Животът в снимки на един бивш президент

Георги с родителите си и баба си минути преди да постъпи в казармата.

Георги Първанов бил любимото дете на бабите в пернишкия квартал „Рудничар“. Родителите му – Мария и Седефчо, работили почти денонощно в машиностроителния завод „Струма“ и бъдещият държавен глава отраснал в комшийската къща. Той още бил признателен на леля Стефка, която го поела от бебе.

Когато проходил и проговорил, малкият Георги сам изявявал желание да й ходи на гости, защото от цялата махала само тя имала телевизор. От сутрин до вечер Гошко, както го наричат най-близките му роднини, гледал предавания и за деца, и за възрастни. Наизустявал съдържанието им отведнъж, а после го разказвал на другите баби от улицата. Понякога се случвало дори да заспива в чуждата къща, а родителите му по тъмно идвали да си го вземат и го пренасяли на ръце до неговия креват.

В Перник им се носела слава на големи купонджии, а баща му Седефчо винаги забавлявал компанията с вицове и песни. От майка му Мария всички имали страх, защото била силна жена и управлявала кран наравно с мъжете. За пръв път качила Георги на огромната машина още като бебе. Въпреки че била строга, най-много плакала, когато го изпращала в казармата.

Службата му в поделението „Ломски форт“ била тежка, а старшините много го юркали. Съказармениците му разказват, че тогава бъдещият главнокомандващ армията разпускал, слушайки „Бийтълс“, въпреки че бил отявлен русофил. Момичетата оттогава много го харесвали заради гъстата му черна коса, но на свиждане не му отишла нито една от обожателките.

С настоящата си съпруга Зорка се запознали на студентски купон, а тя обичала да се шегува, че не си спомняла кога е било, защото изкарала целия си живот с него.

АБИТУРИЕНТ 

Като абитуриент с баща си Седефчо (вляво), който макар контузен, е във вихъра на купона.

СЕМЕЙСТВО

Мария и Седефчо Първанови на банкет. Седефчо танцува бос в средата на дансинга.

ОБОЖАТЕЛКИ 

Младият Георги станал любимец на жените заради стройната си осанка и гъстата черна коса.

СЪПРУГАТА 

Зорка поздравява съпруга си със спонтанна целувка, след като е обявен за Мъж на годината през 2003 г.

КЪМПИНГАР

Август 2009 година. Първанов пали огън в местността Трещеник над Якоруда, където всяка година от запознаството си със Зорка се отбивали след поход в Рила.

НА ПРОТЕСТ

Първите стъпки в политиката прави, участвайки в акция срещу НАТО.

И ЛОВЕЦ СЪМ, И РИБАР СЪМ

Ловът е голямата страст на бившия президент.

ДЯДО И ВНУЧЕ

С внук си Жорко, който е кръстен на него, изучават екзотиката на фауната.

В ДЕСЕТКАТА

Весела Лечева го запалва по стрелбата.

АДРЕНАЛИН

Георги и Зорка всяко лято се надбягват с джетове във Варненския залив.

КУМИР

Покойният Николай Добрев му е пример в политиката и в живота.

ВОЙНИК 

Снимка за спомен преди уволнението.

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато Лили Иванова даде автограф на Майкъл Джексън

 

Лили Иванова издирва снимка от автографа, който дала на младия Майкъл Джексън през 1973 г.  Двамата се засекли на фестивала „Ямаха“, където българската прима много впечатлила Джако и тогава той направил нещо нетипично за него – поискал автограф от изпълнителката на „Панаири“. Знае се още, че Лили издирва и други снимки, които не притежава. Предполага се, че наследниците на Генко Генков – създателят на „Златният Орфей“, имат някои от тях и най-вече тази как Лили дава автограф на Джексън, пише Телеграф.

Тези дни Лили Иванова продължава да пуска снимки от свои изяви. Тя публикува във фейсбук няколко фотоса от първото си участие в Япония. Снимките са направени преди 50 години в Токио. Годината е 1970-та. Лили с Иван Пеев и оркестър „Черните перли“ (на английски го превеждат като „Тъмните перли“) е поканена да участва в световното изложение в Осака, което минава под мотото „Прогрес и хармония за човечеството“.

Лили и българите дотолкова впечатляват японците, че те решават да ги поканят за серия концерти не само на експото в Осака, но и по клубовете и няколко зали в Токио. Без скромност или пък с излишен патос, но по това време Лили е може би най-добрата певица на планетата и японците го оценяват. Справка в „БГ естрада“ сочи, че на концертите в Токио през 1970 г. Лили изпълнява шлагерите си „Море на младостта“, „Събота вечер“, „Боянският майстор“. Пее и Bang! Bang! на Нанси Синатра, като японците са въодушевени и твърдят, че го прави много по-добре от оригинала.

Но все пак перлата в короната на всеки един концерт на Лили в Япония е „Камино“. Публиката е в екстаз и не спира дълги минути да ръкопляска. В тези години Лили е истинско чудовище на музиката и мачка всички около себе си, карайки ги да изглеждат като незабележителни животинки, спомнят си БГ музиканти.

Три години след 1970-та Лили отново пак е в Токио да пее. Този път с Тончо Русев. За фестивала „Ямаха“ искат Йорданка Христова, избират я по прослушани плочи, които българската страна им изпраща. Тогава Тончо Русев написва за Йорданка песента „Панаири“. Но пък Лили си харесва толкова много този бъдещ шлагер, че решава да си го присвои. Има различни версии какво и как се случва, но в крайна сметка не Христова, а Иванова отива в Токио да пее „Панаири“.

Лили Иванова събира старите си снимки на дигитален носител. Към края на годината примата смята да издаде луксозен албум с тях. Тя е наела екип, който да й дигитализира фотосите и да подготви албума. Проектът е най-амбициозният досега, който Лили е правила в техническо отношение. У нас такъв няма аналог, а и по света подобни неща са изключителна рядкост. Предвижда се Лили да направи и цялостна мултимедия, като включи наградите си в нея, твърдят запознати.

Източник:hotnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина красивата актриса, звездата от Шатовалон

Френската актриса Шантал Нобел, запомнена като една от най-ярките телевизионни звезди на 80-те години, е починала на 77-годишна възраст. Със своята елегантност, характерна прическа и силно екранно присъствие тя оставя траен отпечатък в историята на френската телевизия.

Нобел придобива огромна популярност с ролята си на адвокатката Флоранс Берг в сериала „Шатовалон“, излъчван по френската телевизия Antenne 2.

Продукцията, често сравнявана с американския хит „Далас“, се превръща в истински феномен, привличайки близо 14 милиона зрители. Историята, изпълнена с интриги, властови борби и политико-финансови конфликти около вестника „La Dépêche républicaine“, променя представите за телевизионните драми във Франция. Заглавната песен „Puissance et gloire“, изпълнена от Ербер Леонар, също се превръща в голям хит.Кариерата на актрисата обаче е прекъсната драматично в разгара на успеха ѝ. През 80-те години тя попада в тежка автомобилна катастрофа край Траси-сюр-Лоар. Автомобилът – Porsche 924 Carrera GT – е управляван от популярния певец Саша Дистел, след участие в предаването „Champs-Élysées“.

По това време Шантал Нобел е на 37 години и е майка на две деца – Александра и Ан-Шарлот. След инцидента лекарите дават тежка прогноза, че тя може да остане инвалид за цял живот. Този момент бележи рязък край на нейната възходяща кариера, а планираният втори сезон на „Шатовалон“ така и не е реализиран.

Освен в този сериал, Нобел участва и във филми като „Le Permis de conduire“ и „Tout le monde il est beau, tout le monde il est gentil“, с които допълнително затвърждава присъствието си в киното.

След катастрофата актрисата се оттегля от публичния живот, което поражда множество слухове през годините. В действителност обаче тя намира опора в семейството си. В интервю за Europe 1 тя споделя, че живее спокойно и щастливо, далеч от светлините на прожекторите. До нея остава съпругът ѝ Жан-Луи Жулиан, който я подкрепя неотлъчно. Последиците от травмите я принуждават да се придвижва с бастун или с негова помощ.

Макар че през годините е изразявала желание да се върне към актьорството, това така и не се случва. През 2010 година тя признава, че е приела съдбата си, оставяйки зад гърба си гнева и разочарованието.

Шантал Нобел ще бъде запомнена не само като талантлива актриса, но и като жена, преминала през тежко изпитание с достойнство и сила.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дуетът на сцената и в живота

Стефка Берова и Йордан Марчинков са сред най-разпознаваемите и обичани дуети в историята на българската естрада – не само заради песните си, но и заради факта, че зад сценичния образ стои истинска житейска връзка. Те са от малкото артистични двойки, при които любовта не е била декор, а реална основа на съвместното творчество.

Стефка Берова е родена на 3 май 1942 година в Сопот. Още в ранните си години проявява интерес към сцената и изкуството, което закономерно я отвежда към актьорската професия. Тя завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), специалност актьорско майсторство, и започва професионалния си път в драматичния театър. Работи на сцените във Велико Търново и Варна, а по-късно и в Народния театър „Иван Вазов“. Театралната й подготовка, чувството й за драматургия и изразителното сценично присъствие по-късно се превръщат в едно от най-силните й оръжия и в музиката.

Йордан Марчинков е роден на 7 декември 1944 година в София. За разлика от Берова, неговият път е изцяло музикален. Той завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където изгражда стабилна вокална и музикална култура. Още в началото на кариерата си се откроява с дисциплина, усет към ансамбловото пеене и способност да работи в дуетна форма – качества, които по-късно ще се окажат решаващи за успеха на общия им проект.

Пътищата им се пресичат в период, когато и двамата вече търсят своето утвърждаване.

Срещата им първоначално е професионална, но бързо прераства в лична връзка, която естествено намира отражение и на сцената. Между тях се появява онова трудно обяснимо съчетание от хармония и емоционална близост, което публиката усеща още при първите им съвместни изяви. Те не „играят“ близост – тя е реална и лична, а сцената просто я усилва.

Когато оформят дуета си през 70-те години, те вече са двойка и в живота. Това придава на изпълненията им особена искреност – песните звучат като разговор между двама души, които се познават дълбоко и споделят общ свят. Успехът идва бързо, а заедно с него и огромното натоварване. Концертният им живот е изключително интензивен – стотици участия годишно, непрекъснати пътувания, записи и турнета в България и зад граница. Домът им често е временен, а личното време – оскъдно, но въпреки това те дълго успяват да съхранят баланс между сцената и семейството.

Раждането на дъщеря им Косара Марчинкова е едно от най-важните събития в съвместния им живот. Тя се появява във време, когато популярността им е в своя апогей, а ангажиментите – непрекъснати. И двамата родители се стремят да бъдат пълноценна част от нейното израстване, въпреки динамиката на професията си. Косара расте в атмосфера на музика и изкуство, но съзнателно е държана далеч от публичността. Родителите й не я превръщат в част от сценичния си образ и я пазят от натиска на известността, като за тях тя остава преди всичко дете, а не продължение на кариерата им.

С времето натрупаната умора, различията в характерите и постоянният съвместен живот – и професионален, и личен – започват да оказват влияние върху отношенията им. Краят на 80-те години носи и дълбоки промени в културната и обществената среда, което допълнително усложнява ситуацията. Раздялата им идва без гръмки скандали и без публични обвинения. Тя слага край както на брака им, така и на дуета – по-скоро като тихо отстъпване от една обща сцена, отколкото като рязък разрив.

След раздялата двамата поемат по различни пътища, но остават свързани чрез общото си минало и чрез дъщеря си. Стефка Берова продължава активната си творческа дейност, носейки със себе си опита и популярността, натрупани през годините на дуета. Йордан Марчинков постепенно се отдръпва от активния музикален живот и избира по-спокоен и личен ритъм на съществуване. Въпреки дистанцията, уважението помежду им остава, а споменът за съвместните години не е заличен.

Днес дуетът на Стефка Берова и Йордан Марчинков се помни не само чрез конкретни песни и отличия, а като символ на време, в което сцената и животът често са били едно цяло. Историята им е разказ за любов, споделено творчество, всекидневни компромиси и неизбежни раздели, а присъствието на дъщеря им Косара придава на тази история човешка дълбочина, която я прави истинска и разпознаваема и за днешната публика.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиец осъден доживот пред “Ничия земя”: “В затвора е 1000 пъти по-добре, хората навън умират. И насила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

Нов разговор с Михаил Лещарски в “Ничия земя” отново разтърси зрителите. Осъденият на доживотен затвор без право на замяна за едно убийство, но подозиран за още, този път твърди, че е напълно невинен.

Припомняме, че в два епизода през 2020 г. бе излъчен специален проект, реализиран съвместно с криминалния психолог Тодор Тодоров, който влезе в затвора и разговаря с Лещарски. Тогава той призна за още няколко убийства. Днес обаче версията му е коренно различна.

Въпросите остават –- защо променя твърденията си, защо отрича думите си, заснети с няколко камери, и защо вече говори за пари?

Самият Лещарски не крие, че се чувства добре зад решетките:

„Значи изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Досега, ако бях навънка, да съм умрял 100 пъти! Или да са ме гръмнали някъде, или да съм се пребил с кола. Можеше да не съм жив, а ето че съм.”

Той дори сравнява живота си с този на свои връстници:

„Аз съм жив, а моите набори масово са под земята.”

Лещарски описва ежедневието си в затвора като напълно задоволително:

„Сред живите съм, в затвора съм, но съм добре! Ама съм много добре! Ям каквото искам, спя когато искам, рисувам по всяко време, имам телевизия и радио… всичко имам! Полицаите се държат добре с мен и аз с тях.”

Той е категоричен, че не желае помилване:

„Не искам помиловка. Навън нищо не мога да работя, на 67 съм! Къде ще ида? Как да не ми е добре тука?!”

И завършва с най-шокиращото си признание:

„В затвора е 1000 пъти по-добре от навън, хората навън умират. И на сила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

С доза цинизъм Лещарски добавя:

„Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка.”

Така интервюто в „Ничия земя” повдига още повече въпроси около личността и думите на един от най-противоречивите затворници у нас.

БГ днес

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Фаталната българка, която преди 18 години бе най-добрият модел на Европа а голямата и любов загива пронизан от куршуми

През последните години сякаш все по-рядко чуваме името на Цеци Красимирова. Някога, тя бе сред водещите топ модели у нас – и бе добре познато лице от рекламите и модните подиуми.

Около Цеци се шумеше много и по отношение на личния й живот и често бе свързвана с имената на редица популярни българи. Но през 2010 г. тя внезапно реши да напусне България – и до днес дели времето си между родната страна и Испания.

И предпочита уединения начин на живот. Преди две години призна, чрез публикация във Facebook, че се е развела със съпруга си милионера Майкъл Струмейтис, с когото сключи брак през 2019 г.

Оттогава насам Цеци развива собствен бизнес. Разработва кремове и интимни гелове на базата на конопа, създадени с мисъл за автентична грижа и хармония с природата.

В профила си в Instagram Цеци често споделя новите продукти, които са разработвани с помощта на специалисти технолози.

Когато не е заета с козметичния и бранд, 45-годишният модел е отдадена на грижи за своите котки. Признавала е, че са нейна голяма страст и дори мечтае един ден да създаде приют за бездомни котки, защото тези институции според нея не са толкова много, колкото приютите за кучета.

Преди няколко месеца се похвали с най-новото си попълнение – белия пухкав котарак Аполо, към чиято снимка написа: „Ново бебе у дома“.

Цеци е на етап в живота си, в който с чиста съвест може да се грижи преди всичко за своите котки – дъщеря й Джудит е вече пораснало момиче и има свой собствен път.

Коя е Цеци Красимирова.Рождена дата: 24.01.1980

Цеца (по-известна като Цеци) Красимирова Петкова е родена на 24 януари 1980 година в Мездра. Хубавицата е зодия Водолей. Още като ученичка се мести в Елин Пелин, за да се запише в местното в хореографското училище. „В града всички ме познават“, смее се днес манекенката. Забелязват я и от агенция „Визаж“. На 17 г. се явява на конкурса „Мис Шопкиня“ с фамилното си име. Записана е като Цеци Петкова. Печели безапелационно. В журито е и писателят Дончо Цончев. Още същата година е избрана за най-добър модел на България. Най-добрият модел на България за 1997 г. признава, че едва 10-годишна е усетила първия досег с модата.

Тогава красивото дете Цеци е записано на курс за модели, който постепенно възпитава на дисциплина и отговорност манекенката с котешки очи. След като е обявена за най-добър модел на България, красивата нашенка отива на конкурса най-добър модел на света, в който се състезава за приза с още 80 претендентки за короната. Неочакваното се случва – Цеци Красимирова става най-добрият модел на Европа за 2007 година. Модни агенции от Италия и Франция я затрупват с предложения за работа. Но тя решава, че детето, което е на път, е по-важно от кариерата й. Тогава Цеци е едва на 18 години. Ражда дъщеричката си Джудит. „Тя ми е одрала кожата“, радва се Цеци. Днес малката е висока почти колкото нея.

По-късно се разделя с бащата на детето, но си остават приятели и заедно се грижат за отглеждането му. Напълнява близо 30 килограма след раждането. Никой не може да си представи, че някога ще се върне на модния подиум. Цеци обаче може. Прави всичко възможно. Смъква излишните килограми само за два месеца и половина. Единствената й храна са ябълките. Пие по 3-4 литра минерална вода. Блъска във фитнеса от зори. Завръща се победоносно на модния подиум. С перфектните мерки 90-61-91 и височина от 1.77 см българският топмодел работи както в България, така и в чужбина.

“Мъжко момиче, което все се бори сама с живота, непредвидима, избухлива, интересна, фрапантна, жената­ вамп, жената хиена, буен нрав, силен характер“. Така шефката на агенция Визаж Евгения Калканджиева определя Цеци Красимирова.

Цеци Красимирова се оказа на фронта на войната в престъпния свят, на площад Дам в Амстердам, където застреляха Косьо Самоковеца, а тя самата беше ранена в главата от същия куршум. Зловещото парче остава в кухината под едното й око. Докато фаталната жена се бореше за живота си в болница в Германия, в България се чуваха насмешливи подмятания.

Косьо Самоковеца за Цеци е голямата любов. „Да. И каквото и да говорят сега за него, за мен той ще си остане един от най-невероятните мъже, с които съм била. Той ме научи как да бъда силна и да не се огъвам пред трудностите. Той често обичаше да казва: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен!““, разказва тя пред пресата. Куршумът удари нея, но отприщи и канонада от думи.

Личният живот на топманекенката винаги е бил коментиран. Все я свързват с имената на известни персони. Скандалите се редуват един след друг. Клюката я сочи за любовница на малкия Маргин, който я завел навремето във Визаж, на Георги Илиев, на бившия нападател на Левски Георги Иванов. Наравно с любовта си към ревютата, обучението на млади модели и грижите за дъщеря си, Цеци намира време и за любимото си хоби – танците. Многолики като лицето й са страстите на красавицата – грижа за домашния уют – апартамент над салона на Мая Илиева на Патриарха, наравно с увлечението по екстремни спортове.

Източник:ladyzone, slava.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ