На 22 януари 1969 г. се случва безпрецедентно за комунистическия Съветски съюз извънредно произшествие: край стените на Кремъл въоръжен терорист безпрепятствено открива огън по кортежа на лидера на страната Леонид Брежнев, убивайки един и ранявайки четирима души. Но стрелецът не е осъден на смърт: той е жив и до ден-днешен. Нещо повече – той е на свобода. Кореспондент на "Руски дневник" се среща с този, който извърши покушение над главата на СССР.
Слабо приветливо старче разхожда уличното куче Хазар, което той е приютил, за да го спаси от тридесет градусовия студ. Невъзможно е в него да разпознаеш бивш терорист.

"Ако на седемдесет години човек гледа на света така, както и на двадесет, значи той е живял напразно", казва Виктор Илин. Тази година ще навърши именно седемдесет, а когато е стрелял по Брежнев, е бил на 21 години. "Ако можех да се върна в 1969-а, не бих убивал никого. Благодаря на Бога, че имам възможност да кажа това днес. Защото когато стрелях по кортежа, бях отписал бъдещето. Това бе самоубийствена постъпка. Но, за щастие, са ми дадени два живота".

Вместо разстрел – пенсия

Заради това престъпление Илин можело да бъде осъден на смърт (бил обвиняем по четири тежки члена – тероризъм, убийство, кражба на оръжие и дезертьорство), но той така и не бил осъден, защото бил признат за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатрична клиника. Макар че всички, които го разпитвали, включително и директорът на КГБ и бъдещ лидер на СССР Юрий Андропов, първоначално твърдели, че Илин е действал напълно съзнателно, по идейни подбуди.

"Да се признае, че съветски гражданин, здрав и с чист разсъдък, е стрелял по Брежнев, за съветската държава би означавало да признае, че в страната назрява недоволство от комунистическия строй. Такова нещо било невъзможно – обяснява Виктор. – Затова решиха да покажат, че срещу ръководителя на СССР би могъл да направи покушение само ненормален".

Тогава никой не би могъл да предположи, че след двадесет години Съюзът ще се разпадне, а новият Върховен съд ще пусне терориста на свобода, като го изкара едва ли не герой от съпротивата. За държавна сметка дори ще предоставят на Илин едностаен апартамент в покрайнините на Ленинград (сега Санкт Петербург), където той е роден и израснал, и ще му отпуснат пенсия.

Двадесет години на хапчета

Сега вече е трудно да се разбере, дали към момента на покушението Илин е бил здрав. Годините, прекарани в психиатричната клиника, са дали своето отражение: по време на разговора прескача от тема на тема, ту разказва за обстоятелствата на престъплението, ту започва да цитира свои стихове, ту се хвали с това, че прави ремонт в жилището си, макар че в него няма нищо друго, освен хартии и боклуци.

Впрочем самият Илин твърди, че в болницата не са му давали медикаменти със силно действие. "Аз бях чувал за "наказателната психиатрия", страхувах се, че ще ми бият инжекции с халоперидол и ще ме превърнат в растение. Още повече че бях настанен в лечебница далеч от Москва – в Казан (столицата на република Татарстан). Ако там се беше случило нещо с мен, никой нямаше да разбере. Но в крайна сметка отношението бе хуманно. Даваха ми само някакви таблетки.

Писмото до Кремъл

Причината, поради която Илин се решава да стреля по Брежнев, се крие най-вероятно в детството му. Виктор няма още и две години, когато го отнемат от родителите му – хронични алкохолици. Израства в приемно семейство. В училище не общува почти с никого, сам си признава, че страда от липса на внимание.

"В горните класове мечтаех да стана геолог – разказва Илин. – Тогава в Съветския съюз тази професия се считаше за най-романтичната – експедиции, нови запознанства, девствени територии, песни край огъня. Постъпих в топографски техникум, обиколих много отдалечени от Ленинград градове и области. Но това, което видях, остави у мен потискащо впечатление. Нищета, пиянство, разруха – нищо общо с това, което показваха по съветската телевизия. Аз разбрах, че цялата страна живее така, а комунистите най-нагло лъжат. Първоначално нямах намерение да правя терористичен акт срещу ръководството на страната. Аз написах план за реформи, който предвиждаше на всеки гражданин ежемесечно да се плаща рента от продажбата на природни ресурси. И го пратих на Брежнев в Кремъл. Но не получих отговор. Тогава реших да го убия. Исках всички да научат за моите идеи, а за това трябваше да се случи някакво шумно събитие. За реформаторските си планове смятах да разкажа в съда, когато казвам последната си дума".

Илин подготвя покушението почти година. За да получи достъп до оръжие, от студентската скамейка отива в казармата. Служи недалеч от Ленинград, ежедневно следи задълбочено централните вестници, които подробно описват къде, кога и с кого се среща Брежнев. В средата на януари 1969 г. пресата съобщава за поредната победа на съветската космонавтика: корабите "Съюз-4" и "Съюз-5" са се скачили в открития космос. Честванията със завърналите се на Земята космонавти е планирано за 22 януари в Москва. Правителствената делегация начело с Брежнев трябва да ги посрещне на летището и тържествено да ги ескортира до Кремъл.

Късметът на Брежнев

Илин пресмята всичко с математическа точност. Рано сутринта на 21 януари, издебвайки, когато дежурният ще заспи, той краде от оръжейната два пистолета и пълнителите към тях, бяга от поделението, с крайградските влакове достига до ленинградското летище "Пулково", откъдето лети до Москва (по онова време не се правели такива проверки по летищата). Стигнал до столицата, той отсяда при чичо си, който работи в милицията, като му казва, че е в отпуска. Сутринта на 22-и януари тайно изнася от апартамента милиционерската му униформа, преоблича се в нея и стига до Кремъл точно в момента, когато достига и кортежа. Виктор прави всичко това за по-малко от денонощие. "Ако се бях задълбочил в подготовката, планът щеше да се провали. Сигналите за мен пристигат в централното управление на КГБ буквално час преди покушението. И само благодарение на това, че когато в поделението откриват липсата, не искали да вдигат много шум и първоначално ме издирвали със собствени сили".

Към този момент около Кремъл вече е направен кордон от милиционери, който отделя правителственото трасе от тълпата зяпачи. Илин застава в кордона. Тъй като е в униформа, никой не му обръща особено внимание. Когато кортежът на Брежнев приближава Кремъл, Илин излиза от отцеплението и стреля с двете ръце (пистолетите били скрити в ръкавите на шинела) от упор по втората кола, в която обикновено се намира ръководителят на СССР. Но Брежнев извадил късмет: по време на движението неговият автомобил разменил местата си с този, в който пътували космонавтите. Илин изстрелва единадесет патрона. Убива шофьора и тежко ранява Андриян Николаев и Георгий Береговой (освен тях, в колата се намират Алексей Леонов и първата в света жена-космонавт Валентина Терешкова). Един куршум уцелва моторист от ескорта. Илин е арестуван на място, без да окаже съпротива. Но планът му се проваля: Брежнев е жив, информацията за покушението е засекретена (за него се съобщава само в чуждата преса), а съд, както е известно, няма да има.

План Б

Питам Илин за днешните му политически възгледи, но той избягва отговора, заявявайки, че сега трябва да служи на Бог, тъй като е убил абсолютно невинен човек. Бившият подполковник от КГБ Игор Атаманенко, който разпитва Илин през 1969-а, си спомня, че "когато на първия разпит убиецът разбра, че е стрелял не по Брежнев, а по космонавтите, той изпада в истерия".

"Сега аз живея друг живот – казва Илин. – Когато Хазар умре, ще върна жилището на държавата, а самият аз ще се преселя в дом за стари хора". Роднини не са му останали, единствената съседка, с която бил приятел, починала преди година. "Трябва ли ви някаква помощ?", питам аз. "Отдавна искам да публикувам стиховете си, но никой не ги взима. Ще ми помогнете ли?". Но стиховете си той така и не ми дава. "Все пак, сега не е подходящия момент, нека по-добре да е през лятото, след Петдесетница. Трябва да се подготвя за нея".

Източник: "руски дневник"

„Частни западни компании взеха участие в Пловдивския панаир. Много от техните стоки се предлагаха на твърде ниски цени и привлякоха много посетители. Държавна сигурност конфискува стоките и затвори изложбата с обяснението, че е пропаганда“. Това пише в свой доклад от 18 август 1953 г. резидентът на ЦРУ в Пловдив, пише plovdivtime.bg.
През декември тогавашният президент на САЩ Обама разсекрети 13 милиона страници секретни документи на американския шпионаж.  Те могат да бъдат прочетени на www.cia.gov

Името на града под тепетата фигурира в 1607 от публикуваните досега документи. В материалите, които са от 1950-те години, се съдържа обилна информация за Пловдив – карти, транспортни схеми, справки за военния гарнизон, бойните поделения в окръга,  съставите на МВР и Държавна сигурност, информация за болниците, училищата, бомбоубежищата, промишлените и селскостопански предприятия и какво ли още не.

Особено любопитство ЦРУ е проявявало към Международния мострен панаир в Пловдив, който заедно с изложенията в Лайпциг и Познан са били най-големите търговски форуми на социалистическия блок.  На панаира американците са имали възможност да хвърлят едно око как напредват съветската, китайската и другите промишлености в комунистическите страни. Те са следели кои страни и фирми участват, кои са техните представители, какви стоки показват, сключените сделки, броят и естеството на посетителите.

Един от подробните доклади е посветен на изложението през 1950 г. По това време САЩ налагат търговско ембарго на социалистическите страни и на Панаира в Пловдив същата година пристигат само 136 чужди фирми. Затова пък американците са впечатлени от напредъка на родната индустрия. България за пръв показва цяла серия от строителни и металообработващи машини, мощни пневматични чукове, автоматични перални, дизелови двигатели, електрически и газови компресори, механизирани фурни, хладилници, помпи, резервни части и други.

Между 1947  и 1950 г. производството на селскостопански машини в България се е увеличило шест пъти, се посочва в отчета. В друг документ се обръща внимание на новите бронзови сплави, които са започнали да се произвеждат у нас с помощта на съветските специалисти.

Сериозен пожар унищожи голяма част  от сградите в Пловдивския панаир, щетите са за 25 млн. лв. пламнали са складове с памук. За умишления палеж са обвинени затворници, освободени наскоро от лагерите, съобщава записка на ЦРУ от 29 ноември 1954 г.
В друго донесение резидентът съобщава, че през 1953 г. руснаците са се оплакали, че домакините са им предоставили твърде малко пространство за техните стоки. Оплакването им е нелепо, тъй като не могат да използват адекватно дори това място, заключават американците. Те посочват, че показаните от източно-германците стоки превъзхождат по качество продукцията на всички останали комунистически държави.ЦРУ са отразили подробно изданието на Пловдивския панаир през 1958 г. Те са филмирали и изпратили в Ленгли информационния бюлетин и целия каталог от 1100 страници, заедно със специалното издание на вестник „Пловдивски панаир“.

Разузнавачите са пояснили, че лек автомобил „Шкода“ струва 34 000 лв, колело - 700 лв, мъжки костюм -700 - 900 лв, цигари - 3,80 лв., руски часовници - 1200-1800 лв., бутилка вино - 14 лв. Официалният обменен курс е 6,80 лв за долар, а на черно американската валута се разменя срещу 9,52 лв. Повечето изложени продукти са копия на стоки, произведени в „свободния свят“, твърдят разузнавачите.

На изложението през 1958 г. са участвали 10 държави и производители от 18 други страни. Водещо място е дадено на СССР, чиито стоки са заемали площ от 5000 кв. м . Най-любопитни за младежите са тогавашните технически средства за забавление.

Показан е за пръв път радиокомбайн „Беларус 3“ - радио, телевизор и грамофон в едно. Наред с него са изложени радиоапаратите „Беларус 57“, „Байкал“, „Турист“ и „Фестивал“; грамофоните „Люкс“, „Жигули“, „Восток 57“ и „Естония“; магнитофоните „Днепър“ и „Елфа 10“. От панаирния вестник може да се разбере и кои филми са прожектирани тогава в киносалоните на Пловдив – „Тихият дон“, „6 часа рано на летището“, „Законът на морето“, „Брачни несполуки“, „Летят жерави“, „Неповторима пролет“.

За развлечение на гостите представления са изнасяли Драматичният театър и Летният театър. В седмиците на панаира е имало концерт на Ирина Чмихова и спектакъл на илюзиониста Мистер Сенко. Едно от сензациите на Пловдивския панаир през 1958 г. е съобщението за изобретяване на незапалима хартия.

„Група учени от Ленинград (дн. Санкт-Петербург) са конструирали машина за производство на хартия, която не гори, не пропуска вода и е издръжлива на киселини. Като суровина за направата на тази хартия се използва памук или азбест. Хартията се произвежда по т. нар. сух метод“, гласи дописката.
Блиц
Единственият проблем с руската машина след повече от 20 околосветски обиколки била ръждата по корпуса

Немският пенсионер Герхард Шотт измина на "Москвич-2140", произведен през 1976 г. повече от един милион километра, пише интернет изданието tag24.
Жителят на Цвикау разказва, че се е "запознал с Мосси" преди повече от 40 години. Колата дълго време му е била за служебно ползване, след което той решил да я закупи."Москвичът никога не ме остави в беда," разказва Шотт. По негови думи е особено приятно, че машината изразходва малко гориво - само 10 литра на 100 километра. Единственият проблем с руската машина след повече от 1 000 000 километра била ръждата по корпуса.
Пенсионерът уточнява, че в момента "Москвич" навсякъде по света е екзотика, но навремето в ГДР много автолюбители са го предпочитали.

БЛИЦ
Коренен прелом в развитието на производителната и териториалната структура на стопанството настъпи след Деветосептемврийското народно въстание през 1944 г. Под ръководството на БКП народната власт проведе аграрна реформа, национализира придобитите по незаконен начин имущества, мините, банките и др. Чрез национализацията на промишленосттаи кооперирането на селското стопанство и занаятчийството капиталистическите обществено - икономически отношения се замениха със социалистически. Това позволи много от наличните предприятия да се уедрят, а други да се закрият, с което настъпи промяна в територилното разпределение на промишлеността. трудово - кооперативните земеделски стопанства създадоха условия за правилна териториална организация на селското стопанство. Обществената собственост върху средствата за производство в промишлеността, селското стопанство, транспорта и търговията създаде необходимите предпоставки за планово ръководство и интензивно развитие на цялото стопанство. Съгласно изискванията на научно - техническия прогрес, на природните и икономическите условия и международното социалистическо разделение на труда се осъществява специализация и концентрация на производството. Изпълнява се комплексната програма за интеграция между социалистическите страни, членки на СИВ като нашата икономика все повече и повече се сближава с икономиката на Съветския съюз. В условията на социализма стопанството се развива с оглед осъществяване на една основна цел - все по - пълното задоволяване на материалните и духовните потребности на членовете от обществото. В противовес на капиталистическия закон на конкуренцията и стихийността на производството при социализма действува икономическия закон за планомерно пропорционално развитие на стопанството. Съобразно неговите обективни изисквания се осъществява цялата научна дейност от икономическата география - за правилно развитие и териториално разположение на производителните сили и за формиране на териториално - производствените комплекси в народното стопанство. Изискването за по - справедливо разпределение на доходите на населението и еднаква степен на икономическо и културно развитие налага и по равномерно териториално разпределение на поизводителнитре сили в промишлеността, изграждането на нови промишлени центрове - Димитровград, Мадан, Девня - развитието на промишлеността и в изостаналите в миналото градове като Никопол, Кула, Разлог и др. национален доход. Националното богатсво на една страна се измерва с величината на обществения продукт и на националния доход. Обществен продукт и национален доход се създават само в отраслите на материалното производство: промишленост селско стопанство, горско стопанство, строителство, транспорт и съобщения и стокооборот. В сравнение с 1939 г. през 1970 г. общественият продукт е увеличен около 10 пъти а националния доход - 6 пъти. Междувременно в структурата на националния доход настъпват големи промени. Докато през 1939 г. в селското стопанство е създаден около 80% от националния доход на страната, то през 1070 г. е създаден само 22%.Националния доход се разпределя за: Фонд натрупване - за основни производствени фондове и за оборотни фондове - средства за израсходвани суровини, материали и други и за запаси. Фонд потребление включва стойността на материалните блага, които се израсходват от населението и непроизводствените учреждения - училища, болници и др. Нашата партия и правителството осигуряват оптимални пропорции в разпределението на националния доход между фонд ,,натрупване и фонд ,,разпределение''.които осигуряват непрекъснато повишаване на материалното благосъстояние и културното равнище на трудещите се. Производствената структура на стопанството в България се разкрива с помощта на много показатели. Значението на която и да било производствена дейност обаче се измерва със създадения от нея обществен продукт и национален доход.

razberi.info
Радослав Кавалджиев-Роро е починал тази сутрин във Военно-медицинска академия, съобщава NBOX.BG.

41-годишният син на Вили Кавалджиев бе в състояние на изкуствена кома.

По първоначална информация Роро е издъхнал от белодробна недостатъчност. След влизането си в болница той бе поверен за наблюдение на най-добрите специалисти в лечебното заведение, но въпреки това състоянието му остана критично, а рано тази сутрин той е починал.
„Време разделно“ е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни.
Събитията, описани от Антон Дончев, са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда. Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името „Време на насилие“ и се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“.
Автор: Христо Христов


Време разделно” напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”.
Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът „Време разделно”, заснет по сценарий от този роман.
През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни. В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид?” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”.

Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.”  При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария.” – заръча Живков.
Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма. Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките.

Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж  и най-вече в Америка. Преведен е на много езици.
След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд  „1300 години България”. Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”.

След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман.
Книгата „Време разделно”  и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.
Източник: www.desant.net

Топ-публикации

По-доброто Радио

СЕНЗАЦИИ

Старото Кино

Архив 2

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти