Убиец осъден доживот пред “Ничия земя”: “В затвора е 1000 пъти по-добре, хората навън умират. И насила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

Нов разговор с Михаил Лещарски в “Ничия земя” отново разтърси зрителите. Осъденият на доживотен затвор без право на замяна за едно убийство, но подозиран за още, този път твърди, че е напълно невинен.

Припомняме, че в два епизода през 2020 г. бе излъчен специален проект, реализиран съвместно с криминалния психолог Тодор Тодоров, който влезе в затвора и разговаря с Лещарски. Тогава той призна за още няколко убийства. Днес обаче версията му е коренно различна.

Въпросите остават –- защо променя твърденията си, защо отрича думите си, заснети с няколко камери, и защо вече говори за пари?

Самият Лещарски не крие, че се чувства добре зад решетките:

„Значи изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Досега, ако бях навънка, да съм умрял 100 пъти! Или да са ме гръмнали някъде, или да съм се пребил с кола. Можеше да не съм жив, а ето че съм.”

Той дори сравнява живота си с този на свои връстници:

„Аз съм жив, а моите набори масово са под земята.”

Лещарски описва ежедневието си в затвора като напълно задоволително:

„Сред живите съм, в затвора съм, но съм добре! Ама съм много добре! Ям каквото искам, спя когато искам, рисувам по всяко време, имам телевизия и радио… всичко имам! Полицаите се държат добре с мен и аз с тях.”

Той е категоричен, че не желае помилване:

„Не искам помиловка. Навън нищо не мога да работя, на 67 съм! Къде ще ида? Как да не ми е добре тука?!”

И завършва с най-шокиращото си признание:

„В затвора е 1000 пъти по-добре от навън, хората навън умират. И на сила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”

С доза цинизъм Лещарски добавя:

„Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка.”

Така интервюто в „Ничия земя” повдига още повече въпроси около личността и думите на един от най-противоречивите затворници у нас.

БГ днес

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Намериха го на Запад и го убиха в затвора, за назидание.Преди да бъде жестоко ликвидиран пише последното си писмо

На 12 април 1974г., от ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд” на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува престъпния режим на Тодор Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.

Борис Арсов е български политически емигрант и антикомунист, борец срещу престъпния комунистически режим в България през 60-те и 70-те години на ХХ век и в частност срещу управлението на другаря Тодор Живков. Убит от комунистическите уроди за назидание в Пазарджишкия затвор на 20 декември 1974г. В периода 1960-1962г. Арсов участва в група, която тайно разпространява в центъра на София анонимки. Те са определени от Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. В тях групата пише:

“Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”

Групата е разкрита, а Арсов е на шест години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.

Преди да бъде жестоко ликвидиран Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Бившата съпруга на Арсов и сина му са известени за смъртта му от офицери на ДС. Те ги контролират до последно, като ги придружават до гробищата в Пазарджик, където организират погребението. Най-близкият човек на Арсов сестра му Йорданка Арсова също не е информирана за гибелта, научава случайно за погребението и пристига в последния момент. На близките не им е разрешено да огледат трупа или да поискат аутопсия за изясняване на причините за смъртта. На сестрата на Арсов ДС забранява да разлепи некролози в квартала, в който живее в София, заплашвайки я да не се случи нещо с децата й. По едноименната книга на Христо Христов през 2000 г. БНТ засне и излъчи документален филм за съдбата на Борис Арсов.

Роден през 1915 г. в София, Арсов е шестото дете на преселници от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал “Ючбунар”. Арсов завършва средно образование, а през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9 септември 1944 г. става член на “Звено”. Заради това, че е работил в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.

През 1952 г. оперативен работник от тогавашното Пето управление на ДС го вербува за агент с псевдоним “Огнянов”. В строго поверителна справка е посочено, че вербовката е извършена въз основа на “компрометиращи материали за минала дейност”. Четири години по-късно, през март 1956 г., в досието му в Софийско окръжно управление на МВР, за Арсов е записано:

„На 24 ноември 1952 г. е вербуван за агент на ДС. Като такъв не е дал съществена работа. На ръководство в окръжно управление минава към края на 1955 г. Досега не е дал никакво донесение. С цел активизирането му в началото на февруари бе извикан в службата. При разпита даде обещание, че за бъдеще ще работи честно с органите на ДС. Още на първата среща агент „Огнянов“ не се яви, на контролната също, потърсен по телефона отказа категорично да работи повече с нас. Въз основа на горното същият е изключен от агентурния апарат”.

Този отказ на Арсов се оказва решаващ за бъдещето му. Срещу него започват доноси на различни директори на предприятия, в които работи, за недоволството му от положението в страната. Директорът на ДСО “Динамо” пише за него: “ Безпартиен и почти безактивен по провежданите от партията и правителството мероприятия. В него не се забелязва страх, което е причина да се отнася привидно безразлично към сегашната политика на народната власт. Макар и дълбоко в душата си крие недоволство от порядките, които съществуват както в организацията, така към обществения и културен живот. Не се включва в обществена работа”. В друг донос е посочено: “Не обича установения порядък в страната.”

Бягство към свободата на Запад

Излиза предсрочно от затвора през 1964 г., но трудно намира работа и при поредното си уволнение през 1969 г. решава да напусне България и бяга на Запад.

Установява се в Дания, където получава социална помощ. Там основава БТРК. В бюлетина на емигрантската организация „Левски” атакува просъветската политика на БКП Арсов предвижда БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати. В програмната декларация на СБРК Арсов посочва, че само по революционен път може да се стигне до промяна на режима в България, че е необходимо създаването на всеобщо съпротивително движение. Това предизвиква реакцията на ДС и тя го набелязва за ликвидиране.

От самото начало ВГУ разполага със свой агент в близкото обкръжение на Арсов. Това е Димитър Филипов с агентурен псевдоним “Николай”. Той е и един от членовете на СБРК и по този начин има достъп до Арсов.

През февруари 1974 г. на среща с офицери от ДС в Австрия Филипов е превербуван от ВГУ и получава нов псевдоним – “Маринов”. Без да има каквито и да е доказателства за терористична дейност ДС на бърза ръка обявява Арсов за терорист.

На 12 февруари1974 г. зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, в която указва: “Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) с цел тяхното ликвидиране или арестуване”. В нея за първи път се използва “ликвидирането” като възможен вариант за обезвреждането на обекти по разработката “Терористи”.

Операцията по отвличането на Арсов от Дания

На 10 април 1974 г. Григор Шопов утвърждава план за „довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи” – беглеца Борис Арсов”. В този строго секретен документ от особена важност е отбелязано, че трябва “да се имат предвид и устните указания”. Планът разкрива точния механизъм, по който ДС действа в подобни случаи:

„През февруари т. г. беше прихванато писмо на Арсов до сина му, в което прави оценка за завръщане, разчитайки на ОР (оперативен работник, б. а.) от Софийско управление на МВР подп. Христо Велчев, който го е вербувал и ръководил като сътрудник и оказвал много пъти помощ. По същото време постъпиха данни за настъпило разочарование в Арсов. По наше указание синът му отговори на Арсов, подсили носталгията, даде известни надежди и гаранции за безопасно завръщане. Без знанието на другите членове на СБРК Арсов се е обадил по телефона в посолството и е подал молба и документи за завръщане..

Арсов отговори на сина си, че е съгласен да се завърне веднага при гарантирана безопасност, предлага да се срещне с Хр. Велчев и уговорят за завръщането. Синът му писа, че неговият въпрос е разрешен благоприятно от отговорно място и че допълнително ще му каже какво трябва да направи.

Считаме за целесъобразно да се използва настъпването на разочарование и желание на Арсов да се завърне в страната тъй като при завръщане на Арсов в СБРК ще настъпи дезорганизация, смени и противоборства.

без Арсов определените за диверсии и терористични акции бегълци не могат да се подготвят и проведат подривните акции.

някои от бегълците в СБРК под страх от репресии ще преустановят подривната дейност срещу НРБ.

чрез Арсов ще разкрием цялата дейност на СБРК, дейността на други емигрантски организации и бегълци.

ПРЕДЛАГАМ:

Подп. Христо Велчев от Софийско градско управление на МВР и полк. Димитър Йотов от Второ главно управление на ДС да отидат в Копенхаген по повод “служебна” работа в търговското представителство със задача да установят контакт с обекта Борис Арсов да му окажат въздействие и организират завръщането му в страната.

Контактът с Арсов да стане със съдействието на служителя от търговското представителство Петър Боев – посещение на квартирата му и предаване на писмо от сина му. Да му се дадат гаранции, че няма да му се търси наказателна и друга отговорност . Да го убедят да се върне.

Ако Арсов с документите, които има, може да замине за Западен Берлин, оттам със самолет за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или България.

Ако няма необходимите документи, да замине за Виена или Западен Берлин и там да му се даде служебен паспорт с негова снимка, но на друго име.

Ако са иззети документите му, с предварително изготвен пасаван да бъде изведен от Дания, като обясни, че си е загубил паспорта.

В краен случай Арсов ще иска официално разрешение от датските власти да отиде по своя работа за няколко дни до Австрия или Западен Берлин, откъдето ще бъде изведен със служебен паспорт.

Ако въпреки всичко Арсов не се съгласи или не може да се завърне, с ОР ще се уговорят кога и как в посолството да стане и да му дадат указания.

Ако Арсов категорично откаже да се върне или се разбере, че търси контакт с нас с друга цел, да му се каже направо, че сме се излъгали, като сме му повярвали, и предупреди да преустанови подривните си действия срещу НРБ.”

Убит за назидание в Пазарджишкия затвор

След отвличането на Арсов ДС прави подробен план, който предвижда неговото активно използване за „компрометиране на българската вражеска емиграция”. Арсов обаче отказва да участва в него. През септември 1974 г. е осъден на 15 години строг тъмничен затвор за диверсия и предателство. ДС изготвя специален план за неговата изолация в Пазарджишкия затвор.

В килията му няма нищо, освен две одеяла и едно шкафче. Разпореден е постоянен надзор, дори бръсненето на Арсов трябва да се извършва в килията. При пристигането в затвора той е съблечен изцяло и от него са иззети всички вещи. Затворникът пише писма до министъра на вътрешните работи, които не са изпратени. За особено жестокото отношение към Арсов говори фактът, че той е оставен при минусова температура, напълно изолиран в тясната метър на два килия и без легло на гол циментов под и лишен от правото да излиза от нея за кратки разходки, както другите затворници. На шестия ден от престоя си в Пазарджишкия затвор той записва на гърба на обвинителния акт с отслабващ почерк:

“Беше 17 декември 1974 година, намирам се в килия № 11 на Пазарджишкия затвор в следственото отделение. Килията е без всякакво отопление, а прозорците, закърпени с парчета стъкла, през които декемврийският студ нахлува нахално в килията ми. Когато пристигнах в този затвор, над входната врата прочетох голям надпис: “Ако не знаеш ще те научим, ако не искаш ще те заставим!” Изтръпнах като прочетох надписа. През време на войната прочутите с безчовечността си и жестокост лагери на смъртта били украсени така на входната врата с надписа: “На всеки му заслуженото”. В името на тези три думи те тикнаха в крематориумите хиляди човешки същества.”

На 20 декември 1974 г. Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14 ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70 м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Чудовищната игра, узаконена под формата на оперативна разработка, смачкала безмилостно една беззащитна жертва, е гордост за ДС, за която най-важното е, че нейната дейност в случая не е разкрита. Цялата постановка с Арсов от началото до края е потвърдена от двама високопоставени офицери от ПГУ пред журналиста Владимир Костов, работещ по това време за разузнаването в Париж, която той по-късно описва в книгата си „Българският чадър”:

„Акцията на нашите служби срещу предателя Борис Арсов през 1974 година бе оценена като образцова! Работа ефикасна, без оставяне на компрометиращи следи и доведена докрай. Неговото отвличане бе забелязано тогава, когато той се появи в съдебната зала. Никой нищо не можеше да докаже срещу нас. Процесът премина по правилата. Арсов не бе осъден на смърт, въпреки че го заслужаваше. Защо да създаваме мъченици? Достатъчно бе да го пратим в затвора. Няколко месеца по-късно той почина. Но какво по-естествено? Очевидно е, че подобен идеален сценарий не успява всеки месец. Трябва да се разнообразяват формите и средствата за действие. Във всеки случай делото Арсов остава пример за операция, доведена до успешен завършек, без да се даде повод за каквито и да било обвинения срещу нас.

Асен Виденов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1973 г.малко гранично градче е смразено от жестоко и нечувано за времето убийство

През пролетта на 1973 година, когато България живее в привидно подредения и спокоен ритъм на социализма, в най-югоизточния край на страната – малкото гранично градче Малко Търново – се случва нещо, което разтърсва не само местните, но и цялото РУ на МВР, свикнало да вярва, че подобни ужаси „не се случват тук“. По онова време до града се стига с т.нар. „открит лист“ – специално разрешение за достъп до граничната зона. Животът там е затворен, хората се познават поименно, вратите рядко се заключват, а децата играят свободно по улиците.

Именно в този свят на доверие и привидна сигурност изчезва седемгодишната Марияна – първокласничка, усмихнато дете, което до вчера е носело буквар в ръце. Средата на май е, природата в Странджа е зелена и тиха, но в градчето се случва нещо, което никой не си е и представял, че може да преживее – безследно изчезване на дете. Няма свидетели, няма следи, няма дори и най-малката улика. Само празнота и нарастващ страх.

Търсенето обхваща всички – милиция, граничари, горски служители, ученици и доброволци. Хората обхождат улици, дерета, гори, изоставени постройки. В малкия град паниката се разпространява бързо, но и мълчаливо – така, както е било характерно за онези години. Не се говори много, но всички усещат, че това не е просто изчезване.

В отчаянието си родителите поемат на дълъг път към Петрич, за да потърсят помощ от прочутата пророчица Ванга. Пред дома й ги посреща дълга опашка от хора, дошли с надежда. Неочаквано тя ги повиква с думите: „Нека тези хора да влязат, че са от много далече.“ Вътре разговорът е кратък, почти загадъчен. Като сядат срещу нея и й дават захарчето върху, което са спали цяла нощ, тя изпищява. След като се освестява, ги утешава като само им казва, че когато се върнат, милицията ще им съобщи истината.

Родителите се връщат с надежда. Вярват, че детето им е намерено живо. Но в Малко Търново ги чака най-страшното. След едноседмично издирване Марияна е открита мъртва – жертва на жестоко престъпление, извършено с хладнокръвие, което дори опитните следователи трудно побират в съзнанието си.

Детското й телце е захвърлено бездиханно на рудник „Младеново“ край града, в трап близост до флотационната фабрика – място, сурово и безлюдно, сякаш избрано нарочно, за да скрие ужасното престъпление.

Разследването бързо стига до извършителя – човек, познат на семейството, не местен, но достатъчно близък, за да спечели доверието на детето. Той я подмамва, извършва ужасяващо насилие и я убива по особено жесток начин. Детайли, които и до днес звучат като кошмар, включително и зловещото суеверие, което го кара да и избоде очите, вярвайки, че образът му ще се запечата завинаги в тях. Това не е просто престъпление – това е акт, който разрушава илюзията, че в онези години съществува „защитен свят“.

Милицията действа бързо. В рамките на системата на социализма подобни случаи не се допускат да останат неразкрити. Извършителят е осъден на смърт – най-тежкото наказание, което тогавашният закон предвижда за такива криминални деяния.

Но най-тежкият ден за Малко Търново идва на 24 май. Денят, в който по принцип се чества знанието и буквите, се превръща в ден на дълбока скръб. Малката Марияна е изпратена в последния си път. Преди ковчегът да стигне до гробищата, траур ата процесия спира пред училището. Там, символично, й връчват свидетелството за завършен първи клас – документ, който тя никога няма да използва. Директорът лично носи ковчега – жест, който остава в паметта на целия град като знак за безсилието на възрастните пред една необяснима жестокост.

Година по-късно животът, по своя необясним начин, продължава. Родителите се сдобиват с още едно дете – момиче, което кръщават отново Марияна. Името се превръща в мост между болката и надеждата, между загубата и опита да се продължи напред.

Случаят остава като тъмно петно в историята на едно малко гранично градче и като напомняне, че дори в най-затворените и „спокойни“ времена, злото може да се появи там, където никой не го очаква.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоко убийство от ревност в Петрич

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

С обвинителен акт  на Окръжна прокуратура – Благоевград е предаден на съд Н.П., на 56 години, привлечен в качеството на обвиняем за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.Обвиняемият Николай П. няколко години живеел на семейни начала с Д.П. в дома му в гр. Петрич. В средата на м. ноември 2024 г. двамата  се скарали и се разделили.

Вечерта на 29.11.2024 г. обвиняемият посетил заведение в гр. Петрич, където консумирал алкохол с компания. Същата вечер той разбрал, че бившата му приятелка Д.П. има връзка с колегата му Тихомир Л. Между двамата мъже възникнало напрежение, породено от размяна на обидни реплики, отправени закани, изпълнени с ярост и агресия.

Обвиняемият отишъл до дома си, взел ловния си нож и тръгнал към къщата на Т.Л. Пристигайки, установил там бившата си приятелка. Нахвърлил се върху Т.Л., като му нанесъл силни удари в лицето. Междувременно Д.П. взела  нож и се насочила към Н.П. Опитала да  го прободе, но той успял да отбие удара.

В следващия момент обвиняемият извадил неговия нож, с който причинил на бившата си приятелка наранявания в областта  на  шията и гърба, вследствие на което тя паднала.Схватката продължила между двамата мъже. Обвиняемият нанесъл на Т.Л. множество ожесточени удари с ръце, крака, нож и вилица в областта на лицето и тялото, въпреки виковете му от болка. Последният удар с нож бил във врата му, след  което  Н.П.  си  тръгнал.

Пристигналият на място медицински  екип  констатирал смъртта на Т.Л.

Заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза сочи, че дълбокото прободно - порезно нараняване на шията е довело до смъртен изход, като допълнителен фактор се наслагва кръвозагубата и от останалите наранявания.

Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития. Наред с това, обвиняемият Н.П. е проявил изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност при нанасянето на ударите, което сочи за особена жестокост.Обвиняемият Н.П. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха мъртъв човек, натъпкан в контейнер за боклук

 

Снимка: Пловдив 24

Мъртъв човек е открит в контейнер за битови отпадъци в пловдивския район "Тракия" между блок 27 и 28.

Цялата улица "Георги Данчов", която води към "Лаута", е отцепена и полицаите не пускат пешеходци и леки автомобили, предава Plovdiv24.bg.

На мястото има полицейски екипи и криминалистична лаборатория, уточни за медията ни кметът на "Тракия" Георги Гатев, който е бил там.

Откриха трупа на обявен за издирване мъж в коритото на река Джебелска

На местопрестъплението са началникът на V РУ гл. инспектор Николай Кирков и директорът на областната дирекция ст. комисар Васил Костадинов. Към момента няма повече информация за мъртвия човек.По неофициална информация става въпрос за части от тяло, сложени в найлонов чувал.

На зловещата находка е попаднал клошар, който ровел в контейнерите.

Разследването на случая продължава.

Неразкрити престъпления в Пловдив от времето на социализма, чиято давност вече е изтекла

Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.

То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  

Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.

Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. 

На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.

Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. 

Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Популярна Инфлуенсърка е намерена мъртва и полугола в дере

 

Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя

Повече от година загадката с полуголото тяло, намерено в отдалечена клисура на популярния туристически остров Гран Канария, не можеше да бъде разрешена. Сега стана ясно, че трупът е на популярната инфлуенсърка и звезда от унгарското издание на “Ергенът” Анабела Ловас. 

Каньонът Ел Бериел в южната част на Канарските острови не е място за леки разходки. Сурови скали, стръмни стени, тесни пътеки за катерене. Няма обхват на мобилен телефон. Всеки, който изпадне в беда тук, често бива спасяван с хеликоптер. Именно на това място алпинисти направили обезпокоително откритие на 6 март миналата година, припомня “Bild”. 

Тялото на жена лежало сред скалите. Тя била гола от кръста надолу и лежала с главата надолу в естествен басейн. Бързо станало ясно – жената сигурно е била мъртва от няколко седмици. Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя.

Дори сравняването на татуировките ѝ с тези от местни студия за татуировки не дало никакви улики. Повече от година разследващите били озадачени относно самоличността ѝ.

Криминалната полиция разследвала интензивно. Дори Интерпол бил замесен в мистериозната смърт.

Решаващият пробив дойде единствено чрез сравнението на кътник, както съобщават испанските медии. Това позволи непознатата жена да бъде идентифицирана като унгарска гражданка, чието изчезване е било обявено от семейството ѝ. Тя е 32-годишната Анабела Ловас. „Зъбите са като пръстов отпечатък: те имат много уникални, характерни черти. Те са едни от най-устойчивите елементи на атмосферни влияния и влияние на околната среда“, обяснява началникът на полицията Пабло Фернандес Сала.

Анабела Ловас стана известна през 2021 г. като финалистка в унгарската телевизионна версия на „Ергенът“. По-късно тя работи като телевизионна водеща и инфлуенсър. След битка с рака се премества от Унгария в Гран Канария.

Аутопсията не разкри доказателства за извършено престъпление, но остави причината за смъртта неопределена. Разследващите подозират, че Анабела може да е била отнесена от внезапно наводнение след силни бури и проливни дъждове през февруари миналата година. Възможно е тя да е починала другаде и тялото ѝ по-късно да е било отнесено в естествения басейн от наводнението./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всички подразделения на МВР са на крак! Ликвидиран е топ бизнесмен насред София

19 години след показния разстрел на сочения за наркобос Евгени Стефанов – Женята няма виновен за престъплението, въпреки оперативните данни на МВР за неговата дейност и зависимости.

В нито един етап от разследването не са събрани доказателства, които да уличат някого за поръчител или изпълнител на убийството. Екзекуцията остава част от поредицата разстрели по време на т.нар.

Преход в страната, които маркират определянето и преразпределянето на наркотеритории и контрабандни канали.

Малко от лидерите на големите криминални групировки в страната оцеляват при разчистването на позиции в престъпния бизнес, пише „Телеграф“.На 9 март 2001 г. в оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в гр. Оранестад – столицата на остров Аруба, е застреляна важна фигура – Поли Пантев от групировката СИК.

Килърът влиза с пистолет в ръка и хладнокръвно изстрелва 4 куршума в Пантю Тотев Пантев, както е истинското име на жертвата, след което изчезва безследно. Това убийство е знаково, защото води след себе си и други разстрели, до един останали неразкрити.5 ноември 2003 г. В 8 часа без 10 минути Евгени Стефанов – Женята и бодигардът му Николай Николов слизат от брониран джип „Мицубиши Паджеро“ до фитнес центъра недалеч от румънското посолство в София.

Насочват се към входа. Двамата мъже са облечени в анцузи за фитнес, но носят автоматични пистолети в чантичките си. Зад тях се движи мъж, който открива огън по тях. Двамата опитват да извадят своето оръжие, но изпускат пълнителите. Останали без защита, Женята и Николов хукват да бягат, но са покосени от куршуми.

Веднага след стрелбата убиецът слиза по стълбите на фитнеса, прескача мантинелата и се качва в черно „Ауди“. Колата потегля към румънското посолство. Там чуват стрелбата. „Служителите на посолството са чули. От МВР обясниха, че е убит наркодилър“, казва малко по-късно Константин Григорие, посланик на Румъния у нас.

Местопрестъплението от убийството на Женята.От СДВР уточняват, че убийството е извършено с автоматично оръжие. Директорът ген. Румен Стоянов уточнява, че изстрелите са били много, преброени са над 20 гилзи.

Два от куршумите попадат в главата на Стефанов, останалите в краката и тялото му. Той издъхва на място. Гардът е улучен над окото и до бузата. Приет е в болница в тежко състояние и оцелява като по чудо.

Евгени Стефанов е криминално проявен, уточняват от полицията. В досието му са описани различни криминални прояви – от наркотици до всичко, което носи пари, казва шефът на СДВР.

Връзките

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов е по-конкретен – той казва, че Евгени Стефанов – Женята е сред най-приближените на Поли Пантев и че се е занимавал с накробизнес.Джипът, който ползват Женята и бодигардът му, е със софийски номер и се води собственост на „Футура Груп“, за която неофициално се говори, че е на Поли Пантев. А фитнес залата, пред която убиват Женята, е собственост на собственика на хотел „Амбасадор“, взривен 2 години по-рано.

Името на Женята нашумява в общественото пространство през лятото на 2003 г., когато неизвестни стрелят от мотоциклет по мерцедеса на Кирил Кирилов – Японеца.

Тогава източници от МВР казват, че Женята е истинският наследник на Поли Пантев и вероятно има пръст в опита за убийство на Японеца и бомбата, избухнала пред джипа на Константин Димитров – Самоковеца край село Пасарел.

Според полицията няколко мощни наркогрупи си делят бизнеса с амфетамин и каптагон, които се произвеждат в България и се изнасят за Турция и Близкия изток по старите пътища на „Кинтекс“ и Държавна сигурност.Версии

Нито една от версиите за ликвидирането на Женята не се доказва от разследващите. Едната е свързана с изчезването на 600 кг кокаин, складиран в Благоевград и собственост на колумбийската мафия, заради което е отговарял Поли Пантев. Другите версии са свързани с опита за покушение над Самоковеца на 31 май 2003 г. и на Японеца.

Редица

След убийството на Женята кървавите екзекуции не спират. В следващите два месеца са убити и неговите изключително близки приятели Николай Зарев – Данкина и Николай Петров – Колята.

На 14 ноември 2003 г. вечерта Данкина е причакан от килъри във входа на блока му в столичния жк „Надежда“. Той успява да се отскубне и да избяга към съседния блок, но е застигнат и покосен от залп от куршуми.На 18 декември 2003 г. наемни убийци ликвидират Колята, който е бивш гард на Женята. Килърите изненадват Колята пред очите на детето му в неговия апартамент в столичния жк „Младост“. Убийците и на двамата остават неразкрити до днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тройният убиец Сиси хладнокръвно разстрелвал длъжници-искал да е страшен като Райко Кръвта

 

Перничанинът искал да е страшен като градския бос Райко Кръвта.Две от жертвите му са негови съученици

“Признавам се за виновен по всички обвинения. Цветелин го застрелях в главата в село Планиница с малокалибрен преправен газов пистолет. С него убих и Биляна и я зарових над село Лесковец. Тя взе пари от мен, защото мъжът є имаше дългове. За да ми ги върне, реших да я отвлека, а после и да я премахна. С Кирил се скарахме заради стари дългове. Влязохме в моята кола и го прострелях с пистолет “Глок”. После тръгнах към сметището над квартал “Мошино” и стрелях още веднъж в него”. Това хладнокръвно признание прави пред магистратите Станислав Ангелов - Сиси, един от най-зловещите серийни убийци в най-новата ни история. Четвъртата жертва на килъра е наркобосът Николай Христов-Хайо, който беше показно разстрелян в центъра на Перник.

Сиси расте като затворено дете, което мечтае да всява страх в околните. Голямата му цел е да стане мутра, за да бъде забелязан. В училище е мълчалив, не контактува с никого, но не заляга и над учебниците. Колкото повече расте, толкова повече се затвърждава убеждението му, че трябва да стане престъпник. Той страда от епилепсия и от силните лекарства качва доста килограми. Това е повод за присмех от съучениците и което е по-важно - от съученичките. Една от тях ще стане след години негова жертва.

Кумир на Сиси е пернишкият бос Райко Василев-Кръвта, показно разстрелян през 2005 г. и той се зарича да бъде като него. По-късно Ангелов става основният свидетел по делото “Килърите 3” срещу пернишката група за мокри поръчки, за чийто лидер е сочен бащата на Райко - Васил Василев - Бай Васо. Сиси знае много за бандата - той е близък с членовете є, дори е съден с един от тях - Йордан Костадинов-Шишето, за участие във въоръжена престъпна група за лихварство. Освен това Йордан Костадинов от “Килърите 3” е участвал в скриването на труповете на жертвите на Сиси, но след това разказал всичко в полицията и станал важен свидетел.

Пернишкият бандит Райко Кръвта бил кумирът на Сиси. 

Именно лихварството става основната причина Сиси да се превърне в сериен убиец. Основната лихва за месец била 20% - непосилна за много от длъжниците. Някои си залагали движимо и недвижимо имущество, но и това не помагало. Нередовните длъжници били бити и притискани, за да си върнат парите. В противен случаи - застрелвани. Три от убийствата Сиси извършил само за три месеца от януари до април 2009 г., докато бил пуснат от затвора, за да се лекува. Иначе бил зад решетките като поръчител на убийството на пернишкия наркотрафикант Николай Христов - Хайо, застрелян на 19 февруари 2008 г. в колата си до хотел “Срума” в центъра на Перник. По това време Сиси се занимавал с черно тото и бил чуван да казва: “Ще го спра от движение Хайо”.

Прекият извършител на убийството на Хайо е Николай Николов - Шатката, който получава 20-годишна присъда. Шатката успя да избяга като парнаджия на Софийския затвор и досега е в неизвестност.

Сиси излиза да се лекува и решава да си разчисти сметките с длъжниците. Първият, който намира смъртта си на 27 януари Цветелин Карпузов. Тялото на 30-годишния мъж е намерено заровено в гората над пернишкото село Планиница. Убитият имал стaри борчове към Сиси и все не успявал да ги върне. Месец по-късно по същата причина ще се прости с живота си и съученичката на Сиси - Биляна Кръстева. Тялото є е отрито заровено в гора край пернишкото с. Лесковец. Жената тръгва на работа и не се прибира.

Сигнал за това получен в полицията на 27 февруари от мъжа, с когото тя живеела и от когото имала 5-годишен син. Причината 26-годишната жена да намери смъртта си бил апартамент в София на Петте кьошета, който наследила от родителите си. Биляна ипотекирала жилището срещу заем от 80 000 евро, но се оказала в затруднение да го изплаща. Обърнала се за помощ към Сиси и двамата се договорили да му прехвърли имота фиктивно, той да плаща ипотеката, а тя да му връща парите, когато може. В един момент спряла да плаща и това є струвало живота.

Другият си съученик Кирил Христов с прякор Багера, Сиси убива на 25 април пред дискотека “Че Гевара” в Перник. 25-годишният Кирил бил син на местен полицейски началник. Във фаталната нощ отива с приятелката си в заведението, където среща Сиси. В 3,15 ч двамта излизат от заведението “да си поговарят”. Убийството е става пет минути по-късно на близко площадче. Съучениците се качват в паркиран автомобил, минути по-късно Сиси застрелва с два куршума Крили в главата. Трупът му е намерен заровен в местността Патичарника, край сметището на пернишкия квартал “Тева”.

Трима го пребиват зад решетките.Подозират го, че „пее“ на полицията

Николай Николов - Шатката.

През 2017 г. трима затворници пребиват съкилийника си Светослав Ангелов. Смятали, че Сиси “пее” на надзирателите и полицията и се мъчи всякак да си намали присъдата. Сиси дава показания като основен свидетел на процеса “Килърите 3” срещу бащата на Райко Кръвта - Бай Васо. Бандата е задържана през август 2013 г., след като Сиси води криминалистите до пернишкото село Габров дол и им показа къде е заровено тялото на една от жертвите - Ханс.

В няколко заседания той разказа разтърсващи подробности около дейността на страховитата група, говори и за други убийства, но после оттегля показанията си и се оплаква, че е заплашван със смърт. И досега Сиси е убеден, че приятелят му Николай Николов - Шатката - също основен свидетел срещу бандата на Бай Васо, е бил убит в чужбина - в Италия или Испания, където е бил преведен след бягството му от затвора.

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заловиха Българин опитал да изнасили непълнолетна във Великобритания

26-годишният Йордан Станчев, без постоянен адрес, беше осъден в Кралския съд в Труро в четвъртък, 2 април, след като се призна за виновен в сексуално нападение.

Нападението се е случило около 21:15 ч. местно време в неделя, 25 януари, в алея близо до колежа в Лаунчестън.

Жертвата, 17 годишно момиче, вървяла сама, когато забелязала, че Станчев я следва. Когато той се затичал към нея, тя изкрещяла и се опитала да избяга, но той я настигнал, блъснал я в метална ограда и я нападнал сексуално.

Въпреки ужасът, момичето е оказало съпротивлявала, ранявайки Станчев по лицето. Той избягал от местопестъплението, вероятно след като е бил подплашен от преминаващ човек, разхождащ куче. Тоева е позволило на жертвата да стигне до безопасно място.

Полицията е била извикана от роднина и служителите на реда бързо са започнали да проверяят района. Установено било, че Станчев се е свързал с полицията малко преди нападението, твърдейки, че е бил нападнат пред ''Лидл''.

Полицаите се уговорили да се срещнат с него и установили, че има наранявания по лицето, съответстващи на описаните от нападнатата непълнолетна. Установено било също, че мобилният му телефон е бил в района по време на престъплението.

По-късно нападнатото момиче разпознала Станчев като нападателя си и той бил арестуван, обвинен и задържан под стража.

Освен наказанието лишаване от свобода, на Станчев е наложено да се впише в регистъра на сексуалните престъпници за цял живот, а за защита на момичето бе издадена ограничителна заповед. Очаква се той да бъде депортиран в България след изтичане на наказанието му, пише 24 часа.

При произнасяне на присъдата съдия Саймън Кар описа престъплението като ''най-големия кошмар на всяка жена'', като заяви, че Станчев е проследил жертвата до уединено място, преди да започне продължителна и ужасяваща атака.

Съдия Кар похвали смелостта на жертвата, като заяви, че нейните действия са попречили на Станчев да извърши още по-тежко престъпление. В съда беше съобщено, че Станчев е избрал жертвата на случаен принцип и е имал женомразки възгледи.

Следователят от полицията Джо Уилсън заяви, че нападението е било изключително ужасяващо за жертвата, но подчерта, че нападения от непознати от този характер остават редки в Девон и Корнуол, като похвали жертвата, човека, разхождащ кучето си, и други свидетели за действията им.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убийството на братовчедите Нели Стоянова и Любен Бончев е един от най-мрачните и заплетени случаи в новата криминална история на Черноморието

През лятото на юли 2001 г. 17-годишната Нели и 20-годишният Любен изчезват безследно от Равда. Последно са видени да излизат заедно вечерта.

Телата им са намерени едва месец по-късно, заровени в плитки гробове в лозята край селото. Разследването установява, че са били убити по особено жесток начин.

Заподозрените: Полицията насочва вниманието си към двама местни спасители – Димитър Димитров (известен като Бабата) и Мирослав Михайлов.

Мотив и версия на обвинението

Според официалното обвинение, мотивът е бил грабеж или личен конфликт, който е ескалирал. Твърди се, че жертвите са били примамени или отвлечени, след което умъртвени. Димитър и Мирослав са арестувани и срещу тях започва дълъг съдебен процес.

Съдебният процес и присъдите

През 2003 г. Бургаският окръжен съд произнася най-тежката присъда – доживотен затвор без право на замяна и за двамата подсъдими. Тази присъда е потвърдена от по-горните инстанции.

Случаят остава спорен в общественото мнение. Години наред Димитър Димитров поддържа тезата, че е невинен и че признанията му са изтръгнати с насилие. Неговите близки и защитници сочат липса на категорични ДНК доказателства и пропуски в разследването.

И двамата осъдени излежават своите присъди в затвора. През последните години Димитър Димитров прави няколко опита за възобновяване на делото, позовавайки се на нови обстоятелства или нарушения на правата му, но до момента съдът не е променил решението си.

Случаят често е сравняван с други тежки престъпления заради младостта на жертвите и тежката съдба на семействата им, които и до днес вярват, че в трагедията може да са замесени и други хора.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убийство край Елин Пелин заради над 1 милион долара в криптовалути

 

55-годишният мъж бе открит в локва кръв в дома си от съпругата си, извършителят е арестуван.

Мъж, опитал да присвои 1 милион долара в криптовалути, бе задържан за убийството на свой познат. Престъплението стана на 11 март в село Богдания, община Елин Пелин.

След разследване от страна на МВР и Софийската окръжна прокуратура, извършителят – 49-годишен мъж – е задържан.

Според разследването, след спор между двамата, нападателят загубил контрол и убил своя познат. Той също така е опитал да открадне 1 милион долара в криптовалути, но сумата е била блокирана.

Задържането е извършено при специализирана акция снощи, уточнява "24 часа".

Очакват се допълнителни подробности на по-късен етап./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убийството на 18-годишния Пламен Михов от Шивачево е едно от най-трагичните криминални деяния в историята на региона, разтърсило обществеността със своята безпричинна жестокост

 

Хронология на събитията

Дата на престъплението: На 10 септември 2002 г. – само ден преди Пламен да започне следването си като студент – той е обявен за изчезнал.

Откриване на тялото: 

Тялото на момчето е намерено няколко дни по-късно в землището на град Шивачево. Експертизите установяват, че той е бил умъртвен по изключително мъчителен и жесток начин.

Задържане: На 15 септември 2002 г. полицията задържа извършителя – 21-годишния тогава Пламен Трухчев от Сливен. 

Мотиви и разследване

Липса на ясен мотив: Прокуратурата подчертава, че убийството е извършено без реален повод, което прави извършителя особено опасен за обществото. В по-късни анализи се споменава възможна обида като повод за агресията.

Заплашително писмо: Ключово доказателство по делото е писмо с пощенско клеймо от Шивачево, съдържащо заплахата: "Марло, ще те целуват студен!".

Поведение на обвиняемия: По време на процеса Трухчев не се признава за виновен, въпреки събраните доказателства и показанията на свидетели. 

Съдебен процес и присъда

Доживотен затвор: През март 2003 г. Ямболският окръжен съд признава Пламен Трухчев за виновен и му налага най-тежкото наказание – доживотен затвор.

Граждански искове: Съдът присъжда по 25 000 лв. обезщетение за всеки от родителите на убитото момче.

Благороден жест: 

Почернените родители, семейство Михови, обявяват решението си да дарят цялата сума от обезщетението на домове за сираци в Сливен и Ямбол. 

Дори и в днешни дни случаят продължава да бъде припомнян в региона като символ на нелепата загуба на един млад живот.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стана ясно кой е застреляният в центъра на Бургас бизнесмен

Убиецът е стрелял или от упор през стъклото на аудито му, или в непосредствена близост от отсрещния тротоар на ул. „Поп Георги“

Застреляният в центъра на Бургас е поморийският бизнесмен Христо Бургазлиев – собственик на чейндж бюро.

Застреляният току-що в тъмно сивото Ауди е поморийският бизнесмен Христо Бургазлиев, собственик на едно от оборотните чейндж бюра на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в Бургас, узна Флагман.бг.

Наш репортер, който е на мястото видя току-що, че чейндж бюрото му е заключено, а външната ролетна щора е спусната, макар, че електронното табло е включено. Това означава, че се е наложило внезапно да напусне обекта, който се води на „ФАИН-2003“ ООД.

Виждат се ясно на светещото табло курсовете – купува, продава.Бургазлиев е популярен с това, че е баща на европейската шампионка по спортни танци Христиана Бургазлиева, разполага с недвижими имоти на територията на Поморие, не е известно да има финансови проблеми.

Нещо повече -  хората от бранша твърдят, че през последната половин година е направил достатъчно добра печалба от преминаването ни в евро.

Бургазлиев бе застрелян брутално, почти от упор в луксозната си лимузина Ауди, докато се спуска по ул. „Поп Георги“ в посока своя търговски обект, отстоящ на около 400 метра от мястото на покушението.

Тясната улица „Поп Георги“ излиза на малко площадче, където се кръстосва с улица „Св.св. Кирил и Методий“ и ул. „Трайко Китанчев“.

Бил е в автомобила си, който или току-що е паркиран от него, или се е качвал в него, за да поттегли.

Колата е спряна наполовина в синя зона и наполовина върху забранителните жълти ленти - на самото кръстовище на трите улици - пред фризьорския салон.

Стрелецът или е стрелял от два метра, стоейки на тротоара отсреща, или е минал в непосредствена близост до него, пускайки един куршум в главата му директно през стъклото.Няма ъгъл на процепа върху стъклото, показващ, че е стреляно отвисоко, още повече, че отсрещните сгради са разположени неподходящо за подобна стрелба.

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Застреляха мъж в ауди в центъра на Бургас: Пълно е с полиция

 Инцидентът стана около 15:15 часа в оживената част между улиците "Св.св. Кирил и Методий" и "Поп Георги"

Труп с огнестрелна рана е открит в лек автомобил на ул. "Поп Георги" в центъра на Бургас, предава репортер на Флагман.бг от мястото на инцидента.

"В 15:15 часа излизах от вкъщи в посока пл. "Св.св. Кирил и Методий", чух зад гърба си пукот като от пиратка. Обърнах, но не видях нищо извънредно и продължих по пътя. Само след 7-8 минути се върнах обратно на адреса, на който живея на ул. "Поп Георги" като забелязах, че магазинерката от магазина за перилни препарати силно разстроена пред обекта и я попитах какво става. Тя каза: "Ами не виждате ли в това Ауди, че имаме мъртъв мъж - застреляха го", каза първият свидетел пред Флагман.бг.

Действително в сиво Ауди - с бургаска регистрация, спряло върху забранителните жълти знаци между магазина за перилни препарати и фризьорски салон има мъж на шофьорската седалка, чията глава е отметната надясно, на стъклото откъм шофьора се вижда дупка.

Вижте още:Ексбарета екзекутира Голямата Рижа. Оправдават го, но след 6 години намира мъртъв сина си

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иво Карамански: Гангстер, бизнесмен или информатор? Истината за Кръстника

Иво Карамански, който в началото на 90-те години си печели прозвището Кръстника на българската мафия, изглежда владее изкуството да оцелява или е закрилян свише. Бившият гребец продължава да бъде част от голямата игра в подземния свят и след гангстерските войни, започнали през 1993-1994 г. Надживява боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. Карамански дори се качва на естрадната сцена и прави незабравим концерт в зала 1 на НДК с певицата Грета Ганчева,пише флагман.

Легендарният криминалист Ботьо Ботев не крие, че се е познавал добре с Карамански."Беше умен - разказва Ботев за бившия гребец още в първата част на нашата поредица. - В началото всички се въртяха около него и затова си спечели прякора Кръстника. По-късно някои се отцепиха по една или друга причина.

Но истината е, че докато Карамански създаваше първите форми на организирана престъпност в Чехия и Унгария, всички онези, които и после се превърнаха във видни бизнесмени, се занимаваха основно с грабежи на чужденци по магистралите.Крадяха златни синджирчета и часовници. Това беше сферата им на дейност. В България имахме оперативна информация какво става в Прага и Будапеща. Не е тайна, че много от хората в този контингент сме ги използвали в нашата оперативна работа. Държахме контакт с тях." След гастролите си в чужбина Иво Карамански излиза от ареста в София в началото на 90-те и бързо завзема територии в подземния свят. Дръзките набези на Кръстника му носят пари, власт, но и отмъстителни врагове.

"Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична омраза", казва Ботьо Ботев, цитиран от "България днес".

"Карамански започна да трупа пари, като за 10 дни удари всички казина в София. По-късно Илия дръпна при себе си част от известните борчета, някои от които сега са бизнесмени, да работят с него. Това стана причина за големия разрив между Павлов и Карамански", допълни криминалистът.

Опитен въжеиграч

Кръстника прилича на опитен въжеиграч. Някогашният гребец все някак оцелява, докато негови конкуренти са буквално екзекутирани.  Най-коментираното убийство е на боса на ВИС Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 г. И след като групировката на борците е обезглавена, Иво Карамански продължава умело да флиртува с медиите и властта.

Говори се, че връзките с циганските барони му осигуряват място на трапезата в разпределението на парите от дрога и проституция. Карамански периодично е арестуван, после освобождаван. Дава интервюта от пандиза.

В свободното си време пее естрадни песни и не крие, че музиката от филма "Кръсникът" е сред големите му вдъхновения.

"В един момент имаше прокурорско постановление Карамански да бъде задържан - връща лентата Ботьо Ботев. - Той се укриваше и за да се свърши работата, трябваше да се използва гъвкав подход.

Карамански е ползван и от криминалната служба като информатор. В нашите среди се знаеше кой полицай е работил с него по тази линия. Да бъде арестуван Карамански в определени моменти беше в интерес на неговите конкуренти от ВИС."

Неофициално се говори, че самият Кръстник влиза и излиза от ареста едва ли не по собствено желание. За да си осигури защита зад дебелите стени на килията тогава, когато чувства, че животът му е застрашен.

Фатален танц

Танцът на Кръстника със смъртта приключва фатално на 20 декември 1998 г. Разстрелян е с пистолет от Стефан Въжарски пред очите на 13 души рано сутринта в столичния квартал Симеоново.

Какво се случва преди кървавата екзекуция?

Карамански се появява на студентски купон заедно Въжарски на улица "Горска ела" около 2 часа след полунощ. Двамата пристигат с джипа на Кръстника, леко почерпени от друга веселба.

Минава време и без да има видима причина, Въжарски излиза навън за около 20 минути. Връща се с изваден пистолет. Застава зад Карамански и стреля в главата му от около 30 сантиметра.

Смъртта настъпва мигновено. След това започва престрелка, в която загива още един човек, а двама са ранени.

Въжарски е заловен. Осъден е и лежи в затвора за убийството на Карамански. Версии

Случаят изглежда приключен, но само на пръв поглед.

Твърди се, че в последните месеци преди да бъде убит, Кръстника се е намесил много сериозно на пазара с уличната проституция в София. Дори се е опитал да го монополизира. Със сигурност по този начин е засегнал нечии интереси.

Лансират се версии, че Въжаров е нает да свърши мръсната работа, но не и по начина, по който в крайна сметка е убит Карамански. Говори се, че под въздействие на алкохол килърът просто е действал прибързано.

Това, че Кръстника е екзекутиран заради преразпределение на пазара за дрога, също е сред възможните варианти. Не е тайна, че едни от най-предпочитаните пласьори на дребно са циганите, над които бившият гребец винаги е имал влияние.

"Със сигурност Карамански беше важна личност в престъпния свят. В началото беше необходим с интелекта си на зараждащите се групировки - казва Ботьо Ботев. - След това на сцената излязоха и другите герои. Мина се през гангстерската война".

След убийството на Иво Карамански ситуацията в подземния свят на България се променя. Още един от основните играчи е отстранен.

В онези години Георги Илиев вече е поел контрол над групировката, основана от неговия брат Васил Илиев. Жоро Илиев е президент на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив), когато на свой ред е покосен от куршумите на атентатор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от най-мрачните и трагични епизоди в съвременната българска криминалистика .Една екзекуция извършена в ранните часове на 8 март с един единствен изстрел в тила

Една жена  остава в летописите като последната жена, над която е изпълнена смъртна присъда в България

Денят, в който празникът угасна.Историята на Елина Златанова

Датата е 8 март 1988 г. Докато останалата част от страната празнува Международния ден на жената, в двора на затвора в Сливен една 35-годишна жена се изправя пред своята последна съдба. Иронията на датата е смразяваща – жената, която е отнела живота на собствените си деца, напуска света в деня, посветен на майката.

Предисторията: Пламъци от отчаяние и гняв

Трагедията, доvela до този фатален край, се разиграва две години по-рано в София. Елина Златанова, съпруга на дипломат, живее в свят, който изглежда подреден, но зад стените на дома ѝ се крие разрушителна семейна драма. Според свидетелствата, тя е била подложена на системен тормоз и унижения от страна на съпруга си.

В момент на пълно душевно помрачение и желание за отмъщение, Елина взема немислимо решение. На 19 януари 1986 г. тя залива апартамента им с бензин и го подпалва, докато вътре са двете ѝ деца – Елин (на 10 месеца) и Невен (на 4 години).

Малкият Елин издъхва в леглото си от задушаване.

По-големият Невен опитва да избяга от пламъците, но в опита си да "спаси" децата от бъдещи страдания, майката го напада с кухненски нож.

Самата тя първоначално планира да загине в огъня, но инстинктът за самосъхранение надделява и тя излиза от горящото жилище.

Присъдата

Процесът е кратък и безпощаден. Социалистическото правосъдие по това време не проявява милост към престъпления срещу деца. Въпреки опитите на защитата да изтъкне психическото ѝ състояние и системния тормоз, съдът е категоричен: смърт чрез разстрел.

Последните минути

Екзекуцията е извършена в ранните часове на 8 март с един единствен изстрел в тила. В досието ѝ остава записано, че до последно тя не е потърсила прошка, сякаш духът ѝ отдавна е изгорял в онзи апартамент заедно с децата ѝ.

Само две години по-късно, през 1990 г., в България е въведен мораториум върху смъртното наказание, а през 1998 г. то е окончателно отменено. Елина Златанова остава последната жена в българската история, преминала през "стената на плача".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убили го заради предателство

24 години след разстрела на Аруба килърът не е открит.Пребил до смърт човек на италианската мафия.Година преди покушението стреляха с гранатомет по джипа му.

24 години след разстрела на Поли Пантев на остров Аруба, все още няма сигурна версия за покушението.

Кой от многото му врагове е наел килъра на Аруба, ще остане тайна за обществото, тъй като я знаят малцина от най-близкото му обкръжение.

Единственото сигурно е, че виновникът не е от колумбийската мафия и не става дума за 600 кг откраднат кокаин, каквато версия упорито разпространяваха антимафиоти, контраразузнавачи и някои журналисти.

Поли Пантев беше убит на 9 март 2001 г. в оживеното фоайе на луксозния хотел “Сонеста” в град Оранестад – столицата на остров Аруба. Килърът влязъл с пистолет в ръка и хладнокръвно изстрелял 4 куршума в главата на жертвата. След това светкавично изчезнал.

По-късно става ясно, че негов съучастник го е чакал с мотор наблизо. Превозното средство е наето от някой си Пол Уибър, словенски гражданин, но от него няма и следа. Други двама словенци, до които стига разследването – Раданович и Пипунович, се изпаряват от острова безследно. Показното убийство става пред погледите на десетки гости в хотела и предизвиква паника.

Пантев наел стая заедно с манекенката Петя Трайкова, за която смятал да се ожени веднага след завръщането им в България. Когато наемният убиец стреля пред очите й, тя е бременна. Детето се ражда 8 месеца по-късно. Пантев беше погребан цял месец след разстрела. Криминалисти и съдебни медици напразно се опитваха да намерят поне някаква следа, която да доведе до поръчителя или килъра. Разследването е трудно, защото, въпреки че има камера в хотела, тя се върти и в момента на убийството снима в обратна посока.

Първата и, според разследващи убийството, най-достоверна версия е, че Поли Пантев е убит от сикаджии, защото напуснал групировката и се изправил срещу бившите си съдружници заедно с боса на “ВАИ холдинг” Георги Илиев. Поли се връща там, откъдето е започнал – ВИС. Пантев и Илиев в тандем били сила, на която трудно се опъвали не само наши, но и чужди мафиоти. Почти година преди убийството Пантев се изнесъл от сградата на “Джеймс Баучер”. Малко след това неизвестен стреля с гранатомет по джипа му на бул. “Симеоновско шосе”, но снарядът се хлъзнал по капака на джипа на Поли и това спасило живота му. Говори се, че зад опита за убийство стои килърът на СИК Бай Миле. Какво точно е станало между сикаджиите и един от най-важните хора сред тях, знаят малцина. И мълчат, за да останат живи.

Друга версия свързва убийството на Поли Пантев с Микеле Раниери – издънка на италианската мафия “Брента”. Тя е разбита от полицията през 90-те години на миналия век и успелите да избегнат арестите бягат в чужбина. Раниери се установява в България и се занимава с трафик на наркотици.

На 15 юли 1997 г., в един от коридорите на столичното заведение “Тримата мускетари”, където Поли Пантев купонясва с приятели, 45-годишният италианец е намерен пребит. Извикана е “Бърза помощ”, но чужденецът издъхва в болницата със счупен череп.

Трагедията се разиграва около 3,30 ч., когато Раниери нахлува в заведението и започва скандал със сикаджията. Двамата се познават, защото живеят в една кооперация.

Внезапно Микеле вади пищов и стреля от упор в 29-годишния приятел на Поли Васил Митов. Куршумът минава на сантиметър от гръбначния му стълб.

Започва масово меле, което се пренася в коридора на заведението. Пантев лично влиза в схватка с Раниери и го блъска върху мраморното стълбище. Ударът на главата му в едно от стъпалата е фатален за италианеца.

Веднага след инцидента стана ясно, че убитият е търсен от Интерпол и у нас се е подвизавал под името Еджидио Фрули. Пантев е задържан за кратко в полицията и пуснат.

В разследване на италианския всекидневник “Газета дел мецоджорно” бе обявено, че Микеле Раниери е ръководил от България нелегален трафик на оръжие и наркотици от Албания за Италия. Макар и разбита, групировката “Брента” издава смъртна присъда на сикаджията заради смъртта на италианеца, гласи версията.

В началото на демокрацията

Става финансовият мозък на ВИС

Роденият на 6 септември 1961 г. в София Пантю Тотев Пантев, известен като Поли Пантев, е внук на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София.

Малко след 10 ноември 1989 г. заминава за Германия, където се запознава с български спортисти, които след падането на “желязната завеса” търсят печалби на Запад, а след това стават гръбнака на българските силови групировки.

Той е различен от “борците”, завършил е Духовната академия и бързо става лидер.

Пантев е близък приятел с Васил Илиев, с когото заедно основават ВИС-1. Поли е финансовият мозък на групировката.

През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.

Източник: trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Станахме неволни свидетели на изпълнение на смъртна присъда в 2 през нощта през 70-те

 

„Изстрел в тишината“

Лятото на 70-те имаше особен вкус – на прах, на изгоряла от слънцето трева и на онази безгранична свобода, която само едно дете може да понесе. Вечерите бяха дълги, а нощите – нашето бойно поле за доказване на смелост.

Бяхме момичета на прага на тийнейджърството, подхвърлящи си предизвикателства като разгорещени въглени. Най-голямото от тях беше „Гробището“. В два през нощта светът принадлежеше на сенките, а ние се промъквахме между паметниците, за да покажем, че не се боим от мъртвите. Не знаехме, че трябва да се боим от живите.

Онази нощ беше задушна. Въздухът трептеше, а щурците изведнъж млъкнаха, сякаш някой беше срязал звука с нож. Бяхме се скрили в гъстата растителност в края на парцелите, когато чухме тежкия звук на двигатели. Светлини на фарове разрязаха тъмнината, местейки се нервно по старите кръстове.

Притиснахме се към земята, сърцата ни биеха толкова силно, че се бояхме да не ни разкрият. Видяхме силуети – униформени мъже и един друг, по средата, чиито движения бяха тежки и несигурни. Всичко се случваше като в ням филм, докато тишината не беше разкъсана от сухи, резки изстрели. Не бяха като по филмите. Бяха глухи, окончателни.

Нямаше викове. Само звукът на лопати, забиващи се в пръстта, и миризмата на изгорял барут, която се смеси с аромата на нощни цветя.

Прибрахме се тичешком, без да обелим дума. През онази нощ детството ни приключи в два часа сутринта. Разбрахме, че гробищата не са страшни заради духовете, а заради тайните, които живите погребват в тях под прикритието на мрака. Години наред не смеехме да се погледнем в очите, защото всеки от нас носеше в себе си тежестта на онези изстрели – истината за една присъда, на която не трябваше да бъдем свидетели.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След месеци укриване в Гърция българин от Камено бе заловен и разказа как е удушил с голи ръце приятели си

 

През лятото на 2025 г. двамата се скараха за дребна сума пари по време на пиянски запой

Пратиха в ареста 21-годишния Неделчо Маринов от Камено, обвинен в убийството на приятеля му Стоян Димитров, познат сред местните като Тольо. Месеци наред Маринов се укриваше в Гърция и всячески избягваше да бъде заловен от властите. Миналата седмица обаче полицейските служители на ОДМВР-Бургас са успели да засекат телефона му, като по информация на Флагман.бг изпратена негова снимка от мобилното му устройство е била разковничето на случая. 

На 17 февруари т.г. той е бил привлечен към наказателна отговорност. А днес Апелативният съд в Бургас потвърди мярката му за неотклонение "задържане под стража". 

Припомняме, че тялото на жертвата - Тольо бе намерено силно разложено в къщата му на ул. "Добри Чинтулов" в Камено през лятото на 2025 г. 36-годишният мъж бе починал преди дни, а острата непоносима миризма, която се е носела от дома му тогава, накарала съседите да подадат сигнал в полицията. Първоначалната версия бе, че Стоян е починал от естествена смърт, тъй като аутопсията категорично доказа, че не се касае за убийство.

Благодарение на отличните действия на полицейските служители, работили по случая в тясно взаимодействие с наблюдаващия прокурор обаче случаят бе разнищен - Тольо е бил удушен. Той е живеел сам в двуетажната къща. Малко преди трагичния инцидент се върнал от Германия, където бил на гурбет повече от 10 години. Там изкарал пари, с които искал да ремонтира дома си. Купил си и агне, което бе намерено до тялото.

Тольо и Неделчо се събрали да се почерпят. Купонът им обаче се превърнал в скандал заради дребна сума пари, която единият дължал на другия. Тогава Неделчо минал зад гърба на авера си и започнал да го души. Така с голи ръце успял да спре дишането му. Захвърлил го на земята и изчезнал, докато няколко дни по-късно безжизненото тяло не е намерено от полицаите. 

Ако бъде признат за виновен го грози затвор от 10 до 20 години. 

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.

На 28 декември вечерта той се прибира заедно с охраната към дома си край Руски паметник. После излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като мис е налага да отиде до магазина.

Надупчен е с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината.

На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.

Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.

Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.

Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.

През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.

Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.

Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа й е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.

Според думите й, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.

Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.

Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.

Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.

За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.

В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета й в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.

Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ