Призрачни деца бродят в района на жп прелез край Дупница и предизвикват необясними явления. Вече няколко десетилетия в града се носят слухове за тяхното присъствие, като специалисти отбелязват, че духовете
на малчуганите не могат да се видят с просто око, но могат да се усетят информира сайтът retro.bg

Според една градска легенда мистичните създания са призраци на хлапета, загинали на жп релсите в края на седемдесетте години на миналия век. Учениците били на екскурзия със свои преподаватели.

За зла участ обаче на връщане на разходката, автобусът им се повредил и закъсал на влаковите линии. Малко след аварията по релсите минала тежкотоварна влакова композиция, която се блъснала в авариралото превозно средство, малко преди пътниците му да бъдат евакуирани. Вследствие на катастрофата загинали всички малчугани и техните преподаватели.

Години след този драматичен инцидент започнали да се случват странни и необясними явления в района, твърдят специалисти по свръхестествени въпроси.

Нощем, когато падне мрак, се чували странни звуци и шумове. Освен това неведнъж се случвало кола да закъса наоколо, а след миг с помощта на някаква невидима и необяснима сила да се окаже от другата страна на прелеза, пише "Съновник". Според слуховете всичко това се случва благодарение на духовете на децата, които искат да предпазят шофьорите от трагична съдба и им помагат да прекосят опасния участък.

И макар много от жителите на Дупница да не вярват в тази легенда и да се отнасят с насмешка към историите около нея, ловци на призраци уверяват, че в района наистина се усеща свръхестествена активност.

Източник:Ретро
Според мнозина раят на земята се казва Ауровил. Това е град, който не се подчинява на стандартите, на които сме свикнали. Там няма пари, нито един политик, както и религия. Там хората живеят в мир и разбирателство. Няма бедност и конфликти. Всичко това звучи като утопия – изгубена цивилизация или фикция от роман. Но истината е, че Ауровил съществува и се намира на 150 километра от индийския мегаполис Мадрас.

Градът на зората, както още е известен Ауровил, е основан през 1968 година и първоначално е построен, за да бъде първият международен град на ЮНЕСКО. По-късно преминава към самоуправление. В момента там живеят представители на над 50 националности и различни култури. Всички те съществуват заедно без никакъв проблем, тъй като нямат политическа система и нямат религия. Не се използват и пари, а всичко се постига чрез системата на обмена.

Целта на Ауровил е да бъде платформа за постигане на реално единение между хората по света. В този епичен град сградите са направени въз основа на експериментална архитектура, тъй като те постоянно се променят. Това е така, защото тези структури се стремят да оптимизират използването на енергия от възобновяеми източници. Основната цел на цялото поселение е повторна употреба и рециклиране.

Човекът, който проектирал и успял да създаде този прекрасен град, е Мира Алфаса (1878 -1973), по-известна като Майката. Идеята на Алфаса е да се създаде място на Земята, за което никоя нация не може да претендира като за своя собствена.

На церемонията за полагане на основите на Града на Зората, състояла се на 28 февруари 1968 г., присъстват представители от 124 държави, които полагат по шепа пръст от своята родина в урна с формата на лотос – като символ на единение. Майката дава на Ауровилнеговата Харта, състояща се от 4 пункта:

– Ауровил не принадлежи никому в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но за да живее в Ауровил, човек следва да служи с готовност на Божественото съзнание;

– Ауровил ще бъде място за непрестанно обучение, постоянен прогрес и неувяхваща младост;

– Ауровил иска да бъде мост между миналото и бъдещето. Възползвайки се от всички открития на външния и вътрешния живот, Ауровил ще се стреми с дръзновение към бъдещи реализации;

– Ауровил ще бъде място за духовни и материални изследвания, насочени към постигането на живо въплъщение на реално единение между хората.

Ауровил е модел на устойчив екоград. Прехранва се от 15 ферми, които достигат на площ от 160 хектара. По този начин те осигуряват много повече храна, която предоставят на населението.

Източник: sanovnik.bg
Разрушеният реактор в Чернобил. Снимка: Игор Костин / РИА Новости
Как са летели над реакторите с обикновени хеликоптери, прокарвали път в неизвестното и за съда срещу комунистите – пред "Руски дневник" разказва председателят на Съвета на министрите на СССР Николай Рижков, ръководил ликвидацията на аварията.


Град Припят се смятал за образцов съветски град. Да живееш в него било престижно, а да работиш там – изгодно. 15 детски градини, 25 магазина, 5 училища, кафене, ресторанти, болница, хотел, речно пристанище, кино, басейн. Освен всичко това, там имало и АЕЦ, която осигурявала работа на значителна част от населението и се смятала за един от най-модерните отрасли.

В нощта на 26 април 1986 г. обаче, по време на планов ремонт и последващ планов експеримент, в централата избухват два взрива. Първият избива бетонна плоча с тегло 1 тон, а вторият изхвърля във въздуха 190 тона радиоактивно вещество. Оперативната група по ликвидирането на аварията е оглавена от председателя на Правителството на СССР Николай Рижков. През 1992 г., по време на т. нар. процес срещу КПСС, му се налага да отговаря за решенията, взети в тези и в следващите ги дни. Много от тях и до момента предизвикват нееднозначна оценка.

"Работата наистина беше много сериозна"

- Добре си спомням този ден. Беше събота и се стягах за работа. В същото време по правителствената връзка ми се обади министърът на енергетиката Анатолий Майорец и ми каза, че в Чернобилската централа е станала някаква авария, но не знае подробности. Наредих да се изясни какво се е случило, преди да пристигна на работа. Честно, бях далеч от мисълта, че е избухнал именно реактор. И преди беше имало аварии в централата: от строя бяха излизали генератори, турбини – случвало се беше всичко. Очаквах нещо такова. Но когато ми докладваха, че става въпрос за енергоблок, за мен стана абсолютно очевидно – работата е много сериозна, необичайна. Незабавно започнах да вземам мерки.
Група ликвидатори на аварията в Чернобил.
Снимка: Игор Костин / РИА "Новости"
2-3 часа по-късно, около 11:00 ч преди обед, вече бях подписал документ за създаването на правителствена комисия начело с вече покойния ми заместник Борис Шчербина. В 15:00 ч цялата комисия се събра – беше доста солидна. В нея участваха учени, ръководители на министерства. Още на същия ден те отлетяха за Чернобил и още в събота вечерта ми докладваха какво всъщност се е случило там. Мнението им бе следното: с оглед на факта, че гр. Припят се намира в непосредствена близост до атомната централа, а там живеят 50 000 души, той трябва незабавно да се евакуира. Разреших евакуацията. За нея се готвиха цяла нощ – към 14 -15:00 ч в неделя, 27 април, ми докладваха, че хора в Припят няма – наоколо обикалят само кучета.

В събота, 26 април, в Припят имаше сватби. Голяма част от населението не знаеше какво се е случило. Първото официално съобщение за трагедията се появи в съветските медии на 28 април. В онзи момент западните страни вече бяха съобщили, че нещо се е случило, но съветското ръководство не иска да говори за това. По московското радио за аварията съобщиха на четвърто място, а по киевското – на 11-о. В предаването "Время" темата за Чернобил бе двайсет и първа. Генералният секретар Михаил Горбачов записа телевизионно обръщение по темата след 18 дни.

"Такива идиоти ли сме, че нарочно да създаваме паника?"


- Първите, които засякоха [слуха] действително бяха шведите. В нощта на 26 април датчиците им показали повишена радиоактивност и те си направили извода, че някъде има изтичане. Това действително беше така. Ние едва на сутринта разнищихме за какво става въпрос. Всичко останало са измислици. Никой не е крил от населението три дни. Да, имаше много вярна, проверена информация, която се даваше на хората. А какво – трябваше да се разкрещим из цялата страна: "Хора, спасявайте се!"? Такива идиоти ли сме, че нарочно да създаваме паника, за да се втурнат хиляди хора накъдето им видят очите, включително и там, където беше съсредоточена радиацията. Не бяхме толкова глупави. Трябваше всички да се извозят организирано.

Не всички разбираха какво е радиация. Беше пълно с такива проблеми и въпроси. В Припят живееха хора, които работеха основно в атомната централа и прекрасно разбираха за какво става въпрос. На 2 май долетях до Киев и оттам взех влак – спряхме в няколко населени места, близо до зоната. До мен дойде една баба и ме попита какво става. Казах ?: "Лоша работа, радиация. Трябва да се погрижите за здравето си". А тя ми отвърна: "Каква лоша работа – вижте какви са чисти картофите". Ето такава представа имаха хората – те не разбираха, че смъртта се носи във въздуха.
Обработка на взривения чернобилски реактор с дезактивиращ разтвор.
Снимка: Виталий Анков / РИА "Новости"
На 2 май вече знаехме от няколко източника за зоната на поразяване. Тогава на съвещание реших, че всички хора в радиус 30 км от Чернобил трябва да бъдат изселени. Сложихме един пергел на картата и определихме радиуса по най-отдалечената точка. А когато по-късно вечерта си тръгнах от Киев с автобус, в отсрещната лента вече пътуваха стотици автобуси, за да евакуират народа.

Пролетта и лятото на 1986 г. в изселените зони и териториите със "строг радиационен контрол" живееха 400 000 души. Радиацията порази територията на Русия (в по-малка степен – 4 села с население 186 души), Беларус и Украйна, където засегнатата площ се оказа малко по-голяма от Москва. Успяхме да евакуираме незабавно 116 000 души. Други 270 000 се преселиха в следващите години.

"На никой не му хрумваше да бяга"

- На практика нямахме хеликоптери с антирадиационна защита. Трябваше да се направи облет над реакторите. Летяхме с обикновен хеликоптер, на чийто под бяха сложили оловни листове – оловото пречи на радиацията да проникне. Бяхме облечени в бели костюми, бели шапки, а в джобовете си носехме Гайгерови броячи. Това беше всичко. Когато летиш далеч от реактора, броячът просто цъка, но спокойно. Щом се приближиш, започва да цъка все по-начесто. А когато летиш почти над самия реактор – пищи като бесен.

Но какво можеше да направим, да не летим? Разбирахме, че може да поемем прекалено големи дози, но въпреки това на никой не му хрумваше мисълта "трябва да бягаме". Прекарах там 2 часа и си тръгнах, а заместниците ми работеха там няколко месеца подред. И на всеки две седмици ги сменяхме. Имаше скандали. Когато започнахме да ги отзоваваме, те крещяха: "Защо? Да не сме мъртъвци?". Но ние строго следвахме линията си. Имаше препоръка от лекарите да се прибират незабавно.

След това пък имаше приказки, че сме карали хората там едва ли не насила. Не, точно обратното. Това бе проблемът – как да откажем на хората. Имах хиляди заявления от желаещи да бъдат пратени там. Хората разбираха, че се е случила авария и е нужна помощ.

През първата година след аварията в работата по ликвидирането на последиците се включиха 350 000 души. По съвет на учените бе решено реакторите да бъдат засипани с пясък и олово. Оловото караха от цялата страна със спешни доставки.

"Никой не споделяше информация с нас"

- Прокарвахме път в един съвършено непознат свят. През 1979 г. американците претърпяха подобна авария в АЕЦ "Три Майл Айлънд", но те засекретиха всичко. Никой не споделяше информация с нас, а ние не знаехме нищо. Само ни критикуваха. Беше времето на Студената война. И никой не ни помагаше със средства.

На 1 май на заседание на комисията вече беше известно, че не достига йод за децата, за да се предпази щитовидната им жлеза и няма кранове с дължина на стрелата и товароподемност, достатъчна да се монтира защитният саркофаг над реактора. В същия ден подписах документ за покупка на оборудване и хранителни продукти за над $120 млн., за да се спаси положението. А след това предадохме целия натрупан опит.

Когато започна процесът срещу КПСС, вече бях свикнал с мисълта, че ще ни обвиняват за тази трагедия. Поканиха ме в съда като свидетел и прекарах седем часа на трибуната. Само два и половина месеца преди това бях прекарал инфаркт, но никой не ми предложи стол. Пред един от обвинителите имаше купчина с всичките 42 протокола, които бях подписал, с много бележки. Той дълго ми задава въпроси от рода на: "Другарю Рижков, в протоколите, които сте подписали, се казва, че в еди си кое село е фиксирана радиация от еди си колко REM (мерна единица за погълната радиация, която би могла да нанесе вреда на човешката тъкан – бел. ред.). Ние разполагаме с други данни...". Аз търпях, а след това не издържах. "Как аз, председателят на Правителството на една многомилионна страна, бих могъл да знам колко REM е била радиацията в някое затънтено село? Изобщо не бях длъжен да знам такива дреболии. Вземах други решения. А къде бяхте Вие по време на трагедията? А защо Вие като комунист не дойдохте като всички офицери и войници, не подадохте заявление. Тогава какво право имате да ми задавате тези въпроси?". Той замлъкна. И не ми зададе повече въпроси. И сега смятам, че всичко беше направено правилно.

Автор: Екатерина Синелшчикова
Източник:www.bg.rbth.com
На кадрите,български танкисти от 40-те.
Трейлърът е от филм по действителен случай.След излизане на първите "Пантери"от конвейра,правят заводски изпитания.Няколко Пантери провеждат учебен бой с пленен Т34 и екипаж от концлагеристи ...


Като цяло, немска концепция за танковете  е била погрешна. Големи, тежки, тромави и капризни по време на ВСВ те стават жертва и на природните условия (затъват в калта,буксуват на снега, не палят при много ниски температури, повреждат се често) и на противниковите оръдия и танкове. Към края на войната немците вземат много неща от Т-34, но нито времето, нито ресурсите им стигат...
Super Mario Bros. е видеоигра от 1985 г., създадена за японската и новопроизведена конзола Nintendo Entertament System. Това е и една от първите произведени игри за конзолата. Играта показва свеж и новаторски стил в гейм-дизайна, както и други фактори които я правят уникална.

Създател на „Супер Марио“ е Шигеро Миямото, един от главните програмисти на Nintendo. Играта се продава с огромен успех в САЩ и Япония. История на играта почти няма, въпреки че е оригинална. След излизането на първата се появява и втора през 1988 г., но тя излиза на две версии, американска и японска между които има огромна разлика и едната никога не излиза в съединените щати.

През 1990-та година излиза и Super Mario Bros. 3, която е една от първите игри с физичен енджин и която дори днес е една от най-популярните игри за виртуални конзоли. Излизат още към 100 продължения, като Super Mario World за Super Nintendo. Историята на играта се развива, както и графика звук и всичко останало.

Зетко, ще прощаваш, ама така ни завъртя, че не разбрах как ти е името?
- Буревестников!Илия!
- Илия, а?Градил Илия, килия!
- Стига простотии бе, Тате!
- Туй му е занаятът на човека да гради килии!За мошениците килии, само така!
- Вън!Вън!
- Илия!
- Ъ?
- "Шатрата на деспод Илия"!
- А, да!
- "От дъното влиза Калина"!Облечена в златотъкана роба"!
- Ох на майка!
- "Носи златен поднос, кана руйно вино и под везената салфетка"!
- Печено пиле!
- "главата на василевса!"
- Хайде, взимайте, че то курбана, като залояса?!Линче, дай майка чинийте!
На върха на славата си Мария Косева слиза от сцената и отдава цялото си време и внимание на Никола Анастасов и двамата им синове. Самият той призна, че когато се женили, Мария е била известна певица, а той – непознат, все още начинаещ актьор.
На 6 септември 1955 г, – Никола Иванов – зам.-министър на енергетиката, открива ВЕЦ Стара Загора. Иван Тенев – секретар на Окръжен Комитет на БКП благодари на строителите за техния героичен труд. Антон Югов прерязва лентата.
Снимки:Николай Гичев
Взех да се чудя,  защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани?
1.Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?

2.Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…
3,Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…
4.Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…
5.Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
6.Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…
7.Защо капачките за буркани бяха по-ценни от валута наесен (Дори в зората на „демокрацията“ БСП подкупваше пенсиите с капачки за буркани, вместо с кебапчета, ако си спомняте )

8.Защо да видиш Мерцедес беше на късмет, а АЗЛК (заводското наименование на Москвича) се превеждаше на народен език Ах Защо Ли те Купих?

9.Защо баба ми, работила цял живот в текстилна фабрика получаваше почти до последно 65 лева пенсия, които не стигаха за нищото, което дори го нямаше по магазините
10.Защо 9/10 от къщите бяха неизмазани, а за паркет се чакаше повече отколкото за нова кола?
11.Защо в панелките винаги имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и имаше само 1 модел кухненски шкафове?
12.Защо в магазините за обувки ставаше празник като пуснеха номерата 42 и 43, но за сметка на това беше пълно с номера 46 и нагоре ?
13.Защо дамските превръзки приличаха на детските памперси?


14.Защо социалистическата ни пералня Перла 05 постоянно й гореше мотора ?
15.Защо имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото?

16.Защо имаше обществени бани?
17.Защо в неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж легнал под кола с отворен преден капак?
18.Защо автобусите бяха мръсни, течаха отвсякъде като валеше, а зимата беше по-студено от навън?
19.Защо българските безалкохолни бяха супер, ама всички се редяха на опашка при циганите за сиропите
20.Защо училищната зъболекарка ми извади зъба, вместо да го лекува?
21.Защо в детската градина си премазах пръста, а другарките ме наказаха и дори не ме пратиха на лекар?
22.Защо ябълките в магазина все бяха малки и полуизгнили?
23.Защо алкохолът беше супер, ама всички си варяха домашна ракия и вино?
24.Защо почивните станции приличаха на казарми?
25.Защо имаше въшки (и то масово) ?
26.Защо здравеопазването беше върха, а масово имаше епидемии от шарка?
17.Защо от дъвки идеал и дъвчащи бонбони падаха пломбите?
28.Защо времето при соца се изразяваше с лага „сушата, кишата и Гришата “ ?

29.Защо нямаше престъпност, а се крадеше всичко и навсякъде?
30.Защо барман беше уважавана професия, а инженер беше синоним на балък?
31.Защо граничарите застрелваха тези, които бягаха, а не тези, които влизаха в държавата? Сигурно защото нямаше от вторите ?!
32.Защо в болниците беше абсолютна мизерия?
33.Защо беше забранено да се внасят западни лекарства, дори ако от това зависеше живота на човек?
34.Защо много хора си заминаха заради сгрешени лекарски диагнози?
Защо ?
п.п. Забележете, че дори не съм споменал бананите  Ама като се замисля, то и социалистическите банани май бяха по-хубави от сегашните…

С кои точки от текста сте съгласни и с кои не ?
Автор: Мирослав Иванов
През 90-те, по улиците на България все още се движеха предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода. Старата тумбеста "Волга" с еленче на капака вече бе истинска рядкост.Навлизаха западните коли а "Кореком" бе вече мит.Живелите през 90-те видяхме хубавото и лошото от двата свята, а това някак си ни дава преднина.


По-доброто Радио

СЕНЗАЦИИ

Старото Кино

Архив 2

www.sandacite.bg

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670