Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев



На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/



Той излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия

Руският опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл, почина днес в затвор в Арктика, където излежаваше 19-годишна присъда, предаде Франс прес, като се позова на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН).

"На 16 февруари 2024 г. в поправителна колония № 3 затворникът Навални А. А. се почувствал зле след разходка и почти веднага загубил съзнание", съобщи регионалното подразделение на ФСИН в Ямало-Ненецкия автономен окръг в комюнике. То увери, че службите за спешна помощ са се опитали да го спасят,пише flagman.bg

"Предприети бяха всички необходими реанимационни мерки, но те не дадоха положителен резултат. Лекарите от спешна медицинска помощ констатираха, че пациентът е мъртъв. Причините за смъртта му се установяват", пише в краткото комюнике.Навални, на 47 години, излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия. Многобройните процеси срещу него бяха широко заклеймени като политически мотивирани и наказание за опозицията му срещу Владимир Путин, отбелязва АФП.Руският президент е бил информиран за смъртта на Навални, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.

На различни съдебни заседания, на които се яви чрез видеоконферентна връзка, този висок рус мъж с пронизващи сини очи изглеждаше отслабнал и състарен, посочва АФП. Той имаше здравословни проблеми, свързани с гладната стачка, която бе обявил в затвора, и отравянето му през 2020 г., от което оцеля по чудо.  

Преди години се чуваха критики срещу Навални заради неговото заиграване с крайната десница и двусмислената му позиция за анексията на Крим през 2014 г. Руската опозиция и неправителствени организации, както и Западът, обаче се обединиха около опозиционера след отравянето му през август 2020 г. в Сибир по време на кампания за регионални избори, отбелязва АФП.

На прага на смъртта, Навални бе транспортиран за лечение в Германия със съгласието на руските власти. Излекуван и далеч от това да бъде уплашен, критикът на Кремъл направи голямо завръщане през декември 2020 г., като хвана в капан руски агент, който призна по телефона, че отравянето му наистина е дело на тайните служби.

Отхвърляйки всякаква идея за изгнание, Навални се завърна в Русия на 17 януари 2021 г., сигурен, че ще бъде арестуван начаса. Още с пристигането си на летището, той наистина бе арестуван пред телевизионните камери, припомня АФП.Само два дни по-късно критик номер едно на Кремъл нанесе нов изненадващ удар. В ново разследване Навални обвини Путин, че си е построил луксозен дворец на брега на Черно море. Въздействието бе такова, че руският президент бе принуден лично да отрече да притежава въпросния палат.

От затвора Навални изразяваше подкрепа за другарите си по съдба, лишени от свобода заради репресиите, като изобличаваше руската съдебна система, която наричаше "фашистка", отбелязва АФП. От чужбина неговите екипи междувременно продължаваха да публикуват разследвания за забогатяването на руския политически елит, някои от чиито представители според тях са пряко облагодетелствани от конфликта в Украйна.

Затворът не пречупи Навални в неговата непоколебимост, отбелязва АФП. По време на изслушванията и в послания, публикувани в социалните мрежи чрез адвокатите му, той продължи да обижда Путин, наричайки го "дядо, скрит в бункер", тъй като руският президент рядко се появява на публични места, отбелязва АФП.

По време на процеса си "за екстремизъм" Навални критикуваше руската пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки я "най-глупавата и безсмислена война на 21-и век".

В онлайн посланията си той се шегуваше с тормоза, на който го подлагаше управата на затвора. На 1 февруари той призова за демонстрации в цяла Русия по време на президентските избори на 15-17 март, които се очаква да подпечатат оставането на Путин на власт за още един мандат, посочва АФП.

Победата на руския президент изглежда сигурна, защото опонентите му, начело с Навални, бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната през последните години, а репресиите се засилиха още повече след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Руските власти изглеждаха решени да направят невъзможен живота на своя най-голям критик, който от своя страна каза, че е решен никога да не се пречупи, обобщава АФП.

"Няма да мълча и се надявам, че всеки, който ме чуе, няма да мълчи", каза Навални в съда през септември 2022 г., след като прекара 12 дни в изолатора за това, че осъди руското нападение срещу Украйна.

Източник:www.flagman.bg



Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и “красиви” да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Да, другият може да има повече пари, но вие пък имате прекрасни приятели. 

Той може да има талант да пее, а вие пък имате свой талант. Той може да е постигнал много неща в живота си, но вие пък сте научили ценни уроци и сте израснали, развивате се и също сте постигнали много, макар да не е видимо за околните. Няма база за сравнение.

Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената.

Не позволявайте на никого да ви казва какво можете и какво не можете. Преследвайте целите и мечтите си, и не се отказвайте. Хората ще ви казват често, че не можете да направите нещо, защото те самите не могат. Затова когато искате нещо, отидете и си го вземете!

Емил Димитров - / Само един живот / 1982г.



През 1967 г. между България и Турция е подписана конвенция за проектиране и строителство на директна железопътна линия от Свиленград през Капитан Андреево до Пехливанкьой. Дотогава експлоатацията е значително затруднена заради преминаването ѝ през гръцка територия и двукратното пресичане на турско-гръцката граница. В проекта са заложени максимален наклон 7 ‰ и минимален радиус на хоризонталните криви 800 m. Участъкът е пригоден за движение на влаковете със скорост до 120 km/h.


За изпълнението на тази железопътна връзка на наша територия се налага построяването на стоманен мост над река Марица с дължина 500 m.


Близо до Капитан Андреево край граничната бразда между нашата страна и съседна Турция,на 4 октомври 1971 година се открива новата директна железопътна линия,с която се осъществява пряка връзка между НРБ България и Турската република.


На тържественото откриване от българска страна присъства правителствена делегация водена от архитект Георги Стоилов,Министър на архитектурата и благоустройството,а от турска страна-делегация,начело с д-р Джахит Каракаш,Министър на благоустройството в Турция и временно управляващ Министерството на съобщенията в турската република по това време.


Комсомолец е модел български трамвайни мотриси и ремаркета, пуснати в производство през 1959 г. от Тролейбусния и трамваен завод Шести септември в София.


Те са първите произведени у нас четиримоторни трамваи. Двигателите имат мощност по 50 киловата всеки. Максималната скорост на тези трамваи е 60 км/час. Мотрисата е четириосна. Дълга е 14 м.


Комсомолците са и първите български трамваи с магнитно-релсова спирачка, която при тях е аварийна. Тя е нискоефективна поради това, че действието ѝ зависи от акумулаторните батерии, а токът от тях е слаб. Тази спирачка се включва чрез педал при десния крак на ватмана. Този модел трамваи имат и електрическа спирачка (т.н. електрическо спиране), на която накладските са дискови. 


Също така са съоръжени и с ръчна спирачка, нямат обаче въздушни. Ако мотриса Комсомолец тегли трамвайно ремарке и се яви нужда да спре, това ще направи само мотрисата, не и ремаркето. Ръчната спирачка се нарича френ и се задейства с лост, както при тролейбусите. Той стои отдясно на ватмана. 


Тъй като въздушни спирачки тук няма, трябва да се работи най-често с нея и това става така: при всяко спиране на трамвая – без значение поради каква причина – ватманът трябва отново да навие ръчно френа, което при всекидневно каране е изморително. Тези факти уточни за нас дългогодишният ватман и запален почитател на трамваите Георги Александров. Затова ватманите не са обичали много трамваите Комсомолец.От 1959 до 1962 г. са произведени 25 мотриси от този модел, които носят инвентарни номера от 701 до 725. До 1962 г. от завода излизат и над 16 ремаркета, номерирани от 1001 до 1016. 


Ходовите колела при Комсомолец са с диаметър 700 мм, което прави трамваите ,,нископодови“ – 800 мм над релсите. Това е удобно, улеснява качването, а и го ускорява. При този модел разстоянието между осите на тележката е само 1600 мм, което позволява по-лесно вписване в кривите на релсите и сериозно намаляване на шума, когато те се преминават при намалено триене и износени релси и бандажи. Вместо в центъра, както е досега, натоварването на тележките се понася от двете странични опори, които, заедно с използваните две спирални пружини и маслени амортисьори, правят хода на тези трамваи плавен.


Трамваите Комсомолец остават противоречива страница в историята на българската транспортна техника. От една страна, в конструкцията им има някои ценни нововъведения и усъвършенствания, които правят работата им по-добра, направени са с ентусиазъм, но от друга, са налице и не съвсем домислени неща – преди всичко проблемите с температурата и с постоянното използване на ръчната спирка поради липсата на въздушна. Затова много пътници и ватмани не ги харесват особено.

Използван е текст от сайта sandacite.bg



В началото на автомобилната ера, собствениците на автомобили не са били много а работилниците в които всички велики марки започват са били всъщност обикновени гаражи,не са могли да произвеждат много, тъй като са били малко хора и са изработвали всеки един детайл ръчно. 

Времето за изработка е било доста голямо, привилегията да имат такива автомобили в повечето случаи била на по-заможните хора. Малко по-малко след години се появяват и първите фабрики за масово производство на автомобили, както и по-нови модели. Автомобилите не са били много сложни и с повечето проблеми собствениците са се справяли и сами. С времето се появяват все по-сложни автомобили и все повече. 

Инцидентите с автомобили зачестявали, особено в по-големите населени места. Това наложило събирането на групи които обмисляли създаването на система в помощ на водачите. Освен всичко преди налагането на контрол върху водачите, са се появили и доста неопитни шофьори.

Във Англия и САЩ положението с автомобилите е било доста плашещо, освен инцидентите, се появили несъобразителни шофьори, които тръгвали на дълъг път без дори да се замислят за сигурността си и за евенуални проблеми, като свършване на гориво и други неприятни случки.

Исторически първата организация занимаваща се с подпомагане на аварирали, катастрофирали автомобилисти със извозване, сервизна дейност и други е създадена през 1897 година във Лондон – Кралски автомобилен клуб, който е облужвал Лондон.

След това е създаден първия частен немски клуб през 1902 година, обслужвайки големите градове в Германия. Последват ги и американците през 1927, които пък създават един в Америка и втори в Канада. По-късно във вече САЩ се създава и държавен департамент отговарящ за натоварените пътища на които често е имало инциденти.

В България в началото подобни дейности са извършвани от полицията или гражданска защита особено при природни бедствия или други тежки случаи.Първата българска организация с подобни и други услуги е създадена през 1957 г. на 3 юли, като тогава е била с име „Български автомобилен и туринг клуб“ (БАТК). След това е преименувана на Съюз на българските автомобилисти (СБА). По това време в тази дейност, но предимно при бедстващи от природни катаклизми, са се включвали и от Гражданска защита.

Организацията е представлявала група от български автомобилисти, някои от тях инженери, състезатели и обикновени граждани. Първоначално дейността й била предимно спомагателна, а впоследствие променя статуса си изцяло на технически. В големите градове на страната са създадени технически пунктове. По улиците са се движели основно самоделни машини, като предимно сервизите имали такива, Професионалните навлизат малко по-късно.

През 60-те години например, в рамките на населеното място с пътна помощ е пристигал и опитен автомонтьор. Ако повредата на закъсалия автомобил е била дребна я е отстранявал на място. Ако не е можело да бъде отстранена, колата се е откарвала в сервиз.

Средата на 90-те започват да се създават частни организации предлагащи главно услугата Пътна помощ.

Историята на наименованието не е ясна, но в началото не се е наричала така, а само клубове или спатилетни екипи. След това се очертава roadside assistance ( в превод пътна помощ ), доста по-късно towing services ( изтегляне на боксир, изтегляне, дърпане ), car  / vehicle repatriation ( репатриране на МПС ). При нас е прието предимно да се нарича Пътна помощ или вместо репатриращо МПС за кратко – репатрак. Теглене на боксир е слабо познато словосъчетание за този вид дейност, но също е правилно, предимно означава превоз на вилица или дърпане с въже.

Автор:Kristiyan Naydenov/www.roadhelp.bg



Пощальонът Пейо, който нашумя преди години в предаването”Имаш поща”, има нова жена, при това имотна.


В телевизионно интервю той сподели, че тя е нотариус от Гоце Делчев и заради нея Филипов избягал от София. Той вече живее при жена си и дори и помага кантората, а когато има възможност се разхожда в планините наоколо.


Заради китайския вирус неговият пиано бар в столицата не работи, а все още няма достатъчно яснота как ще функционира плажното му заведение в Царево, разказа Пейо.


В София се връща само за да вижда децата си.


Пейо работи по изработка на специално приложение, което има амбицията да конкурира Фейсбук


Дъщеря му, която учи в Англия, се прибрала в родината, за да изкара карантината, а синът му Кристиян е абитуриент. Той може да се похвали с отличен успех, който изненадал известния му татко.


Пейо работи по пускането на специално приложение, което има амбицията да детронира Фейсбук. Hotnews.bg припомня, че миналата година той обяви, че се е развел със съпругата си Мария след 19 години брак./show.blitz.bg



Драгана Миркович е една от най-популярните певици на Балканите. Става известна през осемдесетте години на миналия век като като член на популярния колектив Južni Vetar, пише Sofia24.bg.

Заедно със съпруга си тя основава и сателитен музикален канал, наречен DM SAT. Драгана е родена на 18 януари 1968 година в село Касидол, Сърбия, тогава в Югославия.

За народната музика като дете я запалва нейният дядо – Драгутин, който свирел на акордеон. Тогава тя пеела на различни сбирки и селски празници, само защото по-възрастните я карали. Тези нейни изяви обаче докарват в Касидол музикални продуценти от Белград. След като записва първите си два албума през 1984 и 1985, между Драгана и нейния откривател – композиторът Новица Урошевич, възниква конфликт и тя решава да се откаже от пеенето. 

Влиятелни хора обаче я насочват към композитора Миодраг Илич, който е основател на легендарния оркестър "Южни ветар“. Така Драгана става петият солист на състава, след Миле Китич, Синан Сакич, Шемса Сулякович и Кемал Маловчич. Така през 1986 се появява третият албум "Спаси ме от самотата“(Spasi me samoce). Няколко хита излизат от него, а най-голямата оценка за новата Драгана дава публиката – за първи път младата певица застава пред повече от 10 хиляди зрители на концертите на оркестър "Южни ветар“. Турнетата на групата по онова време продължават с месеци.

Сред най-известните й песни са: Milo moje sto te nema, Simpatija, Placi zemljo, Poslednje vece, Zivot moj (дует с Даниел Джокич), Sve bih dala da si tu,  Kazi mi sunce moje, Mamina i tatina, Na kraju price, Na kraju price. Албумът Simpatija от 1989 е продаден в тираж от 500 хиляди копия, а почти всички песни в него стават хитове. През същата година Драгана прави и своя първи самостоятелен концерт в Белград. Получава и най-голямата награда – Певица на годината. 

Същото признание се дава на Драгана Миркович и през 1990, когато излиза последният ѝ албум с оркестър "Южни ветар“. През 1991 г. Драгана Миркович преминава под крилото на покойния мениджър Рака Джокич, дотогава продуцент единствено на Лепа Брена. Същата година излиза албумът "Добро момиче“(Dobra devojka). Голяма подкрепа в новия имидж на Драгана оказва и самата Лепа Брена, която активно участва в процеса на преобразяване. 

В резултат – бъдещата мега звезда подобрява външния си вид, начина си на обличане, прави и пластична операция на носа си поради здравословен проблем с дихателните пътища, решава и да промени формата, тъй като вече е известна личност. Благодарение на мениджъра Рака Джокич, младата певица прави грандиозни турнета в Европа, Австралия, Америка, Канада. През 1991 г. провежда 22-дневно турне в България. Най-големият концерт е на националния стадион "Васил Левски“ в София, състоял се на 25 юни.

Драгана се пробва и в киното, като влиза в главната роля във филма "Сладки сънища“ (Slatko od snova). Интересното е, че повечето от песните във филма се изпълняват на английски език и тотално се разграничават от присъщото за Драгана фолк амплоа.

"Само аз и Брена можем да живеем от старата слава“, казва пред сръбски журналисти преди две години Драгана. Миркович е поласкана, когато я обявяват за най-богатата певица и смята, че това не предизвиква завист у колегите й. 

"Знам, че ме поставят на първо място сред най-богатите знаменитости от бивша Югославия. Надявам се това да не предизвиква ревност сред колегите, поне аз не съм го усещала. Всеки трябва да се радва на чуждия успех. Съпругът ми Тони и аз обичаме да помагаме на другите и винаги, когато някой е имал нужда от нещо, винаги сме помагали".



Прототипът на паметника "Альоша" в Пловдив,е ветеранът от Втората световна война Алексей Скурлатов който почива на 92-годишна възраст.Паметникът на Альоша в Пловдив е официално открит през 1957 г., като Алексей Скурлатов не подозирал, че е станал прототип на паметник до 1981 г., когато е обнародвано истинското име на войника, по чийто образ и изграден паметникът.

Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив - "Бунарджика" и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет "Шпагин" (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата Съветска армия освободителка". До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. През 60-те години на миналия век в Пловдив гостуват първите руски космонавти, сред които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове около паметника на руския цар.

Паметникът на съветския воин, наричан и досега от пловдивчани гальовно „Альоша” е открит на 5 ноември 1957 г. в Пловдив. Това е най-известният в България паметникът на Съветската армия. Височината на паметника е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит – 10,5 м. Негови автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив – “Бунарджика” и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. 

Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет “Шпагин” (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата Съветска армия освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. През 60-те години на миналия век в Пловдив гостуват първите руски космонавти, сред които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове около паметника на руския цар.

За прототип на “Альоша” е послужил Алексей Иванович Скурлатов, жител на селцето Налобиха в Косихинския район на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. Участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Той е носител на бойните ордени „Червена звезда”, „За храброст” и „За победата над Германия”.През 1944 г., докато Скурлатов работи по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно за изработка на фигурата на войника. Външността му олицетворява руския воин – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български скулптор, който рисува няколко скици.  

Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България почти четвърт век до 1981 година, когато е оповестено истинското име на войника, от чийто лик скулпторите са почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда „Альоша“ за пръв път точно на своята 60-а годишнина. На прием в българското консулство е удостоен с отличието „Розетата от Плиска”.  Скурлатов е на фронта от септември 1941 г., участвал е в битката при Курск и освобождаването на Харков, Николаев и Вознесенск. Отличен е с два ордена “Червена звезда”, като втория получава 68 години по-късно. У дома се завръща през 1946 г., след което работи като бригадир на машинно-тракторна станция, комбайнер, шлосер, инженер.

Пенсионира се през 1983 г., но продължава да работи като механик в местен ремонтен завод.Пловдивският „Альоша” е изключително известен в страните от бившия Съветски съюз, където е популярна песента за него от Ян Френкел. Нежната мелодия съдържа силен емоционален заряд, а тъжният текст разказва за войник от камък, стоящ на хълма в порои и сняг, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа. Паметник в Пловдив е толкова известен, че през 70-те години гражданите на полярния град Мурманск кръщават Альоша и тамошния монумент, издигнат в чест на полярния съветски войник.  В периода на тоталитарното управление у нас паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба. 

След промените от 1989 г. те са оценявани предимно негативно поради факта, че са изградени от комунистическия режим, обявен със закон за престъпен, както и поради факта, че възхваляват армия, която на практика е окупирала България. Освен това на сериозна критика са подложени и естетическите им качества.  Под натиска на някои десни политически сили, в началото на 90-те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които и „Альоша”, остават на мястото си, но са оставени без грижи по поддръжката от страна на общинските власти. Не веднъж Русия реагира по дипломатически път и се позовава на международните конвенции за паметниците, докато Върховният съд постановява, че „Альоша” е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен.

Всичко в Централна и Източна Европа има около четири хиляди военни мемориала, в които са погребани над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война. В някои държави, бивши сателити на Съветския съюз в източния блок, след разпадането на СССР е обсъждан въпроса за преместване на мемориалите. В повечето централни европейски страни паметниците на съветските войници стоят на гробищата, където са погребани воините, но в някои градове, като Будапеща или Виена, те са поставени на градски площади. Най-голям е мемориалният комплекс в Трептов парк в Берлин, за да напомня на германците за фашизма и неговите престъпления против човечеството.

Източник: snews.bg



Изчезването на Кейт и Шийла Лайън през 1975 година бил същински потрес за уютния град Уитън, Мериленд. Всички били в неразбиране: къде могат да отидат девойките на 10 и 11 години?

Изчезването им довело до едно от най-мащабните търсения в историята на щата, което било осъществено от цялостен ​​екип детективи. Едва четири десетилетия по-късно обаче казусът бил разрешен…

В комерсиалния център 

Шийла, Кейт и по-големият им брат са родени в богато и уважавано семейство. Баща им бил известен радиоводещ във Вашингтонска радиостанция, а майка им – доктор.

Сестрите били доста другарски настроени, постоянно ходели дружно на разходка. Така било на 25 март 1975 година, когато девойките посетили комерсиалния център Wheaton Plaza в Уитън. Току-що било украсено за Великден, тъй че Кейт и Шийла желали да прегледат украсата.

В мола бил и 14-годишният им брат. Родителите му го помолили да се грижи за сестрите си, само че той се интересувал повече от игралната зала, тъй че момчето рядко обръщало внимание на девойките. За финален път той видял Кейт и Шийла към 14:30 – девойките ядяли пица в Orange Bowl.

Изглежда нещо ги е предиздвикало бързо да изоставен пицарията, защото още в 14.40 часа девойките са видяни наоколо до мола. И си тръгнали към дома. 

Г-жа Лайън споделила на Кейт и Шийла да се приберат до 16:00 часа, само че те не се появили в уречения час. А когато брат им се върнал, цялото семейство отиде в мола да ги търси. След двучасово безрезултатно търсене към 19:00 часа те се свързали с полицията.

Дългокосият мъж

В устрема си да открие децата допустимо най-бързо, полицията ревниво се заела с издирването. В същия ден те разпитали няколко десетки души и разпознали първия обвинен – млад мъж с дълга коса, който наподобява следил девойките.

Показанията пристигнали от 11-годишна другарка на Кейт и Шийла, който се срещнал със сестрите в мола. Полицай изработил фоторобот на млад мъж с дълга коса и няколко белега по лицето.

Но никой, с изключение на свидетелката, не си спомнил за човек с такова изложение. Заради това полицията решила, че момичето нещо се е объркало  или даже си измисля. Поради тази причина детективите в никакъв случай не са считали „ дългокосия “ за обвинен.

Нова тенденция

Вместо това полицията се фокусирала върху възрастен мъж в кафяв костюм, който бил забелязан да беседва с девойките в заведението за хранене. Той бил забелязан до Кейт и Шийла от трима очевидци едновременно, тъй че скоро станал основният и единствен обвинен.

На 2 април 1975 година, когато описанието на мъжа с якето е оповестено във вестниците, Лойд Уелч се свързва с полицията, заявявайки, че е видял сходен мъж да качва две девойки в кола на паркинг и да потегля с тях.

Когато 18-годишният Лойд бил разпитан за повторно, той съумял да си спомни още повече детайлности. По думите му възрастният мъж куцал с десния си крайник и имал забележима бенка на ръката.

Наличието на сходни детайлности объркали полицията и те предложили Уелч да даде показания на детектор на лъжата. Накрая той си признал, че не е виждал никого и си измислил историята, с цел да притегли малко внимание.

Продължително търсене

За страдание, даже откакто разкрила още няколко следи, полицията не съумя да се докопа до нито една от тях. Това включва няколко свидетелства, че девойките са видени във Флорида и други щати. Детективите не съумели да потвърдят нито една от тези версии.

Междувременно водолази претърсили всички близки водни басейни, стотици доброволци обиколили региона на Уитън, а Националната армия претърсила всички гори в радиус от 30 километра.

Дните се трансформирали в седмици, а седмиците в месеци. През идващите 38 години детективите не напредват в издирването на девойките. Мнозина към този момент почнали да мислят, че казусът в никакъв случай няма да бъде позволен.

Пробивът

През 2013 година няколко детективи, които дълги години разследвали изгубването на Шийла и Кейт, се пенсионирали едновременно, тъй че неразгадният случай бил трансфериран в нов отдел.

Един от назначените в него детективи е Крис Хомрок, който взема решение да изследва всички материали от нулата. И когато преглеждал файловете, вниманието му незабавно било привлечено от фотография на Лойд Уелч, който външно доста приличал на фоторобота на оня „ дългокос човек “.

Детективът решил, че не е зле да изследва биографията на Уелч. Не му се наложило да рови дълго, тъй като по това време Лойд излежавал 33-годишна присъда за… закононарушение против 10-годишно момиче.

Задушевен диалог

Възможно ли е нарушителят да е човек, чието изложение е формирано още в първите дни на издирването и който самичък е пристигнал в полицията, където е дал лъжливи показания? Изглеждало необикновено, че тогава не бил обвинен, само че всичко изглеждало тъкмо по този начин.

Крис Хомрок решил да опита да приказва с Лойд, с цел да „ тества водите “. За негова изненада Уелч, който бил в пандиза две десетилетия, елементарно откликна;. Вероятно просто му липсвала връзката, тъй че се радвал най-малко на някакъв събеседник.

Лойд разказал странна и объркваща история за това по какъв начин оказал помощ на чичо си да примами сестрите Лион в колата, след което откарали девойките на насаме място. В същото време Уелч добави, че „ той е взел минимално присъединяване и не е умъртвил никого “.

Чичото на Лойд към този момент бил умрял по това време, само че когато полицията проучила биографията му (той прекарал доста години в пандиза за сходни закононарушения и блудство), думите на Уелч почнали да наподобяват по-правдоподобни.

Какво се случило с девойките?

Но колкото повече детективите разпитвали Лойд, толкоз повече той променял историята си за случилото се с Кейт и Шийла. Само едно нещо оставало непроменено – той постоянно оставал „ почтен очевидец “.

Детективите почнали да виждат, че има повтарящи се елементи в неговите необясними разкази. Лойд разказва плачещи девойки в задната част на комби, мазе, опиати и две огромни зелени чанти.

Въз основа на тази информация детективите почнали да търсят места, където може да се е случило това извънредно закононарушение. Едно от тях била къщата на братовчед на Лойд, Хенри Паркър, който живеел в планината по време на изгубването на девойките.

През декември 2014 година Хенри споделя на детективите, че през 1975 година Лойд отишъл до колата си и го помолил за помощ, с цел да изгори две военни чанти. По негови мемоари всяка от чантите е тежала по 25-30 кг.

И двете торби били хвърлени в огъня. Съседи, които към момента живееха наоколо, споделиха на детективите, че към момента помнят миризмата на печено месо, която тегнела във въздуха няколко дни.

Малко по-късно детективите разкрили под къщата на родителите на Уелч, където живеел Лойд, партерен етаж, който приличал повече на мазе. Криминалистите разкрили следи от кръв там, която принадлежала на Шийла и Кейт.

Заключение

През септември 2017 година Лойд се признава за отговорен за убийствата и получава две 48-годишни присъди. При състояние, че той ще изкара предходната си присъда едвам през 2026 година, той няма късмет да бъде освободен.

Телата на Кейт и Шийла в никакъв случай не са открити. Уелч отказал да даде каквито и да е детайлности за закононарушението си, ограничавайки се до признание на виновността.

Интересно е, че за сходно закононарушение Лойд бил застрашен със смъртно наказване, само че по някаква причина родителите на девойките поискали затвор за нарушителя. Прокурорите, уважавайки мнението на фамилията, не възразили.

Говорейки от името на брачната половинка и двамата си сина (между другото, това момче, което трябвало да се грижи за сестрите на 25 март 1975 година, в този момент е полицай), Джон Лайън споделя:

– Искаме да благодарим на детективите. Сега знаем истината. По-добре е, в сравнение с да живееш в неопределеност 40 години.Вижте още:Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща

Източник: svobodnazona.com



Една истинска знаменитост, която може да служи за пример на много поколения жени след себе си.Тя е не само талантлива певица, но орисана да бъде прима с неподражаемия си характер. Силната й воля неотклонно следва правила, благодарение на които поддържа в перфектна форма както гласа, така и визията си. Никой не би й дал годините, а най-важното е, че и тя не им се "дава".Това е невероятната Лили Иванова


Малко известното за нея:


Кръстена е на починалата си сестра Лиляна, която умира като малка от скарлатина.


Бащата на Лили работел като наемен чиновник в полицията преди Девети септември, а майка й била сервитьорка в ресторант.Като момиче е тренирала художествена гимнастика и има златен медал от Републиканското първенство в Русе през 1952 г.


Първият личен инструмент на малката Лили е акордеон, подарен й от родителите й, когато е в първи клас.Завършила е Медицинския техникум за сестри и акушерки във Варна и започва работа по специалността в родния си Кубрат.


Първата й публична изява е на импровизирана сцена в Медицинския техникум.


Първото й голямо участие е в състава на групата "Студио В" на Вили Казасян, през 1962 година.За да придобие "категория" за работа, става вокалистка на цигански оркестър в Кубрат.Първата песен, с която се прочува е на друга певица - "Лунни лъчи" на Мими Иванова, по музика на Йосиф Цанков.Първата й певческа награда е "Златен ключ" от фестивал в Братислава през 1966 г.


Първата си награда от "Златният Орфей" получава през 1974 г.

*в статията е използван текст от impressio.dir.bg



Неизменна част от зимната трапеза на българина е царската туршия.

Тя е просто великолепна и се приготвя в цялата страна, като начините за това са многобройни. Специализираният сайт gotvach.bg припомня оригиналната рецепта за приготвянето на любимата царска туршия.


 Необходими продукти:

червени чушки – 1 кг;

зелени чушки – 1 кг;

червени камби – 1 кг;

моркови – 1 кг;

зелени домати – 1 кг;

карфиол – 1 кг;

зеле – 3 кг;

керевиз – – 1 бр. корен, стебла и листа.

За маринатата:

олио – 50 мл;

вода – 2 л;

оцет – 1 л;

сол – 300 г;

захар – 500 г;

дафинов лист – 3 – 4 начупени листа;

черен пипер – 1 ч.л. зърна.

Начин на приготвяне

Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на дребно, поставят се в дълбок съд и се заливат с маринатата, която се приготвя чрез смесване на посочените продукти и подправки.

Маринатата не се вари на този етап. Съдът се поставя на студено, да престои 24 часа, като периодично се разбърква.

След това зеленчуците се отцеждат и подреждат в подготвените буркани. Маринатата се кипва, отдръпва се от огъня и след като се охлади, се налива върху зеленчуците в бурканите.

Но преди това за всеки буркан предварително и поотделно с малко от изстиналата марината се стриват по 3 бр. аспирин, като тази бройка се отнася за компотени буркани или омния, както мисля, че ги наричат.

Туршията не се вари, оставя се на студено, а зимата се сервира с ракийка или по ваш вкус.

Забележка: Ако ви се струва доста количеството (10 кг продукти), то може лесно да приготвите по-малко количество и в съотношение според предпочитаните ви продукти, като лесно ще изчислите, че за 1 кг нарязани зеленчуци ще са необходими 200 мл вода, 100 мл оцет, 30 г сол, 50 г захар, лъжичка чаена олио.Вижте още:Мъкнехме чували със зарзават и затваряхме буркани с туршия



Отрасналите през 70-те и 80-те вероятно още пазят ярки спомени от Москвич-412 - колата на дядовците ни. Тази година се навършват 55 години от раждането на този автомобил, който не само доминираше по българските пътища навремето, но бе и първият съветски модел, произвеждан серийно у нас. 

Произвеждаха го и на Запад, и всъщност 412 бе единствената кола от СССР, успяла да постигне относително видими продажби във Великобритания. Общо бяха сглобени над 2.3 милиона екземпляра, а последната бройка слезе от завода в Ижевск... едва през 2003 година. Ето още 15 любопитни факта за Москвич-412, които може и да не сте чували досега.

Драмата на всички производители на автомобили от бившия соцлагер винаги е била недостигът на средства. В архивите на компаниите могат да се видят множество интересни, модерни за времето си, естестечески издържани концептуални модели. Но заради "икономическата съобразност" заводите са принудени с десетилетия да произвеждат едни и същи стари модели, периодично леко "освежавани". Точно такъв е и Москвич-412, един от най-популярните автомобили в България през 70-те и началото на 80-те години. Дебютирал през 1967, той не е нов модел, а само усъвършенствана версия на познатия Москвич-408. Разликата е в двигателя: 408 ползва 1.3-литровия агрегат, стъпил върху довоенен мотор на Opel. 412 e с нов, 1.5-литров двигател.

Всъщност в Московския завод за малолитражни автомобили (МЗМА, прекръстен по-късно на Автомобилен завод на Ленинския комсомол - АЗЛК) двата модела дълги години се произвеждат успоредно. Но понеже някои възли в 412, като например по-големият радиатор, не пасват на старото шаси, в началото се налага платформата да се адаптира ръчно в завода. По-късно конструкцията е унифицирана така, че да отговаря на нуждите и на двата модела.

В първите години на производство 412 е със същите кръгли светлини като 408, след това са въведени характерните квадратни фарове.

Неизкоренима легенда е, че по-мощните москвичи са били с двигатели на BMW. Някои ще ви кажат даже, че са правени по лиценз. Това не е вярно. Конструктивните прилики между съветския агрегат УЗАМ-412 и четирицилиндровите мотори на баварците М10 и М15 са очевидни, и е документирано, че в завода в Уфа са изучавали германските мотори, преди да разработят своя. Но има и някои съществени разлики, наложени от икономически и практични съображения. Германските мотори са с чугунен блок, докато този от Уфа е с алуминиев, и със стоманени гилзи на цилиндрите, които доста улесняват ремонтите.

Двигателят, с кодово име УЗАМ-412, има работен обем 1.5 литра и развива 75 конски сили - доста за онова време, особено отсам Желязната завеса. Но понеже агрегатът е по-обемист от 1.3-литровия на Москвич-408, мястото под капака не му стига и се налага да се монтира с лек наклон надясно.

Москвич-412 е първият автомобил на московския завод, който има хидровакуумно усилване на спирачките, по лиценз на Lucas, както и напълно синхронизирана скоростна кутия. Самата скоростна кутия, произвеждана в Омск, обаче се оказва едно от слабите места на модела. Доста от трансмисиите едва издържат по 60 000 км пробег, а гарантираният от завода ресурс до основен ремонт е едва 100 000 км - двойно по-малко, отколкото при скоростната кутия на ВАЗ.

През 1969 в ловешкия завод "Балкан" започва производството на Москвич-412 и Москвич-408, под марката "Рила" (Рила 1500 и Рила 1400) Това е едва вторият случай, в който съветски модел се прави зад граница, след полския лиценз за "Победа".

В началото това в Ловеч е само сглобка от готови съветски комплекти, но с течение на времето все повече компоненти започват да се правят у нас. През 1976 от поточната линия в Ловеч започва да слиза Москвич-2140, а от 1988 - Москвич-2141 Алеко.

За Западна Европа Москвич-412 се сглобява в Белгия, в предприятието на Scaldia, от готови машинокомплекти. В страната моделът се предлага под името Moskvitch Scaldia 1500. Тук 412 дори има дизелова версия, с агрегати на британския производител Perkins и на френския Peugeot-Indenor. Интериорите на москвичите за "капиталистическите пазари" също са доста по-лъскави от тези за социалистическите.

Москвич-412 се прави и във Финландия от компанията Konela, която също си позволява доста доработки върху съветската машина, преди да я предложи на пазара. От съображения за безопасност финландците изместват гърлото на резервоара - по начало то е зад задния регистрационен номер, но те го поставят отстрани на колата. Заменят и ръкохватките на вратите с такива от ВАЗ-2101.

Московският завод не е единственият, който прави 412. От края на 60-те моделът се сглобява и в Ижевск, под марката ИЖ. Всъщност конкуренцията между двата завода е и основната причина по-скромният Москвич-408 да остане в производство - фабриката в Уфа, която прави двигателите за 412, не успява да задоволи нуждите и на Москва, и на Ижевск.

Впрочем в Ижевск постепенно създават свои, отличаващи се версии - примерно комби (ИЖ-2125 Комби) и фургон/пикап (ИЖ-2715). Последният се продава и във Финландия като Elite PickUp.

Също като германския си първообраз, и агрегатът на Москвич-412 има добър потенциал за форсиране. За целите на моторния спорт са създавани най-различни негови версии - включително с увеличен до 1.8 литра работен обем и дори с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Мощността при тези двигатели достига 130 конски сили - близо двойно над серийния вариант. Но и животът им, разбира се, е по-кратък.

Заради новия мотор Москвич-412 е на практика първият съветски автомобил, годен за участие в международни състезания. Дебютът му е през 1968 в прочутото рали Лондон-Сидни (на снимката). И четирите стартирали москвича успяват да финишират в пословично тежкото рали, от което отпадат 43 екипажа от общо 99. Още по-добро е представянето през 1970 в ралито Лондон-Мексико сити (26 000 км). Там Москвич се класира трети отборно, изпреварен само от Ford и British Leyland.

Белгийската компания Scaldia-Volga е основната платформа за мечтания износ на съветски автомобили в Западна Европа. През 1971 с рекламни цели Scaldia пуска два Москвич-412 в нашумялото състезание "24-те часа на Спа". В него завършват едва 19 автомобила - включително и двата москвича! Вярно, че са 16-и и 17-и в класирането. Но за дилъра е важно да покаже надеждността, а не бързината им.

Инвестицията в спортни състезания, особено маратонски ралита, започва да се изплаща в началото на 70-те и Москвич започва да продава по 3500 коли годишно на британския пазар (независимо, че 412 е на практика на същата цена като местния Morris Marina например). Специално за британския пазар е направен и лекотоварният Москвич-434.

През втората половина на 70-те обаче, след петролната криза, съветският автомобил вече е твърде старомоден и неикономичен, и продажбите падат драстично.

През 70-те германската компания активно си партнира със съветската автомобилна индустрия. Един от първите съвместни проекти е доработка на Москвич-412, макар и не толкова радикална като по-късните редизайни на германците върху Лада. При москвича промените са основно дизайнерски - с черна решетка, допълнителни лайсни, преработени врати и съвременни за епохата предни седалки с подглавници. Проектът се харесва в Москва, но междувременно идва време за производството на обновения Москвич-2140. В Ижевск продължава да се прави 412, но само за вътрешния съветски пазар, а за там идеите на Porsche се приемат като излишен лукс.

Източник:automedia



Синът на Тодор Живков и Маруся Мирчевска се женят през 1979 г., а на 10 ноември същата година се ражда синът им. Бракът им трае само няколко години, през които, според упоритите слухове, Владко редовно злоупотребява с алкохол и дори посяга на жена си.

Двамата се развеждат, но на Маруся са й отнети родителските права и малкият Тошко живее при баща си. След 1989-а тя успява да върне сина си и двамата заминават за Америка, където живеят и до днес. Твърди се, че Тед се занимава с покер залози, женен е и има две деца, а Маруся рядко се връща в България и продължава да страда от фобията, че някой я преследва и крои лоши планове за житието-битието й.

Владимир Живков си отиде от този свят след куп заболявания, сред които диабет и високо кръвно, усложнения от ковид.

През последните години той избягваше всякакви публични появявания. Твърдеше, че жената, която го спасява от кошмара след 1989 година е втората му съпруга Валя, която го избавя от фалит – материален и духовен. Тя ражда дъщеря от него Елизабет, която завършва моден дизайн в чужбина и в момента се изявява като стилист на бижута.

Владимир Живков си отиде от този свят 40 години след кончината на сестра си Людмила Живкова.



Филмът "Топло" се нарежда в редица класации за най-любимите български филми, създавани някога.


Сюжетът на филма "Топло" е забавен и въпрки че през годините съседските взаимоотношения се измениха, той остава все така актуален. Хората от софийската кооперация „Цар Крум“ решават сами да си осигурят парно отопление. Договарят се с трима майстори и дори им предплащат услугата. И започва голямото пробиване на дупки в стените, в подове, по таваните. В един хубав ден майсторите изчезват, но дупките остават.


Сградата в която е сниман филма се намира в центъра на София на ул. „Уилям Гладстон“, близо до пл. „Славейков“ и може би много от нас са минавали от там, без да знаят коя е тази сграда.

Част от хората, живеещи в нея,още си спомнят заснемането на филма, срещите с актьорите и докосването им киноизкуството. 


Вече повече от 30 години, след като излиза, "Сам вкъщи" продължава да е част от Коледата на милиони хора по света. У нас също вече се превърна сякаш в традиция филмът да бъде пускан по телевизията точно по празниците, и то в най-гледаното време.

Ето няколко любопитни факта за филма:

Крис Фарли, който бе популярен комедиен актьор, за малко не прави дебюта си в киното с епизодичната роля на Дядо Коледа в "Сам вкъщи". Колегата му, Кен Хъдсън Кембъл, който в крайна сметка е избран за нея, споделя, че си спомня точно как е минало прослушването. Тогава е видял Крис Фарли в доста комичен вид, тъй като явно предишната вечер е купонясвал. Както и се е очаквало, той изобщо не се е представил добре и така и не е получил повторно обаждане.

Може и да останем доста изненадани, но е факт - Робърт де Ниро също за малко да участва в "Сам вкъщи". Той обаче отказва ролята на бандита Хари. Същото прави и Джон Ловиц. Келси Грамър пък отказва да изиграе Франк - чичото на Кевин.

Собствениците на къщата, в която е снимана по-голямата част от "Сам вкъщи", са живеели в нея през цялото време докато се е работело по филма. По свое желание те така и не са се възползвали от апартамента, който им е бил нает. И въпреки че снимките е трябвало да траят само около месец, семейството е останало отделено в една от големите спални в къщата почти шест месеца. В крайна сметка домът им остава непокътнат, тъй като повечето сцени с разрушения са били заснети в местна гимназия.

Жителите на квартала, в който се намира къщата от "Сам вкъщи", отдавна са свикнали с минувачите, които се спират да я оглеждат и в повечето случаи не пропускат я да снимат. Домът все още е атракция, дори и повече от 30 години след излизането на филма.

Друг интересен факт за къщата е, че тя е включена (макар и не нарочно) в сериала "Приятели". Наблюдателни зрители забелязват, че имота, който Моника и Чандлър иска да купят в един от епизодите на последния сезон, е всъщност къщата на семейство МакКалистър от "Сам вкъщи".

През по-голямата част от снимките на филма, екипът разчита на изкуствени сняг и лед. Точно за най-знаковата сцена обаче, тази, в която майката на Кевин най-накрая стига обратно до къщата им, в която са го забравили, започва да вали истински сняг. "Беше най-големият снеговалеж от години и то на Свети Валентин. Майката природа наистина ни помогна", спомня си Джейколин Бъксбаум, който е част от екипа на "Сам вкъщи".

Още една реална локация, на която се е снимал филмът, е летището в Чикаго. За сцената, в което семейство МакКалистър тича, за да хване самолета си до Париж, екипът е имал право само на два или три дубъла.

Джон Кенди влиза в ролята на "краля на полката" Гас Полински, за да направи услуга на продуцента Джон Хюз. Освен това всички сцени, в които актьорът си партнира с Катрин О'Хара, трябва да бъдат снимани само за един ден. И така и става - целият екип работи в продължение на 21 часа без да спира.

Една от най-запомнящите се реплики в "Сам вкъщи" всъщност е импровизация на Маколи Кълкин. Към края на филма той казва на бандитите: "Отказвате ли се, момчета, или сте жадни за още?" И му се получава толкова добре, че репликата не просто не е изрязана, а се превръща в един от най-добрите моменти изобщо.

Момичето от снимката, на която Кевин вижда предполагаемата приятелката на Бъз, по-големия си брат, всъщност е момче, облечено като момиче. Според продуцентите да бъде показано момиче просто било твърде грубо, предвид непривлекателния вид, който е трябвало да пресъздадат.

Angels with Filthy Souls, старият филм, който Кевин гледа в хола на къщата си, всъщност не е реално съществуващ стар филм. Сцените, които са показани, е трябвало да бъдат заснети отделно. Така че, култовата реплика: "Задръж рестото, мръсно животно" всъщност също е измислена от Джон Хюз.

Филмът е любим дори на децата в Ирак. Актьорът Даниъл Стърн разказва, че през 2003 г. е бил в Ирак, където се е срещнал с местни войници. Те са го завели в столицата Багдад, където в един от магазините се е оказал заобиколен от деца, които са му викали: "Марв! Марв!", очевидно разпознавайки го от ролята му на един от "мокрите бандити" в "Сам вкъщи".

Източник:lifestyle.bg



Никола Тесла е един от първите хора, който не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало. 

Той счита това изказване за неправилно. Ако човек изостави нелепостите, популяризирани от еволюционистите и предразсъдъците, и се вгледа деликатно в историческите препратки и познания, с отворен разум, то той ще се сблъска с историята на една цивилизация, която е употребила доста по- комплицирани технологии и от нашите през днешния ден.

Освен античните египтяни, траките, маите и шумерите са тези цивилизации, които ни демонстрират, че са употребявали необятното знание на най- разнообразни учения и науки като електричество, електрохимия, електромагнетизъм, металургия, хидрогеология, медицина, химия и физика.

И забележете, че електричеството се е генерирало дейно, посредством тези технологии, които били необятно употребявани в Древен Египет. По това време се е употребила Багдадската батерия и първите дъгови лампи. Въпреки това производството на електрическа енергия или наличната сила е била лимитирана в Древен Египет.Внимателното изследване на египетската история незабавно разкрива изтънчеността и съвършеното осветяване на пространствата в храмовете. Не са били открити сажди в коридорите на пирамидите и гробниците, тъй като тези зони и тези пространства са били осветени с електричество.

А релефите и каменните резби демонстрират, че египтяните са употребявали ръчни фенери, захранвани от безжични източници на сила. Например, била е употребена дъговата лампа във фара в Александрия, като това е просто доказателство, че в Древен Египет доста от дълго време е било употребявано електричеството.

Енергията, нужна за зареждането на александрийския фар 24 часа в денонощието, била обвързвана единствено посредством елементарен източник на сила. Египетските пирамиди са били великански електроцентрали, т.е. централи, които са произвеждали електричество непрекъснато.

Външната обвивка на Голямата пирамида била покрита с бял туф, т.е. варовик, която била толкоз компактно построена, че даже бръснарско ножче не можело да влезе сред блоковете. Белият варовик не съдържа магнезий и има високи изолационни свойства. Тези изолационни свойства попречили на тока вътре да изтича неконтролируемо и да се загуби.

Каменните блокове, употребявани за построяването на пирамидата,били от друга форма варовик, съдържащ кристал, който е извънредно добър проводник на електричество и съдържал малко количество метал, подобаващ за предаване на оптималната мощ. Вътрешността на пирамидата, както и шахтите, са били облицовани с гранит. Гранитът е леко радиоактивно вещество и разрешава йонизиране на въздуха. Ако погледнем изолационният електрически кабел, ще забележим, че проводимите материали и изолационни материали се употребяват за изолираност по същия метод, както в пирамидите през днешния ден.Проводимите и изолационни свойства на пирамидите са образец за звуково инженерство, само че и за генерирането на електричество, което е нужен източник на сила. Разбира се, платото Гиза, на което се намират пирамидите, е цялостно с подземни водни канали. Над тези пластове варовик се издигат пирамидите, а пространствата сред тях са цялостни с вода.

Тези специфични пластове от скали, които предават електричество нагоре, до момента в който придвижват вода към повърхността подземен, в този момент са известни като водоносни хоризонти. Големият обемен поток на Нил, който текъл тъкмо там по това време, дава електрическият ток на близките подпочвени води през този водоносен небосвод и през днешния ден е прочут също като Физиостром.

Този електрически ток се пренасял непосредствено в горните елементи на подземните елементи на пирамидите. Електромагнитното поле, което се образува в дъното на пирамидата, се предавало в съсредоточена форма към горните пластове на пирамидите, а на върха на пирамидите имало основен камък от злато, който бил отличен проводник на електричество.

За страдание този сектор към този момент не съществува в наше време, което значи, че пирамидата е изгубила нужната си конструкция, т.е. съвършената си геометрия, заради загубата на върха. Този златен главен камък улеснявал образуването на проводим път за предаване на негативни йони към йоносферата и по този метод се създавал тока.

Как този резултат може да се употребява за пренасяне на електромагнитни полета и полето на земята благодарение на водоносен небосвод? Много елементарно. Идентична форма на технологията, употребена в Египет преди 5000 години и по-рано, била употребена от Никола Тесла, изобретателят на електрическата сила при започване на 19 век, посредством кула, която той построил и разположил в Съединените щати.

Тесла е откривател на такава фундаментална електрическа технология, основана на изменчивият ток, като електрическия мотор, радиото, лазера и радара, като в същото време отговарял за предаването на тон и изображения сред континентите през днешния ден. Той сполучливо го построява и употребява сред 1901 и 1917 годинаТой употребявал външен източник на зареждане за тази техника, както и безжично предаване на сила. Тесла бил построил кулата си над водоносен небосвод, зареждайки и изхвърляйки негативните йони от подземните води в кулата.

Електромагнитната сила, употребена в известната кула на Никола Тесла,е идентична с електромагнитното поле, което било определящият фактор при разполагането и построяването на пирамидите на това място. И двете системи генерират и предават негативни йони без потребност от електрически кабели.

И по този начин, за каква цел античните египтяни са употребявали електричеството?Релефите ясно демонстрират, че египтяните са го употребявали за зареждане на лампи от вида ръчна крушка от безжичен източник на сила. Тези лампи доста припомнят на описанието на Никола Тесла, което демонстрира, че изменчивият ток е безвреден. На Световния панаир в Чикаго през 1893 година Тесла предава изменчив ток през тялото си, с цел да възпламени електрическа крушка, която държал без електрически проводници.

Този образец демонстрира един тип WLAN антена. Египтяните са употребявали антени и безжична сила за безжична връзка. WLAN несъмнено е съвременен термин, само че може да се види, че от лявата страна има предавател с правоприемник, гравиран в камъка. Тези данни демонстрират, че египтяните са имали безвъзмездна, безжична местна мрежа, която е била употребена за информационни цели.

Оказва се, че доста златни предмети, които са открити и непокътнати от Древен Египет до през днешния ден, в действителност са доста тънко позлатени. Такива съвършени позлатени покрития обаче (както в тези парчета), несъмнено изисква потреблението на електричество.

Електромагнитните измервания, направени към Голямата пирамида досега, демонстрират идентично поле, като това на светкавицата, създадена от гръмотевична стихия, към пирамидата. Това може да се види и през днешния ден и може да се следи посредством елементарен опит.

Стоейки на върха на пирамида, с бутилка, увита във влажна забрадка, човек може да види, по какъв начин искри излизат от бутилката.Пирамидите не са издигнати като гробници.

Всъщност, макар че пирамидите постоянно са били тълкувани като гробници на фараоните, няма никакви надписи в коридорите, шахтите или пътеките на Голямата пирамида.

Празен каменен сандък бил открит в камерата (археолозите го назовават ​​„ Камерата на царя “) на централната ос на пирамидата, като те твърдяли, че това е саркофага на фараона, само че защото бил откраднат, каменният сандък към този момент бил празен.

Но деликатното проучване на размерите на камъка и счупеното парче, както и позицията на съответното място, където е била инсталирана тази структура, разкриват друг въпрос, защото тъкмо тук може да е изчезналата част от проводящата конструкция на пирамидата, която е наложителна, с цел да може главната система да работи.

Така че целият дизайн се основавал на обстоятелството, че този проводник трябвало да бъде тъкмо там. Ако там бъде конфигуриран свръхпроводящ материал, пирамидата е могла да създаде задоволително електричество за цялостен Египет. Друго много забавно нещо за този свръхпроводник, е че се загатва в библейските предания като „ Ковчегът на завета “, който съдържал 10-те Божи заповеди. Този факт е достигнал до нас от древността. Преданията за размерите на Ковчега на Завета съответстват с размерите на тази каменна кутия.

Библейският оракул Моисей е бил признат от фараона и съгласно историческите сведения той е бил повдигнат до длъжността админ заради превъзходните си морални полезности, просветеност и качества.Една от етапите на неговите учения

били преподаването на всички мистерии на Египет и познанието за силата. В допълнение към другите му свойства, имали и разнообразни доказателства, че Ковчегът на завета е служил като кондензатор и че това е източникът на египетската сила.

Говори се, че оракул Мойсей взел със себе си Ковчега на Завета, когато избягал от Египет. Според историческите информации това е една от аргументите фараонът да преследва Моисей, защото фараонът бил толкоз наясно с Ковчега на завета, колкото и че цялата популярност и искра на Египет ще бъдат изгубени без електрическия ток.

Историческите информации също по този начин демонстрират, че египетската цивилизация доближава своя връх по време на ръководството на Рамзес II, който живял по същото време като оракул Мойсей. Но тази цивилизация се сринала за по-малко от 10 години след Рамзес II и Гиза даже била изоставена. Градът, който в миналото бил център на една цивилизация останал запустял, до момента в който идната династия не се заселила там.

Дали египтяните са били единственото общество, употребяващо безжична технология или електричество?

Не, релефите на маите и асирийците приказват за сходни техники и също съдържали информация за тях. Така че същата техника била употребена и в техните пирамиди и здания.

Цялата тази информация ясно показвала, че примитивните хора и общества не са съществували в предишното, както еволюционистите, в което ни карат да имаме вяра. От позиция на цивилизациите, в един миг от историята сме имали повече от по-слабо развитите общности.

Общество, което е съществувало преди хиляди години в международен мащаб, се е радвало на доста напреднала технология спрямо живота ни през 20 век. И това ни демонстрира, че развиването, водещо до нас през днешния ден, не е част от постепенен развой, или с други думи, че няма линейна градация от примитивно равнище на цивилизация към напреднало в историята.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! 

Източник: prosveshtenieto.com



Баща му, Фабиен Делон (1904 – 1977), е корсиканец по произход, притежател на киносалон, а майка му е Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си. Ален е на три години, когато родителите му се развеждат. През 1939 г. Едит се жени отново, този път за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон.

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s’en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер.

От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон.

Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.


Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.

Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.

Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.

Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!

Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! 

Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни! Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.

Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.

Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило! Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата! Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.

Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.

От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!

Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори! Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора! 

Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.

Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава от край време. Прокобата на продажността  и вечното чувство за малоценност, заради който, чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив