Една трета от трудовата ми дейност премина в транспортни войски. Много набори посрещнах и изпратих. Виждах как идват плахи, слабички момчета, а си тръгваха възмъжали, хубави, достойни момци. В казармата те усвояваха и жп професии, каляваха нервната си система, ставаха дисциплинирани и привикваха да въздържат моментните си изблици в тежки ситуации. Самата аз имам двама синове, които служиха в армията и които се върнаха у дома „мъже“. Големият – по-плах, по-свитичък – беше поканен да остане на служба в жп войски, впоследствие стана технически ръководител на новостроящата се линия „Златарица-Елена“ и бе удостоен с Орден на труда.

Малкият ми син, поразглезен, недисциплиниран, се върна от казармата по-кротък, възмъжал, а командирът му дойде у дома в Горна Оряховица лично да изкаже благодарността си от отличната му служба и добро поведение. В армията се развиват и много добродетели: обич, отзивчивост, другарство, признателност…
Няма да забравя как в поделение 52500 едно войниче намери баща си. Дойде от една свинеферма край София, където работела майката. Беше слабо, уплашено, неграмотно. Още на втория ден му изчезнаха официалните обувки (нашите войничета имаха официално и работно облекло). Момчетата от взвода, подпомогнати от взводния старшина школник, събраха пари и ги внесоха за нови обувки. Взводният обаче, като прочел автобиографията на войника, разбрал, че не познава баща си и че е роден в с. Риш.

Извика ме като кореспондент на в. „Железопътен войн“ и започнахме издирването. Намерихме селото, писахме до общината да искаме данни за таткото. Решихме да го поканим на предстоящата войнишка клетва. Вместо отговор пристигна лелята на войничето. Объркана, разплакана. От нея разбрахме, че таткото дори не подозира, че има жив син. Навремето служил като милиционер и веднъж, връщайки се вкъщи, заварил жена си с чужд мъж в леглото. Афектиран, го убил и се предал. Осъдили го, лежал в затвора и когато го освободили, отишъл да потърси сина си. Майката в това време се развеждала, оплаквала се, че бившият ѝ съпруг я безпокои и нали е „престъпник“, дали правата на майката и му забранили да вижда детето, което вече било около 5-годишно. След време хитрата майка му съобщила, че детето е починало. След това той създал ново семейство, преместил се на работа в Стъкларския завод в Разград, имал две дъщери. Направил си къща на три етажа – за дъщерите и него.

Това ни разказа лелята с молба да не го казваме на момчето. Нека таткото сам да прецени какво да му каже. Тя се срещна с момчето, донесе му много домашни вкуснотии и обеща да изпрати таткото на клетвата. Но той не се стърпя и дойде по-рано. От вълнение не можеше да се съсредоточи за разговор, само повтаряше: „Ние живеем толкова добре, а ти, сине, да нямаш 13 лева да си платиш обувките“. Помоли началника на политотдела да го пуснат с него в отпуск. Каза, че съпругата му и сестричките го чакат с нетърпение. Не пуснаха момчето, защото още не беше минала клетвата. Но след това му дадоха 5 дни домашен отпуск и отиде с баща си в Разград. Майка му не дойде на клетвата.

На срещата с таткото полковник Иванов ни извика нас, инициаторите на това дело – взводния, ротния и мен, да си направим снимка за нашия вестник, която съм запазила и ви изпращам.Много хубави неща сме преживели в поделението. Имаше едно момче – Велико Великов, кръгъл сирак, на издръжка на брат си и снаха си. Когато дойде време да се уволнява, от целия личен състав дадохме доброволни вноски кой колкото желае, купихме му съвсем нови дрехи и обувки и му дадохме доста пари „за дребни нужди”. Дълги години след това, като минеше през Горна Оряховица, ми се обаждаше. Опитайте се, уважаеми читатели, да съпоставите възпитанието в казармата с възпитанието на казината и баровете, където израстват днешните ни младежи.

Елена Димитрова, Асеновград

На снимката от ляво надясно: полк. Иванов, войничето с баща си, старшина школник Захариев, взводен командир, майор Конакчиев, ротен командир, и Елена Димитрова
Трагикомедията се разиграла преди месец, когато мъж, упоменат само като Стефан, пътувал за родното си Хасково след командировка в София, но пътьом качил стопаджийка. Драмата бе раздухана от съседка на патиланеца, заразял съпругата си след абсурдната случка.

На „Цариградско шосе“ край Поповица хасковлията качил на стоп млада и красива жена, с която да си бъбри по време на пътуването. Всичко било наред, докато изведнъж на спътничката му, представила се като Анелия, й прилошало и тя припаднала. Ужасеният мъж дал мръсна газ и отвел стопаджийката директно в областната болница на Хасково.

Белята обаче тепърва предстояла. На място в болницата се оказало, че Анелия е бременна. Лекарите се юрнали да поздравяват щастливия татко, за какъвто взели Стефан. Сащисаният мъж успял да изфъфли, че за пръв път видял „жена“ си преди няколко часа, когато я прибрал от шосето край Поповица. Вероломната Анелия обаче му извъртяла дивен номер, като, усмихвайки се, казала: „Ти си таткото!“. Съмнението можело да се изчисти само с ДНК тест, който отнел една седмица, през която Стефан станал на пух и прах от ревнивата си съпруга, с която имали две дъщери и син.

Развръзката дошла, когато от болницата извикали хасковлията и го успокоили: „Определено не сте бащата. Няма как, вие сте стерилен“.

И докато отпаднало обвинението за забременената стопаджийка, на преден план изникнал екзистенциалният въпрос – кой е баща на децата му. В крайна сметка отчаяният човечец се видял принуден да зареже палавата си жена, чиито изневери лъснали благодарение на глупостите на непозната стопаджийка.

senzacia.net
Още от началото на 70-те години се появяват публикации в турския печат и официални протестни ноти с остър тон срещу контрабандата на България за Турция и през Турция към арабските страни, преди всичко с оръжие. Зачестяват публикации, че българите не искат регистрация и разрешителни за оръжията и изпращат всякакви оръжия за турската мафия.


Цитират се контрабандисти, които правят признания, че срещу 25-30 000 долара взимат лицензи от Арабските емирати или някоя африканска държава, с лицензите купуват от 10 до 20 000 оръжия и 4-5 милиона патрона и ги товарят на корабите за Турция. Точно по това време расте и набира сили турският тероризъм и той има нужда от оръжие.

Турският журналист Угур Мумджу от вестник “Джумхуриет” разказва в книгата си “Папа-Агджа-мафия” за оръжейните сделки на “Кинтекс”. Той твърди, че огромно количество оръжие е било доставено на турските терористи чрез България. Оръжието идва от различни страни, главно Белгия, Италия и Франция.

Обратно се изнасяли наркотици от Турция и се разменяли за транзитираното от Европа през България оръжие. Описва се начинът на контакт: обаждаш се на посредника, който работи с “Кинтекс”. Той изпраща името ти за проверка в София. Българските агенти в Истанбул също те проверяват. Ако имаш опит в контрабандата и нямаш връзки с полицията, започваш работа с “Кинтекс”.

Изпращаш описание на колата или камиона си и регистрационния му номер в София и съобщаваш кога ще пресече границата. “Кинтекс” изпраща на границата човек, който урежда да не бъде проверяван транспорта. Босовете на турската мафия работят за българската Държавна сигурност – така звучат публикациите.



На 12 октомври 1971 г. българският външен министър пише до министъра на вътрешните работи Ангел Цанев писмо, в което обобщава турските протести: "От миналата година в турския печат се публикуват материали, че нашата страна била станала център на контрабандна търговия, включително с оръжие, за Турция и страните от Близкия Изток.

Въпросът надхвърли рамките на обикновената антибългарска пропаганда и на заседание на работната група по време на посещението турския министър-председател Сюлейман Демирел в България през октомври миналата година, началникът на консулския отдел при турското министерство на външните работи постави официално въпроса за международната контрабандна дейност в София.

Бяхме информирали предварително Министерство на вътрешните работи, което заяви, че в нашата страна не само, че не се търпи такава незаконна търговия, но се води решителна борба за нейното пресичане. Изразена бе готовност за едно евентуално сътрудничество на българските и турските власти за разкриване и предотвратяване на контрабандната дейност, която чужди фирми и лица вършат през общата граница.

По въпроса бяха разменени гледища и между министрите на външните работи на двете страни. Едва тези дни турското посолство в София връчи нота, с която турската страна изразява съгласие да бъдат водени двустранни разговори по въпроса. На мнение сме, че е целесъобразно да отговорим положително.

Моля да ни съобщите вашето становище по датата и мястото на разговорите, както и имената на представителите на Министерство на вътрешните работи, които биха взели участие в тях." Месец по-късно мнение на Външно министерство от 13 ноември 1971 г. до МВР допълва:

"Подкрепяме становището на Външно министерство, че е целесъобразно да отговорим положително на съгласието на турското Министерство на външните работи за водене на двустранни преговори относно координиране работата по борбата срещу контрабандната търговия с оръжие.

Въпросът с датата и мястото на разговорите предоставяме да се реши от другарите във Външно министерство. За представител на МВР в делегацията на Външно предлагаме да бъде включен полк. Любен Николов Траянов".

Съвсем конкретно обаче за държавно организираната контрабанда на България говори нота на САЩ от 6 април 1983 г., приложена към следственото дело за атентата срещу Папа Йоан Павел Втори. В нея се посочва, че контрабандата на България с хероин, оръжие и цигари е осъществявана от турци.

Тя е адресирана до съдия следователя Иларио Мартела и е предадена в приложен плик, изпратен от италианското посолство в Анкара заедно с документи, предоставени на посолството от турския журналист Мумджу. Турските публикации допълват картината: контрабандата на оръжие в Турция се ръководи от Абузер Угурлу, братята му Мустафа, Сабри и Ахмед, от главния им сътрудник Челахетин Гювенсой, и още 15 близки приятели на Угурлу.

Разделени са на отделни клетки от по няколко души, които не се познават. България му изпраща всякакви оръжия по море от Бургас и Варна, или с тирове по суша. Този трафик управлява дясната ръка на Абузер Угурлу – Надим Диская. Имало още един бос, който ръководел бизнеса в Италия, Франция, Швейцария, Германия и САЩ – опитен, общителен светски човек на име Бекир Челенк.

Родом от родното място на братята Угурлу. Турският журналист Угур Мумджу пише първи за познанството между Бекир Челенк и Мехмед Али Агджа. Така започва манипулацията и за българската следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори.

За добре изградените партньорски връзки между крайно лявата турска екстремистка организация “Сивите вълци”, към която е и Агджа, и нашата ДС по линия на трафика на оръжие обаче има документални следи.

Твърди се, че Абузер Угурлу е имал вила във Варна. Бекир Челенк е бил задържан в ареста в България, след като твърде много се разшумява делото в Рим за атентата срещу Папата, разследван е и от нашето следствие, и е официално предаден на турските власти. Броени дни след това – на 14 октомври 1985 г. получава сърдечна криза в турски военен затвор и умира.

Няколко години след това е убит и турският журналист Угур Мумджу. Личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров, отрича турците да са били агенти на българските тайни служби. Дългогодишният разузнавач на служба в Съветското военно разузнаване Христо Вълчев, обаче повече познат с литературния си псевдоним Петър Христозов, обяснява тази връзка от по-различен ъгъл.

Този играч обаче, който е въртял търговия на оръжие, наркотици, каптагон и според оперативните данни оттогава на МВР – и с крадени коли, който е осъществявал транзита през Турция и с личните си връзки го е доставял чак до арабските страни, е Исмет Тюркмен Шабан- или Стария Фатик.

Името му и това на сина му се цитират в доклада на вътрешния министър Христо Данов от 1991 г. за структурата и дейността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произхожда от голям кюрдско-сирийски клан.

По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа дейност, но успява да избяга в София и е обявен за издирване от Интерпол. У нас се свързва със структурите на ДС и работи с тях до 1989 г.

Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на бившия зам.-шеф на Първо главно управление на ДС и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружие в тази област - "Източноевропейска петролна компания", макар че Любен Гоцев отрича да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел "Орбита", точно срещу сградата на “Кинтекс”.

Шабан е бил собственик и на фирма “Сунимекс”. За заслугите си е награден от Тодор Живков с орден “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 г. в Истанбул. През 1992 г. приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.

Пристига в България заедно с баща си. През 1978 г. влиза за 4 г. в затвора заради автомобилна катастрофа, при която загива момиче. Очевидци твърдят, че след излизането си е разполагал с карта на ДС, която му давала практически неограничени права.

Фатик е свързан с почти всички бивши силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 г. като заплаха за националната сигурност бизнесмен Дениз Тюркмен - женен е за Мелтем - дъщеря на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.

Освен на Грузия той е гражданин и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията срещу него са, че е ръководел и контролирал престъпна групировка, която търгува незаконно с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.

През 1992 г. тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява директора на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев с мотив, че е забелязан да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си “Лъжи в синьо” твърди, че Соколов всъщност му е наредил да открие разработка срещу Фатик и е искал от него да вкара Фатик в затвора, за да пренасочи каналите.

Стойчев посочва още, че през 1992 г. Фатик сам разкрил пред антимафиотите, че представител на една велика сила е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик действително се получавали от различни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.

Образувано е дело, но не са събрани достатъчно доказателства и срещу баща и син Фатик не са повдигнати обвинения. И по мегаделото за икономическата катастрофа на България двамата също не са привлечени като обвиняеми. Шабан остава в историята на българските тайни служби като емблематична фигура и дори мениджър на “Кинтекс”.

Името му се свързва неразривно с каналите за износ на каптагон. Действително, каптагонът първоначално е записан в Единния международен класификатор не като наркотик, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По онова време те не се водят наркотици.

В България е произвеждан нелегално, без лиценз, опакован е и под други имена като например “каптакола”. Изнасян е основно за арабския свят. Каптагонът действително притъпява чувството за болка и умора, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е необходим обикновено там, където се води война.

В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти казват, че от 1985-86 г. в Дупница каптагонът се произвежда и досега в България. Хапчето, което се произвежда нелегално тук, арабите го наричат “хафра” и го разпознават визуално по бледорозовия цвят.

Последната пратка 180 кг каптагон по цени на черния пазар на стойност 27 млн. евро, бе заловена по официално съобщение на Агенция Митници на Малко Търново на 20 юни т.г. в автобус, пътуващ от България към Турция, в тайник около калниците. Този, който сега произвежда каптагон, може да си докарва чисто по 1 млн. долара месечно.

И докато личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров споменава съвсем бегло за Стария Шабан, основал каналите за оръжие и каптагон на българските тайни служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал лично с него.

И досега обаче бивши служители на Държавна сигурност упорито отричат скритият транзит да е включвал и наркотици и “Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива твърдения.

Още от турската преса в началото на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената “българска следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори”, през публикации в британски издания в средата на 90-те години на, чак досега, се пише за това, за това скритата контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още стоки, е била официална държавна политика на България и е осъществявана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.

Незаконният трафик на стоките е създаден по време на действието на забраните на КОКОМ и ги заобикаля, като директно не се съобразява с тях.

След 1989 г. без много шум контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Кои бяха тези 10-на души, които по думите на Костадин Чакъров са били наясно с цялата схема на скрития транзит ги знаем всички?

/Източник: Фейсбук - Неделко Маслев/
Добри Джуров и Тодор Живков са един до друг по времето на политическия си живот почти през цялото време. Тръгват най-ниско от партизанските движения и стигат до върха на политическата власт.


Тодор Живков се запознава с Джуров като ръководител на Първа военна оперативна зона на България. Отговарял е за отряд "Чавдар", който е командван от Добри Джуров. Когато Живков застава на чело на държавата, Джуров държи армията. Уважават се много, макар и да не са първи приятели, които да си ходят на гости.

Оказва се, че Добри Джуров е човекът с може би най-голяма заслуга за свалянето на Тодор Живков от власт. "Да, наистина баща ми има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден.", казва Джуров-син пред БЛИЦ.


Преди реалното оттегляне на Живков, Джуров не един и два пъти го е подканвал, че е време да си ходи. Живков бил съгласен, но преди това смятал, че трябва да свърши още някои неща. В един момент това "още малко" преминало границата на търпение на противниците му и операцията за свалянето му започва. Главна цел е това да стане по ненасилствен път.

В последствие Джуров е огорчен, че се разправили с Живков по доста суров начин. Не са дела, не са процеси. Живков нито един път не е злоупотребил финансово с властта си и Добри Джуров знае това. Тато не е забогатял на гърба на държавата и народа, за това всички тези процеси са непочтени.
Преди 75 години на този ден Пловдив изтръпва. Градът е обхванат от зловещ вой на сирени, които алармират населението да се крие кой където намери. На 6 ноември 1943 г. е първата бомбардировка над Пловдив по време на Втората световна война. Самолети от британската авиация, които се завръщат от атака над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив. Жертви обаче няма, пише Марица.


Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за радост на жителите не нанасят значителни щети. Леко пострадали са няколко сгради. Убити няма.

Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 г. Вечерта около 23,31 ч. градът е атакуван от 30 самолета.

Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.

Тези атаки на ВВС на Англия и САЩ се дължат на две пагубни действия на българското правителство начело с Богдан Филов от 1941 г. На 1 март Филов подписва споразумението, в което влизаме в тристранния пакт начело с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 г., когато под натиска на силите от пакта България обявява война на САЩ и Великобритания.



„Датата, на която обявяваме войната, всъщност предрешава съдбата ни за следващите 45 години. Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и след това в Ялта - с подписаното споразумение след войната, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин“, разказва историкът от Пловдив професор Георги Марков.

Въздушните нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места започват през пролетта на 1941 г. и продължават до есента на 1944 г.

Резултатът са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали, и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански, обществени и жилищни сгради. Българската противовъздушна отбрана също нанася на противника загуби - свалени са над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329.

Българите смело се изправят с едва 36 самолета срещу тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма.

Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски - първата българска „жива торпила“. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и сваля водача на вражеската американска ескадрила./Блиц/
Много интересна стенограма изтече покрай отварянето на архивите на сръбската Държавна сигурност от времето на социализма.

Както е известно, по заповед на ЕС и Сорос, всеки, който иска да е част от съюза, трябва да си свали напълно "гащите" и да разсекрети цялото си минало.

Така наскоро Сърбия пусна свободно стенограми от 60-те години от заседания на ЦК на Компартията. Трябва да се отчете, че това е доста предпазливо действие, и сърбите си пазят по-новите документи, и ще размотава Брюксел до последно.

Така тези документи от 60-те нямат реално значение сега, но изникна нещо интересно, свързано с България. А именно - обсъждане на геополитическата обстановка и приоритетите на Югославия. Както е известно, тази страна беше социалистическа, но не следваше съветите на Москва, а си правеше собствен модел, с частично отваряне към Запада.

Разговорът е свързан с текущото положение.

Най-култови са следните фрази:

"Аденауер е американски глупак, който не се усеща, че американците свалят всеки, който стане достатъчно силен, за да застраши властта им над Германия".

Действително - година по-късно Конрад Аденауер губи властта в Германия и идва друг човек на Вашингтон - Лудвиг Ерхарт. Преди това Аденауер управлява 14 години, което е повече от Хитлер. И вероятно се счита за непоклатим и способен да върне независимостта на Германия. Интересното е, че наследникът му е от собствената му партия, т.е. на става дума за това избирателите да са избрали друга партия. Избран е нов канцлер, от Посолството.

Друга реплика на Тито пред партийния актив:

"Де Гол е надут пуяк, той се мисли за наследник на френските крале. Не разбира, че Франция е лява и иска социализъм."

Тази прогноза е частично вярна. Де Гол издържа цели 7 години след това, макар и с мощна схемотехника на изборите, за да противодейства на левицата. Но накрая все пак го свалят.

В същото обсъждане става дума и за Тодор Живков. Тито посочва кои са "истински опасните" европейски лидери.

"Българите са народ от продажници и слуги. Затова и все се продават на някой голям брат, и той им изпива кръвта. Германци два пъти, а сега и руснаците. Но този народ е уникален да издига гении на върха и това го спасява. Ние никога не сме имали водач като Стамболов. А българите някак го издигнаха. Не сме имали и Борис III. Нашият крал го уби един македонски терорист. А не успяха да убият Борис. А сега се появи тоя Живков. Едно селско момче от нищото, измести всички предни, и стана цар. Това е най-важният за нас човек в Европа. Трябва да внимаваме да не ни изиграе. Способен е на това. Точно както Борис изигра румънците..."


В случая Тито има предвид висшата дипломация на царя, която връща Южна Добруджа без война, и тя остава българска, въпреки че Хитлер капитулира. Той явно счита и, че бай Тошо е умен комбинатор, който може да ги "изиграе".


И действително - Тито подхожда с голямо уважение към Живков и практически всичките им срещи са по молба на самия Тито. Той го моли за подкрепа по много въпроси.
По времето на Живков България чисто икономически, е по-силна от Югославия. Но Тито печели от гастарбайтерите в Германия, които Живков просто не може да прати, поради забрана от Москва. Като армия България също превъзхожда. Живков успява да реши и проблема с турците, като изселва огромна част от тях. Тито не успява да се справи с мюсюлманите, и през 90-те години това довежда до серия от кървави войни.
Т.е. оценката на легендарния хърватин, оглавил сръбска Югославия, се оказва доста точна - бай Тошо е най-способният водач на Балканите във втората половина на 20 век.
Тайните на илюминатите разкрити, филм от 1943 разкрива новият световен ред

Скандален филм за илюминатите бе разкрит.

Уникални кадри показват култ към Луцифер, тайни признания на представители на висши кръгове и още шокиращи факти. Той е заснет по време на Втората световна война, но е свързан с поредица от трагични събития и претендира да е първият, разкриващ истината ордена.

Във филма можете да видите как член от общността на масоните признава, че почита Луцифер, а също и че масоните са част от илюминатите, пише razkritia.com

Френският филм под името „Окултни сили“ от 1943 г. разкрива тайната на илюминатите преди Това, което се поставя в сянка на целия този проект е, че режисьорът на филма Рол Ричи и продуцента Робърт Музард са били убити, а сценаристът Жан Маркес Ривера затворен. Историята шокира, а фактите за илюминатите са смущаващи, тъй като някои от участниците вътре са разкрили тайни ритуали за организацията.

Във филма са заснети невероятни кадри — как един от масоните признава, че обича Луцифер и че масоните са част от илюминатите.

Историята във филма е за млад мъж, който влиза в братството на масоните, за да се издигне отново в своята кариера. Той се издига в организацията и осъществява заговор с останалите членове, като заедно с евреите и англо-американските нации успява да въвлече Франция да влезе във война срещу Германия.Филмът е първият от поредицата събития, получили широк обществен отзвук и заради които илюминатите започват да излизат от сянката си. Припомняме ви, че миналата година се появи таен договор, който разтърси целия свят и в който бяха заложени точките за изграждане на новия световен ред. Той бе публикуван от бивши представители на вътрешния кръг, които разкриха, че илюминатите го пазят с цената на живота си. След неговото публикуване последваха други разкрития, включително и признанията на друг член на организацията, който да сподели подробности за ордена на илюминатите.

Вижте този филм, който съдържа още разкрития, как е планиран новият световен ред:

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ