Показват се публикациите с етикет Ученическите бригади. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ученическите бригади. Показване на всички публикации


Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше.

От комсомолската организация ни изпращаха на работа в консервната фабрика в град Бяла Слатина, макар навършили годините, водеха ни като почетни членове. Това много ни радваше. По това време строителството във Враца беше в своя апогей. На много места се издигаха и строяха многоетажни блокове – на химиците, на циментовия комбинат „Вилхелм Пик“, младежкото общежитие и др.

Служителите от банката се редувахме по 45 дни в строителството на блоковете „Околчица“ и големия жп блок с големите тераси срещу гарата. От техните строители научихме – измазване на стени, боядисване, изливане на мозайка и други дейности. Помня, че след завършване на бригадата си излях един висок праг на външната врата на жилището, да спира ветровете. С това ни участие

ние се обогатихме със знания за живота и се гордеехме,че сме дали нещо от себе си за нашия роден град Враца

В онези години имаше работа за всички, спокойни и сигурни бяхме за утрешния ден.

Слънчеви, засмени и пременени, хората се движеха бодро по улиците. Участвахме във всички манифестации. Най-отпред вървяха отличниците, ударниците на петилетките, детските учителки с акордеоните,

медицинските сестри с камиона, след тях учениците с плакатите от училищата, служители и работници от предприятия. Трибуната с официалните лица беше срещу проектантската организация. Срещу нея подредени стояхме хористите от представителен хор „Орфей“ при читалище „Развитие“ с диригент Бойчо Димов и пеехме химна на България „Горда Стара планина“. Беше хубаво и тържествено. Духовата музика под палката на маестро Димитър Асенов (Дидията) свиреше. На площада се виеха кръшни български хора. С Дико-Илиевото Дунавско хоро завършваше празникът.

Незабравими ще останат тия мирни и трудови години

Имахме си стопанства, пълни с животни, машинен инвентар. От там ни идваха месото, млякото и вълната. Денонощно се трудеха овчари, доячи, фуражири, комбайнери. Засяваха се нивите с ръж, ечемик, пшеница, слънчоглед и други култури. Царевични блокове се ширеха надлъж и шир. Благодарение на тия бригади, които се организираха от учреждения, предприятия и квартални организации, се успяваше във всичко. В ОФ организация „Андрей Николов“ се честваха Бабинден, 8 март, 1 май, 9 септември и Нова година. По склоновете на Бърдо Веслеца бяха старите врачански лозя с хубавите сортове, които също ходехме да прибираме. Тези културни и трудови постижения останаха в далечната ни младост. Те са немислими в днешното време на демокрацията.

Днес пустеят селата и родните поля

Арендаторите на безценица изкупиха родната земя. Младите избягаха в чужбина. Сега слушаме жалбите на останалите младежи. Няма я войнишката служба да закали и ангажира момчетата, както и ОВТПН на полковник Димитров институцията. Момичетата и момчетата по цял ден посещават заведенията. За такова ли бъдеще мечтахме като родители за нашите деца и внуци?

Безработица, безхаберие и безотговорност цари навсякъде

Бяхме свидетели на ликвидационните комисии, на приватизацията и прехода. Това ли е животът, който трябва да живеем, докато сме живи?

Нека станем по-добри, та и Бог да наспори бъдните ни дни!

Дора МАНЧЕВА, Враца


Старозагорското село Ракитница,1981 година

1.Ученически и студентски бригади, изпълнени с труд, но и с много веселие, песни, танци, свалки, хубави спомени!!! Еее, вярно "много ни липсваха" тогава дрогата, чалгата, моловете, "марковите" парцалки, произведени днес в комунистически Китай, телефончетата, въобще безделието - все "хубави и стойности" придобивки за съвременните млади хора, които правят до голяма степен живота им безмислен!!!

2.Хм ами учиха ни да се трудим от малки. Един младец сега на 20-30г.които не пипал нищо само ходил по заведения той за нищо друго не мисли. В главата му се въртят мисли къде в кое заведение най хубаво е прекарал най хубав момент.......

3.Какви чувства навява?Ами да помисля.,.......Хм,смях,китари,песни,сваляне на гаджета,страхотни незабравими емоции.........май само хубави неща си спомням.

.....................................................

И негативните...

1.Бачкахме ангария! Даже имаше норма за изпълнение, ако не изпълниш - наказание!

2.Експлоатация на дестки труд.Нямам никакви хубави споимени от това време

3.Какво му е хубавото,да ти взеат 1 месец от ваканцията да работиш ангария ли ?? Не ми харесваха


Ще бъдем безкрайно благодарни ако споделите и вашите спомени от това незабравимо време

*Из коментари от мрежата,без редакторска намеса.

1948 година-строи се пътят към Витоша

На призива на Централния комитет на Демократичната младеж от 24 юли 1946 г. за подпомагане на народното стопанство се отзовават младежи и девойки от цялата страна. Сформирана е Първата младежка национална бригада от две хиляди души. Именно на нея е поверено строителството на Хаинбоазкия проход — Прохода на републиката.

Скоро след тържественото откриване на смяната (12 август) Хаинбоаз се превръща във величава битка за високи трудови постижения, символ на героичния труд на българската младеж. Стотици колети, писма и телеграми от всички краища на страната топлят бри гадирските сърца.
Хаимбоаз,1946 г.

В телеграмата на Националния комитет на Отечествения фронт до командира на бригадата Пенчо Кубадински е подчертано: „Трудо вият подвиг на младежката строи телна бригада е историческо дело,което ще увековечи героичните усилия на патриотичната отечествено фронтовска младеж в изграждане то на благоденствaща, демократична и републиканска България. Привет на младежите - герои!“


Група бригадири /в средата е авторът на публикацията/
Бях на екскурзия из Родопите и минавайки през Доспат и край изградения язовир „Доспат”, си спомних за славните бригадирски дни през есента на 1964 г., когато по призива на Комсомола ние, 40 младежи от Самоков, бяхме включени в националната младежка бригада „Антон Иванов”, работеща на обект каскада „Доспат-Въча”.


Доколкото си спомням, от фабрика „Самоковска комуна” в бригадата бяха включени Петър Марков, Щерьо /не си спомням другото му име/ и др., от „Рилски лен – Лина Карушева и Димитър Михайлов, от завод „Владо Георгиев /”Пластимо”/ – Станка Венева, от ТПК „Михаил Дашин” – Асен Христов и Кирил Андонов, от ДЗС – Генка Тоскова и Асен Ников. Имената на другите самоковски младежи вече съм позабравил.


Командир на самоковската чета бе учителят Кънчо Каменов.
В тази бригада бяха включени младежи от различни краища на страната. Нашият отряд, състоящ се от младежи от Софийски окръг, бе определен да работи по пътя от Доспат до яз. „Васил Коларов”.


Настанени бяхме в двора на училището. Там бяха построени дървени бараки и големи войнишки палатки. В тях нощувахме по 20 човека на нарове, застлани със сламеници и чисто спално бельо.


Кухнята и столовата се помещаваха в сградата на училището.
Нашата задача бе да разчистваме взривените скали от бомбаджиите. Сутрин, след сигнала на тръбата за ставане и провеждане на сутрешния тоалет и закуска, потегляхме с песен към обекта. Почиствахме взривените скари и отделяхме камъните от пръстта, като ги оформяхме на фигури. Работехме с лостове, кирки и лопати, превозвахме камъните и пръстта с бригадирските колички. Ръководството на бригадата всеки ден отчиташе количеството на извършената работа и вечер край лагерния огън се правеше отчет. Тогава нямаше сегашната механизация и всичко се извършваше ръчно.


Работехме по 8 часа – от 7 до 15 ч., след което обядвахме и до вечеря имахме свободно време, в което се подготвяхме за участие в художествената самодейност. Всяка вечер край лагерния огън в присъствието и на жители на Доспат се изнасяше програма от четите на отряда.
В неделните дни се организираха екскурзии и къпане в Доспатската река.


Всеки ден комисии правеха проверка не само на извършената работа на обекта, но и на хигиената и реда в спалните помещения и района пред тях. Благодарение на старанието на нашия командир Кънчо Каменов, който въвеждаше нещо като войнишки режим, се нареждахме на първо място в отряда.На обекта изработихме по 30 дни, като средното изпълнение на плана ни бе над 150 %.


Тези незабравими дни ни създадоха приятелски отношения и винаги, когато се срещахме след това, си спомняхме за това незабравимо време.
Много от девойките в нашия отряд се омъжиха, някои напуснаха града ни.
На следващата 1965 г. в нашия район започна работа младежка бригада, която участваше в построяването на новия път от Говедарци до Мальовица.


 Все още за тази бригада напомнят бригадирските бараки край пътя, които останаха в историята с името Бригадирския лагер.
Бригадирското движение в нашата страна започна в годините след Втората световна война. Мнозина от младите днес не знаят, че благодарение на тези младежки бригади бяха изградени жп линията Перник – Волуяк, Прохода на Републиката в Стара планина – Хаинбоаз, много фабрики и заводи, язовири и каскади, та дори и цял град – Димитровград.
Останалите живи бригадири днес си припомняме славните години на неуморен труд, когато с песен на уста отивахме и се връщахме от обектите.

Автор:Димитър Михайлов vestnikpriatel.com

Прибиране на селскостопанска продукция от бригадири

Бригадирското движение в Народна Република България е организирано изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика за извършване на определена работа на обекти от селското стопанство или промишлеността, обикновено за недълъг период от време. В рамките на бригадирското движение са построени важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия, като голяма част от тези обекти все още се ползват.

През първия етап от бригадирското движение бригадири участват в строителството на град Димитровград, десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица, и др. През втория етап бригадите се изпращат в помощ преди всичко на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при нужда и се считат за важен момент в работата на ДКМС с учащата младеж.

През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.


С.Загражден-плевенско

Село Ракитница,1981 г

Село Опан.80-те


Село Винарово,1988 г


Събор на Бригадирското движение "Строим за Родината"

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив