Показват се публикациите с етикет Пловдив. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пловдив. Показване на всички публикации
Голяма част от пловдивчани все още помнят времето, в което Панаирът буквално се е пръскал по шевовете и то на всяко едно изложение. Панаирните дни бяха събитието на годината не само под тепетата, но и в цялата държава. Малцина, обаче помнят палатата „СССР”, лодките в езерото, павилиона на Евлоги Георгиев, посещенията на Тодор Живков и неговите плакати разлепени по различните палати. Поради тази причина сме събрали и няколко снимки, които ще върнат спомените на едни, а други ще научат съвсем нови неща за място, което си мислят, че познават.

Историята на Панаира започва още през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото обаче е различно.Началото на Панаира се поставя в Цар-Симеоновта градина, като през времето за панаирни палати са се ползвали много от сградите в града като например Търговската гимназия.  Там се е открило изложението на мострения панаир през 1935 година, като за това е пристигнал и Цар Борис III. Днешната гимназия по дървообработване също е била част от изложението.

Павилион „Карлово” на Евлоги Георгиев. Той се доверява за неговото проектиране на държавния архитект Х. Майер. Според оценката на съвременниците павилионът има „твърде вкусна и смела архитектура”, а неговото кубе прибавя към споменатите качества и една особена величественост. След Освобождението Карлово изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. Участва в Първото Пловдивско изложение с павилион построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти.

Дегустациите на вино у нас водят началото си от първото изложение в Пловдив. В един от държавните павилиони е предназначен "за опитване на вина и други питиета". Тук се провеждали дегустациите и се определяли най-добрите, които получават награди. Изобщо темата за виното, спиртните питиета и бирата е била сериозно застъпена на изложението, а най-добрите производители получили почетни дипломи и медали. Един от най-атрактивните павилиони бил този на Станимака.

Не по-малко импозантна е сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Двуетажното здание има площ от 310 кв. м., а лицева му страна е дълга 30 м. Последната, изцяло изработена от дърво, е богато декорирана с различни орнаменти и фигури.

Внушителната изложбена палата на Съветския съюз, която по-късно е разрушена...

Езерото пък е било едно от най-забавните места на изложението. В него се плавали последните модели скутери, лодки и яхти, които производителите са демонстрирали на жадната публика.

Късметлиите са успявали да се качат на борда за едно кръгче.

Източник:plovdivtime


Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“.  Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио.  Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

Кафето отдавна е станало част от ежедневието ни. Събуждаме се с него, започваме работния си ден с него, сядаме на приказка с приятели – пак с него. Само не си мислете обаче, че това се случва сега, а нашите дядовци и баби са пили само боза. Няма такова нещо. И тогава хората са се наслаждавали на удоволствието от тази ароматна напитка, а пловдивските майстори на кафе са превърнали приготвянето му в истински ритуал. Наслада за окото и небцето…

За едни такива майстори ще стане дума сега. Историята е описана в първата част на книгата „Запомнете Пловдив” на пловдивския журналист и писател Евгений Тодоров. В нея се разказва за чалъмите при приготвянето на кафе на Джумаята и – така, за подсоляване – за прословутите двама семкаджии, пак на Джумаята. Да посръбнем кафе и да почоплим семки по пловдивски…

На ъгъла с „Отец Паисий” имаше малка, но много оживена сладкарничка. Вляво от сладкарницата пък беше прочутият магазин за кафе, известен като „Камилата”.

Емил Малчаджян – внук на последния собственик:

Дядо беше доста закачлив човек с чувство за хумор. В магазина имаше една картонена палма, един ден дядо купил фурми и ги налепил по картона. Минала някаква учителка и го попитала дали може да доведе децата, за да видят истинска палма с фурми. Дядо се усмихнал на наивната учителка, но не разкрил измамата.

Печеше си кафето вкъщи – на Гроздовия пазар. Имаше и един работник, който въртеше долапа. Докато кафето се изкара, трябва непрекъснато да се бърка със специална лопата, защото рискът да изгори е много голям. И се пръска много леко с вода. Тогава се внасяше предимно сурово бразилско кафе "Сантос" и дядо ми го печеше за цяла Южна България. След това се появи и виетнамското кафе, което миришеше неприятно. После дойде индийското кафе и най-накрая от Стара Загора пристигна един камион никарагуанско кафе, което беше много хубаво и приличаше на колумбийското.

Едно време са правили и чукано кафе. В дървен съд дни наред са го счуквали и съм чувал, че то е било и най-скъпо. Дядо ми беше от потомствен род кафеджии, роден е в София, а неговият баща – бай Хугас, е имал кафене с 40 маси на мястото на ЦУМ, където са ходели Яворов и Гоце Делчев. А най-качественото кафе е диворастящо от областта Харарат в Етиопия. Когато дядо ми почина през 1979-а, аз трябваше да пусна машините, тъй като имаше поръчки от много места. И ми беше доста трудно...

Като стана дума за кафе, да кажем няколко думи и за приготвянето му. Тайната я издаде един друг арменец – също потомък на стари кафеджии, не сме записали името му:

„Магазинът за кафе на баща ми и на чичо Вартан се наричаше „Бразилия”. Родът ни е от турска Армения. Всички от този род са се занимавали с търговия на кафе. На турски се е казвало "Курукайфеджии". "Куру" значи сухо кафе. В Пловдив видовете кафе бяха два вида: "а ла турка" и "а ла франга". Първото се сервираше с чаша без дръжка, а второто – в чашка с дръжчица. На турски се казваше "филджан". За да стане каймак, се слагаше сода бикарбонат. Всички, които идваха да купуват кафе от татко и от чичо Вартан, идваха дори и от София, купуваха и сода. Содата беше в малки дървени качета със станиол. А той им даваше "интифа" – с други думи, съветваше ги как да приготвят кафето, колко време да го варят и т.н. На един килограм кафе се слагаше 5 г сода. Кафеджиите, които правеха кафето, го бъркаха с дървена пръчка, не с метална. Правеше се на пясък и джезвето се заравяше почти до половината, за да може да се загрее от всички страни. След изпичането на кафето не бива веднага да се мели, защото трябва да е хрупкаво. Кафето най-напред трябваше да добие цвят и след това се бъркаше с малко вода, за да се забави процесът на печенето. А чичо Вартан беше един от най-прекрасните хора, когото всички обичаха...”

Има и коренно противоположни кафеджийски техники.

Ася Яламова обаче ни написа от Америка, че дядо й Юзеир побеснявал, като видел някой да слага сода в кафето. Неговият секрет бил в добавката на две-три зрънца морска сол, и то в сублимния момент. А кога е бил този момент – само кафеджията знаел.

А сега – солените спомени.

Народната памет е запомнила и образите на поне двама семкаджии от Джумаята.

Ето как ги описва Ангел Илиев, чието детство е минало на Джумаята:

„Имаше един дебел семкаджия, известен като бай Пешо, пред шкембеджийницата, а срещу сладкарница “Назъм Хикмет” стоеше баба Семка – тя беше още по-дебела. И тоя бай Пешо Дебелия си държеше семките долу, при банката до стълбите. Един ден слизаме ние с моя приятел – Гошо Скарабела, лека му пръст, да крадем семки. Един път, втори път и най-накрая оня ни усети и като ни хвана, остави една кофа със семки и още една друга до нея празна. “Сядайте – вика – и почвайте да чоплите.” Сядаме ние, чоплим и ревем...”

Автор: Мария Владова TrafficNews.bg

Партизански патрул по улиците на Пловдив, като на заден план се вижда тържествената арка, издигната по повод посрещането на Червената армия в града, около 9 септември 1944г.



Детска железница "Знаме на мира" се намира в подножието на Младежки хълм. За първи път открита на 23/09/1979 г., железницата е истинска атракция както за децата, така и за техните родители, за жителите на града и посетителите му. Хиляди деца от Пловдив и околността пазят спомена за първото си качване на влак именно на Младежки хълм.

През 2007г. железницата е изцяло реконструирана, с което придобива настоящия си облик. Влакчето, съставено от локомотив и три вагона, започва пътуването си от гара Пионер, на която има перон, два коловоза и сфетофар. Продължителността на разходката е около 25 минути.



Най-четени👇

Популярни публикации👇