"УВО-89" Бележника на един уволняващ се войник

Помните ли  дългоочакваният миг на уволнение от родната казарма ?

Дни преди този паметен за всеки един войник  ден ,всички си разменяхме адресите.Факт е,че от войнишките години е останало не едно приятелство за цял живот!

Днес ще Ви върнем назад в годините за да видите бележника на един уволняващ се войник от столично поделение през 1989 година.

А Вие,пазите ли вашият ?

Научете повече

Никита Сергеевич Хрушчов и Тодор Живков в Стара Загора,15 май 1962 г.

Никита Сергеевич Хрушчов (в дясно ) и Тодор Живков (вляво ) в открита лимузина в центъра на Стара Загора на 15 май 1962 г. - между двамата е първият секретар на ОК на БКП Христо Шанов.

Хрушчов е роден на 5 (17) април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до украинската граница. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).

Снимки: Йордан Станчев и Николай Гичев

Научете повече

Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!

На първо място, ние сме оцелели и ние сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…

Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата…

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън…

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата,забравяйки, че нямаме даже спирачки.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по строги от самия закон! Последните 50 години са били най продуктивните година в историята на света. Нашите поколения са направили най-добрите изобретатели и учени и до днес. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение!

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!

Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им? Здравейте поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!

Източник:За жената

Научете повече

Вижте какво имаше в сирената от едно време

Продукти на ДСО „МЛЕЧНА ПРОМИШЛЕНОСТ“ — СОФИЯ

Състав и трайност на продуктите:

МЛЕЧНО-МАСЛЕН ПАСТЕТ

Произвежда се от сметана, сухо мляко и нишесте, при специална механична и термична обработка. Има относителна ниска калоричност (35 на сто масленост) и повишено белтъчно съдържание. Млечно-масленият пастет е леко солен с приятен млечнокисел вкус и аромат. Съхранява се при температура 4—5°С и има трайност 20 дни за директна косумация. Разфасова се в полистиролови опаковки по 250 г.

СИРЕНЕ „ДУНАВИЯ"

Сирене „Дунавия" е от типа на саламурените сирена. Произвежда се от краве мляко чрез ултрафилтрация на млякото. Има бял цвят, мека еластична консистенция и изразен млечнокисел вкус. Маслеността в сухото вещество е 40 на сто, водното съдържание — 57 на сто, и сол — 3 на сто. Новото сирене има по-висока биологична ценност, тъй като в него са включени, освен казеина, и останалите млечни протеини, които при традиционния ния начин на производство оставаха в суроватката. Използува се преди всичко за пряка консумация и като добавка към различни тестени изделия.
Опакова се в тенекии от 15 кг и има трайност 3 месеца.

ВИСОКОМАСЛЕНИ ТОПЕНИ СИРЕНА

Новите високомаслени топени сирена са разработени с цел да се разнообрази асортиментът им. Те имат мажеща се консистенция, близка до тази на европейските сирена, и маслеността им е 60 на сто (произвежданите досега у нас топени сирена са с масленост 50 на сто).
ТОПЕНОТО СИРЕНЕ „ДРУЖБА" се произвежда от сирене „Чедер", „Витоша", сметана, масло, извара, емулгаторни соли. СИРЕНЕ „ТИНТЯВА" включва в рецептурата си същите продукти, плюс подправката „БИБ", която му придава приятен вкус, а СИРЕНЕ „БУЗЛУДЖА" включва в състава си и бяло саламурено краве сирене. Топените сирена са опаковани по 60 и 100 г в алуминиево фолио и са поставени в пластмасови кутийки.

ШОКОЛАДОВО-МАСЛЕНИ КРЕМОВЕ

Произвеждат се от сухо мляко, захар, какао, сметана, с добавка на калиев сорбит, лецитин, ванилия и фъстъци. Имат гладка повърхност, мажеща се консистенция и шоколадовокафяв цвят. Водното съдържание е 45 на сто, а маслеността — 28 на сто.

Опаковат се в полистиролови кофички с вместимост 100 г и заедно с пластмасова лъжичка се предлагат в картонени кутийки. Трайността им е 15 дни при температура но съхранение до 6°С.

Научете повече

Из спомените на едно щастливо детство:За селския двор,кокошките на баба и Великденските яйца

Като малка много обичах кокошки. Имахме доста, защото силозът беше срещу къщата ни, през жп линията, и след всяко товарене на зърно на влака, бабите летяха с кофите и метлите да съберат изпадалото от лентата, и хранехме с него кокошките. По цял ден играех с тях, хранех ги, събирах яйцата, а понякога им "акуширах" да снасят, когато някое особено голямо яйце създаваше затруднения на носачките. Бутвах отстрани кокошото дупе, за да излезе лесно гигантът, а кокошката гордо запяваше редовния си репертоар, за да осведоми целия свят, че е снесла яйце.

Любимият ми сезон беше когато слагахме квачки в една стая до лятната кухня и аз всяка сутрин търчах да проверя излюпили ли са се пиленцата. И каква радост и вълнение наставаше когато наближеше времето, Клечах до полога с часове и чаках знак, че мъничетата идват на бял свят. Ами, като почнеха да се излюпват, като се пропукаше яйцето и аз литнех да викам баба с пълен глас... Място не можех да си намеря, обикалях около полога и развълнуваната квачка, в тръпка пред великото събитие.

И когато всички се излюпеха, чаках да се изсушат и заприличат на малки, пухкави, туптящи топченца, които едва пискаха с тъничките си гласчета. Ден след ден неотлъчно до квачката и рожбите и минаваха дните ми. Гледах как растяха, ставаха все по-уверени и опознаваха сами света, който за тях свършваше на метър-два около мама кокошка. А колко сладки бяха когато се наместваха да спят под нея и тя грижливо ги завиваше с крилата си, издавайки успокоителни звуци. И как някое загубено в "далечината" от три-четири метра викаше отчаяно за помощ, а майката бързаше да го върне в познатия му свят.

Растяха ли растяха пиленцата, докато се отделят от родителката и идат по "широкия свят" в двора за големите. И как един ден баба решаваше, че ще прави чорба и вземаше секирчето, а аз любопитно крачех след нея, за да помагам в манипулацията. Дори понякога баба ми даваше сама да отсека кокошата глава. Случваше се да изтървем някоя кокошка след обезглавяването и тя да хукне с отрязана глава сред лехите в двора, а баба с ядовити викове хукваше след нея, но най-често я хващах аз.

 После баба я накисваше във вряла вода и и скубеше перата, а аз седях до нея, в очакване да свари оскубаната кокошка и да ми даде главата, за да изям мозъка, който ми беше любим. Брат ми казваше, че затова съм тъпа като кокошка. И така проследявах целия цикъл на кокошия живот - от първите вълнения на квачката до кокошата чорба.
Животът беше прост и близо до природата и животните, постоянно бях с разранени колена и омазана в сок от малини, череши и други плодове, а баба ме гонеше да ме натупа с гумения галош след всяка беля, пък те бяха много и изобретателни. Сега баба е мъртва, на магазина има много яйца, но Великден вече не е същият и никога няма да бъде. Това ми дойде на акъла покрай всички ФБ яйца.

А това на снимката е силозът, но много години след разказаните събития- поглед от бабината къща. За мене си беше небостъргач.

За bgspomen  Автор:Мая Тонева/Варна/

Научете повече

Сензационно разкритие: Подземен град е скрит в Родопите!

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато „дочакаме по-добри времена“ съобщават от healthy-way.eu


Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.
От хълма „Свети Илия“ се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.
Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади, едва когато премине ерата на псевдоархеологията.


На върха на хълма има останки от стар кладенец с лечебна сила, позната от дълбока древност по цял свят.
Пресъхването на чудотворния кладенец се свързва с древна легенда. Всяка година тук идвал елен, който сам се предлагал да бъде пренесен в жертва. Една година еленът закъснял. Последвало мощно земетресение и кладенецът пресъхнал.
Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и добива на злато, извършван по технология, непозната и до днес.


Друго мистериозно място е водопад на около 400 метра под върха „Свети Илия“. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под селото.

Научете повече