Почина Маестро Кирил Икономов

Българският композитор Кирил Икономов е починал внезапно. Тъжната вест съобщи неговата съпруга – певицата Мая Нешкова, в публикация във Facebook.

„Снощи внезапно си отиде моето момче. Маестро Кирил Икономов. Моето всичко…“, написа тя.

Икономов е роден на 10 май 1954 г. в гоцеделчевското село Мусомище и завършва музикалното си образование в София. През февруари 2025 г. композиторът отбеляза своя 70-годишен юбилей с мащабен концерт в Зала 1 на НДК. Тогава празника споделиха както Мая Нешкова, така и двете им дъщери Ивана и Весела.Творческият и житейски път на двамата музиканти остана неразривно свързан в продължение на десетилетия. Преди време Нешкова сподели публично за дългогодишната им любов , а самият Икономов винаги е подчертавал силната си връзка с българската публика.

Мая Нешкова е родена на 1 май 1957 г. в София. Още като студент в Естрадния отдел при Българската държавна консерватория (БДК) участва във вокално трио „Обектив“ 1976 – 1977, с което осъществява редица концерти и записи. Завършва консерватория през 1978 г. в класа на Ирина Чмихова.

След завършването си се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител композитора Кирил Икономов. В началото на 1980-те популярността на оркестър „Благоевград“ и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като „Конче вихрогонче“ и „Слънчева обич“, в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Като солист на оркестър „Благоевград“ Мая Нешкова работи в Западна Европа и осъществява концертни турнета в СССР и Югославия.

През 1986 г. БНТ излъчва филма „Слънчева обич“ от концерта на оркестър „Благоевград“ в Сандански. През 1987 г. печели Голямата награда на международния фестивал в Улан Батор, Монголия.

Популярността на Мая Нешкова през 1980-те години дотолкова нараства, че тя става единствената певица на българската поп музика, която прави концертите си на стадиони. През 1995 г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки.

През 2001 г. на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие Мая Нешкова получава купата за цялостно творчество. 4 години по-късно тя се връща на сцената с нови проекти.

През 2015 г. Мая Нешкова взема активно участие в юбилейния концерт на Мустафа Чаушев „50 години с песните на Мустафа Чаушев“, който се провежда в град София. 

През май 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен по предложение на министъра на културата Вежди Рашидов за принос в развитието на културата и изкуството.

На 29 септември 2017 година е обявена за почетен гражданин на Благоевград.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За първи път разбрах за тази категория свалячи през далечната 1986, когато и за първи път летувах сама на къмпинг „Делфин“ до Ахтопол

Нали съм си с екзотичен външен вид и често ме бъркат с чужденка (то, аз съм си, де) и веднага ми се лепна местната птица. В момента, в който разбра, че съм от София, а не от Стокхолм и загуби интерес, но си останахме приятели. Момчето беше хасковлия и подхождаше към заниманието си супер професионално. 

Грижливо се епилираше (до тогава не бях виждала мъж да се обезкосмява), гелосваше и подбираше грижливо оскъдните си бански. Важно ми обясняваше, че това се харесвало от висшата клиентела – разбирай скандинавките. Германките (от ГДР), полякините и чехкините считаше за втора категория клиентки, на които не се отказва, но не се и престараваш за тях. Най-достъпните, маркетингово ми разясняваше, били рускините и за тях не губел време, но, ако била много, ама, много красива, щял да се прежали и да й направи услуга. 

Приятелството ни се изразяваше главно в това да му превеждам като забиеше некоя германка или англо говоряща. А, той ми разправяше за мъжките трикове на сваляне и други мурафети, използвани от тях, и от какво да се пазя. След онова лято на 86′ повече не го видях, предполагам, че професионалната му цел и лична мечта се е сбъднала – да забие некоя западнярка и да си „устрои“ живота на Запад.

Познавам един такъв бивш гларус в Холандия. В началото на 80-те е забил една холандка и я е омаял до толкова, че тя да се омъжи за него и да го изтегли на Запад. Представям си го как е потривал доволно ръце, предвкусвайки Ла долче вита и скоро след това озъбвайки се, когато холандската реалност го е смазала. Булката се оказала фермерско чедо и го гърчила по 12 часа дневно на нивите на фамилията. 

А, нашият, освен гларус, е бил и сервитьор на Слънчака – глезена работа. Свикнал да заработва един апартамент на сезон и ухажван от хубавиците. Дъчката му е стопила лагерите. Едвам е издеянил 5-те години за паспорт и я е напуснал. Сега е жалка развалина, залага в казиното всяка неделя и гледа белким некой бабешкер в Схефенинхен му обърне внимание и да намаже некой круиз….

Автор: Мариела Нордел

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1973 г.малко гранично градче е смразено от жестоко и нечувано за времето убийство

През пролетта на 1973 година, когато България живее в привидно подредения и спокоен ритъм на социализма, в най-югоизточния край на страната – малкото гранично градче Малко Търново – се случва нещо, което разтърсва не само местните, но и цялото РУ на МВР, свикнало да вярва, че подобни ужаси „не се случват тук“. По онова време до града се стига с т.нар. „открит лист“ – специално разрешение за достъп до граничната зона. Животът там е затворен, хората се познават поименно, вратите рядко се заключват, а децата играят свободно по улиците.

Именно в този свят на доверие и привидна сигурност изчезва седемгодишната Марияна – първокласничка, усмихнато дете, което до вчера е носело буквар в ръце. Средата на май е, природата в Странджа е зелена и тиха, но в градчето се случва нещо, което никой не си е и представял, че може да преживее – безследно изчезване на дете. Няма свидетели, няма следи, няма дори и най-малката улика. Само празнота и нарастващ страх.

Търсенето обхваща всички – милиция, граничари, горски служители, ученици и доброволци. Хората обхождат улици, дерета, гори, изоставени постройки. В малкия град паниката се разпространява бързо, но и мълчаливо – така, както е било характерно за онези години. Не се говори много, но всички усещат, че това не е просто изчезване.

В отчаянието си родителите поемат на дълъг път към Петрич, за да потърсят помощ от прочутата пророчица Ванга. Пред дома й ги посреща дълга опашка от хора, дошли с надежда. Неочаквано тя ги повиква с думите: „Нека тези хора да влязат, че са от много далече.“ Вътре разговорът е кратък, почти загадъчен. Като сядат срещу нея и й дават захарчето върху, което са спали цяла нощ, тя изпищява. След като се освестява, ги утешава като само им казва, че когато се върнат, милицията ще им съобщи истината.

Родителите се връщат с надежда. Вярват, че детето им е намерено живо. Но в Малко Търново ги чака най-страшното. След едноседмично издирване Марияна е открита мъртва – жертва на жестоко престъпление, извършено с хладнокръвие, което дори опитните следователи трудно побират в съзнанието си.

Детското й телце е захвърлено бездиханно на рудник „Младеново“ край града, в трап близост до флотационната фабрика – място, сурово и безлюдно, сякаш избрано нарочно, за да скрие ужасното престъпление.

Разследването бързо стига до извършителя – човек, познат на семейството, не местен, но достатъчно близък, за да спечели доверието на детето. Той я подмамва, извършва ужасяващо насилие и я убива по особено жесток начин. Детайли, които и до днес звучат като кошмар, включително и зловещото суеверие, което го кара да и избоде очите, вярвайки, че образът му ще се запечата завинаги в тях. Това не е просто престъпление – това е акт, който разрушава илюзията, че в онези години съществува „защитен свят“.

Милицията действа бързо. В рамките на системата на социализма подобни случаи не се допускат да останат неразкрити. Извършителят е осъден на смърт – най-тежкото наказание, което тогавашният закон предвижда за такива криминални деяния.

Но най-тежкият ден за Малко Търново идва на 24 май. Денят, в който по принцип се чества знанието и буквите, се превръща в ден на дълбока скръб. Малката Марияна е изпратена в последния си път. Преди ковчегът да стигне до гробищата, траур ата процесия спира пред училището. Там, символично, й връчват свидетелството за завършен първи клас – документ, който тя никога няма да използва. Директорът лично носи ковчега – жест, който остава в паметта на целия град като знак за безсилието на възрастните пред една необяснима жестокост.

Година по-късно животът, по своя необясним начин, продължава. Родителите се сдобиват с още едно дете – момиче, което кръщават отново Марияна. Името се превръща в мост между болката и надеждата, между загубата и опита да се продължи напред.

Случаят остава като тъмно петно в историята на едно малко гранично градче и като напомняне, че дори в най-затворените и „спокойни“ времена, злото може да се появи там, където никой не го очаква.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина голяма българска естрадна легенда и първи носител на голямата награда от "Златният Орфей"

 

Тя е първият носител на голямата награда от "Златният Орфей"

На 97-годишна възраст си отиде един от най-ярките и запомнящи се гласове на българската популярна музика – Маргрет Николова. Легендарната певица, смятана за един от пионерите на родната естрада, остави след себе си внушително музикално наследство.Половин век на сцената.

С кариера, продължила повече от 50 години, Маргрет Николова е изнесла над 9400 концерта. Богатият ѝ репертоар съдържа над 600 песни, сред които вечни хитове, останали в сърцата на поколения българи – "Ропотамо", "Сън сънувах" и "Любили сме, любили".

Тя работи с най-значимите български композитори от златните години на поп музиката. Зорница Попова създава за нея музиката към емблематичната песен "Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова. Свои произведения ѝ поверяват автори като Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски и Петър Ступел.

Името на Маргрет Николова завинаги ще остане записано в историята на българската култура. Тя печели голямата награда в първото издание на престижния фестивал "Златният Орфей". Талантът ѝ получава категорично признание, като през същата година е отличена и в авторитетния телевизионен конкурс "Мелодия на годината".

В последните години от живота си изпълнителката избра спокойствието на град Трън, където живееше далеч от светлините на прожекторите, запазвайки достойнството на истинска легенда.

Няколко поколения пеят нейните „Ропотамо”, „Сън сънувах”, „Любили сме, любили” и още над 600 песни, много от тях превърнали се в истински шлагери на естрадната музика.

Ако се беше появила на сцената сега, сигурно щяха да я наричат суперзвезда. Но славата й и днес не е помръкнала - помнят я всички онези поколения, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на миналия век. Българите тогава я обожават, а и не само те, песните й звучат непрекъснато по радиото. Залите, в които се появява, са пълни, грамофонните й плочи се въртят във всеки български дом. В бившия Съветски съюз тя също е звезда. Сравняват плътния й и кадифен глас с този на великата Далида.

Изнесла е безброй концерти в страната и чужбина, статистиката сочи, че те са над 7500. Маргрет Николова е и първият естраден изпълнител у нас, удостоен със званието заслужил артист.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Унгарският лидер Петер Мадяр направи извънредно изявление пред свои привърженици, събрани край река Дунав

Унгарският опозиционен лидер Петер Мадяр обяви победа на парламентарните избори и подчерта, че неговата десноцентристка партия ТИСА се очертава да получи конституционно мнозинство от две трети в парламента, предаде Ройтерс (Reuters).

"Направихме го, "Тиса" и Унгария спечелиха изборите", заяви той пред свои привърженици, събрани край река Дунав.

Мадяр подчерта, че никога досега толкова много унгарци не са гласували и че нито една партия не е получавала толкова силен мандат.

Разпределение на силите в парламента

При обработени над 97% от протоколите "Тиса" печели 138 места в 199-членния парламент с 53,65% от гласовете. Партията "Фидес" на дългогодишния премиер Виктор Орбан остава втора с 55 депутати и 37,76%.

В законодателния орган влиза и формацията "Наша родина", която ще има шестима представители с 5,9% подкрепа.

Контролът върху две трети от местата дава възможност на "Тиса" да прави промени в конституцията и законите.

Това ще позволи на Мадяр да изпълни обещанията си за отмяна на част от политиките на Орбан, както и да работи за отблокиране на замразени средства от Европейския съюз.

Самият Виктор Орбан призна поражението още в изборната вечер, определяйки резултата като "болезнен, но ясен", и поздрави победителя.

Той заяви, че "Фидес" ще служи на страната от опозиция и подчерта, че 2,5 млн. унгарци са подкрепили партията.Малко преди това Мадяр съобщи, че Орбан лично му се е обадил по телефона, за да го поздрави.Европейските лидери поздравиха Мадяр

Френският президент Еманюел Макрон поздрави Мадяр за победата му и заяви, че Франция приветства ангажимента на унгарския народ към ценностите на ЕС.

"Заедно ще направим Европа по-суверенна и по-силна", написа Макрон в социалната мрежа X.

Германският канцлер Фридрих Мерц също отправи поздравления и изрази готовност за сътрудничество. Той подчерта необходимостта от обединени усилия за "силна, сигурна и единна Европа".

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че унгарците са избрали политическата промяна и изрази надежда страната да използва пълноценно възможностите си в рамките на ЕС.

Реакцията на Европейската комисия

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също приветства резултата от изборите.

"Унгария избра Европа. Европа винаги е избирала Унгария", написа тя в X.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски поздрави Мадяр за "убедителната победа" и заяви готовност за съвместна работа в името на мира, сигурността и стабилността в Европа.

Критики към управлението на Орбан

През последните години управлението на Виктор Орбан често беше критикувано от европейските партньори заради "нелибералния" курс и близостта до Москва.

Германия нееднократно изразяваше недоволство от позициите на Будапеща, включително по отношение на блокирането на европейски решения за помощ за Украйна и санкции срещу Русия, информира DPA.

Избирателната активност достигна 77,8%, което бе определено като впечатляващо участие. Според Вадефул това показва значението на демокрацията за унгарските граждани, съобщи (DPA).

Полският премиер Доналд Туск също приветства резултата от изборите, като в посланието му прозвуча и призивът: "Руснаци, вървете си у дома!".

Снимка: Reuters/Източник:www.bgonair.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внукът на Юрий Гагарин за първи път разказа любопитни неща за неговият дядо- първият човек полетял в космоса

Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.

На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.

– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?

Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.

– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?

За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.

Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.

Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.

– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?

Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.

– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?

Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.

– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?

Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.

– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?

Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.

Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.

– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?

Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.

Материал и снимка на ИА „Хабаровски край днес“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ