Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации

 


И така, кои са амазонките? В продължение на много векове митовете за смели жени-воини са вълнували човечеството. С течение на времето разказите на хората за амазонките са били силно преувеличени.


За мъжете - амазонките са олицетворение на идеала за женска красота. Жените виждат в тях образец за смелост, сила и независимост на женското население. В техния пример феминистките от цял свят виждат възможността за своето съществуване без мъже. Дали обаче амазонките са били такива, каквито се твърди, че са били в действителност, или всички истории за тях са измислица?


За първи път амазонките се споменават в произведенията на древногръцки философи и поети. Обществото, в което главната позиция се заемала от жена, силно повлияло на цяла патриархална Гърция, в която на слабия пол била отредена ролята на майка на семейството, но не и ролята на политик и воин.Древните гърци били известни със своите поеми и различни митове. И те не можели да не обърнат внимание на обществото на женското господство и да не го отразят в произведенията си. Най-известните автори от онова време, които са писали за амазонките, са Диодор Сицилийски и първият историк в света Херодот. Те, както и други древногръцки философи, били силно изненадани от начина на живот на амазонското общество.


Амазонките влезли в контакт с хората от древните държави доста късно, техните племена живеели достатъчно далеч от ахейска Гърция. Постепенно обаче с развитието на древногръцкото общество започват да се появяват все повече сведения за тях.Запазени са много легенди за амазонките - жени с невероятна красота, които били непобедими на бойното поле. Поне така ги представя популярната култура. Какви са били те в действителност? Нека разберем!


Матриархат


В древността наистина е имало общества, в които жените са имали власт. Такива общества са били управлявани от майките на семействата.


Произходът на такива общества е прост. Когато човечеството се научило да отглежда собствена храна, статутът на ловците и рибарите намалял. Управлението на стопанството станало по-важно. Жените са били по-добри в това.


Но тези общества изгубили битката за еволюция. По-трудно им било да отблъскват нападенията на други племена и постепенно били погълнати от съседите си.


Но споменът за такива племена останал в народния фолклор и се предавал от поколение на поколение.Какво са казвали гърците за тях


Терминът "амазонка" е измислен от гърците, което в превод означава "без гърди". Според легендата амазонките специално премахвали дясната си гърда, за да им е удобно да стрелят от лък.


Амазонките са не само герои на гръцките митове, но се споменават и от сериозни изследователи като Плутарх.


Известният философ описва, че територията, на която са живели амазонките, е била по бреговете на днешна Турция. Амазонките се опитали да тръгнат на походи в Азия, но не постигнали голям успех.


Впоследствие те са изтласкани в Кавказ, а след това, изгубили характерните си културни особености, се сливат с околните племена. Най-вероятно става дума за скитите. Скитите са живели в украинските степи и Крим. Все още не е ясно кои са били те, но най-близко до тях по отношение на езика са осетинците.Амазонките - съпруги на славянските сармати?


И тази хипотеза е най-любопитната. Първо, амазонките се споменават в "Сказание за отминалите години". Те изобщо нямат мъже в племето си. Те имат деца по оригинален начин. Всяка пролет те идват на гости на съседните племена и поддържат връзки с местните мъже. След това се връщат у дома. "И ако се роди момче, те го погубват, но ако се роди момиче, те го хранят и възпитават усърдно."


Сръбският историк Мавро Орбини в "Книга за историографията на името, славата и експанзията на славянския народ" смята, че амазонките са съпруги на славянските сармати. Те са живели по бреговете на Волга между меланхолите и сърбите. Били са воини и смело са отблъсквали нападенията на римляните. Когато император Аврелиан хитро измамил сарматските воини, техните съпруги се вдигнали на оръжие и храбро отблъснали римското нападение.Това, което най-много ме обърква в тази история, е терминът "славянски сармати". Сарматите наистина са живели в черноморските степи, но генетично са по-близо до иранските племена, отколкото до славяните. Е, дори и амазонките да не са били славяни, те са живели на наши територии.


Телекинеза е способността да се въздейства върху физическите обекти със силата на мисълта. Тази способност все още е една от най-интригуващите загадки. 

Интересът към телекинезата се подхранва от време на време от появата на хора, демонстриращи своите невероятни способности. Френското момиче Анжелика Котен е първата, за която са документирани тези невероятни за днешния материален човек способности,пише сайтът izumitelno.com

Анжелика Котен от село Бувини във Франция остава в историята като „електрическото момиче“. На 15 януари 1846 г., когато е на 13 години, заедно с други момичета, тя плете ръкавици. Изведнъж масата, на която работят приятелките, започва да се движи. Изплашените момичета побягват по домовете си в паника. Веднага цялото село научава за станалото.

Скоро всеки от жителите на Бувини се убеждава, че в присъствието на Анжелика предметите наистина се движат: масата, столовете се преобръщат, всякакви малки предмети падат от рафтовете. Трудно е да се подозира момичето в измама. Нито Анжелика, нито родителите й се отличават с изтънчен ум, за да мамят цялото село. Дори напротив, те са глуповато семейство с добри сърца.

Започват да се правят догадки. Най-вероятно момичето изпитва органична омраза към работата си. Защото вместо да играе игри, Анжелика е принудена да седи с часове на масата, печелейки жълти стотинки за семейството. Но ако други момичета само плачат и се оплакват от съдбата си, Анжелика показва изключителните си способности.„Тя абсолютно не знае как да ги управлява. Демонстрира „чудеса“, когато се налага и не се налага, което й създава много проблеми: момичето е смятано за обладано от дявола. 

За щастие на Анджелика местният свещеник се оказва човек с прогресивни възгледи. Той успокоява родителите на Анжелика, успокоява паниката в селото, обявявайки, че момичето просто е болно от рядко заболяване, след което започва множество експерименти. В селския свещеник очевидно се проявява учен от някой предишен живот. Записите му са толкова точни, колкото много научни доклади. На тях се дължат множеството примери за необикновената дарба на Анжелика.“

Когато някой се докосне до дрехите на Анжелика, започват да падат книги от рафтовете и всичко, което е сложено на стои, виси или е облегнато на стената. Ножиците, вързани с панделка, се разтварят и лентата се развързва по необясним начин. Най-често телекинезата се проявява вечер и почти никога през деня. Силата на удара върху предметите, произтичащ от ума на Анжелика, понякога е толкова голяма, че трима яки мъже не могат да държат движещ се стол.

Скоро мосю Фаремонт, който чува за необичайно момиче, пристига в селото от близкия град Мамер. Уверявайки се, че слуховете са верни, той води Анжелика в града, като се стреми не толкова да покаже невероятно момиче, колкото да разбере същността на явлението. За сесия с Анжелика той кани учени от различни области.


Такива каравани са произвеждани в Литва през 80-те години на миналия век и са предизвиквали особен интерес от руснаците по онова време.Интересно е да се отбележи,че и до днес подобни каравани могат да бъдат забелязани да се ползват в много добро състояние .

Ето как изглежда една такава каравана:




Има два дивана, които се трансформира на на огромна спалня, трапезария, която става на легло .Караваната разполага с кухненският бокс в който има мивка и печка на газ.

Банята е тип душ кабина с корито, мивка и вградена, тоалетна с външно обслужване. На всички прозорци има комарници , щори и пердета.



На 3 април 1973 г. в Ню Йорк, САЩ, за първи път в света e представена технологията за мобилна телефонна връзка.


Проведен е първият в света разговор по мобилен телефон.


Прототипът на първия преносим клетъчен телефонен апарат „Dyna TAC“ е производство на американската телекомуникационна компания „Моторола“.


На 6 март 1983 г. в Ню Йорк „Моторола“ демонстрира и първият в света мобилен телефон „DynaTAC 8000X“.


На 21 септември 1983 г. е получено разрешение за производството му, пуснат е в продажба през 1984 г. Апаратът е с размери 33х4,4х8,9 см, тегло – 794 грама и цена – 3995 долара.


Едва през 90-те години на миналия век модерният мобилен телефон набира популярност, тъй като намалява значително по размер и става много по-удобен за потребителя. Днес 97% от хората по света притежават мобилен телефон, според проучване от 2021 година



Всяко поколение носи нещо, характерно само за него си. Ако сега сложим от тези девойки днешни момичета на същата възраст ще има голяма разлика (като изключим тези с татуировки и хирургични намеси). 

Момичетата от снимката вероятно са на около 20 години, но някак, може би заради облеклото или заради прическите, изглеждат много по-различно от предстватите и вкусовете ни за красота от днешно време. Младолики, стройни, добре сложени и естествени красавици.


Коментари от мрежата:


Хубави, но личи, че никога не са се занимавали със спорт...доста закръглени, почти преливат...никоя не е с изящна фигура и хубави, стегнати, оформени крака и глезени...странно, защото по това време това се е ценяло. Идеалът за красиво женско тяло е включвал доста по-крехки, грациозни и слаби фигури...такива като на Туиги, Пати Бойд, Бриджит Бардо, Силви Вартан...

Вие какво бихте добавили?



Haceлeниeтo нa Зeмятa нapacтвa c ycĸopeни тeмпoвe. Πpeз 1804 г. нaceлeниeтo нe e нaдxвъpлялo един милиapд дyши, a ĸъм ĸpaя нa 2023 г. тoзи бpoй щe нaдxвъpли 8 милиapдa

B cъщoтo вpeмe peдoвнo ce пoявявaт oпaceния, чe в дaдeн мoмeнт мoжe дa нямa дocтaтъчнo pecypcи зa вcичĸи xopa. B тoзи cлyчaй вcичĸи xopa нa плaнeтaтa щe изпитвaт глaд, липca нa питeйнa вoдa и мнoгo дpyги пpoблeми. Cпopeд eднo пpoyчвaнe oбaчe нaй-гoлямaтa oпacнocт зa чoвeчecтвoтo мoжe дa нe e липcaтa нa pecypcи, a тexният излишъĸ. Eднa „paйcĸa“ cpeдa, в ĸoятo вcичĸи aпeтити и нyжди нa oбщecтвoтo ca зaдoвoлeни, мoжe бъpзo дa ce пpeвъpнe в иcтинcĸи aд, ĸaĸтo ce cлyчи пo вpeмe нa eĸcпepимeнтa Bceлeнa 25 (Unіvеrѕе 25).

Eĸcпepимeнтът Bceлeнa-25

Aмepиĸaнcĸият изcлeдoвaтeл в oблacттa нa пcиxoлoгиятa Джoн Б. Kaлxyн oщe пpeз 70-тe гoдини нa минaлия вeĸ ce oпитвa дa oтгoвopи нa въпpoca ĸaĸвo би ce cлyчилo c eднo oбщecтвo, aĸo тo ce oĸaжe в yтoпия, т.e. aĸo изoбщo нe ce нyждae oт нищo. Зa тaзи цeл тoй пpoвeждa cepия oт eĸcпepимeнти, нapeчeни Bceлeнa-25. Зa щacтиe eĸcпepимeнтитe ca пpoвeдeни въpxy гpизaчи.Джoн Б. Kaлxyн взeл чeтиpи двoйĸи мишĸи в peпpoдyĸтивнa възpacт и ги пocтaвил вътpe в „yтoпиятa“. Cpeдaтa билa възмoжнo нaй-блaгoпpиятнa зa гpизaчитe. Te имaли нeoгpaничeн дocтъп дo xpaнa и вoдa. Ocигypeн e и мaтepиaл зa гнeздeнe. Teмпepaтypaтa ce пoддъpжaлa нa нивo 20 гpaдyca пo Цeлзий, ĸoeтo e нaй-oптимaлнoтo зa мишĸитe.

Paзбиpa ce, нищo нe e зaплaшвaлo мишĸитe, тъй ĸaтo в лaбopaтopиятa нe e имaлo xищници. Ocвeн тoвa вcичĸи тe ca били в oтличнo здpaвe. Aвтopитe нa изcлeдвaнeтo внимaтeлнo ги пoдбpaли oт paзмнoжитeлнaтa ĸoлoния нa Haциoнaлния инcтитyт пo здpaвeoпaзвaнe. B cъщoтo вpeмe изcлeдoвaтeлитe взeли вcичĸи нeoбxoдими пpeдпaзни мepĸи, зa дa изĸлючaт възмoжнocттa зa пpoниĸвaнe нa бoлecти в „yтoпиятa“ oт външнaтa cpeдa.

„Утoпия“ c ĸaнибaлизъм

Tъй ĸaтo в нoвoтo мecтooбитaниe нa мишĸитe нe им ce нaлaгa дa пpeĸapвaт вpeмe в тъpceнe нa xpaнa, вoдa и пoдcлoн, тe зaпoчвaт пo-чecтo дa ce чифтocвaт. B peзyлтaт нa тoвa пoпyлaциятa нa гpизaчитe ce yдвoявa нa вceĸи 55 дни.

Koгaтo ĸoлoниятa дocтигa 620 индивидa, pacтeжът ѝ ce зaбaвя – тя зaпoчвa дa ce yдвoявa нa вceĸи 145 дни. Πo cъщoтo вpeмe в мишeтo oбщecтвo ce пoявявaт пpoблeми – гpизaчитe зaпoчвaт дa ce paздeлят нa гpyпи. Hяĸoи индивиди нe cи нaмepили мяcтo в тeзи гpyпи, тъй ĸaтo нямaли coциaлнa poля, ĸoятo дa игpaят. Teзи индивиди нямaлo ĸъдe дa oтидaт.B дивaтa пpиpoдa пo-мaлĸo млaди индивиди oцeлявaт дo зpялa възpacт. Te пpeдимнo зaмecтвaт cтapитe cи, yмиpaщи cъбpaтя. A oнeзи oт мъжĸитe eĸзeмпляpи, ĸoитo ca излишни, пpocтo eмигpиpaт. B „yтoпиятa“ излишнитe мъжĸи нямa ĸъдe дa oтидaт. Te зaпoчвaт дa ce oттeглят физичecĸи и пcиxoлoгичecĸи.

Kaĸтo ce cъoбщaвa в изcлeдвaнeтo, caмцитe, ĸoитo нe мoжeли дa cи нaмepят coциaлнa poля, cтaнaли нeaĸтивни и ce cĸyпчили нa дънoтo нa ĸyбa нa „yтoпиятa“. Te пoлyчили мнoгo paни и бeлeзи, тъй ĸaтo били нaпaдaни oт дpyгитe мъжĸи. Bъпpeĸи тoвa oтчyждeнитe индивиди нe peaгиpaли нa нaпaдeниятa.

Hяĸoи мишĸи, нaпpoтив, ce зaбaвлявaли пo цял дeн. Te ниĸoгa нe влизaли в cxвaтĸи и дopи нe ce чифтocвaли. Bмecтo тoвa тeзи гpизaчи ce гpижeли зa ĸoзинaтa cи. Ho oщe пoвeчe ce пpoмeнилo пoвeдeниeтo нa aлфa мъжĸapитe. Te cтaнaли изĸлючитeлнo aгpecивни, ĸaтo peдoвнo изнacилвaли нe caмo жeнcĸитe, нo и мъжĸитe. Битĸитe им c дpyгитe caмци чecтo зaвъpшвaли c ĸaнибaлизъм.

Aгpecиятa ce paзпpocтpaнявa въpxy caмĸитe. Bъпpeĸи чe вcичĸи нyжди нa мишĸитe ca зaдoвoлeни, мaйĸитe cтaвaт мнoгo aгpecивни ĸъм тeзи, ĸoитo paзpyшaвaт гнeздaтa им. Tъй ĸaтo тoвa oбиĸнoвeнo били мъжĸи, жeнcĸитe ги пpoгoнвaли в няĸoя дpyгa чacт нa yтoпиятa. Ocвeн тoвa мaйĸитe мишĸи зaпoчнaли дa изocтaвят мaлĸитe cи, дa зaбpaвят зa тяx и дopи дa ги yбивaт. B peзyлтaт нa тoвa дeтcĸaтa cмъpтнocт в няĸoи paйoни нa yтoпиятa дocтигнaлa 90%.Kaĸ тaĸa yтoпиятa ce пpeвpъщa в aнтиyтoпия

Bълнaтa oт жecтoĸocт e caмo пъpвият eтaп oт пpoмянaтa нa oбщecтвoтo нa мишĸитe. C тeчeниe нa вpeмeтo пoпyлaциятa ce paзpacтвa и вĸлючвa вce пoвeчe възpacтни, ĸoитo ca oцeлeли cлeд нaпaдeниятa нa cвoитe мaйĸи и дpyги мишĸи. Te дopи нe знaeли ĸaĸвo тpябвa дa e нopмaлнoтo пoвeдeниe нa мишĸитe. Πoвeдeниeтo нa тeзи индивиди e билo нaпълнo пpoмeнeнo. Hяĸoи oт тяx дopи нe пpoявявaли интepec ĸъм чифтocвaнe.

B ĸpaйнa cмeтĸa бpoят нa мишĸитe в ĸoлoниятa дocтигa 2200, въпpeĸи чe „вceлeнaтa“ e пpoeĸтиpaнa зa 3000 мишĸи. Cлeд тoвa бpoят нa мишĸитe зaпoчнaл бъpзo дa нaмaлявa. Hяĸoи мишĸи ce oттeглили нa пo-гopнитe eтaжи, a дpyги ce гpyпиpaли в бaнди и yнищoжaвaли цeли гpyпи oт cвoитe cъбpaтя и ĸoнтpoлиpaли pecypcитe. Hиcĸaтa paждaeмocт, виcoĸaтa дeтcĸa cмъpтнocт и изĸлючитeлнaтa жecтoĸocт дoвeли дo изчeзвaнeтo нa цялaтa ĸoлoния. Bъпpeĸи тoвa вce oщe имaлo дocтaтъчнo xpaнa и дpyги pecypcи, зa дa ce зaдoвoлят нyждитe нa гoлeмия бpoй гpизaчи.

Зaщo yтoпиятa ce oĸaзвa пo-лoшa oт aнтиyтoпиятa

Cпopeд aвтopa нa изcлeдвaнeтo cлoжнoтo пoвeдeниe нa мишĸитe вĸлючвa взaимocвъpзaни дeйнocти ĸaтo yxaжвaнe, мaйчинa гpижa, зaщитa нa тepитopиятa и йepapxичнa вътpeшнoгpyпoвa и мeждyгpyпoвa coциaлнa opгaнизaция. Koгaтo пoвeдeниeтo, cвъpзaнo c тeзи фyнĸции, нe e зpялo, нe ce paзвивa и coциaлнaтa opгaнизaция c възпpoизвoдcтвoтo. B peзyлтaт нa тoвa видът зaпoчвa дa изчeзвa.

Cпopeд Джoн Kaлxyн пoдoбнa cитyaция мoжe дa възниĸнe и в чoвeшĸoтo oбщecтвo. Aĸo вcичĸи нaши нyжди бъдaт зaдoвoлeни, щe нacтъпи paзпaд нa coциaлнaтa opгaнизaция. Tя щe бъдe зaмeнeнa oт нacилиe и жecтoĸocт, ĸoeтo мoжe дa дoвeдe дo изчeзвaнeтo нa чoвeчecтвoтo.

Източник:www.kaldata.com




Британската актриса Глинис Джонс, която е най-известна с ролята си на Уинифред Банкс във филма „Мери Попинз“ от 1964 г., почина на 100-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, като цитираха нейния агент.


„Сърцето ми е натежало заради кончината на моята любима клиентка Глинис Джонс“, каза мениджърът й Мич Клем.Актрисата е починала в дом за възрастни хора в Лос Анджелис.


Глинис Джонс печели награда „Тони“ през 1973 г. за ролята си в мюзикъла на Стивън Зондхайм „Малка нощна музика“ и е номинирана за „Оскар“ за 1960 г. за филма The Sundowners.Актрисата участва в десетки филми в своята кариера, която продължава повече от 60 години, но ролята й в „Мери Попинз“ е емблематична и Джонс ще бъде запомнена с нея, отбелязва Ройтерс.



Тя е родена на 5 октомври 1923 г. в Южна Африка, родителите й са от Уелс и работят в сферата на шоубизнеса.Дъщеря им започва да се изявява като актриса още от дете.



Той излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия

Руският опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл, почина днес в затвор в Арктика, където излежаваше 19-годишна присъда, предаде Франс прес, като се позова на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН).

"На 16 февруари 2024 г. в поправителна колония № 3 затворникът Навални А. А. се почувствал зле след разходка и почти веднага загубил съзнание", съобщи регионалното подразделение на ФСИН в Ямало-Ненецкия автономен окръг в комюнике. То увери, че службите за спешна помощ са се опитали да го спасят,пише flagman.bg

"Предприети бяха всички необходими реанимационни мерки, но те не дадоха положителен резултат. Лекарите от спешна медицинска помощ констатираха, че пациентът е мъртъв. Причините за смъртта му се установяват", пише в краткото комюнике.Навални, на 47 години, излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия. Многобройните процеси срещу него бяха широко заклеймени като политически мотивирани и наказание за опозицията му срещу Владимир Путин, отбелязва АФП.Руският президент е бил информиран за смъртта на Навални, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.

На различни съдебни заседания, на които се яви чрез видеоконферентна връзка, този висок рус мъж с пронизващи сини очи изглеждаше отслабнал и състарен, посочва АФП. Той имаше здравословни проблеми, свързани с гладната стачка, която бе обявил в затвора, и отравянето му през 2020 г., от което оцеля по чудо.  

Преди години се чуваха критики срещу Навални заради неговото заиграване с крайната десница и двусмислената му позиция за анексията на Крим през 2014 г. Руската опозиция и неправителствени организации, както и Западът, обаче се обединиха около опозиционера след отравянето му през август 2020 г. в Сибир по време на кампания за регионални избори, отбелязва АФП.

На прага на смъртта, Навални бе транспортиран за лечение в Германия със съгласието на руските власти. Излекуван и далеч от това да бъде уплашен, критикът на Кремъл направи голямо завръщане през декември 2020 г., като хвана в капан руски агент, който призна по телефона, че отравянето му наистина е дело на тайните служби.

Отхвърляйки всякаква идея за изгнание, Навални се завърна в Русия на 17 януари 2021 г., сигурен, че ще бъде арестуван начаса. Още с пристигането си на летището, той наистина бе арестуван пред телевизионните камери, припомня АФП.Само два дни по-късно критик номер едно на Кремъл нанесе нов изненадващ удар. В ново разследване Навални обвини Путин, че си е построил луксозен дворец на брега на Черно море. Въздействието бе такова, че руският президент бе принуден лично да отрече да притежава въпросния палат.

От затвора Навални изразяваше подкрепа за другарите си по съдба, лишени от свобода заради репресиите, като изобличаваше руската съдебна система, която наричаше "фашистка", отбелязва АФП. От чужбина неговите екипи междувременно продължаваха да публикуват разследвания за забогатяването на руския политически елит, някои от чиито представители според тях са пряко облагодетелствани от конфликта в Украйна.

Затворът не пречупи Навални в неговата непоколебимост, отбелязва АФП. По време на изслушванията и в послания, публикувани в социалните мрежи чрез адвокатите му, той продължи да обижда Путин, наричайки го "дядо, скрит в бункер", тъй като руският президент рядко се появява на публични места, отбелязва АФП.

По време на процеса си "за екстремизъм" Навални критикуваше руската пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки я "най-глупавата и безсмислена война на 21-и век".

В онлайн посланията си той се шегуваше с тормоза, на който го подлагаше управата на затвора. На 1 февруари той призова за демонстрации в цяла Русия по време на президентските избори на 15-17 март, които се очаква да подпечатат оставането на Путин на власт за още един мандат, посочва АФП.

Победата на руския президент изглежда сигурна, защото опонентите му, начело с Навални, бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната през последните години, а репресиите се засилиха още повече след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Руските власти изглеждаха решени да направят невъзможен живота на своя най-голям критик, който от своя страна каза, че е решен никога да не се пречупи, обобщава АФП.

"Няма да мълча и се надявам, че всеки, който ме чуе, няма да мълчи", каза Навални в съда през септември 2022 г., след като прекара 12 дни в изолатора за това, че осъди руското нападение срещу Украйна.

Източник:www.flagman.bg



Драгана Миркович е една от най-популярните певици на Балканите. Става известна през осемдесетте години на миналия век като като член на популярния колектив Južni Vetar, пише Sofia24.bg.

Заедно със съпруга си тя основава и сателитен музикален канал, наречен DM SAT. Драгана е родена на 18 януари 1968 година в село Касидол, Сърбия, тогава в Югославия.

За народната музика като дете я запалва нейният дядо – Драгутин, който свирел на акордеон. Тогава тя пеела на различни сбирки и селски празници, само защото по-възрастните я карали. Тези нейни изяви обаче докарват в Касидол музикални продуценти от Белград. След като записва първите си два албума през 1984 и 1985, между Драгана и нейния откривател – композиторът Новица Урошевич, възниква конфликт и тя решава да се откаже от пеенето. 

Влиятелни хора обаче я насочват към композитора Миодраг Илич, който е основател на легендарния оркестър "Южни ветар“. Така Драгана става петият солист на състава, след Миле Китич, Синан Сакич, Шемса Сулякович и Кемал Маловчич. Така през 1986 се появява третият албум "Спаси ме от самотата“(Spasi me samoce). Няколко хита излизат от него, а най-голямата оценка за новата Драгана дава публиката – за първи път младата певица застава пред повече от 10 хиляди зрители на концертите на оркестър "Южни ветар“. Турнетата на групата по онова време продължават с месеци.

Сред най-известните й песни са: Milo moje sto te nema, Simpatija, Placi zemljo, Poslednje vece, Zivot moj (дует с Даниел Джокич), Sve bih dala da si tu,  Kazi mi sunce moje, Mamina i tatina, Na kraju price, Na kraju price. Албумът Simpatija от 1989 е продаден в тираж от 500 хиляди копия, а почти всички песни в него стават хитове. През същата година Драгана прави и своя първи самостоятелен концерт в Белград. Получава и най-голямата награда – Певица на годината. 

Същото признание се дава на Драгана Миркович и през 1990, когато излиза последният ѝ албум с оркестър "Южни ветар“. През 1991 г. Драгана Миркович преминава под крилото на покойния мениджър Рака Джокич, дотогава продуцент единствено на Лепа Брена. Същата година излиза албумът "Добро момиче“(Dobra devojka). Голяма подкрепа в новия имидж на Драгана оказва и самата Лепа Брена, която активно участва в процеса на преобразяване. 

В резултат – бъдещата мега звезда подобрява външния си вид, начина си на обличане, прави и пластична операция на носа си поради здравословен проблем с дихателните пътища, решава и да промени формата, тъй като вече е известна личност. Благодарение на мениджъра Рака Джокич, младата певица прави грандиозни турнета в Европа, Австралия, Америка, Канада. През 1991 г. провежда 22-дневно турне в България. Най-големият концерт е на националния стадион "Васил Левски“ в София, състоял се на 25 юни.

Драгана се пробва и в киното, като влиза в главната роля във филма "Сладки сънища“ (Slatko od snova). Интересното е, че повечето от песните във филма се изпълняват на английски език и тотално се разграничават от присъщото за Драгана фолк амплоа.

"Само аз и Брена можем да живеем от старата слава“, казва пред сръбски журналисти преди две години Драгана. Миркович е поласкана, когато я обявяват за най-богатата певица и смята, че това не предизвиква завист у колегите й. 

"Знам, че ме поставят на първо място сред най-богатите знаменитости от бивша Югославия. Надявам се това да не предизвиква ревност сред колегите, поне аз не съм го усещала. Всеки трябва да се радва на чуждия успех. Съпругът ми Тони и аз обичаме да помагаме на другите и винаги, когато някой е имал нужда от нещо, винаги сме помагали".



Изчезването на Кейт и Шийла Лайън през 1975 година бил същински потрес за уютния град Уитън, Мериленд. Всички били в неразбиране: къде могат да отидат девойките на 10 и 11 години?

Изчезването им довело до едно от най-мащабните търсения в историята на щата, което било осъществено от цялостен ​​екип детективи. Едва четири десетилетия по-късно обаче казусът бил разрешен…

В комерсиалния център 

Шийла, Кейт и по-големият им брат са родени в богато и уважавано семейство. Баща им бил известен радиоводещ във Вашингтонска радиостанция, а майка им – доктор.

Сестрите били доста другарски настроени, постоянно ходели дружно на разходка. Така било на 25 март 1975 година, когато девойките посетили комерсиалния център Wheaton Plaza в Уитън. Току-що било украсено за Великден, тъй че Кейт и Шийла желали да прегледат украсата.

В мола бил и 14-годишният им брат. Родителите му го помолили да се грижи за сестрите си, само че той се интересувал повече от игралната зала, тъй че момчето рядко обръщало внимание на девойките. За финален път той видял Кейт и Шийла към 14:30 – девойките ядяли пица в Orange Bowl.

Изглежда нещо ги е предиздвикало бързо да изоставен пицарията, защото още в 14.40 часа девойките са видяни наоколо до мола. И си тръгнали към дома. 

Г-жа Лайън споделила на Кейт и Шийла да се приберат до 16:00 часа, само че те не се появили в уречения час. А когато брат им се върнал, цялото семейство отиде в мола да ги търси. След двучасово безрезултатно търсене към 19:00 часа те се свързали с полицията.

Дългокосият мъж

В устрема си да открие децата допустимо най-бързо, полицията ревниво се заела с издирването. В същия ден те разпитали няколко десетки души и разпознали първия обвинен – млад мъж с дълга коса, който наподобява следил девойките.

Показанията пристигнали от 11-годишна другарка на Кейт и Шийла, който се срещнал със сестрите в мола. Полицай изработил фоторобот на млад мъж с дълга коса и няколко белега по лицето.

Но никой, с изключение на свидетелката, не си спомнил за човек с такова изложение. Заради това полицията решила, че момичето нещо се е объркало  или даже си измисля. Поради тази причина детективите в никакъв случай не са считали „ дългокосия “ за обвинен.

Нова тенденция

Вместо това полицията се фокусирала върху възрастен мъж в кафяв костюм, който бил забелязан да беседва с девойките в заведението за хранене. Той бил забелязан до Кейт и Шийла от трима очевидци едновременно, тъй че скоро станал основният и единствен обвинен.

На 2 април 1975 година, когато описанието на мъжа с якето е оповестено във вестниците, Лойд Уелч се свързва с полицията, заявявайки, че е видял сходен мъж да качва две девойки в кола на паркинг и да потегля с тях.

Когато 18-годишният Лойд бил разпитан за повторно, той съумял да си спомни още повече детайлности. По думите му възрастният мъж куцал с десния си крайник и имал забележима бенка на ръката.

Наличието на сходни детайлности объркали полицията и те предложили Уелч да даде показания на детектор на лъжата. Накрая той си признал, че не е виждал никого и си измислил историята, с цел да притегли малко внимание.

Продължително търсене

За страдание, даже откакто разкрила още няколко следи, полицията не съумя да се докопа до нито една от тях. Това включва няколко свидетелства, че девойките са видени във Флорида и други щати. Детективите не съумели да потвърдят нито една от тези версии.

Междувременно водолази претърсили всички близки водни басейни, стотици доброволци обиколили региона на Уитън, а Националната армия претърсила всички гори в радиус от 30 километра.

Дните се трансформирали в седмици, а седмиците в месеци. През идващите 38 години детективите не напредват в издирването на девойките. Мнозина към този момент почнали да мислят, че казусът в никакъв случай няма да бъде позволен.

Пробивът

През 2013 година няколко детективи, които дълги години разследвали изгубването на Шийла и Кейт, се пенсионирали едновременно, тъй че неразгадният случай бил трансфериран в нов отдел.

Един от назначените в него детективи е Крис Хомрок, който взема решение да изследва всички материали от нулата. И когато преглеждал файловете, вниманието му незабавно било привлечено от фотография на Лойд Уелч, който външно доста приличал на фоторобота на оня „ дългокос човек “.

Детективът решил, че не е зле да изследва биографията на Уелч. Не му се наложило да рови дълго, тъй като по това време Лойд излежавал 33-годишна присъда за… закононарушение против 10-годишно момиче.

Задушевен диалог

Възможно ли е нарушителят да е човек, чието изложение е формирано още в първите дни на издирването и който самичък е пристигнал в полицията, където е дал лъжливи показания? Изглеждало необикновено, че тогава не бил обвинен, само че всичко изглеждало тъкмо по този начин.

Крис Хомрок решил да опита да приказва с Лойд, с цел да „ тества водите “. За негова изненада Уелч, който бил в пандиза две десетилетия, елементарно откликна;. Вероятно просто му липсвала връзката, тъй че се радвал най-малко на някакъв събеседник.

Лойд разказал странна и объркваща история за това по какъв начин оказал помощ на чичо си да примами сестрите Лион в колата, след което откарали девойките на насаме място. В същото време Уелч добави, че „ той е взел минимално присъединяване и не е умъртвил никого “.

Чичото на Лойд към този момент бил умрял по това време, само че когато полицията проучила биографията му (той прекарал доста години в пандиза за сходни закононарушения и блудство), думите на Уелч почнали да наподобяват по-правдоподобни.

Какво се случило с девойките?

Но колкото повече детективите разпитвали Лойд, толкоз повече той променял историята си за случилото се с Кейт и Шийла. Само едно нещо оставало непроменено – той постоянно оставал „ почтен очевидец “.

Детективите почнали да виждат, че има повтарящи се елементи в неговите необясними разкази. Лойд разказва плачещи девойки в задната част на комби, мазе, опиати и две огромни зелени чанти.

Въз основа на тази информация детективите почнали да търсят места, където може да се е случило това извънредно закононарушение. Едно от тях била къщата на братовчед на Лойд, Хенри Паркър, който живеел в планината по време на изгубването на девойките.

През декември 2014 година Хенри споделя на детективите, че през 1975 година Лойд отишъл до колата си и го помолил за помощ, с цел да изгори две военни чанти. По негови мемоари всяка от чантите е тежала по 25-30 кг.

И двете торби били хвърлени в огъня. Съседи, които към момента живееха наоколо, споделиха на детективите, че към момента помнят миризмата на печено месо, която тегнела във въздуха няколко дни.

Малко по-късно детективите разкрили под къщата на родителите на Уелч, където живеел Лойд, партерен етаж, който приличал повече на мазе. Криминалистите разкрили следи от кръв там, която принадлежала на Шийла и Кейт.

Заключение

През септември 2017 година Лойд се признава за отговорен за убийствата и получава две 48-годишни присъди. При състояние, че той ще изкара предходната си присъда едвам през 2026 година, той няма късмет да бъде освободен.

Телата на Кейт и Шийла в никакъв случай не са открити. Уелч отказал да даде каквито и да е детайлности за закононарушението си, ограничавайки се до признание на виновността.

Интересно е, че за сходно закононарушение Лойд бил застрашен със смъртно наказване, само че по някаква причина родителите на девойките поискали затвор за нарушителя. Прокурорите, уважавайки мнението на фамилията, не възразили.

Говорейки от името на брачната половинка и двамата си сина (между другото, това момче, което трябвало да се грижи за сестрите на 25 март 1975 година, в този момент е полицай), Джон Лайън споделя:

– Искаме да благодарим на детективите. Сега знаем истината. По-добре е, в сравнение с да живееш в неопределеност 40 години.Вижте още:Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща

Източник: svobodnazona.com



Франц Бекенбауер, смятан за един от най-добрите футболисти на всички времена и един от само двамата, спечелили Световната купа като играч и треньор, почина на 78 години.

Бекенбауер е икона на германския футбол, спечелил 104 мача за Западна Германия, извеждайки ги като капитан до славата на Световното първенство през 1974 г., преди да повтори постижението като треньор на Италия 16 години по-късно.

Франц Антон Бекенбауер (на немски: Franz Anton Beckenbauer) е германски състезател и треньор по футбол, защитник. 

Наричат го „Кайзера“ заради елегантния му игрови стил, лидерските му качества и доминирането му на терена. Играе дълги години в „Байерн“ (Мюнхен) и в националния отбор. Световен шампион като футболист през 1974 и като треньор през 1990 г. 

Двукратен носител на Златната топка за 1972 и 1976 г. От 1994 е президент на  Байерн, а от 1998 година е вицепрезидент на Германския футболен съюз. Работи още като журналист за в-к "Билд".Има 424 мача и 44 гола в Бундеслигата - 78 мача и 6 гола в европейските клубни турнири.

За националния отбор на ФРГ играе в 103 срещи, в 50 от които е капитан на отбора. Отбелязва общо 14 гола. Дебютира на 26 септември 1965 като гост на Швеция при загубата с 1-2. Последният му мач за националния отбор е след повече от 11 години, на 23 февруари 1977, когато Франция бие като домакин ФРГ с 1-0.

Поклон пред паметта му.



Вече повече от 30 години, след като излиза, "Сам вкъщи" продължава да е част от Коледата на милиони хора по света. У нас също вече се превърна сякаш в традиция филмът да бъде пускан по телевизията точно по празниците, и то в най-гледаното време.

Ето няколко любопитни факта за филма:

Крис Фарли, който бе популярен комедиен актьор, за малко не прави дебюта си в киното с епизодичната роля на Дядо Коледа в "Сам вкъщи". Колегата му, Кен Хъдсън Кембъл, който в крайна сметка е избран за нея, споделя, че си спомня точно как е минало прослушването. Тогава е видял Крис Фарли в доста комичен вид, тъй като явно предишната вечер е купонясвал. Както и се е очаквало, той изобщо не се е представил добре и така и не е получил повторно обаждане.

Може и да останем доста изненадани, но е факт - Робърт де Ниро също за малко да участва в "Сам вкъщи". Той обаче отказва ролята на бандита Хари. Същото прави и Джон Ловиц. Келси Грамър пък отказва да изиграе Франк - чичото на Кевин.

Собствениците на къщата, в която е снимана по-голямата част от "Сам вкъщи", са живеели в нея през цялото време докато се е работело по филма. По свое желание те така и не са се възползвали от апартамента, който им е бил нает. И въпреки че снимките е трябвало да траят само около месец, семейството е останало отделено в една от големите спални в къщата почти шест месеца. В крайна сметка домът им остава непокътнат, тъй като повечето сцени с разрушения са били заснети в местна гимназия.

Жителите на квартала, в който се намира къщата от "Сам вкъщи", отдавна са свикнали с минувачите, които се спират да я оглеждат и в повечето случаи не пропускат я да снимат. Домът все още е атракция, дори и повече от 30 години след излизането на филма.

Друг интересен факт за къщата е, че тя е включена (макар и не нарочно) в сериала "Приятели". Наблюдателни зрители забелязват, че имота, който Моника и Чандлър иска да купят в един от епизодите на последния сезон, е всъщност къщата на семейство МакКалистър от "Сам вкъщи".

През по-голямата част от снимките на филма, екипът разчита на изкуствени сняг и лед. Точно за най-знаковата сцена обаче, тази, в която майката на Кевин най-накрая стига обратно до къщата им, в която са го забравили, започва да вали истински сняг. "Беше най-големият снеговалеж от години и то на Свети Валентин. Майката природа наистина ни помогна", спомня си Джейколин Бъксбаум, който е част от екипа на "Сам вкъщи".

Още една реална локация, на която се е снимал филмът, е летището в Чикаго. За сцената, в което семейство МакКалистър тича, за да хване самолета си до Париж, екипът е имал право само на два или три дубъла.

Джон Кенди влиза в ролята на "краля на полката" Гас Полински, за да направи услуга на продуцента Джон Хюз. Освен това всички сцени, в които актьорът си партнира с Катрин О'Хара, трябва да бъдат снимани само за един ден. И така и става - целият екип работи в продължение на 21 часа без да спира.

Една от най-запомнящите се реплики в "Сам вкъщи" всъщност е импровизация на Маколи Кълкин. Към края на филма той казва на бандитите: "Отказвате ли се, момчета, или сте жадни за още?" И му се получава толкова добре, че репликата не просто не е изрязана, а се превръща в един от най-добрите моменти изобщо.

Момичето от снимката, на която Кевин вижда предполагаемата приятелката на Бъз, по-големия си брат, всъщност е момче, облечено като момиче. Според продуцентите да бъде показано момиче просто било твърде грубо, предвид непривлекателния вид, който е трябвало да пресъздадат.

Angels with Filthy Souls, старият филм, който Кевин гледа в хола на къщата си, всъщност не е реално съществуващ стар филм. Сцените, които са показани, е трябвало да бъдат заснети отделно. Така че, култовата реплика: "Задръж рестото, мръсно животно" всъщност също е измислена от Джон Хюз.

Филмът е любим дори на децата в Ирак. Актьорът Даниъл Стърн разказва, че през 2003 г. е бил в Ирак, където се е срещнал с местни войници. Те са го завели в столицата Багдад, където в един от магазините се е оказал заобиколен от деца, които са му викали: "Марв! Марв!", очевидно разпознавайки го от ролята му на един от "мокрите бандити" в "Сам вкъщи".

Източник:lifestyle.bg



Никола Тесла е един от първите хора, който не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало. 

Той счита това изказване за неправилно. Ако човек изостави нелепостите, популяризирани от еволюционистите и предразсъдъците, и се вгледа деликатно в историческите препратки и познания, с отворен разум, то той ще се сблъска с историята на една цивилизация, която е употребила доста по- комплицирани технологии и от нашите през днешния ден.

Освен античните египтяни, траките, маите и шумерите са тези цивилизации, които ни демонстрират, че са употребявали необятното знание на най- разнообразни учения и науки като електричество, електрохимия, електромагнетизъм, металургия, хидрогеология, медицина, химия и физика.

И забележете, че електричеството се е генерирало дейно, посредством тези технологии, които били необятно употребявани в Древен Египет. По това време се е употребила Багдадската батерия и първите дъгови лампи. Въпреки това производството на електрическа енергия или наличната сила е била лимитирана в Древен Египет.Внимателното изследване на египетската история незабавно разкрива изтънчеността и съвършеното осветяване на пространствата в храмовете. Не са били открити сажди в коридорите на пирамидите и гробниците, тъй като тези зони и тези пространства са били осветени с електричество.

А релефите и каменните резби демонстрират, че египтяните са употребявали ръчни фенери, захранвани от безжични източници на сила. Например, била е употребена дъговата лампа във фара в Александрия, като това е просто доказателство, че в Древен Египет доста от дълго време е било употребявано електричеството.

Енергията, нужна за зареждането на александрийския фар 24 часа в денонощието, била обвързвана единствено посредством елементарен източник на сила. Египетските пирамиди са били великански електроцентрали, т.е. централи, които са произвеждали електричество непрекъснато.

Външната обвивка на Голямата пирамида била покрита с бял туф, т.е. варовик, която била толкоз компактно построена, че даже бръснарско ножче не можело да влезе сред блоковете. Белият варовик не съдържа магнезий и има високи изолационни свойства. Тези изолационни свойства попречили на тока вътре да изтича неконтролируемо и да се загуби.

Каменните блокове, употребявани за построяването на пирамидата,били от друга форма варовик, съдържащ кристал, който е извънредно добър проводник на електричество и съдържал малко количество метал, подобаващ за предаване на оптималната мощ. Вътрешността на пирамидата, както и шахтите, са били облицовани с гранит. Гранитът е леко радиоактивно вещество и разрешава йонизиране на въздуха. Ако погледнем изолационният електрически кабел, ще забележим, че проводимите материали и изолационни материали се употребяват за изолираност по същия метод, както в пирамидите през днешния ден.Проводимите и изолационни свойства на пирамидите са образец за звуково инженерство, само че и за генерирането на електричество, което е нужен източник на сила. Разбира се, платото Гиза, на което се намират пирамидите, е цялостно с подземни водни канали. Над тези пластове варовик се издигат пирамидите, а пространствата сред тях са цялостни с вода.

Тези специфични пластове от скали, които предават електричество нагоре, до момента в който придвижват вода към повърхността подземен, в този момент са известни като водоносни хоризонти. Големият обемен поток на Нил, който текъл тъкмо там по това време, дава електрическият ток на близките подпочвени води през този водоносен небосвод и през днешния ден е прочут също като Физиостром.

Този електрически ток се пренасял непосредствено в горните елементи на подземните елементи на пирамидите. Електромагнитното поле, което се образува в дъното на пирамидата, се предавало в съсредоточена форма към горните пластове на пирамидите, а на върха на пирамидите имало основен камък от злато, който бил отличен проводник на електричество.

За страдание този сектор към този момент не съществува в наше време, което значи, че пирамидата е изгубила нужната си конструкция, т.е. съвършената си геометрия, заради загубата на върха. Този златен главен камък улеснявал образуването на проводим път за предаване на негативни йони към йоносферата и по този метод се създавал тока.

Как този резултат може да се употребява за пренасяне на електромагнитни полета и полето на земята благодарение на водоносен небосвод? Много елементарно. Идентична форма на технологията, употребена в Египет преди 5000 години и по-рано, била употребена от Никола Тесла, изобретателят на електрическата сила при започване на 19 век, посредством кула, която той построил и разположил в Съединените щати.

Тесла е откривател на такава фундаментална електрическа технология, основана на изменчивият ток, като електрическия мотор, радиото, лазера и радара, като в същото време отговарял за предаването на тон и изображения сред континентите през днешния ден. Той сполучливо го построява и употребява сред 1901 и 1917 годинаТой употребявал външен източник на зареждане за тази техника, както и безжично предаване на сила. Тесла бил построил кулата си над водоносен небосвод, зареждайки и изхвърляйки негативните йони от подземните води в кулата.

Електромагнитната сила, употребена в известната кула на Никола Тесла,е идентична с електромагнитното поле, което било определящият фактор при разполагането и построяването на пирамидите на това място. И двете системи генерират и предават негативни йони без потребност от електрически кабели.

И по този начин, за каква цел античните египтяни са употребявали електричеството?Релефите ясно демонстрират, че египтяните са го употребявали за зареждане на лампи от вида ръчна крушка от безжичен източник на сила. Тези лампи доста припомнят на описанието на Никола Тесла, което демонстрира, че изменчивият ток е безвреден. На Световния панаир в Чикаго през 1893 година Тесла предава изменчив ток през тялото си, с цел да възпламени електрическа крушка, която държал без електрически проводници.

Този образец демонстрира един тип WLAN антена. Египтяните са употребявали антени и безжична сила за безжична връзка. WLAN несъмнено е съвременен термин, само че може да се види, че от лявата страна има предавател с правоприемник, гравиран в камъка. Тези данни демонстрират, че египтяните са имали безвъзмездна, безжична местна мрежа, която е била употребена за информационни цели.

Оказва се, че доста златни предмети, които са открити и непокътнати от Древен Египет до през днешния ден, в действителност са доста тънко позлатени. Такива съвършени позлатени покрития обаче (както в тези парчета), несъмнено изисква потреблението на електричество.

Електромагнитните измервания, направени към Голямата пирамида досега, демонстрират идентично поле, като това на светкавицата, създадена от гръмотевична стихия, към пирамидата. Това може да се види и през днешния ден и може да се следи посредством елементарен опит.

Стоейки на върха на пирамида, с бутилка, увита във влажна забрадка, човек може да види, по какъв начин искри излизат от бутилката.Пирамидите не са издигнати като гробници.

Всъщност, макар че пирамидите постоянно са били тълкувани като гробници на фараоните, няма никакви надписи в коридорите, шахтите или пътеките на Голямата пирамида.

Празен каменен сандък бил открит в камерата (археолозите го назовават ​​„ Камерата на царя “) на централната ос на пирамидата, като те твърдяли, че това е саркофага на фараона, само че защото бил откраднат, каменният сандък към този момент бил празен.

Но деликатното проучване на размерите на камъка и счупеното парче, както и позицията на съответното място, където е била инсталирана тази структура, разкриват друг въпрос, защото тъкмо тук може да е изчезналата част от проводящата конструкция на пирамидата, която е наложителна, с цел да може главната система да работи.

Така че целият дизайн се основавал на обстоятелството, че този проводник трябвало да бъде тъкмо там. Ако там бъде конфигуриран свръхпроводящ материал, пирамидата е могла да създаде задоволително електричество за цялостен Египет. Друго много забавно нещо за този свръхпроводник, е че се загатва в библейските предания като „ Ковчегът на завета “, който съдържал 10-те Божи заповеди. Този факт е достигнал до нас от древността. Преданията за размерите на Ковчега на Завета съответстват с размерите на тази каменна кутия.

Библейският оракул Моисей е бил признат от фараона и съгласно историческите сведения той е бил повдигнат до длъжността админ заради превъзходните си морални полезности, просветеност и качества.Една от етапите на неговите учения

били преподаването на всички мистерии на Египет и познанието за силата. В допълнение към другите му свойства, имали и разнообразни доказателства, че Ковчегът на завета е служил като кондензатор и че това е източникът на египетската сила.

Говори се, че оракул Мойсей взел със себе си Ковчега на Завета, когато избягал от Египет. Според историческите информации това е една от аргументите фараонът да преследва Моисей, защото фараонът бил толкоз наясно с Ковчега на завета, колкото и че цялата популярност и искра на Египет ще бъдат изгубени без електрическия ток.

Историческите информации също по този начин демонстрират, че египетската цивилизация доближава своя връх по време на ръководството на Рамзес II, който живял по същото време като оракул Мойсей. Но тази цивилизация се сринала за по-малко от 10 години след Рамзес II и Гиза даже била изоставена. Градът, който в миналото бил център на една цивилизация останал запустял, до момента в който идната династия не се заселила там.

Дали египтяните са били единственото общество, употребяващо безжична технология или електричество?

Не, релефите на маите и асирийците приказват за сходни техники и също съдържали информация за тях. Така че същата техника била употребена и в техните пирамиди и здания.

Цялата тази информация ясно показвала, че примитивните хора и общества не са съществували в предишното, както еволюционистите, в което ни карат да имаме вяра. От позиция на цивилизациите, в един миг от историята сме имали повече от по-слабо развитите общности.

Общество, което е съществувало преди хиляди години в международен мащаб, се е радвало на доста напреднала технология спрямо живота ни през 20 век. И това ни демонстрира, че развиването, водещо до нас през днешния ден, не е част от постепенен развой, или с други думи, че няма линейна градация от примитивно равнище на цивилизация към напреднало в историята.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! 

Източник: prosveshtenieto.com



Баща му, Фабиен Делон (1904 – 1977), е корсиканец по произход, притежател на киносалон, а майка му е Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си. Ален е на три години, когато родителите му се развеждат. През 1939 г. Едит се жени отново, този път за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон.

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s’en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер.

От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон.

Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.



Един от най-обичаните и емблематични гласове от южната ни съседка се бори дълги години с раково заболяване. 


Карас е починтал малко след 17 ч., след като е бил хоспитализиран във болницата в Солун.


Роден в Кокинохори, Кавала, на десетгодишна възраст се премества със семейството си в Солун. Шест години по-късно прави първата си музикална изява в нощен клуб "Бежанец" в Евосмос, Солун, като същевременно работи в автосервиз.Записите на Карас стават златни и платинени.


В кариерата си гръцкият певец си сътрудничи с много композитори и текстописци, включително Йоргос Теофанус, Еви Друца, Христос Дантес, Христос Николопулос и Михалис Хацигианис.На сцената той пее с безброй артисти, включително Толис Воскопулос, Никос Зойдакис, Пикс Лакс, Анджела Димитриу, Константина, Каити Гарби, Пантелис Пантелидис и Джордж Какосиос.


Василис Карас е роден в село Сърли (Кокинохори), което се намира близо до Кавала. На 10-годишна възраст заедно със семейството си се премества в Солун. На 6 юли 1969 година, когато е на 16 години, излиза за пръв път да пее на голяма сцена в нощното заведение „Просфигас“ в един от кварталите на Солун - Харманкьой (Евосмос).

Поклон пред памеета му!



Великите изобретения и идеи в миналото обикновено са били дело на силния пол. Според статистиката в края на 20 век едва 10% от всички патенти в света принадлежат на жени, което обаче не означава, че трябва да ги пренебрегваме.

Точно затова ще ви запознаем с иновациите, създадени от велики жени, които променят ежедневието, като го правят малко по-лесно и по-практично за следващите поколения.

Джозефина Кокрейн – създател на съдомиялната машина

Джозефина Кокрейн е американска изобретателка, която през 1886 година получава патент за първата механична съдомиялна машина. По онова време повечето домакинства не разполагат със система, осигуряваща топла вода, която да задвижи подобен уред, но Кокрейн успява да продаде изобретението си на хотели и ресторанти. По-късно дамата започва да произвежда миялни машини по собствен модел в собствена фабрика.

Грейс Хопър – програмно осигуряване на компютър Марк 1

Д-р Грейс Хопър е американска военнослужеща и програмист, призната като "майката на компютъра". Тя създава програмно осигуряване за първия мащабен компютър Марк I и компилатор, който превежда от писмен език на компютърен код. Хопър има важна роля и в разработката на първия удобен за програмиране език – GOBOL, който се използва и до днес. Тя първа използва думата "бъг" за компютърна грешка. Като жена изобретател печели множество награди, включително и Национален медал за техника през 1991 година.

Мери Андерсън – изобретател на чистачките за кола

През 1903 година Мери Андерсън създава "устройство за миене на прозорци", по-известно днес като чистачки за автомобили. Изобретението представлява дълга дръжка с гумена четка в края, която се управлява с помощта на лост от водача в превозното средство. По онова време автомобилите не са масово навлезли в живота на човека, затова устройството се използвало предимно за влакове. Първоначално хората са били скептични към изобретението, защото са смятали, че то ще разсейва шофьорите, но няколко години по-късно то се превръща в истински хит и днес всеки автомобил е снабден с чистачки.През 2011 г. Мери Андерсън е вписана в „Залата на славата на националните изобретатели“ на САЩ.

Табита Бабит създава първия циркуляр

Табита Бабит е обикновена жена, работеща като тъкачка в Масачузет. Идеята за изобретяване на циркуляра й хрумва случайно, наблюдавайки двама мъже да режат големи дървени трупи с обикновен трион. Установява, че единият ход на триона остава празен и безполезен, а острието би могло да се върти непрестанно чрез задвижващ механизъм. През 1813 година Бабита създава своята машина, но никога не кандидатства за патент.

Стефани Куолек и заслугата й за създаването на бронираните жилетки

Стефани Куолек е американски химик, считан за създател на кевлара – твърд материал, който се използва за направа на бронирани жилетки. През 60-те години на миналия век Куолек работи за известна компания, която й дава задачата да разработи лек, но много издръжлив материал. След множество неуспешни опити, жената успява да създаде материал, който е пет пъти по-здрав от стоманата. В началото технологията на Куолек се използва предимно за военни цели, както и за производството на гуми на състезателни автомобили, но по-късно намира приложение и при направата на мостове, каски, ски, накладки и други.

Хеди Ламар – създатетел на системата за тайна комуникация

 Хеди Ламър е австрийска и американска актриса и изобретателка, известна със създаването на системата за тайна комуникация. За да помогне в борбата с нацистка Германия, през 1941 Ламар създава радиоуправляема система, чрез която може да изпраща съобщения под формата на код с класифицирана информация, без да бъде засечена или заглушена. През август 1942 година Хеди Ламар и приятелят й по онова време – композиторът Антейл – получават патент за устройството, наречено „Секретна система за връзка“. Тя е трябвало да бъде използвана срещу нацистите през Втората световна война, но влиза в употреба едва 20 години по-късно. Днес тази система намира приложение в GPS системите, в комуникациите на космическите апарати със Земята, както и при криптираните военни комуникации.

Рейчъл Цимерман и изобретението й Blissymbol принтер

Какво е Blissymbol принтер? Това е софтуер, създаден от 12-годишно момиче от Канада през 1980 година. Принтерът на Цимерман позволява на хора с физически проблеми, като церебрална парализа, да комуникират. Системата на Рейчъл стартира като училищен проект, участва в състезания и дори печели сребърен медал от национален конкурс.

Алис Паркър – автор на проекта за централно газовото отопление

Алис е афроамерикански изобретател, който през 1919 година патентова предшественика на централната система за газово отопление. Системата има възможност да регулира температурата в сградата и да пренася топлина от едно помещение в друго. Идеята е в една къща да има няколко отоплителни тела, всяко от които да се контролира от отделни въздушни системи, насочващи топлината към различни стаи. Макар че проектът на Алис никога не се реализира, той се превръща във вдъхновение на съвременните технологии за централно отопление.

Сара Гуд – създател на сгъваемото легло

Сара Гуд е първата жена от афроамерикански произход, която през 1885 година патентова сгъваемото легло – предшественикът на походното легло. Тя изобретява атрактивна мебел, която вечер се ползва са сън, а през деня може да се превърне в бюро/шкаф. Създавенато на иновацията е подтикнато от необходимостта на времето, когато хората са живеели в малки домове без достатъчно място за всичките им вещи. Сара Гуд е била управител на магазин за мебели в Чикаго.

Марта Костън реализира проект за цветните сигнални ракети

През 1847 г. Марта Костън намира чертежите за сигнални ракети на починалия си съпруг и решава да реализира идеята му. В продължение на 10 години тя работи съвместно с учени и военни и преработва проектите, включвайки пиротехнически компоненти, за да създаде дълготрайна и цветна система от трицветни факли. През 1859 г Костън получава патент за изобретението си. По-късно американският флот купува правата от Марта, но тя запазва възможността да произвежда устройствата си. Тази система е одобрена от правителствата на Франция, Италия, Дания, Холандия и Хаити.

Д-р Елън Очоа – създател на оптични аналитични системи

Елън Очоа е първата испанка, излетяла в Космоса. Тя е изобретател, учен и астронавт на НАСА. През 1987 година патентова оптична система, която може да се използва за контрол на качеството в производството на различни сложни части. По-късно Очоа патентова и оптична система за роботизирано производство на стоки или за роботизирани направляващи системи. Освен изобретател д-р Очоа е ветеран от четири космически полета.

Д-р Мария Телкес изобретява домашни соларни системи

Д-р Мария Телкес е биофизик от Унгария, изобретил първата домашна соларна система. През 1925 г. се мести в САЩ и започва работа в "Уестингхаус Електрик" като изследовател в областта на преобразуването на енергия и по-специално превръщането на топлинна енергия в електрическа. Заедно с архитекта Елеанор Реймънд тя създава първата къща, захранваща се изцяло със слънчева енергия.

Д-р Патриша Бат патентова лазер за лечение на катаракта

През 1988 година д-р Патриша Бат патентова нов метод за отстраняване на катаракта. Нейният медицински лазер прави процедурата по-точна и по-качествена. Тя е и първият афроамерикански хирург, назначен в UCLA през 1975 година. Патриша има 5 патента за лазери, които се използват в САЩ, Канада, Япония и Европа.

Барбара Аскинс развива филмовата лента

Барбара Аскинс е химик от НАСА, която създава метод за засилване на неекспонираните фотографски негативи. Изобретението на Аскинс води до значителен напредък в областта на медицинските технологии, както и в разчитането на данни от космически изображения.

Майори Джойнър създава уред за перманентно къдрене на коса

Майори Джойнър изобретява уред, който позволява на косата да стои накъдрена с дни, както и устройство, което прави уреда по-безопасен и удобен за използване. Внучка на роби, Майори става първата афроамериканка, възпитаник на Чикагското училище за красота. Отваря собствен салон през 1916 година.

Източник:framar.bg



Тя имаше всичко – красота, пари, слава, успехи, обаче това не винаги е гаранция и мерител за щастлив живот.

Това е историята на Лони Уилисън – една красива блондинка, която бе сред най-желаните жени в Холивуд.

През 2010 година тя бе на върха на своята кариера – постоянно партита, вниманието на медиите, вниманието и обожанието на феновете. Пълен с приключения живот имаше този фитнес модел, малцина можеха само да завиждат.Лони се запознава, а по-късно и омъжва за Джерами Джаксън. Него голяма част от аудиторията познава от ролята му на Хоби Бюканън от телевизионния сериал „Спасители на плажа“.

През 2012 година бе тяхната сватба, а отстрани двойката изглеждаше като съвършенна.В пресата малко по-късно започнаха да излизат и подробности от съвместния им живот – побои, пиянски скандали, кавги. Чаровната Лони дори след един скандал се озовава в болница с множество фрактури.

Тайно записва един от конфликтите им, а по-късно предава записа на медиите. Развежда се с Джерами, а той дори се озова в затвора, тъй като през 2015 година посегнал на мъж с нож.

След развода чаровната блондинка изчезва от социалните мрежи и светлината на прожектторите.Оказва се, че се е озовала на улицата. Съобщава се, че през 2016 година е преживяла силен психически срив, който води до това да вярва, че някой ѝ пуска ток дистанционно.Лони, вместо да потърси помощ и да се справи с този проблем, се пристрастява към наркотиците.Източници дори твърдят, че е станала жертва и на сексуално насилие на улицата.


В момента 40 годишната Лони изглежда много по-възрастна, носи мръсни дрехи и живее на улицата.



Един стар ветеран от войната, който отиваше към парка, се сблъска с бездомна старица, която молеше минувачите за храна. Тогава той разпознал бенката на горната ѝ устна и стиснал рамото ѝ.Кевин Адамс, 74-годишен ветеран от войната във Виетнам, отиваше към парка, за да прекара известно време в тишина, когато се сблъска със стара дама, която молеше непознати за храна. “П-Пат-Патриша Уотсън, това ли сте вие?” – изпъшка той, след като разпозна гласа ѝ и бенката на горната ѝ устна.

Двамата се взираха мълчаливо един в друг, сякаш бяха застинали във времето в търсене на изгубен спомен. Нищо не им пречеше да се съберат отново в онзи горещ мартенски следобед.Минути по-късно младите велосипедисти отстъпиха място на двамата възрастни хора, които се насочваха към парка. Кевин и Патриша седяха там и точно тогава тя го погледна в очите и каза: “О, Боже мой, Кев! Минаха 53 години.Те си припомниха как са били вплетени в тъканта на съдбата, в едно пътуване, което е приключило, преди да започне. “Тези твои очи все още демонстрират невинността, която бях видял преди пет десетилетия”, каза Кевин.

Ситуацията отпреди 53 години не е била нищо друго освен най-лошия кошмар за всеки човек. Навсякъде падаха бомби, които разбиваха надеждите на мнозина. И 21-годишният войник Кевин Адамс е един от тежко ранените в опустошителната война във Виетнам.“Натам, доведете го тук… бързо”, крещи младата Патриша Уотсън, регистрирана медицинска сестра в болницата, в която е приет. Кевин чуваше сладкия глас на медицинската сестра, докато изпадаше в безсъзнание, дори когато хората наоколо викаха.“Не мисля, че ще се справи. Той е наранил десния си крак и гръбначния стълб. Ако има само едно нещо, което бихме могли да опитаме, това е надеждата”, каза един лекар на Патриша, която беше назначена да работи в отделението на Кевин.

Тя надникнала през стъклото и видяла неподвижния Кевин в животоподдържащата система. “Да, нека да го запазим в молитвите си”, каза тя, докато влизаше в стаята, за да го разгледа по-отблизо.Докато Патриша се опитвала да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата имала други планове за нея.С всеки изминал ден Патриша развива странно чувство на близост с Кевин. Тя почти не го познаваше, освен че беше войник. Тя идваше в отделението му по-рано от графика си и търсеше някакъв напредък в здравето му.

Но за неин ужас той така и не се събуждаше от комата си. Междувременно лекарят дойде при нея с още една шокираща новина.“Минаха пет месеца и не мисля, че той ще се справи”, казал главният лекар на Патриция. Медицинската сестра погледнала Кевин и казала, че все още чувства, че той ще се събуди някой ден.За миг медицинската сестра почувства, че трябва спешно да влезе в отделението на Кевин и да прекара известно време в тишина с него. Там тя нежно докоснала ръката му, затворила очи и се помолила за бързото му възстановяване. Няколко дни по-късно тя видяла суматоха пред отделението на Кевин и се втурнала да види какво е това.

“Донесете го, бързо”, изкрещя лекарят, докато Патриша се промъкваше през персонала, за да погледне. Тя зяпна от ужас и вече не можеше да скрие сълзите си.Този ден Кевин получи припадъци и състоянието му го тласна към тежката кома. Лекарите ѝ казали, че са изгубили всякаква надежда и могат само да чакат чудо.


Пет минути по-късно отделението се изпразни, когато Патриша седна до неподвижния Кевин. Тя го погледнала и нежно прошепнала: “Пожелавам ти да се събудиш скоро… заслужаваш да живееш… имаш да постигнеш много”.През следващите 22 месеца Патриша работи усилено ден и нощ в болницата. Освен редовните си прегледи в отделението на Кевин, тя отделяла допълнително време, за да се грижи за него. В крайна сметка осъзнава, че се е влюбила във войника.Патриша трябвало да избира между ангажиментите си извън работата и службата си за Кевин. Тя никога не прекъсвала работата си и работела извънредно, за да го възстанови.


Често се събуждала от дрямката си през нощта и бързала към леглото на Кевин, за да провери дали още диша. Макар че няколко тревожни мисли замъгляваха съзнанието ѝ, Патриша се уповаваше на молитвите си и се надяваше на чудо.Един ден тя била заета със стерилизирането на дребното оборудване в отделението на Кевин, когато лекарят спешно я извикал. “Пат-Патриша, ела тук… бързо… не мога да повярвам, че това се случва”, извика той.Патриша изпусна подноса в ръката си и се втурна към леглото на Кевин. Също като останалите наоколо, тя не можеше да повярва, че молитвите ѝ най-накрая са били чути. Кевин се събудил от комата си и започнал да движи крайниците си.


Минути по-късно той седнал на леглото си и се огледал, сякаш бил навлязъл в реалността от свят, застинал във времето. Патриша го погледна и се усмихна. Дълбоко в себе си тя се надяваше, че той изпитва нещо специално към нея.Кевин едва реагира, когато извика мъжката медицинска сестра. Той му каза нещо и скоро всичките му вещи бяха събрани и опаковани. Войникът се приготвил да бъде изписан на следващия ден, докато Патриша осъзнала, че ѝ остават само няколко часа, за да му признае любовта си.

На сутринта Патрисия се облече бързо и се погледна в огледалото повече от веднъж. “Да, днес съм красива!” – каза тя, докато вземаше чантата си и бързаше към отделението на Кевин.Но тъкмо когато си проправяше път, тя се сблъска с непозната млада жена, която беше заета да разглежда всяко отделение, докато вървеше по коридора.“Много се извинявам… бързах – каза Патриша, докато помагаше на жената да вдигне падналия си букет.

“Всичко е наред. Търсех интензивното отделение, където е приет господин Кевин Адамс… Кевин Адамс? Войникът? Мога ли да ви помоля да ме заведете там?” – учтиво попита жената Патриша, която беше зашеметена.“Да, разбира се… натам, моля, любезно ме последвайте – каза Патриша, докато тревожно вървеше към отделението на Кевин. Щом стигнаха дотам, тя не можа да се сдържи и тайно да не пусне сълзите си, докато жената прегръщаше Кевин и го целуваше от радост.“Благодаря на всички, че спасиха годеника ми”, каза тя. Лекарите ѝ казали, че това е напълно възможно благодарение на любезната служба на Патриция. Жената погледна медицинската сестра и тръгна към нея с отворени обятия.

“Много ви благодаря, госпожо Патриша. Аз съм Кайла, годеницата на Кевин – каза тя и се представи.Въпреки че Патриша беше разочарована, тя се радваше на бързото възстановяване на Кевин и се надяваше на най-доброто за тях. Тя видя как Кевин излиза от болницата с Кайла и знаеше, че никога повече няма да го види.

След като войната се успокои, тя се омъжи за далечен роднина пет месеца по-късно. Докато се опитва да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата има други планове за нея.“Случи се изведнъж, докато той се прибираше вкъщи”, казва Патриша на един от роднините си, докато държи малката си дъщеря Амелия, на 5 години, близо до себе си на погребалното събрание на съпруга си.

Съпругът на Патрисия е починал при катастрофа. Тя овдовяла твърде рано, но това не ѝ попречило да се труди повече заради дъщеря си. С всяка изминала година дъщеря ѝ се държала странно и дистанцирано.“Това беше само заради теб. Ако се беше погрижила повече за татко, когато беше в болницата, той можеше все още да е с нас”, избухва Амелия, която вече е в края на 20-те си години, срещу майка си.

При това дъщерята изхвърлила Патрисия от дома си, заявявайки, че тя е твърде токсична, за да се среща със семейството си. “…И не се връщай, ако това е най-малкото, което можеш да направиш за мен”, ядосано каза на майка си и затръшна вратата пред нея.Тъй като Патриша вече се беше пенсионирала, тя нямаше къде да отиде. Тя е прекарала по-голямата част от живота си в служба на другите и не е знаела много за външния свят и за домовете за възрастни хора.

Загубила всякаква надежда, тя приела съдбата такава, каквато е, и отказала да си спомня каквото и да било добро или лошо в живота си… дори за Кевин, когото някога много обичала.Кевин беше овдовял в другия край на щата и нямаше деца. Беше се оженил за Кайла, но съвместният им живот може би беше преброен, тъй като тя беше починала поради заболяване преди години.

След смъртта на съпругата си Кевин не се ожени повторно. След това се връща в своя град, за да изживее остатъка от живота си сам, и именно тук среща Патриша след 53 години.“Често идвам в този парк, тъй като той ми помага да забравя мрачното си минало”, казва той на Патрисия, която така и не произнася друга дума освен плач. Сълзите ѝ изразявали неизказаните ѝ мъки и Кевин бързо разбрал защо е потисната.“Децата в днешно време… Мисля, че е време и аз да изпитам малко грижа! Защо не дойдеш в дома ми? Ще се погрижа добре за теб” – каза Кевин на Патриша, която се колебаеше.

След дълбок размисъл тя се съгласява и се премества при Кевин в неговата малка, но спокойна къща в провинцията. Той помага на Патриша да се лекува от болестта си, тъй като годините на уличен живот са се отразили на благосъстоянието ѝ.От воденето ѝ на рутинни прегледи в болницата до пазаруването на дрехи за нея, Кевин се заема да отвърне на добрината ѝ. Но скоро осъзнава, че трябва да направи нещо повече за нея.“Чудех се дали бихте могли да говорите с дъщеря си и може би да я помолите да дойде?” – каза той, като ѝ показа слушалката в ръката си. “Но преди това мисля, че трябва да й се извиниш, че не прекарваш време със семейството си, и да й обясниш защоһттр://….”

Патриша беше шокирана. Кевин беше извървял допълнителната миля, за да се свърже с Амелия и да обясни настоящата ситуация и местонахождението на майка ѝ.“Мамо, съжалявам. Не знаех, че трябва да помагаш за спасяването на толкова много животи там… Винаги си поставяла другите пред себе си и вместо да се чувствам горда с теб, аз те подведох… Съжалявам… с-съжалявам”, каза Амелия по време на разговора.

Дъщерята съжаляваше, че е подвела майка си, и обеща да се срещне с нея скоро. Седмица по-късно тя посети Патриша в дома на Кевин и прегърна силно майка си – нещо, което не беше правила от години.“Да се приберем вкъщи, мамо… обещавам, че никога няма даһттр://….” Амелия каза, докато прегръщаше майка си отново и отново.

Кевин погледна към Патриша и се опита да поговори с нея насаме. Но поради някаква причина запази жестовете си за себе си и наблюдаваше как майката и дъщерята излизат от дома му.Но тъкмо когато си проправяше път към колата, Патриша се обърна и погледна Кевин. След това отиде до близкия розов храст, откъсна едно цвете и се усмихна, докато вървеше към него.“Сродни души за цял живот!” – радостно възкликна тя, докато подаваше цветето на Кевин. Той го държеше близо до сърцето си и махаше весело, докато колата минаваше покрай портата му.

“Отново съм влюбен в жената, която ми е предопределена!” – прошепна той, потривайки мустаците си. Взе забравения от Патриша шал и го прибра в гардероба сред дрехите си.От този ден нататък Кевин и Патриша остават сродни души и често се свързват, за да споделят истории и странни шеги. Понякога се срещаха в любимия парк на Кевин и се гледаха мълчаливо един друг!



Бедна жена приема предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на дом за себе си и детето си. Нещата обаче взимат неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.Бизнесменът Джордж Милър шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Амелия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.


Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, от което тя беше обсебена напоследък.— Джорджи! — беше му казала тя при разговор миналата седмица. — Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момиче!


— Уф, мамо… — Джордж беше замълчал при обаждането. — Виждаш ли, в момента съм изключително зает с работа и знаеш ли след…“


— Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли? — настоя тя. — Ти се прибираш у дома този уикенд и ние ще говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньорка за нула време!— Ъъъ..добре, мамо… каквото смяташ за правилно — каза той тихо и прекъсна разговора.Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърля молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести на възрастната дама всякаква болка, Джордж реши да я посети.


Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който товареше хора като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха другите пътници настрани.


Джордж почти беше подминал, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я качи, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше и да я остави в това състояние.


Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита:


— Извинете, мога ли да ви помогна?Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара.


— Не се притеснявай — успокои я Джордж. — Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.


Тя го погледна за момент, след което попита:— Можете ли да ни закарате до града? С моето бебе останахме на улицата и няма къде да отидем.


— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.


Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи.


— Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.


“Амелия… това е прекрасно име”, помисли си Джордж. Точно като майка на майка му…


В този момент той вече беше омагьосан от красотата на Лили. Въпреки че беше бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили.


— Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. — Дъщеря ти е прекрасна и има красиво име.Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха.


— Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това — прошепна жената. Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.


— Е, Лили — каза той след кратка пауза. — Ако нямаш нищо против, мога да осигуря подслон за теб и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от услуга.


Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж.— Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам… — каза тя, уплашена.


— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. — Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да те помоля да се престориш на моя годеница пред майка ми, това е всичко!


— Какво? — Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Твоя годеница?


— Да, майка ми… тя отчаяно иска да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш за мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-добрите условия и на вас двете никога няма да ви липсва нищо!


Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се имаше предвид, че беше сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.— Ти?! Какво правиш тук?! — Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.


— Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. — Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!


Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше.


— Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…


— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. — Влизай. Казах ти да приемеш помощта ми, но децата тези дни…


Г-жа Милър отведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.


— Мамо, какво става? — попита Джордж.


— Не разбирам! Какво се е случило с Макс? И каква е работата с Лили и Амелия?— О, Господи, Джорджи! — Г-жа Милър въздъхна. — Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и замина. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаеш, че обещах на втория ти баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега съжалявам, че не бях по-твърда.


Джордж остана без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото не се разбираха. И сега, когато знаеше, че се е отнесъл зле с Лили, той го презираше още повече.


— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. — Иска ми се да бях полезна, но…


Джордж прегърна Лили и каза:


— Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува.


Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.


Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.— Вижте, деца — каза тя. — Знам, че съм стара, но не твърде стара, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.


Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те се ожениха.


Какво можем да научим от тази история?


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив