До този извод стигнахме днес, на сбирката на класа. 

Когат си на 12 и имаш парче смърдящ карбид калций в джоба, няма от какво да се страхуваш. Ти си велик воин и много опасен. А аз имах и прашка на врата - още по опасна.........
Днешната младеж е БЕЗДАРНА! На тяхната забава без сълзи не може да зяпаш.
Днешните деца не са като онези. Повечето доживели до получаване на лична карта даже не са се и сбивали. Не знам, но аз на такива лична карта не бих им дала!

Тези даже не са наясно за какво крушката трябва да хвърлиш в огъня. Или на майка си дезедоранта.
Веднъж видях , как здрави катъри на по 15г, с прически и загащени панталони събираха цветенца.
А ние събирахме, не събирахме, а късахме цветя само когато спешно приготвяхме карбидна бомба / а винаги бе спешно да правим подобни бомби/. А късахме растителност за правилно протичане на реакцията, да не гръмне по рано. Големия проблем беше да намерим правилната бутилка или кутия.
Кутия, малко растение, таен ингредиент, парче карбит. Зареждаш. Хвърляш в храстите и бягаш.Чакаш.А после тичаш да провериш защо не гърми. И в този момент ТО гърми.

Нашите игри по днешните мерки бе незаконна и опасна. Тогава се считаше за нормална, ако не те хване някой.
Не знам статистиката, но понякога всичко завършваше лошо.
Тогавашните вестници не писаха за подобни неща. Само за израелската военщина.
В онези години по химия ни учеха на интересни неща. После отивахме в магазин МЛАД ТЕХНИК. Купувахме си кутия МЛАД ХИМИК и правихме бомби.

С живачен нитрат ПОСРЕБРЯВАХМЕ монета от 2ст. После в лафката се опитвахме да купим баничка от 8ст и да получим ресто 2ст които да превърнем в 10ст и така да забогатеем. Исках маратонки ПИРИН и ново колело ШКОЛНИК. Майка ми ми повтаряше че съм момиче и ще ми купи колело за момиче, а не ШКОЛНИК.
Ако пък днешните дебилчета разберат какво сме правили със селскостопанска селитра, ще онемеят. Селитрата беше търсена за нашето ракетостроене.  Искахме да сме като Георги Иванов. Имаше още и прекрасно димящи линийки. Завивахме ги в станиол. Палиш и хвърляш във входа. Ле лееееее. Шамарите довечера бяха гарантирани.
Веднъж забелязахме че на строежа до даскало от една арматура бие ток. До обед изучавахме паралелни и последователни вериги. Като би звънеца поведох бандата към строежа, да проверим знанията си на практика. Културно дете би стояло далеч от строежа и би казало на родителите си и на милиционера. В нашия клас нямаше такивва. Единия се хващаше за арматурата, останалите за ръце, а аз за оградата. Днешните органи от системата на образование биха изпаднали в амок – и правилно!.
Но тогава… оле лееее всички електролити в нас забушуваха, пионерските връзки затрепериха…… всички си останахме живи, но днес чак разбирам че е случайност.

Бе нашите игри се считаха за почтени занятия – развиващи акъла и закаляващи тялото…..
Днес всичко е стерилно и забранено. И правилно. Много от нас платиха скъпо за подобни игри.
Но да четеш морал на нас? Безполезно беше!
Та ние бяхме от сутрин до вечер на черешата.....
Децата се промениха. Вече всичко им е безинтересно. Те се разучиха да четат, творчески да мислят.Да търпят на болка и да заобикалят забраните.

Улицата и игрите не само ни раняваха, но и ни подготви за живота.
И всичко започваше от пред входа. Година след година нашата зона се разширяваше. Ние сами усещахме кое е опасно и кое е смъртоносно.

Повечето днешни деца, понякога без да са минали и малка част от НАШАТА улица, не доживяват до възраст , когато родителите им казват че е време работа да си намерят!  Ставайки от зад компютъра, те внезапно попадат в ЧУЖД свят където не могат да се съхранят!

#navsekikilometar

Щеше да е нещо така:

Първо биха скрили заплахата била тя локална или епизодична.

Но при положение че е станало ясно че срещу НРБ е използвано БИОЛОГИЧНО оръжие за масово поразяване , то ВЕДНАГА би включен огромен мобилизационен потенциал на НРБ. План създаден за всеки един случай.

След светкавично заседание на ПОЛИТБЮРО, на всички ОБКОМИ, РАЙКОМИ и ПАРТКОМИ незабавно би била спусната заповед какво и как.

Трябва да се знае че ВСИЧКИ ръководители на предприятия влизаха в тези РАЙКОМИ и ПАРТКОМИ.

Системата бе лоша като пропагнден механизъм, но уникално ефективна като контролираща система.

И този контролиращ механизъм веднага щеше да заработи на пълни обороти.

На Държавния план и МНО щеше да се даде заповед за производство на медицинска апаратура като маски и апарати за вентилация.

Това не са сложни изделия за ВПК най вече.

Всеки един завод МОЖЕШЕ да създаде подобен апарат. ВСЕКИ!

Да не говорим за маски. Завод 8-ми март и Ернст Телман, щяха да бълват маски на десет смени без да спират. Какво е една маска, която днес със свещ не може да намериш? Парче плат с ластик.

За една седмица щеше да има маски да се пакетират 9 000 000 българи няколко пъти.

А ако някой не успее да се справи с производството на маски и апаратура, то ръководството на завода ЖАЛНА МУ МАЙКА за саботаж!

А между другото къде са сега тези заводи? Костов ли да питам?

В онези години във всички училища работеха и офицери. Преподаваха НВО и ГО.

На тези уроци се учеше и как се правят маски от бинт и вата! Цвета от Кърджали го знае.

И за това в онези години училищата щяха за няколко дена да сътворят МИЛИОНИ маски, докато заводите произведат нужните количества.

В НРБ даваха жилища безплатно, но маски насила щяха да монтират на всеки, ако се наложеше.

Всяко предприятие имаше НАЧАЛНИК ЩАБ по ГО! При такава заплаха това лице ставаше ръководител веднага и разпределяше заповедите на МНО.

В НРБ редовно се провеждаха учения по ГО. Всеки знаеше какво и как да върши.

Заводите НЯМАШЕ да се спират! Всеки завод имаше нещо като поликлиника. А големите си ИМАХА болници вътре! А работниците можеха за нула време да се облекат в защитни облекла.

Всяко предприятие имаше определено място за карантина по време на подобна атака.

Всяко село ИМАШЕ здравпункт! ВСЯКО. Всеки по малък град БОЛНИЦА!

Всеки квартал в града имаше ПОЛИКЛИНИКА! ВСЕКИ! Поликлиника с линейки и ЛЕКАРИ!

Всеки район си имаше БОЛНИЦА!

При разгръщане на тази мощ държавата за няколко дена щеше да намери и НУЛЕВИЯ пациент,!

При нужда ВСИЧКИ деца щяха да бъдат изолирани ВЕДНАГА в пионерските лагери!

ПОЛИТБЮРО щеше да впрегне целия БАН, НАУКА и ТНТМ за производство на ваксина и лекарства!

Високата съзнателност на човека в НРБ и вярата че РОДИНАТА ще го защити бе уникална и подобни мерки като днешните нямаше да са необходими.

И накрая:

Цялото ръководство на ДС, ВКР и Милицията щяха денонощно да рият докато на бюрото на Тодор Живков, не се появи доклад: къде и в коя чужда лаборатория е произведен този вирус! Кой е виновен за тази биологична атака.

И ако се докажи че този вирус действително е създаден в някоя лаборатория за да ликвидира населението на НРБ то отговора щеше да е светкавичен!

Не се и съмнявайте че някъде по света щеше да има убити с чадър!

Днес, на руините е построена РБ  с НИКАКВА икономика! Корумпирана и спекулативна.

Видяхме БЕЗПОМОЩНИТЕ ефективни мениджъри какво представляват пред лицето на вируса!

Източник:#navsekikilometar

Тази година ще се навършат 56 години от откриването на Морския санаториум” Д-р Параскев Стоянов”, намиращ се между Несебър и Свети Влас

Много често сме слушали да се говори, най-вече от ръководители на държавата, че децата са бъдещето на нацията и грижата за тях е първостепенна. А ликвидирането на Морски санаториум доказа, че това са само думи, които нямат покритие. Необяснимо е това, което се случи със здравното заведение, като се знае, че децата, преминали през него, през всичките тези години не са получавали астматични пристъпи, за разлика от местоживеенето си.

На 1 октомври 2020 ще се навършат 55 години от откриването на новия Морски санаториум” Д-р Параскев Стоянов” между Несебър и Свети Влас. Официално и тържествено е открит на 1 декември 1965 година от тогавашния министър на здравеопазването д-р Кирил Игнатов. Тази изключителна социална придобивка с национално значение, бе дело, преди всичко на Санаторно Курортно управление към Министерството на здравеопазването, на Окръжния народен съвет Бургас и с определен принос на ръководството на град Несебър.

Създаден е, като санаториум за малокръвни деца, още през 1905 година край Варна под ръководството на д-р Параскев Стоянов. За първи път той полага началото на лечение, чрез използване на слънцето, въздуха и главно морето, основно против „жълтата гостенка” туберкулозата. Съобразно измененията на здравната обстановка в страната тогава, санаториума непрекъснато обогатява профила си, като обслужва и възрастни, но усъвършенства първоначалният си профил.През 60 –те години на миналия век, вече материалната му база застарява, развитието на стопанския туризъм край Варна „ притиска” съществуването му и възниква идеята за преместване на друго место. Специалистите курортолози, преценяват, че най подходящо е местото между село Влас и Несебър, където щастливо се съчетава слънцето с планинския въздух, който като из някой улей се смесва с морския и обгрижва морето.

Строителството на новата площадка започва през 1963 година от СМК Район Курортно строителство Несебър. Първият етап на детските заведения е готов през втората половина на 1965 година. И ето: На 1 октомври 1965 година 5 автобуса, тридесет линейки , 120 деца и многоброен персонал пристигат в новите сгради на готовите блокове на ІІІ -то и ІV-то детски отделения. Посрещнати са от малък, все още необучен, но ентусиазиран персонал.

Продължава строителството и на останалите отделения. През февруари 1966 година тук се преместват и отделенията за възрастни. Новото заведение заработва С пълен капацитет. В този си капаците то разполага с 438 легла с 2 възрастни, 2 детски ортопедични и 2 детски белодробни отделения , санаториално основно училище до VІІІ клас ,3 жилищни блока в чертите на санаториума и 2 в гр.Несебър,кухненски блок и столови, ремонтна работилница, обширен и озеленен парк, извоювана прекрасна плажна ивица…С новото си местоположение, съвременни условия за работа, с отличните си резултати по лечение и обучение на децата Санаториума получи голяма популярност в страната като социална придобивка.

Допринесе Несебър да натежи още повече като най- големия национален курорт и почивно дело. Допринесе за подобряване здравното обслужване на населението от общината, много хора от Св.Влас и Несебър намериха приложение на своя труд. С него се обогати и разнообрази с различни специалисти и високо квалифицирани кадри града.

Колектива участва в обществения и културен живот , организирана бе разнообразна културно масова дейност сред колектива и пациентите.Постижения се дължат на високо квалифицираните кадри и тяхната съпричастността към хипократовата клетва. Тук на първо место трябва да подчертаем изключителната роля на ветерана на санаториома и създателят му тук у нас главен лекар, доктор Христо Сунгарски до 1972 г. Той прояви неимоверно делови организаторски качества, изключителен творец- стопанин при създаване на пълноценни условия за функциониране на този специфично сложен рехабилитационен център.

Признателност към следващите главни лекари Зорка Селиминска до 74 , Вячислав Куртаков до 81, Виолета Йовчева до 91, Асен Върбанов до закриването му. Признания към огромния лекарски, медицински, рехабилитаторски , санитарен и обслужващ персонал.
Училището към санаториума функционира при специфичните условия и заболявания на децата още с откриването му тук. Признателност към първия директор Неделчо Богданов и следващите Радка Пеева, Красимир Косев и Тянка Маринова до закриването му, към близо четиридесетия учителски и възпитателски колектив.


Признателност към сектор административно стопанска част, който се грижи за функционирането на това голямо стопанство и материална част, нейното поддържане.Това са господата Куминков, Петрохански, Ламбов, главните счетоводители Желев, Петров, Ерменлиев, завеждащ културно масовата дейност Иван Дерменджиев и др.


Днес Морски санаториум не съществува. Години след промените бе приватизиран, дейността му е занемарена, затихваща и прекратена. На неговата територия бе изграден мощен хотелски комплекс, но лечебно рехабилитационна дейност няма.

Да си спомним с добро и признателност към всички бивши кадри на Морски Санатариум „Доктор Параскев Стоянов”! .


Трагично убитият в катастрофа журналист оставя две сирачета.
Милен Цветков, който загина навръх Великден в жестока катастрофа на бул. „Черни връх“ в София, предрекъл в детайли смъртта си в свое интервю при неговия колега и приятел Даниел Петканов. Най-яркият тв журналист, който почина едва на 53-годишна възраст вследствие на тежките си наранявания, признава неотдавна пред Петканов, че не се страхува от смъртта, но не иска да умира, пронизан от ламарини.

„Не се страхувам от смъртта, ние сме си говорили с теб по този въпрос. Стига да не е болезнена, въпреки че, разсъждавайки във връзка с някои случаи и изобщо с някакви неща, които прочетох, дори в най-ужасяващите моменти, то е измислено. Ти имаш такъв приток на адреналин в организма, че той сам се обезболява. При всички положения обаче не ми се умира между някакви ламарини, ей така“, казва Цветков пред Даниел Петканов, междувременно показвайки с жестове какво би се случило с него, ако катастрофира. Страховитото пророчество на Милен от интервюто му се сбъдна и той почина именно по толкова жесток начин.

Новината за кончината му потресе семейството му. Черната вест завари първата му съпруга Йордана, която всъщност е единствената жена, която Милен отвежда до олтара, в Холандия. От години бизнес дамата живее и работи в Хага, като при нея е и тяхната дъщеря Калина – първородното дете на журналиста. Девойката завърши училище в Страната на лалета през 2014 г., а после взе и диплома за висше образование пак там. Макар да живееха разделени, с баща си Милен бяха изключително близки и той често пътуваше на гости при нея в Хага, а през лятото тя си идваше в България, за да обикалят къмпингите по родното Черноморие заедно и да карат сърфове.

Сираче остава и второто дете на тв водещия – 8-годишният му син Боян, който е плод на любовта му с дългогодишната му приятелка Ивета Гоцова, с която се разделиха окончателно през 2015 г. Масажистката, която бе с 20 години по-млада от бащата на детето си, също не била на себе си след трагедията. Макар с Милен в последните три години да живееха разделени, двамата имаха чудесни отношения и си разпределяха грижите около общото им дете поравно. Малкият Боян често оставаше при своя баща, а Милен редовно можеше да бъде забелязан да кара колело със сина си из софийските паркове, да го води в мола и в детски центрове с игри.

В скръб потънаха и всички негови бивши и настоящи колеги, редица актьори, певци, политици, които през годините са били негови гости в легендарното му предаване „Часът на Милен Цветков“.

Журналистът е роден на 30 юли 1966 г. в София. Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на слепи. Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“. През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“.


Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“. През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване – „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на „Биг Брадър“. От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир.

През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. Създава сайта zanachalo.com. Няколко месеца по-късно води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия. Завръща се в БНТ през есента на 2010 г., където води предаването „Екип 5“ – проект, завършил в началото на 2011 г. На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. През пролетта на 2020 г. той стана водещ в новото предаване „Алтернативата“ по ТВ1, а последният епизод записва само два дни преди да почине.

Милен Цветков, който загина при тежката катастрофа, станала навръх Възкресение Христово край столичен търговски център на бул. "Черни връх", е дългогодишен журналист и телевизионен водещ.

Роден е на 30 юли 1966 г. в София. Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на слепи. Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“.

През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“. През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес.

През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър. От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир.През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. Създава сайта zanachalo.com. Няколко месеца по-късно води сутрешното предаване „Събуди се с EBF" по едноименната телевизия. Завръща се в БНТ през есента на 2010 г. където води предаването „Екип 5“, проект завършил в началото на 2011 г.

На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. От 18 август 2014 г. „Часът на Милен Цветков“ се мести от следобедния пояс късно вечерта - започва в 23:45 ч., от понеделник до петък.

На 16 август 2018 Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. През пролетта на 2020 г. стана водещ в новото предаване „Алтернативата“ по ТВ1.Милен Цветков е разведен. От брака си има дъщеря, Калина. На 7 август 2012 г. на Милен Цветков му се ражда син на име Боян от тогавашната му приятелка Ивета.

Казваше, че българският народ ще оцелее, защото е хитър, споделя д-р Здравка Методиева
Д-р Здравка Методиева, снаха на Ванга, коментира в тв интервю дали пророчицата е казвала, че ще се появят нови зарази и забравени болести, когато настъпи дата с пет двойки.

„Аз не помня точно тези дати, не помня точно и да е казвала названието коронавирус, но много добре си спомням, когато каза, че ще се появят нови болести, които ще поставят на изпитание човечеството за неговото бъдещо съществуване. Ще се появят такива болести, от които хората ще умират като мухи по улиците. Ще се поразяват мозъкът, сърцето, белите дробове и много бързо ще се развиват“, обясни Методиева.

„Казваше обаче – не се страхувайте, в страх не се живее. Българският народ е хитър и ще намери начин да се спаси. Той е находчив, умен и е оцелявал в много войни и кризи“, допълни близката до Ванга жена.
Методиева смята, че с името на Ванга се спекулира често в подобни кризисни ситуации. „Има и такива случаи. Говорят хора, които не са били толкова близки с нея, и такива, които не са се срещали с Ванга. Оттам идват дезинформацията и измислените неща“, каза тя.
Д-р Здравка Методиева е снаха на Ванга и живее с нея 22 години – от 1974 до смъртта на пророчицата през 1996-а. През това време е омъжена за Димитър Вълчев – осиновен син на Ванга. Двамата се развеждат през 2000 г. по взаимно съгласие. Здравка Методиева е завършила Медицинската академия в столицата и продължава да работи като лекар. Владее четири езика. Автор е на книгата „Ванга, каквато я познавах“.

„Ванга беше позитивен човек, излъчващ енергия, дисциплина. Спеше много малко. Лягаше късно вечер, събуждаше се много рано – в 4 часа, и вече в 5 бе започнала да гледа, започваха сеансите. Приключваше сеансите и заминаваше за Рупите, където я чакаше друга тълпа от хора – и там продължаваше да гледа. Движеше се из къщата свободно, нямаше нужда от придружител. Но когато се преумореше след сеансите, се блъскаше в стените, хващаше се за парапетите, търсеше опора, за да се прибере в стаичката, за да почива. Особено в последните си години, когато виждаше края на живота си, тогава още повече се натоварваше, за да е полезна на още повече хора, за да събира пари за черквата, да може да я довърши…

Но вече беше болна, изтощена. Имаше рак в четвърти стадий, когато завърши черквата. Всички тези неприятности около освещаването ѝ, а и след това всъщност я довърши. Ванга видя собствената си смърт, собственото си погребение, дори видя кой колко ще плаче за нея. И ми даваше съвети, успокояваше ни кой как да се държи след нея. Това е феноменалното в нея – предсказваше до последния си миг, не се щадеше“, спомня си д-р Методиева./Ретро.бг/

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ👇

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623