Един куршум поваля боса пред магазин за диаманти малко след 16.60 българско време-Малко след като го убиха се роди синът му

 

ОКОЛО 15,30 ЧАСА – 16,30 българско време, паркирах таксито си на стоянката на площад „Дам“, точно пред бижутерията „Амстердам даймънд сентър“. След няколко минути до колата приближиха мъж и жена. Направи ми впечатление, че и двамата бяха много добре облечени. Тя беше хубава. Наведе се до предната дясна врата и ме попита на английски мога ли да ги закарам на „Лайдсе плейн“ – това е най-скъпият район на Амстердам. Кимнах. Жената заобиколи автомобила, за да се качи от задната лява врата, точно зад мен. А мъжът тръгна да влиза от задната дясна врата. Но не успя дори да я отвори. Тъкмо си сложи ръката на дръжката и в този момент… чух изстрел. Жената изписка. Обърнах се. Беше окървавена около лявото око. Веднага скочих да й помогна. Мъжът беше мъртъв. Не съм видял как е паднал. Всичко стана за броени секунди.

Разказът е на таксиджията Ахмед – основния свидетел на разстрела на българина Константин Димитров-Самоковеца в Холандия.

Денят е 6 декември 2003 година. Тогава Косьо, който на 33 години притежава завидно богатство, се намира на входа на най-големия в света магазин за диаманти. Не успява да напазарува. Спират го с един куршум.

Парчето олово пронизва тила му и засяда в главата на приятелката му – манекенката Цеци Красимирова.

Минути по-рано двамата излизат усмихнати от входа на суперлуксозния грандхотел „Краснополски“. Делят ги няколко крачки от знаменития Кралски дворец. Наемат таксито без суетене и не забелязват доближилия се с бързи крачки наемен убиец. Той вади пистолет, опира го почти в тила на Константин и стреля от упор. Само веднъж. Човекът, тръгнал от портиер в хотел на Боровец и стигнал до собствена бизнес империя с наследство от милиони долари, пада мъртъв на земята.

Неведнъж се случват убийства в Амстердам. Даже и посред бял ден. Но в събота, и то в центъра на столицата, никога не е било нещо подобно – с тия думи започва централната новинарска емисия в най-гледаната холандска телевизия през първия ден на уикенда.

Трупът на Самоковеца, покрит с одеяло… Линейка, която откарва Цеци Красимирова в болница. Това са кадрите, които приковават погледите на зрителите към екраните.

Убийството е с цел грабеж – това е първата от полицейските версии. Ченгетата в чуждата страна не изключват обаче кръвопролитието да е епизод от гангстерска война в България.

Убиецът е заловен само час след злодеянието. Той побягва от местопрестъплението, но е догонен след преследване от колоездач, който се оказва цивилен полицай под прикритие. По време на гонката беглецът успява да хвърли пистолета си в градски канал. Оръжието е намерено и извадено от водолази.

Година по-късно задържаният 37-годишен холандец Ервин Врекер – треньор по фитнес и охранител на дискотеки – е осъден на 15 години затвор.

ПРИСЪДАТА Е ПРОИЗНЕСЕНА в 3-минутно съдебно заседание на 9 юни 2004 година в Амстердам. Мотивите за екзекуцията не стават известни в хода на процеса, който започва на 27 май.

Защитата на подсъдимия пледира, че той е невинен.

Дълго време Врекер отказва да даде показания. Накрая обявява в съдебната зала:

Не аз, а друг човек уби Константин Димитров. Бяхме заедно, пазарувахме, след което се изгубихме. Малко след това чух изстрели и видях на паважа да лежи човек. Моят човек пак се появи, подаде ми пакет и ми каза да бягам.

В пакета бил пистолетът.

Съдът не приема тези обяснения и обявява Врекер за виновен, позовавайки се на показания на трима свидетели. Един от тях видял само стрелбата, а другите двама забелязали и мъжа, който побягнал от мястото на кръвопролитието. Обяснения дава и действащият под прикритие офицер от холандските служби за борба с наркотрафика. Той имал задача да следи тайно Самоковеца в Амстердам и хванал убиеца му по стечение на обстоятелствата.

Един косъм крепи делото за разстрела на Константин Димитров, пише българската преса. Косъмът принадлежи на Самоковеца и е открит при експертизата на пистолета, хвърлен във водоема от бягащия холандец. По дрехите и ръцете на Врекер няма барутни частици, които да докажат, че той е стрелял. Очевидци, разпитани на процеса, разпознават в негова снимка беглеца, но не и „човека с шапката“, който натиснал спусъка.

Обвинявайки Врекер, прокурорът споменава за българска следа в убийството. Според него холандецът имал съучастник по прякор Ланг. Такова име било изписано на мобилния телефон на обвиняемия. Двамата живели заедно преди разстрела на Димитров. Ланг бил българин – Васил Качиков с прякор Дългия, който на холандски се превежда Lang.

Прокурорът обявява, че убиецът е свързан и с друг българин – Йосиф Йосифов-Йоско от Сливен. Според него Врекер е бил поне 6 пъти при Йоско в България през 2002-ра и 2003 година. Гостувал и на сватбата му. Двамата са разговаряли 14 пъти по телефона от 1 до 4 декември 2003 година.

Качиков и Йосифов впоследствие са арестувани. Съдебната им сага в България е безкрайна.

КОСЬО САМОКОВЕЦА Е УБИТ заради лична вражда. Това е основната версия, по която работи холандската полиция. Или поне така съобщава Би Би Си. Извършителят Ервин Врекер е известен в криминалните среди като бодигард на наркобарони. Според негови познати, цитирани от холандските медии, той прави впечатление с огромното си мускулесто тяло, покрито с татуировки. Живее до деня на ареста с тайландската си приятелка, собственичка на два ресторанта и апартамент в Амстердам. Роден е във Фалкмар – малко градче в Северна Холандия, но от години пребивава в Амстердам. Според полицията много пъти е наеман от престъпни групи да събира неизплатени задължения от тъмен бизнес. Самият той търгува самосиндикално с кокаин и екстази. Видял е може би в лицето на българския бандит конкурент, пишат холандските вестници.

Българската и холандската версия за убийството не съвпадат – коментира главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Според него екзекуцията е извършена по поръчка на стратези в международния наркотрафик.

Но от кого точно, защо? Криминалисти признават, че „още няма потвърдени на сто процента хипотези“.

Трудно е да се стигне до човека, издал смъртната присъда на Косьо – смята негов съратник от криминалитета. – Косьо имаше всестранни интереси. Отвсякъде може да е пратен куршумът. И от България, и от чужбина…

ДАЛИ СЕ СТРАХУВАМ за живота си? Труден въпрос. Животът е борба. Не бягам никога – казва приживе Самоковеца.

Той се усмихва по селски хитро, когато го питат има ли истина в разпространяваните за него легенди и митове – някои зловещи, други смешни като вицове.

Какъв е Косьо Самоковеца, разсъждава много пъти пресата-  добре облечен бизнесмен, картофен бос или контрабандист номер едно?

В последните две-три години от живота му, неговото име не слиза от страниците на вестниците. От всичко написано три неща са безспорни: той е милионер, недосегаем е от полицията и е редовен заподозрян при всяка престрелка. Самият Косьо повтаря полуиронично:

Във всички убийства ми е замесено името. Във всички контрабанди.

Не крие, че е почнал от пиколо в хотел „Рила“ на Боровец, за да стане собственик на осем фирми в България и на две в Англия. Има две къщи, голям хотел в Боровец, съпруга, приятелка, луксозни коли и дузина гардове, които сменя непрекъснато.

Възпитаник е на спортното училище в Самоков. В детските и младежките си години тренира активно борба и лека атлетика. Още докато учи, работи като портиер в бар „Роса“ в Боровец. Тогава още никой не подозира, че дребничкият средношколец е бъдещият голям бос.

МВР го обявява за знакова фигура в подземния свят. Но съдебното му досие е чисто, а полицейските преписки около името му започват шумно и завършват тихо.

За пръв път е обявен за издирване за участие във въоръжено нападение на частна кланица в село Драгушиново на 30 януари 1995 година. После го търсят във връзка със стрелба в бар „Бели Искър“ – на 11 юни същата година, при която са ранени офицер от МВР, сервитьорка и посетител.

И за двата случая Косьо има алиби. Доказателства за вината му не са събрани. Но от тия събития тръгва славата му на командир на въоръжена бригада от ВИС.

През 1996 година е съден заедно с осемнайсет други мъже за грабеж и побой на Любомир Илиев-Ломски. Делото се води в Кюстендилския окръжен съд. Стига се до присъда от 7 години затвор, но по-кьсно тя е отменена, а Самоковеца – оправдан.

Разни групи и групички ме разработват вече пета година, признава Димитров три месеца преди да умре. И коментира: Полицията ми създава фалшив имидж.

В доклад на МВР се казва, че той е основна фигура в контрабандата и поддържа връзки с магистрати. В пространни интервюта Самоковеца обяснява, че има легален бизнес, свързан с консултантски услуги и търговия. Консултирал бил ВИС, а после „МобилТел“ във връзка с отварянето на офиси из страната…

Усмивки предизвикват и обясненията му, че се занимава с производство на картофи и пшеница. Той реагира спокойно: Да произвеждаш картофи не е смешно. То си е бизнес. Аз съм търговец. Допреди три години внасях обувки и кинкалерия.

Проверяван е десетки пъти от почти всички служби. С контрабандна стока не е хванат.

Според полицаи в последните години той само осигурява чрез свои връзки контрабандни канали. Получава комисиони за тази работа, без да става със собствени сделки мишена за властите.

В митницата няма данни за нарушения на Самоковеца и негови фирми – обявява половин година преди гибелта му шефът на митниците Асен Асенов.

И приятели, и врагове признават, че Косьо има невероятна способност да създава близки контакти с влиятелни особи.

Той назначаваше и повишаваше митничари – казва бившият шеф на пресслужбата на Жан Виденов Красимир Райдовски. С него Косьо споделял, че „е работил най-спокойно при правителството на Костов“. Казвал му: „Добре, че съм коректен и лоялен човек, защото ако си отворя устата, СДС много ще пати…“

302 066 ЛЕВА Е ЧИСТАТА ПЕЧАЛБА, декларирана за 2001 година от Константин Димитров. През януари 2002 година фирмата му ЕТ „Косьо 99 – Константин Димитров“ внася в териториалната данъчна дирекция в Самоков 113 151,88 лева и получава 5% отстъпка. Според любопитния документ, разпространяван от Косьо, като търговец на картофи, пшеница и бизнес консултант той получава 25 000 лева нетна месечна заплата.

Самоковеца е собственик на дялове в общо осем фирми. От тях освен споменатото ЕТ действащи до смъртта му са „Борогруп травел Лондон“ ЕООД, „Перун“ ООД и „Данс-2? ООД.

Имуществата и доходите на Димитров много пъти са обект на проверка по Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Резултатите се бавят, чакат се и след смъртта му.

ТВЪРДИ СЕ, че смъртта е заварила Самоковеца с налични близо 130 милиона долара. Авоарите му са по сметки на банки в Солун, източногерманския град Уда, Амстердам и Лондон.

Неговият проблем е в узаконяването на печалбите. По някакъв начин успява да изпере парите за луксозния хотел „Константин палас“ в Боровец. По документи семейство Димитрови притежава и три апартамента в центъра на София, и един в квартал „Витоша“, в съседство с дома на наркотрафиканта Поли Пантев. Комшия им е и Иван Тодоров-Доктора: както в Боровец, където и двамата имат вили, така и в Лондон. Съпругата на Косьо, Ангелинка, е собственичка на два бутика в столицата на Великобритания. Тя има и фирма за внос на алуминиева дограма от Турция.

Косьо създаде най-добрата организация за стокова и акцизна контрабанда в България.

Това признание за него е от бившия шеф на НСБОП Кирил Радев. Приживе той е обект на седем разработки от страна на антимафиотите. Едната се отнася до връзките му със служители на МВР.

Доста хора работят за Косьо. Един от активните е Николай Методиев, наричан още Ники Пилето. Той отговаря за вноса на китайски стоки и пилешки бутчета през Кулата и Ново село. Посредници към истинските вносители са Тони Виетнамеца и Кольо Македонеца. Други активисти по китайския альш-вериш са Ники Китаеца и Ирина Дебелата. За нелегалния внос на свинско и говеждо през Кулата и Калотина отговаря люлинският апаш Стефан Киров. Нерегламентираният внос на горива през Кулата обезпечава Цветан Василев-Хафти. Контрабандата на цигари през пристанищата Варна и Бургас е поверена на Дидо Дънката. За координацията на бизнеса и събирането на комисионите отговаря Петър Илиев-Пешо Кучето. Последният е убит на 16 април 2004 година в София.

Тартор на ударната бригада на Самоковеца, която усмирява непокорните търговци с пердах, е пернишкият автокрадец Рашо. Той командирова там, където босът му посочи, около четиридесет яки момчета от Перник и Радомир.

Наркотърговията е отделно звено в бизнес структурата на Самоковеца. Смята се, че го е наследил от Поли Пантев след неговото убийство на остров Аруба.

Косьо контролира каналите за българска синтетична дрога за Ориента и тези за хероин от Афганистан за Западна Европа през Варна, Бургас и Капитан Андреево. В търговията с опиати на негово пряко подчинение са „лейтенантите“ Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби.

Димитър Вучев е с Косьо в Холандия в дните преди екзекуцията.

Целта на пътуването ни – обяснява той – беше да купим лалета. Косьо искаше да започне бизнес с цветя… Бог да го прости, не доживя.

МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО ЛИКВИДИРАТ, Косьо на два пъти „помирисва“ решетките.

Готвехме му арест по обвинение за митническо нарушение заради недекларирани на границата 153 000 евро – съобщава след погребението му зам.-главният прокурор Христо Манчев.

Става дума за пари, изнесени нелегално през летището в София и обявени в Германия. Там с въпросната сума Самоковеца си купил автомобил.

Разбрахме, че има такова деяние, след като Самоковеца беше някъде навън – обяснява Христо Манчев. – Създадохме организация, щом той се прибере в България, да си изпълним задълженията. Но изтече информацията в един вестник и той не се прибра. Видяхме после какво стана – умря. Аз питам: Кой го предупреди този Самоковец, че тук го очакват проблеми със закона?Кой?!

Който и да е, той подава новината на един репортер от столичен ежедневник и тя излиза с едри букви на първа страница: „Чакат Самоковеца да го арестуват!“

Два месеца по-рано той е прибран за няколко часа за разпит в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Разпитват го за скандал в супермодерната дискотека „Ескейп“, където се сбиват две групи гардове – тези на Самоковеца и Клюна с други на Красимир Маргина и Димата Руснака. На следващия ден след мелето е взривена близката до СИК модна агенция „Визаж“. Като поръчители на атентата са заподозрени Самоковеца и Клюна. Обаче те отговарят на всички въпроси в стил „Ни чул, ни видял“.

Някои криминалисти още смятат, че куршумът, пратен за Косьо в Холандия, представлява следваща серия на екшъна от „Ескейп“.

Друга версия свързва разстрела на Самоковеца с волята на заловения у нас сръбски бандит Сретен Йосич. Един от шефовете на отдел „Убийства“ допуска, че именно Йосич – наричан Йоца Амстердама в Сърбия и Йотша в Холандия, може да е поръчал смъртта на площад „Дам“ от затвора.

Йосич е арестуван в центъра на София на 20 юни 2002 година. Търсен е по-рано по цял свят, понеже през 1993 година бяга от холандски затвор. Два месеца след залавянето му у нас е екстрадиран в Холандия и затворен в град Вюхт – в най-строго охранявания зандан в Страната на лалетата. Съдебните заседания по делото му се водят в Ротердам. Случайно или не, на

31 май 2003 година – само дни след първото от тях – гръмва бомба край кавалкадата от коли на Самоковеца по пътя му към Боровец. Тогава в пресата се появява догадка, че Косьо може и да е помогнал на ченгетата в акцията им срещу световноизвестния трафикант.

В БЪЛГАРИЯ КАТО ПОДБУДИТЕЛ и съучастник в убийството на Самоковеца е обвинен Йосиф Йосифов-Йоско от Сливен. 36-годишният мъж е задържан на 26 януари 2004 година в един ресторант в родния му град. По време на акцията са арестувани брат му и още четирима души, уличени за трафик на жени и търговия с дрога.

Холандската полиция засича осъдения за разстрела Ервин Врекер, Йосиф Йосифов, Васил Качиков-Дългия и палестинеца Михтар Мур заедно в къща в Амстердам само няколко дни преди кръвопролитието на площад „Дам“. Ключовете от същата къща са намерени след атентата в БМВ-то на Врекер, паркирано край местопрестъплението. Адресът попада в полезрението на органите на реда по сигнал на съседи, че там става шумен скандал между чужденци. Вероятната причина за свадата е, че палестинецът – наркотрафикант, работещ за групата на Йоско, бил изигран с 30 килограма хероин.

За Дългия е безспорно установено, че бил на 6 декември на няколко метра от мястото, където е улучен от куршум Самоковеца. Минути след покушението той и стрелецът Врекер се срещат в близко кафене. Оттам Дългия звъни до България вероятно, за да се отчете за сполучилия атентат. Ден по-рано Йоско се прибира от Холандия в отечеството. Това е нещо, което той изтъква като алиби впоследствие.

Холандската полиция издава на 9 декември 2003 година заповед за арест на Йосиф Йосифов. Новината за нея стига до България по времето, когато той е прибран в килия за друго нещо. В документ, изпратен от Амстердам до София, се сочи, че нашенецът е взел 172 000 евро от холандец, като му обещал да му продаде 15 килограма хероин.

Софийският градски съд намира, че няма достатъчно доказателства той да е извършил това престъпление. Магистратите решават също така: това, че Йоско е имал близки контакти с убиеца на Самоковеца и че е разговарял с него в деня на разстрела, не го прави непременно съучастник в кръвопролитието.

Занимават ме с глупости! – отсича Йоско в съдебната палата, където е воден под стража. – Искам да ме пуснат да се лекувам от дискова херния.

Освободен е под гаранция от 10 000 лева.

Толкова струват пет метра от оградата на една от неговите къщи – коментира в характерния си стил генерал Бойко Борисов.

Семейството на сливенчанина притежава автопарк за над 500 000 евро, съобщава полицията. Фамилията ползва брониран „Мерцедес“ 500 S, още два мерцедеса S и Е класа, джип „Мерцедес“ 500 AMG и „Мини купър“, който е на разположение на младата госпожа Йосифова.

Проверката на имотното състояние на мъжа й показва, че е собственик на огромна къща в столичния квартал „Бояна“ и лъскав апартамент на булевард „Симеоновско шосе“. В България той няма легален бизнес, който да му донесе съответните доходи. Част от скъпите имоти се водят по документи на членове на семейството му. Така например на името на родителите му, които държат малък хранителен магазин, се води внушителна къща в Сливен. Тя – според участници в полицейските обиски там — била цялата в черен мрамор и златни обкови по парапетите. Шест питбула и леопард стряскали нежеланите посетители в нея.

Братята Йоско и Пламен са родом от сливенския квартал „Клуцохор“. Завършили са местния техникум по машиностроене, но преди 10-11 години подхванали по-печеливш бизнес – с български проститутки в Холандия, Белгия и Германия.

– Оттам са парите им, и от дрогата – казва техен съкварталец, но добавя: – Не е здравословно да се знае много за тях. Изключително злобни са.

Самоковеца е убит, защото не е допуснал Йоско до сделките си с хероин за Англия. Това твърди холандският журналист Паул Фугс, който следи процеса срещу Ервин Врекер. Предполага се, че Косьо е участвал в снабдяването на наркокартел в Англия с хероин, а Йосифов е разбрал и е поискал да се намеси. Сънародникът му обаче не му позволил и променил канала за доставките. Така си спечелил фатална ненавист. Паул Фугс не уточнява каква точно е ролята на Качиков в последвалия атентат. С това не са наясно и компетентните органи в България.

Васил Качиков-Дългия е прибран в ареста, но по друго обвинение – за убийството на сливенски сводник на име Тодор Минов.

На сливенчани им звучи невероятно, че техни съграждани са замесени в убийство чак в Холандия.

Йорданка Тодорова, майката на Тодор Минов, за чието убийство Дългия е заподозрян, изобщо не се съмнява, че това е така.

Това са опасни хора, те убиха сина ми на 21 февруари 2004 година – разказва тя. – Пред къщата ни на тоя ден спряла червена кола. В нея бил Дългия и други двама. Тошко станал и тръгнал с тях. И повече не се прибра. Към един часа на другия ден ми казаха, че бил убит. Всичко се е случило заради две проститутки. Те успели да избягат. На Тошко било възложено да ги издири. Той не могъл и ония се ядосали. Помислили, че Тошко нещо ги лъже. С колата го откарали в Балкана, наръгали го с нож и го изхвърлили. Такива са способни на всичко… Надявам се да има все някога възмездие за тях.“

КУШУМЪТ ЗА КОСЬО заседна в главата ми – разказва пред „Труд“ Цеци Красимирова, приятелката на Самоковеца. Със сложна операция германски лекари изваждат от черепа й парчето олово.

От него – казва манекенката – сякаш мозъкът ми се просветли. Разбрах, че човек не бива да бърза, като живее. А също и като прави пари.

ВДОВИЦАТА на Самоковеца – Ангелина, наследява материалните му активи. Тя е бременна от него в деня на смъртта му и не след дълго ражда син. Малкият носи името на баща си. Прилича поразително на него, само че получава перфектно европейско възпитание и образование. Живее в центъра на Лондон с майка си. Двамата притежават още един апартамент и магазини в английската столица, две къщи в „Бояна“ и в Самоков, разкошен дом в София, близо до НДК, десетки декари обработваема земя в България.

Ангелинка успява да продаде хотела „Константин палас“, една сбъдната мечта на покойния, в курорта Боровец, преди Комисията за отнемането на престъпните богатства да сложи върху него ръка. Междувременно вдовицата отговаря пред съда за участие в пране на пари и контрабанда, но благодарение на отличните си адвокати е оправдана.

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шокиращ случай вдигна полицията на крак: Собственик на детски център дрогирал майки, за да спи с тях

 Следи от наркотици в телата на няколко жени вдигнаха полицията на крак.

По шокиращ случай работят бургаските криминалисти от няколко дни, узна Флагман.бг от изключително достоверен източник.

Има обосновано предложение, че собственик на детски център, намиращ се в ж.к. „Славейков“, е сипвал наркотични вещества в питиета на избрани жени, за да спи с тях, докато малчуганите се забавляват в другата зала. 

До момента е установено, че е имало сексуален контакт с поне една дама, която си е признала пред разследващите от Второ РУ Бургас. Предположението е, че има и други жертви, попаднали в капана му.Всичко започнало в началото на седмицата, когато млада жена отишла във Второ РУ с обезпокоителен сигнал. Разказала, че няколко дни по-рано си направила пълни кръвни изследвания по служебна причина. Правела такъв тип тест по няколко пъти в годината и била убедена, че всичко е наред. Този път резултатът обаче бил смущаващ за нея – в кръвта ѝ били открити следи от амфетамини и метамфетамини.

Дамата на практика нямала социален живот извън работната среда и семейството, а единственото място, което посетила през последните седмици било детски рожден ден. Тя веднага се усъмнила, че е именно в един от предпочитаните детски центрове в ж.к.“Славейков“ е приела нещо, което е повлияло на положителния резултат за дрога.

По сигнала е извършена проверка. Установени били всички присъстващи. Тествани са и други жени, присъствали на въпросното детско парти. Шокиращо за тях резултатите им също били положителни – отново за наличието на амфетамин и метамфетамин.

В хода на разследването е разпитана и жена, която признала, че се чувствала по особен начин след посещението в детския център и описала подробно как мъжът, който се представял за барман, предложил да я закара до дома й и впоследствие осъществил сексуален контакт с нея. Нейната проба също била положителна.

Всички разпитани обяснявали едно и също – барманът ги обсипвал с комплименти и флиртувал с тях.В някои от затворените родителски групи настанала огромна суматоха, след като се разчуло за този случай и е постъпила допълнителна информация във Второ РУ Бургас.

На базата на тези данни е бил задържан собственикът на центъра, който е разпитан и освободен след изтичането на 24-часовата мярка. 

Флагман.бг разполага със самоличността му, но на този етап от разследването ще го запазим в тайна, поне докато не стане ясно дали и какво обвинение ще му бъде повдигнато.

Дежурният ни редактор се свърза с въпросния мъж, който щом разбра за какво го търсим панически затвори телефона: „Не е удобно да говорим. Няма какво да кажа“, каза той.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Серия от убийства на жени разтърсват София в периода 1979–1981 година.Мрачните случаи, който останаха скрити за обществото

 Кой убиваше младите жени на София?!

В края на 70-те години, София изглежда спокойна и подредена. Но под привидната тишина, в сенките на кварталите, се разиграват събития, които никога не достигат до официалните хроники – серия убийства на жени, които разтърсват столицата и оставят следа в криминалната история на България.

В тъмните междублокови пространства започва да се носи шепот. Жените се прибират по-рано. Мъжете гледат нервно през рамо. Родителите изискват дъщерите им да съобщават часа и маршрута си. София вече не е същата.

През октомври 1979 г., в покрайнините на София, близо до квартал Курило, е открито тялото на 19-годишна жена. Според официалните документи, тя е описана „с леко поведение“. Причината за смъртта е 35 удара с нож в областта на шията, гърдите и гърба. Следователите са потресени от жестокостта на престъплението. Насилието е било брутално и предумишлено.

Въпреки това, медиите премълчават събитието, а информацията за убийството се разпространява основно чрез слухове и неофициални канали.

Следва втората жертва – около половин година по-късно. Този път – млада служителка от държавно предприятие, която така и не се прибира от смяната. Намират я в изоставена постройка в покрайнините на квартал „Надежда“. Раните, методът на нападение, психологическият профил – твърде сходни. Но официално връзка между случаите няма.

Третата жертва вече разклаща полицейското спокойствие. Столицата шепне: „Нищо не пише във вестниците, но хората знаят…“ По пейките в парковете, в трамваи и тролеи започват разговори, започващи с: „Чу ли? Някой дебне…“ Слуховете говорят за „чудовище“, „болен ум“, „звяр от тъмното“.

През следващите месеци, са открити още тела на млади жени в различни части на София. Всички те са убити по сходен начин – с множество прободни рани, оставяйки след себе си ужасяващи сцени. Въпреки усилията на органите на реда, извършителят или извършителите остават неизвестни.

Сцената винаги е една и съща – слабо осветени участъци, периферни квартали, лесен достъп до бягство. Жертвите – предимно млади жени, често в късните часове, винаги сами. Разследващите криминалисти описват профила на извършителя като „методичен, наблюдателен, познаващ маршрути, навици и изходи в тъмното“.

Обществото е в шок. Жените започват да се прибират по-рано, да избягват тъмните и безлюдни места, а родителите стават по-предпазливи относно маршрутите и времето, което техните дъщери прекарват извън дома. Информацията за убийствата се разпространява основно чрез слухове и неофициални канали.

Случаите са поверени на специално създаден отдел на Криминалната милиция. Разпитват се свидетели, проверяват се множество лица със сходни профили – от психично болни до самотници с криминално минало. Обаче извършителят сякаш е фантом – идва и изчезва в ритъма на града.

Политическата обстановка в страната налага цензура и контрол върху информацията, което допълнително усложнява работата на органите на реда. Вестниците мълчат. Телевизията говори за реколти и международни другарски срещи. Страхът се разпространява невидимо – от ухо на ухо. Въпреки усилията на разследващите, случаите остават неразкрити.

С времето убийствата спират. Дали убиецът е напуснал страната? Дали е бил заловен за друго престъпление? Или – най-страшното – дали просто е чакал нов подходящ момент?

По-късно, години след промените, бивши криминалисти ще се съгласят , че това е бил един от най-мракобесните и трудни за разкриване случаи през онези години. Ще признаят, че по оперативна линия се говорело за „поне шест жертви“. Ще кажат също, че обществото е трябвало да бъде „пазено от паника“.

Но никога няма да дадат име.

Вероятно, в архивите на МВР още стои досие, пожълтяло от време и пълно с неразгадани въпроси…

Серията от убийства на жени в София в края на 70-те и началото на 80-те години остава една от най-мрачните и неразкрити глави в криминалната история на България. Въпреки усилията на органите на реда, извършителите така и не са заловени, а случаите остават в архивите, скрити от общественото внимание. Тези събития подчертават не само жестокостта на престъпленията, но и ограниченията, с които се сблъскват разследващите в условията на тоталитарен режим.

Автор: Сатой Радев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кое е момчето което изби близките си и избяга в гората

Рано тази сутрин 21 – ви октомври, в бургаска област се случи страховита кървава баня. По – конкретно в село Люляково, бе разиграна потресаваща трагедия,пише България прес.Според първоначални данни, младият Фахри Селим Мустафа, по неизвестни до момента причини, е извършил масово кърваво убийство, което остави няколко семейства без най-близките си хора.

Инцидентът се случил призори, когато Фахри, използвайки ловна пушка, е открил огън по майка си, сестра си и леля си. В резултат на нападението трите жертви са загинали на място. Ужасът се е разпространил и към малкия си брат, към когото също е бил направен опит за покушение, като според информацията детето е било олучено в крака и в момента се бори за живота си.

Според наши доверени източници, непосредствено след кървавата баня, Фахри е избягал в близката гора. В момента районът е отцепен, на мястото са изпратени полицейски екипи, криминалисти и медицински екипи. 

По първоначални данни, извършителят е въоръжен не само с ловната пушка, с която е извършил престъплението, но и с два пистолета, което увеличава опасността за населението и за разследващите.Към момента няма ясни данни за психическото състояние на Фахри или за мотивите, които са го подтикнали към това ужасяващо престъпление. Работата по случая е в пълна сила, полицията предприема всички възможни мерки за залавянето на беглеца.

На място има полиция, криминалисти и екипи на спешна медицинска помощ. Като към момента текат активни действия по издирването на опасния убиец.

Флагман.БГ узна още, че убиецът и неговият баща Селим Мустафа (48 г.) са били отстранени от къщата след поредица от жалби за домашно насилие. Те били настанени в друга къща и нямали право да доближават майката, 13-годишното момиченце и 7-годишното момче. Към момента се изяснява в какво състояние е бил Фахри, за да извърши кървавото масово убийство и чуя е пушката.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стана ясна причините за скандала завършила с убийството на 15 годишното момче в мола

 

Заради момиче на 13 години е станало убийството в  софийския мол

Девойката е бивше гадже на убития 15-годишен Красимир. Сега тя е излизала с наръгалия го Гоги, пише "24 часа".Тя и Красимир се скарали преди около месец. Момичето започнало да излиза с Гоги 2 седмици по-късно.

Тя и Красимир се скарали преди около месец. Момичето започнало да излиза с Гоги 2 седмици по-късно. Красимир, който е щангист, се ядосал и почнал да заплашва Гоги, става ясно от една от първите версии за трагедията, разиграла се в столичен мол в неделя.

Двамата се засели случайно в мола. След поредните заплахи Гоги извадил нож и наръгал Красимир. Той починал в болницата. Гоги избягал, но бил заловен.

16-годишният младеж е бил  задържан същата вечер след часове издирване . Той е криминално проявен.

Задържаният за нападението над 15-годишното момче в мол в София е връстник на жертвата. Това съобщиха от СДВР.  Той е бил арестуван минути след полунощ и след часове издирване. Освен него е задържан и един свидетел.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Висаджия – близък приятел на Георги Илиев, се самоубива.През соца отвлича самолет, за да избяга във Виена

Това е един от малкото случаи, когато е разкрито кой е гръмнал  висаджия. Бил е приближен на  Мето Илиенски, дружал е и с братя Галеви.

Той е един от основателите на ВИС, близък приятел на Георги Илиев през 90-те години. Лъчезар Иванов не умира от ръката на килър. Доказано е, че сам пуска куршум в главата си, притиснат от тежка депресия. Мъжът, който има прякор Лъчо Терориста, заради младежката глупост да отвлече самолет, не се гордеел със своето минало. Създава печеливш бизнес, но нещо отвътре го кара на фаталния ден да избере смъртта. 

10 юли 2015 г. е обикновен летен ден. София е полупразна, хиляди жители са на почивка и по родните си места. Иконом от баровска къща на ул. „Беловодски път“ в Бояна върви към работното си място в 9 ч. сутринта, когато вижда джип, забил се в дърво. Моторът на автомобила работи и минувачът решил, че на шофьора му е прилошало. Надникнал в джипа и видял, че зад волана седи мъж в локва кръв. Незабавно звъннал на тел. 112, а мястото след броени минути се изпълнило с полиция. Дошлите на място криминалисти установяват – това е 52-годишният Лъчезар Иванов, с прякор Лъчо Терориста. До него лежи законно притежавания пистолет „Смит и Уесън“. 

По-късно разследващите ще възстановят цялата картина на трагедията. Лъчо опрял дулото до дясното си слепоочие и дръпнал спусъка, докато стоял на включен двигател в баровския си джип „Ауди Q7“. Куршумът пробил лявото странично стъкло на возилото и паднал в тревата. В хода на разследването се оказало, че щом се гръмнал, Лъчо Терориста леко натиснал педала на газта и аудито се бутнало в дървото пред него. „Ако го е нямало, джипът е щял да полети в бездната“, твърдят криминалисти. 

Първоначално ченгетата решили, че става въпрос за убийство. Щом опитали да отворят вратата обаче разбрали, че автомобилът е заключен. На таблото над волана пък била оставена малка бележка с телефонния номер и името на съпругата на Терориста – Светослава и текст: „Не искам да съм в тежест на никого“. 

Според полицаи мъжът се гръмнал 15 минути преди да отиде на работа, както всяка сутрин. В джипа ченгетата се натъкнали и на още един пистолет, който обаче бил без патрони. Иванов носел в себе си телефон, документи и 1000 лв.

Полицията започва работа по три версии за трагедията. Според една от тях един от основателите на ВИС 2 се е гръмнал заради финансови проблеми. Според друга версия имал здравословни проблеми и не искал да продължава да се мъчи. Според трета пък страдал от депресия и дори посещавал психолог. Последната надделява, след като него приятел споделя, че нещо тревожело бизнесмена.

„Беше изключителен мъжкар! Споделяше за проблемите си в много тесен кръг. Не се оплакваше, но си личеше, че нещо много го измъчва“ твърдял той. Бизнесменът не се гордеел с миналото си и избягвал да говори за него. 

Лъчезар Иванов е един от най-близките приятели на Георги Илиев и един от основателите на ВИС-2, но никога не парадирал с това. Той се запознал с Главния по времето, в което двамата лежали в затвора. Главния бил осъден за изнасилване, а Лъчезар – за отвличане на самолет по времето на Тодор Живков. Приятелите му го обичали, защото е мъжкар и винаги помагал.

Иванов започва бизнеса си през 1998 г. заедно с небезизвестния в подземния свят Мико Цанов-Цайса, който също е приближен до групировката ВИС и личен приятел на Димитър Димитров-Маймуняка. Срещу съдружника на Лъчо Терориста имаше два неуспешни атентата. Третият бе успешен – Цайса бе застрелян през 1999 г.

Същата година Лъчо Терориста основава дружеството „Бетон 1“ с производствена база в кв. „Люлин“. По това време той е концесионер на централния плаж в Св. Влас. От 2003 г. Иванов ударно навлиза в бизнеса с добив на инертни материали за строителство. Собственик е и на 10 вятърни генератора в Сливен. През 2012 г. едно от дружествата на Лъчо Терориста получава разрешително да проучи добив на метали край Невестино. Фирмите му печелят концесии, произвеждат зелена енергия и имат сключени договори за изкупуване на ток.

Едно от дружествата има кариера в софийското село Горна Малина. Срещу добива на инертни материали там се надигна недоволство преди 2 г., подкрепено от артисти, певци и общественици. При всички правителства фирмите, свързани с Лъчо Терориста, са получавали разрешителни за добив на материали. Бизнесът му е успешен, има прекрасно семейство, приятелите му го обичат. Но нещо измъчва Лъчо и го кара да направи фаталната стъпка в юлското утро на 2015 г. Само той си знае каква тайна движи ръката му, когато вдига пистолета към главата си.

Разследващите работеха и по версията за убийство, маскирано като самоубийство, но тя не се потвърди. Куршумът е пробил страничното стъкло на заключеното отвътре ауди, по ръцете на Иванов има барутни следи. Самоубийството е обмислено, това не е спонтанен акт, твърдят полицаи. Какви са причините, знае само Лъчо Терориста, който ги отнесе в гроба.

По времето на Тодор Живков отвлича самолет, за да избяга във Виена

Лъчезар Иванов е един от четиримата българи, които на 7 март 1983 г. правят опит за отвличане на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, извършващ полет от София до Варна. Така бъдещият основател на ВИС се сдобива с прякора си Терориста. Тогава Лъчо е само на 20 години. Заедно с приятелите си  Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да избягат от социализма и да заминат за Австрия. 

Легално тогава това е невъзможно. Те хващат стюардесата като заложник и обявяват, че на борда има бомба, която ще бъде взривена, ако самолетът на кацне във Виена. Властите тогава реагираха мълниеносно, правейки постановка, за да заблудят похитителите. Те гасят цялото осветление във Варна и обявяват, че летището в морската столица всъщност е това във Виена. Отначало терористите се хващат, но виждат българските обувки на една от стюардесите, която ги посреща и разбират, че е постановка. 

Правят опит отново да заплашат всички, но самолетът е атакуван от барета от Отряда за борба с тероризма. При операцията е убит един от похитителите, останалите са изправени пред съда. Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, по-късно министър-председател на България. Адвокат на един от подсъдимите пък е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев. Лъчо Терориста получава 10-годишна присъда, за което приживе не обича да си спомня.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първото политическо убийство след демократичните промени в България или жертва на войната в подземния свят

Разстрелът на доц. Цветан Цветанов 2 г. преди този на бившия премиер Андрей Луканов продължава да задава този въпрос. 

И както всички други поръчкови разстрели остава неразкрит. От началото на демократичните промени до днес подобни престъпления са в графата „студени досиета“, най-вероятно защото извършителите им са професионални килъри, пише "Телеграф".

Престъплението 

30 август 1994 г. Елитният столичен кв. „Изток“. Тиха уличка зад кино „Изток“, около 9,30 ч. 43-годишният доц. Цветан Цветанов излиза от дома на приятелката си и няколко минути по-късно от светлосин „Фиат уно“ откриват стрелба по него – 5 куршума попадат в главата и тялото му. Мъжът пада окървавен на улицата и умира. 

По-късно полицаите откриват автомобила изоставен и се оказва, че е краден и пребоядисван. 

Убийството е изненадващо и шокиращо, защото Цветан Цветанов е сериозен човек - доцент по Административно право, шеф на Българския спортен съюз, в ръководството на Спортния тoтализатор, майстор по таекуондо четвърти дан, основател на Асоциацията за самозащита на населението от престъпността „Защита“. 

Реакция

Случайно или не същия ден в МС одобряват предложената от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов Национална програма за подобряване на реда и сигурността в държавата. А по-късно през деня депутати и министри коментират, че се е случило първото политическо убийство в демократичната история на страната.

В биографията на Цветан Цветанов се преплитат имената на много хора с власт – говори се, че още по Живково време тогавашният главен прокурор Костадин Лютов помага на младия юрист и той защитава аспирантура в Института за държавата и правото. След 10 ноември 1989 г. като близък на Димитър Луджев, който е министър на отбраната, Цветанов става шеф на армейския клуб ЦСКА.

След смяната на Луджев с Александър Сталийски той е обвинен за липса на пари от клуба. През 1992 г. е избран за председател на Българския спортен съюз, който влиза в конфликт с Българския съюз за физкултура и спорт заради апетитните спортни бази в държавата. Към тях обаче гледат и представители на подземния свят с протекцията на политици.   

Версии

Разследващите работят по няколко версии за убийството на доц. Цветанов, сред които са войната за спортни имоти, бизнесинтереси към управлението на Спортния тотализатор, намеренията на „Защита“ да се опълчи на пълзящия бандитизъм и жертва на война в подземния свят. 

Отново се отварят кориците на полицейската разработка за знаковото нападение на спортния комплекс „Дескрим“ на 16 ноември 1993 г. Тогава 50-ина борци от групировката ВИС нахлуват в комплекса за тренировка на бойни изкуства, пребиват няколко души и отвличат собственика Слави Бинев, който е съратник на доц. Цветанов, член на УС на „Защита“ и каратист.

Бинев по-късно е освободен, но заради унижението враждата продължава. Тръгва мълва за стотици „борци“, които са свикани в хотел „Орбита“, а в „Дескрим“ пък „каратисти“, които се готвят за предстояща война. МВР извежда на улиците тежковъоръжени полицаи и барети.

„Борците“ и „каратистите“ не мирясват – следва бомбен атентат пред ресторант „Мираж“ навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния жк „Дружба“ на 11 януари 1994 г., когато пазарджишка борческа бригада напада съдружник на Слави Бинев. Трима от нападателите са убити, а нападнатият е ранен.

Часове по-късно следва стрелба от джип по казино „Севастопол“, където е базата на Иво Карамански, който се смята на страната на „каратистите“. 

Позиция

Доц. Цветанов взема позиция и заявява намерението си да противодейства на „борците“. Вероятно той е разчитал на благоволението на шефа на Военната прокуратура Лилко Йоцов, на началника на отдел „Следствен“ в Главна прокуратура Ангел Ганев, на сини и червени депутати, но част от висшестоящите му покровители се отдръпват.

Връзките на доц. Цветанов и с хора от държавните структури, и с такива от подземния свят са го заредили с много информация, но тя не му помага да излезе сух от битките. 

Пророчество

Зад войната между „борците“ и „каратистите“ има икономически сценарий. Ще има още жертви в тая война, заявява доц. Цветанов, преди да бъде убит.  Една от версиите е, че самият той става жертва на тази война. Половин година след убийството разследването е прекратено, без да бъде разкрито кой и защо е поръчал смъртта на доц. Цветанов и кой е извършил престъплението.

Сестрата

Сестрата на доц. Цветан Цветанов – Сузана, е съсипана от убийството му, но след време намира сили да сподели някои неща, които са й направили впечатление. Според нея брат й може би е бил притеснен или е предчувствал нещо. Когато се връщал в родната Берковица и имал среща с някого, карал сестра си първо тя да отиде и да види кой е на уреченото място.

За личните си проблеми споделял всичко с нея, съветвал се, но за служебни неща – никога нищо. На нейна забележка да се пази, защото всичко в България ври и кипи, той я успокоил с думите: „Няма да посмеят да ме пипнат, защото ако стане нещо, ще хвърчат глави“.

За съмишлениците и приятелите на асоциация „Защита“ жената казва, че структурата била учредена заедно със Слави Бинев и за него брат й казвал, че е вторият му син.

В дома им идвали хора на високи  постове. Доц. Цветанов планирал през септември 1994 г. да отиде в Берковица и да подготвя труд за професура. За среднощното разравяне на гроба на брат си жената казва, че според полицията са били цигани, но тя не вярва в това.

Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той бе изоставен и започна да убива наред

Бил лудо влюбен в жена си, но често й посяга и тя го изоставя. След като убива майка си заминава с де­цата в София.

Прави им прощална вечеря с пече­но пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им....

Двамата полицаи от конвоя потрепер­ват и досега при спомена за зловещите думи на Пенчев. Отначало арестантът сякаш не си спомняше, че майка му е убита, раз­казва надзирателят Алек­сандър Станимиров. После се замисли, като нещо изплува от паметта му, и спомена причината за убийството.

Злодеянието на трой­ния убиец потресе Бъл­гария. На 22 ноември 2002 година той удушава майка си Параскева в се­мейното им жилище в Пловдив. След това взе­ма двете си деца Юлий и Паола и заминава в квар­тирата си в София. 35-годишният мъж им прави специална вечеря с пече­но пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им. В 4,45 ч. се обажда в де­журната във II РПУ и със спокоен глас заявява, че собственоръчно е убил децата си. После съоб­щава адреса си: улица „Никола Петров“ №24. Пристигналите униформени откриват в мазето на къщата телата на 7- годишната Паола и 5-го­дишния Юлий. Мъртвите дечица лежат по очи върху одеяло. Бащата е спокоен и подробно обяснява как ги е умъртвил. Казва, че изпаднал в нервна криза.

Часове по-рано поли­цаите в Пловдив откриват трупа на майка­та на Павел в дома й. 55-годишната Параскева Влайкова е с разбит череп, а след това е удушена. По-късно разследващите установяват, че вероятно е избухнал скандал за пари. Възрастната жена се е съпротив­лявала ожесточено. Си­нът й многократно я уд­рял по главата и тялото с неоправдана злоба. Стис­кал я и за гърлото.

Дъщеря й Боряна оти­ва до хазяите притеснена и ги моли да отворят вра­тата на приземния етаж, където живеела майка й. От предния ден дъщерята звъни на мобилния телефон, но никой не отговаря. Когато влиза в стаята, писъците й огласят квартала. „Той я е убил. Дано поне децата да си живи. Майка лежи на дивана, цялата е синя“, плаче младата жена. Още от предишния ден тя имала страшно предчувствие.

Седмица по-рано Бо­ряна била със сина си в квартирата на майка си. Пристигнал и брат й Па­вел с двете си деца. Дър­жал се брутално, ругаел всички наред. Той бил лудо влюбен в съпругата си Юлия, ала тя го напуснала и за­минала за Великобритания. Той останал да се грижи за децата.

Юлий и Паола нямат щастливо детство. Преди да замине, майката оставя малките при баща си в пловдивското село Ръже­во Конаре. Дядото се грижи добре за тях. Павел обаче ги взема при себе си в столичния квартал „Триъгълника“, където семейството живее в част от къща, купена от баща­та на Юлия.

Вечерта всички си лягат. Към 23 ч. Па­вел разбужда семейство­то си с викове: „Тук е много пренаселено. Ма­хайте се или ще ви избия всички.“ Обръща се към сестра си с грозни думи. Тя разбира от обвине­нията, че я бърка със съпругата си. Павел кре­щи: „Защо искаш да ми вземеш децата!“ Сестра му Боряна подбира сина си и си тръгва посред нощ. По-късно Параскева се обаж­да на дъщеря си да из­вика Бърза помощ за брат й. Пристига линейка, дежурният лекар преглежда Павел и съветва близките му да се обърнат към психиатър. Медикът пита: „Защо не сте го направили досега, след като съпругата му е юрист и много добре знае каква е процедурата?“

Юлия известно вре­ме живее със съпруга си в Пловдив, където рабо­ти като прокурор. В Со­фия тя става адвокат. Се­мейният й живот е пълен провал. Павел проиграва всичко на хазарт, също като майка си Параскева. Мъжът постоянно иска пари от съпругата си. Ко­гато остане без средства, продава дори вещите на двете деца. Често й пося­га, но Юлия никога не се оплаква в полицията с надеждата, че нещата ще се променят. Павел не е инициативен, работа най-често му намира Юлия. Работи предимно като шофьор и монтьор, из­вестно време е чистач в Германия. В София при­печелва като охранител на различни банки. Кога­то тя заминава за чужбина с друг мъж и спира да се интересува от Па­вел, това го вади извън контрол.

По-късно същата ве­чер Боряна пак прозвънява на майка си. Разбира, че брат й се е успокоил и е заспал. Повече не я ви­жда жива.

„Никога не съм си представяла, че може да се случи нещо подобно“, разказва в съдебната зала Василка Агова, съседка на убитата Параскева. Тя описва квартирантката си като хубава, работли­ва и добра жена. „Не се е оплаквала от сина си, ма­кар че дъщеря й Боряна ми е споделяла, че Павел цял живот е живял на гърба на майка си“, свидетелства хазяйката. Параскева се сприяте­лява с Василка, защото живее много години в къщата й под наем.

След като убива майка си и заминава с де­цата в София, Павел звъни на жена си и настоява отново да се събе­рат. И преди той постоянно я търси по теле­фона. Ден преди тя да за­мине за чужбина, й се обажда с молба ди се върне при нея. Обяснява й, че й е купил пръстен. Жената обаче остава непреклонна. Обажданията на Пенчев не секнват и когато Юлия е вече установена в Анг­лия. През онази нощ той й звъни и я кани на вечеря на свещи. А Юлия, без да подозира какво ще последва, му отговаря: „Знаеш, че не съм в Бъл­гария.“ „Тогава те каня на виртуална вечеря“, настоява мъжът и затва­ря телефона.

Въпреки отказа на же­на си Пенчев организира романтична, но прощална вечеря. Купува пиле на грил, бутилка водка и шампанско. Храни се заедно с Паола и Юлий и ги слага да спят. След то­ва бавно и мъчително ги удушава с възглавниците им. Според експертите малките се мъчат около 30 минути, напълно осъзнават какво се случ­ва с тях и изпитват ужас. Децата обаче са прекале­но слаби, за да се съпро­тивляват. Пенчев се уве­рява, че са мъртви, уви­ва ги в юрганчетата им и ги смъква в мазето.

„Разбирам в какво ме обвинявате, макар да не съм юрист“, казва в пос­ледната си дума пред съ­да Павел Пенчев. Той из­лежава доживотна присъ­да в Пловдивския затвор.

„Няма кой да каже доб­ра дума за мен, защото всички, които обичах, из­мряха. Най-ценното ми съкровище е една снимка с децата“, споделя години по-късно Павел на надзиратели­те си в затвора.

Галина Константинова /Bgvoice.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тройният убиец от „Гео Милев”.През 1997 година застрелва баща си, доведената си майка и убива с нож брат си/Видео/

Тройният убиец от „Гео Милев” в София Димитър Кънчев, който уби най-близките си през 1997-а, бе осъден на 18 години след съдебна сага, продължила 16 години. 

След две прекарани нощи в Софийския затвор той твърди, че е невинен в интервю за предаването „Нека говорят… с Росен Петров”. Обяснява присъдата си с нечии засегнати интереси и не се разкайва, защото не е извършил нищо.

На 3 март 1997 г. 17-годишният тогава Кънчев застрелва баща си Николай Кънчев, доведената си майка Миглена и убива с нож 4-годишния си брат Николай след скандал за пари. Тогава той направи самопризнания и заведе полицията на мястото, където в контейнер за боклук бе изхвърлил окървавените си ръкавици, тефтерче и счупено огледало от апартамента. Заради нарушения на разследващите и привикването на пияни поемни лица, част от доказателствата се оказаха невалидни, а после Кънчев заяви, че направил самопризнанията под натиск.

„Когато човек е невинен човек, идва сам, когато е виновен, бяга. Не съм мислел да бягам”, казва той след като бе прибран в затвора тази седмица. Твърди, че по случая му има лъжесвидетелстване и фалшиви протоколи в следствието.

Записът с пълното му признание той определя като „прословут”, но като такъв, на който никой не вижда, че чете думите, които казва. „Явно съм засегнал нечии интереси”, обяснява присъдата си и допълва, че тогавашният вътрешен министър, чието име не си спомня, предизборно поискал случаят да бъде приключен за 24 часа.

Софийският градски съд първоначално оправда Димитър Кънчев. За 15 г. делото мина през 10 състава на три съда. Общо 5 пъти Кънчев беше оправдаван. Четири пъти Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане, за да се стигне до окончателната осъдителна присъда.

„Може би не съм единственият невинен тук. На 15-16 съдии мнението не е маловажно – да ме признаят за невинен и да си сложат подписите. После други да го връщат с особени мнения. Най-лошото в цялата ситуация, както с мен се случи, може да се случи с всеки един”, каза Кънчев и обещава случаят му да стигне до съда в Страсбург.

След тройното убийство той продължава да живее в апартамента, в който се е случило, защото така преценил. Имал приятелка и работа, искал да създаде и семейство. Не се разкайва, защото не е извършил нищо.

Братът на убитата Миглена Георги Лазаров призна, че след края на дългогодишната сага от плещите му е паднал товар, който досега до е отдалечавал от близките му, но загубата остава същата, независимо от присъдата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 2004г. Стара Загора е потресена от жестоко престъпление.Деца убиват 85-годишен нумизмат с цел обир

Като "лъчезарни деца" са охарактеризирани задържаните в следствения арест за зверското убийство на 85-годишния нумизмат инж. Милко Златев 2 момичета и 2 момчета техните преподаватели в Стара Загора. 

Учителите от СОУ в кв. "Железник" и Техникума по електротехника научават от журналистите, че техни възпитаници са планирали и осъществили престъплението, станало на 5 май 2004г. привечер в жилище на бул. "Цар Симеон Велики" 65. 

С мярка за неотклонение "задържане под стража" за 72 часа са 15-годишните Мария Н. и Виктория Н. и с година по-големите Дончо Т. и Боян Д. И четиримата нямат регистрирани груби нарушения на училищния ред, ползвали се с добро име сред съучениците си. Директорите на двете училища до вчера предобед не са търсени от следствието, а от полицията отказали да им съобщят подробности, защото задържаните са непълнолетни.

Ако се съберат достатъчно доказателства за виновността им, те могат да бъдат осъдени на доживотен затвор, но предвид на това, че са под 18 г., максималното наказание може да е 12 г. зад решетките.

Трупът на пенсионера, бивш шеф на химическата лаборатория в гълъбовската брикетна фабрика, Милко Златев, е открит на 8 май. При извършения оглед е установено, че по тялото има множество контузни рани, около шията му е усукан телефонен кабел, а в гърба му е забит до дръжката 30-сантиметров кухненски нож. Престъплението е било с цел грабеж, при който от дома на убития са отнети част от нумизматична колекция, ръчен часовник "Сейко", видеомагнетофон, светкавица за фотоапарат и 1600 лв. Вещите са намерени и иззети от дома на едно от момчетата.

Според запознати майката на Мария Н. е почиствала жилището на жертвата. Той й бил дал заем от 65 лв. Парите трябвало да бъдат върнати на 5 май, но родителката била заета и дала сумата на дъщеря си да я отнесе на стареца. Момичето разказало на приятелите си, че Златев има доста скътани пари и богата колекция монети. Тогава всички се обединили около идеята, че могат да го "прослушат".

Източник:segabg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Продавачът на надежда пребит в трамвай от студент по медицина, служител в частна фирма и момче на 17 години през 90-те

София, 29 септември 1995 г., петък, 21 часа. Един дребен, слабоват мъж се прибира у дома. Той е около 60-те, с артистична барета, носи детска книжка. Те са въоръжени с боксове и ножове. Тримата скинари оглеждат „хората“ с презрение, търсят някой „подозрителен“, „неблагонадежден“ и „небългарин“, жертва търсят, фиксират слабоватия с баретата и детската книжка, заобикалят го, единият пита „Ти турчин ли си, бе?!“, следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват. 

Спомнихте ли си? Жертвата е бате Асен, знаменитият български актьор Асен Кисимов. Биячите – студент по медицина, служител в частна фирма и момче на 17 години. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. При разпитите повтарят обезумителния аргумент, че им приличал на турчин и затова го пребили.

После на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност бате Асен приличал на евреин и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“.

„Героите“ от трамвай 8 потънаха в нищото. Безнаказано. Ако някой ден изплуват в мелето на поредната неонацистка бруталност, полицията ще се плесне по мъдрото чело – „Ей, да бе!!“. А той, актьорът, си остана за всички нас бате Асен.

По ирония на съдбата актьорът бе голям приятел на децата. Той е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Умира внезапно на 69 години през юли 2005-а в Благоевград. Смъртта застига големия творец на театрално изкуство в дома на приятеля му – фотографа Румен Жерев, когато се връща от откриването на изложба и след участие като конферансие в спектакъл на Камерен оперен театър. А на следващия ден го е очаквало детско матине.

До последния миг от живота си човекът, останал завинаги свързан с песента „Къде остана детството“ и с прозвището Бате Асен, беше ангажиран с участия.

Негови близки разказват, че последният му ден е бил много натоварен, както всички дни в последните години. След края на концерта от фаталната вечер той си тръгва в много добро настроение и казва, че с нетърпение очаква следващата си среща си с деца. „Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят“, казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години.

„Изглежда, безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба… И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот“, добавя актьорът.

До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра.“

През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на „Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“. Последното предаване е водил на 26 юни 2005 г. С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.

„Той беше едно парче добро, което се движеше из България“, казва Любомир Пеевски, сценарист на „Час на слушателя“ от създаването на предаването през 1964 г. Заради 50-годишния си стаж зад микрофона на „Час на слушателя“ екипът на предаването имаше намерение да се кандидатира за Гинес, но за съжаление, то повече не се излъчва, защото Бате Асен беше негова емблема, казва Пеевски.

Асен Кисимов или Асен Ангелов, както е принуден да се нарича в определен период от кариерата си, за да не бъде свързван с името на големия театрал Константин Кисимов, е играл за различни трупи – „Адриана Будевска“ в Бургас, Театъра на Българската армия и театър „София“. Участвал е в над 30 спектакъла на големия Леон Даниел. Има над 100 роли в театъра и над 30 в киното. За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла „Чудото Чудомир“. Незабравима за публиката остава ролята на Николай в „Необикновен процес“, за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат – „Посещението на старата дама“ (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.

Сред запомнящите се филми с негово участие са „Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“, „Топло“ (1978).

Освен песента „Къде остана детството“ към „Войната на таралежите“ (1979) Кисимов изпълнява и рефрена „Всяко момче е бъдещ мъж“ към филма „Васко да Гама от село Рупча“, както и 60 други песни, представени на фестивала „Златният кос“.

През 2002 г. Асен Кисимов прави в Театъра на Българската армия моноспектакъла за ученици „Великите поети на България“ със стихове, фейлетони, сатири и разкази от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Чудомир, Валери Петров, Леда Милева, Николай Хайтов и Елин Пелин. Кисимов приема като своя мисия възраждането на актьорските рецитали. „Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях“, споделя той след свой спектакъл: „Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен“.

На въпроса, ако можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората, отговорът неизменно е : „Ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров – Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам – познайте какво? Надежда за всички“.

Автор:Велислава Дърева/в-к Дума

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лоши новини за пребития шеф на полицията в Русе

Николай Кожухаров остава в интензивното отделение на болницата в града, без опасност е за живота

Прокуратурата ще повдигне обвинения на четиримата задържани за побоя над директора на полицията в Русе. То ще бъде квалифицирано в нанасяне на тежка телесна повреда, съобщиха от прокуратурата, цитирани от bTV.

Причината е, че състоянието на полицейския шеф се е влошило. Извършена му е животоспасяваща операция от хирурзи и уролози. След побоя Кожухаров е изгубил литър и половина кръв. Негови колеги са дарили кръв.

Трима от нападателите му са на 19 години, а един - на 15 години.

До побоя вчера се е стигнало след забележка към младежите, че шофират с висока скорост.Николай Кожухаров остава в интензивното отделение на болницата в Русе, без опасност е за живота.

Същевременно родителите на 18-годишния обвиняем за побоя над полицейския шеф направиха публично изявление.

Синът ни не е лош човек, директорът на полицията беше пиян

Родителите на Жулиен Кязимов, един от задържаните за побоя над директора на ОД на МВР в Русе Николай Кожухаров, излязоха с публично изявление в защита на сина си. Те заявиха, че 18-годишният младеж е пълен отличник и не е лош човек. Според тях, директорът на полицията и неговият съсед са били пияни по време на инцидента.

Родителите твърдят, че двамата възрастни мъже са използвали цинични думи към четирите момчета и един от тях е ударил шамар на едно от момчетата, което е предизвикало последвалия конфликт.Окръжният съд в Русе вече остави за постоянно в ареста Жулиен Кязимов, който е студент първи курс в Русенски университет, специалност "Противодействие на престъпността". Според съда, има обосновано предположение, че младежът е извършил двете престъпления, за които е обвинен – хулиганство и нанасяне на тежка телесна повреда на Николай Кожухаров.

Защитата на Кязимов твърди, че записите от охранителните камери, заснели инцидента, не са достатъчно ясни и на тях не се вижда кой точно е нанесъл ударите над полицейския шеф. Адвокатите също така посочиха, че повод за инцидента е поведението на съседа на Кожухаров, който застанал пред колата на четиримата младежи, така че тя да не може да тръгне.

Съдът отхвърли възраженията на защитата като неоснователни и постанови, че има опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, ако бъде пуснат на свобода.

Източник:www.dunavmost.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови ужасяващи подробности за побоя над шефа на ОДМВР-Русе

 

Един от хулиганите ударил в гръб висшия полицай

Началникът на ОДМВР-Русе стaрши комисар Николай Кожухаров бил пребит пред съпругата си и невръстното им дете. Състоянието му все още е тежко, но животът му е вън от опасност, увериха медици. Вследствие на побоя той загуби 1.5 л кръв. 

Направена му е животоспасяваща операция, с която лекарите спасяват единия му бъбрек. Възстановяването му ще продължи два месеца. Припомняме, че в четвъртък ст. ком. Кожухаров беше пребит, след като направи забележка на младежи, които дрифтирали,пише флагман.

Те са установени и задържани. Трима от тях са на 19 години, а четвъртият - на 15. Младежите нямат предишни криминални прояви. По случая са повдигнати обвинения.

Първо започнал спор, който впоследствие прераснал в бой. "Един от пасажерите ударил в гръб ст. ком. Кожухаров, който удар се оказал ключов", разкри областният управител на крайдунавския град. По думите му съседът, с когото полицейският шеф направил забележка на младежите, също е пострадал, но не толкова тежко."Нечувани жестокост. 

Русе е много спокоен град и криминалните престъпления са на много ниско ниво. Общинският съвет се грижи за младото население – още преди година забранихме употребата на електронни превозни средства и въведохме нечувана забрана за употреба на алкохол на публични места", коментира общинският съветник Елеонора Николова. Тя е категорична, че случаят е изолиран, предаде НОВА.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След пиянско сбиване в столично заведение ме осъдиха на 6 месеца работа в тухларна

През 1985 година, в едно от столичните заведения, се разиграва събитие, което оставя дълбок отпечатък върху живота на един млад мъж. След пиянски побой, той бива осъден на шест месеца тежка работа в тухларна в Черна гора. Тази статия разглежда обстоятелствата около случая и поуките, които могат да бъдат извлечени от него.

В една студена нощ през зимата на 1985 година, атмосферата в столично заведение е напрегната. Алкохолът се лее без задръжки, а музиката заглушава всякакви разговори. Сред посетителите е млад мъж, който, воден от емоции и влиянието на алкохола, се впуска в спор с друг посетител. Спорът бързо прераства в пиянски побой, който завършва с участието на милицията.

След ареста и съда, мъжът получава присъда от шест месеца тежка работа в тухларна в Черна гора. Присъдата е част от усилията на властите да налагат строги мерки срещу обществени безредици и насилие. Работата в тухларната е тежка и изисква физическа издържливост, но също така предлага и възможност за размисъл и личностно израстване.

Този случай е пример за това как едно необмислено действие, под влияние на алкохол, може да има дълготрайни последици. Макар и труден период в живота на осъдения, работата в тухларната му предоставя възможност да преосмисли действията си и да се върне към обществото с нова перспектива.

Историята от 1985 година е предупреждение за опасностите от пиянството и насилието. Тя показва как понякога тежките обстоятелства могат да доведат до положителни промени, ако човек е готов да се учи от грешките си и да се стреми към по-добро бъдеще.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 80-те в София пред НДК ченчаджия удря милиционер.Последствията за нападателя са тежки и жестоки

През 80-те години на миналия век България преминава през период на социални и политически промени. В този контекст, една необичайна случка се случва, която привлича вниманието на обществото. Историята за ченчаджия, който удря милиционер, и последващите жестоки последствия за него, остава запечатана в паметта на мнозина.

По време на социалистическия режим в България, ченчаджиите, или неофициалните обменници на валута, са често срещани фигури. Те действат в сянка, за да заобиколят строгите ограничения върху обмяната на чуждестранна валута. Един такъв ченчаджия, познат в определени среди, се забърква в конфликт с милиционер, който патрулира в центъра на София.

Според свидетели, ченчаджията и милиционерът влизат в спор, който бързо се разраства до физическа конфронтация. В разгара на разправията, ченчаджията удря милиционера, което е изключително дръзко действие по това време.

Последствията за ченчаджията са сурови и незабавни. В социалистическа България, нападение над представител на властта се счита за тежко престъпление. Ченчаджията е арестуван на място и изправен пред съд. Процесът е кратък, а присъдата - строга.

Ченчаджията получава дългосрочна присъда в затвор, където условията са тежки.Той е изолиран от своята общност и близки, което допълнително утежнява положението му.Репутацията му в обществото е напълно разрушена, а бъдещето му - несигурно.

Тази история от 80-те години илюстрира строгите мерки, които социалистическата държава прилага спрямо онези, които се противопоставят на властта. Тя също така служи като предупреждение за последиците от нарушаването на закона и социалния ред в този исторически контекст. 

Инцидентът остава в паметта на много хора като пример за това как дори един момент на недоразумение или агресия може да доведе до драматични последствия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина жената, пометена от АТВ в „Слънчев бряг“

Почина жената, която беше блъсната с АТВ в Слънчев бряг. Информацията е потвърдена от УМБАЛ-Бургас, където 35-годишната Христина беше настанена. 

Близо три седмици тя беше в мозъчна смърт в отделението по реанимация. От здравното заведение посочват, че днес сърцето ѝ е спряло.

Припомняме, че инцидентът стана на 14 август, като превозното средство се управляваше от 18-годишния Никола Бургазлиев, който освен жената блъсна и още четирима души, сред които и три деца. От тях по-тежко пострада 4-годишно дете, син на починалата 35-годишна жена. 

Детето беше транспортирано в "Пирогов", което към момента е в кома, а лекарите не дават прогноза кога ще се събуди. 

"Имаше 4 счупени ребра, които са почнали да зарастват. Малкият кръвоизлив в мозъка вече се е абсорбирал. Това е лъч надежда за нас. Все още не е контактен. Докторите в "Пирогов" правят всичко възможно, за да стабилизират изцяло състоянието му. Благодарим за това", коментира пред БНР вуйчото на детето. 

Бургазлиев в момента е в ареста, а в урината му бяха открити следи от марихуана. 

Вчера от Интитута за пътна безопасност излязоха с позиция по случая, като оттам избориха и редица неизправности относно АТВ-то, което Бургазлиев е наел, а именно, че превозното средство е имо регистрация с нередовни документи, техническите му характеристика за били подчеждащи, АТВ-то е било отдавано под наем, въпреки че е регистрирано неправомерно и с подвеждаща информация. 

В понеделник ще бъде предоставено за експертиза на вещите лица

Със смъртта на 35-годишната Христина делото отива от районната в окръжната прокуратура на Бургас, а обвиенията спрямо Никола Бургазлиев също ще бъдат променени. 

"Настъпването на смъртта на Христина е съставомерен резултат, който предполага изпращането на делото от районна в окръжна прокуратура. Най-вероятно обвиненията срещу Никола Бургазлиев ще бъдат преквалифицирани в по-тежки, но това е в единствено в компетенцията на наблюдаващия прокурор", коментира окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев пред "24 часа".

Източник:news.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1970 г. син на висш партиец изнасилва момиче в София. Тя се самоубива, а той заминава за Лондон

София, лятото на 1970 година. Градът се топи в юлската жега, а младежите от „номенклатурни семейства“ намират прохлада край басейна на новопостроения спортен комплекс „Спартак“. Там, сред мириса на хлор и радиопредаванията на радио „София“, се случва нещо, за което дори времето се свени да говори.

Момичето се казва Елена. На 18, току-що завършила Немската гимназия с отличие. Дъщеря на инженер от Енергопроект и учителка по литература. Красота и достойнство – от онези, които дори партийците не можеха да подминат без да завидят. Тя ходи на басейна с приятелки, чете Ремарк на сянка и мечтае да учи философия в Софийския университет.

Там е и той – Валентин. Син на член на Политбюро на ЦК на БКП, от малък свикнал, че на него всичко му е позволено. Арогантен, самоуверен, с онзи особен блясък на безнаказаност в очите. За него няма „не“. Нито в обществото, нито в личния живот.

Вечерта на 3 юли, след като басейнът затваря, Валентин и още двама синове на „наши хора“ остават вътре – с привилегията да ползват всичко и когато пожелаят. Елена е поканена уж за разходка, с обещание за среща с редактор от „Народна младеж“. Но това е капан. Тя е зверски изнасилена. Зад затворената врата на съблекалнята момичето крещи, а стените – както винаги – мълчат.

След три дни мълчание и плач, Елена казва на майка си. Жената отива в МВР, но я приемат с хладни и безразлични физиономии. Следва наблюдение и натиск историята да не излиза наяве. Бащата на Елена се опитва да разтръби за случая, но е уволнен от работа и обвинен във „враждебна агитация“. Елена пък получава психиатрична диагноза.

На 10 септември 1970 г. Елена скача от седмия етаж на жилищния им блок в „Лозенец“ и умира на място. Не оставя прощално писмо. Погребана е тихо, без опело, в 6 сутринта на другия ден.

Същевременно Валентин заминава същата есен за Лондон. Дипломира се в престижен университет и работи към посолството ни в Лондон. През 80-те се връща и работи в Министерството на външните работи. И до днес името му се пази чисто в архивите – като на лоялен син на партията.

А басейн „Спартак“ продължава да събира хора. Само нощем, понякога, дежурният пазач твърди, че чува плач от женската съблекалня.

Из разказ на пенсиониран служител на ДС

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Една от иконите на българското кино, заминала си по особено жесток начин

Тя бе едно от най-красивите лица на екрана през 60-те и 70-те години. Завърши живота си трагично. Отне й го най-близкият до нея, по особено мъчителен начин...

Актрисата Виолета Донева бе убита по особено мъчителен начин през октомври месец 2022 г. на 79-годишна възраст. Тялото й бе е открито в дома й на 22 октомври. Полицията разбива вратата на апартамента й в столичния кв. „Изток“ и открива“следи от насилие“ по тялото на актрисата. Разследването установи, че е убита от внучка си, която е наркоманка.

Виолета Донева има десетки роли в киното и театъра, преди да слезе от сцената в началото на новия век.

Звездата на Виолета Донева в киното изгрява още преди да навърши 20 години. Тогава тя партнира на Апостол Карамитев във филма „Двама под небето“ (1962) на режисьора Борислав Шаралиев. Със същия режисьор тя снима „Сбогом, приятели“ (1970) – филм за отношенията между учители и ученици, който привлича тогавашното младо поколение. 

В началото на 70-те години тя печели публиката и с филма „Обич“ на Людмил Стайков, който е първият и съпруг. Играе и в театъра. 

През 70-те тя получава награда за ролята си във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ на фестивала в Сопот, Югославия. Този филм на Людмил Стайков има и две награди от Италия. 

През 80-те години участията на Виолета Донева в киното намаляват и тя играе предимно във военния театър и в театър 199 в София. От 2008 до 2010 е директор на общинския театър „Възраждане“. Превежда пиеси на Хенрик Ибсен, Албърт Гърни и Едвард Радзински. Пише за вестник „Стандарт“. На снимката: Виолета Донева в дома си, януари 1980 г.

Виолета Донева е дъщеря на офицер, убит от т. нар. Народен съд през март 1945 г. – Павел Джингаров. Тя приема името на втория си баща – актьора Кирил Донев. Бракът и с режисьора Людмил Стайков, който е близък на комунистическите власти, трае само няколко години, от които остава общият им син Иво, днес режисьор.

След това тя се омъжва за приятел от детските си години – баскетболиста Атанас Грънчаров. Виолета Донева бе убита два месеца след смъртта на мъжа си, когато вече живее сама.

Източник: svobodnaevropa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Самоуби ли се шефът на УБО и бодигард №1 на Живков генерал Кашев

 

Бодигард №1 на Живков е знаел много компрометиращи факти за политическата върхушка

На 30 септември 1986 г., вторник, тогавашният официоз вестник "Работническо дело" съобщава, че "след кратко боледуване" е починал генерал Илия Кашев – началникът на Управление за безопасност и охрана (УБО). Но краткото боледуване, всъщност е куршум в главата!

Генерал Кашев наистина се оплаквал от високо кръвно и диабет. И за първи път от много години шефът на УБО си позволява да отиде на почивка с жена си в правителствената резиденция в Хисаря. След закуската на 28 септември съпругата му Ана се връща в столовата да го търси, но генералът го няма. Оказва се, че вратата на втори апартамент, където е отседнало семейството, е заключена. Разбиват я с ютия.

Намират генерала в банята, все още даващ признаци на живот. До него е пистолетът му „Валтер”, калибър 7,62 милиметров. Опитите да го спасят се оказват напразни – след по-малко от час смъртта му е факт.

 

В 19,30 ч. в Хисаря пристигат шефът на Националното следствие Костадин Коцалиев и неговият подчинен Ангел Александров. Виждайки трупа на генерала, Коцалиев проронва: „Ех, бай Илия, тук ли трябваше да те видя?”. Огледът на мъртвеца приключва късно през нощта. След дълго търсене под вратата намират деформиран куршум. Установено е още, че всички прозорци на апартамента са били затворени, а вратата – заключена отвътре. Липсват други следи. По пръстите на Кашев откриват частици от барут. Следователите са категорични – и дума не може да става за невнимателно боравене с пистолета, това е явно самоубийство! 

По-късно се разбира, че Кашев всъщност е споменавал пред жена си за такова свое намерение. Въпросът какво е подтикнало генерала към такова решение и до днес остава без отговор. Бончо Бончев, първи заместник на Кашев, бил по време на инцидента на лов с Тодор Живков. Като казал на Тато за случая, двамата решили да не съобщават и да не афишират смъртта на генерала като самоубийство. „Защото съобщението щеше да гръмне по целия свят - казва Бончев. – Човекът, който е сред най-близките на Живков, се е самоубил. Това не звучи много добре за имиджа на държавата, за правителството!”. И в болницата на МВР се намерил лекар, който подписал смъртния акт със заключение „инсулт”.

 

В мемоарите си Иван Славков-Батето пише, че през есента на онази година (1986) Кашев е поставил пред Живков въпроса за разюздания живот на сина му Владимир и за произтичащите от това финансови преразходи на УБО. На ухо се говорело, че на Владко била дадена огромна сума безотчетни пари – 300 000 лева. Но Първия отговорил така на Кашев, че на генерала не му оставал друг избор, освен да посегне към пистолета си. А публична тайна по онова време било, че Тато наистина се отнасял с болезнена ревност към всяка забележка за Владко.

 

През 2006 г. се появи нова версия за смъртта на генерал Илия Кашев. Според нея бодигард № 1 на Живков бил убит като част от мащабен план за отстраняването на верните хора на Първия. По този начин се подготвяла промяната на 10 ноември 1989 г.

 

Но едва ли Кашев е би могъл да предизвика или да спре смяната на върха...

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ