Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации

СО “МАТ ” беше гордостта на българската икономика. От опита му се учеха всички. СО “МАТ” беше най-големият автомобилен превозвач в Европа, въз основа на чийто пионерски опит германците пишеха университетските си учебници по логистика още преди повече от 40 години. Днес от най-големия автопревозвач в Европа остана само старата слава.


Историята на стопанското обединение за международен автомобилен транспорт (СО “МАТ ”) започва през далечната 1960 г., когато съществуващите по това време в България четири предприятия за вътрешна и международна транспортна  дейност се обединяват в Държавно автомобилно предприятие (ДАП) – Международни превози. Началото на своята дейност фирмата поставя със сто автомобила от марката “Волво”. За да отговори на строгите изисквания на висококонкурентния международен  пазар за автомобилни превози, компанията е реорганизирана многократно – през 1966 г. в нейния състав се включва товарният клон на ДАП – София, а три години по-късно към автопарка й се прибавя и този на „Тексим”. Така през 1969 г. общият брой автомобили на СО „МАТ” достига 1250. Паралелно с растежа на автомобилния парк, във фирмата настъпват и качествени промени, които й дават възможност да се утвърди като основен участник не само на българския, а и на европейския и близкоизточния пазар на транспортни услуги.





Само за десет години, благодарение на изключителния професионализъм и всеотдайността на своите служители СО„МАТ” успява да увеличи мащабa на своята дейност над 20 пъти. В резултат на това от 1971 г. до 1985 г. тази организация предоставя на държавата около $1 млрд. и 200 млн. валутен резултат (валутна печалба). До края на 1989 г. числата нарастват на $1 млрд. и 400 млн, а капиталът на дружеството е огромен дори и за световните мащаби. Всичко това е постигнато само от около 10 000 служители и работници. От друга страна, българското стопанство е осигурено със собствен елитен, подвижен, бърз и евтин транспорт за внос и износ. България заема първо място в международния автомобилен транспорт на три континента. Нейните близо 5000 транспортни посланици са чакани с уважение от хиляди товародатели, спедитори и търговци по света, които с увереност им доверяват своята стока и са сигурни, че тя ще пристигне непокътната точно по предназначение.





След политическите промени през 1989 г. Стопанското обединение за международен автомобилен транспорт, създадено с разпореждане на Министерския съвет през 1960 г. е преструктурирано в акционерно дружество. Процедурата за продажбата на дружеството е открита на 1 септември 1993 г. Приватизационният проект е разработен от френската консултантска фирма Mercer Management Consulting и финансиран от програмата PHARE. Активите на СОМАТ са оценени на $100 млн. 





Преди приватизацията в тв предаването „Плюс-минус“ тогавашният шеф на фирмата Анастас Вълканов обаче заявява, че активите само в България възлизат на 18 млрд. лв., а СОМАТ притежава  и огромни капитали в чужбина. Пресметнато по тогавашния курс – 55 лв. за долар, оценката би трябвало да е над $327 млн. На 22 юли 1994 г. за купувач е избран Internationale Spedition Willi Betz GmbH & Co.KG. 





Продажбата на международния автомобобилен превозвач влиза в историята като първата голяма приватизационна сделка в България. 

Снимки: Фейсбук страница SOMAT


 


На кадъра виждаме районаq преди да бъде построен мостът


Може ли да познаете къде е правена тази снимка? Това е столичният квартал "Дружба".


Снимката е правена преди около 40 години.


Известно е, че естакадата към столичното летище в квартал "Дружба-1" е построена през 80-те години на миналия век. След 1981 г. булевардът е носил името "Людмила Живкова".



На тази снимка виждаме районаq преди да бъде построен мостът. 


Известно е, че пътят бе основно реконструиран през 2010 г. Строителните работи по обекта бяха изпълнени за 122 дни. Стойността на ремонта на булеварда, който днес носи името "Брюксел“ е 16,19 млн. лева. 


При реконструкцията е изградена и първата у нас шумоизолираща стена – от 2-те страни на естакадата на булеварда. Обектът е пуснат отново в експлоатация на 28 ноември 2010 г. От естакадата накрая се отделя скоростно отклонение към Терминал 2 на летището (също с естакада), а бул. "Брюксел“ продължава по наземен път до Терминал 1. Бул. "Брюксел" върви успоредно на бул. "Христофор Колумб“, пише София 24.


Ето част от коментарите на столичани в социалната мрежа Facebook:


- Огледайте се в София и се замислете. Обичам "Дружба". Заради името й, заради хората й, заради това, че съм тук, откакто се помня, че и преди това. Може би остана най-зеленият квартал. И... въздуха е отговорност на всеки, обичащ квартала.


- И аз харесвам квартала ни. Но постепенно губим зеленина и пространство.


Ужасявам се от паркирането в тревните плащи и безумното застрояване около метростанция "Дружба". Трафикът, шумът и запрашеността ще се превърнат в сериозен проблем до година, две.


- Без моста е по-красиво.


Да пазаруваш с купони, да пътуваш в чужбина с „изходна виза“, да чакаш за автомобил години наред и още, и още. Тук припомняме някои от странните неща в ГДР и НРБ – немислими за много от младите хора днес.

В българските социални мрежи се водят люти битки около миналото. Миналото в НРБ. Доста соцносталгици пренебрегват факта, че днес българите са в пъти по-богати и свободни в сравнение с онова време. Пренебрегват и редица детайли, за които ни подсеща една публикация във вестник „Берлинер Курир“ за странностите на ГДР. Тук разширяваме и задълбочаваме любопитния списък, подготвен от германските колеги.

1. Пазаруването с купони: феномен, който по-възрастните германци от бившата ГДР, но и по-възрастните българи помнят от средата на миналия век. В така наречените „социалистически държави“ цареше хроничен дефицит на определени продукти, поради което виещите се опашки край магазините бяха обичайна гледка. Особено в по-ранния период комунистическите правителства се опитваха да създават някаква „справедливост“ чрез купони, с които се купуваха ограничени количества основни продукти. В ГДР купонната система беше отменена чак през 1958 година, но тогава пък автоматично скочиха цените на повече основни стоки.

2. Пътуване в чужбина само с така наречената „изходна виза“. Младите германци и младите българи, които днес обикалят свободно целия свят, не могат дори да си представят, че по времето на ГДР и НРБ за пътуване в чужбина се искаше специално разрешение от милицията/полицията или от Държавна сигурност. Да не говорим, че „пътуване в чужбина“ обикновено означаваше само пътуване до друга тъй наречена социалистическа страна. Гражданите на ГДР имаха нужда от такава „изходна виза“, за да отидат на почивка в България например. Българите също имаха нужда от милиционерско разрешение за пътуване до ГДР. Туристическите пътувания в държави извън Източния блок, камо ли пък на Запад, бяха почти немислими.

3. За закупуване на автомобил се чакаше десетилетия. Поради недостига на автомобили и в ГДР, и в България се чакаше дълги години, докато „ти излезе номерът“ за покупка на кола. При това – само на коли от соцлагера, москвичи, трабанти и пр. Западна кола беше практически невъзможно да се закупи, а в България в определен период имаше наказателно мито от 200% за внос на автомобил от чужбина.В НРБ и ГДР се чакаше дълго за автомобили Снимка: picture-alliance/dpa

4. Като сме на тема автомобили: по онези времена децата пътуваха в колите без детско столче, без никакви подсигуровки. Често ги слагаха на задната седалка или пък някой от родителите ги държеше в скута си. Според съвременните норми за сигурност това е не само недопустимо – то е направо възмутително.

5. „Я изтичай да ми купиш цигари от будката!“ Тази фраза беше обичайна и в ГДР, и в НРБ. Родителите (най-вече бащите) поради мързел често пращаха малолетните си деца за цигари или алкохол – нещо, което законите днес не допускат. И правилно, защото децата трябва да бъдат предпазвани от тези „стимуланти“.Децата купуваха от будката не само захарни петлета Снимка: Inventarbuch des Sozialismus

6. И пак за децата, които навремето ядяха бой от родители и учители. В ранните години на т.нар. „социализъм“, че дори и по-късно шамарите и боят бяха напълно легитимно „възпитателно средство“ в семействата и в училищата. Тогава никой не беше чувал за правата на децата и съответно никой не се замисляше по въпроса.

7. Спасителни жилетки по време на излет с лодка или корабче? За днешните деца в Германия това е напълно в реда на нещата, но по времето на ГДР такива норми просто нямаше. В България също. Хигиенните изисквания към училищата също бяха на много по-ниско равнище, отколкото са днес. Сегашните училища в Германия предлагат относително чисти тоалетни с тоалетна хартия и сапун, докато едно време за това можеше само да се мечтае.

8. По времето на ГДР и на НРБ имаше много повече „стопаджии“. Особено младите хора тогава не разполагаха със собствени автомобили, а общественият транспорт беше доста по-слабо развит, отколкото днес. Нямаше и „споделени пътувания“. И младите масово пътуваха на автостоп. Според „Берлинер Курир“ днес каузата на стопаджиите в Германия е обречена, защото почти никой не би взел чужд човек в колата си.В НРБ почти всеки имаше такава касичка у домаСнимка: Inventarbuch des Sozialismus

9. Хигиената на хората значително отстъпваше спрямо сегашната. По улиците на България често можеше да се видят храчещи хора, в един по-ранен етап имаше дори така наречените „плювалници“, които обслужваха тази „хигиенна необходимост“. Хвърлянето на фасове от цигари също беше масово и на практика безнаказано. В ранните години на НРБ банята в апартамента или къщата беше нещо много рядко. Обикновено се ходеше семейно на градска баня: един път в седмицата.

10. В годините на ГДР и НРБ нямаше не само мобилни телефони – тогава и стационарните телефони бяха нещо като лукс. В жилищата често функционираха така наречените „дуплекси“ – два съседни апартамента деляха една обща телефонна линия и не можеха да разговарят по нея по едно и също време. Тази практика продължи дори и в първите години след прехода. В по-ранния период за телефонни разговори се ходеше чак до пощата, където се даваше „поръчка“ и се чакаше дълго за връзка. Телефонните разговори с чужбина бяха почти невъзможни и невъобразимо скъпи.

Александър Андреев/АГ/БР


Пред вечния огън на мемориала „Априлци” Панагюрище, 80-те


Станке Димитров, 80-те


Местност  Равен край гр. Белица,80-те


м. Голеш, Червен бряг, 80-те


Паметникът на Тримата ремсисти в Хасково, 80-те


с. Полковник Серафимово, Смолянско, 80-те


Среща на кърджалийски пионери с ветеран – антифашист, 80-те


Плевен, 80-те


Пантеонът в Бургас, 80-те


Стара Загора, 80-те



Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.

Ето как е изглеждал Благоевград през 70-те години на миналия век:









Снимки:Бисер Костадинов

Сред забележителностите на Благоевград,особен интерес представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. 

На 200 м. западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.


Освен голям актьор и дългогодишен политик, в дългата си професионална кариера Стефан Данаилов има и няколко музикални опита. Чуйте една малко известна негова песен, изпълнена в дует с великия Емил Димитров.


Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.


Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук.

Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

"По старите хора я помнят като пивница "9-ти Септември" или като "Трите гайди"... Впоследствие стана "Механа". А на пазара имаше кръчма, която наричаха "Двата лева" - Георги Данаилов

"Когато бяхме малки със сестра ми, татко на всяка заплата ни водеше там. Винаги поръчваше специалитета "Странджански колиби" мисля, че се казваше.Три шишчета като колиба, навито на тях карначе и кюфте, кебапче и пържолка под тях. Не можехме да го изядем, но той винаги поръчваше по една за всеки." - Иванка Атанасова

"Механата" беше под старата фурна, която от години не работи. Знам, защото беше на дядо ми, а в момента живея аз там :) Била съм много малка, но питките ги помня." - Петя Тончева

Източник: Елена Кошничарова

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: