Малкоизвестни любопитни факти за култовият от времето на соца автомобил "Москвич"

Отрасналите през 70-те и 80-те вероятно още пазят ярки спомени от Москвич-412 - колата на дядовците ни. Тази година се навършват 55 години от раждането на този автомобил, който не само доминираше по българските пътища навремето, но бе и първият съветски модел, произвеждан серийно у нас. 

Произвеждаха го и на Запад, и всъщност 412 бе единствената кола от СССР, успяла да постигне относително видими продажби във Великобритания. Общо бяха сглобени над 2.3 милиона екземпляра, а последната бройка слезе от завода в Ижевск... едва през 2003 година. Ето още 15 любопитни факта за Москвич-412, които може и да не сте чували досега.

Драмата на всички производители на автомобили от бившия соцлагер винаги е била недостигът на средства. В архивите на компаниите могат да се видят множество интересни, модерни за времето си, естестечески издържани концептуални модели. Но заради "икономическата съобразност" заводите са принудени с десетилетия да произвеждат едни и същи стари модели, периодично леко "освежавани". Точно такъв е и Москвич-412, един от най-популярните автомобили в България през 70-те и началото на 80-те години. Дебютирал през 1967, той не е нов модел, а само усъвършенствана версия на познатия Москвич-408. Разликата е в двигателя: 408 ползва 1.3-литровия агрегат, стъпил върху довоенен мотор на Opel. 412 e с нов, 1.5-литров двигател.

Всъщност в Московския завод за малолитражни автомобили (МЗМА, прекръстен по-късно на Автомобилен завод на Ленинския комсомол - АЗЛК) двата модела дълги години се произвеждат успоредно. Но понеже някои възли в 412, като например по-големият радиатор, не пасват на старото шаси, в началото се налага платформата да се адаптира ръчно в завода. По-късно конструкцията е унифицирана така, че да отговаря на нуждите и на двата модела.

В първите години на производство 412 е със същите кръгли светлини като 408, след това са въведени характерните квадратни фарове.

Неизкоренима легенда е, че по-мощните москвичи са били с двигатели на BMW. Някои ще ви кажат даже, че са правени по лиценз. Това не е вярно. Конструктивните прилики между съветския агрегат УЗАМ-412 и четирицилиндровите мотори на баварците М10 и М15 са очевидни, и е документирано, че в завода в Уфа са изучавали германските мотори, преди да разработят своя. Но има и някои съществени разлики, наложени от икономически и практични съображения. Германските мотори са с чугунен блок, докато този от Уфа е с алуминиев, и със стоманени гилзи на цилиндрите, които доста улесняват ремонтите.

Двигателят, с кодово име УЗАМ-412, има работен обем 1.5 литра и развива 75 конски сили - доста за онова време, особено отсам Желязната завеса. Но понеже агрегатът е по-обемист от 1.3-литровия на Москвич-408, мястото под капака не му стига и се налага да се монтира с лек наклон надясно.

Москвич-412 е първият автомобил на московския завод, който има хидровакуумно усилване на спирачките, по лиценз на Lucas, както и напълно синхронизирана скоростна кутия. Самата скоростна кутия, произвеждана в Омск, обаче се оказва едно от слабите места на модела. Доста от трансмисиите едва издържат по 60 000 км пробег, а гарантираният от завода ресурс до основен ремонт е едва 100 000 км - двойно по-малко, отколкото при скоростната кутия на ВАЗ.

През 1969 в ловешкия завод "Балкан" започва производството на Москвич-412 и Москвич-408, под марката "Рила" (Рила 1500 и Рила 1400) Това е едва вторият случай, в който съветски модел се прави зад граница, след полския лиценз за "Победа".

В началото това в Ловеч е само сглобка от готови съветски комплекти, но с течение на времето все повече компоненти започват да се правят у нас. През 1976 от поточната линия в Ловеч започва да слиза Москвич-2140, а от 1988 - Москвич-2141 Алеко.

За Западна Европа Москвич-412 се сглобява в Белгия, в предприятието на Scaldia, от готови машинокомплекти. В страната моделът се предлага под името Moskvitch Scaldia 1500. Тук 412 дори има дизелова версия, с агрегати на британския производител Perkins и на френския Peugeot-Indenor. Интериорите на москвичите за "капиталистическите пазари" също са доста по-лъскави от тези за социалистическите.

Москвич-412 се прави и във Финландия от компанията Konela, която също си позволява доста доработки върху съветската машина, преди да я предложи на пазара. От съображения за безопасност финландците изместват гърлото на резервоара - по начало то е зад задния регистрационен номер, но те го поставят отстрани на колата. Заменят и ръкохватките на вратите с такива от ВАЗ-2101.

Московският завод не е единственият, който прави 412. От края на 60-те моделът се сглобява и в Ижевск, под марката ИЖ. Всъщност конкуренцията между двата завода е и основната причина по-скромният Москвич-408 да остане в производство - фабриката в Уфа, която прави двигателите за 412, не успява да задоволи нуждите и на Москва, и на Ижевск.

Впрочем в Ижевск постепенно създават свои, отличаващи се версии - примерно комби (ИЖ-2125 Комби) и фургон/пикап (ИЖ-2715). Последният се продава и във Финландия като Elite PickUp.

Също като германския си първообраз, и агрегатът на Москвич-412 има добър потенциал за форсиране. За целите на моторния спорт са създавани най-различни негови версии - включително с увеличен до 1.8 литра работен обем и дори с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Мощността при тези двигатели достига 130 конски сили - близо двойно над серийния вариант. Но и животът им, разбира се, е по-кратък.

Заради новия мотор Москвич-412 е на практика първият съветски автомобил, годен за участие в международни състезания. Дебютът му е през 1968 в прочутото рали Лондон-Сидни (на снимката). И четирите стартирали москвича успяват да финишират в пословично тежкото рали, от което отпадат 43 екипажа от общо 99. Още по-добро е представянето през 1970 в ралито Лондон-Мексико сити (26 000 км). Там Москвич се класира трети отборно, изпреварен само от Ford и British Leyland.

Белгийската компания Scaldia-Volga е основната платформа за мечтания износ на съветски автомобили в Западна Европа. През 1971 с рекламни цели Scaldia пуска два Москвич-412 в нашумялото състезание "24-те часа на Спа". В него завършват едва 19 автомобила - включително и двата москвича! Вярно, че са 16-и и 17-и в класирането. Но за дилъра е важно да покаже надеждността, а не бързината им.

Инвестицията в спортни състезания, особено маратонски ралита, започва да се изплаща в началото на 70-те и Москвич започва да продава по 3500 коли годишно на британския пазар (независимо, че 412 е на практика на същата цена като местния Morris Marina например). Специално за британския пазар е направен и лекотоварният Москвич-434.

През втората половина на 70-те обаче, след петролната криза, съветският автомобил вече е твърде старомоден и неикономичен, и продажбите падат драстично.

През 70-те германската компания активно си партнира със съветската автомобилна индустрия. Един от първите съвместни проекти е доработка на Москвич-412, макар и не толкова радикална като по-късните редизайни на германците върху Лада. При москвича промените са основно дизайнерски - с черна решетка, допълнителни лайсни, преработени врати и съвременни за епохата предни седалки с подглавници. Проектът се харесва в Москва, но междувременно идва време за производството на обновения Москвич-2140. В Ижевск продължава да се прави 412, но само за вътрешния съветски пазар, а за там идеите на Porsche се приемат като излишен лукс.

Източник:automedia

Научете повече

Рядък кадър на младоженците Владимир Живков и Маруся Мирчевска през пролетта на 1979 година

Синът на Тодор Живков и Маруся Мирчевска се женят през 1979 г., а на 10 ноември същата година се ражда синът им. Бракът им трае само няколко години, през които, според упоритите слухове, Владко редовно злоупотребява с алкохол и дори посяга на жена си.

Двамата се развеждат, но на Маруся са й отнети родителските права и малкият Тошко живее при баща си. След 1989-а тя успява да върне сина си и двамата заминават за Америка, където живеят и до днес. Твърди се, че Тед се занимава с покер залози, женен е и има две деца, а Маруся рядко се връща в България и продължава да страда от фобията, че някой я преследва и крои лоши планове за житието-битието й.

Владимир Живков си отиде от този свят след куп заболявания, сред които диабет и високо кръвно, усложнения от ковид.

През последните години той избягваше всякакви публични появявания. Твърдеше, че жената, която го спасява от кошмара след 1989 година е втората му съпруга Валя, която го избавя от фалит – материален и духовен. Тя ражда дъщеря от него Елизабет, която завършва моден дизайн в чужбина и в момента се изявява като стилист на бижута.

Владимир Живков си отиде от този свят 40 години след кончината на сестра си Людмила Живкова.

Научете повече

Коя е сградата в която е сниман филмът "Топло" и как изглежда днес

Филмът "Топло" се нарежда в редица класации за най-любимите български филми, създавани някога.

Сюжетът на филма "Топло" е забавен и въпрки че през годините съседските взаимоотношения се измениха, той остава все така актуален. Хората от софийската кооперация „Цар Крум“ решават сами да си осигурят парно отопление. Договарят се с трима майстори и дори им предплащат услугата. И започва голямото пробиване на дупки в стените, в подове, по таваните. В един хубав ден майсторите изчезват, но дупките остават.

Сградата в която е сниман филма се намира в центъра на София на ул. „Уилям Гладстон“, близо до пл. „Славейков“ и може би много от нас са минавали от там, без да знаят коя е тази сграда.

Част от хората, живеещи в нея,още си спомнят заснемането на филма, срещите с актьорите и докосването им киноизкуството. 

Научете повече

Любопитни факти за филма "Сам вкъщи" за които едва ли сте подозирали

Вече повече от 30 години, след като излиза, "Сам вкъщи" продължава да е част от Коледата на милиони хора по света. У нас също вече се превърна сякаш в традиция филмът да бъде пускан по телевизията точно по празниците, и то в най-гледаното време.

Ето няколко любопитни факта за филма:

Крис Фарли, който бе популярен комедиен актьор, за малко не прави дебюта си в киното с епизодичната роля на Дядо Коледа в "Сам вкъщи". Колегата му, Кен Хъдсън Кембъл, който в крайна сметка е избран за нея, споделя, че си спомня точно как е минало прослушването. Тогава е видял Крис Фарли в доста комичен вид, тъй като явно предишната вечер е купонясвал. Както и се е очаквало, той изобщо не се е представил добре и така и не е получил повторно обаждане.

Може и да останем доста изненадани, но е факт - Робърт де Ниро също за малко да участва в "Сам вкъщи". Той обаче отказва ролята на бандита Хари. Същото прави и Джон Ловиц. Келси Грамър пък отказва да изиграе Франк - чичото на Кевин.

Собствениците на къщата, в която е снимана по-голямата част от "Сам вкъщи", са живеели в нея през цялото време докато се е работело по филма. По свое желание те така и не са се възползвали от апартамента, който им е бил нает. И въпреки че снимките е трябвало да траят само около месец, семейството е останало отделено в една от големите спални в къщата почти шест месеца. В крайна сметка домът им остава непокътнат, тъй като повечето сцени с разрушения са били заснети в местна гимназия.

Жителите на квартала, в който се намира къщата от "Сам вкъщи", отдавна са свикнали с минувачите, които се спират да я оглеждат и в повечето случаи не пропускат я да снимат. Домът все още е атракция, дори и повече от 30 години след излизането на филма.

Друг интересен факт за къщата е, че тя е включена (макар и не нарочно) в сериала "Приятели". Наблюдателни зрители забелязват, че имота, който Моника и Чандлър иска да купят в един от епизодите на последния сезон, е всъщност къщата на семейство МакКалистър от "Сам вкъщи".

През по-голямата част от снимките на филма, екипът разчита на изкуствени сняг и лед. Точно за най-знаковата сцена обаче, тази, в която майката на Кевин най-накрая стига обратно до къщата им, в която са го забравили, започва да вали истински сняг. "Беше най-големият снеговалеж от години и то на Свети Валентин. Майката природа наистина ни помогна", спомня си Джейколин Бъксбаум, който е част от екипа на "Сам вкъщи".

Още една реална локация, на която се е снимал филмът, е летището в Чикаго. За сцената, в което семейство МакКалистър тича, за да хване самолета си до Париж, екипът е имал право само на два или три дубъла.

Джон Кенди влиза в ролята на "краля на полката" Гас Полински, за да направи услуга на продуцента Джон Хюз. Освен това всички сцени, в които актьорът си партнира с Катрин О'Хара, трябва да бъдат снимани само за един ден. И така и става - целият екип работи в продължение на 21 часа без да спира.

Една от най-запомнящите се реплики в "Сам вкъщи" всъщност е импровизация на Маколи Кълкин. Към края на филма той казва на бандитите: "Отказвате ли се, момчета, или сте жадни за още?" И му се получава толкова добре, че репликата не просто не е изрязана, а се превръща в един от най-добрите моменти изобщо.

Момичето от снимката, на която Кевин вижда предполагаемата приятелката на Бъз, по-големия си брат, всъщност е момче, облечено като момиче. Според продуцентите да бъде показано момиче просто било твърде грубо, предвид непривлекателния вид, който е трябвало да пресъздадат.

Angels with Filthy Souls, старият филм, който Кевин гледа в хола на къщата си, всъщност не е реално съществуващ стар филм. Сцените, които са показани, е трябвало да бъдат заснети отделно. Така че, култовата реплика: "Задръж рестото, мръсно животно" всъщност също е измислена от Джон Хюз.

Филмът е любим дори на децата в Ирак. Актьорът Даниъл Стърн разказва, че през 2003 г. е бил в Ирак, където се е срещнал с местни войници. Те са го завели в столицата Багдад, където в един от магазините се е оказал заобиколен от деца, които са му викали: "Марв! Марв!", очевидно разпознавайки го от ролята му на един от "мокрите бандити" в "Сам вкъщи".

Източник:lifestyle.bg

Научете повече

Никола Тесла не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало

Никола Тесла е един от първите хора, който не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало. 

Той счита това изказване за неправилно. Ако човек изостави нелепостите, популяризирани от еволюционистите и предразсъдъците, и се вгледа деликатно в историческите препратки и познания, с отворен разум, то той ще се сблъска с историята на една цивилизация, която е употребила доста по- комплицирани технологии и от нашите през днешния ден.

Освен античните египтяни, траките, маите и шумерите са тези цивилизации, които ни демонстрират, че са употребявали необятното знание на най- разнообразни учения и науки като електричество, електрохимия, електромагнетизъм, металургия, хидрогеология, медицина, химия и физика.

И забележете, че електричеството се е генерирало дейно, посредством тези технологии, които били необятно употребявани в Древен Египет. По това време се е употребила Багдадската батерия и първите дъгови лампи. Въпреки това производството на електрическа енергия или наличната сила е била лимитирана в Древен Египет.Внимателното изследване на египетската история незабавно разкрива изтънчеността и съвършеното осветяване на пространствата в храмовете. Не са били открити сажди в коридорите на пирамидите и гробниците, тъй като тези зони и тези пространства са били осветени с електричество.

А релефите и каменните резби демонстрират, че египтяните са употребявали ръчни фенери, захранвани от безжични източници на сила. Например, била е употребена дъговата лампа във фара в Александрия, като това е просто доказателство, че в Древен Египет доста от дълго време е било употребявано електричеството.

Енергията, нужна за зареждането на александрийския фар 24 часа в денонощието, била обвързвана единствено посредством елементарен източник на сила. Египетските пирамиди са били великански електроцентрали, т.е. централи, които са произвеждали електричество непрекъснато.

Външната обвивка на Голямата пирамида била покрита с бял туф, т.е. варовик, която била толкоз компактно построена, че даже бръснарско ножче не можело да влезе сред блоковете. Белият варовик не съдържа магнезий и има високи изолационни свойства. Тези изолационни свойства попречили на тока вътре да изтича неконтролируемо и да се загуби.

Каменните блокове, употребявани за построяването на пирамидата,били от друга форма варовик, съдържащ кристал, който е извънредно добър проводник на електричество и съдържал малко количество метал, подобаващ за предаване на оптималната мощ. Вътрешността на пирамидата, както и шахтите, са били облицовани с гранит. Гранитът е леко радиоактивно вещество и разрешава йонизиране на въздуха. Ако погледнем изолационният електрически кабел, ще забележим, че проводимите материали и изолационни материали се употребяват за изолираност по същия метод, както в пирамидите през днешния ден.Проводимите и изолационни свойства на пирамидите са образец за звуково инженерство, само че и за генерирането на електричество, което е нужен източник на сила. Разбира се, платото Гиза, на което се намират пирамидите, е цялостно с подземни водни канали. Над тези пластове варовик се издигат пирамидите, а пространствата сред тях са цялостни с вода.

Тези специфични пластове от скали, които предават електричество нагоре, до момента в който придвижват вода към повърхността подземен, в този момент са известни като водоносни хоризонти. Големият обемен поток на Нил, който текъл тъкмо там по това време, дава електрическият ток на близките подпочвени води през този водоносен небосвод и през днешния ден е прочут също като Физиостром.

Този електрически ток се пренасял непосредствено в горните елементи на подземните елементи на пирамидите. Електромагнитното поле, което се образува в дъното на пирамидата, се предавало в съсредоточена форма към горните пластове на пирамидите, а на върха на пирамидите имало основен камък от злато, който бил отличен проводник на електричество.

За страдание този сектор към този момент не съществува в наше време, което значи, че пирамидата е изгубила нужната си конструкция, т.е. съвършената си геометрия, заради загубата на върха. Този златен главен камък улеснявал образуването на проводим път за предаване на негативни йони към йоносферата и по този метод се създавал тока.

Как този резултат може да се употребява за пренасяне на електромагнитни полета и полето на земята благодарение на водоносен небосвод? Много елементарно. Идентична форма на технологията, употребена в Египет преди 5000 години и по-рано, била употребена от Никола Тесла, изобретателят на електрическата сила при започване на 19 век, посредством кула, която той построил и разположил в Съединените щати.

Тесла е откривател на такава фундаментална електрическа технология, основана на изменчивият ток, като електрическия мотор, радиото, лазера и радара, като в същото време отговарял за предаването на тон и изображения сред континентите през днешния ден. Той сполучливо го построява и употребява сред 1901 и 1917 годинаТой употребявал външен източник на зареждане за тази техника, както и безжично предаване на сила. Тесла бил построил кулата си над водоносен небосвод, зареждайки и изхвърляйки негативните йони от подземните води в кулата.

Електромагнитната сила, употребена в известната кула на Никола Тесла,е идентична с електромагнитното поле, което било определящият фактор при разполагането и построяването на пирамидите на това място. И двете системи генерират и предават негативни йони без потребност от електрически кабели.

И по този начин, за каква цел античните египтяни са употребявали електричеството?Релефите ясно демонстрират, че египтяните са го употребявали за зареждане на лампи от вида ръчна крушка от безжичен източник на сила. Тези лампи доста припомнят на описанието на Никола Тесла, което демонстрира, че изменчивият ток е безвреден. На Световния панаир в Чикаго през 1893 година Тесла предава изменчив ток през тялото си, с цел да възпламени електрическа крушка, която държал без електрически проводници.

Този образец демонстрира един тип WLAN антена. Египтяните са употребявали антени и безжична сила за безжична връзка. WLAN несъмнено е съвременен термин, само че може да се види, че от лявата страна има предавател с правоприемник, гравиран в камъка. Тези данни демонстрират, че египтяните са имали безвъзмездна, безжична местна мрежа, която е била употребена за информационни цели.

Оказва се, че доста златни предмети, които са открити и непокътнати от Древен Египет до през днешния ден, в действителност са доста тънко позлатени. Такива съвършени позлатени покрития обаче (както в тези парчета), несъмнено изисква потреблението на електричество.

Електромагнитните измервания, направени към Голямата пирамида досега, демонстрират идентично поле, като това на светкавицата, създадена от гръмотевична стихия, към пирамидата. Това може да се види и през днешния ден и може да се следи посредством елементарен опит.

Стоейки на върха на пирамида, с бутилка, увита във влажна забрадка, човек може да види, по какъв начин искри излизат от бутилката.Пирамидите не са издигнати като гробници.

Всъщност, макар че пирамидите постоянно са били тълкувани като гробници на фараоните, няма никакви надписи в коридорите, шахтите или пътеките на Голямата пирамида.

Празен каменен сандък бил открит в камерата (археолозите го назовават ​​„ Камерата на царя “) на централната ос на пирамидата, като те твърдяли, че това е саркофага на фараона, само че защото бил откраднат, каменният сандък към този момент бил празен.

Но деликатното проучване на размерите на камъка и счупеното парче, както и позицията на съответното място, където е била инсталирана тази структура, разкриват друг въпрос, защото тъкмо тук може да е изчезналата част от проводящата конструкция на пирамидата, която е наложителна, с цел да може главната система да работи.

Така че целият дизайн се основавал на обстоятелството, че този проводник трябвало да бъде тъкмо там. Ако там бъде конфигуриран свръхпроводящ материал, пирамидата е могла да създаде задоволително електричество за цялостен Египет. Друго много забавно нещо за този свръхпроводник, е че се загатва в библейските предания като „ Ковчегът на завета “, който съдържал 10-те Божи заповеди. Този факт е достигнал до нас от древността. Преданията за размерите на Ковчега на Завета съответстват с размерите на тази каменна кутия.

Библейският оракул Моисей е бил признат от фараона и съгласно историческите сведения той е бил повдигнат до длъжността админ заради превъзходните си морални полезности, просветеност и качества.Една от етапите на неговите учения

били преподаването на всички мистерии на Египет и познанието за силата. В допълнение към другите му свойства, имали и разнообразни доказателства, че Ковчегът на завета е служил като кондензатор и че това е източникът на египетската сила.

Говори се, че оракул Мойсей взел със себе си Ковчега на Завета, когато избягал от Египет. Според историческите информации това е една от аргументите фараонът да преследва Моисей, защото фараонът бил толкоз наясно с Ковчега на завета, колкото и че цялата популярност и искра на Египет ще бъдат изгубени без електрическия ток.

Историческите информации също по този начин демонстрират, че египетската цивилизация доближава своя връх по време на ръководството на Рамзес II, който живял по същото време като оракул Мойсей. Но тази цивилизация се сринала за по-малко от 10 години след Рамзес II и Гиза даже била изоставена. Градът, който в миналото бил център на една цивилизация останал запустял, до момента в който идната династия не се заселила там.

Дали египтяните са били единственото общество, употребяващо безжична технология или електричество?

Не, релефите на маите и асирийците приказват за сходни техники и също съдържали информация за тях. Така че същата техника била употребена и в техните пирамиди и здания.

Цялата тази информация ясно показвала, че примитивните хора и общества не са съществували в предишното, както еволюционистите, в което ни карат да имаме вяра. От позиция на цивилизациите, в един миг от историята сме имали повече от по-слабо развитите общности.

Общество, което е съществувало преди хиляди години в международен мащаб, се е радвало на доста напреднала технология спрямо живота ни през 20 век. И това ни демонстрира, че развиването, водещо до нас през днешния ден, не е част от постепенен развой, или с други думи, че няма линейна градация от примитивно равнище на цивилизация към напреднало в историята.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! 

Източник: prosveshtenieto.com

Научете повече

Привилегията човек да остарее е от дар Бога. Да остарееш с достойнство – от нас

Баща му, Фабиен Делон (1904 – 1977), е корсиканец по произход, притежател на киносалон, а майка му е Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си. Ален е на три години, когато родителите му се развеждат. През 1939 г. Едит се жени отново, този път за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон.

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s’en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер.

От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон.

Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.

Научете повече

Разчетоха Тайната книга на богомилите написана върху животинска кожа преди 8 столетия

Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.

Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.

Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.

Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!

Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! 

Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни! Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.

Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.

Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило! Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата! Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.

Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.

От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!

Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори! Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора! 

Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.

Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава от край време. Прокобата на продажността  и вечното чувство за малоценност, заради който, чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.

Научете повече

Снимка от 80-те,в която един детайл озадачава много хора днес

Освен крещящо кафявия интериор, друг детайл грабва окото: „Първоначално нещо странно за мен, децата седят без мобилен телефон в ръцете, а за бога и родителите им. И след това щракнете – така че да…“

На страницата на Nostalgia във Facebook те публикуваха снимка на стереотипен апартамент от 70-те и 80-те години с описанието „Ето как изглеждаха апартаментите в Югославия през 80-те години на миналия век“. И едно нещо хваща окото на всички.

„Нищо не липсва в този апартамент. Виждате колко много любов има, децата седят в скута на родителите си, това беше най-важното. Не като сега, когато всеки седи сам и само гледа телефона. Не човек има време да говори. Тъжно и жалко“, “ Първо забелязах, че родителите държат децата си в скута си. Беше време на любов в семейството. 

Сега всички си гледат телефоните „, “ Апартаментът е не е важно в тази снимка. За мен е страхотно!!! Имах прекрасно детство в такова домакинство!!! ! Родителите ми, сестра ми, аз, рисувам в 19:15, страхотни гости, селото!!! Аз не нещо им липсваше, а топлината на дома беше в изобилие!!!“, „И какво им липсваше? Наричаше се дом, в който бяхме щастливи…“

Научете повече

Най-великите изобретения, създадени от жени

Великите изобретения и идеи в миналото обикновено са били дело на силния пол. Според статистиката в края на 20 век едва 10% от всички патенти в света принадлежат на жени, което обаче не означава, че трябва да ги пренебрегваме.

Точно затова ще ви запознаем с иновациите, създадени от велики жени, които променят ежедневието, като го правят малко по-лесно и по-практично за следващите поколения.

Джозефина Кокрейн – създател на съдомиялната машина

Джозефина Кокрейн е американска изобретателка, която през 1886 година получава патент за първата механична съдомиялна машина. По онова време повечето домакинства не разполагат със система, осигуряваща топла вода, която да задвижи подобен уред, но Кокрейн успява да продаде изобретението си на хотели и ресторанти. По-късно дамата започва да произвежда миялни машини по собствен модел в собствена фабрика.

Грейс Хопър – програмно осигуряване на компютър Марк 1

Д-р Грейс Хопър е американска военнослужеща и програмист, призната като "майката на компютъра". Тя създава програмно осигуряване за първия мащабен компютър Марк I и компилатор, който превежда от писмен език на компютърен код. Хопър има важна роля и в разработката на първия удобен за програмиране език – GOBOL, който се използва и до днес. Тя първа използва думата "бъг" за компютърна грешка. Като жена изобретател печели множество награди, включително и Национален медал за техника през 1991 година.

Мери Андерсън – изобретател на чистачките за кола

През 1903 година Мери Андерсън създава "устройство за миене на прозорци", по-известно днес като чистачки за автомобили. Изобретението представлява дълга дръжка с гумена четка в края, която се управлява с помощта на лост от водача в превозното средство. По онова време автомобилите не са масово навлезли в живота на човека, затова устройството се използвало предимно за влакове. Първоначално хората са били скептични към изобретението, защото са смятали, че то ще разсейва шофьорите, но няколко години по-късно то се превръща в истински хит и днес всеки автомобил е снабден с чистачки.През 2011 г. Мери Андерсън е вписана в „Залата на славата на националните изобретатели“ на САЩ.

Табита Бабит създава първия циркуляр

Табита Бабит е обикновена жена, работеща като тъкачка в Масачузет. Идеята за изобретяване на циркуляра й хрумва случайно, наблюдавайки двама мъже да режат големи дървени трупи с обикновен трион. Установява, че единият ход на триона остава празен и безполезен, а острието би могло да се върти непрестанно чрез задвижващ механизъм. През 1813 година Бабита създава своята машина, но никога не кандидатства за патент.

Стефани Куолек и заслугата й за създаването на бронираните жилетки

Стефани Куолек е американски химик, считан за създател на кевлара – твърд материал, който се използва за направа на бронирани жилетки. През 60-те години на миналия век Куолек работи за известна компания, която й дава задачата да разработи лек, но много издръжлив материал. След множество неуспешни опити, жената успява да създаде материал, който е пет пъти по-здрав от стоманата. В началото технологията на Куолек се използва предимно за военни цели, както и за производството на гуми на състезателни автомобили, но по-късно намира приложение и при направата на мостове, каски, ски, накладки и други.

Хеди Ламар – създатетел на системата за тайна комуникация

 Хеди Ламър е австрийска и американска актриса и изобретателка, известна със създаването на системата за тайна комуникация. За да помогне в борбата с нацистка Германия, през 1941 Ламар създава радиоуправляема система, чрез която може да изпраща съобщения под формата на код с класифицирана информация, без да бъде засечена или заглушена. През август 1942 година Хеди Ламар и приятелят й по онова време – композиторът Антейл – получават патент за устройството, наречено „Секретна система за връзка“. Тя е трябвало да бъде използвана срещу нацистите през Втората световна война, но влиза в употреба едва 20 години по-късно. Днес тази система намира приложение в GPS системите, в комуникациите на космическите апарати със Земята, както и при криптираните военни комуникации.

Рейчъл Цимерман и изобретението й Blissymbol принтер

Какво е Blissymbol принтер? Това е софтуер, създаден от 12-годишно момиче от Канада през 1980 година. Принтерът на Цимерман позволява на хора с физически проблеми, като церебрална парализа, да комуникират. Системата на Рейчъл стартира като училищен проект, участва в състезания и дори печели сребърен медал от национален конкурс.

Алис Паркър – автор на проекта за централно газовото отопление

Алис е афроамерикански изобретател, който през 1919 година патентова предшественика на централната система за газово отопление. Системата има възможност да регулира температурата в сградата и да пренася топлина от едно помещение в друго. Идеята е в една къща да има няколко отоплителни тела, всяко от които да се контролира от отделни въздушни системи, насочващи топлината към различни стаи. Макар че проектът на Алис никога не се реализира, той се превръща във вдъхновение на съвременните технологии за централно отопление.

Сара Гуд – създател на сгъваемото легло

Сара Гуд е първата жена от афроамерикански произход, която през 1885 година патентова сгъваемото легло – предшественикът на походното легло. Тя изобретява атрактивна мебел, която вечер се ползва са сън, а през деня може да се превърне в бюро/шкаф. Създавенато на иновацията е подтикнато от необходимостта на времето, когато хората са живеели в малки домове без достатъчно място за всичките им вещи. Сара Гуд е била управител на магазин за мебели в Чикаго.

Марта Костън реализира проект за цветните сигнални ракети

През 1847 г. Марта Костън намира чертежите за сигнални ракети на починалия си съпруг и решава да реализира идеята му. В продължение на 10 години тя работи съвместно с учени и военни и преработва проектите, включвайки пиротехнически компоненти, за да създаде дълготрайна и цветна система от трицветни факли. През 1859 г Костън получава патент за изобретението си. По-късно американският флот купува правата от Марта, но тя запазва възможността да произвежда устройствата си. Тази система е одобрена от правителствата на Франция, Италия, Дания, Холандия и Хаити.

Д-р Елън Очоа – създател на оптични аналитични системи

Елън Очоа е първата испанка, излетяла в Космоса. Тя е изобретател, учен и астронавт на НАСА. През 1987 година патентова оптична система, която може да се използва за контрол на качеството в производството на различни сложни части. По-късно Очоа патентова и оптична система за роботизирано производство на стоки или за роботизирани направляващи системи. Освен изобретател д-р Очоа е ветеран от четири космически полета.

Д-р Мария Телкес изобретява домашни соларни системи

Д-р Мария Телкес е биофизик от Унгария, изобретил първата домашна соларна система. През 1925 г. се мести в САЩ и започва работа в "Уестингхаус Електрик" като изследовател в областта на преобразуването на енергия и по-специално превръщането на топлинна енергия в електрическа. Заедно с архитекта Елеанор Реймънд тя създава първата къща, захранваща се изцяло със слънчева енергия.

Д-р Патриша Бат патентова лазер за лечение на катаракта

През 1988 година д-р Патриша Бат патентова нов метод за отстраняване на катаракта. Нейният медицински лазер прави процедурата по-точна и по-качествена. Тя е и първият афроамерикански хирург, назначен в UCLA през 1975 година. Патриша има 5 патента за лазери, които се използват в САЩ, Канада, Япония и Европа.

Барбара Аскинс развива филмовата лента

Барбара Аскинс е химик от НАСА, която създава метод за засилване на неекспонираните фотографски негативи. Изобретението на Аскинс води до значителен напредък в областта на медицинските технологии, както и в разчитането на данни от космически изображения.

Майори Джойнър създава уред за перманентно къдрене на коса

Майори Джойнър изобретява уред, който позволява на косата да стои накъдрена с дни, както и устройство, което прави уреда по-безопасен и удобен за използване. Внучка на роби, Майори става първата афроамериканка, възпитаник на Чикагското училище за красота. Отваря собствен салон през 1916 година.

Източник:framar.bg

Научете повече

През соца Дамите се разкрасяваха с краставичен и лимонов крем а червилата „Ида“ бяха хит

В днешно време козметичната индустрия е една от най-бързо развиващите се, а търговската мрежа изобилства от какви ли не продукти, обещаващи вечни красота и младост. Някога обаче изборът бе далеч по-оскъден, но за сметка на това с качеството никога не се правеше компромис.

По времето на социализма никой не беше чувал за световните козметични марки, а дамите се разкрасяваха и подмладяваха къде с подръчни средства, къде с помади родно производство. През 1966 г. в България е създаден първият крем за лице – краставичен, който предизвиква фурор, а мнозина продължават да го ползват и до днес.

Макар да не бе луксозен на външен вид, съставките му бяха натурални, а жените твърдяха, че върши чудеса. Изборът на бяла козметика наистина бе оскъден, но краставичният крем не беше единственият, който се купуваше като топъл хляб. „Здраве“ беше универсално средство за здравословни проблеми и за красота. Във всяка минута в социалистическа България се продаваха по 3 бурканчета от него. „Медико Идеал“ и „Лимонов крем“ също бяха от предпочитаните подмладяващи средства в епохата на соца.

Тогава не се радвахме и на изобилие от грим продукти. След навлизането на модата жените да си подчертават очите с т. нар. очна линия в България все още нямаше тушове, нито глезотии като спирали за мигли. Масово дамите купуваха от железариите по 8 стотинки бройката черни моливи за стъкло и майсторски рисуваха очите си, досущ като Клеопатра. Лошото обаче беше, че моливът беше почти перманентен и не се изтриваше никак лесно. Търкаш, търкаш, а махане няма, а тогава никой още не бе чувал за западняшки екстри като лосион за почистване на грим. По-досетливите дами купуваха бебешко мляко „Па-па“ и с него премахваха черния грим от очите си.

Червилата „Ида“ бяха като реликва за всяка дама. Свършваха по-бързо от всяка друга стока. Навремето не беше като днес – хиляди марки, хиляди цветове, голям избор и чудене какво да купиш. Тогава номерата от каталога на „Ида“ 121 и 112 бяха се превърнали в универсални и всяка жена знаеше, че с тях няма да обърка. Червилата се използваха до дупка, а когато отиваха към привършване, каквото останеше вътре, се вадеше от гилзата и се слагаше в капачка, обикновено от коняк „Плиска“, понеже бяха лесно огъваеми. Топеше се на слаб котлон, а после се връщаше обратно в гилзата, изстудяваше се в хладилника и ползването продължаваше. Нищо от дамската тоалетка не се разхищаваше.

Освен че бяха с еднакви червила, всички жени ухаеха и на едни и същи парфюми. Кой ти знаеше „Диор“, „Живанши“, „Пиер Карден“… Ако имаш връзки, най-много да успееш да се вредиш за полското флаконче „Бич може“. С още по-голямо ходатайстване в тогавашния ЦУМ можеше да се сдобиеш и с шишенце от българския „Джулия“. Парфюмът беше легендарен, но се произвеждаше на ишлеме и само за износ. Масовите аромати бяха „Кобако“, „Флам“, „Мазуми“ и редица други, които отдавна липсват в търговската мрежа./Ретро.бг/

Научете повече

Тя бе сред най-красивите и желани жени в Холивуд, а сега живее на улицата и рови по кофите

Тя имаше всичко – красота, пари, слава, успехи, обаче това не винаги е гаранция и мерител за щастлив живот.

Това е историята на Лони Уилисън – една красива блондинка, която бе сред най-желаните жени в Холивуд.

През 2010 година тя бе на върха на своята кариера – постоянно партита, вниманието на медиите, вниманието и обожанието на феновете. Пълен с приключения живот имаше този фитнес модел, малцина можеха само да завиждат.Лони се запознава, а по-късно и омъжва за Джерами Джаксън. Него голяма част от аудиторията познава от ролята му на Хоби Бюканън от телевизионния сериал „Спасители на плажа“.

През 2012 година бе тяхната сватба, а отстрани двойката изглеждаше като съвършенна.В пресата малко по-късно започнаха да излизат и подробности от съвместния им живот – побои, пиянски скандали, кавги. Чаровната Лони дори след един скандал се озовава в болница с множество фрактури.

Тайно записва един от конфликтите им, а по-късно предава записа на медиите. Развежда се с Джерами, а той дори се озова в затвора, тъй като през 2015 година посегнал на мъж с нож.

След развода чаровната блондинка изчезва от социалните мрежи и светлината на прожектторите.Оказва се, че се е озовала на улицата. Съобщава се, че през 2016 година е преживяла силен психически срив, който води до това да вярва, че някой ѝ пуска ток дистанционно.Лони, вместо да потърси помощ и да се справи с този проблем, се пристрастява към наркотиците.Източници дори твърдят, че е станала жертва и на сексуално насилие на улицата.

В момента 40 годишната Лони изглежда много по-възрастна, носи мръсни дрехи и живее на улицата.

Научете повече

На пързалката-зимата през нашето детство

 

- Ах, каква пързалка има,

Анче, тази зима! -

каза бате със въздишка,

уж четеше книжка.

И измъкнахме се двама,

без да види мама.

Ванка, Сашко, Милка, Гого —

смях и глъч до бога!

Кой с кънките, кой с обуща

по леда се спуща.

В нашата шейна пък има

място за петима.

Накачихме се веднага,

че денят си бяга

и потеглихме лудешки

с викове и смешки.

Но щом стигнахме до края,

как стана, не зная —

прекатури се шейната

и ний — на земята!

Аз ударих си ръката,

скъсах си яката.

Бате триеше припряно

лявото коляно.

Сашо здраво си охлузи

румените бузи,

а раздрана бе на Милка

новата престилка.

Но пострада клети Гого,

види се, най-много:

той загуби си калпака

и със глас заплака.

Сбрахме се пак — плахи, бледи,

с болки и повреди…

Но след малко се разсмяхме

и в шейната бяхме.

Карай! Да се наиграем,

па макар да знаем,

че след днешната пързалка

ще ядем тупалка!

 Елисавета Багряна

Научете повече

Най-студената зима в България – хора скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи а черно море замръзва

При зимния апокалипсис през 1929 г. замръзва Черно море и цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда достига до 30-40 см. 

По замръзналото хора са се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват насред морето.На север бедствено било положението чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „Варненска поща” от 14 февруари е описана драмата на английския кораб „Лайт оф Патрос”, опитващ се безуспешно да напусне пристанището. Морето носило големи ледени късове и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. 

Хора разказват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пеша по ледената магистрала. В сковалия студ лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско.

Зимата на 1922 година, се счита за една от най-мразовитите у нас. 

Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав спира и замръзва като на снимка. Хората са можели да стигнат до съседна Румъния само вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от положението румънските вълци, които преминали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите. Именно тогава е най-дългото замръзване на Дунава – цели 89 дни, от 21 декември 1953 година до 19 март 1954 година, като пълното замръзване е било 66 дни.

Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 г. Тогава комунистическата власт призовала гражданите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непосилна задача дори за военните, камо ли за обикновените хора, въоръжени само с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всякакъв род забавления. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи.

Много студена  е била зимата още през 1985 година.

Зимата през 2012 студена, но най-студено е било в град Кнежа, където е поставен температурен рекорд – цели минус 22.6 градуса. Зимата на 2012 година е запомнена и с още температурни рекорди, поставени в цели 15 български града, където са измерени рекордно ниски за града температури. Вероятно си спомняте и замръзналия Дунав в района на Свищов и Силистра. Най-ниската температура в България измерена някога през зимата обаче е страховита в сравнение с отрицателните градуси в 15-те града през 2012 година. Най-ниската температура у нас, откакто се води подобна статистика и се правят замервания, е вледеняващите -38 градуса, които са измерени през 1947 година в Трън. Трън е сред най-студените места у нас през зимата, но силно се надяваме тези -38 градуса, които ни е трудно дори да си представим, да не се повтарят.

Източник:novinarnik.bg

Научете повече

Мъж вижда бездомна жена и разпознава медицинската сестра, която е спасила живота му преди години

Един стар ветеран от войната, който отиваше към парка, се сблъска с бездомна старица, която молеше минувачите за храна. Тогава той разпознал бенката на горната ѝ устна и стиснал рамото ѝ.Кевин Адамс, 74-годишен ветеран от войната във Виетнам, отиваше към парка, за да прекара известно време в тишина, когато се сблъска със стара дама, която молеше непознати за храна. “П-Пат-Патриша Уотсън, това ли сте вие?” – изпъшка той, след като разпозна гласа ѝ и бенката на горната ѝ устна.

Двамата се взираха мълчаливо един в друг, сякаш бяха застинали във времето в търсене на изгубен спомен. Нищо не им пречеше да се съберат отново в онзи горещ мартенски следобед.Минути по-късно младите велосипедисти отстъпиха място на двамата възрастни хора, които се насочваха към парка. Кевин и Патриша седяха там и точно тогава тя го погледна в очите и каза: “О, Боже мой, Кев! Минаха 53 години.Те си припомниха как са били вплетени в тъканта на съдбата, в едно пътуване, което е приключило, преди да започне. “Тези твои очи все още демонстрират невинността, която бях видял преди пет десетилетия”, каза Кевин.

Ситуацията отпреди 53 години не е била нищо друго освен най-лошия кошмар за всеки човек. Навсякъде падаха бомби, които разбиваха надеждите на мнозина. И 21-годишният войник Кевин Адамс е един от тежко ранените в опустошителната война във Виетнам.“Натам, доведете го тук… бързо”, крещи младата Патриша Уотсън, регистрирана медицинска сестра в болницата, в която е приет. Кевин чуваше сладкия глас на медицинската сестра, докато изпадаше в безсъзнание, дори когато хората наоколо викаха.“Не мисля, че ще се справи. Той е наранил десния си крак и гръбначния стълб. Ако има само едно нещо, което бихме могли да опитаме, това е надеждата”, каза един лекар на Патриша, която беше назначена да работи в отделението на Кевин.

Тя надникнала през стъклото и видяла неподвижния Кевин в животоподдържащата система. “Да, нека да го запазим в молитвите си”, каза тя, докато влизаше в стаята, за да го разгледа по-отблизо.Докато Патриша се опитвала да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата имала други планове за нея.С всеки изминал ден Патриша развива странно чувство на близост с Кевин. Тя почти не го познаваше, освен че беше войник. Тя идваше в отделението му по-рано от графика си и търсеше някакъв напредък в здравето му.

Но за неин ужас той така и не се събуждаше от комата си. Междувременно лекарят дойде при нея с още една шокираща новина.“Минаха пет месеца и не мисля, че той ще се справи”, казал главният лекар на Патриция. Медицинската сестра погледнала Кевин и казала, че все още чувства, че той ще се събуди някой ден.За миг медицинската сестра почувства, че трябва спешно да влезе в отделението на Кевин и да прекара известно време в тишина с него. Там тя нежно докоснала ръката му, затворила очи и се помолила за бързото му възстановяване. Няколко дни по-късно тя видяла суматоха пред отделението на Кевин и се втурнала да види какво е това.

“Донесете го, бързо”, изкрещя лекарят, докато Патриша се промъкваше през персонала, за да погледне. Тя зяпна от ужас и вече не можеше да скрие сълзите си.Този ден Кевин получи припадъци и състоянието му го тласна към тежката кома. Лекарите ѝ казали, че са изгубили всякаква надежда и могат само да чакат чудо.

Пет минути по-късно отделението се изпразни, когато Патриша седна до неподвижния Кевин. Тя го погледнала и нежно прошепнала: “Пожелавам ти да се събудиш скоро… заслужаваш да живееш… имаш да постигнеш много”.През следващите 22 месеца Патриша работи усилено ден и нощ в болницата. Освен редовните си прегледи в отделението на Кевин, тя отделяла допълнително време, за да се грижи за него. В крайна сметка осъзнава, че се е влюбила във войника.Патриша трябвало да избира между ангажиментите си извън работата и службата си за Кевин. Тя никога не прекъсвала работата си и работела извънредно, за да го възстанови.

Често се събуждала от дрямката си през нощта и бързала към леглото на Кевин, за да провери дали още диша. Макар че няколко тревожни мисли замъгляваха съзнанието ѝ, Патриша се уповаваше на молитвите си и се надяваше на чудо.Един ден тя била заета със стерилизирането на дребното оборудване в отделението на Кевин, когато лекарят спешно я извикал. “Пат-Патриша, ела тук… бързо… не мога да повярвам, че това се случва”, извика той.Патриша изпусна подноса в ръката си и се втурна към леглото на Кевин. Също като останалите наоколо, тя не можеше да повярва, че молитвите ѝ най-накрая са били чути. Кевин се събудил от комата си и започнал да движи крайниците си.

Минути по-късно той седнал на леглото си и се огледал, сякаш бил навлязъл в реалността от свят, застинал във времето. Патриша го погледна и се усмихна. Дълбоко в себе си тя се надяваше, че той изпитва нещо специално към нея.Кевин едва реагира, когато извика мъжката медицинска сестра. Той му каза нещо и скоро всичките му вещи бяха събрани и опаковани. Войникът се приготвил да бъде изписан на следващия ден, докато Патриша осъзнала, че ѝ остават само няколко часа, за да му признае любовта си.

На сутринта Патрисия се облече бързо и се погледна в огледалото повече от веднъж. “Да, днес съм красива!” – каза тя, докато вземаше чантата си и бързаше към отделението на Кевин.Но тъкмо когато си проправяше път, тя се сблъска с непозната млада жена, която беше заета да разглежда всяко отделение, докато вървеше по коридора.“Много се извинявам… бързах – каза Патриша, докато помагаше на жената да вдигне падналия си букет.

“Всичко е наред. Търсех интензивното отделение, където е приет господин Кевин Адамс… Кевин Адамс? Войникът? Мога ли да ви помоля да ме заведете там?” – учтиво попита жената Патриша, която беше зашеметена.“Да, разбира се… натам, моля, любезно ме последвайте – каза Патриша, докато тревожно вървеше към отделението на Кевин. Щом стигнаха дотам, тя не можа да се сдържи и тайно да не пусне сълзите си, докато жената прегръщаше Кевин и го целуваше от радост.“Благодаря на всички, че спасиха годеника ми”, каза тя. Лекарите ѝ казали, че това е напълно възможно благодарение на любезната служба на Патриция. Жената погледна медицинската сестра и тръгна към нея с отворени обятия.

“Много ви благодаря, госпожо Патриша. Аз съм Кайла, годеницата на Кевин – каза тя и се представи.Въпреки че Патриша беше разочарована, тя се радваше на бързото възстановяване на Кевин и се надяваше на най-доброто за тях. Тя видя как Кевин излиза от болницата с Кайла и знаеше, че никога повече няма да го види.

След като войната се успокои, тя се омъжи за далечен роднина пет месеца по-късно. Докато се опитва да забрави Кевин и да продължи напред в живота, съдбата има други планове за нея.“Случи се изведнъж, докато той се прибираше вкъщи”, казва Патриша на един от роднините си, докато държи малката си дъщеря Амелия, на 5 години, близо до себе си на погребалното събрание на съпруга си.

Съпругът на Патрисия е починал при катастрофа. Тя овдовяла твърде рано, но това не ѝ попречило да се труди повече заради дъщеря си. С всяка изминала година дъщеря ѝ се държала странно и дистанцирано.“Това беше само заради теб. Ако се беше погрижила повече за татко, когато беше в болницата, той можеше все още да е с нас”, избухва Амелия, която вече е в края на 20-те си години, срещу майка си.

При това дъщерята изхвърлила Патрисия от дома си, заявявайки, че тя е твърде токсична, за да се среща със семейството си. “…И не се връщай, ако това е най-малкото, което можеш да направиш за мен”, ядосано каза на майка си и затръшна вратата пред нея.Тъй като Патриша вече се беше пенсионирала, тя нямаше къде да отиде. Тя е прекарала по-голямата част от живота си в служба на другите и не е знаела много за външния свят и за домовете за възрастни хора.

Загубила всякаква надежда, тя приела съдбата такава, каквато е, и отказала да си спомня каквото и да било добро или лошо в живота си… дори за Кевин, когото някога много обичала.Кевин беше овдовял в другия край на щата и нямаше деца. Беше се оженил за Кайла, но съвместният им живот може би беше преброен, тъй като тя беше починала поради заболяване преди години.

След смъртта на съпругата си Кевин не се ожени повторно. След това се връща в своя град, за да изживее остатъка от живота си сам, и именно тук среща Патриша след 53 години.“Често идвам в този парк, тъй като той ми помага да забравя мрачното си минало”, казва той на Патрисия, която така и не произнася друга дума освен плач. Сълзите ѝ изразявали неизказаните ѝ мъки и Кевин бързо разбрал защо е потисната.“Децата в днешно време… Мисля, че е време и аз да изпитам малко грижа! Защо не дойдеш в дома ми? Ще се погрижа добре за теб” – каза Кевин на Патриша, която се колебаеше.

След дълбок размисъл тя се съгласява и се премества при Кевин в неговата малка, но спокойна къща в провинцията. Той помага на Патриша да се лекува от болестта си, тъй като годините на уличен живот са се отразили на благосъстоянието ѝ.От воденето ѝ на рутинни прегледи в болницата до пазаруването на дрехи за нея, Кевин се заема да отвърне на добрината ѝ. Но скоро осъзнава, че трябва да направи нещо повече за нея.“Чудех се дали бихте могли да говорите с дъщеря си и може би да я помолите да дойде?” – каза той, като ѝ показа слушалката в ръката си. “Но преди това мисля, че трябва да й се извиниш, че не прекарваш време със семейството си, и да й обясниш защоһттр://….”

Патриша беше шокирана. Кевин беше извървял допълнителната миля, за да се свърже с Амелия и да обясни настоящата ситуация и местонахождението на майка ѝ.“Мамо, съжалявам. Не знаех, че трябва да помагаш за спасяването на толкова много животи там… Винаги си поставяла другите пред себе си и вместо да се чувствам горда с теб, аз те подведох… Съжалявам… с-съжалявам”, каза Амелия по време на разговора.

Дъщерята съжаляваше, че е подвела майка си, и обеща да се срещне с нея скоро. Седмица по-късно тя посети Патриша в дома на Кевин и прегърна силно майка си – нещо, което не беше правила от години.“Да се приберем вкъщи, мамо… обещавам, че никога няма даһттр://….” Амелия каза, докато прегръщаше майка си отново и отново.

Кевин погледна към Патриша и се опита да поговори с нея насаме. Но поради някаква причина запази жестовете си за себе си и наблюдаваше как майката и дъщерята излизат от дома му.Но тъкмо когато си проправяше път към колата, Патриша се обърна и погледна Кевин. След това отиде до близкия розов храст, откъсна едно цвете и се усмихна, докато вървеше към него.“Сродни души за цял живот!” – радостно възкликна тя, докато подаваше цветето на Кевин. Той го държеше близо до сърцето си и махаше весело, докато колата минаваше покрай портата му.

“Отново съм влюбен в жената, която ми е предопределена!” – прошепна той, потривайки мустаците си. Взе забравения от Патриша шал и го прибра в гардероба сред дрехите си.От този ден нататък Кевин и Патриша остават сродни души и често се свързват, за да споделят истории и странни шеги. Понякога се срещаха в любимия парк на Кевин и се гледаха мълчаливо един друг!

Научете повече

Край "Изворът на Белоногата" през 1980-те и историята на една легенда

От доста години легендарното заведение покрай международния път Е-80 тъне в разруха.С модерния си стил ресторантът бе едно от най-посещаваните заведения в областта. А през деня паркингът пред него едва побираше автобусите с туристи и ученици от цялата страна и чужбина.

За легендата за Извора на Белоногата в община Харманли и как тя оживява в едноименната поема на Петко Р. Славейков разказва  в рубриката на Областна администрация “Любопитно от областта” представена от сайта haskovo.live

Една от основните забележителности в община Харманли е Изворът на Белоногата. 

Местната легенда се прославя благодарение на поемата, написана от изтъкнатия възрожденски поет и общественик Петко Р. Славейков. Едва ли има българин, който поне веднъж да не е чел историята на Гергана. В нея се разказва за младата българка Гергана, която везирът среща на извора и се опитва да я склони да го последва в Истанбул. Тя обаче остава непреклонна пред обещанията и молбите му, като изтъква своята обич и преданост към родния край, родителите си и любимия Никола.

По този начин печели дълбокото уважение на чуждоверския господар и по негова заповед на мястото на тяхната среща е изградена чешма. Във втората част на поемата Гергана „залинява“ и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата Харманлийският учител и общественик Дялко Милковски (1845-1920) пръв описва как е изглеждала старинната чешма „Ак-балдър чешмеси“ (Чешмата на Белоногата) в статията си „Градът Харманли“, публикувана в сп. „Родина“ от 1902 г. За чешмата на Белоногата Милковски пише: „Чешмата Ак-балдър, която лежи до самото шосе, е имала солиден покрив, под сянката на който пътниците са отпочивали след като се разхладявали от прелестната ѝ вода….“

По описанието му в турско време над чешмата имало беседка, иззидана от дялан варовит камък, докарван чак от Кулели-Бургаз, близо до Одрин. Беседката е с каменни пейки, с каменни колони. В средата имало изящно изработен мраморен шадраван. Там пътниците се спирали да си отпочинат, след като се разхлаждали от студените води на чешмата, а конете им пасели в сочните ливади.

Чешмата имала два или четири чучура, дванадесет корита, които били толкова високи, че добитъкът е можел да се напои без почти да се навежда над тях и три големи мраморни плочи с надписи. А пред самата чешма имало калдъръмена настилка. Хората разказват, че чешмата е изградена в края на XVI век и около нея е имало три надписа върху мрамор, но до началото на ХХ в. е бил запазен само единият: “Благодарение на водата всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585.”

Самият Милковски поддържа активни контакти с Петко Р. Славейков. В своите пътувания от и за Цариград поетът често му гостува и именно от него научава легендата за чешмата и за родолюбивата българка. Историята прави толкова силно впечатление на П. Р. Славейков, че го вдъхновява за литературната разработка „Изворът на Белоногата“, която е публикувана за пръв път в сп. „Читалище“ през 1873 г.

По-късно, през 1930 г., Марко Сакарски (адвокат, общественик и краевед, един от най-големите познавачи на историята и географията на Харманли) прави краеведско проучване на чешмата – събира устни сведения на хора от града за нея и споменатото в поемата село Бисерча, с което помага да се установи, че точно на това място се е намира старата чешма.

Изворът на Белоногата, както и други паметници, свързани с миналото на Харманли – са включени в изградения през 60-те години на XX век комплекс „Парк на Белоногата“. Построен около съществувалата някога Ак-балдър чешмеси, обявена за исторически паметник на културата, с национално значение през 1958 г., в парка са поставени няколко плочи с цитати от поемата, които особено силно подчертават духа на българите от този период.

От 2016 г. в Лесопарка на Белоногата се провежда ежегоден фестивал „Ден на Белоногата“ 

Източник:haskovo.live

Научете повече

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил "силен" ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик. 

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал "Лош 1", "Слаб 2" и "Отличен 6".

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си - те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си - те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това - бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Научете повече

Секретен подземен град в Рила е строен през далечната 1950 година

Строен до 1980 г. в абсолютна тайна, там щял да се укрива соц-елитът в случай на ядрена война

Построен по време на Студената война, когато Съветският съюз и САЩ са били в обтегнати отношения и е имало реална опасност от ядрен конфликт. Става ясно, че градът се строил активно до 1980 г., като цялата операция е била строго секретна и малцина в държавата са знаели за нея. 

Мистичният град е разположен на дълбочина от 200 метра под земята и се състои от множество помещения, включително бункери, складове и болници. Градът е бил конструиран така, че да издържи на ядрен удар и всякакви апокалиптични събития. Според неофициална информация той е бил проектиран за висшето соц ръководство на България, включително и самият вожд Тодор Живков и неговото семейство, в случай на избухване на ядрена война или на други застрашаващи масовия живот на планетата събития.

Градът е бил снабден с всичко необходимо за оцеляване на хора в продължение на няколко месеца като вода, всякакъв вид консервирана храна, лекарства и други полезни пособия. Мястото е било строго секретно. Някои експерти смятат, че то е било предназначено и за други цели, например за провеждане на експерименти или за подслоняване на тайни военни съоръжения.

Друга легенда разказва, че в града се намират тайни подземни проходи, които водят до други части на България. Тези проходи са били използвани от комунистическия режим за контраразузнаване и шпионаж.Все още не са напълно изяснени всички тайни на подземния град в Рила, тъй като публичната информация за него продължава да бъде обвита в тайни. В интернет има данни в различни форуми за военен тунел в Рила и хора, които споделят, че са го посещавали, но дали разказите им са достоверни, не може да бъде потвърдено.

В годините назад са се появявали и други твърдения за подземни градове, намиращи се в Родопите. Възможно е те да са свързани чрез тунелна система и с този в Рила, строен по времето на социализма.

Научете повече

Богат мъж кани бедна жена с дете в дома си но нещата вземат неочакван обрат

Бедна жена приема предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на дом за себе си и детето си. Нещата обаче взимат неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.Бизнесменът Джордж Милър шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Амелия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.

Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, от което тя беше обсебена напоследък.— Джорджи! — беше му казала тя при разговор миналата седмица. — Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момиче!

— Уф, мамо… — Джордж беше замълчал при обаждането. — Виждаш ли, в момента съм изключително зает с работа и знаеш ли след…“

— Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли? — настоя тя. — Ти се прибираш у дома този уикенд и ние ще говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньорка за нула време!— Ъъъ..добре, мамо… каквото смяташ за правилно — каза той тихо и прекъсна разговора.Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърля молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести на възрастната дама всякаква болка, Джордж реши да я посети.

Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който товареше хора като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха другите пътници настрани.

Джордж почти беше подминал, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я качи, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше и да я остави в това състояние.

Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита:

— Извинете, мога ли да ви помогна?Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара.

— Не се притеснявай — успокои я Джордж. — Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.

Тя го погледна за момент, след което попита:— Можете ли да ни закарате до града? С моето бебе останахме на улицата и няма къде да отидем.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.

Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи.

— Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.

“Амелия… това е прекрасно име”, помисли си Джордж. Точно като майка на майка му…

В този момент той вече беше омагьосан от красотата на Лили. Въпреки че беше бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили.

— Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. — Дъщеря ти е прекрасна и има красиво име.Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха.

— Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това — прошепна жената. Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.

— Е, Лили — каза той след кратка пауза. — Ако нямаш нищо против, мога да осигуря подслон за теб и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от услуга.

Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж.— Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам… — каза тя, уплашена.

— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. — Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да те помоля да се престориш на моя годеница пред майка ми, това е всичко!

— Какво? — Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Твоя годеница?

— Да, майка ми… тя отчаяно иска да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш за мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-добрите условия и на вас двете никога няма да ви липсва нищо!

Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се имаше предвид, че беше сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.— Ти?! Какво правиш тук?! — Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.

— Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. — Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!

Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше.

— Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…

— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. — Влизай. Казах ти да приемеш помощта ми, но децата тези дни…

Г-жа Милър отведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.

— Мамо, какво става? — попита Джордж.

— Не разбирам! Какво се е случило с Макс? И каква е работата с Лили и Амелия?— О, Господи, Джорджи! — Г-жа Милър въздъхна. — Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и замина. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаеш, че обещах на втория ти баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега съжалявам, че не бях по-твърда.

Джордж остана без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото не се разбираха. И сега, когато знаеше, че се е отнесъл зле с Лили, той го презираше още повече.

— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. — Иска ми се да бях полезна, но…

Джордж прегърна Лили и каза:

— Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува.

Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.

Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.— Вижте, деца — каза тя. — Знам, че съм стара, но не твърде стара, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.

Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те се ожениха.

Какво можем да научим от тази история?

Научете повече

Възрастна жена чака до морето всеки ден в продължение на 11 години, един ден вижда кораб и прошепва „Той се върна“

Жената идва на брега всеки ден в продължение на 11 години, чакайки сина й да се върне при нея. Тя среща Карън, с която се сближават, и й разкрива страхотната причина, поради която идва на брега всеки ден.

Когато Карън беше дете, тя обичаше да идва на плажа с майка си. Строяха пясъчни замъци и търсеха най-красивите миди, които можеха да намерят. След като баща й ги напусна, когато тя беше много малка, майката на Карън насочи цялата си енергия към нейното отглеждане.

Дори когато порасна и майка й стана твърде крехка, за да ходи до плажа, Карън все още обичаше да идва, да седи и да чете книги, докато слушаше вълните. Но Карън забеляза, че възрастна дама е на плажа всеки път, когато дойде. Чудеше се защо старата дама ще седи на същото място и ще гледа напред.Един ден тя реши да се приближи до нея и да я опознае малко по-добре.

— Здравей, как си? Добре ли си? — попита тя, докато вървеше към нея.

— Да, добре съм, скъпа; виждам, че днес си решила да задоволиш любопитството си. — каза жената и се ухили. — Знам, че ме гледаш от известно време, когато идваш на плажа. Не се притеснявай, и аз бих се гледала, ако бях на твое място.Карън се изчерви от прямото отношение на старата дама. Тя се представи и й каза от кой край на града е.— Аз съм Патриша. — отвърна възрастната дама. — Цял живот съм живяла в този град.

— Честно казано, интересува ме защо идваш тук. Всеки път, когато посещавам плажа, ти седиш на едно и също място и гледаш морето. Всеки ден ли идваш тук? — попита Карън.— Да, идвам тук всеки ден, за да чакам сина си. — отговори Патриша. — Виж, когато бях на твоята възраст, срещнах невероятен мъж и се оженихме. Той беше моряк и отиваше да изследва месеци наред.— Това звучи като живот, пълен с приключения. — Карън се усмихна.

— Е, един ден той се готвеше да замине за ветроходна експедиция и аз не исках да тръгва. Той ми обеща, че ще се върне. Но претърпя корабокрушение и никога не се върна.

Карън се натъжи да чуе историята й, но остана любопитна.— Съжалявам за загубата ти, Патриша, но каза, че чакаш сина си тук?

— Да. Джон израсна и стана точно като баща си. Опитах се да го отклоня от живота в морето, но той беше толкова упорит. — каза Патриша.— Той също искаше да плава? — попита Карън.— За съжаление, Джон искаше да завърши ветроходната експедиция, която баща му предприе. Преди да тръгне, той ме помоли да чакам кораба му точно тук. Той щеше да издаде три звукови сигнала по-близо до брега и аз щях да разбера, че е той… Но преди 11 години получих писмо, в което ми казаха, че неговият кораб е потънал и никой не е оцелял. Отказвам да повярвам.

— Но какво ще стане, ако никога не се върне? — попита Карън.

— Карън, загубих съпруга си в морето; отказвам да повярвам, че съм загубила и сина си. — отговори Патриша.

Карън беше шокирана от историята на Патриша. Тя дори не разбра, че са седели до брега с часове. Тя обеща на Патриша да се върне утре, за да й прави компания. Патриша беше щастлива да чуе това и каза, че очаква с нетърпение да я види и да я опознае.Карън спази обещанието си и идваше да седи с Патриша всеки ден. Тя работеше като пекар през нощта, за да може да се присъедини към Патриша в ранните следобеди, след като се наспи. Тя донесе на Патриша малко от бисквитките си и те си поръчаха чай.

Един ден, докато дамите седяха на брега, те видяха, че се приближава кораб. Това не предизвика интереса им, защото през месеците, през които бяха там, бяха преминали няколко кораба. Но внезапно те чуха три звукови сигнала. Тогава корабът отново издаде трите звукови сигнала.— Това ли е, което мисля, че е? — попита Карън.

— Той се върна! Синът ми се върна! — Патриша се разплака.

Дамите стояха нетърпеливи, докато не видяха Джон да акостира на кораба и да тича към тях. Карън гледаше със сълзи как майката и синът се прегръщаха.

— Прекрасно съвпадение ли е, че си на плажа днес? — попита Джон майка си.Патриша все още плачеше и още не можеше да говори.— Тя е тук всеки ден от 11 години, откакто е чула, че вашият кораб е потънал. — отговори Карън.

— Съжалявам, че едва ви видях там. — отговори Джон и се представи.

Когато Патриша най-накрая се успокои, тя обясни на Джон, че Карън прекарва всеки ден от последните няколко месеца с нея, докато го чака.

— Толкова мило от ваша страна; благодаря ви, че се грижите за майка ми. — каза Джон.

— Къде беше през всичките тези години? — попита Патриша.

— Когато корабът ни потъна, аз паднах и бях отнесен на малък остров в безсъзнание. Местните хора ме открили, докато ловяли риба, и ме взели. Те ми помогнаха да се възстановя, но бях загубил голяма част от паметта си. Трябваха ми години, за да си спомня откъде съм, кое е семейството ми и обещанието, което ти дадох. — каза Джон. — Отплавах веднага щом възвърнах всичките си спомени.— Можеше да долетиш у дома. — каза Патриша.— Можех да се върна със самолет, но обещах, че ще дойда при теб и ще чуеш трите сигнала на кораба ми. — каза синът й, усмихна се на майка си и я хвана в здрава прегръдка.

И тримата се върнаха в къщата на Патриша и прекараха часове, слушайки Джон да говори за живота си на острова. И през следващите няколко месеца Карън и Джон се сближиха и се влюбиха. Сватбата се състоя на плажа и скоро те създадоха семейство.

Източник:ponichka.com

Научете повече