Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации

Години след екзекуцията на мастития бизнесмен и президент на ФК "Локомотив" /Пловдив/ на 14 май 2007г.


Необитаема четириетажна къща - прогимназия, и крилатата фраза "Разбирам от тържеството, наречено избори", както обичал да казва приживе кюстендилският бизнесмен Александър Тасев, по-популярен с прякора си Остап, са единствените свидетелства, останали от огромното богатство и влияние на бизнесмена в родния му град. Осем години след разстрела му от богатството на Тасев няма и следа, а в родния му град си спомнят за него само покрай черешови и политически кампании, пише Struma.bg. Александър Здравков Тасев е роден на 22 октомври 1961 г. в Кюстендил. Завършил е математика в УНСС. Той е единственото дете на Живка и Александър Тасеви.


Майката е работила в местния завод "Марек", бащата също е работил там като счетоводител, по-късно заминава за бившия Съветски съюз, а след аварията в Чернобил заболява и умира. Александър Тасев е женен два пъти, първата му съпруга Емилия е негова съученичка от Електротехникума в града. Тя все още живее в Кюстендил. От този си брак Тасев има дъщеря - Ирина. Втората съпруга на Тасев е "Кюстендилска пролет 1995" Таня Раденкова. От брака си с нея има две деца - Александър и Полина. През май 2007 г.


Тасев е застрелян с 2 куршума в главата в столичния квартал "Бояна". "В политиката Александър Тасев винаги играел на печелившата страна и успявал да вкара в местния Общински съвет поне по един свой представител във всяка група. Неколцината "кюстендилски депутати" по онова време също станаха законотворци не без благословията му. Самият Александър Тасев само за няколко гласа не успя да влезе в парламента на изборите през 1997 г., тогава кандидатурата му бе издигната от Българския Бизнес блок и събра 6,7%", спомнят си за Остап работещите в различните партийни централи. По време на разстрела му 45-годишният Александър Тасев е и президент на ФК "Локомотив" (Пловдив). Въпреки изминалото време и досега за убийството му се знае толкова, колкото и в първите часове, след като е открит /на 14 май 2007г./ застрелян с два куршума на тихата уличка "Севастократор Калоян" в лекия му автомобил - тъмносин "Мерцедес", S-класа. Сега, осем години след смъртта му, от голямото богатство на бизнесмена останаха само новопостроената четириетажна къща на Тасев, намираща се в кв. "Могилата" на Кюстендил, построена до къщата на родителите му Живка и Александър.


Тя е завършена, малко преди Остап да пренесе бизнеса и семейството си в столицата, така че в новата постройка така и никой не живее. Имането на Александър Тасев в Кюстендил Преди да бъде разстрелян в родния си град, Остап притежава бензиностанцията и газстанцията в комплекса "Тир петрол", намиращ се на околовръстния път около град. Ресторантът и магазините в комплекса също са негови. Сега от цъфтящото някога бизнес начинание са останали само руини. Негова е и първата метанстанция в страната, намираща се също в Кюстендил, в двора на бившия винзавод, за чието откриване лично дойде ексенергийният министър Милко Ковачев. Метанстанцията е поделена между Тасев и волейболната легенда Любо Ганев. Между другото, приживе Тасев е собственик и на винзавода в града. Докато метанстанцията все още работи, то винзаводът отдавна е само градска легенда, за която с носталгия си спомнят кюстендилци, най-вече заради уникалните черешова и ябълкова ракия, произвеждани там преди години.


Тасев притежавал и останалия от соцреализма обувен завод "Ильо войвода", чийто директор е чичо му Никола Тасев, партиен функционер и общински съветник от "Коалиция за България". Двата завода вече отдавна не съществуват, като убийството на Остап е началото на края им. Паметливи кюстендилци обаче припомнят, че в бизнеса Тасев стартира с парите на комсомолската кооперация "Комерсина", като наред с това върти ресторант и дискотека в сградата на общинския театър в Кюстендил. Името на Остап обаче се прочува покрай т. нар. "черешови войни" в Кюстендилско и червеното злато на региона - кюстендилските череши. Започва да се занимава с бизнес през 90-те години на ХХ век като прекупвач на плодове. Според едни първия си милион натрупва като продава изгодно кюстендилски череши в Италия, а после започва да внася обувки с тамошните си партньори.


Други пък смятат, че започва с търговия с кюстендилски ябълки за Австрия. Александър Тасев е най-големият изкупвач и износител на череши в цяла България В Кюстендилско масивите в селата Коняво, Таваличево и Горна Гращица се отглеждат с неговата благословия, а плодът се предава само на неговата фирма. Изкупената продукция години наред успешно се пласира на пазарите в Гърция и Италия. ФК "Локомотив" /Пловдив/ За президент пък на ФК "Локомотив" (Пд) Тасев е избран през пролетта на 2006 година, около шест месеца след убийството на предишния шеф на клуба, кюстендилеца Георги Илиев. Постът му е предложен от тогавашния изпълнителния директор Емил Наков. Прокоба тегне над президентите на "Локо" (Пд) Александър Тасев е третият убит президент на "Локо" (Пловдив) само в рамките на 3 години. Затова фенове на отбора казват, че над клуба тегне черна прокоба. Първи е разстрелян Николай Попов-Мартеничката - навръх Баба Марта. Той е убит на 1 март 2005 г. на паркинг пред блока, където живее в София.



Мартеничката е начело на клуба в периода 1994-1995 г. Не е сред живите и неговият вицепрезидент Петър Петров-Патерицата, който в началото на януари бе направен на решето с десетки куршуми край гребния канал в Пловдив. През 2004 г. "Локото" достига върха в своята история, ставайки шампион на страната. По това време начело на клуба е президентът на "ВАИ холдинг" Георги Илиев. Той е убит на 25 август часове след като отборът му отстранява сръбския ОФК "Београд" в турнир за купата на УЕФА. Смъртта му се отразява зле на отбора и футболистите. Звездите започват да бягат, след като в продължение на 4-5 месеца не получават заплати. През пролетта на 2006 г. Тасев влиза във футбола, като поема издръжката на клуба, и ситуацията се успокоява, но едва за 1 година. За Остап обаче футболът е само хоби. Истинската му страст е бизнесът По онова време Тасев е собственик на фабрика за фурнир, която е разположена на 25 дка площ в Дианабад в София, развива сериозен бизнес с петролни продукти и горива, има и други бизнес интереси. Знае се, че една от идеите му приживе е да премести фабриката "Фурнир" в Елин Пелин, а теренът в София да се превърне в жилищен квартал. Когато е застигнат от куршумите, Александър Тасев-Остап е един от най-богатите предприемачи в Югозападна България.


Според справка в база данни ДАКСИ Александър Тасев участва като собственик или управляващ в следните фирми: "Александър Тасев" ЕТ , "Алекс-Ю" ООД, "ТТ" ООД, "Болкан Чери Кооп" ООД, Сдружение "България гласува", "Газ - Метан" ООД, "Метан" ООД, "Еко Транс" ООД, Фондация "Спасение" , "Еко Метан Враца" ООД, "Фурнир-Стройинвест" ООД, "Локомотив" ООД, "Инфра Път Строй" ООД, "Макс 2000 Б И Д" ООД, "Фурнир" АД , "Метан Път Строй" ООД, "Промишлено газоснабдяване - БТ" ООД, "Промишлено газоснабдяване" ООД, "Инфра - Руен - МТВ" ДЗЗД, "Германея Газ" ООД, "Фурнир-строй" ООД, "Мебел-Рекорд" ООД, "Ефир-Метан" ДЗЗД, "Екотур-Сливен" ООД, "Винит" ООД, "Амика" ООД, "Метан Еко" ООД. Фирмите на Тасев “Фурнир-строй инвест” и “Фурнир-строй” се занимават със строителство, а “Мебел-рекорд” е специализирана в търговията с мебели, осветители и стоки за домакинството. Останалите дружества имат интереси в снабдяването с газ и горива, както и в енергетиката. Разследването B едно топло майско утро на 2007 г. около 9 ч. елегантно облечен мъж напуска дома си в столичния квартал “Бояна”.


Преди да се качи на луксозния си тъмносин мерцедес, се отбива за кафе и вестник в близкото магазинче. Както всеки ден, минава по обичайния си маршрут по тихата уличка “Севастократор Калоян”. Кара бавно. Александър Тасев имал навик "да хвърля" поглед върху новия вестник още докато шофира, ако нещо му привлече вниманието, спирал, за да го прочете докрай. Така направил и в деня на разстрела си. Докато дочитал статията, до него спира най-вероятно мотор с двама мъже. Единият кара мощната машина, другият насочва пистолет към колата и стреля два пъти в четящия. Единият куршум пронизва лявото слепоочие, другият - тила на Александър Тасев-Остап. Убийството е изключително професионално, стреляно е почти от упор. Личеше си, че килърът е професионалист, подготвял се е дни наред, изучил е навиците му, проверил е обичайния му маршрут и е издебнал най-подходящия момент, за да го убие, споделят разследващите. Тасев е ликвидиран с пистолет “Макаров” от 40-80 см разстояние.


Смъртоносен е още първият изстрел, а вторият е произведен контролно. Категорично е доказано, че убиецът е бил на превозно средство - може и да е кола, но заради близкото разстояние, от което е стреляно, по-вероятно е да е мотор, коментират разследващите. Делото за убийството на Тасев е спряно на 21 януари 2010 г., след като близо 3 г. разследващите търсят килъра и поръчителя на екзекуцията. Разпитани са повече от 100 свидетели - семейството му, роднини, съдружниците във фирмите и фондациите, приятели и познати. Показания дават и общински съветници от София и Кюстендил, които се оказват бизнес партньори на Тасев. Въпреки добрите му контакти с политици и депутати от различни партии сред разпитаните няма партийни функционери. При проверката не се установява Тасев да има незаконен бизнес. Не излизат данни за далавери с наркотици, проституция или други дейности на ръба на закона. Всичко му е законно, показва разследването Тасев участва като собственик или съдружник в 240 фирми, организации и фондации. Близките му го описват като изключително ерудиран, грижовен към семейството си, с много контакти и познати, човек, който умее да прави бизнес. След убийството на Тасев става ясно, че през 2001 г. срещу него се е водела разработка за нарушение на югоембаргото в Сърбия през 90-те години.


/БЛИЦ/

Мултимилионер и създател на империята ПИМК


Илиян Филипов беше от онези пловдивски бизнесмени, чието име отдавна беше излязло извън рамките на собствената му компания.


Транспортът, строителството, футболът и контактите с политическата власт постепенно го превърнаха в една от най-разпознаваемите фигури в икономическия живот на Пловдив.


Роден е на 31 март 1973 г. в града, израства в Кючук Париж и в родопското село Добралък, а още като ученик работи и ремонтира селскостопанска техника. Завършва Образцовия техникум по механотехника „М. И. Калинин“ със специалност „Студена обработка на металите“, след което започва бизнес път, който няма нищо общо с големите камиони и стадионите, с които по-късно ще бъде свързван.


В началото на 90-те Филипов започва с търговия към Сърбия и Турция, после отваря магазини в Пловдивския панаир, а през 1998 г. влиза в производството на царевични пръчици. Именно трудностите с превоза на собствената продукция го насочват към транспорта. През 1999 г. получава лиценз и постепенно започва да разширява автопарка, като печалбите се реинвестират обратно в бизнеса. Оттам се ражда ПИМК – компанията, която с годините израства до един от големите български играчи в международния автомобилен транспорт и логистиката.Филипов не остана само собственик на транспортна компания. Той стана едно от публичните лица на превозваческия бранш и участваше активно в споровете за правилата в сектора.


Още през 2018 г. беше сред най-гласовитите защитници на идеята за Българска автомобилна камара и настояваше браншът да има единно представителство пред държавата.


В онзи период ПИМК и Филипов влизаха в директен диалог и конфликт с изпълнителната власт, включително с тогавашния премиер Бойко Борисов, който разпореди спорният законопроект да бъде изтеглен след протести на част от превозвачите. Филипов остана сред хората, които настояваха проектът да бъде върнат и довършен.


Връзката му с Бойко Борисов най-често се коментираше през големите пловдивски инфраструктурни проекти и футбола.


Публична тайна е, че лично Борисов го „назначи“ в Ботев Пловдив. Документите показват друга последователност. Той бе строителят на стадион „Христо Ботев“ в Града под тепетата.



През февруари 2020 г. кабинетът „Борисов“ отпуска общо 37 млн. лв. за стадионите на Ботев и Локомотив Пловдив, от които 25 млн. лв. са предназначени за стадион „Христо Ботев“. Самият Борисов посещава Колежа и публично поема ангажимент държавата да помогне за възстановяването му.



Няколко месеца по-късно Община Пловдив провежда обществена поръчка за довършването на стадиона.


ПИМК е водещ партньор в обединението „Колежа“, което печели процедурата, а договорът е подписан на 9 декември 2020 г. Поръчката е за около 43,7 млн. лв. без ДДС, като в процедурата първоначално участват пет кандидати. Именно от този момент Филипов вече не е само бизнесмен и фен на Ботев, а човек, чието име постоянно се свързва със стадиона и със съдбата на клуба.


С времето отношенията му с Ботев стават все по-дълбоки. През април 2023 г. той публично заявява подкрепа за тогавашния собственик Антон Зингаревич, когото нарича свой приятел и партньор, и казва, че ще помага на клуба с всичко, с което може. Тогава изрично отрича да има намерение да става собственик. Две години по-късно обстановката е коренно различна. След тежката финансова криза през юни 2025 г. Филипов влиза в преговори за спасяването на клуба и предлага да поеме милиони левове задължения.


На 27 юни 2025 г. той обявява, че акциите на Ботев вече са прехвърлени и поема пълната отговорност за развитието на клуба. Първоначално е възприеман като финансовия благодетел и фактическия човек, който управлява проекта, а през август 2026 г. вече е вписан официално като председател на Съвета на директорите на ПФК „Ботев“ АД. Самите акции остават собственост на Сдружение ПФК „Ботев“, но Филипов е единственият представител на дружеството и човекът, който оперативно води клуба.



Периодът му в Ботев беше белязан от опит за финансова дисциплина и от силно лично присъствие във всички решения. През септември 2026 г. самият той заяви, че поетите при влизането му задължения са били около 9 млн. лв. и че по-голямата част вече е погасена. Паралелно инвестира в базата, тренировъчните терени и съблекалните, а в публичните си изяви непрекъснато подчертаваше, че клубът трябва да се управлява като нормално дружество, със заплати и осигуровки, плащани навреме.


Името на Филипов обаче неведнъж влизаше и в конфликти.


Един от най-шумните беше този с пловдивския бизнесмен Иван Петлешков, с когото преди това са имали близки отношения и общи проекти. През 2025 г. разривът между двамата излезе публично и прерасна във взаимни обвинения през медиите. Филипов публикува изключително остра позиция срещу Петлешков, когото обвини в опити за влияние върху общински, полицейски и медийни структури. Петлешков отговори, че обвиненията са неверни и че конфликтът е резултат от разпад на предишните им бизнес отношения. Това остана един от най-сериозните публични сблъсъци в пловдивския бизнес през 2025 г., като редица от твърденията и на двете страни останаха взаимни обвинения, а не установени от съд факти.


Филипов имаше и ясно политическо присъствие, макар никога да не се утвърди като партиен функционер.



В продължение на години той поддържаше работни отношения с управляващи от различни цветове, преди всичко по транспортни и инфраструктурни теми. При управленията на ГЕРБ името му беше свързано с превозваческия бранш, с държавното финансиране на Колежа и с работата по големи общински проекти.


През март 2026 г. той беше сред пловдивските бизнесмени на първия ред при срещата на Бойко Борисов с бизнеса и лично постави пред него въпроса за Околовръстния път на Пловдив.


Само дни преди това обаче Филипов присъства и на официалното представяне на кандидатите на „Прогресивна България“ в Малката базилика. Там е сред бизнесмените, които аплодират листата на формацията на Румен Радев, а присъствието му веднага става повод за коментари в пловдивските медии.


TrafficNews дори описва ситуацията като движение на част от местния бизнес между две политически течения – първо на събитие на „Прогресивна България“, а след това на срещата с Борисов.


Филипов оглавява Сдружение „Бизнесът за Пловдив“. През юни 2026 г. именно сдружението организира среща за Околовръстния път с депутати от „Прогресивна България“, представители на местната власт и бизнеса. Така през последните месеци Филипов беше в работен контакт както с хора от ГЕРБ, така и с новата политическа сила на Радев.


Това до голяма степен описваше и начина, по който той водеше бизнеса си. Филипов рядко криеше контактите си с властта и предпочиташе да влиза директно в разговори по теми, които засягат транспорта, инфраструктурата и Пловдив.


Когато през 2022 г. превозвачите влязоха в конфликт с кабинета на Кирил Петков и транспортния министър Николай Събев, Филипов беше сред най-острите критици на властта и твърдеше, че ПИМК е подложена на целенасочени проверки. Така отношенията му с политическите кабинети се променяха според конкретните политики и спорове, а не следваха една постоянна партийна линия.


Бизнесът му далеч не се изчерпваше с футбола. Публичните регистри свързват Филипов и съдружника му Пенко Несторов с голяма мрежа от дружества и участия в транспорт, логистика, строителство и недвижими имоти. ПИМК остава ядрото на групата и компанията, с която Филипов се идентифицираше най-силно.

Източник: Флагман

Дни преди да стане студент, изчезва внезапно.Три дни по-късно ще дойде ужасяваща вест


На 10 септември 2002 г. 18-годишният Пламен Михов излиза от заведение в Шивачево. Той е при баба си и дядо си, преди да започне нов живот – току-що е приет за студент в Шуменския университет.


На следващия ден трябва да бъде просто един от онези млади хора, които стоят на прага между детството и живота на възрастните.


Вместо това изчезва.


Три дни по-късно полицаите ще намерят тялото му край изоставения рудник „Миньор“ в землището на Сборище. А начинът, по който е убит, ще потресе дори криминалисти с дългогодишен опит.


Още тогава сливенският вестник „Сливенски НОВИНИ“ пише, че и най-възрастните полицаи и следователи в региона не си спомнят по-жестоко убийство. Архивът на изданието описва как младежът е бил окован с белезници, бит, душен и прегазен, след което тялото му е било затрупано с камъни в яма.


Пламен е само на 18.


И е убит от човек, когото познава.


Последната вечер

Вечерта на 10 септември Пламен е в Шивачево. След 22:30 ч. той се качва в джипа на 21-годишния Пламен Трухчев от Сборище. Двамата се познават.



От този момент нататък следите на младия студент се губят.


Родителите му подават сигнал и започва издирване. Полицията работи бързо. Само за няколко дни разследването стига до Трухчев, който е задържан на 14 срещу 15 септември. За евентуално съучастие е задържано и 14-годишно момче от Сборище.


Но най-страшното предстои.


Пламен е намерен край изоставения рудник „Миньор“.


Разследването установява, че е бил подложен на продължително насилие. Ръцете му са били заключени с белезници. Бил е удрян с метален предмет, душен с въже и колан. След това е бил прегазен с джипа. Накрая тялото му е било заровено в плитка яма и затрупано с камъни.


В ранните съобщения на полицията се посочва и че от него са взети лични вещи, бижута и пари. Част от вещите са били открити в домовете на заподозрените, други са били изхвърлени или предадени в заложни къщи.


Впоследствие около мотива се появяват различни версии. Първоначално разследващите разглеждат грабеж като вероятна причина. По време на съдебния процес прокуратурата говори за престъпление без ясен мотив, извършено с особена жестокост. В по-късни разкази за случая се споменава и обида като повод за избухването на Трухчев.



Но какъвто и да е бил поводът, нищо не може да обясни последвалото.


Търсил го с родителите му


Може би най-зловещата подробност от целия случай не е само начинът, по който е убит Пламен.



А поведението на човека, който го е убил.


Докато семейството търси изчезналото момче, Трухчев също се включва в търсенето.


Според архивния разказ на „Сливенски НОВИНИ“ той дори отива при близките и плаче за изчезналия си „приятел“. Така човекът, който вече знае какво се е случило с Пламен, стои пред неговите роднини и се преструва, че също го търси.


Тъкмо тази подробност превръща престъплението от жестоко убийство в история за ужасяваща измама към хората, които отчаяно чакат детето им да се върне.


За тях тези дни са надежда.


За убиеца – роля.


Детето, което знае

Разследването получава ключов тласък и от 14-годишно момче от Сборище, известно с прякора Марло.



То е свидетел на случилото се, но първоначално мълчи, защото е било заплашено. По-късно разказът му става един от основните елементи в съдебното дело.


Страхът му обаче не приключва с убийството.


По време на процеса родителите на момчето предават на адвоката на семейство Михови анонимно писмо, изпратено от Шивачево. Посланието е кратко и зловещо:


„Марло, ще те целуват студен!“


Писмото е получено през март 2003 г., а пощенското клеймо сочи Шивачево.


Така убийството продължава да хвърля сянка върху хората, които са били близо до него.


Съдът в Ямбол

Делото не се гледа в Сливен. Върховният касационен съд го премества в Ямбол, след като сливенски съдии си правят отвод заради роднинска връзка на техен колега с жертвата. Процесът се провежда при засилени мерки за сигурност.



Трухчев не се признава за виновен.


Пред съда той отрича да е убиецът на Пламен и моли за снизхождение. Защитата оспорва доказателствата и настоява да бъдат отчетени смекчаващи вината обстоятелства, включително младата му възраст. Прокуратурата обаче настоява за най-тежкото наказание заради особено жестокия и мъчителен начин, по който е извършено убийството.


Съдът приема обвинението.


През 2003 г. Пламен Трухчев получава доживотен затвор без право на замяна за умишленото убийство на 18-годишния Пламен Михов, извършено по особено жесток и мъчителен начин. На родителите на жертвата са присъдени по 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.


Историята обаче има още един неочакван обрат.


Парите, които родителите не задържат

През 2005 г. родителите на Пламен вземат решение да дарят присъденото им обезщетение от общо 50 000 лева на домовете „Майка и дете“ в Сливен и Ямбол. Към дарението адвокатът на семейството добавя и своя хонорар.



Това е трудно да се забрави.


След като някой е отнел живота на детето им, те получават пари като компенсация за непоправимата загуба.


И решават да ги дадат на други деца.


Не могат да върнат своя син.


Но могат да помогнат на чужди деца.


Момчето, което така и не стана студент

Пламен Михов е на 18 години.


Току-що е приет в университет.


Пред него е трябвало да има студентски години, приятелства, първа работа, любов, семейство, собствен живот.



Всичко това приключва край един изоставен рудник.


Историята му остава в архивите на Сливен като едно от най-жестоките убийства, разследвани в региона. Случаят е припомнян и години по-късно в телевизионни криминални предавания. В репортаж на Би Ти Ви от 2002 г. самото престъпление е представено като убийство на 18-годишен младеж, извършено от негов познат, а Трухчев е посочен като излежаващ доживотната си присъда.


Но зад криминалната статистика остава нещо много по-просто.Едно момче е излязло вечерта.И никога не се е прибрало.Родителите му са чакали.Близките му са го търсили.А човекът, който е знаел истината, е стоял до тях и е плакал за „изчезналото приятелче“.Пламен е трябвало да започне живота си като студент.Вместо това на 18 години става име в криминалните архиви.


И най-жестокото в тази история не е само начинът, по който е отнет животът му.


А колко много живот е имало още пред него.

Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те


Милорад Улемек, известен с прякорите Легия и Лукович, е една от най-мрачните, влиятелни и противоречиви фигури в съвременната история на Сърбия. Той е символ на пълното сливане между организираната престъпност, армията и държавните тайни служби през 90-те години на XX век.


Улемек е известен като командир на най-елитната и опасна специална част в Сърбия, съратник на Желко Ражнатович – Аркан и ключов организатор на най-знаковите политически убийства в страната, включително това на премиера Зоран Джинджич.


Роден е през 1968 г. в Белград в семейство на военен.В младежките си години е бунтар и дребен престъпник.През 1985 г., след неуспешен обир на спортен магазин, бяга от Югославия.Постъпва във Френския чуждестранен легион, откъдето идва и прякорът му Легия.Прекарва там близо 6 години, воювайки в различни горещи точки по света (Чад, Либия, ЦАР) и натрупва сериозен боен опит.


През 1991 г., с началото на югославските войни, дезертира от Френския легион и се завръща в Сърбия.Присъединява се към Сръбската доброволческа гвардия на Желко Ражнатович – Аркан (т.нар. „Тигри на Аркан“).Благодарение на желязната си легионерска дисциплина и тактическа подготовка, той бързо става главен инструктор и военен командир на частта.Воюва в Хърватия и Босна и Херцеговина, където единицата му се ползва с репутацията на изключително ефективна, но и брутална.


През 1996 г. „Тигрите“ са разпуснати, а Улемек преминава на официална държавна служба в Службата за държавна сигурност (RDB).Назначен е за командир на Единицата за специални операции (JSO), известна като „Червените берети“.Това е най-добре обучената и въоръжена част в Сърбия, която формално се води полицейска, но действа като армейски спецназ.Под негово ръководство JSO участва активно във войната в Косово (1998–1999 г.).


Зад паравана на държавен офицер и национален герой, Легия развива мащабна престъпна дейност:Осигурява логистика, държавен чадър и оръжие за мощния Земунски клан, ръководен от Душан Спасоевич.Участва в разпределението на парите от контрабанда на наркотици, автомобили и горива.Използва хората от спецчастите JSO като наемни убийци и охрана за мафиотските босове.


През 2000 г., по време на Булдозерната революция срещу Слободан Милошевич, Легия изиграва ключова роля. Той сключва тайна сделка с демократичната опозиция (в лицето на Зоран Джинджич) и отказва да издаде заповед на „Червените берети“ да стрелят по протестиращия народ. Това сваля Милошевич от власт.Въпреки това, Легия остава верен на престъпните си навици. Той е мозъкът зад поредица от политически екзекуции.


Убийството на Иван Стамболич (бивш президент на Сърбия, отвлечен и убит през 2000 г.).Атентата срещу Вук Драшкович (опозиционен лидер).Убийството на Зоран Джинджич и съдебните процесиКогато новият премиер Зоран Джинджич започва да затяга примката около организираната престъпност и планира да предаде Легия и Земунския клан на Трибунала в Хага, мафията решава да действа първа.


На 12 март 2003 г. премиерът Джинджич е застрелян пред сградата на правителството в Белград.Физическият убиец е Звездан Йованович (заместник-командир на „Червените берети“ на Легия), а Милорад Улемек е главен организатор на атентата.След убийството Легия се укрива в продължение на 14 месеца. През май 2004 г. изненадващо се предава сам на полицията.


Милорад Улемек – Легия получава максимални присъди в няколко отделни мегапроцеса в Белград:40 години затвор за убийството на Зоран Джинджич.40 години затвор за убийството на Иван Стамболич.40 години затвор за престъпленията на Земунския клан.По сръбското законодателство присъдите не се сумират, затова той изтърпява максималния срок от 40 години лишаване от свобода. Легия се намира в специалното крило с максимална сигурност на затвора „Забела“ в Пожаревац (известно като „Сръбския Алкатрас“), където лежи и до днес.

С килограм злато на врата и два пистолета, а пиеше само мляко! Кой беше най-страшният гангстер в Бар през 90-те години

 


„Една вечер, когато приятел на Йоцо имаше рожден ден, отидохме в „Метро“. Йоцо поръча за всички няколко бутилки уиски, а за себе си – мляко, както винаги. Веселеше се по свой си начин, с мляко, хвърляйки чаши. Когато излязохме от заведението, планирахме да отидем на някое място, което работи по-долу.


Взехме 3-4 таксита и Йоцо каза на шофьорите накъде да караме. Забелязахме, че се насочваме към „Риц“. Йоцо седеше с нас в таксито. Няколко души от компанията не искахме да ходим там, но междувременно пристигнахме. Той излезе пръв с един приятел и видяхме, че нещо се случва“, така започва само една от поредицата истории за Йоцо Вуичич, „жестоко момче“ (мутра) от град Бар, както се казваше в Югославия в началото на 90-те години.


Разказът навремето беше публикуван на популярната Фейсбук страница „Легенди на деветдесетте“.

В края на април се навършиха 30 години от неговото убийство, което и до днес остава неразкрито – в нощта между 25 и 26 април 1996 година на Пащровачка гора в Черна гора бяха убити Васо Павичевич (на 32 години) и Йован Йоцо Вуичич (на 22 години).


Разследването на екзекуцията на мъжете от Бар не даде никакви резултати. Никога не беше установено колко души са участвали в ликвидацията, кои са физическите извършители, нито кои са поръчителите, пише “Курир”.


Той остана запомнен със специфичния си стил на обличане и носенето на множество златни ланци – популярните тогава дебели вериги около врата. Но и с още нещо – никога не пиеше твърд алкохол, а винаги и само мляко, с което се веселеше така, сякаш пие най-доброто уиски или домашна ракия.


Историята продължава по следния начин: „Чухме, че вътре има частно парти. Йоцо попита момчетата на входа чий е купонът, а те му отговориха: „На Кнеле!“. В същия момент кръвта нахлу в главата на Йоцо и той поиска да влезе на всяка цена.


Разбира се, никой от охраната не посмя да му се противопостави, но приятелите му го спряха, тъй като с нас имаше няколко момичета и знаеха, че това няма да завърши добре, така че всички си тръгнахме.



На Йоцо му стана много криво, но не искаше да създава проблеми на компанията си, още повече че негов приятел празнуваше рожден ден, а и не желаеше на момичетата да им се случи нещо“.


Модният императив по онова време изискваше да се носят горнища на анцузи, пъхнати в долнищата или в дънките, златни ланци на врата и маратонки „Еър Макс“. Йоцо неслучайно беше кръстил заведението си „Бриндизи“.


Бенедето Адриано Стано и Йован Йоцо Вуичич са заснети заедно на откриването на кафенето на Йоцо „Бриндизи“ през деветдесетте години.


Стано и останалите му приятели италианци принадлежаха към мафията „Сакра Корона Унита“ – Света обединена корона (организация, която контролираше региона на Южна Италия, по-точно Пулия, и по-конкретно района около градовете Бриндизи, Лече и Таранто).


По онова време те пребиваваха и развиваха бизнес на Черногорското крайбрежие, особено в град Бар, където се свързаха с местните подземни босове, а най-близък до тях беше именно Йоцо Вуичич. Той дори стана техен асоцииран член, за което свидетелства пред съда Джуро Църноевич, както съобщи страницата „Легенди на деветдесетте“.


„Монтирах сателитна антена у Бенедето Адриано Стано, когато в един момент той се качи на покрива и ми каза: „Като приключиш, слез долу при мен. Дойдоха едни хора от Италия и трябва да превеждаш, защото тук ще бъде и един твой сънародник“. Слязох долу и видях Йоцо.


Знаех го по виждане. Носеше килограм злато на врата си и се разхождаше с два пистолета из града. Седнахме, а те сложиха на масата карти и ножове. Тогава ми беше казано да преведа на Йоцо следното: „Кажи му, че трябва да сключим кръвен пакт и след това аз ще се грижа за него“.


След като преведох това, те започнаха някакъв ритуал, изричаха някакви изречения. Приличаше на приказка, в която се говореше за някакъв рицар, за двубой, в който се нарязали и разпорили с мечове. Нищо не разбирах, превеждах буквално това, което казваха.


В този момент Адриано каза: „Остави сега превода, кажи му, че отсега нататък сме братя“, спомня си свидетелят.


Телата на двамата мъже от Бар, надупчени с десетки куршуми, бяха открити в края на април 1996 година в паркиран автомобил „Опел Кадет“. По време на огледа бяха намерени повече от 60 гилзи от три различни калибъра.


Почти всички куршуми, които бяха попаднали в телата им, бяха в главите на Павичевич и Вуичич. Разследващите предполагаха, че екзекуторите са знаели, че двамата носят бронежилетки, и затова са стреляли право в главите им.



Единствената възможност, която инспекторите изключиха веднага, беше мотивът за двойното убийство на Пащровачка гора да е бил грабеж – в колата на Павичевич златото, парите и другите ценности бяха останали непокътнати.


В кобура му беше намерен и неговият пистолет със свален предпазител.

Източник:ko4.bg


17-годишен младеж е намерен мъртъв в елитен затворен комплекс в Бургас


Тийнейджърът се е самообесил в семейното жилище в елитен затворен комплекс, близките и приятелите му са в шок, предаде Флагман.


Черна вест разтърси Бургас в късните часове на изминалата нощ, след като стана ясно, че 17-годишен младеж е сложил край на живота си в ж.к. „Славейков“.


Обитатели на модерния жилищен комплекс съобщиха за разтърсващата драма пред Флагман.бг, дълбоко потресени от разигралия се пред очите им кошмар.


Трагедията е огромна, а всички в сградата смълчани и обляин в сълзи след фаталната развръзка.


По първоначална информация тийнейджърът се е самообесил в семейното жилище, намиращо се в комплекса. На място веднага са били извикани екипи на полицията и Спешна помощ, но пристигналите медици само са успели да констатират смъртта на момчето.


Съседите са в пълно вцепенение и все още не могат да проумеят как такова ужасното нещастие.


Към този момент остава пълна мистерия какво точно е подтикнало младия бургазлия да прибегне до този безвъзвратен и краен ход.


Всички негови близки и приятели са в състояние на тежък шок, съученици му, които узнаха днес плачат неутешимо за своя изгубен приятел. Пред разследващите органи тепърва предстои тежката задача да изясняват причините за черната драма, почернила завинаги едно семейство.

Мъж се застреля при проверка на Дунав мост при Русе, има и прострелян полицай


Окръжната прокуратура в Русе разследва инцидент в района на Дунав мост при Русе, при който е настъпила смъртта на мъж. Това съобщи заместник окръжният прокурор на Русе и говорител на Окръжната прокуратура в града Мирослав Маринов, предаде 24 часа.


Случаят е от вчера вечерта. Екип гранични полицаи спрял около 18:00 ч. за проверка лек автомобил с български регистрационен номер. Колата била управлявана от 37-годишния Е.Д., а в нея пътувал и 61-годишният Т.Д. Униформените служители поискали двамата мъже да предоставят личните си документи и тези на автомобила, както и да осигурят достъп до вещите си.


Т.Д. излязъл от превозното средство, отворил багажното отделение и показал личния си багаж. Граничните полицаи видели, че в сака му има предмет, приличащ на късо огнестрелно оръжие. Те опитали да изолират Т.Д. встрани от автомобила и да му отнемат достъпа до вещите. При съпротива от негова страна той успял да вземе оръжието, да произведе изстрел и да се простреля в областта на главата. В резултат на това е починал.  


При изстрела пострадал и един от граничните полицаи, който получил травми по ръката.


Веднага по случая е започнало разследване от следовател при Окръжния следствен отдел в Русе под надзора и ръководството на Окръжната прокуратура.


Маринов обясни, че са извършени редица следствени действия – оглед и претърсване на автомобила и мястото на инцидента, разпитани са всички установени свидетели, назначени са и експертизи, съобщи БТА.

Нови подробности за трагедията в Благоевград при която загина 16-годишно момиче

 


Децата са били част от театрална трупа, поръчали са си дрога по интернет.


Полицията разкри нови подробности около тежкия инцидент в Благоевград, при който на купон на младежи в апартамент в квартал "Струмско" се стигна до падане от петия етаж, при което загина 16-годишно момиче, а едно от момчетата е с опасност за живота. По данни на разследването младежите са поръчали наркотични вещества онлайн, а в компанията са били интелигентни, будни деца, участници в театрална трупа. Институциите определят случая като тревожен сигнал за нарастващата достъпност на наркотици и необходимостта от засилена превенция.


По инициатива на обудсмана на Благоевград предстои среща между институциите за мерките срещу наркораспространението в града. Днес психолози влизат в училищата, където са се обучавали 16-годишното момиче и нейният приятел.


Старши комисар Илия Тупаров, ОД на МВР - Благоевград: "Лицата са си поръчали по интернет преди около месец, по Телеграм - LSD и са чакали момента на домакина, който е 16-годишното момче, майка му да не е вкъщи да се съберат и да направят купон. Жалкото е, че, аз направих анализ, ще се вземат съответните мерки, но обществото е пасивно. От 17.30 ч. е започнал купонът и никой в панелния жилищен блок, аз също съм живял в панелен блок и знам - всичко се чува. Като се качихме в апартамента - беше невиждана гледка. И никой не е подал никакъв сигнал да можем да реагираме своевременно. Ние не може да покрием цялата област - виждаме грешките си, анализираме ги, но и обществото трябва да е по-критично. Иначе после хейтът е пълен."


Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: "Това е нещо, което е протичало няколко часа - имало е шум, имало е викове. Обществото ни е изключително пасивен. Един сигнал на 112 коства едно обаждане. По-добре да не си сигурен, но да го направиш, отколкото една такава трагедия - да събираме деца от земята, паднали от петия етаж".


Прокуратурата ще поиска постоянен арест за 20-годишния студент от Благоевград, обвинен в умишлено убийство на момиче от града.


"Задържаният не си спомня нищо, той няма никакви спомени, така твърди", отбеляза старши комисар Тупаров.


Има данни, че се подобрява момчето, което беше настанено с опасност за живота в "Пирогов".


В апартамента е имало и четвърти човек. Абитуриент от Математическата гимназия, който е излязъл от апартамента, после се е върнал. В момента на трагедията това момче не е било там, посочиха от полицията.


"Тези деца са били в театрална трупа, това са интелигентни, умни деца", посочи старши комисар Тупаров и отбеляза, че недоумява защо са посегнали към наркотици.


Демерджиев е категоричен:


"Безкомпромисни ще бъдем в борбата с наркоразпространението - това са задачи, спуснати до всеки един полицейски началник, от всеки един ще изисквам да има резултати. Не можем повече да си позволим да губим животите на нашите деца, нито може да си позволим повече да гледаме това явление, което е придобило страшни размери в нашата държава. Ще направим необходимото от страна на МВР, но ако не се осъзнаем цялото общество, ако няма сигнали, ако в училищата съответните учители и ръководители не предприемат действия - няма как да стигнем до тези резултати. Ще засилим превенцията. Създали сме организация - ще дадем повече такива инициативи."

Източник:bntnews.bg

Убиец осъден доживот пред “Ничия земя”: “В затвора е 1000 пъти по-добре, хората навън умират. И насила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”


Нов разговор с Михаил Лещарски в “Ничия земя” отново разтърси зрителите. Осъденият на доживотен затвор без право на замяна за едно убийство, но подозиран за още, този път твърди, че е напълно невинен.


Припомняме, че в два епизода през 2020 г. бе излъчен специален проект, реализиран съвместно с криминалния психолог Тодор Тодоров, който влезе в затвора и разговаря с Лещарски. Тогава той призна за още няколко убийства. Днес обаче версията му е коренно различна.


Въпросите остават –- защо променя твърденията си, защо отрича думите си, заснети с няколко камери, и защо вече говори за пари?


Самият Лещарски не крие, че се чувства добре зад решетките:


„Значи изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Досега, ако бях навънка, да съм умрял 100 пъти! Или да са ме гръмнали някъде, или да съм се пребил с кола. Можеше да не съм жив, а ето че съм.”


Той дори сравнява живота си с този на свои връстници:


„Аз съм жив, а моите набори масово са под земята.”


Лещарски описва ежедневието си в затвора като напълно задоволително:


„Сред живите съм, в затвора съм, но съм добре! Ама съм много добре! Ям каквото искам, спя когато искам, рисувам по всяко време, имам телевизия и радио… всичко имам! Полицаите се държат добре с мен и аз с тях.”


Той е категоричен, че не желае помилване:


„Не искам помиловка. Навън нищо не мога да работя, на 67 съм! Къде ще ида? Как да не ми е добре тука?!”


И завършва с най-шокиращото си признание:


„В затвора е 1000 пъти по-добре от навън, хората навън умират. И на сила да ме карат – няма да си тръгна оттук.”


С доза цинизъм Лещарски добавя:


„Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка.”


Така интервюто в „Ничия земя” повдига още повече въпроси около личността и думите на един от най-противоречивите затворници у нас.

БГ днес

Намериха го на Запад и го убиха в затвора, за назидание.Преди да бъде жестоко ликвидиран пише последното си писмо


На 12 април 1974г., от ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд” на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува престъпния режим на Тодор Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.

Борис Арсов е български политически емигрант и антикомунист, борец срещу престъпния комунистически режим в България през 60-те и 70-те години на ХХ век и в частност срещу управлението на другаря Тодор Живков. Убит от комунистическите уроди за назидание в Пазарджишкия затвор на 20 декември 1974г. В периода 1960-1962г. Арсов участва в група, която тайно разпространява в центъра на София анонимки. Те са определени от Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. В тях групата пише:

“Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”

Групата е разкрита, а Арсов е на шест години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.

Преди да бъде жестоко ликвидиран Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Бившата съпруга на Арсов и сина му са известени за смъртта му от офицери на ДС. Те ги контролират до последно, като ги придружават до гробищата в Пазарджик, където организират погребението. Най-близкият човек на Арсов сестра му Йорданка Арсова също не е информирана за гибелта, научава случайно за погребението и пристига в последния момент. На близките не им е разрешено да огледат трупа или да поискат аутопсия за изясняване на причините за смъртта. На сестрата на Арсов ДС забранява да разлепи некролози в квартала, в който живее в София, заплашвайки я да не се случи нещо с децата й. По едноименната книга на Христо Христов през 2000 г. БНТ засне и излъчи документален филм за съдбата на Борис Арсов.

Роден през 1915 г. в София, Арсов е шестото дете на преселници от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал “Ючбунар”. Арсов завършва средно образование, а през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9 септември 1944 г. става член на “Звено”. Заради това, че е работил в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.

През 1952 г. оперативен работник от тогавашното Пето управление на ДС го вербува за агент с псевдоним “Огнянов”. В строго поверителна справка е посочено, че вербовката е извършена въз основа на “компрометиращи материали за минала дейност”. Четири години по-късно, през март 1956 г., в досието му в Софийско окръжно управление на МВР, за Арсов е записано:

„На 24 ноември 1952 г. е вербуван за агент на ДС. Като такъв не е дал съществена работа. На ръководство в окръжно управление минава към края на 1955 г. Досега не е дал никакво донесение. С цел активизирането му в началото на февруари бе извикан в службата. При разпита даде обещание, че за бъдеще ще работи честно с органите на ДС. Още на първата среща агент „Огнянов“ не се яви, на контролната също, потърсен по телефона отказа категорично да работи повече с нас. Въз основа на горното същият е изключен от агентурния апарат”.

Този отказ на Арсов се оказва решаващ за бъдещето му. Срещу него започват доноси на различни директори на предприятия, в които работи, за недоволството му от положението в страната. Директорът на ДСО “Динамо” пише за него: “ Безпартиен и почти безактивен по провежданите от партията и правителството мероприятия. В него не се забелязва страх, което е причина да се отнася привидно безразлично към сегашната политика на народната власт. Макар и дълбоко в душата си крие недоволство от порядките, които съществуват както в организацията, така към обществения и културен живот. Не се включва в обществена работа”. В друг донос е посочено: “Не обича установения порядък в страната.”

Бягство към свободата на Запад

Излиза предсрочно от затвора през 1964 г., но трудно намира работа и при поредното си уволнение през 1969 г. решава да напусне България и бяга на Запад.

Установява се в Дания, където получава социална помощ. Там основава БТРК. В бюлетина на емигрантската организация „Левски” атакува просъветската политика на БКП Арсов предвижда БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати. В програмната декларация на СБРК Арсов посочва, че само по революционен път може да се стигне до промяна на режима в България, че е необходимо създаването на всеобщо съпротивително движение. Това предизвиква реакцията на ДС и тя го набелязва за ликвидиране.

От самото начало ВГУ разполага със свой агент в близкото обкръжение на Арсов. Това е Димитър Филипов с агентурен псевдоним “Николай”. Той е и един от членовете на СБРК и по този начин има достъп до Арсов.

През февруари 1974 г. на среща с офицери от ДС в Австрия Филипов е превербуван от ВГУ и получава нов псевдоним – “Маринов”. Без да има каквито и да е доказателства за терористична дейност ДС на бърза ръка обявява Арсов за терорист.

На 12 февруари1974 г. зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, в която указва: “Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) с цел тяхното ликвидиране или арестуване”. В нея за първи път се използва “ликвидирането” като възможен вариант за обезвреждането на обекти по разработката “Терористи”.

Операцията по отвличането на Арсов от Дания

На 10 април 1974 г. Григор Шопов утвърждава план за „довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи” – беглеца Борис Арсов”. В този строго секретен документ от особена важност е отбелязано, че трябва “да се имат предвид и устните указания”. Планът разкрива точния механизъм, по който ДС действа в подобни случаи:

„През февруари т. г. беше прихванато писмо на Арсов до сина му, в което прави оценка за завръщане, разчитайки на ОР (оперативен работник, б. а.) от Софийско управление на МВР подп. Христо Велчев, който го е вербувал и ръководил като сътрудник и оказвал много пъти помощ. По същото време постъпиха данни за настъпило разочарование в Арсов. По наше указание синът му отговори на Арсов, подсили носталгията, даде известни надежди и гаранции за безопасно завръщане. Без знанието на другите членове на СБРК Арсов се е обадил по телефона в посолството и е подал молба и документи за завръщане..

Арсов отговори на сина си, че е съгласен да се завърне веднага при гарантирана безопасност, предлага да се срещне с Хр. Велчев и уговорят за завръщането. Синът му писа, че неговият въпрос е разрешен благоприятно от отговорно място и че допълнително ще му каже какво трябва да направи.

Считаме за целесъобразно да се използва настъпването на разочарование и желание на Арсов да се завърне в страната тъй като при завръщане на Арсов в СБРК ще настъпи дезорганизация, смени и противоборства.

без Арсов определените за диверсии и терористични акции бегълци не могат да се подготвят и проведат подривните акции.

някои от бегълците в СБРК под страх от репресии ще преустановят подривната дейност срещу НРБ.

чрез Арсов ще разкрием цялата дейност на СБРК, дейността на други емигрантски организации и бегълци.

ПРЕДЛАГАМ:

Подп. Христо Велчев от Софийско градско управление на МВР и полк. Димитър Йотов от Второ главно управление на ДС да отидат в Копенхаген по повод “служебна” работа в търговското представителство със задача да установят контакт с обекта Борис Арсов да му окажат въздействие и организират завръщането му в страната.

Контактът с Арсов да стане със съдействието на служителя от търговското представителство Петър Боев – посещение на квартирата му и предаване на писмо от сина му. Да му се дадат гаранции, че няма да му се търси наказателна и друга отговорност . Да го убедят да се върне.

Ако Арсов с документите, които има, може да замине за Западен Берлин, оттам със самолет за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или България.

Ако няма необходимите документи, да замине за Виена или Западен Берлин и там да му се даде служебен паспорт с негова снимка, но на друго име.

Ако са иззети документите му, с предварително изготвен пасаван да бъде изведен от Дания, като обясни, че си е загубил паспорта.

В краен случай Арсов ще иска официално разрешение от датските власти да отиде по своя работа за няколко дни до Австрия или Западен Берлин, откъдето ще бъде изведен със служебен паспорт.

Ако въпреки всичко Арсов не се съгласи или не може да се завърне, с ОР ще се уговорят кога и как в посолството да стане и да му дадат указания.

Ако Арсов категорично откаже да се върне или се разбере, че търси контакт с нас с друга цел, да му се каже направо, че сме се излъгали, като сме му повярвали, и предупреди да преустанови подривните си действия срещу НРБ.”

Убит за назидание в Пазарджишкия затвор

След отвличането на Арсов ДС прави подробен план, който предвижда неговото активно използване за „компрометиране на българската вражеска емиграция”. Арсов обаче отказва да участва в него. През септември 1974 г. е осъден на 15 години строг тъмничен затвор за диверсия и предателство. ДС изготвя специален план за неговата изолация в Пазарджишкия затвор.

В килията му няма нищо, освен две одеяла и едно шкафче. Разпореден е постоянен надзор, дори бръсненето на Арсов трябва да се извършва в килията. При пристигането в затвора той е съблечен изцяло и от него са иззети всички вещи. Затворникът пише писма до министъра на вътрешните работи, които не са изпратени. За особено жестокото отношение към Арсов говори фактът, че той е оставен при минусова температура, напълно изолиран в тясната метър на два килия и без легло на гол циментов под и лишен от правото да излиза от нея за кратки разходки, както другите затворници. На шестия ден от престоя си в Пазарджишкия затвор той записва на гърба на обвинителния акт с отслабващ почерк:

“Беше 17 декември 1974 година, намирам се в килия № 11 на Пазарджишкия затвор в следственото отделение. Килията е без всякакво отопление, а прозорците, закърпени с парчета стъкла, през които декемврийският студ нахлува нахално в килията ми. Когато пристигнах в този затвор, над входната врата прочетох голям надпис: “Ако не знаеш ще те научим, ако не искаш ще те заставим!” Изтръпнах като прочетох надписа. През време на войната прочутите с безчовечността си и жестокост лагери на смъртта били украсени така на входната врата с надписа: “На всеки му заслуженото”. В името на тези три думи те тикнаха в крематориумите хиляди човешки същества.”

На 20 декември 1974 г. Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14 ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70 м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Чудовищната игра, узаконена под формата на оперативна разработка, смачкала безмилостно една беззащитна жертва, е гордост за ДС, за която най-важното е, че нейната дейност в случая не е разкрита. Цялата постановка с Арсов от началото до края е потвърдена от двама високопоставени офицери от ПГУ пред журналиста Владимир Костов, работещ по това време за разузнаването в Париж, която той по-късно описва в книгата си „Българският чадър”:

„Акцията на нашите служби срещу предателя Борис Арсов през 1974 година бе оценена като образцова! Работа ефикасна, без оставяне на компрометиращи следи и доведена докрай. Неговото отвличане бе забелязано тогава, когато той се появи в съдебната зала. Никой нищо не можеше да докаже срещу нас. Процесът премина по правилата. Арсов не бе осъден на смърт, въпреки че го заслужаваше. Защо да създаваме мъченици? Достатъчно бе да го пратим в затвора. Няколко месеца по-късно той почина. Но какво по-естествено? Очевидно е, че подобен идеален сценарий не успява всеки месец. Трябва да се разнообразяват формите и средствата за действие. Във всеки случай делото Арсов остава пример за операция, доведена до успешен завършек, без да се даде повод за каквито и да било обвинения срещу нас.

Асен Виденов


През 1973 г.малко гранично градче е смразено от жестоко и нечувано за времето убийство


През пролетта на 1973 година, когато България живее в привидно подредения и спокоен ритъм на социализма, в най-югоизточния край на страната – малкото гранично градче Малко Търново – се случва нещо, което разтърсва не само местните, но и цялото РУ на МВР, свикнало да вярва, че подобни ужаси „не се случват тук“. По онова време до града се стига с т.нар. „открит лист“ – специално разрешение за достъп до граничната зона. Животът там е затворен, хората се познават поименно, вратите рядко се заключват, а децата играят свободно по улиците.


Именно в този свят на доверие и привидна сигурност изчезва седемгодишната Марияна – първокласничка, усмихнато дете, което до вчера е носело буквар в ръце. Средата на май е, природата в Странджа е зелена и тиха, но в градчето се случва нещо, което никой не си е и представял, че може да преживее – безследно изчезване на дете. Няма свидетели, няма следи, няма дори и най-малката улика. Само празнота и нарастващ страх.


Търсенето обхваща всички – милиция, граничари, горски служители, ученици и доброволци. Хората обхождат улици, дерета, гори, изоставени постройки. В малкия град паниката се разпространява бързо, но и мълчаливо – така, както е било характерно за онези години. Не се говори много, но всички усещат, че това не е просто изчезване.


В отчаянието си родителите поемат на дълъг път към Петрич, за да потърсят помощ от прочутата пророчица Ванга. Пред дома й ги посреща дълга опашка от хора, дошли с надежда. Неочаквано тя ги повиква с думите: „Нека тези хора да влязат, че са от много далече.“ Вътре разговорът е кратък, почти загадъчен. Като сядат срещу нея и й дават захарчето върху, което са спали цяла нощ, тя изпищява. След като се освестява, ги утешава като само им казва, че когато се върнат, милицията ще им съобщи истината.


Родителите се връщат с надежда. Вярват, че детето им е намерено живо. Но в Малко Търново ги чака най-страшното. След едноседмично издирване Марияна е открита мъртва – жертва на жестоко престъпление, извършено с хладнокръвие, което дори опитните следователи трудно побират в съзнанието си.


Детското й телце е захвърлено бездиханно на рудник „Младеново“ край града, в трап близост до флотационната фабрика – място, сурово и безлюдно, сякаш избрано нарочно, за да скрие ужасното престъпление.


Разследването бързо стига до извършителя – човек, познат на семейството, не местен, но достатъчно близък, за да спечели доверието на детето. Той я подмамва, извършва ужасяващо насилие и я убива по особено жесток начин. Детайли, които и до днес звучат като кошмар, включително и зловещото суеверие, което го кара да и избоде очите, вярвайки, че образът му ще се запечата завинаги в тях. Това не е просто престъпление – това е акт, който разрушава илюзията, че в онези години съществува „защитен свят“.


Милицията действа бързо. В рамките на системата на социализма подобни случаи не се допускат да останат неразкрити. Извършителят е осъден на смърт – най-тежкото наказание, което тогавашният закон предвижда за такива криминални деяния.


Но най-тежкият ден за Малко Търново идва на 24 май. Денят, в който по принцип се чества знанието и буквите, се превръща в ден на дълбока скръб. Малката Марияна е изпратена в последния си път. Преди ковчегът да стигне до гробищата, траур ата процесия спира пред училището. Там, символично, й връчват свидетелството за завършен първи клас – документ, който тя никога няма да използва. Директорът лично носи ковчега – жест, който остава в паметта на целия град като знак за безсилието на възрастните пред една необяснима жестокост.


Година по-късно животът, по своя необясним начин, продължава. Родителите се сдобиват с още едно дете – момиче, което кръщават отново Марияна. Името се превръща в мост между болката и надеждата, между загубата и опита да се продължи напред.


Случаят остава като тъмно петно в историята на едно малко гранично градче и като напомняне, че дори в най-затворените и „спокойни“ времена, злото може да се появи там, където никой не го очаква.

Жестоко убийство от ревност в Петрич


Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.


С обвинителен акт  на Окръжна прокуратура – Благоевград е предаден на съд Н.П., на 56 години, привлечен в качеството на обвиняем за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.Обвиняемият Николай П. няколко години живеел на семейни начала с Д.П. в дома му в гр. Петрич. В средата на м. ноември 2024 г. двамата  се скарали и се разделили.


Вечерта на 29.11.2024 г. обвиняемият посетил заведение в гр. Петрич, където консумирал алкохол с компания. Същата вечер той разбрал, че бившата му приятелка Д.П. има връзка с колегата му Тихомир Л. Между двамата мъже възникнало напрежение, породено от размяна на обидни реплики, отправени закани, изпълнени с ярост и агресия.


Обвиняемият отишъл до дома си, взел ловния си нож и тръгнал към къщата на Т.Л. Пристигайки, установил там бившата си приятелка. Нахвърлил се върху Т.Л., като му нанесъл силни удари в лицето. Междувременно Д.П. взела  нож и се насочила към Н.П. Опитала да  го прободе, но той успял да отбие удара.


В следващия момент обвиняемият извадил неговия нож, с който причинил на бившата си приятелка наранявания в областта  на  шията и гърба, вследствие на което тя паднала.Схватката продължила между двамата мъже. Обвиняемият нанесъл на Т.Л. множество ожесточени удари с ръце, крака, нож и вилица в областта на лицето и тялото, въпреки виковете му от болка. Последният удар с нож бил във врата му, след  което  Н.П.  си  тръгнал.


Пристигналият на място медицински  екип  констатирал смъртта на Т.Л.


Заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза сочи, че дълбокото прободно - порезно нараняване на шията е довело до смъртен изход, като допълнителен фактор се наслагва кръвозагубата и от останалите наранявания.


Нанасянето на над 35 удара в тялото на пострадалия и фактът, че през цялото време е бил в съзнание, възприемал е случващото се с него, изпитвал е значителни болки и страдания, дава основание за извод, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития. Наред с това, обвиняемият Н.П. е проявил изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност при нанасянето на ударите, което сочи за особена жестокост.Обвиняемият Н.П. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“./БЛИЦ/

Откриха мъртъв човек, натъпкан в контейнер за боклук

 


Снимка: Пловдив 24


Мъртъв човек е открит в контейнер за битови отпадъци в пловдивския район "Тракия" между блок 27 и 28.


Цялата улица "Георги Данчов", която води към "Лаута", е отцепена и полицаите не пускат пешеходци и леки автомобили, предава Plovdiv24.bg.


На мястото има полицейски екипи и криминалистична лаборатория, уточни за медията ни кметът на "Тракия" Георги Гатев, който е бил там.


Откриха трупа на обявен за издирване мъж в коритото на река Джебелска


На местопрестъплението са началникът на V РУ гл. инспектор Николай Кирков и директорът на областната дирекция ст. комисар Васил Костадинов. Към момента няма повече информация за мъртвия човек.По неофициална информация става въпрос за части от тяло, сложени в найлонов чувал.


На зловещата находка е попаднал клошар, който ровел в контейнерите.

Разследването на случая продължава.


Неразкрити престъпления в Пловдив от времето на социализма, чиято давност вече е изтекла


Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.


То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  


Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.


Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. 


На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.


Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. 


Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.


Популярна Инфлуенсърка е намерена мъртва и полугола в дере

 


Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя

Повече от година загадката с полуголото тяло, намерено в отдалечена клисура на популярния туристически остров Гран Канария, не можеше да бъде разрешена. Сега стана ясно, че трупът е на популярната инфлуенсърка и звезда от унгарското издание на “Ергенът” Анабела Ловас. 



Каньонът Ел Бериел в южната част на Канарските острови не е място за леки разходки. Сурови скали, стръмни стени, тесни пътеки за катерене. Няма обхват на мобилен телефон. Всеки, който изпадне в беда тук, често бива спасяван с хеликоптер. Именно на това място алпинисти направили обезпокоително откритие на 6 март миналата година, припомня “Bild”. 


Тялото на жена лежало сред скалите. Тя била гола от кръста надолу и лежала с главата надолу в естествен басейн. Бързо станало ясно – жената сигурно е била мъртва от няколко седмици. Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя.


Дори сравняването на татуировките ѝ с тези от местни студия за татуировки не дало никакви улики. Повече от година разследващите били озадачени относно самоличността ѝ.


Криминалната полиция разследвала интензивно. Дори Интерпол бил замесен в мистериозната смърт.


Решаващият пробив дойде единствено чрез сравнението на кътник, както съобщават испанските медии. Това позволи непознатата жена да бъде идентифицирана като унгарска гражданка, чието изчезване е било обявено от семейството ѝ. Тя е 32-годишната Анабела Ловас. „Зъбите са като пръстов отпечатък: те имат много уникални, характерни черти. Те са едни от най-устойчивите елементи на атмосферни влияния и влияние на околната среда“, обяснява началникът на полицията Пабло Фернандес Сала.


Анабела Ловас стана известна през 2021 г. като финалистка в унгарската телевизионна версия на „Ергенът“. По-късно тя работи като телевизионна водеща и инфлуенсър. След битка с рака се премества от Унгария в Гран Канария.


Аутопсията не разкри доказателства за извършено престъпление, но остави причината за смъртта неопределена. Разследващите подозират, че Анабела може да е била отнесена от внезапно наводнение след силни бури и проливни дъждове през февруари миналата година. Възможно е тя да е починала другаде и тялото ѝ по-късно да е било отнесено в естествения басейн от наводнението./Блиц/

Всички подразделения на МВР са на крак! Ликвидиран е топ бизнесмен насред София


19 години след показния разстрел на сочения за наркобос Евгени Стефанов – Женята няма виновен за престъплението, въпреки оперативните данни на МВР за неговата дейност и зависимости.


В нито един етап от разследването не са събрани доказателства, които да уличат някого за поръчител или изпълнител на убийството. Екзекуцията остава част от поредицата разстрели по време на т.нар.



Преход в страната, които маркират определянето и преразпределянето на наркотеритории и контрабандни канали.


Малко от лидерите на големите криминални групировки в страната оцеляват при разчистването на позиции в престъпния бизнес, пише „Телеграф“.На 9 март 2001 г. в оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в гр. Оранестад – столицата на остров Аруба, е застреляна важна фигура – Поли Пантев от групировката СИК.


Килърът влиза с пистолет в ръка и хладнокръвно изстрелва 4 куршума в Пантю Тотев Пантев, както е истинското име на жертвата, след което изчезва безследно. Това убийство е знаково, защото води след себе си и други разстрели, до един останали неразкрити.5 ноември 2003 г. В 8 часа без 10 минути Евгени Стефанов – Женята и бодигардът му Николай Николов слизат от брониран джип „Мицубиши Паджеро“ до фитнес центъра недалеч от румънското посолство в София.


Насочват се към входа. Двамата мъже са облечени в анцузи за фитнес, но носят автоматични пистолети в чантичките си. Зад тях се движи мъж, който открива огън по тях. Двамата опитват да извадят своето оръжие, но изпускат пълнителите. Останали без защита, Женята и Николов хукват да бягат, но са покосени от куршуми.


Веднага след стрелбата убиецът слиза по стълбите на фитнеса, прескача мантинелата и се качва в черно „Ауди“. Колата потегля към румънското посолство. Там чуват стрелбата. „Служителите на посолството са чули. От МВР обясниха, че е убит наркодилър“, казва малко по-късно Константин Григорие, посланик на Румъния у нас.


Местопрестъплението от убийството на Женята.От СДВР уточняват, че убийството е извършено с автоматично оръжие. Директорът ген. Румен Стоянов уточнява, че изстрелите са били много, преброени са над 20 гилзи.


Два от куршумите попадат в главата на Стефанов, останалите в краката и тялото му. Той издъхва на място. Гардът е улучен над окото и до бузата. Приет е в болница в тежко състояние и оцелява като по чудо.


Евгени Стефанов е криминално проявен, уточняват от полицията. В досието му са описани различни криминални прояви – от наркотици до всичко, което носи пари, казва шефът на СДВР.


Връзките


Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов е по-конкретен – той казва, че Евгени Стефанов – Женята е сред най-приближените на Поли Пантев и че се е занимавал с накробизнес.Джипът, който ползват Женята и бодигардът му, е със софийски номер и се води собственост на „Футура Груп“, за която неофициално се говори, че е на Поли Пантев. А фитнес залата, пред която убиват Женята, е собственост на собственика на хотел „Амбасадор“, взривен 2 години по-рано.


Името на Женята нашумява в общественото пространство през лятото на 2003 г., когато неизвестни стрелят от мотоциклет по мерцедеса на Кирил Кирилов – Японеца.


Тогава източници от МВР казват, че Женята е истинският наследник на Поли Пантев и вероятно има пръст в опита за убийство на Японеца и бомбата, избухнала пред джипа на Константин Димитров – Самоковеца край село Пасарел.


Според полицията няколко мощни наркогрупи си делят бизнеса с амфетамин и каптагон, които се произвеждат в България и се изнасят за Турция и Близкия изток по старите пътища на „Кинтекс“ и Държавна сигурност.Версии


Нито една от версиите за ликвидирането на Женята не се доказва от разследващите. Едната е свързана с изчезването на 600 кг кокаин, складиран в Благоевград и собственост на колумбийската мафия, заради което е отговарял Поли Пантев. Другите версии са свързани с опита за покушение над Самоковеца на 31 май 2003 г. и на Японеца.


Редица


След убийството на Женята кървавите екзекуции не спират. В следващите два месеца са убити и неговите изключително близки приятели Николай Зарев – Данкина и Николай Петров – Колята.


На 14 ноември 2003 г. вечерта Данкина е причакан от килъри във входа на блока му в столичния жк „Надежда“. Той успява да се отскубне и да избяга към съседния блок, но е застигнат и покосен от залп от куршуми.На 18 декември 2003 г. наемни убийци ликвидират Колята, който е бивш гард на Женята. Килърите изненадват Колята пред очите на детето му в неговия апартамент в столичния жк „Младост“. Убийците и на двамата остават неразкрити до днес.

Тройният убиец Сиси хладнокръвно разстрелвал длъжници-искал да е страшен като Райко Кръвта

 


Перничанинът искал да е страшен като градския бос Райко Кръвта.Две от жертвите му са негови съученици


“Признавам се за виновен по всички обвинения. Цветелин го застрелях в главата в село Планиница с малокалибрен преправен газов пистолет. С него убих и Биляна и я зарових над село Лесковец. Тя взе пари от мен, защото мъжът є имаше дългове. За да ми ги върне, реших да я отвлека, а после и да я премахна. С Кирил се скарахме заради стари дългове. Влязохме в моята кола и го прострелях с пистолет “Глок”. После тръгнах към сметището над квартал “Мошино” и стрелях още веднъж в него”. Това хладнокръвно признание прави пред магистратите Станислав Ангелов - Сиси, един от най-зловещите серийни убийци в най-новата ни история. Четвъртата жертва на килъра е наркобосът Николай Христов-Хайо, който беше показно разстрелян в центъра на Перник.


Сиси расте като затворено дете, което мечтае да всява страх в околните. Голямата му цел е да стане мутра, за да бъде забелязан. В училище е мълчалив, не контактува с никого, но не заляга и над учебниците. Колкото повече расте, толкова повече се затвърждава убеждението му, че трябва да стане престъпник. Той страда от епилепсия и от силните лекарства качва доста килограми. Това е повод за присмех от съучениците и което е по-важно - от съученичките. Една от тях ще стане след години негова жертва.


Кумир на Сиси е пернишкият бос Райко Василев-Кръвта, показно разстрелян през 2005 г. и той се зарича да бъде като него. По-късно Ангелов става основният свидетел по делото “Килърите 3” срещу пернишката група за мокри поръчки, за чийто лидер е сочен бащата на Райко - Васил Василев - Бай Васо. Сиси знае много за бандата - той е близък с членовете є, дори е съден с един от тях - Йордан Костадинов-Шишето, за участие във въоръжена престъпна група за лихварство. Освен това Йордан Костадинов от “Килърите 3” е участвал в скриването на труповете на жертвите на Сиси, но след това разказал всичко в полицията и станал важен свидетел.



Пернишкият бандит Райко Кръвта бил кумирът на Сиси. 


Именно лихварството става основната причина Сиси да се превърне в сериен убиец. Основната лихва за месец била 20% - непосилна за много от длъжниците. Някои си залагали движимо и недвижимо имущество, но и това не помагало. Нередовните длъжници били бити и притискани, за да си върнат парите. В противен случаи - застрелвани. Три от убийствата Сиси извършил само за три месеца от януари до април 2009 г., докато бил пуснат от затвора, за да се лекува. Иначе бил зад решетките като поръчител на убийството на пернишкия наркотрафикант Николай Христов - Хайо, застрелян на 19 февруари 2008 г. в колата си до хотел “Срума” в центъра на Перник. По това време Сиси се занимавал с черно тото и бил чуван да казва: “Ще го спра от движение Хайо”.


Прекият извършител на убийството на Хайо е Николай Николов - Шатката, който получава 20-годишна присъда. Шатката успя да избяга като парнаджия на Софийския затвор и досега е в неизвестност.

Сиси излиза да се лекува и решава да си разчисти сметките с длъжниците. Първият, който намира смъртта си на 27 януари Цветелин Карпузов. Тялото на 30-годишния мъж е намерено заровено в гората над пернишкото село Планиница. Убитият имал стaри борчове към Сиси и все не успявал да ги върне. Месец по-късно по същата причина ще се прости с живота си и съученичката на Сиси - Биляна Кръстева. Тялото є е отрито заровено в гора край пернишкото с. Лесковец. Жената тръгва на работа и не се прибира.


Сигнал за това получен в полицията на 27 февруари от мъжа, с когото тя живеела и от когото имала 5-годишен син. Причината 26-годишната жена да намери смъртта си бил апартамент в София на Петте кьошета, който наследила от родителите си. Биляна ипотекирала жилището срещу заем от 80 000 евро, но се оказала в затруднение да го изплаща. Обърнала се за помощ към Сиси и двамата се договорили да му прехвърли имота фиктивно, той да плаща ипотеката, а тя да му връща парите, когато може. В един момент спряла да плаща и това є струвало живота.


Другият си съученик Кирил Христов с прякор Багера, Сиси убива на 25 април пред дискотека “Че Гевара” в Перник. 25-годишният Кирил бил син на местен полицейски началник. Във фаталната нощ отива с приятелката си в заведението, където среща Сиси. В 3,15 ч двамта излизат от заведението “да си поговарят”. Убийството е става пет минути по-късно на близко площадче. Съучениците се качват в паркиран автомобил, минути по-късно Сиси застрелва с два куршума Крили в главата. Трупът му е намерен заровен в местността Патичарника, край сметището на пернишкия квартал “Тева”.


Трима го пребиват зад решетките.Подозират го, че „пее“ на полицията



Николай Николов - Шатката.


През 2017 г. трима затворници пребиват съкилийника си Светослав Ангелов. Смятали, че Сиси “пее” на надзирателите и полицията и се мъчи всякак да си намали присъдата. Сиси дава показания като основен свидетел на процеса “Килърите 3” срещу бащата на Райко Кръвта - Бай Васо. Бандата е задържана през август 2013 г., след като Сиси води криминалистите до пернишкото село Габров дол и им показа къде е заровено тялото на една от жертвите - Ханс.


В няколко заседания той разказа разтърсващи подробности около дейността на страховитата група, говори и за други убийства, но после оттегля показанията си и се оплаква, че е заплашван със смърт. И досега Сиси е убеден, че приятелят му Николай Николов - Шатката - също основен свидетел срещу бандата на Бай Васо, е бил убит в чужбина - в Италия или Испания, където е бил преведен след бягството му от затвора.

Източник:trud.bg

Абонамент за: Публикации (Atom)

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Бгспомен