Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации

 

Квартал Иван Вазов, един от най-старите софийски квартали


Жилищен комплекс „Владимир Заимов“- един от първите соц жк



Западен парк – първият жилищен квартал изграден в изцяло паркова среда



„Изток“ – дипломатическият квартал по времето на соца.



Квартал Гео Милев




Нови слънчеви жилища в южния квартал „Емил Марков“




Квартал „Дружба“. Строителството му започва през 1968 година



Квартал Младост. Една от най-големите спални на изток от центъра на София



„Младост“ гледан откъм булевард ‘В.И.Ленин“




Построили Люлин, за да разберат хората, че и на Запад се живее зле



Булевард „Комунистически манифест“ в квартал Красна поляна

София е столицата на България. С около 1 286 965 жители тя е най-големият град в страната с над 18% от нейното общо население, както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.

София е разположена в централната част на Балканския полуостров, в оградената от няколко планини Софийска котловина, която е най-голямото и едно от най-високите Подбалкански полета. Тя заема средищно положение на Балканите, като няколко главни пътя я свързват с другите части на полуострова – през Вакарелската планина към Тракия и Истанбул, през Драгоманския проход към Белград и Централна Европа, по долината на Струма към Гърция и Северна Македония и през няколко прохода в Стара планина към Северна България и Румъния. Източно от града преминава река Искър, а през самия град няколко малки нейни притоци.


Някога зимите бяха по-студени и със значително повече сняг в сравнение с днешно време.


Особено характерни са били снеговалежите през 60-те и 70-те години на миналия век. В градовете често е имало преспи, които са затруднявали придвижването, а в селата понякога са били необходими и доброволчески акции за разчистване на пътищата. 


Много от нас си спомнят все още как децата са можели да карат ски и шейни направо в градовете, дори в София, заради обилния сняг.


Ето как е изглеждала снежна София през 70-те:








Характерно за този период е било и че снегът е започвал да вали още през ноември и се е задържал често чак до март, което е създавало истинска зимна атмосфера в града за продължителен период.

А Вие какви спомени имате от това време?

Източник на снимките: Машина на времето София – RETRO SOFIA – РЕТРО СОФИЯ



Снимка, която напомня за една от най-големите трагедии, ставали някога в София, обикаля социалните мрежи. Кадърът е публикуван в групата Забелязано в Красна поляна и Западен парк (Оригиналът). На него се вижда катастрофа между влак и трамвай, станала в района на „Красна поляна“.


„Злополучният инцидент на прелеза на Красна поляна. Кръстовището на бул. Вардар /тогава Яне Сандански/ и бул. Възкресение/тогава „Стоян Лепоев“/

– 29 юни 1987 г. Влак и трамвай

! ! ! Интересно е защо всички снимки са изтрити от мрежата от тази зверска катастрофа?!

Снимка: Веселин Александров“, пише авторката на поста.


В хрониките на най-тежките влакови катастрофи, ставали у нас, има данни за инцидента, но е посочено, че е станал година по-рано:


„Юни 1986. На жп прелез в жк „Красна поляна“ в столицата товарен влак удря трамвай по линия №4. Загиват десет души, много други са ранени. Причината – преминаване на трамвая при спусната бариера.“


В коментарите потребителите също се чудят защо липсват повече фотографии от инцидента. Някой от коментиращите споделят, че познават и пострадали при катастрофата. Спомените им за трагедията са потресаващи. Някои разказват, че помнят как са събирани части от тела в чували, а други, че на мястото е имало павета, като кръвта е била пропита във фугите и дълго време е останала там.

Ретро снимка на мястото, където е станал инцидентът, не е ясно от коя година е.



София през периода на социализма в НРБ е претърпяла значителни промени във външния си вид и архитектура. Ето как е изглеждал градът в общи линии:

Архитектура:

Масово строителство на панелни блокове, особено в новите жилищни комплекси като "Младост", "Люлин" и "Дружба".










Монументални обществени сгради в стила на социалистическия реализъм, като Партийния дом (сега Народно събрание), НДК и хотел "Родина".

Запазване на някои по-стари сгради от предвоенния период, особено в центъра.


Градоустройство:

Широки булеварди, проектирани за манифестации и паради.Големи площади като площад "9-ти септември" (сега "Александър Невски").Паркове и зелени площи, като Борисовата градина и Южния парк.


Паметници:

Многобройни паметници на социалистически и комунистически лидери.

Монумент "1300 години България" на Витоша.

Паметникът на Съветската армия.


Транспорт:

Разширяване на трамвайната и тролейбусна мрежа.

Откриване на първите метро линии в края на 80-те години.


Индустриални зони:

Големи фабрики и заводи в покрайнините на града.


Търговски обекти:

Универсални магазини като ЦУМ и "Кореком".

Малки квартални магазини и павилиони.

Културни обекти:

Нови театри, кина и читалища в различните квартали.


Спортни съоръжения:

Стадион "Васил Левски" и спортен комплекс "Червено знаме" (сега "Академик").

Като цяло, София е претърпяла бърза урбанизация и модернизация през този период, но често за сметка на историческото наследство и с акцент върху функционалността пред естетиката. Градът е съчетавал елементи от социалистическото планиране с остатъци от по-старата архитектура, създавайки уникален градски пейзаж.



Република не съществува, както не съществува Феята, Ропотамо, и други емблематични места в София. 


И от завод Електроника остана само името на трамвайната спирка. 


Ледените пързалки в София, и те изчезнаха.Ресторантът на Република работеше целогодишно и беше много уютен,и евтин -две бутилки вино(Гъмза или Димят) с порция пържени картофки със сирене 2.5лв. и разходката от Орлов мост през Братската могила до комплекса бяха чудесно изживяване.


Сега можем само да гледаме с носталгия какво бижу за отдих и спорт сме имали в сърцето на най-големия софийски парк.



Една раннна сутрин  жителите на ж. к. „Люлин“ са приятно изненадани. На автобусните спирки по линии 109 и 309 вече спират и първите коли от новата тролейбусна линия номер 6.


Първоначално се движат 20 тролейбуса (с перспектива в близко време да станат 30). Те изминават за 30 минути маршрута от Сточна гара до ЖК "Люлин" 


Пътуването с новите тролеи е удобно, приятно и най-важното бързо.Прави впечатление и един неприятен факт,че все още по трасето няма пътна сигнализация, а това може да създаде опасни ситуации. Не са готови и тротоарите. Но хората се радват и оживено коментират, интересуват се да научат подробности за новата придобивка.


— Какви изменения ще настъпят в транспортното обслужване на ж. к. „Люлин“, свързани с пускането на тролея в близко бъдеше? — с този въпрос при откриването на линията се обърнахме към началника на отдел „Експлоатация“ при „Градски транспорт“ Петър Къдрев:


В 4.и 5. микрорайон вече живеят много граждани. За да се подобри връзката на тази част от комплекса с центъра на града, от днес изменяме маршрута на бързата автобусна линия 309, като автобусите ще

минават по пътя на 108 линия, съобщи той.


До края на февруари строителите обещаха да завършат комуникационната връзка на Г/7. микрорайон с ул. „Орион“. Това ще даде възможност там да мине автобусна линия, което ще съкрати пътуването от комплекса до центъра с 10 минути.


През март ще бъде открита и автобусна линия III от ж. к. „Люлин“ по Околовръстния път, бул. „П. Напетов“, бул. „9 септември” до Овча купел.


В Изпълкома на СГНС е внесен за разглеждане и въпросът за маршрутно такси за ж. к. „Люлин“. Предложено е четири микробуса през 15 минути да тръгват от последната спирка на 108 линия и след като излязат от комплекса, да минават по булевардите „Баба Парашкева“, ..В. Ивгнов“, „Сливница“. ,.К. Величков“, „Ал. Стамболийски“ и „Дондуков“ до площад „Александър Невски“.


С новата тролейбусна линия и другите изменения, които предвиждаме, транспортът на ж. к. „Люлин“ ше бъде решен на сегашния етап от развитието из комплекса.


ИСКРА КРАПАЧЕВА/Списние "София"



Девизът на София „Расте, но не старее“, красноречиво е свързан с хилядолетната история на града. Селището на древните серди, или и първото му име — Сердика, се превръща във важен административен център на Римската империя. По-късно върху античната правоъгълна улична мрежа, ориентирана с главните си оси към четирите градски порти, върху едноблокови каменни настилки, руини на форум, бани и храмове, Средновековието е лъкатушило по тесни улички, притиснати между паянтови сгради.


Столетие след столетие градът свлича кожата си, стъпва върху миналото и се стреми нагоре. Следосвобожденска София се строи ю план, който се връща към схемата на античния град — диаметрално пресечени оси север-юг и изток-запад. Това са днешните булеварди „Г. Димитров“ и „Витоша“, „Дондуков“ и „Стамболийски“. Те следват приблизително направлението на потъналите дълбоко в терена едроблокови римски улици, но са съчетани с булеварден пръстен, който обхваща градския център.


Историята на социалистическа София е история на съзидание преустройство, на строителство „в движение". Въз основа на присърце дискутиран, конкурсно утвърден и периодично осъвременяван градоустройствен план, бяха реализирани мащабни строителни вмествания в стари жилищни квартали, в промишлени транспортни зони.


Днес е в ход поредното преустройство на столичния център.Рекунструира се южната част на булевардния пръстен — булевардите „Толбухин“, „Патриарх Евтимий“, „Скобелев“, площад „Руски паметник“, бившата зоологическа градина, улица „Гурко“.


Обновлението на популярния столичен булевард „Витоша“ предвижда автомобилите да отстъпят уличното платно на пешеходците, а трамваите да се движат по обезшумени релсови звена. Булевард „Витоша“ ще се превърне в елегантна, наситена с живот пешеходна зона, свързваща историческия център около площад „Ленин“ с Двореца на културата и транспортния възел, възникващ около него. Нови магазини, кафе-сладкарници и ресторанти за бързо обслужване, една по-активна търговска мрежа, търсеща своя потребител вън на тротоара, витрини за догонилата европейските стандарти лека промишленост въобще усещане за динамика и уют, това е бъдещето на „Витоша“ и южните булеварди от вътрешния градски пръстен.


Откъде започва едно преустройство? От задълбаване в основите. Старите, неравни сиенитни павета, по които с файтони и лакирани автомобили достолепно се е търкаляла историята на София, вече си отиват, разровени от ножа на булдозера, захапани от челюстите на екскаватора. Автомобилистите няма да съжаляват за тях, съблазнени от предимствата на асфалтовото покритие, а за столичаните туристи с изчезването на паветата ще изчезне и споменът за раните по снагата на Витоша, нанесени от владайските кариери.


В дълбоките изкопи, прорязали улиците, ще легнат металните артерии на водопроводната, отоплителната, осветителната и съобщителната система. Постепенно софиянци ще отвикнат от мисълта, че всяко преустройство и внезапен ремонт ще изисква досадно разкопаване на улици. Животът на градския център ще пулсира на две нива, разделен и единен.


До есента търговия и строителство ще съжителстват в южната част на София, символично разделени от ажурни телени огради. По разровените улици маневрират самосвали, екскаватори,бетоновози,пукат мотори, искрят електрожени. А отвъд изкопите и леките мостчета пъстрея, платнени сенници. Под тях служители "Меркурий" предлага, шоколадови бонбони, киевски кейкове, (платове за торта, кюстендилски череши, дезодорант,одеколон Деним и др.


Стара мечта- търговията да „отиде при работника" се осъществява но обратна формула, работникът е превзел царството на търговията. През леките огради бетонджии и продавачки флиртуват без грам без грим и официалности.Това съжителство навярно ще им помогне по-добре да разберат какво и как да искат елин от друг и кога да са снизходителни.

Сред гъмжилото от упорити пешеходци улица тежката строителна машина е като боксьор в магазин за стъкло. Трябва да преценяваш точно всяка маневра, да си готов да спреш, ла завиеш внезапно, за да запазиш разсеяния, да отстъпиш на трудноподвижния. Строителната програма е напрегната, време за изчакване и почивка няма.


Почивката сред уличната гълчава носи своя романтика. Всъщност строителят винаги е почивал така приседнал ниско, опрял уморени ръце на колене, отпуснал рамене. Миг на отдих преди новото усилие. Забързани минувачи се промъкват между купчини баластра и пясък, оглеждат крадешком тези непривични посетители на центъра, облечени в работни дрехи, с тежки длани и ведри погледи. А понякога над шахтите и изкопите, край бетоновозите и агрегатите се люшка детска количка. За невръстния столичанин в нея снимките от това лято на строително напрежение ще са един спомен за поредното прераждане на София...

сп. „Българско фото“ – 1985 г.Банко Банков,снимки:Аркадий Чорбаджийски



„Ялта“ от 1969 г. Освен „турско“ имаше нес кафе, а нес кафето беше два вида. Нормално и „сухо“. Сухото си го приготвяме сами. Сервитьорката носеше чаша с лъжичка кафе, захар и каничка с топла вода. Бъркахме, за да се получи пяна. Весели години!


Имаше много обширна градина с маси. Цените бяха, може би, 0,21 и 0,14 лв.

През ученическите ми години,там се запознах с едно мило девойче.Вече 40 години ,тя е моята вярна съпруга.Мили спомени от "Ялта"



Пасти и боза, толумби и реванета, баклави и саралии - каквото ти душа иска. С един лев в сладкарница можеше да се почерпиш до насита. Да, така беше по времето на СОЦА в НРБ.


Снимка:Български Визуален Архив /Милена Николова


"Ялта" от 1969 г. Освен "турско" имаше нес кафе, а нес кафето беше два вида. Нормално и "сухо". Сухото си го приготвяме сами. Сервитьорката носеше чаша с лъжичка кафе, захар и каничка с топла вода. Бъркахме, за да се получи пяна. Весели години!

Имаше много обширна градина с маси. Цените бяха, може би, 0,21 и 0,14 лв.

Снимка.: Иван Бакалов

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото" и „Златните мостове", красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът". 

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В "Тихият кът" шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.



Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте" и „Тихият кът" (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.

Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът" с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив