Години след екзекуцията на мастития бизнесмен и президент на ФК "Локомотив" /Пловдив/ на 14 май 2007г.

Необитаема четириетажна къща - прогимназия, и крилатата фраза "Разбирам от тържеството, наречено избори", както обичал да казва приживе кюстендилският бизнесмен Александър Тасев, по-популярен с прякора си Остап, са единствените свидетелства, останали от огромното богатство и влияние на бизнесмена в родния му град. Осем години след разстрела му от богатството на Тасев няма и следа, а в родния му град си спомнят за него само покрай черешови и политически кампании, пише Struma.bg. Александър Здравков Тасев е роден на 22 октомври 1961 г. в Кюстендил. Завършил е математика в УНСС. Той е единственото дете на Живка и Александър Тасеви.

Майката е работила в местния завод "Марек", бащата също е работил там като счетоводител, по-късно заминава за бившия Съветски съюз, а след аварията в Чернобил заболява и умира. Александър Тасев е женен два пъти, първата му съпруга Емилия е негова съученичка от Електротехникума в града. Тя все още живее в Кюстендил. От този си брак Тасев има дъщеря - Ирина. Втората съпруга на Тасев е "Кюстендилска пролет 1995" Таня Раденкова. От брака си с нея има две деца - Александър и Полина. През май 2007 г.

Тасев е застрелян с 2 куршума в главата в столичния квартал "Бояна". "В политиката Александър Тасев винаги играел на печелившата страна и успявал да вкара в местния Общински съвет поне по един свой представител във всяка група. Неколцината "кюстендилски депутати" по онова време също станаха законотворци не без благословията му. Самият Александър Тасев само за няколко гласа не успя да влезе в парламента на изборите през 1997 г., тогава кандидатурата му бе издигната от Българския Бизнес блок и събра 6,7%", спомнят си за Остап работещите в различните партийни централи. По време на разстрела му 45-годишният Александър Тасев е и президент на ФК "Локомотив" (Пловдив). Въпреки изминалото време и досега за убийството му се знае толкова, колкото и в първите часове, след като е открит /на 14 май 2007г./ застрелян с два куршума на тихата уличка "Севастократор Калоян" в лекия му автомобил - тъмносин "Мерцедес", S-класа. Сега, осем години след смъртта му, от голямото богатство на бизнесмена останаха само новопостроената четириетажна къща на Тасев, намираща се в кв. "Могилата" на Кюстендил, построена до къщата на родителите му Живка и Александър.

Тя е завършена, малко преди Остап да пренесе бизнеса и семейството си в столицата, така че в новата постройка така и никой не живее. Имането на Александър Тасев в Кюстендил Преди да бъде разстрелян в родния си град, Остап притежава бензиностанцията и газстанцията в комплекса "Тир петрол", намиращ се на околовръстния път около град. Ресторантът и магазините в комплекса също са негови. Сега от цъфтящото някога бизнес начинание са останали само руини. Негова е и първата метанстанция в страната, намираща се също в Кюстендил, в двора на бившия винзавод, за чието откриване лично дойде ексенергийният министър Милко Ковачев. Метанстанцията е поделена между Тасев и волейболната легенда Любо Ганев. Между другото, приживе Тасев е собственик и на винзавода в града. Докато метанстанцията все още работи, то винзаводът отдавна е само градска легенда, за която с носталгия си спомнят кюстендилци, най-вече заради уникалните черешова и ябълкова ракия, произвеждани там преди години.

Тасев притежавал и останалия от соцреализма обувен завод "Ильо войвода", чийто директор е чичо му Никола Тасев, партиен функционер и общински съветник от "Коалиция за България". Двата завода вече отдавна не съществуват, като убийството на Остап е началото на края им. Паметливи кюстендилци обаче припомнят, че в бизнеса Тасев стартира с парите на комсомолската кооперация "Комерсина", като наред с това върти ресторант и дискотека в сградата на общинския театър в Кюстендил. Името на Остап обаче се прочува покрай т. нар. "черешови войни" в Кюстендилско и червеното злато на региона - кюстендилските череши. Започва да се занимава с бизнес през 90-те години на ХХ век като прекупвач на плодове. Според едни първия си милион натрупва като продава изгодно кюстендилски череши в Италия, а после започва да внася обувки с тамошните си партньори.

Други пък смятат, че започва с търговия с кюстендилски ябълки за Австрия. Александър Тасев е най-големият изкупвач и износител на череши в цяла България В Кюстендилско масивите в селата Коняво, Таваличево и Горна Гращица се отглеждат с неговата благословия, а плодът се предава само на неговата фирма. Изкупената продукция години наред успешно се пласира на пазарите в Гърция и Италия. ФК "Локомотив" /Пловдив/ За президент пък на ФК "Локомотив" (Пд) Тасев е избран през пролетта на 2006 година, около шест месеца след убийството на предишния шеф на клуба, кюстендилеца Георги Илиев. Постът му е предложен от тогавашния изпълнителния директор Емил Наков. Прокоба тегне над президентите на "Локо" (Пд) Александър Тасев е третият убит президент на "Локо" (Пловдив) само в рамките на 3 години. Затова фенове на отбора казват, че над клуба тегне черна прокоба. Първи е разстрелян Николай Попов-Мартеничката - навръх Баба Марта. Той е убит на 1 март 2005 г. на паркинг пред блока, където живее в София.

Мартеничката е начело на клуба в периода 1994-1995 г. Не е сред живите и неговият вицепрезидент Петър Петров-Патерицата, който в началото на януари бе направен на решето с десетки куршуми край гребния канал в Пловдив. През 2004 г. "Локото" достига върха в своята история, ставайки шампион на страната. По това време начело на клуба е президентът на "ВАИ холдинг" Георги Илиев. Той е убит на 25 август часове след като отборът му отстранява сръбския ОФК "Београд" в турнир за купата на УЕФА. Смъртта му се отразява зле на отбора и футболистите. Звездите започват да бягат, след като в продължение на 4-5 месеца не получават заплати. През пролетта на 2006 г. Тасев влиза във футбола, като поема издръжката на клуба, и ситуацията се успокоява, но едва за 1 година. За Остап обаче футболът е само хоби. Истинската му страст е бизнесът По онова време Тасев е собственик на фабрика за фурнир, която е разположена на 25 дка площ в Дианабад в София, развива сериозен бизнес с петролни продукти и горива, има и други бизнес интереси. Знае се, че една от идеите му приживе е да премести фабриката "Фурнир" в Елин Пелин, а теренът в София да се превърне в жилищен квартал. Когато е застигнат от куршумите, Александър Тасев-Остап е един от най-богатите предприемачи в Югозападна България.

Според справка в база данни ДАКСИ Александър Тасев участва като собственик или управляващ в следните фирми: "Александър Тасев" ЕТ , "Алекс-Ю" ООД, "ТТ" ООД, "Болкан Чери Кооп" ООД, Сдружение "България гласува", "Газ - Метан" ООД, "Метан" ООД, "Еко Транс" ООД, Фондация "Спасение" , "Еко Метан Враца" ООД, "Фурнир-Стройинвест" ООД, "Локомотив" ООД, "Инфра Път Строй" ООД, "Макс 2000 Б И Д" ООД, "Фурнир" АД , "Метан Път Строй" ООД, "Промишлено газоснабдяване - БТ" ООД, "Промишлено газоснабдяване" ООД, "Инфра - Руен - МТВ" ДЗЗД, "Германея Газ" ООД, "Фурнир-строй" ООД, "Мебел-Рекорд" ООД, "Ефир-Метан" ДЗЗД, "Екотур-Сливен" ООД, "Винит" ООД, "Амика" ООД, "Метан Еко" ООД. Фирмите на Тасев “Фурнир-строй инвест” и “Фурнир-строй” се занимават със строителство, а “Мебел-рекорд” е специализирана в търговията с мебели, осветители и стоки за домакинството. Останалите дружества имат интереси в снабдяването с газ и горива, както и в енергетиката. Разследването B едно топло майско утро на 2007 г. около 9 ч. елегантно облечен мъж напуска дома си в столичния квартал “Бояна”.

Преди да се качи на луксозния си тъмносин мерцедес, се отбива за кафе и вестник в близкото магазинче. Както всеки ден, минава по обичайния си маршрут по тихата уличка “Севастократор Калоян”. Кара бавно. Александър Тасев имал навик "да хвърля" поглед върху новия вестник още докато шофира, ако нещо му привлече вниманието, спирал, за да го прочете докрай. Така направил и в деня на разстрела си. Докато дочитал статията, до него спира най-вероятно мотор с двама мъже. Единият кара мощната машина, другият насочва пистолет към колата и стреля два пъти в четящия. Единият куршум пронизва лявото слепоочие, другият - тила на Александър Тасев-Остап. Убийството е изключително професионално, стреляно е почти от упор. Личеше си, че килърът е професионалист, подготвял се е дни наред, изучил е навиците му, проверил е обичайния му маршрут и е издебнал най-подходящия момент, за да го убие, споделят разследващите. Тасев е ликвидиран с пистолет “Макаров” от 40-80 см разстояние.

Смъртоносен е още първият изстрел, а вторият е произведен контролно. Категорично е доказано, че убиецът е бил на превозно средство - може и да е кола, но заради близкото разстояние, от което е стреляно, по-вероятно е да е мотор, коментират разследващите. Делото за убийството на Тасев е спряно на 21 януари 2010 г., след като близо 3 г. разследващите търсят килъра и поръчителя на екзекуцията. Разпитани са повече от 100 свидетели - семейството му, роднини, съдружниците във фирмите и фондациите, приятели и познати. Показания дават и общински съветници от София и Кюстендил, които се оказват бизнес партньори на Тасев. Въпреки добрите му контакти с политици и депутати от различни партии сред разпитаните няма партийни функционери. При проверката не се установява Тасев да има незаконен бизнес. Не излизат данни за далавери с наркотици, проституция или други дейности на ръба на закона. Всичко му е законно, показва разследването Тасев участва като собственик или съдружник в 240 фирми, организации и фондации. Близките му го описват като изключително ерудиран, грижовен към семейството си, с много контакти и познати, човек, който умее да прави бизнес. След убийството на Тасев става ясно, че през 2001 г. срещу него се е водела разработка за нарушение на югоембаргото в Сърбия през 90-те години.

/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мултимилионер и създател на империята ПИМК

Илиян Филипов беше от онези пловдивски бизнесмени, чието име отдавна беше излязло извън рамките на собствената му компания.

Транспортът, строителството, футболът и контактите с политическата власт постепенно го превърнаха в една от най-разпознаваемите фигури в икономическия живот на Пловдив.

Роден е на 31 март 1973 г. в града, израства в Кючук Париж и в родопското село Добралък, а още като ученик работи и ремонтира селскостопанска техника. Завършва Образцовия техникум по механотехника „М. И. Калинин“ със специалност „Студена обработка на металите“, след което започва бизнес път, който няма нищо общо с големите камиони и стадионите, с които по-късно ще бъде свързван.

В началото на 90-те Филипов започва с търговия към Сърбия и Турция, после отваря магазини в Пловдивския панаир, а през 1998 г. влиза в производството на царевични пръчици. Именно трудностите с превоза на собствената продукция го насочват към транспорта. През 1999 г. получава лиценз и постепенно започва да разширява автопарка, като печалбите се реинвестират обратно в бизнеса. Оттам се ражда ПИМК – компанията, която с годините израства до един от големите български играчи в международния автомобилен транспорт и логистиката.Филипов не остана само собственик на транспортна компания. Той стана едно от публичните лица на превозваческия бранш и участваше активно в споровете за правилата в сектора.

Още през 2018 г. беше сред най-гласовитите защитници на идеята за Българска автомобилна камара и настояваше браншът да има единно представителство пред държавата.

В онзи период ПИМК и Филипов влизаха в директен диалог и конфликт с изпълнителната власт, включително с тогавашния премиер Бойко Борисов, който разпореди спорният законопроект да бъде изтеглен след протести на част от превозвачите. Филипов остана сред хората, които настояваха проектът да бъде върнат и довършен.

Връзката му с Бойко Борисов най-често се коментираше през големите пловдивски инфраструктурни проекти и футбола.

Публична тайна е, че лично Борисов го „назначи“ в Ботев Пловдив. Документите показват друга последователност. Той бе строителят на стадион „Христо Ботев“ в Града под тепетата.

През февруари 2020 г. кабинетът „Борисов“ отпуска общо 37 млн. лв. за стадионите на Ботев и Локомотив Пловдив, от които 25 млн. лв. са предназначени за стадион „Христо Ботев“. Самият Борисов посещава Колежа и публично поема ангажимент държавата да помогне за възстановяването му.

Няколко месеца по-късно Община Пловдив провежда обществена поръчка за довършването на стадиона.

ПИМК е водещ партньор в обединението „Колежа“, което печели процедурата, а договорът е подписан на 9 декември 2020 г. Поръчката е за около 43,7 млн. лв. без ДДС, като в процедурата първоначално участват пет кандидати. Именно от този момент Филипов вече не е само бизнесмен и фен на Ботев, а човек, чието име постоянно се свързва със стадиона и със съдбата на клуба.

С времето отношенията му с Ботев стават все по-дълбоки. През април 2023 г. той публично заявява подкрепа за тогавашния собственик Антон Зингаревич, когото нарича свой приятел и партньор, и казва, че ще помага на клуба с всичко, с което може. Тогава изрично отрича да има намерение да става собственик. Две години по-късно обстановката е коренно различна. След тежката финансова криза през юни 2025 г. Филипов влиза в преговори за спасяването на клуба и предлага да поеме милиони левове задължения.

На 27 юни 2025 г. той обявява, че акциите на Ботев вече са прехвърлени и поема пълната отговорност за развитието на клуба. Първоначално е възприеман като финансовия благодетел и фактическия човек, който управлява проекта, а през август 2026 г. вече е вписан официално като председател на Съвета на директорите на ПФК „Ботев“ АД. Самите акции остават собственост на Сдружение ПФК „Ботев“, но Филипов е единственият представител на дружеството и човекът, който оперативно води клуба.

Периодът му в Ботев беше белязан от опит за финансова дисциплина и от силно лично присъствие във всички решения. През септември 2026 г. самият той заяви, че поетите при влизането му задължения са били около 9 млн. лв. и че по-голямата част вече е погасена. Паралелно инвестира в базата, тренировъчните терени и съблекалните, а в публичните си изяви непрекъснато подчертаваше, че клубът трябва да се управлява като нормално дружество, със заплати и осигуровки, плащани навреме.

Името на Филипов обаче неведнъж влизаше и в конфликти.

Един от най-шумните беше този с пловдивския бизнесмен Иван Петлешков, с когото преди това са имали близки отношения и общи проекти. През 2025 г. разривът между двамата излезе публично и прерасна във взаимни обвинения през медиите. Филипов публикува изключително остра позиция срещу Петлешков, когото обвини в опити за влияние върху общински, полицейски и медийни структури. Петлешков отговори, че обвиненията са неверни и че конфликтът е резултат от разпад на предишните им бизнес отношения. Това остана един от най-сериозните публични сблъсъци в пловдивския бизнес през 2025 г., като редица от твърденията и на двете страни останаха взаимни обвинения, а не установени от съд факти.

Филипов имаше и ясно политическо присъствие, макар никога да не се утвърди като партиен функционер.

В продължение на години той поддържаше работни отношения с управляващи от различни цветове, преди всичко по транспортни и инфраструктурни теми. При управленията на ГЕРБ името му беше свързано с превозваческия бранш, с държавното финансиране на Колежа и с работата по големи общински проекти.

През март 2026 г. той беше сред пловдивските бизнесмени на първия ред при срещата на Бойко Борисов с бизнеса и лично постави пред него въпроса за Околовръстния път на Пловдив.

Само дни преди това обаче Филипов присъства и на официалното представяне на кандидатите на „Прогресивна България“ в Малката базилика. Там е сред бизнесмените, които аплодират листата на формацията на Румен Радев, а присъствието му веднага става повод за коментари в пловдивските медии.

TrafficNews дори описва ситуацията като движение на част от местния бизнес между две политически течения – първо на събитие на „Прогресивна България“, а след това на срещата с Борисов.

Филипов оглавява Сдружение „Бизнесът за Пловдив“. През юни 2026 г. именно сдружението организира среща за Околовръстния път с депутати от „Прогресивна България“, представители на местната власт и бизнеса. Така през последните месеци Филипов беше в работен контакт както с хора от ГЕРБ, така и с новата политическа сила на Радев.

Това до голяма степен описваше и начина, по който той водеше бизнеса си. Филипов рядко криеше контактите си с властта и предпочиташе да влиза директно в разговори по теми, които засягат транспорта, инфраструктурата и Пловдив.

Когато през 2022 г. превозвачите влязоха в конфликт с кабинета на Кирил Петков и транспортния министър Николай Събев, Филипов беше сред най-острите критици на властта и твърдеше, че ПИМК е подложена на целенасочени проверки. Така отношенията му с политическите кабинети се променяха според конкретните политики и спорове, а не следваха една постоянна партийна линия.

Бизнесът му далеч не се изчерпваше с футбола. Публичните регистри свързват Филипов и съдружника му Пенко Несторов с голяма мрежа от дружества и участия в транспорт, логистика, строителство и недвижими имоти. ПИМК остава ядрото на групата и компанията, с която Филипов се идентифицираше най-силно.

Източник: Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дни преди да стане студент, изчезва внезапно.Три дни по-късно ще дойде ужасяваща вест

На 10 септември 2002 г. 18-годишният Пламен Михов излиза от заведение в Шивачево. Той е при баба си и дядо си, преди да започне нов живот – току-що е приет за студент в Шуменския университет.

На следващия ден трябва да бъде просто един от онези млади хора, които стоят на прага между детството и живота на възрастните.

Вместо това изчезва.

Три дни по-късно полицаите ще намерят тялото му край изоставения рудник „Миньор“ в землището на Сборище. А начинът, по който е убит, ще потресе дори криминалисти с дългогодишен опит.

Още тогава сливенският вестник „Сливенски НОВИНИ“ пише, че и най-възрастните полицаи и следователи в региона не си спомнят по-жестоко убийство. Архивът на изданието описва как младежът е бил окован с белезници, бит, душен и прегазен, след което тялото му е било затрупано с камъни в яма.

Пламен е само на 18.

И е убит от човек, когото познава.

Последната вечер

Вечерта на 10 септември Пламен е в Шивачево. След 22:30 ч. той се качва в джипа на 21-годишния Пламен Трухчев от Сборище. Двамата се познават.

От този момент нататък следите на младия студент се губят.

Родителите му подават сигнал и започва издирване. Полицията работи бързо. Само за няколко дни разследването стига до Трухчев, който е задържан на 14 срещу 15 септември. За евентуално съучастие е задържано и 14-годишно момче от Сборище.

Но най-страшното предстои.

Пламен е намерен край изоставения рудник „Миньор“.

Разследването установява, че е бил подложен на продължително насилие. Ръцете му са били заключени с белезници. Бил е удрян с метален предмет, душен с въже и колан. След това е бил прегазен с джипа. Накрая тялото му е било заровено в плитка яма и затрупано с камъни.

В ранните съобщения на полицията се посочва и че от него са взети лични вещи, бижута и пари. Част от вещите са били открити в домовете на заподозрените, други са били изхвърлени или предадени в заложни къщи.

Впоследствие около мотива се появяват различни версии. Първоначално разследващите разглеждат грабеж като вероятна причина. По време на съдебния процес прокуратурата говори за престъпление без ясен мотив, извършено с особена жестокост. В по-късни разкази за случая се споменава и обида като повод за избухването на Трухчев.

Но какъвто и да е бил поводът, нищо не може да обясни последвалото.

Търсил го с родителите му

Може би най-зловещата подробност от целия случай не е само начинът, по който е убит Пламен.

А поведението на човека, който го е убил.

Докато семейството търси изчезналото момче, Трухчев също се включва в търсенето.

Според архивния разказ на „Сливенски НОВИНИ“ той дори отива при близките и плаче за изчезналия си „приятел“. Така човекът, който вече знае какво се е случило с Пламен, стои пред неговите роднини и се преструва, че също го търси.

Тъкмо тази подробност превръща престъплението от жестоко убийство в история за ужасяваща измама към хората, които отчаяно чакат детето им да се върне.

За тях тези дни са надежда.

За убиеца – роля.

Детето, което знае

Разследването получава ключов тласък и от 14-годишно момче от Сборище, известно с прякора Марло.

То е свидетел на случилото се, но първоначално мълчи, защото е било заплашено. По-късно разказът му става един от основните елементи в съдебното дело.

Страхът му обаче не приключва с убийството.

По време на процеса родителите на момчето предават на адвоката на семейство Михови анонимно писмо, изпратено от Шивачево. Посланието е кратко и зловещо:

„Марло, ще те целуват студен!“

Писмото е получено през март 2003 г., а пощенското клеймо сочи Шивачево.

Така убийството продължава да хвърля сянка върху хората, които са били близо до него.

Съдът в Ямбол

Делото не се гледа в Сливен. Върховният касационен съд го премества в Ямбол, след като сливенски съдии си правят отвод заради роднинска връзка на техен колега с жертвата. Процесът се провежда при засилени мерки за сигурност.

Трухчев не се признава за виновен.

Пред съда той отрича да е убиецът на Пламен и моли за снизхождение. Защитата оспорва доказателствата и настоява да бъдат отчетени смекчаващи вината обстоятелства, включително младата му възраст. Прокуратурата обаче настоява за най-тежкото наказание заради особено жестокия и мъчителен начин, по който е извършено убийството.

Съдът приема обвинението.

През 2003 г. Пламен Трухчев получава доживотен затвор без право на замяна за умишленото убийство на 18-годишния Пламен Михов, извършено по особено жесток и мъчителен начин. На родителите на жертвата са присъдени по 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Историята обаче има още един неочакван обрат.

Парите, които родителите не задържат

През 2005 г. родителите на Пламен вземат решение да дарят присъденото им обезщетение от общо 50 000 лева на домовете „Майка и дете“ в Сливен и Ямбол. Към дарението адвокатът на семейството добавя и своя хонорар.

Това е трудно да се забрави.

След като някой е отнел живота на детето им, те получават пари като компенсация за непоправимата загуба.

И решават да ги дадат на други деца.

Не могат да върнат своя син.

Но могат да помогнат на чужди деца.

Момчето, което така и не стана студент

Пламен Михов е на 18 години.

Току-що е приет в университет.

Пред него е трябвало да има студентски години, приятелства, първа работа, любов, семейство, собствен живот.

Всичко това приключва край един изоставен рудник.

Историята му остава в архивите на Сливен като едно от най-жестоките убийства, разследвани в региона. Случаят е припомнян и години по-късно в телевизионни криминални предавания. В репортаж на Би Ти Ви от 2002 г. самото престъпление е представено като убийство на 18-годишен младеж, извършено от негов познат, а Трухчев е посочен като излежаващ доживотната си присъда.

Но зад криминалната статистика остава нещо много по-просто.Едно момче е излязло вечерта.И никога не се е прибрало.Родителите му са чакали.Близките му са го търсили.А човекът, който е знаел истината, е стоял до тях и е плакал за „изчезналото приятелче“.Пламен е трябвало да започне живота си като студент.Вместо това на 18 години става име в криминалните архиви.

И най-жестокото в тази история не е само начинът, по който е отнет животът му.

А колко много живот е имало още пред него.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Предвиждаше бъдещето, но не успя да предвиди своето

На 19 септември Иван Станчев щеше да навърши 58 години. Вместо това от неговата смърт са изминали почти две десетилетия. Астрологът, който в началото на новия век се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на телевизионните прогнози, си отиде внезапно на 30 септември 2007 г., едва на 39. За кратко време той беше успял да превърне астрологията в телевизионна сензация, да създаде собствена школа и да натрупа хиляди клиенти. А след смъртта му остана един въпрос, който звучи особено странно за човек, посветил живота си на предсказването на бъдещето – защо самият той не успя да избяга от своята съдба?

Иван е роден на 19 септември 1968 г. в село Струмяни. Завършва математическа гимназия в Благоевград, след което учи микроелектроника в МЕИ и придобива инженерно образование. Успоредно с това се занимава с мениджмънт и реклама. Астрологията обаче го привлича още от 18-годишен. По-късно разказва, че първоначално се захванал с нея именно за да докаже, че не е наука. Вместо да я отхвърли, постепенно се превръща в неин страстен изследовател и започва професионално да изготвя хороскопи.

Пътят му към популярността минава през телевизията. Иван Станчев става широко известен с участията си в „На кафе“ на Нова телевизия, където Гала постепенно превръща астрологичните му прогнози в една от запомнящите се части на предаването. По-късно самата Гала разказва, че именно покрай Иван през 2002 г. се запознава с Джуджи – среща, която впоследствие ще се окаже важна и за самото „На кафе“.

Станчев не остава само телевизионно лице. Той ръководи собствена школа по астрология, става председател на Съюза на българските астролози и е член на Американската асоциация по астрология. Пише книги, сред които „Астрология“ и „Анализирайте хороскопа си сами“, издава и книга на немски език. Според негови близки и публикации е съставил повече от 24 000 хороскопа.

Една от историите, с които името му остава свързано, са прогнозите за политиката. През 2001 г. той публично заявява, че Симеон Сакскобургготски ще получи 42,5% от гласовете на парламентарните избори. Години по-късно Станчев продължава да посочва това като едно от най-известните си попадения. Той твърди, че е предвиждал и други политически събития, включително победителите на избори от 1994 до 2007 г.

Интересно е, че самият Иван не представя астрологията като абсолютна способност да се вижда бъдещето. В едно от последните си интервюта той казва, че тя работи с вероятности и че 100-процентова прогноза не съществува. За един основен хороскоп му били необходими между четири и шест часа работа.

Докато професионалният му живот набира скорост, се променя и личният. През 2003 г. Иван се жени за Оксана – родена в Беларус жена, която по това време живее и учи в Германия. Тя се мести в София заради него, а през 2004 г. се ражда дъщеря им Анаис. Постепенно Оксана също навлиза в астрологията под негово ръководство.

И тогава идва най-големият обрат в живота им.

През 2007 г. Иван се разболява. Болестта се развива изключително бързо и на 30 септември той умира. Първоначалните публикации съобщават само за „кратко, но тежко боледуване“. Появяват се различни версии – говори се за лимфом, левкемия, дори СПИН. Съпругата му Оксана обаче години по-късно разказва своята версия: според нея Иван е бил с лимфом в напреднал стадий и с множество разсейки. Тя твърди, че заболяването първоначално не е било разпознато правилно и състоянието му се е влошило много бързо.

Най-необикновеното в историята е това, което Оксана разказва след смъртта му. По думите й самият Иван в последните седмици сякаш е усещал, че краят му наближава. Той започнал да я подготвя за живота без него, да й дава наставления за малката Анаис и дори да настоява тя да продължи с астрологията. Оксана разказва, че тогава не е искала да повярва на думите му и се е надявала единствено той да оздравее. По-късно тя остава с убеждението, че Иван е знаел колко сериозно е състоянието му и че подготовката му е била своеобразно сбогуване.

След смъртта му Оксана действително продължава делото му. Тя започва да преподава астрология, практикува и развива неговия метод, а паралелно с това завършва магистратура по психология и по-късно работи като психолог и психотерапевт. Самата тя казва, че по този начин усеща Иван като продължаващ да живее чрез нея.

Днес старите записи с Иван Станчев връщат един различен телевизионен свят – времето, когато сутрешните и дневните предавания имаха свои постоянни лица, а астрологът беше почти толкова очакван гост, колкото политиците, артистите и светските герои. Той говореше бързо, уверено и с характерната си смесица от инженерна логика и езотерично познание.

И може би точно това го направи толкова популярен. Иван Станчев беше човек на две привидно различни крайности – инженер по образование и астролог по призвание. Вярваше в звездите, но говореше за вероятности. Съставяше хороскопи за години напред, но неговият собствен живот приключи само на 39.

Днес, на рождения му ден, от него остават книгите, учениците, хората, които са му се доверявали, и една малка дъщеря, която е била едва на три години, когато той си отива. Астрологът, който години наред се опитваше да надникне в бъдещето на другите, самият той остава завинаги в миналото – на 39 години.

Понякога най-голямата ирония на съдбата е, че човек може да прекара живота си в опит да разбере бъдещето, но никога да не получи възможност да го види докрай.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на един изоставен бар носещ името на кубински град

Бившият емблематичен бар „Олгин“ в Перник в момента е изоставена и полуразрушена сграда. Построен е през 1985 г. и носи името на побратимения с Перник кубински град Олгин (Holgu?n). Сградата е ярък пример за социалистическия модернизъм l, като куполът й е вдъхновен от катедралата на Оскар Нимайер в Бразилия.

Останките на едно от най-интересните заведения в Перник продължават да се извисяват над града. Култовата кръчма от времето на комунизма бар „Олгин“ е събирала поколения перничани за празници, почерпки, кръщенета, сватби. Голяма част от гражданите на миньорския град са посрещнали най-вълнуващите мигове в живота си именно там.

Сградата на бар „Олгин“ е проектирана от архитект Петко Попов през 1984г. Любопитна е  историята защо пернишкото тузарско заведение носи имато „Олгин“. Всъщност Олгин е град в Куба, който в миналото е побратимен с Перник. И както в комунистически Перник се е издигнал бар с името на град Олгин, така и в град Олгин същестува хотел „Перник“. А булевардът, по който се стига до хотела носи името на комуниттическия лидер от пернишко Георги Димитров.

За разлика от бар „Олгин“ обаче, хотел „Перник“ в град Олгин, Куба все още работи и посреща гости.

На любопитна случка, разиграла се есента на 2012г.  попаднахме във форумите. Група българи посетили град Олгин и попаднали на хотел „Перник“. Хотелът е 3 звезден, завършен 1980 година в типично соц стил. На входната му врата е изписано с големи букви Перник, а до надписа е изрисувана червена роза. Екскурзоводът на групата обяснил, че името идвало от български и означавало “роза“. „Когато им обяснихме, че сме българи и в каква заблуда са живели, те попитаха дали в Перник поне имало рози“, през смях разказва един от туристите. 

Но бар „Олгин“ не успя да са спаси от съдбата на стотици други емблематични сгради в България, които бяха сринати от разрухата след демократичните промени. Сгарадата бе изоставена и разрушена, а в нея трайно се настаниха наркомани и клошари. През годините поне два пожара са избухвали в останките на заведението, които също са нанесли щети. Единият е през 2013г., а другият през 2019г.

Източник:zapernik.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Легенди се носеха за мъжката му надареност, но умря в бедност

Историята зад едно от любимите места за снимки в Пловдив

Снимка на корицата: Георги Матов

Едно от най-инстаграмските места в Европейската столица на културата безспорно са стълбите с водната каскада и надписа Together. Стотици туристи и местни ги увековечават на ден, а немалко се спират и до бронзовата статуя, небрежно поседнала встрани.  Носи се слух, че ако прошепнеш желанието си в ухото на паметника, то ще се сбъдне…Но кой точно е Мильо и защо образът  му е увековечен на едно от най-централните места в Града под тепетата?

Пловдивският бохем Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, но днес вече никой не го помни така, а по-скоро с лудостта и добродушието му. Градските езици не са единодушни за причината за изгубването на разсъдъка му. Някои твърдят, че бил прекалено умен и говорел няколко езика, но полудял от прекалено  четене на книги. Може би по-достоверна е другата версия, а именно, че заболява от менингит в  детска възраст и това довежда до забавеното му умствено развитие.

Легенди се носят за мъжката му надареност и не една и две истории разказват за начините, по които не само мъжете, но и дамите, са се опитвали да се уверят в това. Бил познайник на всички по Главната улица, където често задирял младите девойки и небрежно им подвиквал. Разбира се, не всички се отнасяли добронамерено с него и понякога ставал обект и на лоши шеги.

Заради колоритността му най-големите художници в Града под тепетата са го рисували – Йоан Левиев, Златю Бояджиев, Христо Стефанов. С една от снимките, на които е запечатан Мильо,  фотографът участва във фотоизложба, а зевзекът дори попада в кадър по време на снимките на „Време разделно”.

Знае се, че умира в бедност  поради разболяване от грип. Парите за паметника му са дарени от Георги /Джордж/ Лазаров, лекар, работил дълги години в САЩ. Склуптурата е дело на майстора Данко Данев. Мястото избират, защото Мильо често е седял точно там, на стълбището над Главната, и наблюдавал минувачите. А сега това е любима локация за отдих и селфи с таг от Европейската столица на културата 2019.

Източник: Lost in Plovdiv

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ