Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации

След месеци укриване в Гърция българин от Камено бе заловен и разказа как е удушил с голи ръце приятели си

 


През лятото на 2025 г. двамата се скараха за дребна сума пари по време на пиянски запой


Пратиха в ареста 21-годишния Неделчо Маринов от Камено, обвинен в убийството на приятеля му Стоян Димитров, познат сред местните като Тольо. Месеци наред Маринов се укриваше в Гърция и всячески избягваше да бъде заловен от властите. Миналата седмица обаче полицейските служители на ОДМВР-Бургас са успели да засекат телефона му, като по информация на Флагман.бг изпратена негова снимка от мобилното му устройство е била разковничето на случая. 


На 17 февруари т.г. той е бил привлечен към наказателна отговорност. А днес Апелативният съд в Бургас потвърди мярката му за неотклонение "задържане под стража". 


Припомняме, че тялото на жертвата - Тольо бе намерено силно разложено в къщата му на ул. "Добри Чинтулов" в Камено през лятото на 2025 г. 36-годишният мъж бе починал преди дни, а острата непоносима миризма, която се е носела от дома му тогава, накарала съседите да подадат сигнал в полицията. Първоначалната версия бе, че Стоян е починал от естествена смърт, тъй като аутопсията категорично доказа, че не се касае за убийство.


Благодарение на отличните действия на полицейските служители, работили по случая в тясно взаимодействие с наблюдаващия прокурор обаче случаят бе разнищен - Тольо е бил удушен. Той е живеел сам в двуетажната къща. Малко преди трагичния инцидент се върнал от Германия, където бил на гурбет повече от 10 години. Там изкарал пари, с които искал да ремонтира дома си. Купил си и агне, което бе намерено до тялото.


Тольо и Неделчо се събрали да се почерпят. Купонът им обаче се превърнал в скандал заради дребна сума пари, която единият дължал на другия. Тогава Неделчо минал зад гърба на авера си и започнал да го души. Така с голи ръце успял да спре дишането му. Захвърлил го на земята и изчезнал, докато няколко дни по-късно безжизненото тяло не е намерено от полицаите. 


Ако бъде признат за виновен го грози затвор от 10 до 20 години. 

Източник:flagman.bg

Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.


На 28 декември вечерта той се прибира заедно с охраната към дома си край Руски паметник. После излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като мис е налага да отиде до магазина.


Надупчен е с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината.


На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.


Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.


Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.



Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.


През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.


Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.


Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа й е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.


Според думите й, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.



Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.


Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.


Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.


Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.


За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.


В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета й в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.


Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

Ивайло Калушев е убил със заглушител своите в „Петрохан“, после двете двете момчета в кемпера и се е самоубил


Приятелите на Ивайло Калушев (на снимката) били твърдо против начина му на живот – да води постоянно непълнолетни момчета във вила „Петрохан“, заради това ги разследвала ДАНС


Разследващи извършват оглед на мястото, където бе намерен кемперът с трите тела – под връх Околчица, след това се очаква брифинг


Планинарят Ивайло Калушев  е убил тримата си приятели Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев в хижа „Петрохан“ в първите часове на 2 февруари, след което се е укривал няколко дни на различни локации в България.



Най-накрая самоубил, като преди това е екзекутирал 15-годишния Алекс и 22-годишния Николай в кемпера. Това е основната версия, по която работят разследващите.


В последния час днес – след като стана ясно, че телата на Калушев, Алекс и Николай са открити под връх Околчица край Враца в рамките на няколко минути националните телевизии и анализатори публикуваха работната хипотеза, която вероятно им е била подсказана директно от МВР.


Всъщност, още в петък в-к. „Уикенд“ публикува идентична версия с много повече детайли – че Ивайло Калушев в първите часове на 2 февруари е ликвидирал със заглушител един след друг приятелите си, след това е разположил ритуално телата им им отвън и запалил вилата. Те били убити в съня си от Калушев, защото имали сериозни спорове за начина му на живот.


И Ивайло Иванов, и Петър Статев и Дечо Василев били хомосексуалисти, но били твърдо против практиката му да мъкне във вилата непълнолетни момченца, твърди вестникът.


Заради това те били разследвани от ДАНС, нещо, което силно ги е притеснило, защото дейността им изобщо не била законна. Подозира се, че са замесени в наркотрафик и каналджийство, тъй като стратегически са заели две ключови позиции – на входа на страната,  в странджанското село Българи, както и на изхода – хижа „Петрохан“. И двата имота се намират на 10-ина километра от границата и съвсем неслучайно са подбрани заради стратегическото си местоположение.


Таблоидът Уикенд разбулва и друга мистерия, която бе необяснима – какво правят ДАНС на мястото на убийството в „Петрохан“. Според тях спецагентите са отишли първи там, защото са имали данни, че в хижата са складирани множество боеприпаси. Направили двучасов оглед, бомби не открили, но намерили пистолети, карабини, механични арбалети и муниции. 


Че става въпрос за убийство, а след това и самоубийство, смята и разследващият журналист Слави Ангелов. Преди минути той написа във фейсбук следното: „Доволен съм, че в последната седмица отказах на поне 15 покани от телевизии и радиа да коментирам разстрела в Петрохан. Въпреки че още в първия момент бях убеден, че Ивайло Калушев е застрелял хората в хижата и ще бъде намерен мъртъв с другите двама младежи. Имаше предостатъчно факти в полза на тази хипотеза. Един съдебен психиатър от Плевен обясни всичко просто и ясно на 4-ия ден от инцидента. Но, версията му не бе атрактивна за публиката. Такава истерия и възбуда не помня, а съм криминален репортер от 31 години. Много хора си мислят, че в България всички разбират от футбол. Голяма грешка! Всички са топ криминалисти. И топ профайлъри. Вижте версиите им – от Таки, през дървената мафия, трафик на хора и наркотици, мексикански картели, сръбски мафиоти до таен канал на ДАНС и какво ли още не“.


Сайтът на Тина Ивайлова – Glasnews.bg също застъпва версията, че Ивайло Калушев и двете момчета са се самоубили.


Любопитна подробност е, че до 1 часа след полунощ на 8 февруари инстаграм профилът на един от издирваните – 22-годишният Николай Златев е бил активен, а след това е деактивиран. 


Официална информация все още няма. Очаква се огледът на мястото, където са намерени тримата да приключи по-късно днес, след което ще се даде брифинг.


Източник: Флагман

Разкриха хитрия план на младите обирджии, задигнали близо 500 бона от инкасо в Ихтиман


23-годишните Явор Проданов и Христо Янашков, които ограбиха около 460 000 лева от инкасо автомобил край гарата в Ихтиман, си оставили телефоните вкъщи преди удара, за да не бъдат засечени по мобилните клетки. 


Това, както и фактът, че предварително са проучили маршрута на бронирания автомобил и са си осигурили дегизировка на строителни работници, показва, че са планирали удара съвсем внимателно и стореното от тях съвсем не е било игра, продиктувана от младежки порив, коментираха пред „Телеграф“ разследващи случая. 


Удар 

Грабежът бе извършен на 16 януари следобед в района на жп гарата в Ихтиман. Тогава двамата студенти, дегизирани като строителни работници -  с каски, светлоотразителни жилетки, очила и маски, спрели инкасо автомобила на известна охранителна фирма. Насочили оръжие срещу служителите на фирмата и ги накарали да легнат на земята.


Единият нападател, който по-късно ще се окаже Явор, крещял на английски „Не мърдай“ и „Легни“ на колегите си. Вързали служителите със свински опашки и отключили бронирания автомобил.


По-късно ще стане ясно, че Явор като служител на въпросната фирма е знаел комбинацията от кодовете, с които да отвори и да вземе парите. Извадили няколко касети и прибрали пачките в два сака. Взели и оръжието на охранителите, което захвърлили в тревата. 


План 

След това хукнали да бягат през полето, нарамили двата сака с парите. Целта била да стигнат автомобила, с който евентуално да се оттеглят. Той бил паркиран на няколко километра от мястото на удара. Така било планирано, тъй като колата била лична и искали да избегнат камерите на АПИ, за да не стигнат ченгетата до извършителите. Не пресметнали обаче, че докато бягат, единият охранител ще съумее да повика помощ.


Сигналът към тел. 112 бил подаден от телефон на жена, която се озовала в района. Когато на ченгетата било съобщено в каква посока са се отправили грабителите, те просто направили заградително мероприятие и ги чакали от другата страна на полето. Били закопчани за нула време заедно с парите. 


Обвинение 

Софийската окръжна прокуратура ги обвини във въоръжен грабеж, като обвинението предвижда включително доживотен затвор. Пръв пред разследващите обяснения дава Христо, който си казва всичко. Дори участва в следствен експеримент. В съда се оказва, че двамата са студенти.Явор учи редовно в Международното бизнес училище, а пък Христо бил студент по „Бизнес логистика“ в Икономическия. Той също работел като охранител преди, а сега си имал собствена фирма. И двамата обвиняеми са от Русе, но живеят и учат в София.


Досега нямат никакви криминални регистрации и се водят от добри семейства. В съда става ясно още, че двамата са приятели още от детската градина. Пред магистратите отронват само по едно „Съжалявам“ и настояват за по-леки мерки за неотклонение като „домашен арест“ или „парична гаранция“.Защитата и на двамата твърди, че въоръжен грабеж на практика няма, защото оръжията били играчки. Твърденият автомат всъщност стрелял с топчета. 


Контра 

Прокуратурата веднага контрира, като се позовава на свидетелски показания. Първо един от пострадалите охранители казва, че е разпознал „Глог 17“, а пък част от полицаите, които са ги преследвали, разпознали, че оръжието е бойно. Споменава се и автомат „Калашников“.


Предстои да бъде назначена експертиза, за да се види дали оръжията са истински. В обясненията си Янашков твърди, че не са. Съдът обаче прие казаното от него като защитна версия. Според магистратите има достатъчно данни за участието на двамата в грабежа. Освен това може да се укрият или да извършат престъпление.


Въпреки чистото съдебно минало и крехката възраст - деянието, което планирали предварително, се откроява с изключителна дързост и е обществено опасно. Така Окръжният съд ги остави на топло.


Определението обаче не е окончателно и идната седмица може да се атакува пред Софийския апелативен съд. 


Източник:БЛИЦ

Убиват във влак бащата на Илияна Йотова през 2003 година


Историята на първата жена президент на България Илияна Йотова е дълбоко свързана с два града в Софийска област – Костинброд и Сливница. Детството й преминава в Костинброд, а обществената и професионалната биография на баща й – д-р Малин Тодоров – е неразривно свързана със Сливница, където той е кмет в периода 1999–2003 г. Този път обаче завършва трагично – с убийство във влак.

Детство и ранни години в Костинброд


Илияна Йотова неведнъж е разказвала, че е израснала без „сребърни лъжички и дантели“, но в семейство на образовани и интелигентни хора. Ранните й години преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско.


Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд, преди да продължи образованието си в София. Спомените й са изпълнени с игри навън, колела, народна топка и жмичка, както и с усещането за общност – деца от различни семейства и етноси, които растат заедно и ходят в едно училище.


„Като повечето деца, бях най-вече с баба и дядо. Дължа им много. Имах истинско детство“, споделя Йотова в свои интервюта.


Семейството – строга почтеност и човечност


Бащата на Илияна Йотова – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Родом е от Сливница – град с исторически дух и „корави хора“, както самата Йотова ги описва.


Той е човек с твърд характер и високи изисквания – към себе си и към децата си. „За него нямаше отговор „не мога“, казва тя. И до днес хора от Сливница и региона я спират, за да й благодарят за помощта, която баща й им е оказвал като лекар и като кмет.


Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.


Кмет на Сливница (1999–2003)


През 1999 г. Малин Тодоров е избран за кмет на Сливница. Мандатът му е белязан от активна работа и силно лично присъствие – той е познат на хората не само като управник, но и като лекар, помогнал на поколения семейства.


Убийството във влака


На 21 август 2003 г. животът на д-р Малин Тодоров е отнет по особено жесток начин. Той пътува с влак от Костинброд към Сливница, когато е нападнат в купето от възрастен мъж с нож. Кметът е намушкан четири пъти, една от раните е в областта на сърцето.


Тодоров е откаран в „Пирогов“ с тежка кръвозагуба и в критично състояние. Въпреки усилията на лекарите и няколкото операции, той почива на следващия ден.


По-късно извършителят е задържан, а като основен мотив е посочен имотен спор, свързан с реституция. Случаят потриса Сливница и цялата Софийска област.


„Най-големият удар в живота ми“



За Илияна Йотова това остава най-тежката лична трагедия. Тя признава, че не си е позволила да се пречупи, защото е вярвала, че така би искал баща й – да бъде силна, отговорна и изправена.


Източник: balkanec.bg

Застреляха футболен бос и политик на погребението на майка му пред 50 свидетели


Основателят на корсиканското националистическо „Движение за самоопределение“, бивш политик и президент на футболния клуб „Аячо“ Ален Орсони беше убит в Корсика по време на погребението на майка си, предаде Фокус.


Убийството на Орсони бе потвърдено от местната полиция и прокурора на град Аячо Никола Септ.


Орсони е бил застрелян с дългоцевно оръжие от голямо разстояние в община Веро около 16:30 местно време на 12 януари. Убийството е станало в присъствието на около 50 свидетели. Смъртта на 71-годишния Орсони е констатирана около 17:00 часа. При огледа са открити три следи от куршуми, разследването се води от полицията и жандармерията.


В младостта си „Корсиканския кръстник“, както е известен още Орсони, е бил член на крайнодесни и националистически движения. През 1980 г. е арестуван за въоръжено нападение над иранското посолство в Париж, след което прекарва две години в затвора. По-късно става един от лидерите на Фронта за национално освобождение на Корсика и основава „Движение за самоопределение“.



През 1996 г. Орсони напуска Корсика в разгара на вътрешен конфликт в националистическото движение и живее 13 години във Флорида, а след това в Никарагуа, където се занимава с хазартен бизнес. През 2000 г. е експулсиран и се премества в Барселона, като се завръща в Корсика през 2008 г.


Орсони е бил президент на френския футболен клуб „Аячо“ в периода 2008-2015 и 2022-2023 г., член на съвета на Професионалната футболна лига (LFP). През юли 2008 г. той преживява първия си опит за покушение. Брат му Ги Орсони е отвлечен през 1983 г., а тялото му така и не е намерено.

Източник: Петел

Показно убийство №1 в зората на демокрацията у нас


Годината е 1995-а. Зората на демокрацията. В пловдивското село Първенец се множат апетитите към стоковото тържище, което е най-голямото в Южна България. То се превръща в ябълката на раздора, а на 2 май – в причина за зловещ кървав атентат. В 09:00 часа сутринта в този ден мощен взрив разтърсва селото. Хората на ул. „Стефан Стамболов“ замръзват от ужас. Парчета от човешко тяло са разпръснати в радиус от няколко метра, бесен лай на кучета и истерични женски писъци допълват облика на трагедията. В далечината вече се чуват сирените на пожарна и на полицейска кола.


Людмил Воденичаров е на 40 години. Той е много добър инженер и математик, завършил висше образование – технология на машиностроенето. В първите години на демокрацията се увлича по синята идея. Людмил влиза в политиката през 1993 г. Хората го обичат и го избират за кмет на Първенец. Смята, че бързо може да оправи живота на хората. Помага на всеки в нужда, дори дарява заплатата си на болница в Пловдив за лечение на бъбречни заболявания. От ден на ден обаче проблемите в селото стават все повече, а в резултат на това хората започват да недоволстват от управлението. Тогава Воденичаров сам се отказва от кметското място. След известен период от време става председател на ликвидационния съвет в Първенец.



В селото се намира и най-голямото тържище за плодове и зеленчуци в Южна България. Към него започват да проявяват интерес фирми, бизнесмени и различни групировки. Людмил не крие за проблемите заради приватизацията на тържището. Ликвидаторът настоява борсата да остане за член-кооператорите в селото.


Апетитите към тържището нарастват ежеминутно. Воденичаров често е привикван в София по този повод. В края на април 1995-а Людмил провежда важна среща с бизнесмени във вила край столицата. Когато се връща, се затваря в къщата си, спира да говори, лицето му остава мрачно. Хора от висшите етажи на властта го предупреждават да не излиза няколко дни. Въпреки това той не спазва препоръката, все по-често получава заплахи по телефона, че ще го убият. Положението става тягостно и нетърпимо. Воденичаров дори споделя пред близките си, че смята да напусне ликвидационния съвет в селото.


Градусът на напрежението в Първенец се покачва не само защото се пресичат интереси и мераци за голямото тържище. Воденичаров не се съгласява да бъде дадена под наем консервната фабрика в населеното място на руски предприемачи.


„Те не си плащали наема, а брат ми се разправяше с тях, дори веднъж се стигна до бой“, спомня си брат му Васил. По онова време комбинатът се държи от смесено българо-руско дружество. Воденичаров настоява жителите на Първенец да разработят цеха, да се закупят нови машини, а продукцията да се изнася за чужбина.


„В един момент стана черната овца. Диви времена бяха. Хората си меняха позициите през ден – ту бяха с брат ми, ту против него. Лесно се подвеждаха по чужди приказки и обещания“, разказва още брат му. Людмил Воденичаров се тормози, когато разбира за слуховете, че се замогнал на гърба на останалите – че си бил купил апартамент в София, а пък в Швейцария имал банкови сметки.


„Пренасяше неприятностите си вкъщи. Тормозеше се, защото на хората не може да се угоди“, спомня си още брат му Васил. По думите му най-големи били претенциите при разделението и връщането на наследствените ниви. „Чакахме хубавото, а дойде лошото“, с мъка споделя той.


Най-лошото идва на 2 май 1995-а, 09:00 часа сутринта. Воденичаров излиза от дома си на ул. „Стефан Стамболов“ и се качва на своята лада, модел „Нива“. В момента, в който сяда на шофьорското място и се кани да завърти ключа, избухва оглушителен взрив. Колата потъва в дим, а Воденичаров е разкъсан. Парчета от тялото му се разпиляват по пътя и в радиус на няколко метра от дома му.


Половинкилограмовата бомба нанася и други поражения. Ранена след взрива е съпругата на Людмил – 23-годишната Варвара. Младата жена се кани да седне в колата, когато бомбата се задейства с дистанционно. Майката на Воденичаров – Величка, която е в двора и на ръце държи шестмесечната им дъщеричка, като по чудо се спасява невредима с детето.


„Не знам кой искаше смъртта ми, от много места трябва да е дошло“, това са последните думи на 40-годишния Людмил Воденичаров, изречени в адски мъки.


Смъртта на ликвидатора е първото показно убийство в зората на демокрацията. Версиите за зловещата смърт на Воденичаров са различни, но непотвърдени.


Убийството предизвиква и голям международен отзвук. Екип на немска телевизия пристига в селото да пита за смъртта на ликвидатора. Разследването се проточва, няма и следа за това кой може да е извършителят. Протоколите от разпитите и огледите са изпратени в Главна прокуратура, делото е спряно. Мистериите около атентата срещу Воденичаров следват една след друга, твърдят близките му.


При разпита на свидетели разследващите се натъкват на интересен факт. Малко преди да бъде убит, Людмил получава предложение да подпише важен документ, а в замяна – обещанието да получи 150 милиона стари лева. Той отказва. Смята се, че този му ход може да е коствал живота му. „Не съм крал. Чист съм пред съвестта си. Ако ме утрепят, на оня свят ще бъда спокоен“, споделя Воденичаров приживе.


Четвърт век по-късно поръчителите и извършителите на бруталното убийство чрез взривяване не са открити.


През септември 1998 г. Михаил Зафиров, един от следователите, който търси причините за смъртта на Людмил, се самоубива в кабинета си на ул. „Петко Д. Петков“ в Пловдив. Собствено разследване на атентата се опитва да направи и баща му Атанас, но е бил сплашен. „Един ден се върна много притеснен от града. Целият трепереше. Някакъв адвокат му подшушнал да не се рови повече, защото щял да пострада човек от семейството“, разказва след трагедията братът Васил.


След смъртта на Людмил съпругата му живее известно време в Първенец, след което се омъжва. Майката на взривения бивш кмет всеки ден хвърляла вода на мястото на зловещия атентат.


Първият двоен „борчески“ разстрел става в ямболската дискотека „Диана“ през 1994 г.

 


От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“


Екзекуторът на двамата борци умира от токов удар


ЯМБОЛСКИТЕ БОРЦИ Тодор Боев-Картофа и Стойко Шаламанов-Богата са застреляни демонстративно пред близо двеста очевидци в ямболската дискотека „Диана“ в нощта на 27 срещу 28 август 1994 година. Екзекуторът им Борислав Славчев е хванат, но умира на 27 юли 1996 година в Старозагорския затвор, преди да каже кой го е пратил.


Ток ударил двойния убиец в килията, когато се опитвал да свали крушка, гласи официалното съобщение за странната смърт. Според него електроударът повалил 32-годишния пандизчия малко след като си издействал разрешение за среща с журналисти на 31 юли.


– Внезапната смърт на Борислав не е обикновен нещастен случай – убедена е майката на затворника. Мнението й споделят мнозина. Славчев е поредният мъртвец, последвал в небитието пребития до смърт милионер Деян Добрев.


Картофа и Богата са набедени посмъртно за убийци на Добрев – шефа на „Аргентум холдинг“, чийто труп е намерен на 25 април 1994 година край пътя за село Бероново.


Петко Стоянов-Каратиста, Петър Станчев, Николай Джеджев и Николай Николов-Мазния са арестувани за убийството на Добрев.


На 15 септември 1994 година Каратиста е пуснат срещу парична гаранция. След няколко дни на свобода той е застрелян в Ямбол от Христин Хаджиколев – главен свидетел по делото „Добрев“. Хаджиколев се предава сам и прави признание:


– Застрелях Каратиста, защото той ме притискаше да оттегля показанията си срещу неговите хора и да натопя Картофа и Богата, че те са очистили милионера.


Хаджиколев получава необичайно мека присъда за убийството на Каратиста – 3 години условно, и отървава решетките. Извън килията той гръмва още един човек – майстора на спорта по акробатика Георги Костов-Акробата. В деня на разстрела на Акробата – 25 декември 1994 година, Хаджиколев изчезва безследно. С него потъва в земята и отговорът на въпроса наистина ли Тодор Боев и Стойко Шаламанов са ликвидирали Деян Добрев?


КОЙ Е ТОДОР БОЕВ-КАРТОФА? На 28 години (повече не са му отредени очевидно) той е бивш състезател по борба свободен стил, категория до 48 килограма. Носител е на републиканска шампионска титла. Край на състезателната си кариера слага по своя воля, три години преди да умре. От брака му се ражда дъщеричка Мадлен, която към края на 1996 г. е на три години и половина. В криминалното му досие виси дело за участие в трафик на крадени автомобили. Не пие и не пуши, след борбата футболът е най-голямата му страст. До смъртта си е активен член на управителния съвет на футболен клуб „Ямбол“. Малко се знае за изявите му като бизнесмен съдружник в няколко търговски фирми.


КОЙ Е СТОЙКО ШАЛАМАНОВ-БОГАТА? На 29 години той е известен в „борческите“ среди главно като дясна ръка на Картофа. Две присъди за кражби – 6 и 7 години, тежат в полицейското му досие. В Софийския затвор се изявява като един от водачите на затворническите бунтове през 1989-1990 година. Славата си на скъпоплатен изпълнител на „мокри“ поръчки дължи единствено на недоказаната версия, че заедно с Картофа е пребил до смърт Деян Добрев.


УБИЙСТВОТО на Картофа и Богата остава в криминалната история на България като първия двоен „борчески“ разстрел.


Във фаталната събота Тодор Боев и Стойко Шаламанов са сред многолюдието в ямболската дискотека „Диана“. Те влизат в заведението след 23 часа, търсейки спасение от вечерния августовски задух. Вътре се разделят. Картофа сяда на маса в салона близо до бара, а Богата – на терасата. По това време екзекуторът им Славчев – бивш сервитьор, стои до барплота, поглъщайки с демонстративно спокойствие една след друга пет стограмки водка.


Около 50 минути след като Богата и Картофа се появяват в дискотеката, Славчев става, приближава се до масата на Картофа, вади пистолет „Макаров“, опира го в тила му и стреля. Веднага след това пресича бързо заведението, излиза на терасата, гръмва два пъти в движение и улучва от 2-3 метра разстояние Богата в гърба.


Кървавата разправа продължава около минута, през която всички посетители стоят като вкаменени. После настава паника. Близо 150 души хукват ужасени към изходите. Само няколко мъже запазват самообладание и сигнализират за инцидента в полицията и Бърза помощ.


Случайният клиент Димитър Славов е леко ранен в пукотевицата. Улучва го рикоширал куршум, докато седи на маса до Боев.


След стрелбата Картофа издъхва на място. По пътя за болницата умира и Богата.


Изходните пътища от града са блокирани веднага от полицията, но от стрелеца няма и следа. Той се качва на паркирана близо червена кола и изчезва в неясна посока. На разсъмване е обявен за национално издирване.


По време на следствието става ясно, че от Ямбол търсеният бандит заминава за Пловдив. В язовир „Антонивановци“ изхвърля един от двата пистолета „Макаров“, с които се е въоръжил специално за саморазправата. В Пловдив се укрива петдесетина дни и се прехвърля в Търговище. Десет месеца по-късно, през юли 1995 година, е арестуван от търговищката полиция. В стаята му, взета под наем, криминалистите откриват граната, патрони и втори незаконен пистолет „Макаров“.


ОБВИНЯЕМИЯТ БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ МЪЛЧИ с месеци на разпитите. После неочаквано става приказлив. Лансира версия за лично отмъщение.


Тази версия става основа на обвинителния акт и е приета от съда. Според нея в края на април 1994 година Славчев дава на познатите си Богата и Картофа старогръцка сребърна статуетка, висока 24 сантиметра, за да я продадат. По негова информация подобни антики вървят тогава на черния пазар по 1000 долара на сантиметър. Богата и Картофа прибират униката и му предлагат да го пласират срещу 500 000 стари лева – около 8000 щатски долара. След тази уговорка Славчев се прощава завинаги със сребърната женска фигурка. Не получава за нея и лев.


Нещо повече. В началото на лятото Богата и Картофа влизат неканени в дома на Донка Ташева – жената, с която Борислав живее без брак. Целта им е да открият и да задигнат старинни монети с висока нумизматична стойност, каквито смятат, че има в тайници в жилището. Докато Картофа тършува по стаите, Богата изнасилва домакинята. Тя тихомълком понася унижението, понеже в съседната стая спи детето й от Борислав – момченце на година и половина.


В началото на август Борислав Славчев за пореден път си иска от Картофа и Богата статуетката или парите. По време на решаваща среща двамата го канят настоятелно в колата си, за да го заведат в скривалище, където е антиката. Той предусеща насилие, отскубва се и бяга. От този ден нататък живее в страх, не прави и крачка извън дома си, без да е въоръжен.


Купува два пистолета „Макаров“, граната с надпис 607 и боеприпаси от непознат руснак.


Друг руснак го предупреждава вечерта преди двойното убийство, че крадците на статуетката му готвят неприятна изненада. След предупреждението Славчев решава пръв да предприеме действия.


СЛЕД ПОГРЕБЕНИЕТО на Картофа и Богата в града се коментира, че личният мотив за демонстративното им убийство е измислен. Името на Деян Добрев се носи от ухо на ухо като свързано с кръвопролитието. Бойците от местния подземен свят минават „на дюшеци“ в очакване на гангстерска война. Връзката „Добрев“ излиза и когато на 19 септември 1994 година Христин Хаджиколев разстрелва пред свидетели Петко Стоянов-Каратиста. Куршумите го настигат на кръстовище, на стотина метра от дискотека „Диана“.


В съдебната зала делото за убийството на Каратиста се свързва от магистратите с двойното убийство на Тодор Боев-Картофа и Стойко Шаламанов-Богата. Пред съдебните заседатели Хаджиколев заявява, че Каратиста е платил с живота си, защото настоявал да се хвърли вината за убийството на Добрев върху мъртвите Боев и Шаламанов.


Междувременно събитията около двойния убиец Славчев се развиват драматично. Той е осъден на 25 години затвор. Но загива на петия месец, след като присъдата му влиза в сила. Според смъртния акт сърцето му спира от токов удар в 16 часа и 20 минути.


Малко преди това Славчев и Митко Узунов друг лишен от свобода, отнасят в кабината на затворническия киносалон телевизор на поправка. По думите на Узунов там Славчев остава сам. Опитва се да свали кръгъл абажур, за да го пренесе в килията си.

Хванал го е ток и той паднал от високия стол, на който се бил качил, за да стигне до лампата – казва служител от съдебната охрана. Свидетели няма.


Майката на Борислав – Станка Косева, го вижда жив за последен път на свиждане в 14 часа на 27 юли 1996 година.


Когато после санитарят обличаше мъртвия ми син, забелязах, че край врата му има синини, които ги нямаше на свиждането – разказва тя. – Помолих да го обърнат и тогава видях, че на гръбначния му стълб имаше кървящи рани.


В продължение на три часа в неделя майката държи ковчега със сина си пред входа на блока – отказва да го прибере, док то не се направи нова медицинска експертиза на мъртвеца. Но напразно тича през плач от болницата до прокуратурата. След безрезултатни преговори прибира и погребва детето си.


Борислав ляга в ямболските гробища, недалеч от Картофа и Богата.


До 40-ия ден от траурната церемония госпожа Косева обикаля наред всички инстанции, включително и президентската и успява да издейства разрешение за ексхумация.


Липсват следи от насилие – отсича съдебният лекар, преглеждайки трупа след изравянето му от гроба.


Убийството с ток е необичайно за страната ни – коментира загадъчно разследващ полицай, запитан дали електроударът срещу затворника не е станал с нечия помощ.


Изглежда, че обърках сметките на някои хора – казва осъденият на майка си, два часа преди да умре.


Кои са тези хора и щял ли е двойният убиец да ги назове пред журналистите, с които три дни по-кьсно е имал среща? Това е тайна, затворена с него в ковчега му.


Хаджиколев – изчезналият безследно прокурорски свидетел по делото „Добрев“ би могъл да хвърли светлина върху веригата неразгадаеми убийства. Той обаче се укрива, вероятно далеч от родината. Ако е жив.



ИЗ ПРОТОКОЛ НА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ


на Ямболския окръжен съд от 15 февруари 1996 г.


Съпругата на Борислав Славчев свидетелства пред съдиите:


– С Борислав живеем от 1990 година. Той се държеше добре с мен и детето, като любящ съпруг.


За лошото, което се случи, ни най-малко не съм искала да говоря, но се налага. Беше петък, към единадесет и половина вечерта, бях сама с детето. Позвъни се на вратата и предположих, че е Борислав. Преди да успея на отворя, те (Тодор Боев-Картофа и Стойко Шаламанов-Богата) нахълтаха. Тодор се насочи към хола. Стойко ме притисна до стената в коридора.


Аз ги попитах какво търсят в дома ми. Тодор ми каза: „Каквото търсим, ще намерим“, а Стойко ми затвори устата – да мълча, да не стане по-зле. Изпитах ужасен страх. Бях само по нощница. Той ме беше притиснал до стената. Може да му е харесал допирът до тялото ми… Откопча ризата си и загаси осветлението. Падна пистолет на земята. Това, което помислих, беше, че трябва да премълча и да се примиря. Детето ми беше на година и половина. Стойко ми каза: „Мъжът ти се прави на голям тарикат, но ще го оправим и него, както и тебе!“ Скъса ми нощницата, удари ме вдясно по лицето и ме събори на земята. Затворих очи и се помолих всичко да свърши по-бързо. Беше много груб, искаше орална любов. Помъчих се да се съпротивявам, но той ми каза: „Не се опитвай, да не се случи нещо подобно на мъжа ти и на детето. “ Бях в състояние, в което ми се губят моменти. Не си спомням кога и как са си тръгнали. Страхувах се – е слабо казано. Бях ужасена от всичко това.


Майката на Борислав Славчев пред „Труд“:


СИНЪТ МИ УБИ ДВАМА ЗЛОДЕИ


– По професия съм детска учителка. Разведена съм отдавна, бившият ми мъж беше добър пианист, скиташе да свири по чужбина и затова разбихме семейството си. Сина си отгледах сама. С две неща осмислях живота си – с професията и с Борислав. В крайна сметка ме съкратиха неправомерно след 27 години учителски стаж, а сина ми убиха като животно в затвора.


Сега живея сама в гарсониера под наем на последен етаж в блок в Ямбол. Когато вън вали, от покрива ми капе, когато дъждът спре – продължават да капят сълзите ми. Аз знам кои са убийците на сина ми и искам мъст за тях – единствено това осмисля дните ми. Знам също, че мога да платя с живота си, защото убийците са силни на деня с парите си…


Ще кажете: И твоят син е убиец! Майка убиец не ражда.


Обществото тласна към злото Борислав.


Моят син преживя трудно детство, но не влезе в криминалния контингент. Вадеше хляба си с честен труд – като сервитьор. Но той беше принуден да ликвидира в самозащита двама престъпници, от които пищеше целият град. Публична тайна е, че Картофа и Богата влизаха в чужди домове, изнасилваха, плячкосваха. Що момчета бяха изнудвани, бити и връзвани, що момичета бяха захвърляни полуживи след гаври, що майки проклинаха бандитите… Ето вината на институциите! Ако бяха осъдили тези момчета, нямаше да се наложи синът ми да се защитава с оръжие, след като приятел го предупредил: Тази вечер ти готвят клопка.


„Ако не беше синът ти, друг щеше да ги убие тези лекета! “ Така ми каза прокурорът. Но после поиска най-тежката присъда – за предумишлено убийство. Поиска я, защото аз нямам пари, каквито дават на магистратите…


Борислав не е убил предумишлено, той е стрелял в гнева си и след като е разбрал, че Стойко Шаламанов е изнасилил жена му в присъствието на синчето им… Той тежко преживя вестта, че Картофа и Богата са се гаврили със съпругата му. Една вечер снаха ми преживяла страшни мъки, но стискала зъби, за да не сторят нещо на детето, спящо в съседната стая.

Борислав не се помири с изнасилването, но не е мислел да убива. Когато го видях за последен път, той отиваше при жена си и при тъста си, правеше планове за работа за строежа на новия им апартамент…


Излезе към седем и половина и не се върна.


След като го арестуваха, майката на Богата ме пресрещна на улицата, където живея, и ми каза: „Пари имам, пари ще дам! Където и да е синът ти, ще го намеря и ще го убия!“


„Откъде имаш пари бе, Недялке? “ – я попитах. Знаем се от млади. И тя – разведена като мен. Синът й лежа седем години в затвора за кражби и изнасилване. Като излезе, изведнъж забогатяха – отвориха барче и магазин за видеокасети, купиха къща и апартамент…


„Откъде имам пари, не е важно – рече ми – Но ще ги дам, та и синът ти да не е жив.“


Затова съм убедена, но не зная как да го докажа: синът ми беше убит от наемни убийци, наети от майката на Богата Недялка, от брат му Веселин и от вдовицата на Картофа Нели. Убийството е станало със съучастието на хора от затвора, които са получили хонорар за това.


Официалната версия е, че Борислав и затворникът Митко Узунов занесли повреден телевизор в киносалона, където Узунов да го ремонтира. Узунов бил извикан уж по спешност, а синът ми останал сам. Според Узунов той поискал да свали абажур и да го занесе в килията. Качил се бил на стол и паднал, ударен от ток…


Можех да повярвам на това, ако синът ми не беше умрял два часа след последното ни свиждане. Тогава той каза: „Изглежда, съм объркал сметките на някои хора, без да знам, а други съм улеснил.“


По-рано Борислав ми писа от затвора: „Имам сведения, че Картофа и Богата имат връзка с убийството на Деян Добрев, и това е причина да замесват със смъртта на Добрев и мен.“


Самият той няма нищо общо с Добрев, не е вярно, че е бил нает да очисти Картофа и Богата, които са заподозрени в убийството на тоя милионер.


Когато след трагедията повдигнах със санитаря трупа на Борислав, видях: дясното ухо и тилът му бяха сини. Двете плешки също бяха посинели, по гърба имаше следи от удар с палка или въже. На гръбначния стълб зееха три отворени кървящи рани, до опашната кост – две затворени кафяво- червени рани. По двете ръце върху двата средни пръста имаше реотанови отпечатъци.


Тези белези от насилие не са отразени нито в смъртния акт, нито в експертизата от аутопсията.


Погребах сина си втори път, след като издействах ексхумация на 40-ия ден от смъртта му. Дотогава все сънувах, че се връща, но се простих с него завинаги, когато го извадиха от гроба и нарязаха пред очите ми кожата му на ивици. Издържах да не припадна от гледката, понеже виждах, че се потвърждават твърденията ми за насилствена смърт. Синините се виждаха ясно. Но спецовете се направиха на слепци.


На 60-ия ден от смъртта му написах на некролога:


„Прости ми, сине, дето не се сетих да те браня от мафиотите, завладели затвора, а разчитах на правосъдие. „


Той също разчиташе на правосъдие.


Веднъж го попитах: „Защо бе, майко, признаваш всичко?“


„Не мога да лъжа, майко – рече, – така си ме възпитала. Признах как ги убих и защо ги убих тези злодеи. Всички ги познават, ще бъдат снизходителни към мен. Ще излежа присъдата си в затвора и ще се върна при вас.“


Научих го да бъде честен, но сгреших. И той се сблъска с подкупността на магистратите преди смъртта си. „Началникът на следствието Костадинов беше на заплата при Тодор “ – писа ми той от затвора, а на свиждането каза:


,,Педагогиката ти, майко, е неприложима в живота. „/ Януари, 1998 г. София/

3 сандъка с бетонирани трупове изплуваха от Дунав, мистерията с 8 милиона марки продължава!

Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат, разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с простреляна в бедрото рана


През нощта на 4 срещу 5 декември 1998 г. Андрей Ковачевич, син на Владимир Ковачевич-Треф от първия му брак, е ограбил фирмата на баща си, който е бил убит година по-рано пред "Сава център" в Белград. От сейфа на фирмата "Треф рент-а-кар" той е отнесъл близо осем милиона германски марки, пише kurir.rs.


След убийството фирмата е била управлявана от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич (който на 10 декември 2025 г. е прострелян в кафенето си във Врачар, Белград) и втора съпруга на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил завещание, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на първенство.


Андрей, недоволен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил почти нищо), заедно с двама приятели – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят план да откраднат парите от агенцията "Треф рент-а-кар".За акцията те уж са използвали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и е знаела единствена шифъра на сейфа.


Ковачевич е влязъл необезпокояван в помещенията на агенцията, тъй като познавал лично охранителя Братислав Дачич, когото, според тогавашните медии, хладнокръвно е убил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, тъй като наскоро се е оженил, а съпругата му е била в шестия месец на бременността.


С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била хладнокръвно убита.


Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат. Разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото. Дежурният полицай подава сигнал, че той дава неясни обяснения за травмата си, след което младежът е отведен за разпит.


След продължителен разпит, около полунощ младежът признава, че се казва Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като съобщава и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, докато са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.


Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил пистолета си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче случайно се е самозадействало и го е ранило в крака.


Така той е бил принуден да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на престъплението започва да се разплита. Скоро след това е арестуван и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по настояване на майка си Весна.


При тях обаче не са намерени всички пари. Андрей по-късно е осъден на максимално наказание от десет години затвор за непълнолетни, но загива на 3 септември 2006 г. при ужасна катастрофа с мотор. Александър Костадинович е осъден на 15 години затвор.


Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, така и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които никога не са намерени. Гаврилович не изчезва сам – с него бягат баща му (който е бил комарджия) и един приятел.


Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 г., на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, местни момчета откриват сандъци с трупове.


Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил грубо скован, без капак, и е миришел ужасно. Вътре рибари установяват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.

Десет метра по-нагоре по течението е намерен втори, почти идентичен сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.


Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било възможно да бъдат идентифицирани.


Проведени са анализи, но поради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, тъй като ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален етап.


И до днес остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват само предположения, че може да има връзка с кървавия обир, за който две невинни жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград./БЛИЦ/


Тя открива огън в претъпкана съдебна зала и постига целта си – застрелва на място убиецът на 7-годишната й дъщеря

 Веднага след инцидента те прави уличаващо я изявление

През март 1981 г. Мариане Бахмайер открива огън в претъпкана съдебна зала и постига целта си – заличава Клаус Грабовски от лицето на земята. Той е убиецът на 7-годишната й дъщеря. 


Повече от 40 години този случай се помни и обсъжда: 


Оправдано ли е отмъщението на почернената майка? Германската информационна агенция NDR го определя като „най-фрапантният случай на линч в следвоенна Германия“.


Преди да се стигне до трагичния завършек, Мариане Бахмайер е самотна майка и успешен предприемач. Собственик е на кръчма в Любек (град в тогавашна Западна Германия). Тя живее с третото си дете Анна. Двете й по-големи са били дадени за осиновяване. Анна е описвана като щастливо дете, но на 5 май 1980 г. се случва трагедия: тя е намерена мъртва.


Както се оказва по-късно, в онзи съдбоносен ден седемгодишното момиче пропуска училище след спор с майка си и по неведоми пътища се озовава в ръцете на 35-годишен съсед, местен месар на име Клаус Грабовски, който вече има криминално досие за блудство с дете. По-късно той скрива тялото й в кашон и я захвърля в близкия канал.


Грабовски е арестуван същата вечер, по сигнал на годеницата му. Мъжът признава за престъплението, но отрича да е малтретирал детето. Той убеждавал следователите, че се е отървал от Анна, след като тя се е опитала да го изнудва. Според него Анна се опитала да го съблазни и заплашила, че ще каже на майка си, че той я тормози, ако не й даде пари. Той повтаря своята версия и в съдебната зала.


„Майката на отмъщението“


Адвокатите на Грабовски твърдят, че действията му са предизвикани от хормонален дисбаланс в резултат на хормонална терапия, на която бил подложен, след като сам се подложил на вазектомия. По това време в Германия престъпници, извършвали блудства с деца, често са били подлагани на тази процедура, за да се предотврати рецидив на зверствата им. В този случай обаче стерилизацията не помогнала.


На третия ден от процеса в Окръжния съд в Любек Мариан вади от чантата си пистолет Beretta калибър 22 и натиска спусъка осем пъти. Шест изстрела уцелват Грабовски. Той умира още в съдебната зала.


Свидетели твърдят, че веднага след инцидента Бахмайер прави уличаващо я изявление, че е искала да убие подсъдимия и го нарекла свиня. Скоро съсипаната майка се озовава на съд за отмъщението си...


Възмездие за престъпление

Немското седмично списание Stern публикува поредица от статии за живота на Бахмайер. Тя е била самотна майка с тежък живот. Жената продава биографията си за приблизително 160 000 долара, за да покрие съдебните разходи по време на процеса. Публикациите за Мариане получават огромен отзвук от читателите. Дали тя е обезумяла майка, която просто е искала да отмъсти за детето си, или простъпката й е престъпление, което не бива да бъде оправдано? Мнозина едновременно й съчувстват и осъждат действията й.


В крайна сметка съдът признава Бахмайер за виновна в предумишлено убийство и я осъжда на шест години затвор.


През юни 1985 г. Мариане Бахмайер е освободена, след като е излежала само половината от присъдата си. Тя се мести в Нигерия, където се омъжва и остава там до 90-те години. След известно време се развежда със съпруга си и се преселва в Сицилия. После е диагностицирана с рак и се връща във вече обединена Германия. Умира на 17 септември 1996 г. на 46 години. Тя е погребана до дъщеря си Анна.

Ексбарета екзекутира Голямата Рижа. Оправдават го, но след 6 години намира мъртъв сина си


На 20 септември 2009 г. в Бургас идва есента. Още има туристи, но градът вече е спокоен, лятната суетня е отминала. В квартал “Меден рудник” – аналог на многохилядната софийска “спалня” квартал “Люлин”, около обяд малко хора се мяркат по улиците, автомобили преминават отвреме-навреме. Никой дори не може и да си помисли, че засичане на кръстовище ще доведе до бой, стрелба и смърт, припомня Труд.


Малко след 13 ч на кръстовище се засичат мотоциклетът на бившата барета от Отряда за борба с тероризма Петко Лисичков и “Ауди”-то на боксьора Калоян Стоянчов – Голямата Рижа. Той има и брат, по прякор Малката Рижа. В автомобила с него е и Тодор Андонов, с когото до обед ходили в “Меден рудник” да помагат на майката на техен приятел да разчиства боклуци.


При засечката няма удар, но спрели и колата, и моторът. Калоян и Тодор излизат да накажат моториста. Тръгват към Петко с крясъци, той вади палка, за да ги посрещне. Започва бой, при който нападателите изтръгват палката от ръцете му, започват да го удрят с нея. Рижата вади и нож. Лисичков тогава посяга към законния си пистолет, насочва го към него и стреля. Един от куршумите попада в главата на Калоян, два – в гърдите. Голямата Рижа издъхва след няколко минути.



Опасността за бившия командос обаче не е отминала. Тодор бяга до няколко блока наблизо в квартала и вика на помощ приятели, които пристигат минута след дошлия на място полицейски патрул. Когато вижда бившите си колеги, Лисичков вдига ръце и доброволно им предава пистолета си. Взема платнище от мотоциклета си и завива трупа. Срещу него и патрулката обаче се нахвърлят приятелите на Рижата – Атанас Парушев и Мануел Стоев. Последният по-късно ще получи обвинение за заплахи към Лисичков, тъй като е размахвал срещу него мачете и нож. За подкрепление униформените викат полицаи от спецзвеното за задържане към Регионалната дирекция на МВР.


Приятелите на Рижата са арестувани и откарани в ареста, където е задържан и Петко. Той обаче остава в килията само 72 часа. Съдът го пуска с мярка “домашен арест”, променена по-късно на “парична гаранция” от 1000 лв.


Първото обвинение, което прокуратурата повдига на Лисичков, е за убийство в състояние на афект. По време на разследването тази квалификация се променя в убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Експерти обаче установяват, че командосът е бил под силен стрес и страх за живота си.


Адвокатите на Стоянчови още в началото на процеса пледират за преквалификация на обвинението в умишлено убийство. Тодор Андонов, другият участник в схватката, твърди, че видял как Лисичков се е надвесил над вече простреляния Калоян и натиснал спусъка още веднъж. Тези показания не се подкрепят от доказателствата по делото.


Година след убийството – през септември 2010 г., магистратите обявяват решението си – условна присъда от 18 месеца с 4 години изпитателен срок. Половин година по късно Апелативният съд я потвърждава. И двете страни обаче не са доволни и внасят жалби във ВКС. Цели 9 години след убийството върховните магистрати отсичат – Петко Лисичков не е виновен. Те са съгласни, че неизбежната отбрана е била превишена, но приемат, че това е станало от уплах – заключение на експерти, което не е прието от бургаските им колеги.


“За първите 2 инстанции е безспорно, че Лисичков е могъл да избегне нападението по друг начин, без да се стига до смъртта на Стоянчов. Но те не са посочили какъв е този начин – да изтръгне палката или ножа, да простреля Стоянчов в неуязвимо за живота място, да стреля по него само веднъж, да се остави да бъде бит и след това да отвърне на нападателя си”, пише в мотивите за решението на ВКС. Посочва се и че по-долните инстанции са пропуснали факта, че жертвата е била под въздействието на наркотици. Върховните магистрати обаче оставят размера на кръвнината, която Окръжният и Апелативният съд в Бургас са постановили – 40 000 лв., въпреки че бащата на жертвата – Слави Стоянчов, е поискал половин милион.


Името на боксьора Калоян Стоянчов се свърза със силови групировки в Бургас, с рекет и с още два кървави инцидента. Голямата Рижа беше намушкан с нож при свада в дискотека “Мания” в Слънчев бряг, а след това бе ранен при бой пред интерхотел “България” в Бургас.


Спецполицаят служил и в Чуждестранния легион


Петко Лисичков е завършил спортното училище в Бургас и два пъти е бил републикански шампион по борба за юноши. Той служи като барета в СОБТ, но напуска поделението през 1994 г., като започва работа в охранителна фирма. Известно време е бил гард и в столичната дискотека “Ялта”. В Бургас се говори, че няколко години е прекарал и във Чуждестранния легион.


След убийството на Рижата се мести да живее в София. През 2015 г. погребва сина си. Момчето е намерено мъртво в квартирата на баща си в София. Тогава е само на 21 години посегнало към законния пистолет на татко си, доближил го е до слепоочието си и натиснал спусъка. Така и не се изясниха причините за фаталното решение.


След няколко години ексбаретата се завръща в родния си град. Той получава пълна подкрепа не само от съгражданите си, но и от цяла България, където се събират 40 000 подписа в него защита по време на делото.

Източник:flagman.bg

Като от филм на ужасите! „Туристи снайперисти“ са убивали хора в Сараево за забавление


Повече от три десетилетия след обсадата на Сараево италиански прокурори започнаха разследване, което може да хвърли светлина върху един от най-мрачните и неизследвани аспекти на войната в Босна , продължила от 1992 до 1995 година – така наречените „хоби снайперисти“. Това са чужденци, които явно са плащали, за да се забавляват, стреляйки със снайпери по цивилни хора в града, обсаден от сили на босненските сърби 


„Туристи снайперисти“

Разследването срещу предполагаемите снайперисти е започнато след сигнал от италианския журналист и писател Ецио Гавацени, който е предоставил на прокуратурата в Милано документи и свидетелски показания от дългогодишни проучвания. В интервю за изданието N1 Гавацени обяснява, че изходна точка за работата му е бил документалният филм „Сараево Сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич , излязъл през 2022 година.


Засега разследването е срещу неизвестни лица, но прокуратура в Италия може скоро да установи конкретни имена. „Имах контакти с лица, сред които и член на босненските тайни служби по време на обсадата на Сараево, които разказваха за групи италиански „туристи снайперисти“, които са идвали в планините около Сараево, за да стрелят по цивилни“, казва Гавацени.


Прокуратурата в Милано е възложила разследването на ROS – специална единица на карабинерите, известна с работата си по сложни международни случаи. Италия е първата страна, която е започнала съдебно разследване срещу така наречените „хоби снайперисти“.


Свидетелствата на бивш служител на тайните служби

Един Субашич, бивш офицер от разузнавателната служба на босненската армия, разказва във филма „Сараево Сафари“ за разпита на пленен сърбин през 1993 година, който е потвърдил, че е имало чуждестранни „туристи снайперисти“: „Плененият, 20-годишен младеж от сръбския град Парачин, заяви, че е дошъл в Босна с група доброволци по покана на (ултранационалистическата, бел. ред.) Сръбска радикална партия“.


По време на нощното пътуване през контролираната от Сърбия територия сърбинът забелязал в автобуса петима чужденци, които явно имали специален статут и били особено добре оборудвани. Трима от тях били италианци, единият от Милано, а другите двама не разкрили произхода си, разказва Субашич. „Тези мъже не са били платени да се бият, а са си плащали, за да стрелят по цивилни – като на сафари, само че мишената са били хора.“


Пред босненския телевизионен канал FTV Субашич казва още, че по време на войната е събирал информация за италианци, участвали в обстрела на Сараево със снайпери. „Бяха разкрити имената на някои от извършителите, а по-нататъшни разследвания биха могли да хвърлят светлина и върху това как са били организирани пътуванията, заплащането и завръщането на тези хора“, казва Субашич. FTV твърди също така, че е съществувала „специална ценова листа“, като цената е зависела от това дали мишената е била „мъж, жена, бременна или дете“.


Споменът на оцелелите

„Уикенд четници“: така жителите на Сараево наричаха сърбите, които се присъединяваха към сръбските позиции само в съботните и неделните дни – по аналогия с името на сръбските националисти, които се сражаваха по време на войните в Югославия.


Джемил Ходжич е бил на десет години, когато през 1993 г. неговият 16-годишен брат Амел е бил покосен от снайпер. Днес Ходжич ръководи фотопроекта „Sniper Alley“ , в който разказва за живота под обсада.


„Знаем за наемници и доброволци от Русия и Гърция, както и от сръбската диаспора“, казва Ходжич в интервю за ДВ. „Германският фотожурналист Петер Кулман разказва, че е срещал сърби, които идвали от Германия за уикендите, за да бранели страната си, както твърдели самите те. Идвали в петък след работа и се връщали обратно късно в неделя, за да се явят отново на работа в понеделник, разказва Ходжич.


Не е известно дали тези хора са плащали или са били платени, но дейността им оставя кървави следи по улиците на Сараево, казва още Ходжич. По време на обсадата на Сараево загинаха над 11 000 души, сред които 1601 деца. Войната в Босна отне живота на над 100 000 души.


„Почти всички жертви са били цивилни“

Анализите за броя на цивилните жертви са показали, че снайперистите в Сараево са убили между 300 и 350 души. „Почти всички жертви са били цивилни“, казва за ДВ директорът на Центъра за изследвания и документация в Сараево Мирсад Токача.


Макар да няма точни данни за броя на „туристите снайперисти“, участието на чуждестранни наемници във въоръжените сили на босненските сърби е добре документирано. „В нашата база данни фигурират около 300 души от Гърция, Русия, Украйна и други страни, които са се сражавали в сръбската армия“, посочва Токача.


Сегашните италиански разследвания срещу „хоби снайперистите“ могат да доведат до първите съдебни процеси срещу европейски граждани, които са участвали във военни престъпления извън официалните военни йерархии, но с подкрепата или знанието на една от воюващите страни. DW

Новогодишният ад в „Къщата на ужасите“: Историята на масовото убийство, което потресе България


В края на 2017 г. и първите часове на 2018 г. България беше потресена от жестоко престъпление, което незабавно влезе в криминалната хроника като един от най-хладнокръвните актове на насилие в новата ни история. Зловещата драма се разигра в къща на улица „Лозянски дол“ 5 в Нови Искър, превърнала се за една нощ в „Къщата на ужасите“. Шест души от едно семейство бяха брутално убити, а мотивите и дългогодишното бездействие на властите повдигат сериозни въпроси.


Трагедията: Пет трупа в къщата, шести – в кладенеца


Жертвите са открити на 2 януари 2018 г., след като братът на Неделчо Юнаков алармира полицията заради мълчанието на телефоните им. Пристигналите служители заварват ужасяваща гледка: пет трупа на два етажа в къщата – 41-годишният Неделчо Юнаков, 20-годишният му син Георги, 16-годишната доведена дъщеря Нанси, нейният 18-годишен приятел Боби Иванов и бабата на момичето.


Убийствата са извършени в новогодишната нощ, 31 декември 2017 г., но остават незабелязани близо две денонощия. Съседите не чуват нищо, защото изстрелите са заглушени от новогодишните фойерверки и саморъчно направен заглушител, използван от килъра.Първоначално за изчезнала е обявена съпругата на Неделчо и майка на Нанси – Кети Кюхова. Подозренията, че тя е замесена, се разсейват на следващия ден, когато тялото ѝ е открито в кладенец край Нови Искър.


Хронологията на новогодишния ад


Разследването установява, че Кети е била първата жертва. Около 19:30 ч. на 31 декември 2017 г. тя излиза да разходи кучето. Бившият ѝ любовник Росен Ангелов, известен с прякора си „Горския“, я дебнел и я убива. Патоанатомите потвърждават, че тя е убита първа.


Час по-късно, след 23:00 ч., Ангелов влиза в къщата и хладнокръвно застрелва петимата останали с по няколко куршума. Последна е убита бабата на горния етаж. След касапницата Ангелов натоварва тялото на Кети на нейния джип, изхвърля го в кладенеца и зарязва колата наблизо, след като се опитва да изтрие отпечатъците си.


Мотивът: Раздяла и финансова обсебеност


Полицията посочва два основни мотива за престъплението – емоционален и финансов. Кети Кюхова е прекъснала връзката с Росен Ангелов дни преди трагедията, осъзнавайки, че той иска ключове и достъп до алармените системи на домовете на заможни клиенти, които тя е обслужвала. Според разследващите, Ангелов е избил цялото семейство, за да заличи потенциалните свидетели.


Убиецът: Росен Ангелов – девет години в бягство


Ден след откриването на труповете полицията насочва подозренията към Ангелов. Описван като „вълк единак“, физически подготвен и лукав, той е бил дългогодишен беглец от правосъдието.


Неговата криминална кариера започва през 1994 г. – осъждан е за търговия с валута и по-късно за блудство с деца. Ангелов е успявал да се укрива цели 9 години, живеейки активно, включително в района на Нови Искър, докато е бил издирван.Голямото издирване започва незабавно с коли на жандармерията, бронирана техника и хеликоптер. Два дни след като е обявен за издирване, Ангелов е намерен мъртъв в изоставена вила край с. Луково, след като извършва самоубийство с пистолета, с който е извършил убийствата.


Злокобната тишина и виртуалният живот


Днес „Къщата на ужасите“ тъне в тишина, а съседите избягват района. Странна подробност е, че профилите на Неделчо и Кети във Facebook остават активни, докато тези на децата са изтрити или деактивирани. Профилът на Боби Иванов е превърнат в мемориален с посланието: „Надяваме се, че хората, които обичат Боби, ще намерят утеха в посещаването на профила му, за да помнят и празнуват живота му.“


Трагедията в Нови Искър остава незаличима следа от кръв и въпроси за пропуските на системата, която позволи на един опасен престъпник да остане на свобода почти десет години и да извърши едно от най-зверските масови убийства в България.

Как през 1971 г. една незаконна радиостанция отприщи смърт, обир и бягство от България на висш началник в МВР

Перник, 1971 година. Млад и амбициозен милиционер засича незаконна радиостанция, която излъчва от блока на тогавашния шеф на МВР. Впоследствие милиционерът "се самоубива". Месец по-късно е убит главният касиер на ГУМ-а, а междувременно МВР началникът офейква в чужбина с парите и никога не се завръща.

В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век България живее в особен ритъм – тоталитарна държава на реда, дисциплината и строгата йерархия, която зад фасадата си пази множество неизказани истории. Перник по това време е град, в който тежката индустрия измъчва белите дробове, но ражда силни характери. Град на работници, които вечер в домовете си или навън разказват истории, оглеждайки се инстинктивно преди да заговорят. Именно в такава атмосфера се развива една от най-обсъжданите и до днес криминални легенди на пернишкото минало – история, която обединява незаконна радиостанция, странна смърт, неизяснен обир и бягство, което и досега поражда въпроси.


Годината е 1971-ва. В районното управление на Перник работи млад милиционер – едва на 24 години, тих, дисциплиниран, амбициозен. Службата му върви добре, колегите го уважават, а началниците му го смятат за примерен служител. Понякога остава след работа да учи – записал е да следва висше задочно и мечтае за кариера в системата. Животът му върви по план, без да дава каквито и да е поводи на околните да създават опасни теми за клюки.


Една вечер по време на рутинна проверка той засича незаконна радиостанция. Честота, която не фигурира в никакви служебни списъци. Силен, чист сигнал, идващ не от покрайнините, а от блок в централната част на града. Източникът води към жилищната кооперация, в който живее тогавашният шеф на МВР другарят Свръдлев – човек, чието име по онова време се споменава с респект и страх.



Младият милиционер не се поколебава и прави това, което правилникът повелява: – пише докладна. Не шуми, не пита, не търси сензация. Просто описва това, което е открил. За него това е просто част от работата – видял е нарушение, изпълнил е задължение. Около него колегите усещат напрежението, но никой не си позволява да коментира. В онези години дисциплината е желязна, а въпросите – ограничени до строго необходимите. Но онези, които познават невидимите хищници в системата, твърдят, че именно това е била грешката му.


Няколко дни по-късно младият мъж е намерен мъртъв в тоалетната на районното управление. Официалната версия е кратка и рутинна: самоубийство със служебното оръжие. Без предсмъртно писмо, без необичайно поведение преди това, без сянка на лични проблеми. Докладът е кратък, заключението – неудобно бързо, а колегите му – мълчаливи.


Семейството му отказва да повярва. Според тях синът им е бил спокоен, уравновесен, изпълнен с бъдещи планове и амбиции. Нито финансови проблеми, нито любовна драма, нито какъвто и да е личен срив. Дори приятелите му твърдят, че в последните дни е звучал оптимистично – говорил е за предстоящи изпити и възможно повишение.


В отчаянието си те търсят помощ от Ванга. По разказите им тя заявява, че младежът „нямал никакъв повод“ да посегне на живота си. Но в онези години подобни думи не отварят врати – напротив, затварят ги още по-силно. Случаят остава записан като самоубийство и бавно потъва в праха на забвението.



Месец по-късно Перник отново е разтърсен. Зимата е сурова, градът – обвит в смог, а работниците – в умора. В един студен зимен ден главният касиер на ГУМ е нападнат и застрелян. Парите изчезват, извършителят – също. Убийството е хладнокръвно и извършено така, сякаш човекът е познавал отлично навиците, маршрута и работата на жертвата.


Още същия ден в града тръгва слух. Неофициален, но упорит. Сочи към човек, чието име вече се е появявало преди това – МВР началникът, в чийто блок е засечена онази незаконна радиостанция. Хората го описват като строг, властен, амбициозен човек, който винаги знае как да действа във всяка ситуация. Някои от по-възрастните перничани твърдят, че той често е имал необясними за онова време странични интереси – техники, радиостанции, апаратура, която не всеки може да се сдобие по това време.


Когато след първите проверки започват да се задават неудобни въпроси, другарят Свръдлев изчезва. Не временно, а завинаги – забягва в чужбина и повече не се връща.


От този момент нататък историята се усложнява. Нищо официално не е доказано, но градската памет свързва трите събития като перли на една и съща нишка: радиостанцията, смъртта на младия милиционер и обира на ГУМ.


Появяват се различни версии. Една от най-разпространените твърди, че незаконният предавател е бил използван за комуникация с лица извън страната – схема, опасна и строго преследвана в онова време. Други предполагат, че предавателят е бил част от дръзка система за координация на незаконни финансови операции, а младежът – случайна жертва, попаднала в пресечната точка на нечии интереси.



Някои висши МВР служители от онези години неофициално признават, че случаят винаги им е изглеждал съмнителен. Спомнят си, че младият милиционер е бил познат като „твърде праволинеен“ – човек, който не би си затворил очите, дори когато така е по-разумно. И че точно това го е погубило.


Така постепенно историята се превръща в легенда. Не защото е измислена, а защото никога не е изцяло осветена. Документите мълчат. Участвалите лица – също. Но перничани помнят. Помнят онова странно самоубийство. Помнят радиосигнала. Помнят, че целият град е говорил за бягството на другаря Свръдлев в чужбина.


За едни това е просто градска криминална история. За други – предупреждение, че понякога най-опасната грешка е да бъдеш честен в неподходящотовреме. А за трети – болезнен пример за това как истината понякога не умира, а просто чака десетилетия, докато някой отново се осмели да я потърси.

Криптомилионер и съпругата му са открити разчленени в пустиня в ОАЕ

Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“

Руският криптомилионер Роман Новак и съпругата му Анна, които изчезнаха преди около месец в Обединените арабски емирства, са били открити разчленени и заровени в пустинята, предаде Metro. 


Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“ край езерото в планинския курорт Хата в Дубай.


По-късно става ясно, че двойката е била отвлечена, а похитителите са поискали голям откуп в криптовалута, който обаче не е бил платен.


Телата им са открити в пустинята почти месец след убийството.


Роднини в Русия вдигат тревога пред местните власти и до момента трима заподозрени са задържани в Санкт Петербург, както и в Ставрополския и Краснодарския край.


Обвинени са руските граждани Константин Шахт – бивш полицейски служител, Юрий Шаръпов и Владимир Далекин. Тримата са с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до 28 декември.


Според информация от правоохранителните органи Роман и Анна, които често показваха охолния си живот с бързи коли и частни самолети в Дубай в социалните мрежи, са били изнудвани за криптовалута.


Сред познатите на двойката са и милиардерът собственик на социалната мрежа Telegram – Павел Дуров.


Светлана Петренко от Следствения комитет на Русия заяви: „Разследването установи, че убийците са имали съучастници, които са помогнали за организирането на отвличането. Те са наемали автомобили и помещения, където жертвите са били държани насила. След убийството извършителите са се отървали от ножовете и личните вещи на жертвите, оставяйки ги в различни емирства.“


Предполага се, че след престъплението заподозрените са се върнали в Русия.Роман и Анна имат непълнолетни деца, които сега остават сираци.


Според Следствения комитет двамата е трябвало да се срещнат с неустановени инвеститори в Хата. Личният им шофьор ги закарал до паркинг край езерото, откъдето били прехвърлени в друг автомобил и потеглили към срещата. След това връзката с тях е била загубена.


По това време Роман изпраща съобщения до свои познати, в които пише, че е „заседнал в планините на границата с Оман“ и че спешно се нуждае от 200 000 долара.


Телефоните на двойката са били проследявани в продължение на дни в района на Хата, след което сигналът им се появява в Оман и Кейптаун, където изчезва напълно в началото на миналия месец.


Русия и Обединените арабски емирства работят съвместно по разследването на двойното убийство.


По времето, когато Роман изчезва, срещу него тече разследване за кражба на над 380 милиона британски лири от криптоинвеститори под претекст за бизнес развитие. Сред предполагаемите пострадали са бизнесмени от Китай и страни от Близкия изток.

Източник:metro

Престъпник с душа на артист

Иво Карамански е може би най-обаятелната и противоречива фигура, която се появява в бурните години на Прехода. Наричан „Кръстникът на българската мафия“, той съчетава в себе си качества, които рядко се срещат заедно — спортист, артист, философ, бохем, престъпник и мечтател. 

Убит е нелепо през декември 1998 г., но митът около него продължава да живее, защото зад името му стои повече от поредица престъпления и скандали — стои човек с необикновен ум, талант и харизма, който сякаш е роден за легенда.


Роден е на 29 ноември 1959 година. Майка му умира трагично, когато е едва на четири години, а баща му го отглежда сам. Още като дете Иво проявява непокорен дух, но и удивителна памет и интелект. Завършва спортното училище „Чавдар“, където треньорите бързо разбират, че момчето има железна воля и физическа издръжливост. Посвещава младостта си на гребането и скоро става републикански, а после и балкански шампион по кану-каяк. Състезава се за „Левски“, а дисциплината, упоритостта и желязната му форма го превръщат в надежда за националния отбор. През 1984 година обаче е изключен от него заради „лоша дисциплина“ — всъщност заради бунтовния му нрав и нежеланието да се подчинява сляпо на треньори и партийни функционери. От този момент нататък животът му се пречупва — не се вписва в системата, а тя няма какво да му предложи освен скука.

По онова време Карамански вече е известен сред приятелите си с невероятната си обща култура. Обича да чете — от Достоевски и Булгаков до Маркес и Ерих Фром. Цитира изречения наизуст, говори за съдбата, човешката свобода и властта, която покварява. Говори руски и испански, а по-късно учи и малко английски. Често обича да се шегува, че „ако беше роден на друго място, щеше да е професор по философия, а не крал на подземния свят“.


След като спортната му кариера приключва, започва да пътува. Работи по пристанища, замесва се във валутни операции и търговия с антики. През 1986 година е осъден условно за валутни измами, фалшифициране на долари и кражба на старинни предмети, но никога не влиза в затвора. Следователи по-късно ще твърдят, че е изключително интелигентен, комбинативен и притежава хладен ум — човек, който лесно надхитря и полицаи, и престъпници. Твърди се дори, че в края на 80-те години милицията го използва като информатор, защото познава добре валутния пазар и света на спекулантите.


След 1989 година, когато държавата се срива и старите правила изчезват, Карамански е вече готов за новата епоха. През 1990 е арестуван в Прага заради трафик на крадени коли от Западна Европа, но делото срещу него е прекратено. След освобождаването си решава, че България му е тясна и заминава за Колумбия — страната, която тогава е световният център на наркотиците. Там, по собствени думи, се опитва да се свърже с хората на Пабло Ескобар, когото смята за „гений на организацията“. Женен е за колумбийка — Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, но сам признава, че бракът е фиктивен и има по-скоро бизнес характер. От престоя си в Южна Америка научава испански и усвоява много от „правилата“ на латинските наркокартели, които по-късно се опитва да приложи в България.

Когато се връща, е различен човек — говори с увереност, носи се с класа, а с него неотлъчно върви чернокожият му бодигард Кингсли, облечен винаги в червена ливрея. Във вилата си в „Бояна“ държи сърни, мечка и соколи. Впечатлява всички с чар, чувство за хумор и дълбока мисъл. Обича да спори, да цитира философи, да рецитира стихове и да свири на китара. Има изтънчен вкус към изкуството, събира картини, посещава театри и спонсорира постановки. Дори създава собствена продуцентска фирма, която финансира спектакли и музикални събития.


Срещата му с певицата Грета Ганчева се оказва съдбоносна — двамата записват дуета „Мъжки размисли“ по текст на Мишо Белчев. Карамански пее изненадващо добре, а песента се превръща в негово мото. В зала 1 на НДК правят концерт, който препълва залата, а по-късно на погребението му именно тази песен ще звучи като прощален знак. Грета Ганчева го описва като човек с необикновено чувство за справедливост и щедрост, който не е можел да търпи бездушие.

В същото време около него се изгражда и мрежата от хора, които го следват като шеф — борци, бивши полицаи, търговци и предприемачи. През 1993 година Карамански вече е в открита война с други групировки, включително със СИК и ВИС, но не позволява никой да го командва. За разлика от типичните мутри на 90-те, той никога не носи анцуг, а костюм, винаги е избръснат, с парфюм и с цигара в ръка. В очите на мнозина е едновременно джентълмен и убиец, човек, който говори за Шекспир и Библията, но държи пистолет в джоба си.


През 1994 година е арестуван по обвинение в грабеж в казино „Бедни-богати“. Прекарва 16 месеца в следствения арест, където живее като бос от филм — има мобифон, достъп до храна и дори възможност да излиза вечер. Оттам се кандидатира за депутат, пише открити писма, в които атакува „Мултигруп“ и обвинява властта в корупция. „Ако ме убият, ще лишат народа от един измислен, но симпатичен образ на мафията“, казва тогава. Заявява, че иска да влезе в парламента, за да „покаже на народа какво представлява истинската власт“, но регистрацията му е анулирана. Въпреки това политическите му амбиции не стихват — мечтае да създаде собствено движение, което да обедини „силните и честни мъже на България“.


След освобождаването си Карамански се опитва да се легализира. Основава над 20 фирми, търгува с всичко — от валута и горива до дини и моруна. Основава застрахователната компания „Корона Инс“, но лицензът и е отнет. Започва производство на кетчуп за износ в Израел, мечтае да създаде собствена линия храни. Купува язовир, където развъжда риба, и обмисля проект за модерно сметище. Въпреки това сянката на миналото не го напуска.



В личния си живот Карамански е също толкова страстен, колкото и в бизнеса. От първия си брак с Галя Лукановска има три дъщери — Ралица, Деси и Александра. По-късно има връзка с гимнастичката Нели Атанасова, от която се ражда син, когото обожава. За него казва: „Това е втората атомна бомба на България.“ Обича живота, жените, децата и животните. „Добрите момчета отиват в рая, лошите – където си искат“, е една от любимите му фрази.


Смъртта му идва неочаквано и почти гротескно. На 20 декември 1998 г. Карамански е на купон в къща в „Симеоново“. Сред гостите са неговият приятел Георги Чочов – Лестъра, шофьорът му Драгомир Драгнев, детективът Марин Маринов и нов познат – Стефан Въжарски. След много алкохол избухва скандал, Въжарски взема пистолет и го застрелва с два куршума в главата. Убива и шофьора му, ранява другите двама. По-късно твърди, че Карамански го е измъчвал, но съдът не му вярва. Получава доживотна присъда.


Когато ковчегът му напуска църквата, над хилядно множество звучи песента „Мъжки размисли“. Приятели, артисти и спортисти плачат. Някой шепне, че Иво е бил „престъпник с душа на артист“. Друг го нарича философ, трети – дявол с усмивка. Всъщност той беше всичко това наведнъж – човек, който търсеше смисъл в хаоса, който не умееше да живее спокойно и който накрая заплати цената на собствения си мит.


И днес, десетилетия по-късно, името му се споменава с особено вълнение. Карамански не беше просто поредният бос от 90-те. Той беше отражение на една епоха, в която силата, умът и амбицията можеха да издигнат човек до върха – и да го погубят в следващия миг. Самият той го предвиди: „С живота бях на ти, но той със мен не беше.“

Абонамент за: Коментари (Atom)

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Бгспомен