Отчаяна майка на петокласник от село Литаково се свърза с bTV заради системна агресия спрямо детето ѝ. За Цветан училището не е място с много весели и детски спомени. Там той не среща приятели. Ученик е в пети клас в местното училище "Васил Левски" в Литаково. Учи в него от втори клас. Майка му помни, че кошмарът за нея и семейството и започва още самото начало,пише burgas24

"Те го плюят, обиждат го, не искам да цитирам думите, но нито е гей, нито е джендър, нито нещо от сорта", заяви Марина Цекова, майка на Цветан. "Те не ме приемат, още от втори клас, откакто дойдох в това училище. Не знам защо", каза петокласникът. Майката казва, че многократно е повдигала въпроса пред  директора и училището. Словесният тормоз обаче не спира.

"Още в начален етап винаги сме провеждали срещи с майката, че той е малко по-притеснителен и не може да се приобщи към децата", заяви директорът Тодорка Петрова. 

Цветан споделя, че дори опитва да не контактува с децата, за да не стават конфликти.

"Цветан е само българче в класа, може би това дава така някакъв негативен резултат, че е сам. В другите класове има по двама-трима", коментира кметът на селото Даниел Дилов.

"Децата ни наистина 90% са роми в училището, но никога не сме делили децата на роми и българи", категорична е директорката на училището. "За нас всички деца са еднакви и даже съм изключително доволна, че родителите, нищо че са от ромски произход, са изключително загрижени за децата си. Не бих казала, че нещата са на етническа основа", посочи тя.

Често петокласникът отказва да ходи на училище, а майка му е принудена да го изпраща насила. "Много пъти съм ходила в училището и съм плакала, молила съм класната за съдействие и много пъти съм го водила насила на училище. Не издържам вече", споделя майката на детето.

Преди дни обаче нещата ескалират, когато Цветан става обект на обиди не само от децата от класа.

"Било е в междучасието, не е обидата някаква сериозна, нарекло го е – не знам дали да го казвам, че е дебел. В крайна сметка те си ги казват такива думи неволно, не влагат и мисъл в тези неща, но той е по-чувствителен и веднага го е приел присърце", поясни директорката на училището.

Кметът на Литаково отбеляза, че майката е ходила и при него. "Оплакваше се, че децата от ромски произход са се подигравали на нейното дете. И аз викам: "Пък синът ти е едър, чак така ли е?". И повече не е идвала. Не знам дали е тормозен, или си търси някакви поводи детето да не посещава училище редовно. На Цветан са му създадени условия да бъде пръв на село, в нашето училище, вместо да бъде някой по средата или последен в града в училището", каза още кметът.

Родителите на Цветан вземат решението да напусне учебното заведение. От понеделник за детето ще се грижат неговите баба и дядо и ще посещава училище в Лом.

"Едно дете дали ще бъде отписано или не, не е голяма беда за училището, но ако тя реши да го остави, ние няма да спрем, ще продължим да работим допълнително и с майката. Ще извикаме и психолог, за да решим този проблем", увери Тодорка Петрова. 

"Тъпчем на едно и също място от години, ефекта е на лице, детето отива на 150 километра от мен. Никоя майка не иска да го преживее това, и аз не искам да си пращам детето на другия край, но за негово добро трябва да отиде да изучи тая година там", подчерта обаче майката на Цветан.

Петокласникът мечтае да стане готвач, също да е магьосник. "Бих направил децата по-добри", казва Цветан.

Ако догодина се намери свободно място, семейството ще живее отново заедно.

Източник:burgas24.bg
От сатрапа Николай Ежов са страхували и секретарите на ЦК на партията, и министрите

„Малко съм разстрелял!” - казал Николай Ежов при арестуването на Ягода през 1939 г. Той наследява Хенрих Ягода като нарком на вътрешните работи. Ежов е едно дребно и невзрачно човече с ръст 151 см., с феноменална памет и удивителна способност да се промушва навсякъде и да се нагажда. С лакейските си качества той успява да се доближи и до Сталин, лично му докладва за борбата с враговете на народа, прави му чай, поднася му го, подрежда книжата, държи му шинела да се облече. На 18-я конгрес на ВКПб (1939) следи кой как гласува. Неговото верую е: „Трябва да се строи социализъм, но без насилие това не може да стане”. Отровил жена си, защото му изневерявала. Всички предишни агенти, сътрудници, офицери, с които той е служил в армията – общо 14 000 души, са разстреляни,
Николай Ежов
защото знаят много за него.

На 15 август 1937 г. издава заповед: „На арест подлежат жените и децата на враговете на народа”. Абсолютно своеволие и беззаконие, той няма право на това,  Министерският съвет и парламентът не са приемали такова решение.

Но след време и неговите злодеяния се обръщат срещу него. Доста време е трябвало на Сталин да проумее, че е турил змия в пазвата си и е пуснал вълк в стадото, защото е нямало сигнали против Ежов. Не само обикновените хора, но и членовете на Политбюро са се страхували от него. Даже всесилният Лаврентий Берия се оказва по някое време негов подчинен. Най-голямо удоволствие Ежов изпитва, когато при честване на национални празници с тиха стъпка се доближава до министрите и секретарите на ЦК и се ръкува високомерно с тях, а те да го питат как е със здравето. Когато го отвеждат към затвора, следователите и пазачите, негови бивши служители, му хвърлят такъв бой, че едва е оживял. През 1940 г. е осъден на смърт и екзекутиран.

Безспорно Йосиф Сталин е допускал грешки

в стремежа си да въведе ред в една държава, разорена от гражданската война, с разбита държавност, дезорганизирана и хаотична, с  висока престъпност и остатъчни банди  от гражданската война. Бил е строг, много строг, даже жесток. Но как се прави държава в цялата тази вакханалия, в цели Вартоломееви и Валпургиеви години в необятната Русия. От вилнеещите банди и дребните престъпници най-много е страдало беззащитното селско население. Само строгите закони и здравата ръка са можели да изкоренят престъпността и бандитизма и това е заслуга на Сталин. Най-добре е изразил това Яков Кедми, обществен деятел от държавата Израел:

„Сталин се оказва единственият, на когото Русия е била скъпа. Грузинец, семинарист, а е обичал Русия. Имал ли е той други методи в онова време? Не! Други ръководители с  какви методи биха направили от неграмотна Русия силна държава? Интелигенцията, която говори френски и немски,  е презирала народа си, плюла е на Русия.

Народ от роби с жалка интелигенция.

Как от тази страна е можело да се направи втора в света държава в 20-я век? Всички упрекват Сталин, че е направил колхози с мужиците. От мужиците той направи силни хора. С какви хора  щеше той да  воюва през 1941 г., ако не беше направил колхозите? Извършил е индустриализация в онова гадно време, с този народ, с тази власт, каквито са били тогава. Сталин е бил жесток човек. Но е бил принуден. Жестокостта му е била целенасочена, инструмент. Установява такава власт, която е могла да удържи Русия да не пропадне”.

Днес 57 % от руснаците считат, че Сталин е бил мъдър ръководител (според социологическо изследване), а много повече са тези, които искат да се върне името Сталинград на преименувания от Хрушчов Волгоград. Все повече граждани на Русия опознават истинския лик на Йосиф Висарионович Сталин, заслужено наричан „вождът”. Всеки ден на гроба му на Кремълската стена има свежи цветя.

Това също е оценка!



Доц. Д-р Стоян ВЛАЙКОВ
Всеизвестно е, че Дража Вълчева е една от любимите жени на Тато. Карловската фурия има късмета да се набие в очите му, когато е на 35 години. Амбициозната и щедро надарена от природата красавица вече се е домогнала до партийния връх в малкия подбалкански град Карлово. На една конференция Живков с мъжки бяс в очите следи пищните й форми и не мирясва, докато не ги опипа в леглото.

И така, в една топла октомврийска вечер на 1965 година „Чайката” на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на „Арома”, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. „Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии”, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.

„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта”, спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит.

 И да нямате богато въображение, можете да си представите горещата като Африка Дража как разстила знойна плът пред погледа и ръцете на загорелия Първи. То е било страст и секс!… Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде – от тази нощ на бурни ласки и любов за кариерата на Дража няма спънки

След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден момент да й се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва – Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти всички знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив. „Тя дори не беше толкова тактична и, без да иска, се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: „А, другарят Живков не е в момента в София!”… Ние се споглеждахме и леко си намигвахме”, спомня си Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.

„На върха на властта се срещат две пеперудки.

– Как си се изкачила тук, мила?

– Аз не съм мила, а съм Людмила! И тука съм се родила! А ти, драга?



– Аз не съм драга, а съм Дража! И за баща ти още важа!“

Разказва пловдивския журналист Стефан Северин

/по материали на blitz.bg/
Валери Симеонов е роден 14 март 1955 г. в град Долни чифлик, област Варна в семейство на Симеон Балевски, военен (запасен полковник от армията) и учителка. По бащина линия произхожда от стар охридски род, едни и същ с този на Васил Балевски, революционер, и Ангел Балевски, заместник-председател на Държавния съвет на НРБ България и близък до Тодор Живков. Израства в с. Зараево. Завършва ямболската математическа гимназия с пълно отличие. Оттогава датира приятелството му с Волен Сидеров, който е от Ямбол и също е възпитаник на математическата гимназия. Завършва електроинженерство във ВМЕИ – София. През годините родителите му сменят няколко населени места, заради работата на баща му.

Започва работа по разпределение като помощник технически ръководител в „Трансстрой“, след това работи в отдела по реконструкции на Летище Бургас и в кораборемонтния завод „Драгни Недев“. Три години плава в Атлантическия океан с траулери на „Океански риболов“, като електромеханик. От 1985 г. до 1991 г. е енергетик в най-тежкото производство на металургичния комбинат край Дебелт – прокатната линия на Стан-300. В този период прави няколко рационализации по електрическата част на железопътната линия Бургас-Дебелт и по оптимизацията на технологичния процес в Стан-300. Синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ в комбината, един от основателите на СДС – Бургас. През 1991 г. създава първата си частна фирма за монтаж на таксиметрови апарати, откъдето идват и средствата за старта на кабелната телевизионна мрежа в жилищен комплекс Меден рудник.

През 1992 г. трима бизнесмени, Антон Ангелов, Румен Пеков и Валери Симеонов, започват да изграждат кабелна телевизия в жилищен комплекс Меден рудник в Бургас. На 24 януари 1994 г. стартира телевизия СКАТ с първата новинарска телевизионна емисия. Той притежава и бургаския вестник „Десант“.


Валери Симеонов e съпредседател на коалицията „Патриотичен фронт“, която се ангажира с управлението на Бойко Борисов в третия му кабинет. Лидер е на НФСБ и идеолог на последния действащ Изборен кодекс.

Завършил е електроинженерство във ВМИ – София. Трудовата му биография е свързана с обекти на „Трансстрой”, летище Бургас. Три години плава с траулери на „Океански риболов”. Синдикален лидер е на КТ „Подкрепа” и един от основателите на СДС – Бургас. Заедно с Волен Сидеров е от създателите на „Атака”. Негова е телевизия СКАТ.



– Г-н Симеонов, сега всички ви задават политически въпроси, но кой сте вие всъщност, какво не знаем за вас?

– Роден съм през 1955 г. Било е на мразовития 14 март в село Долни Чифлик, област Варна. Заради работата на татко като офицер от Българската армия семейството ни се мести 11 пъти, все из Югоизточна България. Детските ми спомени са свързани с постоянните тревоги и атаки, заради които във военните блокове, в които съм отраснал, все светеше мъждукащото дежурно осветление, след което домът осъмваше без баща ми, който отиваше на учение. И грохота на танковете, преминаващи за поредното учение, помня. Крушата не пада по-далеч от дървото. Закон на Нютон. Но ще стигнем и дотам…

– Какви бяха ученическите ви години?

– До първи клас съм бил в Бургас. Може би това ме върна тук след десетки години. Офицерското ни семейство отиде в Ямбол, до 1973 г. съм бил там. Бях ученолюбивото момче. Проблеми с предметите не съм имал. Вадех еднакво отлични оценки и по разказвателните, и по точните науки.

В Математическата гимназия в Ямбол се подготвях при най-добрия преподавател по това време – Роман Хайнацки. Той е издънка на белогвардейци, избягали от репресиите на Червената армия и намерили втори дом в България. Биологията, ботаниката и историята бяха моята стихия, но заедно с тях се увличах и по хардрок.

– Кой ви преподаваше музика в Ямбол, каква беше първата ви китара?

– Първият ми учител по китара беше брат ми, а инструментът беше купен със свидно спестените пари, които взех от копаене на канали цяло лято, платено с огромната сума от 35 лева. С „Кремоната” много ентусиазирано свирех ритъм-китара в ученическа група, която никак не беше толерирана от училищното ръководство. „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Фрий“, „Юрая Хийп“, „Пърпъл“ бяха в репертоара на школската ни банда, която правеше забавите на Математическата гимназия. Много по-късно станах близък приятел с втория вокал на „Юрая“ Джон Лоутън, който снима в СКАТ тв поредица документални филми за България.

– Жертва сте на своеобразна репресия от годините на тоталитаризма, заради което се разминавате със златния медал от гимназията. Какво се случи?

– Да, бях отличник, но се разминах със златния медал, защото в първия учебен ден в 12. клас се спречках в центъра на Ямбол с първия секретар на ОК на БКП Васил Илиев. Илиев извика милиция, защото съм бил с дълга коса на 15 септември. Арестуваха ме, остригаха ме и ме предложиха за изключване, защото съм бил унижил с обидни реплики партийния функционер. Аз изобщо не го познавах този Илиев. Но ще помня случката цял живот, защото след това наистина ме предложиха за изключване от елитното училище. Резултатът беше намаляване на поведението с две единици. На 24 май в дипломата ми беше записано „примерно поведение“, но ме лишиха от медала.

– Казвате, че крушата не пада по-далеч от дървото и сте се озовали във военно училище, затова ли подкрепяте идеята за връщане на наборната служба?

– „Артилерийско разузнаване” е специалността ми от Националната школа за запасни офицери. С катушка – това е тежка макара с военнополеви кабел, на гърба, с „Калашников” на рамо, и с телефон ТАП в ръка съм обикалял полосите из безбрежната Южна България. Тежка казарма беше, но съм страшно доволен, че я изкарах. Там се научих, че свободата е да се наложиш над самия себе си. Или да не се.

– И все пак не оставате в армията, а тръгвате да учите инженерство, какво ви привлече, големият град, София?

– Катостудент във ВМЕИ „Ленин” в София не харесвах първите години, през които се учеха и излишни работи.Самодисциплината обаче ми помогна да съм един от оцелелите от касапницата на истинските изпити. След две години следване бях един от малкото останали в моята специалност. Докато колегите панически се опитваха да преминат в други специалности, аз заработвах пари през лятото – по тухларни фабрики и селскостопански кампании. Ей така – от самата любов към труда, работейки със затворници и тежко изпаднали хора. Не е особено лицеприятно, но се плащаше. Подходящо за млад ерген, с идеи за бъдещето…

– И като се озовахте с диплома в джоба?

– С диплома на инженер започнах работа в „Трансстрой” – Бургас. Оттам – помощник технически ръководител на аерогара Бургас. Бях дежурен, когато пред очите ми се разигра драмата с отвлечения от турски терористи самолет през 1981 г. След това професионалната ми кариера ме изпрати в националния обект „Дебелт”. Това беше любимата кукла на тогавашната социалистическа система. Реших обаче, че имам достатъчно самочувствие и професионални успехи и че е под достойнството ми да меля брашно с тогавашните тъпоглави ръководители. И отидох да работя на още по-тежко място – в „Океански риболов”. Десетките месеци в океана ме разубедиха, че това е моето поприще, и слязох на брега. Оттогава помня как спасих кораба „Фламинго”, който беше останал съвсем без ток. Насред океана пуснах кабел до друг съд, от който заредих акумулаторите на нашия борд.

– И сигурно щяхте да продължите да се сблъсквате челно със системата, ако не беше дошъл 10 ноември. Зарази ли ви ентусиазмът на масите?

– Като всеки нормален българин, се напих от радост вечерта на 10 ноември 1989 г. Промените ме караха да вярвам, че е дошло моето време. Избраха ме за първи председател на новия синдикат „Подкрепа” в Бургас. Но безкрайното дърдорене и въздухарщини на новоизпечените функционери бързо ме отвратиха. И се върнах в Дебелт. Там направих най-мощната организация на „Подкрепа”. Стачката срещу тогавашното правителство на Андрей Луканов тръгна всъщност оттам. Хрониката на протеста, отбелязана във вестник „Свободен народ”, сочи, че осем минути преди обявеното начало в 6 часа „Стан 300” замлъква и потъва в мрак. Стачката започна от металурзите в Дебелт.

– Какво доведе до разрива между вас и лидера на „Подкрепа“ Константин Тренчев?

– Три години по-късно разочарованието от тоталитарния стил на шефа на „Подкрепа” Константин Тренчев надделя и аз напуснах.

– Това ли ви хвърли в частния бизнес – от апаратите за таксита до собствена телевизия?

– Скочих в частния бизнес с поставяне на таксиметрови апарати в баракоподобен гараж на един приятел в „Меден рудник”. Работехме от 6 сутринта до 1 вечерта, често и отвън, на минусови температури. През 1992 г. с първите спестявания не си купих „Мерцедес”. Бях на светлинни години далеч от мисленето на тогавашните парвенюта.Инвестирах в кабелна телевизия. Там продължих в познатия стил на работа – от сутрин до сутрин. Резултати имаше, но парите все не достигаха. Всичко, спечелено от абонаментни такси, влизаше отново в употреба и две години след началото по-голямата част от Бургас бе кабелизирана. Тогава дойде моментът за старата ми мечта – собствена програма. Нейното име беше „Бургас през седмицата”. Правеше се в мазето на Културния дом на нефтохимика всяка събота. Траеше половин час. След нея се появи и първият у нас частен сериал „И българин от всички времена”. А през 1997-1998 г. с театър „Възраждане”, под ръководството на Недялко Йорданов, заснехме девет серии на първия художествен сериал „Има нещо гнило в Дания”.

– Звучи почти безметежно, но цензурата на Иван Костов май не ви е подминала?

 – Да. Оказа се, че има нещо гнило и у нас обаче. Още с идването си на власт правителството на Иван Костов направи всичко възможно временният ни лиценз за ефирна телевизия да бъде спрян. Най-ярка заслуга за това има тогавашният СДС шеф, гигант и кадровик Йордан Цонев. И понеже СКАТ не пестеше истината и не предоставяше услугата „бръснене” на когото и да било, през 1999-а, най-мракобесното време за българските медии, напук на Костовото изявление, че „с българския национализъм е свършено”, поканих големия писател Николай Хайтов за основоположник на предаването „Час по България”. Водещи бяха журналистът Асен Йорданов, сменен след година от историка Божидар Димитров.

– Всички, които са работили с вас, казват обаче, че е било и време за купони.

– По СКАТ звучи много автентичен народен фолклор, има и рокаджийско предаване. Водещ на „Карай да върви, това е блус” беше Васко Кръпката. Всъщност в СКАТ е забранена само чалгата. Всички други вкусове могат да намерят трибуна там. Това се нарича плурализъм. Надеждата ми, че телевизията ще започне отново да излъчва ефирно, се разби на пух и прах при правителството на царя-премиер Симеон Сакскобургготски. Имах чувството, че първото нещо, което всяко ново правителство прави, е да спре телевизия СКАТ. Спомням си даже как бивш областен управител ми предложи разкошна сграда на пъпа на Бургас за офиси и студиа. Отказах светкавично, защото това би означавало политическа обвързаност.

– Как от едно предаване се роди парламентарната партия „Атака“ и каква всъщност е връзката ви с Волен Сидеров?

– През 2005 г. СКАТ стана трибуна на „Атака”. Партията се създаде от едно политическо обзорно предаване, тръгнало през 2003 г.Тогава поканих бившия си съученик от Математическата гимназия в Ямбол Волен Сидеров, по това време той беше уволнен от вестник „Монитор” и беше останал без работа. А политическата обстановка през 2005 г. ясно сочеше, че има нужда от нова идея. Идея за промяна. През 2007 г. от „Атака” в бургаския общински съвет влязохме 12 души. Заедно с мен бяха колеги, водещи разследващи журналисти в СКАТ, Стоян Иванов и Валентин Касабов. След разрива с Волен Сидеров от парламентарните избори през 2009 г. групата общински съветници напусна „Атака“ и до края на мандата на ОбС – Бургас остана с името „Независими“.

През май 2011 г., точно на Гергьовден, аз и групата на независимите учредихме партия „Национален фронт за спасение на България“. Сред безспорните ни успехи са решенията за срутването на молитвеното сборище на секта в „Меден рудник”, спирането на строежа на джамия в квартал „Победа”, официалното обявяване на Арменски геноцид в Турция през 1915 г., защитата на граничния полицай Михаил Цонков и неговите колеги, участвали в ареста на турски рибари бракониери и присъждането на тримата на звание „Почетен гражданин на Бургас”. Но най-вече – демократичният и прозрачен стил на управление на Общинския съвет. Всички негови заседания се излъчваха на живо по СКАТ.

– Кажете все пак нещо лично за вас – за семейството ви, за хобитата си, как поддържате форма, продължавате ли сам да управлявате ситроена, за който говорите със суперлативи?

– Вдовец съм. Но това е прекалено лично. Имам дъщеря, която работи в София, а синът ми е в Бургас. Миналата година беше абитуриент. Аз съм работохолик, знаете. Историята, която не сме учили в училище, е моя слабост. Работният ми кабинет е затрупан от книги. Затова и спонсорирах изграждането на паметника на забравения ген. Колев. Никога не съм имал шофьор, управлявам сам личния си автомобил. Ситроенът е страхотна кола. А фигурата си дължа на тренировките по бокс.





Спомен от безгрижните лета




Край Луанда с океанския риболовен траулер „Фламинго“, където плава като електромеханик




Май 1973 г., в класната стая (в средата с 12-струнна китара), отляво е Данчо Хаджиев, с когото съдбата ги свързва като съсобственици на СКАТ


Като студент през лятото работи в тухларната фабрика „Тракия“ край Пловдив (в средата)



Изкачване на Мусала откъм южния му склон на 21 февруари 1976 г., където замалко не загива с брат си



Отличникът на Математическата гимназия в Ямбол в IX клас



Източник: ПИК
''Ще си отида от този свят, без да ми е мъчно за него. Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея! Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!'' Ален Делон


Личен живот

През 1958 г. при снимането на филма "Кристина" Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син Кристиан Аарон Булон. Делон е опровергал своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата и детето отглеждат през повечето време неговите родители. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко - известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 - 1980) и Ан Парийо (1980 - 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 - 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си

Работех в София в завод Балканкар.Пратиха ме командировка в приморско за седмица през 1986 година.

Отивайки в хотела на приморско,се оказа,че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер.Станало объркване и няма свободна стая за мен.След дълго ровене из книгата  за гости се оказа,че има девойка,също командирована като мен,сама в стая.Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен.Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.

След 10 минути управителката ми каза,че девойката нямала нищо против.Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години,било и скучно сама и дори се зарадва ,че ще има с кой да си говори за да не скучае.И се започна един купон.

Тази девойка днес е моята жена.

А какъв  беше живота по черноморието ни в онези времена...Спокойствие и красота

Заключвахме вратата на стаята,но вратата- прозорец,която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари,без да сме се замисляли ,че някой може да ги открадне.


А за нощния живот-не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо.Млади,спокойни,на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове,заведенията с достъпни цени за всички,богат безплатен спортен и културен живот.ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни.Картите бяха достъпни за всички до 28 годишна възраст.

Двуетажните пътнически вагони на БДЖ са внесени втора употреба от бившето ГДР и са използвани в периода 1967-1995 година в състава на ПВ на къси разстояния (София - Банкя, преди електрифициране на трасето, София - Лакатник, София - Мездра, София - Станянци).


Вагоните са били 4-сецкионни и  безкупейни

Двуетажни вагони от този тип се ползват от железниците в доста държави (например Чехия, Румъния), хората си ги поддържат и ги ползват.Съвсем отделен е въпроса, че в цяла Европа по регионалните трасета масово се използват двуетажни вагони, разбира се, по-съвременни, а също и двуетажни мотриси.



У нас всички вагони от този тип са бракувани и нарязани на скраб
СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ