С кораба "Тракия" по канал от Пловдив през Стара Загора до Бургас. Историята на един неосъществен проект от 50-те

При цялата си днешна бедност нашата земя е пълна със зарити съкровища. Но не от антични или прабългарски времена, а от продължилата само девет петилетки епоха на планова икономика. Голяма част от външния дълг – тази, която не беше открадната или изядена – беше погребана в мегаломански проекти, чиито руини и днес стърчат тук-там из родината.

София щеше да стане пристанище на река Искър чрез плавателен канал от Панчарево до Павлово. Хиляди работници копаеха, чакаха с часове автобуси и имитираха ентусиазъм. Каналът край София беше изкопан, но след това се разбра, че за него няма вода. Безсмисленият ров беше изоставен по ирония на съдбата точно тогава, когато се започна строежът на „Кремиковци“. Друг мегаломански проект, за който сме ви разказали е плавателният канал Варна – Русе, който за зло или добро остава само на хартия.

Но най-перфидният замисъл на режима беше да издърпаме килимчето изпод съседна Турция, членка на вражеския военен блок НАТО. От времето на Петър Велики проливите към Средиземно море – Босфорът и Дарданелите, са били цел на руската имперска политика, която Сталин превърна в съветска. Социалистическа България щеше да реши проблема, като прокопае канала Бургас – Чирпан – Пловдив и така да свърже Черно море с Марица

 През 1972 година се планираше по този канал да минават 150 хиляди тона товари. А после, разбира се, презокеанските кораби щяха да предпочетат този по-кратък път от Одеса до Солун през Карнобат и Истанбул щеше да остане на сухо. Това, разбира се, бяха комични планове, но никой не смееше да го изрече на глас.

В следващите редове ви представяме един репортаж, за това как би изглеждал този плавателелен канал през 1970 г., ако се беше изградил дотогава.Синият тролейбус лети плавно и без шум по асфалтирания крайбрежен булевард. Отдясно красиви, жилищни блокове са потънали в зеленина, а отляво лъщи като сребърно огледало широко разлялото се езеро. По него браздят спортни глисери, лекокрили яхти, разперили платна като пеперуди, и гребни лодки с подранили спортисти. На укрепения и богато залесен насрещен бряг се издигат дворците, на международния мострен панаир. По средата на езерото е „Острова“ —любимо място за отдих на пловдивчани. Вляво са пристанищните постройки и складове. Високо над покривите им като човки на гигантски птици се спускат и отново се вдигат стрелите на кейовите електрически кранове, които товарят и разтоварват кораби и шлепове.

Тролейбусът спира пред кокетна пристанищни сграда. Минаваме през украсената с табла и картини, от наши известни художници чакалня и излизаме на кея… Ето и самото пристанище с кейовите стени, складовете, съоръженията. Басейнът му има водна площ, широка около 200 метра — и най-големият кораб може свободно и безопасно да маневрира. (При завъртването си един кораб прави кръг с диаметър три пъти по-голям от дължината му.)

Два маяка ограждат входа на пристанището. Зад тях се простира езерото, което стига до бреговете на изложбения град.

Белият като лебед пътнически кораб „Тракия“, с който ще пътуваме по канала до Бургас, ни чака. В осем часа, след последния сигнал на сирената, въжетата ое отвързват от кея. На командния мостик се чуват отсечените заповеди на капитана. Телеграфът звъни и предава нарежданията до машинното отделение. Тялото на кораба затреперва. Винтът хвърля високо няколко водоскока и започва да плете сребърен път по тихата водна повърхност. Завързаните до кея рибарски и спортни лодки танцуват под тласъците на образуваните от минаването на кораба вълни. Нашето пътуване по канала започна! Прекосяваме езерото, в което е се е разляла Марица от преграждането й с бента, и навлизаме в самия канал. Той се губи и блести в далечината като стоманена, лента. А от двете му страни като безмълвни стражи издигат чела стройни тополи.

Напоително-плавателният канал е построен, за да служи главно като основен резервоар за набиране, пренасяне и разпределяне на идващите от Родопите, Рила и Стара планина води, които се използуват за напояване на Тракийската равнина от Пловдив до Бургас. Размерите му дават възможност по него да плават кораби със среден тонаж. С построяване на някои допълнителни съоръжения и необходимия брой шлюзове – той е превърнат в плавателен. От изхода на Пловдивското пристанище – до моста при входа в Бургаския залив каналът е дълъг 300 километра. Средната широчина на водата е 30 метра при най-малка дълбочина 3 метра. Размерите и формата на коритото са определени така, че по него могат да пътуват кораби с максимални размери: дължина — 60 метра, ширина — 6.50 метра и газене (потъване)’ — 2 метра. Когато един кораб се двйжи по тесен канал, съпротивлението на водата е много по-голямо, отколкото в езеро или море. За да бъде това съпротивление в границите на допустимото, напречното сечение на потопената част на кораба трябва да се отнася към напречното сечение на водата в канала от 1:5 до 1:6. Колкото е по- голяма скоростта, толкова по-голяма вълна се надига след кораба и залива и руши бреговете. За всеки канал в зависимост от корабите, които плават по него, се определя една „критична скорост“, която те не трябва да надвишават. В нашия канал тази критична скорост е 9 километра в час.

По дължината си каналът се състои от прави и криви участъци. Кривите части представляват дъги с радиуси 6 пъти по-големи от дължината на плаващите по него кораби. Така корабите спокойно и безопасно завиват.

Коритото на канала следва една хоризонтални линия. Той не може да има плавни завои и същевременно да бъде навсякъде еднакво вкопан в земята. Коритото му на места е вкопано от 10 до 30 метра, а другаде то минава върху изкуствено създаден насип. Над дълбоките и тесни долове, както и над железопътните линии и шосета коритото минава по „мост-канали“. Един „мост-канал“ представлява обикновен стоманен или бетонен мост, който вместо перила има стени. Другаде пък каналът се провира в къс тунел под някоя река или път. А на едно място, за да избегне голям завой, водата и корабите минават през тунел, дълъг 6 километра.

Каналът се врязва през различни видове почви, някои от които задържат водата, а други я пропускат повече или по-малко. За да се намалят огромните загуби на вода, участъците, където коритото е вкопано в пясък, чакъл или напукани скали, са уплътнени, като дъното е постлано с трамбована глина, дебела средно 80 сантиметра. За да не се размива и поврежда тази глина от движението на корабите, върху нея е насипана защитна покривка от чакъл, пясък и пръст, дебела метър. В скалистите места, които са силно напукани, стените на канала са облицовани с бетон.

Въпреки всички тези мерки за една година се загубва вследствие поливане, изпарение и пропуски при различните съоръжения към 200 милиона кубически метра вода!

Малките поройни дерета (няколкостотин на брой) са прекарани или под канала с „дюкери“, или над него с улеи. Дюкерът представлява една го¬ляма крива тръба, по която водата на рекичката слиза, от едната страна, минава под дъното и излиза от другата страна на канала.

Но ние казахме, че като тръгваме от Пловдив, ще пристигнем в Бургас. И всеки правилно ще си зададе въпроса, дали този канал не представлява една бързотечна река, чиито води трябва да слязат със 160 метра на 300 километра път, тъй като Пловдив е на височина 160 метра над морското равнище, а каналът завършва при морето. Каналът не е никаква течаща река, а се състои от няколко хоризонтални части, свързани помежду си със стъпала — „шлюзове“. За да напоява колкото е възможно повече площ, каналът е прокаран на границата между полите на планината и равнината. 

От Пловдив до километър 45 той върви хоризонтално и на височина 157 метра над морското равнище. След това посредством два шлюза и една помпена станция нивото му се повдига на 200 метра над морското равнище и така продължава с хоризонтално дъно 100 километра, до пресичането на река Тунджа. Оттам вече започва слизането. При тази пресечка реката е преградена с един бент, за да се образува езеро с постоянно ниво, по-ниско с два метра от горния канал. Оттук нататък, на едно протежение още 100 километра, нивото на водата остава 198 метра над морето до влизането в голямото Поляновградско езеро, където с шлюз се слиза на 180 метра. С друг шлюз се излиза от езерото и след 30 километра, при язовира „Българево“, започват няколко групи шлюзове, с които се слиза от 170 метра до морското равнище в Бургаското езеро.

По нашия канал има всичко 24 шлюза, които дават 43 метра качване откъм страната на Пловдив и 200 метра слизане от страната на Бургас.

Водата в канала въпреки хоризонталното дъно не е в покой. През зимата тя тече към Поляновградското езеро, където се складира. През лятото се връща обратно на запад, за да напоява плодородните полета на Тракия.

Мнозина задаваха години наред въпроса: „Откъде ще се вземе водата?“ Вие вече сигурно се питате откъде идват десетките кубически метра вода в секундата, които текат по канала и се разливат по жадните за влага полета? — Те идват от Баташкия водносилов път, от язовирите на Топол¬ница. Стряма, Тунджа и други укротени и регулирани реки слизащи от Средна гора и Стара планина.

За нуждите на напояването по южния бряг на канала, на подходящи места, има изградени саваци, през които става пускането на вода в напоителните канали. От своя страна тези канали се разклоняват на все по-малки и по-малки канал чета и вади, докато водата достигне до корените на растенията.

Бреговете на канала извън населените места са богато озеленени и засадени с декоративни и плодни дървета. По единия бряг върви широко асфалтирано шосе, по другия — по-тесен — служебен път за нуждите на поддържането на канала.

По протежението на канала има три големи, модерно обзаведени пристанища — Пловдив, Стара Загора и Сливен, и 50 средни и малки — за обслужване на селата, през и покрай които минава самият канал.

За построяването на напоително-плавателния канал са извършени 40 милиона кубически метра изкопи и са излети 500 хиляди куб. метра бетон.

Нашият параход „Тракия“ продължава да се носи плавно между двата зелени бряга, като завива ту вляво, ту вдясно. Зад кърмата вълните образуват разперено ветрило, чиито краища се бият в укрепените с каменна облицовка брегове. Задминаваме влекач с четири шлепа, натоварени с цимент от Димитровград за Бургас. Каква икономия се постига с този воден път, личи от факта, че четирите шлепа с товар 2,000 тона се влачат от малък влекач с 200 конски сили!

В салона става вече горещо. Всички излизат на палубата, където под прохладната сянка на разпънатото платно са наредени лежащите столове. Лекият ветрец, образуван от движението на кораба, гали лицата и създава прохлада. Всеки от пътниците търси удобно място, за да се разположи и да се наслаждава на красивите гледки, които една след друга се сменят пред погледа. С нас пътуват към 300 души пътници.

Спираме за няколко минути на пристанището до село Скутаре. На кея има голямо оживление. Товарят се два шлепа. Много хора чакат редовния пътнически кораб от Стара Загора, който ще ги откара в Пловдив. След 10 минути престой корабът отново се отделя от кея и завйва на североизток … Пристанище Трилистник също е изпълнено с чакащи пътници. Току-що е пристигнал пътническият кораб „Септември“, поддържащ редовен рейс Стара Загора—Пловдив и обратно. По палубата му цари веселие. Младежи и девойки танцуват под звуците на радиоуредбата.

Престоят тук е още по-кратък, защото нашият кораб е „експрес“, който се спира само на големите пристанища, а спирането му на тези две малки пристанища е по изключение.

С голям завой каналът се насочва на изток и постепенно започва да потъва в земята. Бреговете стават все по-високи и достигат до 10 метра. Като че се движим по улица, оградена с непрекъснати високи здания. На предени израства някакъв чудноват бетонен мост, под който минава каналът. Това е улеят на река Стряма. Тук се кръстосват реката и каналът. Каналът минава под реката, а нейните води са събрани и текат по този мост. След минаването под улея бреговете отново започват да се снижават, докато полето пак изплува пред погледа ни.

Не спираме в пристанищата на селата Манолско Конаре, Шишманци, Опълченец и Оризово. Само когато се изравнява с тях, корабът намалява хода на машината, за да не се повредят лодките и корабите, вързани на кейовете, от движението на вълните. Отляво хълмовете започват да се възвишават и сливат с полите на Средна гора. „Тракия“ намалява скоростта си и внимателно плава по мост-канала на река Омуровска. След няколко минути пред нас се изправят стените и вратите на първия шлюз.

С приближаването ни 15 метра високата врата бавно се вдига нагоре като завеса на театър и открива входа на първия двоен шлюз. Тук разликата между горния и долен канал е 43 метра и се преодолява чрез два двойни шлюза. Първият повдига корабите на 22 метра, а вторият — на 21 метра. Между двата шлюза има канал от три километра за разминаване на корабите.

Внимателно и с умение капитанът вкарва кораба между високите стени на първия басейн. Задната врата се затваря. Около кораба започват да се образуват кръгове от навлизащата през долните канали вода. Стените започват бавно да слизат във водата. Това ни изглежда така, защото с пълненето на басейна корабът се вдига нагоре. След 15 минути водата в двата басейна се изравнява, 1 вратата между тях се отваря и ние преминаваме във втория. А след още 15 минути влизаме в междинния канал. Ние сме се покачили на 22 метра! След пропътуване на този канал, по който срещаме няколко кораби и шлепове, чакащи ред за слизането към Пловдив, влизаме във втория двоен шлюз. Тук се повтаря същото действие и корабът ни се качва с още 21 метра. Тези шлюзове са изградени от бетон, а вратите им — от стомана и тежат всяка по 60,000 килограма! Отварянето и затварянето на вратите, пълненето и изпразването на басейните и свързаните с тези действия сигнали и заповеди се извършват от едно централно място.

Ние сме вече в главния канал, на височина 200 метра над морското равнище. Тук в широко изкуствено езеро пристигат водите от Баташкия водносилов път, от язовирите на Тополница, от Стряма и други укротени реки. Те се движат по напоителния канал през Пазарджишкото поле и се вливат в това езеро, откъдето каналът продължава като напоително-плавателен.

Часът е 16. Продължаваме пътуването.

Околността тук е но-красива и разнообразна. Нашият кораб се носи между лозя с натежали гроздове и грижливо подредени овощни градини. Надясно, в низината, се вият и блестят на слънцето релсите на железопътната линия София —Пловдив — Бургас, а вляво става все по- стръмно и по-стръмно… Спираме за 5 минути на Чирпанското пристанище и пак гледката започва да се мени непрекъснато. Завой вляво, и пред нас се изправят величествено две вертикални стени, между които се провира каналът. Това е големият просен при Чирпан. Тук каналът е трябвало да мине през хълма, който се спуска срещу града. Най-голямата височина на просичането е 30 метра, при дължина 2 километра.

След няколко часа пътуване в хълмистата местност при село Ездач навлизаме в Старозагорското поле…Един час след като сме задминали село Християново, вляво пред нас се изправя красивата бяла постройка на ВЕЦ „Стара Загора“.

Водите, които движат мощните турбини на тази водно-електрическгг централа, идват чак от язовир „Георги Димитров“. Покорни на човешката воля, те лъкатушат по изкуствените канали, провират се през тунелите, докато най-после стремглаво летят по стоманените тръби към Старозагорското поле. След като предадат своята енергия на турбините, усмирени и тихи, навлизат в напоително-плавателния канал.

Стара Загора има две пристанища. Едното е товарно и се намира в западните покрайнини на града, а другото е пътническо и е в центъра, до главния площад.

„Тракия“ застава на пътническия кей. Оживлението покрай канала и по залетия в светлина площад е голямо. Никой не би познал задушния прашен град Стара Загора от преди десет го-дини! Какви невероятни промени донесе този канал за градовете и селата, през които минава, може да разбере само очевидецът.

Точно в 22 часа, сред възгласите и маханията на изпращачите, корабът ни се отделя от кея и пътуването продължава…

Лятната нощ е вече настъпила. За безопасното водене на кораба всички светлини отвън са затъмнени. На командния мостик също е пълна тъмнина, само прожекторът размахва сноп от светлина и постоянно удря с него ту единия, ту другия бряг… Къщите остават зад нас. Минаваме мост-канала над река Бедечка и пак навлизаме в Старозагорското поле. Окъпани в електрическа светлина, се редят по бреговете голе­ми и малки села. Всяко от тях си има пристанище. За всяко селище кана­лът е път за съобщение, извор на благодатна влага за полета, място за игра и спортуване на младежите. Ре­дят се: Зора, Хрущене… Корген… Попово.

Часът е 5. На изток руменее зора­та. Пред нас и вляво се издигат стръмните склонове на Средна гора. Каналът като че ли потъва и изчез­ва в недрата на изпречилата се на пътя му височина.

Макар и да е още рано, всички са излезли на палубата. Предстои да се види нещо наистина интересно. Това е тунелът. Тук каналът пресича про­стрелия се на пътя му склон с ту­нел. Това обаче не е обикновен тунел, а тунел-гигант, през който минават параходи!

Този корабоплавателен тунел, най- скъпото и най-трудно за изпълнение съоръжение от целия канал, е дъ­лъг 6 километра, широк 12 метра и висок 10 метра. От двете страни, към стените на тунела, над водната повърхнина по цялата му дължина има построени площадки, широки по 1.50 метра. По тях се движат хората, занимаващи се с поддържането на тунела. Тези площадки същевременно и направляват корабите по средата на водата, като не им позволяват да се удрят в стените. Отгоре на тунелния свод е прокаран релсов път, по който се движат специални електролокомотивчета.

Тъй като в тунела напречното се­чение на водата се стеснява почти на­половина, то течението значително се увеличава. При такива условия никой кораб не би могъл да се движи и управлява със собствената си машина. Затова корабите се прекарват през тунела, като се теглят от едно локо­мотивче, а по-големите — от две. Преминаването трае средно 1 час. Всеки кораб се провежда отделно, като при това се изисква особено вни­мание. Ако потъне някой плавателен съд вътре в тунела, ще прекъсне ця­лото движение, а изваждането му ще бъде много трудно.

Ето и нашият кораб „Тракия“ е за­станал пред входа. Въжетата от локомотивчетата се подават и закрепват здраво за носа и кърмата. Сигналите показват, че пътят през тунела е сво­боден. Няколко минути минават и не­босводът с угасващите звезди се за­меня с бетоновите стени на тунелната облицовка. От двете ни страни бле­стят и се отразяват във водата като безкрайни златни нишки електриче­ските лампи. Водата клокочи и се бие в стените, измествана и тикана на­пред от тялото на кораба. Всеки шум, всеки удар и звук отеква многократно в звучно ехо… Страх и възторг се смесват при мисълта, че плаваме под земята с кораб. Също като в романи­те на Жул Верн!

Току-що изгрялото слънце блясва в очите ни при излизането на другия край. Недалеч зад завоя се синеят во­дите на някакво езеро. Локомотивчетата пускат кораба ни на свобода. Ка­питанът ги поздравява с три къси из­свирвания на сирената и дава пълен ход на машината… Зад нас остава да се чернее отворената уста на тунела.

Половин час път, след което през един малък шлюз корабът слиза с два метра и плава на воля в широкото езеро, образувано от преграждането на река Тунджа. Предназначението на това езеро е да създаде възможност за кръстосването на канала и реката на едно ниво. Тук е 150-тият киломе­тър. Средата на канала Пловдив— Бургас!

Каналът завива на изток покрай полите на Стара планина. Корабът минава, без да спира, като намалява само хода на машината покрай при­станищата на селата Гаврилово, Чинтулово и Речица. След един голям завой вляво пред нас израства в ця­лата си красота индустриалният град Сливен. И неговото пристанище е го­лямо и обзаведено както Пловдив­ското.

След половин час престой нашият кораб е отново на път. Звънецът звъ­ни за обед. След вкусния обед от ри­ба, наловена в канала, всички почи­ваме.17 часа. Пак сме на палубата. Ще влизаме в „Поляновградското море“!… Вдига се пред носа на кораба стома­нената завеса на долния басейн и след няколко минути ние се носим по набраздената от вълните шир на „мо­рето“. Корабът се люшка от игриви­те вълни, които, гонени от силния се­вероизточен вятър, плющят по левия борт и заливат предната палуба. Ня­кои от спътниците ни плащат данък на Нептун. Хвана ги морската бо­лест.

При големи бури вълните достигат значителни размери, опасни за мал­ките кораби.

Това „море“, едно от най-големите изкуствени езера в Европа, обхващащо към 200,000 хектара площ, се об­разува след преграждането на корито­то на Азмака. Така се получи най-ев­тиният и най-голям наш извор. „По­ляновградското море“ служи като аку­мулатор. През зимата и пролетта в него се събират излишните води от Рила, Родопите и Стара планина, които текат по плавателния канал на изток. През лятото и есента тези съ­брани води се връщат обратно, пак по същия канал и по други канали, оти­ващи на югозапад, юг и изток, за да напояват полетата между Сливен и Бургас, където сушата най-често вър­лува. Понякога част от тях отиват до­ри до Старозагорското поле.

След един час пътуване корабът влиза в тихото пристанище на Поляновград. То е истинско морско при­станище с вълнолом. Пътническият кей се намира срещу широката, бога­то осветена алея, водеща към центъ­ра на града. Източно от пътническия кей се намира рибарският басейн. Трябва да се знае, че едно от богат­ствата на „Поляновградското море“ това е риболовът, за използуването на който е създаден специален риболо­вен флот от няколко десетки моторни и платноходни кораби.

Пак сме на шът…. С настъпване на нощта наближаваме другия бряг на „морето“. Два маяка —червен и зелен — показват входа за басейна пред шлюзовете. С два шлюза влизаме в канала за Айтос—Бургас.

От „Поляновградското море“ до Ваякьойското езеро при Бургас раз­ликата във (височините от 180 метра се преодолява посредством 17 шлю­за, групирани по два и по три заед­но. Между всяка група има по ня­колко километра канал, който служи както за разминаване на корабите, та­ка и за резервоар за пълнене на по-долните шлюзове. Излишната вода се пуска по отделни канали и докато слезе в езерото, движи няколко мощ­ни електростанции.

Цялата нощ нашият кораб се дви­жи от шлюз в шлюз, за да слезе 180-те метра. На много места тряб­ва да се чака минаването на движе­щите се към Пловдив кораби и шле­пове. Зората ни посреща с лъха на прохладния морски вятър. Корабът спокойно се носи вече по тихите во­ди на Ваякьойското езеро,. Вляво и напред пушат комините на заводите, а по-нататък стърчат мачтите на го­лемите морски кораби.

Наближаваме моста, свързващ гра­да Бургас с предградието Кумлука. Движението от двете му страни спи­ра. Единият край започва да се пов­дига нагоре и след минута-две це­лият мост застава сякаш мирно, ка­то ни дава път към морето. Корабът навлиза в тесния проход. Отляво се издига високият 30 метра скелет на моста, а отдясно, зад бариерата, при­ветливо ни махат бургаските граж­дани

Подвижният мост се спуска бавно зад кърмата на „Тракия“, отново на мястото си.Ние пристигнахме в Черно море!

Капитан III ранг ВТ инж. Н. НАЙДЕНОВ (Репортаж, писан на борда на кораба „Тракия“ — август 1970 г.)

Научете повече

Дяволската сватба и загадъчно загиналите сватбари в село Скалище

На около десет километра от град Кърджали се намира село Скалище, където местните жители разказват необичайни истории за среща с духове. Техните разкази се фокусират върху странно явление, известно като "дяволската сватба", предава БНР.

"Когато се връщах с кравите, вечерно време, често виждах на спирката сватба с фенери, тъпани. Правиха сватба, чуваха се. 

Винаги на спирката бяха. Дори, веднъж казах на моята приятелка, която беше с мен, да отидем да видим на кого е сватбата. А тя ми каза 'Ти да не си луда? Я бързо да се прибираме, че това е дяволска сватба!'," споделя Шазимед Ахмед от село Скалище.

През 2007 година археологът Милен Камарев от Регионалния исторически музей в Кърджали ръководи проучване на средновековен некропол в района.

 "Некрополът е открит случайно, при разширение на пътя за селото. Машината беше прорязала един склон и в него се разкриваха гробни съоръжения, което доведе до започването на спасителни археологически проучвания.

Основното откритие беше свързано с гробните съоръжения и погребалните ритуали," обяснява Камарев.

Научете повече

Европа спасява огромен комбинат основан през 60-те години край Дунав от фалит, давал хляб на 40 000

Заводът, основан през 60-те години на миналия век, някога произвеждаше 8 милиона тона стомана годишно и осигуряваше работа на над 40 000 души

Европейската комисия (ЕК) се подготвя да одобри Европейски план за действие за стоманата, след сигнал от румънския евродепутат Дан Ника. Решението идва в критичен момент за европейската стоманодобивна индустрия и по-специално за "Либърти Галац" (Liberty Galați) – най-големия стоманодобивен комбинат в Румъния и втория по големина в Европа, който е изправен пред фалит.

Стоманодобивният гигант в Галац – на ръба на оцеляването

Разположен в Източна Румъния, "Либърти Галац" се бори с тежка финансова криза, предизвикана от високите цени на енергията, вноса на евтина стомана на дъмпингови цени и митата, наложени от САЩ върху вноса на стомана. Според Аджерпрес, 10 000 служители на предприятието не са получавали заплати повече от месец, а надбавките за храна не са изплащани от началото на 2025 г.

Заводът, основан през 60-те години на миналия век, някога произвеждаше 8 милиона тона стомана годишно и осигуряваше работа на над 40 000 души. Днес производството е напълно спряно, а предприятието е изправено пред десетки искания за обявяване в несъстоятелност.

Какво предвижда Европейският план за действие

След призива на евродепутата Дан Ника в Европейския парламент, заместник-председателят на ЕК Стефан Сежурне потвърди, че институцията ще одобри в следващите дни спасителен план за стоманодобивната индустрия.

Ника подчерта, че кризата не засяга само Румъния, а и други европейски страни с развита металургия. Според него, ако не бъдат взети спешни мерки, ЕС рискува да загуби ключов стратегически сектор, а хиляди работници да останат без препитание.

Основните проблеми, които трябва да бъдат решени:

Високите цени на енергията, които правят производството нерентабилно

Неконтролираният внос на евтина стомана извън ЕС, който подбива местния пазар

Липсата на адекватно европейско финансиране за индустрията

Новите мита на САЩ върху вноса на стомана, които засилват кризата

Какви са следващите стъпки

ЕК ще оповести детайлите по плана в следващите дни, но според експерти той може да включва:

Финансова подкрепа за засегнатите предприятия

Мерки за ограничаване на дъмпинговия внос

Облекчения в енергийните разходи за стоманодобивните заводи

Подкрепа за технологични иновации и модернизация

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Разказва последният очевидец слязъл до самото дъно на дупката в Царичина, преди да запечатат входа завинаги!

През 2017 г. изисках архива, нямаше нищо, казва военният журналист

– Любо, ти си един от последните хора, влизали в дупката в Царичина, преди да бъде запушена. Какво си спомняш?

– Аз влязох наистина в последния ден, няколко часа преди да запечатат дупката с бетон по заповед на министъра на отбраната. По това време бях журналист във в. “24 часа” и с още няколко колеги от други медии отидохме на мястото.– На снимките от тогава виждам, че си облечен в специално облекло.

– Да, накараха ни да се облечем в тези костюми за химическа защита, но преди това ни направиха и медицински изследвания. На място имаше лекар, който ни премери пулса и кръвно налягане.

– Защо се налагаше това?

– Защото дълбочината беше голяма, макар че никой не ни караше да стигнем до долу, но въздухът бе малко и можеше да стане беля.

– Ти докъде слезе?

– Аз слязох до самото дъно. Надолу проходът бе укрепен с яки дървени греди, които се виждат на някои от снимките. Това бе направено, за да не се срути изкопът, защото имаше такава опасност. А по тънки тръби долу вкарваха въздух. Когато краката ми опряха дъното, усетих, че не ми стига въздух, долу наистина бе трудно за дишане и тръгнах обратно нагоре. Много исках да видя тази “гладка скала”, за която се говореха легенди, че била като мрамор, остатък от някакъв древен разум и такива фантасмагории. Намерих въпросната скала, но тя беше като шиста, така се бе откъртила при взрива просто, нищо кой знае какво.

– Усети ли нещо по-специално долу?

– Нито усетих някакви енергии, нито гласове съм чувал, нито съм сънувал нещо. Усетих само, че не ми стига въздухът долу. Беше доста прозаично. По-късно започнаха да се разпространяват какви ли не небивалици. През годините легендата се поддържаше най-вече от екстрасенската Елисавета Логинова. Хората – кой чул, кой недочул, си донаждаха всякакви версии. Едни казваха, че щом селото се казва Царичина, това не е случайно и там са закопани съкровищата на цар Самуил. Други прилагаха разни математически способи и изчисления, за да обяснят цялата митология.

Логинова, с нейните контакти с извънземен разум, прати нещата в съвсем друга посока. Тя имаше цели тетрадки, изписани на азбука, известна само на нея. Като се видях с нея за интервю, я питам, кажи ми какво пише на тази страница. Тя ми каза и аз си го записах. На другия ден я видях отново и я помолих да ми преведе същата страница, но тя отказа. Явно защото едва ли би могла да ми даде същия превод. За мен това бе пълна мистификация.

– А как въобще е дадена заповедта за тази операция?

– Заповедта я дава шефът на Генералния щаб, тогава ген. Радню Минчев, който вика началника на Химическите войски ген. Любомир Динев и му казва, че му е доложено за нещо интересно в Царичина, за което трябва да бъде предложен план за действие. И ген. Динев се заема със задачата. Следващият по веригата е полк. Цветко Кънев от Военнонаучния отдел на Генералния щаб. Събират 15-20 души, и то само офицери, старшини и сержанти.

Нямало е редови войници, които да работят на обекта. С багер почват да копаят дупка, после стигат до скала, която разбиват с взрив. Залагат определено количество взривно вещество, взривяват и изнасят материала. Така се бе получила една спираловидна дупка, но формата не бе умишлено търсена, така бе поддала скалата. Изнасяли са натрошените камъни с цинкови кофи, които се бяха протъркали отстрани при дърпането нагоре. Това го видях с очите си. Обясниха ни, че кофите са ги дърпали само старшини и офицери, а не войници. Като чу това, един от фотографите, който тъкмо се беше уволнил от армията, простена: Колеги, отмъстен съм!

– Какво смяташ за информациите, че в тази дупка са отишли милиони?

– Не знам кой измисли тази сума, че цялата операция е струвала 16 милиона. Това не се опира на никакви реални данни. Става дума за общо 15-20 души, на които никой не е плащал допълнително на ръка, те са се водили в командировка или на учение. Били са зачислени на котлова храна, която им се е носела от стола на най-близкото поделение, което не струва кой знае колко. Имало е един ЗИЛ, няколко джипки и палатки. Най-голямата част от разходите е била за взривни вещества, защото копаенето се е извършвало по взривен способ. Няма как да са похарчени милиони.

– Четох твое интервю от 1992 г. със споменатия ген. Динев, в което го питаш за обвиненията за преследване на някаква материална изгода. И той ти казва, че печалбата му е била едно кисело мляко на ден за тези две години, 9 месеца лагер и нито една свободна събота и неделя.

– Ген. Динев, предполагам знаеш, е бащата на Елена Динева – жената на бизнесмена Васил Божков, макар че това няма нищо общо с темата. Той бе човек на честта, от старата школа, много умен, но скромен и честен човек.

Виждал към го после на пазара в “Люлин” с една торбичка с връзка лук, беше ходил да си пазарува. Той вярваше, че това, което му е възложено, е военнотехнически експеримент, но отказа да даде повече информация за целите на експеримента. Каза, че военният министър Сталийски е запознат с плана, програмата и задачите на експеримента.

Между другото, когато аз станах съветник на министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2017 г., изисках цялата информация по случая “Царичина” от оперативния архив на министерството, както и от централния военен архив във Велико Търново. Имах право на достъп до секретна информация и едно от първите неща, които поисках да видя, е какво се пази по случая. Казаха ми, че няма нито една страница запазена, всичко е унищожено.

– Това изненада ли те?

– Не, защото и аз ако бях на мястото на един здравомислещ министър на отбраната, който милее за честта на пагона и армията, никога не бих позволил на бял свят да излязат тези данни. Историята с Царичина не прави чест на тогавашното ръководство на армията. Така че никой няма да открие нищо. И съвсем правилно!

– Но нека да имаме предвид и контекста на онова време, в което всичко сигурно е разклатено, системата се е променила, нищо вече не е същото, по телевизията – Кашпировски, всякакви екстрасенси, телепати, контактьори с извънземни сили и феномени са напъплили отвсякъде. Хората не знаят на какво да вярват, вече я няма партията, която да им казва какво трябва и какво не…

– Тук си много прав. Това е и едно от моите обяснения за това как въобще бе възможно да се случи всичко това. Минали са само 1-2 г. след падането на режима, всички очакват нови времена, да стават чудеса. Хората си мислеха, че само като падне чл.1 от конституцията, от Запада ще потекат реки от блага. В Царичина имаше няколко варианта. Ако намерят първия двуполов човек, това ще направи България много известна в цял свят, тук ще се юрнат учени, туристи…

Ако пък открият съкровището на цар Самуил или Вълчан войвода, това ще са тонове злато, които ще оправят държавата и живота на всеки, в ей такива неща вярваха хората. Такова беше времето.

Източник:www.24chasa.bg

Научете повече

Фаталният 16 март – денят, който отнема мечтите, но не и паметта за тях

В един миг небето над Врачанския Балкан става последният дом на шест невероятни жени – жени, отдали живота си на красотата и грацията, на изкуството, превърнато в спорт. Те пътуват с вяра, с мечти, с желание да представят България на световната сцена. Но съдбата решава друго.

Жулиета Шишманова – не просто треньор, а визионер, която превърна художествената гимнастика в национална гордост.

Румяна Стефанова – нейната вярна помощничка, отдала се на развитието на младите таланти.

Албена Петрова и Валентина Кирилова – две гимнастички, чиито крила на успеха бяха прерязани твърде рано.

Снежана Михайлова – пианистката, чиито мелодии вдъхновяваха всяко движение на гимнастичките.

Севдалина Попова – съдийката, която щеше да оценява бъдещи шампионки, но вместо това стана част от тази трагедия.

Остана тишината. Остана въпросът „Защо?“. Но остана и паметта.

И до днес тяхната светлина не угасва. България помни.

Дълбок поклон пред шестте звезди, които останаха завинаги в небето!

На 16 март 1978 г. самолет „Туполев 134” (TU-134) с редовен полет София – Варшава се разбива в 13:52 часа в коритото на река Бриша, между селата Габаре, Тлачене и Върбица.

Загиват всичките 73-ма души на борда (7 човека екипаж и 66 пасажери – от тях 27 българи и 39 поляци).

Това е една от катастрофите с най-много човешки жертви в историята на българската гражданска авиация.

Сред загиналите са Жулиета Шишманова (треньорка на националния отбор по художествена гимнастика) и нейните възпитанички, Снежана Михайлова (пианистка), юношеския отбор по футбол на България, Януш Вилхелми (министър на културата на Полша), членове на Полска правителствена делегация и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Причините за катастрофата и досега не са установени.

Известно е, че след достигане на височина 4900 метра, самолета внезапно се завъртял на 1350 и започнал да се снишава с огромна скорост. Скоро след това се разбил в скалите на река Бриша с оглушителен трясък.

През 1979 г. - една година след трагичния инцидент, в близост до мястото на катастрофата със средства на близки и роднини на загиналите и при съдействие на БГА „Балкан” е издигнат паметник. Това е единственият паметник в България, посветен на жертвите на самолетна катастрофа в мирно време. Изработен е от полиран гранит, височина 3 метра, скулптор – неуточнен.

Научете повече

Можете ли да познаете кой е този столичен квартал СНИМКИ

 

На кадъра виждаме районаq преди да бъде построен мостът

Може ли да познаете къде е правена тази снимка? Това е столичният квартал "Дружба".

Снимката е правена преди около 40 години.

Известно е, че естакадата към столичното летище в квартал "Дружба-1" е построена през 80-те години на миналия век. След 1981 г. булевардът е носил името "Людмила Живкова".

На тази снимка виждаме районаq преди да бъде построен мостът. 

Известно е, че пътят бе основно реконструиран през 2010 г. Строителните работи по обекта бяха изпълнени за 122 дни. Стойността на ремонта на булеварда, който днес носи името "Брюксел“ е 16,19 млн. лева. 

При реконструкцията е изградена и първата у нас шумоизолираща стена – от 2-те страни на естакадата на булеварда. Обектът е пуснат отново в експлоатация на 28 ноември 2010 г. От естакадата накрая се отделя скоростно отклонение към Терминал 2 на летището (също с естакада), а бул. "Брюксел“ продължава по наземен път до Терминал 1. Бул. "Брюксел" върви успоредно на бул. "Христофор Колумб“, пише София 24.

Ето част от коментарите на столичани в социалната мрежа Facebook:

- Огледайте се в София и се замислете. Обичам "Дружба". Заради името й, заради хората й, заради това, че съм тук, откакто се помня, че и преди това. Може би остана най-зеленият квартал. И... въздуха е отговорност на всеки, обичащ квартала.

- И аз харесвам квартала ни. Но постепенно губим зеленина и пространство.

Ужасявам се от паркирането в тревните плащи и безумното застрояване около метростанция "Дружба". Трафикът, шумът и запрашеността ще се превърнат в сериозен проблем до година, две.

- Без моста е по-красиво.

Научете повече

ГДБОП арестува известна бизнес дама

 

Апостолова е с взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 15 000 лева

ГДБОП задържа известна пловдивчанка, разпространявала фалшиви маркови дрехи и обувки по интернет. Оказа се, че арестуваната е не коя да е, а блондинка Сис Апостолова, която само преди повече от 2 години бе задържани отново за продажба на стока менте, пише "Трафикнюз".

Пловдивчанката продаваше ментетата чрез специално създадени страници в социалната мрежа. Тя работеше през 4-5 профила във Фейсбук, а цените, на които продаваше дрехите и обувките бяха скандално ниски и нямаха нищо общо с реалната стойност на стоките. Съответно и тяхното качество не беше очакваното. Тогава полицията откри и иззе около 3000 артикула.

Блондинката обаче не преустанови търговията с маркови дрехи. Тази си дейност дори не бе скрита, а напротив. В социалните мрежи дамата гордо позира с различни артикули, обявени за продажба, с ясно изразени брандове по тях. Това не е останало незабелязано за органите на реда.Преди два дни, на 11 март,  бутикът на Сис Апостолова е бил разбит по време на специализирана полицейска операция на служители от ГДБОП – МВР под надзора на Районна прокуратура – Пловдив. В склад, ползван под наем от Апостолова, били открити и иззети голямо количество стоки – дрехи, обувки, чанти и др. с логото на световни търговски марки, които са използвани без съгласието на притежателите им.

Сис Апостолова рекламирала продуктите в социалните мрежи. По време на акцията са иззети около 1700 артикула от различни по вид и размер текстилни изделия - блузи, ризи, тениски, дънки, панталони, обувки, чанти и други аксесоари от 10 известни търговски марки. Иззети са още: лаптоп, таблет, 2 мобилни телефона, сим-карта, съдържащи информация, имаща отношение към воденото разследване.

Апостолова е с взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 15 000 лева. По досъдебното производство се извършват действия по разследването.

Блондинката нашумя не само с ареста си, а с "геройството си” да шофира с бясна скорост по улиците на Пловдив. Сис Апостолова си публикува видео, на което се виждаш как шпори с 90км/ч. по Голямоконарско шосе. Освен това дамата изпреварваше отдясно.

Източник:flagman.bg

Научете повече

Източник до Зеленски каза какво правят в Киев след изявлението на Путин

Източник от администрацията на президента на Украйна съобщи, че Зеленски и екипът му ефективно празнуват провала на мирните преговори, считайки условията на Русия за неприемливи,пише БЛИЦ.

Украинското ръководство разглежда изявлението на Владимир Путин като фактическо отхвърляне на прекратяването на огъня, тъй като исканията на Москва го правят невъзможно.

Твърди се, че руският президент постави под съмнение самата концепция за 30-дневно прекратяване на военните действия, като подчерта, че за да продължат преговорите, трябва да бъдат решени редица ключови въпроси, включително взаимодействието със Съединените щати, смятат от кабинета на Зеленски.Основното условие от страна на Кремъл беше гаранция, че през този период Украйна няма да мобилизира, да обучава войски или да получава военна помощ отвън.

В Киев осъзнават, че е невъзможно да се изпълнят подобни искания. Продължаващата мобилизация, превъоръжаването и доставката на оръжия остават жизненоважни за отбраната на страната.

Украинското ръководство смята, че отказът от тези процеси на практика би означавал едностранна капитулация.В допълнение към реакцията на условията на Москва, Киев също очерта своите „червени линии“ за Съединените щати, както съобщава изданието „Европейска правда“ с позоваване на източник в правителството.

Украинската страна заяви, че:

– няма да допусне ограничения на числеността на своите въоръжени сили;

– няма да приема забрани за участие в международни организации, включително ЕС и НАТО.

На този фон на разногласия перспективите за постигане на компромис остават изключително несигурни.

Ермак: Украйна няма да се съгласи на замразяване на конфликта

Украински официални лица направиха редица изявления относно срещата с американската делегация в Джеда, Саудитска Арабия.

Украйна е против замразяването на войната с Русия. Това каза в ефира ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак, който бе ръководител на украинската делегация в Джеда.

„Много ясно сме заявили, че няма да вървим към замразен конфликт. Категорично сме против и тук позициите ни с нашите американски партньори напълно съвпадат. Те също са против замразяването на конфликта, против т.нар. „Минск-3“. Или някои споразумения като Будапещенския меморандум. За съжаление нито едно от тях не проработи. Всички разбират това. Всеки си направи изводите“, каза Ермак.

Той също така отбеляза ролята на Европа в преговорния процес между Украйна и Русия с участието на САЩ.

„Смятам, че тази среща е много успешна среща. Но това е само началото. И имаме много работа пред нас. Основното е, че Украйна не е сама, Украйна е с партньори. Ние също сме в постоянен контакт с нашите европейски партньори. Информираме ги какво се случва“, добави Ермак.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Путин представи исканията си пред САЩ, за да спре войната: Засягат и Източна Европа

Москва е предала на Вашингтон списък с искания, свързани с прекратяване на войната в Украйна и възстановяване на руско-американските отношения, съобщават двама запознати източници, цитирани от „Ройтерс“, цитира Евроком и БТА.

Не е ясно какви конкретни условия са включени в списъка и дали Русия е готова да започне мирни преговори с Киев, преди исканията ѝ да бъдат изпълнени. Според източниците, руски и американски официални лица са водили преговори както лично, така и виртуално през последните три седмици.

Основните руски искания

Предварителната информация сочи, че Москва настоява за вече познати условия, които включват:

Отказ на Украйна от членство в НАТО

Забрана за разполагане на чуждестранни войски в Украйна

Международно признаване на Крим и четири украински области като част от Русия

Ограничаване на военните операции на НАТО в Източна Европа

Кремъл също така настоява САЩ и НАТО да се заемат с „първопричините“ за конфликта, сред които разширяването на НАТО на изток.

Тръмп и Зеленски настояват за примирие, Путин запазва мълчание

Президентът на САЩ Доналд Тръмп очаква отговор от руския лидер Владимир Путин дали ще се съгласи на 30-дневно примирие – предложение, което украинският президент Володимир Зеленски обяви като първа стъпка към мирни преговори.

Засега ангажиментът на Путин остава неясен, а детайлите на потенциалното споразумение не са финализирани.

Скептицизъм в САЩ

Въпреки дипломатическите усилия, някои американски официални лица и експерти се опасяват, че Путин ще използва примирието, за да спечели време, като раздели САЩ, Украйна и Европа, и по този начин подкопае бъдещи преговори.

В същото време Зеленски нарече скорошната среща в Саудитска Арабия между представители на САЩ и Украйна „конструктивна“, изразявайки надежда, че предложеното примирие може да постави основата за по-широкообхватно мирно споразумение.

През последните две десетилетия Русия многократно е настоявала за сходни условия, някои от които дори са били разглеждани в преговори със САЩ и Европа.

Най-скоро Москва обсъждаше тези искания с администрацията на Байдън в края на 2021 г. и началото на 2022 г., точно преди руската инвазия.

Въпреки дипломатическите усилия на Вашингтон, войната започна на 24 февруари 2022 г.

Източник:petel.bg

Научете повече

Новата Lada Iskra:Цена и технически данни

Базиран в Толиати блогър и бивш служител на АвтоВАЗ, известен като KhaDm, е разкрил подробности за предстоящия Lada Iskra - нов бюджетен седан на руския автомобилен производител. Вътрешният човек е получил документи, разкриващи нивата на оборудване, цените и техническите спецификации на автомобила.

KhaDm подчертава, че тези подробности могат да се променят, тъй като до датата на стартиране на производството остават приблизително два месеца.

Най-базовият модел Lada Iskra (код E0) вероятно ще бъде предназначен предимно за държавни търгове и обществени поръчки, а не за масови продажби. Тази „рекламна“ версия ще бъде оборудвана с 15-цолови стоманени джанти, брони в цвета на каросерията, LED дневни светлини, тапицерия от плат, две въздушни възглавници, ABS и ESP, електрически прозорци, сервоусилвател на волана, централно заключване, отопляеми огледала и основна аудиоподготовка. Очаква се цената на този орязан модел да бъде около 1,2 милиона рубли.

Конфигурациите от среден клас ще въведат характеристики като климатик, отопляеми предни седалки и базова мултимедийна система, което ще повиши цената до около 1,3 млн. рубли.

Първоначално Lada Iskra ще се задвижва от доказан 8-клапанов 1,6-литров двигател с мощност 90 к.с., съчетан с 5-степенна механична скоростна кутия. С увеличаването на производството ще се предлага по-мощен 16-клапанов 1,6-литров двигател със 106 конски сили, съчетан с 6-степенна механична трансмисия, доставена от китайски партньор. Тази модернизация ще увеличи цената до около 1,35 млн. рубли.

Върховото изпълнение на Lada Iskra ще разполага с двигател със 106 конски сили, съчетан със CVT трансмисия, произведена в Китай. Този модел ще включва и характеристики като климатик, фарове за мъгла, 16-цолови алуминиеви джанти, задни облегалки за глава, странични въздушни възглавници, сензори за паркиране, информационно-развлекателна система на Yandex с камера за обратно виждане, отопляемо предно стъкло, отопляеми задни седалки, отопляем волан, круиз контрол, ограничител на скоростта и регулатор на височината на шофьорската седалка. Очаква се цената на тази напълно оборудвана версия да бъде около 1,6 милиона рубли.

KhaDm прогнозира, че не всички нива на оборудване и опции ще бъдат налични веднага. АвтоВАЗ постепенно ще увеличава локализацията и автоматизацията на производството, като през следващите шест месеца ще въвежда нови версии и характеристики.

Производствената линия за Lada Iskra е планирана да започне през март, като първите автомобили се очаква да достигнат до дилърите до края на пролетта, пише Факти бг.

Научете повече

Когато децата ходеха с престилки в детските градини

Някога сутрините ухаеха на конфитюр и топъл чай. В детските кухни майките чакаха с буркани в ръце, за да отнесат у дома храна, която беше истинска. 

Шпековият салам не беше „лукс“, а част от всяка закуска, нарязан на дебели резени върху мека филия с масло. В яслите и градините влизаше всяко дете – без точкови системи, без безкрайни класации, без нерви. Лигавниците носеха избродирани инициали – белег на принадлежност, не на разделение.

А детството беше просто детство, а не надпревара за място в списъка.

Днес светът е друг. Родителите пресмятат точки, проверяват класации, страхуват се дали ще има място за детето им. Детството вече не започва с песен и аромат на чай, а с напрежение и очакване.Но някога… някога беше различно.

Диди Алексиева

Научете повече

В началото на 80-те години на миналия век дъщерята на Тато организира тайна военна операция край връх Бабу в Стара планина

Иманяри копаят и ровят из Балкана за мистериозно съкровище, приковало вниманието на Людмила Живкова.

Причината е легенда за загадъчна пещера, пълна със скъпоценности. Живкова се отправя към видинското село Гюргич, за да провери лично достоверността на нишана за несметните богатства.

"Спомням си този момент! Идваха едни военни и с бяла боя надписаха целия Балкан. Някакви кръгчета, цифри, символи, маркировки, не мога да кажа какво точно беше това. Отцепиха района и на местните хора не беше позволено да ходят в този участък, към върха. Не ни дадоха причини. Кой ти даваше обяснение тогава", разказва пред "България Днес" кметът на Гюргич - Бойко Младенов.

Историята се предава от уста на уста и няма местен, който да не си спомня за забулените в тайна събития от онези години. Районът се е превърнал в любимо място за иманярите, които се надяват да открият нещо останало."Чувам, че вадят пари, но никой не казва колко, какви и как", споделя Младенов и допълва:

"Аз съм жив свидетел. Лично съм виждал едно оформено в почвата цилиндрично тяло, но не знам какво е имало. Наподобява нещо като тенджера и се вижда как се е запазила структурата, когато е извадено. Имало е нещо, но не мога да кажа какво точно. На мен също ми е много любопитно какво се е случвало тук".

Говори се, че военните са разкопали подземие, от което са изнесени големи количества скъпоценности. Милан Миланов описва подробно цялата военна операция в книгата си "Тайните подземия на България".

Писателят разказва как възрастен мъж от района посреща Людмила Живкова, която слиза от хеликоптер заедно с въоръжени войници в подножието на връх Бабу.

Пещерата на Али Баба

Мястото е отцепено и няма никого наоколо. Групата се качва към скалите, където се предполага, че има вход към тайно подземие. Войниците изваждат големи камъни, които са посочени от местния, и пред тях зейва вход със стъпала към странна пещера. Военните осветяват стълбището с мощните си прожектори и не могат да повярват на очите си. Пред тях буквално била "пещерата на Али Баба".

Според историята подземието било пълно със скъпоценности. Имало дървени сандъци с разпилени по пода златни монети, златни съдове, на поставки били подредени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на гълъбово яйце отразявали светлината. Имало и златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло.

"Друго, за което се говори, че намерили в пещерата, било книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни фигурки на богове, двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите", разказват в селото.

Людмила също влязла в пещерата и била поразена от всичко видяно.

Дълго разглеждала и се възхищавала на находките от древността и с нескрито вълнение се насочила към статуите. На постаментите били изписани имената на император Константин и Елена. Живкова се прекръстила и внимателно свалила короните от двете статуи, като им благодарила за подаръка. Наредила на военните да изнесат съкровищата и мраморните статуи и прекръствайки се отново, излязла навън.

Преди да отлети отново завинаги, дала разпореждане пещерата да бъде зазидана. Говори се, че ценностите, взети от връх Бабу, са транспортирани с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков.

"Районът е много интересен. Освен тази военна операция, доколкото имам информация от ловците, горе в планината има изправен камък. Казват, че има римско селище. В него има път от калдъръм и останки от някакъв манастир. Археолози не са идвали, трябва да се направи проучване, за да се знае какво е", разкрива още кметът на Гюргич.

Старите хора разказват, че над самия връх тегне черна прокоба. Входът на пещерата е покрит с храсталаци и треви, за да предпази хората и те да не могат да слязат в подземието. Ако някой успее да го открие все пак, ще види три стъпала. Според легендата мястото е пазено от змии и който се осмели да слезе по стълбите, ще бъде убит от студенокръвните.

Дъщерята на Тато търси и гробницата на Бастет

Твърди се, че Людмила Живкова организира и тайни експедиции в Странджа. Нейният план е да открие гробницата на Бастет и да разкрие тайните й. Нейната мистична връзка с този проект се свързва с интересите й към духовните традиции на Изтока и стремежа й към възстановяване на древни знания.

Гробницата на Бастет в Странджа планина е една от най-големите и мистериозни легенди в България.

Според преданието близо до град Малко Търново се намира древна египетска гробница, в която е погребана богинята Бастет - символ на плодородие, защита и женската сила в египетската митология. Смята се, че дъщерята на Тодор Живков вярва, че гробницата крие знания и духовни сили, които биха могли да променят човешкото съзнание и да дадат на България ново духовно лидерство./Блиц/

Научете повече

Хотели и ресторанти отчаяно търсят служители за лятото, дават заплати от 2 хиляди нагоре

Заплатите обаче се разкриват само в персонални интервюта с кандидатите 

Туристическият бизнес по Южното Черноморие спешно търси работна ръка за предстоящия летен сезон. Днес във Военния клуб в Бургас се проведе трудова борса, където представители на различни компании предложиха работни места на търсещите работа.

Хотели от южното Черноморие, включително Слънчев бряг, Елените и Равда предлагаха свободни позиции за сервитьори, бармани, хигиенисти и други, но нито един от тях не пожела да разкрие какви са заплатите. Твърдяха, че всичко било въпрос на договорка.

Флагман.бг преди дни публикува изследване, което показа, че за камериерки стартовата заплата е от 1300 лв.,за помощник-готвачи - 2000-2500 лв., главни готвачи - около 5000 лв.,  бармани - 2500 лв. Най-търсените кадри в сектора са управители на хотели с възнаграждения между 2200 и 3800 лв., F&B мениджъри със заплати от 2000 до 3000 лв.

Сред участниците бяха и представители на международни компании, включително веригата за бързо хранене McDonalds. Компанията предлага работа в Равда и Бургас, включително в новия, модернизиран обект до хотел „Мираж“ в ж.к. „Зорница“. Представител на бранда заяви, че работата е подходяща и за лица под 18 години, с гъвкав график и добро възнаграждение.

Освен традиционните летни позиции, на борсата се предлагаха и възможности в по-специфични сектори като отбраната и летище Бургас. Интересът към събитието беше голям, а залата се изпълни с кандидати, търсещи нови професионални възможности.

Източник:Флагман

Научете повече

Помните ли Тишо, бившият съпруг на Венета Райкова? Ето какво се случва снего днес

Бившият съпруг на Венета Райкова – Тихомир Георгиев, изуми всички с външния си вид днес. Когато двамата бяха семейство, Тишо беше строен и поддържан, но изглежда, че в последните години се е занемарил значително.

Скорошна снимка показва, че бившият мъж на тв водещата, който е и баща на детето й, изглежда значително по-възрастен – поне с 10 години над реалната си възраст. Тихомир вече има видимо коремче и е оплешивял драстично. За да прикрие липсата на коса, той е обръснал главата си нула номер.

Миналата седмица Тихомир е бил засечен от папараци в центъра на София, докато си купува храна. Той е напуснал магазинче за бързи закуски с 2 сока и кроасани, пише „Уикенд“.

Откакто се разведе с Венета Райкова преди 3 години, Тишо не е афиширал сериозна връзка с друга жена. Същото важи и за самата Венета, която също не се е показвала публично с нов мъж. „Той все още е първият, на когото звъня, когато ми се случи нещо хубаво или лошо. Никога не сме си изневерявали, просто рутината уби брака ни,“ е споделяла Венета през годините.

Научете повече

Бивш гард на Жоро Илиев разказва мрачна тайна на Слави Трифонов

И до днес Слави Трифонов открито изразява възхищението си към Жоро Илиев и брат му Васил Илиев.

Бивш гард на Главния разкрива истинската природа на връзката между шоумена и висаджиите. Според него двамата братя никога не са уважавали Дългия – просто той бил перфектният инструмент за реализиране на целите им, научи ексклузивно 

Телохранителят твърди, че Слави Трифонов е бил съучастник на братята Илиеви, които са основоположници на рекета и контрабандата на забранени вещества в България. В началото на 90-те стотици българи, опитващи се да стартират собствен бизнес, са били брутално смазани от тях. ВИС изнудвала всеки, дръзнал да влезе в предприемаческия свят, без значение от сферата.А тези, които отказвали да се подчинят, плащали с живота си.

Голяма част от милионите на ВИС били изпрани именно чрез Слави Трифонов, като неговата музикална компания играела ключова роля. Братята Илиеви имали амбицията да създадат могъща музикална империя, през която да легализират огромните си приходи.

Фаталният ден, когато Васил Илиев бе застигнат от куршуми, не бил случаен – той е имал среща с Дългия, за да обсъди детайлите около бъдещата музикална мрежа.

Неслучайно музикалната компания продуцира единствено изпълнители, близки до двамата братя – Кали, Марко и Снежина, Сашо Роман, Сашка Васева.

Но връзката на Слави Трифонов с ВИС не спира дотук. През 1995 г. Жоро Илиев решава да завземе и модния бизнес, а съпругата му Мая Илиева, заедно с Дим Дуков, основава модна агенция „Ексграунд“. Към нея се присъединяват не само красиви млади момичета, но и моделки, избягали от „Визаж“, сред които и Цеци Красимирова.

Истинската цел на агенцията била създаването на каталог от красавици, които да задоволяват желанията не само на братята Илиеви, но и на техните приближени. Слави Трифонов, вече добре познато лице, активно препоръчвал момичетата на свои познати, пише ПИК.

Научете повече

Нови изисквания за шофьорите над 65 години в ЕС – Ето какво трябва да знаете

Задължителни психологически тестове за подновяване на шофьорската книжка.

От януари 2024 г. в страните от Европейския съюз влизат в сила нови правила за водачите над 65 години, съобщава inPoland.

Според новите регулации, всички шофьори на 65 и повече години ще трябва да преминават задължителен психологически преглед, за да подновят шофьорската си книжка. Ако не преминат успешно теста, ще загубят правото си да шофират.

Част от стратегията Vision Zero за по-безопасни пътища

Тези по-строги изисквания са част от плана Vision Zero, чиято цел е драстично намаляване на пътните инциденти и повишаване на безопасността на пътя в Европа.

Какви ще бъдат тестовете?

Психологическите изследвания ще оценяват:

1.Способността за концентрация

2.Рефлексите и реакциите в неочаквани ситуации

3.Психичното състояние и когнитивните способности

Ако тестът покаже сериозни нарушения, съответният водач няма да получи разрешение да управлява автомобил.

Опреснителни курсове за шофьори над 70 години

За шофьорите над 70 години ще бъдат въведени задължителни опреснителни курсове, които ще помогнат за подобряване на шофьорските умения и по-безопасно поведение на пътя.

Според експерти, възрастните водачи по-често участват в пътни инциденти, което налага допълнително обучение.

Ограничаване валидността на шофьорските книжки

Очаква се валидността на шофьорските книжки за по-възрастните шофьори да бъде намалена:

След 70 години – книжката ще се подновява на всеки 5 години, като психологическият преглед ще се изисква на всеки 2 години.

След 75 години – подновяване всяка година.

Какво предстои?

Всички страни от Европейския съюз ще трябва да въведат тези промени в законодателството си в близко бъдеще.

Ако сте шофьор над 65 години, бъдете подготвени за новите изисквания, които ще окажат влияние върху възможността ви да продължите да управлявате автомобил.

Научете повече

Почина спасилият се по чудо от най-загадъчната самолетна катастрофа от времето на СОЦА в НРБ

През март 1978 той се разминава с полета и всяка година празнуваше датата като второ рождение

Почина Николай Данаилов, единият от тримата, спасили се по чудо от най-голямата и най-странна самолетна катастрофа в историята на българското въздухоплаване, съобщи сестра му Мариана. На 16 март 1978 година Ту-134 на тогавашния български авиопревозвач „Балкан“, извършващ редовен полет от София до Варшава, се разбива в дере край врачанските села Тлачене, Върбица и Габаре.

В салона му пътуват полски и български юноши спортисти. Сред тях са и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми, двама полски режисьори и световноизвестната треньорка и председателка на Българската федерация по художествена гимнастика Жулиета Шишманова. Николай също е имал билет за полета, но го изпуска в последния момент, защото от касата в предприятието му не успяват да му осигурят валута за командировката.

Още тогава случаят се превръща в огромна загадка. Освен че комунистическите медии процеждат само пет реда, в които дори не споменават имената на загиналите, има още нещо, което десетилетия наред остава необяснимо. След катастрофата не остава нито един труп. Всички пътували в самолета изчезват. Личните им вещи са налице, но властите отказват да кажат къде са отведени пътниците. Близките разбират, че са погребали празни ковчези, в които е имало само тенекии с пясък, когато след време отварят гробовете, за да полагат други отишли си близки.

Тялото на световноизвестната гимнастичка и треньорка Жулиета Шишманова никога не е предадено на близките ѝ, за да го погребат. След най-новите разкрития вече се знае, че комунистическите власти са наредили да бъде изхвърлено с останалите загинали в обща киселинна яма край Перник.

В стремежа си да крият до последно истината, властите впрягат и баба Ванга, която лъже роднините на загиналите, че техните хора са отвлечени, но живи и здрави, и скоро ще се върнат. Така комунистическата върхушка се надява, че надеждата ще държи близките на загиналите кротки и те няма да са склонни да вършат притеснителни за комунистическата държава прояви. На роднините на загиналите поляци, при които Ванга няма как да огрее, пък са изпращани анонимни писма с внушения, че хората им са отвлечени.

Януш Вилхелми (с очилата) е бил назначен за временно изпълняващ длъжността министър едва от два дни, когато загива в катастрофата. В миналото той е бил партизанин в известната прозападна Армия Крайова, но след като в Полша се настанява комунистическа диктатура, той се преобръща в марксист.

Едва миналата година, след като бяха разсекретени много от документите около катастрофата, и след признанията на някои бивши служители на Държавна сигурност, тази мистерия най-сетне бе разплетена. Оказва се, че самолетът е станал жертва на отвличане. На борда му е имало двама араби - иракчанинът Ахмед Симан и кувейтецът Фахад ал Бадер, чиято самоличност ДС успява да скрие и посмъртно му я сменя с нова - на измислената англичанка Джоузи Найтингейл.

Целта е да се скрие истината и от съветските разследващи, пратени у нас да нищят случая. След като арабите нареждат на пилота да завие към Югославия, част от пътниците се нахвърлят срещу арабите, а те започват да стрелят. Сред пътувалите има партийни работници, а полският министър е и бивш партизанин, което обяснява безстаршното им поведение. Причина за него е и като цяло малката осведоменост на хората в комунизма какво трябва да се прави при отвличане - че пътниците трябва да си кротуват по местата.

Заслужилата майсторка на спорта Нешка Робева и златното ѝ момиче Илиана Раева (тогава на 15) позират за сп. „Жената днес“ през 1978 г. Раева не се качва на самолета, защото вдига необяснима температура вечерта преди полета.

Властите на комунистическа България за нищо на света не искат някой да узнава какво се е случило на борда, затова нареждат телата с видимите по тях рани от стрелба да бъдат изхвърлени в обща киселинна яма край Перник, където бързо да се разложат, за да не останат никакви доказателства. На близките в България и Полша са изпратени заковани празни ковчези, пълни с кутии с пясък. Самите араби са били в България за оръжейни сделки със създадената от ДС фирма „Кинтекс“, която се занимава основно с контрабанда на оръжия и наркотици. През 1975 г. Николай Данаилов завършва първи випуск Информатика в Политехническия институт във Вроцлав. Три години по-късно, когато е на 26, му предстои пътуване пак до Полша. Трябва да се качи на същия злополучен самолет. Но е роден под щастлива звезда. Той е един от тримата, близнати от съдбата, които се разминават със смъртта.

Албена Петрова е повикана от Варна на мястото на Илиана Раева и загива.

Другите двама са гимнастичката Илиана Раева, сега председателка на Българската федерация по художествена гимнастика, и състезателят от полския олимпийски отбор по колоездене Лешек Сибилски. Г-жа Раева внезапно вдига необяснима температура преди полета, която изчезва на сутринта на следващия ден. Това кара треньорката ѝ Нешка Робева да я замени с варненската гимнастичка Албена Петрова (15 г.), която загива в катастрофата.

Лешек Сибилски пък не успява да пътува до България, защото има изпити в университета. По това време в Полша няма закрити колоездачни писти и спортистите през зимата летят до България, където климатът е по-мек, за да тренират.

Лешек Сибилски (в средата) пропуска полета заради изпити. Вляво от него е Марек Колаша, вдясно - Кшищоф Отоцки, и двамата са сред загиналите край Габаре полски колоездачи.

Данаилов работи като инженер в Завода за медицинска апаратура във Враца – отдавна разграбен и закрит. Трябвало служебно да лети за Варшава, а оттам - към Бидгошч, откъдето да достави части за български медицински апарати. Часове преди полета счетоводителка от бившето обединение „Приборостроене и автоматизация“ отказва да му брои преводни рубли за командировъчните – нямало в наличност, затова се налагало да изчака един ден.

По онова време в дома на Николай нямало нито телевизор, нито радио. Слушали новините от радиоточка – феномен на миналия век, който представлява говорител в кутия, свързан към кабелно радио, предаващо само една програма, обикновено съществуващата и днес „Хоризонт“.

Паметникът край с. Габаре в памет на загиналите в най-голямата самолетната катастрофа в България.

„Прибрах се с влака и бях вече в къщи, когато в 18:30 по радиоточката съобщиха, че самолетът от София за Варшава се е разбил в каменните кариери край с. Габаре, Врачанско. Това беше моят полет. Изтръпнах и цяла нощ не мигнах, но истинският шок дойде на следващия ден, когато отидох на работа в завода. Сварих бюрото ми отрупано с цветя, а колегите ми ме оплакваха“, спомня си приживе инженерът.

Той остава жив, но понеже е сред лицата закупили билети за полета, му издават смъртен акт. Отменен е няколко дни по-късно. Години наред след това Данаилов не пропуска на злокобната дата да почерпи счетоводителката, оказала се негова спасителка. Николай е починал на 5 март след неравна борба с тумор в мозъка./Флагман/

Научете повече

Спомен и жалба на софиянци за три култови места останали в спомените на мнозина

Софиянци часове наред жалят за кино „Иван Вазов“, сладкарница „Мимоза“ и за алеята с кестените

Едно и също място, но в различно време. Sofia24.bg ще ви разкаже за бул. „Скобелев“ в рубриката „Назад във времето“. Фотографиите бяха публикувани в голяма група във Facebook и предизвикаха множество коментари. Кадрите са направени с поглед от „Петте кьошета“ в посока „Руски паметник“. 

„Генерал Михаил Д. Скобелев“, наричан за кратко „Скобелев“, е централен булевард в София. Наречен е на руския генерал.

Намира се в същинския център и в близост до тунела под НДК и Петте кьошета в източната си част.Ето част от коментарите на софиянци:

– Беше много приятно да се ходи по алеята с дърветата преди автомобилите да превземат София.

– И кино „Иван Вазов“, и сладкарница „Мимоза“.

– На мястото на „Мимоза“-та сега има заведение за бързо хранене и готвят страхотно.- Съсипаха киното и го замениха с това грозно казино.

– Страхотният булевард с красивите кестени, унищожен от алчните управници, наричащи се демократи, съсипаха цялата държава!

– Тук се родих, тук израснах, оттук взимах тролея, за да ходя на лекции в СУ.

– До болка познато място! Преди 2 години минах. Бившето кино „Иван Вазов“ е превърнато в игрално казино, сградите надраскани с графити…Спирам до тук! София моя, здравей!

Научете повече