Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката абитуриенти. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката абитуриенти. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Абитуриентските балове са лъскав, показен ритуал на триумфа, празнуващ завършването на средното школо. Всяка година улиците на страната се препълват с новите, ентусиазирани от раздялата с училището абитуриенти. Все по-скъпи, по-лъскави тоалети, които се обличат само веднъж увенчават този звезден миг. В последните години сякаш все повече и повече вниманието на медиите се фокусира върху прекалената шарения, голотия и пошлост, съпровождаща доста от тези мероприятия. Човек, наблюдаващ отстрани медийните отзвуци, лесно би останал с впечатление, че масово младите хора са обладани от злия дух на алкохола, чалгата и лошия вкус.

Източник:www.svoizbor.com

Отчет за дейността на Министерството на леката промишленост:

Стоян Жулев (министър на леката промишленост)

... Под ръководството на БКП Народна република България постигна забележителни успехи по пътя на икономическото, социалното и духовното си развитие ....

(няколко страници с успехи)

... Излязоха от дефицит редица други изделия, като хавлиени кърпи, нетъкани текстилни материали, фини носни кърпи, мебелни платове, огнеупорна домакинска стъклария, чаши с висок стол, порцеланови изделия, пердета, завеси и др. ...
Трябва обаче да се признае, че за редица от тези стоки въпреки увеличеното производство не е задоволено търсенето по асортимент наред с незадоволителното качество, което е все още главната слабост, поради която Министерството на леката промишленост и неговите стопански организации остават в дълг пред обществото. ...

... стрктурата на потреблението изисква в по-големи количества от много суровини, които са все още недостатъчни за страната - кожи от едър и дребен рогат добитък, полиакрилнитрилни влакна, багрила, текстилни спомагателни и кожарски спомагателни средства и други. ...

Обсъждане на отчета:

Стоян Сюлемезов

... необходимо е да отбележим и слабостите, които трябва да се анализират и да се набележат мероприятия за тяхното отстраняване.
През последните години настъпиха изменения в структурата на потреблението. Доходите на населението се увеличиха и потребителите станаха взискателни и търсят по-висококачествени и разнообразни стоки. (По-рано, когато нямаше достатъчно стоки, потребителите не бяха така взискателни). ...

... В известен период имаше становище, че бебешките и детските трикотажни изделия не са вече дефицитни. Практиката обаче показа, че произвежданите количества детски трикотаж са все още недостатъчни за задоволяване на нуждите на пазара. С около 2 млн. броя не се удовлетворяват отребностите от горен вълнен трикотаж на децата. Крайно време е да се специализира още едно предприятие ... за да се преодолее дефицитът.
Години наред Министерството на леката промишленост не решава въпроса за производството на детски къси и три-четвъри чорапи и чорапогащи, поради което те са крайно недостатъчни в началото на всяка учебна година.
Въпреки че по обем се договарят достатъчно количества бебешки и детски обувки, производството на обувния завод „Добрич“ в Толбухин е неритмично, което е причина за чести прекъсвания на производството и липса на модели за съответния сезон.
(Подобни проблеми с недостига на детски дрехи и обувки през 60-те години са описани в седма част)
... Не достигат все още: порцеланови изделия (3-4 млн. бр.), одеяла, жакардови завеси, пердета - широки от полиамид и полиестерна коприна, мебелни платове ... каучукови обувни изделия. Много критични бележки има особено от работещите в селското стопанство за липсата на пазара на гумени цървули, ботуши и др.

... Но има стоки, за които потребителското търсене е постоянно в продължение на 15-20 години. Например хасето и американът - широки размери, дефтинът, бархетът и някои други са дефицитни години наред. Защо досега въпросът не е решен? Неуточнено потребителско търсене ли е причина за това? Чести са, както вече се каза, и оплакванията от липсата на детски къси и три четвърти чорапи, на чорапогащи и обувки за деца от 10-12 години, за юноши и някои други стоки за абитуриенти и стоки за младежта.

... Оттук взниква и въпросът за по-широко коопериране и специализация с другите социалистически страни и особено Съветския съюз за обмяна на стоки ... Но за да бъдат търсени нашите стоки от партньорите ни, е необходимо те да бъдат качествено изработени, добре апретирани и обагрени. В това отношение считаме, че Министерстото на леката промишленост не е удовлетворено и затова следва да се помисли за срочно решаване на въпроса за багрилата, апретурите и кожите. ...


Другарят Стоян Жулев отново поставя въпроса за недостиг на кожи от едър и дребен рогат добитък, проблем третиран много често от ръководството на министерството. ... да направят анализ на мероприятията, които са икономически по ефективни - да изнасяме например месо вместо живи животни и поради това да се налага да правим внос на кожи. Да се прецени, дали валутата, получена от месото и икономисаната валута от внос кожи, не надвишава получената от износ на живи животни. ... Нужно е да се проведе, а не всяка година да се поставя и да не се решава.


Съгласно договорите и утвърдените графици за доставка на стоки за 1978 г. стопанските организации и комбинати ... трябваше да доставят стоки за 1 191 134 хил. лв., а са доставени за 1 145 362 хил. лв. ... Най-голямо неизпълнение по стопански организации ... за цялата 1978 г. имат: стопанският комбинат „Трикотаж“ ... стопанският комбинат „Рила“ ... стопанско обединение „Пирин“ ... Неизпълнението на годишния план означава хиляди бройки неполучени трикотажни изделия, костюми, шлифери, пардесюта, ризи, бельо, обувки, памучни, вълнени и копринени тъкани, спортни изделия и др.
... Не са за подценяване и последиците от морално-етичен характер, когато не се изпълнява планът и не отиват стоки в магазините. Когато липсват търсени стоки, редица търговски работници под давление на отделни клиенти започват да продават „под тезгяха“ за сметка на някаква друга изгода. Така се руши моралът и на продавача и на купувача. ... Почти същото е положението и с услугите. Очевидна е необходимостта в най-близко време да се създадат условия за премахването на дефицитността на основните стоки от първа необходимост. Неведнъж др. Тодор Живков много остро е поставял този въпрос. ...

... немалка вина имат и търговските работници, които допускат в търговската мрежа стоки с отклонения от изискванията, предвидени в Българския държавен стандарт.  ... през 1977 г. и първото тримесечие на 1978 г. 190000 чифта обувки на стойност 5900 хил. лв. от обувния завод „Петър Ченгелов“ - Пловдив, са били предложени за изкупуване като модни и луксозни, без да отговарят на необходимите изисквания. (Това предприятие се е прославило в предишни години и с износа на некачествени обувки за СССР, виж тук) Подобни факти може да се посочат и за други стоки от проверките, които бяха направени от народните представители.
Твърде често стоките със сезонен характер се доставят несвоевременно, а през сезона или даже и след това.
...
При проверките, които направиха народните представители, в много заводи се отбелязва нередовно снабдяване със суровини и материали.  ... В обувния завод „9-ти септември“ -София, материално техническото снабдяване през 1978 г е било много нередовно. Не са получени лицеви кожи през деветмесечието на с. г. от  завод „Димитър Благоев“ - Габрово, .... Нередовното снабдяване на предприятията води до неритмичност в производствения цикъл, поражда престои. Това налага от своя страна да се полага извънреден труд. ...

Посочват се някои заводи, в които има голямо текучество (на кадрите). В заводите с по-добра организация на труда и социални придобивки, които се използват правилно, текучеството е много по-малко. Например във фабрика „Септември“ -Търговище през деветмесечието на 1978 г. са постъпили на работа 148 души, а са напуснали 172. ...
Констатирано е също, че почти всички ръководства на проверените заводи поставят въпроса, че получават малко карти за почивка за работниците. ... профсъюзите трябва да подобрят системата за разпределение на картите. (Виж и изказването на депутатката Н. Манчева по-долу)

(много итересни статистически данни за почивките по времето на соца може да намерите тук)


Иван Масларов

...
Все още потребностите на пазара с редица стоки не са задоволени, все още качеството е незадоволително, поради което една част от потребителите непрекъснато негодуват. ...
(тук се повтарят някои от примерите изброени от С. Сюлемезов)
Въпросът е изключително сериозен, не се решава с години, а става въпрос за нуждите на подрастващото поколение, за което търговските работници търпят непрекъснато справедливи упреци от недоволните майки даже и през Международната година на детето.
... Все още не е напълно решен въпросът за производство на гумени цървули, галоши, шушони и другите за нуждите на вътрешния пазар. Сега в цялата страна пазарът изпитва остра нужда от гумени изделия. Всеки ден нас ни занимават с оплаквания отвсякъде, но производството продължава да е недостатъчно.
... Не всичко е решено и по отношение качеството на стоките. ... Обувките ... Най-голям е процентът на рекламациите за разлепени ходила, което показва, че се работи недостатъчно по отношение на технологиите при лепенето а лицевата част и ходилата и по отношение качествата на лепилата. ...

Найда Манчева

...
Много предприятия в текстила нямат редовно снабдяване с основни суровини и материали, в т.ч. бои, химикали и прежди. Винаги нещо липсва и то нещо важно, което затормозва нормалния ритъм на работа. Като пример мога да посоча, че през деветмесечието текстилните предприятия с апретурни и щампови цехове бяха пред прага на прекъсване на производството поради неритмичната доставка на алгинатни сгъстители, и то не по вина на предприятията, а на министерството и неговите органи.
Положението в завод „Ернст Телман“ е много тревожно, поради липса на суровина. Това е довело до влагане на суровина, без да се извършват изследвания, без да се спазва технологията на смесите. ...
Завод „Вълчо Иванов“ е единственото по рода си предприятие в страната за производството на дамски чорапи и чорапогащи. Ето защо всяко смущение в неговото производство веднага се отразява на пазара. От началото на годината досега системно се нарушава снабдяването. ... И сега на пазара няма ритмично снабдяване с техния артикул. ...

Съществен проблем, особено за нашето предприятие „Осми март“ с апретурно и щампово производство, за което е необходима пара с високо налягане, е неподаването от ТЕЦ „София“ на пара с определените по технологията параметри....
Не решен въпросът и с профилакториумите и почивните станции (на предприятието „Осми март“?). Много от тях бяха иззети от други органи, които ги стопанисват непълноценно, а работническите колективи се лишиха от тази придобивка. ...

Параскева Андреева

...
Малко е и разнообразието в спортното облекло. Нередовно се снабдява пазарът със всички размери анцузи, обикновено има само малки и големи номера. Липсват и тениските за много групи. Не е решен проблемът с есенните и зимните обувки и ботушки, а зимата дойде. Да не говорим за качеството, тъй като другарите вземаха отношение.
...

Аврам Аврамов

...
Миналата седмица пътувах за Хасковски окръг. В Костенец един другар ни помоли на стоп да го вземем до Пазарджик. Оказа се, че е овцевъд. И знаете ли защо отива? Там се произвеждали гумени цървули. При тях нямало. Бил готов да купи 5-6 чифта, защото били „калпави“, както той се изрази, късали се бързо, та да имал поне за 1-2 месеца. „Къде изчезнаха пресовите цървули, които бяха здрави и трайни“ - ме попита той. ... Моля да отговорите, другарю Жулев, не само на овцевъдите, но и на горските работници, на кооператорите, които търсят този вид продукция. ...

Накрая искам да обърна внимание на недостига от някои стоки за широко потребление, с които търговията не е задоволена. Въпреки че порцелановите изделия са излезли от дефицитност като група, все още на пазара липсват обикновени чинии, купи, кастрони и чаши, достатъчно фаянсови плочки и санитарен фаянс. (Тук се сещам за филма „Самодивско хоро“ ...) Тази година имаше прекъсване в продажбите на чорапогащи, детски чорапи и бели бебешки чорапи./kiselec1.blogspot.com/


С черен и скъп костюм, купен от ЦУМ, Борисов е един от най-елегантните абитуриенти.Първият български премиер, който официално е картотекиран като футболист, е завършил 78-о СОУ в Банкя, а тържеството било в парк-хотел „Москва". На бала си Бойко отишъл с „Москвич"-а на баща си, а негова дама била съученичката му Елена Ранкова. „Не ми беше интересно на бала", е сподеил по-късно премиерът, който признава, че по това време не е пиел и е нямало как да му бъде забавно в компанията на пияните му съученици, затова и се е прибрал вкъщи още в 21.30 часа.



От  дневника на тогавашната осмокласничка можем да разберем как са минавали ученическите дни на тогавашната тийнейджърка, каква музика е харесвала, какви са били бележките и в училище и въобще как е протичал живота на едно младо момиче, навлизащо в своята зряла възраст в годините на зрелия социализъм. Потопете се в школската атмосфера на 80-те, чрез думите на една 15 годишна девойка.

Януари
6 – Зала „Универсиада” концерт на група Сигнал от 19.30 ч.
9 – Пулсиращи ноти повторение от петък „Любовта не пита”
15 – Раздаване на учебниците, успех 5.60, край на училище
16 – На Варна и Златни Пясъци

17 – Дискотека в хотел „Велико Търново”, на басейн в хотел „Интернационал”
19 – на Планетариума
20 – разходка из Варна, мач 8-5 за ССТ, запознах се със Станимир
21 – в Толбухин, цигари „Бридж”
22 – Куклено шоу, дискотека в ресторанта
23 – Мелодия на годината „Телефонна любов”
24 – ядохме мелба, дискотека в ресторанта на хотел „Интернационал”
29 – изпитаха ме по геометрия 5


Февруари
4 – концерт на Сигнал и Тангра в зала „Универсиада”
7 – концерт на ФСБ
8 – контролно по геометрия 4.50
10 – география 5
11 – на библиотека
12 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Човек не съм убивал”


13 – на гости на Елка
16 – руски език 6, татко имаше рожден ден
18 – история 6, Сигнал на запис в „Студио младост”
19 – контролно по алгебра 5.50
24 – английски 6
25 – взех плаката на Сигнал от Клара
27 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Ако те има”
28 – по центъра

Март
1 – картички до София Баба Марта
2 – свободен по Трудово
4 – брат ми има рожден ден, става на 8 г.
7 – изпратих телеграма
10 – химия 6. По „Музикална стъблица” казаха, че започва новата обиколка на Сигнал в страната, след концертите в Ловеч и Русе до 20 март ще гостуват и в Толбухин и Варна.
14 – купиха ми обувки
15 – писмо от Мария
18 – разболях се от гнойна ангина и не ходих на училище
20 – оздравях
22 – биология 6

26 – физика 6
28 – получих автограф от Сигнал 15.35 ч.
30 – писах писмо на Сигнал, Марчела имаше рожден ден

Април
4 – с Люблена и Тончо по центъра
5 – сутринта на библиотека, пуснах пощенската картичка за „Хоризонт за вас и концерт по желание”
6 – прочетох книгата „Алиби”
7 – на кино „Херсон” на „Мярка за неотклонение” от 16 ч.
9 – къпах се, учих
10 – Севда ми донесе плочата на Сигнал от София, слушах я, „Щастливец” в „Хоризонт за вас” 16.42 ч.
11 – англ. ез 6
12 – ходих с Габа по центъра
15 – купиха ми колело
                                                                16 – решавах задачи

Май
1 – на Манифестация, в дядови след обяд
2 – на хижата
3 – български език 6
4 – по трудово кройка на пола
6 – идваха 4 а курс от Икономиката, донесоха 33 карамфила
7 – трудова в училище
8 – Левски Спартак-ЦСКА, абитуриентски бал на икономическия техникум, майка ми донесе афтограф на ФСБ

9 – Маршова песен-Дарини бяха на 1 място
10 – Майка на 20 май заминава за СССР, правих си снимки
11 – ходих в работническата болница, шихме полите
13 – занесох си блузата да се крои и панталона
22 – на рожден ден на Дара, купувах й подарък предния ден
23 – ходих в гората с маминка и дядо
24 – на манифестация, после у дядови, той има рожден ден 70 години, вечерта излизахме с Дара
28 – тръгнах за София, във влака „Щастливец”, „Ела” и „Може би”
29 – във Владови в Горна баня, следобед с Владко на абитуриенти, запознах се с Тони, Божидар, Лорка, Надя, Марина, Гергана, Сашо и много други, пихме кафе
30 – сутринта с Жоро по центъра, видяхме къде живее Румен Спасов от Сигнал, спахме в леля Снежа

Юни
2 – стояхме на пост в училище на паметника на Никола Вапцаров
4 – Ема идва в нас, Илиана има рожден ден
8 – оформиха ме по руски, по морал и право и по история
10 – имахме 2 свободни, по химия ми оставила 6

11 – бяхме следобед на училище, събраха ни бележниците, пяхме в училище
12 – излизахме с Дара в градската градина на младежко увеселение
14 – ходихме във Варна
15 – ВАКАНЦИЯ
20 – майка си дойде от СССР
21 – пуснах колет на Руслана, предложиха Сигнал в „Песни на седмицата”
22 – ходих в училище за дипломите, вуйчови идваха в нас
24 – излизахме с майка по магазините
25 – ходихме на лозето


Юли
6 – ходих в Дубини, а после бяхме по центъра
8 – гледахме филма „Кукла на верига”
10 – с Ема на „Да се влюбиш отново”
13 – правихме гъбки
14 – телеграма за Жеравна
15 – приготвях си багажа, къпах се, гледах „Студио младост”
16 – тръгнахме за Варна, ходихме в татковите братовчедки
17 – на плажа
18 – тръгнах за Жеравна, посрещнаха ме в Котел, играхме на Кент Купе


19 – на Добромерица, на карти
20 – на карти, гледахме „Нана”
21 – на магазина, на карти, на „Извънземни същества в Сен Тропе”
22 – на разходка за гъби, получих от Дара картичка
23 – на язовира за риба, ходихме да гледаме луната
25 – вечерта до Добромерица, а после из село
26 – в дола
27 – на Катунищката чешма
28 – на Аперитива
29 – друсахме сливи, правихме си снимки, вечерта на карти
31 – тръгнахме за Шумен, Дара се върна от екскурзионното

Август
3 – в училище на бригада, след обяд на работа
4 – на работа
7 – тръгнах за бригадата
8 – забава
9 – пуснаха ни вкъщи, вечер на четвърти отряд
10 – на работа
13 – купих си „Диско спектър” има песен на Сигнал
14 – празнувахме юбилея на дядо 80 години
15 – на бригада
17 – на мач Шумен-Хасково 3-1

21 – бяхме в Младежкия дом, вечерта в лагера
23 – на работа
24 – на мач Шумен-Локомотив Сф 3-1
25 – ходихме да караме коли
26 – закриване, забава
27 – пуснаха ни вкъщи





Септември
2 – на „Империята отвръща на удара”
5 – на бригада на ябълки
9 – на манифестация с майка
10 – в гората


14 – не ходих на бригада, Ема дойде
15 – за парите 44 лв.
20 – не бяхме на бригада
24 – забава в Младежкия дом и Диско маратон в Летния театър
25 – с Дара на Художествена самодейност
30 – купиха ми пола




Октомври
1 – Тракия-Шумен 2-2
4 – чистихме в училище, вечерта се разхождахме с Ема и Севда
6 – тръгнахме от Шумен в Търново, Боженци, вечерта в Плевен
7 – разхождах се из Плевен
10 – откривахме учебната година


16 – сутринта на поход, след обед леля Пепа и вуйнини бяха в нас
19 – Сигнал „Думите”
25 – заваля дъжд
27 – ходихме с Ема да се отчитам, имахме 3 часа, купих 2 билета за маратона
29 – сутринта на клетва на Жоро, на обяд във вуйнини




Ноември
2  –      в радиоклуба
3  –   на електротехника
4  –      свободен по география и английски
6 – на рожден ден на Севда

7 – писах за Ахил
9 – купих си обувки, на театър
11 – майка си купи боти
16 – на лабораторно, взех си снимките
17 – в картинната галерия

Декември
4 – Избори
7 – патронен празник, на „Елвис” с Петя
18 – на театър „Архангелите не играят флипер”
25 – празнувахме нова година в студентската дискотека

Източник:www.socbg.com

Зрелостниците на ЕГ „Пейо Яворов" от Силистра показаха, че действително са един по-специален випуск, информира actualno.com.
Момичетата и момчетата излязоха от училището си за последен път, пременени в автентични носии, пише zajenata.bg.

„Един повече от забележителен випуск... Пожънаха много успехи, покориха върхове на различни форуми, справиха се блестящо на безброй състезания, изяви, олимпиади... И са безкрайно талантливи... Доказаха, че имат големи сърца и не се спират пред нищо.
Та те построиха училище в Африка! Преподадоха ни безценни уроци по човечност, сплотеност, искреност. Доброта. Всеки ден с топлотата си засвидетелстваха, че красотата и топлотата в човешките отношения не са само на думи.

Тъжно е... Но тръгвайте– животът ви очаква! Мечтайте много, мечтайте цветно, не спирайте да вярвате в себе си и в мечтите си. Отстоявайте смело това, което сте и сбъдвайте най-съкровените си желания с размах, защото имате потенциала да постигнете всичко желано. Бъдете щастливи и осъществени! На добър час в живота, прекрасни момичета и момчета!" Това e посланието на ръководството на училището към зрелостниците.

Снимки: actualno.com

Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. Сбогуването с това време през различните години е различно. Раздялата с училището, учителите и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие. Абитуриентският бал наистина е едно преживяване.

Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст. В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове.В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и белите гуменки. Балът е бил празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик.

През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнали да се налагат серенадите под прозорците на учителите. Те се правели няколко вечери подред и завършвали непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се пеели на живо от абитуриентите в съпровод  на китара. Тогава в почти всеки клас е имало поне по един китарист. След серенадата абитуриентите са били канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която е изключвала алкохол. Във всеки град традицията е била различна. В по-малките градове серенадите на зрелостниците са се съхранили през годините, въпреки превратностите на времето.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

Година преди бала родителите започвали да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния.  В Бургас и Варна например се използвали връзки с моряците, които пътували до Италия, Франция, Англия, да им внесат нещо «по-така».
Безценни били познанствата с тексимаджиите или с хора работещи в чужбина. От провинцията най-често пътували до София, за да си набавят дрехите за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ, фирменият магазин на завод „Витоша”, заедно с други елементи от облеклото, като обувките и чантата.  През 70-те си било „гъзария” момчето да носи костюм конфекция от варненския завод „Дружба”, който бил най-реномирания производител на мъжка мода по това време. Любопитен факт е, че  след появата на филма „Сбогом приятели” през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.

В повечето случаи самите дрехи за празника се шиели специално. Не от желание да си различен от останалите, а просто защото конфекцията по магазините била дефицит.  За модели се ползвали, кройките от апокрифните списания ”Бурда” и „Некерман”, както и източногерманското „Прамо”. Популярните платове за рокли са били жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна и разни изкуствени и крепирани тъкани. През 60-те много актуално било в плата да има вградена сребърна нишка. През 80-те са били много на мода сребърните и златистите платове с втъкано ламе. Наблягало се е на бялото и на розово-цикламената гама.

В средата на 60-те години в деня на бала момичетата били облечени според тогавашната мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им – вдигнати в класически кок или с тупирани прически за обем тип «купа сено». Момчетата носели тесни панталони «кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките – тесни и дълги, тип «въже», съвсем като на кумирите им от «Бийтълс». Само в прическите не можели да докарат дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особенно на Ринго Стар, защото до последния ден били подстригвани старателно, според правилника на училището.
Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на силно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите били с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Въпрос на чест за всяка уважаваща себе си абитуриентка било да се спретне в минижуп за бала. Гримът бил пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползвали полските парфюми като «Бич Може» («BicMoze»), чийто основен аромат наподобявал на «Chanel 5» «MitsoukoGuerlaina». Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те, заедно с крема «Нивея», се продавали през лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията около очите се подчертавала с черен молив.

Под овациите на родители и приятели абитуриентите дефилирали по главната улица и се отправяли към най-представителния ресторант в града. Елитните гимназии си имали своите особености. Понеже момчетата в класа са били по-малко, са имали честа да бъдат  заобиколени от много девойки. Случва се да  съпровождат по няколко дами на бала плюс класната.

През 60-те и до края на 70-те още я е нямало практиката кавалерът да вземе момичето от дома му и да го отведе на бала. То в повечето случаи е нямало и с какво да го отведе – колите са били сравнително рядък лукс, а абитуриентите масово се придвижвали пеша до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-те  някои от абитуриентите използвали колите на родителите си, за да бъдат откарани до ресторанта. През 80-те това вече се превърнало в по-масова практика.
Баловете от онова време са  били доста по-скромни на фона на сегашните избухвания. През 60-те години в по-малките градчета те са се правели дори и в училищния стол. Основната част от събитието, разбира се се е случвало в ресторанта – обикновено най-хубавият в града. По масите се е леел алкохол, абитуриентите за първи път  пушели цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Вечерята е била ала Балкантурист, но на кой ли му е пукало за нея, важно е купона да е на макс. Празничната вечер е била съпътствана с непрестанни наздравици, правели са се снимки, а веселбата преминавала в танци и песни до зори… или докато не си тръгне оркестърът. Да, музиката най-често е била на живо, плочите са рядкост и пристигали от чужбина. Забранените през 1964 година у нас туист и рок енд рол се играели, но в поредица от народни хора. Музиката и песните на модерните за това време «Бийтълс», «Ролинг Стоунс» и Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български език.

Музикалното оформление се състояло предимно от българска естрада. През 70-те Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадвали и любимата за младежите и девойките западна музика, които младите иначе не спирали да въртят в домашни условия на култовите магнетофони „Мамбо”. През 60-те абитуриентите танцували румба и по-бързите туист и шейк. Вихрели се буйни танци часове след полунощ. За доброто им настроение най-често се грижел най-добрия оркестър в града. Края на 70-те и 80-те вече е времето на диското. Звучали песни на «АББА», «Бони М», «Смоуки», «Блонди». На балната вечер в повечето случаи били канени всички учители, които са преподавали на абитуриентите. Изключително голяма гордост и признание за всяка абитуриентка било да бъде избрана за Мис Абитуриентски бал от своите съученици.

Имало ли е  Мистър не е ясно, пък и е имало случаи, когато всички момчета са изглеждали еднакво – с остригани нула номер глави след заповед на директорката, разгневена от издънка по време на бригада. Към дамите строгата педагожка би могла да е по-благосклонна като им разреши да пуснат по-дълги коси, за да се получат абитуриентските прически. През 70-те например безспорният хит в коафьорското изкуство е силно тупираната прическа тип „купа сено“ или „кошер“.
През 70-те освен в най-изисканите ресторанти на града, в по-големите градове абитуриентските балове се организирали и  в огромни помещения, които побирали випуски на няколко големи училища в града. Така например за тази цел в Бургас се ползвала спортна зала „Изгрев”, Младежкия дом, във Варна – ДКС, а в София зала „Универсиада”. През 80-те хит сред столичните зрелостници било да организират бала си в НДК.
В залите имало естради, на които се редували да свирят и пеят състави и поканени певци. За програмата идвали специално поканени известни певци и актьори. Артистичните програми били организирани от окръжните комитети на Комсомола, които са избирали гостуващите артисти и са им плащали за изнесената от тях програма.

Програмата на масовото веселие често обаче не завършвала в ресторанта. През 60-те за  старозагорските абитуриенти например е било популярно да изкачват през нощта стръмния хълм над града Аязмото и да играят хора на върха. Момичетата за първи път в живота си обували популярните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови, тънки като игла токчета, затова слизането надолу било по чорапи. За щастие през 70-те на мода вече са били обувките с платформа. Софийските зрелостници обикновено завършвали купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата), пловдивчани се качвали на Альоша, а бургазлии и варненци посрещали зората на морския бряг. От средата на 70-те и през 80-те хит сред бургаските абитуриенти става Слънчев бряг. А през 80-те почти е нямало училище в града, което да не си организира т.нар. втора абитуриентска вечер в курорта. Шиел се и специален тоалет за нея. Някои успявали да влязат с връзки и в нощния Бар Вариете, намиращ се в лъскавия курортен комплекс. Когато призори всичко приклювало, младите хора развеселени се отправяли към спирката да чакат най-ранния автобус за Бургас.
След запомнящата се за цял живот вечер, абитуриентите нагазвали в бурното море на живота. Следвали матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет за едни, сватба за други. Животът продължавал, но преминал на нов коловоз.

Източници: www.goguide.bg/ („Записки по българските балове” автор: Свилен Георгиев)
www.factor-bs.com/(„Абитуриентите на Бургас през миналия век”, автор: Соня Кехлибарева) и спомени за събитията от очевидци

Българи спретнаха невиждан цирк, на който дори и жителите на кв."Христо Ботев" и "Факултета" биха завидели. Това видяхме от публикация, снимана от очевидец и качена във фейсбук

Видимо почерпени, те явно празнуват абитуриентски бал в ж.к. "Надажда", макар и на кадрите да не се вижда лъскаво возило с балони.
На фона на ромски барабани и жива музика, те друсат маанета - нещо, което виждаме често. Трима от тях обаче до такава степен скандализират, че вкарват в смут потребителите на мрежата.

Единият е гол до кръста и държи дълга въдица, качил се е върху тавана на кола и прави чупки, които дори Шакира не умее. До него, на капака на същото возило е неговият авер, който танцува не по-малко зле от приятеля си.


Долу има още един, отново гол до кръста, който се кърши до такава степен, че приятелите му го удрят по дупето, пише Блиц. За по-малко от час видеото събра над хиляда реакции и стотици възмутени коментари. Няма как да опишем по-цветущо цялата картинка. Най-добре е да видите видеото ТУК

Абитуриенти трогнаха цяла България и ни накараха да се гордеем, че сме българи! Вижте ТУК

Абитуриентите от град Кула запазиха българщината и напълниха сърцата на всички българи като избраха народните носии пред дизайнерските костюми и рокли, съобщава ВИП Комюникейшън.

В един позабравен, но вековен град, 15 ученици от 12 клас на СУ „Васил Левски“, заедно с класния си ръководител Снежи Огнянова, дефилираха пред събралата се публика с традиционните носии за северозападния регион.Те не крещяха от прозорците на скъпи коли, броейки до 12, не избраха тоалет, струващ няколко хиляди лева, а се върнаха към традициите.

„Според нас няма смисъл да се харчат много пари за скъпи рокли и обувки, като просто можем да наблегнем на българското и да сме българи“,

споделиха абитуриентите, които направиха празника си незабравим с помощта на читалище „Просвета – 1882”, което 135 години съхранява
българските традиции и на невероятния танцов състав „Кулчене”, носител на десетки отличия и награди на национални фолклорни фестивали.

Източник:desant.net

Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости.


Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. 

Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости



Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. Сбогуването с това време през различните години е различно. Раздялата с училището, учителите и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие. Абитуриентският бал наистина е едно преживяване.Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст. В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове.В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и белите гуменки. Балът е бил празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик.

През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнали да се налагат серенадите под прозорците на учителите. Те се правели няколко вечери подред и завършвали непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се пеели на живо от абитуриентите в съпровод  на китара. Тогава в почти всеки клас е имало поне по един китарист. След серенадата абитуриентите са били канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която е изключвала алкохол. Във всеки град традицията е била различна. В по-малките градове серенадите на зрелостниците са се съхранили през годините, въпреки превратностите на времето.В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.Година преди бала родителите започвали да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния.  В Бургас и Варна например се използвали връзки с моряците, които пътували до Италия, Франция, Англия, да им внесат нещо «по-така».
Безценни били познанствата с тексимаджиите или с хора работещи в чужбина. От провинцията най-често пътували до София, за да си набавят дрехите за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ, фирменият магазин на завод „Витоша”, заедно с други елементи от облеклото, като обувките и чантата.  През 70-те си било „гъзария” момчето да носи костюм конфекция от варненския завод „Дружба”, който бил най-реномирания производител на мъжка мода по това време. Любопитен факт е, че  след появата на филма „Сбогом приятели” през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.В повечето случаи самите дрехи за празника се шиели специално. Не от желание да си различен от останалите, а просто защото конфекцията по магазините била дефицит.  За модели се ползвали, кройките от апокрифните списания ”Бурда” и „Некерман”, както и източногерманското „Прамо”. Популярните платове за рокли са били жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна и разни изкуствени и крепирани тъкани. През 60-те много актуално било в плата да има вградена сребърна нишка. През 80-те са били много на мода сребърните и златистите платове с втъкано ламе. Наблягало се е на бялото и на розово-цикламената гама.
В средата на 60-те години в деня на бала момичетата били облечени според тогавашната мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им – вдигнати в класически кок или с тупирани прически за обем тип «купа сено». Момчетата носели тесни панталони «кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките – тесни и дълги, тип «въже», съвсем като на кумирите им от «Бийтълс». Само в прическите не можели да докарат дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особенно на Ринго Стар, защото до последния ден били подстригвани старателно, според правилника на училището.Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на силно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите били с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Въпрос на чест за всяка уважаваща себе си абитуриентка било да се спретне в минижуп за бала. Гримът бил пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползвали полските парфюми като «Бич Може» («BicMoze»), чийто основен аромат наподобявал на «Chanel 5» «MitsoukoGuerlaina». Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те, заедно с крема «Нивея», се продавали през лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията около очите се подчертавала с черен молив.
Под овациите на родители и приятели абитуриентите дефилирали по главната улица и се отправяли към най-представителния ресторант в града. Елитните гимназии си имали своите особености. Понеже момчетата в класа са били по-малко, са имали честа да бъдат  заобиколени от много девойки. Случва се да  съпровождат по няколко дами на бала плюс класната.
През 60-те и до края на 70-те още я е нямало практиката кавалерът да вземе момичето от дома му и да го отведе на бала. То в повечето случаи е нямало и с какво да го отведе – колите са били сравнително рядък лукс, а абитуриентите масово се придвижвали пеша до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-те  някои от абитуриентите използвали колите на родителите си, за да бъдат откарани до ресторанта. През 80-те това вече се превърнало в по-масова практика.

Баловете от онова време са  били доста по-скромни на фона на сегашните избухвания. През 60-те години в по-малките градчета те са се правели дори и в училищния стол. Основната част от събитието, разбира се се е случвало в ресторанта – обикновено най-хубавият в града. По масите се е леел алкохол, абитуриентите за първи път  пушели цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Вечерята е била ала Балкантурист, но на кой ли му е пукало за нея, важно е купона да е на макс. Празничната вечер е била съпътствана с непрестанни наздравици, правели са се снимки, а веселбата преминавала в танци и песни до зори… или докато не си тръгне оркестърът. Да, музиката най-често е била на живо, плочите са рядкост и пристигали от чужбина. Забранените през 1964 година у нас туист и рок енд рол се играели, но в поредица от народни хора. Музиката и песните на модерните за това време «Бийтълс», «Ролинг Стоунс» и Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български език.

Музикалното оформление се състояло предимно от българска естрада. През 70-те Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадвали и любимата за младежите и девойките западна музика, които младите иначе не спирали да въртят в домашни условия на култовите магнетофони „Мамбо”. През 60-те абитуриентите танцували румба и по-бързите туист и шейк. Вихрели се буйни танци часове след полунощ. За доброто им настроение най-често се грижел най-добрия оркестър в града. Края на 70-те и 80-те вече е времето на диското. Звучали песни на «АББА», «Бони М», «Смоуки», «Блонди». На балната вечер в повечето случаи били канени всички учители, които са преподавали на абитуриентите. Изключително голяма гордост и признание за всяка абитуриентка било да бъде избрана за Мис Абитуриентски бал от своите съученици.

Имало ли е  Мистър не е ясно, пък и е имало случаи, когато всички момчета са изглеждали еднакво – с остригани нула номер глави след заповед на директорката, разгневена от издънка по време на бригада. Към дамите строгата педагожка би могла да е по-благосклонна като им разреши да пуснат по-дълги коси, за да се получат абитуриентските прически. През 70-те например безспорният хит в коафьорското изкуство е силно тупираната прическа тип „купа сено“ или „кошер“.

През 70-те освен в най-изисканите ресторанти на града, в по-големите градове абитуриентските балове се организирали и  в огромни помещения, които побирали випуски на няколко големи училища в града. Така например за тази цел в Бургас се ползвала спортна зала „Изгрев”, Младежкия дом, във Варна – ДКС, а в София зала „Универсиада”. През 80-те хит сред столичните зрелостници било да организират бала си в НДК.
В залите имало естради, на които се редували да свирят и пеят състави и поканени певци. За програмата идвали специално поканени известни певци и актьори. Артистичните програми били организирани от окръжните комитети на Комсомола, които са избирали гостуващите артисти и са им плащали за изнесената от тях програма.

Програмата на масовото веселие често обаче не завършвала в ресторанта. През 60-те за  старозагорските абитуриенти например е било популярно да изкачват през нощта стръмния хълм над града Аязмото и да играят хора на върха. Момичетата за първи път в живота си обували популярните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови, тънки като игла токчета, затова слизането надолу било по чорапи. За щастие през 70-те на мода вече са били обувките с платформа. Софийските зрелостници обикновено завършвали купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата), пловдивчани се качвали на Альоша, а бургазлии и варненци посрещали зората на морския бряг. От средата на 70-те и през 80-те хит сред бургаските абитуриенти става Слънчев бряг. А през 80-те почти е нямало училище в града, което да не си организира т.нар. втора абитуриентска вечер в курорта. Шиел се и специален тоалет за нея. Някои успявали да влязат с връзки и в нощния Бар Вариете, намиращ се в лъскавия курортен комплекс. Когато призори всичко приключвало, младите хора развеселени се отправяли към спирката да чакат най-ранния автобус за Бургас.

След запомнящата се за цял живот вечер, абитуриентите нагазвали в бурното море на живота. Следвали матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет за едни, сватба за други. Животът продължавал, но преминал на нов коловоз.

Източник:http://www.flagman.bg/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив