Мартин Борман - дясната ръка на Хитлер, не е сложил край на живота си през 1945 в Берлин, а дълги години си е живял необезпокоявано насред аржентинската джунгла. Това твърдят аржентински археолози. Фактите говорят друго.

"Към къщата на Борман", гласи жълт надпис върху дървена табела, обрасла с трънаци. Означава ли това, че Мартин Борман - дясната ръка на Хитлер, все пак не е сложил край на живота си през май 1945 в Берлин, а дълги години си е живял необезпокоявано насред аржентинската джунгла?

От няколко десетилетия в Аржентина се носи слух, че Борман е обитавал малка каменна къща в природния парк Тею Куаре в североизточните райони на страната. Не се знае как се е озовала на това място въпросната указателна табелка, признават представители на местните туристически власти.

Няма да е никак лесно да се докаже съществуването на нацистко укритие насред аржентинската джунгла. Засега се знае само, че репортери на вестник "Clarín", придружавани от аржентинския археолог Даниел Шавелзон, са изминали пътя до въпросната "къща на Борман". Там те открили руините на три постройки, в които намерили монети от времето на Третия райх, сечени през периода 1938-1941 година, както и парче майсенски порцелан с печат "Made in Germany". Във видео, което може да се гледа на сайта на "Clarín", се вижда още издълбан в стената пречупен кръст. По всичко личи обаче, че кръстът е бил издълбан неотдавна - вероятно от неонацистки поклонник, тръгнал да търси "къщата на Борман".

Таен план?

Докато аржентинският археолог Шавелзон е убеден, че е открил тайно нацистко скривалище, германският историк Даниел Щал от университета в Йена изпитва сериозни съмнения. Щал припомня, че включително по време на Втората световна война в Аржентина е имало много германци и че между двете страни се е извършвал оживен стокообмен. От тази гледна точка не е необичайно някъде в Аржентина да се появят монети и други предмети от онзи период, казва историкът. "Археолозите могат да продължат да копаят, но не вярвам находките да докажат, че на това място е имало тайно нацистко убежище", допълва историкът.Аржентинският археолог Шавелзон си има своя теория. Той е убеден в съществуването на секретен нацистки план за изграждането на тайни укрития за нацистките лидери в случай на преждевременен крах на изграждания от тях "Хилядолетен райх". Такива тайни убежища били изградени от нацистите на труднодостъпни места в пустинни или планински местности, както в случая с аржентинската джунгла, твърди Шавелзон. Но нацистите, избягали в Аржентина, бързо установили, че подобна игра на криеница изобщо не е необходима, тъй като в южноамериканската страна те можели да си живеят необезпокоявани от никого, твърди още археологът. Затова е възможно въпросната каменна постройка в джунглата все пак да не е била използвана за скривалище, допълва той.

Слухове и истини

"Подобни теории не почиват на научни факти, а стъпват на съмнителни данни от още по-съмнителни източници", казва историкът Щал. Вярно е, че след края на войната хиляди нацистки престъпници са избягали от Европа. Много от тях са потърсили убежище именно в Аржентина, където са можели да разчитат на закрила от тогавашния аржентински президент Хуан Перон. "Това обаче няма нищо общо със слуховете, че висшият ръководен елит на националсоциалистите е планирал бягството си в Аржентина още преди края на войната", казва германският историк и добавя, че тези слухове, съхранили се и до днес, са били разпространявани навремето от политическите противници на президента Перон.Хора от втория и третия ешелон на нацисткия режим бягат в Латинска Америка чак след края на войната, твърди Щал. Дълги години в Аржентина се укриват например зловещият доктор Йозеф Менгеле и есесовецът Ерих Прибке, организатор на масовото убийство в Ардеатинските пещери. В Аржентина е живял и Адолф Айхман, който впоследствие бе открит там от израелския "Мосад". Отдавна се разпространяват и слухове, че самият Адолф Хитлер не се е самоубил, а също е избягал в Аржентина. Дълго време това се твърдеше и за дясната ръка на Хитлер - Мартин Борман.

През 1972 година британското булевардно издание "Дейли Експрес" написа, че Мартин Борман е бил открит в Аржентина. По-късно това се оказа фалшива информация, тъй като при изкопни дейности в района на берлинската гара "Лертер" работници откриха два човешки скелета, за единия от които учените установиха, че е на Мартин Борман. През 1998 година това беше още веднъж потвърдено чрез ДНК-анализ, проведен от съдебни медици от мюнхенския университет. От което излиза, че животът на Мартин Борман, един от главните организатори на геноцида срещу евреите, е приключил през 1945 година в разрушения Берлин, а не в аржентинската джунгла.

Източник:www.dw
Погребението на Людмила Живкова – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на комитета за култура/с ранг министър на културата/. Траурна церемония на Централните софийски гробища. Присъстват: Тодор Живков – председател на Държавния съвет на НРБ и баща на Людмила Живкова, Иван Славков – съпруг на Л. Живкова, Владимир Живков- брат на Л. Живкова, Георги и Цветана Живкови – брат и сестра на Тодор Живков, роднини на Мара Малеева – майка на Л. Живкова, партийното и държавното ръководство на НРБ, дипломати и посланици от много страни, граждани. Траурният митинг открива Петър Младенов – министър на външните работи на НРБ. Траурни слова на Гриша Филипов, Пьотър Демичев, Милчо Германов и Любомир Левчев. Погребението е извършено с държавни почести в 10 парцел на Софийските централни гробища. Живкова е погребана до своята майка д-р Мара Малеева Живкова

ВИДЕО:

Внукът на бившия съветски ръководител Леонид Брежнев Андрей Брежнев почина на 57-годишна възраст, информираха руските агенции. Наследникът на екслидера е издъхнал в Севастопол, където той живеел през последните години. Като причина за кончината му лекарите посочват масивен инфаркт. „Страшна вест – отиде си моят другар Андрей Брежнев. А имахме толкова планове… За мен беше чест“, написа във „Фейсбук“ неговият приятел Сергей Менделеев.

Новината за смъртта му бе потвърдена и от отделението на партия „Родина“ в Крим. Андрей Брежнев влиза в политиката през 1998 г., когато се кандидатира за зам.-кмет на Москва от либералдемократическата партия. От 2004 до 2014 г. е член на комунистическата партия на Русия, където достигна до поста на първи секретар на централния комитет на организацията. През 2016 г. встъпва в партия „Родина“. През годините се е кандидатирал за депутат в Думата, както и за губернатор на Свредловска и Тулска област. Има двама синове – Леонид и Дмитрий. Малко преди смъртта си Андрей подаде съдебен иск срещу известен производител на канцеларски изделия, който използва лика на Леонид Брежнев в реклама на популярна марка химикалки.
След Великото народно събрание, което приема новата Конституция и завършва своята дейност на 2 октомври 1991 г.

Българският избирател е участвал осем пъти в парламентарни избори като повечето от тях – пет, са били предсрочни. И се е превърнало в правило народният вот редовно да е извънреден, предаде БГНЕС.

Осем пъти сме правили своя избор за представителството на хората, наречени народ в храма на закона – Народното събрание. Пет от тях изборите са били предсрочни. Сега ни предстои шестият, като от 2013 г. насам това са третите предсрочни избори, които май вече стават редовни.

Определихме с Конституция, че НС е върховният орган на властта. Разпределихме си правомощията на властите, така, че парламентът да е определящ в политиките. Но с времето натикахме там статисти в сценката законодателна дейност, послушковци, мнозина от които са толкова тясно скроени, че не могат да излязат извън собствения си интерес. Някои от владеещите лостовете на властта пък превърнаха краденето в държавна политика, други кешираха политическите си позиции.

Сега ни представят нови лица за кандидати за депутати , но вслушаш ли се в изказа им, откриваш конвенционално мислене. И си мислиш – каква ли ще е промяната. Да избираш народни представители – какво му е народното и какво му е представителното. Понякога ги наричаме избраници. Какъв ли ни е изборът.

Пращаме ги в НС, за да създават правила, които да обслужват нас избирателите. И все очакваме добре обмислени закони, които да устроят всекидневния ни живот, бързо се разочароваме, лесно търсим нещо ново, все за промяна бленуваме.

В началото политическата мантра бяха демократичните промени, последва яростния антикомунизъм, либералният модел, сега се завръщаме към демократичните промени, като този път ги наричат „смяна на статуквото“.

В търсене на промяна или заради политическа криза досега предсрочни избори е имало за: 37-ото Народно събрание – на 18 декември 1994 г. 38-ото Народно събрание – на 19 април 1997 г. 41-вото Народно събрание – на 5 юли 2009 г. 42-рото Народно събрание – на 12 май 2013 г. 43-тото Народно събрание – на 5 октомври 2014 г.

Предстоят избори за 44-то НС на 26 март 2017 г., и те предсрочни Всичко започва от изборите за 36 Народно събрание, които се провеждат на 13.10.1991 г. едновременно с местните избори. 36-то Народно събрание е първото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г.

В него политическото разпределение на властови позиции в значителна степен е свързано с реституционни закони и интереси. Първоначално председател на събранието е лидерът на Демократическата партия Стефан Савов от СДС (ноември 1991 г – октомври 1992 г.)

След него председател е Александър Йорданов от СДС, който ще остане в парламентарната хроника със сентенцията „днес е добър ден за българската демокрация“. Заместник-председатели са Снежана Ботушарова – СДС, Кадир Кадир -ДПС.

На избори за 37-о Народно събрание на 18 декември 1994 г. БСП е подкрепена от 2 262 943 избиратели и има 125 мандата, за СДС са гласували 1 260 374, което осигурява мястото на 69 народни представители на парламентарните банки. Народен съюз е подкрепен от 338 478 и получава 18 мандата.

За ДПС бюлетини са пуснали 283 094 души, а депутатите са 17. Българският Бизнесблок на Жорж Ганчев с 245 849 бюлетини получава 11 мандата. Председател е Благовест Сендов, заместник-председатели: Нора Ананиева – БСП, Иван Куртев – СДС, Атанас Железчев – БЗНС, Юнал Лютфи – ДПС, Кристиян Кръстев – БББ.

Народното събрание е разпуснато предсрочно заради дълбоката криза, в която навлиза страната. Извънредните избори за 38-о Народно събрание, които се провеждат на 19 април 1997 г. водят да парламентарно мнозинство на коалицията Обединени демократични сили с основна политическа сила СДС като печелят 137 мандата. За сините гласуват – 2 223 714 души.

Събранието изкарва пълен мандат и работи от 7 май 1997 до 19 април 2001 г. Негов председател е Йордан Соколов. БСП с коалицията Демократична левица е подкрепена от 939 308 гласа и печели 58 мандата. Обединение за национално спасение – 323 429 гласа и 19 мандата. Българска евролевица – 234 058 и 14 мандата. Български бизнес блок – 209 796 и 12 мандата. В ръководството на 38-мо НС зам.-председатели са: Благовест Сендов – БСП, Иван Куртев – СДС, Петя Шопова – Българска евролевица, Александър Джеров, Христо Стоянов – Българска евролевица, Любен Корнезов – БСП.

38-ото НС приема декларация заради изострената ситуация в Косово в която се заявява, че „България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия“ и потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО. Депутатите гласуват и декларация за национално съгласие. В нея се заявява: „Ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, с воля да работим за доброто на България, обявяваме своята решителност да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза в страната. В името на това ще търсим непрестанно конкретно съгласие помежду ни по основните национални проблеми.

Избори за 39-то Народно събрание на 17.06.2001 г. довеждат на власт НДСВ на Симеон Сакскобургготски. За НДСВ пускат бюлетините 1 952 513 българи и движението има 120 депутати в парламента. Следват го ОДС с 830 338 гласа и 51 мандата, Коалиция за България със 783 372 гласа и 48 мандата, ДПС- 340 395 гласа и 21 мандата.

Председател на НС е Огнян Герджиков, който на 4 февруари 2005 г. със 119 гласа „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ е отстранен предсрочно от поста заради „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“, а всъщност заради несправяне на намерението си да спре гласуването с чужди карти в пленарна зала.

Борислав Великов сяда да мястото на Герджиков и е председател на НС от 23 февруари до 17 юни 2005 г. През декември 2007 г. заедно с група депутати напуска НДСВ и образува самостоятелна парламентарна група Българска нова демокрация (БНД). 39-ото НС приема на 21 септември 2001 г. Декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет. Редовните избори за 40-то Народно събрание на 25.06.2005 г. е свикано на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година.

В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от предишното правителство. Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия – ГЕРБ. На изборите за Коалиция за България са гласували 1 129 196 33 души, което й определя 82 места в парламента. Подкрепата за НДСВ пада до 725 314 гласа и 53 мандата. ДПС – с 467 400 гласа има 34 депутати. Национален съюз Атака – е подкрепен от 296 848 българи, получава 21 места в НС. Обединени демократични сили – 280 313 гласували за тях, коалицията взема 20 мандата. Демократи за силна България – с 234 788 гласа получава 17 места в парламента. Български народен съюз – 189 268 гласа и 13 места.

В ръководството на 40 НС са: Георги Пирински, КБ – председател, а зам.-председатели са: Любен Корнезов – КБ, Камелия Касабова – НДСВ, Юнал Лютфи – ДПС. Въведен е и статутът на зам.-председатели на ротационен принцип. Това са: Петър Берон – Коалиция Атака, Филип Димитров – ОДС (2005-2008 г.), Надежда Михайлова – ОДС (2008-2009г.), Екатерина Михайлова – ДСБ, Анастасия Мозер – БНС Изборите за 41 Народно събрание се провеждат на 5 юли 2009 г. са за седми път за след 1989 г. и се провеждат заедно с изборите за Европейски парламент, които излъчват 17 (а след декември 2009 г. – 18) представители в делегацията на България в Европейския парламент. В НС за ГЕРБ гласуват 1 678 583 избиратели като 91 мандата са пропорционални, а 26- мажоритарни, депутатите от ГЕРБ са общо 117.

Първоначалният брой депутати за ГЕРБ и ДПС е респективно 116 и 38, но след касиране на 18 358 гласа от гласоподавателни секции в Турция от ЦИК на 16 февруари 2010 ГЕРБ получава един мандат повече, а ДПС губи един мандат. Коалиция за България е подкрепена от 748 114 гласа и получава 40 пропорционални мандата. ДПС с 592 381 32 гласа – 5 мандата са мажоритарни, а 37 пропорционални. Партия „Атака“ получава подкрепата на 395 707 и има 21 пропорционални мандата. Синята коалиция – СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП успява да привлече 285 671 и взема 15 депутатски места. Ред, законност и справедливост със 174 570 достига минимума за парламентарна група от 10 депутати. Групата на РЗС просъществува до 9 декември 2009 г.

Цецка Цачева е председател на 41-ото НС. Нейни заместници са: Менда Стоянова – ГЕРБ, Анастас Анастасов – Синя коалиция, Лъчезар Иванов – ГЕРБ, Георги Пирински – КБ, Христо Бисеров – ДПС, Павел Шопов – Атака, Екатерина Михайлова ДСБ, Атанас Семов – РЗС. Предсрочните избори за 42-ро Народно събрание се провеждат на 12.05.2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г., а последното на 4 август 2014 г. На 6 август с указ на президента Росен Плевнелиев 42-рото Народно събрание е официално разпуснато.

Този парламент преживява едни от най-продължителните и многобройни граждански протести след като за председател на ДАНС се предлага Делян Пеевски. Десетки хиляди българи призовават за оставка на кабинета на Пламен Орешарски и нови избори за Народно събрание. Още в началото на работата 42-рото Народно събрание започва с политически конфронтации, които до средата на 2014 г. прерастват в политическа криза.

Коалицията между БСП, ДПС и Атака, които подкрепят кабинета, се разпада заради вътрешни противоречия и незадоволителни резултати на Евроизборите през май 2014 г. В това НС ГЕРБ влиза с 1 081 605 гласа и получава 97 депутатски кресла. Коалиция за България – с 942 541 има 84 мандата. Движение за права и свободи е подкрепено от 400 466 гласоподаватели и получава 36 места. Партия Атака с 258 481 бюлетини има 23 места.

Председател на 42-ия парламент е Михаил Миков, заместник-председатели са: Мая Манолова – БСП, Христо Бисеров (21 май 2013 – 7 ноември 2013) – ДПС, Алиосман Имамов (от 12 ноември 2013 г.) ДПС. Този парламент ще остане в историята и с т.нар. „Тефтерче на Златанов“.

През юли 2013 г. председателят на парламентарната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Христо Златанов от ГЕРБ е привлечен като обвиняем за „длъжностно престъпление“. При обиск в дома му разследващите откриват тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за „търговия с влияние“ и „упражняване на натиск“.

Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. Зад инициалите общественото мнение остава с впечатлението, че стоят Искра Фидосова, Цветан Цветанов и Бойко Борисов. В скандалното тефтерче има записи като: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“, „Да се удари Трайчо Трайков“, „да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат“, „Активна работа и по Ангел Семерджиев“, „Кмета на Кръстева – да има конфликт“ и пр.

На 3 ноември 2013, Христо Бисеров подава оставка като заместник-председател на 42-рото Народно събрание и като депутат. Дни след това – на 7 ноември срещу него е образувано досъдебно производство от Софийска градска прокуратура „за данъчни престъпления и пране на пари“, както и за „представяне на декларация с невярно съдържание пред Сметната палата“.

На 1 декември 2015 г. Бисеров е оправдан по всички обвинения. Извънредните избори за 43 Народно събрание се провеждат на 5 октомври 2014 г. В парламента влизат рекорден брой политически формации. За ГЕРБ гласуват 1 072 491 души и в НС влизат 84 депутати. БСП-лява България с 505 527 гласа получава 39 места в парламента. ДПС с 487 134 гласа 38 места, Реформаторски блок с 291 806 гласа – 23 мандата, Патриотичен фронт с 239 101 гласа – 19 мандата, България без цензура със 186 938 гласа – 15 мандата, Партия Атака със148 262 гласа – 11 мандата, Алтернатива за българско възраждане получава 136 223 бюлетини и има 11 мандата. Председател на НС е Цецка Цачева, а заместник-председатели: Димитър Главчев –ГЕРБ, Янаки Стоилов – БСП лява България, Алиосман Имамов – ДПС, Иван Иванов – РБ, Красимир Каракачанов – ПФ, Явор Хайтов – ББЦ, Явор Нотев – партия Атака, Кирил Цочев АБВ. На изборите е установен рекорден брой недействителни бюлетини, като най-много са при ДПС.

Рекорден е броят на невалидните бюлетини – 218 125, което е над два пъти повече от предишните избори. Преференциалният вот и синдромът 9/9 пренареди десет листи на ГЕРБ. Партията се яви на изборите с бюлетина номер 9 и във въпросните листи имената под номер 9 бяха предпочетени и се изкачиха нагоре в листите по брой, гласували за тях.

На 26 януари бе последното пленарно заседание на 43-ото Народно събрание след като президентът Румен Радев издаде указ, с който разпусна на 27 януари 43-ия парламент и насрочи предсрочни избори за 26 март. Преди това той имаше характеристиката на едно безлично събрание, което по-често бе на подчинение на Министерския съвет и персонално на премиера Борисов. Неговата увереност, че когото посочи с пръст, ще спечели изборите изигра лоша шега на него, на Цецка Цачева, която бе номинирана за кандидат-президент, а и на партия ГЕРБ.

В хода на кампанията Борисов заяви, че ако не спечели ГЕРБ на президентските избори, той ще подаде оставка като министър-председател, за да се отиде на извънредни парламентарни избори, на които да се чуе гласът на народа.

Резултатът от референдума, който се проведе паралелно с президентските избори също се превърна в мотив за политиците да заговорят като един – че народът ясно е казал, че иска промяна и по всичко личи, че на предстоящите избори за 44-то НС думите „промяна“ и „нови лица“ ще присъстват в началото и в края на всяка инициатива.

И всичко това, за да се прикрие, че смяна на елитите няма да има, междупартийните и вътрешно партийни интриги няма да спрат, а гласуващите ще останат разочаровани (за пореден път) от своя избор. И ще остане надеждата на мъдреца – че всеки провал е урок за постигане на успех. Въпросът е за кого ще е този успех.

Източник:www.transmedia.bg
Страхът от истината ражда чудовища Лъжата, че Втората световна война е започнала с нападението на Хитлер срещу СССР на 22 юни 1941г., е може би сред тези с най-тежки последици за бъдещето на демократичната общност. Това дори не е лъжа, а налагана догма, защото истината е била известна не само на западния свят, но и в комунистическия лагер. Още повече че Полша е част от него. А поляците доказаха, че имат памет за злото.

Истината е известна. На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи: „Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“ Войната приключва и започва Великата световна манипулация. Поразени от лъжата са поколения, а както ще стане ясно по-долу, основна жертва са бившите съветски граждани. От същински съюзници на Хитлер и подпалвачи на война Съветите седнаха до победителите, по-точно – на главите им. Когато Хитлер напада СССР и Сталин е принуден по неволя да се превърне от враг на Запада в негов съюзник, е заложено най-отровното семе на злото. Може да се поспори кое е по-голямото зло, сторено от Хитлер – концентрационните лагери или соц лагера. За живелите в него няма съмнение.

И оттук започва възходът на половинвековно зло – комунизмът, който така и не бе осъден. Не говорим за формалните декларации, прокламации и други документи. Не бе осъден в главите и душите на много хора по света. Макар и с отвращение след ВСВ комунизмът бе приет от демократичния свят за просто различен строй – вярно, малко градобитен, недоразвит икономически, леко диктаторски и грозноват, но иначе миролюбив и, най-важното, изнесъл войната на плещите си. Мнозина историци впрочем се съмняват, че без помощта на европейските му съюзници и САЩ, СССР щеше да победи Хитклер. Последствията са неизбежни – СССР става ядрена държава (тя и без съгласието на Запада щеше да стане, както го направи диктаторчето от Северна Корея). През 90-те години се появява книгата на Виктор Суворов „Ледоразбивачът“, в която чрез публична и неоспорима информация се доказва, че ако Хитлер не бе нападнал СССР през 1941г., то СССР се е готвел да нападне Западна Европа през юли същата година. А това намества една важна част от пъзела на ВСВ – защо Хитлер ще тръгне на толкова рискована операция, нападайки СССР. Може би защото много западни правителства са използвали (или са си затворили очите) пред намеренията на Хитлер да отклони или да забави Сталин от подготвения поход срещу Запада. Заради ”Ледоразбивачът“ Виктор Суворов бяга на Запад. Книгата е международен бестселър, преведен на всички основни езици. Само в Русия тя е издадена в четири милиона екземпляра, но публично е заклеймена от Горбачов, Елцин, Черномирдин, генералите Грачов и Волкогонов. Тя става повод за публикуването на стотици критически статии и три отделни книги срещу нея, заснемането на два филма и свикването на три международни конференции, опровергаващи твърденията и изводите на автора. За ”Ледоразбивачът“ Виктор Суворов е удостоен с почетното звание Професор хонорис кауза на Варшавския университет в Полша. И за да стане още по-ясно как публични и доказуеми факти не могат да се преборят с последиците от многогодишни манипулации, предлагаме пълния текст на обръщението на Виктор Суворов към руските си читатели на книгата му „Ледоразбивачът“.

Към руските ми читатели Простете ми. Ако не сте готови да прощавате, недейте чете по-нататък тези редове, проклинайте ме и мен, и книгата ми — без да я четете. Така правят мнозина. Аз посегнах на най-святото, което има нашият народ, посегнах на едничката светиня, която му е останала — на паметта за Войната, за така наречената „велика отечествена война“. Аз това понятие го заграждам с кавички и изписвам с малка буква. Простете ми. Втората световна война е терминът, който комунистите ни приучиха да пишем с малка буква. А аз пиша този термин с главна буква и доказвам, че Съветският съюз е главният виновник за нея и главният и инициатор. Съветският съюз е участник във Втората световна война от 1939 година, още от първия й ден. Комунистите съчиниха легендата, че ни били нападнали и че от този момент била започнала „великата отечествена война“. Аз изритвам тази легенда изпод краката им, както палачът изритва столчето, на което е стъпил осъденият на обесване. Човек трябва да има жестоко сърце или изобщо да го няма, за да стане палач, още повече — палач, който убива националните светини на един велик народ. На собствения си народ. На този свят най-страшното е да си палач. Аз доброволно се нагърбих с тази роля. И тя ме докара до самоубийство. Знам, че в милиони наши къщи и жилища по стените висят снимки на хора, които не са се завърнали от войната. Такива снимки висят и в моята къща. Не искам да оскърбявам паметта на милионите загинали, но като смъквам ореола на светостта от войната, с чието разпалване комунистите ни навлякоха безброй беди, аз все едно че неволно оскърбявам паметта на онези, които не са се завърнали от войната. Простете ми. Русия вече се отърва от насилствено натрапваната й идеология и затова паметта за справедливата война остана сякаш едничката опора на обществото. Аз я разрушавам. Простете ми и нека потърсим друга опора. Но недейте мисли, че в разрушаването и поругаването на светините аз намирам удовлетворение. „Ледоразбивачът“ не ми донесе радост. Наопаки. Работата над тази книга ме опустоши. Душата ми е празна, а мозъкът ми е препълнен с номера на дивизии. Не можех дълго да нося в мозъка си такава книга, ТРЯБВАШЕ да я напиша. Но за целта трябваше да забягна от страната. За целта трябваше да стана предател. Станах такъв.

Тази книга донесе толкова мъка в моя дом! Баща ми – Богдан Василиевич Резун – е изкарал цялата война по фронтовете, от първия до последния й ден, бил е раняван няколко пъти, и то тежко, почти смъртоносно. Аз го направих баща на предател. Какво ли му е? Не знам – не ми достига смелост да си представя… На всичко отгоре разруших представата му за войната като за война велика, освободителна, отечествена. Моят баща стана първата ми жертва. Молих го за прошка. Той не ми прости.

И пак моля за прошка баща си. Пред цяла Русия. На колене. Тази книга донесе мъка на всички около мен. За да напиша „Ледоразбивачът“ пожертвах всичко, което имах: заради книгата на моя живот, която не ми носи нищо освен безсънни нощи и яростни нападки от страна на критиката. Сега „Ледоразбивачът“ е признат в много страни. Но не винаги беше така… Аз напълно съм заслужил присъдите си. Не искам прошка за предателството си и не искам то да ми бъде простено. Простете ми за книгата. Моите смъртни присъди са справедливи до последната точка. И нека не си създават главоболия онези, на които им е заповядано да ги приведат в изпълнение: аз сам ще се накажа. Не ме е страх от смъртта. Страхувах се да не умра, преди да съм написал тази книга, преди да изрека всичко, което съм проумял. Достраша ме, когато всички издатели на руски книги на Запад ми отказаха грубо или учтиво. Книгата вече е издадена на единайсет езика. В Германия издържа осем издания, в Полша — три само през май 1992 година. Но на руски език нито един издател от 1980 година насам не посмя да публикува пълния й текст. Ето това беше страшното. Сега вече първият от трите тома излезе най-сетне и на руски и мен от нищо повече не ме е страх. Ругайте книгата, ругайте ме и мен. Проклинайте ме

Но — както ме проклинате — опитайте се да ме разберете и да ми простите. Моята дръзка книга, моето предизвикателство към обществото ми простиха мнозина. Сред издателите на руски книги в чужбина храбреци не се намериха, но глави от „Ледоразбивачът“ се поместваха в свободните руски вестници и списания. Веднага и докрай ме подкрепиха правозащитниците Владимир Буковски, Едуард Кузнецов, Ирина Ратушинская, Игор Герашченко, Арина и Александър Гинзбург, Ирина Алексеевна Иловайская — главният редактор на вестник „Русская мысль“, който в продължение на седем години публикуваше глави от книгата ми, славният триумвират от руската редакция на Би Би Си в състав Леонид Владимиров, Всеволод Новгородцев и Алексей Леонидов. Много хора са ме подкрепяли през тия трудни години от живота ми и аз съм благодарен на всеки от тях. Как ли само не ми се е налагало да пробутвам „Ледоразбивачът“, да доказвам и да настоявам, да хабя времето и нервите на мнозина. Станеше ли нужда да браня идеята си, започвах да се зъбя и да засягам, да оскърбявам противниците и опонентите си, а понякога — да изскубвам гръцмули. Всички, които неволно съм засегнал, още веднъж моля: Простете ми. Аз съм предател, изменник… За такива прошка няма, но аз все едно ви моля: ПРОСТЕТЕ МИ. Виктор Суворов  12 октомври 1992 година Бристол.

Виктор Суворов  12 октомври 1992 година Бристол Източник: Транс Медия, Автор Рени Нешкова 
Тази вечер на 72 години ни напусна проф. Божидар Димитров, съобщава „Фокус“, позовавайки се на близки на семейството.

Проф. Божидар Димитров е бивш дългогодишен директор на Националния исторически музей, голям българин и патриот, автор на десетки книги, посветени на българската история.
Надяваме се, че духът му е отишъл на по-добро място, където той със сигурност ще бъде оценен.
Поклон пред паметта му.

Източник:offnews.bg
Като Войник в Плевен през 1952 година

Бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов е основният критик на Тодор Живков преди 10 ноември 1989 г. Той е един от създателите на родната социология.

Роден е в село Скравена, Софийско, на 6 октомври 1930 г. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". По-късно е асистент по философия във ВИИ "Карл Маркс", сътрудник е на Института по философия. От 1968 г. работи в Института по социология на БАН. Директор му е от 1973 до 1976 г.

Създател и бивш главен редактор на сп. "Социологически проблеми". Професор в БАН, професор в СУ "Св. Климент Охридски", член-кореспондент на БАН.

Баща е на кандидатиралия се за кмет на София проф. Михаил Мирчев и дядо на депутата от БСП Стоян Мирчев.

- Проф. Михайлов, как селянчето от Скравена се оказа създател на науката социология в България? Какво ви формира - времето, семейната среда?

- Всъщност създател на модерната социология в България е проф. Живко Ошавков. Той беше участник в двата световни конгреса по социология – през 1956 и 1959 г. Създаването на социологията у нас стана възможно след смъртта на Сталин през 1953 г. и ХХ конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Там, на закрито заседание, Хрушчов направи сериозна, макар и не цялостна критика на Сталин. У нас беше проведен същата година Априлският пленум, който измени обществените условия.
Така се създаде възможност за възникването на социологията у нас като самостоятелна наука. През 1959 г. по инициатива и под ръководството на проф. Ошавков беше образувано Българското социологическо дружество. В началото за председател на това дружество беше избран проф. Сава Гановски, а Ошавков стана отговорен секретар.
След конкурс в средата на 1956 г. аз преминах на работа в секцията по исторически материализъм, ръководена от проф. Ошавков, в Института по философия. Оттогава съм неговият най-близък сътрудник. С негова препоръка аз бях избран за секретар-касиер на новообразуваното социологическо дружество.
По същото време проф. Ошавков беше написал книгата си „Историческият материализъм и социологията“, в която теоретично обосноваваше необходимостта от самостоятелно съществуване на социологията. Тази книга с новата концепция след известни сериозни затруднения излезе от печат през 1958 г.
Що се отнася до моето развитие, от семейството ми не съм получавал никакви пречки, нито конкретни насоки. Бях напълно самостоятелен. Родителите ми имаха основно образование и не можеха да ми окажат конкретно влияние. Аз избрах да следвам философия, защото смятах, че чрез нея мога да влияя на хората, макар че можех да запиша без особени трудности и други специалности. Завърших с отличен успех и бях назначен за асистент по философия през есента на 1952 г. в Икономическия институт, а през 1956 г. кандидатствах успешно за научен сътрудник по исторически материализъм в Института по философия.

- Ако до смъртта на Сталин на социологията се гледа като на буржоазна лъженаука, как успяхте да обърнете тази идеологическа догма?

- Обществените условия за това бяха създадени след смъртта на Сталин от ХХ конгрес на КПСС и от Априлския пленум на Централния комитет на БКП. Дотогава проблемите на социологията се разглеждаха в трудовете по исторически материализъм. Нужно беше да се разбие Сталиновата трактовка на социологията като буржоазна наука, както и на други науки, за което се създадоха социално-политически условия след 1956 г.
Разбира се, в Централния комитет на БКП, както и сред преподавателите по обществени науки, имаше сектанти, които бяха верни на Сталиновите схващания и ги отстояваха било със статии в печата, било с изложения до Централния комитет на БКП.
Но всичко това постепенно беше преодоляно.

- През 1962 г. провеждате изследване за религиозността и се оказва, че над 33 процента от пълнолетните българи са религиозни. Как реагираха в Централния комитет, не се ли опитваха да манипулират данните ви?

- Това беше оригинално изследване сред над 40 000 души. В международен мащаб и досега няма такова проучване. Проф. Ошавков публикува две статии с данните във френски списания.
Аз изнесох доклад за един от методите на изследването на VI световен конгрес по социология в Евиан, Франция (1966 г.). Този мой доклад след изнасянето му на конгреса беше изискан от мен от главния редактор проф. Хансен на холандското социологическо списание Mens on maatschappij („Хора и общество”) и публикуван в него в края на 1966 г. Това социологическо списание продължава да излиза и сега.
В Централния комитет бяха изненадани от резултатите. Там се смяташе, че религиозните у нас са много по-малко. Имахме доста спорове с тях. Но постепенно те престанаха да спорят с нас и така резултатите от изследването се наложиха като истинска картина на положението по този въпрос.

- Открехване на Желязната завеса ли беше организираният през 1970 г. Седми световен конгрес по социология – около 1500 от 3200-те делегати са учени от западните страни, които тогава за първи път посещават социалистическа страна?

- Конгресът се проведе във Варна през втората половина на септември. Това наистина беше „открехване на Желязната завеса“. Нужно е да подчертая, че никой не преглеждаше предварително изказванията. Ръководители на повечето от секциите на конгреса бяха от несоциалистически страни. С тях нямаше нито един конфликт. Изнесеният от българска страна в началото на конгреса концерт на народна музика и танци беше възприет с огромно задоволство и бурни ръкопляскания. Словото на Тодор Живков, почетен гост на конгреса, беше изслушано с внимание и изпратено с ръкопляскания. Заседанията протичаха с интерес и активно участие на социолозите. Много добре премина приемът, който даде Тодор Живков на по-голямата част от участниците в конгреса. През вечерите конгресистите посещаваха многобройните заведения, в които като правило имаше музикална програма, най-често от народна музика. След конгреса българският организационен комитет получи множество благодарствени телеграми и писма.

- Сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма ли беше пиенето на кока-кола?

- Като питие кока-колата беше въведена у нас през 1966-1967 г. от шефа на разраснало се предприятие Георги Найденов. Нейното въвеждане се прие благосклонно. Нямаше никакви възражения. Друг е въпросът какво стана с Георги Найденов по-късно.
Да се смята, че кока-колата влиза в сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма, е изкривен възглед на сталинисткия тоталитаризъм.

- Кога и как всъщност разбрахте, че сталинисткото тоталитарно общество няма нищо общо с характеристиките на социализма от трудовете на Маркс и Енгелс?

- Това беше един продължителен процес, при който слабостите на нашето общество се натрупваха, за да се стигне до окончателния извод, че това общество под формата на живковизма не е социалистическо, а сталинистко-тоталитарно. Осъзнаването на тази истина не можеше да стане отведнъж, тук бяха необходими натрупвания.
Какви бяха по-важните факти в това отношение? Беше ми възложено да направя доклад за политиката на БКП към българските турци във връзка с образуването на турска република в Кипър. Това е 1974 г. аз, с помощта на няколко дейци от партията, от МВР и други, подготвих материал от около 40 страници. В него се описваха мероприятията, които трябваше да се проведат с българските турци за тяхното правилно възпитание в социалистически дух. Те бяха български граждани и като такива трябваше да се възпитават в социалистически дух, както всички други граждани на страната, като се спре тяхното изселване в Турция, както предлагаше Пенчо Кубадински и както се правеше дотогава. Освен това беше подготвена от мен с известна помощ от моя заместник в отдела Цветан Николов докладна записка, в която се описваха какви да бъдат характерните черти на партийната политика по този въпрос. Тези документи трябваше да се внесат за обсъждане и решение в Политбюро. Пет пъти те бяха преработвани и внасяни при Тодор Живков (1975-1980 г.). Но той не ги внесе в Политбюро, нито даде какъвто и да е отговор на мен лично.
Вместо това Тодор Живков предприе известното преименуване на българските турци в края на 1984 и началото на 1985 г. Това беше крупно престъпление от негова страна. В резултат се роди партията на Ахмед Доган, която с известни изменения съществува и сега. През цялото време тя продължава да играе съществена роля в нашия политически живот.

- Защо редица ваши идеи и предложения не бяха взимани под внимание от висшето партийно и държавно ръководство?

-Например през 1986 г. почина председателят на Съюза на артистите Любомир Кабакчиев. Аз направих предложение за нов председател. Това беше добре работещата заместничка на председателя на съюза Цветана Манева – една от най-добрите ни артистки тогава, и Стефан Данаилов – също великолепен артист и партиен секретар в Народния театър. Моето предложение направих чрез члена на Политбюро Йордан Йотов, който стоеше над мен в партийната йерархия, и кандидат-члена на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет по въпросите на културата Георги Йорданов. Дали те са внесли моето предложение, както му беше редът, аз не зная. Но то изобщо не беше взето предвид и за председател на Съюза на артистите беше избрана Ванча Дойчева, която играеше само в Народния театър и там беше член на партийното бюро.
Освен това аз имах редица съществени резерви към основни документи на Централния комитет, които идваха от името на Тодор Живков. Такова беше моето мнение и за Юлската концепция от 1987 г.
Неслучайно Тодор Живков нарежда на МВР да се организира следене на поведението на Стоян Михайлов, което започва от началото на 1987 г. Тук искам да отбележа, че в продължение на 25 години преди това нито един член на висшето ръководство на партията не е бил следен от МВР.
И накрая се стигна до изваждането на Стоян Михайлов от Секретариата на ЦК. Нито един от членовете на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК не се е изказал или гласувал против това изключване.

- Това не ви ли накара да слезете от черната служебна волга? Кога всъщност преодоляхте естествения за всеки човек страх и започнахте да говорите открито за дефектите на системата?

- Докато Тодор Живков беше на власт, аз се пазех да говоря за неговата политика и за качествата на обществото, в което живеехме. Тогава още не знаех, че съм следен от органите на МВР. Това ми стана известно по-късно.
След отстраняването на Живков от властта можеше да се говори за негови недъзи, но тогава възникна друга трудност. Петър Младенов и Андрей Луканов не позволяваха да се говори за слабости на предишното Политбюро, с изключение на двама-трима души. Ето защо аз влязох в остър конфликт с новото ръководство. Защото не бях съгласен, че членовете на Политбюро по-рано нямат вина за решенията и провежданата тогава политика.

- Критиката на Юлската концепция от 1987 г. ли беше най-острият ви сблъсък с Тодор Живков? Вярно ли е, че Първия е позеленял от яд от думите ви?

- Не е най-острият сблъсък, но един от решаващите. Аз направих обстойна критика на документа. Тодор Живков се опитваше с този документ да покаже, че е на прав път да се откаже от минали грешки и да очертае нова програма за работа. Но това не беше сполучливо. Наред с правилни постановки, в документа имаше неправилни неща, които не позволяваха този документ да ни извади от тежкото положение. За съжаление, само аз имах критично отношение. Всички останали, както обикновено, одобряваха внесения от Тодор Живков документ. А чрез него той искаше да се представи като ръководител на „социалистическа“ страна от нов тип. Но това не можеше да стане. Самият той по-късно се обяви против този документ и измисли други недъгави документи.
А това, че Тодор Живков е позеленял от яд от думите ми, аз не забелязах, защото гледах в записките си, които четях. Това ми каза по-късно Продан Стоянов, който ръководеше отдел „Деловодство“ в Централния комитет.

- Имахте ли се за дисидент, как ви изхвърлиха от властта, докато вие спасявахте филмите на Николай Волев? Защо ви повярва Александър Лилов?

- Аз нямам никакво участие в необоснованата критика на нито един филм. Това беше дело на Тодор Живков, изпълнено от проверени негови дейци. Аз проявих обичайното си отношение и към филмите на Николай Волев, но не само към него.
А Александър Лилов ми имаше доверие, защото ме познаваше още от Х конгрес на партията. За съжаление, той не прие моето несъгласие да отида на работа в Централния комитет и изкара решение за моето назначаване в ЦК, без да ме пита. Така започна нова линия в моето лично обществено развитие.

- Говорите за два пътя за развитие на тоталитарния социализъм – перестроечният на Горбачов и китайският модел на Дън Сяопин. Как ги оценявате от дистанцията на времето?

- Пътят на социализма на Горбачов е предателски. Той не разбра правилно нито състоянието на „социализма“, който той наследи и който трябваше коренно да се промени, нито имаше правилни възгледи как да го променя. И така той стана буквален предател на социализма – вместо истинско преустройство той го вкара в релсите на капитализма.
Що се отнася до Дън Сяопин, той е според мен най-внушителният държавен ръководител от края на ХХ в. Благодарение на него Китай се освободи от сковаващите догми на Мао Дзедун и пое правилен път към социализма. Само за 40 години от тогава до сега Китай преодоля вековната си изостаналост и чертае нов път на развитие. Китай вече е високоразвита страна. Той изпревари най-напредналата капиталистическа страна в лицето на САЩ и чертае бързото по-нататъшно развитие на своята страна. Китай стои начело на нова линия в международните отношения, която ще изведе човечеството на нова висота – без опасност от война и без въоръжени сили, за мирно сътрудничество на държавите, при пълно равноправие, за премахване на ограниченията и пороците на личността – престъпност, наркомания, порнография, при буйно развитие на науката и изкуството, на спорта за всички хора, при високо развитие на образованието на всички деца и граждани.

- Можеше ли България да не тръгне по плана на Ричард Ран, каква беше ролята на Андрей Луканов?

- Андрей Луканов, Петър Младенов и Георги Атанасов ориентираха България към капитализма. Независимо от промените в правителството тази линия на развитието на нашето общество се запази. Капитализмът, който се изгради у нас, е от най-лошия вид. Този капитализъм прокуди от България повече от два милиона души. Намаляването на населението продължава. Голяма част от най-добрите ни ученици напускат България, стават студенти на Запад и след това започват работа там. Ако тази мрачна тенденция не се прекъсне и не започне провеждането на нова, истински патриотична линия, България след няколко десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.

- Защо отказахте да сте член на БСП?

- Аз напуснах партията през 1990 г., когато тя, променяйки името си, престана да се бори за изграждането на истински социализъм и след това комунизъм. Тя стана по същество предателска партия по подобие на социалистическите партии в западните страни.
От 2014 г. БСП има ново ръководство начело с Корнелия Нинова. Това ръководство провежда нова политика. То предложи и беше избран с огромно болшинство сегашният ни президент Румен Радев, който е ново явление в нашето развитие. БСП провежда друга линия на развитие на страната. Победата на тази линия е единственият шанс България да тръгне по принципно нов път на изграждане на действително социалистическо общество.
Но ще видим как ще се развият нещата по-нататък.

- Не сбъркаха ли синът ви – проф. Михаил Мирчев, и внукът ви Стоян Мирчев – депутат от БСП, че се захванаха с политика?

- Синът ми и внукът ми не станаха бизнесмени експлоататори, макар че имаха възможност за това. Тяхното включване в политиката има за цел да се промени съществено линията на развитие на страната. Да се спре заплашителното намаляване на населението – досега с повече от два милиона души, което продължава, да се осигури вътрешно развитие на производството с предприятия със съвременни технологии, да се премахнат множеството паразитни звена в държавата и обществото, да се осигури пълноценно развитие на българската наука и образование, да се издигне на съвременно ниво жизненото равнище на населението, да се ликвидира батакът и антинародният характер на държавата.
Дали всичко това ще стане, за да се спаси българската държава и българският народ, ще видим.

- Как си почивате, с какво се занимавате, в какво вярвате днес?

- Моята работоспособност е намаляла значително, но съобразно възможностите си продължавам да изследвам сегашното развитие и факти. Завърших нова книга, която наскоро ще дам за печат. В нея излагам моето марксистко виждане на сегашната действителност. От една страна, човечеството постепенно се очиства и ще се очисти докрай от капитализма, който води непрестанни войни, предизвиква вътрешни безредици и граждански битки в редица страни, опустошава личността с разпространението и на най-нови отвратителни явления. От друга страна, разглеждам развитието на нашата държава. Ако не се спре сегашната политика на държавата, която е гибелна за българския народ, той в близките десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.
Аз продължавам да вярвам в прогреса на човечеството, но той не изключва отмирането на отделни народи. Ето защо смятам за спасител на народа сегашната политика на БСП, ако тя продължи и се развие като марксистка политика.

Източник:РЕТРО
СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.