Старозагорските минерални бани се намират на 15 км северозападно от град Стара Загора и на 240 км от София. Курортът е разположен в южната част на Средна гора, на 360 м надморска височина. Местността е покрита с дъбови, габърови, лескови и борови гори. Старозагорските бани като селище е възникнало 5 хил. години преди Христа. Първите хора, заселили се тук,  дошли от областта на днешните Иран и Ирак. Заселили се в този район най-вече заради топлите минерални извори, бликащи от земните недра. Техният поминък бил добиването на медна руда, която разменяли за необходимите им стоки.


Курортът Старозагорски минерални бани е привлекателен с възможностите за климатолечение и балнеолечение, както и с обновената база за отдих, която включва почивни станции и балнеохотели. В близост е местността *"Богородична стъпка", добила известност като считана за свято място с изграден малък параклис "Рождество Богородично".
Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40°С и дебит 12 л/сек.
Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.
 В ресторанта са се предлагали традиционно български гозби по стари  изпитани рецепти от всички региони на България

За нея изписали от странство и дървета, и цветя, и градинар 

Зелената площ пред Народния театър някога била единствената обществена градина на София, любимо място за разходки, събирания и клюки на софийския “хайлайф”. Тази малка градина съществувала още пред някогашния турски конак. След Освобождението, по инициатива на губернатора П. В. Алабин и под ръководството на градския архитект Антон Колар тя претърпява цялостна промяна - засажда се нова растителност, правят се алеи, строи се кафене-кьошк за музикантите, както и ограда, която има врати от четирите страни, заключвани нощно време. Наречена е “Градина “Александър II” в чест на руския император. Открита е официално в 1878 г. В сградата, наричана тогава “Казиното” (днес Софийската градска галерия), имало зала за балове, концерти, градски тържества. Казиното, в което има и ресторант, и кафе-сладкарница, всъщност е по-скоро нещо като клуб на софийската интелигенция, която след вечерното представление в театъра се чувствала задължена да приседне на чаша подходящо питие и одумки около пиесата, актьорите, висшестоящите гости в ложата и пр. През деня в страничните крила на ресторанта и в сепаретата дигали аларма любителите на таблата, картите, моникса, а в късните часове тук присядали като приятели или като врагове политици, артисти, поети, художници. Клюки, новини и прогнози се носели в силно задимения въздух, плюс женски кикот - защото заведението си имало и постоянен екип леконравни дами. Казиното работело до два след полунощ, а официалният му вход бил откъм Двореца.


При внимателно вглеждане може да се видят някои от “голите” статуи

На 15 март 1891 г. в тази градина е убит министърът на финансите Христо Белчев - млад, красив, съпруг на Мара Белчева, впоследствие близка приятелка на Пенчо Славейков. Всъщност четиримата атентатори искали да убият Стамболов, причаквайки го да излезе от сладкарница “Панах” на бул. “Цар Освободител”, където се отбивал често, връщайки се от Министерския съвет. Стефан Стамболов обаче е с Христо Белчев, двамата са долу-горе на един ръст, а улицата е лошо осветена. В момента на спречкването и суматохата от разменените удари и изстрели Христо Белчев побягва в градината и там, близо до източния вход, го застига куршумът на 18-годишния Денчо Тюфекчиев. През това време Стамболов, силно изплашен, се скрива в една месарница и едва по-късно отива до полицейския участък и се връща в градината със стражари. Но вече е късно - Христо Белчев е издъхнал в локва кръв. И пак тук, в Казиното, на 13 срещу 14 февруари 1915 г.

в един след полунощ е взривена бомба, от която четирима души умират, а осем са ранени

По това време в Казиното имало благотворителен “бал с маски”, по случай Заговезни, организиран по традиция от актьорите на Народния театър. Атентатът навярно е дело на правителството на Османската империя и цели да бъдат компрометирани привържениците на Антантата в българските политически кръгове. Когато в България пристигнал прочутият мексикански певец и американски киноактьор Хосе Мохика, именно Казиното му предоставя своята зала и сцена. Името на мургавия хубавец е свързано с една и смешна, и срамна ситуация - щом той стъпил на софийската гара, към него се втурнали тълпа от почитателки и всяка искала да го пипне.

Мохика едва се добрал до автомобила, но... почти без дрехи

Дълго време след това софийските дами се хвалели една на друга с трофеите си - парченца плат от дрехите на Хосе Мохика. По време на концерта били изпочупени вратите и някои от прозорците на Казиното, защото напливът на желаещи надхвърлял възможностите. На другия ден д-р Захариев излиза с обръщение към певеца във в. “Зора”, в което се извинява и подчертава, че българките далеч не са така разюздани и безсрамни, че случилото се е по вина на малка общност охолни, разглезени и необуздани жени.

 Градската градина е свързана и с рождението на българския организиран туризъм.

Тук на 27 март 1895 г. се събрали, за да тръгнат към Черни връх, около 300 души възторжени туристи, предвождани от Алеко Константинов Не можем да отминем и първото велосипедно състезание, при което спортистите, по-малко от две дузини, просто обиколили осем пъти околовръстната алея на Градската градина, показвайки “маймунджилъци” (според един вестник) - каране без ръце, без седло или покачени само на един педал. Всичко това - в последната година на XIX век.


Турският мраморен фонтан

Казиното е свързано и със спомена за първия конкурс “Мис България”, спечелен от Люба Йоцова, дъщеря на известен търговец от Враца. В журито участвали видни български мъже и ценители на женската красота: проф. Асен Златаров, скулпторът Андрей Николов, художникът Никола Маринов, портретистът Стефан Иванов. Момата спечелила овациите главно с тоалета си, включващ български шевици. През годините Градската градина претърпява няколко преустройства. Първите професионални грижи за нея полага немският градинар Карл Бенц, заменен през 1882 г. от Даниел Неф. В началото на м. в. градината отново се преустройва от градския градинар Йосиф Фрай. Основен декоративен елемент е чугуненият фонтан. Дали е работел по-редовно от днешния? Кой да ти каже. По едно време на някого му хрумва да сложи в градината статуи - имитация на тези, изобразяващи древногръцки богове и богини пред Двореца във Версай.

Но софиянци не погледнали с добро око на тези “голотии” 

След време тихомълком били махнати. В историята на градината има и една загадка - турският мраморен фонтан. В софийския общински вестник от 4 август 1917 г. се казва, че фонтанът е открит наскоро с най-високо присъствие - министър-председателят, министри, кметът, дипломати... И че занапред той ще се осветява... три пъти в седмицата! Явно и тогава са правили икономии с електричеството. Пак в този вестник има пояснение от директора на народния музей г-н Филов, според когото фонтанът е правен в 1577 г. при царуването на Селим II и със своите “отлични скулптурни украшения” представлява достойна творба от най-бляскавия период от развитието на турското изкуство. Споменават се ажурените орнаменти, композицията, напомняща сграда с пет купола, красивите цветни спирали върху плочките на басейна... Как е попаднал в София? Не се казва нищо по този въпрос, но специалистите по-късно изказват предположение, че е военен трофей от парка на Ниш. През 1924 г. фонтанът се връща в Ниш, а през 1935 г. отпътува за Белград и за кратко става украшение в парка пред конака на княгиня Любица. Днес е един от ефектните експонати на музея в Ниш. Градската градина съвсем се променя, смалява и обезличава, когато се построява мавзолеят. Маха се оградата, Казиното става художествена галерия, а новата композиция се “отваря” към Народния театър, загърбвайки Двореца. Петя АЛЕКСАНДРОВА

Автор: Петя АЛЕКСАНДРОВА  blitz
Тъжна гледка посреща поклонници и туристи край "Колелото на живота" на Захари Зограф


Легендарният Преображенски манастир е четвърти по големина в България. Строена от майстор Кольо Фичето и зографисвана от феноменалния Захарий Зограф манастирската църква посреща миряните със стенописания на южната й фасада шедьовър „Колелото на живота", изобразяващо със смайваща символика жизнения път на човека.

Безценните стенописи във вътрешността на храма са реставрирани и греят със своите пищни и омайващи багри. Дъхът спира и великолепният ажурен иконостас, изработен от група майстори от Тревненската резбарска школа, със стилизирани изображения на приказно красиви птици, градински цветя и слънчогледи, позлатени от тревненеца поп Генко.

В началото на 90-те години на миналия век огромни каменни блокове се откъртват от близките скали и като по чудо пощадяват църквата, но полуразрушават част от монашеските килии, в които преди години редели съзяклятия Матей Миткалото и Левски. Свлачището засяга и други манастирски постройки.

Оттогава са минали години. Възстановена и укрепена е камбанарията с часовника, както и трапезарията. Но останалите сгради продължават да се рушат.

Екип на desant.net посещава мястото и е потресен от разрухата. Едното крило е изцяло оставено на прищевките на климата и годините. Прозорците са счупени, вратите зеят безпомощно, а по пода на одаите се въргалят стари документи, богослужбени книги и захвърлени някогашни епархийски одежди.

Тонове стари свещи са вкаменени от времето в жалка безформена восъчна скулптура и изпълват изоставените стаи като неми свидетели на безстопанствеността.

По-страшното е, че някои от сградите в комплекса са пред самосрутване и като нищо може да се стигне до нещастен случай - все пак това е едно от най-посещаваното от поклонници и туристи място около старопрестолно Велико Търново. А дори входът му вече видимо се руши и посреща посетителите с изкривени прозорчета и провиснал покрив.

Всичките ни опити да разберем каква ще е по-нататъшната съдба на светинята удариха на камък. От Българската патриаршия ни напътиха да потърсим секретаря на Великотърновската митрополия отец Михаил. Повече от месец звъняхме на стационарния, и на мобилния му телефон, но никой не отговаря.

Свързахме се с протосингела на епархията свещеноиконом Славчо Иванов, но ужасен от нашите въпроси за състоянието на манастира, той упорито се завайка, че нищо не знае по въпроса – да сме питали игумена. Но и с него също не можахме да влезем във връзка.

А светата обител е национален паметник на архитектурата и изкуството. Вече има европейски програми, по които може да се кандидатства за финансиране на евентуални възстановителни дейности. Стига да има кой да поиска помощ.

Ще е грехота и проява на престъпна небрежност и бездушие, ако не се предприемат стъпки за възстановяването на този шедьовър на православните ни градежи с вълнуваща летопис и значимо място в славната ни църковна и отечествена история.

Автор: Диана Славчева desant.net
Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т. н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен“ музеен работник.
По време на съпротивата (1923 – 1944) в града и района действат Копривщенската анархо-комунистическа чета[, организирала атентатът в Арабаконак и Партизанска бригада "Георги Бенковски".
Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.
През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.
През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.

















Легендата  разказва:

Млада жена се заселва  на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността и се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Компанията UAZ пусна в серийно производство обновената версия на своя модел Patriot.

 От Уляновския автомобилен завод заявиха, че новия модел ще постъпи в дилърските центрове на марката още от следващия месец. Цената на базовата версия е 649 000 рубли – сума, равняваща се приблизително на 25 000 лв.Разликите в предницата на UAZ Patriot се откриват в новата радиаторна решетка и в различните предни фарове с диодни дневни светлини. Страничните огледала за обратно виждане, увеличения размер на фаровете против мъгла и допълнителната стоп светлина са останалите по-видими промени по екстериора.


Предлаганите двигатели са два – дизелов и бензинов. Първият е с работен обем от 2.2 литра, а мощността му е 122 конски сили. Бензиновият вариант включва 2.7-литров мотор, мощността на който е 128 конски сили. И двата агрегата работят съвместно с петстепенна механична скоростна кутия.

Красимир Генчев Балъков е бивш български футболист, един от най-добрите полузащитници в националния отбор и настоящ треньор по футбол. Избран е в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и в идеалния отбор на България за всички времена.


Футболна кариера:

В "А" група има 143 мача и 35 гола. Бронзов медалист от първенството през 1989 и 1990 г. с Етър, трето място за Купата на България през 1986 г., играе през есента на шампионския сезон 1990/1991 г.
Носител на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, обявен е за най-добър футболист в Португалската Суперлига през 1992 г. от в. „А Бола“. Носител на Купата на Германия през 1997 с ФФБ Щутгарт, вицешампион през 2003, финалист за КНК през 1998, носител на Купа Интертото през 2000 и 2002 г.
Определен за най-добър играч в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. В Германия Бала, както е популярен там, направи фурор още през първия си сезон. Той стана част от триото Балъков-Бобич-Елбер.
Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г. Дебютира за националния отбор на 2 ноември 1988 г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в Копенхаген). Последния му мач е на 30 април 2003 г. срещу Албания (2:0 в София).
Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 7 мача, заедно с Христо Стоичков е в идеалния отбор на първенството), на СП-1998 във Франция (в 3 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт между „Дрийм тим“, съставен от световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки и др., (както и български звезди като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев) срещу отбор, съставен от негови бивши съотборници като Дунга, Джоване Елбер, Фреди Бобич и др.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 м н. в. Отстои на 44 км северно от областния град Пловдив и 24 км южно от град Карлово.


Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 емана) и температура 41 градуса, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.
1924 г.: Ботевградският майстор-колар Рачо Джамбов започва изработването на първите български пътнически каросерии. За основа служат бракувани шасита на военни линейки и камиони. През същата година у нас са внесени 219 автомобила.
1926 г.: Новопостроената самолетна фабрика в Казанлък започва изработването на автомобилни каросерии върху шаси на Chevrolet. Начинанието продължава само три години. През същата година у нас са внесени 470 автомобила.
1929 г.: Според вестник “Юг” Хенри Форд възнамерява да посети България и Турция с намерението да построи завод. Той така и не идва, но за сметка на това заводът в Турция вече е факт. Основано е дружеството “Бакиш” – първият български производител на гуми. У нас са внесени 931 автомобила.


1937 г.: Братя Илчеви, вносители на International в България, основават собствена работилница във Варна и започват изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български автобус е пуснат в движение по линията Варна – Бургас на 27 май 1937 г.
1938 г.: Ботевградската работилница на Рачо Джамбазов се усъвършенства, при негово посещение в германския автобусен завод Kassbohrer в гр. Улм са закупени нови машини. През същата година у нас са внесени 478 автомобила, автомобилният парк на страната вече наброява 2585 автомобила.
1939 г.: Построен е първият аутобан у нас между Пловдив и Пазарджик.
1947 г.: Ботевградската работилница на Рачо Джамбазов е национализирана. Показан е първият й следвоенен автобус по време на панаира в Пловдив. Тя достига предвоенния капацитет от 100 каросерии годишно едва през 1949 г.
1948 г.: Ботевградската фабрика е преименувана на “Чавдар”, тя започва сътрудничеството си с Skoda RTO.


1951 г.: В София е усвоено сглобяването на съветските тролейбуси МТБ 82, като първият е пуснат в движение на 15 февруари.1956 г.: В бившата държавна самолетна фабрика в Ловеч, преименувана на завод “Балкан”, е произведен първият български мотоциклет.
1960 г.: На Пловдивския панаир е показан първият български автомобил “Балкан 1200”, произведен на базата на VW Kafer. За съжаление той остава само прототип.
1961 г.: Появява се първата автомобилна реклама, тя е на страниците на сп.“Авто-Мото” и е на Renault Dauphine.
1962 г.: Отново по време на Пловдивския панаир завод “Балкан” – Ловеч, демонстрира първите български пикап и микробус, този път механиката е от “Волга”, но и те остават само прототипи.


1965 г.: Първата голяма автомобилна инвестиция в България, в Пловдив започва производството на Renault 8 – “Булгаррено”.
1966 г.: Ловешки завод започва сглобяването на „Москвич“. Ботевградският завод “Чавдар” пуска нова серия автобуси М81 с модерен български дизайн.
1967 г.: Завод “Балкан” – Ловеч, започва да сглобява FIAT, модели 850, 850 Купе и 124 (по-късно известен като „Жигули”). Производството продължава само 4 години. В Пловдив отново е показан микробус “Балкан”, отново само като прототип. ХИПКИЕМ проектира електромобил “Пионер 63”.
1968 г.: Проектиран е автомобилът “Хеброс 1100”, плановете са той да замести произвежданите в Пловдив “Булгаррено 8” и “Булгаррено 10”. SAAB предлага да сглобява автомобили в България, което е уникално предложение, защото шведите не произвеждат своите модели извън Скандинавия. Предложението е отхвърлено. Завод “Мадара” – Шумен, започва сглобяването на ГАЗ и ЗИЛ.


1969 г.: Дебютира най-ефектният български автомобил до днес – “Булгаралпин 1100”.1970 г.: “Мадара” – Шумен, се кооперира с чешките заводи ЛИАЗ за сглобяване на товарни автомобили Skoda. По-късно се специализира в производството на задни мостове. В Пловдив е представен нов прототип на автобус “Чавдар”, създаден по лиценз на Kaesbohrer.
1975 г.: Производството на “Москвич” в Ловеч достига 15 000 броя годишно. Автомобилният парк на страната вече е надхвърлил 1 милион. През същата година у нас са регистрирани 56 060 автомобила.
1977 г.: “Чавдар” окончателно усвоява производството на Setra.
1978 г.: Конструиран е първият български спортен автомобил от известния ни състезател Бончо Дунев – “Формула Естер”. “Балканкар” става най-големият производител на подемно-транспортна техника в света.
1979 г.: Спира производството на Renault в Пловдив, единствените автомобили, които все още се произвеждат, са “Москвич” 1360/1500. Продажбите надхвърлят 75 00 автомобила годишно.
1982 г.: “Мадара” – Шумен, започва производството на малките камиони Avia.
1985 г.: Инж. Велизар Андреев показва спортния автомобил “София”, който произвежда в малка серия до началото на 90-те. Усвоява се производството на дизелови двигатели MAN в добричкия завод “Клемент Готвалд”.


1988 г.: Започва производството на “Москвич 2141 Алеко” в Ловеч. През същата година у нас са регистрирани 37 450 автомобила.
1989 г.: Създаден е българо-югославският консорциум “Балканавто” с цел производство на Zastava у нас.
1994 г.: В Дупница започва производство на лекотоварните NAMCO Ford Pony, но още през същата година то е прекратено. Една година по-късно умира Рачо Джамбазов, основател на фабриката в Ботевград. Регистрирани са 13 566 нови МПС.
1995 г.: Започва вторият голям автомобилен проект в България, във Варна се произвежда Rover Maestro. Производството продължава 6 месеца, за които са асемблирани 3641 автомобила. Регистрирани са 11 129 нови МПС.1996 г.: Опит за производство на автомобили Skoda Beta, базирани на Hyundai, но без успех. Zastava отново предлага у нас да започне производството на автомобили Yugo Florida, след като производството на Rover е спряно. Продажбите у нас падат до рекордно ниски нива, сравними с 50-те години – 7600 нови автомобила.
1998 г.: Дебют на първия български всъдеход “Преслав”, който така и не влиза в серийно производство. Година по-късно заводът “Чавдар” е ликвидиран. Регистрирани са 12 196 нови МПС.


2001 г.: Световният лидер в областта на автомобилната електроника и софтуера за нея Johnson Controls открива клон в София, който се занимава с развойната дейност около продукти за автомобили Citroen, Nissan, Renault и др. Регистрирани са 13 365 нови МПС.
2004 г.: В Ботевград започва производството на предприятието “Сензор Найт”, което доставя температурни сензори на водещи автомобилни гиганти като Volkswagen Group и Hyundai. Регистрирани 25 786 нови МПС.
2006 г.: Melexis Bulgaria отваря нова производствена база в София. В Кърджали е открит завод на турската компания “Теклас”, специализирана в гумени и пластмасови компоненти за автомобили. Регистрирани са 45 300 нови МПС.
2007 г.: Японската корпорация “Язаки” построява завод за кабелно оборудване за автомобили в Ямбол, който произвежда компоненти за вграждане в колите Renault.
Регистрирани са 56 281 нови МПС.


2008 г.: Специализираният в производството на алуминиеви компоненти завод на френската група “Монтюпе” в Русе официално започва работа. Предприятието произвежда цилиндрови глави за Audi, BMW,PSA и Renault, както и носачи. Регистрирани са 60 600 нови МПС.
2009 г.: Заводът на „Витте Аутомотив“ в Русе стартира производството на компоненти като заключващи механизми за автомобилни капаци, размерни компенсатори и др. Регистрирани са 26 842 нови МПС.
2011 г.: В Търговище е открит завод за производство на автомобилни стъкла на “Тракия Глас България”. Продуктите се вграждат в модели на Dacia, Skoda, Audi, BMW и други. В Кърджали е открит втори цех на завода на “Теклас” за каучукови и пластмасови изделия (напр. тръби за охладителни системи, уплътнителни елементи и др.), използвани в автомобилната индустрия. Регистрирани са 22 667 нови МПС.


2012 г.: Заводът на “Литекс Моторс” до с. Баховица за автомобили от китайската марка Great Wall започва работа. От поточната линия слизат компактният Voleex C10, високопроходимият Hover H5 и пикапът Steed. “Язаки” подготвя производството на кабелни комплекти за Ford в Сливен. Доставчикът на BMW ALC открива фабрика за кожени седалки в село Мусачево до гр. Елин Пелин. Учреден е “Аутомотив Клъстер България”, целта на сдружението е да промени драстично и трайно показателите и да подкрепи развитието на автомобилната индустрия в страната ни. Регистрирани са 22 154 нови МПС.
2013 г.: Според Financial Times българската автомобилна индустрия се превръща в пример за успешно развитие, продажбите в сектора надхвърлят 1 млрд. евро и съставляват над 5% от общия износ на страната.
Регистрирани са 24 953 нови МПС.


2014 г.: Започва производството на Great Wall Hover H6 и специални варианти на пикапът Steed. ALC разкрива втори завод край Ихтиман. Продадени са 24 331 нови леки МПС.
2015 г.: Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) отваря врати в индустриална зона “Божурище”, немската компания е сред ключовите производители на оборудване и контролни системи за климатици за автомобили, за производители, като Lamborghini, Рorsche, Bugatti, Volkswagen, Audi, Bentley, Ford и Renault.

Източник:24chasa.bg

По-доброто Радио

СЕНЗАЦИИ

Старото Кино

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

loading...

www.sandacite.bg

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

loading...

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670
loading...