Българският артист е бил транспортиран с линейка от Приморско до многопрофилната болница "Бургасмед", откъдето съобщиха, че той е настанен в ортопедичното отделение със счупена тазобедрена кост. 

Предстои да му бъде извършена операция и в момента се правят предоперативни изследвания,съобщава news.bg

Пациентът ще бъде консултиран от екип от различни специалисти от УМБАЛ "Софиямед", начело с най-добрия в областта на травматологията проф. Йотов и ще се положат всички необходими медицински грижи, уверяват от здравното заведение.

Бившият министър на културата е на 76 години.

"Току-що разговарях с Ламбо, който е постъпил днес в Бургаската болница. Написаното за здравословното му състояние е преувеличено. Той е контактен и ми обясни, че е счупил става при падане. Предстои му операция, вземаме всички необходими мерки", написа във връзка със случая лидерът на БСП Корнелия Нинова в страницата си във Фейсбук.

Днес почина Жорж Ганчев, съвсем малко преди да навърши 80 години. Лека му пръст. Роденият през 1939 година Жорж Ганчев беше една от легендите на прехода, визионер с особен чар. Сигурно много от нещата му бяха фантазии, все едно барон Мюнхаузен.  В наши дни той изглеждаше уморен и стар, но енергията му впечатляваше. Тази енергия, която в началото на 90-те обединяваше хиляди под името му. И любовта към България, с топлина и болка за случващото се.  Не знам дали лъжеше за всичко - за познанствата в Холивуд, за връзките със световния бизнес, за всички VIP-ове, които беше обучавал като преподавател през дългата си кариера. Но беше интересно, наистина беше интересно. България беше мисълта му, надеждата му, копнежът му. В това се различаваше от всички други свои колеги - политици.

Братът на легендарния топполицай Никола Гешев – Емануил, не успява да спаси пенсионните вноски, натрупани до 9 септември 1944 г. Въпреки че е шеф на пенсионното управление, той не може да спре комунистите да задигнат натрупаните до момента над 2 млрд. долара.

Емануил Гешев се ражда през 1897 г. и има огромна заслуга за развитието на пенсионното дело у нас. Талантлив юрист и обещаващ адвокат, Емануил за кратко време се издига до висши държавни постове – началник на Сметната палата, а впоследствие директор на Държавния архив. По-късно е назначен за началник на пенсионното управление. По това време службата се е намирала в днешната сграда на МВР на ул.“6 септември“.

Като директор на важното социално ведомство Емануил Гешев изцяло се отдава на изграждането на стабилна пенсионна система у нас. Обичал много професията си и се стремял да въведе най-добрите световни практики у нас.

Негови съвременници разказвали, че бил толкова съвестен към задълженията си, че всеки ден след работа ходел на Женския пазар да пита за цените на продуктите, за да може да съобрази размера дори и на най-ниската пенсия, така че да стига за прехрана.

Стига се дотам, че уменията му на гениален актюер са оценени дори от новата комунистическа власт.

И макар да е брат на най-големия противник на БКП, заради липсата на квалифицирани кадри тя е принудена да го остави като шеф на пенсионния фонд чак до 1947 г.

Гешев е сред основателите и поддръжниците на една от най-модерните пенсионни системи както тогава, така и сега. Той е отстоявал правото всеки да има индивидуална партида и според осигуровките му да се формира и пенсията. Имало е различни пенсионни фондове и срещу внесените осигуровки те са давали специални марки. Така всеки е бил наясно каква пенсия ще получи, когато представи събраните марки.

По този начин съвсем справедливо хората, които работят повече и внасят по-големи осигуровки, получавали по-високи пенсии. Системата била така конструирана, че стимулирала работещите да внасят повече пари,за да осигурят старините си.

На практика 30-те и 40-те години сме имали пенсионно осигуряване, за каквото днес можем само да мечтаем. Всеки е натрупвал своите вноски и е знаел точно каква пенсия ще получи.

За разлика от сега, когато държавата месец за месец субсидира пенсиите и никой не е мотивиран да внася повече вноски, защото е наясно, че като пенсионер няма да получи почти нищо от тях.

Благодарение на отстояваната от Емануил Гешев система в пенсионния фонд към 1944 г. е имало 2 млрд. долара. Тази цифра с много условности фигурира в Държавния архив, показа проверка на „168 часа“. Всъщност от записа там не се разбира ясно дали тя наистина е толкова, или е три пъти по-голяма.

Проблемът е, че комунистите старателно са заличили всички писмени документи за финансовото състояние на страната.

Сигурно е само едно. Цар Борис оставя на новата власт икономика в цветущо състояние. Да, тя е изтощена от войната, но въпреки това до 1939 г. ние сме били деветата най-развита страна в Европа.

Само за 2-3 години комунистите и отечественофронтовците

успяват изключително чевръсто да източат всички фондове, сметки и резерви.

Справки на „168 часа“ в архива на БНБ от 1948 г. сочат, че по това време държавата не е имала никакви резерви и пари в банките. И също както правела шайката на Ленин, която заграбва авоарите на Русия, комунистите у нас започват да конфискуват спестяванията на хората и капиталите на собствениците на предприятия.

„168 часа“ не откри писмени доказателства каква част от пенсионния фонд комунистите са предали на руснаците, но в Държавния архив има един протокол, който подсказва, че именно това се е случило. Може би като благодарност за преврата на 9 септември.

„168 часа“ вече писа, че в руските архиви са открити доста доказателства, че бандата около Ленин и Троцки не е искала нищо друго, освен да овладее руската банкова система и да заграби авоарите и. След което започва да спонсорира революционни движения навсякъде по света, за да правят преврати.

Целта им е една – да заграбят фондовете и резервите на отделните страни.

Протокол 10 от 10 ноември 1944 г. за стопанското и финансовото положение у нас подсказва, че и тук именно това се е случило.

На заседанието на политбюро са присъствали тогавашните първи хора в комунистическата партия Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Титко Черноколев и Вълко Червенков. Този мозъчен тръст констатира, че „в земеделието положението е сравнително добро. В обращение има 54 млрд. лв. в банкноти. Селяните държат много пари и ако бъдат пуснати, ще залеят пазара. Да се спре увеличението на цените, инфлацията взема застрашителни размери. Ние трябва да я овладеем.“

И тук идва най-важното изречение: „Също не знаем какви суми ще вземат русите. Ако те вземат много, положението ще стане катастрофално. Да се проведе народен заем. Има опасност София и Горна Джумая заради недостиг на вагони да останат без хляб.“

Може би затова някои историци до днес са убедени, че парите от пенсионния фонд са отишли именно като възнаграждение на 500-хилядната руска армия,благодарение на която комунистите завземат властта у нас.

На същото заседание на политбюро Б. Симов казва, че „може да се каже, че сме обезпечени с храни, само ако знаем какво ще искат от нас съветските войски“.

Така само за няколко месеца деветата най-развита икономика в Европа е докарана дотам, че да не може да подсигури изхранването на населението.

Мизерията е гарантирана и заради още едно решение на тогавашното ръководство на БКП, което се чуди как да се отблагодари на руснаците, след като вече е източило фондовете на страната.

„168 часа“ откри в Държавния архив протокол на ръководството на партията от 1946 г., с който е разпоредено икономиката да спре да изнася за Русия количествата стоки, които е експортирала до момента. Целта е братушките да започнат да внасят у нас повече, отколкото дотогава ние сме изнасяли за СССР.

„Политбюро реши: активното салдо за България трябва да се ликвидира колкото се може по-скоро, като се избягва натрупване на значително активно салдо през 1946 г.“ Решението е взето от Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков, Антон Югов, Цола Драгойчева и Титко Черноколев.

Така икономиката е поставена на колене, индустрията спира да работи, чакайки национализацията, и по никакъв начин не могат да се генерират пенсии, след като пенсионният фонд отдавна е изчезнал в Москва.

Затова веднага след преврата през 1944 г. комунистите като същински фокусници излизат с нестандартно решение. Те обявяват, че не могат да изплащат пенсиите, обещани от фашисткия режим. При новата власт на такива имат право само заслужилите в борбата с хитлеризма.

Разбира се, това са 9-те хиляди партизани и техните близки до трета степен на родство и сватовство. Интересното е, че след 9 септември броят на заслужилите стремително започва да се увеличава.

И като гъби изникват знайни и незнайни борци с фашизма от 1923 до 1944 г. Понеже наистина няма пари за пенсии, е направена икономия и по още една чудовищна линия.

Спрени са тези възнаграждения за всички безследно изчезнали между 9 септември 1944 г. и 30 март 1945 г. А те са били десетки хиляди. От тях са лишени над 9 хил. души, осъдени от Народния съд. Както и повечето обикновени хора, за които комунистите са подозирали, че под една или друга форма са работели за структури на предишната власт. Това са кметове, зам.-кметове, полицаи и много други, работили за държавни организации преди 9 септември. От пенсии са лишени и близките на убитите между 20 септември и 6 октомври 1944 г., когато

отрядите на червения терор избиват над 20 хил. души.

Как е приел тази несправедливост Емануил Гешев, може само да се гадае. Пред погледа му е разбита фондовата система, която е гарантирала събираемост и пенсии, осигуряващи достойна старост.

На практика пенсионният фонд е източен, а прибираните от държавата осигурителни вноски вместо да отиват за тези, които ги плащат се пренасочват към близките на партизаните. Ясно е, че новият модел няма дълго да издържи и най-добрият актюер в държавата – Гешев е натоварен със задачата да напише нов закон за пенсиите, тъй като комунистите си нямат и понятие от тази дейност.

През 1947 г. той е готов и точно в деня, в който Народното събрание приема новия закон, Емануил Гешев е уволнен.

Отнето му е жилището на ул. „Гладстон“ в София и в него се настанява полковник от милицията, а самият Емануил веднага е изселен със съпругата си и двете им деца в Нова Загора. Там в търсене на препитание работи като адвокат предимно по трудови дела, но заради успешната защита на клиентите отново си докарва неприятности. Все пак след многобройни перипетии в края на живота си успява да си върне апартамента в столицата.

Единствената наследница на Гешеви – Анна, казва, че прадядо и Емануил я е виждал, когато е била бебе на пет месеца.

„Малко след това той е починал – през януари 1988 г. в апартамента си на ул. „Гладстон“ 65 (бившата улица „Вл. Поптомов“) – разказа тя пред „168 часа“. – В статия за него прочетох, че бил угаснал сам в дома си. Това не е истина, тъй като до края на живота му за него са се грижели моят дядо Емануил и баба ми Райна (неговата сестра). В спомените на близките ми той е останал като скромен и справедлив човек с много бистър ум.“

Бащата на Анна и разказвал, че прадядо й бил блестящ юрист и имал доста приноси при съставянето на законодателните текстове за трудовите обезщетения и пенсиите.

„Работил е в държавната администрация като директор на пенсионното управление. А също така е и един от основателите на футболен клуб „Славия“. Дори след изселването му през 1947 г. той докрая остава почетен член на клуба“, допълва Анна.

Източник:168chasa

На 9 март 2001 г. писъци огласят оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в град Оранестад – столицата на остров Аруба в Карибско море. Секунди по-рано четири изстрела прогърмяват във фоайето, а 39-годишният Пантю Тотев Пантев се свлича и умира на място.

В България два дни се чува само за убит българин, без да се знае името му.

Босът на СИК е улучен с четирите куршума в главата.  Убиецът влязъл в препълненото фоайе на хотела с пистолет в ръка и хладнокръвно ликвидирал жертвата си. След това светкавично изчезнал. Показното убийство станало пред погледите на десетки гости в хотела, сред които и бременната приятелка на Пантев – манекенката Петя Райкова.

Очевидците описват стрелеца, като мъж на средна възраст, с кестенява коса и синьо-зелени очи.  Целият състав на полицията на Аруба е вдигнат на крак, но килърът така и не е открит. Оказва се, че минути след разстрела, от летището на острова, което е близко до хотел „Сонеста“, е имало полет за Колумбия.

Панев е роден на 6 септември 1961 г. в София.
Внук е на на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София. През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Пантев е и близък приятел с Васил Илиев, но малко преди убийството на боса на ВИС, пътищата им се разделят.Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.  Официално Пантев има девет фирми, чиято дейност основно е строителна и търговска. В няколко от тях той е съдружник с Николай Маринов – Малкия Маргин. Дялове във фирмите на Пантев имат и няколко италианци. Неофициално е сочен за един от основните наркотърговци в България.

„Кариерата му“ започва първоначално с контрола над хероина. Поли е близък до Пламен Иванов-Фалконети, който е убит от упор през 1997 г. пред ресторант „Олимп“ и който контролирал трафика на хероин през България.  Две години по-късно – до средата на 1999 г., Пантев вече владее поне половината пазар на кокаин у нас.

Разбира се, най-известната версия за разстрела на Поли Пантев са откраднати стотици килограми кокаин.Останалите подробности – като килограмите дрога и собствеността им, обаче доста се различават. Според едни слухове, кокаинът бил 600 кг и бил собственост на колумбийската мафия, чиято дълга ръка застигнала Пантев на Аруба.

Според други – наркотикът бил 400 кг и бил на Сретен Йосич, а босът на СИК не успял да събере парите, за да плати за изчезналия при транспортирането през България кокаин. Твърди се, че поне още 8 убийства са свързани с прословутия кокаин, всички приписани на Сретен Йосич. Първото е на близкия до Поли Пантев Иван Стоянов-Кубето през лятото на 2001 г. Следващият е считаният за наследник на Пантев и негова дясна ръка – Евгени Стефанов-Женята през 2003 г. През 2004 г. идва ред на бай Миле, в началото на 2006 г. изчезва завинаги Кирил Цветанов-Буята. Същата година е разстрелян Иван Тодоров-Доктора, а през декември 2003 г. в Амстердам е убит и Константин Димитров-Косьо Самоковеца.

Трета версия сочи, че разстрелът на Пантев е поръчан от италианската мафия, като отмъщение за убийството на италианеца Микеле Раниери на 15 юли 1997 г. в луксозния бар „Тримата мускетари“ срещу руската църква в София.  Чужденецът, който е брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях. В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен.През юли 2000 г. неизвестен изстреля срещу Пантев снаряд с гранатомет. Опитът за покушението стана на бул. „Симеоновско шосе“. Тогава Пантев успя да се спаси, защото боеприпасът се оказа учебен. Това даде основания на криминалистите да предположат, че задачата на стрелеца е била само да сплаши боса на СИК.

На 15 ноември 2000 г. бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 килограма се взриви в стая 102 на хотел „Амбасадор“ в София. При взрива загиват руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Суренович Тер Овсепян, като се счита, че Романов без да иска е активирал бомбата, докато пренастройва механизма й върху масата на хотелската стая. От спецслужбите тогава изказват предположение, че адската машина, разрушила „Амбасадор“, e била предназначена именно за Поли Пантев. Разследването на убийството на Пантев отдавна е спряно.

Източник:flashnews

От телевизионен репортаж в августовска сутрин разбрахме, че се е появила болест по доматите, за която е известно от няколко години, но никой не взима никакви мерки. И това на фона на отиващото си и очевидно обречено животновъдство. Миналата година масово избиване на кози и овце, тази - на свине. 

Както е тръгнало, догодина лятото е наред и птицевъдството. А нищо чудно да ни налегне и чума по доматите. След това за няколко години ще се ликвидира и растениевъдството и ще се свърши,пише /Ретро.бг/

Територия от консуматори, на които можеш да пробутваш говеждо от братска Америка, свинско и пилешко от обединена Европа. Това ни чака, за съжаление. Не така я мислехме, че ще стане едно време, когато веехме сините знамена и се радвахме на новопоявилата се и прохождаща уж демокрация. За да стигнем до ветеринарните шпицкоманди, дето миналата година избиваха кози и овце, тази година прасета, догодина я пилета, я говеда.

Дали ще дойде един ден, когато ще тръгват по дворовете да вадят колците и да изкореняват доматите. Или пък ще се строят бутафорни огради от наши фирми, които не могат да спрат и една котка, камо ли диви прасета. Нека управляващите да имат едно наум. След Търговския регистър, рухването на НАП, след гейтовете, дето гърмят регулярно всеки месец, започва едно  натрупване на скрито недоволство, което няма да доведе до  нищо хубаво. Можеш да допуснеш да откраднат личните данни на хората, ама да им се ровичкаш по дворовете и да им избиваш и загробваш стоката, е вече прекалено. Такова управление е обречено.

Светослав Коцев, Плевен

Според шефа на федерацията Илиана Раева, нашите момичета са играли без грешка

Ансамбълът на България в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова спечели сребро в многобоя на Световната купа в Минск.

Момичетата играха без грешка и в двата дни с огромна трудност в съчетанията си, но останаха недоволни от оценяването. Още в петък президентът на българската федерация Илиана Раева изригна срещу съдийството, пише dir.bg.

За съчетанието си с 5 топки вчера нашите момичета получиха оценка от 28.850, а на три обръча и 2 чифта бухалки бяха оценени с 28.800 и така със сбор от 57.650 т. се окичиха със сребърните медали.

Първи е отборът на Русия със сбор от 59.050 (29.200 и 29.850), трети са домакините от Беларус със сбор от 57.450 т. ( 28.750 и 28.700).

„Българките бяха единственият отбор, който изигра безгрешно своите композиции! – коментира във Фейсбук Илиана Раева. – Диамантите ни играха по-уверено отвсякога! Показаха невероятна класа, характер и зрелищен спектакъл!“

В индивидуалната надпревара Боряна Калейн се класира на шесто място в многобоя със сбор от 83.000 точки.

На бухалки тя получи оценка от 23.150 т. и се класира за финала в неделя с трета по сила оценка. На лента също игра много силно и вдъхновено и бе оценена с 19.850, което я праща на финала със седма по сила оценка.

Боряна изигра много добра топка и с оценка от 21.250 т. и намери място във финала с шеста по сила оценка на уреда.

На обръч Боряна допусна грешки и не можа да се класира за финалите.

Втората българка Невяна Владинова завърши на 13-то място в многобоя със сбор от 78.500 т(19.400 на обръч, 20.950 на топка, 19.050 на бухалки след изпускане на уред и 19.100 на лента).

Шампион в многобоя стана Дина Аверина от Русия със сбор от 93.450 т. сребърния медал спечели нейната страна – близначка Арина, която събра сбор от 91.950 т. а бронзовия медал отиде при Линой Ашрам от Израел със сбор от 86.650.

Преди Боряна Калейн са още – на 4-то място Александра Арджиуджикулезе от Италия със сбор от 84.750 т, а пета е втората представителка на Израел Никол Зеликман със сбор от 84.600.

Венчална халка, букет и църковен брак предвещават смъртоносната раздяла между двамата

Венчална халка и сватбен букет са знаци на съдбата, които никой не забелязва на сватбата на Георги и Мая Илиеви. Именно те показват непоправимата раздяла между двамата, но никой не ги е разчел в празничния ден. Или просто всичко е било начертано. 

Церемонията и купонът в митичния ресторант "Мираж" събират целият ъндърграунд на България през 1994 г. Всичко това е запечатано на касета, от сватбата на наследника на ВИС и бе излъчено в "Поверително от NL".

Когато в гражданското младоженците си поставят халките, тази на Жоро трудно е влязла на пръста му. Според народно поверие това предизвестява фаталния край на брака им. Но докато това се случи, август 2005 г., ще се изпие още много шампанско. Ще се пролеят много сълзи. Едни от радост и безпомощност или заради поредната жена, която се е засилила да завоюва сърцето на Жоро. А то винаги е принадлежало само на една жена - Мая.

Георги Илиев изнася Мая на ръце от гражданското и тя е готова да хвърля булченския букет. Той обаче се чупи и се разпада в ръцете на булката, което е следващият прокобен знак. "Айде да се махаме вече от тук, да отиваме да пием", изнервен от церемонията прошепва женихът на кума си - Румен Маринов - Нарциса. Всички се качват на лъскавите лимузини и тръгват към "Мираж", мястото, което по ирония на съдбата ще се превърне в лобното за по-големия брат - Васил Илиев.

Връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че единствено смъртта можела да ги раздели, свидетелстват техни приятели и близки. Около година преди разстрела на Жоро на Слънчев бряг, двамата с Мая сключват църковен брак. Без купони и аларми, без приятели и роднини те се венчават в храм-паметник "Свети Александър Невски", а обвързването им пред Бога извършва лично Българският патриарх Максим./БЛИЦ/


Васил Горчев-Кьоравия е убит посред бял ден пред хотел “Ален мак” в Благоеврград. Недосегаемият 46-годишен бизнесмен е застрелян показно с 1 куршум в главата в 13,20 ч пред очите на охранителите си. Никой от многобройните гардове не е чул изстрела, нито е видял килъра. В момента на стрелбата Горчев е бил с лице към към тях.

Според очевидци убийството е станало в 13.32 часа.Убитият е разговарял с няколко от охранителите си на около 7- 8 метра от входа на нощния бар на хотел "Ален мак".

Внезапно, без да се чуе изстрел или друг звук от огнестрелно оръжие, Горчев, който е бил прав, рухнал на земята и започнал да агонизира. Попадението, вероятно от снайпер, е било в челото му, между очите.

Простреляният веднага бил откаран от хората си в спешния медицински център, но починал още преди да стигнат до здравното заведение.

Свидетели на показния разстрел коментират, че изстрелът най-вероятно е дошъл от строяща се сграда, намираща на се бул. "Кирил и Методий", на около 50 метра от хотел "Ален мак", съобщава БНР.

48-годишният Горчев е родом от Перник, където е и адресната му регистрация, но от дълго време ползвал стая в хотела.

Въпреки, че местната преса нееднократно го е "набеждавала" като един от най-влиятелните наркопласьори, свързвайки името му като разпределител на жриците в югозападна България, срещу него никога не е имало повдигнато обвинение, нямало е заведено дело или влязла в сила присъда.

Популярни публикации��

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ