарон, както и няколко от епизодите на "Уокър, тексаският рейнджър". През 1986 година се включва в продуцирането на анимационния филм на Руби Спиърс – „Карате командоси“.

Норис се жени за Даян Холичек през 1958 година През 1963 година се ражда тяхното първо дете – момче на име Майк. Той има и извънбрачна дъщеря Дина, родена през 1964г. Има и втори син - Ерик, роден от брака му с Даян през 1965 година. След 30 години брак Норис и Холечек се развеждат – през 1988 година.

През ноември 1998 година се жени за бившия модел Джена О'Кели - 23 години по-млада от него. О'Кели има две деца от предишен брак. Ражда близнаци през 2001 година - син Дакота Алан Норис и дъщеря Данилий Кели Норис.

На 22 септември 2004 година Норис споделя в телевизионно шоу, че дъщеря му Дина е резултат от извънбрачна връзка. Не я е виждал, докато тя става на 26 години, въпреки че тя научава че Норис ѝ е баща, когато е на 16 години.

Чък Норис е християнин и е автор на няколко книги на тази тема. Също така е участвал в няколко реклами за подкрепа на изучаването и проповядването на Библията в обществените училища, в допълнение към усилията за борбата за намаляването на употребата на наркотици. Норис работи и в борда на директорите на NCBCPS – организация, подкрепяща и популяризираща използването на Библията в обществените училища.

Източник:nova.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли тризначките от "Биг Брадър“ – Вяра и Надежда? Ето какво се случва с тях днес

 

След години на скитане и просене по улиците на Лондон, две от емблематичните тризначки от "Биг Брадър“ – Вяра и Надежда, бяха прибрани в България. Акцията по прибирането им е организирана с помощта на българското посолство.

Сигналът за тежкото състояние на сестрите е подаден от журналистката Десислава Димитрова, която живее на Острова. Тя е потърсила съдействие от дипломатическата ни мисия, след като поведението на Вяра и Надежда предизвика възмущение сред стотици британци и туристи.

Те бяха заснети, а видеата пуснати в социалните мрежи, как двете сестри крещят под прозорците на абатството по време на официалната служба за Деня на Британската общност.

Очевидци описват състоянието им като "уязвимо“ и "меко казано притеснително“. След гражданския сигнал служителите на посолството са реагирали светкавично.

"Искам да изразя искреното си уважение към човечността на служителите в Посолството на България в Лондон! Те ми отговориха, че Вяра и Надежда вече са в България с билети, купени лично от дипломатите ни“, коментира Димитрова, цитира "Телеграф".

Plovdiv24.bg припомня, че сестрата на Надежда и Вяра - Любов Станчева също живее в Англия, но поддържа добър стандарт на живот. Лав Станчева, както самата тя се преименува, се радва на просторно и уютно жилище в престижен лондонски квартал, където отглежда дъщеричката си заедно с половинката си.

Източник:Plovdiv24.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убийство край Елин Пелин заради над 1 милион долара в криптовалути

 

55-годишният мъж бе открит в локва кръв в дома си от съпругата си, извършителят е арестуван.

Мъж, опитал да присвои 1 милион долара в криптовалути, бе задържан за убийството на свой познат. Престъплението стана на 11 март в село Богдания, община Елин Пелин.

След разследване от страна на МВР и Софийската окръжна прокуратура, извършителят – 49-годишен мъж – е задържан.

Според разследването, след спор между двамата, нападателят загубил контрол и убил своя познат. Той също така е опитал да открадне 1 милион долара в криптовалути, но сумата е била блокирана.

Задържането е извършено при специализирана акция снощи, уточнява "24 часа".

Очакват се допълнителни подробности на по-късен етап./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина легендарният синоптик Минчо Празников

Известният български синоптик Минчо Празников е починал, съобщи във "Фейсбук" колегата му Иво Андреев. Дълги години той е лице на прогнозата за времето по БНТ.

Той завършва Физическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Физика и метеорология". Професионалният му път започва във Военновъздушните сили, където работи като синоптик в продължение на 22 години.

В периода 1986-2000 г., е част от Национален институт по метеорология и хидрология, а от декември 2000 г. продължава кариерата си в частната прогностична компания ТВ-МЕТ.

Роден е на 9 февруари 1938 г. в Дряново. Кръстен е на дядо си - опълченец, 2 пъти раняван при боевете за Шипка. Любопитното фамилно име идва от прозвище, лепнато на прадядо му, който оправдавал отсъствията си от училище с църковни празници.

Метеорологията го влече още от ранна възраст. Завършва Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Физика и метеорология“.

Работи 22 години като синоптик във Военновъздушните сили. В периода 1986 - 2000 г. работи в Националния институт по метеорология и хидрология, а от декември 2000 г. е в частната фирма за метеорологични прогнози „ТВ-МЕТ“.

През 2001 г. се явява на Парламентарните избори в Кърджали от листата на Гергьовден, но не събира достатъчно гласове.

Поклон пред паметта му.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ