През 1980 г. тя завършва ВИТИЗ и става една от най-големите звезди на България

Ваня (родена като Иванка) Цветкова е родена в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1980 г. в класа на Гриша Островски. В киното дебютира с филма „Служебно положение – ординарец“, но голяма популярност получава с филма на Христо Христов „Бариерата“ по романа на Павел Вежинов и печели награди от кинофестивалите във Варна и Москва. С участията си в касовите хитове на българското кино „Лавина“ по книгата на Блага Димитрова и „Комбина“ бързо се превръща във всенародна любимка. И в двата филма играе заедно с Иван Иванов.

Звездата от „Комбина“ неведнъж е споделяла, че напуска България през 1990 г., за да се спаси от мизерията на родната актьорска гилдия. Дълги години тя работи като крупие в Лас Вегас и признава, че е печелила повече от добре. 

Сега обаче 65-годишната дама разчитала и на издръжката на сина си Павел, който е компютърен спец и е много добре платен. Той е плод на любовта й с каскадьора Павел Дойчев, който се спомина внезапно през 2019 г. 

В последните години от живота си той се бе изолирал в село Фазаново край Бургас, далеч от медийното внимание и артистичните среди. Цветкова се запознава с Дойчев по време на снимките на култовия филм „Комбина“.

Тогава тя е в главната роля с Иван Иванов, а Дойчев е „бияч“ от бандата на Ники Сотиров. По онова време тя имала връзка с режисьора Огнян Купенов, но след снимките се прибрала в София и звъннала на Павел под претекст, че имала проблеми с парното на полския си фиат, който току-що си била купила. 

Така искала да го предизвика да се срещнат отново. Малко след това двамата се женят, а бракът им издържа цели 18 години. Но в един момент Ваня решава, че иска развод и нов живот в Щатите.

Научете повече

Отиде си най-знаковото лице на сериала „Туин Пийкс“ режисьорът и сценарист Дейвид Линч

На 78-годишна възраст почина режисьорът и сценарист Дейвид Линч, който радикализира американското кино с мрачна, сюрреалистична артистична визия във филми като „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд драйв“ и в телевизионния сериал „Туин Пийкс“, съобщава Variety.

През 2024 г. Линч разкри, че е бил диагностициран с емфизем – хронично белодробно заболяване, което причинява недостиг на въздух – след цял живот пушене и вероятно вече няма да може да излиза от дома си, за да режисира.

Семейството му съобщи за смъртта му в публикация във Фейсбук, като написа: „Има голяма дупка в света сега, когато той вече не е с нас. Но, както би казал той: „Дръжте очите си върху поничката, а не върху дупката.“, предаде бТВ.

За сериала:

„Туин Пийкс“ (на английски: Twin Peaks) е американски драматичен сериал по идея на Марк Фрост и Дейвид Линч, заснет за ABC в периода 1990–1991 г.

На 6 октомври 2014 г. е потвърдено, че сериалът ще се завърне в началото на 2016 г. с девет нови епизода по Showtime. На 15 май 2015 г. е потвърдено, че Линч ще режисира всички епизоди и че те ще са повече от първоначално обявените девет. На конференция за „Туин Пийкс“ в Сиатъл актрисите Шерилин Фен и Шерил Лий разкриват, че новата поредица ще съдържа 18 епизода и Анджело Бадаламенти отново ще композира музиката. През юли е обявено, че новият сезон е отложен за 2017 г. Заснемането му започва през септември 2015 г. и приключва през април 2016 г. Премиерата се състои на 21 май 2017 г.

Линч е изразявал интерес да направи и друг сезон на „Туин Пийкс“, но отбелязва, че такъв проект няма да се случи веднага, имайки предвид, че на него и Фрост им е отнело четири години и половина да напишат сценария за третия сезон и да го заснемат.

Научете повече

Зарязах кинокариерата, за да спася брака си

В пиковия момент от кариерата на дует Ритон – 1982-83 г. дамската половинка Катя получила роля във филма „Денят не си личи от заранта“.

Тогава цицорестата брюнетка си отживяла, тъй като екипът пътувал по всички места, описани от писателя Андрей Гуляшки в романа си за Авакум Захов, включително и в чужбина.

Апетитната Катя играела разузнавачка и съблазнителка и пожънала бурни успехи. След премиерата на филма започнали да канят ритонката и за други филми, но й задавали все роли по евино облекло. 

Отказах се от киното, за да си спася семейството, твърди днес певицата.Здравко бил доста консервативен и скръцнал със зъби на половинката си да се прибира вкъщи и да припечелва единствено от общите им песни.

Научете повече

БДЖ през 1989 г.превозва 99 млн. пътници и постига печалба от 91 млн. лв. Железничарите тогава са над 90 хиляди

 

Инж. Красимир Ангелов разказва за кариерата си в БДЖ и всички промени през годините

Датата 9 ноември остава в историята, без значение от гледната точка. Преди точно 35 години стената – символът и буквалната бариера между Запада и Съветския съюз – падна, съборена не само от желанието на берлинчани да видят близките си, но и заради общочовешкото желание за свобода. Малко след стената падна и самия режим – както в България, така и в самия Съветски съюз. ИСпоред някои въпросният период за страната ни приключи още през 2004 г. с членството на България в НАТО – основният противник на СССР. Според други преходът приключи през 2007 г. с влизането ни в Европейския съюз. Според трети той никога не е свършвал и вероятно никога няма да свърши.

Както и да бъде погледната модерната история на страната, каквито и да са различните мнения за соца – дали добър, дали лош – един факт остава: В социалистическа България най-хубавите години от живота си са прекарали милиони българи.

Днес СОЦБГ ви представя историята на инж. Красимир Ангелов, разказана от самиия него в блога му. Днес тя говори по-силно от всякога – 35 години след началото на промените. Вижте я:

Социализъм

Още докато учех, често пътувах и снимах влакове. Започнах и да карам влакове. Машинистите усещат и насърчават бъдещите железничари, а пък и децата винаги имат хъс към железниците. Не ме приеха за машинист, защото не съм добре с очите, но това ме амбицира много. Приеха ме във ВМЕИ*. Издържах се, работейки като фотограф и най-различни професии, включително вжелезниците. Най-напред започнах в софийския Железопътен завод като общ работник през 1978 г. През 1981 г. Бях стрелочник, от тези, които разкачват и прекачват вагоните – една тежка работа – на гара Подуяне-разпределителна. От 1984 г. бях ръководител движение на гара Своге. На следващата година се дипломирах с хубава работа, актуална и в момента, отнасяща се до компютърни разписания на влаковете. Тъй като не бях женен, нямах връзки и не бях партиен член, за мен нямаше работа в София. Длъжностите от т.нар. номенклатурни списъци не бяха (и не са) за такива като мен.

Отидох в провинцията и повече от три години живях в Тулово, в средата на България, до Казанлък. Това бе малко село, хиляда човека, но голям железопътен възел. Там окончателно се оформих като експлоатационен инженер, след като бях минал през повечето професии в железниците. Там открих и бъдещата си съпруга, както се казва, влакът я докара. В края на 1988 г. напуснах Тулово, бях един месец безработен и беше страшно. Това, което приказват, че през социализма нямало безработица – не и ако нямаш връзки и имаш претенции какво да работиш. Аз имах претенции да работя в железницата и то по нещата, за които съм учил. В провинцията се намираше повече работа по гарите. След 1988 г. станаха много катастрофи и се отвориха места за инженери. След Илиянската катастрофа* на 14 септември 1988 г. започнах работа на гара Илиянци от 1 януари 1989 г. Само след осем месеца ми предложиха да започна в Генерална дирекция, където също им трябваха работари – не само да имат тапия, но и да познават работата. Така на 1 септември 1989 г. започнах работа в Централното управление, на „Иван Вазов“ и „Раковска“. Всички протести в края на режима ставаха наблизо.

Да започнеш през прехода

Започнах в дирекция „Движение“, където се занимавах с всички въпроси на влаковата и маневрена работа, организация в гарите и прочие. Тогава беше доста централизирана структура, включително по отношение на безопасността – там се извършваха анализи на катастрофи, правилници. Към края на 1991 г. дойде правителството на Филип Димитров и за пръв път накара БДЖ чрез транспортното министерство да извърши някакви промени, да излъчи хора, да се подготвят езиково и да започнат да партнират на западни консултанти. Аз бях такъв човек от „Движението“, имаше и колеги от другите дирекциии. Отидох на специализация във Франция, където от соц-инженер станах нормален инженер, който да не гледа само технологиите, а винаги да взима предвид икономическата обосновка, приходите и разходите. Имах късмет в живота да посетя Страсбург по една програма на Митеран. Видях и двете национални концепции – на френските и на немските железници. Преди да замина, си бях записал 2000 въпроса, на които в България не можех да получа отговор. След това съм бил на стажове и в японските, и в немските железници. Исках промени, защото вече си задавах и отговарях на въпросите. Видях, че в маркетингово отношение сме много зле в България. Хората и досега нямат правилни разбирания какво означава конкуренция, какво означават пазарните механизми и че тези неща са добре за всички. Успях да разбия стереотипите у себе си. Завърших и второ, икономическо образование. Ден и нощ четях, учех и се занимавах с железниците, докато другите ядяха и пиеха. И така от 1992 г. като експерт се занимавах двайсет години с проекти в рамките на БДЖ – европейски, с европейските банки, Световната банка, японски и други фондове, програми и проекти.

За съжаление, още 1996 – 1997 г. започна да става ясно, че железницата у нас е сложена в глуха линия. Тя е обществен транспорт, но това понятие е напълно съвместимо с транспортния пазар. Като кажеш „транспортен пазар“ звучи някак си „дясно“, а пък „обществен транспорт“ звучи „ляво“. А те са едно и също нещо. А железницата е и енергоспестяваща. Тя намалява нуждата да внасяш енергия и поради това развитието ? е европейски приоритет. Влаковете намаляват продажбите на горива. Когато няма железница, за превоз се ползват коли и камиони, строителният бизнес изгражда магистрали. А на самия държавен бюджет в България по такъв начин се формира приходната му част, че значителен дял от нея са приходите от акцизите на горивата. За да имат пари в бюджета, политиците трябва да подкрепят продажбата, а не пестенето на горива.

Неслучили се и случили се промени

През 1990 г. бяхме 90 000 железничари. По-късно трябваше задължително да се намалят хората и трябваше да предложим някаква работа и курсове. Бях направил програма за преквалификация и социално подпомагане, по която можеше да се оползотворят 30 млн. долара от Световната банка. Показахме я пред генералния директор на железниците и транспортния министър по Виденово време*. Казват – „Няма нужда“. Обяснихме, че много хора ще бъдат съкратени и през тази програма ще могат две години да получават 80% от заплатата си, докато се преквалифицират. Намерих ниши като охранителните фирми, които тепърва се развиваха и в които можеха да бъдат наети излизащите от железницата с малка преквалификация, курсове и разрешително за оръжие и т.н. Запазвайки хората, не за да ги развиваме в охранителния бизнес, а защото са с квалификация в железниците, доказани железничари с познания. Според мен имаше и проблем със силовите структури в охранителния бизнес, както и с това, че щеше да се увеличи охраната на държавната собственост. Лесно е да се посочват някои, които са откраднали нещо дребно, а цели сгради и предприятия бяха изнасяни и нарязвани съвсем законно. Аз бях силно развълнуван, след като шефовете от соцпартията казаха на капиталистите от Световната банка, че няма нужда от такава програма и просто ще съкратят персонала. Накрая взеха само един от предвидените 30 млн. за преквалификация и „социален чадър“.

Бил съм свидетел на десетки такива случаи в железницата. На управленско ниво винаги са слагани хора, които да слушат какво ще каже министърът на транспорта. Той пък е най-слабият министър и в крайна сметка командите раздава финансовият министър, който пък винаги е зависим от формирането на бюджета. Заради това и на железницата винаги се е гледало само като на разходна част – субсидии и т.н.

Като консултант работих съвместно с чужденци отмного отрано през прехода. Никога не възприех приказките  на шефовете, тиражирани и в медии, че западняците били някакви лоши хора, които идват да ни разтурят железниците. Българските правителства разтуриха железниците и съм готов с двете си ръце да се подпиша под това. Консултантите винаги държаха да има добра и конкурентна обществена железница. Това противоречеше на проенергийните, антипазарни приоритети. Железницата винаги е била в услуга на обществото чрез пътническите и сточни превози – на едни относително ниски цени човек да може да си позволи да пътува и да си спедира стоката. Поне допреди съсипването на товарните превози. В рамките на пазарната икономика на железницата винаги трябва се гледа като на обществена услуга – нещо, което не се създава с цел непосредствена печалба, и заради това тя е общинска или държавна. Кое е основното неудобство и причина за упадъка в ползването на влаковете? Независимо дали за превоз на пътници или товари, на човек му е нужна услуга „от врата до врата“. Не ни трябва да пътуваме от гарата в София до гарата в Бургас, а от дома ни в София до хотела в Слънчев бряг. Цялостна услуга, при това по-бързо и по-евтино. Това е мобилността като услуга.

Японците дойдоха през 1996 г. и до 1998 г. Работихме по дългосрочен план за развитие на железницата до 2020 г. Те направиха препоръки за товарните и за пътническите превози. Пресметнаха, че София–Пловдив има потенциал като линия за експлоатация на супербързи влакове със скорост 320 км/ч, така че да са конкурентни на пътя. Това ще рече да може да се вземе жп-разстоянието за под един час, защото с кола го взимаш за час и половина от врата до врата. Това знание остана у мен, защото БДЖ така и не организира силна маркетингова структура. Японците казаха, че с тогавашна инвестиция от 650 млн. долара може да се организира тази линия. Това включваше подвижния състав с високоскоростните влакове. Това беше предложението им през 1998 г. Върнаха се и през 2000 г., но маркетинговите ми проучвания вече показваха, че дори влакът да стигне за една минута от София до Пловдив, липсата на довеждащ транспорт между кварталите и гарите обезсмисля услугата. Времената в градовете за достигане до гарите нарастваха заради недобрата организация на градския транспорт. И до ден-днешен така и не се промени тази политика на дезинтегриране на градския от железопътния транспорт. Сега имаме доминация на индивидуалния автомобилен транспорт, който формира 95% от пропътуваните пътник километри в България. Държавната железница трябва да бъде координирана с градския превоз по места, за да се получава конкурентна услуга „от врата до врата“.

Злоупотреба с бъдещето

Законово фирмите приватизираха печеливши компоненти чрез обществени поръчки*. Това, че някой бил гепил две туби нафта, звучи несериозно. Не казвам, че го няма, но една сериозна железница винаги може да си организира подобаващо контролните функции. Ако искаха да организират такъв контрол, това можеше да стане. Обвиняването на дребния е бой по самия имидж на БДЖ. А големият номенклатурен началник и неговата разхитителна пасивност? Реалната, огромната кражба е тази на бъдещето на железницата. Иначе железницата е относително прозрачна система. Директното облагодетелстване и кражби са трудни. Когато това става, то е по пътя на обществените поръчки. При европейските проекти всичко е доста по-ясно разписано и заради това се взимат ограничени средства от тях – защото не могат да ги крадат.

*Инж. Красимир Ангелов е роден през 1956 г. в София. Живее близо до Сточна гара. В мазето му там витае духът на различни епохи чрез снимки, документи и артефакти. Tе символизират живота на Ангелов, предопределен от три страсти – железницата, фотографията и музиката. Трудовият му стаж преминава през цялата система на държавната железница – от стрелочник до експерт в централното управление, където протича кариерата му по време на прехода.

Научете повече

Какво не знаем за председателя на НС Росен Желязков

Умението му да води диалог и намира компромис пролича и в миналия парламент, когато Желязков беше зам.-председател, но отменяше шефа на НС Вежди Рашидов в най-трудните заседания.

Освен опитен юрист, Желязков има и солиден управленски стаж в общинската и държавната  администрацията. Най-голяма заслуга за кариерата му имат Стефан Софиянски и Бойко Борисов.

След като завършва магистратурата си по право в СУ “Св. Климент Охридски”, Желязков става юристконсулт на община Средец в столицата. Между 1995 и 1998 г. е адвокат по търговско право, а след това става зам.-кмет на столичния район "Лозенец". А през 2003 г. Стефан Софиянски, който по това време е кмет на София, го издига до главен секретар на Столичната община, връща лентата „Марица”.

Остава на поста и при кметуването на Бойко Борисов до 2009 г., който след като става премиер го издига за главен секретар на Министерски съвет. В тази роля Желязков бе замесен в аферата с бюлетините в Костинброд преди вота през 2013 г., за която обаче беше напълно оневинен две години по-късно.  Тогава Борисов го прави съветник за развитието на електронното управление, а по-късно и първи председател на Държавна агенция “Електронно управление”. През 2018 г. обаче на Желязков му се наложи на пожар да поеме поста на министър на транспорта от подалия оставка Ивайло Московски.

Дори и в най-натоварените моменти, Росен остава верен на музиката. Пред "Марица" той разказаха и как се е запалил по рока.

„Всичко започна някъде в 4-5. клас, когато западната музика започна да пробива и в страна ни. Извън квотите на съветската и българската естрада. Проникна рокът, наченките на хардрока. Чуваше се „Цепелин“, „Блек Сабат“, спомня си Желязков. „На фона на тази монотонност на естрадата твърдият рок звучеше по-изпълващо и въздействащо. Отначало почнахме като буфосинхронисти пред огледалата. Някой приятел покаже един-два рифа и се запалиш. Това вече стана към шести клас. И нещата тръгнаха“.

Желязков прави първата си група във Френската гимназия в София, където е ученик в испанска паралелка. „Сигурно бяхме единственото училище с физкултурен салон на последния  етаж. Та точно преди него имаше помещение, което директорът ни даде, за да имам група или нещо като гимназиален ансамбъл. Имаше инструменти, носехме и наши, забивахме, ставаха импровизирани концерти, купон“, разказва бъдещият шеф на парамента.

Проблемите на групата започват след едно участие в легендарната дискотека „Цецо Спасов“ в Студентски град.

„Извикаха ни от Комсомола, от районния комитет. Казаха да си донесем инструментите. Ние се възгордяхме, че са ни оценили и ще ни поканят за участия. Седят зад една маса със зелено сукно трима души, разказва през смях депутатът - Казаха ни да свирим това, което сме забили в „Цецо Спасов“. Ние с невиждан ентусиазъм се хвърлихме - „Breaking the law“ на „Judas Priest”. Спряха ни след 15 секунди с въпроса: „Какво е това!“. Изпратиха ни, а на другия ден останахме и без помещение, и без инструменти“. Но всъщност стана като напалм в огъня - още повече разпалиха желанието ни“.

След 1989 година преходът променя доста нагласите в Росен да се развива музикално. Идва казармата, следването в Юридическия факултет на СУ, където разбира, че това ще е призванието му.

„За капак моите приятели станаха музиканти по чужбина, по кораби“, обяснява Желязков, „С Бобо продължаваме да композираме песни, да записваме. Сега имаме желание да форматираме нещата, нека не го наричам албум. И да си пеем на участия.

Вече сме на години, а и виждам какви страхотни млади музиканти имаме. И то не само на повърхността. Има страхотен ъндърграунд по клубовете. Много са слушали младите, много свирят, имат образованието, усещането“, хвали младата рок вълна Желязков.

Източник: „Марица”

Научете повече

Наричаха го българския Белмондо

Наричаха го българския Белмондо, богът на каскадите… 

Зрителите го помнят с дузина великолепни роли в киното. Най-странното е, че въпреки професионалните си успехи Лъчо се чувстваше нещастен. На пръв поглед всичко при него беше „на шест“ – мъжествена външност, гарвановочерна къдрава коса в съчетание с пронизващи зелени очи… 

Но личният му живот беше пълен хаос. Затова подири опасна утеха в алкохола.

Тежки напивания, скандали и разводи го съпровождаха до края на дните му…, споделят каскадьори, за които рано отишлият си колега продължава да е легенда.

Краят на Лъчезар Стоянов е кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт вероятно от скитници, с които е седял на обща разпивка… 

След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Следите им се губят и досега.

Роден е в град София на 19 март 1938 г.

През 1965 г. завършва при Лазар Добрич студията за циркови артисти на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това е приет в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.Работил в Драматичен театър „София“.

Учавствал е във филми и като каскадьор.Десетки роли в любими и незабравими филми като „Борис I“,“По следите на капитан Грант“, „Константин Философ“,“Дело 205/1913 П. К.“,“Пътят към София“, „Топло“,“Апостолите“,“Сватбите на Йоан Асен“,“Бразилска мелодия“,“Баща ми бояджията“, „Сиромашко лято“,“Игрек 17″, „На всеки километър“,“Осмият“ и др.

Напуска ни на 3 юни 1991 г. само на 53 г. ВИЖТЕ ОЩЕ:Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Научете повече

Как изглеждат днес звездите от култовия сериал "Октопод"

Помните ли онези времена, в които българският зрител не беше преситен от всевъзможни телевизионни развлечения и следеше с огромно нетърпение само 1-2 хитови сериала от огромния си като кутия телевизор, покрит с дантелка? Един от онези големи телевизионни хитове на 80-те беше „Октопод“.

Италианският криминален сериал се състои от десет сезона, излъчени между 1984 г. и 2001 г. и бързо придобива световна популярност. Сюжетът му се върти около ожесточената, но неуспешна борба на италианската полиция с мафията.Огромният интерес за зрителите от България беше продиктуван и от една друга, съвсем сантиментална причина - големият ни актьор Стефан Данаилов беше част от актьорския състав на "Октопод" в ролята на мафиотския бос Назарено „Нуцо“ Марчиано.

И до днес "Октопод" си остава култов сериал, чиито герои и сюжет са проникнали в културата, езика и обществото. Нека видим как изглеждат сега някои от звездите на сериала:

Микеле Плачидо като Корадо Катани -  семеен комисар, който е назначен като заместник в градската полиция след като неговият предшественик, комисар Маринео, е убит от мафията.

Кариди Нардули като Паола - дъщерята на комисар Катани.

Ремо Джироне като Тано Кариди - най-прочутият мафиотски персонаж на сериала, който първоначално е новият помощник в контрола на банка "Антинари", преди да се превърне в неин едноличен собственик.

Барбара де Роси като Рафаела (Тити) Печи-Шалоя - млада наркоманка, която е жертва на мръсните сделки на семейството си.

Масимо Бонети като заместник-комисарят Лео Де Мария - подчиненият на Катани, който е застрелян и убит от мафиотски поддръжник в кафене в един от първите епизоди на сериала.

Флоринда Болкан като Олга Камастра - мистериозна и властна графиня, замесена с мафията

Джулияна Де Сио като Джулия Антинари -  дъщеря на главата на богатото семейство Антинари, които ръководят най-голямата италианска банка – „Антинари“.

Източник:edna.bg

Научете повече

Видео с Христо Стоичков и Любо Пенев като реклами лица на ВИС 2

През 1994 г. е отнет лицензът на ВИС-1, но по-късно е преименувана на ВИС-2 и продължава своите функции. Заслуга за преименуването има Пантю Пантев (Поли Пантев), който преминава в лагера на СИК и е убит на Аруба през 2001 г.

На 24 април 1994 г. Георги Илиев и Мая Пенелова се женят в софийската ритуална зала „Триадица“, а тържеството е проведено в „Мираж“, където година по-късно е убит братът на Георги – Васил Илиев. Кумове на сватбата са видният висаджия и близък приятел на Илиев Румен Маринов-Нарциса и неговата съпруга Биана Антонова-Биби. 

Сватбата на Георги и Мая е изключително интересно и важно събитие, тъй като тя събира на едно място всички видни фигури на българския подземен живот по това време. Гости на сватбата са Филип Найденов-Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други.

На 25 април 1995 г. на път за ресторант „Мираж“, при покушение е убит лидерът на ВИС Васил Илиев. След смъртта на брат си, Георги Илиев отказва да оглави застрахователната компания ВИС. В едно интервю от 1995 г. казва: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“. Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова 40 дни след смъртта на брат му Васил. В крайна сметка, той се съгласява да оглави групировката.

Използван е текст от wikipedia

Научете повече

Енергийният център на Людмила Живкова за който малцина знаят

Тайнствен енергиен център, за който малцина знаят, е скрит в огромния парк на някогашната правителствена резиденция в Хисаря. Представлява четири каменни конструкции, ориентирани към посоките на света – изток, запад, север и юг. В средата е оформен малък извор, обграден с камъни, за които местните казват, че лично Людмила Живкова ги е донесла при едно от пътуванията си до Тибет.

Енергийният център е построен в средата на осемдесетте години. Според разказите на хисарчани, това е станало след една от поредните срещи на Людмила с Баба Ванга. Лично пророчицата от Петрич посочила на Живкова сакралното място в Хисаря, където енергиите се преливат и зареждат тялото и душата с положителен заряд. До скоро енергийният център бе известен на малцина, а с годините мястото бе обрасло с трева и бурени.

Едва преди няколко месеца  ентусиасти решават да го почистят с доброволен труд и лични средства и да го открият за нов живот. Те правят и специален ритуал за възстановяването на сакралното място - осем двойки, облечени в бели дрехи, застават в кръг и танцуват мистичния танц на паневритмията на фона на жива музика от цигулка и флейта. А две от дамите четат свои есета и стихове, посветени на духовната култура.

За увлеченията на Людмила Живкова по мистичните учения и източните култури се знае отдавна, макар в повечето случаи да се касае за догадки и твърдения на нейни познати.

За окултните занимания на покойната дъщеря на бившия Първи свидетелства и бившият служител на УБО Димитър Мурджев. В своята книга за работата си в охранителния отряд на властта той свидетелства, че Людмила се е срещала с мъдреци, гурута и духовни водачи в Индия и Мексико.

Заради вярванията си в източните духовни практики тя се е хранела само с плодове, ядки и чай, в много редки случаи е консумирала мляко. Интересувала се е живо от парапсихологичните явления, трансценденталната медитация, хиндуизма, мистицизма, будизма, била е привърженичка на Махариши Maxeш Йоги, религиозните секти, тайните общества, езотериката като цяло.

„Когато Людмила беше на върха, културната ни политика не се основаваше на марксизма-ленинизма или на диалектическия материализъм, а на дъновизма”, казва бившият посланик на България в Мексико Богомил Герасимов.

Според него, тя е била последователка на хиндуисткия култ на бог Агни - Бялото братство в Индия. През 1979 г. Людмила публикува статията си "Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”.

Теорията за спиралата е в основата на идеите на Бялото братство за еволюцията и често използван символ в масонството, посочва в своя статия Иван Беловски. Смята се, че тъкмо заради интереса на Живкова към Бялото братство последователите на Петър Дънов не са били преследвани по време на социализма, за разлика от евангелисти, петдесятници, адвентисти и други привърженици на религиозни секти.

Людмила често обичала да повтаря фразата на Учителя Дънов „Да бъдат благословени трудностите, защото чрез тях растем“, свидетелства в книгата си за нея синът на известния художник и писател от миналото Николай Райнов - Богомил Райнов.

„И отказваше да се съобразява с елементарния факт, че индивидът, освен дух, е и материя, а материята не може да бъде безгранична като капацитет и потенциал. Препирали сме се неведнъж по въпроса, ала тя неизменно държеше на своето, като цитираше думите на Учителя: „Само обтегната струна звъни”, пише Богомил Райнов.

Людмила е смятала, че в Мексико, Индия, Япония и България се намират най-големите енергийни центрове в света. Точно до Мексико е едно от последните й пътувания, преди нелепата й смърт.

Бившият дипломат Герасимов смята, че Людмила Живкова е била посветена в древни окултни и философски техники от Богомил Райнов, както и че като историк тя е изследвала подробно възникването и дейността на първите теософи в България. Основите на теософията са взети от древноиндийската философия. Живкова се е интересувала и е имала контакти с известни теософи масони, сред които Елена и Николай Рьорих, посочва и Иван Беловски.

Тя първа се заема с пропагандата на идеите и творчеството на Николай Рьорих, който е известен масон с много последователи. Людмила налага неговата живопис и обявява 1978 г. за година на Рьорих.

През 1979 г. лично организира изложба на картини на Лили Димкова, дъщеря на лечителя Петър Димков, в музея на Рьорих в Ню Йорк. С Елена Рьорих е имала дълга кореспонденция, свидетелства Богомил Райнов.

Людмила е била близка с много духовни личности по онова време у нас – пророчицата Ванга, философа, психолог и йога Христо Гешанов, Неврокопския митрополит Пимен, парапсихолога Кубрат Томов.

Има твърдения, че Людмила е била свързана с масонска ложа със седалище в Париж и точно благодарение на тези своите контакти тя е била посрещана лично от най-големите световни лидери.

Мнозина от високопоставените членове на чужди делегации са били водени от нея при Ванга. Людмила й е имала безгранично доверие и когато пророчицата й казва за съществуването на сакралното място в Хисаря, енергийният център е построен, а през 1984 г. на метри от него е вдигната и последната държавна резиденция  “Магнолия”.

Дворът е залесен с екзотични дървета и растения, докарани от Египет и Китай. Самата база е изпълнена в социалистически лукс – огромни пана с дърворезби, шведски мокети, масивни финландски асансьори. В единия президентски апартамент с площ 400 кв. м е отсядал лично Тодор Живков. Има две спални, три бани, кухня, хол, предверия и работен кабинет. На цял етаж е разположен и вторият президентски апартамент.

В резиденцията са отсядали първите мъже на Иран, Гана, бившите лидери на СССР и Куба Леонид Брежнев и Фидел Кастро. Вътре има закрит басейн, джакузи, сауна, стаи за масаж, стаи с тангентори и вани, кабинети по физиотерапия. Повечето помещения гледат към английския двор. В парка е построен тенис корт, барбекю, разсадник, езеро с лилии.

Резиденцията бе затворена от близо 4 години. С постановление на Министерския съвет базата мина на подчинение на Военномедицинска академия.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мистерията около смъртта на Людмила Живкова

Автор : Камен Колев

Научете повече

Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Ще ви разкажем за един буквално изчезващ български град с призива “Гледайте Плевен и мислете за България“! 35 години след 10 ноември някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното – икономическото, демографското, културното.

И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с факти. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?

Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.

И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2023-а – 88 122. Простите сметки показват, че над 70 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен бе последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. От десетина години вече е под 100 хиляди и продължава да намалява. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.

Бизнесът и икономиката – в будна кома

Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които “Плама“, Ядреният завод, “Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари.

След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 35 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2021 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.В момента нефтената рафинерия “Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си.

За икономически “гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.

А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души. 13 години оттогава, вече са под 7 000,а заетите в тях са под 40 000.

Училищата в областта – с 50 по-малко

През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. През 2023 г. са малко над 100, а децата – под 25 000. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване “Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ “Христо Ботев“ в село Староселци

Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система

Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 35 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването.

Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена.

Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.

Земеделието и животновъдството – на командно дишане

Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.Люлка на велики спортисти

Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони.

Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – “Балканстрой“ и “Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята “Арена Армеец“, но да видим. Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията

Все още, а и повече от век за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база “Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.

Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 300 военни.

Културният афиш обедня

Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на “Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ “Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.

За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана “нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 17 години на нейно място зееше огромен трап.Сега там се строи бизнес сграда. Народна опера с филхармоничен оркестър “Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет “Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.

Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.

Това се случи в региона за 35 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод “Илинден“) се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на хиляди са : Завода за турбини “Вапцаров“, завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.

Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с костница и Панорама “Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР. ВИЖТЕ ОЩЕ:Панорама "Плевенска епопея"построена за рекордно време от работещи на три смени без почивка българи и руснаци

Научете повече

Спомен в колекция от снимки от снежните зими, когато бяхме деца

Истинската зима дойде!Тя ни върна и в годините, когато бяхме деца и имаше също толкова много сняг, че дори и повече.

Но тогава нямаше толкова телевизии, които да ни плашат какъв страшен апокалипсис бил навън.Зимата беше истински празник за нас децата.

С много смях се пързаляхме върху каквото намерим без страх, че ще се тръшнем болни на легло или пък някой ще ни нападне или прегази.

Игрите бяха бели, чисти и снежни.А спомняте ли си зимите на село, със скромните селски къщурки и димящите коминчета, които бяха пълни с живот и много добри хора.

През зимните ваканции те се озвучаваха от детската глъч.Снегът беше бял и пухкав, а пързалката толкова весела, че когато посинели и премръзнали от студ се прибирахме да се постоплим на печката с дърва,  бабите ни подаваха чаша с липов чай и препечена филийка намазана със свинска мас поръсена с домашна мерудия!

Замерянето с снежни топки, правенето на снежни човеци, пързалянето с шейна. Това беше уникално преживяване споделено с истински приятели.Беше приказно – чисто, снежно, нямаше коли и пътищата бяха само за нас!

Научете повече

Как преборвахме снега преди 1989 година

Винаги, когато дойде зимата и понавали по обилно снежец, телевизиите започват да драматизират как цяла България е попаднала в снежен капан и едва ли не сме изправени пред зимен апокалипсис.

Хайде обаче да бъдем честни, навремето също имаше зими и то с много натрупал сняг.Имаше години, когато снегът започваше да вали ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен, че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.

На всеки 15-20 км. по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен, че се използваха за даване на дежурства от механизаторите заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.

Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г., много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.

Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снега в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.

Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачени устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.

Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.

И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини, кой с каквото намери.

Е, днес е уж същото, но не съвсем…

Научете повече

Не е за вярване какво се случва с цените на СОЦ панелките

Понякога те изпреварват новото строителство не само по интерес, но и по цена.

В последните години панелните жилища стават все по-търсени и дори изпреварват по интерес новото строителство. Според брокера на недвижими имоти Юлия Хвърчилкова, причините за тази тенденция са много. Една от тях е реалната квадратура, съобщава БНР,цитира БЛИЦ.

"Панелките са търсени от гледна точка на голямата застроена площ, която се получава на сходна цена с новото строителство.

Случва се понякога панелните жилища да изпреварват новото строителство не само по интерес, но и по цена. Хвърчилкова обаче подчерта, че трябва да се разграничи цената за квадратен метър и цялостната стойност на имота.

"При ценообразуването на един имот освен неговата площ влизат и още много критерии като бъдещи ремонти, поддръжка на сградата или общите части. Цената дори може да излезе с 30-40% по-висока", каза брокерът.

Цените на някои панелни жилища във Варна достигат до 1300 - 1500 евро за квадратен метър. Най-често това са жилища, които са били изцяло ремонтирани, в обследвана и топлоизолирана сграда.

Случва се да има и нереално високи цени на панелките, коментира още Хвърчилкова, но напомни, че в централната част на града се продават имоти за 3-4 хиляди евро на квадратен метър.

Тя даде и ценни съвети за какво да се внимават и да следят потребителите в случай, че възнамеряват да закупят панелно жилище. Винаги гледайте общите части на сградата. По тяхното състояние може да разберете как е организирана етажната собственост. Ако жилището е прясно боядисано, за да бъде продедено, трябва да ни светне червена лампичка. 

Според брокерката, очакванията за цените са, те да продължат да растат.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Апокалипсисът в Лос Анджелис: Градът гори, жертвите растат, а мародери плячкосват изоставени домове

 

Градската управа мобилизира и пожарникарите в затворите срещу апокалипсиса

Лос Анджелис преживява безпрецедентна катастрофа – огнените стихии превръщат части от града в истински ад на земята. Нови пожари, които избухнаха през последните дни, поглъщат огромни територии, а апокалиптичните сцени напомнят кадри от холивудски филм. Три милиона души останаха без ток, над 100 000 жители са спешно евакуирани, а загиналите вече са петима.

Пасифик Палисейдс – призрачен град под обсада на огъня

Луксозният квартал „Пасифик Палисейдс“ е сред най-засегнатите райони. Над 1500 сгради са напълно унищожени, а замърсената питейна вода и блокираните пътища допълват кошмара. Въпреки евакуацията, изоставените домове не са останали недокоснати – мародери обикалят и плячкосват каквото могат, докато гъсти облаци дим покриват небето.

Пламъците не щадят нищо – дори и Холивуд

Седем активни огнища все още бушуват, а най-новият пожар в „Холивуд Хилс“ се разраства със зашеметяваща скорост. Дори емблематични забележителности като Алеята на славата са под заплаха. В „Алтадина“ огънят „Итън“ застрашава 13 000 сгради, а CNN излъчва кадри, които буквално спират дъха.

Безпрецедентни мерки срещу бедствието

За да овладеят хаоса, властите мобилизираха 395 затворници, които изтърпяват наказания за различни престъпления. Те бяха включени в 29 специализирани екипа, борещи се срещу огъня.

Училища и музеи – под заплаха или затворени

Всички училища в засегнатите райони са затворени, а две от тях в „Палисейдс“ са напълно унищожени. За щастие, музеят „Гети“ е пощаден от бедствието. Директорът на музея Тимъти Потс уверява, че сградите и колекциите са защитени благодарение на модерни системи за въздухопочистване.

„Въпреки унищожените дървета и растителност около вилата, галериите и експонатите са в безопасност. Засега не се налага преместване на колекции“, заяви Потс в официално писмо.

Огнен фронт и надежда за затишие

Прогнозите сочат, че ветровете Санта Ана, които разпалват пламъците, може да утихнат днес, което да даде на пожарникарите глътка въздух. Но засега Лос Анджелис остава под обсада на огнената стихия, а мащабите на бедствието вече се определят като най-големите в историята на града.

Апокалипсисът продължава, а жителите и пожарникарите на Лос Анджелис се борят за всяка педя земя и всеки изгубен дом.

Научете повече

Печели близо 130 хил. лева на месец откакто се раздели с "Пайнер"

Откакто се раздели с „Пайнер“ кариерата на бившата на Коко Динев потръгна и тя се радва на завиден интерес

Емилия не спира да работи и се скъсва от участия и печели яко пари. Само през декември фолк дивата е лапнала 126 000 лева от 18 участия в цялата страна. Откакто се раздели с „Пайнер“ кариерата на бившата на Коко Динев потръгна и тя се радва на завиден интерес. Блондинката е признавала, че преди от фирмата често са предлагали други звезди на заведенията, вместо нея.

Мъжът на изпълнителката Жорж Башур я амбицира да напусне музикалния гигант и да се продуцира сама. Тя го послуша и не съжалява за решението си. В момента тя издържа голямото им семейство с Жорж, който е в затруднено финансово положение.

Има дни, в които гълъбовката е имала по две изяви в различни градове на страната. На Коледа Емилия изви глас в София, а на Нова година бе в Златоград. В списъка не фигурират частните партита и банкети, каквито през изминалия месец имаше в изобилие, със сигурност и бившата на Коко Динев се е изявила на някой фирмен банкет. Така е прехвърлила 130 бона за месец. В момента блондинката е доста актуална и заради дуета си със Слави Трифонов, който пожъна голям успех. Парчето е истинска изненада за певицата, която не очаквала шоуменът и политик да се включи толкова активно в проекта.

„Това е много мечтан дует – и не само! Начинът, по който стана всичко, е невероятен. Не съм предполагала, че той ще поеме инициативата, ще хареса песента толкова много и ще пожелае да участва в клипа,“ сподели Емилия с видимо вълнение. Тя не скри възхищението от учиндолеца, който не само не взел нито стотинка за песента, но и платил клипа към парчето „Закъсня“. За разлика от своите колежки, най-оборотните от които взимат по 12 000 лева на участие, Емилия все още не е увеличила тарифата си, но най-вероятно от новата година ще я вдигне на 8 и 9 бона.

Източник:flagman.bg

Научете повече

За 35 г. износът на ябълки се е стопил 452 пъти, на грозде – 395 пъти

Една от най големите ябълкови градини през 80-те С.Зетьово /Чирпанско.Някога  по  поречието на река Марица , на богатите наносни почви , които отстоят само на около 300 метра от водата имаше безкрайни и плододайни ябълкови градини.Бяха едни от първите за палметна обработка и капково напояване. За жалост днес не е останало нито едно дръвче.

Експортът на оранжерийни домати и краставици в днешно време е малко по-висок спрямо края на 80-те години на миналия век

Оранжерии за ранни зеленчуци в Пазарджик през 80-те

В рубриката „Проверка на факти“ националното радио отговаря на въпроса „Вярно ли е, че днешният български износ на плодове и зеленчуци е толкова, колкото е бил на едно ТКЗС в последните години на социализма?“

Днес огромна част от ябълките са от внос

Данните за износа преди 35-37 г. (1987, 1988 и 1989 година) са получени от Националния статистически институт, а актуалните числа за 2021, 2022 и 2023 година са на Министерството на земеделието и храните.

Какво показват данните?

Износът на оранжерийни домати през 1987 г. е бил 11 945 тона, а през 2021 г. – 15 774,5 тона. През 1988 г. – 14 972 т, а през 2022 г. 13 989,5 т. По неясна причила през 1989 г. е настъпил срив и износът на оранжерийни домати е паднал на 4 148 това, докато през 2023 г. предполагаемо е бил 17 207,4 тона.

Подобна е ситуацията с износа на оранжерийни краставици. Данните на НСИ показват, че през 1987 г. България е изнесла 6 178 т, през 1988 г. – 6 906 т, а през 1989 г. – 5 145 т. Съответно износът е през 2021 г. на същия продукт е бил 6 943,5 т., през 2022 г. – 6 017, 3, а през 2023 г. – 5 693,4 тона.

За разлика от оранжерийните домати и краставици, оранжерийният пипер днес категорично изпреварва производството от края на миналия век. Основна причина за това е обвързаното подпомагане за оранжериен пипер в по-ново време. А ето и данните, които БНР цитира за този зеленчук: 1987 г. са изнесени 2 тона, през 1988 г. – 26 т., а през 1989 г. – 126 т. През 2021 г. износът е измерен на 6 273, 4 т., през 2022 г. – 3 967,0, а през 2023 г. – 5 522, 8 тона.

Не така близки са данните за плодовете оттогава и сега.

Най-драстично е разминаването при ябълките. През 1987 г. България е изнесла 40 009 тона ябълки срещу 268,8 тона през 2021 г. (Разликата е 149 пъти). През 1988 г. изнесените ябълки са 41 169 т срещу 104, 5 тона през 2022 г. ( 394 пъти), а през 1989 г. данните сочат, че износът на ябълки е 48 740 т срещу 107,7 тона през 2023 г. (452,5 пъти!!!).

Износът на сливи и праскови е видимо по-голям в края на 80-те години спрямо 2021-2023 г.

При гроздето числата отново са фрапантно по-големи тогава в сравнение със сега. А именно: През 1987 г. износът е 48 860 тона срещу 960 тона през 2021 г. (51 пъти). През 1988 г. сме експортирали 36 034 т, а през 2022 г. 88 т. През 1989 г. износът на грозде е 22 743 тона срещу 89 тона през 2023 г., което е 395 пъти по-малко.

Научете повече

Армията ни влиза в акция: Свикват запаса!

Хората, които са ги получили, ще "могат да осъществяват контакт по телефон за уточняване на точното време на явяване"

От януари до април запасняците ще бъдат свикани чрез известия, съобщава Министерството на отбраната. Хората, които са ги получили, ще "могат да осъществяват контакт по телефон за уточняване на точното време на явяване",съобщава БЛИЦ

В обявения период военните окръжия в страната ще изпращат известия и до собственици на техника от запаса.

Комплектуване на военните формирования

Свикването на запаса се прави поради необходимостта от "комплектуване на военните формирования".

Актуализирането на списъците на запасните е рутинна процедура, посочват от МО. 

Централното военно окръжие и неговите структури всяка година извършват актуализиране на базата данни за техника и хора от резерва и запаса, които се водят на военен отчет, в изпълнение на разпоредби на Закона за резерва, уточняват още от Министерството на отбраната.

Данните показват, че с 5 - 7 %  годишно намалява броят на хората, които са преминали през задължителна казарма. Свикването на донаборници бе прекратено през 2007 година.

Тревожни са данните, че след 14 години запасът ще бъде напълно изчерпан.

Нарочен доклад на Министерството на отбраната показва, че са необходими спешни законодателни мерки за подготовка на запаса в мирно време. 

Източник:БЛИЦ

Научете повече

„Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи“, казала дъщерята на баща си и горко съжалила

Павел отгледал щерка си самичък. Той мислел единствено за това тя да порасне като в действителност заслужен човек. За това Павел не жалел средства и работел доста, с цел да обезпечи на щерка си всичко належащо. На момичето така и така й било доста мъчно, тъй като рано изгубило майка си. Надя страдала от метода, по който трябвало да живее.

Другите деца дразнели момичето, карайки го да плаче и да страда. Павел постоянно успокоявал щерка си, пробвайки се да й съобщи, че животът от време на време се развива по най-непредсказуем метод. Той обичал щерка си с цялото си сърце и в такива моменти показал това с изключително старание. Любимият празник на Надя постоянно бил Коледа.

Момичето го чакало, мечтаейки всичките й стремежи да се осъществен. В чест на този празник тяхното учебно заведение постоянно раздавало дарове, а учениците се обличали в красиви костюми или рокли. Павел постоянно е имал компликации с парите, само че въпреки всичко правел всичко Надя да наподобява добре на празника.

Веднъж той даже купил толкоз красива рокля за момичето, че Надя се трансформирала в същинска звезда: всичките й съученици се навъртали към нея, изразявайки възхищението си от облеклото. Момичето било доста щастливо, отнасяло се към татко си с безкрайна признателност.

Надя пораснала. След като приключила учебно заведение, тя отишла в огромния град, с цел да следва в университет. Всичко се подредило по този начин както момичето го било възнамерявало, тъй като тя постоянно била доста интелигентна. Животът в града мощно й повлиял.

Момичето разкрило какъв брой са значими парите и се трансформирало в пресметлива, меркантилна жена. Надя почнала да се среща с мъже, които били подготвени да й купят нещо скъпо и да харчат пари за нея по скъпи заведения за хранене. Когато Надя забременяла, тя решила да се омъжи. Момичето се чувствало същински щастливо, тъй като избраникът й бил в действителност богат. Но тя даже не помислила да предложения татко си и другите си близки родственици на празника. Вместо това Надя написала известие, в което споделила на татко си Павел да не идва. Тя прецизирала, че на сватбата ще се събератсамо богати хора. И той няма място там.

Павел бил доста смутен от това отношение. Години наред той вложил всичко, което имал в щерка си, помагал й във всичко и постоянно я подкрепял. Заслужавал ли такова отношение? След като помислил, Павел въпреки всичко решил да отиде в града. Когато пристигна време за поздравления от гостите, бащата се доближил до Надя. Той подарил на момичето дребен букет, целунал я и споделил, че й пожелава благополучие, след което просто си тръгнал. Надя стояла изумена и не можела да помръдне.

Чувствала се доста засрамена, укорила се за грозната си постъпка. Как може да се отнася по този начин с най-скъпия си и непосредствен човек? Тя хукнала след татко си, който още не бил отишъл надалеч. Тя плачела и молела за амнистия, обещавайки в никакъв случай повече да не постъпва по този начин с обичния си татко.

В последна сметка родителите са най-важното богатство, което всеки от нас има.

Източник: dama.bg

Научете повече

Известен музикант с голямо признание за Лили Иванова

Личо Стоунса в средата

"Срам ме е, че жертвах любовта си с Лили Иванова, за да сбъдна мечтата си да съм свободен и да изляза извън България."

Това казва ексклузивно талантливият музикант Илия Караянев-Личо Стоунса, по повод връзката си с примата на родната естрада в книгата на Георги Тошев - "Лили". Стоунса потвърди историята.

"Историята не я знае дори самата Лили, но е хубаво да научи истината", казва с днешна дата китаристът.

"Ние сме гаджета, отношенията със съпруга й Янчо Таков не вървят. Лили иска развод, но не е лесно да се разведеш със сина на другар от ЦК. А ние понякога и двамата избухвахме, но никога не сме минавали границата. Един ден ме викат другарите от ДС. Предлагат ми сделка - да се разделя с Лили, а те ще ми помогнат да замина на Запад. Опитах да обясня, че изпитвам чувства към нея, а те категорични - това е последният ти шанс, ако искаш безболезнено да напуснеш страната. Аз още не загрявам, че певицата не е разведена и това, че ходи напред-назад с мен, дразни родителите на Янчо Таков", споделя Личо и допълва: "Ето как стана. Певицата имаше концерт с групата ни в гр. Сандански. В града се появиха същите другари, които ми поставиха ултиматум преди това.

"Тази вечер правиш скандала и се разделяте. Завинаги! Без повече обяснения", категорични са от ДС.

Свършва концертът. Лили и Личо имат собствени стаи в хотела, независимо че делят едно легло. Лили влиза в стаята на китариста. Личо си сипва водка за кураж. Вратата на балкона е отворена и той зърва в парка на хотела другарите от ДС. Наблюдават. Стоунса твърди, че не си спомня точно какво му казва Лили, но той избухва. Крещи и събаря един стол. Поглежда през балкона - другарите пак са там. Чакат. Тогава той започва да чупи наред мебелите в стаята. Лили е уплашена. Никога не го е виждала такъв. Зарязва си багажа и бяга. Повикана е милиция. Личо е отведен с белезници. Певицата и китаристът повече никога няма да се видят. Така приключва една от най-големите любовни истории в българската естрада.

"Разбира се, че съжалявам. Задачата беше да отвратя Лили от себе си и тя да ме зареже. Успях. Отведоха ме, но това беше сделка. Не са ме съдили. Вече можех да напусна България под една или друга форма. Бях изпълнил поръчението на ДС. Срам ме е, че жертвах любовта си, за да сбъдна мечтата си да съм свободен", казва тъжно Личо с днешна дата.

Музикантът споделя и че никога не е докосвал с пръст жена, камо ли Лили.

"Легенди се разправят как сме се били и други глупости. Не е истина. Изпочупих мебелите, но не съм докосвал Лили. След време се опитах да й обясня какво точно се бе случило в онази нощ. Отидох до жилището й, звъннах, но тя ме отряза. Не пожела дори да разговаряме. Заплаши ме, че ако не си тръгна веднага, портиерът ще повика полиция. Така приключи нашата история", споделя за първи път в книгата защо са се разделили двамата Личо.

ДС спазват уговорката с китариста - Личо се отървава след зулума в хотелската стая с акт за дребно хулиганство, но губи голямата си любов. Лили Иванова пък, от своя страна, никога не говори за отношенията си с Илия Караянев.

Малко след раздялата с певицата Стоунса се маха от България. Първоначално заминава с Марги Хранова за два месеца в Швеция. След това със Стефан и Богдана Карадочева. Вторият път решава да емигрира. Започва работа с групата "Фешън". Свири на огромен ферибот пред хиляди души. В Швеция остава десет години. Една от причините да напусне родината е драматичната раздяла с Лили Иванова.

"Не знам дали ме е обичала заради това, че съм бил добър музикант или бях много симпатичен. А може би и защото бях добър в леглото. Знам ли. Това беше преди много много години. Факт е, че Лили е велика жена и моя голяма любов", казва с днешна дата китаристът.

Малко след него Иванова започва да работи с оркестъра на Асен Гаргов.

"Лили е 39-и набор, виждал съм й паспорта. И не я защитавам, но годините изобщо не й личат. Медиите прекаляват с възрастта й. Изкарват, че е родена през 1936 г., но не е вярно", допълва Личо.

За Илия Караянев певицата е голямата любов, след нея той никога не се жени, няма и деца. "Когато работех, срещах много момичета и съм се влюбвал. Но само с Лили съм изпитвал истинска любов. Едва ли има втора певица, която да е такъв професионалист като нея. Просто е докосната от Господ. Нито веднъж не изпя фалшив тон", казва още Личо Стоунса.

Той развенчава и друг мит за певицата - че е стисната. "Няма такова нещо. Отговаряла е на много писма и е плащала отопление на възрастни хора и всякакви други молби. Нееднократно се е случвало", казва Илия.

Личо Стоунса е легенда на едно поколение музиканти, запленени по рока в България. 15-годишен, той създава първата си група, с която свири в Пловдив. В различни периоди е част от оркестър "София", групата на Иван Пеев, съставите на Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргарита Хранова. По-късно емигрира в Швеция, за да се завърне в родината след промените, пише"България днес"

Научете повече