Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Красавицата се съгласила да отиде с него в супер луксозен хотел..
Полицията усилено опитва да реши заплетен случай, който разследващите на шега са нарекли "дамата с изненадите". Мъж - транс*ендър е обвинен в това, че е ограбил ухажора си, който пък нямал ни най-малка представа за неговата полова идентичност.  

Иначе ослепителната блондинка е взела от него внушителна сума, докато двамата били заедно в петзвезден хотел. Потърпевшият е син на известен руски учен. Фуад, който е син на геолог, решил да си почине в приятна, женска компания. Той поканил със себе си своя позната, която срещнал в интернет - ефектната Алина Глебова. Двамата кореспондирали в социалните мрежи повече от три години, дори веднъж излезли и на кафе.

След добре прекарана вечер в скъп ресторант красавицата се съгласила да отиде с него в супер луксозен хотел.  Но там, както по-късно разказал самият Фуад на полицаите, го очаквала изненада.

"Започнахме да се целуваме, да се натискаме, в един момент тя тръгна да си сваля дрехите и ми призна, че преди е била... мъж. Предложи ми все пак да правим се"с, но да й платя, аз отказах", разказва измаменият любовник.

Той твърди, че е решил все пак да остане с нея, но спал на дивана. На сутринта дори пили кафе, тя/той му казала, че отива на спа-процедури и взела със себе си електронния ключ от стаята.  Усетил нещо нередно, мъжът проверил дрехите си и разбрал, че му липсва голяма сума пари. Той позвънил веднага на рецепцията и казал да хванат крадлата, но тя успяла да изчезне с такси.

Полицаите са издирили въпросната Алина - 31-годишна жена, която преди смяната на пола се казвала Сергей. Пред тях, обаче, се оправдала, че не е крала пари и твърдяла, че Фуад я обвинил, защото й се разсърдил. Предстои двамата да бъдат изправени пред детектор на лъжата./Блиц/


Била ли е братовчедката на Чърчил съветски шпионин? 
Докато Уинстън Чърчил е заклет противник на съветска Русия, братовчедка му Клеър Шеридан, точно обратното, е един от най-големите ѝ поддръжници. Във Великобритания това е непростимо. "Аз не съм болшевик. Но се опитвам да разбера духа на комунизма и той ме интригува неимоверно", пише братовчедката на Уинстън Чърчил, Клеър Шеридан, в дневника си, публикуван под заглавието "Руски портрети", по време на пътешествие до съветска Русия през 1920 година. 

Британската контраразузнавателна агенция МИ5 обаче не е толкова сигурна. Според тях роднината на един от най-влиятелните хора във Великобритания е болшевишки шпионин.

Фактът, че е братовчедка на министъра на войната Уинстън Чърчил, не е единствената заслуга на Клеър Шеридан. Тя е и известен скулптор. Именно работата ѝ я отвежда в съветска Русия. След като се среща с представители на съветска търговска делегация в Лондон през 1920 г., Клеър признава, че цял живот е била влюбена в руската литература, музика, танцово и художествено изкуство; веднага я канят да посети Русия. По онова време обаче това е много трудно начинание за британски поданик. Намесата на Антантата в Русия току що е приключила, а в Крим (крепостта на белогвардейците) все още има британски войници. Нещо повече – самата Британия, въпреки че води търговски преговори, не бърза да признае официално съветска Русия. На посещението на страната на болшевиките се гледа като на пълна лудост, но Шеридан не се интересува от общественото мнение. През Стокхолм и Талин "тази моя луда братовчедка" (както се изразява Чърчил) тръгва към Москва.

В Русия Клеър е посрещната като почетен гост. Тя прекарва два месеца в Кремъл, разхожда се из улиците на Москва, ходи на театър, наблюдава как живеят обикновените хора и се диви на видяното: "Защо съм толкова щастлива тук, откъсната от всичко, към което принадлежа? Какво в тази страна винаги е омагьосвало всички?". "Защо тези хора, които са по-слабо образовани, са толкова по-културни от нас? Галериите в Лондон са празни. В Британския музей можеш да срещнеш тук-таме някой случаен германски студент. Тук галериите и музеите са пълни с работници. В Лондон се изнасят представления и пиеси с унижаваща посредственост, на които образованите класи се наслаждават и аплодират. Тук масите се стичат, за да гледат Шекспир", пише тя в дневника си.

Клеър говори много с московчани, снима и си води бележки:

"Сега за първи път се чувствам морално и ментално свободна... Обичам това място и всички хора тук. Обичам хората, които срещнах, и хората, които ме подминават на улицата. Обичам атмосферата, натежала от меланхолия, саможертва и трагедия. Вдъхновена съм от тази Нация, пречистена с Огън. Възхищавам се на достойнството на страданието им и куража на вярата им".

Въпреки това тя не забравя защо е дошла в съветската столица.

Сред скулптурите на Шеридан, изобразяващи болшевишките лидери, се открояват Зиновиев, Каменев, Дзержински, Троцки и, разбира се, Ленин. Тя дори успява да си поговори насаме с "лидера на руската революция". Владимир Ленин шеговито я укорява, че е роднина на "мъжа, зад когото стои цялата мощ на капиталистите". В отговор Клеър отбелязва, че другият ѝ братовчед е член на лявата ирландска партия "Шин Фейн". През смях Ленин отговаря: "Когато се съберете вие тримата, сигурно е доста весело".

У дома във Великобритания Клеър е посрещната със студенина, граничеща с враждебност.

 Тя на практика се превръща в персона нон грата във висшето общество и дори Чърчил отказва да общува с нея, поне временно. Въпреки твърденията на Шеридан, че тя изобщо не се интересува от политика, британците са разгневени от безпрецедентното ѝ пътуване, приятелството ѝ с болшевиките и подкрепата ѝ към Русия. МИ5 следи отблизо братовчедката на британския министър на войната. Агенцията не може да подмине двусмислените забележки на Клеър за Русия и руснаците: "Бих искала да живея сред тях вечно или да работят за тях отвън. Да работя и да се боря за Мира, който ще излекува раните им".

На фона на силния обществен натиск Шеридан е принудена да напусне Великобритания. 

Тя тръгва на невероятно околосветско пътешествие, през което завързва любовна афера с Чарли Чаплин в САЩ, среща се с Мусолини в Швейцария и слуша речите на младия Хитлер в Германия. Където и да ходи, агентите на МИ5 я следват по петите. През 1925 г. агентите разбират, че Шеридан е разкрила подробности от неин разговор с Чърчил (по онова време канцлер на хазната) за външната политика с редактора на The Daily Herald Норман Юър, за когото се смята, че е съветски агент. Малко след това, според МИ5, финансовото състояние на Шеридан бързо се подобрява, което е доста подозрително. След десетилетие на проблеми с парите, тя заминава за Алжир, след като изплаща всичките си дългове. Британското разузнаване подозира, че пръст в това има Русия.

"С оглед на фактите относно финансовото ѝ състояние (ние) силно вярваме, че Клеър получава пари от руснаците, и че е изпратена в Северна Африка, за да се запознае с местната ситуация и да работи или като докладващ агент, или като куриер", се посочва в доклад на МИ5. МИ5 многократно споделя съмненията си за Шеридан с Чърчил, но той винаги ги пренебрегва. Нещо повече – на фона на разгара на Втората световна война Клеър и Уинстън най-накрая изглаждат разногласията си и забравят за миналото. Клеър Шеридан умира през 1970 г. на 84-годишна възраст. Срещу нея никога не са водени дела.


Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II-Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.

Аушвиц I първоначално е построен, за да държи полски политически затворници, които пристигат през май 1940. Първото изтребване на лагерниците е през септември 1941. Аушвиц II-Биркенау се превръща в основен обект на окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос по време на Холокоста. От началото на 1942 до края на 1944 транспортни влакове водят евреи от цяла окупирана Европа до газовите камери на лагера, където биват масово убивани с отровата Циклон Б, първоначално разработена да бъде използвана като пестицид.

Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Около 90% от тях са евреи. Приблизително един на всеки шест евреи, убити в Холокоста, са заинали в лагера.


Други хора, депортирани в Аушвиц, включват 150 000 поляци, 23 000 роми и синти, 15 000 съветски военнопленници, 400 Свидетели на Йехова и десетки хиляди други от различни националности, включително и неизвестен брой хомосексуалисти. Много от тези, които не биват обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, инфекциозни болести, индивидуални екзекуции и медицински експерименти.

В хода на войната, лагерът е управляван от 7 000 членове на германския Шуцщафел (SS), приблизително 12% от които по-късно са осъдени за военни престъпления. Някои, включително и лагерния командир Рудолф Хьос, са екзекутирани. Съюзниците не реагират на ранните съобщения за жестокости в лагера, а неуспехът им да бомбардират лагера или железниците му остава спорен. Поне 802 затворници опитват да избягат от Аушвиц, 144 от които успяват.

С приближаването на съветските войски към Аушвиц през януари 1945, повечето от населението му е изшратено на запад в така нареченият марш на смъртта. Затворниците, останли в лагера, са освободени на 27 януари 1945, ден, на който днес се отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста. През следващите десетилетия оцелелите като Примо Леви, Виктор Франкъл и Ели Визел пишат мемоари на своите преживявания в Аушвиц и лагерът става доминиращ символ на Холокоста. През 1947 Полша открива Държавен музей Аушвиц-Биркенау на територията на Аушвиц I и II и през 1979

За него казваха, че на протестиращите опоненти е изял пратеника,като им пратил послание"изяжте нашия "

Иди Амин Дада Умей (на английски: Idi Amin Dada Oumee; 17 май 1925 – 16 август 2003) е угандийски политик, президент (считан за военен диктатор) на Уганда от 25 януари 1971 до 13 април 1979 г.

Произлиза от племето каква. Роден е в северозападната част на Уганда, близо до Кобоко. При управлението си задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки стотици хиляди души, главно от племената аколи и ланго. Обвиняван е в канибализъм.

Иди Амин е възпитан от майка си, за която се смята, че е знахарка. Бъдещият диктатор получава ниско образование. През 1941 г. за кратко посещава мюсюлманско училище в Бомбо, където изучава Корана. Въпреки това остава неграмотен до края на 1950-те години. Говори нелошо езиците суахили и нуби.

През 1946 г. Амин постъпва като редник в Кралската африканска стрелкова част на британската колониална армия. Издига се до лейтенантския чин, след като участва в сражения по време на въстанията Мау Мау в Кения. Смятало се, че е опитен (макар прекалено ревностен) войник, спечелва си репутация на жесток човек.

Амин е отличен плувец и боксьор, занимавал се е с ръгби.

След получаването от Уганда на независимост (1962) Иди Амин е със звание капитан (майор от 1963 г.) в угандийската армия. Сближава се с първия премиер Милтон Оботе, резервирано отнасял се към Едуард Мутесе II, бивш крал (на Буганда) и тогавашен президент на Уганда. С подкрепата на Амин премиерът сваля президента, отправяйки го в изгнание в Лондон и провъзгласявайки се за президент през март 1966 г. Сред държавния преврат Амин става главнокомандващ въоръжените сили на Уганда (1966). Опасявайки се, че Оботе ще го арестува за кражба на държавни средства, и възползвайки се от отсътствието му, Амин завзема цялата власт, като извършва поредния за страната държавен преврат на 25 януари 1971 г.

Амин се слави като създател на един от най-жестоките тоталитарни режими в Африка, управлението на който е ознаменувано с усилването на екстремистския национализъм и трибализъм. Съгласно изчисленията, направени след свалянето на Амин, потенциални жертви на неговите репресии са станали от 300 хил. до 500 хил. граждани на Уганда (~ 1,58 – 2,63 % от 19-милионното население), като не по-малко от 2000 души е убил лично.

Името му се свързва с Операция „Ентебе“ (1976) на израелските специални части, проведена на територията на Уганда по време на президентстването му, при която израелците освобождават заложници, взети от палестински терористи.

След края на управлението му се потвърждават (в това число от него самия) сведенията, че Амин е бил канибал и употребявал за храна убити противници и други свои поданици, пазейки части от телата в голям хладилник в резиденцията си, наред с приеманите на аудиенции нищо не подозиращи чужди делегации.

На 18 юли 2003 година диктаторът в изгнание изпада в кома в болница в Джеда, Саудитска Арабия. След месец, на 16 август, умира и е погребан в гробище в същия град.

Годината е 1916. Мери е затворена в цирк. Целият ѝ съзнателен живот е прекаран в цирка, където тя е малтретирана и принудена да свири на музикални инструменти, да подава бейсболни топки на публиката. След провокация на шествие в Тенеси на 12 септември, Мери побеснява и убива провокатора — един от хората отговорни за надзора на принудителния ѝ труд.

На следващия ден, 13 септември, многобройна тълпа от над 2500 се събира, за да наблюдава екзекуцията на Мери. Тя е обесена в 5 следобед.


Мери е слон и като безчет други животни, губи своя живот заради хора, които смятат, че животните са тук за наше забавление, за да се храним с техните тела, за да ни служат. Не е късно да преосмислите схващанията си.

Целият екип учени бил разстрелян по неизвестни причини!
ТВ предаването „На живо“ разсекрети архивите на НКВД за създадената през 1933 г. лаборатория „Андроген“, чиито служители по лични указания на Сталин трябвало да разработят еликсир на младостта за управляващия елит на СССР.

След известно време лабораторията била унищожена, а служителите й били разстреляни през 1938г. Тайните документи били открити в архивите на НКВД от писателя Игор Соколов. Той ги изучавал в продължение на 20 години и казва, че лабораторията е работила в близкото московско село Красково в една от вилите. Те не щадили средства за изследвания.

Предполага се, че били поставени две цели на персонала на лабораторията, да удължат живота на висшето ръководство и да получат алхимично злато. Възможно ли е служителите на Андроген да са били разстреляни, защото са успели да разкрият тайни, които не могат да станат достояние на масите?

Какво казаха гостите в студиото за това как продължава търсенето на това вълшебно лекарство днес? Каква „алхимична“ история разказа правнукът на Матилда Кшесинская Константин Севенард?

Какъв „младежки еликсир“ е създаден през 30-те години на миналия век от учения Алексей Замков - съпруг на известната Вера Мухина? Имало ли е случаи в историята, когато изследователите са се доближили до тайната на „философския камък“ и „алхимичното злато“?

И какво казват хората, които днес продължават да търсят тайната на вечната младост, като имплантират бактерии от мозък на мамут, живеят без сън 16 години и пият на вода от Розовото езеро в Крим?

/БЛИЦ/



Времевите аномалии, които се случват това лято, в бъдеще ще се повтарят още по-често, смята съветникът на руския президент по въпросите на климатичните промени Александър Бедрицкий.

Съветникът на президента на Русия по въпросите на климата Александър Бедрицкий, говорейки на форум в руското министерство на извънредните ситуации, разказа какво да се чака от времето в бъдеще. „Наблюдаваме аномални явления, когато времето е неустойчиво. 2017 година е пример за такива ситуации, които може да се повтарят все по-често”, каза Бедрицкий.

Той поясни, че заради затоплянето в Арктика температурният контраст между полюсите и екватора намалява, това на свой ред води до промени в атмосферните процеси. Също температурните аномалии са регистрирани и на повърхността на океаните. В централната част на Русия през 2017 година се наблюдава изключително студено и дъждовно лято, съпровождано със сериозни урагани, които вече отнеха няколко десетки живота.

За идването на доброто време синоптиците съобщиха едва в средата на юли, отбелязвайки, че стабилните летни горещини не трябва да бъдат чакани. Затоплянето няма да продължи дълго и ще бъде съпроводено от проливни дъждове и бури. През изминалите дни в Москва се проведе кръгла маса по въпросите на климата в региона. Учени, синоптици, лекари и икономисти включително обсъдиха и възможността за употребата на климатично оръжие против Русия. Но популярната конспиративна теория бе развенчана. Учените заявиха, че създаването на подобно оръжие по принцип е невъзможно, защото не е възможно то да бъде насочено срещу конкретен противник – ще пострадат всички./БЛИЦ/

Над Русия е тествано климатично оръжие. В долната палата на руския парламент отбелязват, че в страната е надминала Запада с военната си техника и с това го е принудила да използва климатично оръжие. В ефира на един от телевизионните канали депутатът Журавлев е заявил, че лошото време на територията на Русия може да е причинено от използването на климатично оръжие.  

По думите му това обяснява както възникването на пожарите в Сибир, така и на проливните дъждове в Москва.  Журавлев смята, че използването на климатично оръжие идва именно заради военната мощ, която в Русия е все по-силна. "Затова и Западът опитва да върви по друг път, изпитвайки климатичното оръжие", убеден е депутатът.  Той подчертава, че такова лято, както сега има в страната, е просто необичайно и дава съвет специалистите да се отнесат към това много сериозно.  Народният представител благодари на Министерство на извънредните ситуации за оперативността при оповестяване на жителите на Москва за надигащите се в някои райони силни ветрове. 

Синоптиците вече са съобщили за влошаване на времето в руската столица, в резултат на което са паднали и няколко дървета.  Сътрудникът на "Фобос" Евгений Тишковец е убеден, че никакво климатично оръжие от страна на САЩ не е било използвано. Синоптикът нарича това изявление безотговорно и го определя като "бълнуване". По думите му през 1884 година в Москва е било също толкова студено лято, а през това време не е имало никакви технологии за климатично оръжие или нещо подобно.  Той смята, че основната причина за студовете  е в глобалното затопляне, заради което се променя границата между арктическите територии и екватора.  Синоптикът е заявил, че ако срещу Русия някой би използвал климатично оръжие, това няма как да остане скрито.


Германският вносител Lada Automobile GmbH си намери нови партноьри: от юли в автомобилните салони на Lada започнаха да се продават електрическите малолитражки ZhiDou D2S, а през есента в шоурумите ще се появят вановете Joylong EW5. 

Напускането на Lada от Европа заради несъответствието на автомобилите с екологичните норми принуди дилърите да търсят нови доставчици.

За сътрудничеството на Lada с китайските производители съобщи списанието Auto Motor und Sport.

Компанията ZhiDou - дъщерна компания на Geely, а електрическата кола D2S е дебютирал през 2016 година двуместен градски автомобил с пробег от 180 километра.Цената на малчугана е 20 000 евро - за тези пари в Германия може да се купи комбито Lada Vesta SW Cross с най-високо оборудване.

Фирмата Joylong е известна със своите "клонинги" на Toyota: ванът EW5 външно не се отличава от миналото поколение на Hiace. Ванът със задно задвижване разполага с електромотор с мощност от 136 конски сили. Обещаният пробег с едно зареждане е 325 километра. Товароносимостта е 1650 килограма, а мястото за полезни товари е 10 кубични метра.  Работата на немските дилъри на Lada с китайските фирми няма да повлияе на отношенията с Волжския завод: след няколко години автомобилният гигант възнамерява да се върне в Европа с нови модели, адаптирани към новите екологични стандарти. Вероятно завръщането ще съвпадне с производството на новото поколение на Лада Нива. 

Френската кинолегенда Ален Делон е получил удар и се възстановява в швейцарска болница. Новината беше съобщена от най-големия му син, съобщи БНТ. 

Делон е получил и мозъчен кръвоизлив, но състоянието му е стабилно. Това е станало преди няколко седмици, но семейството на актьора е успяло да запази новината за здравословното му състояние в тайна.


Ален Делон е определян  като един от символите на 60-те. Участвал е в над 90 филма и сериала, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23. Носител на наградата "Сезар" за най-добра мъжка роля във филма "Нашата история" през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.

Има четири деца - Антони Делон, Кристиан Аарон Булон, Ален-Фабиан Делон и Анушка Делон. Официално обаче Кристиан Аарон Булон, който също е актьор, не е признат за негов син. Ален Делон се радва 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и Алисън (родена през 1989 г.).

Осиновени български деца в „къща на ужасите” в Мисури. Двете близначки са живели при невъзможни условия, съобщи изданието "БГ войс". Те били осиновени преди 7 години от двойка в градчето Съмървил, щата Мисури, посочва NOVA.

56-годишният мъж и 40-годишната жена били арестувани на 8 юли за тормоз над децата им. Властите открили в дома им 10 деца – 8 техни и две осиновени близначки от България.

Последвалият медицински преглед, проведен в близкия центъра за подкрепа на деца, показал, че 14-годишната българска девойка имала паразити, а сестра й раздут корем поради недохранване.

„Това е един изключително неприятен случай, който хвърля сянка върху много други положителни случаи на осиновяване на български деца в САЩ”. Това заяви генералният консул в САЩ Иван Анчев.

„Още в рамките на работния ден се свързахме с компетентните власти, в случая с шерифския офис в окръг Шенън на щата Мисури. Разговаряхме лично с шериф Дарън Браули. Той ни информира подробно за ситуацията”, каза още той.Анчев заяви, че децата са на сигурно място. „Те се намират на около 1 час път от Съмървил, щата Мисури, в помещение, което е под полицейска закрила. Прегледани са веднага от лекар, който не е установил следи от сексуално насилие, някакви други наранявания или някакви други сериозни здравословни проблеми. Според шериф Браули децата в момента са в добро състояние и за тях се полагат грижи”, коментира Ачев.

„Това, което разбираме от източници, е, че тези хора са искали децата им да бъдат обучавани във форма „домашно образование”. Не знаем какво са работили родителите. Децата са карани да четат книги с религиозно съдържание, но дали това е свързано с причината за състоянието им, още не знаем”, каза още той.

„Децата при всички положения ще бъдат в една сигурна и защитена среда. Няма каквато и да е била възможност да бъдат върнати на родителите. Те самите са пуснати под гаранция от 100 000 долара. Оттук нататък ще бъдем пряко информирани какво е състоянието на тези деца”, каза Ачев.

От МВР съобщиха, че осиновените в САЩ българчета са в добро състояние и са под закрила властите.

Във връзка с публикувана в медиите информация за малтретирани в щата Мисури деца от български произход, осиновени от американски граждани, генералното ни консулство в Чикаго извърши спешни проверки и информира, че децата са настанени на безопасно място и са под закрила на шерифския офис на окръг Шенън, щата Мисури. Те са в добро състояние, направено им е пълно медицинско изследване, което не е установило наранявания и сериозни заболявания, съобщават от МВР.

Родителите са арестувани от полицията на Съмърсвил на 8 юли 2019 г., след което случаят е бил предаден по компетентност на шерифската служба на окръг Шенън.

Генералното консулство в Чикаго е в постоянен контакт с властите и оказва пълно административно съдействие по случая, информират от МВР.

Снимка: BG-VOICE



От следващата година Сърбия най-вероятно ще върне задължителната военна служба, съобщава електронното издание на белградския вестник Kurir. Военният анализатор Мирослав Лазански твърди, че сръбската армия има дефицити, тъй като професионалните войници са над 30-годишна възраст и не могат физически да отговорят на всички поставени им задачи.

Обсъждането на връщането на задължителната служба е обсъждано в продължение на година, съобщиха местните медии.

„В Сърбия липсват обучени резервисти, резервна армия и военна армия а предишните конфликти са показали, че военните, които са отслужили, са по-добрите бойци“, отбеляза Лазански. Според него Сърбия най-вероятно ще запази комбинирана система, според която армията ще бъде съставена от професионални войници, наемници и военни, преминали през задължителна служба.
Анализаторът Александър Радич смята, че страната трябва да намери подходящ модел, който да ѝ подхожда, както и на времето, в което живеем. „Нямаме нито пари, нито условия, за да направим това, както преди… Никой не може да принуди никого да отиде в армията, но има момчетата, които ще се съгласят доброволно да изтърпят военна служба, ако не се занимава с маргинални работи като почистване на двора например“, коментира Радич./novinigo.bg7.eu/


Студена въздушна маса, проникнала от северозапад, донесе сняг в Румъния през юли, съобщава румънската телевизия Про ТеВе.

В планината Бучедж (Централна Румъния) тази нощ валя сняг и натрупа няколко сантиметра, а на връх Ому (2505 м) имаше виелица. Температурите паднаха под нулата, усещаше се пронизващ студ и имаше гъста мъгла, предаде bTV.

Туристи споделиха, че не са виждали подобно нещо през последните осем години. Много от хората, които се бяха качили в планината с кабинковия лифт от Бущен, бяха облечени с къси пантолони и не носеха със себe си дебели дрехи.Необичайните за този сезон снеговалежи се дължат на студена въздушна маса, проникнала в Румъния от северозапад, обясни Роксана Божариу, ръководител на отдела по климатология в Националната метеорологична служба.

Румънските синоптици предупредиха, че утре се очакват ново понижение на температурите и дъждове, придружени с гръмотевици.

Бляновете му за свободата бяха прекършени от категоричното решение на съдиите: „Не само няма да бъдете освободен, но се надяваме да прекарате още поне 15 години в затвора”, заявиха ужасените магистрати.
Мъжът, който извади тогите от равновесие, е Камерън Хукър. Жертвата му Колийн Стан, която вече се подвизава с друго име, лично дойде в съда, за да се срещне за пореден път лице в лице с насилника си.

Кошмарите от робството при Камерън все още я преследват.

„Той не показа никакви угризения за всичките тези 30 години, в които е затворен. Да, пропилял е животът си, но не опита да се подобри, промени или да разбере какво ми е сторил. Макар и грохнал старец, който не може да навреди никому, той трябва да да излежи наказанието си”, каза в залата Колийн.

Тя е доволна от възмездието, макар нищо на света да не може да изтрие спомена за сексуалното робство.

През 1977 година Колийн Стан се качва на автостоп при Камерън и жена му -Джанис в Ред Блъф, Калифорния. Едва ли е очаквала, че в продължение на 7 години не само ще бъде сексуално експлоатирана, но и ще бъде държана в тесен, малък ковчег по 23 часа в денонощието.

По време на процеса, който се проведе през 1985 година, разследващите определиха случая като безпрецедентен в истроията на ФБР.

В един майски ден…

На 19 май 1977 година, 24-годишната Колийн бърза за рождения ден на свой приятел. Тя пренебрегнала огромните рискове от автостопа, макар в същата местност, само преди няколко години, да е заловен сериен убиец, който търсел млади стопаджийки на нейната възраст. С доста опит зад гърба си, Колийн успешно се придвижила с две коли до фаталното място, от което я взел син ван. Чувствала се е уверена и спокойна, когато се е качила в колата на семейство Хукър – все пак вътре били жената и 7-месечното бебето на шофьора Камерън.

В момента, в който пристигнали в пуста местност, мъжът отбил рязко от околовръстното и допрял нож до гърлото на стопаджийката. Със смъртна заплаха Колийн била натикана в дървена тясна кутия, която била проектирана така, че да не пропуска светлина, звук и свеж въздух. Само след няколко часа тя вече била вързана и съблечена чисто гола в мазето на семейство Хукър, в дома им, намиращ се на 30 мили от мястото, където я качили.

Преди Колийн да се изпречи на пътя им, Камерън и Джанис Хукър били сключили семейно споразумение – да намерят секс роб, който да заема мястото на съпругата в ложето, докато законната изпълнява други фетиши и извратени фантазии на мъжа си.

Според това „споразумение” Камерън и Колийн не трябвало да правят секс, но това се променило на по-късен етап.

През първата вечер от отвличането, Колийн била вързана и пребита от Камерън. След това насилниците закирли очите й и правили секс до нея.

През следващите 7 години Стан била оставяна да гладува, шибана с камшик и горена от 23-годишният работник в дъскорезница. Камерън я връзвал да виси от тавана за китките, като поставял на главата й тежка дървена кутия с панти, за да я изолира от външния свят.

Офертата на Фирмата

През 1978 година Колийн получила оферта за споразумение – да се предаде в робство до края на живота си. Насилникът Камерън я убедил, че тя е наблюдавана от огромна, мощна организация, наречена „Фирмата”, която ще я измъчва нечовешки и ще посегне на семейството й, ако някога дръзне да избяга. С въпросната „спогодба” Колийн приела името „Кей” и трябвало да нарича Камерън „Господар”. Нямало право да говори без разрешение. Камерън имал своите извратени представи – той искал сексробинята да бъде като жената от “Историята на О” – новела, по която е създаден френски филм. В него се разказва за модна фотографка, която е принудена от любовника си да участва в садо-мазо ритуали с много различни мъже и жени.

След като извратения Камерън „кръстил” сексробинята, той започнал да я изнасилва. Първоначално правел това орално, тъй като не искал да осъществи сексуален акт с момичето заради предишното споразумение със съпругата си. Използвал всякакви инструменти и пособия, за да насилва момичето ваигинално и анално. Откаченото семейство се преместило заедно с Колийн в мобилна къща в Ред Блъв, където стопаджийката заживяла в дървената тясна непропусклива кутия под водното легло на съпружеската двойка.

През 1978 година Джанис родила второто си дете – пак там, на водното легло над Колийн.

Бягството не е опция

С времето Колийн започнала да се уповава единствено на вярата си в Господ и неговите чудеса. Поискала Библия, която да държи в ковчега си. Вярвала, че някой ден ще бъде свободна и само това и помогнало да оцелее. Най-големият й страх не бил от Камерън, а от „Фирмата”, с която извергът я заплашвал всеки ден. За да избегне болезнени наказания, Колийн се опитвала да бъде послушен роб и с течение на времето й било разрешено да излиза на джогинг, да работи в двора и да се грижи сама за двете деца на страховитото семейство. Дори при незаключена врата, със съседи наблизо и работещ телефон, Колийн не дръзвала да направи и най-малък опит да избяга.

Страхът от „Фирмата” я държал в плен.

През 1981 година на Колийн било разрешено да посети семейството си. Тя дори не намекнала за ситуацията си. Роднините й си помислили, че е станала част от секта заради саморъчно направените й дрехи, липсата на пари и комуникация през последните години. Близките й не искали да я притискат, защото се страхували, че може да я отблъснат завинаги и никога повече да не я видят.
Насилникът Камерън присъствал на срещата, като се представил за неин приятел. Всички заедно си направили снимка, на която изглеждали усмихнати и щастливи. Камерън обяснил в съда този фарс като част от задълженията му да направи робинята си щастлива, като й позволи да види семейството си.

23/7 в ковчега
ковчегът

След срещата, Камерън започнал да се опасява, че е дал твърде много свобода на Колийн. Той затегнал мерките като я отвел обратно в мобилната къща и я заключил за пореден път в дървения мини ковчег под водното легло. Този пъ за по-дълго. Вадел я оттам само за час на денонощие вследващите три години.
Биологичните си нужди Колийн вършела в ковчега, посредством малък тиган, който придържала през цялото време между краката си.

Специално изработените устройства за изтезания причинили на Колийн перманентни изкривявания на гърба и едното рамо.

Децата на извратеното семейство не знаели, че стопаджийката всъщност живее в кутия под леглото на родителите им. Тя била вадена оттам след като те си лягали. Камерън я хранел набързо, колкото да не умре от глад и след това започвал да я измъчва. На робинята не й било позволено да издава нито звук, след което била затваряна отново с малко въдух и без светлина за следващите 23 часа.
Условията в кутията били особено тежки през лятото, когато жегата в ковчега достигала 100 градуса. Тогава Колий дояждала остатъците от храна , които винаги били студени.

Чашата прелива

През 1984 година Колийн била представена отново на децата и съседите на Камерън и Джанис като нов човек. Комшиите с години вярвали, че тя е домашна прислужница. Било и разрешено да започне работа като чистачка в мотел.

Внезапно Камерън поискал Колийн да стане негова втора съпруга.

Това извадило от равновесие Джанис Хукър, която през всички тези години участвала в извращенията. Според други източници, повратният момент за законната съпруга бил, когато Камерън започнал да я убеждава да вземат още 4 жени за робини.
Джанис Хукър твърди пред съда, че също е била измъчвана, а мозъкът й бил промиван с години от съпруга й. Манипулациите на психопата започнали още на първата им среща. Джанис казва и че връзката им оцеляла на базата на „нейното себеотрицание и душевното й разпадане”.

През август 1984 година чашата преляла. Мъжът й искал не само Колийн да стане равна на нея, но намеквал за още робини. Тогава тя отишла при робинята и й разказала, че мъжът й не е част от никаква групировка с име „Фирмата”. Така и не потвърдила дали такава организация изобщо съществува. След това й помогнала да избяга.
„Напуснах къщата моментално, отидох на автобусната спирка и му се обадих. Информирах го, че си тръгвам. Той изпадна в истерия и започна да плаче. Хванах автобуса и потегих към дом”, разкрива Колийн в първото си телевизионно интервю.

В следващите месеци тя не се свързала с полицията и продължила да се обажда на Камерън редовно. В съда, Колийн обяснила, че искала да даде шанс на Камерън и Джанис да се поправят.
Три месеца по-късно съпругата Джанис Хукър предала съпруга си на полицията

И убийство…

Джанис не просто сигнализирала за ужасяващите 7 години робство на Колийн. Тя разкрила пред лейтенант Джери Браун, че Камерън е отвлякъл, измъчвал и убил Мари Елизабет Спанхейк, която бе обявена за изчезнала през 1976 година. Властите така и не открили останките на момичето, а без труп, няма обвинение.

Така Камерън не бил съден за престъплението.
Камерън хукър

След като се завърнала у дома, Колийн тръгнала на училище, за да получи диплома за счетоводител. След това се омъжила и има една дъщеря. Освен това се присъединила към организация, която помага на жени – жертви на престъпление. Тя, както и Джанис, променили имената си и продължават да живеят в Калифорния, но двете не комуникират помежду си.
По време на процеса Джанис свидетелствала срещу Камерън Хукър в замяна на пълния си имунитет по случая.

104 години самота

Хукър бе осъден за сексуално насилие, отвличане и използване на нож на 104 години затвор. Първоначално нямаше право да иска помилване до 2013 година, но нова калифорнийска програма за затворници изтеглила датата за изслушванията му със 7 години. На 16 април 2015 година той входира искане за предсрочно освобождаване, което, му бе отказано.
Следващата му възможност да излезе от затвора е през 2030 година, когато трябва да навърши 77 години.

Случаят на Колийн Стан служи за основа на няколко епизода от поредицата „Престъпни намерения”, „Специални разследвания” и „Призрачен шепот”. Те се занимават с конспиративната практика на насилниците да държат жертвата в принудително подчинение за дълги периоди, посредством манипулации и заплахи.

Ужасяващата история на стопаджийката е увековечена и в документалната книга, която се превърна в бестселър – „Перфектната жертва: Истинската история на момичето от кутията”, написана от прокурора по делото Кристин Макгуайър и Карла Нортън.

Източник:www.chr.bg

Още трима алпинисти са загинали на връх Еверест, с което броят на жертвите достига седем души за седмица - повече от общия брой жертви за цялата минала година, информират световните осведомителни агенции.

Тримата са загинали от изтощение, докато са слизали от върха вчера.


Това става на фона на задръстванията в близост до върха, след като рекорден брой хора са предприели изкачването въпреки призивите за ограничаване на броя на разрешителните за катерене.

Непал е издал 381 разрешителни, като всяко от тях струва 11 000 долара за пролетния алпинистки сезон на най-високия връх в света.

Уточнява се, че двама катерачи от Индия - 52-годишният Калпана Дас и 27-годишният Нихал Багуан - са загинали, докато са се връщали от върха вчера.

Местен организатор на изкачвания е заявил за "Франс прес", че Багуан е бил "блокиран в трафика в продължение на повече от 12 часа и е бил изтощен".

65-годишен австрийски катерач е загинал от северната страна на върха - откъм Тибет.

Индиец и американец са загубили живота си в планината в сряда, докато ирландският професор Сиймус Лоулес се смята за мъртъв, след като е паднал на 16 май.

Известно е, че петима души са загинали на Еверест и един на Лхотце през пролетния благоприятен сезон за изкачване през миналата година.

Броят на хората, които са се изкачили на Еверест през 2019 г., може да надхвърли миналогодишния рекорд от 807 души, достигнали до върха.

Нарастващият брой хора, които се качват - и умират - на Еверест, доведе до призиви за ограничаване на разрешителните.

Бен Фогъл, авантюрист и телевизионен водещ, който се е изкачил на върха през миналата година, призова за "лотария по подобие на тази за Лондонския маратон за разрешителни за изкачване" в публикация в "Туитър".

Докосващата среща на държавния глава с неговата учителка беше уловена от обективите на журналистическите камери.

Класната учителка на Владимир Путин дойде на рецепцията в Кремъл по случай Деня на победата.Тя бе посрещтната изключително топло и сърдечно от руският държавен глава.


Вижте видео от срещата:



На приема,Руският президент Владимир Путин се обърна с благодарност към ветераните на Великата отечествена война по време на церемониалния прием в Кремъл. Героите бяха поканени в Залата на св. Георги на Великия Кремълски дворец, замислен като Зала на Военната Слава.

В обръщението си държавният глава подчерта, че през войните врагът е победен не само от силата на технологиите и военната мощ, тъй като основното поразително оръжие е в ръцете на непреклонен, обединен народ.


Четиресет и един души, сред които най-малко две деца и един член на екипажа, са загинали в неделя, след като самолет на "Аерофлот" направи аварийно кацане на московското летище "Шереметиево" и избухна в пламъци, предадоха информационните агенции и БТА.

Кадри от инцидента показват как пътническият самолет "Сухой Суперджет 100" избухва в пламъци и продължава да се движи по пистата преди да спре и пътници да започнат да излизат през аварийните изходи.


Според следователи резервоарът се е запалил при приземяването. От 78 души на борда, включително членове на екипажа, са оцелели 37 души, съобщи Руският следствен комитет в изявление. Ранените са настанени в болници.

"Аерофлот" съобщи, че полет СУ1492 от Москва до Мурманск е бил принуден да се върне на летището по "технически причини". Започнало е разследване на инцидента, а от компанията са задействали кризисен щаб.

Говорителката на Руския следствен комитет Светлана Петренко заяви, че ясни резултати за причините и обстоятелствата около инцидента ще бъдат представени след цялостно разследване, базирано на данни.

Президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев изказаха своите съболезнования и наредиха пълно разследване на злополуката.

Според местни медии пилотът на самолета е изпратил най-малко един сигнал за помощ след излитане. Според други информации самолетът е бил ударен от мълния.

Службата за радарно проследяване показа, че самолетът е направил два кръга над Москва преди да кацне аварийно след само 30 минути във въздуха. Следователите разглеждат няколко версии като причина за инцидента.

Руските информационни агенции съобщиха, че самолетът е произведен през 2017 г. и е бил обслужен през април т.г.

"Сухой Суперджет 100" е първият нов пътнически самолет, разработен след разпадането на Съветския съюз. Той се използва за кратки разстояния и бе одобрен за полети през 2011 г. Държавната авиокомпания "Аерофлот" обяви покупката на 100 самолета от този тип в края на 2018 г.

Самолет "Сухой Суперджет" се разби в Индонезия през 2012 г., при което загинаха всичките 45 души на борда. Като причина за инцидента тогава бе посочена човешка грешка.

Руски официални представители заявиха, че засега е рано да се говори за спиране от полети на този вид самолети.

Полетите с този самолет продължават

От летище Шереметиево в 07:23 московско време за Мурманск излетя първият самолет от същия модел след катастрофата. Това е полетът на "Аерофлот" SU1320, съобщи ТАСС.

На нея виждаме лешояд който чака колабирало африканско момиченце да умре, за да се нахрани.
През 1994 година Картър пелечи наградата "Пулицър" за фотография, а няколко месеца след това се самоубива - сринат психически.

Погледнете снимката на умиращото от глад африканско дете. Сега погледнете горящата катедрала Нотр Дам.
Погледнете ги хубаво и се замислете за милионите евро, събрани само за часове благотворително от целия цивилизован свят, за възстановяване на културното чудо.

 Катедралата ще я възстановят,но снимката на лешояда и умиращото момиченце ще продължи да тлее някъде в забрава.

Правилно прочетох , че когато Господ започне да руши собствените си храмове, е дошла необратима точка в разрухата на човечеството.

Ето цялата история


Кевин минава точно в този момент. В продължение на 20 минути фотографът изключително внимателно изчаква лешоядът да се приближи. Едва след като заснема ужасяващата действителност, Кевин прогонва животното. Никой не знае какво се случва с детето, дори и Картър, който след като прави снимката, си тръгва от мястото. След като прекарва още един ден в страната, фотографът се връща в Йоханесбург.

По това време „Ню Йорк Таймс“ търси снимки от Судан и Африка като цяло, купува случайно неговата и я публикува на 29 март 1993 г. Кадърът шокира целия свят.

Превръща се в емблема на плачевната действителност на африканското страдание и болка. Реакциите са светкавични. „Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло“, припомня „Монд“.

Заради снимката на детето и лешояда през 1994 г. Кевин печели най-престижната фотографска награда в света „Пулицър“. Той обаче е обвинен в безчовечност както от колеги, така и от други хора. „Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание, може би също е хищник, още един лешояд в кадъра“, пишат критиците му. Картър така и не е признава какво е станало с момиченцето. Не дава отговор и на въпроса къде е отишъл, след като е направил снимката.

Признава само, че не е помогнал на детето. На журналистите било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.


Съдебният патолог Ричард Шепърд с нови разкрития за смъртта на Даяна

Принцеса Даяна днес е можела да бъде жива и се появи пред публиката само два дни след катастрофата, ако не е имало едно фатално малко разкъсване в белите й дробове. Това твърди патологът Ричард Шепърд, който през 2004 година разследва смъртта й.

„Помолиха ме да направя разследване за кончината на принцесата.

Подкрепям напълно мнението на полицията, че се касае за трагичен инцидент. Да, принцесата е можела да бъде спасена. И то само ако е носела колан в колата“, твърди още той.


Шепърд възпроизвежда катастрофата и установява, че като по-лека от Доди ал Файед, Даяна е получила по-лек удар при инцидента. Тя обаче е била ударена под такъв ъгъл, че се появило малко разкъсване в белия й дроб. За съжаление лекарите са успели да го открият твърде късно и принцесата не е могла да бъде спасена. Патологът обаче е категоричен, че именно това е довело до трагичната й смърт.

„Ако тя не се бе ударила под този ъгъл и толкова силно, тя би била само с няколко счупени ребра и насинено око. И да, само след два дни би се появила пред публиката пребита, но все още жива и скоро би се възстановила“, добавя още той.

Принцеса Даяна умряла заради малка рана

Шепърд не коментира какво е довело до катастрофата, но изяснява доста охотно какво се е случило с Даяна по време на катастрофата. „Ударът е бил със сила 30 метра в секунда. Имала е счупени ребра, насинено око и едно от ребрата е причинило малко разкъсване в белия й дроб. Ако линейката бе дошла веднага, а лекарите бяха установили разкъсването и спрели кървенето, тя е можела да се спаси. Не знам какво е предизвикало катастрофата, но мога да кажа едно — смъртта й е резултат от трагично стечение на обстоятелствата“, завършва разказа си той.

На 7 април 1989 г. в Норвежко море потъва съветската атомна подводница „Комсомолец”. При инцидента загиват 42 моряци от 69-членния екипаж. Подводницата потъва на дълбочина 380 м. в неутралните води.

На 7 април избухва пожар в 7-ми отсек, където се намира главният вал и руля, истинската причина все още е неизвестна, смята се, че е електрическа повреда. В 11.12 ч. подводницата обявява сигнал за аварийна ситуация и започва да се подготвя да излезе на повърхността.

В 11.37 ч. е пуснат и първият SOS сигнал. Съобщението е получено на брега и след 8 „разшифровки” едва в 12.19 ч. започва спасителната операция.

На мястото пристигат военни самолети, а екипажът се бори с овладяването на ситуацията. В 16.35 ч., пилотите забелязват, че кърмата започва да потъва. В 16.44 ч. водата влиза в командното отделение, три минути по-късно - цялото е залято; 16.50 ч. - командирът на подводницата, съобщава „Започва евакуация на 69 човека”.

В 17.00 ч. на повърхността изплуват аварийно - спасителни платформи за по 20 души. В 18.20 ч. на място идва „Алексей Хлобистов”, който започва спасителна акция за екипажа. Прибрани са телата на 16 души, които умират от измръзване и удавяне и едва 30 моряка, които оцеляват. Трима от тях умират по пътя към Североморск, от 69-членен екипаж на К-278 живи остават 27 души.

Източник:m.fakti.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив