Понякога не ви ли се иска да се отскубнете от всичко и всички и да се потопите в далечните спомени за времето, когато бяхме малки? Изумително е как можем да постигнем това само с превъртане на правилната песен... Тази статия е за вас, обичащите носталгията по миналото!

1. No Doubt "Don’t speak"


2. Natalie Imbruglia "Тorn"


3. Jennifer Paige "Crush"


4. Britney Spears "(You Drive Me) Crazy"


5. Aqua "Barbie Girl"


6. Celine Dion "My Heart Will Go On"


7. *NSYNC "Bye Bye Bye"


8. Mariah Carey "Always Be My Baby"


9. Eve ft. Gwen Stefani "Let Me Blow Ya Mind"


10. Backstreet Boys "I Want It That Way"


Роми, въоръжени с чукове, кирки и лостове разрушават бившите казарми в град Средец, по известен в миналото като Грудово. Керемидите и тухлите се сортират и товарят  на каруци и се изнасят от района. После се продават. Очевидци споделиха, че дори са виждали да се предлагат на местния седмичен пазар. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат  за дървен материал.

Най- голям интерес има към металите. Медни жици и кабели почти не са останали, но тук-таме може все пак да излезе нещо- забравени кабели от ел. инсталациите в стените, неразкрити подземни медни или алуминиеви кабели. Желязо излиза доста: железни конструкции, релси, винкели, ламарини и т. н. А когато свършат готовите за предаване железа, ромите започват работа по железобетонните конструкции. Колоните и трегерите на сгради, помещения и хангари се събарят и с чукове се разбиват, за да се извади арматурата от бетонно желязо. Каруци,  натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите  и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.
Мигел Ховен, известен като Тито: Най-малкият герой от децата в сериала "Синьо лято" е Тито, който по време на снимките е на 6 години. "24 ЧАСА" намери Мигел Ховен, който изигра ролята на Тито, на работното му място в четиризвездния хотел "Перла Марина" в градчето Нерха, където той е рецепционист. Мигел Ховен говори освен родния си испански език и немски, и английски. - Здравей, търсим те от България, от в. "24 часа". - От България!? О, каква изненада! - Може ли да поговорим за сериала "Синьо лято"?

- Разбира се, само че имам една молба. Понеже тук съм на работа в хотела и не мога да говоря много, най-добре е да ме потърсите утре на домашния ми телефон. (В уреченото време Мигел Ховен вдига слушалката и разговорът ни започва.)

- Разкажи повече за себе си.

- Баща ми е испанец, а майка ми германка. Роден съм на 15 януари 1973 г. в немското градче Любек. Имам по-голяма сестра, която се казва Никол. Когато съм бил на три години, сме се преместили в Испания, в Нерха, на 52 км от Малага. Именнов това градче, където живея и досега, е заснет популярният сериал “Синьо лято”

- Спомняш ли си как те избраха за ролята на Тито?

- Стана случайно. За всички деца актьори е бил направен кастинг в Мадрид, включително и за ролята на Тито. Когато снимачният екип пристига в Нерха, режисьорът Антонио Мерсеро не остава доволен от представянето на момчето, което играе Тито, и го освобождава. Обажда се в Мадрид да изберат с друго момче. Докато чакат да дойде "новият Тито", се случва нещо неочаквано. Снимачният екип всеки ден обядва в един ресторант, където баща ми работеше като сервитьор. И случайно собственикът казва на Антонио Мерсеро: "Търсиш момче на 6 години, а един от сервитьорите, които работят тук, има момче на тази възраст и смятам, че точно това е момчето, което ти трябва." Тогава режисьорът извикал баща ми, попитал го дали има моя снимка и когато я видял, поръчал на другия ден да се явя за проби. Хареса ме и каза: "Утре започваме." Така за мен започна приключението, наречено "Синьо лято".

- Сигурно си запазил много хубави спомени, въпреки че по онова време си бил на 6 години и половина, а началото на снимките на сериала е било преди близо 31 години. - Спомням си абсолютно всичко, защото това е най-хубавият период от живота ми. За мен снимките на "Синьо лято" бяха като игра. Аз си бях вкъщи, в Нерха, и просто се забавлявах. Смятам, че и за другите деца това бе една приятна игра и нищо повече. Може би и затова сериалът стана много интересен и е винаги актуален. Всички деца от тайфата - Хави, Беа, Деси, Кике, Панчо и Пираня, бяха невероятни. Тогава с Пираня станахме много добри приятели и това приятелство продължава и до днес. - На какво според теб се дължи невероятният успех на "Синьо лято" - не само в Испания, но и в други страни? - Дължи се на това, че сериалът разглежда теми, които винаги са актуални - за приятелството, любовта, смъртта Интересен е за гледане и за по-големите, и за по-малките, защото режисьорът Антонио Мерсеро сякаш е снимал не сериал, а просто някаква игра между деца. Ние играехме себе си и това не беше никак трудно, работехме по десет часа на ден и въпреки всичко не се уморявахме. А самите снимки продължиха година и половина. - Ти беше Тито, малкото братче на Беатрис (Пилар Торес - б. а.). Не я ли ревнуваше от Хави и Панчо, които я ухажваха и се бориха за любовта й?

- Аз бях много малък тогава и не разбирах защо толкова много я харесват... Но все пак мъничко ревнувах и с всички възможни средства си пазех "сестрата" от тези двамата. (Смее се.) - Защо от всичките седем деца сега само Хави (Хуан Хосе Артеро - б. а.) е актьор? - Е, то не стана така изведнъж, че след "Синьо лято" престанахме да се снимаме. Всеки от нас имаше някакви телевизионни участия. Хави и Панчо направиха дует и записаха няколко песни. Аз и Пираня участвахме в петминутни филмчета за телевизията. През 80-те години испанската телевизия имаше само един канал и не правеше много филми. Лично аз, за да продължа да се снимам, трябваше да напусна Нерха и да замина за Мадрид. Тогава родителите ми проведоха сериозен разговор и след него майка ми ме попита: "Искаш ли да напуснеш Нерха и да станеш актьор в Мадрид?" Отвърнах й, че искам да стана актьор, но не мога да напусна Нерха. Така се стигна до компромис - от понеделник до петък ходех на училище в Нерха, а в петък следобед се качвах на влака за Мадрид, където участвах в телевизията. Това продължи около пет години. Пътувах из цяла Испания - Мадрид, Хихон, Овиедо, Барселона. Накрая позакъсах в училището и родителите ми решиха, че трябва да спра, защото училището е по-важно. - Какво училище завърши? - Мнозина си мислят, че след като работя в хотел, съм заършил туризъм, но не е така. Когато завърших средното си образование, повече от десет години работих като сервитьор. На рецепцията на хотел "Перла Марина" съм от 2004 г. - Може ли да разкажеш с какво се занимават другите деца от тайфата? - Хави е актьор. През февруари тази година със своя театър той имаше постановка в Малага и аз отидох с жена ми Мария да го видим. След постановката той ни гостува в Нерха за няколко дни. Деси (Кристина Торес - б.а.) е голяма приятелка на моето семейство. Има дъщеря на 19 години, омъжена е повторно, но щастливо. Всяко лято Кристина идва с дъщеря си за около десетина дни в моя дом в Нерха и си прекарваме много весело. Беа работи със сестра си Кристина Торес във военната болница в Мадрид. И двете са медицински сестри. По време на снимките на "Синьо лято" Пилар Торес се влюби в един от операторите и няколко години след това се ожениха. Тогава жълтата преса писа много за тях и оттогава Пилар предпочита да не се изявява много-много в медиите и не обича светлините на прожекторите. Пираня (Мигел Анхел Валеро - б.а.) е много интелигентен. Аз по-интелигентен човек през живота си не съм срещал. Един мини Айнщайн. Той е заместник-ректор на катедрата по биоинженерство и телекомуникации на политехниката в Мадрид. Кике (Херардо Гаридо - б.а.) е писател и фотограф. Много пътува и дори и на мен ми е трудно да кажа в кой точно град живее в момента. Панчо (Хосе Луис Фернанде б.а.) - с него се видяхме скоро в Нерха. Той живее с родителите си в Мадрид. Има дребен бизнес, собственик е на мрежа от кафенета. Преди няколко години имаше проблем с наркотиците, но с помощта на семейството си се справи и сега е същият Панчо. Хулия (Мария Гаралон - б. а.) е на 57 години в момента. С нея се виждаме най-рядко. Тя се снима в телевизията, има постановки в театъра. Но пък се чуват по телефона. Хулия е идвала на всички чествания на "Синьо лято". (Две събирания е имало на тайфата в Нерха. Едното е било на 25-годишнината през 2005 г. Тогава са открити улиците с имена на героите - б.а.) - Кога беше последната сбирка на тайфата в Нерха? - През септември миналата година. Кметството на Нерха обяви Хави и Хулия за почетни туристи на Нерха и тогава тук се събраха всичките пораснали деца от "Синьо лято" плюс снимачният екип, някъде около 60 човека. Аз не можах да отида, защото същия ден - 17 септември 2009 г., станах баща на момиченце. Казва се Алба и е много красива - като майка си Мария. - Кое е любимото ти място в Нерха, свързано със "Синьо лято"? - Плажът Буриана, където са направени повечето плажни снимки. Това е моето място в Нерха. Когато снимахме "Синьо лято", аз бях на плажа от 9,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта. И докато баща ми работеше в ресторанта, а майка ми във фризьорския салон, аз играех на плажа и същевременносе снимах. Играх си там, докато не станах на 15 години. - Колко пъти си гледал "Синьо лято"? - Не съм ги броил. Страшно много пъти - по телевизията, на видеокасети, на DVD. Аз обаче гледам на сериала и по малко по-различен начин. Той показва Нерха преди 31 години и хората, които участват в някои от сцените, са местни. Така че в известен смисъл за мен "Синьо лято" е документален филм. - А кой е любимият ти епизод? - “Беатрис, моя любов”. - В предпоследния епизод на "Синьо лято" “умира” Чанкете. А ти отиде ли на истинското му погребение? - Да. Това се случи на 16 октомври 2000 г. Бе много тъжно. Смъртта е нещо, което не очакваш. Аз плаках и в сериала, когато Чанкете умря, въпреки че знаех, че е наужким. Актьорът Антонио Ферандис беше много обичан човек - и в Нерха, и в родното му селце Патерна близо до Валенсия, където почина. Тогава се събраха хиляди хора, цялото село дойде да го изпрати. И тогава пак плаках, и то много, защото разбирах, че този път Чанкете си отива завинаги. - А какво стана с кораба "Ла Дорада"? - Той бе макет, направен за сериала, и след края беше разглобен. Точно копие на кораба има в парка "Синьо лято" в Нерха и това е едно от най-посещаваните места в града. - Ходиш ли често в парка? - След раждането на дъщеря ми Алба ходя много често. Нерха е много красив, спокоен и слънчев град и заедно с Алба често ходим до парка, за да й покажа моята улица. Някои от героите във филма си имат в този парк собствени улици и аз съм един от тях. - Как се запозна със съпругата си Мария? - С Мария се запознахме през 2001 година. Работихме заедно, оженихме се през 2002 г., на 26 октомври. Повече от седем години нямахме деца и затова раждането на Алба бе най-щастливото събитие в живота ни. - Сигурно си най-известният жител на Нерха? - Не мога да твърдя такова нещо, защото би било нескромно. Смятам, че има и други известни хора в градчето. Поне кметът със сигурност е по-известен от мен. - Но когато вървиш по улицата, няма начин да не те разпознават местните хора? - Повечето от по-възрастните ме познават и се обръщат към мен с Тито, а не с Мигел, както е истинското ми име. Радвам се, че за тях съм си все още онзи малък Тито от "Синьо лято". Що се отнася до популярността, има ново, младо поколение в Нерха, което не е гледало сериала и не ме познава. Това поколение само знае, че е сниман тук. През лятото обаче в Нерха идват много туристи, които минават през хотела, където работя, и питат за мен. Какво да правя? Излизам навън, правя си снимки с тях и им давам автографи. - Бил ли си в България? - Не. Но бях на крачка от посещение в София. Спомням си, че първата награда, която "Синьо лято" спечели, бе именно от България. Трябваше да пътувам с режисьора Антонио Мерсеро, за да получим наградата. Не знам какво се случи и вместо за България заминахме за Прага, за да получим друга награда, казва се "Златна Прага". Но за България винаги си спомням с голяма симпатия, защото тогава, когато Антонио Мерсеро спомена на баща ми, че можем да заминем за София, аз реагирах така: "България? А къде е България?" Тогава баща ми измъкна една карта и ми я показа. "Ето това е България, а столицата й е София." И аз, понеже бях на 7 години, веднага направих връзката. "О, София, нейната столица е с името на нашата кралица." - Това ли е всичко, което знаеш за България? - Ами знам къде се намира, знам, че е много красива страна, и искам един ден да отида там. Като чуя България, първото нещо, за което се сещам е за Стоичков. Аз не съм много по футбола, но трябва да призная, че съм фен на “Барселона” именно заради Стоичков Обичам лошите момчета. А Стоичков е именно такъв. Обичам и Джон Макенроу от бившите тенисисти, защото и той беше от противоречивите спортисти. Много се надявам да получа покана от БНТ или от някой друг и с удоволствие бих дошъл в България заедно с Мария в края на септември или началото на октомври. - Гледаш ли мачовете от световното първенство по футбол в Южна Африка? - Понеже съм на работа, пък се занимавам и с дъщеря ми, не ми остава много свободно време. Мачовете на Испания обаче ги гледам и много исках Испания да стигне до финала. - Какво правиш в свободното си време? - Обичам да плувам, тук в Нерха има много подходящи места. (Смее се.) Обичам да се ровя и в интернет. Най-много обичам да съм с Мария и Алба, с двете жени на моя живот.
 ТАНЯ ВАСИЛЕВА 24chasa.bg

Тодор Живков е пазен във Военна болница след ареста. Причината е, че управляващите тогава се притеснявали да не ги набедят, че са го убили в болнични условия. Това разказва пред "168 часа" бившият директор на ВВМИ проф. ген. Йовчо Топалов.
"През февруари 1990 г., когато Тодор Живков беше арестуван на партийния конгрес, ме привикаха четиримата големи - Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов и тогавашният главен прокурор. Казаха ми: "Нас ни е страх, че се говори, че искаме да убием Тодор Живков в болнични условия. Освен това там, където е арестуван, няма условия за разходка - все пак той е бивш държавен глава. Затова, казват, сме решили да го преместим от ареста във Военномедицинска академия.

Това ми говори Петър Младенов. На мен обаче пряк началник ми беше Добри Джуров и затова аз се обърнах към него: “Другарю министър, това ли е вашата заповед?” Вика: “Да.” Казвам: “Добре тогава ще я изпълня, но искам писмо от главния прокурор, защото изпълнявам само писмени нареждания и ако не ми дадете такова, утре аз няма да го приема.

И наистина получих заповедта на бюрото си. Тогава организирахме всичко. Първоначално щяха да го настанят на 6-ия етаж, но се оказа, че на 13-ия етаж правят ремонт и той целият е свободен. За целта преградихме половината от етажа. Трябваше и служителите на МВР да затворят по подходящ начин прозорците, за да се предотврати възможността той да скочи оттам. Укрепиха със специални мрежи и се разбрахме, че ще си го гледа болницата на МВР.

Веднага събрах личния състав и им казах: От утре идва Тодор Живков при нас. Ако се влоши състоянието му преди да предприемете каквато и да е манипулация, ще му вземете три кръвни проби. Притеснявах се да не му се случи нещо. И тогава ми наредиха да проверим здравния му статус. Поканих един приятел специалист американец и той каза, че Живков има само нормални възрастови изменения. Френски кардиолози също идваха. Те намериха съвсем лека до умерена хипертония. Иначе нямаше други сериозни заболявания."

Като началник на Военномедицинската академия по време на промените проф. Топалов поема и ръководството на Правителствената болница Тогава лекарят се запознава и с привилегиите, които е ползвала бившата номенклатура на БКП при здравното си обслужване.

"В онези години общо около 6000 души са имали право да се лекуват безплатно в елитната болница - обяснява проф. Топалов. - Те са били разделени на три групи. Категория А са тези, които имат право да настанят безплатно всички членове на фамилията си, Категория Б са били тези от функционерите на комунистическата партия, за които привилегията е важала само за членове на семействата им, а в третата категория са били тези, които са могли да я ползват само лично. Имаше и списък на хора, които не плащаха за лечението си.

Учуди ме, че за този сравнително малък кръг от потенциални пациенти са били на разположение 200 легла с 1200 души персонал.
.blitz.bg
Началото на бизнеса е трудно

Шоколадът е непознат продукт в България и репликата "Как се яде? С лъскавата хартишка или без нея?" съвсем не предизвиква смях по онова време. Недоверието обаче бързо отстъпва пред възхищението на прехласнатите любители на шоколада.

Продуктите получават множество международни награди и отличия. "Царска" бонбониера в луксозна дървена кутия както и други вкусни неща подслаждат приемите в двореца, след като Велизар Пеев става придворен доставчик на шоколадови изделия за цар Фердинанд.

С времето Пеев сe превръща в основен производител на шоколад, като на него се падат две трети от производството на какаови продукти в България. Бизнесът се разраства много, търси се ново място за по-голяма фабрика. Тя е построена в Своге.

Три причини

определят избора на Пеев. Град Своге е близо до София, има водни ресурси, от които да черпи енергия за машините, както и железопътна линия, по която лесно да транспортира суровини и готова продукция. Така през 1924 г. се ражда новата фабрика в дефилето на река Искър. Тя започва работа с 300 работници и 170 машини и се превръща в акционерно дружество - "Индустрия за шоколад и захарни изделия Велизар Пеев". През 1935 г. тук се премества и софийското производство на шоколад и шоколадови изделия.

В началото на 30-те години на миналия век Велизар Пеев-младши поема ръководството на фабриката. Доставя какао от Холандия, купува машини от Германия (АЕГ), Италия ("Марели") и Австрия, които работят почти до края на 80-те години на миналия век.

На 23 декември 1947 г. фабриката е национализирана и семейство Пееви са принудени да предоставят бизнеса си на държавата. Дружест­вото е преименувано на Завод за шоколадови изделия "Република" и с това име е известно до 15 ноември 1993 г., когато международната компания "Крафт фуудс" го купува от държавата. Така започва историята на бранда "Своге".

Шоколадът се предлага на българския пазар от 1994 г. Това е първата марка шоколад в България, която се

Рекламира в българския ефир

Първото телевизионно излъчване на реклама на "Своге" е още през 1994 г., когато мил швейцарски експерт се усмихва от екрана и с акцент заявява: "Български, от Своге." Този израз остава и до днес символ на марката.

Първите шоколади "Своге", предложени на българския пазар., са "Своге млечен" и "Своге с фъстъци". През 1995 г. "Своге" разширява портфолиото си с два нови вкуса – млечен шоколад с лешници и натурален шоколад.

Брандът залага на две предимства - гарантирано качество и достъпна цена. Днес "Своге" е втората най-голяма марка шоколад в България и първа в сегмента на тъмните шоколади по пазарен дял (по данни на Nielsen). Марката възнамерява да разшири портфолиото си, като предложи нови вкусове, за да отговори на тенденциите на пазара, съобщиха от "Крафт фуудс".

Хронология:

1901 - Велизар Пеев открива в София първата българска работилница за шоколад и захарни изделия
1924 - Започва работа новата фабрика в Своге - "Индустрия за шоколад и захарни изделия Велизар Пеев"
1935 - В Своге се премества и софийското производство на шоколад и шоколадови изделия
1947 - 23 декември 1947 г. - фабриката в Своге е национализирана и преименувана на Завод за шоколадови изделия "Република"
1993 - Международната компания "Крафт фуудс" купува "Република" от държавата
1994 - Започва производството на шоколад "Своге" - "Своге млечен" и "Своге с фъстъци"
1994 - "Своге" започва да се рекламира по телевизията
1995 - "Своге" разширява портфолиото си с нови два вкуса – млечен шоколад с лешници и натурален шоколад

Топ-публикации

Старото Кино

Сензации

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта