Тина Търнър е едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още "Кралицата на рокендрола". Търнър е определяна като най-успялата жена в рока, печелейки осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Животът й е низ от върхове и падения, бурна любов и самота.
Ето какво (може би) не знаете за Тина Търнър
Търнър е родена с името Анна Мей Бълок. Отгледана е в малкото южно градче Нътбуш, Тенеси, за което пее в сингъла си от 1973 - "Nutbush City Limits".
Когато е в гимназията, сестрата на Тина - Ален, я води в клуб "Imperial" в Сейнт Луис, където се запознава с Айк Търнър. Когато през 1960 година певицата, която се предполагало, че трябва да запише песента, написана от Айк - "A Fool For Love", не се появява в студиото, Тина с радост я замества. Дебютът й достига до втора позиция в R&B чартовете и на 30-та в поп чарта.
Айк създава имиджа на Тина - златните й коси, перфектните крака и спиращи дъха мини поли.
Един женкар, "поразен" от чара на Тина, бил Мик Джагър, който наел нея и Айк за турнето на "The Rolling Stones" през 1969 година. По-късно Тина заявява, че Джагър е откраднал много от нейните движения.
Друг обожател бил продуцентът Фил Спектър, с чиято помощ Айк и Тина успяват да пробият на R&B сцената.
Най-големият хит на Тина и Айк е - "Proud Mary" - кавър версия на песента от "Кридънс Клиъруотър Ривайвал", която достига до номер 4 в Америка и дори печели награда Грами.
Айк изпуска от контрол зависимостта си към кокаина, започва да се държи грубо и насилствено. През 1974 година Тина става будистка.
Първите й два солови албума, включително и "Acid Queen" от 1975 година, са тотална загуба на време.
През 1976 година Тина бяга от насилственото поведение на Айк, случило се точно преди концерта в Далас. Тя го напуска, разполагайки единствено с 36 цента и кредитна карта за бензиностанция. Развеждат се през 1978 година.
Два солови албума по-късно, единият изпълнен с кавъри на рок песни, а другият по-скоро диско, Тина отново не получава успеха, към който се стреми. Нито един лейбъл не се свързва с нея.
Големият й пробив е с парчето на Ал Грийн - "Let's Stay Together". С песента си от 1984 година - "What's Love Got to Do With It?" Тина се превръща в най-възрастната изпълнителка, достигнала до 1 място в чартовете.
След връзката си с Айк, за Тина минава много време, докато се влюби отново. Това се случва през 1985 година, когато се среща със 17 години по-младия продуцент от Германия - Ервин Бах. Те започват да се срещат и съвсем скоро заживяват заедно.
Тина Търнър все още е в рекордите на Гинес за най-много продадени билети на концерт - повече от всеки друг соло изпълнител в историята.
Път номер 19 в Тенеси е наречен "Магистрала Тина Търнър" през 2001 година.
Изпълнението й с Бионсе през 2008 година на наградите Грами е първата й поява от 2000 година. Тина Търнър прекъсва почти 8 годишна изолация и бягство от светския шум.
Певицата Тина Търнър почина на 83 години. Трагичната вест съобщи нейният говорител.
„Тина Търнър – Кралицата на рокендрола, почина мирно днес на 83-годишна възраст след дълго боледуване в дома си в Кюснахт близо до Цюрих, Швейцария.
Родена е като Анна Мей Бълок (Anna Mae Bullock) на 26 ноември 1939 г. в Нътбуш, Тенеси, САЩ. Кариерата и продължава повече от половин век и тя получава широко признание и множество награди. Родена и израснала в американския Юг, тя сега е швейцарски гражданин.Започва кариерата си като музикант в средата на 50-те години, когато е посочена за певица на Кингс ъф Ритъм на Айк Търнър. За първи път записва през 1958 г. под името Литъл Ан. Представена е на публиката като Тина Търнър през 1960 г. като член на Айк Енд Тина Търнър Ревю. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love, River Deep – Mountain High (1966), Proud Mary (1971) и Nutbush City Limits. В автобиографията си „Аз, Тина“, тя разкрива няколко случая, в които е понесла сериозно домашно насилие от Айк преди да се разделят през 1976 и, съответно, разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974, цитирайки религията и религиозното песнопение Нам Миохо Ренге Кио като фактора, който я стабилизира през трудните времена.
След развода с Айк Търнър тя отново построява кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солов творец. В началото на 80-те, тя се завръща на музикалния небосклон с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла от 1983 Let’s Stay Together, последван от изданието на петия и солов албум Private Dancer, носещ успехи по цял свят. What’s Love Got to Do With It, най-успешният сингъл от албума, по-късно е използван като заглавие за биографичен филм, адаптиран по нейната автобиография. Освен като музикален творец, Търнър се радва на успех в киното, включващо роля в рок мюзикъла от 1975 г. Томи и главната роля в блокбъстъра Лудия Макс 3 с Мел Гибсън, както и кратка поява в Последният екшън герой от 1993 г.
Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Търнър е определяна като най-успялата жена в рока със своите осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Комбинираните албумни и сингълни продажби наброяват общо около 100 милиона бройки по света. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. През 2008 г. Търнър се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод на 50 годиншия юбилей. Турнето на Търнър се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 – 2009. Ролинг Стоун я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.
Рей (вляво) и Милтън (вдясно) с Джон и Рут Зутман, 1950 г.
Хората гледали снимката, която се появила във всички вестници и се възмущавали как е възможно подобно нещо.В края на 40-те години на миналия век не е имало нито един американски вестник, който да не отпечатал тази снимка. Хората я гледали и се възмущавали: "Майка продава четирите си деца с обява? Как е възможно?!".
През 1948 г. Америка е в следвоенен период. Икономиката бавно започва да расте, социалното неравенство намалява, а раждаемостта се увеличава. Изглежда, че хората започват да се чувстват по-добре и по-стабилни. Положението обаче не е еднакво във всички щати.
Пример за това е семейство Чалифукс от Илинойс. Лусил Чалифукс е на 24 години. Тя е ниска, с пълно телосложение. Има тъмна къса коса, навита в краищата. И винаги носи рокли и аксесоари.Лусил е примерна съпруга, която много обича мъжа си. Младата жена е посветила цялото си време на семейството и домакинството. Има четири деца, а петото е на път.
Главата на семейството е 40-годишният Рей Чалифукс, усмихнат мъж. Носи ризи, закопчани догоре и обича реда.
Дълго време Рей бил шофьор на камион, но един ден загубил работата си. Опитал да намери нещо друго, но никъде не го искали. Затова когато единственият човек, който се грижел за прехраната на семейството, останал без постоянен източник на доходи, всички се сблъскали с мизерията.През август 1948 г. семейството нямало пари дори за храна. Тъй като не разполагали със средства и за наема, собственикът на къщата, в която живеели, започнал да ги заплашва с изгонване.
По всичко изглеждало, че всеки момент ще изгубят всичко. За да избегнат това, Лусил и Рей решили да предприемат отчаяна стъпка - да продадат собствените си деца. На 28 август Лусил написала обява: "Продават се 4 деца. Попитайте тук", закачила я близо до къщата и изкарала децата отпред.
На най-горното стъпало седели шестгодишната Лана и петгодишната Рей Анна, а отдолу - четиригодишният Милтън и двегодишната Сю Елън.
Неизвестен журналист заснел децата и изпратил снимката на местен вестник. И тя като вирус обиколила всички щати.Разбирайки за тежкото финансово положение на семейство Чалифукс, много американци започнали да им предлагат помощ - от хранителни стоки до безплатен покрив над главата. Но Рей и Луси не променили решението си. И след две години продали всичките си деца.
Как се е развила съдбата на най-голямата дъщеря на семейството - Лана, не е известно.
Рей Анна била продадена първа, за 2 долара, на семейство фермери. По време на сключване на сделката брат ѝ Милтън се разплакал. Тогава фермерите Джон и Рут решили да го вземат безплатно, под предлог да не разделят роднините.
Децата получили нови имена - Бевърли и Кенет.
Джон и Рут се оказали много лоши родители. Те доста често използвали физическа сила върху децата и буквално ги използвали като роби. Цялата мръсна домакинска работа паднала върху плещите на малчуганите, а самите те живеели в мазето и се хранели с остатъци от масата.
Когато Кенет станал по-силен и вече не можел да понася случващото се, започнал да отговаря на новия си баща с физическа сила. Джон подал оплакване. Младежът бил заплашен от затвор, но адвокатът успял да намали присъдата му и Кенет се озовал в психиатрична болница.
Що се отнася до Рей Анна, на 17-годишна възраст тя била отвлечена. Когато полицията я открила, била бременна. Новото ѝ семейство не останало впечатлено от новината и я изпратило в приют за самотни майки и деца.
Когато детето на Рей Анна се родило, било отнето от майка си. Младото момиче пък решило да започне живота си от нулата и не се върнало нито у дома, нито при приемните си родители.
За живота на Сю Елън, като за този на Лана, няма никаква информация.
Най-малкото дете на семейство Чалифукс, което по време на пускане на обявата още не било родено, извадило най-голям късмет от всички.
Дейвид също бил продаден. Новите му родители били силно религиозни. Въпреки че условията, в които растял, били много по-добри, се чувствал зле. И много рано взел решение да отиде в армията, където прекарал 20 години.
След това се върнал към нормалния живот и започнал да си изкарва прехраната като шофьор.
На около 70-годишна възраст Бевърли се обърнала за помощ към медиите. Тя разказала печалната си история и помолила да намерят братята и сестрите ѝ. Журналистите успели да открият Сю Елън, която била тежко болна (рак в последен стадий).
Когато Бевърли се срещнала с 67-годишната Сю, тя била толкова слаба, че не можела да говори. А няколко дни по-късно починала.
След това журналистите успели да разберат какво се е случило с Лана. Тя починала през 1998 г., също от рак.
За Лусил Чалифукс, майката на семейството, е известно, че след продажбата на четирите си деца се е развела със съпруга си. След известно време се омъжила повторно и родила още четири деца. С новия си мъж не изпитвала лишения, затова и решила да задържи децата.
Най-малкият син на Чалифукс - Дейвид, няколко пъти посетил майка си. Тя обаче никога не си спомнила за онзи съдбовен ден и не поискала прошка. Казала само, че Дейвид много прилича на баща си и това било всичко.
Изглежда, че Дейвид е единственото дете, което не мрази майка си. Във всичките си интервюта той казва: "В крайна сметка, кои сме ние, за да съдим някого? Те просто са оцелявали. Всички сме хора и всички грешим.
Може би майка ми просто не е искала да умрем при тези условия. Може би тя е искала най-доброто".
Теле-радиосистемата "Жигули-59" от 1959 г. се произвежда в Куйбишевския завод "Екран". Системата ''Жигули-59'' е 23-лампова външна комбинирана инсталация за приемане във всеки от петте канала от обхвата на средното напрежение, приемане на радиостанции в диапазона LW, MW, HF, VHF и възпроизвеждане на конвенционални и дълги радиостанции. възпроизвеждане на записи. Телерадиолата е монтирана на базата на телевизора Start-2 и радиограмата Zhiguli, с опростена електрическа верига и дизайн без FM път. В този случай бас усилвателят е използван от радиото. Високоговорителят се състои от 4 високоговорителя: 2 широколентови 5GD-14, разположени на предния панел и 2 високочестотни 1GD-9, разположени отстрани на корпуса.
Високоговорителят осигурява възпроизвеждане на широка честотна лента. Превключването ви позволява да включвате независимо един от друг телевизора, приемника и плейъра. Телевизорът се захранва от общо захранване. Вълнови ленти: DV, SV стандарт. KV-1 24,8 ... 33,9 м. KV-2 40 ... 76 м. FM лентата 64,5 ... 73 MHz е разделена на три подленти за лесна настройка. Чувствителността на телевизора е 200 μV, FM - 100 μV. АМ чувствителност - 200 μV. Възпроизводима честотна лента TV и FM - 80..10000 Hz, AM - 80...4000 Hz, EPU - 80...7000 Hz. Размер на изображението 220х290 мм. Номинална изходна мощност 2W.
Консумирана мощност по време на работа на телевизора 160, приемник 55, EPU - 70 вата. Монтажни размери 945х415х645 мм. Тегло 65 кг. От 1960 г. заводът произвежда телевизор и радиограма Zhiguli, което е подобрение на предишния модел. Устройството представлява 24-лампова външна, комбинирана радиоинсталация, която осигурява приемане на телевизионни програми по всеки от 12-те канала, приемане на радиостанции в диапазона LW, MW, HF, VHF и възпроизвеждане на конвенционални и дългосвирещи записи. Телерадиолата е построена на базата на телевизора "Старт-3" и радиолама "Жигули". Консумацията на енергия на телевизора е 140. Останалите параметри са подобни на тези на телевизора и радиото Zhiguli-59.
90-годишният енергичен шофьор на камион, който е обявен за най-възрастния британски шофьор на камион и работи на 12-часов работен ден, казва, че докато се чувства в добра форма, ще продължи да работи.
След преглед от лекаря си Брайън Уилсън, който през март навършва 91 години, е получил отговор, че може да продължи да работи поне още една година.
Г-н Уилсън започва кариерата си като шофьор на камион през 1953 г., когато започва да доставя бензин за Esso.
70 години по-късно бащата на четири деца все още се събужда в 4 часа сутринта за 12-часовите си смени, когато доставя на различни места в Обединеното кралство, като Рочдейл, Бирмингам и Нюкасъл.
Също като камиона си, Брайън се нуждае от пълен здравен преглед от лекаря си всяка година, който му позволява да шофира по пътищата.След като е преминал годишния преглед, Брайън казва, че се радва, че все още не му се налага да слага спирачки на кариерата си.
„Ами ако се чувствам достатъчно здрав, тогава ще продължа, въпреки че съм на голяма възраст“, казва той. „Трябва да ходя всяка година и се радвам, че издържах.“
Брайън започва да се занимава с бронирани камиони по време на националната си служба през 1950 г., когато е настанен в Германия, преди първата му работа като шофьор в Esso.
След това работи в транспортната компания на баща си, E. Wilson & Sons, и в крайна сметка поема фирмата, когато баща му умира през 70-те години на миналия век, и оттогава я управлява.
Брайън от Шефилд е навъртял милиони километри през годините, но сега се ограничава до „кратки пътувания“ – около 150 мили.
Той казва: „Всичко зависи от това колко съм зает, но тази седмица бях зает. Работя всеки ден и вероятно тази седмица ще работя повече от 40 часа.
„Утре ще работя около 12 часа, тъй като ще тръгна за Бирмингам около 5 часа сутринта, а когато се върна, ще е 17 часа, но вече свикнах.„Работя за себе си и нямаше да го правя, ако работех за някой друг. Толкова съм свикнал с тази работа, че просто продължавам да я върша.“
Въпреки че шофира повече от 70 години, Брайън обмисля да се пенсионира през следващата година и планира да отиде в Тайланд със съпругата си Мейвис, на 89 години, с която се запознава, когато е на 15 години на панаир.
„Може би ще се пенсионирам догодина, но не знам, защото всичко зависи от това как е жена ми, която навършва 90 години“, казва той.„Но когато се пенсионирам, искам да отида в Тайланд за няколко месеца, защото едно от момчетата ми живее в Тайланд. Той има собствен бизнес там и е там от около 15 години.
„Били сме около шест пъти, но през последните пет години не сме били там заради Covid, всъщност не сме били никъде заради него.“
Двойката се омъжва шест години след първата си среща и Мейвис, която според Брайън се е пенсионирала „преди години“, го насърчава да продължи да работи.
Той казва: „Тя ми казва да продължа, докато все още се чувствам достатъчно здрав. Освен това заради всички сметки за газ и електричество, които се увеличават, трябва да продължа да работя.“
Жертви на глада по улица на Харков по време на Гладомора. Снимка на Александър Винербергер
Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин.
Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация.
Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, много правителства, както и Европейският парламент, официално са го признали за такъв. Така от 2006 г. Гладоморът е признат от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, извършен от съветското правителство.
През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, една от основните мерки в който е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.
Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929 – 1930 голям брой държавни функционери са изпратени по селата. Освен това там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите.
В допълнение към това, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „разкулачване“ – арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930 – 1931 около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания.
Колективизация навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на 20 век се произвежда повече от половината от зърното в Съветския съюз.
Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост.[13][14][15] Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните.
Малко по-късно това е леко променено, като на 16 септември Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години.
Въпреки тези мерки, до 25 октомври правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките през 1932 няма да достигнат обявените от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4880 са смъртни, 26 086 на десет години затвор и 48 094 на други наказания.
В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов. На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.
За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.
„Любов Орлова“ край бреговете на Антарктида. Корабът влиза в световните новини на 24 януари 2013 г., когато напуска пристанището на буксир, но започва буря и го отнася в открития океан. На 1 февруари отново е закачен на буксир, но след 6 дни пак се откъсва.
На 23 февруари същата година е забелязан отдалечен на 1300 морски мили (2400 км) – чак край Северна Ирландия. През януари 2014 г., по информация от британския в. „Мирър“, корабът се насочва към бреговете на Англия. Снимка: wikimedia.org / obekti.bg
Може и да си мислите, че идеята за огромен кораб, населен единствено с плъхове и плаващ безцелно сред ледените полета на Полярния кръг, звучи като филм на ужасите. Историята обаче е съвсем реална и описва съдбата на луксозния круизен кораб „Любов Орлова“, построен по поръчка на СССР през 1976 г. в бивша Югославия.
Първоначално собственик на кораба става Далекоизточното морско пароходство, Владивосток, а през 1999 г. е обновен и продаден на американската компания Quark Expeditions за пътешествия до Антарктика и Арктика.През септември 2010 г. „Любов Орлова“ е конфискуван от канадските власти за дългове на стойност около 350 хил. щ. дол. По решение на Русия екипажът от 51 души (главно руснаци плюс 2 украинци) е евакуиран. Съдът е купен на безценица и новият собственик планира да го закара до Доминикана за нарязване.
Когато канадското правителството не може да го продаде дори за скрап, през 2013 г. то го оставя на милостта на бурите, но той не потъва. Вместо това „Любов Орлова“ просто се носи по вълните, обитаван от плъхове, които постепенно се превръщат в канибали.
На няколко пъти дори хвърля в паника различни държави. През януари 2014 г. жителите на Великобритания се притесняваха, че ще се разбие на брега и ще излее съдържанието си върху Обединеното кралство.
В момента се предполага, че „Любов Орлова“ е потънал, но е напълно възможно все още да се носи по вълните.
*Използвана е илюстративна снимка от интернет/Източник: obekti.bg
И до днес е загадка за науката как пияният главен пекар на кораба Титаник Charles Joughin оцелява над 2 часа в ледените води на северния Атлантик.
Според медицината той би трябвало да е мъртъв много преди трезвите жертви, които умират за около 10 минути в ледената вода.
Той е спял в каютата си, когато е събуден от удара в айсберга около 11:20 вечерта. Излиза на палубата и вижда какво се случва.
Връща се в каютата си и за около час-два изпива 1 бутилка бренди. Корабът потъва малко след 2 часа нощта.
Чарлс прекарва над 2 часа в ледените води, като някои от спасителните лодки не му позволяват да се качи на тях и го бутат обратно във водата. Накрая една го качва и той се спасява.
Малко след Втората световна война войник получи отпуск, позволяващ му да се върне в дома. Щом стигна улицата близо до дома си, видя паркиран военен камион, натоварен с трупове и знаеше, че врагът е бомбардирал града му, а камионът превозва десетки мъртви тела и се готви да ги транспортира до масов гроб.
Войникът застана пред натрупаните трупове, за да ги погледне за последен път и забеляза, че една обувка на дама прилича на обувка, която преди това е купил за жена си, така че се насочи бързо към дома, за да провери. След шока, след като не намери съпругата си у дома, войникът не искаше тя да бъде погребана в масов гроб, а както повеляват традициите.
По време на прехвърлянето и обаче става ясно, че тя все още диша, макар и бавно и с трудности, така че той я закара веднага в болница, където й се оказва необходимата помощ и тя се връща към живот отново. Години след този инцидент съпругата, която беше почти погребана жива, забременява с момче на име Владимир Путин, който е настоящият президент на Русия.
Кратка биография
Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет.
След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство.
Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент Борис Елцин е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години.
През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд.
Никой не може да си представи дори частица от изпитанието за тялото и душата, на което е подложен човек, парализиран от врата до петите. Няма начин. А когато това ти се случи на 20 години, в разгара на шеметния ти полет към световната слава... Кошмар.
И трагедия, а тази дума е неизменна част от всеки материал, филм или книга - защото и такива има, посветени на невероятната съдба на Елена Мухина.На 22 декември 2006 г., дни преди края на поредната монотонна година в нейния живот, Елена си отиде от света. Отзвукът бе огромен. Новината обиколи световните медии, а двете най-големи спортни издания в бившия СССР - списание "Советский спорт" и вестник "Спорт-експрес", посветиха целите си първи страници на предколедните тиражи на нея.
Огромни снимки и едно простичко "сбогом" за звездата, която блесна в небето, но след това угасна и изчезна от небосклона.
Мухина се ражда на 1 юни 1960 г. в Москва, а на пет остава без двамата си родители. Отгледана от баба си, но нейната основна опора става спортът. На 7 е в залата за спортна гимнастика на ЦСКА, а в един и същ ден има две тренировки - една там, една на леда в съседство, с треньорите от фигурното пързаляне.
На 15 години още не е в състава дори на клуба си, защото нещо липсва в представянето. Тренира здраво, но сякаш има притеснения да се отпусне и да покаже всичко на уредите. Тогава с нея се заема треньорът Михаил Клименко, станал впоследствие главен герой в съдбата на Елена. Той изготвя най-трудната програма за Мухина, като постоянно и набива в главата: "Ти си най-добрата и ще си световна, и олимпийска шампионка. Само ти можеш да направиш най-трудните елементи по този начин".Това е доста смел подход, като дори детето Елена знае, че по света в този момент има невероятни гимнастички, а отборът на Румъния с Надя Команечи доминира по страхотен начин. На Олимпиадата в Монреал през 1976-а виртуозната румънка получава 7 пълни десетки в оценките, печели общо пет медала (три златни) и младата московчанка е убедена, че ако иска да е №1 в света, трябва да е по-добра от това чудо на спорта.
Мухина не попада в тима за игрите в Канада, което е разочарование, но Клименко я убеждава - "твоето време идва".
На 17 години избухва на сцената с пет медала от Европейското в Прага, от които 3 са златни. Година по-късно на Световното в Страсбург просто е суперзвезда, засенчвайки Команечи. Печели отборното злато с тима на СССР, става абсолютна шампионка на уредите, взима първото място и на земя. Плюс още два сребърни медала. В Москва цари еуфория - непобедимата Надя е победена!
А Елена вече е звезда в родината, но и в света. Американското списание Sports Illustrated пише за "феномен, който няма слабо място или уред в гимнастиката и ще доминира дълги години".
МОК я превръща в едно от лицата на предстоящата през 1980-а Олимпиада в Москва, която и без това е заредена с адски много политика и напрежение. Има нужда от позитивни, млади и свежи лица. Елена е напредничава и дори бунтарка. Тя се появява на тренировки, снимани от медиите, с тениски на западни музикални групи, купени при пътуванията по състезания. Учи испански и английски език, дава интервю за американска медия през 1978-а след триумфа си в Страсбург... Все неща, които не са особено типични за съветски спортист по онова време.
Но когато влезе в залата, всичко друго отива някъде далеч. Тренира по 5-6 часа, двуразово, понякога триразово на ден. Игрите в Москва се превръщат в някаква фикс идея за нея и Клименко, но точно в този период отношенията им се изострят. Треньорът иска от нея да изуми света със Салтото на Томас - един от най-трудните елементи в спорта, който се изпълнява до този момент само от мъже. Кръстен е на американеца Кърт Томас, първият световен шампион на тази страна. Изпълнението е на земя, но е изключително опасно и има една шепа гимнастици, които изобщо го опитват - и то, само мъже.
Елена Мухина в документален филм от 1978 година
Но "за да си най-добра, трябва да ги шашнеш, да направиш нещо повече", твърди Клименко.
"Казах му - ще се пребия, ще се потроша. Не ме чуваше", твърди в интервю години по-късно Елена Мухина. В отговор идват убеждения, дори крясъци. И гимнастичката продължава. Главният треньор на СССР Юри Титов не се намесва и оставя треньор и състезателка да решават сами дали да упражняват елемента. По време на поредната тежка тренировка преди Световното първенство в Тексас, САЩ, 19-годишното момиче пада лошо и чупи крак. Така през есента на 1979-а съветската гимнастика е в паника - Елена не само не може да иде на Световното, но е под въпрос и за Олимпиадата!
Връщат я в залата много бързо, още през февруари. Снимките на крака показват, че не е напълно заздравял, но и гимнастичката, и треньорите са единодушни - тя трябва да се готви, защото игрите в Москва са много важни. Мухина тренира с убийствено темпо, а друга тогавашна шампионка от тима на СССР - Нели Ким, си спомня: "Лена беше като машина, тя не излизаше от залата. Говорих с нея два пъти, като и казах - момиче, ще приключи зле, ще се контузиш отново от пренавиване."
Години по-късно самата Елена си спомня, че вътрешно в себе си се е страхувала от това, че е невъзстановена в този убийствен ритъм на подготовка, но желанието да участва на Олимпиадата е било твърде силно. В добавка - никой около нея не поема отговорност да я спре, напротив. Клименко включва отново Салтото на Томас в програмата, което е прието с недоволство от Лидия Иванова, представител на федерацията, отговорник за женските отбори. Тя иска Мухина да получи дни почивка, преди да влезе в последния лагер за игрите. И там да се прецени - ако не е готова, да не участва. Има твърде много добри гимнастички, за да се рискува здравето на една от тях.Във фаталния ден - 3 юли 1980-а, е една от последните тренировки, преди да бъде определен отборът за игрите. Те започват само 15 дни по-късно. Лидия Иванова е в залата, за да гледа заниманията. И си спомня:
"Лена бе преуморена, но в нея просто бушуваше желание да ни покаже колко може. Клименко проведе разговори с нея, надъха я допълнително. Той често я буташе на предела, че и отвъд... Тя направи "Томас", след това го повтори... Главата остана ниско, падна на нея и... Катастрофа."
Лекарите веднага оказват първа помощ, като се установява, че краката на гимнастичката са неподвижни. Тя е счупила прешлени във врата и гръбнака, като е откарана в клиника в Москва. Не се решават да я оперират цели 72 часа, за да установят всички травми - а те са много. Години по-късно специалисти в Русия твърдят, че онези близо три дни забавяне може да са допринесли допълнително за случилото се.
Аркадий Лившиц все пак извършва операцията и дава оптимистична прогноза. Крайниците ще бъдат наред, Мухина ще се движи сравнително нормално, но - край със спорта. Достатъчтно тежък удар на първо време, но Лена дори още не знае. Тя е в медицинска кома с дни, след като всеки опит да я извадят от нея води до рязко влошаване в състоянието на организма. След седмици в това положение, най-после е стабилизирана и се установявя - почти пълна парализа на цялото тяло. Може да движи само раменете и лактите си.В това време вече вървят игрите в Москва и темата остава някак встрани. Но Олимпиадата приключва и Лидия Иванова насочва пръста на обвинението към Клименко, Титов и останалите треньори. Тя иска намеса от най-високо държавно ниво и разследване.
То не води до нищо, а Титов дори казва: "Мухина и нейният треньор са взели решение да се готвят по този начин. Да, Клименко използва "мъжки методи" в неговите тренировки, но те винаги досега са носили успехи". Само дето никой не е казал на Лена на каква цена са били нейните успехи - в трите години, в които успява да се състезава.
На 20 години тя остава напълно неподвижна. Първите месеци са кошмарни и тя моли хората около нея да помогнат с контакти на американски, китайски, германски лекари, за да търси някаква нова операция. Консултациите стигат до Бразилия, до Австралия, като голяма помощ оказва един партиен функционер и запален почитател на гимнастиката. Той лично води в Москва най-голямото светило на американската терапевтика тогава... Заключението е: "Почти нулеви шансове. Твърде тежки и необратими травми."
След това идва периодът на отчаяние. Лена плаче по цял ден, затворена в дома си в Москва, заобиколена от грижи, но... лишена от най-важното. От живота на един млад човек. Споделя, че иска да сложи край на живота си и дори моли една от лелите си, която я гледа, да помогне... Настава паника.
После дава първото интервю - за списание "Огоньок", което не спира да пише по темата с нейната травма.
"За нашата страна успехът в спорта винаги е бил нещо много повече, нещо като национален престиж - казва в него. - Те обличат с него политическия път, който СССР е поел, като спортът става символ на превъзходство, на успех. И така изискванията, напрежението за това да се печели постоянно, е твърде голямо. Явно здравето на спортистите не е толкова важно, колкото престижа на нацията.
Ще променя изцяло отношението си към живота и към околните - казва тя в него. - Никога повече няма да завидя на никого, нито пък да пожелая на някого нещо лошо. Съдбата е нещо страшно, ето какво направи с мен. Ще опитам да използвам максимално това, което ми остана."
За самата контузия признава:
"Не бях готова да тренирам, но нямаше сила, която да ме изкара от залата. Бях притисната и от треньора ми, който повтаряше, че нямам право да пропусна Олимпиадата."
Пропуска въпроса дали е обидена, дали ще прости на Клименко и останалите. Никога не пожелава да го види отново, въпреки че самият треньор иска няколко пъти да иде при нея. Той заминава за Италия година след игрите в Москва, заживява там със семейството и двете си деца. Не се прибира в СССР и след това Русия никога повече.
Салтото на Томас е извадено от програмата и забранено още през есента на 1980-а, на сесия на световната гимнастика. Определят го като "свръхрисков елемент". Твърде късно, ако питате Лена...Лидия Иванова не спира да обвинява Клименко, директно и във всяко интервю. От треньора - ни дума, чак до смъртта му през 2008 г. в Италия.
През есента на 1982 г. в дома на Мухина пристига висок гост, който тя приема с охота. Хуан Антонио Самаранч, президентът на МОК, идва в столицата за среща с гимнастичката. Носи подаръци, остава в дома на Мухина няколко часа. И основното - вади от специална чанта един орден - това е Медалът на Олимпийската чест - сребърен, който се дава изключително рядко. До онзи момент не е получаван от жив човек, а само посмъртно. Смразяваща подробност, но и голяма чест, а Лена се разплаква. Самаранч я прегръща и целува по главата, което е запечатано на снимка от "Советский спорт", а фотосът обикаля света.
Година по-рано вече е наградена с Орден първа степен "Ленин", който е най-висок в страната. Гласувана е държавна пенсия на спортистката, предостатъчна за нуждите и на Мухина, и на нейната баба и леля, които я гледат. И на друга бивша гимнастичка и първа треньорка на момичето - Елена Гурова, която също се пренася в дома им.
Следват години, в които рисува, диктува ежеседмичната си колонка за "Московски новини", като анализира събития от спортния живот. Гледа телевизия, слуша радио, както и един грамофон, който и подарявят останалите гимнастички от отбора. Това е ежедневието на звездата, която победи Команечи и трябваше да стигне световната слава.
Умира на 22 декември 2006 г., след като последните месеци преди това състоянието и рязко се влошава. Новината е водеща по света, а в Русия хиляди отиват на поклонението. Телевизията предава на живо. След 2000-ата година Мухина дава много интервюта, говори за случилото се от дистанцията на времето и хората в страната никога не забравят нейната история.
"Лена си отиде. Този път - напълно", пише дни по-късно "Советский спорт" в коледното си издание.
В едно от последните си интервюта тя казва:
"Цял живот се боря със страха си, с парализата, с мислите си. Чудя се какъв беше смисълът... Дано поне ме запомнят като добра състезателка, световна шампионка."
Лидия Иванова и Елена Гурова изпълняват това последно желание - на надгробния паметник на Мухина в Москва пише:
"Елена Мухина - велика гимнастичка и световна шампионка".
И момиче, докоснало твърде рано славата, отворило очите си за живота, за да изживее цели 26 години в кошмар.
Веднага след това,култовият за времето си автомобил започва да се купува в 75 страни.
За издръжливостта на Волгата се носят легенди. Казват, че веднъж московските дипломати се врязали в крайбрежната алея на Кайро, след което тяхната Волга паднала в Нил. "Горката" била извлечена на брега, запалили я на половин оборот - и за радост на събралата се тълпа тръгнала напред!
Между другото, това е била първата съветска кола, която имала серийна модификация с десен волан - за продажба на британците, които я нарекли Волга- "работен кон". А белгийците й викали още по-просто: "резервоар на колела".
/Източник: Любопитни факти, знания и събития/
„Волга“ е руска марка автомобили, произвеждани във фабриките на „ГАЗ“ (собственик Олег Дерипаска) в Нижни Новгород. Марката се ражда като заменя почитаната ГАЗ Победа през 1956 г. Със своя модерен дизайн, тя се превърща в символ на високия статут в съветската номенклатура.
Автомобилите Волга са традиционно използвани за таксита, коли за преследване на пътната полиция, както и линейки (базирани на хетчбек версиите).
През годините се произвеждат четири поколения на Волги, като всяко поколение претърпява по няколко актуализации по време на производствения план.
Първият модел „Волга“ е от 1956 година под името „ГАЗ 21“.
Актуалният модел „ГАЗ 31105“ (технология от 1969 г.) струва около 8000 USD без екстри и се призвежда от 2004 г. Преимуществата са лесна поддръжка и здравина. Недостатък е високият разход на гориво – 12 л/100 км.
Планирано е през 2006 година 1/4 от автомобилите ще бъдат с двигатели на „Даймлер-Крайслер“, а в следващите 2 години произвежданите модели да бъдат изцяло заменени от модификации на моделите „Крайслер Сибринг“ и „Додж Стратус“. „ГАЗ“ прави възможно това, като купува производствените мощности и лицензите през 2006 година.
1.Балансираният и разнообразен хранителен режим е изключително важен, за да устоим на простудата. Но съществуват и други фактори, които могат да помогнат за защитата на организма:
2.Измиване на ръцете: вирусите и бактериите често се предават по т.нар. контактно-битов път - когато ръцете ни докосват дръжките на вратите, количките за пазаруване, банкноти, кредитни карти и др. Избягвайте да докосвате лицето си с ръце. Измивайте ръцете си минимум няколко пъти на ден с топла вода и сапун.
3.Пийте достатъчно течности! При затопляне на въздуха, лигавиците в областта на носа и гърлото изсъхват. Това ограничава естествената бариера пред вируси и бактерии. Уверете се, че пиете най-малко 2 литра вода или неподсладен чай всеки ден.
4.Проветрявайте редовно жилищните и работни помещения: Отворете прозорци и врати за здравословен въздушен обмен на застоялия влажен въздух вътре в помещенията. Няколко минути са достатъчни, за да доставят свеж, богат на кислород въздух.
5.Сауна и редуващи се душове: смяната на студената и топла вода стимулира циркулацията и калява тялото към бързи температурни промени. Но внимавайте: тези, които вече са настинали, трябва да се въздържат от посещение на сауната, за да не натоварват тялото си с големи температурни колебания.
6.Упражнения на свеж въздух: ускоряват кръвообращението и поддържат лигавиците ни влажни. Ходене пеша 3 пъти седмично за половин час е достатъчно. Уверете се, че носите подходящо облекло в мокро и студено време. Ако сте настинали - почивайте!
7.Не се стресирайте! Ако е възможно, вземете кратка почивка, направете йога или вземете топла баня за релаксация. Опитайте се да спите 8 часа в денонощието, защото само добре отпочиналият организъм може да произвежда нови антитела.
8.Здравословна чревна флора: червата и имунната система са в тясна връзка, тъй като около 80% от имунните клетки се намират в червата. Следователно здравата чревна флора е особено важна за ефективната имунна система.
9.Алкохол и никотин: те отслабват имунната система! По време на интоксикация нашата имунна система се деактивира в продължение на поне 24 часа. Никотинът отслабва функцията на някои бели кръвни клетки, което улеснява патогените при проникването им в организма.
10.Избягвайте тълпите! Рискът от инфекции предавани по т.нар. въздушно-капков път се увеличава значително при струпване на много хора на едно място и разпространяване на причинителите чрез аерозолите, отделени при кихане и кашляне. Надали можем да се изолираме от околните, затова ако е възможно, избягвайте по-близък физически контакт - здрависване, прегръдки, социални целувки.
11.Сън: съпротивителните ни сили са тясно свързани с качеството и продължителността на съня ни. Докато спим, големи количества имуноактивни вещества се освобождават в организма и укрепват имунната система.
Археолози направиха неочаквано откритие – върху гребен за въшки откриха най-старото изречение на най-старата азбука в света, пишат световни медии, цитирани от bTV.
“Нека този гребен да прогони въшките в косата и брадата” е написано върху предмета.
Археолози направиха неочаквано откритие – върху гребен за въшки откриха най-старото изречение на най-старата азбука в света, пишат световни медии, цитирани от bTV.
“Нека този гребен да прогони въшките в косата и брадата” е написано върху предмета.
Гребенът е открит
в Лачиш, вторият най-важен град в Юдейското царство. Гребенът е с размери 3,5 см на 2,5 см. Намерен е още през 2017 г., но надписите са забелязани едва през декември на миналата година, тъй като повече приличат на обикновени резки.Анализ на символите потвърждава, че те са на ханаанско писмо – най-ранната позната азбука в света, създадена преди около 3800 години. Въглеродното датиране на гребена се оказало невъзмножно, но учени смятат, че е изработен около 1700 години преди Христа.
Гребенът е много износен
и повечето му зъби липсват. От едната страна е имал шест за разресване, а от другата – 14 много гъсти за премахване на въшки и гниди.На гребена са изписани седем думи, като това е първото напълно разшифровано изречение на тази азбука.
Първите системи за писане се появяват в Месопотамия и Египет приблизително 3200 години преди Христа, но те не изглеждали като съвременните азбуки. По-скоро са сбор на стотици различни символи, които означават думи и срички, а научаването им отнемало години наред.
През 1969-а година в СССР е открит първият завод за тоалетна хартия. Производството е със закупени от Великобритания машини. Това става век след първото приложение на стоката в САЩ и 50 години след масовото и навлизане в Цивилизования свят.
За да образоват населението как се ползва тоалетната хартия, са пуснати в обръщение тези подробни упътвания.
Но тоалетната хартия остава силно дефицитна стока в соц-лагера. Ето защо до самия край на Строя във всяка социалистическа държава трудещите се бършеха с речите на първите другари, отпечатани в партийните официози.
История на тоалетната хартия по света:
В древността гърците са ползвали камъни и парчета глина, докато римляните са си служили със специална пръчица, на чийто край била поставена гъба, уголемяваща се в солена вода. Хартията е изобретение, което се появява на бял свят през II век пр.н.е. и идва от Китай. Именно от там произлизат и първите сведения за използването на тоалетна хартия.
За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.
Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в утрешната тоалетна хартия. Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.
1857 е годината, в която нюйоркският предприемач Джозеф Гайети въвежда първата пакетирана тоалетна хартия, която нарекъл „терапевтична хартия“. В един пакет имало 500 листа на цена 50 цента. Гайети бил толкова горд с изобретението си, че на всеки лист стояло неговото име.
1871 Патентът за тоалетната хартия, такава каквато я познаваме днес, е издаден на 25 юли и принадлежи на американеца Сет Уилър.
1872 Създадена е хартиена фабрика Кимбърли-Кларк (Kimberly-Clark). Днес тя е една от най-големите компании, създаващи продукти за лична хигиена предимно от хартия.
Около 1880 Въпросът кой за пръв път е започнал да навива тоалетната хартия на рула е спорен. Според някои източници пръв е бил Сет Уилър и компанията му Albany Perforated Wrapping (A.P.W.) Paper Company през 1877 г., а според други е била компанията за хартия Scott Paper Co. през 1880 г. Последната се е срамувала от продукта си и не е поставяла името си върху него.
1925 Компанията за хартия Scott Paper Co. е обявена за водеща в света.
1928 Първата фабрика за производство на тоалетна хартия в Европа. Основана е от немския предприемач Ханс Кленк в град Людвигсбург.
1932 Въведена е познатата ни и до днес опаковка, съдържаща 4 рула тоалетна хартия.
1942 Във фабрика за хартия във Великобритания се произвежда първата двупластова тоалетна хартия.
1973 Първият недостиг на тоалетна хартия е бил в Америка, след като на 19 декември телевизионният водещ на популярното „Вечерно шоу“ Джони Карсън, се пошегувал, че тоалетната хартия ще изчезне от супермаркетите. На следващия ден сутринта 20 млн. души, които гледали предаването, се втурнали в магазините и на практика изкупили всичката тоалетна хартия. Отнело цели 3 седмици този ценен продукт отново да се появи по рафтовете на супермаркетите.
1991 Американската армия използвала тоалетна хартия, за да маскира свой танк в Саудитска Арабия по време на войната в Персийския залив.
1995 Сливане на компаниите Кимбърли – Кларк с компанията за хартия Scott Paper Co.
1999 Създаден е виртуален музей на тоалетната хартия.
2001 За пръв път е била въведена навлажнена тоалетна хартия в Америка от Кимбърли – Кларк.
2001 Създадена е енциклопедия на тоалетната хартия, като част от уебсайта www.ToiletPaperWorld.com. Един от създателите на този уебсайт пръв започва продажбата на тоалетна хартия по интернет.
Проучване, направено от Кимбърли-Кларк, сочи, че 61% от хората използват тоалетната хартия и за забърсване на носа, 17% пък почистват с нея, ако разлеят нещо, а процентът на жените, които си махат грима с тоалетна хартия е 8. Тоалетната хартия намира приложение и при 7% от хората, които бършат огледалата си с нея, докато 3% я използват за да почистят ръцете/лицето на своето дете. Това средство за хигиена е популярно още и при покриване на тоалетната чиния и при почистване на очила.
Както и с повечето неща в живота, които често не оценяваме, докато не останем без тях, сещаме се колко е ценна тоалетната хартия, едва когато забележим, че такава липсва. В голяма част от света, рулата с меката хартия са все още лукс, като по-малко от 30 % от хората ги използват.
Тоалетната хартия не е често тема на разговор, а за някои е дори срамно да се обсъжда, но несъмнено тя е удобно средство за поддържане на хигиена. Фактът, че според проучване, 49 % от анкетираните биха взели руло тоалетна хартия със себе си (освен храна), ако попаднат на самотен остров, говори сам по себе си.
"Москвич" се завръща на пазара. Руската машина ще се произвежда в Китай и все още не е ясно кога ще го видим на пазара. Новият модел е кръстен на река Яуза и се очаква да бъде първият модерен руски SUV.
"Яуза" изглежда като класически кросоувър. Прибавени са хромирани детайли, както и такива от черна пластмаса. Основата на модела е китайският JAC Sehol X4, въпреки че на предния капак виждаме емблемата на "Москвич".
Фабриката на китайския бранд е до град Хефей в Източен Китай и именно там би трябвало да се прави и "Яуза" или по-точно - върху вече наличните Sehol X4 да се слага надписът "Москвич".
Новият "Москвич" идва с бензинов двигател от 150 конски сили и автоматична трансмисия. В бъдеще се очаква и електромобил от марката. Цената на Москвич "Яуза" все още не е напълно ясна. JAC Sehol X4 струва между 12 900 и 15 хил. долара в зависимост от модификациите му. Руският му брат-близнак най-вероятно ще пристига на цена от 1 млн. до 1,8 млн. рубли - между 16 300 и 29 300 долара.
Интериорът е по-скоро оскъден. Малък дисплей с инфотеинмънт система и панел с бутони под него. Кожен салон с велурени елементи. Възможно е и някои екстри да бъдат орязани.
Остава и проблемът кой ще може да си закупи подобен автомобил на територията на Русия. Редица компании прекратиха вноса на свои продукти, защото в страната няма достатъчна покупателна способност.
Името на саудистският Принц е Ал Уалид бин Талал бин Абдулазиз ал Сауд. Благородникът дари на благотворителна организация цялото си състояние, което се оценява на огромен размер, а именно 32 млрд. долара.Според оценките на авторитетното издание “Форбс”, Ал Уалид е най-богатият човек в Саудитска Арабия. И той реши да даде цялото си богатство за благотворителност.
“Това е мой дълг към човечеството”, коментира арабският благодетел.
Според разработения грижливо план тази сума ще бъде разпределена между получателите през следващите няколко години. Основните области, за които ще отидат парите, ще бъдат борбата срещу последиците от природни бедствия, изграждането на училища и домове за сираци, борбата с различни болести, подпомагането на жените, изглаждането на културните противоречия и подобряването на качеството на живот в отдалечените райони на света.Средствата ще се разпределят от попечителски съвет под негово ръководство.
В своя Twitter принца отбеляза, че му е дадено много и той трябва да сподели този дар с други хора. За свой вдъхновител той определя Бил Гейтс. Основателят на Microsoft, от своя страна, подкрепи инициативата на принца.
– “Няма ограничена времева рамка. В подходящо време цялото ми богатство ще отиде за добри дела. Вече голяма част от приходите ми отиват за това” – каза принцът.
– “Няма да взема тези пари със себе си в гроба си, искам да послужат добре. Има толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Някой най-накрая ще се възстанови от болестта, някой ще може да получи образование и да се установи нормално в живота. Това е мой дълг, имам възможност да направя този свят по-добро място и ще го направя. “
На 94-годишна възраст почина иранецът, известен като "най-мръсния човек в света", защото от десетилетия не е вземал душ, съобщи Франс прес като се позова на държавните медии в Иран.
Аму Хаджи, който не се е мил повече от половин век и е бил самотен, е починал в неделя в село Деджга в южната провинция Фарс, предаде информационна агенция IRNA.
Хаджи е избягвал да се къпе, тъй като се е страхувал "да не се разболее", цитира агенцията местен служител.
Но "за първи път преди няколко месеца селяните са го завели в банята, за да се измие", съобщава IRNA.
Според ирански медии през 2013 г. за живота му е заснет кратък документален филм, озаглавен "Странният живот на Аму Хаджи".
Фабриката за производство на автомобили от Уляновск (УАЗ) обяви, че подготвя специална версия на "Буханка" по случай 60-ия юбилей от създаването на легендарния автомобил. Премиерата е планирана за пролетта, а подробностите около нея се пазят в тайна. Това, което се знае, е че серията ще бъде малка и техническите характеристики на возилото ще останат непроменени.
По повод юбилея на сайта на завода е обособена специална секция с важни моменти от историята на "Буханка". Първият сериен модел УАЗ-450 се появява в края на януари 1958 г., когато автомобилът получава и името "Буханка" (на руски това означава квадратен хляб, обикновено черен). От този модел се произвеждат два варианта – със задно задвижване и със задвижване 4х4. По-късно са разработени и други модификации – камион с равна платформа и метален фургон, санитарна кола и минибус.УАЗ-450 е заменен от модификацията УАЗ-452 с по-мощен мотор и четиристепенна скоростна кутия, както и с нов интериор. През 2007 г. легендарната "Буханка" получава нов живот. В рамките на националния проект "Здраве" УАЗ доставя 2304 санитарни коли от този модел из цяла Русия. Първите 45 екземпляра, оборудвани с хидравлична серво система за управление, ключ за палене с аларма и др., са за медицинските заведения в Уляновска област.
Последната модернизация на "Буханката", поне засега, е от 2016 г., когато тя получава нови регулируеми седалки с подгряване и изолация, предпазваща от шум и вибрации. Модернизирано е и таблото.
В Русия се произвеждат няколко модела на "Буханка". Те са с бензинов двигател 2,7 литра със 112 конски сили и 198 Нм въртящ момент и механична петстепенна скоростна кутия. Цената на базовия модел с остъклена кабина в Русия започва от 619 990 рубли (около 8850 евро).
Според ръководството на УАЗ "Буханката" е автомобил, надживял времето, който не е загубил и капка от своята актуалност за 60-те години, през които се произвежда.
"Всички останали модели от този сегмент струват три пъти повече. Проведохме изследване, което показа, че без УАЗ 3741 тази ниша ще остане празна. Така че планираме да инвестираме в сигурността и комфорта на този автомобил", заяви генералният директор на завода Вадим Швецов.
Япония разкри имената на хиляди членове на Отряд 731 - специален отряд на имперската армия, който е извършил опити върху китайски цивилни през 30-те и 40-те г. на XX век с цел разработване на химически и биологични оръжия, пише "Гардиън".
Националният архив на страната разкри имената на 3 607 души в отговор на молба на Кацо Нишияма, професор от Медицинския университет Шига.
Информацията може да възобнови обществения дебат за японските зверства по време на окупацията на Китай преди и по време на Втората световна война.
За първи път е разкрит официален документ, който показва истинските имена на почти всички членове на Отряд 731, каза професорът пред вестник Mainichi Shimbun.
Този списък е важно доказателство, което подкрепя показанията на замесените. Откритието е голяма крачка към разкриване на скрити факти, добави Нишияма.
В документа са имената на членове на Отдела за превенция на епидемии и пречистване на водата към Квантунската армия - официалното име на отряда. Той е с дата 1 януари 1945 г. Включени са имената, званията и контактите на повече от 1000 военни медици, включително десетки хирурзи, медицински сестри и инженери.
В края на 90-те години на миналия век Япония неохотно призна за съществуването на звеното, но отказа да разкрие работата му.
Формиран в средата на 30-те години на XX век в Харбин, Североизточен Китай, Отряд 731 провежда смъртоносни експерименти върху 3 000 затворници, от които повечето са корейци и китайци.
Според исторически данни на затворниците им е правена вивисекция без упойка, след като са били умишлено заразени със заболявания като тиф и холера. При експериментите също са ампутирани крайници и са изваждани органи./news.bg/
Разхождайки се в далечния север, местният горски стопанин се натъква на ранен вълк. Осъзнавайки, че това е женска вълчица и се нуждае от помощта му, той я спасява, но никога не предполагал, че ще дойде ден в който тя ще му се отплати и ще спаси неговият живот.
Местните разказват, че историята започнала, когато горският изпълнявал рутинните си разходки из горичката, но изведнъж се натъкнал на огромен вълк. Уплашен до смърт, той спрял. Отнело му момент, но скоро осъзнал, че лапата на вълка е уловена в капан.Той се приближил до изтощения и наранен вълк и забелял, че тя е пълна с мляко и сигурно има малки наблизо. Той искал да я освободи от капана, но въпреки състоянието си, тя не го допуснала.
Без да знае какво друго да направи, той тръгнал да търси нейната вълча бърлога с надеждата, че може да помогне на малките й. След като намерил бърлогата, той извикал гладните вълчета, които в крайна сметка се доверили на човека. Той хванал малките, сложил ги в торба и ги завел при майка им.Вълчицата веднага помирисала малките си и ги извикала. Бебетата се събрали около ранената си мама и скоро тя започнала да ги кърми. Човекът знаел, че и майка им има нужда от храна, и си спомнил, че по-рано през деня забелязал мъртъв елен, и решил да нахрани вълчицата с месото му.
Знаейки, че вълчицата имала достатъчно храна, за да издържи няколко дни, мъжът разположил лагера си наблизо, докато обмислял възможностите за да я освободи. На сутринта той открил малките в лагера му да играят, докато майка им гледала.Това му дало идея; може би той би могъл да спечели доверието на клетата вълчица чрез нейните кученца. Той започнал да се доближава до нея, да й говори, да я храни, докато накрая тя го допуснала до себе си. Най-накрая той успял да освободи лапата й от стоманения капан.Вместо да избяга, вълкчицата показала своята благодарност, като извикала мъжа и го поканила да я последва в гората. Там той видял глутницата й от 8 други вълка, които я приветствали обратно с вой.
Той прекарал известно време на безопасна дистанция в наблюдение на величествената глутница, докато дошло време да си тръгне. Вълкът и малките й го последвали за известно време, сякаш искали да се сбогуват, сякаш искали да кажат “благодаря” , че спаси нашето семейство, но тяхната история не приключила до тук.
Четири години по-късно мъжът се върнал в гората. Посетил мястото на стария капан и се върнал там, където някога са живели вълците. Докато бил там, за нещастие, той се натъкнал на огромна мечка, която негостоприемно започнала да го следва и не му оставила избор освен да се покатери до най-близкото дърво. Страхувайки се за живота си, човекът не знаел какво друго да направи освен да вика за помощ с надеждата някой да се отзове.
За негово облекчение вълците чули виковете, и в типичния си стил обкръжили кръвожадното животно, спасявайки живота на горския. След като изплашената от вълците мечка си отишла, всички те си тръгнали с изключение на един.
Горския със свито сърце разбрал, че това е неговата стара приятелка вълчицата, която той някога е спасил.
Сега тя върнала сърдечният жест и вече можела да продължи по своят път. Горският никога повече не се върнал в тази част на гората, но в съзнанието му винаги ще остане невероятната история за една вълчица, нейните малки и благодарността на едно хищно животно.
Никой не може да каже дали историята е истина или не, но понякога не трябва да забравяме, че всяко едно добро ще ни се върне по един или друг начин. Светът е устроен така, че доброто винаги ще победи, без значение от колко злоба и негативност сме обкръжени ежедневно. Никога не трябва да губим вяра.
6:20 ч.
