В памет на човека, който направи GSM-те у нас достъпни за всички

Легендарният футболист и ръководител на ПФК Левски Наско Сираков (отляво) и бившият президент на клуба Владимир Грашнов (отдясно) в момент на радост от спечелването на шампионската титла на България през 2000 година

25 години от смъртта на бизнесмена Владимир Грашнов – човекът, превърнал Мобилтел в технологичен лидер в областта на мобилните комуникации.

Той е син на бившия строителен министър Марин Грашнов. Завършил е Технически университет в София, специалност Технология на машиностроенето. В средата на 70-те години участва в строежа на злополучния завод Червена могила край Радомир. След това е работил е в Завода за тежко машиностроене в града, а по-късно става представител на Техноимпекс в Либия. 

Грашнов е влиза в управата на Мобилтел през 1997 г., след като бившият собственик Красимир Стойчев продава GSM-оператора на Майкъл Чорни. По това време телекомът има съвсем малко абонати и поддържа изключително високи цени на услугите. До началото на 2001 г., период през който той бе председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Мобилтел компанията увеличи многократно абонатите си и GSM услугите станаха много по-достъпни. Компанията успя да излезе пред конкурента си на пазара по това време Мобиком.

Освен това Грашнов бе председател на съвета на директорите на дружеството, издаващо в. „Стандарт“ в най-силните му години. Бе президент и на футболен клуб Левски.

По времето когато е шеф на „Мобилтел“ е идеологът на изкупуването на акциите на Левски през 1998 г., Тогава отборът е собственост на Томас Лафчис и преди началото на футболния сезон „Мобилтел“ става генерален спонсор на сините и според рекламния договор трябва да осигурява по 200 хил. германски марки годишно. Парите обаче са похарчени още до края на 1998 г. и Лафчис е принуден да помоли за допълнителни средства. Срещу солидна сума Левски преминава под оперативното управление на Владимир Грашнов, който облича с доверие своя добър приятел Наско Сираков.

Тогава започва един от най-паметните периоди за „сините“. Сираков разполага с пълните правомощия за селекцията и огромна подкрепа от Владимир Грашнов.

Президентът дори не се замисля да извади умопомрачителна сума за заплатата на европейския клубен шампион с Цървена звезда Люпко Петрович. За сравнително краткия период начело на клуба той полага основните на европейски тип управление и резултатите не закъсняват. Още през сезон 1999/2000 година е постигат дубъл с титлата и купата на България, а на следващата година е записан нов шампионски сезон. Скоро обаче здравословното му състояние го принуждава да се оттегли от управлението на клуба.

Освен като президент на Левски, Грашнов бе свързван с много благотворителни дейности, подпомагайки театри, църкви, манастири и други.

Личният му живот е достоен за холивудски сценарий. Бил е женен 3 пъти – за първата Мис България Бранимира Антонова, Вили Вутова и бизнес дамата Лора Виденлиева.

Грашнов има една дъщеря – Мария Грашнова.

Отиде си на 9 октомври 2001 г. в София, месец преди да навърши 49 години. Той издъхна от левкемия едва на 48 години в Правителствена болница.

Личната история на Владимир Грашнов е достойна за роман и екранизация. Татко му Марин бил комунистическо величие, но не и любимец на Тодор Живков. Въпреки респектиращата му биография на бивш партизанин Тато разкарал Грашнов-старши от ЦК, защото го заподозрял, че подготвя заговор за свалянето му от власт. Назначил го за посланик в Египет, а на 54 години го пенсионирал.

Старите Грашнови посрещнали на нож идеята за сватба на сина им с Бранимира Антонова. „Ще учите, ще дружите, пък после ще видим!”, отсякла майката. Марин бил още по-категоричен: „Аз син за женене нямам!”. Тръпката на младите обаче била толкова силна, че не съществувало нещо което можело да ги спре. За да се ожени за избраницата си, Владо избягал от дома си и потърсил убежище в Троянския манастир. Любовта му към Бранимира не изтраяла дълго. След няколко години пътищата им се разделили.

Впоследствие той се венчава за Величка /Вили/ Ватева. Тя завършва международен туризъм – първите курсове на “Балкантурист” във Варна. Започва работа в хотел “Рила” като администратор. Изкарва 10 години в системата на “Балкантурист” и 10 – в авиокомпания “Балкан”. След това заминава с Владимир Грашнов за Либия, където е секретар в Търговския отдел на българското посолство. След развода с Владо прави фирма за мода и шоубизнес, участва в създаването на дамски бизнес клуб “Етерна”, мениджър е на хотел “Замък Хранков”. През 2001 г. създава собствена туристическа агенция “ENG TRAVEL”. С днешна дата бизнесдамата е преместила дейността си в Рим, където се занимава и с мода. Живее с приятеля си в малък курорт до италианската столица.

След развода им направил своя съпруга и оправната бизнесдама Лора Видинлиева.

Навремето Видинлиева взима решението да се омъжи за Грашнов само за 5 минути. Бракът им продължава 15 години, до смъртта на бизнесмена. Тези три петилетки са най-хубавият, но и най-тежкият период в живота на Лора. Тежък, защото на финала му мъжът й е съсипан от болестта, а госпожата не може да стори нищо, за да облекчи страданията му. „Да видиш човек, когото обичаш и с който сте живели в пълна хармония, да гасне пред теб… И да разбираш, че той ти се доверяма напълно и се надява, че ти си силен и можеш да му помогнеш… Жестоко е! Не мога никога да го забравя”, признава Видинлиева, след като Грашнов си отива от скоротечния рак.

След кончината на съпруга си вдовицата първоначално решила да си запази негова ДНК проба. Адвокатите й обаче я посъветвали да не го прави. Те знаели какъв плейбой е бил Грашнов и се съмнявали да не се появи някой, който да претендира, че му е син. ДНК-пробата можела да докаже роднинска връзка с евентуалния мераклия за наследството и така да ощети Видинлиева. Затова в крайна сметка тя просто кремирала трупа.

Лора Видинлиева е известна на БГ елита още от времето на соца, а сред обикновените хора стана популярна, когато съпругът й Владимир оглави „Мобилтел”. Именно тогава медиите огласиха личната й история, достойна за екранизация в немски сапунен сериал ала „Гулденбургови”.

Една от най-богатите българки се оказа подхвърлено дете, чието име било първоначално Снежа. 4-годишната сладурана била зарязана мокра и зъзнеща в коридора на централна софийска кооперация, където живеели доста бездетни семейства. По онова време имала акцент на девойче, расло в крайна мизерия в покрайнините на София. Малката била осиновена от болнавата еврейка Сузи Барух и нейният съпруг Митко – много добър китарист от Сливен. Истинските й родители така и не я потърсили и дори и днес не е ясно кои са. Когато осиновителите й се развели, я дали в пансион. Бизнесдамата не помни нищо радостно от онези години в приюта – само „дрехи с печат и едни обувки на пет души”.

На 18 години бъдещата мултимилионерка се оженила за италианец. Напуснала България и след време подхванала първия си бизнес в страната с формата на ботуш. Междувременно успяла да роди дъщеря си Еми, да се разведе, а по-късно да се сдобие и със син. Баща на мъжкия й наследник Руши е митичният турчин Метин Тургут. Злите езици я пращат във фоайето на парк-хотел „Москва” в годините на соца, където забърсвала „подходящи обекти”. Казват, че това ставало с благословията на ДС. За да не пречат на аморалната й дейност, от службите я карали да пише сведения за чужденците, с които общува. Лора, естествено, опровергава тази злостна мълва.

Източници: Senzacia.net/offnews, sportal.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мултимилионер и създател на империята ПИМК

Илиян Филипов беше от онези пловдивски бизнесмени, чието име отдавна беше излязло извън рамките на собствената му компания.

Транспортът, строителството, футболът и контактите с политическата власт постепенно го превърнаха в една от най-разпознаваемите фигури в икономическия живот на Пловдив.

Роден е на 31 март 1973 г. в града, израства в Кючук Париж и в родопското село Добралък, а още като ученик работи и ремонтира селскостопанска техника. Завършва Образцовия техникум по механотехника „М. И. Калинин“ със специалност „Студена обработка на металите“, след което започва бизнес път, който няма нищо общо с големите камиони и стадионите, с които по-късно ще бъде свързван.

В началото на 90-те Филипов започва с търговия към Сърбия и Турция, после отваря магазини в Пловдивския панаир, а през 1998 г. влиза в производството на царевични пръчици. Именно трудностите с превоза на собствената продукция го насочват към транспорта. През 1999 г. получава лиценз и постепенно започва да разширява автопарка, като печалбите се реинвестират обратно в бизнеса. Оттам се ражда ПИМК – компанията, която с годините израства до един от големите български играчи в международния автомобилен транспорт и логистиката.Филипов не остана само собственик на транспортна компания. Той стана едно от публичните лица на превозваческия бранш и участваше активно в споровете за правилата в сектора.

Още през 2018 г. беше сред най-гласовитите защитници на идеята за Българска автомобилна камара и настояваше браншът да има единно представителство пред държавата.

В онзи период ПИМК и Филипов влизаха в директен диалог и конфликт с изпълнителната власт, включително с тогавашния премиер Бойко Борисов, който разпореди спорният законопроект да бъде изтеглен след протести на част от превозвачите. Филипов остана сред хората, които настояваха проектът да бъде върнат и довършен.

Връзката му с Бойко Борисов най-често се коментираше през големите пловдивски инфраструктурни проекти и футбола.

Публична тайна е, че лично Борисов го „назначи“ в Ботев Пловдив. Документите показват друга последователност. Той бе строителят на стадион „Христо Ботев“ в Града под тепетата.

През февруари 2020 г. кабинетът „Борисов“ отпуска общо 37 млн. лв. за стадионите на Ботев и Локомотив Пловдив, от които 25 млн. лв. са предназначени за стадион „Христо Ботев“. Самият Борисов посещава Колежа и публично поема ангажимент държавата да помогне за възстановяването му.

Няколко месеца по-късно Община Пловдив провежда обществена поръчка за довършването на стадиона.

ПИМК е водещ партньор в обединението „Колежа“, което печели процедурата, а договорът е подписан на 9 декември 2020 г. Поръчката е за около 43,7 млн. лв. без ДДС, като в процедурата първоначално участват пет кандидати. Именно от този момент Филипов вече не е само бизнесмен и фен на Ботев, а човек, чието име постоянно се свързва със стадиона и със съдбата на клуба.

С времето отношенията му с Ботев стават все по-дълбоки. През април 2023 г. той публично заявява подкрепа за тогавашния собственик Антон Зингаревич, когото нарича свой приятел и партньор, и казва, че ще помага на клуба с всичко, с което може. Тогава изрично отрича да има намерение да става собственик. Две години по-късно обстановката е коренно различна. След тежката финансова криза през юни 2025 г. Филипов влиза в преговори за спасяването на клуба и предлага да поеме милиони левове задължения.

На 27 юни 2025 г. той обявява, че акциите на Ботев вече са прехвърлени и поема пълната отговорност за развитието на клуба. Първоначално е възприеман като финансовия благодетел и фактическия човек, който управлява проекта, а през август 2026 г. вече е вписан официално като председател на Съвета на директорите на ПФК „Ботев“ АД. Самите акции остават собственост на Сдружение ПФК „Ботев“, но Филипов е единственият представител на дружеството и човекът, който оперативно води клуба.

Периодът му в Ботев беше белязан от опит за финансова дисциплина и от силно лично присъствие във всички решения. През септември 2026 г. самият той заяви, че поетите при влизането му задължения са били около 9 млн. лв. и че по-голямата част вече е погасена. Паралелно инвестира в базата, тренировъчните терени и съблекалните, а в публичните си изяви непрекъснато подчертаваше, че клубът трябва да се управлява като нормално дружество, със заплати и осигуровки, плащани навреме.

Името на Филипов обаче неведнъж влизаше и в конфликти.

Един от най-шумните беше този с пловдивския бизнесмен Иван Петлешков, с когото преди това са имали близки отношения и общи проекти. През 2025 г. разривът между двамата излезе публично и прерасна във взаимни обвинения през медиите. Филипов публикува изключително остра позиция срещу Петлешков, когото обвини в опити за влияние върху общински, полицейски и медийни структури. Петлешков отговори, че обвиненията са неверни и че конфликтът е резултат от разпад на предишните им бизнес отношения. Това остана един от най-сериозните публични сблъсъци в пловдивския бизнес през 2025 г., като редица от твърденията и на двете страни останаха взаимни обвинения, а не установени от съд факти.

Филипов имаше и ясно политическо присъствие, макар никога да не се утвърди като партиен функционер.

В продължение на години той поддържаше работни отношения с управляващи от различни цветове, преди всичко по транспортни и инфраструктурни теми. При управленията на ГЕРБ името му беше свързано с превозваческия бранш, с държавното финансиране на Колежа и с работата по големи общински проекти.

През март 2026 г. той беше сред пловдивските бизнесмени на първия ред при срещата на Бойко Борисов с бизнеса и лично постави пред него въпроса за Околовръстния път на Пловдив.

Само дни преди това обаче Филипов присъства и на официалното представяне на кандидатите на „Прогресивна България“ в Малката базилика. Там е сред бизнесмените, които аплодират листата на формацията на Румен Радев, а присъствието му веднага става повод за коментари в пловдивските медии.

TrafficNews дори описва ситуацията като движение на част от местния бизнес между две политически течения – първо на събитие на „Прогресивна България“, а след това на срещата с Борисов.

Филипов оглавява Сдружение „Бизнесът за Пловдив“. През юни 2026 г. именно сдружението организира среща за Околовръстния път с депутати от „Прогресивна България“, представители на местната власт и бизнеса. Така през последните месеци Филипов беше в работен контакт както с хора от ГЕРБ, така и с новата политическа сила на Радев.

Това до голяма степен описваше и начина, по който той водеше бизнеса си. Филипов рядко криеше контактите си с властта и предпочиташе да влиза директно в разговори по теми, които засягат транспорта, инфраструктурата и Пловдив.

Когато през 2022 г. превозвачите влязоха в конфликт с кабинета на Кирил Петков и транспортния министър Николай Събев, Филипов беше сред най-острите критици на властта и твърдеше, че ПИМК е подложена на целенасочени проверки. Така отношенията му с политическите кабинети се променяха според конкретните политики и спорове, а не следваха една постоянна партийна линия.

Бизнесът му далеч не се изчерпваше с футбола. Публичните регистри свързват Филипов и съдружника му Пенко Несторов с голяма мрежа от дружества и участия в транспорт, логистика, строителство и недвижими имоти. ПИМК остава ядрото на групата и компанията, с която Филипов се идентифицираше най-силно.

Източник: Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Йосиф Сърчаджиев

Българската култура загуби една от най-ярките си личности. Големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщи неговата дъщеря Ана Сърчаджиева .

По изрично желание на именития артист поклонението е било извършено днес в тесен семеен кръг. Приживе той е пожелал хората да го помнят не с последния му път, а с ролите, таланта и присъствието му в българския театър и кино.

Сред последните му публични думи остава едно послание, което днес звучи още по-силно:

„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Не бойте се! Няма страшно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.“

Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София в семейство, отдадено на театъра. Завършва ВИТИЗ през 1969 г., а професионалният му път преминава през театрите в Сливен, Театър „Българска армия“, Бургаския драматичен театър и Малък градски театър „Зад канала“.

През десетилетията той оставя ярка следа както на сцената, така и пред камерата. Сред най-запомнящите се филми с негово участие са „Черните ангели“, „Време разделно“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Хан Аспарух“, „Аве“, „Януари“ и десетки други.

След тежкия инсулт, който получава през 2004 г., Сърчаджиев успява да се завърне на сцената и продължава да работи като режисьор, доказвайки невероятната си воля и любов към театъра.

В кариерата си той има над 60 театрални роли, повече от 50 участия в киното, десетки телевизионни постановки и радиопредавания.

Йосиф Сърчаджиев е носител на множество престижни отличия, сред които „Аскеер“ за цялостно творчество, званието „Народен артист“, орден „Св. св. Кирил и Методий“ и „Наградата на София“, която получи през 2025 година за изключителния си принос към българското кино.

С неговото отиване България губи не просто голям актьор, а творец, оставил трайна следа в историята на българската култура.

Поклон пред паметта му!

Източник:www.zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Познат на шофьорите от "Челопешко шосе" проговори за дейността им

Нови детайли излизат наяве след тежката катастрофа на "Челопешко шосе", при която загинаха четирима души, а трима бяха приети в болница в критично състояние. Докато разследването напредва, прокуратурата съобщи, че започва проверка на доходите на един от обвиняемите, както и на обстоятелствата около издаването на шофьорската му книжка. В същото време жители на квартала, в който живеят задържаните, отхвърлят твърденията, че мъжете са се занимавали с престъпна дейност, пише Нова тв.

В понеделник съдът трябва да реши дали двамата обвиняеми да останат за постоянно в ареста. Срещу тях са повдигнати обвинения за причиняване на тежко пътнотранспортно произшествие с умисъл, довело до смъртта на повече от един човек.

Напрежение на мястото на инцидента

Според разказите на пожарникарите, в хаоса след катастрофата близки на един от участниците в гонката започнали да проявяват агресия.

„Викаха, отправяха заплахи и ни пречеха да си вършим работата“, твърди Влахов.

По това време шофьорът на автобуса все още бил в шок от преживяното.

Съседите: "Не са гангстери"

В квартала, където живеят двамата обвиняеми, настроенията са различни. Повечето жители отказват да говорят пред камера, като посочват, че скърбят за загиналите, които също са техни съседи и близки.

Други обаче защитават задържаните.

„Дали Васил, дали Миро – изкарват ги като група гангстери, а това не е така. Винаги са се отзовавали, когато някой е имал нужда от помощ“, казва местният жител Владимир Георгиев.

Той допълва, че е научил от свои познати, че Васил е един от шофьорите, участвали в инцидента.

„Има няколко момчета, които са от групата „Калашниците“. Някои имат бизнес, други работят нормална работа. Васил е добро момче. Има няколко автомобила“, твърди Георгиев.

Калашниците са група приятели, посочва той.

Един от тях имал автомивка, други работят в строителството. 

По думите му групата, известна в квартала като „Калашниците“, е от столичния квартал „Ботунец“, а част от членовете ѝ имат полицейски регистрации.

Проверки по всички версии

Междувременно прокуратурата разширява обхвата на разследването. Освен обстоятелствата около самата катастрофа, ще бъдат проверени финансовото състояние на един от обвиняемите, произходът на средствата му и автентичността на шофьорската книжка, с която е управлявал автомобила.

Очаква се развитието по делото да продължи още в началото на седмицата, когато съдът ще се произнесе по искането за постоянен арест на двамата обвиняеми отбелязва Флагман. До тогава разследващите продължават да събират доказателства, а въпросите около една от най-тежките катастрофи в София през последните години остават повече от отговорите.

Т.нар. „банда на Калашниците“ е неофициалното название на група, свързвана от медиите и разследващите органи с престъпна дейност в София, основно в кварталите „Ботунец“, „Студентски град“ и „Факултета“.

Според публикации в българските медии и данни от полицейски акции, групата е била обект на разследвания за дейности като сводничество и склоняване към проституция, трафик на жени, изнудване и рекет, пране на пари, упражняване на контрол върху просещи лица.

Името ѝ идва от прякора на сочения за един от лидерите ѝ Петър Александров – „Пешо Калашника“, а оттам и медиите започват да наричат групата „Калашниците“.

Важно е да се отбележи, че не съществува официална структура или регистрирана организация с това име. Определението „банда на Калашниците“ е предимно медийно и оперативно название, а принадлежността на конкретни лица към нея следва да бъде доказана по съдебен ред./Petel.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Напусна ни душата и лицето на петия сезон от предаването "Фермата"

Александър Тодоров ни напусна на 4 юни след кратко боледуване, едва на 47 години. Родом от Благоевград, Александър Тодоров беше изключително разпознаваем и уважаван в града си. Той бе познат на зрителите от участието си в риалити формата „Фермата“ и с активната си гражданска позиция, яркото си чувство за хумор и завладяващо присъствие, предаде Лейди зоун.

Кой беше Александър Тодоров извън телевизионния образ? 

Александър Тодоров е работил като проектант на сгради, а по образование е бил икономист. За своите близки, приятели и съграждани той остава човек с изключително чувство за самоирония, който винаги е успявал някак чрез смеха и забавлението да предаде своите важни послания.

През годините Александър неведнъж заема ясна позиция по актуални социални и обществени въпроси. Творческият му подход към критиката намираше израз в кратки видеа и сатирични проекти, чрез които коментираше проблемите в обществото и провокираше хората да разсъждават в дълбочина. Сред каузите, които подкрепяше, беше и гражданската инициатива „Системата ни убива“.

В социалните мрежи той беше активен и ангажиран коментатор на обществено-политическите процеси в страната. Често обръщаше внимание на теми като социалното неравенство, липсата на справедливост и кризата на моралните ценности, които според него са сред най-сериозните предизвикателства пред българското общество.  Още с влизането си в предаването "Фермата", Александър Тодоров остави следа с характерното си изказване, че шоуто „има нужда от 100-килограмова, брадясала душа и от малко акъл“ – реплика, превърнала се в една от най-разпознаваемите му визитки.

Освен инициативите и каузите, зад които е заставал, Александър е изпитвал и огромна любов към животните и природата. Обичал е да пътува и да изследва света, така както само той умее - през смях, но и с цялостна ангажираност на сетивата. Да попива от красотата на всичко онова, което го заобикаля, разказвайки забавни и вълнуващи истории на приятелите си.

Вестта за смъртта му предизвика множество реакции и съболезнования в социалните мрежи. Приятели, познати и жители на Благоевград го изпращат със скърбящи сърца и трогателни послания.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Една от перлите на военната индустрия в България тъне в разруха

 

ХРОНОЛОГИЯТА НА ЕДНО СЪСИПВАНЕ

Почти 30 години след карикатурната приватизация  повечето от предприятията  у нас тънат в разруха, а натрупаните от собствениците им  дългове за милиони никога няма да бъдат погасени. Емблематичен пример за това е едно от най-големите предприятия на  разпродадения Военнопромишлен комплекс – „Бета“ – Червен бряг.

Преди въпросната приватизация  бившият комбинат „Девети май“ минаваше за една от перлите на Военнопромишления комплекс в България. Предприятието произвеждаше бронирана техника от типа МТЛБ и 122 мм „САУ Гвоздика“. В най-добрите му години – в началото на 80-те, в него работят около 8000 души. После разпадането на Варшавския договор и затварянето на пазарите за спецпродукция поставят индустриалния колос на колене.

Генерал-майор от резерва Петър Петров

Бойната техника, произведена в комбината „Девети май”, Червен бряг, още е на въоръжение в армията.

Девети май е Ден на победата над хитлерофашизма и Ден на Европа. Но това е и един позабравен празник на най-големия някога военен завод в България – машиностроителния комбинат „Девети май“. По долу е дадена кратка история на завода през погледа на баща ми, Петко Петков, който в продължение на 15 години беше началник на военното представителство към комбината и през 1989г се уволни от редовете на Българската армия със звание полковник.

През 1967 до гр Червен бряг в системата на ДСО „Металхим“ започна строителството на бъдещия голям машиностроителен завод за производство на военна техника. До 1969 г завърши строителството на основните цехове и инфраструктурата на бъдещия машиностроителен комбинат. Извисиха се огромните основни цехове: механичен, корпусен, монтажен, ковашко-пресов, бояджийски, сдатъчен и други цехове и още много помощни производствени сгради. Изградени и оборудвани бяха модерни лаборатории за изпитание на всички материали използвани за производството на основните изделия, като лаборатория за химични и механични изпитания на материалите, бюро за входящ контрол на всички видове материали, заготовки и комплектовки пристигащи от заводите съкооператори на комбината , централна измервателна лаборатория за контрол на мерителните прибори и инструменти и др.

Проектиран и изграден бе полигон за пробегови изпитания на машините. 

Успоредно със строителството предприятието произвеждаше механичната част на 120 мм мина за 120 мм минохвъргачка и механичната част на 100мм снаряд за 100 мм зенитно оръдие. През тези години вървеше и техническата подготовка за производството на основните изделия – многоцелеви лек верижен бронетранспортьор, известен под наименованието МТЛБ и 122мм самоходна гаубица „Гвоздика“( 2С1). 

След приключване на техническата обезпеченост ( чертежи, технологична документация), изграждане на цеховете и тяхното оборудване се започна усвояването на производството на изделията.

В началото заводът беше разположен на една площадка край гр Червен бряг. През годините след 1971г предприятието се разшири, като бяха построени нови цехове и заводи извън основната площадка.

Новите заводи бяха построени в гр Червен бряг, гр Койнаре и село Чомаковци, а модерни производствени цехове бяха открити в още четири села на Плевенски окръг. 

Създаден беше Институт за развойна дейност. В него работеха над 150 инженери, конструктори, технолози и други специалисти с висше образование. За нуждите от монтажни елементи и комплектовки заводът беше в кооперация с 43 завода от страната. 

През 1973г предприятието заслужено придоби статут на машиностроителен комбинат под името „Девети май“. По това време, работниците и служителите на комбината работеха на 3 смени. В най-натоварените производствени години след 1980г личният състав на комбината достигна около 13 хил. души. Попълването на Комбината със специалисти и работници ставаше от завършилите механотехникума, който беше в състава на предприятието.

В производството постепенно се внедряваха нови технологии, като лазерно рязане на метали, роботизиране на производството на някои сложни технологични процеси, модерна термообработка и закаляване на детайли. В Комбината работеше и четири хиляди тонна супер преса за щамповане на големи детайли, доставена от ФРГ. Създадени бяха всички технологични условия за масово производство на МТЛБ и 122мм самоходна гаубица „Гвоздика“.

Първите 5 бр МТЛБ бяха готови през 1973г. Сглобяването на тези машини се извърши с помоща на работници, командировани от Харковския тракторен завод. 

Първите петдесетина машини произведени в завода бяха сглобени с части доставени от Съветския съюз. Към края на 80-те години от Съветския съюз се доставяха само двигателите на машините, а всички останали части и механизми се произвеждаха в България. 

За 30 годишнината от 9 септември 1944г 40 бронетранспортьора МТЛБ произведени в комбината успешно преминаваха на парада в София. 

Първите 122 мм самоходни гаубици „Гвоздика“ бяха произведени през втората половина на 1981г и приети на въоръжение в БНА същата година. В началото двигателите и самата гаубица за установката се доставяха от Съветския съюз и Унгария. Впоследствие въоръжението за машината – 122мм гаубица бе усвоено от българската отбранителна промишленост – заводите в Казанлък и Радомир. Към края на осемдесетте години всички части за „Гвоздиката“ се произвеждаха в България с изключение на двигателите.

Освен произвежданите машини, Комбината произвеждаше корпуси за машини и ги изпращаше за оборудване в МРК „Хан Крум“ Търговище, МТЗ Карлово и ВМРЗ Ивайло – В Търново, където след съответното дооборудване се произвеждаха машината за радиационно и химическо разузнаване „Марица“, 120 мм самоходна минохвъргачка „Тунджа“ и командно-щабната машина „Делфин“.

В края на 1978г произведените от Комбината бронирани машини от всички модификации за годината бяха общо 1840. 

В края на 1988г комбината произвеждаше месечно около 200 машини.

Произвежданите машини се изнасяха в страните от Варшавския договор – СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия, а по-късно и в Иран, Ирак и Либия, а в по-малки количества – и други африкански страни. Българската държава ежегодно печелеше милиони в твърда валута за нуждите на страната. 

Към края на 80 -те години българската отбранителна промишленост започна производство на бойна машина за пехотата – българска конструкция. За нейна ходова част бе използвана ходовата част на „Гвоздиката“, а куполът с 23 мм скорострелно оръдие беше дело на български конструктори. Тя постъпи на въоръжение под наименованието БМП- 1300, а в Сухопътни войски и досега тези машини са известни като БМП- 23.

И досега Сухопътните войски са въоръжени с бронирани машини различни модификации на базата на МТЛБ, БМП-23 и самоходни гаубици „Гвоздика“, произведени в България. В многото войскови учения тази техника е показала превъзходните си качества. 

Освен органите за контрол на качеството на Комбината, който както споменах беше в системата на Държавно стопанско обединение „Металхим“, в него функционираше и Военно представителство подчинено на Главното управление по въоръжение и техника на Министерството на народната отбрана. Тази независимост на Военното представителство от ръководството на Комбината създаваше условия за висока ефективност на контрола на качеството на произвежданата техника. Военното представителство наброяваше 140 души (27 офицери, 27 старшини и сержанти – механик водачи – изпитатели и 86 и цивилни инспектори по качеството с висше или средно специално образование).

След промените през 1989г съдбата на машиностроителен комбинат „Девети май“ не беше по-различна от съдбата на повечето големи индустриални предприятия в България. На 3май 2000г Военното представителство към Комбината беше закрито. Според публикации в медиите, под името Бета ЕАД през 2003г заводът остава без лиценз за търговия с оръжие след разкрита контрабанда за забранена от ЕС доставка на оръжие за Судан.

През 2009г заводът е обявен в несъстоятелност. Част от квалифицирания персонал заминава на работа в сродни предприятия на отбранителната индустрия на Чехия и Словакия. Останалите – попълват армията на безработните в Северозападна България или търсят препитание в чужбина. Огромния кадрови и технически потенциал натрупан през годините беше разпилян. 

Понастоящем целият огромен район, макар и охраняван е пустеещ. И макар и пустеещ, отдалече инфраструктура на завода изглежда внушително. 

Използват се частично само 3 от цеховете му – един от австрийската „Палфингер“, където се произвеждат елементи за подемни машини.

В два други от цеховете две фирми произвеждат различни машинни елементи. 

Работилите някога във Военното представителство се събираме всяка година на 9 май и си спомняме времето, когато България имаше развита отбранителна промишленост. А машините, произведени някога в комбинат „9 май“ намиращи се все още на въоръжение в Българската армия, вече са към изчерпване на ресурса си. Дано българската държава да съумее да организира производството на новата бронирана машина на българска територия. Защото като държава и нация на времето сме го правили, с което можем да се гордеем!

***

(Кратки биографични данни за полк. о.з. Петко Петков: роден 1932г , завършил Военното артилерийско училище в Шумен през 1954г със звание лейтенант, специалност артилерийско въоръжение и ВМЕИ – Габрово, специалност машинен инженер. Служил в базата за съхранение на боеприпаси – Костенец , ВРЗ „Ивайло“ – В Търново и МК „Девети май“ – Червен бряг, като военен представител от създаването на завода. В продължение на 15 години – началник на военното представителство. Пенсионирал се от редовете на БНА със звание полковник през 1989г. Понастоящем – пенсионер.)

Източник:otbrana.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Събарят гигант на соц индустрията, на негово място никне мегакомплекс

 

Един от символите на българската индустрия – козметичният гигант „Ален мак“ – окончателно отива в историята. В момента тече мащабно събаряне на производствените сгради в Пловдив, които не функционират от десетилетия. Макар официални инвестиционни проекти все още да не са внесени в институциите, разчистването на терена подготвя почвата за нова трансформация на градската среда.

Заводът и прилежащият му терен бяха продадени през 2023 г. на „Ален Мак Пловдив“ ЕООД. Според справка в търговските регистри собственикът Надежда Неделчева и управителят Божидар Юруков са свързани чрез поредица от дружества с Илиян Стефанов – Истимарото. Макар на обекта да липсва информационна табела, неофициални източници твърдят, че на мястото ще бъде издигнат мащабен комплекс, включващ хотел, търговски център и зали за събития.

Историята на предприятието започва през далечната 1892 г., когато Антон Папазов основава първата българска парфюмерийна фабрика. Продуктите му печелят международни отличия в Париж и Лондон, а през 1929 г. той става придворен доставчик. Неговият „Млечен сапун“ остава в историята като първата регистрирана търговска марка в България.

След национализацията през 1947 г. предприятието се разраства в индустриален гигант с над 1300 служители. Изделия като пастата за зъби „Поморин“, кремът „Каро“ и детският шампоан „Па-Па“ се превръщат в разпознаваеми марки в над 40 държави.

Крахът на гиганта започва след 1989 г., когато преходът е белязан от натрупани дългове и загуба на ключови пазари в Русия и ОНД. Периодът преминава през спорни приватизации и управлението на т.нар. „червени зетьове“, докато през 2011 г. съдът окончателно обявява дружеството в несъстоятелност. Активите и емблематичните марки са разпродадени, а производствената база остава изоставена в продължение на години.

Днес разрушаването на старите сгради слага точка на една 130-годишна епоха. „Ален мак“ остава в миналото като разказ за възхода и падението на българското предприемачество, оставяйки след себе си празен терен в очакване на новия облик на Пловдив.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

17-годишен младеж е намерен мъртъв в елитен затворен комплекс в Бургас

Тийнейджърът се е самообесил в семейното жилище в елитен затворен комплекс, близките и приятелите му са в шок, предаде Флагман.

Черна вест разтърси Бургас в късните часове на изминалата нощ, след като стана ясно, че 17-годишен младеж е сложил край на живота си в ж.к. „Славейков“.

Обитатели на модерния жилищен комплекс съобщиха за разтърсващата драма пред Флагман.бг, дълбоко потресени от разигралия се пред очите им кошмар.

Трагедията е огромна, а всички в сградата смълчани и обляин в сълзи след фаталната развръзка.

По първоначална информация тийнейджърът се е самообесил в семейното жилище, намиращо се в комплекса. На място веднага са били извикани екипи на полицията и Спешна помощ, но пристигналите медици само са успели да констатират смъртта на момчето.

Съседите са в пълно вцепенение и все още не могат да проумеят как такова ужасното нещастие.

Към този момент остава пълна мистерия какво точно е подтикнало младия бургазлия да прибегне до този безвъзвратен и краен ход.

Всички негови близки и приятели са в състояние на тежък шок, съученици му, които узнаха днес плачат неутешимо за своя изгубен приятел. Пред разследващите органи тепърва предстои тежката задача да изясняват причините за черната драма, почернила завинаги едно семейство.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дара отвърна на Филип Киркоров.Успехът не е ваш!

Филип Киркоров претендира за голям дял от победата на България на "Евровизия", като в пост в Instagram той гръмко обяви: Да, вярно е, аз помогнах на България да спечели". 

Певицата Дара обаче не му остана длъжна. В кратък и лаконичен коментар под публикацията му, тя отрече руският изпълнител да има чак такъв принос за победата, предаде Днес.бг. 

"С цялото ми уважение, "Бангаранга" е написана през 2023 г. в Sofia Songwriting Camp. Благодаря ви за моралната подкрепа, но успехът на този проект е резултат от невероятната работа, талант и всеотдайност на "Вирджиня рекърдс", Кристиан Тарча, Ан Джудит Стоке Уик, Димитрис Контопулос, Илиас Кокотос, БНТ, Фредрик Ридман и Кейша фон Арнолд", написа тя. 

Киркоров твърди, че е финансирал включването ни в Евровизия

В публикацията си Киркоров подчертава, че страната ни дълго време е пропускала конкурса, заради липсва на средства. По думите му, след среща с тогавашния директор на БНТ Емил Кошлуков, организирана от приятелите му от дует "Ритон", Киркоров е намерил инвеститора, който е дал средствата за участието на България в "Евровизия". 

Руснакът твърди, че го е направил в памет на баща си. 

Това не е първият път, в който Киркоров твърди, че е помогнал на България за включването й в "Евровизия", но до момента всички подобни изказвания са били опровергани./Петел.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Адвокат: Сградите с удостоверение за търпимост на Баба Алино не подлежат на премахване

 

Кадър BTV

Сградите с удостоверение за търпимост на Баба Алино не подлежат на премахване,каза пред ефира на бтв адвокат.

От декември 2003 г. са първите публикувани кадри на Google Earth. На тях се виждат три сгради. Асфалтов път няма.

До 2007 г. не се виждат промени. Тогава до една от сградите са премахнати дърветата.

Следващите сателитни снимки са четири години по-късно – през юни 2011 г. В местността вече има паркинг и басейн. В съседство се вижда и строеж.

Строителството продължава с бавни темпове през следващите години. През юли 2019 г. има нова построена сграда.

До 2022 г. други промени не се виждат. Тогава започват и мащабните строежи.

Равносметката – за три години има над 100 обекта и продължаващо строителство. До днес.

Построеният комплекс в „Баба Алино“ няма как да бъде съборен, докато има удостоверение за търпимост, каза адвокат Гигова пред БТВ.

Какви са били сградите в местността преди години и за какво са се използвали, с точност не може да се каже. Може обаче да се проследят исканията за приемане на подробни устройствени планове.„При всички случаи е имало някакви сгради. Най-вероятно още по времето на социализма, защото става дума за имоти, които са били на АПК – на държавни предприятия, и най-вероятно са били стари производствени сгради или почивни бази“, казва адвокат Гигова.

Какво се случва с тях след 2022 година, когато започва мащабният строеж, пояснява адвокат Валя Гигова.

„Няма одобрени строителни книжа, няма разрешения за строеж, няма проекти, но за всички сгради, които са били обект на прехвърлителни сделки, има удостоверения за търпимост. То не е 1, а са 3, 4, 5 може би. Въпросът е, че когато са прехвърлени тези сгради, те са били с установен статут на търпимост на база на документи, издадени от общината. Дали този документ е истински, дали не е истински, ще каже разследването“, посочва адвокат Гигова.

По думите ѝ тези сгради, макар и незаконни по смисъла на закона, не подлежат на премахване, докато имат статут на сгради, за които е признат режим на търпимост.

Над 150 са сделките за покупко-продажба в комплекса. Повечето имоти са с площ около 60 квадрата. Средната цена е около 1600 евро на квадрат.

Последната сделка е от 13 май. Тя е за апартамент от 72 квадрата. Цената му е 60 000 евро.

„Ето – самостоятелна жилищна сграда, която съответства... Виждате ли какво пише? Съответстваща на масивна двуетажна жилищна сграда, за което е описана в удостоверение за търпимост 120. Има схеми на обектите, има посочени удостоверения за търпимост от най-различни периоди. Всичките са за сгради, които са съществували преди това“, казва адвокат Гигова.

Тя допълва, че ако след разследването все пак се вземе решение сградите да бъдат разрушени, собствениците, които са теглили ипотечни кредити, няма как да бъдат освободени от изплащане на заемите по тях.

Източник:Петел.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кои бяха последните думи на Любен Дилов-син преди фаталния край

 

Последните думи на Любен Дилов-син в социалните мрежи бяха свързани с изборите в България. Депутатът от ГЕРБ, известен с острото си чувство за хумор и саркастичните коментари, публикува шеговит пост във Facebook малко преди да стане ясно, че е получил инфаркт по време на почивка в Европа.

„Водещите модни магазини в Европа незабавно отбелязаха на витрините си изборните резултати в България.“

Публикацията бързо събра реакции и коментари, като мнозина отбелязаха, че тя е типична за стила му – ироничен, провокативен и с политически подтекст.

Инфаркт по време на почивка

По-късно стана ясно, че Любен Дилов-син е получил инфаркт, докато е бил извън страната. Новината предизвика тревога сред негови колеги и приятели.

За здравословния проблем на депутата се разбра официално след началото на 52-рото Народно събрание на 30 април, когато той не присъства на полагането на клетва.

Любен Дилов-син почина днес в Правителствена болница.

Източник:zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Любен Дилов-син

Почина депутатът Любен Дилов. Това съобщи в профила си във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ,информират от БНТ.

„Сбогом, Любо Дилов! Загубих приятел, ярка личност, талантлив писател и човек с изключително чувство за хумор и гражданска позиция. Изказвам своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които го уважаваха и обичаха“, пише Борисов.

България загуби един от най-разпознаваемите си разказвачи. Не просто писател. Не просто сценарист. Не просто политик. Любен Дилов-син беше рядко срещан вид обществена фигура – човек, който успяваше да бъде едновременно сериозен и ироничен, критичен и самоироничен, интелектуалец и човек от народа.

Смъртта му затваря една глава от най-пъстрия период на българския преход.

Роден на 27 юли 1964 г., той носеше фамилия, която сама по себе си е част от българската културна история. Син на големия писател-фантаст Любен Дилов, още от ранна възраст живееше сред книги, идеи и хора, за които въображението не беше бягство от реалността, а начин да я разберат по-добре.

Но Любен Дилов-син никога не остана просто „синът на“. Вместо да се скрие в сянката на известното име, той избра по-трудния път – да изгради собствено.

През годините беше журналист, сценарист, телевизионен автор, публицист, писател и обществен коментатор. За мнозина той остана лицето на онова поколение български интелектуалци, което след 1989 г. отказа да се затвори в кабинетите и реши да участва пряко в обществения разговор.

Той умееше да прави нещо, което малцина владеят – да говори за сериозните неща без патос. Докато други произнасяха речи, Дилов разказваше истории. Докато други обясняваха света, той го осмиваше. А понякога именно чрез шегата казваше най-болезнените истини.

Зад усмивката му винаги се криеше наблюдателност. Зад острия език – любопитство към хората. А зад привидната лекота – способността да вижда абсурдите на българския живот по-добре от мнозина анализатори.

Политиката също стана част от биографията му. За едни това беше естествено продължение на обществената му активност. За други – спорен избор. Но дори критиците му трудно можеха да отрекат, че Любен Дилов-син никога не беше безличен участник в публичния живот. Той винаги заемаше позиция. Понякога неудобна. Понякога непопулярна. Но винаги негова.

В общество, което често ражда чиновници на словото, той остана човек на свободното мнение.

Може би затова толкова хора ще го помнят не с определена длъжност или политически пост. Ще го помнят с репликите му. С текстовете му. С умението му да превръща ежедневието в история и историята – в повод за размисъл.

В последните десетилетия България се раздели с много големи писатели, журналисти и общественици. С Любен Дилов-син си отива още един представител на поколението, което преживя социализма, посрещна прехода и така и не спря да спори за бъдещето на страната.

Някои хора оставят след себе си институции. Други – паметници. Любен Дилов-син оставя нещо по-трудно за измерване – хиляди страници, стотици истории и безброй думи, които успяваха едновременно да разсмеят и да накарат човек да се замисли.

А това е наследство, което не си отива с последния поклон.

Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестока трагедия с две жертви разтърси Слънчев бряг

Ужaсът с пoжaрa в хoтел в Слънчев бряг е двoен. Припoмняме, че вследствие нa oгъня, пoчинa рaбoтник. Чaсoве пo-къснo oт шoкa и друг мъж издъхнa.

ОДМВР – Бургaс излезе с oфициaлнa инфoрмaция зa дрaмaтичните фaтaлни събития:

„Окoлo 17:30 ч. в Рaйoннo упрaвление – Несебър е пoлученo съoбщение зa пoжaр, възникнaл в Слънчев бряг. Устaнoвенo е, че гoрят сервизни пoмещения с климaтичнa инстaлaция в хoтел, в кoитo пo-рaнo през деня сa извършвaни ремoнти дейнoсти пo oтстрaнявaнетo нa прoблеми с климaтичнaтa инстaлaция oт четиримa служители нa чaстнa фирмa.

Тримa oт тях успели дa нaпуснaт сервизните пoмещения през бaлкoнскa врaтa, нo четвъртият не успял и зaгинaл – кoнстaтирaнo е, че тoвa е 51-гoдишен мъж.

Пoжaрът е пoтушен oт три прoтивoпoжaрни екипa нa РСПБЗН – Несебър.

Окoлo 21:56 ч. в Рaйoннo упрaвление – Несебър е пoлученo съoбщение зa тoвa, че 64-гoдишен укрaински грaждaнин с временнa зaкрилa, рaбoтещ кaтo служител пo пoддръжкaтa в хoтелa, кoйтo пo време нa пoжaрa се нaмирa в близoст дo прoизшествиетo, му прилoшaлo и е oткaрaн с екип нa „Спешнa пoмoщ“. Кaтo пo-къснo пoчинaл. Тялoтo нa укрaинецa е изпрaтенo зa aутoпсия в oтделение „Съдебнa медицинa“ към УМБАЛ – Бургaс. Пo случaя е oбрaзувaнo дoсъдебнo прoизвoдствo.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж се застреля при проверка на Дунав мост при Русе, има и прострелян полицай

Окръжната прокуратура в Русе разследва инцидент в района на Дунав мост при Русе, при който е настъпила смъртта на мъж. Това съобщи заместник окръжният прокурор на Русе и говорител на Окръжната прокуратура в града Мирослав Маринов, предаде 24 часа.

Случаят е от вчера вечерта. Екип гранични полицаи спрял около 18:00 ч. за проверка лек автомобил с български регистрационен номер. Колата била управлявана от 37-годишния Е.Д., а в нея пътувал и 61-годишният Т.Д. Униформените служители поискали двамата мъже да предоставят личните си документи и тези на автомобила, както и да осигурят достъп до вещите си.

Т.Д. излязъл от превозното средство, отворил багажното отделение и показал личния си багаж. Граничните полицаи видели, че в сака му има предмет, приличащ на късо огнестрелно оръжие. Те опитали да изолират Т.Д. встрани от автомобила и да му отнемат достъпа до вещите. При съпротива от негова страна той успял да вземе оръжието, да произведе изстрел и да се простреля в областта на главата. В резултат на това е починал.  

При изстрела пострадал и един от граничните полицаи, който получил травми по ръката.

Веднага по случая е започнало разследване от следовател при Окръжния следствен отдел в Русе под надзора и ръководството на Окръжната прокуратура.

Маринов обясни, че са извършени редица следствени действия – оглед и претърсване на автомобила и мястото на инцидента, разпитани са всички установени свидетели, назначени са и експертизи, съобщи БТА.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Арестуваха кмета на голям български град.Правят се обиски в общината

 

Снимка: БГНЕС

Кметът на Кърджали Ерол Мюмюн е бил арестуван днес. Това научи "По света и у нас" от свои източници.

Кметът е отведен в ОД на МВР – Кърджали, където дава показания по досъдебно производство за длъжностни престъпления в особено големи размери. Правят се обиски в общината.

Кой е Ерол Мюмюн

Ерол Емин Мюмюн е български банков служител и политик от ДПС, кмет на община Кърджали (от 2023 г.). Бил е общински съветник от ДПС в Кърджали в периода от 2015 до 2019 г.

Роден е на 25 май 1979 г. в град Кърджали, Народна република България. Завършва магистратура по управление на човешки ресурси в УНСС.Баща на две деца.

Постъпва на работа като експерт в Агенцията за държавни вземания, впоследствие заема различни експертни длъжности в РЗОК – Кърджали. В продължение на 15 години заема различни позиции в банковия сектор. През 2016 г. става директор на „Търговска банка Д“ в Кърджали.

В периода 2015 – 2019 г. е общински съветник от ДПС в Кърджали, където е председател на постоянната комисия по бюджет и финанси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Запали се пътническият влак за Бургас

 

Запали се пътническият влак за Бургас на гарата в Стралджа, съобщи в. "Телеграф". 

Пламнал е локомотивът на композицията.

При инцидента няма пострадали. Пътниците очакват друг влак, с който да продължат пътуването.

На място са изпратени два екипа на пожарната. На мястото има гъст дим.

Причините за инцидента засега не са ясни.

Значими произшествия с влакове станали у нас през изминалата година

Миналата година е имало общо 195 произшествия, като 47 от тях са по вина на Националната компания „Железопътна инфраструктура“, 70 са по вина на железопътни предприятия, а 78 са по други външни причини. За същия период инцидентите с влакове са общо 66, като 42 са по вина на НКЖИ.

За да се гарантира сигурността на пътниците, от БДЖ „Пътнически превози" планират да въведат видеонаблюдение във влаковете. Вече са предприети действия за експериментално монтиране на камери в мотрисните влакове „Сименс Дезиро“. След това ще се пристъпи към монтиране на камери и в останалите пътнически влакове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последно сбогом на един от най-големите комици на България

 

Веселин Савов — Весо Шоу — си е заминал. Тръгнал си е по същия начин, по който е живял цял живот: без много шум, без претенции за вниманието, което му се е полагало. Само хората, обичали го, знаят колко голяма е загубата.

Роден е на 17 август 1949 г. в София. Баща му загива млад при катастрофа и Весо поема в живота рано — от 14-годишна възраст работи и е фактическият мъж в семейството. Тези обстоятелства формират характера му: практичен, самостоятелен, свикнал да разчита на себе си, но с рядко срещано умение да разсмива и опростява живота на хората около него.

Кариерата му се разгръща в две успоредни посоки, на пръв поглед несъвместими. Първо идва музиката. Като ръководител на оркестър той акомпанира на практически целия пантеон на българската естрада в най-силните им години — Лили Иванова, Емил Димитров, Мими Иванова, Борислав Грънчаров, Нели Рангелова, Кичка Бодурова, Катя Филипова, Стефка Берова, Йордан Марчинков, Боян Иванов. Работил е и с легендите на хумора — Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Методи Атанасов, Герасим Младенов, Тошко Козарев — и с народните певци Костадин Гугов, Кайчо Каменов, Каньо Бедров, Стайка Гьокова и много други. Списъкът е толкова дълъг, че звучи като историческа летопис на българската забавна музика — защото всъщност е точно това. Весо Шоу е бил жива енциклопедия на онова, което се е случвало зад кулисите и на сцената в продължение на десетилетия.

После идват фокусите. Или по-точно — илюзията. Веселин Савов се превръща в един от най-разпознаваемите родни илюзионисти, изнесъл над 14 500 спектакъла на четири континента — Европа, Азия, Африка и Америка. В шоуто му звездата е Радка — артистичната патка телепатка, която чете мисли, разкрива тайни и смята. Номерът „Руска рулетка“ е признат за световно постижение. Можеш да бъдеш от онези хора, за които фокусите са само трикове с карти и монети, и пак да изгубиш дъха си, гледайки Весо Шоу — защото той не прави фокуси, той разказва история.

От 1993 г. е приет за член на Международното братство на илюзионистите — организация, в която членуват най-големите професионални магове на съвременността. Бил е преподавател в НАТФИЗ в класа по вариететна режисура. Учредил е парична награда на свое име на международния магичен фестивал „Златна котка“ в Габрово. През 2023 г. е удостоен с наградата „Златен век“ — признание, дошло закъсняло, какъвто е обичаят в България с хората, заслужили го отдавна.

До последно е обикалял България и е показвал фокуси. Не защото е нямал избор, а защото е обичал това. Разликата между двете неща е огромна и рядко срещана.

Весо Шоу знаеше как да накара патка да проговори, как да направи невъзможното да изглежда очевидно и как да те накара да се усмихнеш, когато не си очаквал. Тези неща не се учат в академия. Те идват от живот, изживян изцяло на сцената — с оркестър зад гърба, с фокуси в ръцете и с публика пред очите.

Сбогом.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови подробности за трагедията в Благоевград при която загина 16-годишно момиче

 

Децата са били част от театрална трупа, поръчали са си дрога по интернет.

Полицията разкри нови подробности около тежкия инцидент в Благоевград, при който на купон на младежи в апартамент в квартал "Струмско" се стигна до падане от петия етаж, при което загина 16-годишно момиче, а едно от момчетата е с опасност за живота. По данни на разследването младежите са поръчали наркотични вещества онлайн, а в компанията са били интелигентни, будни деца, участници в театрална трупа. Институциите определят случая като тревожен сигнал за нарастващата достъпност на наркотици и необходимостта от засилена превенция.

По инициатива на обудсмана на Благоевград предстои среща между институциите за мерките срещу наркораспространението в града. Днес психолози влизат в училищата, където са се обучавали 16-годишното момиче и нейният приятел.

Старши комисар Илия Тупаров, ОД на МВР - Благоевград: "Лицата са си поръчали по интернет преди около месец, по Телеграм - LSD и са чакали момента на домакина, който е 16-годишното момче, майка му да не е вкъщи да се съберат и да направят купон. Жалкото е, че, аз направих анализ, ще се вземат съответните мерки, но обществото е пасивно. От 17.30 ч. е започнал купонът и никой в панелния жилищен блок, аз също съм живял в панелен блок и знам - всичко се чува. Като се качихме в апартамента - беше невиждана гледка. И никой не е подал никакъв сигнал да можем да реагираме своевременно. Ние не може да покрием цялата област - виждаме грешките си, анализираме ги, но и обществото трябва да е по-критично. Иначе после хейтът е пълен."

Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: "Това е нещо, което е протичало няколко часа - имало е шум, имало е викове. Обществото ни е изключително пасивен. Един сигнал на 112 коства едно обаждане. По-добре да не си сигурен, но да го направиш, отколкото една такава трагедия - да събираме деца от земята, паднали от петия етаж".

Прокуратурата ще поиска постоянен арест за 20-годишния студент от Благоевград, обвинен в умишлено убийство на момиче от града.

"Задържаният не си спомня нищо, той няма никакви спомени, така твърди", отбеляза старши комисар Тупаров.

Има данни, че се подобрява момчето, което беше настанено с опасност за живота в "Пирогов".

В апартамента е имало и четвърти човек. Абитуриент от Математическата гимназия, който е излязъл от апартамента, после се е върнал. В момента на трагедията това момче не е било там, посочиха от полицията.

"Тези деца са били в театрална трупа, това са интелигентни, умни деца", посочи старши комисар Тупаров и отбеляза, че недоумява защо са посегнали към наркотици.

Демерджиев е категоричен:

"Безкомпромисни ще бъдем в борбата с наркоразпространението - това са задачи, спуснати до всеки един полицейски началник, от всеки един ще изисквам да има резултати. Не можем повече да си позволим да губим животите на нашите деца, нито може да си позволим повече да гледаме това явление, което е придобило страшни размери в нашата държава. Ще направим необходимото от страна на МВР, но ако не се осъзнаем цялото общество, ако няма сигнали, ако в училищата съответните учители и ръководители не предприемат действия - няма как да стигнем до тези резултати. Ще засилим превенцията. Създали сме организация - ще дадем повече такива инициативи."

Източник:bntnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина красивата актриса, звездата от Шатовалон

Френската актриса Шантал Нобел, запомнена като една от най-ярките телевизионни звезди на 80-те години, е починала на 77-годишна възраст. Със своята елегантност, характерна прическа и силно екранно присъствие тя оставя траен отпечатък в историята на френската телевизия.

Нобел придобива огромна популярност с ролята си на адвокатката Флоранс Берг в сериала „Шатовалон“, излъчван по френската телевизия Antenne 2.

Продукцията, често сравнявана с американския хит „Далас“, се превръща в истински феномен, привличайки близо 14 милиона зрители. Историята, изпълнена с интриги, властови борби и политико-финансови конфликти около вестника „La Dépêche républicaine“, променя представите за телевизионните драми във Франция. Заглавната песен „Puissance et gloire“, изпълнена от Ербер Леонар, също се превръща в голям хит.Кариерата на актрисата обаче е прекъсната драматично в разгара на успеха ѝ. През 80-те години тя попада в тежка автомобилна катастрофа край Траси-сюр-Лоар. Автомобилът – Porsche 924 Carrera GT – е управляван от популярния певец Саша Дистел, след участие в предаването „Champs-Élysées“.

По това време Шантал Нобел е на 37 години и е майка на две деца – Александра и Ан-Шарлот. След инцидента лекарите дават тежка прогноза, че тя може да остане инвалид за цял живот. Този момент бележи рязък край на нейната възходяща кариера, а планираният втори сезон на „Шатовалон“ така и не е реализиран.

Освен в този сериал, Нобел участва и във филми като „Le Permis de conduire“ и „Tout le monde il est beau, tout le monde il est gentil“, с които допълнително затвърждава присъствието си в киното.

След катастрофата актрисата се оттегля от публичния живот, което поражда множество слухове през годините. В действителност обаче тя намира опора в семейството си. В интервю за Europe 1 тя споделя, че живее спокойно и щастливо, далеч от светлините на прожекторите. До нея остава съпругът ѝ Жан-Луи Жулиан, който я подкрепя неотлъчно. Последиците от травмите я принуждават да се придвижва с бастун или с негова помощ.

Макар че през годините е изразявала желание да се върне към актьорството, това така и не се случва. През 2010 година тя признава, че е приела съдбата си, оставяйки зад гърба си гнева и разочарованието.

Шантал Нобел ще бъде запомнена не само като талантлива актриса, но и като жена, преминала през тежко изпитание с достойнство и сила.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиец осъден доживот пред “Ничия земя”: “В затвора е 1000 пъти по-добре, хората навън умират. И насила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

Нов разговор с Михаил Лещарски в “Ничия земя” отново разтърси зрителите. Осъденият на доживотен затвор без право на замяна за едно убийство, но подозиран за още, този път твърди, че е напълно невинен.

Припомняме, че в два епизода през 2020 г. бе излъчен специален проект, реализиран съвместно с криминалния психолог Тодор Тодоров, който влезе в затвора и разговаря с Лещарски. Тогава той призна за още няколко убийства. Днес обаче версията му е коренно различна.

Въпросите остават –- защо променя твърденията си, защо отрича думите си, заснети с няколко камери, и защо вече говори за пари?

Самият Лещарски не крие, че се чувства добре зад решетките:

„Значи изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Досега, ако бях навънка, да съм умрял 100 пъти! Или да са ме гръмнали някъде, или да съм се пребил с кола. Можеше да не съм жив, а ето че съм.”

Той дори сравнява живота си с този на свои връстници:

„Аз съм жив, а моите набори масово са под земята.”

Лещарски описва ежедневието си в затвора като напълно задоволително:

„Сред живите съм, в затвора съм, но съм добре! Ама съм много добре! Ям каквото искам, спя когато искам, рисувам по всяко време, имам телевизия и радио… всичко имам! Полицаите се държат добре с мен и аз с тях.”

Той е категоричен, че не желае помилване:

„Не искам помиловка. Навън нищо не мога да работя, на 67 съм! Къде ще ида? Как да не ми е добре тука?!”

И завършва с най-шокиращото си признание:

„В затвора е 1000 пъти по-добре от навън, хората навън умират. И на сила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

С доза цинизъм Лещарски добавя:

„Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка.”

Така интервюто в „Ничия земя” повдига още повече въпроси около личността и думите на един от най-противоречивите затворници у нас.

БГ днес

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ