Любима ктьор на мнозина но само най-верните фенове могат да го разпознаят на неговите младежки снимки

Само най-преданите почитатели биха успели да разпознаят любимия актьор на неговите младежки снимки. С годините той се е променил толкова много, че днес изглежда почти неузнаваем: по-зрял, по-уверен и със същия онзи характерен „стоманен“ поглед, който зрителите веднага забелязват. Днес мнозина го определят като истински мачо на телевизионния екран – заради силното му присъствие, мъжествената визия и уникалното му чувство за хумор.

Разпознахте ли любимия актьор на старите му снимки? Ако не сте сигурни, ще разкрием името му по-долу.

Някога млад и дръзък, а днес – уверен, харизматичен и обичан от милиони: така изглежда пътят на Дмитрий Нагиев, който се превърна в една от най-популярните фигури в телевизията и киното.

Историята му е пример за дълъг и упорит път към успеха – от студент в театрален институт с жив поглед и младежки ентусиазъм до един от най-разпознаваемите актьори в страната.

С времето външният му вид се променя значително. Момчешката му визия постепенно отстъпва място на по-сериозно излъчване, а увереният поглед и силното присъствие пред камерата се превръщат в негова запазена марка. Още от първите секунди на екрана той успява да привлече вниманието на публиката.

Днес Дмитрий Нагиев често е наричан символ на телевизионната харизма – благодарение на мощната си енергия, брутната външност и неподражаемото чувство за хумор. Той печели симпатиите на зрителите с участията си в популярни проекти като „Физрук“, „Кухня“, „Гласът“ и много други, където всеки негов образ се превръща в запомняща се история.

Интересното е, че само най-верните му фенове могат да го разпознаят на снимките от младежките му години. От онова време сякаш е останала само сянката на онова енергично момче и онази особена харизма, която той е успял да запази през годините.

На старите снимки той изглежда съвсем различно – слаб, с по-дълга коса и лека, игрива усмивка. Днес е по-сдържан, по-силен като присъствие и много по-зрял.

Всяка негова поява на екрана напомня среща със стар приятел – човек, който винаги успява да изненада публиката. И може би точно в това се крие магията на Нагиев: въпреки че времето променя външността му, той остава същият – искрен, талантлив и напълно неподражаем.

*Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как изглеждаше Иран преди Ислямската революция от 1979 година/Снимки/

Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. е събитие в историята на Иран, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран. 

Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации и студенти по ислямско богословие, установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али“. Религията става основа на целия политически и икономически живот. Революцията е подкрепена и извършена и с пряката помощ на СССР, който започва да играе роля на главен партньор на Иран в следващите години, като по този начин Съветската държава си връща загубените позиции в Иран, които губи, след като през 50-те години ЦРУ извършва преврат в Техеран, поставяйки на власт шах Реза Пахлави и отстранявайки просъветски настроения ирански политик д-р Мохамед Мосадък.

Изтъкнатите причини за избухването на революцията и нейният популистки, националистически и по-късно шиитско-ислямски характер, включват консервативната реакция срещу западните влияния, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 г. и прекалено амбициозната икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977 – 78 г. и други недостатъци на стария режим.

В международно отношение основна роля за извършването ѝ играе СССР, който отдавна иска да включи Иран в своята сфера на влияние в Азия и Близкия изток, но сега му се отдава удобен момент, тъй като религиозните водачи на революцията демонстрират лоялност при съветската подкрепа за революцията. Причината Съветското ръководство – Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, Политбюро на ЦК на КПСС, Секретариатът на ЦК на КПСС, Президиумът на Върховния съвет на СССР и Министерски съвет на СССР – да вземат такова решение да подкрепят религиозно-политическа, а не социалистическа революция, се дължи на факта, че в Иран религиозните водачи имат огромно влияние върху масите докато светските идеологии не са толкова популярни, а за СССР е особено важно да включи Иран в списъка на своите съюзници в Близкия изток не само исторически (Царска Русия векове наред осъществява политика на икономическо присъствие и протекции над Персия), но и поради основния факт, че това е една от най-богатите страни на петрол, граничеща със Съветската държава, която вече има за съюзници повечето от останалите ислямски държави в региона, главно арабски – Ирак, Сирия, Египет, Палестина, Йеменска народна република, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В Москва е съставен план, с който трябва да се подпомогнат революционните сили в страната, защото е ясно, че по друг начин може да претърпят провал. Съветското ръководство, чрез своите въоръжени сили, осъществява доставка на оръжие на революцията, която в крайна сметка успява.

Шахският режим става все по-потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. Страда също и от основни функционални повреди, които донасят икономически затруднения, недостиг и инфлация. Когато американският президент Джими Картър приема политиката на човешките права, която гласи, че страни, които нарушават правата на човека, ще бъдат лишени от американски оръжия и помощ, това помага на някои иранци да съберат смелостта да публикуват отворени писма и петиции с надеждата, че репресиите на правителството могат да бъдат разсеяни. 

Веднага след победата на ислямската революция в Техеран, новата власт променя съюзниците си и от американски става съветски съюзник и приятел, което влошава отношенията на Иран със САЩ в следващите години. Иранците дори организират взимане на заложници в американското посолство в Техеран, като знак на скъсване на отношенията си с американците. Президентът на САЩ Картър контраатакува с дипломатическа и военна офанзива, в Израел е подписан Договорът от Кемп Дейвид, с който Президентът на Египет Ануар Садат и Израел прекратяват конфликтите си и започват топли отношения, а в следващите години Израел атакува Ливан и Сирия, стигайки до Голанските възвишения, а като отговор на 22 декември 1979 г. СССР взима решение и в следващите месеци на 1980 г. нахлува в Афганистан и поставя просъветски настроения Мохамад Наджибула за Президент на Афганистан, с цел заздравяване на позициите си в средноазиатския регион, след успеха на революцията в Иран. 

Иран в снимки преди ислямската революция.Добър пример за това какво може да направи едно средновековно правителство на една държава само за няколко десетилетия.

За да предотврати възможен контрапреврат в Иран от ЦРУ, СССР подкрепя и едната, и другата страна в избухналата война между Иран и водения от Саддам Хюсеин Ирак, от 1980 г. до края на войната през август 1988 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иран потвърди официално смъртта на аятолах Али Хаменей, ето къде е убит

Иранското правителство обяви 40 дни обществен траур след убийството на върховния лидер.Иранската агенция ИРНА и държавната телевизия потвърдиха смъртта на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей.

Телевизионен водещ обяви,кончината на Хаменей, управлявал Иран от 36 години, отбелязва Франс прес. 

Агенция ИРНА съобщава, че Хаменей е загинал при нападението вчера сутринта, извършено от САЩ и Израел. Уточнява се, че Хаменей е бил убит в офиса си, докато „изпълнявал възложените му задължения“.

Информационната агенция ФАРС съобщава, че иранското правителство е обявило 40 дни обществен траур след смъртта на Хаменей.

Тя също така обяви седем дни официални празници.

Свързаната с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) информационна агенция Tasnim заяви, че смъртта на Хаменей в офиса му е доказателство, че съобщенията, че се е укривал, са били „психологическа война на врага“.

По-рано агенция ФАРС съобщи, че дъщерята, зетят и внучката на Хаменей също са загинали. 

Припомняме, че американският президент Доналд Тръмп обяви още преди часове, че Хаменей е починал.  „Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, написа Тръмп в публикация в социалната си платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), като добави, че това е „най-добрата възможност за иранския народ да си върне страната“.

Според конституцията, наследникът на Хаменей трябва да бъде избран от същия орган, който го е избрал: Асамблеята на експертите по лидерство, информира BBC.

Това е орган от 88 духовници, които - на хартия - се гласуват от народа веднъж на всеки осем години, но в действителност само духовниците, най-лоялни към Ислямската република, имат право да се кандидатират за нея. Ето защо мнозинството от настоящите членове на Асамблеята са духовници, толкова твърдолинейни, колкото аятолах Хаменей.

Конституцията гласи, че тези духовници трябва да изберат новия върховен лидер възможно най-скоро, но бързото събиране на всички, докато Иран е под атака от Съединените щати и Израел, може да се окаже трудно от съображения за безопасност.

Междувременно президентът, ръководителят на съдебната система и духовник, член на влиятелния Съвет на пазителите, обикновено поемат отговорностите на лидера.

Роден в североизточния град Машхад през 1939 г., син на религиозен учен, Али Хаменей се присъединява към религиозното опозиционно движение на аятолах Хомейни през 1962 г.

След Ислямската революция през 1979 г. Али Хаменей става заместник-министър на отбраната и помага за организирането на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).

Когато Хомейни умира през юни 1989 г., Асамблеята на експертите - съвет от духовници - избира Али Хаменей за нов върховен лидер, променяйки конституцията, за да му позволи да поеме управлението, въпреки че не е постигнал необходимия ранг сред шиитските духовници.Аятолах Хаменей оттогава поддържа твърд контрол върху политиката на Иран и неговите въоръжени сили, потискайки предизвикателствата към управляващата система, понякога насилствено.

Той също така последователно заема твърда линия по външни въпроси, включително продължаващата конфронтация със Съединените щати. Той също така многократно е призовавал за премахването на държавата Израел, публично поставяйки под въпрос дали е имало Холокост.

По време на управлението на Хаменей, който има шест деца,в Иран са се сменили седем президенти.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Познахте ли я? Преди 40 г. тя бе красавица номер едно на киното и любимка на зрителите

 

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата".

Безспорно това е един от най-красивите и романтични цитати от книга... „Птиците умират сами“ разказва вълнуващата и незабравимата история на една невъзможна любов – тази между красавицата Меган и свещеника Ралф де Брикасар.

През 1983 г. по книгата бе създаден сериал, който докосва зрителите и днес. Това е една от най-успешните продукции на Австралия и до наши дни. Над 40 години след създаването му, той продължава да предизвиква емоции във феновете си.

Времето е оставило своя отпечатък върху актьорите, изпълнили главните роли, но те са съхранили невероятното си излъчване и продължават да се радват на обичта на почитателите си.

Актьорът Ричард Чембърлейн, който почина след усложнения от инсулт, сам избира Рейчъл за ролята на Меги. Сред претендентките е била и Джейн Сиймур, но Ричард смята, че за невинната Меги по-подходяща е Рейчъл. И с това променя целия ѝ живот - Рейчъл се влюбва в Брайън Браун по време на снимките. "Тя изглеждаше много влюбена на снимачната площадка и аз се ласкаех, като си мислех, че обича мен. А всъщност, противоположно на героинята си Меги, се оказа, че Рейчъл обича Брайън", споделя в свое интервю преди години Ричард.

След смъртта на Чембърлейн, Рейчъл използва социалните си мрежи, за да се сбогува с актьора, дал шанс на кариерата ѝ. "Сбогом, отче Ралф. Благодаря ти, че ме избра за ролята на Меги. През живота си срещаме малцина, които променят посоката на живота ни. За мен ти беше един от тези хора. И прекрасен човек", написа Рейчъл под снимка от "Птиците умират сами".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си майката на Кевин от Сам вкъщи

Катрин О’Хара, известна с работата си в „Шитс Крийк“ („Schitt’s Creek“), „Сам вкъщи“ („Home Alone“) и „Шампионите на изложбата“ („Best in Show“), е починала, научи TMZ.

Легендарната холивудска актриса е починала в днес, 30 януари, на 71-годишна възраст, казват пред медията два източника, разполагащи с директна информация. Причината за смъртта засега не е ясна.

Катрин О’Хара изигра майката на Маколи Кълкин в първите два филма „Сам вкъщи“, а в „Шитс Крийк“ се превъплъти в Мойра Роуз в 80 епизода.

Сред други нейни запомнящи се роли са участията й в псевдодокументалните комедии „Шампионите на изложбата“ (2000 г.) и „Могъщ вятър“ с“A Mighty Wind“, 2003 г.), както и в „Бийтълджус Бийтълджус“ („Beetlejuice Beetlejuice“) и оригиналния „Бийтълджус“ („Beetlejuice“).

Най-скорошната и работа е в сериала на Apple TV+ „Студиото“ („The Studio“), където си партнира със Сет Роугън. За ролята си тя получи номинация за „Еми“.

Катрин е родена и израснала в Торонто като шестото от седем деца.

Запознава се със съпруга си, продукционния дизайнер Бо Уелч, на снимачната площадка на „Бийтълджус“ през 1988 година. Двамата се женят през 1992 г. и имат двама сина – Матю и Люк.

Филмът сам в къщи:

Премиерата на „Сам вкъщи“ е на 10 ноември 1990 г. в Чикаго. По кината в Съединените щати излиза на 16 ноември. Получава положителни рецензии от критиката, която хвали актьорския състав, хумора и музиката. „Сам вкъщи“ печели 476,7 млн. долара в световен мащаб, като се превръща в най-успешната касова комедия до излизането на „Ергенският запой: 

Част II“ и прави Кълкин звезда. Номиниран е за „Златен глобус“ в категорията най-добър филм – мюзикъл или комедия и най-добър актьор в мюзикъл или комедия, както и за „Оскар“ в категорията „Най-добра музика“ за Джон Уилямс, и „Най-добра песен“ за „Somewhere In My Memory“. „Сам вкъщи“ се смята за емблематичен коледен филм. Продължението „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк“ излиза през 1992 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Застреляха футболен бос и политик на погребението на майка му пред 50 свидетели

Основателят на корсиканското националистическо „Движение за самоопределение“, бивш политик и президент на футболния клуб „Аячо“ Ален Орсони беше убит в Корсика по време на погребението на майка си, предаде Фокус.

Убийството на Орсони бе потвърдено от местната полиция и прокурора на град Аячо Никола Септ.

Орсони е бил застрелян с дългоцевно оръжие от голямо разстояние в община Веро около 16:30 местно време на 12 януари. Убийството е станало в присъствието на около 50 свидетели. Смъртта на 71-годишния Орсони е констатирана около 17:00 часа. При огледа са открити три следи от куршуми, разследването се води от полицията и жандармерията.

В младостта си „Корсиканския кръстник“, както е известен още Орсони, е бил член на крайнодесни и националистически движения. През 1980 г. е арестуван за въоръжено нападение над иранското посолство в Париж, след което прекарва две години в затвора. По-късно става един от лидерите на Фронта за национално освобождение на Корсика и основава „Движение за самоопределение“.

През 1996 г. Орсони напуска Корсика в разгара на вътрешен конфликт в националистическото движение и живее 13 години във Флорида, а след това в Никарагуа, където се занимава с хазартен бизнес. През 2000 г. е експулсиран и се премества в Барселона, като се завръща в Корсика през 2008 г.

Орсони е бил президент на френския футболен клуб „Аячо“ в периода 2008-2015 и 2022-2023 г., член на съвета на Професионалната футболна лига (LFP). През юли 2008 г. той преживява първия си опит за покушение. Брат му Ги Орсони е отвлечен през 1983 г., а тялото му така и не е намерено.

Източник: Петел

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой е българинът, който загина биейки се за Украйна

Още един българин е загинал на фронта в Украйна. Името му е Тодор Николаев Кузмов.

Смъртта му не е потвърдена официално от украинска страна, но съобщението беше публикувано във фейсбук-страницата Мемориал – международни доброволци за Украйна, която досега не е публикувала грешна информация.

Нашият обичан български брат Тодор Николаев Кузмов, който служеше в Украйна като доброволец, загина на бойното поле. Чест, слава и благодарност за нашия брат, пише в съобщението, придружено с негова снимкаДосега не беше публично известно, че Тодор Кузмов воюва в Украйна.

Според нашия кореспондент в Украйна Горица Радева най-вероятно Кузмов не е загинал в последните няколко дни, защото наскоро са я питали дали го познава и дали има връзка с него. Може би още тогава е имало съмнения, че е загинал, но са потвърдени едва вчера, предполага Горица Радева.

Досега само за двама български граждани е официално потвърдено, че са загинали в Украйна. Единият е Светослав Славков, който падна в бой с руските нашественици край Купянск в последните дни на 2023 г.

Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.

Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.

Източник: Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.

Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.

Източник:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя открива огън в претъпкана съдебна зала и постига целта си – застрелва на място убиецът на 7-годишната й дъщеря

 Веднага след инцидента те прави уличаващо я изявление

През март 1981 г. Мариане Бахмайер открива огън в претъпкана съдебна зала и постига целта си – заличава Клаус Грабовски от лицето на земята. Той е убиецът на 7-годишната й дъщеря. 

Повече от 40 години този случай се помни и обсъжда: 

Оправдано ли е отмъщението на почернената майка? Германската информационна агенция NDR го определя като „най-фрапантният случай на линч в следвоенна Германия“.

Преди да се стигне до трагичния завършек, Мариане Бахмайер е самотна майка и успешен предприемач. Собственик е на кръчма в Любек (град в тогавашна Западна Германия). Тя живее с третото си дете Анна. Двете й по-големи са били дадени за осиновяване. Анна е описвана като щастливо дете, но на 5 май 1980 г. се случва трагедия: тя е намерена мъртва.

Както се оказва по-късно, в онзи съдбоносен ден седемгодишното момиче пропуска училище след спор с майка си и по неведоми пътища се озовава в ръцете на 35-годишен съсед, местен месар на име Клаус Грабовски, който вече има криминално досие за блудство с дете. По-късно той скрива тялото й в кашон и я захвърля в близкия канал.

Грабовски е арестуван същата вечер, по сигнал на годеницата му. Мъжът признава за престъплението, но отрича да е малтретирал детето. Той убеждавал следователите, че се е отървал от Анна, след като тя се е опитала да го изнудва. Според него Анна се опитала да го съблазни и заплашила, че ще каже на майка си, че той я тормози, ако не й даде пари. Той повтаря своята версия и в съдебната зала.

„Майката на отмъщението“

Адвокатите на Грабовски твърдят, че действията му са предизвикани от хормонален дисбаланс в резултат на хормонална терапия, на която бил подложен, след като сам се подложил на вазектомия. По това време в Германия престъпници, извършвали блудства с деца, често са били подлагани на тази процедура, за да се предотврати рецидив на зверствата им. В този случай обаче стерилизацията не помогнала.

На третия ден от процеса в Окръжния съд в Любек Мариан вади от чантата си пистолет Beretta калибър 22 и натиска спусъка осем пъти. Шест изстрела уцелват Грабовски. Той умира още в съдебната зала.

Свидетели твърдят, че веднага след инцидента Бахмайер прави уличаващо я изявление, че е искала да убие подсъдимия и го нарекла свиня. Скоро съсипаната майка се озовава на съд за отмъщението си...

Възмездие за престъпление

Немското седмично списание Stern публикува поредица от статии за живота на Бахмайер. Тя е била самотна майка с тежък живот. Жената продава биографията си за приблизително 160 000 долара, за да покрие съдебните разходи по време на процеса. Публикациите за Мариане получават огромен отзвук от читателите. Дали тя е обезумяла майка, която просто е искала да отмъсти за детето си, или простъпката й е престъпление, което не бива да бъде оправдано? Мнозина едновременно й съчувстват и осъждат действията й.

В крайна сметка съдът признава Бахмайер за виновна в предумишлено убийство и я осъжда на шест години затвор.

През юни 1985 г. Мариане Бахмайер е освободена, след като е излежала само половината от присъдата си. Тя се мести в Нигерия, където се омъжва и остава там до 90-те години. След известно време се развежда със съпруга си и се преселва в Сицилия. После е диагностицирана с рак и се връща във вече обединена Германия. Умира на 17 септември 1996 г. на 46 години. Тя е погребана до дъщеря си Анна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Като от филм на ужасите! „Туристи снайперисти“ са убивали хора в Сараево за забавление

Повече от три десетилетия след обсадата на Сараево италиански прокурори започнаха разследване, което може да хвърли светлина върху един от най-мрачните и неизследвани аспекти на войната в Босна , продължила от 1992 до 1995 година – така наречените „хоби снайперисти“. Това са чужденци, които явно са плащали, за да се забавляват, стреляйки със снайпери по цивилни хора в града, обсаден от сили на босненските сърби 

„Туристи снайперисти“

Разследването срещу предполагаемите снайперисти е започнато след сигнал от италианския журналист и писател Ецио Гавацени, който е предоставил на прокуратурата в Милано документи и свидетелски показания от дългогодишни проучвания. В интервю за изданието N1 Гавацени обяснява, че изходна точка за работата му е бил документалният филм „Сараево Сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич , излязъл през 2022 година.

Засега разследването е срещу неизвестни лица, но прокуратура в Италия може скоро да установи конкретни имена. „Имах контакти с лица, сред които и член на босненските тайни служби по време на обсадата на Сараево, които разказваха за групи италиански „туристи снайперисти“, които са идвали в планините около Сараево, за да стрелят по цивилни“, казва Гавацени.

Прокуратурата в Милано е възложила разследването на ROS – специална единица на карабинерите, известна с работата си по сложни международни случаи. Италия е първата страна, която е започнала съдебно разследване срещу така наречените „хоби снайперисти“.

Свидетелствата на бивш служител на тайните служби

Един Субашич, бивш офицер от разузнавателната служба на босненската армия, разказва във филма „Сараево Сафари“ за разпита на пленен сърбин през 1993 година, който е потвърдил, че е имало чуждестранни „туристи снайперисти“: „Плененият, 20-годишен младеж от сръбския град Парачин, заяви, че е дошъл в Босна с група доброволци по покана на (ултранационалистическата, бел. ред.) Сръбска радикална партия“.

По време на нощното пътуване през контролираната от Сърбия територия сърбинът забелязал в автобуса петима чужденци, които явно имали специален статут и били особено добре оборудвани. Трима от тях били италианци, единият от Милано, а другите двама не разкрили произхода си, разказва Субашич. „Тези мъже не са били платени да се бият, а са си плащали, за да стрелят по цивилни – като на сафари, само че мишената са били хора.“

Пред босненския телевизионен канал FTV Субашич казва още, че по време на войната е събирал информация за италианци, участвали в обстрела на Сараево със снайпери. „Бяха разкрити имената на някои от извършителите, а по-нататъшни разследвания биха могли да хвърлят светлина и върху това как са били организирани пътуванията, заплащането и завръщането на тези хора“, казва Субашич. FTV твърди също така, че е съществувала „специална ценова листа“, като цената е зависела от това дали мишената е била „мъж, жена, бременна или дете“.

Споменът на оцелелите

„Уикенд четници“: така жителите на Сараево наричаха сърбите, които се присъединяваха към сръбските позиции само в съботните и неделните дни – по аналогия с името на сръбските националисти, които се сражаваха по време на войните в Югославия.

Джемил Ходжич е бил на десет години, когато през 1993 г. неговият 16-годишен брат Амел е бил покосен от снайпер. Днес Ходжич ръководи фотопроекта „Sniper Alley“ , в който разказва за живота под обсада.

„Знаем за наемници и доброволци от Русия и Гърция, както и от сръбската диаспора“, казва Ходжич в интервю за ДВ. „Германският фотожурналист Петер Кулман разказва, че е срещал сърби, които идвали от Германия за уикендите, за да бранели страната си, както твърдели самите те. Идвали в петък след работа и се връщали обратно късно в неделя, за да се явят отново на работа в понеделник, разказва Ходжич.

Не е известно дали тези хора са плащали или са били платени, но дейността им оставя кървави следи по улиците на Сараево, казва още Ходжич. По време на обсадата на Сараево загинаха над 11 000 души, сред които 1601 деца. Войната в Босна отне живота на над 100 000 души.

„Почти всички жертви са били цивилни“

Анализите за броя на цивилните жертви са показали, че снайперистите в Сараево са убили между 300 и 350 души. „Почти всички жертви са били цивилни“, казва за ДВ директорът на Центъра за изследвания и документация в Сараево Мирсад Токача.

Макар да няма точни данни за броя на „туристите снайперисти“, участието на чуждестранни наемници във въоръжените сили на босненските сърби е добре документирано. „В нашата база данни фигурират около 300 души от Гърция, Русия, Украйна и други страни, които са се сражавали в сръбската армия“, посочва Токача.

Сегашните италиански разследвания срещу „хоби снайперистите“ могат да доведат до първите съдебни процеси срещу европейски граждани, които са участвали във военни престъпления извън официалните военни йерархии, но с подкрепата или знанието на една от воюващите страни. DW

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разкриха огромен корупционен скандал в Украйна.Осем приближени до Зеленски са обвинени

Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента

Володимир Зеленски се сблъсква с най-сериозното изпитание от началото на войната, пише сп. "Иконъмист". Според източници в правителството, президентът Зеленски е бил "шокиран" от мащаба на обвиненията, отправени срещу членове на най-близкото му обкръжение.

Той вече предприе стъпки, за да се дистанцира от някои от лицата, фигуриращи в разследването.

Разследването на NABU по делото „Енергоатом“ вече е определено като най-големия корупционен случай по време на управлението на президента Володимир Зеленски. Осем души са обвинени, а за ръководител на схемата се сочи Тимур Миндич – дългогодишен приближен до президента, предава epicenter.bg.

Скандалът освети и други високопоставени чиновници. ARMA е замесена в спор около конфискуваната къща на бившия вътрешен министър Виталий Захарченко. Вместо да бъде продаден, имотът е бил обитаван от тогавашния енергиен министър Херман Халущенко, който също фигурира в разследването.

Според източници, именно там той е прекарал нощта, когато на 10 ноември NABU претърси апартамента на Миндич. Настоящата и вече уволнена министърка на енергетиката Светлана Гринчук също редовно е отсядала в къщата, твърдят от бюрото.

На 19 ноември украинските медии публикуваха текста на обвиненията срещу Миндич. Според тях той е използвал близките си отношения със Зеленски, с бившия министър на отбраната Рустем Умеров и с Халущенко, за да влияе върху решения и да придобива незаконни приходи чрез контролирани компании.

Умеров – вече секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана – се върна спешно от чужбина след спекулации, че избягвал страната заради скандала. Президентската администрация и министерствата, споменати в обвиненията, отказаха коментари.

Допълнително напрежение предизвика и интервю на разследващия от NABU Руслан Махамедрасулов, в което той намекна, че Миндич е бил само „топ мениджър“ в схема, движеща се от по-високи политически интереси. Малко след това самият Махамедрасулов бе арестуван – нещо, което той определя като политическа вендета заради изявленията му по повод на делото.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща военен, детство в гарнизон и живот между дисциплина и слава

 

Братята Кличко – стоманените юмруци на СССР

Те са високи, интелигентни, безупречно възпитани и с дипломи от университет. Но светът ги запомни най-вече с друго – с унищожителните им удари на ринга. Виталий и Владимир Кличко – двама украински шампиони, родени в последните години на Съветския съюз, които превърнаха бокса в семейна традиция и световна легенда.

Детство в сянката на казармата

Братята са родени в семейството на военен. Баща им – генерал-майор Владимир Родионович Кличко – е офицер от съветските военновъздушни сили, служил дълги години в авиацията и участвал в ликвидирането на последиците от катастрофата в Чернобил. Именно тогава семейството преживява най-тежките си дни – баща им е изложен на радиация, което по-късно се отразява тежко на здравето му.

Детството на Виталий и Владимир преминава в дух на дисциплина, ред и непрекъснато местене от гарнизон в гарнизон. Родени са в Киргизстан, израстват в Чехословакия и Източна Германия – типично за децата на съветските офицери.

Виталий си спомня, че в училище често е трябвало да се доказва с юмруци. Така още като тийнейджър открива бокса – първоначално като начин да се защитава, а по-късно като страст и професия.

От армейския дух до ринга

Виталий е по-големият – роден през 1971 г. Завършва спортна академия и дори става шампион по кикбокс, преди да се насочи изцяло към бокса. По-малкият му брат Владимир (роден през 1976 г.) върви по същите стъпки, но с повече академична насоченост – завършва педагогика и по-късно защитава докторска степен по спортна наука.

Двамата са известни с това, че никога не са се били един срещу друг – обещание, което са дали на майка си. И го спазват цял живот.

Славата идва с упоритост

През 1996 г. Владимир печели златен медал на Олимпиадата в Атланта и скоро след това двамата братя превземат професионалния бокс. Те доминират тежката категория повече от десетилетие. Противниците им падат един след друг, а медиите ги наричат „боксовата династия на Кличко“.

Любопитен факт е, че през 2011 г. братята държат едновременно всички световни титли в тежка категория, но в различни версии – нещо, което никой не е постигал преди.

Личен живот и човешко лице

Виталий Кличко след края на спортната си кариера става политик и днес е кмет на Киев. Наричат го „железният кмет“, защото стои в града дори по време на войната. Женен е за бившия модел Наталия Егоровна, с която имат три деца, но през 2022 г. двамата официално се разделят след дълъг брак.

Владимир пък дълго време беше в центъра на медийното внимание заради връзката си с американската актриса Хейдън Пенетиър. Двамата имат дъщеря, но и техните отношения приключват след години на дистанция между САЩ и Европа.

Извън ринга Владимир е известен с интелекта и хладнокръвието си – владее няколко езика, интересува се от философия и дори води лекции по мотивация и спортна психология.

Синове на СССР, легенди на света

Двамата Кличко са продукт на едно поколение, закалено в ред и труд. В тях личи онова, което съветското възпитание оставя – дисциплина, уважение и вяра в собствените сили.

Те са не просто шампиони. Те са символ на епохата, в която спортът се превръщаше в национална гордост, а семейството – в крепост.

И макар да са избрали различни пътища – единият в политиката, другият в живота след ринга – братята Кличко ще останат завинаги „двете стоманени лица на едно детство под съветското небе“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тийн идолът с пронизващи сини очи, чийто живот завърши трагично а слухове все още преследват феновете му

Рики Нелсън, роден като Ерик Хилиард Нелсън през 1940 г. в Тийнек, Ню Джърси, е американски певец, актьор и автор на песни. Той става един от първите тийн идоли в епохата на рокендрол. Като син на известните артисти Ози и Харриет Нелсън, Рики влиза в света на шоубизнеса още като дете, участвайки в семейния телевизионен сериал The Adventures of Ozzie and Harriet. Неговият естествен чар и музикален талант го отличават и му проправят път към кариера, която вдъхновява поколения музиканти.

Въпреки ранната си слава, Рики Нелсън среща трудности при адаптацията към променящата се музикална сцена. През 60-те и 70-те години той започва да експериментира с кънтри рок и други стилове, показвайки своята гъвкавост и стремеж към артистично развитие. Неговите живи изпълнения и по-късни албуми разкриват по-зрял и дълбок музикален стил, като същевременно запазват онзи чар, който го е направил известен.

Последният полет на Рики Нелсън: трагичният край на един музикален идол

На 31 декември 1985 г. светът губи един от най-обичаните си рокендрол изпълнители – Рики Нелсън. Само на 45 години, той загива при самолетна катастрофа в Тексас, докато е на път за новогодишен концерт. Инцидентът слага край на живота на артист, който успява да съчетае телевизионна слава, музикален талант и непрекъснато артистично развитие.

Катастрофата настъпва по време на полет с частен самолет Douglas DC-3, използван от Нелсън и неговата група за турнета. По време на пътуването избухва пожар на борда – според официалното разследване, причинен от дефектен отоплител. Пилотите успяват да направят аварийно кацане, но машината се разбива край град Декалб, Тексас.

В катастрофата загиват Рики Нелсън, неговата партньорка Хелън Блеър и петима членове на екипа. Единствените оцелели са двамата пилоти. Събитието шокира музикалната общност и феновете по целия свят, особено защото се случва в навечерието на новата година.

Въпреки трагичния край, наследството на Рики Нелсън остава живо. С хитове като Travelin’ Man, Hello Mary Lou и Poor Little Fool, той не само дефинира звученето на ранния рокендрол, но и вдъхновява поколения музиканти. 

Неговата способност да се адаптира – от телевизионна звезда до кънтри рок експериментатор – го превръща в културна икона, чийто чар и музикален почерк продължават да вълнуват и днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Криптомилионер и съпругата му са открити разчленени в пустиня в ОАЕ

Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“

Руският криптомилионер Роман Новак и съпругата му Анна, които изчезнаха преди около месец в Обединените арабски емирства, са били открити разчленени и заровени в пустинята, предаде Metro. 

Двамата са били видени за последно, преди да потеглят с кола към среща с „неустановени инвеститори“ край езерото в планинския курорт Хата в Дубай.

По-късно става ясно, че двойката е била отвлечена, а похитителите са поискали голям откуп в криптовалута, който обаче не е бил платен.

Телата им са открити в пустинята почти месец след убийството.

Роднини в Русия вдигат тревога пред местните власти и до момента трима заподозрени са задържани в Санкт Петербург, както и в Ставрополския и Краснодарския край.

Обвинени са руските граждани Константин Шахт – бивш полицейски служител, Юрий Шаръпов и Владимир Далекин. Тримата са с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до 28 декември.

Според информация от правоохранителните органи Роман и Анна, които често показваха охолния си живот с бързи коли и частни самолети в Дубай в социалните мрежи, са били изнудвани за криптовалута.

Сред познатите на двойката са и милиардерът собственик на социалната мрежа Telegram – Павел Дуров.

Светлана Петренко от Следствения комитет на Русия заяви: „Разследването установи, че убийците са имали съучастници, които са помогнали за организирането на отвличането. Те са наемали автомобили и помещения, където жертвите са били държани насила. След убийството извършителите са се отървали от ножовете и личните вещи на жертвите, оставяйки ги в различни емирства.“

Предполага се, че след престъплението заподозрените са се върнали в Русия.Роман и Анна имат непълнолетни деца, които сега остават сираци.

Според Следствения комитет двамата е трябвало да се срещнат с неустановени инвеститори в Хата. Личният им шофьор ги закарал до паркинг край езерото, откъдето били прехвърлени в друг автомобил и потеглили към срещата. След това връзката с тях е била загубена.

По това време Роман изпраща съобщения до свои познати, в които пише, че е „заседнал в планините на границата с Оман“ и че спешно се нуждае от 200 000 долара.

Телефоните на двойката са били проследявани в продължение на дни в района на Хата, след което сигналът им се появява в Оман и Кейптаун, където изчезва напълно в началото на миналия месец.

Русия и Обединените арабски емирства работят съвместно по разследването на двойното убийство.

По времето, когато Роман изчезва, срещу него тече разследване за кражба на над 380 милиона британски лири от криптоинвеститори под претекст за бизнес развитие. Сред предполагаемите пострадали са бизнесмени от Китай и страни от Близкия изток.

Източник:metro

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха руски пилот, свален преди повече от 30 години в Афганистан!Неговата дъщеря никога не го е виждала

В Русия се случи чудо – изчезнал без следа в Афганистанската война се оказа жив и здрав. Това е пилотът Сергей Пантелюк, който е свален преди повече от 30 години. 

Генерал-полковник Валерий Востротин отказа да съобщи името на намерения в афганистанските дебри руснак, но медиите установиха, че става въпрос за Пантелюк, в чиято чест има издигнати три паметника в Ростовска област.

Дърщерята на Пантелюк – Лариса, каза в интервю за “Комсомолска правда”, че никога не е виждала баща си, тъй като когато самолетът му бил свален тя била само на 4 месеца. Сега Лариса е на 31 години. Семейството й живее в град Батайск.

Пантелюк бил свален над град Кунар. Тялото му така и не било открито. Жената на пилота никога повече не се омъжила. Постоянно го чакала да се върне. Чак, когато Лариса станала на 16 години майка й можела да разказва за него без да заплаче.

Медиите не казват нищо за съпругата на Пантелюк.Не се казва и защо досега летецът не е опитал да се върне при семейството си и дали не е държан в плен цели 30 години.

За войанта в Афганистан:

Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент съветски войски.

В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан, от една страна, и въоръжената опозиция (муджахидини), от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на правителството в Кабул.

В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ , от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина „най-красивото момче на 20-ти век“

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен си е отишъл на 70-годишна възраст

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен, когото Лукино Висконти нарече „най-красивото момче на 20-ти век“, е починал на 70-годишна възраст, съобщи вестник „Dagens Nyheter“.

„Актьорът Бьорн Андерсен почина“, потвърди режисьорът Кристиан Петри, който заедно с Кристина Линдстрьом създаде документалния филм „Най-красивото момче на света“. Причината за смъртта не е уточнена.

Роден през 1955 г., Андерсен дебютира едва на 15 години в шведския филм „Любовна история“ на Рой Андерсон. Истинският пробив идва само година по-късно – през 1971 г., когато изиграва ролята на момчето Тадзио в култовия филм на Лукино Висконти „Смърт във Венеция“, вдъхновен от новелата на Томас Ман. Именно тогава Висконти го нарича „най-красивото момче на 20-ти век“ – определение, което завинаги бележи живота му.

В следващите десетилетия Андерсен се превръща в символ на мимолетната слава и тежестта на естетичния идеал, който сам олицетворява. През 2021 г. документалният филм „Най-красивото момче на света“ хвърли нова светлина върху неговата история – за блясъка и самотата зад легендарния образ, покорил световното кино./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От звезда на терена до човек, парализиран от врата надолу заради миг на ярост

Тази история не е просто трагедия, а болезнено напомняне за крехкостта на човешката съдба и цената на емоциите в спорта.

Сръбският баскетболист Бобан Янкович крещи, след като e ударил главата си в бетонен стълб, заради лошо решение на съдията по време на мач. Той е парализиран от врата надолу и никога повече няма да проходи.

На 28 април 1993 г. в Гърция се разиграва един от най-трагичните моменти в историята на баскетбола. Бобан Янкович, 190-сантиметров сръбски нападател, играещ за Паниониоc, беше по средата на разгорещен плейофен мач срещу Панатинайкос. Известен с интензивността си, Янкович вече беше получил няколко нарушения, когато съдията му отсъди още едно.

Обзет от разочарование и ярост, той се обърна и удари главата си в най-близкия предмет - бетонен стълб, поддържащ коша.

Ударът беше катастрофален. В един миг Янкович се свлече на пода и тялото му се отпусна. Публиката, съотборниците и съдиите осъзнаха, че нещо не е наред. Той беше счупил прешлени в гръбначния си стълб, оставяйки го парализиран от врата надолу. Това, което започна като импулсивен акт на протест, сложи край на кариерата му и промени останалата част от живота му.

Янкович прекара останалите си години в инвалидна количка, подкрепян от семейството и феновете, които никога не забравиха таланта и огнения му дух. Историята му се превърна в отрезвяващо напомняне за опасностите от това да позволиш на гнева да надделее над разума, дори в разгара на състезанието.

Синът на Бобан, Владимир Янкович, продължи да играе професионален баскетбол в Гърция, продължавайки своята и любовта на баща си към играта, носейки тежестта на неговото наследство.

Източник: ФБ-страница"От всичко по малко и отвсякъде по нещо"Превод: Мария Тотова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оцеляха сами в най-страшната нощ

Снимката на две уплашени деца, която обиколи целия свят. Отвлечени от баща си и оставени сами сред хаоса – те оцеляха по чудо. Но това, което последва след трагедията, разкри една от най-болезнените семейни истории на века

„Сираците от Титаник“, братята Мишел (4 г.) и Едмон (2 г.), са заснети през април 1912 г., малко след като по чудо оцеляват след катастрофата на кораба Титаник.

Тяхната история е едновременно сърцераздирателна и необикновена. Малките момчета, които говорят само френски, са открити сами и без придружител след потъването на кораба – сред най-младите и най-уязвимите от оцелелите. Тъй като никой от възрастните не ги е потърсил в хаотичния период след инцидента, те се превръщат в символ на трагедията и надеждата.

Пътуването им на борда на Титаник е резултат от ожесточен спор за попечителство. Техният баща, Мишел Навратил, взема момчетата от майка им във Франция и се качва на борда на „Титаник“ под чуждо име с надеждата да започне нов живот в Америка. Когато корабът се сблъсква с айсберг, Навратил успява да вкара двете момчета в спасителна лодка № 15 и да им осигури оцеляване, преди да загине в ледените води на Атлантическия океан. Децата са спасени от кораба Карпатия и отведени в Ню Йорк, където се грижат за тях, докато самоличността им остава загадка.

Емил Лазаров 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Матю от "Новите съседи"

На 12 Октомври 2025 в 16:48 ч. Американският актьор Джими Шоу, известен у нас с участието си в сериала "Новите съседи", е починал след операция на панкреаса в Португалия. Преди три години е диагностициран с рак. Той почина на 59-годишна възраст.

Шоу добива популярност в цял свят като Матю в хитовия испански комедиен сериал, където има повтаряща се роля в продължение на три сезона. Матю е съпругът на сестрата на една от главните герои в "Новите съседи" - Юдит. Той почина на 59-годишна възраст.

"Обичам те и винаги ще те обичам. Ти си заслужил мястото си в сърцето ми и никой не може да ти го отнеме", написа Кристина Кастано, която играе Юдит - в Instagram публикация.

Джими Шоу е американски актьор от филмовото, телевизионното и театрално изкуство.Роден е в Лос Анджелис и е израснал в северната част на крайбрежието на Масачузетс. Заминава за Ню Йорк със стипендия за журналистика в Училището за визуални изкуства.

През 2001 г. заминава за Испания, за да учи испански език в продължение на три месеца, и му е предложена работа като учител по английски, където остава.

Той играе ролята на Питър Фокс в международно признатия испански минисериал „El Tiempo Entre Costuras“ (Netflix) и обръща репутацията си в Испания на изявен комедиен изпълнител с главата надолу с нюансирано драматично изпълнение.

Той продължава да работи в множество испански сериали и филми в праймтайма и балансира кариерата си между Мадрид и Лос Анджелис.

Наскоро той се завърна за втория си сезон в хитовия драматичен сериал в праймтайма „El Ministerio del Tiempo“ (Netflix) в повтаряща се роля на Пол Уолкът и ще се появи в следващия филм на носителя на наградата „Гоя“ Алберто Родригес „El Hombre de las Mil Caras“ заедно с Едуард Фернандес и Хосе Коронадо, както и в „From Zero To I Love You“ на Дъг Спиърман и „The Night Watchman“ на Мигел Анхел Хименес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Човекът, който се опита да построи машина на времето — и след това изчезна необяснимо

През 1995 г. 21-годишен от Мисури на име Майк „Лудият“ Маркъм се обадил в Coast to Coast AM, късно вечерно радиопредаване, известно с НЛО и необясними неща. Майк твърдял, че строи машина на времето в задния си двор.

Използвайки стълба на Якоб и събрани трансформатори, той казал, че вече е накарал малки обекти да изчезнат за няколко секунди — и обещал, че следващия път ще го пробва на себе си.

Слушателите били запленени. Той бил отчасти учен, отчасти смелчак, отчасти мистерия.

Година по-късно, през 1996 г., той отново се обадил в предаването. Машината, казал той, била почти готова. След това, през 1997 г., той просто изчезнал.

Без следа. Без сбогувания.

Години наред форумите за конспирации бръмчали — успял ли е? Дали е бил изпарен? Или всичко това е била измама, която се е превърнала в градска легенда?

След това, почти две десетилетия по-късно, Маркъм се появи отново.

Той твърдеше, че се е събудил в поле в Охайо, без спомени, без лична карта и с двегодишна пауза в живота си.

Кълнеше се, че машината е работила.

Скептиците го наричат ​​измислица. Феновете го наричат ​​доказателство.

Истината? Знаем само, че Майк Маркъм е бил истински, че са се появявали по радиото и че изчезването и завръщането му остават необясними.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето в кои европейски държави казармата е задължителна

 

Снимка Pinterest/Stephanie Lauren Bounds

От 27 държави-членки на Европейския съюз, задължителна казарма има само в седем. Това са Австрия, Дания, Кипър, Естония, Гърция, Литва, Швеция.

Всички други държави са премахнали военната служба след 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.

В Австрия, Гърция, Дания, Кипър, Финландия и Швеция наборниците обаче имат избор - могат да отидат в казарма, или да служат на цивилна позиция. 

В Австрия въпросът за наборната служба бе подложен на референдум през 2013 г., 59,8% спрямо 40,2% гласуваха "за". Не се "говори за това".

В Швеция всяка година се избират 4000 наборници от общо 100 000 задължени, т.е. тя е задължителна за едва 4% от мъжете. В Швеция службата не бе задължителна между 2010-2017 г.

В Дания де юре службата е задължителна, но на практика в последните години нуждите на армията се запълват изцяло от доброволци и няма никой принуден да служи.

В Естония службата е задължителна, но неявяването се наказва само с глоба на средна стойност 500 евро всяка година. През последните години Естония направи друг тип промяна, за да си осигури в пъти повече доброволци в службата - увеличение на заплатата на служещите.

Във Финландия от 2011 г. насам има движение за премахване на задължителната служба. Основен довод е, че военните дават грешна информация за икономическата ефективност на казармата, според специалисти доброволната служба ще доведе до по-ефективна армия, използвайки по-малко ресурси.

В Литва казармата бе върната през 2015 г. заради заплахи от Руската федерация. На практика обаче и там се избират максимум 4000 наборници всяка година, т.е. не всеки е задължен да служи.

В други европейски държави извън ЕС ситуацията е подобна. Във Великобритания казармата не е задължителна от 1960 г. насам, в Норвегия е задължителна де юре, но дефакто никой не е принуждаван да служи от 2011 г. насам.

Само в две държави службата е върната, след като е била премахната - във Финландия и Литва. И в двете държави - с довода, че има повишена заплаха заради агресията на Русия. В Австрия, Швеция, Гърция, Дания, Кипър и Естония тя никога не е премахвана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ