Помните ли колко ни струваха по времето на социализма в НРБ ? Транспортните услуги, личния автомобил, какви бяха цените на луксозните стоки, какъв беше входът за  културните мероприятия?

Цената на билет за градския транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. например беше 4 ст.  От началото на 1980-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст. А глобата за нередовен пътник – 2 лв.

Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струваше 22 лева.Личният автомобил по времето на социализма беше дефицитна стока. Преди 1989 год., тези които са искаха да си закупят автомобил на цена, дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната,  трябваше да направят  за него вноска от 1500 лв. в държавната „Мототехника” и след като опеределен брой години  внасяха определена сума пари, можеха да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера. Чакането да ти дойде редът траеше между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария „Москвич-2140“ е струвал 6400 лв., „Трабант“ – 5660 лв., „Волга“ – 11860 лв. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 г. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. Цената на шофьорския курс, за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари. През 1969 г. цената на бензина у нас беше:
А-66 – 6 стотинки
А-72 – 7 ст.
А-76 – 7,5 ст.
АИ-93 – 9,5 ст.
АИ-98 – 10 ст.
През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ.

Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. В края на 80-те цените на цигари българско производство почти се удвоиха.

Културните мероприятия едно време бяха достъпни за всички и затова залите бяха пълни. Билет за кино струваше 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за театър беше 1 лв.

А в култовата студентска дискотека “Цецо Спасов” в Студентски град се влизаше след представяне на студентска книжка и се плащаха 0,50 ст.

Източник: Ретро
Окъпана в зеленина и топло слънце, обкичена с разноцветни знамена, с празнични усмивки и много цветя посреща Стара Загора най-големия ден на България – Девети септември,1981 година . На централни булевард „Георги Димитров” звучат бойки маршове, любими партизански песни. Пионери и чавдарчета с букети червени карамфили посрещат официалните лица – ръководителите на окръга и града. Тук са първият секретар на Окръжния комитет на БКП Васил Недев, председателят на изпълнителния комитет на ОНС Минчо Табаков, скъпите съветски гости – Степан Моисейченко, първият комендант на града, почетен гражданин на Стара Загора, и Владимир Чернов, парашутист от групата на Атанас Дамянов.

Тържествено звучи над смълчания площад „Мила родино…”. Фанфарен сигнал и тръгват стройните млади редици на знаменосците. След портретите на класиците на марксизма-ленинизма Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев, Димитров тържествено преминава блокът на поколенията – сред обкичените със заслужени отличия активни борци против фашизма и капитализма са представителите на младото поколение – пионери и комсомолци. Тръгват празничните колони на старозагорските трудещи се. Първи преминават колективите, първенци в социалистическото съревнование.

Начело са работниците и служителите от СП „Благоустройство и комунално стопанство”, което изпълни петилетния си план 166 дни предсрочно. В навечерието на празника с гордост рапортува за изпълнението на петилетния план колективът на Монтажната база. На 30 юни изпълни плана си за седмата петилетка и монтажният район „Пещостроене и изолация”. Неговият колектив обеща до края на годината да даде допълнително строително-монтажни работи за шест милиона лева. Сред първите, които заслужено водят празничната колона, са и колективите на ПЗ „Загорка”, Районната дирекция на спортния тотализатор, Комбината за всестранни услуги. С достойни дела посрещнаха празника на свободата трудовите хора от Стара Загора. С възгласи „БКП, БКП” те още веднъж доказаха своята вярност към родната Българска комунистическа партия и предаността си на нейната априлска линия. Празничната манифестация на старозагорските трудещи се завърши с тематичната композиция „Младежта – бъдещето на родината”.

КАЗАНЛЪК.

С много плакати и макети, с лозунги и знамена излязоха на деветосептемврийска манифестация трудовите хора от работническия град. На трибуната заеха места ръководителите на селищната система начело с първия секретар на общинския комитет на БКП Минчо Йовчев. Тук бяха и група антифашисти, гости от побратимения италиански град Кремона. Първи преминаха машиностроителите от КХИ „Хидравлика”, които преизпълниха плана за стоковата продукция за осемте месеца със 185 хиляди лева. С песни и скандирания за вечна дружба със Съветския съюз преминаха колоните на МК „Фр. Енгелс”. С предсрочно изпълнени производствени планове за седмата петилетка манифестираха и работниците от завод „Г. Кирков”, СП № 5, СП „Благоустройствени строежи” и Автосервиза. РАДНЕВО. Много вълнение и радост донесе празничното утро на младия работнически град, посрещнал 36-годишнината на социалистическата революция още по-красив и благоустроен. Начело на деветосептемврийската манифестация преминаха работниците от ЦРБ на СМЕК „Марица-изток”, които в навечерието на празника изпълниха петилетния си план по всички показатели и обещаха да извършат допълнителни ремонтни работи за 12 100 000 лева. Горди и радостни преминаха пред трибуната и представителните колони на миньорите от рудниците „Трояново-1” и „Трояново-3”, енергетиците от ТЕЦ „Марица-изток-2”. През изминалите осем месеца на годината СМЕК „Марица-изток” осигури на народното стопанство въглища, електроенергия и брикети за 2 505 000 лева.

ЧИРПАН.

След първия секретар на общинския комитет на БКП Пеньо Желев, на трибуната на площад „Девети септември” заеха места партийни и държавни ръководители на селищната система, ветерани на антифашистката борба, първенци в труда. Начело на празничната манифестация бе преходното червено знаме на трудовата слава, завоювано от трудещите се от селищната система в социалистическото съревнование през първото полугодие на тази година. С ударния си труд работниците от фабрика „23 септември” заслужиха честта да поведат деветосептемврийските колони. Изпълниха петилетния си план и животновъдите от базата при НИИП – Чирпан. До края на годината те ще произведат допълнително 1 000 тона мляко и два милиона яйца. С изпълнен петилетен план посрещна празника на свободата и колективът на клона на ДЗИ, който е окръжен първенец за първото полугодие.
Датата е 9-ти февруари 1998 години, провеждат се Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония. На нищо неподозиращите фенове на пистата "Нозова Онсен", стоящи под неспирно сипещия се сняг, им предстоят спиращи дъха мигове. В една от най-тежките в биатлона дисциплини – 15 км, Екатерина Дафовска печели Олимпийско злато, след като първа пресича финалната линия. Катя финишира с време от 54:52,00 минути, след като само веднъж е завъртяла наказателна обиколка. Павлина Филипова остава четвърта, на секунди от бронза, макар до последната стрелба да е била лидер в класирането. България и светът са в шок.

Същата година Катя е избрана за спортист №1 на Балканите, задминавайки сръбския баскетболист Деян Бодирога и румънската лекоатлетка Габриела Сабо. Логичен е и родният приз – Спортист на годината в България. Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства. Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри в Нагано. До този момент България има само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид, Зимни олимпийски игри от 1980 г.

Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28-годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.

Биография:

Родена е на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе, област Смолян. На 15-годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият ѝ успех е през 1993 г., когато печели бронзов медал на световно първенство за девойки.

Състезания:

Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.


Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28-годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.
Годината е 1967. Работех в ЦКС в „Транспорт и снабдяване”. Ръководството ме командирова за един месец в Китен. Там предстоеше откриване на почивна станция на ЦКС. Аз бях шофьор снабдител. Зареждах столовата с хранителни продукти и извършвах всички транспортни дейности с лекотоварен автомобил „Жук”.

Към края на юни 1967 г. управителят на станцията Димитър Връбчев разговаря с моите ръководители, че е доволен от моята работа и командировката бе продължена до 15 септември. Разбира се, имаше и свободно време, което прекарвах с приятели на плажа или в стаята си. Тогава нямаше джиесеми и аз ходех при спасителите на плажа. В почивната станция работеше културномасовик, който уреждаше екскурзии до някои забележителности, както и културноразвлекателни програми. Смените на почиващите в станцията служители на ЦКС бяха по 15 дни.

В края на всяка смяна се правеше Нептунова вечер с богата програма и танцова забава. На една от тези вечери мен ме облякоха с расо, залепиха ми брада и мустаци – истински поп. Един от по-високите младежи бе Нептун, царят на морето. Той идваше със своята свита откъм морето, обграден от дузина младежи и девойки – нимфи. От свитата на Нептун изскочиха двама-трима здравеняци и ме потопиха в коритото с вода. Приятелите ми дълго време не можеха да забравят тази Нептунова вечер и дълго се обръщаха към мен с „Попе”.

Динко Ангелов, София
Източник: retro.bg
Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма скорост: 32 възела или около 60 km в час. Бяха общо 12 на брой и се наричаха Комета. Знам, че по същото време и по Дунава плаваха същите кораби. Там те се казваха Метеор, но на тях не съм се возил. За сметка на това немалко пъти съм пътувал до Бургас и Несебър с комета. До Несебър пътуването траеше около час и половина и още половин час до Бургас. Пътуването с Комета почти винаги беше приятно. Много по-приятно от това с автобус например.

На корабчето имаше кафе и безалкохолни напитки. Човек можеше да стои в удобния салон, но аз често излизах на палубата по средата или на кърмата и гледах брега. Виждал съм дори делфини в открито море. Кометата се вдигаше на крилете си, едва след като излезеше от Варненския залив. Тя винаги се разминаваше с друга комета по обратния маршрут. Вдигнатата на крилете си комета беше много красива гледка в морето. Само веднъж имахме малшанса на връщане от Бургас да случим на мъртво вълнение и кометата не се вдигна на крилете си. Тогава едвам изтраяхме четири часа в морето в люшкащото се корабче. Кометите кръстосваха цялото българско Черноморие на север от Балчик до Мичурин, сега Царево, на юг. Плаванията бяха само през летния сезон доста начесто, някъде от май до септември. На борда се събираха около стотина пътника. Качвал съм се веднъж и в капитанската кабина. Интересно беше да видя как се управлява този бърз кораб. Помня, че билетчето от Варна до Бургас тогава беше 5.80 лева. Това за тези времена не беше никак евтино обаче. Въпреки това пътуването си заслужаваше парите. За сравнение автобусният билет беше 3.70 лева, мисля. Веднъж пътувах до Бургас даже и със самолет, като билетът беше 6 лева. Полетът продължи само 15 минути и самолетът летя много ниско.
ВИДЕО:
За съжаление през 1989 БМФ спря кометите като нерентабилни. Една от тях беше превърната в дискотека в Обзор, други бяха продадени в чужбина, а трети дадени за скрап. Една от атракциите по родното Черноморие приключи. Оттогава повече не съм се возил на комета.

От Интернет разбрах, че в 2011 една бургаска фирма е купила от Гърция две руски комети на по 30 години. Те са по маршрута Несебър – Поморие – Созопол. Не знам дали идват до Варна, защото не съм ги виждал. Като видях обаче какви са цените на билетите им, то няма да е скоро, когато отново бих могъл да се кача на комета. Жалко, защото иначе с удоволствие бих се повозил пак. Мисля си, че си струва да се купят нови такива кораби, които пак да пътуват по цялото ни Черноморие, стига билетите да са на по-разумни цени. Това би било добре също и за туризма ни. Засега обаче кометите си остават само един хубав спомен от младостта.

Източник:laval
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
ВИДЕО:

Един съученик от бившата II. софийска мъжка гимназия живееше там, още когато жилищният комплекс „Емил Марков“ не съществуваше дори в проектите на архитектите, когато на никого не бе минавало и през ума, че тези мучурливи места ще станат един ден най-живописната част от Южния парк на столицата. Там, в Боянските ливади, далече зад тухларните фабрики,беше къщичката на родителите му. Запомнихме го с това, че никога не закъсняваше за училище, макар че дълго вървеше пеша преди да вземе трамвая от последната спирка на единицата. А имаше зимни утрини, когато го заварвахме край парното с премръзнали пръсти и мокри крака. Сега Иван има тристаен апартамент на същото място, където беше къщата му и е учител в 121 училище — на 200 метра от тях . . .

Не ми се иска да разказвам за новия жилищен комплекс в полите на Витоша, познат на софиянците и под името „Мотописта". Просто не ми се ще да дразня апетитите па онези, които чакат с надежда да си вземат апартамент в този чист и уютен кът в подножието на планината. И не случайно започнах с първите пъртини към центъра на града, направени от моя съученик. Сега към Мотопистата водят много пътища, просторни и асфалтирани, много пътеки — загадъчни и романтични, криволичещи из младата зеленина на Южния парк.

Колкото и недостатъчни да са все още обществените превозни средства, колкото и критично да сме настроени към градския транспорт, комуникационната връзка между отделните големи райони на столичния град вече е осъществена. Именно този факт привлече вниманието ми и по отношение на Мотопистата. Днес този квартал се свързва с автобуси и тролейбуси не само с центъра на града, а и с Централна гара, комплекс „Младост“, „Хаджи Димитър“, Западния парк, Сточна гара ....

Най-напред дотук дойде продължението па тролейбус №2. А когато новодомците се нанасяха вече в апартаментите си, на последната спирка на трамвай № 1 те дълго чакаха двата автобуса от „Димитър Несторов“,за да се приберат в жилищата си. Единият автобус отиваше до ул. „Никола Каменов“, а другият до ул. „203“. II сега тази спирка водачите па превозни средства наричат „Павилиона“, по навик. Нагоре строителството продължаваше . . .

Това беше преди доста години. През 80-те, последната спирка на автобус №74 е на самия край на комплекса.

Автобус №71 е тясно свързан с битието на първите жители от комплекса. Домакините, с натежали мрежи в ръцете, неведнъж са ругали нередовния график. От този район хората пазаруваха на последната спирка на трамваи в квартал Иван Вазов и често дълго чакаха след това да се прехвърлят от единицата на автобуса. Може би моят съученик по това време но навик си е вървял пеша. После малките автобусчета станаха по-редови и докато един ден онова, за което обикновено по свойски, като бойни другари си говореха хората, стана факт: дългите червени „Икаруси“ заизвиваха туловища между блоковете. Те вече не правеха „унизително“ кратки рейсове няколко спирки до трамвай номер 5, спирка „Димитър Иееторон“, а завиваха на прелеза при Военната болница, продължаваха по бул. „Прага", после пресичаха едноименния площад и тръгваха но бул. „Христо Ботев 1, на право за гарата.

Първият пробив в комуникацията на новия квартал! Сега повечето от пътниците можеха да не сменяват непрекъснато нередовните превозни средства. Можеха да слизат и да се качват, където им е необходимо из центъра на столичния град.

Както лошото, така и доброто не идва само. Квартал „Емил Марков“ вече не беше само един от най-слънчевнте, най-тихите и чисти жилищни райони на столицата. Някак ненадейно, започнаха да никнат магазините, детските домове, училищата, битовите комбинати. Хората можеха да пазаруват и в „махалата“ си.Да не чакат с пълни мрежи в претъпканите автобуси. Но факт е, че и те не бяха вече така претъпкани и качиш ли се веднъж,след 15-тина минути можеш да бъдеш у дома си.

Приятно е да пътуваш в обществено превозно средство и да виждаш около себе си спокойни, заети с грижите си хора. „Старите“ жители на „Мотопистата“ отдавна са забравили онези неприятни щурмовашки дни, когато с лакти и мрежи търсеха своето право да пътуват. Пък и рейсовете са удобни и красиви. Дори и прав да постоиш . . .

Но . . .разбира се, по-добре е да седнем в един от тях на първа спирка и слезем на последната . Избрали сме ден като ден — на Мотопистата не се задържат мъгли, зли ветрове рядко шетат там. Просто ти се иска да започнеш пътепис, макар че тръгваш просто от една първа спирка на автобус от столичния градски транспорт.

Дългото туловище на автобуса се плъзва по чистия асфалт и величествено се понася между Витоша и белите блокове на комплекса.Спира на първата спирка, която доскоро беше последна първите хали на квартала. Сега планината остава зад гърба ни. Вляво и вдясно са белите блокове, зеленте площи и пъстрите дървета на есента. На изток е новото модерно училище, малко по-надолу, на запад — старото, покрито със зеленина. Спирка „Емил Марков". Тук, като реликва, на ъгъла на двата просторни булеварда „Васил Димитров“ и „Емил Марков“ стърчи все още старата тухлена къща на голямо семейство от малцинството. Един завой към центъра на града: Витоша е пак зад гърба ни. Тя просто не се разделя с нас до крайната спирка на автобуса до Централна гара.

И пак . . .На запад блокове, на изток — Южния парк. Квартал „Иван Вазов“ ВМИИ.Но колкото и да е красива столицата ни, градските пътеписи още не бяха на мода. Пък и съвсем не е нужно да се увличаме. Просто на човек му е приятно, този слънчев жилищен комплекс да си има автобус № 74! . . .

Моят съученик отдавна не пътува пеша. Не само защото работи вквартала си. Освен този автобус тон и неговите съквартални — стари и млади — имат на разположение и много други превозни средства: автобус №73, макар и все още твърде нередовен, пресича целия жилищен комплекс, за да го свърже с Хладилника. На път за Лозенец,човек с удоволствие би пресякъл пеша Южния парк,ако реши и Парка на свободата, за да стигне чак комплекса Изток. Един приятен маршрут за туризъм. Разбира се, динамиката на големия град търси други пътища.Ето появи се и автобус №76, който тръгва от последната спирка на своя събрат с номер 74, отделя се от него на бул. „Пенчо Славейков“, минава но „Евлоги Георгиев“, пресича Лозенец покрай стадион „Васил Левски** н през ква-тала Изток стига новия жилищен комплекс „Младост“. Пропуснах автобус № 83, един от най-старите тук — той тръгва от квартал„Иван Вазов“, пресича комплекс „Емил Марков“ и стига чак до Илиянци.

Един нов жилищен район на столичния град постепенно събира във фокус много пътища, по които летят наред с автобусите и много частни и таксиметрови коли.

Васил Златарев
По онова време, добрата идея се сблъскваше с реалностите на изкривената планирана икономика и валутния контрол.

Резултат: към началото на производството и дизайнът, и двигателите, бяха вече архаични. Мощността на двигателите не съответстваше на теглото на купето, автобусът се задъхваше на първа на всяко нанагорнище.

Местно произведените уплътнения на двигателния отсек, както и разните му маркучи, бяха отчайващи  и моите спомени са за миризма на гориво и изгорели газове в салона, и на мен ми ставаше лошо. Пълна липса на вентилация в салона поради спестените от оригинален дизайн климатици и вентилационна система, заменени с люкове на покрива, които бяха странен тип, отварящ се с често с удар. Изискваше се много сила за отварянето им, виждал съм шофьора да подскача няколко пъти, докато го отвори... Модерните тогава врати отварящи се навън (вместо разпространените дотогава хармоники) бяха с "подобрени" в соца заключващи механизми, които при условията на препълване по градските линии редовно отказваха.

След няколко инцидента, шофьорите получиха инструкции да не тръгват без щракване на ключалките и понякога стояха по 10 мин на всяка спирка, докато успеят да затворят вратите. Имаше и обратни инциденти - при аварии, вратите не можеше да се отворят поради спестена система за аварийно освобождаване на ключалките - вместо това трябваше да се чупят прозорците с някакви чукчета, които моментално изчезваха... замениха ги с прозорци монтирани със шнур за изтегляне за изтласкване на целия прозорец... Май никой никога не успя да го направи при реални аварии, имаше май и случаи на доста тежки инциденти...

Иван Колев
СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 2