Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 г.Една срамна и зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин.

Черната скала се намира в Рила, на около час път от Боровец по пътя за хижа Заврачица. Разстоянието от върха на скалата до каменистото й подножие е 135 метра – пропаст след отвесен скат

В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 г. – дата, която за жалост и днес много българи почитат и наричат „освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие „онеправдан народ”.

Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9 септември.

И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.

„Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва собственик на бистро в курорта Боровец.

„Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.

През 70-те години на миналия век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.

И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.

„Птица няма да чуете там, тишината е страшна. Има някаква черна енергия там, не случайно я наричат Черната скала. Не ви съветвам да ходите”, казва младо момиче от Самоков, което работи в Боровец. Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.Отправната точка е бистро „Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, около един час ходене пеша с умерено темпо. Посоката е към хижите „Марица” и „Заврачица”. Малко преди отклонението за самата скала има кът за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.

Следва стръмно спускане вляво от пътя, за да се излезе на двете площадки на скалата. На по-голямата има поставен черен метален кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.Няма как човек пълноценно да се наслади на тази гледка, ако знае, че точно от това място в пропастта са хвърляни невинни хора, без съд и присъда

Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.

Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която  разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.

„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.

Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.В хода на своето журналистическо разследване Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.

Георги Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.

„Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата „В памет на избитите тук жертви на червения терор.”

Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.

Непълният списък (няма как да е пълен, тъй като много от хората са извеждани от домовете си без писмена заповед, срещу тях е намало съд, липсвали са документи, доказващи вината им и нуждата да бъдат наказвани със смърт) на безследно изчезналите и убитите от комунистическите бригади хора от Самоковско, можете да намерите тук: http://www.omda.bg/page.php

Източник: Десант
Героиня от Втората световна война, която използвала невинната си външност, за да спечели доверието на нацистите, а след това да ги екзекутира, почина на 92-годишна възраст в Холандия.

Фреди Оверстееген, чиято майка е била с комунистически убеждения, се присъединява към съпротивата в родината си едва на 14-годишна възраст, съобщава „Дейли Мейл“. Заедно с по-голямата си сестра Труус и приятелката им Хани Шафт, тя взривявала мостове и ж.п. линии с динамит, измъквала еврейчета от концлагери и екзекутирала много нацисти с пистолета, скрит в кошницата на колелото си. Смъртоносното трио си имало тактика: приближавали се към нацисти в бар, съблазнявали ги, питали ги дали искат да се разходят до гората, където, по думите на самата Фреди, ги ликвидирали. „Трябваше да го направим. Беше необходимо зло, да убиваш тези, които предадоха добрите хора“, казва тя в интервю преди време. Попитана точно колко хора е убила, тя отговорила: „Войник не се пита за това“.

Фреди починала на 5 септември – само ден преди да навърши 93. Тя беше последната оцеляла от най-известната женска клетка на съпротивата в Холандия, посветила живота си на борбата с нацистките окупатори и холандските предатели в покрайнините на Амстердам. И двете сестри Оверстееген оцелели във войната. Труус започнала да работи като художник и издала мемоари за преживяванията си в съпротивата. Тя почина през 2016 година. Приятелката им Хани Шафт, обаче, била пленена и екзекутирана от нацистите само седмица преди те да се предадат. Шафт се превърнала в национална икона на женската съпротива.

Източник:bulmedia
Любимият архитектурен стил на българския соц – панелните кутийки, щяха да са основната форма на строителство, а известни певици, сериали и реалитита нямаше да ги има. Вече 28 години след падането на Тодор Живков у нас продължава да се говори за „бай-тошово време“ – една възвеличавана легенда за приказни времена на умерено изобилие, равенство, братство, работа за работниците, любов между хората и кавги между комшии. Човек може да се наслуша за това колко прекрасни са били онези времена и ако не е живял тогава и не е чел кой знае колко за онези времена, ще остане с впечатлението, че действително е било някаква форма на утопия, над която с топли очи и тежки ръце е бдяло едно голямо ДС. Да, тази последната част най-често я забравят в разказите, но всеки си знае, че я е имало. Какво обаче щеше да стане ако този велик лидер беше продължил да властва строго, но справедливо над пролетариата и верните другари? Как щеше да изглежда 2017 г. под управлението на БКП и наследниците на Тодор Живков?

Любимият архитектурен стил на българския соц – панелните кутийки, щяха да са основната форма на строителство. Популацията расте, жилищата също, а какъв по-лесен начин да намериш място за всички от това да ги навреш в така познатите сиви блокове. А и си носи посланието – всички са еднакви, всички са равни. Междувременно всички тези лъскави бизнес сгради щяха да са заменени от държавни ведомства – държавна компания за програмисти, държавна компания за колцентрове, за маркетингови изследвания. Ако си мислите, че сегашната корпоративна среда е суховато място, което те отнема от детските ти мечти, представете си само какъв бегемот ще е това, ако се слее с държавната администрация. За сметка на това всички ще са наети на работа. Фактът, че самата работа ще се върши с интензивността на петъчен ден в държавната администрация е друга тема. Важното е да кипи труд. Или поне кротко да къкри. 

В същото време младежите ще се шляят по хоремагове. Вярно, оттам няма да може да се купи кой знае какво, но ще ги има, а витрините им ще са пълни с лъскави неща… за очите на чужденците, децата на тираджиите и онези от партията. За сметка на това на самите млади няма да им пука много, защото ще са забили очи в смартфоните си „Правец“, таблетите си „Правец“ или лаптопите си „Правец“. Една марка за всички, за да няма сърдити. Разбира се, те може и да не са чааак толкова бързи, но пък за сметка на това ще издържат на всякакви удари. А като си вземеш една джаджа, я сменяш след около поне 10-15 години. Хем здрави, хем така или иначе ще ти се наложи да чакаш горе долу толкова, че да ти дойде пак ред за покупка. Но пък машинката ти ще си работи безотказно (с по някой друг удар в земята между другото). А и нали ти стига само да си разцъкваш профила във ВКонтакте, както и останалите руски версии на Snapchat, Twitter, Instagram и т.н. А има ли интернет (особено ако той е цели 20 мегабита) нещата са супер. Само трябва да внимаваш какво пишеш в социалките, че чичковците от ДС пазят и то много по-добре от родната полиция. Но не си ли отваряш устата за политика и такива работи, всичко е наред.

Виж, „Мелодия на годината“ е съвсем безопасна тема. Там няма да има Криско и Гери-Никол, но пък за сметка на това естрадата ще си има Кристиан Талев и Гергана Николаева Георгиева, гордо взели щафетата от Орлин Горанов и Силвия Кацарова. Самите формати няма да са мръднали кой знае колко от 70-те насам. А някъде тайно по мазетата хора ще слушат нелегално Бийонсе и Джъстин Бийбър. Телевизията пак ще е само една, с няколко програми, за да може да се наврат всички роднини на големите водещи и режисьори. По тях няма да върви Big Brother, че да не вземат да си помислят нещо зрителите, нито предавания от типа на „Фермата“, защото това така или иначе повечето хора ще си го изпитват и сами на село. За сметка на това „Минута е много“ ще се готви след няколко години да отпразнува 40 години на екран. Нямаше да има „Игра на тронове“, но и без това една камара хора така или иначе харесват повече руския „Кухня“. Щяхме да си имаме руски супергерои, руски фентъзита и руска фантастика, а от Москва току виж позволят и България да си направи собствени.   Въобще идилия. А най-доброто от страната ще се представя пред света по време на „Знаме на мира“ (под патронажа на Жени Живкова). Да видят всички как в България расне здрава, социалистическа младеж… Докато всичко наоколо си върви бавно и спокойно, донякъде зациклило в средата на 80-те. Петилетка след петилетка…

Източник: www.chr.bg

Не само че бе освободителка , и не само на България , ами на цяла централна и източна Европа и снимката която публикувах по долу го показва.  Германофилските агентурни мрежи продали се на германците за пари като Ал.Цанков избягал с тях накрая , Б.Филов , Н.Михов , Кирил княза, полк. Костов бившия началник на военното разузнаване до 1943г , Ан.Праматаров , Н.Гешев и др. от царската Държавна сигурност това са все национални предатели и ги осъди Народния съд на разстрел и ги убиха и то без гроб - там в сгурията общо ги заровиха с булдозер.Така че тея дърти дрисни не ставаха .

Англо-американофилите Константин Муравиев и компания искат да дадат България на САЩ и Великобритания да я окупират и да пуснат и турската армия да окупира южно българските предели , та кръвниците турчиля да откъснат още предели от страната , а англо-американците да подарят южна България и на гърчулята.За продажността на Муравиев на англо-американците свидетелстват два истоически докумнета които поведението му е преценено осъдително. Първия е от военнопрестъпника полк.Христо Тумбин който гледа да се присламчи на вече ясната военно-политическа обстановка в България , като същия пише до про-съветския генерал Иван Маринов - министъра на войната протест че с разрешение на премиера К.Муравиев английски и американски офицери , тайно пристигнали в София са им дадени всички карти на Генералния щаб да ги снимат и са разбрали всички военни тайни на Българската войска , които казва Тумбин в доклада дори на германците не сме ги давали и всичко това заради както казва той слугиндажеството на Муравиев.

Маринов споделя че това не правилно и забранява достъпа на англо-американски военни до картите на Генералния щаб и казва че ние трябва на СССР да се осланяме , а не на хора желаещи да ни дадат на Турция. Второ свидетелство го казва министъра без портфейл банкера - народняк Атанас Буров . Муравиев тръгва да му се репчи че Буров протестирал срещу разстрела на демострацията при Майчин дом на 6 септември 1944г , и му казал да внимава че той Муравиев бил в затвора 20 те години при Сговора , а Буров бил на власт и това нямало да се хареса особенно на руснаците като дойдат. Буров не се стърпява и му казва " Да ама после ти беше в царското разузнаване и предаваше другарите си земеделци на Обществена безопастност и Тета секция при Щаба на армията и това аз непременно ще го кажа на руснаците като дойдат и след това -тежко ти." Въобще Атанас Буров казва за Муравиев че е национален предател в полза на САЩ и Англия.Така на 9 септември 1944г по план обмислен няколко дни преди това ОФ -БКП , БЗНС "Пладне" , РП и СДП в сговор с генерал Иван Маринов - той и зет на Георги Кирков , поручик П.Вранчев , капитан Щерю Атанасов , капитан Петър Илиев - офицер началник секция в Министерство на войната и от 1934г насам член на БКП , капитан Димитър Попов - командир на Прожекторната група при ПВО на Софийския гарнизон и член на БКП , капитан Веселин Вълков - началник на учебната рота при Военното училище в София , подполковник Владимир Стойчев , полковник Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев , Общовойсковия камионен полк и Бронираната бригада вземат властта като старите министри от мурравиевото правителство са свалени и арестувани и на тяхно място идва правителството на ОФ на Кимон Георгиев .

Скоро след това националния предател К.Муравиев е осъден на доживотен затвор от Народния съд , а Хр. Тумбин - на смърт. България обявява война на нацистка Германия и Българската армия се бие на фронтовете против германците които разгромява ( хитлеристите не са очкавали че БНА ще им пробие отбраната ама става ) и освобождава Югославия , Унгария и част от Австрия. За това как се посрещната съветската армия и българската народна армия в Унгария доказва тази снимка на която дядо ми Алекси Иванов тогава ефрейтор от Първа българска армия в с.Драва- Чехи се радват на победата със съветски войници от Трети фронт и с български войници -1945г.. Унгарците пеят храбро , а съветските войници сиаят от радост, а българските войници са горди че съвместно с братята руси , през Отечествената война 1944-1945

Коментар на Алекси Иванов /без редакторска намеса/

Един позабравен мотив от едни позабравени години.
"Ранобудно петленце" е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и отиваха на училище.

В 6.40 по радиото пускаха „България- дела и документи“, а след десет минути прозвучаваше мелодията „Ранобудно петленце“, която всички, родени през онези години, помнят. После някой известен артист четеше приказка за децата. Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта в ръка и на училище.

Чуйте го и почуствайте топлата вълна на носталгията по отминалите времена

Несметни богатства и купища злато се крият под скала до родопското село Малка Арда! Съкровището е прокълнато и убива всички, решили да се докопат до него, убедени са местните хора, пише столичен ежедневник, цитиран от Блиц.  Скъпоценностите са заровени под прочутия в района на община Баните Шилнест камък в местността Врапово. Златните кюлчета и накити са укрити в непристъпното тогава кътче от известен римски владетел. „Ако някога намерите имането ми, конете ще си подковавате със злато“, заявил пълководецът и отпрашил със свитата си от Родопите.

Легендата за богатствата се предава от уста на уста и до ден днешен в близките села Малка Арда, Белев дол и Кръстатица. За истинността на вековния мит свидетелства и 75-годишният Бойко Чолаков. Пенсионерът е бил кмет над 30 години на село Белев дол. век трима приятели от съседното село Оряховец тръгнали да търсят златото и не след дълго всички починали“, разказва Чолаков.  В местността се разказват и други случки за иманяри, застигнати от нелепа смърт само защото са се опитвали да търсят заровените жълтици. Пенсионираният кмет е убеден, че съкровищата са защитени със заклинания. Едно от тях например е, че е заровено въже, което ще се превърне в змия, която се появява и напада всеки, който копае, за да търси имането. Местните са категорични, че който намери заровено злато, умира.

„Най-вероятно тези, които някога са закопали богатствата, са ги посипвали с уранов прах, от който настъпва отравянето на иманярите“, разказва Чолаков. Разковничето за намиране на богатството на владетеля е скрито в подземна вода, за която всеки в района знае, че съществува, но все още не е открита. От нея тръгвал синджир, който води до мястото, където е зарито имането, споделят преданието местните.Но никой вече не смее да копае под скалата от страх да не умре като тримата иманяри от Оряховец.

Източник: ПЕТЕЛ

Точно два милиона лева струва намереното съкровище в Калиакра. Доцент Петрунова обясни, че това са изключително ценни находки, като сред тях има включително и венециански златни дукати!Думата дукат е от средновековния латински ducalis = „отнасящ се за херцог“ и първоначално означава „монета на херцога“.

В наши дни археолозите мислят как да опазят крепостта от посегателствата на иманярите. Предупреждават, че видеокамера следи постоянно кой какво прави там. Тепърва продължава описването и подготовката на съкровището, открито това лято.

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.