След новината за кончината на Янка Рупкина на 87 години си струва да се припомни една от най-тежките трагедии, белязали живота ѝ – самолетната катастрофа от 1971 г., при която загиват Паша Христова и още български артисти.„Благодаря на Господ, че съм жива!“, споделя пред „България Днес“ легендарната изпълнителка години по-късно, като признава, че и до днес не може да повярва как е оцеляла.


Инцидентът става на 21 декември 1971 г., когато група български музикални изпълнители, сред които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова и Борис Гуджунов, пътуват за Алжир. Силен страничен вятър и повреда в самолета предизвикват трагедията, при която загиват няколко български артисти.Рупкина остава жива по чудо, но с тежки изгаряния. Ръцете ѝ са изгорени до лактите, краката – до коленете, а лицето ѝ също е сериозно засегнато. Дълго време след инцидента тя няма вежди и коса.


„Винаги ще помня този ден и никога няма да забравя ужаса, който изпитвах тогава! Щастлива съм, че след тази тежка катастрофа останах жива и вече много години пея на хората“, разказва певицата.Въпреки тежките травми Рупкина не се пречупва и намира сили да продължи напред. Само дни след като излиза от болницата, тя се качва отново на самолет, за да излезе на сцена.


„Не ме е страх от самолети след катастрофата. Винаги съм обичала и продължавам да обичам да летя. Ако тогава бях останала вкъщи, щях да се съсипя и никой нямаше да помни Янка Рупкина„, категорична е тя.


Обичаната изпълнителка споделя, че всяка година отбелязва датата на трагедията като свой „втори рожден ден“, като същевременно отдава почит на загиналите си колеги.


„Над 50 години минаха, а мъката не намалява“, казва тя.


Днес Янка Рупкина остава в историята не само с незабравимия си глас, но и със силата, с която преодолява една от най-черните трагедии в българската музика.


Поклон пред паметта ѝ!



Днес България загуби една от най-обичаните си народни певици — неповторимата Янка Рупкина. Гласът й, способен да прониже душата и да прескочи континенти, остави България на световната музикална карта. Но освен с таланта си, Рупкина остава в историята и с една невероятна, почти нереална случка — срещата й с легендарния Джордж Харисън от The Beatles, който дори й предложил… брак.



„Вдигна ме на ръце, сякаш сме стари приятели“

Историята се случва в Лондон, където Рупкина гастролира с артистите от трио „Българка“. След концерт, докато още е в гримьорната, тя не подозира, че зад вратата я очаква един от най-големите музиканти на света. Когато влиза в стаята, Харисън я вижда, приближава се и – по думите ? – направо я вдига на ръце, като че ли се познават цял живот.

Той е очарован от гласа й, от енергията, от странно хипнотичния начин, по който тя изпълнява българския фолклор. Харисън започва да говори развълнувано, обсипвайки я с комплименти, които тя самата е разказвала с огромна усмивка.



„Ще се оженим! Официално!“


Те прекарват дълго време в разговори, шеги и музика. Харисън, впечатлен не само от гласа, но и от магнетичното ? присъствие, казва прословутата реплика, която тя помни до края на живота си:

„Ще се оженим! Направо ще се оженим!“

Той говори напълно сериозно, макар и с нотка артистичен хумор, а Рупкина, с типичната си непосредственост, му отвръща в същия дух. Тя не скрива, че между тях има силно привличане и топъл човешки контакт, който изненадва всички, станали свидетели.


В знак на привързаност Харисън й подарява малък музикален сувенир – предмет, който за нея остава символ на уважението му към българския фолклор. Рупкина го пази години наред и често го показва, когато разказва историята.


По-късно тя споделя, че ако животът беше дал друга възможност, тази шега можеше да се превърне в необичаен, но истински житейски завой. „Щях да се омъжа за него, ако не беше смъртта му“, казваше тя — и въпреки лекото намигване в думите, е ясно, че между двамата е имало искрена човешка близост.

Смъртта на Янка Рупкина днес затваря страницата на един необикновен живот. Но историята за това как българският фолклорен глас покори дори сърцето на един член на Бийтълс остава — като доказателство, че истинският талант няма граници, а харизмата на Янка Рупкина е била достатъчна да омагьоса дори световна легенда.



Почина един от най-великите гласове в българската народна музика - славеят на Странджа Янка Рупкина.

87-годишната певица, която дълги години бе част от "Мистерията на българските гласове", си отиде след продължителен престой в болнично заведение, където медицинските екипи се бориха за живота.

Янка Рупкина остава в историята като един от значимите посланици на българския фолклор по света.


Биография:


Янка Рупкина е родена на 15 август 1938 година, но поради трудното възстановяване на майка ѝ след раждането е записана в регистрите с рождена дата 25 август. През 1954 г. завършва средното си образование в техникум за медицински сестри в Бургас.


В семейството ѝ винаги се е пеело. Тя самата запява народни песни от малка и на 22 години печели първа награда от събора-надпяване в село Граматиково. Сред гостите на събора са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава няколко грамофонни плочи в „Балкантон“, снима много филми за БНТ. 


В много от записите ѝ се откриват варианти за съвременна интерпретация на фолклорното песенно наследство. Осъществява много модерни фолклорни проекти с трио „Спешен случай“, с композитора Димитър Пенев и с кавалджията Теодосий Спасов. Нейната песен „Калиманку, Денку“ в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява особено много швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на „Мистерията на българските гласове“.


За изключителното си вокално майсторство е удостоена с много награди:


1961 – първа награда от радиотелевизионния конкурс в Нови Сад.

1967 – първа награда в международния фолклорен фестивал в Картаген, Тунис.

1973 – награда от международния фестивал на грамофонната плоча в Братислава.

2007 – награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас.

В края на 1970-те години заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева създава трио „Българка“. Именно с трио „Българка“ Янка Рупкина печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Самостоятелно и с триото осъществява съвместни проекти със световноизвестни музиканти като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и „Трансглобал Ъндърграунд“.

Преломен момент в живота на певицата е 21 декември 1971 г. На този ден група български музикални изпълнители, между които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“, трябва да заминат за Алжир. Неправилната поддръжка на самолета обаче предизвиква тежка катастрофа, при която Паша Христова загива. Рупкина остава жива, но е с изгаряния по ръцете, за които по-късно твърди, че ѝ дават сила да лекува.

Янка Рупкина издирва и записва стотици оригинални песни от Странджанския край за БНР и Балкантон. През 2005 г. излиза албумът ѝ „Керанка“, посветен на майка ѝ, като резултат от сътрудничеството на Рупкина с холандския композитор Робърт Елмар Янка Рупкина записва много сполучливи дуети с Калинка Вълчева, Йовчо Караиванов и Добрин Коев.

През 2012 година е удостоена с високото държавно отличие орден „Кирил и Методий“.Почетен гражданин на Бургас от 2017 г.



Устата тв водеща Венета Райкова си е изкарвала прехраната с реклама на доста страни неща, когато е прохождала като модел. Тя е позирала заедно с плодове, животни и дори радиатори.

Самата Венета обаче вместо да се срамува, обича да говори за първите си стъпки като модел. Тя разказва със смях и доста носталгия за рекламата особено на радиаторите. 

Венета признава, че това е бил първият й шанс за популярност. Тогава била едва 16-годишна.

Венета разказа още, че за „култовата“ фотосесия между радиаторите е взела 250 лева тогавашни пари. „Тогава майка ми получаваше месечна заплата от 110 лева. А аз – за две щракания получих 250“, каза тв водещата.


С 10-годишна задна дата тя заявява, че като момиче била „много задръстена“ и никога не сваляла сама момчетата. Избирала кариерата и работата си пред „загубата на време“ с мимолетни връзки.


Венета призна още, че когато станала победителка в конкурса „Мини мис“ (1992 г.), била 18-годишна и… девствена. „Това може да се докаже, ако се попита момчето, с което бях по-късно за първи път“, заяви тв водещата. Паметливи обаче припомнят, че по-късно Венетка нямала нищо общо с непорочността и даже отишла на другата страна на сексуалното общуване. За нея се изписаха сума ти неща, включително и участия в голи оргии, пише БЛИЦ.



В историята на българската космонавтика има мигове, които остават запечатани не само в официалните архиви, но и в духа на едно време, изпълнено с технологичен оптимизъм. Тази рядка фотография ни връща в края на 80-те години – времето на интензивна подготовка за втория съвместен съветско-български полет по програмата „Шипка“.


На снимката виждаме четирима мъже, чиито съдби са неразривно свързани с Космоса. От ляво надясно това са:

Владимир Ляхов: Легендарен съветски космонавт, летял три пъти в орбита. По време на мисията „Союз ТМ-5“ той е командир на дублиращия екипаж, а по-късно прекарва драматични часове в Космоса при завръщането си от станцията „Мир“.

Красимир Стоянов: Българският дубльор за полета. Въпреки че не излита в Космоса, неговата подготовка е на абсолютно същото ниво като на основния екипаж. Той остава в историята като един от най-подготвените ни специалисти.

Александър Серебров: Опитен космонавт-изследовател, участвал в четири полета. Тук той е част от съветската група, подпомагаща обучението и техническата подготовка.

Александър Александров: Човекът, който на 7 юни 1988 г. стана вторият българин, достигнал звездите. За разлика от първия полет на Георги Иванов, мисията на Александров беше пълен успех, позволявайки му да работи на борда на станцията „Мир“ и да изпълни десетки научни експерименти.


Снимката улавя не официалния блясък на парадните униформи, а делника на подготовката. Четиримата са съсредоточени върху технически елементи – вероятно част от системите за оцеляване или научната апаратура, която Александров ще използва в орбита.

Това е периодът, в който България е сред водещите космически държави. Програмата „Шипка“ не е просто полет, а сложен комплекс от 42 научни експеримента в областта на космическата физика, медицина и биология, разработени изцяло от български учени.


Топлите цветове на фотографията и специфичните работни облекла веднага ни пренасят в една епоха на тясно сътрудничество и мечти за бъдещето сред звездите. Днес подобни кадри ни напомнят, че България има своето достойно място в историята на световната космонавтика.


Меню „Шипка“: Как България нахрани космонавтите със сарми и кисело мляко


Когато на 7 юни 1988 г. Александър Александров излита към орбиталната станция „Мир“, той носи със себе си нещо повече от научна апаратура. В багажа му пътуват над 20 вида храни, разработени от български учени, които променят представата за това как се яде в Космоса.


Макар Георги Иванов да е първият ни космонавт, неговата мисия през 1979 г. не успява да се скачи със станцията „Салют-6“ поради техническа повреда. Така Александър Александров става първият българин, прекрачил прага на космическия дом „Мир“. Там той не само провежда 42 сложни експеримента, но и представя на своите колеги Владимир Титов и Муса Манаров постиженията на българската кулинарна наука.


Тайната на българската космическа храна се крие в Института по криобиология и лиофилизация към БАН. Чрез процеса на лиофилизация (сушене чрез замразяване във вакуум), храната запазва 95% от своите вкусови качества, витамини и хранителна стойност, като същевременно става изключително лека и трайна (до 5 години).


За разлика от ранните години, когато храната беше предимно в тубички като паста за зъби, Александров разполагаше с истински ястия, които се възстановяват с топла вода:

Класически български вкусове: Боб по манастирски, лютеница, сарми, телешко с грах и гювеч.

Световно признатото кисело мляко: Българските учени първи успяват да създадат лиофилизирано кисело мляко с живи бактерии Lactobacillus bulgaricus, което е жизненоважно за микрофлората на космонавтите.

Ябълки, праскови, кайсии и дори ядки, обработени така, че да не създават опасни трохи в безтегловност.


България беше пионер в тази област. Нашите храни бяха високо оценени от съветските специалисти заради превъзходния им вкус в сравнение със стандартните дажби. Това не беше просто храна, а доказателство за високото ниво на родната наука. Александров често споделя в интервюта, че ароматът на българските ястия е бил истински празник за екипажа на „Мир“.




Понякога любовта не чака думи, обяснения или логика. Тя се случва внезапно, от пръв поглед – един миг, в който сякаш всичко наоколо замлъква и само сърцата знаят какво се случвa. Без предупреждение, без причина, просто среща, която променя всичко.


Именно една такава съдбовна среща бележи завинаги живота на Михаил Белчев и съпругата му Кристина. Среща, продължила повече от 40 години.


И макар днес съпругата му да се сбогува със своята половинка, едно е сигурно – тя ще съхрани завинаги любовта си завинаги.

Да се влюбиш в песента

Интересен факт, съдба или случайност е, че няколко дни преди Кристина да срещне Михаил, тя чува по радиото песента „Самота”,в изпълнение на Лили Иванова, чиито думи изключително силно я докосват. И в този момент младата актриса си задава въпроса къде са тези сантиментални мъже, които пишат толкова красиво.


И само два дни по-късно съвсем случайно попада на място, където е и Мишо Белчев. Един софийски купон, който превръща живота им в безкраен празник на любовта. И дори разликата в годините не се оказва пречка – тя е едва на 23 години, а той на 37.


По-късно композиторът признава, че се влюбва от пръв поглед в бъдещата си съпруга, впечатлен от хубостта й. А Кристина, от своя страна, е казвала, че моментално го е усетила много близък, макар и да не са се познавали.


Живот в пълно единство и хармония

„Живея с нея, дишам с нея“, споделял е убедено поетът и музикант пред камерите на bTV за съпругата си Кристина. Именно заради нея и семейството, което заедно изграждат, той е определя себе си като истински щастлив човек.


Винаги носи снимки от сватбата със себе си – последните години в телефона си. На важната церемония той носи тъмносин костюм, а Криси – рокля в червено и черно, защото именно тази комбинация отговаря на артистичната й същност.



Най-голямото щастие

Седем години след като сключват брак, Михаил и Кристина Белчеви стават родители на така дългоочаквания син. Това се превръща в най-значимото събитие в живота на двамата. „Той ни е пратен от Господ, който явно се е престарал, пращайки го“, заявявал е с гордост поетът.

Константин сега е на 29 години и е музикант е, въпреки че завършва Варненския свободен университет със специалност „Защита и управление на националната сигурност”. Двамата са баща си работят в изключителен синхрон. „Когато Косьо има някаква идея, той задължително я споделя с баща си и иска съвет. Мишо го изслушва, след което пише текста към мелодията.


Самият  Константин е споделял, че винаги се е чувствал обичано и обгрижвано дете.  „Усещането е само и единствено любов. Никой от нас не може без другия“, заявявал е той.


Михаил и Кристина подкрепят сина си не само в професионалния му път, но и в личен план. Те са изключително близки с избраницата на Косьо, с която той сключи брак в края на 2025 г. на пищно сватбено тържество.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: