Цайкин убива двама в дискотека, докато кара отпуск от затвора.Извършва първото си убийство на 16 г., отмяна на смъртното наказание го спасява от разстрел.

Датата е 26 февруари 1993 г. 33-годишният Никола Цайкин и доведеният му син се отбиват в бар „Божура“ в град Баня. Настава истинска касапница, в която за 30 секунди има два трупа и още толкова ранени. Така Цайкин става един от последните, осъдени на смърт в България. През 1998 г. обаче смъртното наказание е отменено и двойният убиец получава доживотна присъда без право на замяна, която излежава в пловдивския затвор.

С годините Цайкин си печели името на затворника с най-интересна съдба. Той е зад решетките вече 29 години. Неведнъж е разкривал в редките си интервюта, че съжалява и че е имал достатъчно време да преосмисли какво се е случило в онази нощ. Спомня си събитията като на филм, съобщава „Марица“.Вечерта на 26 февруари Цайкин, приятелят му Геро и доведеният син Николай отиват да се забавляват в бара. Плащат по 10 лв. вход, избират си сепарета, настаняват се и започват да поръчват питиета едно след друго.

Купонът е във вихъра си и по нищо не подсказва, че скоро ще се лее кръв. Синът на Цайкин танцува с гаджето си. Минава полунощ, когато звънят на момичето да се прибира. Николай отива да я изпрати до дома й. На връщане в дискотеката обаче става голяма разправия. Спречква се с мъже от друга компания, като поводът е дали отново да плаща 10 лв. за вход, тъй като вече е напуснал веднъж заведението. Настава бой. Включва се и приятелят на Цайкин.

Мелето става все по-жестоко с всяка изминала секунда

Тогава Цайкин се намесва. Първо опитва да реши проблема по мирен път. Подвикнал два-три пъти всички да спрат, но резултат нямало. Тогава вижда как към него се е засилил мъж с нож. Вади своето 16-сантиметрово острие и намушква един, след което пробожда ръката на втори, събаря с юмруци трети и му нанася четири удара с хладното оръжие в гърба. Тогава от заведението излиза и бодигардът, който се намесва, за да предотврати кървавото клане.Цайкин намушква и него в бъбреците и гърдите. Равносметката от екшъна – двама умират, двама са ранени. След клането настава истинска суматоха. Чуват се писъци и далечен вой на полицейски сирени. Цайкин бяга. Прибира се у приятеля си Геро, мие ножа си и си сменя дрехите.

Всъщност, докато трепе наред в “Божура”, Цайкин е обявен за национално издирване. Пуснали го в едномесечен домашен отпуск от затвора, където вече излежавал 16-годишна присъда за опит за убийство на таксиметров шофьор и полицай, но той съвсем “забравил” да се върне. Преди това вече е излежал 10-годишна присъда за друго убийство. През 1976 година, когато е на 16, заедно с приятели ликвидират тартора на бандата, в която той се учел на “занаят”, защото ги натопил за дребна кражба.

„Просто стана объркване. Чаках Върховният съд да анулира наказанието ми. Надявах се да ми намалят присъдата само на три години, а вече имах навъртени с шест месеца повече. От адвокатите научих, че в двумесечен срок ще излезе решението, но стана белята в „Божура“. Оная вечер не бях отишъл да убивам, а да се веселя. Не можех да оставя доведения си син в беда, трябваше да го защитя. Нападнаха ме и затова посегнах“, казва Цайкин в интервю пред „Труд“.

На 9 юни 1993 г. Цайкин е извикан за разпит в Карлово. Докато дава показания обаче, забелязва отворения прозорец и за секунди изчезва пред смаяния поглед на следователя. „Отидох на морето да се укрия“, признава той.

Месец по-късно Цайкин е арестуван и прави опит да се самоубие. В зората на демокрацията процесът срещу него предизвиква гняв. На 21 октомври 1993 година в ранни зори сградата на съда в Карлово е обсадена от близки на жертвите и пострадалите граждани. Насъбралите се искат възмездие и незабавна присъда. Дори опитват да стигнат до Цайкин, за да го линчуват. Налага се да се използва лъжата, че в съда има пожар, за да се разотиде бясната тълпа. В залата прокурорът иска смъртна присъда.„Явно за него човешкият живот няма стойност. С убеденост искам най-тежкото наказание, защото днес можеше да има четири черни забрадки в залата“, казва той пред съдийския състав. На 15 ноември 1994 г. Цайкин е осъден на смърт чрез разстрел, както и да плати обезщетение на роднините на жертвите. През 1998 г. смъртното наказание в България е отменено. Цайкин е наказан с доживотен затвор без право на замяна и е спасен от куршума.

През 2006 г. Никола Цайкин подава молба за възобновяване на наказателното производство срещу него, но Окръжна прокуратура му отказва. След като прекарва години наред сам в килия, в началото на 2011 г. е преместен в обща.

Зад решетките чете и пише стихове, става набожен

Вапцаровата „Песен за човека“ в голяма степен приляга на Цайкин. „В затвора попадна на хора и стана човек…“. Зад решетките двойният убиец търпи пълна промяна. Иска да работи, не се притеснява от никаква дейност, стига да е зает с нещо. Рисува, пише стихове. Десет месеца бил включен в производството и шиел обувки. „От една страна съм затворник, но от друга – душевно свободен. Ако ме нападнат, ще отговоря словесно, но никога с нож. Не съм свикнал с мисълта, че ще бъда постоянно в затвора. Изляза ли, ще си стоя вкъщи, на работа и пак в домашна обстановка“, разсъждава затворникът в интервю през 2009 г.

Той е изключително активен във всички празнични мероприятие. Рисува картички за Коледа и Великден. С тях участвал на затворнически конкурси и спечелил куп награди. Измислил си е своя техника така, че картичките му да изглеждат като напечатани.

Най-голямата страст на Цайкин обаче е Христо Ботев. Научил е цялата му поезия наизуст и я декламира при всеки удобен случай. За времето, което е прекарал зад решетките, е изчел цялата затворническа библиотека. Освен творчеството на Ботев познава в детайли и произведенията на други родни поети.

Любимото му стихотворение на Ботев е “Моята молитва”, защото го чувства най-близко до себе си. Една от поемите, които Цайкин пише зад решетките, е озаглавена „Килия 77“. Бил затворен в нея, когато получил смъртната присъда за кървава свада в Баня.

В затвора осъденият за жестоките убийства става и изключително религиозен. Посещава редовно затворническия параклис и се отдава на вярата. Благодари, че зад решетките е станал по-добър човек.

През лятото на 2020 г. Цайкин прекарва COVID-19 в килията. Не го е изкарал тежко. Имал е висока температура и кашлица, но бързо се вдигнал на крака. Психолози казват, че се отличава от другите затворници с високия си дух и интелигентност.Вижте още:Едно от най-загадъчните убийства по Черноморието-7 куршума за приватизатора на 7 хотела

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇