В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.
По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.
На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.
Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.
Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.
Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.
Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.
В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.
Кой е Иван Милат?
Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен. Той бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.
Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.
След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.
След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.
Източник: chr.bg
18:39
