Драмата с Мануела Горсова и изчезналия и баща Красимир Горсов

За няколко месеца "шампионът" Максим Стависки и "героят" Красимир Горсов бяха ежедневна тема за разговор. Кампанията на бащата, който иска да види своето дете здраво срещу пияния шофьор, който причини смърт и трайни телесни повреди. Събираха се пари, с една сълза Горсов си е докарвал хиляди, които са отивали за "лечение".

Добре, но и за най-наивните става ясно, че лечение няма. Няма как.

Но е грозно да откажеш на един плачещ баща. Тръгнаха и слуховете, които се оказаха истина - парите отиват за хазарт и задоволяване на егото. Мануела Горсова е една неподвижна кукла, на чието име пристигат пари. Които тя не харчи, а вместо нея ги харчат - за хазарт и его. 

За пореден път това излиза наяве. Никой не е шокиран. Всъщност, аз вярвам в това, че в нормалните държави Мануела би имала своя шанс, по достоен начин, каквото и колкото е възможно. Но не само тя. Всеки българин, без разлика от възраст, пол и положение. И етнос, като се сещам и за инцидента в Сандански.

Заедно с това, в нормалните държави, Горсов би трябвало отдавна да е в затвора. Или и "до стената" също не е лош вариант. Да, има си своите тънкости това да се опитваш да възстановиш вселенската правда.

Засега обаче той е избягал с парите, Стависки си живее в Русия, само Мануела и майка й мизерстват накъде и чакат чудо. Но чудеса няма.

Ивайло Тончев /Стара Загора

Научете повече

Пловдивчанин за училището по време на соца: Учителите ни манипулираха, биеха с показалки по главите

По повод предаването „Училище мъчилище“ по Пловдивската обществена телевизия гражданинът Димитър Стоев разказва за това какво е било за училището едно време.

Ето спомените на пловдивчанина:

Лошите спомени за училището нямат край! Тогава те бяха за нас като едно най-обикновено ежедневие, но днес, когато вече всичко е минало, понякога ми измъчват съзнанието колко неоправдани бяхме тогава.

Учителските показалки се ползваха от учителите като палки за побой над учениците, предимно по черепите ни. Вземаха ни страха без да подбират средства за това – търсеха се форми и начини за насилие.Сутрин учителите заставаха на вратата на класната стая и питаха всеки влизащ ученик дали е закусил и какво. Задължаваха ни да носим от дома храна на бедните и гладуващите ни съученици.

През голямото междучасие едни и същи деца се оглеждаха кой закусва и му вземаха храната. Даже стояха и чакаха пред домовете на съучениците да им вземат храната и ги обричаха на глад.

На екскурзии, когато учителите ни караха да си носим суха храна, винаги се намираха едни и същи деца без храна и ни задължаваха да им даваме от себе си и да не си дояждаме заради тях.

Винаги, когато учител ни срещаше навън по улиците питаше няма ли за нас дневен режим и книжки за нас. За игра на джамини намаляха поведението. Вечер кината се охраняваха от дежурни учител.Внезапно учители нахълтваха по домовете ни където живеем и ако ни беше по-широко, превръщаха стаите в занималня за бедни ученици, които нямаха условия за учене. Само за една седмица всичко ни беше изкрадено.

Самите учители оглеждаха къщата и гледаха да закачат нещо, особено акордеон, радио, грамофон и др. за нуждите на училището и ако не ги дадеш, не завършваш срока и даже оставаш да повтаряш.

В класните стаи всяка редица имаше внедрен доносчик и всичко което чуеше го пренасяше на учителя. Задаваха ни да правим съчинения, свързани с личния и семейния ни живот.Всичко това и още друго едва сега го проумявам колко сме били манипулирани като деца, а всяка двойка и забележка в бележника се наказваше с побой от родителите ни.

Мъките ни нямаха край. Вземаха ни страха и се учихме не за знания, а за бележки!

Научете повече

Репортаж на Велислава Дърева от общежитието за девойки към текстилния комбинат в Пловдив през 1984 г.

Материалът е написан след срещи и разговори с момичета от общежитието за девойки на текстилния комбинат „Марица“ в Пловдив.Пролог

Вечер винаги идват с коли. Всички с коли.

– Знаят, че „маричанките“ вадят много пари — имат и за бензин.– Най-хубаво е военен. Летците са най-добре.

– И капитаните са добре.

– Кои капитани?

– Морските.

– Аз ще си потърся коминочистач. Коминочистачите носели щастие.От портала до общежитието са стотина крачки — покрай жените, които си отиват вкъщи, покрай мъжете, които пият бира на павилиона, покрай пейките, автобусите. Стотина крачки до общежитието с дългите, тесни коридори. Преди 2 години големият прозорец беше само една метална рамка без стъкло, вятърът издуваше пердето като корабно платно и, аха, да понесе нанякъде всичките 5 етажа. Сега стъклото си е на мястото, а корабът продължава да лежи на дрейф. Жените го подминават, все едно, че е празно пространство, а младите мъже подсвиркват отдолу като косове.

Момичетата си знаят дрехите, навиците, настроенията, влюбванията и разлюбванията, страховете и надеждите, случките (истински и измислени), вицовете, момчетата и снимките на момчетата, които все още ги търсят или вече не ги търсят.

Гласове от миналото

Самотната. Беше слаба и прозрачна. Казваше: „Страх ме хваща, като си помисля, че мога да остана тук още 5 години. Искам да създам семейство.“

Отишла си е. Страховете й не са се сбъднали.

Влюбената. „Ние знаем, че няма да останем тук. Искам да се омъжа, та да не чакам неспокойно срещите“. Така казваше някога. За нея тече 12-тата година в общежитието. „Отначало и аз виках: 5 месеца да изкарам и бягам. А ето колко време стоя. Човек не знае какво го чака… Мисля си, че никога няма да ми се случи това, за което си мечтая. За мен най-важното е семейството. Мъжът ми, все едно каква професия ще има, но да се разбираме. Бих искала да имам 3-4 деца, но в това време — къде ти. Най-много две.”

Тя бърза. Не знам накъде. Не знам дали още мога да я наричам Влюбената.

Бърборината. Седеше на дивана с хавлиена кърпа на главата. „Аз много не обичам да чета. Виж, да ми чете някой, обичам. На мен ми дай да готвя, да плета. Най-обичам детски работи да плета — те са малки и стават много красиви, за подаръци. Като остана сама, все си мечтая — как ще се подредя, как ще си имам деца, как ще си ги обличам. Дано не остана тук! До зимата, живот и здраве, ще се задомя!“

Зимата си беше отишла. Заедно с Бърборината, която вече шета в селската къща на мъжа си. Сега на дивана седи друго момиче с хавлиена кърпа на главата.

Малката. Тя влезе в портиерната. Носеше вестници, писма и една рибена консерва. Искаше да отиде на екскурзия в чужбина. И да бъде щастлива. „Щастието е всичко да ти е наред. Не искам мъжът ми да е инженер. Само за работа ще ми говори. Работник да е, ама да не е прост. Да ходи, ама да се пази, че ако го хвана, не прощавам. Искам да е висок. Искам да съм по-хубава от него…“

За 2 години Малката е пораснала и тези думи й се виждат вече вятърничави. „Боже, какви неща ти наговорих тогава! Много хвърчах. Сега, какво да хвърча… Викам си — бъдещето е напред. Тогава ти разправях, че мечтая да ида в Париж. Аз и сега искам… но не мисля като тогава. Тогава бях отчаяна, сега не съм. (А па мен ми се струваше, че тя е най- веселата!) Какво искам от живота? Искам нещо хубаво да ми се случи. Само на себе си разчитам. Аз съм упорита. Човек трябва да бъде твърд. А за любовта ще ти кажа — мъжът трябва да уважава гордостта на жената. И никога да не надвива тази гордост. Аз съм горда…“

Срещнах и други момичета, които живеят тук вече 10-15 години. Но те не искаха да говорят. Затвориха се в стаите си и зад вратите им стана много тихо. После от всички транзистори се понесе една и съща песен. А когато завъртиш копчето до края, не можеш да разбереш тъжна ли е музиката или весела…

Във фоайето останаха новите. От техните думи се получи този Многогласен монолог

Много е хубаво тук! Всичко си имаме — баня, кухня, топла вода, парно… Живеем за 3 и 90 на месец! Къде другаде ще намерим такива удобства! Е, няма момчета, ама пък за какво са ни! Ако има момчета, само ще се притесняваме. Сега както искаме, така си ходим из общежитието. А като знаеш, че отнякъде ще ти цъфне момче, можеш ли да вървиш с ролки на главата? Така сме си по-спокойни, по-свободни, без дертове. Ако има момчета, ще ги ревнуваме — с коя излиза, пък що отива в онази стая, а в нашата не идва, ще се коментира. 

В общежитието на строителите са заедно, на отделни етажи, ама като знаеш, че ги има… Абе, не е лошо да има момчета — китара ще донесе, ще посвири, ще го извикаш да закове някой пирон… Но и така е весело. Събираме се, телевизия гледаме, танцуваме си, пеем си, плетем, бродираме. За работата си говорим, за пътешествия си разказваме, за морето. За любовта най-много. Разни случаи си припомняме. Ако няма за какво да говорим — почваме вицовете… Обичаме телевизия да гледаме. 

Винаги бързаме да не изтървем филма. Много ни харесва както я направиха сега програмата по телевизията — като свърши филмът по първа, почва филмът по втора.Като останем сами в стаите си, слушаме музика. Лилито обичаме, и Васко. Седим си, мечтаем си разни работи, разглеждаме снимки — наши, на приятели, на приятелки. Ако не сме много уморени, чистим стаите си. Обикновено след нощната едва гледаме и лягаме да поспим. После… после нищо. Зяпаме през прозореца — минават коли… Филми гледаме, а за книги нямаме много време — готвим си чеиза. Карета се шият, терлици се плетат… Някой дойде да си поприказваме или пък — слезем до града, разходим се малко по главната. Пием кафе, ходим на кино, някой се залепи, тръгне да ни изпраща.

Като види, че сме от общежитие, си мисли, че сме много лесни. Така де, мисли, че ще му се хвърлим на врата. Понеже всеки иска да остане в Пловдив.Но да не мислите, че ще се омъжим за първия, дето се е залепил в киното и дето всяка вечер виси пред входа! И с коли идват — един вид „сега ще им вземем акъла на тия мадами“.

Истината е, че не ни се връща на село. В село няма работа за нас — нито цехове, нито комбинати. Само на къра — жените работят, мъжете пишат в тефтерите. А в Пловдив — където искаш можеш да работиш, където искаш можеш да отидеш. Нашата професия е тежка, пък на промишлеността й викат лека. Разширени вени имаме вече, някои от нас мислят да напускат. Но ако си на село, къде ще идеш? Там нищо няма — нито кино, нито забава. Има някаква ужким дискотека. Кажи ни, на село можеш ли да пиеш едно кафенце в ресторантчето и да си пушиш цигарката? Ще идеш ли? После един месец цялото село ще те разнася. Тук няма кой да те пита къде отиваш, откъде се връщаш. Тук сме свободни до 12 часа да ходим където си поискаме. След 12, ако закъснеем, не ни пускат. То зависи от портиера. Обикновено ни записват, че сме закъснели, и ни пускат. Има и друг начин — прибираме се рано сутринта с нощната смяна.

Заради това си мислим, че е по-добре на квартира. Тук никого не можеш да поканиш. Забранено е. Нито момчета, нито момичета. Който те търси — долу. През лятото — лесно, ама през зимата лошо. Докато си кажеш две приказки и замръзнеш. В краен случай може да пуснат майка ти или сестра ти. Пък като те потърси някое момче, хич не върви да се целувате пред общежитието. Каква целувка ще е тая, дето всички ще я видят… Като на кино. Само на кино всичко може. На кино и любов има, и щастие има, и всичко завършва щастливо. Пък даже и да не завърши щастливо, знаеш, че е на кино.

Момичетата искат да се омъжат и да избягат от общежитието. Не че е лошо тук, не! Много си ни е хубаво даже, ама за цял живот не става. Най-много 5-6 години и си хващаш пътя. Има някои (чукане на дърво) живеят тук вече 15 години!

Ако я подкараме така, направо в старческия дом трябва да вървим. Малките ще ни викат „лельо“ и „како“… Ние няма да им се караме, че пускат високо музиката и че приказват в коридора. Големите само се сърдят: „Едно време какви стабилни момичета имаше, сега на вас две думи не може да ви каже човек, вие като отворите едни уста, вие сте нови, ще правите каквото ви кажем… Ей такива едни приказки. Като ги слушаш, ще си помислиш, че са на сто години, а те са само на по 25-26.

Монологът свърши. Момичетата тръгнаха на работа. Там, в цеховете на комбината има много хора. Също както в общежитието, каквото и да направиш, е като на кино — всички гледат. Затова сигурно е и толкова силен копнежът по дом и семейство. Затова сигурно се бродират много карета. Макар за един дом да са достатъчни две, три.

А в колко ли необщежития други момичета също чакат своя късмет? И понякога също не го дочакват. Значи не в общежитието е причината.

Гледат по филмите – и радост има, и пътешествия, и любов. А те – от работа в общежитието, от общежитието – на работа. Пловдив не се отличава от бащиното село само с оживената главна… Хората прекосяват континенти, за да видят Пловдив, Стария град, античните разкопки, музеите, картините на пловдивските художници. Тези срещи носят радост. И още — дървета, покрити с ръждиви листа, или снежни полета, видени от прозореца на влака, спортната площадка, томчето със стихове и разговор с някой, който е положил много труд, за да постигне мечтите си… Кой може да спре порива да се живее интересно, но и кой може да го събуди? Не, моминството не е само очакване на любовта.

Все един ден момичетата ще си отговорят на въпроса какво е щастие. Все един ден ще разберат, че точно сега искат и мечтаят истински. Все един ден ще си отидат от общежитието, за да го превърнат след години в част от идеализирания спомен за младостта. След тях ще дойдат други момичета и те ще търсят отговор на своите въпроси.

Източник: списание „Жената днес“

Научете повече

Най-малката внучка на червената принцеса Людмила Живкова, се е превърнала в шеметна красавица

Катерина Славкова – най-малката внучка на червената принцеса Людмила Живкова, се е превърнала в шеметна красавица.

17-годишната девойка е дъщеря на Тодор Славков и само след година ще бъде абитуриентка. Тя е отличничка в престижния Италиански лицей в Горна баня и въпреки че има визия на супермодел, не мечтае за кариера в модата. Като дете Катерина дефилираше по ревютата на своята леля Жени Живкова, но отдавна се отказала от идеята да става манекенка или дизайнер.

Плановете ѝ били да кандидатства фармация в някой от елитните университети в Европа.

„Със сигурност, след като завърша средно образование, ще уча в чужбина и после ще се върна в България, за да предам това, което знам и мога. Защо да не съм следващата жена премиер или президент?“, казва откровено внучката на Людмила Живкова, давайки заявка да тръгне по нейните стъпки.

Университетът, към който Катерина се е насочила, се намирал в Холандия, но щяла да опита късмета си и в други държави.

„Минаха ми тези желания с моделството. Не ми е безразлична модата, дори имам в главата си роклята за бала, с която искам да се видя, но има време и за това. По-скоро професията, с която искам да се занимавам, не е свързана с творчество. Спряла съм се на фармацията. Това ме вълнува и смятам, че имам бъдеще в нея“, споделя Катерина.

Приликата между нея и баба ѝ Людмила с годините става все по-очевидна. Двете имат изключителни сходства във визията, а сравненията помежду им девойката приемала като огромен комплимент. „Много са ми разказвали за баба ми Людмила, за прадядо ми Тодор Живков, както и за популярната фамилия на другия ми дядо – Иван Славков. Искам да продължа по техните стъпки. Но първо трябва да завърша“, споделя още щерката на МалъкТя е голямата слабост на своя баща, който буквално я е позлатил и угажда на всичките ѝ желания. За последния ѝ рожден ден например ѝ подарил златен часовник „Ролекс“, чиято цена е над 20 хиляди лева.

Дъщерята на Тодор Славков често прекарва време с баща си, макар той и майка ѝ отдавна да са разделени. Катерина е плод на любовта на Тошко с вдовицата на покойния Бай Миле – Силвия Панагонова. Красивата блондинка, която е бивша манекенка, направи и невъзможното, за да обуздае буйния и бохемски нрав на Славков-младши, но безуспешно, защото кръвта вода не става.

В началото на връзката им за кратко Тодор се бе отказал от пороците и шумните компании, отдавайки се на семеен уют със Силвия, но веднага след появата на щерка им отново се завърнал към старите навици. Това накарало жена му да го напусне с бебе на ръце. През последните 17 години, в които двамата са родители на обща дъщеря, Тодор и Силвия ту се събират, ту се разделят. Междувременно внукът на Бай Тошо неведнъж бе хващан в крачка с други красавици, с които имаше мимолетни авантюри.

Въпреки това с майката на щерка му са запазили добрия тон и цивилизованите отношения. Катерина живее основно при нея, но прекарва и достатъчно време с баща си, с когото имали традиция да ходят на по няколко почивки годишно заедно. Всяко лято те отмарят с неговата приятелска компания в Лозенец, а през зимата карат ски в Боровец.

Научете повече

За ЦУМ с любов – репортаж от откриването на най-големия магазин у нас в снимки от 1957 г.

Искам да разкажа за големия магазин на всички жени, които са по-далеч от столицата. При пръв удобен случай вие непременно ще се отбиете да видите този огромен магазин, от който можете да си купите не само облекло и обувки, но и всичко, което ви е потребно за дома.

Отделете доста време, защото дори и само по 2—3 минути да спирате пред всеки щанд, ще ви са нужни дълги часове. Това е най-големият и най-богатият у нас централен универсален магазин с 22 външни и 220 вътрешни витрини, които излагат над 22000 артикули.

Щом влезете през някоя от широките стъклени врати, възвийте вляво. Дясната половина на партера е по-малко интересна за вас. Мотоциклети, велосипеди от всякакви марки са наредени един до друг, а около тях — гъст кордон от любопитни мъже. Тръгнете вляво — там са истинските женски витрини. Под стъклата се редят малки новости — пъстри чешки колиета, цветни перли, обици, искрящи украшения за леките рокли през настъпващото лято. До тях изящни сребърни, позлатени гердани, гривни, обици — наше производство. Опитната продавачка от Нармаг Елена Лукарова ще сложи на дланта си нежни перлени колиета в резеда, в жълто, в розово и вие дълго ще се чудите кое да изберете. В партера са сложени още стотици дреболии, които сега може би ще отминете в бързината да видите всичко изведнаж. Но тук са и фините дантели за блузи и за бельо, а край тях вие сигурно ще спрете.

Стъпете след това на ескалатора, който започва някъде по средата на партера и заедно с дългата върволица посетители излезте на мецанина. Колко различни модели обувки има тук — за спорт, за работа, за театър.

Найлонови цветни сандалети и черни чортови обувки с много, много тънко модерно токче, не знаете кои по-напред да поискате да премерите. До стената е опрян специален рентгенов апарат, който може да покаже дали новата обувка е удобна на крака ви.

Чантите са в другия край, но вие вероятно ще се заинтересувате повече от новите български жакардови дюшеклъци. Не се отчайвайте, ако сте решили да си купите от тях. Сега те се продават на няколко места из различните етажи на магазина и не е нужно да чакате на тази дълга редица.

Приятно е човек да се поразходи из просторните зали на ЦУМ, дори и нищо да не си купи. Под меката флоурисцентна светлина на дългите тръбни лампи, прикачени под гипсовите тавани, са пръснати щандовете — леки, в опростен стил, по най-модерните изисквания на съвременната архитектура, пред които са застанали над 650 продавачи от които 500 жени, готови да ви помогнат във вашия избор. Стъклени каси, пред които никога няма досадно дълга опашка, защото са повече от петдесет на брой, големи огледала, вградени в керамиката на всяка колона. И тук-там уютни кътове за почивка — луксозно обзаведени с леки, красиви мебели. Текстил, трикотаж, бебешки отдел, бижута, часовници — една голяма зелена фирма ви посреща на първия стаж.

Истинско богатство от импримета има тук. Всеки топ, който се подава от дългите полици, е различен десен. И тъй. ако сте много капризна в избора си за новата лятна рокля, трябва да разгънете 600 топа, 600 различни десена.

— И това ли е българско?

— А тази коприна в изложбената витрина не е ли вносна?

— А този шантунг в ярки тонове?

Да, всичко тук е българско, наше производство.

И тежкият сатен ромен, новата, най-хубавата и най-трайна коприна, и безбройните папионн и кореп-сатен— едно невъобразимо разнообразие, в което трудно може да се ориентирате без помощта на продавачката Румяна Коцева.

Разбира се, тук няма само коприни. Басми зефир и всякакви други памучни платове, колкото искате. А в дъното е кроялната, в която по модел от няколкото журнала срещу незначителна такса ще ви скроят веднага басмата, която току-що сте си избрали. След това, ако умеете да шиете, ще си я довършите у дома.

Целволета, вълнени платове, вносни двуцветни габардини, флаконе – при тях сигурно ще се върнете няколко месеца по-късно, когато наближи зимата.

Починете си сега за няколко минути на най-близкия стол, послушайте забавните мелодии, които високоговорителите разнасят из целия магазин а после тръгнете отново, още толкова много неща ви остават да видите!

Съветски капрон, полски силон, български найлон.Кои са най-трайните чорапи.Но стоката е съвсем нова и продавачката не знае кое повече да похвали.

Има посетители, които изкачват в галоп всички стълби, отминават, без да погледнат дори към щандовете и бързат да стигнат до втория етаж. Ако са мъже, повечето от тях се втурват към шлиферите, модерно ушити от най-фин памук, производство на пловдивската фабрика «Марица», жените -дето са окачени хиляди рокли от съветска басма. Тук, вярвам, ще спрете и вие по-дълго, ще облечете десетина рокли, докато най-после изберете най-най-хубавата.

Ако искате след това да се почерпите за новата покупка, наблизо, само на няколко крачки е сладкарницата на ЦУМ. Но не се бавете много там! Остават още два етажа. А горе има какво да се види. Там са блестящите алуминиеви чайници, тигани и какви ли не още домакински потреби. Истинската домакиня гледа захласнато всички тия съдини, които би искала още сега да пренесе в своята кухня. И не само тях. Хладилник, пералня, изработени от съветски заводи, нашенски електрически пържолници, тенджери, печки.

Още по-горе са хубавите родопски одеяла, килимите, рогозките. Ако имате 200 лв. в чантата си, сигурно ще дадете 190 от тях за някоя пъстра виетнамска рогозка, с която можете да покриете цяла стая.

После вижте мебелите в другия край на залата. Може да ви харесат сгъваемите кушетки, някой комплект за спалня, столова, работен кабинет. Но побързайте. Високоговорителите скоро ще започнат да предупреждават: «Преустановяпат се продажбите». Побързайте, защото след няколко минути тежките врати на ЦУМ «търговският град» на София ще се затворят. Тогава ще трябва отново да се върнете утре, в други ден.

Източник: списание „Жената днес“

Научете повече

Момче донесе от училище бележка и майка му като я прочете, се разплака

След години той прочел бележката и разбрал причината.

Малкият Томас се прибрал у дома от училище с бележка от учителя. Майка му я прочела и започнала да плаче.

Навярно от умиление и радост, тъй като след това тържествено му прочела съдържанието на бележката:

„Вашето дете е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“След доста години, вече възрастен, Томас попаднал на бележката в семейните архиви. За негово учудване, на бележката пишело:

„Вашият син изостава с развитието си. Не бихме могли повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“

Сега било негов ред да поплаче. В дневника си известният изобретател и учен Томас Едисон написал:

„Томас Алва Едисон бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка, той станал един от гениите на своето време!“

Научете повече

Съпругата на Краси Радков проговори за най-голямата драма в семейството

Познаваме я като усмихнатата водеща на „Бягство към победата“ или по-скоро като съпругата на Краси Радков . Станислава ( Стаси ) Ганчева притежава онази естественост и харизма, която веднага я прави любимка на зрителите, а тандемът й с Краси е повече от сполучлив както в живота, така и на екрана.

Не всичко в живота на артистичното семейство обаче винаги е било цветя и рози. Зад усмивката и чувството за хумор на Стаси се крие дълбока душа, която не може да бъде вкарана в рамки.Като водеща на „Бягство към победата 2: Съкровището“ заедно с половинката в живота си актьора Краси Радков, тя се впуска с непоклатимо желание във всяка мисия дори да се наложи да тича след участниците на 40 градусови жеги, предава бТВ. Кое обаче е другото лице на Станислава Ганчева и какво се крие в душата на успешните жени от екрана и наистина ли всичко в живота им е толкова бляскаво?

Стаси казва, че най-голямата промяна в живота ѝ идва, когато става майка. Тя е от онези успешни жени, които знаят какво искат и гонят целите си, но една от тях ѝ се изплъзва дълги години… Научава нещата по трудния начин. „Аз винаги съм искала, не знам от зодията или от характера да тропна с краче и нещото, което искам да се случи сега и веднага. Да де, но Господ имаше други планове за мен и трябваше да почакам, докато стана майка“, си спомня Стаси. Само 3 месеца след като се запознават, двамата с Краси взимат решение да се оженят. 

Тогава, преди цели 20 години, решават, че са твърде млади за деца и сега е моментът да се насладят един на друг.Да, но когато поискахме да имаме деца не стана веднага, а тази ми нетърпимост и непримиримост към ситуацията някак ме научи, че не трябва да пресираш нещата. Няма нужда да искаш сега и веднага, има една висша сила, която казва кога да се случи. Когато се успокоих, точно тогава се появи детето“, казва тя. „И тогава си казах: „Да, трябва да гледам на нещата по-спокойно. Което е твое ще бъде твое, което трябва да стане ще стане, което не трябва да стане, няма нужда да го напъваш. Просто бъди спокоен и следвай това, което си си начертал“, добавя Стаси.

Така след близо 14 години очакване, през 2018 година се появява синът им Теодор, който изцяло променя фокуса на живота ѝ. Пред камерата ни тя споделя, че цялата ситуация е била тежка и за двамата, а повечето хора около тях дълго време продължават да си мислят, че не правят опити да имат дете и я обвиняват, че не иска да си развали фигурата си и да прекъсне кариерата си. „В този момент ние водехме нашата ужасна борба. И аз на никого не исках да казвам затова. Имала съм случаи, в които съседка ме е посрещала на входа и ми е казвала: „Хайде, време ти е вече. Моят син е твой набор и аз вече имам внучка“.

Какво им влиза това на хората в работата? Аз нещо ще променя ли? Тя нещо ще промени ли, освен че ме наранява жестоко“, казва Стаси за упреците на хората, с които се сблъсква през годините. Става и свидетел на излишни подмятания, които обаче я научават, че не трябва да отлага нещата. Казва, че това е най-трудният период в живота ѝ, защото всяка жена мечтае да стане майка и когато това не се получава, крахът е ужасен. „Ти трябва да си много силен, за да се изправиш и да кажеш: „В крайна сметка успокой се, приеми го и каквото има да става ще стане“, казва тя.

Любовта към екрана и телевизията за Стаси се появява още по времето ѝ като студентка по „Журналистика“, когато случайно се среща със Сашо Авджиев. Една подадена ръка в онзи период променя целия ѝ живот. Почти веднага става водещ на културните новини в сутрешния блок на Националната телевизия. По-късно пък Хачо Бояджиев я забелязва и я кани за водещ на предаването „Полет над нощта“, което е нейна сбъдната мечта, която тя нарича „късмет“ и „Божие провидение“. 

„Имаше кастинг, на който всички бяха мъже. Аз бях единствената жена. С един колега и до ден днешен се шегуваме, защото той ми каза: „Аз не знам какво правиш тук, той Хачо търси мъж“, си спомня Стаси. По нейни думи тенденцията днес повечето лица на телевизията да са жени е защото, жените според специалистите, са по-пробивни, по-амбицирани, подълго време преследваме мечтите си, докато мъжете, ако не им се получат нещата от първия път, се отказват по-често.Стаси казва, че, ако има една жена, на която се възхищава и някога е искала да прилича е нейната баба Станка, на която е кръстена. „Тя нямаше висше образование, беше учила до 5-ти или 6-ти клас, защото тогава момичетата не е било хубаво да учат много, те е трябвало да се задомят, да имат семейство.

Тя беше най-добрият разказвач. Тя разказваше истории по такъв увлекателен начин, с такова описание, с толкова много думи, че просто, ако тя беше учила малко по-късно щеше да бъде един от най-добрите български писатели“, си спомня Стаси .

Източник:zajenata.bg

Научете повече

Спомен за "Златния Орфей" и култовото "Бар-вариете" в някогашния Слънчев Бряг

Домът на "Златния Орфей", който е бил и най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха хотела и мола на фирма от кръга на "Пещерска гроздова"

Златният Орфей бе международен фестивал на българската забавна песен и се провеждаше през периода 1965-1999 г. Той възникна през 1965 като конкурс на песни за морето в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“ и включваше Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Фестивалът бе преместен в Летния театър на „Слънчев бряг“.

Той един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. „Златният Орфей“ спомагна за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участваха с по две песни, като едната задължително бе от български автор.За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомогнаха редица фактори: 

неговото провеждане се излъчваше директно по телевизията и периодът на провеждането му се превърна в празник на популярната музика; организаторите полагаха максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени бяха за участия под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията бяха на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал бяха използвани най-популярните в България вокални групи.

Първият директор на фестивала бе Генко Генов. През 1974 г. той беше обвинен в злоупотреби и шпионаж и беше осъден на 20 години затвор. След 7 години обаче Генов бе освободен и реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Тогава отново беше назначен за директор през 1992 г. През 1970-те и 1980-те директори на фестивала станаха Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала пое неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация „Златният Орфей“.

Гладът за повече търговска площ край морето обаче погълна сцената на тази емблема на курорта - Летния театър. Международният песенен фест се задържа в първите години след 1989-а, но докато през 90-те оцеляването му все пак бе жива тема, след приватизацията на Летния театър той директно се обезсмисли. Сцената на „Златния орфей” и съседният до него хотел "Сатурн", който някога е бил предназначен и за гастролиращите на „Орфея” изпълнители, са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от "Слънчев бряг" АД и продадени година по-късно.

Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, което е било и най-акустичното място на България остава само спомен. Заради мащабността на проекта на мястото на "Сатурн" и Летния театър инвеститорите пропускат един сезон и комплексът "Роял бийч" е открит през следващата година. Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха мол Royal beach Mall.

Научете повече

Как и къде бе заснет първия български филм за възрастни през 90-те, който гъмжи от поквара

Готов съм да направим римейк на филма „С*кс партия бридж“ с нови герои в моята вила. В това бе категоричен пред „България Днес“ скулпторът Пламен Канев, който няма против отново да предостави „Римската си вила“ в Панчарево за нова версия на първия български розов филм.

Лентата, снимана от начинаещия тогава режисьор Диян Русев, взриви все още пуританските нрави в България в началото на 90-те. Действието му се развива в извънградска къща, където двама приятели се забавляват край и във басейн в римски стил и сред антични статуи с атрактивни дами. 

Всички герои на лентата, която тогава бе заклеймена като „непристойна“ и включена в категорията „филми за възрастни“, са непрофесионалисти, но една от девойките, родом от Враца, бе изловена от тогавашната булевардна преса, че си вади хляба като стриптийзета в столично пийпшоу. Матроната пък отпътувала отдавна в чужбина, като по думите на българи, които са я срещали зад граница, била като консервирана“. В един от мъжките персонажи с прозвище Малкия Мук, особено палав и надарен, чието лице обаче не се вижда, зрителите успяха да разпознаят лидера на „малките хора“ у нас Георги Софкин (вече покойник).

Единият от собствениците на видеокъщата, която продуцира и разпространи „Секс партия бридж“, е в България, а другият и сега прави подобни филми в Унгария. Техните герои обаче са руски олигарси и момичета в униформи. Много вървели, похвали ми се той, а сега този сюжет отново е на мода, заяви Канев.Пламен Канев пак ще предостави имота си за снимачен терен.

Ексцентричният собственик на къщата, която години наред всички панчаревци сочеха с пръст като местната главна атракция, призна, че е получил сносен за времето хонорар за предоставянето на терена. Продуцентите пък, твърди ваятелят, натрупали първия си милион със скандалната лента и оттогава само прибавяли крупни суми към него. Какъв е финансовият статут на режисьора обаче,Канев нямал информация.

Не по-малко интригуваща е историята на самия Пламен Канев и неговата уникална „дача“. Той е роден племенник на емигранта милионер в Канада Игнат Канев, който почина наскоро, а властите в Торонто решиха да кръстят парк в града на негово име.

„Моят покоен баща, който беше зъболекар, е брат на Игнат Канев. Общо са шестима братя, така че братовчедите си просто не мога да ги преброя“, довери за вестника маестрото от Панчарево. Той допълни, че цялата им рода била изографисана във фоайето на болницата в Русе, защото били основните й дарители. В крайдунавския град са дошли на бял свят милионерът и братята му.

Когато застава зад камерата на първото БГ порно, Русев е още студент в НАТФИЗ. През следващото десетилетие обаче той направи главоломен скок и се превърна в режисьор на едни от най-успешните реклами в телевизионния ефир и на още няколко филма, които са изцяло „добропорядъчни“. Притежава и една от първите кастинг агенции у нас, но нито веднъж не се е разпростирал публично за филма, който му направи огромна, макар и не по-малко двусмислена реклама.

За близо 35 години той превръща невзрачната едноетажна постройка край езерото в Панчарево в имот в античен стил, с мраморни колони, увити в бръшлян, и декориран със статуи на римски богове, разхвърляни в градината и около басейна, с амфори, делви и отливки на тракийски украшения по стените.

„Когато се преместих тук от софийския ни апартамент, къщата току-що беше опожарена от някакъв младеж, който избягал от трудово-възпитателно училище, обрал съседни вили и за да заличи следите си, драснал клечката и на нашата“, спомня си племенникът на Игнат Канев.

Идеята да се пробва като създател и дизайнер на атрактивни домове му била дадена от известните столични архитекти още от времето на късния соц Иван и Росица Никифорови, разкрива Пламен Канев. След промените той вече е дръпнал в този бизнес и клиенти му стават едни от първите милионери на 90-те. Скулпторът е майсторил интериора и екстериора на палатите на братя Маргини, на единия от братята Бобокови, на собственика на бившия фолкклуб „Син сити“ в столицата Атанас Георгиев.

„В моята вила снимаха в средата на 90-те и филма „Трафик“. В главната роля беше Иван Иванов, който в един епизод даже се разхожда край басейна с моята хавлия. В ролята на един от лошите пък беше съвсем младият тогава Ути Бъчваров. Беше още строен, искаше откуп на един от полицаите иманяри, бяха го вързали за една от колоните на къщата и Ути му викаше: „Брато, давай парите!“, но накрая все пак го запали“, спомня си Пламен Канев. По думите му „Трафик“ е заснет по действителен случай. 

Престрелките между честните полицаи и техните колеги иманяри станали недалеч от Панчарево. Екшънът огърмял цялата вилна зона, не може да забрави и досега зрелищното залавяне на бандитите в униформи скулпторът.

Научете повече

Документ от соца разкрива цялата истина за ХОРЕМАГ-а

Това култово заведение от годините на социализма се свързва най-вече с местните пиянки, които убивали времето си, давейки го в доволно количество алкохол. Оттам тръгнала и приказката: „Влизат ХОРа, излизат МАГарета“. Но замисълът на новата власт за това соцзаведение бил съвсем друг.

Хоремагът трябвало да е място, където населението може да си купи хранителни и други стоки на дребно, да седне да изпие нещо, а за гостите да има хотелска част. Така се родило наименованието ХОРЕМАГ – абревиатура от първите букви на думите ХОтел, РЕсторант, МАГазин, пише „Телеграф“.

Хотели хоремазите никога не станали, а магазини може и да е имало, но никой не отъждествявал с тях новото предприятие.В един горещ юлски ден на 1948 г. в Тутракан се събрал на заседание Градският комитет на единната ОФ (Отечественофронтовска) организация. Дневният ред съдържал важна точка – намаляване на кръчмите и ограничаване на пиянството чрез създаване на хоремази. Направили активистите след заседанието протокол и го изпратили на председателя на Градския народен съвет в Тутракан, тоест на кмета.

„Изпращаме Ви протокола на единната ОФ организация за откриване на предприятие „Хоремаг при градския ОФ комитет“ с молба да свикате комисията по намаление на кръчмите и ограничаване на пиянството – да се вземе решение за откриване на поменатото заведение“, пише в публикувания на страницата на музея документ, в който не липсват правописни и пунктуационни грешки.Интересно е и предложението хоремагът да е към ОФ комитета.

Не ни е известно какво решение е взел председателят на съвета, но сигурно е обърнал внимание на важната молба.

Някога хоремази се откривали не само в селата, а и в градовете, но там те не просъществували дълго време. Затова пък в някои обезлюдени населени места все още стоят табелите „Хоремаг“ на входа на някогашните кръчми.

Носталгията по тях изглежда не е отминала, след като и днес някои собственици решават заведенията им да носят гордото име „Хоремагъ“.

Научете повече

Този малчуган днес е любим водещ и актьор на милиони българи

Актьорът е известен с ролите си в предаването Клуб НЛО и „Пълна лудница“. Познат е и като водещ на телевизионното шоу „Като две капки вода“, „Господари на ефира“, Маскираният певец“ и като и гласа на Бай Брадър.

 Димитър Рачков. Той е роден през 1972 г. в Бургас.

Сред последните му изяви са участието му в рекламните поредици в компанията на Христо Стоичков, Славчо Пеев, Горан Брегович, “Забраненото шоу на Рачков“, и първия сезон на най-новото му шоу „С Рачков всичко е възможно“.

Образованието на комика

Завършва средно образование в ПГСАГ „Кольо Фичето“ в Бургас с паралелка геодезия. През 1995 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков.

От 1996 до 1998 г. работи в Cливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Работил е и във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и в Малък градски театър „Зад канала“. От 1998 г. до 2009 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

От 2006 г. е част от театрална формация Мелпомена. През 1999 г. прави своя филмов дебют в сериала „Големите игри“ за БНТ под режисурата на Иванка Гръбчева.

Ролите на Рачков

Рачков е известен с филмовите роли, измежду които са Дочко Булгуров в „Патриархат“ на режисьора Дочо Боджаков през 2005 г., Лейтенант Николов в „Бунтът на L.“ на Киран Коларов през 2006 г., Иван Георгиев в „Пътят към Коста дел Маресме“ на режисьора Иван Ничев през 2014 г., Ангел Господинов в комедийния сериал „Полицаите от края на града“ на режисьорите Николай Илиев и Магърдич Халваджиян през 2018 г. и Киша в „Голата истина за група Жигули“ на режисьора Виктор Божинов през 2020 г.

Участва в новогодишните програми „Балканска кръчма“ и „Сребърни ята“ на режисьора Димитър Шарков. До 2004 г. участва в комедийното музикално предаване „Клуб НЛО“ за Канал 1 на Българска национална телевизия.

Пътят към върха

От 2004 г. е част от Глобал Вижън. Там той е поканен да води предаването за телевизионни гафове „Господари на ефира“ по Нова телевизия, където често си партнира с Васил Василев-Зуека.

Води телевизионното шоу „Като две капки вода“ както от самото му начало до 2020 г. със Зуека, така и от 2022 г. в партньорство с Герасим Георгиев – Геро. Водещ е и на първия сезон на „Маскираният певец“ през 2019 г.

Той участва също в предаването „Пълна лудница“ от 2009 г. до 2013 г., където се превъплъщава в Жоро Бекъма, Лоби Михайлов (Борислав Михайлов), Ники Пънчев (Ники Кънчев) и самия себе си (с псевдонима Пачков) в „Шоуто на Пачков“, както и герои от „Сакъз“ (пародия на турския сериал Перла) – Рачкур и Шмъркан, където си партнира с Мария Игнатова.

Участва два пъти епизодично в „Откраднат живот“ в трети и девети сезон, играещ бащата на Коко. През 2021 г. е водещ на „Забраненото шоу на Рачков“ по NOVA, между 2022 и 2023 г. – на „С Рачков всичко е възможно“, а от 2024 г. – на „Пееш или лъжеш“.

През юни 2023 г. участва в новия българския трагикомичен сериал „Всичко за сина ми“ на режисьора Павел Веснаков, който предстои да се излъчи по БНТ 1.

Между 2000 – 2001 г. е глас зад кадър в документалната поредица „Векът на България“ по БНТ, замествайки Руси Чанев. През 2003 г. озвучава главния персонаж Кенай в анимационния филм на Дисни – „Братът на мечката“, записан в „Доли Медия Студио“. Това е единствената му изява в дублажа.

Научете повече

12 пророчества на феномена Дядо Влайчо, които се сбъдват със страшна сила

Легендарният феномен Влайчо Желев, или дядо Влайчо, както го наричали всички, докоснали се до дарбата му, е роден на големия християнски празник Богородица на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско.

Наричат го Безсребреник, защото не вземал и стотинка, а казват, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга, като дори самата пророчица казвала, че той бил по-голям ясновидец от нея.

При среща на Дядо Влайчо с Людмила Живкова, той ѝ казва, че фамилията ѝ е прокълната и двамата с баща ѝ Тодор Живков ще свършат зле. След тези думи е пратен в поредния лагер.

Пророкът на народа е лежал е лагерите на Бобов дол, Мина – Перник, Мина „Качулка“ и Белене, пише iwoman.bg.Само той и Слава Севрюкова имали дарбата освен да виждат в бъдещето, да освобождават хората от духове, които се „закачат за тях“ и ги тормозят.

Представяме 12 пророчества на феномена Дядо Влайчо, които са направени преди десетилетия, но вече се сбъдват с пълна сила:

1. В цял свят плодородието ще бъде оскъдно поради воюващи и поради голямото нарастване на земните жители и неправилното разпределение на благата ще има оскъдица – недоимък от първа необходимост. Скъпотията ще върви напред и бързо парите ще станат изобилни, но незадоволството ще го има.

2. Ще дойде време, когато зеленчуците ще стават все по-отровни. Те растат в земята и близо до нея. Плодовете, за разлика от тях, са на високо и приемат повече слънце. Тук е и причината зеленчуците да бъдат по-замърсени.3. Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад.

4. Управниците в цял свят ще бъдат в по-голямо затруднение, а останалите широки маси ще говорят, пишат, четат и тълкуват най-разнообразно, всеки по своему ще тълкува световните събития. В това време блажен ще бъде онзи управник, който с вяра и любов прилага гладен сърдечна молитва към Бог за своя народ.

Както е постил Христос в пустинята за греховете на цялото човечество, както е постил Мойсей, Данаил и други за своя народ, а блажена ще бъде оная широка маса на народа, която чете Словото и добрите книги, размишляват за всичко добро и насаждат овощни дръвчета и други култури по земята, и всеки живее с Любов и вътрешен мир…

5. Светът няма да се умиротвори. Русия ще се заинтересува повече, но пак с търпение ще чака да дава от своята си червена боя на всички народи и ще играе роля на предтеча в делото на работничеството по целия свят. Германия ще успява, Америка едва ще запази сама себе си

Англия ще загуби територии, сили и влияние. Франция ще бъде на три разделена: фашизъм, работничество и свободно мислещи общества, и ще следва неволно мистиката на Германия. Италия ще си събере силите и ще има успехи. Япония ще напредва. Турция ще бъде в голямо затруднение. Гърция ще изгуби.

Защо сме красиви в огледалото и изглеждаме зле на снимки:

България, поради молитвите на духовните общества, не ще бъде въвлечена във война. С малка промяна в кабинета тя ще бъде първа по желание за мир на Балканите, иначе ще си пази границите строго… Блажени ще бъдат ония будни семейства, които не се безпокоят от положението и вярват истински в силата и властта на Бога.

6. Поради помрачаването и голямото зло духовете на човешките същества ще бъдат крайно нервни и психично болни, но страданията, мъчнотиите и страховете ще пораснат до такава степен на голям хаос.7. Духовните и културните общества, общо идеалистите не ще могат да правят общо сплотение. Чисто колективното добро ще бъде в застой – за този неуспех трябва да се намери краят.

8. Общо хората ще бъдат много нетърпеливи, ще бъдат сръдливи, ще обичат яденето, спокойствието, но те ще им липсват, после брат с брата ще се съди, ще се появят много кражби и други беди.

9. Светъл ще бъде Божият път, будните души ще почувстват това, а останалите ще потъмнеят още повече. По цялата земя и континенти ще има голяма проява на духовете във всяко отношение.

10. Абе, тоя наш български народ е доста твърдоглав. Мнозина не приемат Бога и ще патят. Ама, казвам ви, до болка ще теглят.

11. Ще има чистене… И за нищо на света няма да бъде онова, което хората се надяват и очакват. То е нещо, което човешкият род още не е виждал, не е чувал и дори не е подозирал за него. Това върховно „пречистване на души“ ще стане чрез силата на Природата.Етo кaквo пъpвo виждa мъжът, кoгaтo жeнaтa ce cъблeчe:

12. Българският корен е здрав, дълбок и жилав. Нацията ни ще оцелее в задаващите се изпитни.

Научете повече

Баща показва снимка от 70-те години на първата си любов, но дъщеря му вижда в нея нещо което и е зловещо познато

Леонард често говореше за Лайла, първата му любов от 70-те години, показвайки снимка от полароид, който е уловил младежките им дни.

Семейството му беше чувало историите безброй пъти. Но една вечер, докато той носталгично споделяше историята с дъщеря си Клара, тя се наведе по-близо, очите й се разшириха от шок.

„Тате – промърмори тя, – в тази снимка има нещо, което е зловещо познато…“Какво бе видяла?

Леонард беше объркан от това твърдение.

Беше разказвал на Клара за Лайла много пъти преди; може би това беше причината да си мисли, че е позната.

Въпреки това челото му се сбърчи, тъй като това беше първият път, когато разопакова снимката. Как Клара щеше да разпознае неговата любов от гимназията, ако той никога не й беше показвал снимката?„Какво имаш предвид, скъпа? Никога преди не съм ти показвал тази снимка“, каза Леонард. Клара изглеждаше озадачена, неспособна да каже нито дума.

Беше сигурна, че е разпознала жената! Тя каза това на баща си, който на свой ред изглеждаше объркан. Когато обаче двамата погледнаха по-отблизо, никой от тях не можеше да твърди нищо със сигурност.

Толкова много въпроси…

В определената снимка имаше подробности, които Леонард винаги бе пропускал, но сега му се искаше да не го прави. Трябваше да намери някои отговори…

Къде беше Лайла сега? Щеше ли да успее да я намери? И най-важното, какво беше забелязала Клара, което Леонард беше пропуснал?Леонард и Кейт

Леонард беше загубил съпругата си Кейт преди повече от пет години. Чрез скръбта си той често се губеше в спомените си.За да си припомни топлината, която любовта му е донесла, той често си припомняше стари любовни истории на него или неговата починала съпруга, за да покаже на дъщеря си Клара и на себе си, че любовта не причинява само сърдечна болка.

Трябва да го подкрепя

Клара, 25-годишната дъщеря на Леонард, винаги е била състрадателна и разбираща към скърбящия си баща.

Въпреки че скръбта все още беше там и за нея, тя разбра, че баща й е загубил партньора си в живота. Трябваше да го подкрепи!Тя знаеше какво със сигурност ще го развесели; той обичаше чувството на носталгия, а какво по-хубаво от това да се върнеш назад във времето чрез снимки?

Първата любов на татко…

Клара винаги се е интересувала да разбере кой е бил баща й, преди да срещне майка си.

Тя знаеше, че предстои определена история, но нямаше нищо против да изчака. Беше жена, която го беше омагьосала, когато беше по-млад. Независимо от майка си, Клара обичаше да слуша тази история…

Полароидната снимка падна

Бяха отворили фотоалбум и снимката от Полароид беше изпаднала. И двамата напрегнато се взираха в нея, докато бавно падаше на земята.

Клара сбърчи вежди, по лицето й се изписа израз на признание. Това не беше първият път, когато виждаше тази жена, в това беше сигурна, но не беше сигурна откъде я разпозна…

Първата любов на Леонард

Без да подозира за вълнението на дъщеря си, Леонард въздъхна почти замечтано, когато видя Лайла. Той нежно вдигна полароидната снимка. “

Това беше Лайла, първото момиче, не, жена, която някога съм обичал..

Беше говорил често за Лайла, но това беше първият път, когато Клара можеше да сложи лице на името.Как да му го каже?

Леонард погледна настрани, за да види дъщеря си, но лицето й нямаше изражението, което очакваше.

Вместо това Клара беше в шок, докато очите й се плъзгаха по снимката. Беше сигурна, че е виждала тази жена и преди. Това определено не беше непознато.

— Татко — каза тя, преди да продължи. Тя не знаеше как да му каже това.

Нещо познато…

„В тази снимка има нещо, което е зловещо познато…“ продължи Клара. Сега на свой ред беше време Леонард да изглежда объркан.

Не беше виждал Лайла от много години, може би дори от десетилетия. Как дъщеря му я е виждала или нещо друго освен това преди? “

Какво искаш да кажеш, Клара? Тази снимка е на повече от 45 години!“

„Не знам това. Тя е просто зловещо позната, особено като се вгледаш- Клара посочи нещо на снимката.

Въпреки че Леонард вече беше объркан, тъй като разпознаването на Клара беше нещо странно. Не мислеше, че някога е показвал на Клара снимка на първата си любов. Това може да означава само, че трябва да означава нещо различно…

Когато обаче Леонард погледна по-отблизо накъде беше посочила Клара, той ахна. Никога преди не беше виждал това и често гледаше тази снимка.

Не само за нея, но и за да изпита носталгия по мъжа, който беше. Гледайки фона на снимката, той никога преди не беше виждал това нещо.

Беше трудно да се различи, но със сигурност беше там.

Леонард коленичи, нежно вдигна снимката с благоговение, запазено за свещените предмети. Като го вдигнаха към светлината, двамата с Клара се наведоха, присвивайки очи към фините детайли на фона.

В ъгъла, частично скрит от яката на ризата на Лайла, имаше малка богато украсена висулка. Сякаш блещукаше, почти неестествено, приканвайки ги да навлязат по-дълбоко в мистерията й.

Разпознаване и недоумение

В очите на Леонард изгря разпознаване, тежестта на спомените внезапно натежа върху чертите му. „Това е…“

— започна той и думите му за миг не му излязоха. Междувременно Клара гледаше отдалечено, докато натрупваше спомените си. “

Това прилича на висулката от снимките на баба“, прошепна тя. Как Лайла, любов отпреди десетилетия, притежава наследство от семейството на Леонард?

Изгубени във времето

Леонард се облегна назад, мекият диван го прегърна, докато приливът на спомени от младостта му нахлу. „Имах висулка точно така,“

— промърмори той. „Изгубих я по време на лятно пътуване, когато бях на 16. Беше наследство.“ Той проследи ръбовете на полароида, върховете на пръстите му докоснаха изображението на висулката.

Никога повече не го видя след това пътуване и болката от загубата му отново беше свежа. Но как се озова с Лайла?

Неизказаният въпрос

Каква беше връзката между изгубеното детство на Леонард, Лайла, и висулката? Отговорът, макар и не незабавен, беше някъде и чакаше да бъде разкрит.

Леонард, с полароида все още в ръка, прочисти гърлото си и спомените му нахлуха. — Този медальон — започна той, вдигайки очи, за да срещне очите на Клара, —

принадлежеше на моята прабаба. Това е в семейството от поколения.“ Той обясни как това не е просто бижу, а знак за издръжливост и любов, предавани с истории за сила и единство от едно поколение на друго.

Лято на загуба

„Беше през един топъл летен ден“, започна Леонард с далечен глас, „бяхме на семейна почивка.“

По-младото му аз беше безгрижно, изследвайки гори и плажове, но сред смеха и играта висулката се изплъзна.

Беше търсил трескаво, връщайки се по стъпките, пресявайки пясъка и храсталака, но сякаш земята го бе прибрала.

Тежестта на загубата беше дълбока и хвърляше сянка върху спомените от това лято.

Мълчанието на Лайла

Мислите на Леонард се насочиха към Лайла. Тяхната връзка, макар и кратка, беше дълбока. Чудеше се защо във всичките им интимни разговори и споделени сънища тя никога не бе споменавала да е намерила висулката или дори да я притежава.

Възможно ли е тя да не е осъзнала значението му? Или е имало причина за мълчанието й? Сърцето го болеше, копнееше за отговори на въпроси, които лежаха бездействащи толкова дълго.

Възстановяване на мистериите

Присъствието на висулката на снимката, след толкова много години, не беше нищо друго освен чудо. Как беше пътувал от един изгубен летен ден до притежанието на Лайла?

Клара и Леонард седяха със снимката между тях, а висулката служеше като мълчаливо свидетелство за преплетени съдби и мистерии от миналото

Леонард си пое дълбоко въздух, погледът му се отдалечи, гледайки нещо, което само той можеше да види. — Има нещо, което трябва да знаеш, Клара — започна той бавно, —

Преди Лайла и аз да се сближим, тя беше приятелка с Даниел.“ Веждите на Клара се вдигнаха изненадано. Леонард продължи: „Нашето приятелство…

не можеше да устои на усложненията на споделената ни привързаност към нея. Беше объркан триъгълник и накрая Даниел и аз… се разделихме.“

Заминаването на Даниел

Вечерното слънце беше окъпало любимото им кафене в златист оттенък в деня, когато Даниел се сбогува.

Беше се насочил към друг град по работа, но Леонард знаеше, че е по-скоро за дистанциране между тях и Лайла.

Бяха споделили здраво ръкостискане, приятелството им беше заровено под пластове неизказани думи и неадресирани емоции.

Когато тежестта на миналото се намести, Клара внезапно си спомни. — Тате — започна тя, — спомням си, че миналото лято попаднах на кутия със стари писма, когато чистехме тавана.

Леонард вдигна поглед с очевидно любопитство в очите му. „Бяха адресирани до теб, а някои бяха от Даниел. Може би съдържат отговори?“

Неотвореният плик

Докато търсеше в кутията, пръстите на Клара се докоснаха до свеж плик. Почеркът несъмнено беше на Лайла. „Вижте това,“

— прошепна тя, вдигайки го. За учудване на Леонард писмото беше адресирано до него, но никога не беше отваряно. Печатът беше непокътнат.

Поток от емоции го заля, докато държеше плика, осъзнавайки, че в рамките на обикновени думи от Лайла, той никога не е виждал, добавяйки още един слой към тяхната разкриваща се мистерия.

Скрито писмо

Ровейки по-дълбоко в кутията със стара кореспонденция, пръстите на Клара докоснаха стар, запечатан плик.

Отчетливото изпъкване в почерка ясно гласеше „На Леонард“. Вълнението кипеше в нея, когато го вдигна: „Татко, виж това!“

Очите на Леонард се разшириха, разпознавайки мигновено почерка. — Това е почеркът на Лайла — промърмори той с осезаемия шок, очевиден в тона му.

Тайната на Кейт

Един далечен спомен започна да се оформя в съзнанието на Леонард. Той си спомни времето, когато Кейт, покойната му съпруга, беше странно уклончива относно липсващо писмо.

Свързвайки точките, той осъзна: „Кейт трябва да е видяла това и да го е скрила от мен.“ Клара изглеждаше изненадана: „Но защо би направила това?“

Прихващането на писмото добави още един слой към историята, повдигайки още повече въпроси за миналото.

Деликатно разкритие

Стаята беше изпълнена с напрегнато очакване. Клара внимателно подаде плика на Леонард, очите й бяха насърчени.

С дълбоко дъх той счупи печата. Докато разгръщаше листа, и бащата, и дъщерята се наведоха, готови да открият думите, които Лайла бе написала преди всички тези години, думи, които бяха държани скрити твърде дълго

Писмото на Лайла споменаваше моменти, които споделяха, моменти, които Леонард не си спомняше, и дори намекваше за други тайни, които бе пазила.

Въпреки че писмото отговори на някои от техните въпроси, то постави много повече. Клара, винаги любопитната душа, отбеляза: „Има още нещо в тази история, нали?“

Леонард кимна, осъзнавайки, че все още са далеч от разбирането на пълната степен на връзката на Лайла с живота им.

Свържи се с Даниел

Клара наблюдаваше как баща й нервно набира познат, но отдавна избягван номер. Пръстите на Леонард трепереха, докато чакаше отговор.

След това, което ми се стори цяла вечност, един глас отговори: „Ало?“ Беше Даниел. — Леонард е — започна той с очевидно колебание в гласа му. “

Трябва да поговорим за Лайла.“ Последва дълга пауза, прекъсната от тихия отговор на Даниел: „Добре.“

Напрегнато събиране

Избраното място за среща беше старо кафене, което някога посещаваха. Когато Леонард влезе, той намери Даниел вече чакащ, а побелелата му коса разказваше приказки за отминалото време.

Поздравът им беше учтив, но студен, двама стари приятели се превърнаха в непознати под тежестта на миналото. И двамата мъже седяха, а чашите им за кафе бяха буфер срещу вълната от спомени и чувства, които заплашваха да скъсат бента.

Намиране на общ език

Даниел беше този, който наруши мълчанието. — Лайла беше… специална и за двама ни. Леонард кимна в знак на съгласие.

Въпреки различията им и съкрушенията, които и двамата бяха преживели, беше ясно, че споделят взаимно уважение към паметта на Лайла. “

Трябва да разберем какво се е случило“, заяви Леонард. Погледът на Даниел срещна неговия, решителността беше очевидна в очите му. „Заедно.“

Триото педантично проследи назад, търсейки улики, събирайки дати и опитвайки се да разбере обстоятелствата, които са накарали Лайла да направи избора, който направи.

Животът на Лео

Копаейки по-дълбоко, те откриха фрагменти от живота на Лео. Откъси от общи приятели и стари съседи рисуваха картина на момче, което расте, заобиколено от любов, но винаги със сянка на мистерия около самоличността на баща му.

Беше израснал, слушайки приказки и за Леонард, и за Даниел, но никога не знаеше кое е липсващото парче в пъзела на живота му.

Мистерията се задълбочава

Хронологията, съчетана с анекдоти и неяснотата на Лайла относно бащата на Лео, подсказваше сложна истина: или Леонард, или Даниел можеха да бъдат бащата на Лео.

Търсенето на отговори току-що беше станало още по-сложно, оставяйки триото с повече въпроси, отколкото отговори.

Още една любовна история

Даниел, с колебливо дишане, започна да разгръща главата си с Лайла. „Имахме своите моменти“, прошепна той, „

откраднати погледи, тайни срещи и обещания.“ Те се срещаха често под стария дъб, място, което пазеше специални спомени за него.

Тяхната любов беше страстна и пламенна, но винаги засенчена от безспорната й връзка с Леонард.

Сблъскващи се емоции

Докато Даниел разказваше историите си, сърцето на Леонард биеше лудо. Ревността го ужили, когато си представи Лайла в прегръдката на друг мъж.

И все пак част от него изпитваше тъга за общата им загуба. И изненадващо нишка от разбирателство се вплита, знаейки, че Лайла е докоснала дълбоко живота и на двамата, оставяйки незаличима следа.

— Защо би избрала да си тръгне и от двама ни? Леонард се замисли. — Може би, за да предпазя Лео от сложностите? Даниел се замисли.

Те обмисляха възможността Лайла, в своята мъдрост, да е решила да вдигне Лео далеч от драмата, разбитото сърце и разделените привързаности, които биха се появили, ако беше останала.

Кой е бащата?

Стаята се изпълни с неспокойна тишина. Въпросът за милиони долари се очертаваше голям: кой беше бащата на Лео?

Очите на Даниел потърсиха тези на Леонард, и двете отразяваха същия смут и копнеж за истината. И двамата обичаха Лайла, а Лео, като част от нея, сега беше неразривно свързан с тяхното минало и бъдеще.

Мистерията вече не беше само за висулка; беше за наследство, идентичност и любов.

Събиране на улики

Леонард, Даниел и Клара обединиха ресурсите си, разглеждайки стари снимки, дневници и писма.

Те проследиха движенията на Лайла след заминаването й, като начертаха възможните й местоположения. Посещенията на стария дъб, кафенетата и дори книжарницата, която посещаваше, рисуваха ярък гоблен от живота й след общото им минало.

Интервюиране на познати

Те срещнаха Емили, стара съквартирантка на Лайла, която говореше за нейната топлота. Том, собственик на книжарница, си спомня Лайла като ненаситна читателка.

От всеки човек те събраха фрагменти – привързаността на Лайла към залезите, начинанието й да рисува и меланхоличните й моменти.

Тези взаимодействия помогнаха да се скицира по-подробна хронология на нейните години и намекнаха къде се намира Лео.

Постоянното пътуване, върховете и паденията на надеждата започнаха да им тежат. Безсънните нощи, изпълнени със спомени за Лайла, се отразиха на здравето на Леонард и напрежението започна да излиза на повърхността в случайни изблици.

Даниел, борейки се с емоциите си, започна да се оттегля, често потънал в мислите си, почти не говорейки по време на пътуванията им.

Точно когато нещата изглеждаха мрачни, те попаднаха на снимка от местна галерия. Представяше жена с поразителна прилика с Лайла и младо момче, вероятно Лео, на фона на позната къща.

Очите на Клара блестяха с надежда. „Това може да е“, възкликна тя, като първата истинска следа сочеше директно към Лео.

Моментът на истината

Странната къща стоеше в края на града, заобиколена от диви цветя. Със затаен дъх триото се приближи.

Един млад мъж отговори с очите си като огледало на Лайла. Приликата беше удивителна. — Ти трябва да си Лео — прошепна Леонард, гласът му изпълнен с коктейл от надежда, съжаление и копнеж.

Ключовият момент беше настъпил с истини, които чакаха да бъдат разкрити.

Познато лице

Докато Клара и Лео си разменяха погледи, между тях мина проблясък на разпознаване. „Срещнахме се на онази художествена изложба миналата година,“

— обади се Клара с очевидна изненада. „Наистина, вие се възхищавахте на картината ми“, отвърна Лео с мек глас, изпълнен със спомени.

Останалите осъзнаха: Съдбата бе изплела своята магия, събирайки две половини на тайно семейство, без те дори да знаят.

Преплетени съдби

Седнали в уютната всекидневна на Лео, те размениха истории от миналите години. Даниел и Леонард бяха изумени да разберат колко често пътищата им почти се пресичаха с тези на Лео, чрез общи приятели или споделени събития.

„Сякаш Вселената играеше игра, постоянно намеквайки за нашата връзка, но никога не я разкриваше наистина“,

— замисли се Клара с удивителен глас.

Среща с Лайла

Лайла, вече грациозна възрастна жена, влезе в стаята. Времето бе добавило бръчки по лицето й, но не бе намалило искрата в очите й.

Погледите на Леонард и Даниел бяха приковани в нея, нахлуха спомени. Безмълвно те се прегърнаха, връзката, създадена преди години, се разпали отново в тази мълчалива прегръдка.

Сълзи, усмивки и успокояваща тишина изпълваха стаята, съобщавайки повече от думите.

Разбирането на дъщерята

По време на емоционалното събиране Клара се оказа, че отново държи неотвореното писмо. Разбирането на болката на майка си и обстоятелствата, под които е била, се превръща в тиха мисия на Клара.

„Защо никога не даде това на татко?“ – попита тя. Лайла въздъхна, очите й бяха натежали от години неизречени думи, подготвяйки се да разкрие емоциите и решенията на едно отминало време.

Развиващи се взаимоотношения

Докато дните се превръщаха в нощи, връзките се променяха. Лео и Клара, които вече знаят връзката си, споделят тайни и спомени от детството.

Леонард и Лайла правеха дълги разходки, припомняйки си и поправяйки празнините, които времето бе създало. Дори Даниел, въпреки че все още таеше чувства към Лайла, намери утеха в подновеното си приятелство с Леонард.

Любовта, разбирането и приемането започнаха да рисуват платното на преплетените им животи.

Изповедта на Лайла

Седнала между Леонард и Даниел, Лайла си пое дълбоко въздух. „Обичах ви и двамата“, започна тя с лек треперещ глас, „

по различни начини, по различно време.“ Тя разкри как е споделяла страстни моменти с Леонард, преди да се сближи с Даниел.

Но когато разбра, че е бременна, страхът и несигурността я накараха да избяга. Тя не знаеше кой от тях е бащата на Лео и се почувства съкрушена.

Кръщение Лео

„Името Лео не беше просто съвпадение“, обясни Лайла с нежна усмивка. „Това беше комбинация: „Ле“ от Леонард и „о“ от фамилното име на Даниел, Орозко.“

Тя искаше името на сина й да символизира любовта и привързаността, която изпитваше към двамата мъже, независимо кой е биологичният му баща.

Стаята беше натежала от емоции, разбирането изгряваше в очите на Леонард и Даниел.

Откраднати моменти

Лайла колебливо бръкна в джоба си, разкривайки висулката. — Взех го — призна тя. „В една нощ, която прекарах с Леонард, точно преди да напусна града.

Исках Лео да има частица от миналото си, дори ако не можех да му дам цялата истина.“ Висулката беше нещо повече от бижу; беше тихо обещание, връзка, спомен за нейния син да помни кой е баща му беше.

Всички седяха в съзерцателна тишина, удивлявайки се на непредсказуемия гоблен на живота. Клара размишляваше: „Очарователно е как едно решение може да промени толкова много животи.“

Даниел кимна и добави: „Но понякога неочакваните завои ни връщат обратно у дома.“ Леонард държеше ръката на Лайла, тяхната споделена история и неизказани думи капсулираха десетилетия спомени, любов и изгубени възможности.

Събрано семейство

Въпреки бурните разкрития, атмосферата на мир се настани над тях. Бяха се намерили отново, не само като бивши любовници или приятели, но и като семейство.

Пропуските, тайните и недоразуменията вече нямаха значение. Това, което беше от съществено значение, беше настоящият момент: майка, събрана отново с любовта си, син, откриващ корените си, и приятелства, възродени от пепелта на миналото.

Научете повече

Любовната история на жената, която чака изчезналия си съпруг цели 68 години, ще докосне сърцето ви

Любовната история на Пеги Харис , която чака любимия си 68 години , ще разбие и най-коравите сърца. А именно тя дори не си е представяла, че мъжът, за когото се омъжи, ще бъде до нея само 6 седмици.

Нейният съпруг , Били , е призован като военен пилот да се бие в Нормандия.

Пеги изпраща съпруга си, очаквайки неговото завръщане. Тя обаче така и не получава телеграма, а от любимия й няма нито следа, нито писмо. Никой дори не я информира какво се е случило с него. И нейното чакане продължава 68 години.„С Били бяхме женени само 6 седмици, но реших, че ще бъде за цял живот “, казва Пеги.

Съпругът й така и не се връща. Първо го няма, след това й казват, че е жив и се прибира, а след това Пеги получава писмо, че е убит и погребан. След това тя получава друго писмо, в което се казва, че е погребан в ново гробище и че това може би изобщо не са неговите останки.„Молех всички за информация за съпруга ми. Последно писах на конгресмена през 2005 г. Получих отговор, че все още го няма “, спомня си Пеги.

Техен роднина успява да се добере до военното досие на Били и най-накрая го намира. Няколко изчезнали войници са погребани в Нормандия, Франция. Именно тук мистерията е скрита през всичките 68 години. От този момент нататък Пеги изпраща цветя на гроба му 10 пъти в годината.„За рождения му ден, за годишнината от сватбата, за Коледа и за някои други важни дати за нас. Когато хората мислят за края, те не мислят за нищо подобно“, казва Пеги, която между другото е последната вдовица, посетила това войнишко гробище.

Времето, което прекарва на гроба му, е ценно за нея, въпреки факта, че са прекарали само 6 седмици заедно, а 60 години ги разделят. Но истинската изненада се случва, след като тя разбира, че той е починал. Пеги очаква новината за смъртта му, но не очаква това, което разбира по-късно…

В малко нормандско селце Ла Вент има улица, наречена „Били Харис“, по която три пъти годишно се организира поход в негова чест и то през последните 60 години! Причината за това е катастрофата на неговия самолет, който се разбил точно до това място, когато той успял да запази достатъчно контрол, за да не удари селото и така избегнал безценни цивилни жертви.

Тялото му е пренесено в американско гробище, а хората го смятат за герой и постоянно му носят цветя

Научете повече

Възпитаник на Семинарията Марио Тодоров е големият победител в Big Brother 2024

Възпитаникът на Семинарията и фризьор по професия Марио Тодоров грабна победата в Big Brother 2024. След близо два месеца, изпълнени с неочаквани обрати и емоционални моменти, той успя да спечели голямата награда от 100 000 лева и чисто нов автомобил.

Марио оглави класацията на зрителите, привличайки 56% от техния вот, а на крачка от победата останаха певецът Георги Марков, който завърши втори.

„За мен е чест, че стигнах дотук. Никога не съм се старал за тази победа, Бог ми е свидетел. Тръгвам си с много яки спомени. С малка част от съквартирантите ще комуникирам извън къщата - броят се на едната ми ръка. Знаех си, че Марио ще спечели“, каза певецът Георги, след като напусна къщата на Големия брат.

Марио се нареди сред най-запомнящите се съквартиранти, участвали в Big Brother. Драматичната му лична история го превърна в забележителна личност в риалити формата. През по-голямата част от престоя му в Къщата той влезе в ролята на аутсайдер и почти всяка седмица беше номиниран от съквартирантите за изгонване, но зрителите не спираха да го подкрепят.

Съквартирантът, който се класира на почетното четвърто място и не успя да влезе във финалната тройка е Ванеса. Тя успя да събере само 9% от вота на публиката. „Обичам ви и благодаря за всичко. Много съм развълнувана. Всички влизаме за да спечелим, но аз влязох, за да преборя себе си“, с тези думи излезе чаровната актриса.

Съквартирантът който напуска трети на финалната права е Гого, който се превърна в бронзовия медалист. Той беше пример за много млади хора, но успя да получи 17% от вота на зрителите.

„Не съм разочарован и смятам, че всеки един от нас заслужава да спечели. Другите двама съквартиранти показаха по-голяма промяна в държанието си от мен. Радвам се, че имах шанса да покажа кой съм и на какво съм способен“, сподели предприемачът Георги Трифонов – Гого.

Специални гости на водещите Александра Богданска и Башар Рахал по време на големия финал бяха едни от най-ярките участници от сезона.В новия сезон на култовото риалити зрителите имаха ключова роля в съдбата на съквартирантите и определяха с гласуване в приложението на NOVA PLAY кой да напусне и кой да остане в Къщата. Почитателите на предаването решиха и кой да бъде големият победител на финала. Те избраха Марио за свой любим риалити герой сред 16-те интригуващи участници, имали смелостта да прекрачат прага на най-известната къща в България.

Новият сезон на Big Brother предизвика огромен интерес, а съквартирантите се превърнаха в едни от най-обсъжданите личности в България.

Първото телевизионно интервю на победителя ще бъде в „Събуди се“ по Нова в неделя, 1-ви декември. Той ще бъде гост и на водещата Елена Сергова в подкаста „Голямата сестра“ отново в неделя от 16:00 ч. в официалните дигитални канали на поредицата в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube.

Междувременно кастингът за следващия сезон на Big Brother вече е отворен и всички желаещи могат да се запишат за участие на сайта на NOVA.

Научете повече

Виктор и Беба отново заедно,дават си ново начало

След напускането на "Биг брадър", Виктор и Беба си дават ново начало и се събраха, като продължават да поддържат отношения. Това се потвърждава с нова снимка, споделена от Виктор в социалните мрежи.

На нея бургаският мачо и бившата гимнастичка са заедно с други участници, които напуснаха къщата - Петър и Веселка, както и с Пламен Гърдев, който напусна шоуто във вторник. В тяхната компания е и дъщерята на Пацо - Александра Гърдева, известна на зрителите от "Ергенът" и "Хелс китчън".

Въпреки сложните взаимоотношения на Виктор и Беба в къщата, изглежда, че извън нея успяват да намерят общ език и да продължат напред като приятели.

Източник: "България Днес"

Научете повече

Виктор разкри,че е разочарован след излизането си от Къщата на Big Brother

Виктор споделя, че вече бившата му годеница е била много специален човек за него. След два месеца прекарани в изолация, в студиото на „Събуди се“ Виктор споделя, че след излизането му от Къщата преоткрива света. Всичко му се струва различно. 

Но е категоричен, че Big Brother за него е едно невероятно приключение. „Аз съм спортист и ще излъжа, ако кажа, че не съм разочарован, че не стигнах до финала. Защото винаги съм се борил за първото място. Но аз извоювах много други победи. Спрях цигарите, успях да създам истински приятелства, влюбих се истински. Бях себе си 24/7 – за мен това беше най-голямата победа.“

Виктор разказва, че за него е било важно да не прекрачва принципите си. Да отстоява себе си морала и честта си. „Смятам, че съм дал добър пример за мъжка дума, за достойнство. Не търся отмъщение и винаги давам шанс на хората. В Къщата сетива са по-изострени, емоциите надделяват и виждаш в себе си страни, които не си забелязвал. Ако върна лентата назад, не съм проливал толкова сълзи през последните 15 години. Беба изигра много важна роля в моя живот през последните два месеца. Тя беше мое семейство, моя подкрепа, моя опора и най-близък приятел. Имах повече доверие на нея, отколкото на себе си. 

Тя взимаше много по-адекватни решения от мен.Уважавам я много и й имам голямо доверие. По време на лайфа, когато тя направи своя избор, аз показах, че уважавам решението й. Когато обичаш някого, искаш той да бъде щастлив. Пожелавам й да е щастлива с мъжа до нея и заедно да преминават през препятствията в живота. Ще се радвам тя да бъде добре. Вчера в подкаста ме попитаха дали отношенията ни са били истински. Да, истински бяха. Защото, както вече казах, когато обичаш някого, искаш той да бъде щастлив. Независимо дали е с теб или не!“

Виктор споделя, че вече бившата му годеница е била много специален човек за него. Тя го е променила, за което й е благодарен. Признава, че няма намерение да се бори за любовта на Беба извън Къщата. „Знам кога да си тръгна с високо вдигната глава. Знам как да пазя дистанция с нужното уважение. Не бих си позволил да я притеснявам. Но в този живот аз съм научен никога да не казвам „никога“. Нищо не се знае, след 2,3, 5 години животът ще се промени.“

Виктор разкрива, че е останал разочарован от това, че след излизането си от Къщата Беба не е размислила и не е преоткрила в него мъжа за нея. „Но погледнах положително на ситуацията, защото знам, че всяко нещо в живота ни се случва с причина. Щом се е случило така, значи ме очаква нещо по-добро.“

Според Виктор Гого или Радо трябва да спечелят Big Brother. „Гого е невероятно момче. Много интелигентен, обран и възпитан. В Радо виждам себе си след 15 години, улегнал мъж, който също заслужава победата. Но сензацията в края на краищата остава Марио.“

Научете повече