Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации


Баща му, Франклин, е бил търговец, а майка му, Хелън, е била домакиня от немско-ирландски произход.

Никълъс Нолти е роден на 8 февруари 1941 г. в Омаха, Небраска, САЩ.

В младостта си Ник се е занимавал със спорт, особено с американски футбол, и е посещавал няколко университета, но никога не е завършвал. Изключен е от колежа заради лошо поведение и слаби оценки.


Преди да стане известен като актьор, той е работил като строителен работник и фотомодел. В средата на 60-те години на миналия век се появява на корицата на списание MCCall’s, което му носи медийна популярност. Започва да играе в театри в Лос Анджелис и до 35-годишна възраст става популярен.Телевизионният минисериал от 1976 г. „Богат, беден“ му донася голяма слава. В него той играе ролята на Том Джордаш, бунтарски син на имигрантско семейство. Сериалът е огромен хит и му носи номинация за „Златен глобус“. С това той започва да постига успех и да играе по-големи и по-важни роли.


Снимка:Инстаграм


Кариерата му тръгна бързо нагоре. Филмът от 1982 г. „Още 48 часа“, в който той участва с Еди Мърфи, беше огромен хит и един от първите филми, които съчетаха екшън и хумор по начин, който по-късно се превърна в стандарт.През 1991 г. е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Принцът на приливите“, в който играе мъж с травматично минало, който започва връзка с психиатъра на сестра си. Осем години по-късно е номиниран отново за „Оскар“ за „Страдание“, в който играе полицай, който се разпада под натиска на вътрешни и външни демони.


Въпреки това, скоро последваха проблеми в личния му живот.


През септември 2002 г. Нолти е арестуван в Калифорния за шофиране под въздействието на наркотик, известен като „хапче за сън“, който той признава, че е използвал по „медицински причини“. Снимка, на която е в полицейския участък с разрошена коса, става вирусна и се превръща в символ на падението на бившия холивудски съблазнител.През 90-те и 2000-те години той се бори с алкохолизъм, депресия и лични проблеми, след което постепенно започва да се „отписва“ от кариерата си.

През 2011 г. той участва във филма „Воин“, където играе бивш алкохолик и треньор на двамата си сина, а ролята му носи третата му номинация за „Оскар“ (поддържаща роля).


Актьорът има три брака и две деца, син Броли Нолти, който също е актьор, и дъщеря София.Той живее уединено в Малибу в 50-годишна къща, пълна с книги, ръкописи и стари филмови сценарии. Често носи едни и същи дрехи и прекарва по-голямата част от времето си в двора си с дървета, далеч от блясъка на Холивуд.



Спомняте ли си времената, когато милиони зрители бяха влюбени в индианците и най-вече във филмите за вождовете с пера. Е, поне един от тези индианци влезе трайно в сърцата на зрителите по света. Гол до кръста, Гойко Митич изгради кариерата си върху този образ. Днес, на 84 години, пенсионираният „индианец №1“ в света търси адреналин и все още се гмурка в дълбоки води.


Той беше живата легенда в соц киното



Романи с актриси, италианска дъщеря и горчива трагедия: ето как протича животът на най-известния „индианец“ от сръбски произход. Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Гойко Митич все още е в завидна форма, спортува всеки ден, „намира винаги време и за любов“, се хвали той. Миналата година легендата от „Оцеола” призна, че живее с нова жена в Берлин.


Роден е на 13 юни 1940 г.в село Стройковци, Сърбия (Югославия), в селско семейство. Ранното детство на момчето се пада по военно време. Бащата Живойин Митич е активен участник в партизанското движение. От малък Гойко Митич е влюбен в спорта, играе хандбал и футбол, занимава се с лека атлетика, гимнастика и гребане. Той дори е член на югославския национален отбор по гребане. „Това ми беше от голяма полза на снимачната площадка, докато управлявах дългата тясна лодка – „пирога“, спомня си той по-късно. Гойко завършва Белградския институт за физическа култура и се кани да стане спортен треньор, но фортуната е решила друго.


За първи път на снимачната площадка Гойко се появява като каскадьор – той дублира главния герой в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960). Това е последвано от малка роля в италианския филм „Сеньор на нощта“. А в образа на индианец се пробва през 1964 г., участва като статист в поредица от филми за Винету, базирани на романите на Карл Май. Той изглежда много убедителен и през 1965 г. получава и първата си голяма индианска роля във филма „Синовете на Великата мечка“.


През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.


Очарователният Гойко Митич живее в Германия и до днес. Снима се в телевизионни сериали. Участва и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.


На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Легендарният актьор живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед – с него ходи на покупки и обикаля Берлин. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.

Оля Ал-Ахмед


 

Снимка: Трима от четиримата заложници и Кларк Олофсон, БТА


По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му.


Един от двамата престъпници, замесени в отвличането, което даде на света термина „Стокхолмски синдром”, е починал на 78 години, съобщи семейството му.Кларк Олофсон, който добива световна популярност през 1973 г. след отвличане и обир на банка в шведската столица, си е отишъл след продължително боледуване, обяснява онлайн изданието Dagens ETC.По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му, защитавайки действията им, докато стават все по-враждебни към полицията отвън.


Случаят дава името на психологическо състояние, при което жертви на отвличане развиват привързаност към похитителите си.


Какво е Стокхолмски синдром?


Известната обсада на банката е предизвикана от друг мъж - Ян-Ерик Олсон. След като взема трима жени и един мъж за заложници, той иска Олофсон, с когото се е сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката.


Шведските власти изпълняват искането му и Олофсон влиза в банката, която е обградена от полиция.


Години по-късно, в интервю за вестник Aftonbladet, Олофсон твърди, че е бил помолен да действа като вътрешен човек, за да пази заложниците, в замяна на по-ниска присъда, но обвинява властите, че не спазват споразумението.


Олофсон убеждава една от заложничките - Кристин Енмарк, да се обади на шведския премиер по телефона от името на похитителите. Тя моли да ѝ бъде позволено да напусне банката с похитителите в бегачка, казвайки: „Напълно вярвам на Кларк и на обирджията… Те не са ни направили нищо”.


Тя добавя: „Напротив, бяха много мили… Вярвайте или не, но си прекарахме много добре тук”.


По време на няколко телефонни разговора Енмарк казва, че се страхува полицията да не нарани похитителите и непрекъснато защитава действията им.


В мемоарите си тя пише за Олофсон: „Обеща ми, че няма да ми се случи нищо, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си”.


Заложническата криза приключва след шест дни, когато полицаи проникват през покрива и използват сълзотворен газ, за да обезвредят двамата мъже.


Първоначално заложниците отказват да напуснат похитителите, тъй като се страхуват, че полицията ще ги застреля. По-късно заложниците отказват и да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.


Експерти оттогава спорят дали Стокхолмският синдром е реално психично състояние, като някои твърдят, че това е механизъм за справяне с травматични ситуации.


Терминът е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност на някои заложници към похитителите им.


Теорията добива широка популярност на следващата година, когато наследницата на калифорнийски вестник Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.


В подкаста Sideways на BBC през 2021 г. Енмарк отхвърля понятието Стокхолмски синдром, казвайки: „Това е начин да обвиниш жертвата. Направих всичко, което можех, за да оцелея”.


Олофсон е рецидивист и прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Последно е освободен през 2018 г. след присъда за престъпление, свързано с наркотици, в Белгия.


През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го изиграва в сериала на Netflix - Clark.

Източник:nova.bg


 


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).


„Ну, погоди!“ е съветски анимационен сериал (по- късно руски) на московското студио „Союзмультфильм“ с режисьор Вячеслав Котьоночкин (по- късно сменен със Алексей Котьоночкин) , създаден и излъчван в периода 1969 – 2006 г.


Анимационната поредица разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява.


Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други епизодични и второстепенни персонажи, като Хипопотамът, Свинята, Козелът и т.н. В сериала героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълка) (17 и 18 епизод използват архивни гласови записи с него) и Клара Румянова (Заека), които са после заменени от Игор Христенко и Олга Зверева в 19 и 20 епизод. Първият епизод е създаден на 14 юни 1969 г., докато последният е създаден на 21 ноември 2006г.


За първи път Заека и Вълка се появяват в първа серия, четвърта част на анимационния журнал „Весёлая карусель" (в превод: „Веселата въртележка“) през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм с Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни части, четвъртата част е наречена „Ну, погоди!" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди!" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт). По-късно Вълкът също казва или „Ну, Заяц! Ну, погоди!“ или „Ну, Заяц, погоди!" или само "Ну, Заяц!" (с изключение на 7 епизод в началото, където Капитанът Морж го изрича, вместо Вълка).


През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2006 г.) са създадени в Русия по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е Алексей Котьоночкин.


Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов от 1 до 18 епизод (17 и 18 епизод са направени след смъртта му и са използвани стари архивни записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълка е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.


Началната песен на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Дек (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в началните надписи и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.


На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).


Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo Game & Watch) е с героите от „Ну, погоди!" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, а понякога се показва и Заекът. От „Софтклуб“ са издадени 6 компютърни игри, посветени на сериала:


Погоня (Отвличане) (2002)

Круглый счёт (Кръгла сметка) (2002)

Песня для зайца (Песен за Заека) (2003)

Догонялки (Гоненица) (2005)

По следам зайца (По следите на Заека) (2010)

На стадионе (На стадиона) (2017)

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.


Компютърна игра „Ну погоди!“

Електронна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълка и Заека.



Boeing 787 Dreamliner на Air India се разби малко след излитане от индийския град Ахмедабад, на път за лондонското летище Гетуик.


Загинали са 242 души, сред тях 53 британски граждани.


Инцидентът е станал около 10 часа местно време, малко след излитането на полет AI171 на Air India, изпълняващ редовна линия от Ахмедабад до лондонското летище Гетуик. Самолетът е бил Boeing 787-8 Dreamliner, според Flightradar24 .


По непотвърдена информация самолетът се е разбил в жилищен район.


На борда на полета на Air India е имало 242 пътници и членове на екипажа , съобщи авиокомпанията. „От тях 169 са индийски граждани, 53 са британски граждани, 1 канадски гражданин и 7 португалски граждани“, съобщи Air India.


Екипажът е подал сигнал „Mayday“ до отдела за контрол на въздушното движение малко след излитането, според Генералната дирекция на гражданската авиация на Индия.Сигналът е бил загубен секунди след излитане, когато самолетът е достигнал 625 фута височина, според Flight Radar.


Министерството на авиацията на Индия съобщава, че спасителните екипи са мобилизирани.

Катастрофата на Air India е станала точно до международното летище „Сардар Валабхай Пател“ в Ахмедабад, най-големият град в западния щат Гуджарат в Индия.


Гуджарат е и родният щат на индийския премиер Нарендра Моди. Моди беше главен министър на щата от 2001 до 2014 г.


Светът на шоубизнеса преживя истински трус, какъвто не е виждан от десетилетия. След почти половин век тишина, истината за тайната дъщеря на легендарния фронтмен на Queen – Фреди Меркюри – излезе наяве.

Шокиращото разкритие е направено в новата биографична книга „С обич, Фреди“, дело на прочутата британска журналистка и биографка Лесли-Ан Джоунс.

Историята звучи почти като холивудски сценарий: през 1976 г. в разгара на славата на Queen, Фреди има кратка, но страстна афера със съпругата на свой близък приятел. Резултатът – момиче, родено в пълна дискретност, далеч от светлините на прожекторите. Детето е пазено в тайна не просто от медиите, а дори и от част от семейството и музикалната индустрия.

„Той ме обожаваше“ – личното писмо на дъщерята

Жената, наречена само с инициала „Б“ в книгата, разказва емоционално и откровено:


„Фреди Меркюри беше и си остава мой баща. Имахме близка и топла връзка от моето раждане до последните години от живота му. Той ме обожаваше и беше напълно отдаден на мен. Начинът, по който съм се появила, може да изглежда скандален за мнозина, но това никога не намали неговата любов. Беше грижовен, нежен и ме пазеше като най-голямото си съкровище.“

След смъртта му през 1991 г., „Б“ наследява 17 тома от неговите лични дневници. Десетилетия наред ги пази в тайна. Но днес, когато самата тя вече е майка, решава, че е време светът да чуе нейната история.

Коя е тайнствената наследница на Фреди?

Днес „Б“ е на 48 години, живее в малък европейски град и работи като здравен специалист. Отказва да се възползва от славата на своя баща и дори не иска публично да разкрие самоличността си. За Лесли-Ан Джоунс тя казва:


„Никога не е искала пари. Не я интересува наследство. Единственото ѝ желание е да бъде чута истината.“

Жената е плод на връзка, за която не се е говорило. Нейната майка – дълбоко религиозна католичка – никога не е обмисляла аборт. По време на кратката си любовна връзка с Фреди, съпругът ѝ е бил в командировка. След раждането, момичето израства с майка си и доведения си баща, докато Меркюри поддържа близък контакт с нея, включително редовни посещения и комуникация, дори по време на турнета.

Тайна, пазена от най-близките

Само шепа хора са знаели истината – включително членовете на Queen и Мери Остин, жената, която Фреди нарича „любовта на живота си“. Именно тя е знаела за съществуването на дъщерята още преди смъртта му и е останала до него до последния му дъх. Въпреки че момичето не е включено в официалното завещание на певеца, тя е получавала финансова подкрепа чрез частно правно споразумение.

„Време е светът да знае“

В писмо, публикувано в книгата, „Б“ заявява решението си с неподправена сила:

„След повече от три десетилетия мълчание, лъжи и изопачаване на истината, чувствам, че е време да говоря. Решението да изляза сега е мое и само мое. Тези, които ме познаваха, го пазеха в тайна от уважение към Фреди и към мен.“

Шокиращо, но човешко

Историята е колкото скандална, толкова и дълбоко човешка. В нея се преплитат слава, любов, вина, тайна и приемане. В един свят, в който известните личности често крият най-съкровеното от страх или срам, Фреди Меркюри е избрал да бъде баща – по свой начин, в своята тишина.

Сега, чрез думите на дъщеря му, светът за първи път надниква в тази интимна част от живота му. И ако не друго, историята ни напомня, че и най-големите икони са били просто хора – със своите грешки, страсти и големи сърца.

„С обич, Фреди“ – книгата, която ще промени всичко, излиза в продажба тази есен и обещава още разтърсващи разкрития за живота на музикалната легенда, който продължава да вълнува света дори десетилетия след смъртта му.


Не нужно човек да е гледал сериала „Трима братя, три сестри“, за да си спомня как точно изглежда една от звездите в него, а именно привлекателната Дана Гарсия, тъй като преди приблизително 17 години, когато епизодите на поредицата приковаха вниманието на българската публика, образът на актрисата красеше не само малкия екран, но и множество от кориците на тетрадките, в които тийнейджърите си водеха записки по учебния материал на различните предмети в училище, припомня life.dir.bg.


По онова време интересът към колумбийското предаване действително бе повече от завиден и караше много хора, без значение от възрастта им, да крачат забързано към домовете си, за да не изтърват началото на поредния епизод, ако случайно са имали неблагоразумието да излязат навън, преди часа на излъчването му.


Разбира се, така стояха нещата не само у нас, но и в над 100-те страни по земното кълбо, излъчващи поредицата в своя ефир.


Всъщност успехът на романтичната история, разказваща за забранената любов между бедните и богатите, е толкова голям, че през 2003 г. американският канал Telemundo – собственост на гиганта NBC, пуска по две серии от нея на ден.


Предвид всичко казано дотук, не е никак неочаквано, че ролята на Норма Елисондо в сочената за една от най-успешните теленовели правени някога, превърна Дана в звезда от световна величина. Макар колумбийката да покори индустрията, а нежната ѝ визия – редица мъжки сърца, напоследък името ѝ все по-рядко се среща в медийното пространство, което провокира любопитството на почитателите ѝ, чудещи се какво се случва с нея.


Сега обаче имаме повод да разберем къде е тя сега, защото едва преди няколко дни светлооката брюнетка отпразнува своя 43-ти рожден ден. Именно затова сега ще си припомним нейната история.


Дана Мария Гарсия Осуна е родена в град Богота на 4 февруари 1978 г. Поради известността на майка си Клаудия, която е певица, от малка е свикнала да бъде под светлините на прожекторите заедно с брат си и сестра си. И макар никога да не е била заслепена от блясъка на славата, по принуда от страна на майка си още на 4-годишна възраст ѝ се налага да застане пред камерите, ставайки част от редица рекламни кампании и телевизионни предавания.


Вниманието и суетата обаче не ѝ носят удоволствието, което мнозина биха изпитвали на нейно място. Тя има друг план за своето бъдеще, който е в пълен разрез с амбициите на Клаудия, желаеща да направи лицето на дъщеря си разпознаваемо. Ето защо бъдещата знаменитост заляга над учебниците, стремейки се да постигне възможно най-високите оценки в различните дисциплини, с които да си подсигури добра диплома. Скоро обаче разбира, че независимо какво каже или стори, няма да успее да надвие майчината воля, затова преценява, че най-добрият вариант е да се примири с нея и да се опита да разпредели времето си така, че работата да не пречи на образованието ѝ.


И понеже двете със сестра ѝ са наследили музикалния талант на Клаудия, през 1994 г. те основават групата „Cafe Moreno“, чийто първи албум е сертифициран цели три пъти като платинен. Въпреки че току-що е започнала певческата си кариера, при това със завиден успех, тя не спира да се явява и на прослушвания, а едно от тях я поставя сред актьорския състав на сериала „Кафе с аромат на жена“ още същата година.


Макар да е само на 16 г., играта ѝ по нищо не отстъпва на по-опитните ѝ колеги, нещо повече, тя успява да впечатли критиката, която е напълно очарована от нея. Така 12 месеца по-късно Гарсия получава специално предложение да участва в „На север от сърцето“, превърнало я в първата колумбийка, снимала се някога в мексиканска теленовела. За целта обаче тя се мести в Мексико, където живее съвсем сама до края снимачния процес. Но уединението съвсем не е единственото, което този ангажимент ѝ носи, тъй като той я превръща в истинска сензация в цяла Латинска Америка.


 След като завършва гимназия Дана продължава обучението си, записвайки специалност „Пиар и мениджмънт“ в университета, изучавайки още френски и немски език, които днес владее свободно. Освен това става доброволка към „Червения кръст“. Но предложенията за роли я откриват и във висшето учебно заведение, а натовареният ѝ график я принуждава да се откаже от бандата, която е създала със сестра си. Ето защо през 1998 г., след общо три издадени албума, тя се разпада. Междувременно тя усъвършенства актьорските си заложби, записвайки се на допълнителни курсове.


През 2000 г. се установява за постоянно в Маями, където я отвежда поредицата „Отмъщението“, но младата жена не спира да пътува, посещавайки често родината си, наред с Мексико, а неведнъж е била и в Европа.


Световната слава, както вече се подразбира, я застига с „Трима братя, три сестри“. В началото никой не е залагал големи надежди на заглавието, за което се е считало, че ще мине и замине без много шум, но това се оказва сериозна грешка. Продукцията се превръща в истински хит, а заради небивалия интерес към Дана и екранната ѝ половинка Марио Симаро, двамата си партнират отново 4 години по-късно в „Предателство“ – римейк на сериал с участието на легендата в жанра Освалдо Риос. Изгарящата страст между тях в първия им общ проект изглежда така реална на екран, че скоро публиката е напълно убедена, че чувствата са истински и извън него. Макар и просто игра, блестящото пресъздаване на химията между персонажите им дори подтиква съпругата на артиста да започне да прекарва всяка своя свободна минута на терен, за да го държи под око.


През 2008 г. естествената красота на Гарсия, направила я рекламно лице на редица утвърдили се на пазара козметични марки като „Maybelline“ и „Garnier“, ѝ носи първото място в класацията за най-привлекателна жена на планетата на испанското издание на сп. „People“.



Предвид съблазнителния ѝ външен вид много хора предполагат, че хубавицата е имала немалко любовни авантюри в живота си, но това не изобщо не е вярно. В няколко свои интервюта тя казва, че претоварената ѝ програма и честата смяна на пейзажа, идваща с нейната професия, ѝ пречат да създава приятелства. Повечето ѝ колеги пък твърдят, че тя точно толкова недостъпна, колкото и желана.


 В разговорите си с медията Дана избягва да говори за интимния си живот, заявявайки, че предпочита свободата, пред това да създаде семейство. Макар че се знае прекалено малко за мъжете, успели да спечелят нейното сърце, преди десетилетие една от връзките ѝ все пак се озова сред водещите заглавия в пресата. Тогава тя се среща с колумбийския вицепремиер Хорхе Истман, който в определен етап от взаимоотношенията им решава, че тя е сродната му душа и пада на едно коляно, задавайки големия върпос. 


Годежът им обаче не оцелява дълго, а след политически скандал, в който половинката ѝ се забърква, пътищата им се официално се разделят и тя отпътува за Мексико.По-късно се запознава с испанския писател и журналист Иван Гонзалес, от когото през 2016 г. забременява. Новината, че очаква дете изненадва почитателите ѝ, не само защото е на 38 г., но и поради факта, че до онзи момент не е обявявала публично романса си. Предвид огромното любопитство на феновете ѝ, след като дава живот на сина си Данте, в специално интервю за сп. „Hola!“ тя склонява да разкаже историята им.

Оказва се, че когато се запознават Иван няма никаква представа коя е тя, а причината за това е, че освен новините, които си пуска сравнително рядко, той не обича да гледа телевизия.


„За първи път разбрах какво е да започнеш връзка с някого от нулата, без той да има предварително изградени впечатления за теб. Това бе голям фактор за мен, защото винаги съм искала партньорът ми да ме опознае отвъд славата – като човек, сам да види добродетелите, но и недостатъците ми“, споделя тя.


Дана разказа, че Гонзалес бил толкова лудо влюбен в нея, че поискал ръката ѝ само месец и половина след първата им среща, но тя му отказала. Той обаче не се отчаял, напротив, на шестия месец пак я попитал… и отново получил отрицателен отговор. Основният мотив на Гарсия да не приеме пръстена бил, че според нея всичко се случва прекалено бързо.


„Кажете ми, кой мъж ще продължи да се вижда с една жена, при положение, че тя е отхвърлила предложението му? Според мен това го прави наистина специален“, казва Дана.


Въпреки това упорството му се отплаща на третия път. До сватба обаче така и не се стига, защото бъдещата булка променя датата ѝ многократно, прибягвайки до най-различни оправдания. Запитана от медията в прав текст защо отказва да мине под венчилото, тя през смях отвръща, че сватбените церемонии са доста скъпо удоволствие.


„Във всяко друго отношение сме на една вълна“, казва красавицата, допълвайки, че с Иван се разминават единствено по отношение на възгледите им за узаконяване на любовта им.


Към днешна дата те са безкрайно щастливи заедно, а за това със сигурност не се нуждаят от лист хартия. В тази връзка, иронично е, че последното участие на Гарсия е в телевизионната поредица от 2018 г. „Да обичам без закон“.



Най-прочутият италиански донжуан, който е преспал с над 6000 жени, почина на 63-годишна възраст в разгара на бурна любовна нощ с 23-годишна дама, която поради известността си  предпочита да остане анонимна съобщава в. "Дейли мейл"


Маурицио Занфанти, известен с прозвището си Ромео от Римини, почина в леглото на 23-годишна туристка от България. Докато я засипвал с ласки, той получил сърдечна криза. Дамата изпаднала в шок, извикала медици, но те не могли да съживят плейбоя и констатирали смърт от сърдечна недостатъчност.


 Маурицио Занфанти започва бляскавата си „любовна кариера“ още когато на 17 години заработил в нощен клуб в Римини. Постепенно превърнал професията на промоутър в клуба във възможност да завързва кратки връзки с над 200 жени на лято.

Той печелел женските сърца много лесно. Харесвал си дама насред улицата, заприказвал я, убеждавал я да влезе в нощния клуб, в който работел, и след това продължавал свалката до успешен край.


През зимата Маурицио отивал в скандинавските страни, където работел за туристически агенции. Там той продължавал кариерата си на сваляч и дори толкова се прочул, че в шведски град му била издигната восъчна фигура.


През 1986 година италианското издание "Еспресо" нарече Маурицио Занфанти "най-успешният любовник на Италия". През 2014 г. той сподели пред "Билд", че се отказва от кариерата на сваляч, защото се чувствал много стар. Но определено не е удържал обещанието си.



1. Той е първият папа с перуанска националност.

Въпреки че е роден в Чикаго, любовта му към Перу го кара да приеме гражданство. Връзката им с Латинска Америка е реална и дълбока.

2. Той прекарва голяма част от живота си в Перу.

Той служи повече от 20 години в мисии, енории и общности, особено в скромни райони. Не е дошъл да се налага, дошъл е да се учи и да придружава.

3. Преди да дойде във Ватикана, той е бил епископ в Чиклайо.

Там той спечели обичта на хората със своята близост, смирението си и неуморния си труд за най-нуждаещите се.

4. Августински е.

Принадлежи към ордена "Св. Августин", известен с акцента си върху общността, размисъл и търсенето на вътрешна истина.

5. Той беше световен лидер на своето паство.

Преди да стане епископ, той е бил висш генерал на августинците по света. Те го знаят в Азия, Африка, Америка... и те го уважават.

6. Той е човек с готино лице и меки думи.

Винаги е предпочитал да слуша, отколкото да се налага. Тези, които го познават, казват, че най-голямата му сила е състраданието

7. Познай болката на забравените хора.

В Перу той работи в селските райони, между коренните общности, на места, където често дори държавата не стига.

8. Тя има универсална визия, но с латино душа.

В Рим оценява епископите по цял свят, но никога не губи любовта си към простите хора, към тези, които нямат глас.

9. Той говори перфектен испански... с перуански акцент !

Мнозина бяха трогнати да го чуят да говори като още един перуански. Това разбива стени и събира сърцата заедно.

10. Той е папа, който мирише на хора.

Не идва от власт или привилегия, а от прашните улици на Латинска Америка. Ето защо вашият избор е символ на надеждата за Глобалния мир.


 

Кардинал Робърт Франсис Превост – американец от Чикаго, е новият папа с името Лъв ХІV.


Въпреки дългогодишната опозиция на Ватикана на идеята за папа от САЩ, поради статута на страната на свръхсила и светското й влияние, умереният Превост бе наблюдаван с внимание.


Удостоен с кардиналска титла от Франциск през 2023 г., бившият лидер на августинския орден е назначен от покойния папа и във влиятелния Дикастерий на епископите, който наблюдава избора на нови епископи от цял ??свят. Тези висши постове, съчетани с факта, че той има значителен мисионерски опит в Перу, след като е служил като епископ на северния град Чиклайо, го реабилитираха в очите на онези, които обикновено не биха одобрили идеята за американски папа.


69-годишният Превост е първият американец, избран за папа. Името му бе обявено от протодякона на конклава – френския кардинал Доминик Мамберти. Той излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и обяви пред събралото се на едноименния площад множество, че е избран нов папа с думите „Habemus Papam“ („Имаме папа“ на латински).


Малко след това новоизбраният предстоятел на Римокатолическата църква също излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ и произнесе първото си обръщение „Към Града и към света“ (Urbi et Orbi).


 


Историята на едно невероятно бягство


Лиляна Гасинская е родена и израснала в Одеса. Винаги е мечтала за луксозен и богат живот. Момичето мразеше всичко, свързано със СССР. Затова тя се реши на една отчаяна стъпка. Тя решава да стане сервитьорка на борда на круизния кораб „Леонид Собинов“, който плава за Австралия. Момичето разбра, че персоналът се следи много внимателно. Ето защо тя измисли цял план за бягство.


Корабът не е трябвало да акостира на бреговете на Сидни. Вечерта, след като сервира на парти на кораба, момичето облича червен бански и слага златен пръстен на средния си пръст, не можеше да вземе повече неща със себе си. Лилиана се промъква с мъка през илюминатора и скача във студените води. Момичето имаше много километри за плуване. Отне ѝ около 40 минути, за да стигне до брега, а освен това трябваше да преплува през залив с акули. Но Лилиана плуваше с всички сили, страхувайки се да не бъде изядена от акули, или хваната от сънародниците си.


Рибари откриват момиче в червен бански костюм на брега в Сидни, с наранявания и леки охлузвания по тялото. На развален английски тя иска помощ от тях . Момичето признава, че е избягало от съветски кораб и се нуждае от подслон. Разбира се, вестниците веднага пишат за необикновената красавица. 


Скоро съветските власти искат да им предадат момичето и да я върнат обратно в. Въпреки това, докато Лилиана живееше в къщата на фотограф от един от вестниците, между тях започва романс. Той изоставя семейството си и се ожени за нея. По този начин тя успя да остане в Австралия. 


Момичето работеше като модел и живееше за охолен живот. След това тя сменя няколко съпрузи. Всички те бяха много богати, тя се омъжваше само за заможни и богати мъже.Лилиана има двама сина. 


Впоследствие се мести да живее в Англия.


Сега тя живее там и е над 50 годишна. Откакто е избягала от Одеса, момичето не е се е връщало повече в родината си.Скоро тя премести родителите си при себе си, като по този начин прекъсна всички връзки със своята  родина.




Бразилецът Айртон Сена е най-обичаният състезател от Формула 1. Това е доказано. За съжаление на 1 май 1994 г. той ни напусна след тежка катастрофа на пистата "Имола".


Сена обичаше Формула 1 и Формула 1 обичаше Сена. Този бразилец постави нови параметри в този спорт. Струваше много скъпо, но си заслужаваше да го имаш в отбора си.


На 1 май 1994-а светът на моторните спортове бе разтърсен от една от най-трагичните си загуби. Денят, който трябваше да бъде още една славна глава в историята на спорта, се превърна в символ на загуба, шок и болка.


Айртон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 г. в Сао Пауло, Бразилия. Като дете той страда от проблеми с координацията и именно това подтиква баща му да го насочи към картинга – решение, което променя хода на историята.Младият Сена бързо показва необикновен талант, а страстта му към скоростта и съвършенството го издигат до върховете на автомобилния спорт.


Сена дебютира във Формула 1 през 1984 г. и още в първия си сезон впечатлява света. На Гран При на Монако, при изключително силен дъжд, той демонстрира контрол и хладнокръвие, каквито дори най-опитните пилоти не показаха. Състезанието беше прекратено преждевременно, но Сена вече беше създал своя мит.


Сена беше не просто шампион – той бе символ на перфекционизма, емоцията и духовната страна на спорта.Гран При на Сан Марино през 1994 г. се оказва фатално състезание – не само за Сена, но и за Формула 1. Уикендът започва трагично с инцидента на австриеца Роланд Ратценбергер, който загива по време на квалификациите в събота. Сена е дълбоко разстроен и настоява за подобрения в безопасността.


На следващия ден – 1 май, по време на състезанието, камерата на Михаел Шумахер улавя момента, в който колата на Сена губи сцепление в седмата обиколка, навлизайки в завоя Тамбурело с над 300 км/ч. Болидът се удря директно в бетонна стена, която по онова време не е обезопасена с гуми или допълнителни защити.

Той е откаран с хеликоптер в болница в Болоня, но получената тежка травма на главата се оказва фатална. Светът научава със сълзи, че Айртон Сена е починал на 34 години.


Смъртта на бразилеца предизвиква безпрецедентна вълна от скръб по цял свят, особено в родната му Бразилия, където той е обожаван като национален герой. Погребението му събира стотици хиляди хора по улиците на Сао Пауло, а Формула 1 преминава през радикални промени в сигурността, започнали именно заради тази трагедия.


През 2009 г., списание Autosport провежда анкета сред 217 бивши и настоящи пилоти, които определят Сена за най-добрия пилот в историята на Формула 1.


Сена не беше просто бърз. Той беше духовен, храбър, вдъхновяващ. За мнозина той е въплъщение на съвършенството в спорта – човек, който не се състезаваше просто за победи, а за нещо по-дълбоко: за чест, за страст, за смисъл.


И днес, 31 години по-късно, името му продължава да вълнува поколения фенове и млади пилоти, които израстват със сънищата, запалени от легендата на Айртон Сена.


През кариерата си той записва: три световни титли (1988, 1990, 1991), 41 победи, 65 полпозишъна (рекорд по онова време) и 80 подиума.

Източник:lupa.bg



Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.


На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.


– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.


– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?


За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.

Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.

Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.


– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?


Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.


– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?


Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.


– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?


Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.


– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?


Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.

Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.


– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?


Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.


Материал и снимка на ИА „Хабаровски край днес“



Чудовищният “Скорпион” придружавал кортежите на висшите ръководители. Произведени са само 8 екземпляра от този уникален автомобил


В историята на съветската автомобилна индустрия специално място заемат правителствените лимузини - луксозни, величествени коли, предназначени да превозват висшите ръководители на страната. Първото нещо, което ни идва на ум, са елегантните Чайки и монументалните ЗИЛ-41047. Но има и много необичаен, уникален екземпляр - лимузината ЗИЛ-41072 със заплашителното име “Скорпион”. Тази кола не превозва генерални секретари и президенти; изпълнява съвсем друга мисия - охранява и защитава движещи се кортежи.


Скорпионът е идеален за тази роля поради специалния си дизайн и богатия арсенал от вградено оборудване.

Работата по проекта за превозно средство за ескорт и охрана ЗИЛ-41072 започва през 1989 г. Водещият дизайнер е талантливият инженер Александър Николаевич Горчаков. Под негово ръководство първите три петместни Скорпиона са изработени в най-кратки срокове. В процеса на производство и тестване лимузината получава и неофициалното прозвище “Бодигард”, което напълно отговаря на нейното предназначение. През 1999 г., след разпадането на СССР, заводът ЗИЛ произвежда още три такива машини - този път за нуждите на Федералната служба за сигурност и специалните части на Руската федерация.


Основната задача на Скорпиона е да придружава кортежите на висшите ръководители на страната и да осигурява охрана за тях при извънредни ситуации. В колоната това превозно средство играе ролята на така наречения “чистач” - обикновено върви първи или последен с висока скорост. Ако се появи някаква заплаха за охраняваните лица, ЗИЛ-41072 трябва незабавно да премахне източника на опасност.



Плъзгащия се люк на покрива позволява всеобхватен огън в случай на атака срещу кортежа. 


Външно ЗИЛ-41072 прилича на лимузината ЗИЛ-41047, създадена за превозване на висшето ръководство, но “Скорпион” е много по-брутален и агресивен. Най-забележителната характеристика на екстериора му са надлъжните сгъваеми стъпала и парапети, монтирани отстрани. Те са предназначени за личния охранителен персонал, който може да излиза извън автомобила, докато колата върви.


Друг необичаен детайл е голям плъзгащ се люк на покрива, който позволява всеобхватен огън в случай на атака срещу кортежа. Задното стъкло на лимузината може бързо да се спуска отвътре чрез натискане на специален червен бутон, така че полученият широк отвор да се използва и за стрелба по противника. Екстериорът на “Скорпион” се допълва от множество антени за различни специални комуникационни системи.


Колата е оборудвана с всякакви екстри и осигурява удобство на охранителите по време на работа. 

Докато предната част на кабината на ЗИЛ-41072 е почти същата като на ЗИЛ-41047, купето има напълно различна конфигурация. Тук няма намек за лукс: вместо меки седалки има три специални стола за персонала по сигурността. Средната седалка се плъзга напред и назад по “релси”, а двете външни седалки се завъртат настрани.


Необичайното оформление позволява на бодигардовете постоянно да са обърнати към прозорците и вратите, за да контролират напълно ситуацията и да реагират възможно най-бързо на всякакви заплахи. Тук всичко е подчинено на чисто утилитарни цели и функционалност. Широките врати позволяват незабавно да се излезе от колата, ако е необходимо.


Тапицерията е доминирана от здрава черна изкуствена кожа. Вместо килими - релефен алуминий. Местата за поставяне на оръжия, радиостанции и друго необходимо оборудване са проектирани под формата на обемни джобове. Колата е оборудвана с климатик и радио.


Технически спецификации


ЗИЛ-41072 “Скорпион” е много голямо и тежко превозно средство, дори по стандартите на основния клас. Общата му дължина е внушителните 6,3 метра, а теглото му без товар е около 5,5 тона, поради особено здравия дизайн на шасито, както и изобилието от различно оборудване. Под капака на лимузината има мощен V8 бензинов двигател с работен обем 7,7 литра, заимстван от ЗИЛ-41047.


Нека не забравяме, че “Скорпион” е създаден в края на 80-те години - в тази епоха мощните многолитрови двигатели на съветския дизайн са обичайни за луксозните автомобили. Благодарение на това тежката бронирана машина може да развива скорост до 190 км/ч и да тръгва бързо от място, което е важно за нейната защитна функция - ускорението до 100 км/ч отнема по-малко от 15 секунди.


Произведени са само 8 екземпляра от лимузините ЗИЛ-41072 “Скорпион”, което прави тази кола наистина уникална, изключителна разработка. За съжаление, след разпадането на Съветския съюз и упадъка на автомобилния завод Лихачов, производството на местни държавни специални превозни средства е спряно. От 90-те години за нуждите на висшето ръководство на страната се закупуват чужди лимузини, обикновено немски. Русия окончателно губи предишната си компетентност в създаването на автомобили от висок клас и в този смисъл ЗИЛ-41072 се превръща в своеобразна “лебедова песен”.

Източник:ТРУД



Католическият свят потъна в скръб, но думите на пророка от XVI век вещаят трусове, нов лидер и епоха на несигурност


Докато католиците по света скърбят за смъртта на папа Франциск, който почина на втория ден от Великден на 88-годишна възраст, астролозите твърдят, че Нострадамус е направил предсказание за смъртта му, според което позицията на католическата църква по света може да бъде значително отслабена, пише Daily Mail.


Пишейки „Предсказания“ (Les Prophéties) през 1555 г., френският астролог Мишел дьо Нострадам, по-известен като Нострадамус, издава редица мрачни пророчества за бъдещето на човечеството, включително „жестоки войни“, природни бедствия и завръщане на чумата.


В рамките на мрачната му перспектива е и смъртта на един „много стар“ папа, както и остро предупреждение за отслабването на католическата църква. 


„Чрез смъртта на един много стар понтифекс / Ще бъде избран римлянин на добра възраст / За него ще се каже, че отслабва мястото си / Но дълго ще седи и ще се занимава с подривна дейност“, пише той.


Нострадамус също така намеква подробности за наследника на папа Франциск.


„Млад мъж с тъмна кожа с помощта на великия крал ще предаде кесията на друг с червен цвят“, добавя той.


Пророчествата на Нострадамус отдавна са отворени за тълкуване, като мнозина твърдят, че не трябва да се приемат твърде буквално. Въпреки това, в светлината на смъртта на папа Франциск, някои тълкуват думите му като знак за промяна в лидерството в Католическата църква.


Здравословни проблеми 

Предсказанието на Нострадамус може да не е изненада за мнозина, тъй като през последната година папата страда от редица тревожни здравословни проблеми.


Франциск беше хоспитализиран за първи път на 14 февруари и бе принуден да отмени редица изяви, включително редовната си седмична молитва пред поклонници на площад "Свети Петър".


През последната година папата се сблъска с редица проблеми със здравето си, включително коремна херния и две падания. Последното му заболяване дойде, след като беше хоспитализиран за три дни през март 2023 г. с бронхит.Конклавът, на който кардиналите се събират в Сикстинската капела, за да изберат негов наследник, няма да се състои поне 15 дни.


Франциск е заявил, че за разлика от много свои предшественици няма да почива в криптата на базиликата „Свети Петър“, а в римската базилика „Света Богородица Майор“. Той също така е поискал да бъде погребан в обикновен дървен ковчег.

Източник:Блиц


 

Швейцарската гвардия вече репетира погребалната церемония за 88-годишния духовник


Главата на Римокатолическата църква папа Франциск почина на 88-годишна възраст, съобщи NOVA. Духовникът не успя да отслужи Великденската литургия на площад „Свети Петър“, като вместо него службата бе водена от кардинал Анджело Комастри. След края на литургията обаче папата се появи на балкона над входа на базиликата.


Известно е, че в последните години папа Франциск се е борил с множество здравословни проблеми, включително хронична болка в коляното, ишиас, както и няколко сериозни операции. На 22 февруари тази година беше съобщено, че здравословното му състояние е критично.


Хорхе Марио Берголио, както е рожденото име на папата, беше роден на 17 декември 1936 г. и оглавяваше Католическата църква от 2013 г., когато беше избран след оттеглянето на папа Бенедикт XVI. Той влезе в историята като първият папа от Южна Америка.


Здравословни проблеми и последни дни


Загрижеността за здравето на папата се засили значително през последните години. Той беше хоспитализиран неколкократно и претърпя няколко операции. Сред по-сериозните здравословни проблеми на духовника бяха респираторни усложнения, свързани с факта, че част от белия му дроб е била отстранена още в младостта му.


През 2021 г. папата беше подложен на операция за отстраняване на част от дебелото му черво, а през 2023 г. претърпя процедура заради коремна херния. Поради хронична болка в коляното и ишиас, той редовно използваше инвалидна количка или бастун.


Миналата година Франциск беше приет в болница за лечение на пневмония, като докладите показваха, че състоянието му е било сериозно. Тогава той беше изписан след тридневно лечение.


Какво следва след смъртта на папата?


Изборът на нов папа ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да гласуват за новия католически лидер.


Въпреки че не е посочен официален наследник, няколко висши духовници се смятат за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Окончателното решение ще бъде взето от Колегията на кардиналите.


Според информация от февруари тази година, Швейцарската гвардия, която охранява папата, вече е провела репетиции за погребението му, като членовете ? са били под полицейски час в подготовка за „смъртта на понтифика“. Самият Франциск беше споделил, че вече е „подготвил“ гроба си.


Съгласно промените, въведени от самия Франциск, папата не може да почине в лечебно заведение, а само във Ватикана, както беше и с папа Йоан Павел II. Ритуалът изисква папата да бъде заведен в частната си молитвена капела, където е издъхнал. Предстои да бъде отслужена погребална меса във ватиканската базилика „Свети Петър“, където тленните му останки ще бъдат изложени в ковчег. След това той ще бъде погребан в специално място в римската базилика „Санта Мария Маджоре“.


 


Само десет дни след като роди дъщеря си, синът й посегна на живота си в нейно присъствие и тя прекара следващите месеци в ядене и тревога, че дъщеря й ще напълнее, докато не заспа и никога не се събуди.


На 8 февруари се навърши годишнина от смъртта на една от най-противоречивите жени от края на 90-те до 2000-те, която бе само на 39 години, когато посегна на живота си.


Анна Никол Смит беше жена, която винаги беше в центъра на вниманието и която пълнеше колоните на вестниците със своите житейски избори, възходи, падения и красота, а дори 18 години по-късно често се пише за нейния необикновен живот.Израстване в бедност


Тя е родена като Вики Лин Хоган в Хюстън на 28 ноември 1967 г., единственото дете на Вирджи Артър и Доналд Хоган. Родителите й се разделят, когато Вики е едва на две години, а се знае, че тя живее с майка си до девети клас, когато е изпратена при леля си в Мехей.


Тя никога не е криела, че е живяла в голяма бедност, а детството й е било белязано от насилие, за което избягва да говори.


– Израснах в бедност. Исках много неща, но нямах възможност. Бях малтретирана и има много неща, които дори не смея да спомена. Сега, когато имам богатство и слава, се чувствам като Пепеляшка – честно призна Ана Никол Смит в интервю.


Докато е втора година в гимназията, тя решава да напусне училище и си намери работа в ресторант. Там тя се запознава с готвача Били Смит, от когото ражда син Даниел през 1986 г. Все още тийнейджърка, само на 19 години, тя се омъжва в мини рокля, докато съпругът й носи дънки, и когато двамата си казват „да“, се отправят към местен китайски ресторант за обяд.


Манията по Мерилин Монро и началото на нейната „бум“ кариера


В онези години Ана Никол Смит е  обсебена от актрисата Мерилин Монро и решава да започне да се облича като нея, за да покаже на всички връзката, която изпитва с трагичната филмова звезда. Тя започва да спестява, за да си сложи силикон, боядисва косата си в русо и заживява в стриптийз клуб.


– Чувствам се сякаш съм свързана с нея. Просто я обичам и напълно съчувствам на всичко, през което е преминала – казва в интервю Анна Никол Смит.


Скоро тя става най-популярната стриптизьорка в клуба и често получава големи бакшиши от гостите, но това не е животът, който иска за себе си. Тя искаше да бъде звезда, да й се възхищават като на Мерилин.Ето защо тя изпраща снимка на разголените си гърди до редакцията на „Плейбой“ и скоро получава покана от известното списание. Тя е представена в двойно издание с много смели снимки, което всъщност е раждането на Анна Никол Смит – тогава е представена с това име за първи път.


Скоро тя се превръща в много забележим модел: замества Клаудия Шифър в кампания за „Guess“, позира за шведската марка „H&M“, снима се от известния Питър Линдберг за „Marie Claire“, а нейни портрети красят билбордове по света.


Личният й живот е като на филм


Бракът й с Били Смит вече е приключил през 1993 г. след шест години раздяла. Тя е смятана за една от най-големите изкусителки на 90-те и се говори, че има връзка с Доналд Тръмп.


Днес обаче наред с нейното име често се споменава и името на друг богаташ – Хауърд Маршал.


По това време Маршал е на 86 години и се запознават, докато Анна все още танцува в стриптийз клуба в Хюстън. Двамата имат връзка две години и Маршал често предлага брак на красавицата, което тя отказва, тъй като магнатът вече е женен. Когато съпругата му почива, Анна Никол Смит най-накрая му казва „да“ през 1994 г., като винаги настоява, че парите не са решаващият фактор в нейното решение.– Никой никога не ме е обичал и уважавал така, както той. Затова го обичам. Омръзна ми да ме обвиняват, че съм търсила спонсор. Просто е – вълнувам се от старчески петна! Никой не ме уважаваше така, не ме обичаше така, не правеше всичко за мен… – признава по-късно в интервю Анна Никол Смит.Маршал я печели с начина, по който се отнася към нея и сина й Даниел. По време на техния платоничен роман Анна отвръща на коментарите, че милиардерът харчи твърде много пари за нея.


– Той похарчи милиони долари за мен, това не са много пари – заключава тя.


Хауърд Маршал умира след една година брак, а Анна продължава да живее охолен живот. Въпреки това, тя вече е обявила фалит през 1996 г., след което синът на Маршал я дава на съд с твърдения, че бракът на баща му с Анна Никол Смит е невалиден. Той многократно твърди, че Хауърд е сенилен и затова не взема рационални решения, а спорът не е решен през целия му живот.


Тези години са много трудни за американската красавица. Тя живее в бедност, имиджът й е накърнен, кариерата й започва да се проваля и тя започва да напълнява. Опитва се да изгради актьорска кариера, прави си няколко козметични операции, съгласява се да снима риалити… но нищо от горните не успява.


Анна Никол Смит отбелязва началото на 90-те


За да влоши нещата, синът й стана много проблемен като тийнейджър, така че Анна изгонва Даниел от дома си и беше най-вече самотна, оплаквайки се, че никой не иска да излиза с нея.


Само няколко месеца след това изявление обаче се разбира, че красавицата е бременна и скоро се ражда момиченцето Даниелин, а Анна се помирява със сина си Даниел, който идва да я посети в родилния дом.Само десет дни след раждането на дъщеря си Анна преживява голяма болка: смъртта на сина си. След окончателното помирение Даниел остава в болничната стая на майка си, където тя го намира една сутрин без признаци на живот. Разследването показва, че е взел свръхдоза.


Кой е бащата на детето на Анна Никол Смит?Въпреки че постоянно е следена от папараците, не се разбра кой е бащата на второто й дете.


Документът цитира Хауърд К. Стърн, дългогодишният агент и адвокат на Анна Никол Смит, като баща. Появиха се обаче подозрения, че това може да е бодигардът на Анна Александър Денк, след това Фредерик Принц фон Анхалт (съпругът на Заза Габор) и Лари Бъркхед. Стърн не се съмнява, че Даниелийн е негова дъщеря, но бахамският съд настоя той да предостави доказателства.


След ДНК тест за бащинство се оказа, че биологичният баща на Даниел е фотографът Лари Бъркхед. Той призна, че от август 2005 г. до февруари 2006 г. е бил в периодична връзка с Анна.Последните месеци и смъртта на Анна Никол Смит


След смъртта на сина си красавицата изпада в депресия и е обсебена от собствената си смърт. Тя е преследвана от мисли за самоубийство, пристрастява се към хапчетата и планира в какво да бъде погребана.


Тя прекарваше цялото си време пред телевизора, заобиколена от храна, без сили да се посвети на дъщеря си. Единственото, което уж я вълнува, е как ще изглежда Даниелин като порасне, страхувайки се, че и тя ще има проблеми с наднорменото тегло, затова й дава малко мляко.


– Въпреки че знаеше, че необходимото количество храна е 84 грама на всеки три часа, тя настоя да й давам 70 грама – разказа по-късно бавачката.


Само пет месеца след като роди дъщеря си, Анна Никол Смит беше намерена мъртва на 8 февруари 2007 г. Безжизненото й тяло е открито в хотелската стая, а като причината за смъртта е посочена като свръхдоза наркотици.


Животът й често е бил обект на поп културата и операта „Анна Никол“ е поставена въз основа на нейната трагична история в Кралската опера в Лондон.


Източник: в-к „За жената“


 

Реалният ръст на БВП ще се ускори до 3,1% на годишна база през 2025 г., очакват експертите


Планът на американския президент Доналд Тръмп за “реципрочни” мита ще окаже известно въздействие върху икономическия растеж в Европа, а оттам и на този в България. Въпреки това положителният импулс заради фискалната експанзия в германската икономика и плана за увеличаване на инвестициите в отбранителните способности на ЕС ще компенсира изцяло негативното въздействие от по-високите американски мита. Очакваме реалният ръст на българския БВП да се ускори до 3,1% на годишна база през 2025 г. в сравнение с 2,8% през 2024 г. Това пишат икономистите на Уникредит Булбанк в най-новия преглед на българската икономика за първото тримесечие на 2025 г.


Според техния сценарий двата най-важни фактора, които ще допринесат за ускоряването на икономическия растеж у нас през тази година, са по-силните инвестиции и по-силното публично потребление.


Намаляването на политическата нестабилност след сформирането на редовно правителство през януари ще помогне на страната да продължи напред с реформите за стимулиране на растежа, предвидени в плана за възстановяване и устойчивост. Икономистите очакват България да усвои два транша от НПВУ през 2025 г. и още два през 2026 г. Общото усвояване на фондовете за целия пакет от средства, предвидени за страната, според тях вероятно няма да надвиши 55%, тъй като някои от изискванията на НПВУ ще останат неизпълнени.Пълноправното членство на страната в Шенгенското пространство обаче ще помогне за увеличаването на пътуванията, търговията и туризма. Ръстът на заплатите в България ще загуби скорост. Това ще се дължи и на усилията за консолидиране на фискалната позиция, тъй като се предвиждат само 5% увеличение на заплатите в повечето институции от публичния сектор, а това ще осигури по-скромен тласък за увеличаване на доходите в частния сектор. Освен това растежът на кредитите за домакинствата се очаква да се забави поради въведените от БНБ допълнителни мерки.


Инфлацията и нейното прогнозиране заемат съществен дял от доклада. Според авторите административно регулираните цени вероятно ще имат най-голям принос за ускоряването на инфлацията през 2025 г., само че значителна част от прогнозираното увеличение вече се е материализирала през януари. Освен това те смятат, че повишената политическа нестабилност през последните 4 години е карала регулаторите да се въздържат от пълно пренасяне на по-високите разходи за суровини, материали и заплати в по-високи цени на електричеството, водата и другите  комунални услуги. През януари обаче значителна част от тези поскъпвания са започнали да наваксват.


На второ място с най-голям принос за увеличаване на инфлацията през тази година според авторите ще са цените на храните. Само че при тях също имаше повишение още в началото на годината, а освен това при прогнозите досега са използвани технически допускания за по-високи международни цени на някои основни селскостопански продукти като захар, пилешко месо, яйца, говеждо месо и някои морски продукти, които може и да не се реализират напълно.  Едва на трето място увеличаването на инфлацията през тази година ще се дължи на по-високите цени на услугите. След достигане на сравнително високи нива м.г. авторите очакват забавяне в ръста на разходите за труд, което би трябвало да доведе и до известно забавяне в ръста на цените на услугите през втората половина на 2025 г.


В крайна сметка тяхната прогноза за повишението на цените е 3,5% на годишна база за 2025 г. и 3 процента за 2026-а.


Това не би следвало да е риск за изпълнението на критерия за ценова стабилност за приемането ни в еврозоната от началото на 2026 г., защото голяма част от сегашната инфлация се дължи на еднократни фактори.

Източник:Флагман


 

Отиде си главна героиня от сериала "Доктор Кой"


Британската актриса Джийн Марш почина на 90 години, съобщава БТА. 


Тя е един от създателите на сериала "Нагоре-надолу по стълбите", донесъл й награда "Еми" за ролята на твърдата, но в крайна сметка добросърдечна камериерка Роуз Бък. Сериалът описва класовата система в Англия по времето на крал Едуард Осми. 


Джийн Марш участва също в холивудски филми като "Клеопатра", "Уилоу" и "Психо" на Алфред Хичкок, както и в телевизионния сериал "Доктор Кой".


„Доктор Кой“ за първи път се появява по BBC в 17:16:20 ч. UMC на 23 ноември 1963 г.Сериалът първоначално бил насочен към семейна аудитория като образователна програма,която използва пътуването във времето, за да изследва научни идеи и известни моменти от историята.


Оригиналните серии се състоят от 26 сезона, излъчени по BBC 1 между 1963 и 1989 г.Причина за неофицалното прекъсване на сериала е загубата на зрителски интерес. Въпреки това, телевизията уверява, че сериалът ще се завърне. През 1996 г. по Fox е излъчен телевизионен филм, но той е неуспешен в САЩ и не успява да създаде основа за нови серии.


През септември 2003 г. (след опити за нов филм) е обявено,че започва продукцията на нов сезон с изпълнителни продуценти сценариста Ръсел Т. Дейвис и ръководителя на BBC Уелс Джули Гарднър. „Доктор Кой“ се завръща по BBC One на 26 март 2005 г. с епизода „Роуз“ след 16-годишно отсъствие. Оттогава са направени седем сезона, както и коледни епизоди всяка година. През 2010 г. Дейвис отстъпва позицията си на главен сценарист и изпълнителен продуцент на Стивън Мофат.

„Доктор Кой“ е изключително популярен във Великобритания сред зрители от всички възрасти.Зрителският брой и одобрение не спадат от завръщането на сериала.По думите на Кейтлин Моран от „Таймс“, той е „неразделна част от британското“. Режисьорът Стивън Спилбърг казва, че „светът би бил бедно място без „Доктор Кой“.


Трябва да се отбележи, че новите сезони на сериала са директно продължение на старите, а не римейк или нова разработка. Доказателство за това са нови епизоди, в които има препратки към и дори кадри от старите.



В нощта на падането на Берлинската стена! Един млад съветски офицер е дежурен в щаба на КГБ в Дрезден. 


В съседство е щабът на ЩАЗИ. Дели ги буквално една стена. Около 5000 души пияна тълпа нахлува в ЩАЗИ и разграбва всичко, включително досиетата на агентите. След това последва ужасна съдбата на много от тях. Сградата е напълно разгромена. След като плячкосва ЩАЗИ, тълпата идва пред сградата на КГБ.


При вида на тълпата началникът на щаба, полковникът е избягал. Следващият по чин, подполковник автоматично става отговорен за щаба. Той се обажда на руските войски в близост да изпратят охрана. Но от там му отказват, защото не можело без заповед от Москва. А Москва мълчи… По това време в столицата либералстващият елит е на банкет, празнуват до сутринта падането на Берлинската стена. Усещането на офицера, който е начело на само 8 човека, че Москва буквално ги е захвърлила на произвола на съдбата.


Осъзнавайки, че и тук ще се случи същото, както със сградата на ЩАЗИ, той излиза сам и посреща тълпата на входа. Питат го, кой е. Офицера се представя като „преводач“. След което им казва, че падането на Берлинската стена е по волята на СССР и това е сграда, която е територия на СССР, и че той с офицерите си е длъжен да я охранява. 


Казва им също, че има пистолет с 12 патрона, един от които ще остави за себе си, но с другите – като офицер на СССР, ще е длъжен да стреля, за да защитава сградата. Обяснява, че е съветсще офицер и затова по друг начин не може да постъпи!? Останалите осем души стояли с оръжие на прозорците на щаба.


След като казва това, руснака обръща гръб на тълпата и бавно тръгва нагоре по стълбите, които също били 12. Очаква да хвърлят нещо по него, камък, бутилка или нещо подобно. Но нищо такова не се случва. Обръща се и вижда, че тълпата започва да се разотива. Никой не е влязъл в сградата на СССР нито в тази нощ, нито в следващата. Така документите и архивът останали непокътнати.

Това е човека, който управлява днес Русия….! 


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: