„Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче ­ направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк.“ – Камен Донев Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст.

В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове…


По времето на социализма абитуриентските балове са били символ на съзряването. За по-младото поколение ще уточним, че то няма нищо общо със загубата на девствената ципа, а с дългите размишления за избора на път. Сякаш за една нощ животът на младежите се преобръщал и от бунтари с печати върху коленете, те са се превръщали в отговорни личности, които нямат търпения да се гмурнат в морето на живота.

Тогава се е зародила традицията на серенадите, които зрелостниците изпълнявали под звуците на китара (някога във всеки клас е имало поне един, който може да свири на китара) под прозорците на учителите си. Учителите от своя страна пък канели вече бившите си ученици на гости, за да ги изпратят по своя си начин.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

В ресторанта пристигали с велосипеди, а не с лимузини. Разговорите били за избраната специалност в университета, а не за кубиците на силикона, роклите били дълги, а не никакви. (Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели“ през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.) Пеели се песни за вричане във вечно приятелство, посвещавали се стихове на учителите, писани дълги нощи и прочетени с много емоция, сълзи и треперещ глас. Онова обаче, което най-много отличава зрелостниците някога и днешните, са спомените – първите ги пазят още, вторите нямат такива заради водката! След падането на социализма традицията почти не се променила, с изключение на това, че велосипедите били заменени с колата на родителите, а тоалетите станали малко по-разнообразни. В някои градове събитието се провеждало в Младежкия дом, където отново след полунощ зазвучавали китарите.

И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.

Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Източник: lifebg

През 70-те години на миналия век в землището на с. Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, върху площ от над 500 000 кв.м.започва изграждането на завода за спиралошевни тръби край град Септември.Завода  е построен с безкористната помощ на тогавашния голям брат Съветския Съюз и е пуснат в експлоатация през 1978 година.

С продукцията на този завод е изградена 70% от газовата мрежа на страната до 1990г. Листовата стомана за тръбите се е произвеждала от Кремиковци  по оригинална технология, създадена от научноизследователските институти на БАН и на завода.

Заводът за стоманени тръби е най-големият на Балканите и дава хляб на над 1500 трудови хора от региона.

Любопитен факт е, че на наша територия са положени 70 хил. т. газопроводни тръби. От тях 50 хил. т. са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т. са вносни правошевни тръби. От 13-те аварии с газови тръби у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една от нашите. Няма нито една авария с наша тръба! Тръбите, произведени в Завода за стоманени тръби в гр. Септември, показват якостни свойства, надвишаващи изискванията на БДС 4880-79, респективно на американския Х 52 на API.  Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология.

Предприятието натрупва дългове, които не може за покрие и е затворено. Обявено е за продажба от НАП няколко пъти, но купувач не е намерен.

Социалистическата гордост днес е разграден двор.

Заводът е закрит окончателно през 2012 г. Орди от роми го обезкостяват за нула време и го изравняват със земята.
Изминаха 20 години от убийството на Васил Илиев и 10 от покушението на брат му Жоро.
С  упорството на единия и таланта на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да прославят Родината си. Но триумфът се превърна в трагедия. Те бяха главните герои от едно пожертвано поколение спортисти, а имената им станаха символ на криминалния преход в България.
Борческата им история започва в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил сред главните приоритети на държавата.

ВАСИЛ, ЖОРО И СЕСТРА ИМ МАРИЯНА СЕ РАЖДАТ в семейството на Невена и Андрей Илиеви – отрудени хорица със семпло битие. Първите години на децата се търкулват в Кресна. Там са корените на рода им. В края на 60-те години Венка и Андрей нарамват бохчите и хващат автобусa за Кюстендил. Решили са да пробват късмета си в каймака на работническия град. Край тях топуркат хлапетата. Свиват гнездо във ведомствен блок на „стройрайона“ (днес ул. Людмил Янков 31). Бащата Андрей се цани за бачкатор в мина „Сажденик“. Трите дечурлига спят в една стая. Интериорът е спартански – кушетки, черджета и печка „циганска любов“. През 1976 г. Андрей умира тихо в компанията на бутилката. Леля Венка поема фамилията. Майката работи в шивашката фабрика „Марек“. Получава 60 лева на месец. Парите вечно не стигат.
Васко, Жоро и Марияна наследяват дрешки и обувки от съседските деца. Сантиментални лелки ги черпят с пасти и захарни петлета. Васил поема ролята на бащата, макар че е само с година по-голям от брат си. Раздава го настойник. По онова време братя Илиеви каляват юмруци в момчешки банди. Леля Венка записва децата да спортуват, за да канализира енергията им. Тогава трудолюбивият и разумен Васко е в пети, а талантливият и буен Жоро в четвърти клас. Треньорът Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ги в механата на Кюстендил. Дава им по 10 лева за спортните лагери. Обзавежда ги с екипи и маратонки. Още тогава забелязва, че и двамата искат да са номер 1. По-късно и двамата стават шампиони на България. Жънат титла след титла.

ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН за пионери. Казва „чао“ на гетото и пристига в София. Школува се в „Олимпийски надежди“ при треньора Илия Печикамъков. Очаква го бляскава кариера в ЦСКА. Освен изключителен спортист, той е пълен отличник. Васко е класик в категория до 68 килограма. Четири пъти става републикански шампион за юноши и младежи. Стълбата към големите победи го очаква. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недоимък.

ПО-МАЛКИЯТ БРАТ ЖОРО ЗАПОЧВА В “ОЛИМПИЙСКИ надежди“ с летящ старт. Борецът в категория 74 килограма няма равен на тепиха. Див и талантлив – така го описват съученици и преподаватели от ковачницата за спортисти. Разчита на вродения си чар. Панта и половина, непримирим враг на дисциплината. Бяга от час. Репчи се на преподавателите. Пише красиво като момиче, но не се свърта над учебниците. Сдушва се с най-лудите глави – боксьора Христо Фурмилов-Фурната от Толбухин и Владимир Саръиванов. По онова време триото е в епицентъра на всеки „пожар“. Подозират го в разбиване на шкафчета и кокошкарски кражби.

Веднъж членът на Политбюро Венелин Коцев разпуска спокойно в сауната на „Дианабад“. Когато се облича, скача като ужилен. Часовникът му е изчезнал. Коцев пази трофея като зениците си, защото му е подарък лично от Тодор Живков. Скандалът е грандиозен. Цялата база на „Олимпийски надежди“ в „Дианабад“ е преровена до шушка. Отнасят го „обичайните“ заподозрени – Жоро Илиев, Христо Фурната и Владо Саръиванов. В шкафчетата им са открити крадени кожухчета и други дреболии. Татовият часовник не е намерен, но внася обрат в живота им. Така по средата на десети клас Жоро, Фурната и Владо изхвърчат с шут от „Олимпийски надежди“ по подозрение в кражби. Заклеймени са завинаги.
Дивият борец Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса отраз със спорта и училището. Става общ работник на строеж. Черната овца дори не сънува, че някой ден ще господства над империя с милиарди. Към гастербайтера Жоро проявява интерес именитият треньор на „Левски“ Стефан Кръстев, известен като бате Кефо. Открива опърничавия борец на строежа. Старият и младият борец си стискат ръцете.

С ПОЯВАТА СИ В „ЛЕВСКИ“ ГЕОРГИ ИЛИЕВ СЕ НАЛАГА КАТО лидер. Всички му подражават. Около Жоро тутакси се заформя ядро от веселяци. Тайфата има ритуал – всяка неделя в „Магурата“. Борците си поръчват задължителната мелба „Дипломат“. В нея има всичко и струва само 2 лева и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „Левски“ до басейн „Спартак“. По онова време Жоро Илиев има само един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към правилата и често го демонстрира. През 1983 г. дивият борец е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като честолюбив кибритлия с афинитет към битките. Треньорите го записват в механотехникума само и самода закърпи „средното“. За Жоро училището е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С чар припечелва някоя и друга бележка. Останалото е мъчение…

С лекота на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават хит през 1984 г. На спартакиадата в Плевен „отстрелват“ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става шампион на България. Два пъти за юноши и веднъж за младежи. Златният медал на Балканиадата в Турция го прави герой. През 1984 г. „Левски“ има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат отборите от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в отбора. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „Кореком до Кореком!“.

През 1984 г. Жоро става войник в спортна рота. Георги Илиев е уреден да служи на стадион „Георги Аспарухов“ от треньора си по борба в спортния интернат „Олимпийски надежди“ Илия Печикамъков, който убеждава генералите, че талантливият състезател по борба трябва да тренира усилено дори когато е призван като войник. Юношата от Кюстендил оправдава доверието на наставника си, като в категория до 82 килограма на международно военно първенство във Франция завоюва златен медал .Съказарменици на Георги Илиев от спортната военна школа на стадион „Георги Аспарухов“ в София си спомнят, че бъдещият топ мафиот не се откроявал като престъпник в тийнейджърските си години. „Напротив, беше веселяк и добряк.“
Георги Илиев обаче не кара безоблачна казарма. Месеци преди да се уволни от служба, бъдещият бос на ВИС-2 отива на спортен лагер в Камчия. Борците се пръсват из десетината бунгала на „Левски“. Всяка вечер купонясват в първото барче край брега. Пият хитовия за времето коняк „Слънчев бряг“. Жоро е сърцето на купона.

Във врата на дивия състезател диша екшън, който ще завърти живота му като пумпал. Една вечер „Слънчевият удар“ омагьосва борците. Пръв сдава багажа техният съотборник Кирчо. Емва се към бунгалото с германка. Момичето е пламнало от няколко конячета. Двамата прекарват гореща нощ. Кирчо тръгва да я изпраща. Той и немкинята катерят стълбите на лагера. Срещат ги седем пияни „орунгели“, изразява се днес експресивно участник в екшъна. Сред тях е и Жоро, гушнал в обятията си девойка. Германката е „джапнала“ здраво. Вдъхновени от усмивката й, няколко борци я грабват на рамо. Примъкват я обратно към бунгалата. Забивачът Кирчо вдига ръце. Каквото има да става, ще става. Загорели борци нападат еуфоричната германка и си я прехвърлят един на друг. Упоената гедерейка се търкулва през обятията им. Стартира групово изпълнение. Немкинята е пасивна като надуваема кукла. Хили се механично в алкохолния си полусън.

През това време Жоро прави секс с родна хубавица, която е „ковнал“ същата нощ. Изпраща я и се връща в лагера. Минава през банята. Там е немкинята, която се къпе с леден душ. Двамата се заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро. Границата между пиянска оргия и престъпление изглежда тънка като паяжина. По-късно целият съдебен процес се дирижира от свидетелски показания. Затова не е ясно доколко е обективен. И до днес участниците имат различни версии за случилото се в нощта на разгула. Повечето твърдят, че Жоро не е изнасилил германката. Той е само „черешката“ на нощното приключение. Търсачката на силни усещания доброволно се е отпуснала в лапите на мъжищата от борбата. Така твърдят треньорите. Но доколко са обективни?

Да надникнем и в тъмния вариант на случката. Изглежда грубовата, с нюанси на трилър: Кирчо и германката катерят стълбите на Камчия. Пресреща ги глутница пияни „кингконги“. Борците грабват немкинята като агне и я заклещват в бунгалото. Следва грозна щафета. Последното „включване“ е на Жоро.
НЕМКИНЯТА СЕ ПРИБИРА В КЪМПИНГ „РАЙ“ В ПЛАЧЕВЕН вид. Администраторката се шокира. Летовничката развързва език и обрисува оргията. „Това е изнасилване. Ако ги осъдиш, ще изкараш пари“, налива масло в огъня администраторката. Речено-сторено. Милиционерският на къмпинг „Рай“ си плюе на ръцете и изстрелва телеграма до МВР. После хуква към лагера. За момчетата отговаря майор Янко Шопов, бивш световен и европейски шампион по борба. Като чува за „инфекцията“, изтръпва от болка. Сякаш го бомбардират с топчета за пинг-понг. „Мачовците“ се строяват на плаца в базата на „Левски“. Вой на сирени. Милиция. Пристига и германката. Тя е запомнила, че първият „завоевател“ Киро има татуиран кръст между двата пръста. Милиционерите му заповядват да си покаже ръцете. Кръстът е налице. Туристката сочи с пръст и останалите.

„И аз бях!“ – намърдва се между шамарите Пламен Сираков-Пампо. Шаш и паника. Образцовият Пламен е брат на футболиста Наско Сираков и син на Петко Сираков –първи шампион по борба на България и близък приятел на Тодор Живков.
Заподозрените излизат пред строя. След по-малко от час ги качват в камионетка. „Момчетата потеглиха към ареста с вид на изпаднали германци. Едни бяха по шорти, други по джапанки – разказва свидетел на случката. – Най-нелепо изглеждаше Жоро. С наелектризирани къдрици, още мокър бански и набързо нахлузена тениска.” Дежурният победител е туширан за пръв път. Ударът го изстрелва от тепиха. Шампионът пада. Твърде безславно за славолюбивия Жоро. Той знае, че е аут. Травмата е завинаги. Ще разбие психиката, както и живота му.
„Ако не беше инцидентът, Жоро щеше да стане световен шампион – ядосва се бате Кефо. – Талантът на момчето обещаваше да покори света.“

ОРЕХЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-КОСТЕЛИВ, КОГАТО ЛЪСВА, ЧЕ германката е дъщеря на шеф от ЩАЗИ. Озлочестената девойка е готова за отстъпление. Страхува се, че скандалът ще стане достояние на родителите й. Тя отказва да съди борците.
Късно е за заден ход. Военен съд разнищва екшъна. Консулът на ГДР лично наблюдава делото. То предизвиква бурни реакции. Най-много буйства старият Петко Сираков.
„От ярост заплашваше да застреля сина си – спомня си свидетел на събитията. – Беснееше, че е опозорил фамилната чест. Капката на позора преля с издънка на другия му син.“ По това време Наско Сираков е изключен от футбола. Заради нежеланието на стария Петко Боян Радев и други именити борци правят всичко възможно да спасят момчетата. Няма място за маневри. Късно е.
Очертават се неизбежни присъди. Боксовата круша в съдебната зала е Жоро. Накисват го като инициатор. Присъдата приклещва Жоро в менгеме: 11 години затвор при строг режим. За него времето спира. Пътят с белезниците е рамкиран. Отвежда го в Белене, после в Бобов дол. Дивият е в клетка. С нея започва и свършва хоризонтът му. Другото е статистика: двама борци отнасят по девет години затвор. Трима по седем. Още двама по шест. Братът на Наско Сираков – Пламен, лежи 8 месеца. Баща му го измъква от затвора, след като той и Наско Сираков подписват документи, че ще помагат на ДС.

ПРИСЪДАТА НА ЖОРО Е ВТОРИЯТ НОКАУТ ЗА ВАСКО СЛЕД смъртта на баща му. Борецът се усамотява в стаята на „Олимпийски надежди“. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е опънат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жажда на приключенец. Наложил се е като един от добрите ни класици в категория до 68 килограма. Забива титли от воле. Веднъж е шампион за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват само най-близките му хора. Прави се на железен. В очите на бате Кефо изглежда така: „Отидох му на свиждане два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „Няма проблем. Затворът е школа!“. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „Гледаха се с мъка. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, но те не го осъзнаваха.“

ЖОРО СЕ РАЗВИХРЯ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ ТЕПИХ. Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „парчета“ наведнъж. Мускулестият и необуздан мъжага става тартор на затвора. Престоят в затвора го прави агресивен и отмъстителен. Налита на бой. Никога не успява да се отърве от този си навик.
В този момент Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е шампион на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на трофеи. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на световно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е авторитет в ЦСКА. „Нагиздил“ се е с чин офицер. Устремен е към поредното предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Намесват се обаче „клубните интереси“. В последния момент Васко Илиев изпада от списъка с участниците. Мястото му попълва Георги Караманлиев – Шивача от „Академик“, сега треньор в Швейцария. „По ирония на съдбата Васко го побеждаваше във всички състезания – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на малкия пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надделя.“
Силният коз на Шивача е чичо по „върховете“. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „По това време Васко беше на лагер в Кюстендил.
Готвеше се за олимпиадата – разказва Иванов. – Поднесох му „сюрприза“ по най-фасулския начин: „Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете.“ „Тренер, приключвам официално със спорта“ – отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера приключва за миг. После се жени за детската му любов от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в тесен кръг. Треньори, роднини и учители са ВИП-ът на събитието. В снимките от семейния албум липсва само Жоро, който е в затвора.

„ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ ГО ПУСНАХА В СЕУЛ – щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше съкрушен. Шампионът задраска миналото си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лева на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата.“ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев вече е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл хляб. Лошото момче става „хъш“ в Будапеща. Занимава се с чейндж, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е покойният гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове вече нямат значение. Славата е сянка от миналото. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е грубо и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и сега.
В разгара на „турнето“ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва магистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.


ПО ТОВА ВРЕМЕ ЖОРО ИЛИЕВ ВОДИ БИТКА В ЗАТВОРА. Тoй е сред организаторите на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази снимка цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците искат амнистия. След бунта през 1990-та е приет Законът за амнистията. Според него се намаляват присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че вече е свободен.

ЖОРО ИЛИЕВ ИЗЛИЗА ОТ ЗАТВОРА С МНОГО ПРИЯТЕЛИ. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Като лидера на ДПС Ахмед Доган например.
Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на магистралата. Градът, дискотеките и гаджетата изглеждат по-нови и по-лачени. Бившият отличник на „Олимпийски надежди“ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „Дружба“, където го очакват дискохвъргачката Мариета и невръстната му дъщеря Ивона. Бойната слава сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „Олимпийски надежди“. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.

В статията са използвани откъси от книгата на Надя Чолакова „Живей бързо“.
Други източници: http://skandalno.net, част от снимките- Фейсбук страница ВИС-2.
Едно време нямаше надписи като „Пушенето вреди на вашето здраве”, „Пушенето убива” и т.н.
Опаковките на цигарите бяха семпли и стилни.
Мъжете дърпаха яко и бълваха облаци дим. Тарикатите пускаха дима на кръгчета.
Спомените ми са от времето, когато цигарената промишленост вече беше национализирана и се бяха появили нови марки. Социалистически.

Умираха кръчмарски песни като:
      Ти ги пушиш „Томасян”,
       Аз ги пуша муфтаджан.
„Муфтаджан” идва от „муфта”. Аванта – казано на чист български.
Филтърът още не беше измислен.
Цигарите бяха безбожно евтини – на цената на един хляб горе-долу.
Най-евтините бяха „Тютюнопроизводител”, мисля, че те не се пускаха официално в продажба, но можеха да се намерят на сергиите по пазарите.

По-бедните пушеха „Ударник” – по-серт, и „Бузлуджа” – по-яваш. Мисля, че бяха по 20 стотинки.
Постепенно интересът към тях намаля, но „Арда” –та пък си остана класическа народна цигара. В началото на 70-те години струваше 25 стотинки.

Биваше два вида –с бандерол и без бандерол. Без бандерол беше от по-лошокачествен тютюн, не че беше контрабанда.
Учениците пропушваха с „Малка Арда” – струваше 12 стотинки. Какво му плащаш.
От време на време пускаха малки серии кутийки с по 4 или малко повече цигари. Посветени на Международния панаир, примерно, или на друго събитие. Имаше ги само във фирмените магазини на „Булгартабак”.
Намираха се и марки, които не станаха популярни, но както се казва – за всеки влак си имаше пътници.
Имаше луксозни „Дипломат”, „Спорт” – по-дълги от обикновените, „Рила”, „Лукс”.
Че даже и „Девети септември”.

По стрелбищата класическа награда беше цигара „Фемина” – със златен станиол в единия край, доколкото си спомням.
В Пловдив май най-масовата цигара беше „Родопи”. По-късно „Слънце”.
„Слънце” – то струваше 32 стотинки.
Старшина Костов в казармата си купуваше от лавката три кутии с едно кибритче – правеше точно левче.
По-късно сложиха филтри на повечето цигари, „Родопи” се продаваха и в новия вариант, но „Арда”- та мисля, че не вървеше.
Отначало филтърът беше от нещо кат лигнин. Едни от първите ароматизирани цигари с филтър бяха „Ел Диабло” – по 55 стотинки.

Имаше и „Шипка” – ако не се лъжа.
Около 1967-а излезе модата на ароматизираните цигари в твърда кутия. Бяха три марки „Ком”, „Луна” и „Ропотамо”. Миришеха така, както си представяхме, че миришат западните цигари.
За броени дни новите цигари станаха най-търсени от младите пушачи.
Беше съвсем друго – седнеш на бара, извадиш бяло-червената кутия „Ком”, почнеш да я разопаковаш, отваряш капака, сваляш станиола, дърпаш червената лентичка…Поднесеш на останалите…Тарикатска работа.
Не след дълго се пусна мълвата, че и трите вида цигари са отровни – радиоактивни или нещо подобно. И за три дни интересът към тях секна така изведнъж, както се беше породил. Като с нож.

Лавката в казармата не можа да продаде един стек изостанала „Луна” за цяла година.
Войниците тогава пушеха „Арда” и „Слънце”. По-заможните – „БТ” от 60 стотинки.
Имаше поне три вида БТ-та – в пакет, в пакет с целофан и в кутия.
Всички твърдяха, че твърдото БТ е най-добрата българска цигара. За да се намери, трябваха връзки или късмет.
Да не забравим „Стюардесата”. Тя биваше малка и голяма. С целофан и без. Освен това имаше различни подвидове, които се познаваха по тайни знаци – примерно по цвета на филтъра.
Най-се търсеше „плевенската”.

По едно време пуснаха японски цигари. Държавата рядко отпускаше валута за покупка на вносни цигари, така че не знам каква беше причината за тази щедрост. Може би бяха плод на някакъв бартер.
Японските цигари струваха по 55 стотинки и бяха съвсем конкурентни. Бяха „Хоуп” – викахме им „Хопе”, „Хи Лайт” и – ако не се лъжа, „Чери”.

Суло и Пульо минаха на японски цигари, един ден те изчезнаха и лека-полека се забравиха.
В края на 70-те години имаше и „лицензни” цигари като „Астор”. Доста по-късно и „Марлборо”.
Когато след 10 ноември пазарът се насити с внесено кой знае откъде дълго „Боро”, познавачите въздишаха по българското късо, което си бе по-близко до оригинала от вносните.
Носеха се слухове, че още през 50-те години сме произвеждали „Честърфийлд”, но това си било истинска държавна тайна.
Цигарената ни промишленост бълваше огромни количества продукция за Съветския съюз”. За онзи необятен пазар беше предназначена марката „Ту 134”.
Работниците от пловдивската цигарен фабрика изнасяха такива цигари и ги раздаваха на близки и познати. А може би ги и продаваха.

Мисля, че имаше експортни „Опал”, но не помня дали бяха за съветския пазар.
Вносни цигари можеха да се купят най-вече от магазинчетата към хотелите и ресторантите на „Балкантурист”. Струваха 1,40, 1,60 – до два лева.
Имаше прекрасни цигари, но и тях ги развалиха. Някой преди няколко месеца ми беше пратил прекрасна и тъжна история за деградацията на старите световни марки, но не мога да я намеря – ще го моля да я изпрати отново, ако прочете тези редове, сега му е времето за допълване на цигарените спомени.
Вносни цигари имаше в изобилие и в Кореком.
През лятото на 1980-а бях семейно на море в Китен. Имахме десетина западни марки и с тях си купихме един стек „Ротманс”.
Ех, че беше хубаво. Картата 14 лева, кебапчетата и ракията – евтини, и накрая като палнеш една вносна думана – живот. Все едно, че си в Монте Карло.

Едни приятели, все още ергени, пък правеха следния номер на морето. Тръгваха с една кутия „Марлборо”, изпушваха я, след което я пълнеха с каквото попадне.
Черпеха щедро рускините, а те ахкаха от неземния аромат. Макар че той си беше от категорията „Ту 134”.
Най-шантави бяха румънците. Даваха мило и друго за „Кент”. Никаква друга марка не признаваха.
Един ден минах през Букурещ, бях си приготвил две-три кутии „Кент”, които продадох още на гарата, и с пълен джоб леи тръгнах да поразгледам града.

Открих някакво скъпо заведение надникнах вътре и какво да видя – седнали румънските пичове с понаправени мадами и на всяка маса без изключение – кутия „Кент”. Явно който няма Кент, не може да си намери мадама.
А сега – мадамите вече не се лъжат с лъскави кутии цигари. Искат сухо.

Източник:zaprehoda
Нейчо Попов с Невена Коканова в "Мъже в командировка"
 „Мъже в командировка“ е български игрален филм (комедия) от 1969 година на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, по сценарий на Любен Станев. Оператор е Тодор Стоянов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

Филмът се състои от три новели със самостоятелен сюжет – „Пуловерът“, „Гост“ и „Епизодът“. Обединяващата идея е любовта и взаимното уважение между партньорите.

Мария Нейкова и Георги Минчев изпяват песента на Петър Ступел към филма – „Закъснели срещи“, и по-късно печелят за нея първа награда на „Златния Орфей“.

Рецензия:
    „Пуловерът“ – Кирил казва, че заминава в командировка. Съпругата му Мария решава да го изненада като му изплете пуловер. Тръгва да носи прежда и попада на колата на мъжа си (с която би трябвало да е заминал), спряна пред непознат дом. Мария трябва да реши дали да премълчи изневярата и да запази семейството си.

    „Гост“ – Финансовият инспектор Кантарев, застаряващият вече мъж, е привлечен от красива млада сервитьорка (Данчето) и започва да мечтае за любовна авантюра с нея. Тя го поканва у дома си, където го запознава със съпруга си, и Кантарев осъзнава, че Данчето вижда в негово лице само бившия си учител, към когото изпитва най-добри чувства.

    „Епизодът“ – Главното действие се развива между млада актриса – Снежа, нейния приятел, войник, и директора на продукцията – Бижев. Момичето е на снимачната прощадка, а приятелят и е излязъл от казармата, само за да я види и не разполага с много време. Снежа и директорът флиртуват, но когато Бижев се запознава с приятеля и, решава да се отдръпне.

Нова година не идва, ако телевизията не я покаже. Заради този маркетингов закон на съвременната забавна индустрия съществуват и новогодишните програми.
ВИДЕО:
А когато телевизията у нас беше една, за тях ръководството не се скъпеше, даваше повече пари, обмисляше още от август кои най-големи звезди да излязат на малкия екран, а през ноември вече строеше декорите и снимаше.

Днес не е същото. В домовете ни вече влизат по 150 тв канала от цял свят, а интернет разширява многообразието до безкрайност. Затова и телевизиите отдавна не снимат толкова скъпи и лъскави програми. Онези обаче – направени с една-единствена цел за една-единствена телевизия, още се помнят. Те и не бяха толкова отдавна.

Само година-две след като стартира в ефира на 7 ноември 1959 г., Българската телевизия (БТ) започва да пуска приветствие на Тодор Живков навръх Нова година, както и забавна програма, която да развлича зрителите. Много хора са ги гледали и ги помнят, но малко са вече живите, участвали пряко в създаването им.
Баш скулпторът Величко Минеков измайсторил първия паметник на Тато в Правец и надгробните паметници на Мара Малеева и Людмила Живкова

На 9 август се навършват 12 години от смъртта на човека, управлявал България цели 35 години "со кротце, со благо и со малко кютек". Никой не вярваше, че Тодор Живков ще се пренесе толкова "рано" в отвъдното, защото приживе той обичаше да се фука с предците си, които често прехвърляли стоте. Според негови бивши приближени точно това му изяло главата... Ако се беше преструвал на болнав и немощен, той можел да изкара още няколко спокойни години на кормилото на държавата А така, пращящ от здраве, при това от сой на дълголетници, никой нямал търпение да го чака да умре, та чак тогава да сдаде властта. Бившият Първи издъхна месец преди да навърши 87 години. Преди това той се лекува 27 дни в Правителствена болница. В последния му път го изпратиха целият клан Живкови в пълен траур, бившият член на ЦК на БКП Йордан Йотов, негов земляк, както и част от тогавашните БСП лидери.

Тато бе погребан на "правителствения" 10-и парцел в Централните софийски гробища. 

Най-любопитното е, че родната къща на Тодор Живков, която си остава главната туристическа атракция в балканската паланка, е превърната в... кръчма. Постройката на бившата улица "Маруца Живкова" е скромна, с почти запазен възрожденски стил. Но около нея се шири луксозен туристически комплекс с претенциозното лого "Клуб "Правец". Преди години, когато Тато за пръв път напусна "Секвоя", за да посети родното си място навръх 24 май, култът към него беляза своя бум. Тогава портретите му се харчеха между 100 и 200 марки. А в лъскавия бар "Роко" в центъра на Правец над главата на барманчето висеше ликът на Първия, увеличен многократно. Между живите беше и бившата камериерка на Живков - баба Цоца, която преди 10 ноември въртяла цялото домакинство на станция "Чавдар". Там Тато пирувал със свитата си, за всяка трапеза се колели прасенца сукалчета, а пък животът в Правец бил "пей, сърце". Баба Цоца понякога даже... преспивала в покоите на Тато. По думите й той много обичал хубавите булки. "Па у това е убостта на живота", каза бившата ВИП икономка. Днес всичко това е вече история. На 10-и парцел в Орландовци, където са струпани покойниците от клана Живкови, положението е доста по-различно. Гробовете на Людмила и Тато бяха осквернени от вандали. И докато човекът, отчупил парченце от бронзовия нос на "дамата с тюрбана" в средата на 80-те, бе заловен и набързо осъден на смърт, то крадците, отмъкнали буквите от надгробната плоча на Първия, потънаха вдън земя. Впрочем автор на надгробията е "придворният" скулптор на височайшето семейство проф. Величко Минеков. Той си спомня, че когато починала Мара Малеева, Людмила Живкова му възложила лично да направи надгробен паметник на майка й. След нейната кончина го извикали в ЦК и Милко Балев му казал: "Величко, тъй като предстои годишнина от смъртта на Людмила, има решение да се направи паметник. Решихме на теб да го възложим". Маститият скулптор изработва и първия паметник на Тодор Живков в Правец. Тази задача също му била спусната "отгоре". А понеже предстояло и посещение на Брежнев у нас, неговият колега Валентин Старчев бил удостоен с височайшата поръчка да измайстори паметник на съветския генсек, който се кютна в алеята зад паметника на Съветската армия в София.

Малко след погребението на бившия Първи сред народа и в медиите плъзнаха куп слухове и легенди

О.з. полковник от УБО, пожелал анонимност, хвърли бомбата, че някой е "помогнал" на Тато да се пренесе на оня свят. "Дълбоко се съмнявам, че Тодор Живков си замина от естествена смърт", заяви бившият кадър на УБО. Дълги години той бил в близкото обкръжение на Първия и много добре познавал здравословното му състояние и дълголетния му правешки корен. "Някой, но това не е медицинско лице, е помогнал смъртта да настъпи по най-бързия начин. В лабораторията на УБО имаше суперефикасни медицински средства, които можеха за кратко време да ускорят до смърт иначе традиционни болести, с които може да се живее дълго. Така например едно нищо и никакво хапче, пуснато незабележимо в чашка кафе, само след 3-4 часа предизвиква стопроцентов инфаркт...", разкри човекът от "гвардията" на Тато. Ако се вярва пък на щатния сътрудник на Второ главно управление на МВР - някой си Д.М.,

Живков изобщо не е умирал през 1998 г., а се покрил в Швейцария. ДС служители го прехвърлили там в пълна секретност. Тато се настанил при брат си Христо и заживял като суперзаможен рентиер. Защото заедно с него към швейцарските банки "пътували" и авоарите му в размер на 270 млн. долара. Според тайнствения разузнавач в гроба на Първия лежал... неговият двойник. Той се казвал Павел Димитров. Бил роден през 1912 г. и работил като стоковед в СО "Технснаб" в Шумен. През 1981 г. бил вербуван от Шести отдел на ДС заради удивителната прилика с "първия партиен и държавен ръководител". На 24 април дубльорът на Тато "загива" при пътен инцидент в отсечката между Троян и Тетевен при загадъчни обстоятелства.

Автор и снимка :Виктор НАУМОВ /Блиц/

През 1877 г. на официална церемония до град Плоещ, Румъния, изработеното в руския град Самара знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир подполковник Павел Калитин.

Създаденото от монахини знаме първоначално е било предназначено за Априлското въстание от 1876г., но по решение на местната власт в Самара е предадено година по-късно на Българското опълчение. На специална церемония в Плоещ на 6-ти май по стар стил (18-ти по нов) делегация от руския град тържествено връчва трикольора в червено, бяло и синьо на Трета опълченска рота с командир щабс-капитан Попов и Трета дружина, предвождана от подп. Калитин. За знаменосец на новия флаг е определен Антон Марчин. Знамето е заковано на дръжката със златни пирони, последният от които е поставен от старият поборник и войвода дядо Цеко Петков.

Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ; Николай Дмитриев-Оренбургски
Знамето участва в сраженията край Стара Загора, където последователно загиват трима знаменосци. При риска флагът да бъде пленен, командирът подп. Калитин героично жертва живота си, за да не попадне знамето в ръцете на врага. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група и в последствие участва в битките при Шипка и Шейново.

Днес оригиналното Самарско знаме може да бъде видяно в Националния военноисторически музей, където то се съхранява при специални условия от 1946г. насам.
МВР Секретно! Главно следствено управление, Рег. № II-2196, 05.07.1988 г.
ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН за дейността на следствения апарат през м.юни 1988 година
 Във Велико Търново е образувано следствено дело срещу Марин Михайлов – 38-годишен, от гр. Килифарево, овчар, от цигански произход, който на 13.06.1988 г. в землището на града умъртвил Севдалина Стефанова – 8-годишна, от същия град. Според Михайлов убийството е извършил случайно – без да иска ударил с овчарската си сопа детето, което е било между овцете. От аутопсията са установени няколко различни удара по главата и следи от душене. Няма данни за изнасилване, но явно мотивите са за прикриване на извършено блудство.

    Срещу Иво Димитров от гр. Лясковец, който след употреба на алкохол нанесъл жесток побой на Атанас Йосифов от Горна Оряховица и го умъртвил.
     Срещу Васил Алексиев – 18-годишен, който в гр. Горна Оряховица изнасилил 86-годишна самотноживееща гражданка.
    Срещу Андрей Райчев и Иван Ранчев от гр. Дулово, които извършили грабеж, придружен с убийство на Марин Рачев в дома му, като убийството е извършено с бинт и канап по механизма на удушаването. По време на разследването е установено, че двамата през 1986 г. са извършили убийство, с цел грабеж на Пенка Стоянова – 32-годишна от с.Секулово и през 1987 г. – опит за убийство на Веса Богданова от с.Теслаково, като е използван посочения механизъм на удушаване.
    В Габрово е образувано предварително производство срещу Росен Иванович – 33-годишен, от Габрово, който с нож лишил от живот Юлия Томова – 24-годишна и родителите й – Васил Куртев и Спаска Илиева – 57-годишни, след скарване с Томова.

МВР Секретно! Центр.инф.орг.у-ние, Рег. № 3710, 09.11.1988 г. 
ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН за дейността на следствения апарат през м.октомври 1988 г.

    Срещу Деян Деянов – 27-годишен, неосъждан, за убийството на Георги Иванов, 43-годишен, криминален престъпник, който изнасилил приятелката на Дейнов.
    В Ловеч е образувано следствено дело срещу Мирослав Михайлов 30-годишен, с възстановено име, безпартиен, неосъждан, който на 24.06.1988 г. в местността „Боаза“ до гр. Тетевен, извършил убийство с цел грабеж на Ваня Миланова, 37-годишна от град София.
    В Стара Загора е образувано следствено дело срещу Стефан Стефанов, 26-годишен, който в гр. Гълъбово, след скарване нанесъл жесток побой на Михаил Михалев, 42-годишен, в резултат на което последния починал.

 
МВР Секретно! ДНМ, Рег. № У-1014, 15.11.1988 г. 
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: Състоянието на оперативната обстановка и работата на органите на Народната милиция в борбата срещу престъпленията, нарушенията на обществения ред и осигуряване безопасността на движението през м.октомври 1988 г. 

  Убийството на Цоло Стефанов Братанов, 19-годишен от София, извършено на 07.10.т.г. пред блок 59, жк „Дружба“ от Димитър Върбанов Илиев, 18-годишен от София;
    убийството на Юли Маринов Кочев, 17-годишен от Никопол, Ловешка област, извършено на 23.10.т.г. в с. Обнова, община Левски от Васил Владимиров Илиев, 17-годишен от същото село. Илиев е бил в нетрезво състояние и е наранил още двама младежи без опасност за живота.

МВР, Соф.градско у-ние, Рег. № 13620, 24.11.1988 г. 
БЮЛЕТИН № 40 за получени по-характерни сигнали и данни за подривната дейност на противника и провежданите мероприятия от Управление Държавна сигурност по линиите на 06 У-ние-ДС

    В жк „Филиповци“ имало много деца, които не учели. Този факт бил отминаван без внимание от обществеността, родителите, които не пращали децата си на училище, не били санкционирани. Много деца отсъствали безпричинно от учебните занятия и нивото на техните знания било крайно незадоволително. Читалището в квартала фактически не развивало никаква дейност. То било затворено, а назначените служители само получавали възнаграждение. Немалка част от населението в жк „Филиповци“ не била ангажирана с работа в държавни предприятия и учреждения, имало и много хора, които търгували незаконно със спиртни напитки, цигари и други стоки. Уведомено е 11 РУ на МВР.


МВР, Секретно! Главно следствено у-ние, Рег. № 3996, 07.12.1988 г. ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН за дейността на следствения апарат през м.ноември 1988 година

    В отделение Следствено-Силистра се води предварително следствие срещу Валери Ангелов – 29-годишен, безпартиен, осъждан, с възстановено име, извършил грабеж от жилищен дом в село Айдемир, придружен с опит за убийство на 13-годишния Ивайло Ангелов. От разследването е установено, че Ангелов е извършил множество кражби на лично имущество от жилища и хотели в цялата страна през периода юли-декември 1988 година…
    В отдел Следствен-Велико Търново се води предварително следствие срещу Марин Шиков – 65-годишен, безпартиен, осъждан, пенсионер, който след груби хулигански прояви извършил опит за убийство на служителя от МВР Михаил Ченешков, като го намушкал с нож.
    Срещу Красимир Пушков – 28-годишен, осъждан, неполагащ общественополезен труд, с възстановено име, който изнасилил и удушил в дома й в с. Комарево 77-годишната, самотноживееща Невена Пантелеева.

  
МВР Секретно! Дирекция на народната милиция, Рег. № У 1080, 13.12.1988 г. 
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: Състоянието на оперативната обстановка и работата на органите на НМ в борбата срещу пестъпността, нарушенията на обществения ред и осигуряване безопасността на движжението през м.ноември 1988 г. 

По оперативни данни общо за страната са регистрирани 12 умишлени убийства, 6 опита за убийства, 5 изнасилвания, 3 грабежа, 10 взломни кражби на обществено имущество, 245 кражби на лично имущество, от които 197 от жилища на граждани…В сравнение с данните от месец октомври т.г. умишлените убийства са увеличени с 3, опитите за убийства с 2, изнасилванията с 4…От извършените през месеца криминални престъпления останаха неразкрити следните по-характерни случаи:

    Изнасилването на Д.А.В. на 66 г., стационарно болна в нервно отделение на Окръжната болница – Враца, извършено на 01.11. т.г. към 23,45 ч. от неизвестно лице в стая на болницата;
    изнасилването на К.Ж.И. на 47 г. от Варна, психично болна, извършено на 20.11. т.г. от неустановено лице във входа на бл.14, ул. „Хаджи Димитър“ – Варна;
    грабежът на Милко Димов Ризов, на 63 г. от с. Нисово, Разградско, извършен на 14.11. т.г. към 21 ч. в жилището му от 3 неустановени лица, които проникнали с взлом в дома му, завързали го и заплашили с нож, след което му отнели 8000 лв.;
    кражбата извършена на 10.11. т.г. през деня с помощта на подправен ключ от жилището на Пенка Драгиева Друмева от гр. Толбухин, жив. на ул. „Г. Димитров“ № 11. На Друмева са отнети златни бижута и монети на стойност около 50 000 лв.;
    убийството с изнасилване на Невена Димитова Панталеева, но 77 г. от с. Комарево, Плевенско, извършено на 13.11. т.г. в жилището й от Красимир Фердинандов Пушков, 28-годишен от същото село;
    Оказа се помощ на ОУ на МВР-Ловеч, Толбухин, Пловдив, Варна, В. Търново, Плевен и на районните управление – Радомир и Костинброд по неразкрити убийства, прегазвания от неизвестно МПС и изнасилвания на възрастни жени;

МВР, Секретно! У-ние Криминално – ДНМ, Рег. № 706, 19.07.1988 г. 
СЪОБЩЕНИЕ

    На 01 срещу 02.03.1988 г. е намерен убит в дома му Георги Ангелов Емилов, на 80 години, живущ в гр. Русе, ул. „Искър“, бл. 107. Констатирано е, че смъртта е настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма от нанесени множество удари с твърд педмет по главата…се установи, че извършител на убийството е съпругата му Надка Рангелова Емилова, на 74 години;
    На 12.07.1988 г. в 23,30 ч. в гр. Варна, на ул. „Ильо войвода“ срещу № 7 беше намерена убита Боянка Христова Добрева, на 31 год. от същия град. Констатира се, че смъртта е настъпила от прободна рана в областта на сърцето, причинена вероятно от нож…беше установено, че извършител на убийството е Боян Иванов Георгиев, на 36 години, от гр. Варна, бивш съпруг на пострадалата…
    На 12.12.1987 г. на главната улица в гр. Айтос, беше намерен трупа на Нено Емилов Емилов, от същия град. Първоначално беше прието, че се  касае за прегазване от неизвестно МПС, о след направената аутопсия и проведените други мероприятия се усатнови, че смъртта е настъпила в резултат на нанесен жесток побой от неизвестно лице…се установи, че извършител на убийството е Нешо Алеков Михайлов, на 41 години от гр. Айтос…

МВР, За служебно ползване! Главно следствено у-ние, Рег. № И-63, 16.06.1988 г. 
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: Самоубийства на ученици в столицата за периода 1986-1988 г. 

    В Главно следствено управление-МВР бе извършено проучване на случаите на самоубийства на деца в училищна възраст. От изследването е установено, че за периода 1986-1988 г. в гр. София са станали общо 12 самоубийства на ученици – по 4 през 1986 г. и 1987 г. и първото тримесечие на 1988 г. По 11 от самубийствата наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление, а по отношение на последния случай разследването продължава. По нито едно от делата не са събрани доказателства за склоняване или подпомагане на пострадалите ученици към самоубийство или повлияването им на религиозна основа от лица или младежи...Конкретните случаи на самоубийства на ученици в гр. София са следните:
    Кристияна Георгиева Станева – 18-годишна, стажантка в магазин за хранителни стоки след завършване на средното си образование. Самоубила се на 07.06.1986 г. като скочила от 12 етаж на жилищен блок в жк „Червена звезда“…На 14-годишна възраст е извършила опит за самоубийство с лекарства, поради тормоз от страна на баща й. По делото са получени данни, че била несподелено влюбена в треньора си по карате;
    Владимир Тодоров Червенков – 13-годишен ученик, ученик в 7 клас от кв. Ботунец;
    Милка Димитрова Христова – 14-годишна, от цигански произход…Живеело при семейството на приятеля на баща й – Костов, тъй като майка й починала, а баща й бил алкохолик и не се грижел за нея;
    Виктор Георгиев Пейчев – 15-годишен ученик, ученик в 8 клас;
    Мария Александрова Пенушева – 14-годишна;
    Димитър Чавдаров Кожухаров – 14-годишен…По делото не е установена никаква връзка между самоубийствата на Димитър Кожухаров и Мария Пенушлиева, независимо, че двете деца са приключили живота си в един и същи ден и са учели в едно и също училище;
    Мирослава Георгиева Тодорова – 17-годишна, ученичка в Техникума по индустриална химия. От разследването е установено, че на 06.04.1987 г., след конфликт с родителите си по повод закупуването на дънки, тя се самозапалила с бензин в мазето на жилището;
    Веселин Евдокимов Бибанов – 18-годишен, ученик в Художествената гимназия;
    Александър Янков Янев – 13-годишен, ученик в 6-ти клас. Намерен на 31.01.1988 г. в стаята си, обесен на колан. При разследването не са установени данни, сочещи за причините и мотивите за самоубийството. Четири месеца преди случая, майка му забелязала около врата му белег, подобен на странгулационна следа, за който той отказал да даде обяснения, но обещал да не повтаря извършеното. На основата на събраните доказателства и резултатите от проведените експертизи е прието, че се касае за нещастен случай при сексуална манипулация, при която чрез моментно засушаване, момчето е целяло да получи полово удовлетворение;
    Ангел Иванов Грънчаров – 12-годишен…От разследването е установено, че детето се развивало като невротична личност, вследствие постоянните конфликти между родителите му и упражнявание над него от баща му физически тормоз;
    Петър Кирилов Василев – 14-годишен, ученик в 7 клас. Самоубил се на 18.03.1988 г. в таванското помещение на жилището, като се обесил на въже. От разследването е установено, че детето имало често конфликти в семейството си по повод поведението и успеха му в училище;
    Кристиан Паунов Паунов – 11-годишен, ученик в 4-ти клас. Самоубил се на 28.03.1988 г. като се обесил на въже от простор, в двора на дома си. От разследването е установено, че през януари 1988 г. детето извършило кражба на два микроскопа и медицински бележки от училището, където учи. След разкриване на престъплението, момчето многократно споделяло за намерението си да се самоубие, като го мотивирало със срама от извършеното деяние. Два дни преди смъртта му, то направило опит за самообесване, но било спасено от вуйчо си;


Телеграма № 648/9248, До ГСУ МВР-Бургас, от ОУ МВР-Бургас, 13.09.1988 г. 

    Уведомяваме Ви, че след извършване на планираните следствени и оперативно-издирвателни мероприятия по следствено дело № 1075/87 г. по описа на отдел „Следствен“ гр. Бургас, образувано по повод убийството на Димка Иванова Станева на 23.10.1987 г. в село Караново, община Айтос, беше разкрит извършителя на убийството Иван Атанасов Илчев. Илчев е роден на 28.01.1958 г. в с. Трънак, Бургаска област, жител и живущ в с. Малка поляна, община Айтос, неграмотен, неосъждан, безпартиен, неженен, работи като овчар в с. Малка поляна, ЕГН 58012....настанен с постановление на окръжния прокурор за изследване и експертиза в ОПНД – гр. Бургас. Намерено е и е иззето средството за извършване на убийството – тесла, по която има кръв от пострадалата Станева. Установи се, че убийството е извършено на 22.10.1987 г. вечерта от Илчев, след изнасилване в дома й в село Караново, община Айтос…

Телеграма № 213, до Главно следствено управление МВР София

    Уведомяваме Ви, че на 07.04.1988 г. в 19 часа в град Мичурин, Бургаска област бе убита умишлено Василка Тодорова Панайотова, родена на 24.12.1987 г. в град Мичурин, живуща в същия град. От извършените следствени действия се установи, че детето е убито от родната си майка – Мария Радева Василева – родена на 21.07.1969 г. в село Долно Езерово, община Бургас, жител и живуща в град Мичурин, Бургаска област, Стопанския двор, не работи, с начално образование, омъжена, безпартийна, неосъждана, ЕГН: 690721.... Убийството е извършено във връзка с възникнали материални затруднения в семейството и невъзможността да се грижи за двете си деца.


Телеграма № 290/5873 до Началник под.72000 МВР София, Копие: до ГСУ-МВР София, Копия: до ДНМ – Управление „Криминално“ София от ОУ МВР Бургас

На 16.04.1988 г. в 5,40 часа гражданинът Стойко Петров Неделчев от град Поморие отишъл да зареди колата си на бензиностанция № 1116, намираща се на пътя бургас-Слънчев бряг, на около един километър от град Поморие, която е била на денонощен режим. След като заредил, отивайки да плаща видял, че служебното помещение е разхвърляно, а продавачката я няма. Уведомил органите на МВР. Незабавно изпратената СОГ установява, че е извършена кражба на намиращите се в касата около 4500 лева от оборота и талони за плащане на помпене на гуми. На едната бензиноколонка А-93 са открити пресни следи от кръв. Други следи не са намерени. Взети са удорологически проби. Като преценихме, че най-вероятно се касае за грабеж с отвличане на продавачката, веднага още преди завършване на огледа, разпоредихме да започне нейното издирване, същевременно въведохме в действие „Вариант-2“ за заградителни мероприятия. Уведомени са ДНМ и ГСУ. Получи се сигнал, че в района наблизо до сметището на село Полски Извор, Бургаска област, е намерен обгорял лек автомобил, а на задната седалка – предмет, наподобяващ изгорял труп. Изпратената втора СОГ от огледа установи, че обгорелият автомобил е издирвания „Лада-1600“ с ДК номер БК 65-38, противозаконно отнет на 13/14.04.1988 г. от град Бургас. Въпреки че на задната седалка напълно изгорелият труп не бе възможен за антропологическо разпознаване, по намерените принадлежности – катарама от дамска обувка, верижка и капак от дамски часовник и две катарами от служебен гащиризон на продавачки от „Петл“ се установи, че трупът е на продавачката на бензиностанцията – Йовка Маринова Йовова, родена на 01.01.1950 г. в град Поморие, живее в същия град във военен блок, вход 1, етаж 1, разведена, със син войник. Около обяд пи наш служител в град Поморие се явил Атанас Бахчеванов – криминален контингент, който му съобщил, че научил за убитата продавачка на бензиностанцията и тъй като бил възмутен искал да ни помогне да бъдат разкрити и наказани убийците. Сутринта той се прибирал в къщи. Жената, с която живеел му казала, че след полунощ са идвали някакви непознати за нея мъже да го търсят. Били с лек автомобил. Бахчеванов ни обясни, че педи 20 дни в дома му дошли двама негови познати от затвора – Димитър Ангелов Дичев от град Сливен и Костадин Георгиев Георгиев от кв. Лозово в град Бургас. Първият му разказал, че подготвяли грабеж на бензиностанцията в гр. Бяла, Варненска област, но в последния момент дошъл съпругът на продавачката и те се отказали. Организирахме издирването им. Късно през деня на 16.04.1988 г. открихме само Георгиев. След необходимата подготовка бе извикан на разпит, на който той представи алиби за през цялата нощ и до обяд на 16.04.1988 г….Беше освободен вечерта и поет на „ВН“ като в дома му бяха проведени оперативно-технически мероприятия. От последните се получиха реплики с майката, в които той я пита дали тя ни е съобщила за хората, които са го търсили през нощта. За нас това беше достатъчно указание, че Георгиев е или участник в грабежа, или знае за него. При вземането от дома му на 17.04.1988 г., нашите служители са го заварили да пише прощално писмо до майка си, в което съобщава, че не е извършил убийството в град Поморие. На умело проведеният разпит Георгиев разказа, че около 01 часа на 16.04.1988 г. в дома му дошли с противозаконно отнет лек автомобил червена „Лада 1600“ трима негови приятели, с които бил в Бургаския затвор: Димитър Ангелов Дичев, Слави Йорданов Кънев и Иво Илиев Стефанов. Димитър му предложил да отиде с тях да извършат грабеж от бензиностанцията в град Поморие, но той отказал и те, след като ги нахранил, тръгнали без него. Около 3,30 часа дошли отново, били притеснени и поискали неговия „Москвич“ да ги придружи извън окръга. По пътя при него се качил Димитър, който му казал, че на бензиностанцията до Поморие с щанга ударил продавачката по тила, а когато тя дошла в съзнание, втори удар нанесъл  Иво Стефанов. Сложили я на задната седалка в леката кола, с която били, а от бензиностанцията взели 4200 лева. С двете коли отишли в района на село полски Извор, с бензин обляли червената „Лада“ и я запалили. След това той с „Москвич“-а ги отвел в град Ямбол и ги оставил до автогарата. Те искали да отидат до Пловдив, но той под предлог, че автомобилът му е повреден отказал, защото всъщност се страхувал да не го убият. Те му дали общо около 500 лева, а Иво Стефанов оставил кървавото си яке в колата. След като са се разделили, Георгиев на връщане от Бургас, близо до село Веселиново край пътя е захвърлил якето и парите. След разпита, който беше протоколиран и записан на магнетофон, Костадин Георгиев изпадна в сънно състояние, защото се оказа, че е взел таблетки с реланиум. Беше отведен в болницата, оказана му помощ и изведен от състояние опасно за живота му. При организираното общодържавно издирване бяха задържани в Пловдив и град Самоков и тримата:
1. Димитър Ангелов Дичев – роден на 31.05.1959 г. в град Петрич, живущ в гр. Сливен, ул. „Страхил войвода“ № 13, осъждан многократно за криминални престъпления.
2. Славчо Йроданов Кънев, роден на 20.03.1961 г. в град Бургас, живущ в същия град, на ул. „Славянска“ № 64, осъждан многократно за кражби и измами.
3. Иво Илиев Стефанов – роден на 12.03.1955 г. в с. Контил, Хасковска област, жител на село Равна гора, Бургаска област, живящ в град Грудово, ул. „Васил Коларов“, бл.2, ап. 28. Осъждан за кражби и за опит за противозаконно преминаване на границата. Ще бъдат преведени в ареста на отдел „Следствен“ – Бургас…
Тъй като обществеността в град Поморие и град Бургас е много разтревожена, в местния областен вестник ще бъде публикувано кратко съобщение за разкриването и задържането на извършителите…

МВР, Секретно! Управление III-ДС, Рег. № 717, 15.04.1988 г., до Заместник-министъра на вътрешните работи ген.-лейт. Ст. Савов
СПРАВКА ОТНОСНО: Групово бягство на петима войника изтърпяващи присъди във Военно-поправителния батальон – гр. Плевен и убийството на гражданско лице

  Групата със специално предназначение е била в състав: старши – м-р Илю Димитров Николов – началник-щаб на ВПБ, старшина Милчо Амброзов – представител на ВАИ и команда от 11 школници-автоматчици със старши – старшина-школник Йонко Николов Николов…Установено е, че са изстреляни 19 патрона, като 3 от тях са попаднали в габаритите на колата и наранили в дясната горна част на гръдния кош гражданката Любимка Колева Денчева – 24-годишна, неомъжена, служителка на Обществено хранене – гр. Плевен, управлявала автомобила, а ст.лейт. Светозар Иванов Генчев от ОУ-МВР-Плевен, женен, с две деца, в дланта на дясната ръка. Двамата преди това са били в заведение на Обществено хранене и ст.лейт. Ганчев е употребил алкохол, поради което предоставил управлението на собствения си автомобил № Пл 88-10 на Денчева. В афектирано състояние и под въздействие на алкохола ст.лейт. Ганчев влязъл в саморазправа с групата.

Антон Тодоров-Фейсбук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670