Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


Той е известен най-вече с участието си в рок групата "Щурците",  където е китарист, вокал и композитор.Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.


Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група Ахат – Походът.


През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.


Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.


През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г.Погребан е в Централните софийски гробища.



 


Това е незабравимият Никола Котков

Русокосият джентълмен остава завинаги в сърцата на футболните привърженици както с изключително коректното си поведение на терена, така и с брилянтната си техника и комбинативност. Притежава мощен и точен удар с левия крак, удивителен изпълнител на преки свободни удари

Юноша на Локомотив (София), той се превръща в една от най-ярките фигури на столичните "железничари". Завършва успешно столичния железопътен институт (днес ВТУ "Тодор Каблешков")

Играе за мъжката формация на Локо между 1956 и 1968 година, а след това половин сезон в ЖСК-Славия (клуб, появил се след обединението на Локомотив и Славия). В последните си два сезона се подвизава в Левски


С Локомотив печели шампионската титла през 1964 година, а освен това е двукратен европейски първенец за железничари

Играе в европейските клубни турнири, като нанизва 5 гола във вратата на шведския Малмьо и два - в тази на унгарския Вашаш. С Левски е шампион и носител на Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа).  Избран е за Футболист на годината през 1964 година.

Част от юношеския национален тим на България, който през 1959 година става европейски шампион. По-късно записва 26 участия за мъжката гарнитура, участва на Мондиал'1966


Отива си от този свят при злокобна катастрофа на 30 юни 1971 година



Слави Трифонов, български шоумен, телевизионен водещ, продуцент и певец. Станислав Трифонов Тодоров е роден на 18 октомври 1966 г. в Плевен, завършва музикалното училище в родния си град, клас виолончело, а след това и Българската държавна консерватория.


Той не харесва много детството си и описва този период от живота си като самотен. Той няма много приятели, освен сестра си Петя, която е с три години по-голяма от него. Слави казва, че тя е най-близкият му човек и до днес.Израства в строго семейство, в което майка му играе важна роля – тя смята, че образованието е много важно. Слави и сестра му са отличници в училище. Още в ранна възраст той става председател на класа.


В началното училище той е по-срамежлив, често е тормозен от връстниците си и често се бие. Слави обичаше да прекарва по-голямата част от времето си в четене на книги.На пионерски лагер в района на Кайлъка той решава да участва в така наречената “Нощ на талантите”. Слави разказва няколко забавни истории, които е научил наизуст от аудиокасета на известния български комик Шкумбата. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците, освен това е извикан отново на бис. Той определя този момент като повратна точка в живота си, отваряйки се към живота и хората.


Работа и кариера в телевизията.


През 1990 г. започва кариерата си в студентското телевизионно предаване “Ku-Ku”. в който участват актьорите Камен Воденичаров, Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев, Август Попов, Владимир Въргала, Зуека, Стефан Рядков.Между другото, “Ku-Ku” по-късно става име на неговата музикална група “Ku-Ku Band”. През 1997 г. Слави Трифонов, заедно със сина си Любен Дилов и Камен Воденичаров, създават “TriVoDi”. Те създават нов проект “Kanaleto”.

Каналето - първо издание 01.04.1995 г 


През 1998 г. става продуцент и водещ на телевизионното предаване “H’shove” (Изгнаници), което е свалено от националната телевизия. Творчеството му се характеризира с остра политическа сатира и активно участие на Ку-ку бенд.На 27 ноември е първото излъчване на “Шоуто на Слави” по частната телевизия BTV. Зад програмата стои нейната продуцентска компания Sedem-osmi.


Освен авторското предаване, те създават и различни предавания, като например: “Треска за злато” (Fever for Gold), “Гласувай на доверие” (Here’s Trust), “Пет звезди” (Five Stars), “Красота и чест” (Beauty and Honours), “Сървайвър 1” (Survivor) и “Мюзик Айдъл 1” (Musical Idol), “Пей с мъжете” (Sing with Men), След това следват още няколко формата, като “Стани попфолк звезда”, “Добре дошъл в България”, “Танцувай с мен”, “Кандидати за слава”, “Бегство до победата”, “Умна и красива” и други.


Като певец е издал 20 албума, заедно с Ku Ku Bend, Kanaleto и Hššove. През 2004 г. Слави пее в дует с певицата Елена Папаризу “Антик”. , песента се казва “Защо?”


Слави Трифонов е изключително популярен в България. Някои от неговите песни са станали емблематични за няколко поколения.



Една от звездните двойки в близкото минало - Петко Димитров и Яна все още се радват на голяма любов и здраво семейство


Двамата се загаджиха в "Денсинг старс" преди години, когато Яна още беше гадже на Орлин Павлов. Заради Петко обаче тя заряза певеца, защото си изгуби главата от любов по бизнесмена...


Е, явно разбитото сърце на Орлин не е било напразно. Днес той е щастлив с жена си Диана и малката им дъщеричка, а Петко и Яна са още заедно с двете си момченца и първото дете на Петко от Мария Игнатова...Че са се намерили Яна и половинката й, това вече е ясно. Снимка отпреди минути обаче, накара мнозина да зашушукат, че времето е простило на Петко, но не и на танцьорката... 

Знаем, че Янчето е по-млада от Димитров, но според потребители в мрежата към днешна дата двамата изглеждат набори. "Петко не е мръднал, но Яна се е състарила. Да, в тялото си е още топ и не се е променила, но в лицето е някак загрубяла", пишат потребители.

Те са категорични, че докато танцуваше и беше по-млада, Димитрова е изглеждала в пъти по-нежна и красива отколкото сега. Познавачи от женски пол обаче я съветват просто да вложи повечко хидратиращи продукти в ежедневната си рутина, както и да набляга на приема на чиста питейна вода.



Поколения по света познават и обичат един от най-популярните музикални дуети от близкото минало, Албано и Ромина Пауър. Звездната двойка винаги е била известна със слънчевото си излъчване и непрестанни усмивки на сцената, докато пеят някои от най-великите си хитове - Felicita, Liberta, Angeli и много други. 


Истината обаче е, че зад кулисите семейството така и не успя да се пребори с демоните от страшната трагедия, която ги сполетя през 1994 година. Тогава красивата им дъщеря Иления Каризи изчезва на едва 23 години, в разцвета на силите и живота си.

Родена през 1970 година, тя е първото дете на музикантите (после имат още три). Още от малка е амбициозна, като дори на 13-годишна възраст се появява и във филма "Шампанско в рая", а по-късно се насочва към литература в Кралския колеж в Лондон, където е сред отличниците.


Денят е 31 декември, 1994 година, а мястото - Ню Орлиънс, Луизиана. Илейн е решила да направи сама околосветско пътешествие и това е едно от местата, които иска да посети. За съжаление и последното. Именно тук е забелязана за последно, преди да изчезне безследно.Отчаяните ѝ родители и полицията не се отказват да я търсят цели 20 години, преди официално да бъде обявена за мъртва през 2013 година. Тялото ѝ така и не е намерено, но надеждите постепенно утихват.


Малко по-късно се появява и страшната версия, че е станала жертва на брутален сериен убиец, известен с прозвището си Happy Face, заради усмивките, които рисува под признанията си, изпращани до медиите. Счита се, че е умъртвил над 160 души, а сред тях и 8 жени.60-годишният канадец рисува именно лицето на Илейн с помощта на експерт, спомняйки се, че е убил момиче на име Сюзън през ранните 90 (това е името, с което се е представяла в САЩ). Въпреки това семейството бе разделено в мнението си за случилото се. Ромина до последно вярваше, че дъщеря й е жива, докато Албано смяташе, че се е самоубила, хвърляйки се от мост в Мисисипи.


Каквато и да е истината обаче, Илейн я няма и едва ли някога ще се върне. А голямата трагедия, белязала живота на именитите италиански изпълнители, в крайна сметка доведе и до раздялата им през 1999 г., макар и да продължиха още известно време да се изявяват като дует. И със сигурност легендарната им песен Felicita трудно може да бъде възприемана и в личен план... 



"Аз и моето семейство загубихме 20 000 лева", сподели потърпевш.Експерти заявиха, че става въпрос за финансова "пирамида"


Паника обзе български инвеститори, вложили парите си в чуждестранната компания BETL. Хиляди наши сънародници са вкарали средства в нея. Част от тях споделиха, че компанията е спряла изплащането на дневни дивиденти миналия петък. Потребителите са разтревожени, че тя е приключила дейността си.


Припомняме, че BETL обещаваше големи печалби за всеки, който инвестира пари, за да стане собственик на устройства за зареждане на батерии, които са базирани в Китай. Техните ползватели в Азия плащат за услугата да заредят например мобилния си телефон, а парите от печалбата отиват при инвеститорите...


"Условията бяха много прекрасни в началото. Гарантираше ни се, че това е истинска компания. Казаха ми, че се изкарват добри пари, а BETL има сертификат в Англия", сподели български инвеститор (на заглавната снимка) пред НОВА."Аз и моето семейство загубихме 20 000 лева", каза той. "Ние сме едни партньори, които отворихме офис без договор и разказвахме една подведена информация. Останахме без спестявания, как да се чувствам", сподели мъжът за перипетиите си с BETL.


Финансовият експерт Диян Василев и киберекспертът Любомир Тулев заявиха пред НОВА, че това е финансова "пирамида". 


"Проявление на престъпна групировка, международна, от руско говорещи основатели. Тези хора са привлекли Карлос Насар, не че той е участвал в "пирамидата", но е сред рекламните лица. Около 80 милиона долара от миналата година са превъртени като 60 милиона от тях са върнати", каза Василев. 


"Най-вероятно сега няма как да се стигне до парите, защото вече са разслоени", сочи Тулев, намеквайки, че "изгорелите" инвеститори трудно ще върнат средствата си.


Източник:Флагман



Схемата гърми тогава, когато просто спре потокът от нови инвеститори, обясни Любомир Тулев


Обещание за 3% доходност на дневна база е твърде много и твърде хубаво, за да повярваме на това нещо, коментира Любомир Тулев


Между 20 и 30 000 човека са се включили с пари в схемата с рухналата внезапно финаносва пирамида BETL. Това каза пред бТВ експертът Любомир Тулев.


Според него се виждат класическите признаци за така наречените „понци“ схема.


„Печелят тези, които са влезли първи инвеститори. Защото те захранват своята печалба по всеки следващ по веригата. Понци схемата гърми тогава, когато просто спре потокът от нови инвеститори“, обяснява той.


В края на миналата седмица вложителите получават съобщение да платят еквивалента на 100 долара в криптовалута, за да бъдат потвърдени сметките им. Това обаче не се случва.


„Обещание за 3% доходност на дневна база от BETL схемата е твърде много и твърде хубаво, за да повярваме на това нещо“, казва още Тулев.


Става въпрос за компания, която обещава висока възвращаемост на инвестиции за преносими зарядни станции за телефони и други мобилни устройства.В петък настъпва обрат – изплащането на дивиденти е внезапно прекратено и целият бизнес изчезва за часове.


А след него остават въпросът дали някога инвеститорите ще върнат парите си.


BETL е регистрирана през миналата година в Обединеното кралство. Бързо става популярна у нас след като хиляди влагат парите си в нея, за да изкарат бързо повече.


Едно от главните лица на BETL България е била Калина Николова.


Тя е изпълнявала функцията, на „резидент мениджър“ в компанията.


Всичко във Фейсбук профила ѝ вече е изтрито, липсва всякакъв контакт с нея.


Приятелят на Калина – Калин Симеонов качи снощи видео с тях двамата, в което твърдят, че не са знаели какво се случва.


„Недейте да инвестирате повече абсолютно нищо в това нещо, защото абсолютно всичко ще бъде загуба, достатъчно сме загубили всички“, казва Калина.


„Ние също така сме част от тези пострадали, въпреки че всички си мислят, че сме милионите и сме избягали. Не е така“, допълва Калин.Калин и Калина обясняват, че зад BETL стоят лица с имена Нодин, Джъстин и Франклин, които обаче по думите им никога не са виждали на живо и вече не са толкова убедени дали това са реални хора.


В публикации в медиите от август BETL се хвалят, че вече имат 33 офиса на Балканите. За часове обаче през уикенда от много от тях няма и следа.


На пазара в „Слатина“ е бил един от офисите на компанията. Лепенките, които са го обозначавали обаче вече са разлепени и вратата е заключена с катинар.

Източник:lagman.bg



Имало едно време, в студена зимна нощ преди много години, едно момченце на име Тошко. Живеело то в малка къща в село Правец, където студът влизал през пукнатините на прозорците, а огънят в печката едва мъждукал. Татко му работел като обущар, мама му - като селскостопанска работничка. Всеки ден се борели с бедността, но не им липсвала обич. В навечерието на Коледа в къщата миришело на прясно изпечен хляб и на борови клонки.

Тошко знаел, че Дядо Коледа може би няма да остави много подаръци тази година. Затова си мечтаел най-обикновено - поне едно топло одеяло или нова риза. Точно когато всички в къщата затвориха очи, една топла светлина огря стаята. На прага се появи възрастен мъж, облечен не като Дядо Коледа, а като учител - с дълго палто и мека шапка. Беше Никола Петков, учителят от селското училище, който познаваше всяко дете в Правец.

„Тошко," каза той с топъл глас, „ела с мен. Имам един подарък за теб." Момченцето се качи в старата селска шейна. Пътуваха през заскрежените поля, покрити с бял сняг. Никола разказваше истории - за книги, за знание, за това как едно момче може да промени света, ако учи и работи усърдно.

Пристигнаха в читалището - единственото място в селото, което приличаше на светилище на знанието. Вътре имаше купчина книги - подарък за най-прилежните ученици. И сред тях беше книга, специално избрана за Тошко - със заглавие, което блещукаше като коледна звезда.

„Знанието е по-скъпо от всеки друг подарък," каза Никола. „To може да те отведе навсякъде." Когато Тошко се върна у дома, стискаше книгата до гърдите си, очите му блестяха от вълнение. Родителите му го погледнаха с гордост - техният син получи най-истинския коледен подарък - вярата, че може да стане нещо повече.

Годините минаваха, и малкият Тошко растеше. Книгата, подарена от учителя Никола, стана негов първи и най-верен приятел. Всяка свободна минута той четеше - в общежитието, в читалището, дори при работа в полето. Хората в Правец започнаха да забелязват момчето с любопитство. Някои съседки казваха: „Този Тошко ще стане нещо голямо, виждам го в очите му." Баща му се гордееше тихо, майка му го гледаше с обич и надежда.

Когато пораснал съвсем, Тошко разбрал, че истинската магия не идва от вълшебни нощи или случайни срещи, а от постоянството, образованието и вярата в собствените мечти. Той научил първия си важен урок: съдбата не те чака, а ти я изграждаш ден след ден, книга след книга, постъпка след постъпка.

Животът на Тошко се превърна в истинско пътешествие. Онази коледна нощ с учителя Никола беше само началото. Момчето от бедното село в Правец започна да участва в работническото движение, да учи, да чете политическа литература и да разбира света около себе си.

Годините го научиха, че промяната идва не от магически мигове, а от упорита работа. Той четеше всичко, което можеше - за история, за политика, за социализъм. В работническите събрания на София неговият глас започна да се чува все по-силно.

Съдбата имаше странни завои. От бедното момченце, което получи онази първа книга в читалището на Правец, Тошко стана политически лидер. Но никога не забрави корените си - винаги помнеше студената къща, скромните си родители, първия учител, който му вдъхна вяра в знанието.

Неговата история не беше приказка за магически превращения, а за упорство, учение и вяра. За момче, което израсна не с чудеса, а с труд и постоянство.

В зрелите си години, когато вече беше политически лидер, Тошко не забравяше онази първа коледна нощ и урока, който научи - че истинското богатство не е във властта, а в знанието и връзката с хората.

Всяка година, когато падаше първият сняг, той си спомняше за малката къща в Правец, за родителите си, за учителя Никола. Спомняше си как от едно бедно селско момче се беше превърнал в ръководител, който искаше да промени живота на обикновените хора.

Но животът е сложен. Понякога мечтите се сбъдват по различен начин, отколкото сме си представяли като деца. Тошко научи, че всяка власт е отговорност, всеки избор си има цена.

В тихите зимни вечери, когато спомените идваха като снежинки, той си мислеше за онази първа книга, за топлината на селското читалище, за вярата, която му беше дадена като коледен подарък повече от знание - вярата, че можеш да промениш света.

И макар пътят му да беше труден и противоречив, в сърцето си той винаги остана онова момченце от Правец - любопитно, жадно за знание и вярващо в промяната.

Когато дойде краят на неговия политически път, Тошко седеше в тихата си стая и гледаше навън към зимния пейзаж. Спомените танцуваха пред очите му като старите снимки - от бедното селско момче до лидер, който промени България.

Не всичко беше съвършено. Имаше грешки, имаше болка. Но винаги си остана онова момче от Правец - с вярата, че знанието може да промени света.

В последната си коледна вечер, преди да си отиде от политическата сцена, той извади старата книга, подарена му някога от учителя Никола. Страниците бяха пожълтели, но спомените бяха живи.

„Всичко е едно пътуване," прошепна си той. „От малкото село до големия свят."

И тази нощ навън отново валеше сняг. Също като онази далечна коледна нощ, когато всичко започна.



B изнeнaдвaщo нoвo paзвитиe нa cъбитиятa cпeциaлизиpaн pycĸи caмoлeт MиГ-31, нapичaн oт HATO oщe Fохhоund e видян дa лeти, въopъжeн c xипepзвyĸoвa paĸeтa. MиГ-31 e eдин oт нaй-бъpзитe пилoтиpaни peaĸтивни caмoлeти в cвeтa и e извecтнo, чe дocтигa cĸopocт oт oĸoлo 2,83 Max (близo 3500 ĸм/ч), ĸoeтo e пoчти тpи пъти пoвeчe oт cĸopocттa нa звyĸa.


Paзpaбoтeн oт Mиĸoян, MиГ-31 e пpeдcтaвeн зa пъpви път пpeз 1982 гoдинa, ĸoeтo гo пpaви caмoлeт oт eпoxaтa нa Cтyдeнaтa вoйнa. MиГ-31И – зa ĸoйтo ce cъoбщaвa, чe e нocил xипepзвyĸoвaтa paĸeтa „Kинжaл“ e мoдepнизиpaнa вepcия нa caмoлeтa.

Bъзмoжнocттa зa нoceнe нa xипepзвyĸoвo opъжиe щe yвeличи дoпълнитeлнo бoйния oбceг и yдapнaтa cпocoбнocт нa pycĸитe cили. Pycĸaтa инфopмaциoннa aгeнция TACC cъoбщи, чe MиГ-31И щe yчacтвa в cъвмecтнитe yчeния, opгaнизиpaни oт Boeннoмopcĸитe и Boeннo-ĸocмичecĸитe cили в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe.


B yчeниятa yчacтвaт нaд 1000 дyши, 10 ĸopaбa и cпoмaгaтeлни cъдoвe, 24 caмoлeтa, вĸлючитeлнo изтpeбитeли MиГ-31И нa pycĸитe Bъздyшнo-ĸocмичecĸи cили, нoceщи xипepзвyĸoви paĸeти „Kинжaл“ и eĸипaж нa paĸeтнaтa cиcтeмa зa бpeгoвa oтбpaнa „Бacтиoн“.


Tpиднeвнитe yчeния пpиĸлючиxa нa 3 дeĸeмвpи и пo вpeмe нa тяx pycĸaтa oпepaтивнa гpyпa yĸpeпи cвoитe cпocoбнocти в Изтoчнoтo Cpeдизeмнoмopиe. Hяĸoи oт бoйнитe yчeния вĸлючвaт цялocтнo изпoлзвaнe нa пpeцизни opъжия и нaй-нoвoтo въopъжeниe, пpиeтo нacĸopo нa въopъжeниe в pycĸитe вoeннoмopcĸи и вoeннoвъздyшни cили, cъoбщиxa oт миниcтepcтвoтo.



Kинжaл e eднo oт шecттe opъжия oт „cлeдвaщo пoĸoлeниe“, ĸoитo pycĸият пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин пpeдcтaви пpeз 2018 гoдинa, твъpдeйĸи, чe нитo eднa cиcтeмa зa пpoтивoвъздyшнa oтбpaнa в cвeтa нe мoжe дa гo cвaли.

Toвa e paĸeтa c ядpeн зapяд и cъoбщeн oбceг oт 1500 дo 2000 ĸилoмeтpa. Шиpoĸo paзпpocтpaнeнo e мнeниeтo, чe ĸoнcтpyĸтивнaтa ѝ ĸoнцeпция ce ocнoвaвa нa бaлиcтичнaтa paĸeтa c мaлъĸ oбceг „Иcĸaндep-M“, ĸoятo Pycия изпoлзвa oт дългo вpeмe.


Cпopeд инфopмaциятa paĸeтaтa ce движи cъc cĸopocт oт 5000 ĸм/ч (Мах 4) и дopи мoжe дa дocтигнe мaĸcимaлнa cĸopocт oт 12 300+ ĸм/ч мили в (Мах 10). Tя мoжe дa нocи ядpeни или ĸoнвeнциoнaлни бoйни глaви c тeглo дo 480 ĸилoгpaмa. Bиcoĸaтa cĸopocт нa paĸeтaтa и нecтaбилнaтa ѝ тpaeĸтopия пo вpeмe нa пoлeт мoгaт дa дoвeдaт дo тpyднocти пpи пpиxвaщaнeтo ѝ, ĸoeтo я пpaви знaчитeлнa зaплaxa.


Πpeз мapт 2022 гoдинa Pycия зaяви, чe e изпoлзвaлa paĸeтaтa „Kинжaл“ зa yнищoжaвaнe нa cĸлaд зa opъжия в Зaпaднa Уĸpaйнa. Дpyги cъбития пo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope

Πo вpeмe нa pycĸитe вoeнни yчeния в Cpeдизeмнo мope xипepзвyĸoвaтa paĸeтa 3M22 „Циpĸoн“ cъщo нapyши пpиĸpитиeтo cи.


Pycĸoтo миниcтepcтвo нa oтбpaнaтa пyблиĸyвa видeoĸлип, нa ĸoйтo ce виждa ĸaĸ paĸeтaтa e изcтpeлянa oт pycĸи бoeн ĸopaб, ĸoeтo e вaжнa cтъпĸa в глoбaлнaтa нaдпpeвapa във въopъжaвaнeтo.

Πъpвoтo бoйнo paзгpъщaнe нa „Циpĸoн“ ce cъcтoя пpeз янyapи 2023 гoдинa, ĸoeтo e cигнaл зa гoтoвнocттa ѝ зa oпepaтивнa yпoтpeбa. Πpeз мapт тaзи гoдинa пpeзидeнтът Πyтин пoтвъpди изпoлзвaнeтo нa paĸeтaтa в aĸтивни бoйни дeйcтвия, пo-cпeциaлнo cpeщy цeли в Уĸpaйнa.


3M22 „Циpĸoн“ e cпocoбнa дa дocтигнe xипepзвyĸoвa cĸopocт oт 9 Max (oĸoлo 11 000 ĸм/ч). Taзи eĸcтpeмнa cĸopocт пoзвoлявa нa paĸeтaтa дa пpeoдoлявa oгpoмни paзcтoяния зa минyти, ĸaтo дaвa нa пpoтивницитe мaлĸo вpeмe зa peaĸция. Paĸeтaтa имa oбceг дo 1000 ĸилoмeтpa и в зaвиcимocт oт тpaeĸтopиятa cи. Koгaтo лeти нa мaлĸa виcoчинa, тя пoĸpивa пpиблизитeлнo 500 ĸилoмeтpa, нo изпoлзвaнeтo нa пoлyбaлиcтичнa тpaeĸтopия yвeличaвa oбxвaтa ѝ.

Източник:www.kaldata.com



Махмуд Чар използва стори на профила си в „Инстаграм“, за да се обърне към своите фенове след загубата от Кубрат Пулев в битката за регулярната световна титли във версия WBA. 40-годишният боксьор призна, че не му е било лесно да се върне на ринга след дълга пауза.


„Скъпи приятели на бокса, връщането ми на ринга след седем години за мен беше всичко друго, но не и лесно – особено след като се бих в чужбина.


Но както казах, не търся оправдания! Просто ми липсваше необходимият ритъм на ринга. Въпреки това бих искал да благодаря на всички от дъното на душата си! Вашата подкрепа означава много за мен“, написа Диамантеното момче.


Махмуд Чар държеше регулярната световна титла на WBA в свръхтежката категория след победа над Александър Устинов през 2017 г.


 Оттогава само три пъти се би на ринга преди мача с Кубрат Пулев. Последният му мач беше срещу Нури Сефери на 21 декември 2022 г. През 2021 г. притежанието на титлата му беше отнето, но две години по-късно възстановено след съдебно дело.



Кубрат Пулев е  роден на 4 май 1981 г. в София. Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година футбол. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на Тервел Пулев, също известен боксьор.



През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006 – и на европейското в Пловдив. Участва и на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг.От 2009 г. е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.


Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с Александър Димитренко – спаринг партньор на братята Кличко.


През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор Александър Устинов и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. Спортист на годината на България за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.


На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).


Кубрат Пулев получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.


На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.


На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург, Германия, Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион Владимир Кличко.


Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID, срещата се мести за 12 декември 2020 година. 


Мачът Пулев – Джошуа ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN, която считано от 1 декември вече се намира и в България. На 12 декември 2020 година, в Лондон, Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа.



След демократичните промени в България, с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г., празникът на българските студенти е обявен за неучебен ден


Как е отбелязван Студентският празник - 8-ми декември, по царско и по комунистическо време, разкриват архивите на БТА. През годините от патронен празник на най-старото висше училище у нас – Софийският университет, 8 декември се превръща в празник на българските студенти. 


През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник. 


За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище "Славянска беседа" в София. От 1944 г. до 1962 г. празникът на българските студенти се чества на 17 ноември, когато се отбелязва Международният ден на студентите.След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново се отбелязва на 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември - денят на патрона на университета - Св. Климент, архиепископ Охридски. Осми декември остава светска дата, която се отбелязва всяка година от студентите, показва информацията на отдел "Справочна" на БТА.


След демократичните промени в България, с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г., празникът на българските студенти е обявен за неучебен ден. 


По царско време монархът присъства на тържеството на Софийския университет и след края на празненството всред шпалир от студенти се отправя към двореца. Ето какво пише в бюлетина на БТА "Дневни вести" от 1940 г. :


София, 8 декември 1940 г. Днес, Св. Климент Охридски, е патронният празник на Софийския държавен университет.


По този случай тази сутрин в 10:00 часа в Народния театър се състоя университетско тържество, на което присъстваха всички министри без министър-председателя г-н проф. Богдан Филов, председателят на Народното събрание г-н Логофетов, членовете на Светия синод и на дипломатическото тяло, кметът на столицата г-н инж. Иванов, началникът на столичния гарнизон г-н генерал Лукаш, професорското тяло, висши чиновници от министерствата, народни представители, хора на науката и студенти.  


Към 10 ч. и 15 мин. пристигнаха техни величества царят и царицата, нейно царско височество херцогиня Надежда Вюртембергска, техни царски височества княз Кирил и княгиня Евдокия, посрещнати от ректора, проректора и професорското тяло. Негово величество царят поздрави строените на площада пред театъра студенти, които направиха сърдечни овации на негово величество.


При влизането в салона техни величества и техни царски височества бяха сърдечно акламирани. Университетското тържество започна с изпяването от академичния хор на „Шуми Марица“,  химна на негово величество и кантатата на Св. Климент, изслушани на крака. Проректорът г-н проф. Янаки Моллов даде отчет за миналата университетска година, след което предаде ректорските знаци на новия ректор проф. протопрезвитер д-р Ст. Цанков, който произнесе академическа реч върху: “Международно право, морал и християнство“.


След свършването на тържеството техни величества царят и царицата и техни царски височества приеха искрените и възторжени акламации на целокупното студентство и се отправиха, всред шпалир от студенти, към двореца.


На следващата година на университетското тържество в Народния театър, на което присъстват царят и царицата и министър-председателят Богдан Филов, проф. Ст. Цанков дава отчет за изминалата университетска година и предава ректорските знаци на новия ректор г-н проф. д-р Ангелов, който произнася академическа реч върху: “Вирусите като възбудители на заразни болести“.


През 1962 г. Студентският празник се отбелязва в зала "Универсиада" в София с участието на представители на правителството и на БКП. Тържества на студентската младеж обаче има и в други градове на страната, като Пловдив и Варна. Бюлетинът на БТА разкрива подробности за празненствата: 


Тържествено събрание в столицата, посветено на празника на студентската младеж


София, 7 декември 1962 г. /БТА/ Нашето поколение ще прекрачи първо дверите на комунизма и ще отнесе там подвига на хилядите загинали в битката срещу фашизма, радостта, огъня и ентусиазма на стотиците хиляди, отдали своя труд и своето сърце на тебе, родна партийо!


В тези думи бяха събрани трепетите на 5-те хиляди студенти и преподаватели от цялата страна, изпълнили тази вечер тържествено украсената зала „Универсиада“ по случай празника на студентската младеж. Но можеше ли тя да побере радостта на 65,000-те студенти, чиито сърца и мисли бяха тук, отправени с любов и дълбока благодарност към нашата родна комунистическа партия…


Посрещнати с ръкопляскания и дълго нестихващи възгласи „С БКП - напред“, „КПСС-БКП“, „Студентски привет на родната партия“, в деловия президиум заеха местата си другарите Боян Българанов, Митко Григоров, Тодор Живков, Начо Папазов, председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес проф. Иван Попов, председателят на БАН акад. Любомир Кръстанов, секретари на ЦК на ДКМС, председатели на Софийския градски комитет на БКП, преподаватели, български и чуждестранни студенти, гости.


С кратко слово тържественото събрание бе открито от първия секретар на ЦК на Комсомола Иван Абаджиев. Той подчерта, че решението на Политбюро на ЦК на БКП да възстанови традиционното честване на Студентския празник е израз на любовта и доверието на партията и правителството към студентската младеж, към хилядите, които ще прекрачат утре прага на висшите учебни заведения като лекари, учители, инженери, агрономи – утрешни строители на комунизма... 


Столичното студентство празнува


София, 8 декември 1962 г. /БТА/ С тържествено събрание в зала „Универсиада“ студентите и преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отпразнуваха днес деня на своя патрон и празника на българското студентство. Припомняйки борческата, близо 75-годишна история на това първо наше висше учебно заведение, зам.-ректорът проф. Петър Динев изтъкна, че то е дало на българската наука много от най-видните ѝ представители и продължава да бъде важен център на научноизследователската и педагогическа работа. 


Спомени за борбите на прогресивното студентство преди 9 септември 1944 г. разказа поетът Веселин Андреев. Тържеството, на което присъства зам.-министърът на просветата и културата проф. Иван Ненов, завърши с награждаване на отличници и художествена програма. 


Тържествено честваха своя празник и студентите от Висшия медицински институт, които се събраха в салона на кинотеатър „Димитър Благоев“. Събранието откри студентът Димитър Александров, който изрази признателността на своите колеги към правителството и Политбюро на ЦК на БКП за решението им отново да се празнува 8 декември, боевия ден на бонсистката младеж. Ректорът проф. Михаил Рашев приветства възпитаниците на института и разказа за приноса на прогресивното студентство в общата борба срещу реакцията и фашизма, като подчерта, че студентите медици заедно с много млади лекари са били първите в нейните редици. След това той пожела на бъдещите лекари с чест да следват примера на своите другари антифашисти.


Развълнувано поздравиха студентите с техния празник пионерите от 31-во Основно училище в София. На приветствията отговори Минчо Димитров, секретар на вузовския комитет на Комсомола. От името на ЦК на ДКМС и на Министерството на просветата и културата Стоян Димитров, секретар на ЦК на Комсомола, връчи на студентите първенци в учението, труда и обществената работа награди.Гости на тържеството бяха студенти от медицинските институти в Пловдив и Варна. 


Варна се превръща в студентски център


Варна, 8 декември /БТА/ След снощната заря-поклонение пред Паметника на героите, загинали в борбата за свобода, шествието из централните улици и общоградското тържество, днес студентските празненства в града продължиха. Преди обед се състоя тържествено събрание на студентите от Висшия институт за народно стопанство и Висшия медицински институт, между които бяха и много преподаватели и бивши бонсисти. 


В своя доклад старши преподавателят Петко Близнаков припомни за славните революционни борби на организираното в БОНСС и ръководено от партията прогресивно варненско студентство от някогашната търговска академия в града... Сега Варна се превръща в един от студентските центрове на страната, в който се готвят икономисти, лекари, инженери – корабостроители, а от идната година – машинни и електроинженери…


Днешният ден премина в разнообразни спортни прояви, конкурси за рецитатори, инструменталисти и певци и в общостудентско увеселение. 


В бюлетина e запазен и репортерски разказ за тържествената заря по случай Студентски празник на 8 декември 1962 година. Потоците на едно внушително факелно шествие прогониха тази вечер здрача в Парка на свободата, пише авторът. След като поднесоха венци пред паметните плочи на студенти – антифашисти, учащите се в столичните висши учебни заведения се стекоха пред паметника на героите, загинали в борбата срещу фашизма, за да възкресят традицията на борческите студентски манифестации преди 9 септември 1944 г. и да се преклонят пред подвига на онези, които дадоха живота си, за да могат бъдещите поколения свободни да се учат и да служат на своя народ. Няколко залпа, разноцветни ракети обсипват обелиска на героите. След това студентите се пръскат в здрача, за да се съберат по-късно на другарски веселия, разказва репортерът. 


 

Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение


На 94 години, Джийн Хекман – легендата на световното кино, зарадва своите почитатели с изненадваща публична поява в компанията на съпругата си, 62-годишната Бетси Аракава. Двойката, която живее в уединение в Санта Фе, Ню Мексико, беше забелязана заедно за първи път от повече от две десетилетия, предизвиквайки вълна от емоции сред феновете и медиите.


Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение. Подкрепян от бастун и ръката на съпругата си, Хекман демонстрираше своя типичен стил – сива жилетка върху риза с копчета, карго панталони и шапка. Появата му в ресторант за морска храна в Санта Фе разтопи сърцата на присъстващите, които забелязаха искрената близост между двамата.


През годините, Джийн Хекман, известен с емблематични роли като Джими Дойл във „Френската връзка“ (1971) и Шериф Дагет в „Непростимо“ (1992), остана верен на решението си да се оттегли от публичния живот. Последният му филм – „Welcome to Mooseport“ (2004), беше последван от пенсиониране, мотивирано както от здравословни съображения, така и от желанието му да се наслади на писателската си кариера.


Докато социалните мрежи разискваха външния му вид, много фенове изразиха възхищение от способността на Хекман да води спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. „Той е на 94, все още активен и обичан. Това е победа“, написа почитател, подчертавайки устойчивостта му през годините.


Любовната история между Джийн и Бетси, започнала в началото на 80-те години, остава впечатляваща – доказателство, че истинската привързаност издържа на изпитанията на времето.

Източник:Флагман


Бруталната изневяра на Бай Иван и какъв съвет е получил от ревящия Виктор от "Биг Радър". 


Бай Иван е хванат на калъп с майката на Каралайн - Ивана. Това е една от отпадналите сцени от новия български игрален филм „Почивката“, който от вчера е по кината.


„Целият монтиран материал беше три часа и половина. Бях потресен и не знаех какво да махам, за да го докараме до час и 50 минути, защото всичко ми харесваше.Ние като отиваме на снимки, си знаем сценария, но ни идва вдъхновение да го надградим, импровизираме и така стана толкова дълго.


Първо махнахме сюжетната линия – Бай Иван и Ивана са любовници, които тайно се срещат, но Спаска ги хваща на калъп. Изрязахме и един епичен момент как Бай Иван прескача оградата на аквапарка, след като касиерките (в ролите - Милен Колев и Ей Бо) не го пускат. Има и една разправия с охранителите, която също се наложи да махнем.


Но всички отпаднали сцени по-нататък може да ги пуснем в нашия канал в YouTube “Светът на Ванката“, разказа пред „Телеграф“ актьорът и режисьор Димитър Кирязов.„Почивката“ събира всички обичани герои от комедийната поредица, които се озовават на едно и също място – аквапарка в Слънчев бряг.


Специално участие във филма има и рапърът Криско, който също се оказва между басейните и пързалките. „С него се познаваме от много години, още откогато той започваше кариерата си, аз тогава бях диджей в дискотека в Бургас, където той дойде на участие. Тогава беше пуснал една песен, която не стана сред най-популярните му, но забелязах, че е много талантлив, разменихме контакти и поддържахме връзка.След като направих „Светът на Ванката“, започнах да получавам поздрави от него чрез наши общи приятели. Миналата година той ми звънна, че ще прави концерт в „Арена София“ и помоли да съобщим по нашите канали. Аз в тоя момент търсех водещата песен за саундтрака на „Почивката“ и докато говорехме, се сетих за неговия хит „Почивните дни“.


Питах го дали може да я ползваме за филма, а той толкова се зарадва, че пожела и да се появи в кадър. Самите снимки с него бяха страхотни. Супер точен е – беше дошъл 5 минути преди нас и ни чакаше. Не съм го удрял толкова по главата – от втория-третия път стана сцената“, разказва Кирязов.


Фолкпевицата Лидия също е трябвало да има своя роля в „Почивката“, но това така и не се случило. „Тя участва в първия „Бай Иван“, за втория не можах да й измисля образ, но в третия се разбрахме да играе.


Цяло лято графикът й беше пълен с участия и ги разместваше заради снимките, но аз бях болен и цели 10 дни ми беше изчезнал гласът, а когато снимахме, тя вече не можеше повече да си отлага ангажиментите“, обясни актьорът.


Той и Лидия работят заедно още от предишното комедийно шоу „Типично“, а ето и неговия разказ как са се запознали: „И тя е от „Меден рудник“ като нас. Беше на 11-12 г., когато със Стефан Илчев направихме една песен - „Завинаги“, и търсехме момиче за клипа.


По сценарий тя трябва да е митична, със сили и я гонихме в една гора. Запознах се с нея и видях точно това невинно излъчване, което ни трябва. Тогава разбрах, че иска да стане певица и по всякакъв начин се опитвах да й помагам“, добави Митко.Благодарение на любовта към българската музика в целия филм звучат много обичани песни от всички жанрове. Една от тях е „Черната овца“ на „Ахат“. „Тя присъства в много от нашите скечове с Музиканта – той винаги я припява, но нарочно я пее грешно: „Вечната черна коза“.


Ники Гурманов ми намери контакт със Звездомир Керемидчиев, обадих му се много притеснен, а той каза, че ме познава много добре, че дъщеря му ми е фенка. Обсъдиха идеята с колегите му от групата и дадоха благословията си да я включим във филма. А след това ми беше лесно да говоря с всеки друг от авторите и изпълнителите“, каза още Димитър Кирязов.


Най-ревящият участник в „Биг Брадър“ - Виктор Ангелов, се оказа фризьор на Димитър Кирязов в бургаския квартал „Меден рудник“. „Салонът е на един мароканец и Виктор идваше в свободното си време да фризира, та оттам го знам. Един ден попадам на клип от „Биг Брадър“ и си викам: „Я, нашия човек“.


Като излезе от Къщата, му се обадих да снимаме един скеч. Той каза, че идва последно да подстригва и напуска салона, че се мести в София. Ролята му е на съветник на Бай Иван, който се съмнява в любовта си към Спаска. За около час го заснехме“, разказа Кирязов. Видеото с Бебо на Беба трябва да бъде публикувано днес в YouTube канала на „Светът на Ванката“

Източник:show.blitz.bg



Това е едно писмо на брат ми до мене като студентка първи курс в София. Преписвам го без редакции, правописни грешки няма. Не го публикувам в оригинал от една страна защото нямам такива права:) а от друга – защото почеркът на места е доста нечетлив. По времето, когато е писал писмото, брат ми е бил в шести клас.

„Здравей, Мая! Получих писмото ти на 23.ХІ.1983 г. Малка трудност беше да го разчета, но се справих без ничия помощ. Не дадох на нашите да прочетат писмото ти.

В Бургас се чувствам много добре, но ми е много мъчно за тебе, когато слушам PINK FLOYD си спомням за лятото, за плажа, за тебе, Асен, николай, Милена, Стефан Дяков, Миро и другите ти съученици. В момента ходя на два кръжока по математика ( в у-ще, в станцията на младите техници ). Смятах да продължа и фото кръжока, но се отказах, понеже съвпада с кръжока по математика в ОСМТ. Продължавам тренировките в клуба по KARATE. Тренираме стила Йошин-мон. Отначало тренировките ми се струваха много тежки, І-вия път ми се обели кожата на пръстите от бягане, ІІ-рия път имах само мускулна треска, по-нататък всичко ми мина. Един четвъртък Спас дойде на тренировка. 

Но тогава не беше нищо особено. Другия четвъртък седяхме аз и един адаш (който учи в механото, също почитател на Дип Пърпъл) и разговаряхме на тема музика. тогава видяхме един човек облечен с черна каубойска шапка, яке, джински. Помота се малко пред „ТОХА“ и се запъти към нас. „Виж, къв агенг“ – каза Николай. „Каубой в града“. Като дойде, го познах, но не повярвах на очите си. Това беше АСЕН ЙОРДАНОВ. Питах го дали е бил в Бургас на 7.ХІ. Той каза, че не е бил. Поговорихме си малко и той си тръгна. А, щях да забравя, имаш много поздрави от една продавачка в „Краснодар“, в „Риба и рибни продукти“. Аз и моите приятели се връщахме от стрелба (карат ни от училище да ходим на стрелба). Влязохме в „Краснодар“ да си купим нещо, аз влязох в рибарницата и я питах дали имат гарус.


"Нямаме – каза тя. А бе ти да не си брат на Мая.

 Да, брат и съм.

 Предай и много поздрави от мен.

 Добре – казах аз и излязох."

Записах концерта на Deep Purple в Япония в Токио. Записите станаха прекрасни. Там са най-големите им хитове: „Дете на времето“, „Съдбата на войника“, „Магистрала към звездите“, „Пушек над водата“.

 Този Емил откъде е?

 И колко време е играл карате и кой стил? Щом пуши какъв каратист е той? (Мая, само да си пропушила!) Виждала ли си как върти нучако и как бие удари?

А, до въпроса с нучакото, мисля, че достатъчно съм възмъжал да не направя някоя глупост, понеже в клуба сен-сей (Николай Димчев, около 40 годишен мъж, който също носи черен пояс, но не знам дали го е защитил) ни чете лекция как да се държим в къщи, навън и в училище и да не се бием с карате. Иначе ще ни изгони. На мен вече ми се размина веднъж, понеже влязох с обувки в залата, когато не играех. И ми каза, че за последен път ми прощава и ако още веднъж се провиня, ще ме изгони. (На повечето е направил такова предупреждение). Вече станах приятел с всички в клуба, повечето са момчета, има и няколко момичета, но те не идват често. Най-редовна е една Ваня, учи в Немската и е 68 набор. Тренирала е 1 година. Там не изпитват за столици, а за списанието БТА „По света“. Всеки понеделник. Вече ходя на тренировки и в неделя. Отначало правим упражнения пред летния театър, а после бягаме до евиния плаж. Там влизаме в горичката и почваме да играем. Тренировката е от 8 до 10.30 часа. Другите дни тренировките са от 7.30 – 9.30 часа.

Училището върви горе-долу.

Оценките ми са малко шарени. Постигнахме голям успех по физика на контролната. Имахме 20 шестици и 1 двойка, 3 четворки и 2 петици. Взехме І място на бригадата и ни наградиха с топка бразилка от 28 лева. На конкурса за съветска песен се представихме ІІ в училището и І между VІ клас. Аз все още съм отряден председател, но чувствувам, че не мога да се справям с работата. Класната ни е болна от началото на октомври. Аз се снимах в два филма: „Черните лебеди“ и „Опасен чар“, вторият от които беше с Тодор Колев. От І-вия взех 7.20 лева, а от ІІ-рия – 4.50 лв.

Писмото ти го пиша на 23.ХІ.1983 г. вечерта към 9-9.30 часа. Същия ден, като се върнах от училище, майка ми ми подаде писмото. На 22 ноември ни биха инжекции и още ме боли ръката (същия ден, когато ти пша) и не мога да си стягам мускула. Росито и Аси са много добре. Те си имат и кученце на 1 месец и няколко дена. То е кръстоска между пудел и пинчер. Казва се Джими. В момента майка им е на курорт във Велинград до 1.ХІІ.1983 г.

 В ОСМТ лектора ни се казва Иван Пейчев. Там предава много сложни неща, от които почти нищо не разбирам.

А, щях да заравя да те питам за Емо, прави ли лицеви опори на юмруци и пръсти? Какво представлява? (коса, очи, нос, лице, уста, как ходи облечен и какъв му е характера)?

Мая, чу ли по предаването „1 от 5“ , че ще пускат плочи на „Куин“ двойния албум и на „Дийп Пърпъл“. Казват, че в София вече са ги пуснали. Моля ти се, потърси ми ги!

Ти ще се връщаш ли за Нова Година? (Ако не се върнеш, ще бъде много жалко).

Пиши ми ако искаш. но ще предпочета да ми пишеш и то по-скоро. Прати ми отговорите в следващото писмо.

Пожелавам ти много успехи в учението, приятелките и любовта.KARATE DOПитай Емил какво означава това. Не му показвай писмото ми!Пиши ми дали да покажа писмото ти на нашите!Николай“

Пощенско клеймо от Бургас: 25.11.83 – 17. Пощенско клеймо от София: не се чете


Близки до семейството на Мануела Горсова, която остана инвалид, след като преживя пътен инцидент, причинен от Максим Стависки, издават, че вероятността баща й Красимир Горсов вече да не е жив, е много голяма. Той изчезнал преди две седмици, завличайки всички пари, постъпили по сметката на болната му дъщеря.


На съпругата си Диана, с която не живее от години заявил, че ще се самоубие, след което изключил телефона си и оттогава от него няма ни вест, ни кост., пишат от  Уикенд


От сряда полицията го обяви за национално издирване. Проверка на гранична полиция установява, че няма данни да е напуснал България с личната си карта или задграничен паспорт. Възможно е обаче да е духнал скрит в багажник на кола или по нелегален път.И все пак, все по-реалистичен звучи вариантът да се е самоубил – нещо, което казал, че възнамерява да направи, когато лъсна кражбата.


„Красимир е силно лабилен и е много вероятно да е сложил край на живота си. Той се притеснява, че ще влезе в затвора заради кражбата на толкова крупна сума, и е напълно възможно вече да се е самоубил“, разяснява бивш колега на Горсов.


Както стана ясно от шокиращо интервю на близкия на семейството Влади Въргала, бащата на инвалидизираната през далечната 2007 г. след тежка катастрофа, причинена от пияния Максим Стависки, Мануела Горсова, е източил всички налични пари от банковите сметки. Точният размер на откраднатите пари е 367 000 лева. Те са били изтеглени на няколко пъти в последните 2 месеца. Смята се, че сумата е била проиграна на комар от Горсов, който е хазартно зависим от години. Остава загадка, защо съпругата му, която е наясно с това, му е оставила възможността той да оперира с банковите сметки.„


Няма никаква следа от бащата на Мануела Горсова. Никой не е виждал и чувал Красимир. Възможно е да не е жив, независимо дали по своя или чужда воля. Моля се да е жив и да се появи, да се покае за случилото се. Да върне парите на дъщеря си, която бере душа“, заяви Влади Въргала.Сумата от 367 000 лева била преведена наскоро по сметката на Мануела Горсова след безпрецедентно за родното правосъдие дело. С добър адвокат почерненото семейство печели съдебната битка и застрахователят превежда сумата за пострадалата.


„За Диана – майката на Мануела Горсова, времето е спряло преди 18 години. Тя няма никаква връзка с външния свят, тъй като близо две десетилетия обгрижва детето си денонощно. Състоянието на Мануела е тежко. Мисля, че тя осъзнава какво се случва с нея. Не може да отрони и дума, може само да мига“, казва Въргала.


Тъй като битово и физически не може да се откъсне от детето си, Диана дава пълномощно на бившия си съпруг Красимир Горсов, с което го упълномощава да извършва от нейно име всичко, свързано с банкови институции и трансакции по казусите на Мануела.


Диана Горсова не е подозирала, че делото е спечелено и има извършен транш с подобни суми към дъщеря й. междувременно Красимир Горсов непрекъснато я уверява, че делото се точи и отлага. Тя не подлага на съмнение казаното. С пълномощното таткото на Мануела тегли всички налични суми и ги проиграва на комар.Разследва се и друга версия – бащата да е натрупал още дългове на хазарт и да е ликвидиран заради задълженията. Тя обаче е малко вероятна.

Източник:safenews.bg



Нека се отправим на носталгично пътешествие назад към вълшебната история на „Ромео и Жулиета“, киношедьовър, който завладя сърцата преди 73 години.Днес феновете са любопитни за вечните звезди, Оливия Хъси и Леонард Уайтинг, които изиграват иконичните роли на Жулиета и Ромео.


Честваща 72-ия си рожден ден, Оливия Хъси продължава да изумява почитателите си, показвайки малко признаци на промяна през 55-те години след премиерата на филма.

Леонард Уайтинг, който играе Ромео, празнува на 73, предизвиквайки възхищение сред почитателите, които коментират грациозния процес на стареене на тези забележителни актьори. „Стареене с достойнство“, „Прекрасни актьори“ и „Отлична запазеност“ са настроения, които отекват в коментарите.

Феновете изразяват благодарност за трайното здраве и благосъстояние на тези обичани звезди, разсъждавайки върху красотата и младостта, които те донесоха на екрана в този вечен класик.


Присъединете се към разговора и споделете вашите мисли за вечния чар на Оливия Хъси и Леонард Уайтинг. Какви спомени ви носи „Ромео и Жулиета“?



Сали Фийлд, родена на 6 ноември 1946 г., преодолява деморализиращите коментари, че „не е достатъчно красива“ за филми.


Тя прави своя холивудски дебют с телевизионните предавания Gidget през 1965 г. и The Flying Nun през 1967 г.Драмата беше бягството на Сали от трудното възпитание, което включваше развода на родителите й и суровите дисциплинарни мерки от пастрока й.


Тя започва да се снима в Джиджет след като завършва гимназия, което проправя пътя за известното й превъплъщение на сестра Бертрил.

Нейните кинематографични способности бяха очевидни: тя спечели два Оскара за Норма Рей и Места в сърцето. Тя беше и успешна телевизионна водеща, печелейки награди Еми за сериалите Сибил, Спешна помощ и Братя и сестри.


Сали е горда майка, която оставя наследство на тримата си сина. Питър, Ели и Сам са се утвърдили в развлекателната индустрия.

77-годишната Сали Фийлд е жив пример за това как уменията и постоянството могат да доведат до невероятен успех в Холивуд.



А виe cпoмнятe ли cи врeмeтo прeди 1989 гoдинa? Кaк вceки oт нac мeчтaeшe дa ce рaзхoди пo ширoкия cвят?Сeгa бългaринът мoжe дa пътувa нaвcякъдe. Нaврeмeтo oбaчe труднo гo пуcкaхa дa влeзe в мнoгo cтрaни. А дoпрeди чeтвърт вeк нe гo пуcкaхa дa излeзe. 


Тaкa ce рoдихa митoвeтe зa прикaзния и крacив живoт нa Зaпaд. Акo някoй пък зaминeшe зa чужбинa и нe ce върнeшe, ce прeвръщaшe в нeвъзврaщeнeц и бeглeц. Рoднинитe му нe caмo чe нe мoжeхa дa зaминaт при нeгo, нo бяхa тoрмoзeни и cлeдeни.


Дa, тoгaвa вcички мoжeхa дa cи пoзвoлят дa oтидaт нa мoрe c кaртa зa пoчивкa зa 22 или 34 лeвa. Тaм прeкaрвaхa пo 14 дни в кoмпaниятa нa кoлeгитe cи и зaeднo c тeхнитe ceмeйcтвa.


Мнoгo трябвaшe дa ce внимaвa кaквo ce гoвoри, тъй кaтo чecтo някoй cлухтeшe, a пoлитичecкитe вицoвe бяхa зaбрaнeни. Инaчe cлeдвaшe дoнoc и нeприятнocти.


Стрaхoвит фaктoр oт oнoвa врeмe бяхa aктивнитe бoрци прoтив фaшизмa и кaпитaлизмa. Пoнятиeтo ce инcтитуциoнaлизирa oт ЦК нa БКП кaтo ocнoвaниe зa oбщecтвeнa привилeгия прeз 1959 г.Тe ce пoлзвaхa cъc cпeциaлни прeдимcтвa пo рaзлични линии. Дeцaтa им нaпримeр пoлучaвaхa при кaндидaтcтвaнe в унивeрcитeт фикcирaн прoцeнт, кoйтo ce дoбaвяшe към бaлa и ce изпиcвaшe яcнo нa тaблaтa c рeзултaтитe oт изпититe. Т. нaр. бoрци имaхa и кaрти зa 50 прoцeнтa нaмaлeниe при пoлзвaнe нa трaнcпoрт, кaктo и бeзплaтнo пoлзвaнe нa бaнитe в cтрaнaтa.


Сoцът зaбрaнявaшe дa ce cлушaт рaдиocтaнции, кoитo пуcкaхa „Бийтълc“ и гoвoрeхa зa дeмoкрaция. Инaчe мoжeшe дa тe дoклaдвaт и дa cи имaш нeприятнocти c хoрaтa oт ДС. Тaкивa бяхa „Свoбoднa Еврoпa“, „Глacът нa Амeрикa“.


Еднo врeмe, кoгaтo нe вceки имaшe тeлeвизoр в дoмa cи, хoрaтa рeдoвнo хoдeхa нa кинo. Прeди вceки филм ce прoжeктирaшe зaдължитeлният кинoпрeглeд. Тaзи дocaдa трaeшe 15 минути и oбикнoвeнo ce гoвoрeшe кaк вcичкo c рeкoлтaтa върви дoбрe. Тoвa ca caмo някoи oт aбcурдитe нa врeмeтo, в кoeтo cмe живeли. И зa рaзликa oт мнoзинa, никaк нe cи cпoмням зa тях c нocтaлгия.Зa кaзaрмaтa нямa cмиcъл дa ce гoвoри – бeшe дългa, нo зa cмeткa нa тoвa гaднa. Стaнaхмe ли пo-гoлeми мъжe oт тaм? Нe cъм cигурeн, aмa дaжe никaк. Единcтвeният плюc бe, чe ce зaфoрмихa нeрaздeлни приятeлcтвa, дo живoтни. Зaтoвa ми e cтрaннo, кoгaтo хoрaтa вeличaят минaлoтo кaтo cлaвнo и бeзгрижнo. Зa някoи мoжe би e билo тaкa, други прocтo ca били млaди, вce пaк вceки cи имa прaвo нa мнeниe.


Вaшитe кoмeнтaри зa дoбрoтo cтaрo врeмe винaги ca интeрecни и дocтa пикaнтни – oчaквaм ги!



Село Скалище се намира на десетина километра от Кърджали.


В него има хора, които твърдят, че са се срещали с духове, като историята им в повечето случаи е за призрачна сватба или както те я наричат „дяволската сватба“.Изненадващото е, че разказите на местните хора съвпадат по странен начин с откритията на археолози. Досега никой не се е осмелил да обясни какво се случва в селото, но историята е повече от любопитна.


„Когато се връщах с кравите, вечерно време, често виждах на спирката сватба с фенери, тъпани. Правиха сватба, чуваха се. Винаги на спирката бяха. Дори, веднъж казах на моята приятелка, която беше с мен, да отидем да видим на кого е сватбата. А тя ми каза “Ти да не си луда? Я бързо да се прибираме, че това е дяволска сватба!“.


Това разказва пред БНР Шазимед Ахмед от село Скалище, но тя не е единствената, която е виждала призрачната сватба.


Средновековно гробище


Случващото се в Скалище може да се приеме и като местно суеверие, но откритията на археолозите поднасят истинска изненада. Под повърхността на „прокълнатото място“ се крие средновековно гробище, едно от най-странните, намирани в Родопите.През 2007 г. археологът от Регионалния исторически музей в Кърджали Милен Камарев е ръководил проучването на средновековния некропол при село Скалище:

„Некрополът е открит случайно, при разширение на пътя за селото. Машината беше прорязала един склон и в него се разкриваха гробни съоръжения, което доведе до започването на спасителни археологически проучвания. Основното откритие беше свързано с гробните съоръжения и погребалните ритуали“.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив