Като от филм на ужасите! „Туристи снайперисти“ са убивали хора в Сараево за забавление

Повече от три десетилетия след обсадата на Сараево италиански прокурори започнаха разследване, което може да хвърли светлина върху един от най-мрачните и неизследвани аспекти на войната в Босна , продължила от 1992 до 1995 година – така наречените „хоби снайперисти“. Това са чужденци, които явно са плащали, за да се забавляват, стреляйки със снайпери по цивилни хора в града, обсаден от сили на босненските сърби 

„Туристи снайперисти“

Разследването срещу предполагаемите снайперисти е започнато след сигнал от италианския журналист и писател Ецио Гавацени, който е предоставил на прокуратурата в Милано документи и свидетелски показания от дългогодишни проучвания. В интервю за изданието N1 Гавацени обяснява, че изходна точка за работата му е бил документалният филм „Сараево Сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич , излязъл през 2022 година.

Засега разследването е срещу неизвестни лица, но прокуратура в Италия може скоро да установи конкретни имена. „Имах контакти с лица, сред които и член на босненските тайни служби по време на обсадата на Сараево, които разказваха за групи италиански „туристи снайперисти“, които са идвали в планините около Сараево, за да стрелят по цивилни“, казва Гавацени.

Прокуратурата в Милано е възложила разследването на ROS – специална единица на карабинерите, известна с работата си по сложни международни случаи. Италия е първата страна, която е започнала съдебно разследване срещу така наречените „хоби снайперисти“.

Свидетелствата на бивш служител на тайните служби

Един Субашич, бивш офицер от разузнавателната служба на босненската армия, разказва във филма „Сараево Сафари“ за разпита на пленен сърбин през 1993 година, който е потвърдил, че е имало чуждестранни „туристи снайперисти“: „Плененият, 20-годишен младеж от сръбския град Парачин, заяви, че е дошъл в Босна с група доброволци по покана на (ултранационалистическата, бел. ред.) Сръбска радикална партия“.

По време на нощното пътуване през контролираната от Сърбия територия сърбинът забелязал в автобуса петима чужденци, които явно имали специален статут и били особено добре оборудвани. Трима от тях били италианци, единият от Милано, а другите двама не разкрили произхода си, разказва Субашич. „Тези мъже не са били платени да се бият, а са си плащали, за да стрелят по цивилни – като на сафари, само че мишената са били хора.“

Пред босненския телевизионен канал FTV Субашич казва още, че по време на войната е събирал информация за италианци, участвали в обстрела на Сараево със снайпери. „Бяха разкрити имената на някои от извършителите, а по-нататъшни разследвания биха могли да хвърлят светлина и върху това как са били организирани пътуванията, заплащането и завръщането на тези хора“, казва Субашич. FTV твърди също така, че е съществувала „специална ценова листа“, като цената е зависела от това дали мишената е била „мъж, жена, бременна или дете“.

Споменът на оцелелите

„Уикенд четници“: така жителите на Сараево наричаха сърбите, които се присъединяваха към сръбските позиции само в съботните и неделните дни – по аналогия с името на сръбските националисти, които се сражаваха по време на войните в Югославия.

Джемил Ходжич е бил на десет години, когато през 1993 г. неговият 16-годишен брат Амел е бил покосен от снайпер. Днес Ходжич ръководи фотопроекта „Sniper Alley“ , в който разказва за живота под обсада.

„Знаем за наемници и доброволци от Русия и Гърция, както и от сръбската диаспора“, казва Ходжич в интервю за ДВ. „Германският фотожурналист Петер Кулман разказва, че е срещал сърби, които идвали от Германия за уикендите, за да бранели страната си, както твърдели самите те. Идвали в петък след работа и се връщали обратно късно в неделя, за да се явят отново на работа в понеделник, разказва Ходжич.

Не е известно дали тези хора са плащали или са били платени, но дейността им оставя кървави следи по улиците на Сараево, казва още Ходжич. По време на обсадата на Сараево загинаха над 11 000 души, сред които 1601 деца. Войната в Босна отне живота на над 100 000 души.

„Почти всички жертви са били цивилни“

Анализите за броя на цивилните жертви са показали, че снайперистите в Сараево са убили между 300 и 350 души. „Почти всички жертви са били цивилни“, казва за ДВ директорът на Центъра за изследвания и документация в Сараево Мирсад Токача.

Макар да няма точни данни за броя на „туристите снайперисти“, участието на чуждестранни наемници във въоръжените сили на босненските сърби е добре документирано. „В нашата база данни фигурират около 300 души от Гърция, Русия, Украйна и други страни, които са се сражавали в сръбската армия“, посочва Токача.

Сегашните италиански разследвания срещу „хоби снайперистите“ могат да доведат до първите съдебни процеси срещу европейски граждани, които са участвали във военни престъпления извън официалните военни йерархии, но с подкрепата или знанието на една от воюващите страни. DW

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разкриха огромен корупционен скандал в Украйна.Осем приближени до Зеленски са обвинени

Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента

Володимир Зеленски се сблъсква с най-сериозното изпитание от началото на войната, пише сп. "Иконъмист". Според източници в правителството, президентът Зеленски е бил "шокиран" от мащаба на обвиненията, отправени срещу членове на най-близкото му обкръжение.

Той вече предприе стъпки, за да се дистанцира от някои от лицата, фигуриращи в разследването.

Разследването на NABU по делото „Енергоатом“ вече е определено като най-големия корупционен случай по време на управлението на президента Володимир Зеленски. Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента, предава epicenter.bg.

Скандалът освети и други високопоставени чиновници. ARMA е замесена в спор около конфискуваната къща на бившия вътрешен министър Виталий Захарченко. Вместо да бъде продаден, имотът е бил обитаван от тогавашния енергиен министър Херман Халущенко, който също фигурира в разследването.

Според източници, именно там той е прекарал нощта, когато на 10 ноември NABU претърси апартамента на Миндич. Настоящата и вече уволнена министърка на енергетиката Светлана Гринчук също редовно е отсядала в къщата, твърдят от бюрото.

На 19 ноември украинските медии публикуваха текста на обвиненията срещу Миндич. Според тях той е използвал близките си отношения със Зеленски, с бившия министър на отбраната Рустем Умеров и с Халущенко, за да влияе върху решения и да придобива незаконни приходи чрез контролирани компании.

Умеров – вече секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана – се върна спешно от чужбина след спекулации, че избягвал страната заради скандала. Президентската администрация и министерствата, споменати в обвиненията, отказаха коментари.

Допълнително напрежение предизвика и интервю на разследващия от NABU Руслан Махамедрасулов, в което той намекна, че Миндич е бил само „топ мениджър“ в схема, движеща се от по-високи политически интереси. Малко след това самият Махамедрасулов бе арестуван – нещо, което той определя като политическа вендета заради изявленията му по повод на делото.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща военен, детство в гарнизон и живот между дисциплина и слава

 

Братята Кличко – стоманените юмруци на СССР

Те са високи, интелигентни, безупречно възпитани и с дипломи от университет. Но светът ги запомни най-вече с друго – с унищожителните им удари на ринга. Виталий и Владимир Кличко – двама украински шампиони, родени в последните години на Съветския съюз, които превърнаха бокса в семейна традиция и световна легенда.

Детство в сянката на казармата

Братята са родени в семейството на военен. Баща им – генерал-майор Владимир Родионович Кличко – е офицер от съветските военновъздушни сили, служил дълги години в авиацията и участвал в ликвидирането на последиците от катастрофата в Чернобил. Именно тогава семейството преживява най-тежките си дни – баща им е изложен на радиация, което по-късно се отразява тежко на здравето му.

Детството на Виталий и Владимир преминава в дух на дисциплина, ред и непрекъснато местене от гарнизон в гарнизон. Родени са в Киргизстан, израстват в Чехословакия и Източна Германия – типично за децата на съветските офицери.

Виталий си спомня, че в училище често е трябвало да се доказва с юмруци. Така още като тийнейджър открива бокса – първоначално като начин да се защитава, а по-късно като страст и професия.

От армейския дух до ринга

Виталий е по-големият – роден през 1971 г. Завършва спортна академия и дори става шампион по кикбокс, преди да се насочи изцяло към бокса. По-малкият му брат Владимир (роден през 1976 г.) върви по същите стъпки, но с повече академична насоченост – завършва педагогика и по-късно защитава докторска степен по спортна наука.

Двамата са известни с това, че никога не са се били един срещу друг – обещание, което са дали на майка си. И го спазват цял живот.

Славата идва с упоритост

През 1996 г. Владимир печели златен медал на Олимпиадата в Атланта и скоро след това двамата братя превземат професионалния бокс. Те доминират тежката категория повече от десетилетие. Противниците им падат един след друг, а медиите ги наричат „боксовата династия на Кличко“.

Любопитен факт е, че през 2011 г. братята държат едновременно всички световни титли в тежка категория, но в различни версии – нещо, което никой не е постигал преди.

Личен живот и човешко лице

Виталий Кличко след края на спортната си кариера става политик и днес е кмет на Киев. Наричат го „железният кмет“, защото стои в града дори по време на войната. Женен е за бившия модел Наталия Егоровна, с която имат три деца, но през 2022 г. двамата официално се разделят след дълъг брак.

Владимир пък дълго време беше в центъра на медийното внимание заради връзката си с американската актриса Хейдън Пенетиър. Двамата имат дъщеря, но и техните отношения приключват след години на дистанция между САЩ и Европа.

Извън ринга Владимир е известен с интелекта и хладнокръвието си – владее няколко езика, интересува се от философия и дори води лекции по мотивация и спортна психология.

Синове на СССР, легенди на света

Двамата Кличко са продукт на едно поколение, закалено в ред и труд. В тях личи онова, което съветското възпитание оставя – дисциплина, уважение и вяра в собствените сили.

Те са не просто шампиони. Те са символ на епохата, в която спортът се превръщаше в национална гордост, а семейството – в крепост.

И макар да са избрали различни пътища – единият в политиката, другият в живота след ринга – братята Кличко ще останат завинаги „двете стоманени лица на едно детство под съветското небе“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тийн идолът с пронизващи сини очи, чийто живот завърши трагично а слухове все още преследват феновете му

Рики Нелсън, роден като Ерик Хилиард Нелсън през 1940 г. в Тийнек, Ню Джърси, е американски певец, актьор и автор на песни. Той става един от първите тийн идоли в епохата на рокендрол. Като син на известните артисти Ози и Харриет Нелсън, Рики влиза в света на шоубизнеса още като дете, участвайки в семейния телевизионен сериал The Adventures of Ozzie and Harriet. Неговият естествен чар и музикален талант го отличават и му проправят път към кариера, която вдъхновява поколения музиканти.

Въпреки ранната си слава, Рики Нелсън среща трудности при адаптацията към променящата се музикална сцена. През 60-те и 70-те години той започва да експериментира с кънтри рок и други стилове, показвайки своята гъвкавост и стремеж към артистично развитие. Неговите живи изпълнения и по-късни албуми разкриват по-зрял и дълбок музикален стил, като същевременно запазват онзи чар, който го е направил известен.

Последният полет на Рики Нелсън: трагичният край на един музикален идол

На 31 декември 1985 г. светът губи един от най-обичаните си рокендрол изпълнители – Рики Нелсън. Само на 45 години, той загива при самолетна катастрофа в Тексас, докато е на път за новогодишен концерт. Инцидентът слага край на живота на артист, който успява да съчетае телевизионна слава, музикален талант и непрекъснато артистично развитие.

Катастрофата настъпва по време на полет с частен самолет Douglas DC-3, използван от Нелсън и неговата група за турнета. По време на пътуването избухва пожар на борда – според официалното разследване, причинен от дефектен отоплител. Пилотите успяват да направят аварийно кацане, но машината се разбива край град Декалб, Тексас.

В катастрофата загиват Рики Нелсън, неговата партньорка Хелън Блеър и петима членове на екипа. Единствените оцелели са двамата пилоти. Събитието шокира музикалната общност и феновете по целия свят, особено защото се случва в навечерието на новата година.

Въпреки трагичния край, наследството на Рики Нелсън остава живо. С хитове като Travelin’ Man, Hello Mary Lou и Poor Little Fool, той не само дефинира звученето на ранния рокендрол, но и вдъхновява поколения музиканти. 

Неговата способност да се адаптира – от телевизионна звезда до кънтри рок експериментатор – го превръща в културна икона, чийто чар и музикален почерк продължават да вълнуват и днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Криптомилионер и съпругата му са открити разчленени в пустиня в ОАЕ

Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“

Руският криптомилионер Роман Новак и съпругата му Анна, които изчезнаха преди около месец в Обединените арабски емирства, са били открити разчленени и заровени в пустинята, предаде Metro. 

Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“ край езерото в планинския курорт Хата в Дубай.

По-късно става ясно, че двойката е била отвлечена, а похитителите са поискали голям откуп в криптовалута, който обаче не е бил платен.

Телата им са открити в пустинята почти месец след убийството.

Роднини в Русия вдигат тревога пред местните власти и до момента трима заподозрени са задържани в Санкт Петербург, както и в Ставрополския и Краснодарския край.

Обвинени са руските граждани Константин Шахт – бивш полицейски служител, Юрий Шаръпов и Владимир Далекин. Тримата са с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до 28 декември.

Според информация от правоохранителните органи Роман и Анна, които често показваха охолния си живот с бързи коли и частни самолети в Дубай в социалните мрежи, са били изнудвани за криптовалута.

Сред познатите на двойката са и милиардерът собственик на социалната мрежа Telegram – Павел Дуров.

Светлана Петренко от Следствения комитет на Русия заяви: „Разследването установи, че убийците са имали съучастници, които са помогнали за организирането на отвличането. Те са наемали автомобили и помещения, където жертвите са били държани насила. След убийството извършителите са се отървали от ножовете и личните вещи на жертвите, оставяйки ги в различни емирства.“

Предполага се, че след престъплението заподозрените са се върнали в Русия.Роман и Анна имат непълнолетни деца, които сега остават сираци.

Според Следствения комитет двамата е трябвало да се срещнат с неустановени инвеститори в Хата. Личният им шофьор ги закарал до паркинг край езерото, откъдето били прехвърлени в друг автомобил и потеглили към срещата. След това връзката с тях е била загубена.

По това време Роман изпраща съобщения до свои познати, в които пише, че е „заседнал в планините на границата с Оман“ и че спешно се нуждае от 200 000 долара.

Телефоните на двойката са били проследявани в продължение на дни в района на Хата, след което сигналът им се появява в Оман и Кейптаун, където изчезва напълно в началото на миналия месец.

Русия и Обединените арабски емирства работят съвместно по разследването на двойното убийство.

По времето, когато Роман изчезва, срещу него тече разследване за кражба на над 380 милиона британски лири от криптоинвеститори под претекст за бизнес развитие. Сред предполагаемите пострадали са бизнесмени от Китай и страни от Близкия изток.

Източник:metro

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха руски пилот, свален преди повече от 30 години в Афганистан!Неговата дъщеря никога не го е виждала

В Русия се случи чудо – изчезнал без следа в Афганистанската война се оказа жив и здрав. Това е пилотът Сергей Пантелюк, който е свален преди повече от 30 години. 

Генерал-полковник Валерий Востротин отказа да съобщи името на намерения в афганистанските дебри руснак, но медиите установиха, че става въпрос за Пантелюк, в чиято чест има издигнати три паметника в Ростовска област.

Дърщерята на Пантелюк – Лариса, каза в интервю за “Комсомолска правда”, че никога не е виждала баща си, тъй като когато самолетът му бил свален тя била само на 4 месеца. Сега Лариса е на 31 години. Семейството й живее в град Батайск.

Пантелюк бил свален над град Кунар. Тялото му така и не било открито. Жената на пилота никога повече не се омъжила. Постоянно го чакала да се върне. Чак, когато Лариса станала на 16 години майка й можела да разказва за него без да заплаче.

Медиите не казват нищо за съпругата на Пантелюк.Не се казва и защо досега летецът не е опитал да се върне при семейството си и дали не е държан в плен цели 30 години.

За войанта в Афганистан:

Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент съветски войски.

В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан, от една страна, и въоръжената опозиция (муджахидини), от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на правителството в Кабул.

В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ , от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина „най-красивото момче на 20-ти век“

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен си е отишъл на 70-годишна възраст

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен, когото Лукино Висконти нарече „най-красивото момче на 20-ти век“, е починал на 70-годишна възраст, съобщи вестник „Dagens Nyheter“.

„Актьорът Бьорн Андерсен почина“, потвърди режисьорът Кристиан Петри, който заедно с Кристина Линдстрьом създаде документалния филм „Най-красивото момче на света“. Причината за смъртта не е уточнена.

Роден през 1955 г., Андерсен дебютира едва на 15 години в шведския филм „Любовна история“ на Рой Андерсон. Истинският пробив идва само година по-късно – през 1971 г., когато изиграва ролята на момчето Тадзио в култовия филм на Лукино Висконти „Смърт във Венеция“, вдъхновен от новелата на Томас Ман. Именно тогава Висконти го нарича „най-красивото момче на 20-ти век“ – определение, което завинаги бележи живота му.

В следващите десетилетия Андерсен се превръща в символ на мимолетната слава и тежестта на естетичния идеал, който сам олицетворява. През 2021 г. документалният филм „Най-красивото момче на света“ хвърли нова светлина върху неговата история – за блясъка и самотата зад легендарния образ, покорил световното кино./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От звезда на терена до човек, парализиран от врата надолу заради миг на ярост

Тази история не е просто трагедия, а болезнено напомняне за крехкостта на човешката съдба и цената на емоциите в спорта.

Сръбският баскетболист Бобан Янкович крещи, след като e ударил главата си в бетонен стълб, заради лошо решение на съдията по време на мач. Той е парализиран от врата надолу и никога повече няма да проходи.

На 28 април 1993 г. в Гърция се разиграва един от най-трагичните моменти в историята на баскетбола. Бобан Янкович, 190-сантиметров сръбски нападател, играещ за Паниониоc, беше по средата на разгорещен плейофен мач срещу Панатинайкос. Известен с интензивността си, Янкович вече беше получил няколко нарушения, когато съдията му отсъди още едно.

Обзет от разочарование и ярост, той се обърна и удари главата си в най-близкия предмет - бетонен стълб, поддържащ коша.

Ударът беше катастрофален. В един миг Янкович се свлече на пода и тялото му се отпусна. Публиката, съотборниците и съдиите осъзнаха, че нещо не е наред. Той беше счупил прешлени в гръбначния си стълб, оставяйки го парализиран от врата надолу. Това, което започна като импулсивен акт на протест, сложи край на кариерата му и промени останалата част от живота му.

Янкович прекара останалите си години в инвалидна количка, подкрепян от семейството и феновете, които никога не забравиха таланта и огнения му дух. Историята му се превърна в отрезвяващо напомняне за опасностите от това да позволиш на гнева да надделее над разума, дори в разгара на състезанието.

Синът на Бобан, Владимир Янкович, продължи да играе професионален баскетбол в Гърция, продължавайки своята и любовта на баща си към играта, носейки тежестта на неговото наследство.

Източник: ФБ-страница"От всичко по малко и отвсякъде по нещо"Превод: Мария Тотова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оцеляха сами в най-страшната нощ

Снимката на две уплашени деца, която обиколи целия свят. Отвлечени от баща си и оставени сами сред хаоса – те оцеляха по чудо. Но това, което последва след трагедията, разкри една от най-болезнените семейни истории на века

„Сираците от Титаник“, братята Мишел (4 г.) и Едмон (2 г.), са заснети през април 1912 г., малко след като по чудо оцеляват след катастрофата на кораба Титаник.

Тяхната история е едновременно сърцераздирателна и необикновена. Малките момчета, които говорят само френски, са открити сами и без придружител след потъването на кораба – сред най-младите и най-уязвимите от оцелелите. Тъй като никой от възрастните не ги е потърсил в хаотичния период след инцидента, те се превръщат в символ на трагедията и надеждата.

Пътуването им на борда на Титаник е резултат от ожесточен спор за попечителство. Техният баща, Мишел Навратил, взема момчетата от майка им във Франция и се качва на борда на „Титаник“ под чуждо име с надеждата да започне нов живот в Америка. Когато корабът се сблъсква с айсберг, Навратил успява да вкара двете момчета в спасителна лодка № 15 и да им осигури оцеляване, преди да загине в ледените води на Атлантическия океан. Децата са спасени от кораба Карпатия и отведени в Ню Йорк, където се грижат за тях, докато самоличността им остава загадка.

Емил Лазаров 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Матю от "Новите съседи"

На 12 Октомври 2025 в 16:48 ч. Американският актьор Джими Шоу, известен у нас с участието си в сериала "Новите съседи", е починал след операция на панкреаса в Португалия. Преди три години е диагностициран с рак. Той почина на 59-годишна възраст.

Шоу добива популярност в цял свят като Матю в хитовия испански комедиен сериал, където има повтаряща се роля в продължение на три сезона. Матю е съпругът на сестрата на една от главните герои в "Новите съседи" - Юдит. Той почина на 59-годишна възраст.

"Обичам те и винаги ще те обичам. Ти си заслужил мястото си в сърцето ми и никой не може да ти го отнеме", написа Кристина Кастано, която играе Юдит - в Instagram публикация.

Джими Шоу е американски актьор от филмовото, телевизионното и театрално изкуство.Роден е в Лос Анджелис и е израснал в северната част на крайбрежието на Масачузетс. Заминава за Ню Йорк със стипендия за журналистика в Училището за визуални изкуства.

През 2001 г. заминава за Испания, за да учи испански език в продължение на три месеца, и му е предложена работа като учител по английски, където остава.

Той играе ролята на Питър Фокс в международно признатия испански минисериал „El Tiempo Entre Costuras“ (Netflix) и обръща репутацията си в Испания на изявен комедиен изпълнител с главата надолу с нюансирано драматично изпълнение.

Той продължава да работи в множество испански сериали и филми в праймтайма и балансира кариерата си между Мадрид и Лос Анджелис.

Наскоро той се завърна за втория си сезон в хитовия драматичен сериал в праймтайма „El Ministerio del Tiempo“ (Netflix) в повтаряща се роля на Пол Уолкът и ще се появи в следващия филм на носителя на наградата „Гоя“ Алберто Родригес „El Hombre de las Mil Caras“ заедно с Едуард Фернандес и Хосе Коронадо, както и в „From Zero To I Love You“ на Дъг Спиърман и „The Night Watchman“ на Мигел Анхел Хименес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Човекът, който се опита да построи машина на времето — и след това изчезна необяснимо

През 1995 г. 21-годишен от Мисури на име Майк „Лудият“ Маркъм се обадил в Coast to Coast AM, късно вечерно радиопредаване, известно с НЛО и необясними неща. Майк твърдял, че строи машина на времето в задния си двор.

Използвайки стълба на Якоб и събрани трансформатори, той казал, че вече е накарал малки обекти да изчезнат за няколко секунди — и обещал, че следващия път ще го пробва на себе си.

Слушателите били запленени. Той бил отчасти учен, отчасти смелчак, отчасти мистерия.

Година по-късно, през 1996 г., той отново се обадил в предаването. Машината, казал той, била почти готова. След това, през 1997 г., той просто изчезнал.

Без следа. Без сбогувания.

Години наред форумите за конспирации бръмчали — успял ли е? Дали е бил изпарен? Или всичко това е била измама, която се е превърнала в градска легенда?

След това, почти две десетилетия по-късно, Маркъм се появи отново.

Той твърдеше, че се е събудил в поле в Охайо, без спомени, без лична карта и с двегодишна пауза в живота си.

Кълнеше се, че машината е работила.

Скептиците го наричат ​​измислица. Феновете го наричат ​​доказателство.

Истината? Знаем само, че Майк Маркъм е бил истински, че са се появявали по радиото и че изчезването и завръщането му остават необясними.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето в кои европейски държави казармата е задължителна

 

Снимка Pinterest/Stephanie Lauren Bounds

От 27 държави-членки на Европейския съюз, задължителна казарма има само в седем. Това са Австрия, Дания, Кипър, Естония, Гърция, Литва, Швеция.

Всички други държави са премахнали военната служба след 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.

В Австрия, Гърция, Дания, Кипър, Финландия и Швеция наборниците обаче имат избор - могат да отидат в казарма, или да служат на цивилна позиция. 

В Австрия въпросът за наборната служба бе подложен на референдум през 2013 г., 59,8% спрямо 40,2% гласуваха "за". Не се "говори за това".

В Швеция всяка година се избират 4000 наборници от общо 100 000 задължени, т.е. тя е задължителна за едва 4% от мъжете. В Швеция службата не бе задължителна между 2010-2017 г.

В Дания де юре службата е задължителна, но на практика в последните години нуждите на армията се запълват изцяло от доброволци и няма никой принуден да служи.

В Естония службата е задължителна, но неявяването се наказва само с глоба на средна стойност 500 евро всяка година. През последните години Естония направи друг тип промяна, за да си осигури в пъти повече доброволци в службата - увеличение на заплатата на служещите.

Във Финландия от 2011 г. насам има движение за премахване на задължителната служба. Основен довод е, че военните дават грешна информация за икономическата ефективност на казармата, според специалисти доброволната служба ще доведе до по-ефективна армия, използвайки по-малко ресурси.

В Литва казармата бе върната през 2015 г. заради заплахи от Руската федерация. На практика обаче и там се избират максимум 4000 наборници всяка година, т.е. не всеки е задължен да служи.

В други европейски държави извън ЕС ситуацията е подобна. Във Великобритания казармата не е задължителна от 1960 г. насам, в Норвегия е задължителна де юре, но дефакто никой не е принуждаван да служи от 2011 г. насам.

Само в две държави службата е върната, след като е била премахната - във Финландия и Литва. И в двете държави - с довода, че има повишена заплаха заради агресията на Русия. В Австрия, Швеция, Гърция, Дания, Кипър и Естония тя никога не е премахвана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мишелин Бернандини – жената, която промени модата завинаги с първите бикини през 1946 г.

На 5 юли 1946 г. светът на модата преживява революция. Френският инженер и дизайнер Луи Реар представя пред публика новаторски бански костюм, който ще остане в историята – бикините. Но пътят към тази премиера не е лесен. Реар не успява да убеди нито една професионална манекенка да облече дръзкото творение, което разкрива пъпa – нещо немислимо за времето. Единствената, която приема предизвикателството, е Мишелин Бернандини, 19-годишна стриптизьорка от „Казино дьо Пари“.

Историческата премиера

Дефилето се провежда в плувния комплекс Piscine Molitor в Париж. Мишелин излиза пред десетки репортери, облечена в бикини, изработени от само 194 квадратни сантиметра плат, украсени с мотиви на вестник. Реар избира името „бикини“ по аналогия с атола Бикини в Тихия океан, където дни по-рано САЩ провеждат ядрени тестове – символично подчертавайки „взривния“ ефект на новия модел.

Реакции и последици

Макар че във Франция бикините предизвикват сензация, в САЩ и други страни те са посрещнати със скандал. Католическата църква ги осъжда, а много плажове ги забраняват. Въпреки това, Мишелин Бернандини получава над 50 000 писма от възхитени фенове след появата си. Тя става символ на смелостта и свободата на женското тяло, макар и да не е професионален модел.

Наследството на бикините

Днес бикините са неотменна част от плажната мода, но малцина знаят, че началото им е белязано от откази, предразсъдъци и една смела жена, която се осмелява да ги облече. Мишелин Бернандини не само представя нов модел бански, но и става лице на културна промяна, която ще се развива през следващите десетилетия.

Ако се замислим, това не е просто история за мода – това е история за смелост, иновация и женска еманципация. И всичко започва с една снимка край басейна.

Източник: novini247.com.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя изчезна на бала през 1990 година. След 22 години баща ѝ отвори стар албум и видя нещо, което преобърна живота им…

Изчезването на Маша Семьонова през юни 1990 година се превърна не само в трагедия за семейството ѝ, но и в една от най-загадъчните тайни на малкия провинциален град. Момичето тръгна за абитуриентския бал в училищната актова зала и повече никога не се върна. Никакви свидетели, никакви улики. Само бялата рокля, въздушните къдрици и последната целувка за довиждане.

Родителите ѝ — Иван и Наталия — години наред се опитваха да се примирят, но как да приемеш липсата на отговор? Домът се превърна в мемориал. Стаята на Маша остана непокътната: плюшено мече върху възглавницата, парфюм с лек ванилов аромат и дневник, на последната страница на който с треперещ почерк бе написано: „Днес ще е особен ден…“Минаха 22 години. Дотогава сивината бе обвила изцяло слепоочията на Иван, а Наталия почти не прекрачваше прага. Загубата се беше превърнала в начин на живот — привикнала, глуха болка.

Есенем веднъж, при рядко почистване на тавана, Иван попадна на картонена кутия с надпис „Училище“. Първо реши да я върне обратно, но нещо в него трепна — може би остатъците от надежда. Вътре лежаха стари училищни тетрадки, картички от съученици и… изтъркан фотоалбум.

Задъхан, Иван отвори корицата. В началото — нищо особено: снимки от училищни екскурзии, час по труд, новогодишно тържество. И изведнъж, на една от последните страници — фотография, която той никога преди не бе виждал. Абитуриентският бал. Тълпа тийнейджъри в пъстри рокли и костюми. В центъра — Маша. Но не това накара сърцето му да застине.

Тя изчезна на бала през 1990 година. След 22 години баща ѝ отвори стар албум и видя нещо, което преобърна живота им…

Изчезването на Маша Семьонова през юни 1990 година се превърна не само в трагедия за семейството ѝ, но и в една от най-загадъчните тайни на малкия провинциален град. Момичето тръгна за абитуриентския бал в училищната актова зала и повече никога не се върна. Никакви свидетели, никакви улики. Само бялата рокля, въздушните къдрици и последната целувка за довиждане.

Родителите ѝ — Иван и Наталия — години наред се опитваха да се примирят, но как да приемеш липсата на отговор? Домът се превърна в мемориал. Стаята на Маша остана непокътната: плюшено мече върху възглавницата, парфюм с лек ванилов аромат и дневник, на последната страница на който с треперещ почерк бе написано: „Днес ще е особен ден…“

Минаха 22 години. Дотогава сивината бе обвила изцяло слепоочията на Иван, а Наталия почти не прекрачваше прага. Загубата се беше превърнала в начин на живот — привикнала, глуха болка.

Есенем веднъж, при рядко почистване на тавана, Иван попадна на картонена кутия с надпис „Училище“. Първо реши да я върне обратно, но нещо в него трепна — може би остатъците от надежда. Вътре лежаха стари училищни тетрадки, картички от съученици и… изтъркан фотоалбум.

Задъхан, Иван отвори корицата. В началото — нищо особено: снимки от училищни екскурзии, час по труд, новогодишно тържество. И изведнъж, на една от последните страници — фотография, която той никога преди не бе виждал. Абитуриентският бал. Тълпа тийнейджъри в пъстри рокли и костюми. В центъра — Маша. Но не това накара сърцето му да застине.

Зад Маша, малко в сянка — фигура на жена. Възрастна. Напълно разпознаваема. Същата усмивка. Същите очи.

Това беше Маша.

Снимката беше датирана… 2008 година.

Иван дълго гледа фотографията, опитвайки се да намери обяснение: шега? фотомонтаж? Но албумът не беше разпечатван, а лентата, на която е направен кадърът, не будеше съмнение — не беше фалшификат.

Той показа снимката на Наталия. Тя изписка и падна на колене, притискайки кадъра към гърдите си.По-късно, обръщайки се към познат журналист, те научиха, че през 2008 година в друг град наистина се е състоял юбилеен вечер на училище — не тяхното, друго, на триста километра. На снимката случайно попаднала жена, дошла „само да погледа“. Тя не казала името си и бързо си тръгнала, оставяйки всички в недоумение.

Чрез връзки и с усилията на приятели успяха да открият човека, направил снимката. Той потвърди: да, имало такава жена, и дори си спомни, че е питала за пътя към автогарата.

Следа от преди месец водеше към старо село, където в манастирска общност живеели жени, отказали се от миналото. Иван и Наталия потеглиха натам — невярващи, но все пак с надежда.

Чакаха пред портата. След час при тях излезе жена с прост забрадка. Само няколко мига — и всичко стана ясно. Това беше тя. Тяхната Маша. Жива.

Със сълзи тя разказа, че е избягала в нощта на бала — изморена от натиска, очакванията и… след като станала свидетел на трагичен инцидент, се уплашила да се върне. Но през цялото това време е живяла. Учила. Работила. Молила се. И гледала старото фото на родителите си, което винаги носела със себе си.

Те се върнаха у дома тримата.

Завръщането на Маша: живот след мрака

Когато Маша прекрачи прага на родния дом, тишината сякаш обгърна всяко ъгълче. Иван стоеше в коридора, без да знае какво да каже, а Наталия не сдържаше сълзите — струваше ѝ се, че отново вижда момичето си на петнайсет, в същата онази училищна рокля. Но пред тях стоеше зряла жена — с уморени очи, но със същото познато изражение.

Беше минала почти четвърт век. Да върнеш всичко назад бе невъзможно. Но можеше да се започне отначало.

Тайната на онази нощ

Вечерта, на кухненската маса, където всичко си беше както преди — чаши с цветчета, бяла захар в стъклен буркан, — Маша започна да разказва. Този разказ се бе борил да излезе години наред.

— Тръгнах си от бала по-рано — каза тя. — Тогава вече бях решила, че няма да се върна у дома.

Тя разказа как станала свидетел на сбиване между двама младежи — единият бил тежко ранен, другият избягал. Но именно Маша, уплашена, че ще обвинят нея, — се втурнала да бяга. Тя не знаела, че момчето е добре и че по-късно истинският виновник е бил открит. Страхът надделял над логиката.

Замина с автостоп за друг град, живя в евтини хостели, после попадна в манастирска общност, където я приеха без да задават въпроси. Научи се да тъче, да лекува с билки, да помага на другите. Промени името си, а документи намери по-късно чрез позната монахиня. И през цялото това време… живя без право на минало.

Но сърцето ѝ не намираше покой. Понякога нощем се будеше от сънища, в които майка ѝ я викаше у дома. Представяше си как с баща си гледат през прозореца. И всеки път се плашеше, че вече е твърде късно да се върне.

— Мислех, че ме мразите. Че съм ви предала.

Наталия стисна ръката ѝ.

— За нас нямаше значение какво е станало. Бихме простили всичко, само да беше жива.

Как да живеем нататък

Завръщането на Маша не донесе мигновено щастие. Предстоеше им отново да се учат да са семейство. Иван понякога се прибираше в работилницата си, за да се справи с напиращите чувства. Трудно свикваше с мисълта, че тя отново е тук. В моменти на самота прелистваше стари писма, които така и не изпрати — писма, адресирани до дъщеря в пустотата.

Наталия, напротив, сякаш разцъфна. Отново започна да пече пайове, отвори завесите, спря сънотворните. Съседите започнаха да идват — първо плахо, от любопитство, после — от съчувствие. Маша се стараеше да не говори често за миналото. Вместо това предложи да помага в местната библиотека — там не достигаха хора.

Стара улика

Няколко месеца след завръщането, когато животът започваше да се подрежда, на вратата се почука. На прага стоеше мъж в униформа — следовател в оставка, Пьотр Яковлевич. Някога той водеше делото за изчезването на Маша.

— Чух, че момичето ви се е намерило — каза той. — И знаете ли, странно е… защото миналата пролет получих анонимен плик по пощата.

Вътре — стара касета. На нея — запис от абитуриентския бал. Черно-бял фрагмент, едва няколко минути. На видеото — онзи момент, в който Маша излиза навън. А след нея — мъж със светло яке. Лицето му е неясно, но походката — позната. Това беше един от учителите, напуснал веднага след изчезването на Маша. Името му нито веднъж не бе изплувало в разследването.

Иван сви юмруци.

— Смятате ли, че е замесен?..

— Не знам. Но е възможно изчезването ѝ онази вечер да не е било просто от страх. Има повече, отколкото си мислите.

Нова глава

Това откритие разрови старата рана. Маша се разклати — може би през цялото това време е била пешка в нечия чужда игра, а не просто избягало момиче.

Полицията възобнови разследването. Мъжа — именно онзи учител — откриха в периферията. Той отричаше всичко, но един от бившите ученици, видял снимката му в новините, си спомни: в онази нощ наистина е видял как учителят отвежда Маша към колата, а после се връща сам. Защо никой не го каза по-рано? Страх. Забрава. Трудно е да се прецени след 22 години.

Маша стана не само дъщеря, върнала се у дома, но и свидетел по собственото си дело. Предстояха разпити, съд, истина, която тепърва трябваше да се разкрие.

Епилог: светлина след мрака

Мина година. Домът на семейство Семьонови се преобрази. Иван построи в градината беседка, където всяка събота се събира семейството. Наталия откри кръжок по бродерия. Маша вече води уроци по психология във вечерно училище — помага на тийнейджъри с трудни семейства, кризи, страх от бъдещето.

Съдът установи, че учителят действително е бил свързан с изчезването на Маша и макар да не ѝ е причинил физическа вреда, неговите действия са станали отправна точка за бягството ѝ. Той получи условна присъда — поради давност. Но най-важното — възтържествува справедливостта.

А в стария  фотоалбум вече има нова снимка. Маша, Иван и Наталия. Трима, преживели немислимото. Лицата им — не съвършени, но истински. В очите — болка, но и сила.

Понякога, за да се превърнете отново в семейство, трябва да минете през тъмнината. Но ако се държите заедно, и изгубената дъщеря може да намери пътя обратно у дома.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина легендата в киното Робърт Редфорд - "Артистът, който промени играта"

Първата професионална актьорска изява на Робърт Редфорд – водещ на ТВ игра, му носи хонорар от 75 долара. Той е сред най-високо платените актьори на планетата досега. И сред най-желаните.

Робърт Редфорд се ражда на 18 август, през 1936 година в Калифорния. Израства в семейството на счетоводителя Чарлс Робърт Редфорд и съпругата му Марта. За съжаление Марта Редфорд умира твърде рано – точно когато синът ѝ завършва гимназия.

Красивият младеж е с буен нрав и често проявява агресия в характера си. Забърква се в дребни кражби в гимназията, а заради злоупотребата с алкохол губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорадо.

След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958-ма се жени за Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а.

Дъщеря му Шона Редфорд е художничка, а синът му Джейми Редфорд е сценарист. Втората му дъщеря Ейми Харт Редфорд наследява любовта към актьорската професия.

Много са незабравимите роли на Робърт Редфорд. Първият му значителен успех идва след снимките на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” през 1969-а, когато актьорът е на 32 години. „Такива, каквито бяхме” и „Ужилването”, и двата през 1973 г., правят от Редфорд актьор № 1 в боксофиса за следващите 3 години.Актьорът продължава да живее в обширно ранчо в Юта, където през 1980-а създава институцията „Сънданс“ за подпомагане на изгряващи кинотворци.

Ежегодният кинофестивал, който организира, е един от най-влиятелните в света. Режисьорски дебют Редфорд прави през 1985 г. с „Обикновени хора”.През 1992 г. печели овациите и на публиката и на критиката с „Там тече река”, а през 1994-а с „Телевизионно състезание” отново получава номинация за най-добър режисьор.

Единственият „Оскар“, който Редфорд получава през дългогодишната си кариера, е за филма „Обикновени хора“ (режисьорският му дебют по романа на Джудит Гест), въпреки че е номиниран още два пъти за златната статуетка.

Другата награда на Академията актьорът получава за цялостен принос за създаването на филмовия фестивал Sundance. За целия си творчески път до момента има 34 отличия и 47 номинации.Около името му винаги се плетат интриги. Той е яркото доказателство, че красивите мъже с гигантски талант извън големия екран трябва да се справят със спекулации, клюки и високомерие. И го прави. Справя се и продължава напред.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Парламентът в Непал гори-бият министри по улиците/Видео/

Премиерът на Непал К. П. Шарма Оли подаде оставка на фона на най-тежките вълнения в страната от десетилетия, тъй като общественият гняв нараства заради смъртта на 19 протестиращи срещу корупцията при сблъсъци с полицията в понеделник, съобщава Би Би Си (BBC).

Във вторник тълпи подпалиха парламента в столицата Катманду, изпращайки гъст черен дим към небето.Правителствени сгради и домове на политически лидери бяха атакувани в цялата страна.

Във вторник бяха съобщени още три смъртни случая. На фона на хаоса, служители на затвора съобщиха, че 900 затворници са успели да избягат от два затвора в западните райони на Непал.

Демонстрациите бяха предизвикани от забрана за платформите на социалните медии. Тя беше отменена в понеделник, но дотогава протестите бяха прераснали в масово движение.Началникът на армията на Непал публикува изявление късно във вторник, обвинявайки демонстрантите, че се възползват от настоящата криза, като повреждат, плячкосват и опожаряват публична и частна собственост.

В него се казва, че ако безредиците продължат, „всички институции за сигурност, включително непалската армия, са ангажирани да поемат контрол над ситуацията“, считано от 22:00 ч. местно време (16:15 GMT; 17:15 BST), без да се уточнява какво може да доведе това.

Въпреки че премиерът се е оттеглил, не е ясно кой ще го замени или какво ще се случи по-нататък, тъй като изглежда, че няма никой, който да е начело на държавата.

Някои лидери, включително министри, са се укрили в силите за сигурност.

Досега протестиращите не са изложили исканията си, освен че се обединиха под по-широкия призив за борба с корупцията. Протестите изглеждат спонтанни, без организирано ръководство.

Вътре в парламента имаше ликуващи сцени, докато стотици протестиращи танцуваха и скандираха лозунги около огън на входа на сградата, като много от тях държаха знамето на Непал. Някои влязоха вътре в сградата, където всички прозорци бяха счупени. Графити и антиправителствени послания бяха изрисувани със спрей по външната страна.20-годишната жителка на Катманду Муна Шрешта беше сред голямата тълпа пред парламента. „Корупцията е дългосрочен проблем“, каза тя пред Би Би Си, добавяйки, че е „крайно време нашата нация, нашият премиер и всеки, който е на власт, да се промени, защото ние трябва да се променим“.

„Това се случи сега и ние сме повече от щастливи да станем свидетели на това и да се борим за това. Надявам се, че тази промяна ще ни донесе нещо положително“, добави тя. Шрешта смята, че данъците, плащани от работещите хора, трябва да се използват по начини, които ще помогнат на страната да расте.

Миналата седмица правителството на Непал нареди на властите да блокират 26 платформи за социални медии,

защото не са спазили крайния срок за регистрация. Платформи като Instagram и Facebook имат милиони потребители в Непал, които разчитат на тях за забавление, новини и бизнес. Правителството оправда забраната си в името на борбата с фалшивите новини, речта на омразата и онлайн измамите.

Но младите хора критикуваха хода като атака срещу свободата на словото. Въпреки че забраната беше набързо отменена в понеделник вечерта, протестите вече бяха набрали неудържим импулс, насочени към политическия елит и потапяйки нацията в хаос. Министър от правителството заяви, че забраната е отменена след извънредна среща късно в понеделник вечерта, за да „се справи с исканията на поколение Z“.

В седмиците преди забраната, кампания „непо хлапе“, фокусирана върху разточителния начин на живот на децата на политиците и твърденията за корупция, се разпространи в социалните медии.

Хиляди млади хора първо се опитаха да щурмуват сградата на парламента в понеделник. Няколко района бяха поставени под полицейски час. Повечето от смъртните случаи са станали около парламентарните и правителствените сгради на този ден.

Във вторник протестите продължиха с нови сили. Тълпа в Катманду подпали централата на Непалската конгресна партия, която е част от управляващата коалиция, и къщата на нейния лидер Шер Бахадур Деуба.

Къщата на КП Оли – 73-годишен четирикратен министър-председател, който ръководи Комунистическата партия – също беше подпалена.

Той каза, че е подал оставка, за да проправи пътя за конституционно решение на настоящата криза.

„С оглед на неблагоприятната ситуация в страната, подадох оставка, считано от днес, за да улесня решаването на проблема и да помогна за политическото му разрешаване в съответствие с конституцията“, написа Оли в писмото си до президента Рамчандра Паудел.

Помощник на Паудел заяви пред информационна агенция Ройтерс, че президентът е приел оставката и е започнал „процеса и дискусиите за нов лидер“.

Съпругата на бившия премиер на страната Джала Нат Канал пък изгоря жива, след като протестиращи запалиха къщата ѝ

в Далу, луксозен квартал в Катманду, съобщава The Times of India. Протестиращи хванали Раджалакшми Читракар в капан в дома ѝ, тя е получила тежки изгаряния и е била откарана по спешност в болница в критично състояние, където по-късно е починала.

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Актьорът, по когото въздишаха жените, си отива забравен.Животът му беше наситен с драматизъм, любов и разочарования

На 10 август 2025 г. се навършиха 25 години от кончината на един от най-обаятелните актьори – Владимир (Володя) Смирнов. Талантът му озаряваше сцената на Младежкия театър и големия екран, а животът му беше наситен с драматизъм, любов и разочарования.

Последната му роля е в пиесата на Назъм Хикмет „Забравен от всички“. Точно така си отива от този свят и талантливият актьор. Малцина са тези, които се сещат за него в последните му дни. След прекаран инсулт три години преди смъртта му на 10 август 2000 г. Володя не успява да се възстанови напълно, остава без роли, защото така и не възвръща напълно говора си, потъва в мизерия.

Негова постоянна компания остава само водката. Макар и със силен дух, актьорът, изиграл прекрасни роли, трудно понася съдбата си на инвалид. Дотогава той е известен като работохолик, който се раздава докрай на сцената и на екрана, както и като бохем. Изключително обаятелен, той е сред най-желаните мъже в София. Пленява всяка компания с песните на Висоцки, когото лично познава и които изпълнява прекрасно в акомпанимент на пиано или китара.

Всъщност китарата е единственото, което 25-годишният Володя донася със себе си от Русия, когато последвал сърцето си, пристига у нас през 1966 г. Пленен от красивата студентка от ВИТИЗ Силвия Спасова, той зарязва кариерата си в Русия, за да заживее с нея в България. Двамата се запознават в Ленинград, когато там гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ със спектакъл по български народни песни и танци. По това време Володя играе в трупата на Ленинградския театър на „Ленински комсомол“ и вече е забелязан от критиката, която му предрича бляскава кариера. Когато българските студенти идват в театъра, Володя изиграва в чест на Силвия „Ромео и Жулиета“, като се превъплъщава ту в Ромео, ту в Жулиета. Пламналата между тях искра се разпалва дотолкова, че актьорът започва да учи български. Няколко месеца по-късно Володя не издържа далеч от любимата си и пристига у нас.

Смирнов има тежко детство и не помни родителите си. Баща му е пилот, който изчезва безследно със самолета си по време на Сталинградската битка още преди Володя да се роди. Майка му тогава е 21-годишна пътуваща певица на цигански романси. „Майка ми слязла от влака, с който пътувала, и тръгнала към къщата на баба ми, но я хванали болките и ме родила „на пътя“, разказва Смирнов, който е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му.

У нас той става особено популярен след ролите му във филмите „Сбогом, приятели“ и „Най-добрият човек, когото познавам“. А когато играе Жул Верн в руско-българската копродукция „По следите на капитан Грант“, руският печат пише ласкави отзиви за „големия български артист Владимир Смирнов“. „Володя се радваше, защото се чувстваше български артист. Казваше, че е българин“, спомня си жена му.

Смирнов създава и запомнящи се образи в Младежкия театър, където играе от 1969 г. Там от възможни 25 представления на месец той е ангажиран с репетиции и спектакли по 24 дни. Той е яростен работохолик и човек на крайностите. „Беше много ангажиран и отговорен към всичко, което прави. Играеше на всяко представление като за последно, сякаш ще умре. Станеше ли дума за работа, сливаха се ден и нощ. 

Не ядеше, не спеше…“, разказва съпругата му, която започва да го ревнува от многобройните му обожателки, които го засипват с писма и му звънят денонощно. „Беше страхотен кавалер и танцьор, жените го преследваха и аз лудо го ревнувах!“, споделя преди време Силвия Спасова. Актьорът обожава и дъщеря си Вержиния (Джина). „Беше на седмото небе, когато тя се роди. Джина беше неговата принцеса. Къпеше я, хранеше я, обличаше я. Украси люлката ѝ с балдахин, направи я като театрална сцена…“, спомня си актрисата. 

Семейната приказка обаче свършва, когато Вержиния става на 18 години. Тогава баща ѝ напуска семейството си и се преселва при приятелката си Богдана Маринова – талантлива художничка и тенисистка. Тя е с него до смъртта му.

В средата на 90-те „реформите“ в театъра на тогавашния зам.-министър на културата Николай Поляков пращат на трудовата борса талантливия актьор. Великолепният Д’Артанян от постановката „Тримата мускетари“ е уволнен като неперспективен и е принуден да се реди на опашка за социални помощи. Като го разпознават, той се шегува, че е дошъл да даде автографи на касиерките. 

Актьорът се завръща по съдебен път в театъра, но твърди, че „не е същото“. Може би за да удави мъката, Володя започва да пие много. 

Първият инсулт го покосява по време на спектакъл в Младежкия театър. Мизерията и алкохолът обаче се оказват фатални. Той получава втори удар и умира на 58 години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Китаец осъден за убийство с ужасяваща присъда! Историята на осъдения в клетка

През 1930-та година в малко китайско село, обгърнато от мъгла и мистерия, се случи събитие, което разтърси цялата общност. Мъж, обвинен в жестоко убийство, бе осъден на необичайна и жестока присъда. Той бе затворен в клетка, поставена на площада на селото, а на всички бе строго забранено да му дават храна или вода. Тази история разказва за съдбата на този човек и за въздействието на неговото наказание върху хората около него.

Мъжът, чието име бе забравено във времето, бе обвинен в убийството на местен търговец, което бе предизвикало страх и гняв сред жителите на селото. Съдът реши да го накаже по начин, който да служи като предупреждение за останалите. Клетката, в която бе поставен, бе не само негов затвор, но и символ на осъждане и позор.

Селяните бяха свидетели на мъчителния процес на умиране от глад и жажда. Въпреки че им беше забранено да му помагат, някои от тях тайно оставяха парчета хляб или шепа вода, надявайки се да облекчат страданията му. Други, обаче, го гледаха с презрение, вярвайки, че той заслужава тази съдба.

Наказанието на мъжа предизвика много въпроси за морала и справедливостта. Дали беше правилно да се наказва човек по този начин, дори и ако е виновен за тежко престъпление? Може ли обществото да се нарича цивилизовано, ако прибягва до такива жестоки методи? Тези въпроси разкриха дълбоки разломи в сърцата и съзнанията на жителите.

Смъртта на мъжа в клетката се превърна в легенда, която се предаваше от поколение на поколение. Тя остави следи в съзнанието на хората и ги накара да преосмислят своите възгледи за наказание и милосърдие. Урокът беше ясен: жестокостта не ражда справедливост, а само още болка и страдание.

Въпреки че времето изтрива имената и лицата, историите като тази остават като предупреждение за бъдещето, напомняйки ни за важността на състраданието и човечността дори в лицето на най-големите престъпления.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина кеч легендата Хълк Хоган

На 71-годишна възраст почина легендарният кечист Хълк Хоган. Тъжната новина бе съобщена от TMZ Sports.

Медици са били изпратени в дома му в Клиъруотър, Флорида, където е издъхнал след като е получил сърдечен арест.

Хоган е бил изнесен на носилка и вкаран в линейка.

Преди няколко седмици съпругата на Хоган, Скай, опроверга слуховете, че той е в кома, заявявайки, че сърцето му е "силно", докато се възстановява от операции.

Хълк трансформира професионалния кеч в семеен развлекателен спорт. Преди Хълк кечът беше насочен към доста тясна аудитория. Театралността му на ринга беше магнетична за децата и техните родители - това даде огромен тласък на спорта.

През 1996 г. Хълк се трансформира от герой в злодей, създавайки NWO -- New World Order (Нов световен ред) -- и стана Холивудски Хълк Хоган. Това го изстреля  и професионалния кеч към още по-голяма слава.

Хоган беше приет в Залата на славата на WWE през 2005 г. Той беше изключен през 2015 г., след като избухна скандал заради расистки коментари, докато беше тайно записван по време на сексуална среща. 

Хълк Хоган имаше и успешна филмова кариера, започвайки през 1982 г. с "Роки III", играейки персонажа Тръндърлипс. Той също така участва в "No Holds Barred", "Suburban Commando" и "Mr. Nanny".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Ози Озбърн – легендата на хеви метъла, след грандиозен прощален концерт/Видео/

Снимка: Getty Images

Легендарният хеви метъл певец Ози Озбърн почина само няколко седмици след като се събра с бившите си колеги от Black Sabbath и изнесе грандиозен прощален концерт за феновете си. За това съобщиха близките му.

Семейството съобщи, че той си е отишъл „обграден с любов“.

76-годишният Озбърн, който страдаше от болестта на Паркинсон и други здравословни проблеми, благодари на публиката още по време на концерта: „Нямате представа как се чувствам – благодаря ви от сърце“.Концертът във Вила Парк беше специално организиран с участието на любими изпълнители като Metallica и Guns N’ Roses по случай неговото „последно излизане на сцена“.

Ози Озбърн е сред пионерите на хеви метъла с групата Black Sabbath, преди да започне успешна самостоятелна кариера. Сред най-известните му песни са Iron Man, Paranoid, War Pigs, Crazy Train и Changes.

Певецът придоби популярност и извън музиката, благодарение на риалити шоуто The Osbournes, което проследяваше живота му в Лос Анджелис заедно със съпругата му Шарън и децата им Кели и Джак.

Ози беше известен и с легендарните си истории от рок ерата, включително с прочутия случай, когато захапа глава на прилеп по време на концерт.

В последните години здравето му се влоши, включително след падане през 2019 г., което доведе до отмяната на няколко турнета. Въпреки това той направи изненадващо появяване на сцената в Бирмингам за закриването на Игрите на Общността през 2022 г.Ози Озбърн е включен в Залата на славата на музиката във Великобритания и САЩ – два пъти, както с Black Sabbath, така и като солов изпълнител. Притежава звезда на Алеята на славата в Холивуд и в Бирмингам, има наградата „Айвър Новело“ и пет награди „Грами“.

Оставя след себе си съпругата си Шарън, децата им Ейми, Кели и Джак, както и две по-големи деца от първия си брак – Джесика и Луис, и внуци.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ