Показват се публикациите с етикет 1900-1944. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 1900-1944. Показване на всички публикации


„Баща ми беше починал през 1931 година и със сестра ми останахме сираци – тя на осем, а аз на десет години. Живеехме тримата с майка ми съвсем скромно, със строго определени доходи.

Понеже става въпрос за издръжката на едно семейство, ще направя едно малко отклонение и ще запозная нашия млад съвременник с доходите и цените на стоките към 1937г. По този начин той ще се увери от израза на цифрите, колко „тежко“ е живял българският народ в Царство България по онова време.

Средната дневна надница на работниците упражняващи тежък физически труд като: орач, зидар и пр. беше около 100 лева. За по-лека физическа работа от 50 до70 лева. Това се отнасяше и до надниците на жените, които бяха по-ниски от мъжките надници.

Най-ниската месечна заплата за дребен служител беше от 1200 до 1500 лева. Месечната заплата на средния чиновник беше приблизително 3000 лева.

Сега ще изброя цените на някои най-необходими стоки, както днес ги наричаме хранителни стоки от първа необходимост.

Такива бяха:


Хляб бял и среден за 1кг. от 5 до 6 лева.

Брашно средно, бяло и финно за 1кг. от 3 до 5 лева.

Месо – агнешко, овнешко, свинско, телешко, говеждо (през тоталитарния режим стана една метаморфоза у нас и всички говеда се превърнаха на телета) за 1кг. от 12 до 18 лева.

Сирене за 1 кг. от 14 до 16 лева.

Масло прясно – овче, краве, биволско за 1 кг. от 25 до 35 лева.

Мляко прясно – краве, козе, овче, биволско за 1 л. от 3 до 5 лева.

Шарлан и олио. 

Шарланът се добиваше без химикали и биваше няколко вида: орехов, сусамов, слънчогледов и др. за 1 литър от 12 до 18 лева.

Вино – за 1 литър от 6 до 10 лева.

Ракия – гроздова, сливова, мастика за 1 литър от 20 до 30 лева.

Цигари – кутия от I, II, и III качество, съответно осем, шест и пет лева.

Трябва да се отбележи, че благодарение на силно развитото частно скотовъдство, с една надница българският гражданин можеше да си купи от 6 до 8 килограма месо. Ако някой закупеше по случай даден празник напр. Гергьовден едно живо агне, след като продадеше кожата му на кожухарите, месото му оставаше почти без пари. Днес (тоест през януари 1994г – б. моя – И.К.) това звучи като фантастична приказка за нашия съвременник, но това беше българската действителност.

Промишлените стоки бяха сравнително по-скъпи от хранителните продукти, но в сравнение с днес, имаха голяма трайност и високо качество.

Например 1 метър басма, боядисана с трайни анилинови бои струваше от 25 до 50 лева.

1 метър фин вълнен английски плат, често с две лица, имаше цена от 220 до 300 лева.

1 чифт дамски обувки с хубава лицева кожа от шевро, бокс, лак, подюсие, с подметки от естествен гьон струваха от 140 до 160 лева.

**1 чифт мъжки обувки от същите материали струваха около 200 лева. Изработката беше ръчна, подметките красиво ушити за горницата, лакът еластичен, обувките скърцаха, гъвкави леки. Самата горница можеше да износи 2-3 чифта нови подметки. **

Билетите за кино, концерт, театър струваха от 3 до 8 лева.

Нашето семейство имаше месечен доход около 2700 лева (забележете – бащата е бил починал и е работела само майката!) и живеехме добре, но разумно. Така живееха стотици хиляди средни български семейства.“

Желязко Стойчев, „Аз бях осъден на смърт от „Народния съд, по воля Божия останах жив (Из спомените на един български офицер)“, Стара Загора, 1994, чрез Иван Кънчев



Опълченци стоят със знаме. Продължава парадът – минават студенти, мъже в национални носии, ученици, малки деца, конници, деца и възрастни с велосипеди. Цар Борис III наблюдава парада.

 

II. Народ очаква свещен огън (междукадров надпис). Хора на улица Цар Освободител. 


III. Посрещане на огъня при ханчето на 4-и километър (надпис). Мотоциклетисти си предават запален факел.


Самолетни билети за чужбина

Когато стане време за планиране на ново пътешествие, често може да се объркаме и да не знаем към коя дестинация да се насочим. Ако имаме на разположение по-малко време и искате да излезете в чужбина, то трябва да се ориентирате към по-близка локация.Така, ако полетът със самолет да бъде с минимална дължина, ще можете да посетите повече интересни места и забележителности в държавата. При наличието на ясна програма, без значение дали сте за 3 дни или 4 дни, ще можете лесно да обходите всичко, което искате да видите. 

Кои са най-добрите дестинации в чужбина за уикенд пътуване със самолет?

Без значение дали търсите почивка в чужбина за двойка, група,м или искате да се качите на самолет с приятел за поредното приключение, важно е да изберете страна, която да съвпадне с вашите интереси. Нека разгледаме кои са най-подходящите локации според Boiana-mg.bg, към които може да се насочите, ако разполагате с по-малко дни:

1.Италия

Италия остава любимо място за пътуване в чужбина на мнозина. Може да изберете дали самолетът да кацне директно в Рим или в близост до града, но при всички случаи ще може да се насладите на невероятно красивата столица на държавата. Това е един от най-големите градове в света, с хилядолетна история, която със сигурност би ви впечатлила. Задължително си направете точен план на местата, които желаете да посетите. В него задължително трябва да присъстват:

●Ватикана – дом на изключително разнообразни експонати, художествени творби, египетски мумии. Тук се намира и най-голямата католическа църква “Св. Петър”;

●Колизеум – символ на Рим, един от най-грандиозните древни забележителности, арена на епични битки между гладиатори;

●забележителният фонтан Ди Треви, където всеки турист отива да хвърли монета и да си намисли желание. 

Това не са единствените места в столицата, на които да обърнете внимание, но са сред най-посещаваните. В случай че искате да избегнете тълпите от туристи, насочете се към Неапол, един от най-старите градове в историята. Въпреки че не е основна туристическа дестинация, този град предлага на посетителите си множество интересни музеи, дворци и храмове, заслужаващи внимание. Ако ви влече историята, обърнете специално внимание на Националния археологически музеи, в които се намира една от най-добрите колекции на гръко-римски артефакти.

2.Франция – една от най-предпочитаните дестинации за полет със самолет в чужбина е столицата на Франция, романтичният Париж. Множество двойки избират подобно пътешествие, за да прекарат вълшебен уикенд заедно. Забележителностите в този град не са тайна за никого, а Айфеловата кула е мечтана локация от мнозина. В нея са разположени множество магазинчета за сувенири, както и един от най-посещаваните ресторанти. Асансьори с прозорци издигат желаещите до трето ниво, откъдето се разкрива жадуваната гледка към красивия Париж. Не пропускайте да посетите и Лувъра – най-известният музей за изкуство в целия свят.

3.Чехия

Столицата на Чехия – Прага, е изпълнена с невероятни исторически и архитектурни забележителности. Полета със самолет до тук е бърз и удобен. Не пропускайте да разгледате Пражкия замък, който заема внушителна част от града. Той представлява цял комплекс от сгради и укрепление, из които ще имате възможността да се разходите. Друго важно за историята на тази дестинация място е Карловият мост, който може да се нарече визитната картичка на Прага. Препоръчително е и да си направите вечерна разходка по Вацлавският площад, където ще срещнете множество ресторанти и клубове, с които да разнообразите престоя си в чужбина.

4.Испания

Испания не случайно е любима дестинация на мнозина. Без значение дали ще изберете Барселона или Мадрид и двата града имат много какво да ви дадат. В каталунската столица не трябва да пропускате красивите места като Парк Гюел, главната улица Ла Рамбла, както и пеещия фонтан Монтжуик. Други важни локации са величествената Саграда Фамилия, както и множеството музеи, които може да посетите. Мадрид също предлага невероятна съвкупност от художествени галерии и музеи, които биха били интересни на хората, обичащи история и изкуство. Районът Пуерто дел Сол, разположен в центъра, е прекрасно място за разходки и сливане с местната култура. Страната на портокалите е чест избор при търсене на удобни дестинации в чужбина със самолет.

Самолетни почивки в чужбина

5.Англия

Англия е страхотно място за екскурзия в чужбина, тъй като полетите със самолет са бързи и удобни, а Лондон е изпълнен с интересни места за посещение. Едно от най-популярните сред туристите е виенското колело, известно като Окото на Лондон. То е високо цели 135 метра, като разполага с 32 стъклени кабини, през които се разкрива невероятна гледка към мегаполиса. Бъкингамският дворец, Британският музей, както и световно известният Биг Бен също трябва да са сред списъка ви за посещение в тази страна.

6.Белгия

Без значение дали ще изберете Брюксел или Гент, като място за вашата почивка в чужбина, полетът със самолет отново е удобен и ще имате достатъчно време за разходки до интересни локации. Не пропускайте историческия център на столицата, където ще срещнете множество архитектурни паметници, важни за историята на страната. Гент, от своя страна, е пълен с дворци и катедрали, които със сигурност заслужават внимание.

7.Австрия

Столицата на Австрия – Виена, е изпълнена с множество музеи, дворци и катедрали, които са изключително интересни за разглеждане. Това е страхотно място за посещение в чужбина със самолет. Градът на мечтите, както мнозина го наричат, е изпълнен с живот и има много какво да покаже на туристите. Не пропускайте да разгледате впечатляващия Шьонбрун, който е бил луксозната лятна резиденция на Хабсбургите, а сега е впечатляващ музей, с отворени за посещение 40 стаи, от общо 1441.

Всички тези държави в чужбина, са с много лесни и кратки полети със самолет, поради което са подходящи за прекарване на уикенда по всяко време на годината.

За какво да внимаваме при избор на туроператор?

Винаги, когато избирате екскурзия в чужбина през туристическа агенция, проверявайте какво включва офертата и дали имате уредени нощувки и билети за самолет. Важно е туроператорът, който сте избрали да притежава нужните лицензи, а наличието на застраховка при пътуване, е силно препоръчително.



Предсмъртните писма - това е неотразимо силна литература. Всъщност нещо повече: това са ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА - но като апология на живота. 

Някакъв „шедьовър", какъвто писателят цял живот се стреми да постигне и може би никога не постига - такъв шедьовър се ражда само „в часа на истината" народната съдба е интимно, лично щастие, патетич-ният вик - съкровена въздишка, лозунговата дума не кънти кухо, а пленява с истинността на чувството и с първозданна свежест. 

Бойците стават поети - в един-единствен звезден миг, когато вече не са в живота, но още не са и в смъртта. Поети на едно стихотворение.




Слънчевите лъчи меко галят със своята топлина, а селяните мирно обработват земята и се надяват на богата реколта. Идилията обаче се оказва измамна. В началото на месец юли поройни дъждове се изливат над Северна България. 

Според данни на националната метеорологична станция, само на 5 и 6 юли са измерени рекордни количества валежи. В Шумен падат 190 литра на кв.м., в Плевен - 102 литра, в Елена - 106 литра, в Провадия - 168 литра. Това предизвиква масови наводнения. Преливат реки, ниви се превръщат в непроходими тресавища. Буйни потоци, кал и падащи камъни задръстват шосетата. Пороищата отнасят настилката на железопътни линии и прекратяват движението на влаковете.

Най-големият кошмар се разиграва в Ески Джумая (днес Търговище). Тук е регистриран невиждан валеж от 227 литра на кв.м. Още от 3 юли над града започва непрекъснато да вали. От сутринта на 6 юли се изсипва унищожителен порой и през деня стихията достига своя апогей. Десетхилядното население е изправено пред воден апокалипсис. Към 16 часа след обяд от Тузлука бесни води препълват дълбокото до 3-4 метра корито на р. Врана и започват да преливат. Половин час по-късно висока 6-8 метрова вълна залива с тонове вода с. Дербент (днес Пролаз) и го унищожава. Буйните води навлизат скоростно през прохода. Стихията помита всичко пред себе си. Под водата остават десетки воденици. Около 30 души, които се движат по шосето, са отнесени. Залети са мостове и пътят е прекъснат. Но най-страшното предстои.

Общинските власти не вземат никакви предохранителни мерки и загубите са огромни. Първо е залята югоизточната част на Ески Джумая. Отвсякъде се стичат мътни потоци. Водата минава прагове на къщи, чупи огради, разрушава жилищни и селскостопански постройки. Сериозно е увредено общинското здание, където се помещава и полицейският участък. Поражения са нанесени на новостроящата се сграда на Българската земеделска банка. Пороят наводнява зданието на височина 2,4 метра. Напълно са разрушени градската скотобойна и всички мостове над р. Врана. Целият град се превръща в езеро 3 километра широко и 2-3 метра дълбоко. Приливната вълна влачи по улиците човешки трупове, животни, остатъци от къщи, селскостопански инвентар, мебели и покъщина. 

Бедствието предизвиква неописуема паника сред населението. То попада в капан, блокирано в къщите си. Отвсякъде се носят отчаяни писъци, вой на кучета, цвилене на коне и мучене на едър добитък. Хората търсят спасение , като се катерят по покривите и високите дървета. Майки и бащи се хвърлят във водата, за да извадят давещите се деца. В изблик на гняв стара жена възкликва: "Грешно ли се молихме, Господи, или ти грешно ни разбра?". Разиграват се трагични сцени. Чиновникът от местния клон на БНБ Спиридон Дюлгеров държи жена си и двете им дъщери. Водната хала ги поглъща и само майката успява да се хване за едно дърво и да се спаси. При нахлуването на водата в дома на съпрузите Кънчо и Иванка Иванови те вземат децата и се качват на покрива. В този момент къщата се срутва. Стихията погубва малчуганите, а със сетни усилия родителите оцеляват. Когато излизат от водата, те установяват трагичната си загуба и започват неистово да ридаят. 

Загива и цяло турско семейство със седемте си невръстни деца.

През нощта дъждът спира и на сутринта нивото на водата започва да спада. В Ески Джумая е обявено бедствено положение. Картината от наводнението е страшна. Пометени са цели квартали, с изключение на махалата Джевизлика и района около църквата. Жителите на града се втурват да търсят близките си. Всички плачат и безпомощно се лутат. По пътя на водната стихия са пръснати купища изкоренени дървета. Между тях се забелязват човешки трупове. Отделни къщи са влачени на разстояние 500-1000 метра. Съборени са телеграфните стълбове и връзките с цяла България са прекъснати. Градският водопровод е напълно разрушен. Населението остава без питейна вода и възниква опасност от епидемии. Въведен е режим на тока. Навсякъде цари адски безпорядък. 

До вечерта на 7 юли са открити труповете на 150 удавени."

От книгата "ВОЙНИТЕ (1912-1918). Не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България" - Александър Марков



Тя не се обръща към княза, а към гражданите и министрите:

"Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник - откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща - Христо Ботев и другарите му.

Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута като погледам този свещен за мене бюст...

Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последно сбогом. В тази възраст не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. 

Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме - аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой - това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни.

Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ. 

Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник, в чест на покойният ми баща и другарите му...

Нашата искрена признателност на всички присъсвующи!

Да живее България!

Речта на Иванка продължава към официозите така:

"Почитаеми господа!

Макар и слаба, но не мога да не изкажа което аз и любимата ми майка чувстваме в този паметен ден, в който се увековечава паметта на нашия незабравим баща и съпруг, покъртени от дълбините на душата си задето така заслужено се слави паметта на нашия Христо Ботев и другарите му. Нека делото и подвизите на тези борци ни служат като образец от примерен патриотизъм, а към неговото семейство - за утеха на постоянните ни скърби.


Първото освобождение на Цариброд от временна 10-дневна сръбска окупация. Второто освобождение от сръбската окупация (1920-1941) ще бъде през април 1941г. след разгрома и капитулацията на Кралство Югославия.

''ПРИ ЦАРИБРОДСКИЯ БОЙ'' - Иван Вазов

Луча! Свети разкошно през мъглата,
реви, о, лъв от векове замлъкнал,
фърчи, орел, из клетката изфръкнал,
о, дух народен, разпери крилата!

Лети, свети и нивга да не гаснеш;
топлй сърца - герои да развъдиш;
пет века трябваха - убит да бъдеш,
а час ти стигна - гигант да пораснеш!

Свободо, ти из тъмните гробове
извикваш трупа - херувим да стане;
магеснице, ти в нашите Балкани
сред зимата разцъфваш лаври нови!

Цариброд, ноември 1885г.
Тържествено посрещане на българския княз Александър Батенберг и българските войски в освободения от сръбска окупация Цариброд по време на Сръбско-българската война, 1885г. Картина на неизвестен художник.

От Янко Гочевъ

На трапезата: султан кебап (печено месо), орман кебап (месо по ловджийски), каварма (месо със сос), пържола, агнешки главички и др.

От Ярослав ИРАСЕК
„Картини от пътуването ми из България“, 1871
1.
Ала времето тече, да оставим разглеждането на тълпящите се из пазара мъже и жени и да влезем в някоя къща. Семейството, което се каним да посетим, явно ни очаква, защото момчето при вратата хуква да извести на домашните, че вече сме дошли. Те ни посрещат преди още да сме стъпили в двора, с думите: „Добре дошли!”, а ние им казваме „Добре ви намерили!” – и минаваме през двора, където са натрупани вълнени стоки, свидетелстващи за трудолюбието на стопаните.

„К,во правите? Добре ли сте?” „Ами майка ви добре ли е? А баща ви к,во прави?” и пр. – пита домакина госта си, който неизменно отговаря, че е добре, благодари и пита и той същото. Ако ще се ходи в съседна къща, от първата се присъединяват още един-двама, от втората  - също, и така в нашия случай  броят ни нараства до дванайсет и повече. Където влезем, все същите въпроси и същите отговори.

С усилията на по-образованите тези добри хора тепърва се включват в някакъв обществен живот и все още нямат много материал за разговори. В  едно  семейство домакинята ни зададе всичките тези въпроси, а след като отговори на нашите и с това разговорът се свърши, подир минута двустранно мълчание тя подхвана наново: „Още к,во правите?”

После идва черпенето със сладко. Сладко наричат варени плодове, с каквито всяка къща е запасена. Ако  домашните са седнали, щом се донесе сладкото, стават и от учтивост стоят прави, докато трае поднасянето. То е поставено в стъклени съдинки върху широк поднос, освен тях там стоят и две стъклени чаши с вода и сребърни или дори златни лъжички –обикновено донесени от Русия – великолепно гравирани и емайлирани. Сладкото се поднася или от домакинята, или от дъщерята. Тя застава пред този, когото счита за най-важен, и му предлага да си вземе. Той взема с лъжичка от варените вишни, зарзали, дренки или каквото е в случая, казва на околните „Наздраве!” и след като му отговорят, хапва сладкото, пуска лъжичката в една от чашите, а от другата отпива вода. Останалите му казват: „Да ви е сладко!”, а той отговаря „Благодаря!” След това се преминава към втория, третия и т.н., докато почерпят всички; при това всеки път се повтарят същите думи.

Като мине сладкото, домакините отново сядат и подир малко някой член на семейството донася кафето и веднага след него тютюн, хартийки и горящ въглен в пиринчена купичка. Не след дълго гостите в увеличен състав се отправят към следващото  посещение. Навсякъде посрещането се извършва по този начин  и когато несвикналият стомах започне да протестира, преситен от захар, кафе и тютюн, ние се отправяме отмалели към къщи.

2.
Съвсем различна е къщната работа. Да влезнем в кухнята (готварницата). Не е нужно да чукаме, защото вратата обикновено е отворена. От пръв поглед ще разберем, че не се намираме в чешка кухня. И кухненските прибори са съвсем различни, дори онези, които модата е донесла тук.

Вместо готварска печка, ще видим само огнище, издигнато малко над земята. А в селата и то липсва. Там се готви направо на пода под комина. Гърнетата се поставят на триножник, или се готви в окачено на верига котле. За гориво се използват дървени въглища (кюмюр). За запалването им не е нужен кибрит, защото готвачките запазват от предишното готвене живи въглени, заровени в пепелта.

И така, един прост поглед в кухнята ни дава да разберем, че с такива средства и най-добрата готвачка не би могла да се отличи с изкуството си.

Тестени сладкиши ли печено не е възможно да се приготвят вкъщи. За това се грижи пекарят. И той наистина има тази грижа. Сутрин домакинята приготвя обяда и го изпраща на „фурната” (при пекаря). Обядът и у богатите семейства не е сложен, състои се от едно ястие. Бащата, или стопанинът, лично ходи на пазар и купува необходимото месо и зеленчуци. Донася ги вкъщи, често сам ги измива, изсипва ги в „тенджера” (калайдисан съд), а готвачката само нарязва лук или праз. Така че госпожиците изобщо не ходят на пазар, и би било нещо невиждано и позорно, ако някоя се появи там с пуйка или яребица в ръце.  Гъските са рядкост  и почти никой, освен чужденците, не ги купува. Задушените и готвени  ястия се приготвят вкъщи.

Общо взето българската кухня не е на много високо ниво, но за това вината не е в българките, а по-скоро в техните пестеливи бащи и съпрузи, които бъркат в кесиите си много по-неохотно от нашите мъже.

Основни черти на българската кухня са пестеливостта, скромността и простотата. Със същите белези се отличава и обядът. Най-често срещаното меню се състои от едно ястие с месо, без супа. След месото се яде овче сирене, кисело мляко, грозде или други плодове и с всичко това се прикусва бял хляб от пшенично брашно. Преди ядене мъжете „удрят” по чашка гроздова „ракия”, а след ядене отново изпиват чаша или две домашно червено вино. Дамите пият обикновено само вода. След  обеда всеки получава по чашка турско кафе.  По време на храна се седи на пода, който е постлан с килими или рогозки. Масичката („софра”), на която се слагат ястията, се издига на около една стъпка над пода, и има диаметър от три стъпки. Покривката („пешкир”) е дълга и се вие около масата и всички присъстващи.

Най-често срещаните ястия са следните: телешко печено, говеждо печено, овче, агнешко, свинско, готвени, т.е. яхния (месо с лук), месо с моркови, тас кебап (вид гулаш), месо с фасул, месо с черен боб,  месо с корени от керевиз, месо със зеле, чушки (зелени чушки, пълнени с кълцано месо и потопени в сметанов сос), сърми (кълцано месо, увито в лозови листа и потопено в сос), сарма джигер (кълцани агнешки дреболии), сарми от зеле (кълцано месо, увито в листа от кисело зеле), султан кебап (печено месо), орман кебап (месо по ловджийски), каварма (месо със сос), пържола, агнешки главички и др.

Някои названия са взети от турската кухня. Оттук се вижда, че по време на 5-вековното робство турците са проникнали и в тази област от живота на българския народ. Зеленчуци се употребяват много и са едва ли не главна съставна част от храната. Винаги има в наличие запас от лук, чесън, праз и сплитки от чушки. Мнозина отхапват зеле направо от зелката, иначе от него се прави салата. Зелето е по-приятно на вкус от това по нашите земи. От него се прави туршия за зимата, но също по-различна от нашата. Зелките се поставят цели в кацата и когато тя се напълни, ги поливат със солена вода. Така могат да се запазят чак до настъпването на горещите дни. Българите пият водата (сока) та зелето така, както ние пием саламурата на краставичките, или я ядат като „чорба” (кисела супа).

Ярослав ИРАСЕК
„България през погледа на чешки пътешественици“, съст. В. Бехиньова, Изд. ОФ, Сф 1984
Художник: Йозеф Обербауер, „Селска сватба“, 1897

Източник:izsofia

Това е героят от Сливница .Цялата прислуга на оръдието е избита и той Иван Колев сам започва да стреля с оръдието и спира напора на сръбските войски.Всичко това е видяно от княз Батенберг,които откача личния си орден и награждава Иван Колев.

И от тогава до ден днешен родът му се казва "Батенберговите".
Поклон!

Селското стопанство в Царство България е примитивно развито. То е било основен източник на прехрана за милиони българи, но и една от основните причини за тежкия им  живот. Не е тайна, че по-голяма част от населението на страната е живеело в селата и се е прехранвало основно от земеделие.


Нека само си спомним разказите „На браздата“ и „Андрешко“, както и много от другите произведения на значимия ни писател Елин Пелин. Те описват трудния живот на българския селянин, изпълнен с бедност и отчаяние. Преди 9 септември 1944 година земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара.

През 1934 година – според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. Дървеното рало е главно средство за обработка, но около 38% от стопаните въобще не го притежават. 32% разполагат с железни плугове, 4% – с резачки за царевица, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки. Цели 25% от стопаните нямат работен добитък, а 12% разполагат само с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.
Източник:cherveno.bg

По време на войните в периода 1912-1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.

Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". В края тържеството приключва с кратък военен парад.

Дълго време паралелно с Деня на храбростта съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г.


Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 20-те години на ХХ век двата празника се обединяват в един и се чества само Денят на храбростта и победите на 6 май.
Снимка:Държавна агенция "Архиви"

Подпоручик Стратия Мазгалов от 30-ти пехотен Шейновски - един от големите български герои, защитници на Добро поле в Македония, сражавал се със своите 13 юнаци срещу френските войски до смърт !

Това е единствената снимка, която е увековечила за историята ни този голям български офицер, родом от Симеоновград, командвал не армии, дивизии, бригади, полкове, а само 13 души в своето картечно гнездо на Скалистата височина, там където на 15 септември 1918 г. влиза в неравен бой с многочислен противник преди да бъде жив изгорен от френските огнепръскачки. Превземането на картечното му гнездо е струвало много загуби на частите на френската 122-ра дивизия, което признават нейните офицери в по-късни изследвания, посветени на пробива при Добро поле. Полковник Димитър Азманов посвещава на подпоручик Стратия Мазгалов в своята книга ''Урокът от Добро поле'' специално място, като описва подвига на неговата група доброполски защитници по следния начин:

"Картечното гнездо на Скалистата висота беше изкопано под самата скала и можеше да стреля едновременно на север, изток и юг. Под скалата бяха направени стаи за войниците, за патрони и за вода. Артилерията и мините на противника не можаха да разрушат гнездото и когато започна атаката, картечниците заеха местата си. Полесражението се покри с убити и ранени, но противникът не можеше да бъде спрян само с две картечници и той продължи настъплението си, като остави хора да се разправят с тази неочаквана съпротива. Така подпоручик Мазгалов и неговите храбри 13 войници са оградени. Но те имат достатъчно патрони, бомби, пушки и вода и се приготовляват за отчаяна борба. Неприятелските щурмови групи заобиколиха от всички страни гнездото и то остана като остров всред окръжилия го противник. Тогава се започва една нечувана борба на живот или смърт. Противникът надделява само след дълги усилия и множество жертви и само след като донася огнепръскачки и изгаря през отворите на картечниците всички защитници. Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои-светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: . . . ''те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха" (френския капитан Рениери)."

Подпоручик Стратия Мазгалов е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество. За тези герои, понесени на крилата на Българския дух, даден от самият Вишний Бог на неговия Български народ, смъртта е само кратък преход към безсмъртието !!!

На 30 януари, през 1912 година, шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
Поради преждевременната смърт на Славейков (28 май 1912 г.), предложението на шведския професор и преводач на „Кървава песен“
не е разгледано от Нобеловия комитет. Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга „Мисъл“, наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга – „Момини сълзи“ е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Следват публикации на поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1896 г. излизат сборникът „Епически песни“ и стихосбирката „Сън за щастие“. От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на „Кървава песен“ и подготвя антологията „Немски поети“. На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.
Автор:Величка Ачева peshterainfo.com

Една от най-ярките фигури на Възраждането и личност, отдала живота си на каузата за въздигане на националното ни самосъзнание, е Петко Р. Славейков. След Освобождението, благодарение на авторитета и името си, поетът е един от тези, на които е възложена трудната задача да участва в изграждането на основите на младата държава. Редом с Петко Каравелов, той е ревностен защитник на идеята за написване на Конституция, в която да са застъпени либерално-демократичните идеи.

През 1880 г. Славейков е избран за председател на Народното събрание, а впоследствие на няколко пъти е министър в либералните кабинети на Каравелов. Отличава се като принципен политик, отричащ несправедливостта в политиката. Доказателство за това е противопоставянето му както на „Режима на пълномощията“ на княз Батенберг, така и на Стамболовия режим.

В следващите редове ще Ви представим едно от писмата на Петко Славейков до Стефан Стамболов. В него той засяга именно недемократичните инструменти, с които правителството на Васил Радославов (август 1886г. – юли 1887г.) си служи по пътя си към властта и по-точно по отношение на провеждането на парламентарните избори. Към момента на написването на писмото (28 септември 1886г.), Стамболов е регент и не заема пост в законодателната власт (бел. ред. – по-рано той е председател на Народното събрание).

Вярваме, че подобни извори са най-добрият източник на информация, тъй като те предоставят на читателя безпристрастно поднесено съдържание, което той има възможността да тълкува по своему. Желаем Ви приятно четене!

„Изборите са станали навсякъде с всички възможни полицейски и военни мероприятия. Правителството е арестувало и интернирало почти от всяко място по двама-трима, а на някои места по 10-20-30 и 50 души от по-интелигентни и по-живите хора между населението, така що всички арестувани и интернирани надминават 800 души. В по-големите избирателни центрове, като в София, Пловдив, Варна, Русе, Шумен, Враца, Стара Загора и други някои, въобще от повечето избирателни пунктове населението не е взело участие в изборите, а правителството и правителствените чиновници и подкупници са избрали когото са искали.

В Хасково окръжния управител, като е видял опозицията по-силна, не е допуснал да станат избори. В Ловеч също не са станали избори. В Айтос, като не са могли да станат избори до три чса подир обед, бургаският околийски началник е дошъл и незаконно е направил каквито избори му са предписани.

Насилие и силни боеве, без убийства, са станали в Сливен, Котел и Дряново. В последното място във времето на изборите са станали арестувания и големи смутове, ‘щото войските са се намесили и гърмели на въздух, та са разпръснали избирачите, и изборите са станали незаконни…

В Цариброд и Новоселци, дето е имало да станат ужасни скандали, впоследствие полицията, която е искала да прокара предписани кандидати, благоразумно е арестувала и отстранила околийските началници и жандарите и така се предварил скандалът, но това не е могло да стане в Кутловица, Плевен и Ряховица, дето полицията и войската се е намесила и стреляла връз народа, има до 40 души на място паднали убити, до 60 души тежко и смъртно ранени, а леко ранени неизвестно; ако Вие се интересувате, можете да проверите тези сведения.“
Източник:bulgarianhistory.org



Днес на това място се намира старозагорската опера


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив