В биографията на първия държавен и партиен ръководител на България преди 10 ноември 1989 г. – Тодор Живков, има множество странни несъответствия. Разминаванията са толкова фрапиращи, че са чак анекдотични. Спорове се водят около това дали Тато е повтарял първи клас и защо, истински или фалшиви са матурата и дипломата му за средно образование, както и дали въобще популярната му рождена дата е действително 7 септември.

Макар че обичаше да общува с интелектуалци, а писатели и академици бяха част от ловната му дружинка, Живков изглеждаше доста неграмотен. Докато беше на власт, много хора се питаха какво образование има. Блюдолизците около него разпространяваха слуха, че той следвал право в Софийския университет, но не завършил, защото трябвало да премине в нелегалност. Когато започнаха изкопните работи за първия пешеходен подлез в София пред бившия Партиен дом, шегобийци пуснаха вица, че багерите търсят дипломата на Първия.

Какво е образованието на Живков? В дело номер 1 през 1990 г. е посочено „средно“, пише изследователят Крум Благов. Историчката Искра Баева смята, че по онова време взелите матура са били малцинство, т.е. за времето си Тато е бил с образование над средното за страната. Това може и да е вярно, ала в сравнение със своите предшественици Живков е бил слабообразован. До 1944 г. повечето ни премиери са били с висше образование. Сред тях е имало няколко университетски професори. Дори комунистите на този пост преди Тато са били по-начетени. Васил Коларов и Вълко Червенков например са имали висше образование. Докато Живков стига мъчително и в доста напреднала възраст матура.Във всички енциклопедии пише, че Тато е роден на 7 септември 1911 г. Рождения ден той си избрал всъщност сам, когато пораснал. Точната дата на раждането му не е документирана. В спомените си той казва, че тя липсва в неговото кръщелно свидетелство. Правешкият поп Велчо, който го потопил в купела, „бил порядъчно пийнал” и записал в документа само датата на тайнството, не на раждането. Кръщавката обаче се извършила около месец след появата му на бял свят.

Майката на Живков баба Маруца до края на живота си твърдяла, че синът й е роден на 20 септември. Събитието станало „навръх Симеон”. Справка в православния календар показва, че празникът на преподобния Симеон Стълпник е на 1 септември. Това е и началото на църковната година. Но според официалната му биография Живков е роден през 1911 г., когато днешният Григориански календар още не е бил въведен. И тъй като разликата между стария и новия стил за миналия век е 13 дни, по днешното летоброене Живков ще да е роден на 14 септември. Така от думите на родилката излиза, че бъдещият политик се е появил на бял свят или на 14, или на 20 септември. Несъмнено тя е по-надежден свидетел от бебето.

„Нашият спор така и не приключи – съобщава Живков. – Наложих се аз, но тя остана докрай на своето”. Той сам си избрал 7 септември за рожден ден.

Годината 1911-а също е била поставяна под въпрос. Съветникът на Живков Костадин Чакъров твърди, че „в по-стари биографични справки се сочи годината 1909”. Като нелегален пък документите му били на името на Иван Томов, роден на 14 август 1912 г. 1911 година обаче изглежда най-вероятна, ако се съпостави с ученическите му дипломи.Живков завършва правешката прогимназия, т.е. VII клас, през 1926 г. Като се има предвид, че на училище тогава се е тръгвало на седемгодишна възраст, това прави закъснение от една година. Причината е, че малкият Тодор остава да повтаря още първи клас. Според самия него бил два пъти първолак, защото семейството му било бедно и не могло да му купи нужните учебни пособия.
От Правец Живков отива в смесената гимназия в Орхание – днешния Ботевград. Докато учи там, Живков живее у една протестантка на име г-жа Пациркова. Той започва да посещава богослуженията в нейната църква – в спомените си твърди, че така му наредили от комсомола. Пасторът дори му издействал стипендия, за да учи богословие, но това поприще не привличало младежа. По неясни причини през 1929 г. той напуска гимназията и Орхание и постъпва в Графическото училище към Държавната печатница в София. Завършва го през 1932 г., но без да държи матура.

В казармата Живков влиза чак на 25 години – през есента на 1936 г. Той твърди, че отначало го взели в Школата за запасни офицери, където започвали задължителната по онова време военна служба по-образованите младежи. По онова време школата се намирала на мястото на днешния НДК в София. След това обаче, понеже бил комунист, го преместили в Трудови войски. Като трудовак строил пътища в Етрополския Балкан и в Родопите до 1937 г.

В своите спомени Живков твърди, че взел матурата през 1939 г. в Трета мъжка гимназия в София. Явил се на зрелостен изпит под натиска на съпругата си – Мара Малеева, която е лекарка и негова връстничка. Двамата се женят в Павликени през 1938 г., тъй като тя е назначена в близкото село Дъскот. Но това не е вярно. Зрелостното свидетелство на Тато е издадено през 1942 г. По това време той вече е навършил 30 г. и се е родила дъщеря му Людмила. Д-р Малеева е назначена в с. Говедарци и семейството живее там.
Защо Живков лъже за своята матура? Най-вероятно, защото този факт развенчава един от митовете за него – че през Втората световна война е бил нелегален и е ръководел партизанското движение в Софийско. Ако беше така, той не би посмял да се яви на изпит с истинското си име. Или, както казваха шегобийците, всъщност е бил полунелегален – той се криел, но никой не го търсел.

Всичко това очевидно не пречи през 80-те години Тодор Живков да е записан сред българските изобретатели, макар и накратко. Той се запознава с шефа на лаборатория „Биоелектроника“ Стефан Найденов, който става известен със своите препарати. Те според него церят неизлечими болести. Найденов дори открива лекарство против рак – биостин. Той твърди, че е произвел и първия български ранитидин – лекарство против язва, което е направено по една таблетка, доставена от Англия.

Веднъж Живков казал на Найденов, че неговите родители баба Маруца и дядо Христо всяка сутрин изяждали по една бучка захар, напоена с две-три капки розово масло. Това помагало против склероза и те запазили ума си свеж до дълбока старост. Стефан Найденов прави изследвания и установява, че розовото масло съдържа гераниол – алкалоидна съставка, която действа антисклеротично. На базата на гераниола е създаден и пуснат в продажба препаратът жирозитал, който уж забавял процеса на стареене и е признат за изобретение. За него е написана даже книга. Найденов вписва Живков за съавтор на медикамента и патентното ведомство (тогава ИНРА – Институт за изобретения и рационализации) издава авторско свидетелство на държавния глава. Найденов лично му го занесъл. Живков обаче проявява здрав разум и отказва да го вземе. Така не оставя името си в списъка на българските изобретатели. В интерес на истината, Живков никога и никъде не е позволил да го провъзгласят за доктор хонорис кауза – титла, с която университетите се подмазват на видни политици и бизнесмени.

Източник: Ретро
За целта социалистите настояха за създаването на комисия, в която да влязат доказани авторитети, а не никому неизвестни автори, за да изготвят нов вариант на учебника по история за десети клас, който еднакво обективно да отразява историческите събития в новата българска история в годините до Втората световна война, след нея и след 1989 г. "Особено цинично е отсъствието на фашизъм и управлението с пронацистки характер, заяви Ирена Анастасова.Тя допълни, че от учебника по история за 10-и клас вече ще липсва изучаването на идеологията на нацистите за чистата раса и българското законодателство преди 1944 г., насочено срещу евреите.
Ирена Анастасова, БСП, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ 

В същото време било написано, че българският народ е спасил еврейското население. "Спасявано от какво? След като ги няма антиевропейските закони, няма окупация на Македония и Беломорска Тракия, няма ги партизаните, няма ги децата-ястребинчета, няма победа на Червената армия над нацизма, възмути се соцдепутатката. Досега поне в десети клас се е учило за чистата раса и нацизма, напомни педагожката. "Няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се страхува от участието си в съпротивата срещу фашизма", възкликна Анастасова. Социалистката беше категорична, че става въпрос за нова идеологизация на българското образование. "Кой предложи програмата във варианта, представен през септември 2017-а? Кои са тези корифеи на историческата мисъл, чиито имена да са публично известни? Които представят социалистическия период като по-ужасен от турското робство?, попита депутатката от БСП.

Тя цитира въпросните автори на учебника за 10-и клас, че заявили: "Тази битка водим вече пет години", като изтъкнали подкрепата на лидера на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, евродепутата Андрей Ковачев и министъра на образованието Красимир Вълчев.  "Разговаряхме с историци, равноотдалечени от партиите, те са меко казано учудени", добави Анастасова. Соцдепутатката завърши с цитат от Франклин: "Само лъжата се нуждае от силовата подкрепа на държавната власт, истината отстоява сама себе си".

Източник:БЛИЦ
LUCKY BOYS BAND са група от няколко момчета, щастливи да свирят музиката, която обичат.

Годината е 1989, градът е Левски, а те са достатъчно смели и излизат с репертоар от световни хитове. Късметът е на тяхна страна, скоро ще падне комунизмът и това ще ги разпилее по света. Видеото е заснето в столовата на завод Есмос.

Нека посветим това видео на всички млади хора от някогашна България, които мечтаеха, обичаха и живееха. За съжаление, днес град Левски е почти обезлюден, а някои от тези млади момчета не са с нас. Остава само споменът.
ВИДЕО:

Сигурност и спокойствие 

На времето имаше спокойствие и сигурност. Домовете не се заключваха или ключът стоеше под изтривалката и всички знаеха това. Днес решетки по прозорците, домовете приличат на зандани, престъпления и насилие ката ден – убийства посред бял ден в центъра на София грабежи, измами, отвличания, агресия в училищата. Новините приличат на криминална хроника.

Без безработица

На времето нямаше безработни. Днес в някои райони на България – Северозапада - безработицата надхвърля 50%. Загиващи, умиращи села и градове, тотално обезлюдени.
Без бедност и глад
На времето нямаше богати, но нямаше и гладни и бедни. Днес над 1.6 милиона българи живеят под прага на бедността – 321 лева. Справка - Евростат. Доходите в България са най-ниските в Европа – 510 лв. минимална заплата и 200 лв. минимална пенсия, по-ниски и от Албания и от Габон.

С развита индустрия и селско стопанство 

На времето България беше средно развита индустриална държава /27 място в света/. След като „избухна“ демокрацията над 5000 предприятия бяха ликвидирани от некадърните и крадливи политици и псевдо бизнесмени. Останаха да стърчат само скелетите им. Активи за над 60 милиарда лева бяха откраднати от разбойниците. Селското стопанство също беше ликвидирано. Основни традиционни български производства /домати, грозде, череши и прочие/ спаднаха драстично. Сега почти няма българско производство, всичко е внос. Днес българската икономика работи 50% на ишлеме, останалото е почти изцяло в „сивия сектор“!

С отлично образование, при това безплатно 

Образованието беше на много добро ниво, при това безплатно. Направете справка в редица международни източници, за да видите, че България, както впрочем и другите бивши соц. страни изпреварваха редица развити държави по качество на образованието в онези години. Започнахме да се свличаме надолу след като „избухна“ демокрацията през 89-та. Днес българчетата са най-неграмотните в Европа – не могат да пишат и трудно се изразяват на родния си език. Над 700 училища бяха изоставени само през последните 14 години. Това го пише в Евростат.

С добро здравеопазване, при това безплатно 

Здравеопазването беше на добро ниво, също безплатно. В ония „лоши“ соц. години грижите за децата бяха реален приоритет. Във всяко училище имаше лекар, медицинска сестра, зъболекар, които правеха профилактични прегледи и лекуваха децата, БЕЗПЛАТНО! Във всяко село на България имаше лекар или фелдшер. Днес т.нар. здравеопазване е гнилоч, хаос и корупция. Българите са най-болните в Европа, с най-ниска продължителност на живота – 74 г. и 5 месеца, това също го пише и в Евростат и в НСИ. Здравето днес е стока. Някакви търговски дружества, някакви ДКЦ, неремонтирани от повече от 30 години, мръсотия в буквалния смисъл на думата.

С развита култура и истински морални ценности 

За културните придобивки да не говорим – създаваха се прекрасни български филми, които и до сега се гледат с удоволствие от млади и от стари, прекрасни театрални постановки, опера, живопис, литература и прочие. Цената на билета за кино беше 35 стотинки, за концерт и театър – също символична. Сега се чудя кака едно цяло семейство може да отиде на концерт /цена на билета 150 лв/. Сега младите са закърмени саЛ с едната пошла чалга, моралните ценности се изчерпват с „марковите“ парцалки, произведени между другото в комунистически Китай и лъскавите телефончета! Да не говорим за дрогата и гей-парадите!!!

Вярно с корупция, ама на дребно 

И още нещо - днес България е най-корумпираната страна в Европа и една от най-корумпираните в света. На времето имаше корупцийка на дребно – връзчици, бонбонки, уиски, цветенца! Днес се крадат милиони, милиарди!

За свободата на словото

За прословутата свобода на словото и медиите – днес сме на 111-то място в света по свобода на словото – справка доклад на „Репортери без граница“. Единствената свобода е, че можеш да напсуваш някого в Интернет, най-често политик, ама от това не знам дали ни става по-леко!
И най-важното – днес България изчезва – от близо 9 милиона в края на 80-те, днес сме под 7 милиона!

За www.bgspomen.com Анелия Тодорова
Родното балканче, най-голямата юношеска мечта!

С Балканче тръгнах от Мездра и минах през Роман, Ловеч, Габрово, Шипка, Казанлък, Петолъчката, Карнобат и Бургас. Почивах 14 дена в Лозенец и после Лозенец, Бургас, Казанлък, Сопот, Араба конак, Ботевград, Мездра, към морето пътувах 3 дни, обратно се върнах за 13 часа!

Тези красиви изживявания няма да ги забравя никога, това се случи през 1986 година, тогава бях на 23 години, безкрайно съжалявам че скоро го продадох, ако си намеря друго ще го купя, жалко че няма да е това с което ходих до морето.

Митко Йорданов
Кървавата драма се разиграва преди 25 години на границата между Русия и Таджикистан, когато ислямски радикалисти атакуват 12 гранични поста на руските войски.

"Застава, равнис! Застава, мирно! Личният състав на 12-а застава, останал жив, е пред вас". С тези думи на 13 юли 1993 г., 11 часа след нападението от терористите, е посрещнато закъснялото подкрепление на лейтенант Андрей Мерзликин. Неговото подразделение като по чудо остава живо под обстрела на муджахидините.

Преди 25 години руските военни на границата с Таджикистан се оказват в епицентъра на бойни действия. В съседната страна кипи гражданска война, а военно-политическата обстановка е влошена още повече от свалянето на режима на Наджибула в съседен Афганистан. Русия е обвинена за всички беди на народа, а от пролетта на 1993 г. бойците от таджикската опозиция с подкрепата на муджахидините многократно се опитват да пробият границата.

Преди "черния вторник" нито една от атаките не се увенчава с успех. Но 13 юли 1993 г. е съдено да остане в историята като един от най-кървавите дни в историята на граничните войски в привидно мирно време.

Мерзликин си спомня, че ден преди атаката ръководството на комендатурата издава странни заповеди, с които отслабва отбраната. Например, свалени са т. нар. "секрети" – огневи точки с охранителни екипи, изнесени извън периметъра.

Преди това пък терористите успяват да проучат системата за охрана на базите и да разгледат къде се намират всички огневи позиции от върховете на близките хълмове. "Виждахме всичко, но не можехме да направим нищо – ръководството нареди да не закачаме тези хора. Освен това от афганистанците идваха преговарящи, които ни уверяваха, че ще ни охраняват", казва той. Как протича боят
Атаката започва на 13 юли 1993 г. точно в 4 ч. сутринта. На територията на граничната застава има 47 военни и един цивилен. Тежка техника няма – нито танкове, нито артилерия. Войниците имат само един лекоброниран БМП – той е унищожен още в първите минути с прицелен удар от оръдие. Така че в ръцете си момчетата държат само автомати, няколко картечници и гранатомет АГС-17, който засича по време на боя.

В същото време терористите имат миномети, картечници, гранатомети, снайперски винтовки и всички тактически преимущества, за които могат да си мечтаят – елемент на изненада, господстващи позиции и числено преимущество. В същия ден руските военни са нападнати от отряд от около 250 души.

Терористите обстрелват всички изходи от казармите, затова на войниците им се налага да разбият прозорците и да се измънкат през тях към противоположната страна извън обсега на обстрела. Както си спомня един от участниците в събитията – сержант Сергей Евланов, той успява да дотича заедно с още един войник до опорния пункт и подхваща кръгова отбрана. Там обаче скоро пада граната и взривната вълна го изхвърля. Като по чудо младият мъж остава жив и благодарение на адреналина успява да се добере до укритие, където всъщност вижда, че е ранен от отломките.

В същото време един от войниците успява да предаде сигнал за бедствие до щаба.

След няколко часа обстрелът стихва и боят преминава в продължителна фаза на периодични обстрели ту от едната, ту от другата страна. Патроните на войниците от граничната застава бързо свършват.

Няколкото отчаяни опита да се промъкнат от окопа до склада с боеприпаси се увенчават с провал. Редник Додокалонов се хвърля към пламналата офицерска казарма, където под леглото е останала кутия с патрони за картечница. "Когато той се втурна натам, всички си помислихме, че е пътник: терористите обстрелваха сградата от всички страни", спомня си Мерзликин. "Пред очите ми загинаха няколко момчета. И тогава изведнъж Додик се появява с кутия с 200 патрона. Ако не беше той, определено нямаше да оцелеем. Разделихме си патроните по равно. По-късно, когато излязохме, преброих: на всеки бяха останали по седем патрона".

Командирът обаче не бърза да се отдръпва, въпреки че не са останали боеприпаси – SOS сигналът е изпратен преди няколко часа, подкреплението трябва да е на път – как биха могли да изоставят граничния пункт и да си тръгнат?!

Това забавяне по-късно ще доведе до гръмката оставка на тогавашния командващ на граничните войски на Русия и цяла поредица от кадрови промени и уволнения във ведомството. Но това ще се случи по-късно – сега хората от няколко часа седят, обградени от безпощаден огън.

Помощ от въздуха ще дойде чак след 7 часа, към 11:00 ч сутринта. В небето се появяват два ударни хеликоптера и нанасят масиран удар с ракети по позициите на терористите в планините.  Пилотите обаче не посмяват да снижат машините, за да ударят хората, тъй като няколко месеца по-рано терористите в същия район са свалили нисколетящ самолет с ПЗРК.

Едва след като вижда, че хеликоптерите си тръгват, а боеприпасите са свършили, командирът на граничния пост взема решение за отстъпление – появата на вертолетите им дава възможност да се възползват от суматохата в редиците на муджахидините.Отстъплението и дългоочакваното спасение
Последните оцелели войници се отправят към близкото село Сари-Гор. Мерзликин предполага, че именно оттам би трябвало да дойде подкреплението. Независимо от помощта от въздуха и смута в редиците на терористите, вражеският огън продължава да ги следва.

Но след известно време войниците срещат "свои хора" от съседната тринадесета застава. Отрядът се командва от подполковник Василий Масюк, който води толкова нужните в този момент танкове и тежка артилерия. Помощта обаче не идва навреме, тъй като единственият "пряк" маршрут към 12-а гранична застава е миниран от муджахидините и под прицела на терористи, криещи се в планините.

Същата вечер спасителният отряд се връща на пленената от терористите застава и я изравнява със земята с огън от тежка техника. На терористите им се налага спешно да бягат в планините.Руският президент Борис Елцин награждава с орден "За храброст " члена на граничните войски Владимир Евгениев за геройството, демонстрирано по време на службата му на таджикистанско-афганистанската граница.

Александър Макаров/Sputnik
В резултат на атаката на муджахидините загиват 25 руски бойци. Терористите губят около 70 души. Лейтенант Мерзликин, който успява да изведе хората си от огъня, е удостоен със званието "Герой на Русия" и служи до звание генерал-майор на ФСБ. Днес той е от запаса и е съветник на председателя на Руския съюз за бойни изкуства.Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

ВИДЕО:


Източник:bg.rbth.com
На 29 юли 1977 г. в Стара Загора е открит новият универсален магазин. „Белокаменен дворец на търговията”, както е наречен в официалните слова. Събитието е включено в специалната програма по повод 100-годишнината от боевете край Стара Загора (1877 г.). Излизалият тогава в. „Септември” в брой 90 от 30 юли 1977 г. съобщава: „Хиляди граждани вчера дойдоха в центъра на града пред новия универсален магазин, за да участват в неговото тържествено откриване.” Описанието на целия ритуал, имената на присъстващите лица и създадената обстановка разкриват пред по-младите поколения картината как традиционно са се случвали подобни събития. Сградата е проектирана от арх. Тодор Личев от Института за проектиране на МВТУ (Министерство на вътрешната търговия и услугите). Проектът е своеобразен, без прозорци и с мраморна облицовка. Строителството е извършено от Строително управление № 1 с технически ръководител Петър Сливков. Първата копка за строежа е направена на 7 януари 1971 г. За това съобщава в рубриката „Хроника на седмицата” местният вестник „Септември”, брой 3 от 15 януари с.г.: „Новата сграда ще бъде на четири етажа. За строително-монтажните работи ще бъдат вложени 1 850 000 лв… и ще бъде завършен в срок от три години.” По традиция… срокът се удължава до 1977 г.!

Новооткритият магазин е на три етажа с 25 секции, с 4450 кв. м търговска площ, оборудван на съвременно техническо ниво. На четвъртия етаж разполага със зала за изложби, ревюта и конференции с 400 места. Подчертава се, че това е вторият по големина след ЦУМ (Централният универсален магазин в София). Ще се обслужва от 267 търговски работници, с 40 касови апарата(!). Търговската дейност ще се извършва на принципа на самообслужването, като в магазина е монтирано телевизионно устройство за контрол. Ще предлага стоки от децентрализирания фонд (?), с оборот на стойност 25 млн. лв. годишно.

В дописката на първа страница четем още, че присъстват много официални лица: Пенчо Кубадински – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на Отечествения фронт; Борис Архипов – генерален консул на Съветския съюз в гр. Пловдив; Георги Караманев – член на ЦК на БКП и министър на вътрешната търговия и услугите; Вълчо Найденов – член на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет (ОК) на БКП в Стара Загора; Иван Панайотов – председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжния народен съвет (ОНС)  в Стара Загора и други партийни и държавни ръководители на окръга и града. В тържеството участват чуждестранни гости: делегации от побратимените градове Куйбишев (СССР) и Кошице (Чехословакия) и от Новгородска област, родното място на подполковник Калитин.

Слово при откриването произнася министър Г. Караманев, лентата прерязва Пенчо Кубадински, а първият управител на магазина Румен Христов прочита традиционната поздравителна телеграма до ЦК на БКП, единодушно одобрена от присъстващите на митинга. Министърът прочита указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на изявили се в работата си строители, проектанти и работници.


Снежана Маринова
dolap.bg
СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.