15:22
Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соц-а. И понеже тези подрастващи няма как и да са помирисали тези години на всенародно щастие, явно е че са чули за това от родители и познати.
Обещах на сина ми, че някой ден ще напиша нещо за това. Оказа се, че някой ден е днес.
Това е за теб, сине, а може би и за твоите приятели, ако някои от тях се интересуват. Аз бях на вашата възраст през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на "развитото социалистическо общество" и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. В такива случаи винаги се споменаваше и за СССР, ама аз сега ще го пропусна, понеже има по-малко носталгия по него.
Но тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Май. Не помня точно. Та, сине мой, с ръка на сърцето ще ти кажа: истина е, хубаво си живеехме!
Бяхме млади и пълни с енергия. Всеки баща на твой приятел ще си спомни с умиление как е имал коса, нямал е шкембе и по-често се е смеел. Техните майки пък с носталгия ще си спомнят как са се обръщали след тях мъжете, нямали са бръчки и не са се притеснявали за сметките. Хубаво време беше и с радост пак бих го изживял.Понеже това обаче не може да стане, нека да ти кажа как бяха някои други неща. Като се замисля, те не бяха чак толкова наред. С риск да разваля сълзливата носталгия и телешкия възторг по младостта, даже бих казал, че никак не бяха наред. Бяха направо ненормални и се радвам, че ги няма вече.
Откъде да започна? Вие какво обичате да правите сега? Слушате много музика? Е, и ние така. Аз обичах хард рок. И досега го обичам. Само че едно време не беше лесно да го слушам. По радиото (имаше точно две станции) не пускаха такова нещо. Имаше предимно българска и съветска естрада. И народна музика, ама не чалга. Чалгата беше лоша. Както рок, поп и прочие. Рап, техно и хаус нямаше, ама без грам съмнение ще ви кажа, че и те щяха да са лоши. По едно време взеха да пускат италиански и френски стари естрадни парчета.
Толкова. За телевизията изобщо да не говорим. Там видео клип пуснаха за пръв път след 1989-а. Ние пак бяхме щастливи и си обменяхме тайно касети (вие едва ли знаете какво е това, ама да речем че е като CD). Само искам да отбележа, че липсата на музика тогава не беше толкова супер и на вас сигурно щеше да ви липсва.
Вие също така доста време прекарвате в Интернет. Тогава нямаше Интернет и аз не познавах никой, който да има компютър. Е, тогава още не бяха измислени, вярно, ама ако питате някое кубинско или севернокорейско дете за тези неща, ще ви кажат, че на тях още им е забранено. Извън всякакво съмнение е, че и да имаше Интернет , ние в най-добрия случай щяхме да имаме достъп до съветските сайтове. Да ви кажа от собствен опит, те не са много интересни, така че забравете и за това занимание. Може би и това щеше да ви липсва.Вие доста време прекарвате и на смарт телефоните си. Такива естествено нямаше. Като се замисля, всяка копирна машина се водеше на строг отчет, за да не може да се използва за вражеска пропаганда, така че шанса някой да ти разреши да имаш устройство дето снима и изпраща всякакви неща е абсолютно нулева. Забрави и за това.
Вие обикаляте понякога по моловете. Там има много неща, които обаче са ужасно скъпи и не можете да си ги позволите. Ние нямахме такъв проблем! В България при соц-а нямаше мол. Имаше един ЦУМ в София, ама там не помня и един път да сме отишли, просто защото не продаваха абсолютно нищо, което да съм искал да имам. Да, дори дрехи. Може да ви звучи странно, но дънки нямаше. Ей така, изобщо не продаваха. Може би бяха упадъчни или цъфтящата ни икономика имаше по-важни задачи, ама моите първи дънки бяха от КОРЕКОМ. Какво е КОРЕКОМ ли? Не питай, дълга история. Веднъж си купих от магазина маратонки Адидас. Нямаше други марки изобщо. Забрави за Найки, Пума или Рийбок. Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха Адидас, правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка. Един познат ми беше казал, че може да пуснат. Имах чувството че съм спечелил от тотото. Вие може би сте свикнали да имате дънки, маратонки, други парцалки като нормалните тийнейджъри по света. Може би нямаше да ви хареса да нямате нищо от това.
Вие също обичате спорта. Ние много играехме футбол. Познавахме 2-3 деца в блока, които имаха топка. Те бяха много популярни. Ходехме да им звъним на вратата да искаме топката да поритаме. Не, нямаше в магазина да си купим. Онзи ден четох по Фейсбук правилата на махленския футбол. Там описваха нещо подобно. Смял съм се с умиление. Супер си беше все пак, ама да ви кажа, това все пак е малко тъпо да не можеш да пориташ, защото няма топка.Също така много гледахме мачове.Вижте още:Златен спомен за аромата на липовия чай и печката на дърва
Източник:www.budnaera.com
Уважаема,някои неща бяха такива,но и за много лъжите безобразно.Персонални компютри вече произвеждахме"Правец", но никъде в Европа нямаше Интернет.В България се произвеждаха маратонки "Romika", които по качество не отстъпваха на Adidas и Hike.Джинси се поизвеждаха в Петрич с марка Pioneer,които носехме две поколения,толкова бяха здрави.
ОтговорИзтриванеАми , къде си живял бе охлюв ? В кой свят ?
ОтговорИзтриванеСтатия без автор (разбираемо),
ОтговорИзтриванекойто се опитва да бъде интересен с написаното.
Не, не е черноглед, просто е "платен".
Знаете от кого и за какво.
Наричат го: "промиване на съзнанието"!
Каквото и да е написал въпросния баща е една добре скроена манипулация. Защото много от негативните неща които описва са от периода до 70-74 година. А ако сина е сега на 17 , обичливия татко няма как да си спомня за онова време. Още повече по това време вече четяхме и учихме западна литература. Изучавахме и английски и френски и немски като допълнителен избираем език. Много от неговите съвременници учеха на запад, въпреки обратните твърдения на такива татковци. А що се отнася до топките, не бяха чак такава рядкост. А и това ли е най-важното. Важното е че играехме на воля и не плащахме за това. Училищните дворове бяха на свободен достъп и спортните площадки използвахме не за да се боцкаме, а по предназначение. Вечер се разхождахме до късно без да ни е страх че някой ще ни нападне и обере. Всяка година ходехме на море и на планина през лятото. И то за смешни пари. Имаше много възможности за обучение извън училище. Да нямаще МОЛОВЕ , но тогава никъде нямаше. Дори в любимия запад. Имаше ред и единственото неприятно нещо беше ,че не можехме да пътуваме както сега извън страната. Но защо този грижовен "татко" не пише че и западняците пътуваха с визи? И са прави децата да въздишат по нещо неизживяно, както ние въздишахме по мечтания запад. Някои още в началото на перестройката изпълниха мечтата си да отидат! Познавам много от тях които се върнаха разочаровани. Така че синко , повярвай в нещо което е било и можеш да питаш баща си - Сега по-добре ли е??????
ОтговорИзтриванеБраво!
Изтриванеде бе ети сто лева и пиши нещо лошо за социализъма че хората пак ги налегнаха спомени -не пишете нищо ние още помним за прекрасното време но децата ни ще останат без спомени и безпаметни-толко ми е дремало за вашите банани цвички и дънки и не казвайте че децата сега са по щастливи защото имат айфони и се прбират вечер по светло а ние се прибирахме от улицата много след като родителите ни са заспали вече
ОтговорИзтриванеИскате да правите внушение, че е било хубаво заради строя ?!Смесвате спомена за детството което е най хубавата част от живота със социализма. За нас, когато сме били деца и сме играли на улицата, ( за мен 1961 година) е било хубаво. Но за политическите затворници в Ловеч и Белене е било ад! Не искате да разказват за мъченията и убийствата, нали?!
ОтговорИзтриванеХубаво е че това прекрасно време няма да се върне!
ОтговорИзтриванеТогава Ловеч и Белене, а сега колко изчезнаха безследно в подземията на богатските имения, в специално обурудвани помещения облицовани с дюшеци за да не се чуват виковете на отвлечените и изтезавани хора. Ами тези групировки управляващи и сега държавата.Ами корумпираното ни правителство.И още и още....
ОтговорИзтриване