Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПО СВЕТА. Показване на всички публикации
Предлагаме ви фотографии от Москва и Петербург. Те са направени през юни месец 2017 г. от Стефан Янков, който е IT специалист. Г-н Янков ги пусна във Фейсбук с иронични коментари и бе така любезен да се съгласи да ги публикуваме. Според нас тези снимки, направени от обикновен турист, дават много добра представа за днешна Русия, която мнозина обсъждат в България по спомени и без въобще да познават. Стефан Янков се занимава с рекламен и печатарски бизнес. 

Помолен да се представи, ни написа следното: "От повече от 10 години съм се заел с един личен фотографски проект - World Traveller, по който работя във всяка минута, която мога да си открадна от работата. Обикалям света, вече съм направил над 150 пътувания из над 40 държави, на всички континенти без Антарктида. Целта ми е да видя, опозная, разбера, харесам и опиша в кадри това, което светът представлява. Може да се каже, че вече съм професионален пътешественик, но по-скоро от цивилизования тип - без много екстремни и опасни места. Всичко си организирам сам, а по-голямата част от пътуванията ми - особено когато фотографията е основната им цел - правя соло (ако не броим няколкото хиляди души, с които ги споделям онлайн)."

Москва


Ето така изглеждаха "Ласточките" по Централната кръгова линия. Колкото нови, красиви, бързи и тихи, толкова и комфортни отвътре. Метростанция "Измайлово".


В началото ми се сториха малко кичозни тези цъфнали в розово - железни дървета, но когато се стъмни и им грейнаха лампичките, се оказа, че "Арбат" изглежда особено чаровно с тях. И отново - чистота и перфектна поддръжка на всичко. Въпреки артистичния дух.


Пушкин. Не вярвах да го срещна лично, но беше тук - на "Арбат"...


Сувенири. Като кажат "магазин за сувенири" руснаците явно не си представят обичайния магазин за китайски дрънкулки по 1-2 евро (не, че няма и такива в тукашните сувенирни магазини), ама то са бижута, кехлибари и яйца на Фаберже, то са кожени шапки, яки от лисици и разни подобни аксесоари, пък и още доста бая скъпички нещата, за да бъдат наречени сувенири. Ама явно всичко са си национални особености в разбирането какво да подаряваш...


Големият руски глад. И последна сцена от евроатлантическия блокбъстър "Големият руски глад". Или може би трябваше да е "Голямото плюскане"? Между другото, сцената е пак от онази, най-скапаната верига, както отбелязаха местните. Представям си какво е в по-хубавите...


Лога. Ето така се подмазват тук на кирилицата големите марки...


Това определено е най-"засуканата" сграда, която съм снимал някога. Да ме прощават и Малмьо, и Дубай... Московски международен бизнесцентър.


Московски мол. Този фонтан хвърля струя от първия етаж до горния край на шестия, т.е. почти до атриума.


Още от първия ескалатор ти се открива изглед към почти целия основен салон на мола и можеш да се ориентираш за местоположението на почти всеки обект в него даже и без карта.


Атриумът на мола дава чудесна гледка към околните небостъргачи.


 Мол арт.


Това трябва да е матрьошка, нали?


Сещате се, че в бизнес парка на Плевньо такова своеволие - да му снимам сградите, нямаше да ми се размине. Ама така е при демократите, не е като в условията на путиновата тирания...


Никакви цветови корекции няма тук - самата реалност! Станция-трепач. Ползва се вместо психотест. Ако не луднеш, те взимат за космонавт:-) Метростанция "Делови център".


Ето как изглежда и перонът на позеленената светлина...

Московското метро


Тук вече мИтоди колабира и се приключва с мъките му... Метростанция "Марксисткая".


Е, не е толкова лоша и като общ изглед - но все пак ми е малко постна... Метростанция "Проспект мира".


На фона на останалите красоти, станция "Проспект мира" май може само с тези полилеи да се представи по-достойно. Малко ми е прехвалена, за да влезе в списъка с архитектурно най-достойните.


Представям ви "Галерия Новослободская". Така де, метростанция!


Още един витраж от "Новослободская" преди общия план...


"Новослободская" направо кърти. Тези красиви витражи са десетки и два не се повтарят! Ще пусна и един общ изглед след малко...


"Комсомолская". Първата от красивите станции на московското метро, с които ще си запълня с кеф силно дъждовния днешен ден.


Тоя трен мИтодито като нищо би го секвестирал заради комунистическите символи по него;-)


В свободна и демократична България в метрото снимането е строго забранено. В тоталитарна путинова Русия ти маркират с подови стикери най-добрите позиции за снимки.


И в ГУМ е страшна мизерия, ще знаете. Не изглежда по-зле и от най-лъскавите дубайски молове, честно казано. А като си спомня, че съм го виждал и в последната му година като социалистически магазин... Направо няма общо, освен фасадата и атриума. Бившият хотел "Россия", в който спах последно през 2004 и скоро след това го разрушиха, пък се е превърнал в един огромен Four Seasons, като че ли по-грамаден и от онзи...


И глад, само глад навсякъде заради пустите санкции ;-) Ох, май квасът ме е хванал - какви ги говоря, ще възмутя Роската, мИтоди и Асенчо...


Грозни и бедни. И още грозотия, мръсотия и беднотия... В Александровската градина.


Мизерия, мракобесие, потисничество и... Путин. Направо не знам как издържат тук! Александровската градина.


Винаги съм се чудел защо точно на север всичко цъфти толкова пищно и красиво! Сигурно защото знае, че лятото е кратко - и използва всеки миг да се наживее на макс! Александровска градина.


Слънцето днес определено е на моя страна! Няма обаче да е все така, затова изчезвам за още:-) Съборът "Василий Блажени".


На принципа "щом има опашка, значи трябва да е хубаво", се наредих на един щанд за пшеничен квас в ГУМ. Оказа се много приятна напитка, леко сладка, много свежа и газирана като бира, но почти без градус. В един друг свят това можеше да е кока-колата му... при това е 100% натурална! Пак ще си сипА!


Такъв терор над пушачите не съм виждал дори и в Америка. Даже и навън трябва да пушат само в тази стаичка - и малко около нея. А пространството наоколо е ОГРОМНО - но там не се пуши.


Тук всичко е голяяяяямо. И пътищата, и сградите. 4-5 такива корпуса има наоколо, всичките са хотели. А и "селската църква" на Измайлово си я бива...

Санкт Петербург


Дойдох със самолет, за връщането са ми приготвили летяща чиния... Метростанция "Горьковская".


Измислих го... Явно става дума за някаква хибридна пропагандна постановка, с която целят да добия и разпространя погрешно положителна представа за Русия. Как е възможно всяка сграда или обект, до които стигна, да са в перфектно състояние, около тях да е идеално почистено, ако е валяло - дъждът да спре и да ми изгрее слънцето точно за снимките, и за капак - да ми напълнят небето с разни безумно красиви облачета! Тоя вид на Петропавловската крепост е некъф факинг мираж, егати! Не може да е истина!


И малко около Нева…


А това тук просто трудно може да бъде описано. Ще ви оставя да гледате. Исакиевският събор е абсолютно недостижим! :-)


А тук много прилича на Виена, само като че ли е една идея по-красиво. Дворцов площад.


Мойка…


Джеймс Бонд дали не бягаше с един танк точно по тази улица в "Goldeneye"? Река Мойка в Санкт Петербург.


Още един путинист и нарушител на ембаргото! Позор! С Роби Уилямс на "Болшая Конюшеннная".


Супер яко арт нуво! Почувствах се в Прага за момент. Кафене и дом на книгата - заедно в тази уникална сграда.


Казанският събор се оказа една изключително пищна и наистина много красива катедрала! А руснаците религията ги е хванала много по-силно от нас. То е кръстене, то са поклони - по 100 пъти! И едни опашки за някакви икони... Но и без да вярвам в тези неща, не мога да не се прекланям пред художествения гений и отдадеността на хората, създали тези прекрасни произведения.


Михайловский сад... Много чист и зелен парк. Изобщо, тук всичко изглежда много чисто. Не само от България, но и от голяма част от големите туристически градове на Европа.


Не, че човек очаква да види точно това в Санкт Петербург, но в крайна сметка и то е там:-) Джейми Оливър ин Раша, лейдис енд джентълмен...


Важното е да издебнеш слънцето и да си тръгнеш с цветовете;-) Църквата "Възкресение Христово" в Санкт Петербург.


Пак си направих дъга…

Източник:www.flickr.com


Пострадалият вече е забравил за инцидента, когато полицията идва.
Може да се случи на всеки: прекаленото пиене замъглява спомените. Този човек от Москва изнася пиенето на съвсем различно ниво, като забравя, че е бил на прага на смъртта преди минути, след като пада от прозореца на апартамента си на 9-ия етаж.
Каръкът си пийва доволно на 12 ноември и без да иска пада от прозореца, опитвайки се да пуши цигара (тютюнопушенето убива!!!).

След като се приземява на бетона, човекът се обажда на полицията и се връща вътре, докато чака патрулката да пристигне. Но когато офицерите най-сетне се появяват на прага му, злополучният пияч ги изглежда с изненада: фаталният инцидент се е изпарил от ума му...
Не е известно какво е спасило човека. Полицията извиква линейка и медиците го отвеждат в болницата. Може би следващия път, когато чуе "Обзалагам се, че не можеш да го направиш", ще знае, че бирата му говори.

Източник: bg.rbth.com

Предупреждаваме, че текстът, който следва, не е за хора със слаби нерви и сърца.

На 25 октомври в Нижни Новгород се състоя съдебно заседание по делото на Анатоли Москрин, наречен от медиите "Кукловодът". Той е обвинен в поругаването на детски тела. Преди няколко години в дома на учения историк, специалист по ритуалите на погребенията, са намерени 26 "кукли", направени от телата на малки момиченца. Историята е една от най-зловещите, описвана някога от медиите.

Историята на Анатоли Москвин разтърсва Русия през ноември 2011 година. Тогава сътрудниците на полицията откриват в дома на мъжа 26 кукли, които всъщност са мумифицирани тела на малки момиченца. Оказва се, че в продължение на десет години Москвин изравял телцата от различни гробища, след това ги мумифицирал с помощта на специален разтвор от сол и сода.  "В деня на задържането на Москвин край дома му имаше много журналисти, не ни пускаха, но видяхме как изнасят "куклите"", спомня си журналистката Кира Лановская: "Те изглеждаха като парцалени, обшити с плат. Усещаше се смрад на него гнило."

Една от колежките й е поканена като поемно лице в апартамента на ужасите. В един момент тя припада от видяното и започва да й тече кръв от носа. Когато я свестяват, изпада в истерия.  "Разследващите след това разказаха, че жената е започнала да крещи, притискала е ръце в тялото си и е казвала, че няма да пипа нищо в този дом и иска да излезе веднага на улицата. Нервите на следователите също не издържаха, виждахме ги как излизат през десет минути да пушат, явно не можеха да понесат показанията, които Кукловода беше започнал да дава", спомня си още журналистката. Разследващ полицай, който дошъл заедно с останалите за огледа, разказва, че жилището, което обитавал Москвин, всъщност изглеждало съвсем обичайно, ако не били куклите, никой не би се усъмнил в психическото състояние на мъжа - много книги, порцеланови кукли на шкафовете, чисто и подредено.

Москрин държал мъртвите кукли в стаята си. Облечените в детски рокли мумии били подредени една до друга на дивана. Други пък били наредени около малка масичка и все едно пиели чай от детско сервизче.  Най-страшното настъпило, когато полицаите започнали да вдигат детските мумии. Разнесли се звуци като от истински кукли.  "Вътре беше монтиран механизъм от музикални играчки и кутии или истински кукли. Щом ги вдигахме, се разнасяше: "Мама, мама", "Татко, обичам те", или песничката "Мечо обича мед", докато ги носехме, от телцата се чуваше музика, беше много зловещо", спомня си полицаят. В някои от телата по-късно следователите открили личните вещи на умрелите момиченца.

В мумифицираното трупче на едно от тях била защита табелката от гроба с името на момиченцето, в друго - изсушено, човешко сърце. Пред разследващите Москвин разказал какво правел с телата, които изравял. Тези, които били по-разложени, дообработвал - пълнел телата с парцали, покривал лицата им с плат и слагал в очите на момиченцата копчета или очи от истински кукли.  Твърдял, че искал те да гледат с него анимационни филмчета, настоявал, че обичал "своите момиченца" и се грижел за тях все едно, че са живи.

Всяко от момиченцата имало име и своя история. Тези, които не "слушали", затварял в гаража си. По време на разпитите Москвин споделил и друго - казал, че правел куклите от самота. Бил ерген и си мечтаел за деца. Опитал да осинови дете, но социалните не му позволили заради мизерната, университетска заплата. Най-странното от всичко било, че родителите, които живеели със сина си, не подозирали с какво се занимава той. Дори живели няколко седмици с една от "куклите", мислейки, че Москвин просто има хоби и изработва играчки от парцали. Оказва се, че като при всички подобни случаи проблемите на Москвин датират от детството. Майка му разказва, че той бил тихо, ученолюбиво дете, което постоянно ставало жертва на различни издевателства. Но най-страшното се случило, когато бил в трети клас. Тогава го принудили да участва в зловещ обред на "венчавка с покойницата". Пред следователите Москвин си спомня: "на 4 март 1979 година бях член на нещо като Тимуровска команда - изнасяхме хартия и я предавахме в пунктовете за събиране, обикаляхме различните кооперации. До една от тях видях капака на ковчег.

Съседи казаха, че там е живяла 11-годишната Наташа Петрова, умряла по нелеп начин. Тя излизала от ваната, когато се хванала за околен проводник, подхлъзвайки се и умряла мигновенно, ударена от ток. Тъкмо исках да се махна, когато от входа изнесоха и ковчега с момичето, тогава не знаех, но майката на Наташа е членувала с някаква секта. Не беше дошъл никой от съучениците на Наташа, само някакви хора - жени и мъже, облечени в черно, държаха запалени свещи и пееха нещо, но не на руски.  Оставиха ковчега на една поставка. Майката на Наташа ме видя, плачейки ми подаде ябълка и ме целуна по челото. Хвана ме за ръка и ме закара до отворения ковчег, обеща ми, че ще ми даде много портокали и банани и сладки неща, ако целуна умрялото момиче.
Започнах да плача и да се дърпам, молех се да ме пуснат, но сектанките ме бяха хванали здраво. Една от тях със сила наведе главата ви и устните ми се допряха до челото на момичето. Не ми оставаше нищо друго, освен да го целуна", разказва Москвин.

Той си спомня, че тогава всички започнали да произнасят някакво странно заклинание. Когато всичко свършило, му наредили да вземе свещ и да покапе с нея върху гърдите на момичето. Накрая му дали и две протрити от носене медени пръстенчета, едното от тях трябвало да сложи на своя пръст, а другото - на ръката на покойното момиче. В началото психиатрите, които присъствали на разпитите, не били убедени дали всичко това е истина или не е плод на болното съзнание на мъжа. Но родители и свидетели потвърдили, че той действително е бил жертва на този сектантски ритуал и вероятно това е отклюцило девиациите му. Майката на мъжа споделила още, че към този период той започнал да сънува кошмари и твърдял, че му се явява насън мъртвата "булка", която заповядвала да започне да се занимава с магии.  Когато пораснал, Москвин започнал да преподава в университета филология и чужди езици, бил истински полиглот и говорел на 13 различни езика.  Колегите му го определяли като странен, но не предполагали с какво се занимава.  Самият Москвин твърдял, че не е искал да навреди на децата, а правел всичко това от жал. "Надявах се, че по този начин ще ги възкреся и те ще дочакат един по-нов живот", пише в показанията си един от най-зловещите некрофили в историята.




Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив