7:42
Труп с дълбока рана в гърдите и в напреднал стадий на разлагане бе открит на 25 юли 2005 г. между дърветата и храстите край централната алея на хасковския парк „Кенана“. На страховитата гледка се натъкнала местна жена около 16 часа.
Веднага след сигнала ѝ до дежурната част на полицията районът бе отцепен от полицаи. Цяла вечер край трупа дежуриха двама униформени, а тялото бе вдигнато в 8.30 часа на следващата сутрин.
Край намерените човешки останки бе открит и инхалатор за астматици, пише в. „Марица“. Мъртвецът бил облечен с фланелка и дънки. Полицаи разпитваха служители от персонала на близко заведение дали не са забелязвали наоколо или да са намирани и летни мъжки чехли.Собственици на породисти кучета пък разказаха, че от около 2 седмици питомците им бягали с подвити опашки от мястото, където бе открито впоследствие тялото на Сашко. Отпреди седмица от силната воня на леш се оплакаха и редовно преминаващи край мястото хасковлии.
„След извършената от съдебния лекар д-р Христо Еленски аутопсия стана ясно, че се касае за убийство“, разказа тогавашният директор на РДВР-Хасково полковник Иван Петров. Според започналото разследване животът на жертвата е отнет 13-14 дни преди да бъде открито тялото. Криминалисти установили, че убийството е извършено на същото място, където е открит трупът. Оперативно-следствената група установила при огледа, че части от тялото били мумифицирани. Полицаите открили, че жертвата е 18-годишният Сашко Дойчев,обявен за национално издирване 21 дни преди да намерят трупа му.
Сигналът подала неговата баба. За да не се пречи на основната версия, по която работят следователите и криминалистите, първоначално бе дадена заблуждаващата информация, че кръвопролитието е плод на тийнеджърска разправия за момиче. „Целта беше да се притъпи вниманието на основния заподозрян“, споделиха запознати със случая, сред които и дългогодишни криминални репортери.Сашко нямал криминални прояви. Живеел в квартал „Бадема“ заедно с по-голямата си сестра и майка им Таня. Младежът бил кротък, вежлив и не е създавал проблеми на околните с поведението си. Истинският му баща живеел в димитровградското село Странско.
„От около седмица след изчезването на момчето майка му не се била появявала в семейното им жилище, казаха съседи, докато от отворения прозорец на осиротелия и заключен апартамент тъжно се вееше бяло дантелено перде“.Приятел на Таня бил 43-годишният Георги Караджов, когото полицията причаквала пред входа, за да го разпита.
„Георги е автомонтьор, не вярваме той да е затрил сина на Таня“, коментираха тогава хора от квартала. Пред криминалисти други познати на Таня и Георги разказали, че двамата живеели заедно от 1990 г.
„Скандалите при тях бяха ежедневие“,
твърдели обаче съседи пред разследващите. Затова Сашко гледал да ходи често при 65-годишната си баба Стойка, която имала жилище в кв. „Орфей“. По информация на нейни познати Таня решила да се спаси от системния тормоз, като замине на работа в чужбина. Тя обаче оставила писмо, с което предупреждавала сина си да се пази от пастрока си. На този лист хартия се натъкнал и Георги, вероятно тогава е решил да се саморазправи с момчето, за да нарани майка му“, разказаха близки до разследването.
Преди да се стигне до фаталното събитие в нощта на 13 юни, Георги запивал цял ден в кръчма край блок 15 в кв. „Бадема“, разказали информатори на криминалистите.Около час и нещо преди полунощ в съдбоносната вечер тийнейджърът се появил пред входа на майчиния си блок. „Караджов го застигна и двамата взеха да си говорят нещо“, обяснили на полицаите хора от „Бадема“. Пастрокът придумал момчето, че иска да се сдобрят, повикал такси по GSM-а си. Жълтата кола ги оставила до отбивката от пътя към централната алея. Георги помолил шофьора малко да изчака.
„Ще се поразходим малко и се връщаме“,казал Караджов. Минали над 10 минути, а пастрокът и младежът не се появили. Таксиджията набрал номера на Караджов и го попитал да ги чака ли още. „Връщаме се, ей сега“, чуло се в слушалката. Шофьорът преместил возилото си на по-светло, до някогашната Руска гимназия. Минал още около четвърт час и след като 43-годишният мъж и младият му спътник не се появили, в таксито се качили други клиенти.
През това време Георги примамил между дърветата жертвата си. В тъмнината пастрокът извадил джобно ножче и с един удар забил 10-сантиметровото острие в сърцето на Сашко.
Убиецът, докато реже салам: „С ей този нож го прободох“
Процесът по случая започна през юли 2006 г. През цялото време Караджов отричаше да е убил Сашко. Защитата му наблягаше на факта, че няма преки доказателства Георги да е убиеца и дори по иззетия от него нож не били открити следи от кръв и ДНК на 18-годишното момче. Показания пред Темида даваха и представители на криминалния контингент, според един от които подсъдимият си признал пред него на пияна глава, че затрил сина на приятелката си. „С ей този нож го прободох, ми заяви Жоро, докато режеше салам за мезе“, обясни разпитваният.
Караджов и адвокатът – опитният юрист Димо Стоянов, настояваха на версията, че младежът е убит заради борчове на майка му към хора от ъндърграунда. Защитата изрази и съмнение, че майката на Сашко опитвала да подкупва свидетели. Самата Таня пък предяви иск от 100 000 лв. кръвнина към бившия си приятел. Точно след това заседание стана ясно, че мъртвото момче е положено в Централния гробищен парк след социално погребение, като разноските са поети от Община Хасково.
На първа инстанция делото приключи на 3 ноември 2008 г. Тогава Окръжният съд в Хасково призна Георги Караджов за виновен и го наказа с 16 години затвор. Освен ефективна присъда Темида постанови и 50 000 лева кръвнина за роднините на убитото момче наред с разноските по делото. Майката на жертвата реагира тежко и разплакана коментира пред медиите, че единството справедливо наказание за убиеца на сина ѝ е смърт. На 11 май 2009 г. първоинстанционното наказание бе потвърдено и от Апелативния съд в Пловдив.
Опитът за самоубийство
Дни след убийството Караджов решил да сложи край на живота си. Той се качил на виадукт от магистрала „Хемус“ и се обадил на майка си, за да я уведоми, че ще се самоубие. Разтревожената жена веднага се обадила в полицията. На мястото отишъл лично началникът на столичната „Магистрална полиция“ капитан Божидар Вучков. С риск за живота си офицерът успял да придума стъпилия от външната страна на парапета на моста „Ечемешка“ мъж да не скача. „Исках да напусна този свят от любовна мъка“, обяснил Караджов на софийските служители на реда.
„Няма кой друг да го е извършил, значи трябва да съм аз!“. Това заявил Георги пред психолози от МВР след свалянето му от виадукта. Той се съгласил и да мине през детектор на лъжата. Данните от полиграфа, според вещо лице, показали индикации, че Караджов е извършителят, стана ясно на друго заседание.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук