Крали Марко !
Някога Южната ни граница бе най-охраняваната граница в соцлагера !
И днес има останки, който да ни напомнят за едни отминали времена, в който България имаше над 2000 танка, а днес имаме само няколко !
Някога в България се вкопаваха танкови и се покриваха с бетон така наречените неподвижни огневи точки !

Все още тези точки се водят квалифицирана информация за това няма да бъдем много словни !
Днес хора по границата ни попадат на такива огневи точки останали от времето когато България имаше Армия и бе най-верният страж на соцлагера !

Днес е друго – днес нямаме армия, нямаме чест и достойнство, а хората възпитани в родолюбие и патриотизъм са предадени от номенклатурните канцеларски плъхове в министерството на отбраната !

Но някога по цялата ни южна граница можехте да видите тези дула сочейки на там където сега няма и граница, няма и мрежа, от Кльонът няма и помен, а граничарите са на заплата от трафикантите !
Срам и позор, а някога през тази граница и пиле не можеше да префръкне, а днес минават цели орди необезпокоявани и ако някой им попречи гарантирано ще пострада !

Всяка майка граничар не ражда и да си граничар това бе призвания дълг и чест за малцина, който денонощно са били готови да дадат и животът си за Отечеството !
Днес няма държава и за това не и е нужна и граница !

Ние сме територия на кръстопътят на историята на която още можем да видим останки от защитна линия, която неофициално носеше името „Крали Марко“.

Източник:wars.bg Снимка:Интеренет

Черкелов беше против моето участие в Мъже в командировка. Когато ми казаха, щях да умра. Мъка сви сърцето ми. Гриша Островски, се наложи, все пак е режисьора. Започнахме снимките. Втори снимачен ден. Аз съм без настроение, нямам сили да ходя, не помня текста. Пети снимачен ден. Обядваме в писателите и чувам от друга маса гласа на Черкела.
- Да, мдаааа и така мина всичко успешно.

Беше доволен с лукаво вдигнати вежди. Гледам към него, не вярвах на чутото. Оказа се, че всичко е нагласено. Нарочно са ме излъгали, че не искал моето участие, за да ми помогнат в изграждане на образа, на момиче, което играе във филм, но НЕ се справя с ролята. После, после всичко беше като по вода. "Епизодът", нашата новела и без това беше с малко диалог, но и той ни беше излишен...

За www.bgspomen.com Бранимира Антонова

Съвременните ученици само знаят да се забавляват с телефоните си, да пушат цигари и да ходят на чалготеки. Често хокаме днешните деца, давайки им примери какви сме били ние навремето и колко подготвени за живота сме излизали от гимназията, напът за университета или избрана професия.
На фона на заливащите ни класации, в които днешните българчета са назад по знания, но много напред по наднормено тегло и тютюнопушене, вероятно сме прави.

Нека си припомним как изглеждаха учениците от времената на социализма. Чавдарчета и пионерчета задължително бяха пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка. Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата бяха облечени с престилки с бели якички и привързани коси, момчетата – в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка. Не като сега – с качулки и раздрани дънки. Имаше ред и дисциплина, образованието беше на ниво, а към учителите имаше респект. Сега в школата цари анархия, а побоищата са ежедневие.

Най-вълнуващите спомени от ония вълнуващи времена са манифестациите по случай 24 май. Те водят началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията по времето на соца. Най-мащабните манифестации бяха в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живковq приветстваше „учащата се младеж”.



Изтребител "Су-15", чийто пилот е още жив, профучава на 15 метра от самолета му и го вкарва във фатален свредел


"Борих се 20 години, за да разкажа истината за смъртта на Юрий Гагарин В официалното заключение за смъртта е написано, че самолетът на Гагарин е извършил рязка маневра, завъртял се е, влязъл е в свредел и се е разбил в земята. Екипажът е загинал.Глупости!".

Това заяви пред журналисти Алексей Леонов, първият в историята космонавт, извършил излизане в открития Космос. Леонов, позовавйки се на разсекретени документи, посочи различна от официалната версия. Изтребител "Су-15", който се е намирал без разрешение в района на тренировъчния полет на самолета с екипаж Гагарин-Серьогин, по невнимание и при облачност е извършил маневра, довела до влизането на МиГ-а на Юрий Гагарин в свредел (щопор). "На практика всичко се е случило по друг начин: на 27 март 1968 г. по време на пилотиране на самолета (с екипаж Серьогин-Гагарин) в същия район без разрешение се е оказал друг самолет - "Су-15", изпълнявал полет от летище "Жуковски". Пилотът е нарушил режима на полета, спуснал се е до височина от 450 метра - а аз знам, тъй като разговарях със свидетели, че е форсирал и в облаците, прелитайки на разстояние 10-15 метра от Гагарин, завъртял е самолета му, вкарал го е в свредел, в дълбока спирала при скорост от 750 км/ч.

Самолетът на Гагарин е извършил завъртане и половина и на излизане от щопора се е забил в земята", обясни Леонов. Алексей Леонов смята, че това е истинската причина за смъртта на първия космонавт. "Моите разсъждения се потвърждават от отварянето на разсекретения плик с изводите на комисията. Тайни няма, има немарливост и нарушаване на режима на полета, но мен ме огорчава друго: че хората, работили в комисията... са знаели истината, но са се правели, че не е така. Бих искал и семейството на Гагарин да научи истината за смъртта му", казва Леонов. Отговаряйки на въпроса на РИА "Новости" кой именно е пилотирал самолета "Су-15" и по невнимание е причинил смъртта на първия космонавт на планетата, той казва: "Дадоха ми възможност да обявя истинската причина, при условие че няма да назова името на летеца, който сега е на 80 години, и здравословното му състояние е твърде тежко. Обещах, че няма да го назова."

Преди две години руското военно министерство разсекрети 247 документа, свързани с първите полети в Космоса. Сред тях са и заключенията на комисията, която е трябвало да установи при какви обстоятелства се е разбил Юрий Гагарин със своя самолет МиГ-15 на 27 март 1968 г. Според документите най-вероятната причина за катастрофата е рязка маневра, довела самолета до критична ситуация. Гагарин е бил принуден да предприеме критичната маневра, за да предотврати сблъсък с метеорологичен балон-сонда или да избегне навлизането в горния край на първия слой облачност. Именно тази маневра била причината самолетът да влезе в неуправляема спирала и да се разбие в земята, е официалната позиция за смъртта на Гагарин, за която от десетилетия се лансират различни догадки. Юрий Гагарин, синът на обикновен колхозник, влезе в историята като първият човек, летял в Космоса. На 12 април 1961 г. той влиза в капсула с диаметър само 2,5 м и с чаровна усмивка отлита с шеметна скорост в космическото пространство на борда на ракета, която е висока колкото 20-етажна сграда. След 108 минути, обиколил един път планетата, 27-годишният пилот се спуска обратно на Земята. Алексей Леонов е роден на 30 май 1934 г. в Кемеровска област Русия.

Влиза в първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 г., а през 1967 г. в групата съветски космонавти, готвещи се за полет към Луната. През 1970-1991 години е заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. При полета с космическия кораб Восход 2 (18 - 19 март 1965 г.) съвместно с Павел Беляев, Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос. Той проявява изключително мъжество, особено в извънредната ситуация, когато надулия се космически скафандър е пречел за безпрепятсвеното му завръщане в космическия кораб. Леонов успява да влезе в шлюза едва след изпускане на излишното налягане. Преди приземяването отказва автоматичната система за ориентация. П. Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния двигател. Като резултат «Восход» се приземява в неразчетен район на 180 км северно от град Перм, в глуха тайга. Две нощи на космонавтите им се налага да преживеят сами в дива гора при силен студ. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.

Източник:Блиц

Освен Сашка Васева и Клара Маринова кюстендилското село Ресилово е дало още едно чудо – манастирът „Покров на Пресвета Богородица”, където повече от 80 години богомолци търсят изцеление. Нашенци и чужденци пристъпят светая светих в полите на Рила с последна надежда. Според „невестите” на Бога, монахините, водата от аязмото лекува безплодие, бъбречни, очни и психически болести, зарежда с чудодейна енергия. Пред иконостаса са намерили вечен покой частици от мощите на светците Екатерина, Варвара, Ксения, Пантелеймон и Харалампий, които също помагат.

Хроникьори твърдят, че ресиловският манастир възкръсва като птицата феникс благодарение на доста свежи пари, налети неизвестно откъде. Дупнишките мафиоти воглаве с Иво Карамански, а след неговата смърт и все още издирваните братя Галеви, изведнъж обръщат взор към светинята  „Какви ли не мутренски физиономии съм видял тъдява, ум да ти зайде. За един час правят оборот, колкото за година смирените миряни. Но смея да говоря само за мъртвите, защото от живите ме е страх. В едно съм сигурен – всеки, стъпил накриво, търси да си купи лесни индулгенции за сторените грехове. Пълнят дискоса с пачки банкноти, които само на картинки съм виждал. Паднали на колене, се молят с часове, а разни там извънгабаритни субекти слухтят до входа, все се държат за патлаците, като че ли от купола на храма дебне някой снайперист”, недоумява клисарят бай Петко от близкото село Овчарци.

Според него староположените във вярата по-бързо изпитват върху себе си Божията милост. Спомня си за свой акран, с когото преди половин век учили в съседното село Самораново. Той бил по-окомуш, залюбил се с богата македонка от Кратово. Ударили го на живот. Когато се усетили, че трябва да оставят потомство, едва хванали последния влак. 40 и кусур-годишната лепотица все пак го дарила със син, ама нали пропуснали времето за точната  „сеитба и жънене”, та отрочето им било сполетяно от неизлечими болести. Изръшкали де що има доктори по Балканския полуостров – полза никаква. Една нощ в съня на кратовчанката се явила Пресвета Дева. Съветва нещастната майка да заведе детето си там, където някога учил баща му, сиреч близо до манастира. На заранта жената разказва всичко на мъжа си.

Още същия ден потеглят към предначертаното място. Монахините четат на момчето за здраве, преспиват една нощ под купола на храма. И чудото става! Днес са най-щедрите ктитори на манастира. Ресиловчани все още изпитват добри чувства към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом от близкото село Бистрица. „Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като самотен и отчаян воин той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше назад. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде застрелян в гръб.

Обявеният за Кръстник и баш балкански разбойник присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, смирен, навел поглед до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, отколкото горещи молби. Най-странното е, че „дочувах” откъслечни реплики от напътствията й. Ако искаш вярвай, ако искаш недей, но имах усещането, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе, като че ли си имаше някакви симпатии към него въпреки многото му трески за дялане.

Последния път Иво напусна храма бял като погребален саван От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава явно е разбрал какво го очаква. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, старец с осанка на библейски мъдрец. Балканджията имал щастието да бъде съвсем близо под купола на храма до обявения за мафиот №1. Иво не само го поздравил смирено, но и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота. Гордият планинец понечил да откаже милостинята, но останал закован от смразяващия му поглед.„Някаква сила ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди миг Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и лъскав ореол ликът на Дева Мария бе обграден с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е обречен на гибел, че вече е пътник”, опитва се да разбули мистерията старецът. Пътека до манастира правят и Злати Златев-Златистия, покойните братя Васил и Георги Илиеви, кюстендилският разбойник Емил Кирилов-Крокодила, първа жертва в гангстерската война, гръмнати впоследствие ВИС-аджии и СИК-аджии, но за никого от тях не е оставян подобен „паметен” нишан, както за Кръстника, коментират до ден-днешен местните.

Селяни разказват как Сашка Васева неведнъж демонстрира мирски покой и се зарежда с енергия в храма и чудотворното аязмо  които отстоят на неколкостотин метра от прословутото й имение. Хасиендата на Клара Маринова пък наподобява непревзимаема крепост. Композиторът Развигор Попов, съпруг на хисарската легенда Мими Иванова, проплакал за първи път в Ресилово. „Чудесата в нашата обител брод нямат – разказва млада монахиня. – Често ни навестява 70-годишната Лидия Бобошевска от Благоевград. Дойде с дъщеря си и внучката си да налеят вода от аязмото за болния Димитър. Човечецът бил болен от диабет, получил наченки на гангрена на единия крак, сиреч му предстои ампутация, макар и след време. През януари Лидка напълни туба от 5 литра. Страдалецът взел да пие от нея и се почувствал много по-добре, за изумление на докторите.” Проспериращ бизнесмен от Ихтиман пък се залежал на легло от болни бъбреци. Съпругата му чула за светената вода /свещеници твърдят, че всяка вода, която извира от църква, манастир или параклис, вече е светена/. Край манастирските порти се запознала с Бобошевска. Взели да обменят опит, после често се засичали.

Последния път дори се прегърнали и си споделили, че отново имат истински мъже до себе си. Като легенда звучи и следващият епизод. Семейство от Сандански дълги години не можело да се сдобие с рожба. На майката на нарочената за яловица бил присъден „небесен съвет” – да отиде в манастира, да налее вода, а от бора до чешмата да откъсне шишарка и да я постави в живителната течност. Шишарката да престои 40 дни във водата, след което семейството да пие от нея в продължение също на 40 дни. Всичко било направено според „указанията” от съня.  И чудото станало. След една година санданчани идват в обителта с новородената си дъщеричка Екатерина, за да благодарят на Покровителката, чиито мощи се намират под амвона, за споходилото ги щастие. Георги АНДОНОВ, с. Ресилово, Кюстендилско

Източник и снимка: Блиц




"...тук по тъмно започва денят,
и завършва с Първа програма"
За всички, които искат да си спомнят и за тези, които се чудят какви филми са давали по кината и каква е била телевизионната програма преди повече от 30 години...


На 27 юни 1895 г. Ахмед ага Барутанлията и неговата зверска орда от башибозуци, удавила героичното село в реки от кръв, става жертва на страшно отмъщение
Кръстю Берберов
"...Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи... Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен... Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове... Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души... Из цялото пространство се носеше ужасна смрад...
Ахмед ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."
(Юджийн Скайлър - американски учен, писател и дипломат, разказва за турските зверства в Батак)

След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър - Кръстю Асенов.
Дядо ми - Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият - на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов - брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: "Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!..."
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
"Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!"
И добавя:
"За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание - смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!"
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
"Някои от тях сега получават поборнически пенсии..."
В Пирин планина по онова време действали І и ІІ въстанически дружини. Една от целите била ІІІ дружина да се съедини с тях.
Преминали границата при с. Якоруда и веднага започнали сражения с редовна армия и башибозуци. Не могли да отидат до Пирин и затова свърнали към Родопите и една сутрин на зазоряване стигнали Доспат - селото на Ахмед ага Барутанлията и на ордата башибозуци, които изклали през 1876 г. със зверска жестокост цялото село Батак. Съсекли и изгорили живи според едни историци 3000, а според други - 5000 души!
Заграждат Доспат и го подпалват с бомби. Дядо ги определяше като "много ефикасни, с формата на половин кирпич". Къщите пламват веднага, защото са без керемиди, покрити само с чамови дъски. Войводата заповядва да пропускат жените и децата, които бягат от огъня, и да стрелят само по мъжете. (Тук дядо винаги добавяше: "А те в Батак клаха всички наред!...")
Селото изгаря напълно за броени минути. Остава да стърчи само тухлената джамия.
В дружината имало и двама калугери от Рилския манастир, които поискали разрешение от войводата да се върнат и да разрушат джамията. Бомбардират я и като се явили сетне пред войводата, казали, че в селото не е останала никаква живинка.
Така на 27 юни 1895 г. възмездието настига Ахмед ага Барутанлията и неговите башибозуци-главорези.
Всичко това съм узнал от разказите на дядо ми и от неговата собственоръчно написана биография с дата 12.VІ.1958 г., която се съхранява в Окръжния исторически музей в Сливен. Написана е, когато е кандидатствал за поборническа пенсия.

Източник:Дума

Петър Дънов: 

Във войната ще измрат между 50 и 550 милиона души! Aрабинът 666 от Сирия ще загине и войната ще свърши! Учителят Беинса Дуно предрича с изключителна точност ставащото днес в книгата си „ Живия хляб “, написана от него през 1933 г. „…Остава още една война да има в далечно бъдеще. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика война, ще остане само една трета от човечеството. Ако се отвoри една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души… Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства, ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води и Aрабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора.”

Слава Севрюкова:

До 2025 г. всеки българин зад граница да се прибира в България! “ Когато светът тръгне на зле, ние ще сме малко настрани от това, което го чака!”, казва пред своя ученик – доц. Лозенски пророчицата. Друг неин изследовател и биограф – Христо Нанев, предава още от казаното от нея: „Започват световни катаклизми. 20 правителства в България ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ. Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро”. Според Севрюкова детето е от женски пол. За жена, която ще изведе България по пътя на Доброто, говори и Ванга , както и руската предсказателка Тамара Глоба . Севрюкова казва следното: „Преди да дойде жената, държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде тази жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз. Но предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 година всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото. А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми. От народа ни ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните. Помнете, ще удивим Човечеството. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Страната ни ще стане повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис. Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат, един ден горчиво ще съжаляват.“ Казаното от Севрюкова влиза в удивителна релация с предсказанията на Нострадамус . Според четиристишията, отнасящи се за войната, той прогнозира, че славяните ще съберат армия. Той също така свързва войната с обединение между „орела“ /Съединените щати ?/ и „петела“ /Франция?/. В едно от четиристишията си прави намек за съюз между Англия, Полша и Чехословакия. Нострадамус прогнозира, че съюзниците ще спечелят и че мирът ще надделее за дълго време след това.


Ванга:

След войната ще настъпи 1000-годишен мир! Твърди се, че Ванга е пророкувала събитията, на които сме свидетели днес, като дори е назовала годината на войната – 2016-а. Пророчицата „видяла” войната в Сирия. Предсказала глобален и гибелен конфликт между народите, който щял да приключи с падането на Сирия. Според описанието, което направила петричката пророчица, очевидно става дума за ядрена война , защото щели да загинат много хора. „Земята ке се обезлюди”, казвала Ванга. За сметка на това оцелелите щели да започнат да живеят в мирно разбирателство помежду си и да обединят дори религиите си. Хепиендът – хиляда години мир!

Източник:zarata.info

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив