Помните ли Чебурашка и Крокодилът Гена ? Вижте 10 факта които не знаете за тях...(ВИДЕО)

1. За първи път Чебурашка идва на бял свят като персонаж от книга – „Крокодил Гена и его друзья” („Крокодилът Гена и неговите приятели”) на Едуард Успенски от 1966 г.  В илюстрациите към книгата Чебурашка повече прилича на мече – самият автор твърди, че е имал играчка, която не е приличала на нито едно познато животно. Името Чебурашка идва от думата „чебурахнуться” (падам, сгромолясвам се, а в речника на Дал – означава и играчка, направена от дървено кълбо, използана и като поплавък). Според спомените на Успенски, когато веднъж е бил на гости, дъщерята на домакините възкликнала по адрес на шубата, която не можела да остане в изправено положение: „Ой, опять чебурахнулась!”

2. За първи път Чебурашка се появава на екран през 1969 г. в диафилм – „Крокодил Гена и его друзья” („Крокодилът Гена и неговите приятели”) на художника Борис Степанцев. Тук Чебурашка е нарисуван с огромна катерича опашка.

3. Първият анимационен (всъщност куклен) филм от сериите за Чебурашка излиза през същата 1969 г. – „Крокодил Гена” на режисьора Роман Качанов. Следващите три епизода са: „Чебурашка” (1971), „Шапокляк” (1974) и „Чебурашка идет в школу” („Чебурашка отива на училище”) (1983). През 2005 г. при ежегодната акция „Рожденият ден на Чебурашка” – за набиране на средства за деца сираци, авторът Едуард Успенски обявил 20 август 1969 г. за рожден ден на Чебурашка.

4. Антагонистът в епизодите – бабичката Шапокляк, дължи името си на вид сгъваеми цилиндри, наричани шапоклак (chapeau claque). Авторът на книгата Успенски твърди, че при създаването на образа на Шапокляк е имал предвид първата си жена, а художникът, създал кукления персонаж, признава, че се е вдъхновил от … тъща си.


5. Чебурашка и Гена са били доста популярни в Швеция през 70-те като Drutten och Krokodil. Но тематиката на филмчетата е различа и героите са били кукли марионетки, които живеят на лавицата с книги.

6. На Чебурашка и Гена е посветена пощенска марка, издадена в СССР през 1988 г. (като част от серията за съветската анимация).

7. Двамата герои имат и няколко паметника – първият от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Техни фигури има и в Кременчуг, Днепропетровск, Хабаровск. В Чебоксари планират да създадат техен паметник заради търсенето на името Чебуаршка в първото филмче  („Чебуреки, Чебоксары, Чебурашка нет…“). А в една московска детска градина е открит и музей на Чебурашка.

8. Чебурашка е телисман на руския олимпийски отбор в три поредни олимпиади – лятната през 2004 в Атина, зимната през 2006 г. в Торино и лятната през 2008 г. в Пекин. За зимната олимпиада Чебурашка е издокаран с бяла козина, а за тази в Пекин – с червена.

9. През 2003 г. японците откупват правата за филмирането на персонажите до 2023 г. и започват да пускат нови 3-минутни епизоди. За периода 2009-10 г. са създадени 26 епизода. През 2010 г. японците създават 80-минутен римейк на оригиналните  епизоди от 70-те., който беше показан и в Киномания 2011 у нас.

10. Името Чебурашка е популярно и в масовата култура – така се наричат популярните през 70-те автомобили Запорожец 968 (заради щръкналите въздухозаборници), самолетът Ан-72, големите аудиослушалки, както и двуострите брадви, използвани при ролевите игри за рекострукция на сражения.
За финал –  една от причините тези герои да са толкова популярни – песните, които видимо надживяха интереса към самите филмчета. Първата песен – „День рождения“ е всъщност от… второто филмче – „Чебурашка“, а пък втората – „Голубой вагон“ е от третото – „Шапокляк“.

Блогът на ivonikov 

Албум на Deep Purple - издаден от "Балкантон" през 1978 година!

„Балкантон“ е българска звукозаписна компания, създадена под това име в София през 1952 г. Монополист на българския пазар през периода на социалистическото управление на страната (1944?–1989). Приватизирана през 1999 г. при правителството на СДС.

История на звукозаписните компании в България:

В края на Втората световна война в България има четири звукозаписни компании: „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“.

Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Записите вече се правят в студиата на Радио „София“, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.


Близо 40 години „Балкантон“ остава звукозаписен монополист на затворения български пазар. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия, документалистика и др.

Легендарният тежък танк ИС (Йосиф Сталин) "Технически данни и описание"

Тежките танкове ИС-1 и ИС-2 са продължители съответно на тежкия танк КВ-1 и средният танк с тежка броня КВ-13 ("Обект 233"). Работата по проектирането им се води от Опитния танков завод, създаден на базата на СКБ-2 в Челябинск. При работата по проекта в по-голяма част е използвана базата на КВ-13, създаден като среден универсален танк с бронезащита на тежък танк.

При проектирането е предвидено да се използват лети броневи компоненти. Взето е решение да се използва не само лят купол, но и компоненти от корпуса - носовата част, подкуполното крепление и кърмовата част на корпуса. Това позвоялва да се използва по-пълноценно вътрешното пространство, да се диференцира бронезащитата и да се съкрати потребността от бронелистове. Последното обстоятелство е от особена важност, поради недостигът в този период на бронелистове.

Първият прототип, все още под името КВ-13 ("Обект 233"), е изготвен в много кратки срокове и през май 1942 г. започват заводските изпитания. Масата на прототипа е била около 31,7 тона. Въоръжението - 76 мм танково оръдие ЗИС-5 и сдвоена с него картечница ДТ. Дебелината на челната броня е 120 мм, а на купола - 85 мм. Използван е двигател В-2К (600 к.с.), който позвоява да се достигне скорост до 55 км/ч. Елементите на ходовата част, включително и веригите, са взети от Т-34, а опорните ролки от КВ (танк).

При серийните изпитания се открити редица недостатъци, най-сериозният от които е неудачната скоростна кутия, която дефектирала много бързо. Взето е решение скоростната кутия и част от ходовата част да бъде заменена с монтираните на КВ-1с. И с тези доработки танкът не издържа серийните изпитания и интересът на военните към него намалява рязко. Въпреки това през декември 1942 г. са произведени два нови прототипа КВ-13, в които са направени значителни промени в сравнение с първия прототип.

С постановление на ДКО от 24 февруари 1943 г. на Опитният танков завод се препоръчва разработаването на два опитни образци танкове "Йосиф Сталин" - ИС. Като изходни проектни данни за новите машини са взети техническите данни на последните два прототипа на КВ-13.
ИС-2 Модел 1944 г.

Първият прототип, въоръжен с 76 мм танково оръдие ЗИС-5 получава индекса ИС-1 ("Обект 233"), а вторият, въоръжен с 122 мм танково оръдие У-11 получава индекса ИС-2 ("Обект 234").

Изпитанията и на двете машини се провеждат от 22 март до 19 април 1943 г. Комисията отчита, че поради по-добрата компоновка, в сравнение с КВ-1с, танковете ИС имат при по-малко тегло по-добра бронезащита, по-висока скорост и равно (ИС-1) и по-мощно (ИС-2) въоръжение. Основните дефекти са локализирани в моторно-трансмисионното звено и в ходовата част. Комисията предлага да се преработи ходовата част, като се прибави още едно опорно колело.

В началото на април 1943 г. постъпват достоверни данни за тактико-техническите данни на новите немски танкове и е взето решение да бъдат създадени нови танкови оръдия, които да могат да водят борба с тях. По препоръка на ДКО е взето решени танковете ИС да бъдат въоръжени с 85 мм танково оръдие с балистиката на 85 мм зенитно оръдие 52-К обр.1939 г., което от дистанция 1 000 м пробива 100 мм броня.
ИС-3

За целта са разработени четири прототипа - 2 КВ-13 и 2 ИС. На всяка от двойките прототипи са монтирани новосъздадените танкови оръдия С-31 и Д-5Т. При разработката е предвидено разширяването на купола на танковете ИС, което води и до увеличаване на дължината им с 420 мм. Това от своя страна довело до увеличаване на теглото до 44 тона и влошило динамическите характеристики.

През юли 1943 г. са проведени сравнителни изпитания на четирите прототипа, при които е отдадено предпочитание на оръдието Д-5Т. Двата прототипа получават съответно индексите ИС-85 и КВ-85. Повторни изпитания с двата танка са проведени от и до 8 август същата година. Комисията препоръчва танковете да бъдат приети на въоръжение.
Производство в периода 1943-44 г.

На 4 септември 1943 г. с постановление на ДКО тежкият танк ИС-85 е приет на въоръжение в редовете на Червената армия. В същото постановление се заповяда на Завод № 100 съвместно с Техническото управление на ГБТУ до 15 октомври 1943 г. да проектира танк със 122 мм оръдие, а до 1 ноември - самоходна артилерийска установка на неговата база. Новият танк със 122 мм оръдие Д-25 е разработен бързо и в края на октомври влиза на въоръжение под индекса ИС-122 ("Обект 240").

Първите серийни танкове ИС-85 започват да излизат от завода през октомври 1943 г., а ИС-122 през декември същата година. Производството на ИС-85 спира през януари 1944 г., а производството на ИС-122 продължава с нарастващи темпове. През март е решено танковете ИС-85 и ИС-122 да бъдат преименувани съответно на ИС-1 и ИС-2.

През февруари - май 1944 г. са въведеин изменения в носовата част на корпуса (с цел подобряване бронезащитата) и купола (увеличена е дебелината на маската на оръдието и е разширена амбразурата), монтиран е нов прибор за наблюдение MK-IV и зенитна картечница ДШК.


Модификации
ИСУ-122

* "Обект 233" - прототип, въоръжен със 76,2 mm оръдие ZIS-5.
* "Обект 234" - проротип, въоръжен със 122 мм оръдие У-11.
* "Обект 237" - 2 прототипа, въоръжени съответно с 85 мм оръдия С-31 и Д-5ТС
* "Обект 240" - прототип, въоръжен със 122 мм оръдие Д-25Т.
* "Обект 277" - прототип, въоръжен със 130 мм нарезно оръдие М-65, 14,5 мм картечница КПВТ, двуплоскостен стабилизатор "Гроза", ПНСВ, система за противоатомна защита, ТДА и оборудване за движение под вода. През 1958 г. са произведени 2 машини.
* ИС-1 (ИС-85) - тежък танк с 130 мм оръдие. Развитие на "Обект 237". Когато започва производството на ИС-2, моделът е превъоръжен със 122 мм оръдие.
* ИС-100 - прототип, въоръжен със 100 мм оръдие.
* ИС-122 - прототип, въоръжен със 122 мм оръдие. Развитие на "Обект 240".
* ИС-2 Модел 1943 - танк, въоръжен със 122 мм оръдие А-19. Развитие на "Обект 240".
* ИС-2 Модел 1944 - танк, въоръжен със 122 мм оръдие Д-25Т. Развитие на "Обект 240".
* ИС-2М - модернизиран вариант на ИС-2. Произвеждан в периода 1954 - 1956 г.
* ИС-3 Модел 1944 - с увеличена броня и нов тип купол. Вътрешното оборудване е еднакво с това на ИС-2 Модел 1944. Произведени са 350 машини.
* ИС-3М - модернизиран вариант на ИС-3. Произвеждан в края на 1950-те години.
* ИС-4 Модел 1944 - с по-голям купол, по-дебела броня, подобрения в ходовата част и боекомплект 30 снаряда. Влиза на въоръжение през 1947 г. Произведени са 250 машини. Заводски индекс "Обект 701" (изготвени са 6 прототипа).
* ИС-5 - ескизен вариант, разработван от 1944 г. Не е произвеждан прототип.
* ИС-6 - изготвени са 2 различни прототипа с електромеханични трансмисии: "Обект 252" на базата на ИС-3 и "Обект 253" на базата на ИС-2. Не издържа заводските изпитания. Произведени са 8 машини от двата типа.
* ИС-7 - прототип, въоръжен със 130 мм оръдие С-26, бронята е с голям ъгъл на наклона, модернизирана ходова част. По-късно е използвано 130 мм оръдие С-20. Произведени са 10 машини. Заводски индекс "Обект 260".
* ИС-8 - прототип, за който няма данни. Произведени са 10 машини. При изпитанията са открити множество недостатъци и танкът е изпратен за заводска доработка. След доработката получава новия индекс ИС-10. Заводски индекс "Обект 267".
* ИС-9 - прототип, за който няма данни.
* ИС-10 Модел 1952 (Т-10) - с по-голям купол и 6 опорни ролки. Монтирано е ново въоръжение със 122 мм оръдие Д-25Т с гилзоизхвъргач, нов дизелов двигател и допълнителна бронезащита. Преименуван на Т-10. Заводски индекс "Обект 730".* Т-10А - модернизиран модел на Т-10, въоръжен със 122 мм оръдие Д-25ТА, стабилизирано и в двете плоскости. Заводски индекс "Обект 730А". На въоръжение от 1955 г.
* Т-10Б - модернизиран модел на Т-10, въоръжен със 122 мм оръдие Д-25ТА и двуплоскостен стабилизатор ПУОТ-2 "Гром" и прицел Т2С-29-14. Заводски индекс "Обект 730Б". На въоръжение от 1957 г. до 1966 г. Снет от въоръжение през 1993 г.
* Т-10M - модернизиран модел на Т-10, въоръжен с оръдие 122 мм М-62-Т2 (2А17) и двуплоскостен стабилизатор 2Э12 "Ливен" и прицел Т2С-29-14. Заводски индекс "Обект 272". На въоръжение от 1957 г.
* "Обект 241" - прототип на САУ ИСУ-152.
* "Обект 242" - прототип на САУ ИСУ-122.
* "Обект 249" - прототип на САУ ИСУ-122С.
* ИСУ - 122 - самоходна артилерийска установка, въоръжена със 122 мм оръдие А-19. Развитие на "Обект 240".
* ИСУ-122С - самоходна артилерийска установка, въоръжена със 122 мм оръдие Д-25С. Развитие на "Обект 240".
* ИСУ-130 - самоходна артилерийска установка, въоръжена със 130 мм оръдие С-26.
* ИСУ-152 - самоходна артилерийска установка, въоръжена със 152 мм оръдие МЛ-20С. Развитие на "Обект 241".

Източник:https://www.kaminata.net

Тъжната участ на едно изчезнало от картата село...(СТАТИЯ)

“Много хора идват да ги заведа до родното им село, но няма какво да им покажа – останали са само тръни и чат-пат някоя руина от взривени сгради. Снимат, гледат и плачат”, казва 65-годишният Лилян Мишев.
Той бил 15 г. кмет на най-голямото село в Родопите – Фабрика. В селището край Златоград, което е било по-голямо от околните градчета, сега няма нито един жител.
“В края на 70-те години населението беше между 5 и 6 хиляди”, казва бившият му управник, който живее в съседното с. Цацаровци.
В долината преди рудник “Градище”, който е затворен, и “Гюдюрска”, където работят 100 пъти по-малко хора от онова време, сега има само останки от постройки и стърчащи железа.Змии една след друга се шмугват в храсталаците, където преди време играели деца.

Първият жител на селото се появил при откриването на мините през 1955 г. Една след друга започнали да се вдигат грандиозни сгради, населявани от работници. Заради многото работни места в мините хората живеели в блокове по 2 семейства в апаратамент. Жилищните блокове били около 50-ина, а бараките – 2-3 пъти повече. “Освен голямо кметство имаше училище с около 300 деца, детска градина, ясли, магазини, здравна служба с различни специалисти. Имаше плувен басейн,киносалон и всичко, което е нужно на едно селище”, обяснява Мишев.
Само в библиотеката имало над 10 000 тома.

“Като си замина селото, натовариха книгите в камиони и ги закараха за отпадъци в Средногорци. Документацията на Фабрика се пръсна по “Горубсо” и общината. Не мога да си представя, ако някой потърси документ от онова време, къде и как ще го намери”, казва бившият кмет.Почти сходна съдба имат и съседните на Фабрика села Страшимир и Цацаровци, където заедно са живели над 4000 души. Сега населението им е 10 пъти по-малко. В Цацаровци рудник няма, но хората ходели пеша на работа в близката мина. Залежите в Страшимир намалели и било решено рудниците да се затворят.

Селото е кръстено на писателя Антон Страшимиров. През 1915 г. бил адютант на Атанас Савов и на път за Гърция се спрели до параклиса на св. Георги. Тогава писателят се загледал в хълмовете и промълвил: “Земята тук е пълна с богатства.”
След войните Савов взема концесия от държавата и през 1927 г. основава дружество “Български метал”. Първоначално той карал концентрата за продан необработен в чужбина до най-близката гара в с. Подкова. Бил обаче находчив и разбрал, че му трябва на място флотационна фабрика, за да си вади сам концентрата. Избрал мястото и я вдигнал в с. Средногорци заради водите на р. Арда.За разлика от Фабрика Страшимир поне има свое гробище и можеш да разбереш кой е живял там. Фабрика няма и един гроб, дори такъв спомен няма. Всички ги карахме по родните места, като починат”, клати глава Мишев.
В рудниците на Фабрика работели над 1500 души. Повечето били приходящи, дошли да работят в мините. На Лилян Мишев целият му живот минал във Фабрика – първо работел като шофьор, после станал кмет.
“Като шофьор съм карал и по 2-3 ковчега накуп – за Лом, за Видин, откъдето са починалите. Много злополуки ставаха в мините. Рудниците бяха крепежни, къде падне камък, къде дърво и убие човек”, разказва той.
Като кмет сключвал бракове в миньорското селище. Преброил е, че е събрал с подписа си около 200 двойки. При настъпването на кризата в рудодобива в края на 80-те и началото на 90-те години Фабрика започнала да се стопява. Според Мишев основната причина за това били икономически интереси.


В годините преди приватизацията на някогашното II рудоуправление на “Горбусо” хората тръгват към вътрешността на България, откъдето са дошли. Назначените от държавата ликвидатори на миннодобивната фирма се опитват да продадат апартаментите, но няма на кого. Принуждават се да продават блоковете като строителен материал. Ненужните материали пък били набутани из дупките на мините. “Златоград беше нищо пред Фабрика – нито като хора, нито като живот, но само тръни и къпини останаха от онова време. По 1500 тона руда на смяна се вадеха там”, описва 75-годишният Митко Кехайов, който цял живот е работил за “Горубсо”.“Тъжна картинка беше, като разваляхме блоковете. Бяха стабилно и добре направени – 38 см дебели стени”, намесва се Атанас Башев, който започнал работа на мините още преди да навърши пълнолетие и да отиде войник. Изкарал 16 г. в рудниците на Фабрика.
“Страшна работа е да гледаш руини, където е кипял живот. На 1 май и 9 септември имаше манифестации, музика, заря”, казва с носталгия и Мишев. “В момента Фабрика съществува като населено място по документи, но няма нито един жител. Не е заличено, тъй като в някогашния му център се предвижда да се направи предприятие за взривни материали”, казва сегашният кмет на община Златоград Мирослав Янчев.
Aвтор: Пламен Стефанов /соц.бг/

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в полите на Витоша и е част от административен район „Студентски“ на Столична община. Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено Студентски град „Христо Ботев“. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални.

През последните години Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с бездомните кучета и липсата на места за паркиране, Студентски град (в някои свои части) се сблъсква с трудности, свързани с концентрираните в района многобройни питейни заведения. Въпреки това жилищният комплекс се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част - около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват отлични условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух, в който по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия.

Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др. Общината се е ангажирала с оформянето на няколко кампуса, включващи общежития и площи за спорт, учение и почивка около тях. Предвижда се и изграждането на огромен парк в местността "Въртопо", както и по-лесна връзка с намиращия се наблизо квартал "Симеоново" и със Симеоновския лифт, което ще допринесе за нови възможности за разходка, спорт и за пряка връзка с Природен парк "Витоша".


Използвана е снимка от ФБ Страницата "Студентски град-София"

Задължения на гражданите за опазване на чистотата в София през 1935 г. в 8 точки

Наредба за почистване на тротоарите

1. Всяка сутрин до 6:30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 7:30 часа (от 1 октомврий до 1 май) тротоарите, след достатъчно оросяване, да се измитат старателно. Сметта да се събира и поставя накуп на платното на улицата, около 30 см. до бордюра на тротоара.

2. Там, гдето има посадени дръвчета или дърветата надвисват над тротоара или пък тротоарите се замърсяват често, метенето да става и след обед до 2;30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 1:30 часа (от 1 октомврий до 1 май), като сметта се поставя в съдовете, а не накуп пред тротоара.

3. Всяко замърсяване след горното почистване да се почиства веднага и сметта да се събира в съдове.

4. Лятно време, където след обед не се помитат тротоарите, да се оросяват досгатъчно, за прохлада.

5. Зимно време, след валене на сняг, последният да не се оставя да се затъпква, а веднага да се измете и тротоарите добре да се почистят. Снегът да се събира на купчини до бордюрите на тротоара.

6. Дръвчетата по улиците и тротоарите да се пазят от повреждане.


7. Живущите в имоти, пред които по тротоарите се намират дръвчета, да разкопават пръстта около тях и редовно да ги поливат.

8. Да не се изтърсват през прозорците постелки, дрехи и др. сутрин след 6:1/2 часа (от 1 май до 1 октомврий) и след 7 1/2 часа (от 1 октомврий до 1 май) т. е. след определеното време за почистване на тротоарите.

Из "Пътеводител на София" (1935 г.), съставил Смил Ангелов Източник:stara-sofia

Абитуриентските балове в миналото и аромата на «Бич Може» (СТАТИЯ)

Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. Сбогуването с това време през различните години е различно. Раздялата с училището, учителите и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие. Абитуриентският бал наистина е едно преживяване.

Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст. В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове.В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и белите гуменки. Балът е бил празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик.

През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнали да се налагат серенадите под прозорците на учителите. Те се правели няколко вечери подред и завършвали непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се пеели на живо от абитуриентите в съпровод  на китара. Тогава в почти всеки клас е имало поне по един китарист. След серенадата абитуриентите са били канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която е изключвала алкохол. Във всеки град традицията е била различна. В по-малките градове серенадите на зрелостниците са се съхранили през годините, въпреки превратностите на времето.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

Година преди бала родителите започвали да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния.  В Бургас и Варна например се използвали връзки с моряците, които пътували до Италия, Франция, Англия, да им внесат нещо «по-така».
Безценни били познанствата с тексимаджиите или с хора работещи в чужбина. От провинцията най-често пътували до София, за да си набавят дрехите за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ, фирменият магазин на завод „Витоша”, заедно с други елементи от облеклото, като обувките и чантата.  През 70-те си било „гъзария” момчето да носи костюм конфекция от варненския завод „Дружба”, който бил най-реномирания производител на мъжка мода по това време. Любопитен факт е, че  след появата на филма „Сбогом приятели” през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.

В повечето случаи самите дрехи за празника се шиели специално. Не от желание да си различен от останалите, а просто защото конфекцията по магазините била дефицит.  За модели се ползвали, кройките от апокрифните списания ”Бурда” и „Некерман”, както и източногерманското „Прамо”. Популярните платове за рокли са били жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна и разни изкуствени и крепирани тъкани. През 60-те много актуално било в плата да има вградена сребърна нишка. През 80-те са били много на мода сребърните и златистите платове с втъкано ламе. Наблягало се е на бялото и на розово-цикламената гама.

В средата на 60-те години в деня на бала момичетата били облечени според тогавашната мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им – вдигнати в класически кок или с тупирани прически за обем тип «купа сено». Момчетата носели тесни панталони «кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките – тесни и дълги, тип «въже», съвсем като на кумирите им от «Бийтълс». Само в прическите не можели да докарат дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особенно на Ринго Стар, защото до последния ден били подстригвани старателно, според правилника на училището.
Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на силно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите били с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Въпрос на чест за всяка уважаваща себе си абитуриентка било да се спретне в минижуп за бала. Гримът бил пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползвали полските парфюми като «Бич Може» («BicMoze»), чийто основен аромат наподобявал на «Chanel 5» «MitsoukoGuerlaina». Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те, заедно с крема «Нивея», се продавали през лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията около очите се подчертавала с черен молив.

Под овациите на родители и приятели абитуриентите дефилирали по главната улица и се отправяли към най-представителния ресторант в града. Елитните гимназии си имали своите особености. Понеже момчетата в класа са били по-малко, са имали честа да бъдат  заобиколени от много девойки. Случва се да  съпровождат по няколко дами на бала плюс класната.

През 60-те и до края на 70-те още я е нямало практиката кавалерът да вземе момичето от дома му и да го отведе на бала. То в повечето случаи е нямало и с какво да го отведе – колите са били сравнително рядък лукс, а абитуриентите масово се придвижвали пеша до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-те  някои от абитуриентите използвали колите на родителите си, за да бъдат откарани до ресторанта. През 80-те това вече се превърнало в по-масова практика.
Баловете от онова време са  били доста по-скромни на фона на сегашните избухвания. През 60-те години в по-малките градчета те са се правели дори и в училищния стол. Основната част от събитието, разбира се се е случвало в ресторанта – обикновено най-хубавият в града. По масите се е леел алкохол, абитуриентите за първи път  пушели цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Вечерята е била ала Балкантурист, но на кой ли му е пукало за нея, важно е купона да е на макс. Празничната вечер е била съпътствана с непрестанни наздравици, правели са се снимки, а веселбата преминавала в танци и песни до зори… или докато не си тръгне оркестърът. Да, музиката най-често е била на живо, плочите са рядкост и пристигали от чужбина. Забранените през 1964 година у нас туист и рок енд рол се играели, но в поредица от народни хора. Музиката и песните на модерните за това време «Бийтълс», «Ролинг Стоунс» и Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български език.

Музикалното оформление се състояло предимно от българска естрада. През 70-те Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадвали и любимата за младежите и девойките западна музика, които младите иначе не спирали да въртят в домашни условия на култовите магнетофони „Мамбо”. През 60-те абитуриентите танцували румба и по-бързите туист и шейк. Вихрели се буйни танци часове след полунощ. За доброто им настроение най-често се грижел най-добрия оркестър в града. Края на 70-те и 80-те вече е времето на диското. Звучали песни на «АББА», «Бони М», «Смоуки», «Блонди». На балната вечер в повечето случаи били канени всички учители, които са преподавали на абитуриентите. Изключително голяма гордост и признание за всяка абитуриентка било да бъде избрана за Мис Абитуриентски бал от своите съученици.

Имало ли е  Мистър не е ясно, пък и е имало случаи, когато всички момчета са изглеждали еднакво – с остригани нула номер глави след заповед на директорката, разгневена от издънка по време на бригада. Към дамите строгата педагожка би могла да е по-благосклонна като им разреши да пуснат по-дълги коси, за да се получат абитуриентските прически. През 70-те например безспорният хит в коафьорското изкуство е силно тупираната прическа тип „купа сено“ или „кошер“.
През 70-те освен в най-изисканите ресторанти на града, в по-големите градове абитуриентските балове се организирали и  в огромни помещения, които побирали випуски на няколко големи училища в града. Така например за тази цел в Бургас се ползвала спортна зала „Изгрев”, Младежкия дом, във Варна – ДКС, а в София зала „Универсиада”. През 80-те хит сред столичните зрелостници било да организират бала си в НДК.
В залите имало естради, на които се редували да свирят и пеят състави и поканени певци. За програмата идвали специално поканени известни певци и актьори. Артистичните програми били организирани от окръжните комитети на Комсомола, които са избирали гостуващите артисти и са им плащали за изнесената от тях програма.

Програмата на масовото веселие често обаче не завършвала в ресторанта. През 60-те за  старозагорските абитуриенти например е било популярно да изкачват през нощта стръмния хълм над града Аязмото и да играят хора на върха. Момичетата за първи път в живота си обували популярните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови, тънки като игла токчета, затова слизането надолу било по чорапи. За щастие през 70-те на мода вече са били обувките с платформа. Софийските зрелостници обикновено завършвали купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата), пловдивчани се качвали на Альоша, а бургазлии и варненци посрещали зората на морския бряг. От средата на 70-те и през 80-те хит сред бургаските абитуриенти става Слънчев бряг. А през 80-те почти е нямало училище в града, което да не си организира т.нар. втора абитуриентска вечер в курорта. Шиел се и специален тоалет за нея. Някои успявали да влязат с връзки и в нощния Бар Вариете, намиращ се в лъскавия курортен комплекс. Когато призори всичко приклювало, младите хора развеселени се отправяли към спирката да чакат най-ранния автобус за Бургас.
След запомнящата се за цял живот вечер, абитуриентите нагазвали в бурното море на живота. Следвали матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет за едни, сватба за други. Животът продължавал, но преминал на нов коловоз.

Източници: www.goguide.bg/ („Записки по българските балове” автор: Свилен Георгиев)
www.factor-bs.com/(„Абитуриентите на Бургас през миналия век”, автор: Соня Кехлибарева) и спомени за събитията от очевидци

Вижте какви са били заплатите в Царство България през 1939 г.-Средната пенсия била 1400 лв.

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./

Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници, пише еxtremecentrepoint.com.
През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/.
В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво.
През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.
Абонамент за: Публикации (Atom)

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив

Copyright © Бгспомен