Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации


Унгарският опозиционен лидер Петер Мадяр обяви победа на парламентарните избори и подчерта, че неговата десноцентристка партия ТИСА се очертава да получи конституционно мнозинство от две трети в парламента, предаде Ройтерс (Reuters).


"Направихме го, "Тиса" и Унгария спечелиха изборите", заяви той пред свои привърженици, събрани край река Дунав.


Мадяр подчерта, че никога досега толкова много унгарци не са гласували и че нито една партия не е получавала толкова силен мандат.


Разпределение на силите в парламента

При обработени над 97% от протоколите "Тиса" печели 138 места в 199-членния парламент с 53,65% от гласовете. Партията "Фидес" на дългогодишния премиер Виктор Орбан остава втора с 55 депутати и 37,76%.


В законодателния орган влиза и формацията "Наша родина", която ще има шестима представители с 5,9% подкрепа.


Контролът върху две трети от местата дава възможност на "Тиса" да прави промени в конституцията и законите.


Това ще позволи на Мадяр да изпълни обещанията си за отмяна на част от политиките на Орбан, както и да работи за отблокиране на замразени средства от Европейския съюз.


Самият Виктор Орбан призна поражението още в изборната вечер, определяйки резултата като "болезнен, но ясен", и поздрави победителя.


Той заяви, че "Фидес" ще служи на страната от опозиция и подчерта, че 2,5 млн. унгарци са подкрепили партията.Малко преди това Мадяр съобщи, че Орбан лично му се е обадил по телефона, за да го поздрави.Европейските лидери поздравиха Мадяр

Френският президент Еманюел Макрон поздрави Мадяр за победата му и заяви, че Франция приветства ангажимента на унгарския народ към ценностите на ЕС.


"Заедно ще направим Европа по-суверенна и по-силна", написа Макрон в социалната мрежа X.


Германският канцлер Фридрих Мерц също отправи поздравления и изрази готовност за сътрудничество. Той подчерта необходимостта от обединени усилия за "силна, сигурна и единна Европа".


Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че унгарците са избрали политическата промяна и изрази надежда страната да използва пълноценно възможностите си в рамките на ЕС.


Реакцията на Европейската комисия

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също приветства резултата от изборите.


"Унгария избра Европа. Европа винаги е избирала Унгария", написа тя в X.


Президентът на Украйна Володимир Зеленски поздрави Мадяр за "убедителната победа" и заяви готовност за съвместна работа в името на мира, сигурността и стабилността в Европа.


Критики към управлението на Орбан

През последните години управлението на Виктор Орбан често беше критикувано от европейските партньори заради "нелибералния" курс и близостта до Москва.


Германия нееднократно изразяваше недоволство от позициите на Будапеща, включително по отношение на блокирането на европейски решения за помощ за Украйна и санкции срещу Русия, информира DPA.


Избирателната активност достигна 77,8%, което бе определено като впечатляващо участие. Според Вадефул това показва значението на демокрацията за унгарските граждани, съобщи (DPA).


Полският премиер Доналд Туск също приветства резултата от изборите, като в посланието му прозвуча и призивът: "Руснаци, вървете си у дома!".


Снимка: Reuters/Източник:www.bgonair.bg



Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.


На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.


– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?


Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.


– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?


За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.

Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.

Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.


– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?


Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.


– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?


Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.


– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?


Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.


– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?


Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.

Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.


– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?


Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.


Материал и снимка на ИА „Хабаровски край днес“



„Резултатът от изборите е болезнен, но ясен. Поздравих победилата партия“, заяви отиващият си министър-председател на Унгария Виктор Орбан.

Малко след 21 ч. Виктор Орбан пристигна в „Балната“ в Будапеща за изборната вечер на ФИДЕС


„Какво означава този изборен резултат за съдбата на родината и нацията ни, сега не знаем, времето ще покаже. Но и от опозиция ще служим на страната си“, заяви Орбан.


По думите му задачата пред ФИДЕС вече е ясна.„Тежестта на управлението вече не е на раменете ни, затова сега нашата задача е да укрепим общността си“, каза той.


Орбан подчерта, че 2,5 милиона унгарци са подкрепили партията му и обеща те да не бъдат изоставени.


„2,5 милиона унгарци ни подкрепиха. Никога няма да ги изоставим. И нека всеки знае – тук, в тази зала, и в цялата страна – никога, никога, никога няма да се предадем!“, заяви Орбан.


По време на речта му част от присъстващите ръкопляскаха, но премиерът не излезе на подготвената отвън сцена пред симпатизантите, а говори вътре в сградата. В тълпата имаше и хора със сълзи в очите.



Носителка на награда за най-добра женска роля от кинофестивала в Кан за изпълнението си във филма „Лени“ заедно с Дъстин Хофман, си е отишла на 82 години, съобщи АФП, позовавайки се на приятел и неин биограф, цитиран от БТА.


Освен с работата си по „Лени“, Перин е позната и с ролите си в първите два филма за „Супермен“ с Кристофър Рийв, като за участието си и в двете продукции получава отлични отзиви от критиците.


„С дълбока тъга ви съобщавам за кончината на Валери“, написа в Инстаграм режисьорът Стейси Саутър, който е заснел документален филм за живота на актрисата.


„Тя се бореше с болестта на Паркинсон с невероятна смелост и състрадание, без никога да се оплаква. Тя беше истински източник на вдъхновение и живя живота си пълноценно. Светът е по-тъжен без нея“, добави Саутър.


Саутър също така сподели, че за да се подпомогнат разходите по погребението на Перин, е открита кампания в GoFundMe, тъй като „след повече от 15 години борба с болестта на Паркинсон, нейните финансови средства са изчерпани“.


Преди да стане актриса, Валери Перин работи като танцьорка и позира за списание „Плейбой“. Пробивът ѝ идва през 1972 г. с филма „Кланица 5“, където изпълнява ролята на Монтана Уайлдхак, героиня от филми за възрастни.През 1974 г. Перин привлича внимание с участието си в биографичния филм „Лени“ на Боб Фос, посветен на живота на Лени Брус. Тя влиза в ролята на съпругата на Брус (Дъстин Хофман), като за това изпълнение получава наградата за най-добра актриса в Кан през 1975 г. и е номинирана за „Оскар“ същата година.

Валери Перин оставя ярка следа в киното и без съмнение ще бъде запомнена с впечатляващите си роли и силен дух.




Имало голям риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ


Руското министерство на външните работи предупреди гражданите си, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на специалните служби на САЩ на територията на различни държави, включително България. Това предава изданието Business Online, цитирано от "Фокус".


Предупреждението на министерството важи за общо 46 държави, основно европейски. Освен България като опасни за руснаци държави са посочени и Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и Естония.


Ето какво пише още руското външно министерство:


"МВнР на Русия предупреждава руските граждани, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ.


Тази порочна практика започна през 2008 г., когато руският предприемач В.А.Бут беше арестуван в Тайланд по искане на САЩ и впоследствие прехвърлен под американска юрисдикция. Впоследствие американските власти продължиха активно да разширяват екстериториалното приложение на националното законодателство и започнаха истински "лов“ на заподозрени нарушители по целия свят. През последните 20 години повече от 100 руснаци станаха жертва на тази практика, задържани извън страната ни и впоследствие екстрадирани в САЩ.


Опитът показва, че след като нашите сънародници попаднат в ръцете на американската "Темида", те не могат да разчитат на справедлив съдебен процес. Много от тях са изправени пред заплахи, сплашване и психологически натиск, за да бъдат принудени да признаят вината си. Тези, които откажат да приемат споразумение за признаване на вината, е много вероятно да получат значителни присъди, понякога близо до доживотен затвор – от 15 до 25 години.


Наказателното правосъдие на Вашингтон се засили особено след началото на специалната военна операция през 2022 г. С многобройните екстериториални санкции, насочени към стратегически сегменти от руската икономика, много руснаци, без да го осъзнават, рискуват да се окажат в мерника на американските правоохранителни и специални служби.


При настоящите обстоятелства препоръчваме на руските граждани, които имат основателни причини да смятат, че могат да бъдат обект на наказателно преследване от американските власти или са в списъците със санкции на САЩ, да избягват пътувания до държави с двустранни и/или многостранни договори за екстрадиция със САЩ, както и трансфери на местни летища. Те трябва да се въздържат от посещение не само на неприятелски държави, но и на всякакви други държави, известни с тесните си връзки и сътрудничество със САЩ".


През февруари беше съобщено, че Шведската служба за сигурност (Säpo) е арестува руски гражданин в Стокхолм в края на декември по искане на Съединените щати. Мъжът, който беше международно издирван от миналото лято, сега е изправен пред евентуална екстрадиция в САЩ.


Според TV4 Nyheterna на 17 февруари, заподозреният е бил издирван от американските власти в продължение на шест месеца, след като е бил обвинен задочно от американски съд. Той е обвинен в сериозни нарушения на санкциите, за които се твърди, че са извършени в Съединените щати между 2022 и 2023 г.

Източник:Флагман


 


Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя

Повече от година загадката с полуголото тяло, намерено в отдалечена клисура на популярния туристически остров Гран Канария, не можеше да бъде разрешена. Сега стана ясно, че трупът е на популярната инфлуенсърка и звезда от унгарското издание на “Ергенът” Анабела Ловас. 



Каньонът Ел Бериел в южната част на Канарските острови не е място за леки разходки. Сурови скали, стръмни стени, тесни пътеки за катерене. Няма обхват на мобилен телефон. Всеки, който изпадне в беда тук, често бива спасяван с хеликоптер. Именно на това място алпинисти направили обезпокоително откритие на 6 март миналата година, припомня “Bild”. 


Тялото на жена лежало сред скалите. Тя била гола от кръста надолу и лежала с главата надолу в естествен басейн. Бързо станало ясно – жената сигурно е била мъртва от няколко седмици. Степента на разлагане била толкова напреднала, че никой не можел да каже коя е тя.


Дори сравняването на татуировките ѝ с тези от местни студия за татуировки не дало никакви улики. Повече от година разследващите били озадачени относно самоличността ѝ.


Криминалната полиция разследвала интензивно. Дори Интерпол бил замесен в мистериозната смърт.


Решаващият пробив дойде единствено чрез сравнението на кътник, както съобщават испанските медии. Това позволи непознатата жена да бъде идентифицирана като унгарска гражданка, чието изчезване е било обявено от семейството ѝ. Тя е 32-годишната Анабела Ловас. „Зъбите са като пръстов отпечатък: те имат много уникални, характерни черти. Те са едни от най-устойчивите елементи на атмосферни влияния и влияние на околната среда“, обяснява началникът на полицията Пабло Фернандес Сала.


Анабела Ловас стана известна през 2021 г. като финалистка в унгарската телевизионна версия на „Ергенът“. По-късно тя работи като телевизионна водеща и инфлуенсър. След битка с рака се премества от Унгария в Гран Канария.


Аутопсията не разкри доказателства за извършено престъпление, но остави причината за смъртта неопределена. Разследващите подозират, че Анабела може да е била отнесена от внезапно наводнение след силни бури и проливни дъждове през февруари миналата година. Възможно е тя да е починала другаде и тялото ѝ по-късно да е било отнесено в естествения басейн от наводнението./Блиц/



26-годишният Йордан Станчев, без постоянен адрес, беше осъден в Кралския съд в Труро в четвъртък, 2 април, след като се призна за виновен в сексуално нападение.


Нападението се е случило около 21:15 ч. местно време в неделя, 25 януари, в алея близо до колежа в Лаунчестън.


Жертвата, 17 годишно момиче, вървяла сама, когато забелязала, че Станчев я следва. Когато той се затичал към нея, тя изкрещяла и се опитала да избяга, но той я настигнал, блъснал я в метална ограда и я нападнал сексуално.


Въпреки ужасът, момичето е оказало съпротивлявала, ранявайки Станчев по лицето. Той избягал от местопестъплението, вероятно след като е бил подплашен от преминаващ човек, разхождащ куче. Тоева е позволило на жертвата да стигне до безопасно място.

Полицията е била извикана от роднина и служителите на реда бързо са започнали да проверяят района. Установено било, че Станчев се е свързал с полицията малко преди нападението, твърдейки, че е бил нападнат пред ''Лидл''.

Полицаите се уговорили да се срещнат с него и установили, че има наранявания по лицето, съответстващи на описаните от нападнатата непълнолетна. Установено било също, че мобилният му телефон е бил в района по време на престъплението.


По-късно нападнатото момиче разпознала Станчев като нападателя си и той бил арестуван, обвинен и задържан под стража.


Освен наказанието лишаване от свобода, на Станчев е наложено да се впише в регистъра на сексуалните престъпници за цял живот, а за защита на момичето бе издадена ограничителна заповед. Очаква се той да бъде депортиран в България след изтичане на наказанието му, пише 24 часа.


При произнасяне на присъдата съдия Саймън Кар описа престъплението като ''най-големия кошмар на всяка жена'', като заяви, че Станчев е проследил жертвата до уединено място, преди да започне продължителна и ужасяваща атака.


Съдия Кар похвали смелостта на жертвата, като заяви, че нейните действия са попречили на Станчев да извърши още по-тежко престъпление. В съда беше съобщено, че Станчев е избрал жертвата на случаен принцип и е имал женомразки възгледи.


Следователят от полицията Джо Уилсън заяви, че нападението е било изключително ужасяващо за жертвата, но подчерта, че нападения от непознати от този характер остават редки в Девон и Корнуол, като похвали жертвата, човека, разхождащ кучето си, и други свидетели за действията им.



Аркан е легендарна фигура сред югославските националисти през 90-те години. Роден е в Словения на 17 април 1952 г. с името Zeljko Raznatoviс, приел по-късно прякора Arkan, който в превод от татарски означава „див кон”.


Аркан е син на генерал от югославските въздушни сили. Дядо му също е воин, герой от едно сражение с турците. Желко Ражнятович живее през 70-те години в Германия, Белгия и Италия, работи в много сфери и преминава през всички социални нива. В края на 80-те години се връща в Югославия и открива сладкарница в Белград, става лидер на футболния отбор „Цървена звезда” – Белград, който печели европейското първенство през 1991 г. Сладкарницата му се нарича „Принц” и е едно от най-приятните места в столицата. Под влияние на болката и страданието на хората в сръбските селища в Хърватия и Босна, Аркан решава да се посвети на борбата за национална свобода и справедливост. И създава сръбската Доброволческа Охрана, известна на света като „Тигрите на Аркан”, чиято задача е да защити сръбските селища от католическите и мюсюлманските агресори. Членове на „Тигрите” са основно хора от футболния му клуб, които искат да служат на идеалите – родина, вяра и семейство. Аркан организира лагер и започва да готви доброволци за последната свята война…



„Тигрите на Аркан” действат първо в Хърватия, в сръбските селища, тероризирани постоянно от хърватските сепаратисти, които се домогват до откъсване от Белград и се стремят да прогонят сръбското население от Хърватия. Доброволците воюват заедно с Югославската народна армия и местни сърби. С много загуби хората на Аркан успяват да освободят няколко града.



През 1992 г. Аркан е избран в сръбския парламент с неговата политическа „Партия на сръбското единство”.За съжаление войната пламва в друго ъгълче на Югославия – Босна и Херцеговина. Там, от една страна, фундаменталистите мюсюлмани установяват връзки с ислямски организации по цял свят и са поддържани от Иран, С. Арабия, Турция и др. От друга страна, католиците хървати в Херцеговина мечтаят да създадат „Велика Хърватия”. Доброволческата армия на Аркан се превръща в надежда за изплашените сърби. Аркан е защитник срещу терора и ужаса на агресорите. Неговите приключения се възпяват в народни песни и православният свят го тачи като герой. След войната се връща в Сърбия и започва свой бизнес. Купува футболния клуб FK Обилич (Милош Обилич е легендарна фигура в сръбската национална история. В сражението при Косово срещу турците воеводата Обилич убива султан Мурад в палатката му, убиват го охранителите на султана). Аркан се жени три пъти и има осем деца – седем момчета и едно момиче. Последният му брак е с певицата Цеца Величкович.


През 1997 г. Международният съд издава секретен обвинителен акт срещу Желко Ражнятович, като го обвинява в престъпления срещу човечеството. За този „международен съд” агресията на НАТО през 1999 г. не е престъпление. НАТО бомбардира болници, влакове, телевизии и мостове, църкви. Аркан продължава да воюва и да защитава своя народ; той не е убивал деца и жени, не е използвал бомби с обеднен уран.


На 15 януари 2000 г. Аркан отсяда в Международния хотел в Белград; трима души, сред тях и един бивш полицай, разстрелват „Тигъра на Сърбия”. Причината и досега не е известна. Най-реалистичната версия е, че убийството е организирано от ЦРУ.


Името на Желко Ражнятович винаги ще се помни от сърбите и всички славянски народи. Аркан изоставя личното си благополучие, не се страхува от врага и изпълнява своя свещен дълг пред отечеството.


Толкова богат човек, когото издирва Хагският трибунал, и който толкова обича Запада, трудно може да се примири, че може да живее в Милошева Сърбия. Аркан се опитвал да урегулира контактите си с трибунала и да изясни цената, на която може да бъде отхвърлено обвинението срещу него. Остава големият въпрос, дали е предлагал в качеството на откуп да даде показания срещу Милошевич. Друг въпрос е дали въобще е общувал пряко с Милошевич, без посредници. По-скоро Ражнятович е разчитал при определен ход на събитията да има един коз, като бързо мобилизира няколко стотин бойци. През август 1998 г. Аркан изпратил писмо до Бил Клинтън, в което поддържа борбата с тероризма след покушенията срещу американските посолства в Кения и Танзания. В следващата година той се изказал за подписването на плана на Рамбуйе за Косово и остро критикувал външната политика на Милошевич, особено желанието му да се обвърже с Русия, Беларус и Китай, вместо със Запада. Аркан предлагал и услугите си на Мило Джуканович. Според първата версия, Аркан е убит от режима, защото в Хага е можел да свидетелства срещу Милошевич, а на Милошевич не му е нужен човек с толкова въоръжени приятели…Желко Ражнятович винаги е твърдял, че никога не се е срещал с Милошевич, но журналистката Добрила Гаич в една своя книга твърди, че контактите се извършвали чрез посредник…


Втората версия – причината за убийството е големият му бизнес; между двете версии по същество няма разлика, тъй като възниква въпросът, дали сръбският режим контролира престъпния свят или престъпният свят контролира сръбския режим.По същото време един познавач на белградския престъпен свят задава ироничния въпрос: „Не мислите ли, че всичко това ще наследи Цеца?” За пръв път Аркан е обвинен открито в престъпления от бившия шеф на американската дипломация Лоурънс Игълбъргър през 1992 г. на международна конференция за Югославия в Женева. Опирайки се на информация на специална комисия от ООН, Игълбъргър посочил седем души, сред които последен в списъка бил Аркан, като „лидер на военизираната групировка „тигри”, която по най-жестокия начин прочистила Зворник, Братунац, Сребреница и Гробница и участвала в масови убийства в Брчко… Оттогава американците постоянно упреквали Милошевич за Аркан. Първи е Ричард Холбрук, който през 1995 г., позовавайки се на съобщения от ЦРУ, разказал на Милошевич за връзката на „тигрите” с югославската армия. Милошевич му казал, че информацията му е грешна. Джеймс Пардю му показал документ, който Милошевич въобще не погледнал и американецът го ставил на бюрото му.


През 1997 г. в Белград М. Олбрайт поискала от Милошевич да издаде вуковарската тройка – Шливанчанин, Мркшич и Радич, а той й казал, че те трябва да бъдат съдени в Сърбия, Олбрайт му казала за Аркан, като един от обвиняемите от Хагския трибунал, който според нея извършил много злодейства…


Аркан и Цеца Величкович са една от най-блестящите двойки в Сърбия, след Слободан и Мира Милошевич. Сватбата им се определя от таблоидите като сватба на десетилетието, която напомня пищните монархически сватби. Тиражите на СМИ скачат многократно. Белградският вестник „Дуга” посочва, че връзката между Желко и Цеца е повече от митична и нейните корени се намират в Косово.Белградският вестник „Глас явности” твърди, че в последното предаване „Максовизия”, в което три дни преди убийството участвало семейство Ражнятович, била предсказана смъртта на Аркан. Водещият Милован Минимак прочел две съобщения от зрители, които получил на пейджъра си. Първото било адресирано до Цеца: „Цеца, ти много приличаш на Гоца Божиновска…” (Става дума за попевица, чийто мъж Зоран Сиян, един от кралете на белградския престъпен свят, бил убит един месец и половина по-рано); второто съобщение било адресирано до Аркан: „Аркан, облечи си жилетка, студено е…”


Издателство „Распер“


 


Тъжната новина съобщи неговото семейство

Суперзвездата Чък Норис почина, това съобщи изданието TMZ, базирайки се на публикация на семейството на актьора в официалната му страница в Instagram. Актьорът беше на 86-годишна възраст.


В публикацията пише: "С натежали сърца нашето семейство споделя внезапната кончина на нашия любим Чък Норис вчера сутринта. Въпреки че бихме искали да запазим обстоятелствата в тайна, моля, знайте, че той беше заобиколен от семейството си и беше в мир".


"За света той беше майстор на бойните изкуства, актьор и символ на сила. За нас той беше всеотдаен съпруг, любящ баща и дядо, невероятен брат и сърцето на нашето семейство. Той живя живота си с вяра, цел и непоколебима отдаденост на хората, които обичаше. Чрез работата, дисциплината и добротата си той вдъхнови милиони хора по света и остави траен отпечатък върху толкова много животи", пише още в публикацията.


"Въпреки че сърцата ни са разбити, ние сме дълбоко благодарни за живота, който живя, за незабравимите моменти, които имахме щастието да споделим с него. Любовта и подкрепата, които получи от фенове по целия свят, означаваха толкова много за него и нашето семейство е истински благодарно. За него вие не бяхте просто фенове, вие бяхте негови приятели", споделя още семейството на звездата.


Близките благодарят за подкрепата, която са получили, след новината, че Норис е бил хоспитализиран и молят за уединение.


"Благодарим ви, че го обичахте заедно с нас", завършва публикацията.


По-рано беше съобщено, че Чък Норис е бил хоспитализиран след спешен медицински инцидент в Хавай. Наскоро той отбеляза своя 86-рожден ден, като сподели видео, в което тренира бокс със свой инструктор.


Кой е "тексаският рейнджър" Чък Норис


Карлос Рей „Чък“ Норис е от поколението актьори, които въплъщават типичния филмов екшън герой.


Норис е роден в Райън, Оклахома, син на Уилма и Рей Норис. Баща му е бил механик, автобусен шофьор и шофьор на камион.  Дядото по бащина линия (емигрант) и бабата по майчина линия са от ирландско потекло. А бабата по бащина линия и дядото по майчина са индианци (чероки).


Норис е кръстен на Карлос Бери – пасторът на баща му. Има двама по-малки братя – Вийланд и Аарон. Когато Норис е на 16 години, родителите му се развеждат. Той се мести в Преъри Вилидж, Канзас, а после в Торънс, Калифорния с майка си и братята си. Норис описва детството си като мрачно. Не е бил атлетичен, а стеснителен и посредствен. Другите деца му се подигравали заради неговия смесен произход, а той си мечтаел да набие мъчителите си.


Норис споменава в автобиографията си, че баща му имал сериозен проблем с алкохола и все е отсъствал, докато е растял. Признава, че е обичал баща си, но не го харесвал. Въпреки всичко казва, че му е било мъчно за него.


По-късно, през 1958 година, влиза във военновъздушните сили на САЩ, като въздушен патрул и е бил изпратен в базата Осан, Южна Корея. Там получава прякора си Чък и започва тренировките си по Танг Су До (Tang Soo Do). В този спорт той получава черен колан. След което създава бойния стил Чунк Кук До (Chun Kuk Do). Накрая създава образователната асоциация United Fighting Arts Federation (Федерация на бойните изкуства) и KickStart (известна преди като „Kick Drugs Out of America“ – Да изритаме наркотиците от Америка) – програма в началните и средни училища, насочена да даде на децата в риск основа в живота чрез бойните изкуства.


Норис е освободен от военна служба през 1962 година. Работи за корпорацията Нортроп (Northrop Corporation) и отваря верига от училища за карате, в които ходи и Чад Маккуин, синът на Стийв Маккуин.


Чък Норис е бил победен в първите си два турнира. Към 1967 година вече се е усъвършенствал достатъчно, за да отбележи победи. В началото на 1968 година Норис претърпява десетата си и най-тежка загуба в кариерата си. На 24 ноември 1968 година печели титлата в Професионалния карате шампионат за средна категория, която успява да задържи шест поредни години. През 1969 година печели тройната карате корона за най-много победи през годината и Боец на годината от списание „Черен пояс“.


Също през 1969 година прави своя дебют във филма на Дийн Мартин „Разрушителният екипаж" (The Wrecking Crew) - 1969 година.


През 1970 година по-малкият му брат Вийланд е убит във Виетнам. Норис по-късно посвещава филма „Изчезнал по време на акция“ в памет на брат си. По време на демонстрация на бойни изкуства в Лонг Бийч, Калифорния, Норис среща бъдещия известен актьор с бойни изкуства Брус Лий. През 1972 година той участва във филмът „Пътят на дракона“ (озаглавен „Завръщането на дракона“ в САЩ), който се определя като началото на изгряването му като звезда. В Азия Норис все още е известен основно с тази си роля. През 1974 година Мак Куийн го подкрепя да започне актьорски уроци в MGM. Чък Норис се оттегля с карате рекорд 183-10-2.


Първата „звездна“ роля на Норис е през 1977 година, в „Брейкър! Брейкър!“ и последвалите филми „Октагон“ (1980), „Око за око“ (1981), и „Самотният Вълк Маккуейд“, които доказват неговия потенциал за генериране на приходи.


През 1984 година участва в „Изчезнал по време на акция“ – първият от серия филми за спасяване на пленник по време на войната във Виетнам. Обратно на слуховете, Норис публично заявява че никога не му е било предлагано да играе като част от учителите от Кобра Кай Доджо във филма „Карате Кид“.


През следващите четири години Норис става най-ярките екшънзвезди с участия в осем филма, включително „Код на мълчанието“, „Делта Форс“ и „Файъруокър“.  Много от споменатите филми са продуцирани от брат му Аарон, както и няколко от епизодите на "Уокър, тексаският рейнджър". През 1986 година се включва в продуцирането на анимационния филм на Руби Спиърс – „Карате командоси“.


Норис се жени за Даян Холичек през 1958 година През 1963 година се ражда тяхното първо дете – момче на име Майк. Той има и извънбрачна дъщеря Дина, родена през 1964г. Има и втори син - Ерик, роден от брака му с Даян през 1965 година. След 30 години брак Норис и Холечек се развеждат – през 1988 година.


През ноември 1998 година се жени за бившия модел Джена О'Кели - 23 години по-млада от него. О'Кели има две деца от предишен брак. Ражда близнаци през 2001 година - син Дакота Алан Норис и дъщеря Данилий Кели Норис.


На 22 септември 2004 година Норис споделя в телевизионно шоу, че дъщеря му Дина е резултат от извънбрачна връзка. Не я е виждал, докато тя става на 26 години, въпреки че тя научава че Норис ѝ е баща, когато е на 16 години.


Чък Норис е християнин и е автор на няколко книги на тази тема. Също така е участвал в няколко реклами за подкрепа на изучаването и проповядването на Библията в обществените училища, в допълнение към усилията за борбата за намаляването на употребата на наркотици. Норис работи и в борда на директорите на NCBCPS – организация, подкрепяща и популяризираща използването на Библията в обществените училища.

Източник:nova.bg



В продължение на 64 години изследователите се опитват да разгадаят мистерията на смъртта на туристическата група на Игор Дятлов.


Издигат се най-различни версии за случилото се: някои говорят за експерименти на военните, други приписват трагедията на отмъщението на местните духове. Племенницата на участника в лагера обаче е сигурна, че знае истинската причина за смъртта на момчетата.


Марина Казанцева е само на девет години, когато чичо ѝ Николай Тибо-Бриньол отива на фаталния поход с Игор Дятлов. Тя обаче си спомня как следователят разпитва майка ѝ за трагедията. Марина си спомня също, че представителят на правоохранителните органи така и не дал на семейството фотоапарата на загиналия.


"Тя искаше да си го вземе обратно, но той каза: "Не мога да ви го дам, защото е заразен с радиация. Не можете да го използвате."


След като каза това, той го скри обратно в сейфа. "Мисля, че имаше снимки на някои хора, които властите искаха да скрият от любопитни очи", сподели Казанцева в студиото на предаването "За истински" по Първи канал.


Жената смята, че изложените снимки са внимателно подбрани, а някои от тях умишлено са покрити с черни петна. "Мисля, че тук е снимана група хора, но в процеса на обработка кадърът е умишлено развален, за да се скрият лицата", казва племенницата на Тибо-Бриньол.


Според Казанцева туристите са загинали насилствено: "Мисля, че туристите са били убити и лавината няма нищо общо с това. Защото в палатката е имало пръчка. Ако имаше лавина или сноуборд, тя също щеше да бъде обезпокоена.


Изследователят Валентин Дегтярев също подкрепя версията на жената. Той показа на експертите снимки, на които според него са изобразени възможните убийци.


"Предполагам, че това е един от тези, които са следвали групата на Дятлов. Мъжът е там, зад дърветата. А тук мъжът крие нож в ръкава си", каза Валентин, посочвайки архивните кадри.


Изследователят смята, че учениците може да са били избити от избягали затворници: "Там е имало незаконен добив на злато, защото всички лагери в Колима, които са били част от системата ГУЛАГ, са се занимавали с това."


Наталия Варсегова, специален кореспондент на "Комсомолская правда", обаче припомня друга версия. Журналистката открила в Министерството на отбраната някои документи, които сочат участието на военните.


"Оказва се, че подполковник Михаил Фьодорович Шестопалов е отговарял за претърсването. У мен възникна един голям въпрос, защо подполковник? Един старши лейтенант беше достатъчен.


Една от мисиите му е свързана с явлението огнени кълба от 31 март.


Един от сапьорите изпраща радиограма: "Видяхме нещо подобно на огнено кълбо, моля, разберете какво е". Съдържанието на мисиите на подполковника е засекретено", казва Наталия.



Преди 102 години, на 21 януари 1924 г., умира Владимир Ленин – основател и първи лидер на съветската държава. Серия от инсулти в последните му години променя Илич до неузнаваемост и се превръща в убедителна причина за неговите съперници да отстранят болшевишкия лидер от всички дела.


Неговият край е описан подробно в книгата на Лев Данилкин „Ленин“, пише lenta.ru.

 

След инсулта на 10 март 1923 г. болестта на Ленин приема ужасна, сърцераздирателна форма. Този път огледалото на целия му живот се пропуква. Озовавайки се в мрак, уплашен, оглушен, ослепен и объркан, той изпитвал толкова силни мъки, че се опитвал да започне протокола за „евтаназия“, който се обсъжда от 22 декември (в случай че парализата се разпростре върху говора, да се получи калиев цианид „като мярка за човечност и в подражание на Лафарг“, дъщерята и зетят на Маркс, които се самоубиват, вместо да живеят като старци).

 

Поне до юли 1923 г. той не можел да бъде оставен сам нито за минута, без медицинска сестра: психиката и двигателните му умения били нестабилни.



Той не можел да спи и страдал от тежки мигрени. Безсънието можело да продължи няколко дни и било особено изтощително. Той изпитвал нервна възбуда, гняв и често било невъзможно да контролира емоциите си. Понякога не можел да сдържи сълзите си на публични места. Имал моменти, в които трескаво жестикулира, крещи, пее и вие, за ужас на близките си, които никога не били виждали нещо подобно. В тези моменти той изглеждал луд, обладан от демони, слабоумен, психично болен, идиот.

 


Сънувал кошмари и халюцинирал. Доста често губел съзнание за 15-20 секунди. Понякога тези припадъци били съпроводени с болезнени конвулсии.



Слухът и зрението му били нарушени. Той имал говорни нарушения. „Той не можеше“, пише един лекар, „да изрази най-простите, най-примитивните мисли, отнасящи се до най-належащите физиологични нужди. Не можеше да говори, но можеше да разбира всичко. Това е ужасно. Лицето му беше изписано със страдание и някакъв срам, но очите му блестяха от радост и благодарност за всяка мисъл, разбрана без думи“. Почти през цялото време той запазваше способността да използва поне няколко думи, „речеви остатъци“, особено „почти за“ и „какво-какво“. Понякога той мърморел и мрънкал, напомняйки Шарик на Булгаков в гранично животинско-човешко състояние. Тези, които се опитвали да осмислят брътвежите му, чуват нещо като: „Помощ-дявол-йод-помогна-ако-този-йод-аля-води-гутен-морген“.

 

Някои части на тялото – особено крайниците му, изтръпвали и спирали да се огъват. Цялата дясна страна на тялото спорадично изтръпвала. Това можело да се случи както в покой, така и по време на ходене. След това той падал на земята, удряйки се болезнено, и лежал безпомощен известно време, освен ако наблизо нямало човек, който да го повдигне. Лявата страна била по-надеждна.

 


Понякога напълно губел апетит, понякога страдал от гадене, киселини, стомашен дискомфорт и повръщаше. Понякога ядял много, а сутрин пиеше кафе.



Често се „преструвал“, че е погълнат от нещо, например гледане на филм, но в действителност се отдръпвал в себе си и започвал да плаче.

 


Още през 1922 г., в лоши дни, тенът му се променял драстично – лекарите понякога го наричали „жълтеникав“, понякога просто „лош“. Това обезобразяване било също толкова видимо доказателство за страдание, колкото и разширяването на зениците му.

 


Той доброволно се подлагал на всички форми на нехимично лечение: масаж, общи и локални бани, и приемал лекарства с очевидна неохота.

 


Още през 1922 г., след първия си инсулт, редовно му давали хапчета за сън, бром за намаляване на нервната възбуда, аналгетици, арсен и хинин. Непрекъснато се опитвали да го успокоят и в идеалния случай да го приспят. Сутрин бил по-спокоен. Надежда Крупская казвала, че в тези моменти „Володя се радва да ме види, хваща ме за ръка и понякога си говорим безмълвно за различни неща, които така или иначе нямат имена“.


Той се дразнел и обиждал, когато чувствал, че го възприемат като слабоумен – разубеждавали го да ходи в Москва, защото пътищата уж били кални. Оставяли вече нарязани гъби край пътеката, по която го водели на разходки, знаейки, че той обича да ги намира.

 


Понякога прогонвал хората около него – лекари, съпругата му и сестра му. Надежда Крупская „беше отчаяна от това“. В последните си месеци Владимир Иличи изобщо отказвал да допуска лекари близо до себе си, като ясно давал да се разбере, че никой на света не може да излекува разбития му мозък. Очевидно е имал нужда от уединение, от система от паравани: по този начин е можел да скрие агнозията си, която е смятал за своя „деформация“, своята грозота, своята патология, своята чудовищност.

 


Ленин не умирал наведнъж, а на цикли. През юли в продължение на месец страдал от непоносима болка, халюцинации и безсъние, а след това отново последвал „добър“ период от края на юли 1923 г. и до самия край.


Последните месеци на Ленин не са само неговата болест, но и историята на борбата му срещу нея. Той правел отчаяни опити да събере себе си, разбитата си личност, от развалините, за да се възползва от онези моменти, когато мозъкът му възвръща силата си и е способен да командва тялото си. Той се борел и ту вярвал, ту не вярвал в собствените си сили.



Само най-преданите почитатели биха успели да разпознаят любимия актьор на неговите младежки снимки. С годините той се е променил толкова много, че днес изглежда почти неузнаваем: по-зрял, по-уверен и със същия онзи характерен „стоманен“ поглед, който зрителите веднага забелязват. Днес мнозина го определят като истински мачо на телевизионния екран – заради силното му присъствие, мъжествената визия и уникалното му чувство за хумор.


Разпознахте ли любимия актьор на старите му снимки? Ако не сте сигурни, ще разкрием името му по-долу.


Някога млад и дръзък, а днес – уверен, харизматичен и обичан от милиони: така изглежда пътят на Дмитрий Нагиев, който се превърна в една от най-популярните фигури в телевизията и киното.


Историята му е пример за дълъг и упорит път към успеха – от студент в театрален институт с жив поглед и младежки ентусиазъм до един от най-разпознаваемите актьори в страната.


С времето външният му вид се променя значително. Момчешката му визия постепенно отстъпва място на по-сериозно излъчване, а увереният поглед и силното присъствие пред камерата се превръщат в негова запазена марка. Още от първите секунди на екрана той успява да привлече вниманието на публиката.


Днес Дмитрий Нагиев често е наричан символ на телевизионната харизма – благодарение на мощната си енергия, брутната външност и неподражаемото чувство за хумор. Той печели симпатиите на зрителите с участията си в популярни проекти като „Физрук“, „Кухня“, „Гласът“ и много други, където всеки негов образ се превръща в запомняща се история.


Интересното е, че само най-верните му фенове могат да го разпознаят на снимките от младежките му години. От онова време сякаш е останала само сянката на онова енергично момче и онази особена харизма, която той е успял да запази през годините.


На старите снимки той изглежда съвсем различно – слаб, с по-дълга коса и лека, игрива усмивка. Днес е по-сдържан, по-силен като присъствие и много по-зрял.



Всяка негова поява на екрана напомня среща със стар приятел – човек, който винаги успява да изненада публиката. И може би точно в това се крие магията на Нагиев: въпреки че времето променя външността му, той остава същият – искрен, талантлив и напълно неподражаем.

*Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.



Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. е събитие в историята на Иран, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран. 


Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации и студенти по ислямско богословие, установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али“. Религията става основа на целия политически и икономически живот. Революцията е подкрепена и извършена и с пряката помощ на СССР, който започва да играе роля на главен партньор на Иран в следващите години, като по този начин Съветската държава си връща загубените позиции в Иран, които губи, след като през 50-те години ЦРУ извършва преврат в Техеран, поставяйки на власт шах Реза Пахлави и отстранявайки просъветски настроения ирански политик д-р Мохамед Мосадък.


Изтъкнатите причини за избухването на революцията и нейният популистки, националистически и по-късно шиитско-ислямски характер, включват консервативната реакция срещу западните влияния, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 г. и прекалено амбициозната икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977 – 78 г. и други недостатъци на стария режим.


В международно отношение основна роля за извършването ѝ играе СССР, който отдавна иска да включи Иран в своята сфера на влияние в Азия и Близкия изток, но сега му се отдава удобен момент, тъй като религиозните водачи на революцията демонстрират лоялност при съветската подкрепа за революцията. Причината Съветското ръководство – Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, Политбюро на ЦК на КПСС, Секретариатът на ЦК на КПСС, Президиумът на Върховния съвет на СССР и Министерски съвет на СССР – да вземат такова решение да подкрепят религиозно-политическа, а не социалистическа революция, се дължи на факта, че в Иран религиозните водачи имат огромно влияние върху масите докато светските идеологии не са толкова популярни, а за СССР е особено важно да включи Иран в списъка на своите съюзници в Близкия изток не само исторически (Царска Русия векове наред осъществява политика на икономическо присъствие и протекции над Персия), но и поради основния факт, че това е една от най-богатите страни на петрол, граничеща със Съветската държава, която вече има за съюзници повечето от останалите ислямски държави в региона, главно арабски – Ирак, Сирия, Египет, Палестина, Йеменска народна република, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В Москва е съставен план, с който трябва да се подпомогнат революционните сили в страната, защото е ясно, че по друг начин може да претърпят провал. Съветското ръководство, чрез своите въоръжени сили, осъществява доставка на оръжие на революцията, която в крайна сметка успява.


Шахският режим става все по-потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. Страда също и от основни функционални повреди, които донасят икономически затруднения, недостиг и инфлация. Когато американският президент Джими Картър приема политиката на човешките права, която гласи, че страни, които нарушават правата на човека, ще бъдат лишени от американски оръжия и помощ, това помага на някои иранци да съберат смелостта да публикуват отворени писма и петиции с надеждата, че репресиите на правителството могат да бъдат разсеяни. 



Веднага след победата на ислямската революция в Техеран, новата власт променя съюзниците си и от американски става съветски съюзник и приятел, което влошава отношенията на Иран със САЩ в следващите години. Иранците дори организират взимане на заложници в американското посолство в Техеран, като знак на скъсване на отношенията си с американците. Президентът на САЩ Картър контраатакува с дипломатическа и военна офанзива, в Израел е подписан Договорът от Кемп Дейвид, с който Президентът на Египет Ануар Садат и Израел прекратяват конфликтите си и започват топли отношения, а в следващите години Израел атакува Ливан и Сирия, стигайки до Голанските възвишения, а като отговор на 22 декември 1979 г. СССР взима решение и в следващите месеци на 1980 г. нахлува в Афганистан и поставя просъветски настроения Мохамад Наджибула за Президент на Афганистан, с цел заздравяване на позициите си в средноазиатския регион, след успеха на революцията в Иран. 

Иран в снимки преди ислямската революция.Добър пример за това какво може да направи едно средновековно правителство на една държава само за няколко десетилетия.











За да предотврати възможен контрапреврат в Иран от ЦРУ, СССР подкрепя и едната, и другата страна в избухналата война между Иран и водения от Саддам Хюсеин Ирак, от 1980 г. до края на войната през август 1988 г.



Иранското правителство обяви 40 дни обществен траур след убийството на върховния лидер.Иранската агенция ИРНА и държавната телевизия потвърдиха смъртта на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей.


Телевизионен водещ обяви,кончината на Хаменей, управлявал Иран от 36 години, отбелязва Франс прес. 



Агенция ИРНА съобщава, че Хаменей е загинал при нападението вчера сутринта, извършено от САЩ и Израел. Уточнява се, че Хаменей е бил убит в офиса си, докато „изпълнявал възложените му задължения“.


Информационната агенция ФАРС съобщава, че иранското правителство е обявило 40 дни обществен траур след смъртта на Хаменей.


Тя също така обяви седем дни официални празници.

Свързаната с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) информационна агенция Tasnim заяви, че смъртта на Хаменей в офиса му е доказателство, че съобщенията, че се е укривал, са били „психологическа война на врага“.


По-рано агенция ФАРС съобщи, че дъщерята, зетят и внучката на Хаменей също са загинали. 


Припомняме, че американският президент Доналд Тръмп обяви още преди часове, че Хаменей е починал.  „Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, написа Тръмп в публикация в социалната си платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), като добави, че това е „най-добрата възможност за иранския народ да си върне страната“.


Според конституцията, наследникът на Хаменей трябва да бъде избран от същия орган, който го е избрал: Асамблеята на експертите по лидерство, информира BBC.


Това е орган от 88 духовници, които - на хартия - се гласуват от народа веднъж на всеки осем години, но в действителност само духовниците, най-лоялни към Ислямската република, имат право да се кандидатират за нея. Ето защо мнозинството от настоящите членове на Асамблеята са духовници, толкова твърдолинейни, колкото аятолах Хаменей.


Конституцията гласи, че тези духовници трябва да изберат новия върховен лидер възможно най-скоро, но бързото събиране на всички, докато Иран е под атака от Съединените щати и Израел, може да се окаже трудно от съображения за безопасност.


Междувременно президентът, ръководителят на съдебната система и духовник, член на влиятелния Съвет на пазителите, обикновено поемат отговорностите на лидера.


Роден в североизточния град Машхад през 1939 г., син на религиозен учен, Али Хаменей се присъединява към религиозното опозиционно движение на аятолах Хомейни през 1962 г.

След Ислямската революция през 1979 г. Али Хаменей става заместник-министър на отбраната и помага за организирането на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).


Когато Хомейни умира през юни 1989 г., Асамблеята на експертите - съвет от духовници - избира Али Хаменей за нов върховен лидер, променяйки конституцията, за да му позволи да поеме управлението, въпреки че не е постигнал необходимия ранг сред шиитските духовници.Аятолах Хаменей оттогава поддържа твърд контрол върху политиката на Иран и неговите въоръжени сили, потискайки предизвикателствата към управляващата система, понякога насилствено.


Той също така последователно заема твърда линия по външни въпроси, включително продължаващата конфронтация със Съединените щати. Той също така многократно е призовавал за премахването на държавата Израел, публично поставяйки под въпрос дали е имало Холокост.


По време на управлението на Хаменей, който има шест деца,в Иран са се сменили седем президенти.

Източник:БЛИЦ


 


"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата".


Безспорно това е един от най-красивите и романтични цитати от книга... „Птиците умират сами“ разказва вълнуващата и незабравимата история на една невъзможна любов – тази между красавицата Меган и свещеника Ралф де Брикасар.


През 1983 г. по книгата бе създаден сериал, който докосва зрителите и днес. Това е една от най-успешните продукции на Австралия и до наши дни. Над 40 години след създаването му, той продължава да предизвиква емоции във феновете си.


Времето е оставило своя отпечатък върху актьорите, изпълнили главните роли, но те са съхранили невероятното си излъчване и продължават да се радват на обичта на почитателите си.


Актьорът Ричард Чембърлейн, който почина след усложнения от инсулт, сам избира Рейчъл за ролята на Меги. Сред претендентките е била и Джейн Сиймур, но Ричард смята, че за невинната Меги по-подходяща е Рейчъл. И с това променя целия ѝ живот - Рейчъл се влюбва в Брайън Браун по време на снимките. "Тя изглеждаше много влюбена на снимачната площадка и аз се ласкаех, като си мислех, че обича мен. А всъщност, противоположно на героинята си Меги, се оказа, че Рейчъл обича Брайън", споделя в свое интервю преди години Ричард.


След смъртта на Чембърлейн, Рейчъл използва социалните си мрежи, за да се сбогува с актьора, дал шанс на кариерата ѝ. "Сбогом, отче Ралф. Благодаря ти, че ме избра за ролята на Меги. През живота си срещаме малцина, които променят посоката на живота ни. За мен ти беше един от тези хора. И прекрасен човек", написа Рейчъл под снимка от "Птиците умират сами".




Катрин О’Хара, известна с работата си в „Шитс Крийк“ („Schitt’s Creek“), „Сам вкъщи“ („Home Alone“) и „Шампионите на изложбата“ („Best in Show“), е починала, научи TMZ.


Легендарната холивудска актриса е починала в днес, 30 януари, на 71-годишна възраст, казват пред медията два източника, разполагащи с директна информация. Причината за смъртта засега не е ясна.


Катрин О’Хара изигра майката на Маколи Кълкин в първите два филма „Сам вкъщи“, а в „Шитс Крийк“ се превъплъти в Мойра Роуз в 80 епизода.


Сред други нейни запомнящи се роли са участията й в псевдодокументалните комедии „Шампионите на изложбата“ (2000 г.) и „Могъщ вятър“ с“A Mighty Wind“, 2003 г.), както и в „Бийтълджус Бийтълджус“ („Beetlejuice Beetlejuice“) и оригиналния „Бийтълджус“ („Beetlejuice“).


Най-скорошната и работа е в сериала на Apple TV+ „Студиото“ („The Studio“), където си партнира със Сет Роугън. За ролята си тя получи номинация за „Еми“.


Катрин е родена и израснала в Торонто като шестото от седем деца.


Запознава се със съпруга си, продукционния дизайнер Бо Уелч, на снимачната площадка на „Бийтълджус“ през 1988 година. Двамата се женят през 1992 г. и имат двама сина – Матю и Люк.


Филмът сам в къщи:


Премиерата на „Сам вкъщи“ е на 10 ноември 1990 г. в Чикаго. По кината в Съединените щати излиза на 16 ноември. Получава положителни рецензии от критиката, която хвали актьорския състав, хумора и музиката. „Сам вкъщи“ печели 476,7 млн. долара в световен мащаб, като се превръща в най-успешната касова комедия до излизането на „Ергенският запой: 


Част II“ и прави Кълкин звезда. Номиниран е за „Златен глобус“ в категорията най-добър филм – мюзикъл или комедия и най-добър актьор в мюзикъл или комедия, както и за „Оскар“ в категорията „Най-добра музика“ за Джон Уилямс, и „Най-добра песен“ за „Somewhere In My Memory“. „Сам вкъщи“ се смята за емблематичен коледен филм. Продължението „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк“ излиза през 1992 г.



Основателят на корсиканското националистическо „Движение за самоопределение“, бивш политик и президент на футболния клуб „Аячо“ Ален Орсони беше убит в Корсика по време на погребението на майка си, предаде Фокус.


Убийството на Орсони бе потвърдено от местната полиция и прокурора на град Аячо Никола Септ.


Орсони е бил застрелян с дългоцевно оръжие от голямо разстояние в община Веро около 16:30 местно време на 12 януари. Убийството е станало в присъствието на около 50 свидетели. Смъртта на 71-годишния Орсони е констатирана около 17:00 часа. При огледа са открити три следи от куршуми, разследването се води от полицията и жандармерията.


В младостта си „Корсиканския кръстник“, както е известен още Орсони, е бил член на крайнодесни и националистически движения. През 1980 г. е арестуван за въоръжено нападение над иранското посолство в Париж, след което прекарва две години в затвора. По-късно става един от лидерите на Фронта за национално освобождение на Корсика и основава „Движение за самоопределение“.



През 1996 г. Орсони напуска Корсика в разгара на вътрешен конфликт в националистическото движение и живее 13 години във Флорида, а след това в Никарагуа, където се занимава с хазартен бизнес. През 2000 г. е експулсиран и се премества в Барселона, като се завръща в Корсика през 2008 г.


Орсони е бил президент на френския футболен клуб „Аячо“ в периода 2008-2015 и 2022-2023 г., член на съвета на Професионалната футболна лига (LFP). През юли 2008 г. той преживява първия си опит за покушение. Брат му Ги Орсони е отвлечен през 1983 г., а тялото му така и не е намерено.

Източник: Петел



Още един българин е загинал на фронта в Украйна. Името му е Тодор Николаев Кузмов.


Смъртта му не е потвърдена официално от украинска страна, но съобщението беше публикувано във фейсбук-страницата Мемориал – международни доброволци за Украйна, която досега не е публикувала грешна информация.


Нашият обичан български брат Тодор Николаев Кузмов, който служеше в Украйна като доброволец, загина на бойното поле. Чест, слава и благодарност за нашия брат, пише в съобщението, придружено с негова снимкаДосега не беше публично известно, че Тодор Кузмов воюва в Украйна.


Според нашия кореспондент в Украйна Горица Радева най-вероятно Кузмов не е загинал в последните няколко дни, защото наскоро са я питали дали го познава и дали има връзка с него. Може би още тогава е имало съмнения, че е загинал, но са потвърдени едва вчера, предполага Горица Радева.


Досега само за двама български граждани е официално потвърдено, че са загинали в Украйна. Единият е Светослав Славков, който падна в бой с руските нашественици край Купянск в последните дни на 2023 г.

Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.


Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.


Източник: Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.


Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.

Източник:



 Веднага след инцидента те прави уличаващо я изявление

През март 1981 г. Мариане Бахмайер открива огън в претъпкана съдебна зала и постига целта си – заличава Клаус Грабовски от лицето на земята. Той е убиецът на 7-годишната й дъщеря. 


Повече от 40 години този случай се помни и обсъжда: 


Оправдано ли е отмъщението на почернената майка? Германската информационна агенция NDR го определя като „най-фрапантният случай на линч в следвоенна Германия“.


Преди да се стигне до трагичния завършек, Мариане Бахмайер е самотна майка и успешен предприемач. Собственик е на кръчма в Любек (град в тогавашна Западна Германия). Тя живее с третото си дете Анна. Двете й по-големи са били дадени за осиновяване. Анна е описвана като щастливо дете, но на 5 май 1980 г. се случва трагедия: тя е намерена мъртва.


Както се оказва по-късно, в онзи съдбоносен ден седемгодишното момиче пропуска училище след спор с майка си и по неведоми пътища се озовава в ръцете на 35-годишен съсед, местен месар на име Клаус Грабовски, който вече има криминално досие за блудство с дете. По-късно той скрива тялото й в кашон и я захвърля в близкия канал.


Грабовски е арестуван същата вечер, по сигнал на годеницата му. Мъжът признава за престъплението, но отрича да е малтретирал детето. Той убеждавал следователите, че се е отървал от Анна, след като тя се е опитала да го изнудва. Според него Анна се опитала да го съблазни и заплашила, че ще каже на майка си, че той я тормози, ако не й даде пари. Той повтаря своята версия и в съдебната зала.


„Майката на отмъщението“


Адвокатите на Грабовски твърдят, че действията му са предизвикани от хормонален дисбаланс в резултат на хормонална терапия, на която бил подложен, след като сам се подложил на вазектомия. По това време в Германия престъпници, извършвали блудства с деца, често са били подлагани на тази процедура, за да се предотврати рецидив на зверствата им. В този случай обаче стерилизацията не помогнала.


На третия ден от процеса в Окръжния съд в Любек Мариан вади от чантата си пистолет Beretta калибър 22 и натиска спусъка осем пъти. Шест изстрела уцелват Грабовски. Той умира още в съдебната зала.


Свидетели твърдят, че веднага след инцидента Бахмайер прави уличаващо я изявление, че е искала да убие подсъдимия и го нарекла свиня. Скоро съсипаната майка се озовава на съд за отмъщението си...


Възмездие за престъпление

Немското седмично списание Stern публикува поредица от статии за живота на Бахмайер. Тя е била самотна майка с тежък живот. Жената продава биографията си за приблизително 160 000 долара, за да покрие съдебните разходи по време на процеса. Публикациите за Мариане получават огромен отзвук от читателите. Дали тя е обезумяла майка, която просто е искала да отмъсти за детето си, или простъпката й е престъпление, което не бива да бъде оправдано? Мнозина едновременно й съчувстват и осъждат действията й.


В крайна сметка съдът признава Бахмайер за виновна в предумишлено убийство и я осъжда на шест години затвор.


През юни 1985 г. Мариане Бахмайер е освободена, след като е излежала само половината от присъдата си. Тя се мести в Нигерия, където се омъжва и остава там до 90-те години. След известно време се развежда със съпруга си и се преселва в Сицилия. После е диагностицирана с рак и се връща във вече обединена Германия. Умира на 17 септември 1996 г. на 46 години. Тя е погребана до дъщеря си Анна.



Повече от три десетилетия след обсадата на Сараево италиански прокурори започнаха разследване, което може да хвърли светлина върху един от най-мрачните и неизследвани аспекти на войната в Босна , продължила от 1992 до 1995 година – така наречените „хоби снайперисти“. Това са чужденци, които явно са плащали, за да се забавляват, стреляйки със снайпери по цивилни хора в града, обсаден от сили на босненските сърби 


„Туристи снайперисти“

Разследването срещу предполагаемите снайперисти е започнато след сигнал от италианския журналист и писател Ецио Гавацени, който е предоставил на прокуратурата в Милано документи и свидетелски показания от дългогодишни проучвания. В интервю за изданието N1 Гавацени обяснява, че изходна точка за работата му е бил документалният филм „Сараево Сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич , излязъл през 2022 година.


Засега разследването е срещу неизвестни лица, но прокуратура в Италия може скоро да установи конкретни имена. „Имах контакти с лица, сред които и член на босненските тайни служби по време на обсадата на Сараево, които разказваха за групи италиански „туристи снайперисти“, които са идвали в планините около Сараево, за да стрелят по цивилни“, казва Гавацени.


Прокуратурата в Милано е възложила разследването на ROS – специална единица на карабинерите, известна с работата си по сложни международни случаи. Италия е първата страна, която е започнала съдебно разследване срещу така наречените „хоби снайперисти“.


Свидетелствата на бивш служител на тайните служби

Един Субашич, бивш офицер от разузнавателната служба на босненската армия, разказва във филма „Сараево Сафари“ за разпита на пленен сърбин през 1993 година, който е потвърдил, че е имало чуждестранни „туристи снайперисти“: „Плененият, 20-годишен младеж от сръбския град Парачин, заяви, че е дошъл в Босна с група доброволци по покана на (ултранационалистическата, бел. ред.) Сръбска радикална партия“.


По време на нощното пътуване през контролираната от Сърбия територия сърбинът забелязал в автобуса петима чужденци, които явно имали специален статут и били особено добре оборудвани. Трима от тях били италианци, единият от Милано, а другите двама не разкрили произхода си, разказва Субашич. „Тези мъже не са били платени да се бият, а са си плащали, за да стрелят по цивилни – като на сафари, само че мишената са били хора.“


Пред босненския телевизионен канал FTV Субашич казва още, че по време на войната е събирал информация за италианци, участвали в обстрела на Сараево със снайпери. „Бяха разкрити имената на някои от извършителите, а по-нататъшни разследвания биха могли да хвърлят светлина и върху това как са били организирани пътуванията, заплащането и завръщането на тези хора“, казва Субашич. FTV твърди също така, че е съществувала „специална ценова листа“, като цената е зависела от това дали мишената е била „мъж, жена, бременна или дете“.


Споменът на оцелелите

„Уикенд четници“: така жителите на Сараево наричаха сърбите, които се присъединяваха към сръбските позиции само в съботните и неделните дни – по аналогия с името на сръбските националисти, които се сражаваха по време на войните в Югославия.


Джемил Ходжич е бил на десет години, когато през 1993 г. неговият 16-годишен брат Амел е бил покосен от снайпер. Днес Ходжич ръководи фотопроекта „Sniper Alley“ , в който разказва за живота под обсада.


„Знаем за наемници и доброволци от Русия и Гърция, както и от сръбската диаспора“, казва Ходжич в интервю за ДВ. „Германският фотожурналист Петер Кулман разказва, че е срещал сърби, които идвали от Германия за уикендите, за да бранели страната си, както твърдели самите те. Идвали в петък след работа и се връщали обратно късно в неделя, за да се явят отново на работа в понеделник, разказва Ходжич.


Не е известно дали тези хора са плащали или са били платени, но дейността им оставя кървави следи по улиците на Сараево, казва още Ходжич. По време на обсадата на Сараево загинаха над 11 000 души, сред които 1601 деца. Войната в Босна отне живота на над 100 000 души.


„Почти всички жертви са били цивилни“

Анализите за броя на цивилните жертви са показали, че снайперистите в Сараево са убили между 300 и 350 души. „Почти всички жертви са били цивилни“, казва за ДВ директорът на Центъра за изследвания и документация в Сараево Мирсад Токача.


Макар да няма точни данни за броя на „туристите снайперисти“, участието на чуждестранни наемници във въоръжените сили на босненските сърби е добре документирано. „В нашата база данни фигурират около 300 души от Гърция, Русия, Украйна и други страни, които са се сражавали в сръбската армия“, посочва Токача.


Сегашните италиански разследвания срещу „хоби снайперистите“ могат да доведат до първите съдебни процеси срещу европейски граждани, които са участвали във военни престъпления извън официалните военни йерархии, но с подкрепата или знанието на една от воюващите страни. DW


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: