Румен Радев след изборната победа: Това е триумф на надеждата и морала
Лидерът на „Прогресивна България“ благодари на избирателите и заяви, че това е първа стъпка към възстановяване на обществения договор
След убедителната победа на „Прогресивна България“ на извънредните парламентарни избори, лидерът на партията Румен Радев публикува емоционално послание във Facebook, в което благодари на избирателите и очерта посоката пред страната.
Румен Радев излезе с реакция след изборния резултат, който към момента показва категорична победа за „Прогресивна България“.В публикация в личния си профил той изрази благодарност към всички български граждани, подкрепили формацията, както и към тези, които са упражнили правото си на глас.
„Благодаря на всеки един от българските граждани, които подкрепиха „Прогресивна България“. Специални благодарности към хората, които вече почти 10 години са с мен и на целия мой екип“, заяви Радев.
Той отправи признание и към българите в чужбина, които са участвали активно във вота, въпреки трудностите.
„Благодаря и на всички наши сънародници в чужбина, които чакаха с часове на опашките и показаха, че милеят за България“, подчерта той.
Радев благодари и на институциите, ангажирани с провеждането на изборите, като отдели специално внимание на усилията срещу изборните нарушения.„Благодаря на хората в комисиите и службите, които организираха тези избори и особено на органите на МВР, които положиха огромни усилия в борбата срещу срамното за България явление „купен вот“, написа още той.
В посланието си лидерът на „Прогресивна България“ направи и по-широка оценка на вота.„Гласувахме активно, победихме апатията, но недоверието от българската политика все още е голямо и това е само първа стъпка към възстановяването на обществения договор“, посочи Радев.
Той определи изборния резултат като категоричен.
„Прогресивна България“ печели безапелационно. Това е победа на надеждата над недоверието, на свободата над страха. Най-сетне това е победа и на морала“, заяви той.
В края на публикацията си Радев подчерта, че ще коментира по-подробно ситуацията след излизането на окончателните резултати.
„Всичко друго ще коментираме след окончателните резултати“, завършва той.
Преди известно време стояхме на площада пред паметника на септемврийците в Михайловград. Радвахме се на хубаво, топло и приятно време с моя съученик Симеон (Мончо) Мадански от село Лехчево. Разговорът ни върна много години назад.
Ноември 1943 година. Герго Луканов (Къско), партизанин, се укрива в къщата на Цветан Мадански, бащата на Мончо. Полицията подразбира, но няма достатъчно данни и търси начин да се добере до хора, които ще й помогнат. Ползват човек, който помага в полската работа на ятака. Той трябва да съобщи на кмета или на полицията кога у Мадански има нелегални хора. Освен това полицията и местните фашисти използват връзките на по-големия син на Мадански – Гено, който има приятелско отношение с Верка, бащата на която е бивш полицай. Той съобщава на кмета, че Гено Мадански е идвал у тях да иска дъщеря му за жена. Проведеният разговор между двамата младоженци за партизанина Къско е предаден на кмета. Той уведомява полицията. Замислената провокация се провежда успешно.
През ноември Верка пристава на Гено и същата вечер се събират в къщата на Мадански ремсисти и антифашисти. Тук е и партизанинът Къско. Гено е доволен, че е довел в къщата исканата девойка. Бащата отива до съседното село Громшин да покани роднини, но е проследен, арестуван и предаден на полицията. Това никой не знае.
В къщата, състояща се от две стаи, всички са весели и спокойни. В едната стая са другарите на Гено – Евгени Върбанов, Йордан Вълчов, Костадин Димитров, Анков, брат му Мончо, а в другата е партизанинът Герго Луканов. Общинските служители – Кирил Некьов и Витан Манчов – ремсисти и ятаци, подразбират, че има нещо нередно и тръгват да уведомят домакините.
Но вече е късно. Къщата е оградена от пристигналата от града полицейска част начело с началника й Светозаров. Полицаите откриват огън и Костадин Димитров пада покосен. Пролята е първата младежка кръв, а Анков по чудо се спасява и избягва. На терасата фашистките куршуми посрещат Евгени Върбанов, младоженецът Гено Мадански, брат му Мончо и Йордан Вълчов. Двамата – Гено и Евгени – са ранени, едва се добират до една от стаите. В друга стая, заедно с партизанина, е ятакът Кирил Некьов. Хвърлена е бомба в стаята, тя разтърсва цялото село.
Полицаите решават, че всички са убити. Началникът им нарежда да се преброят труповете.
– Шест души – всички са убити.
– Да се провери още веднъж! – нарежда Светозаров.
Полицаите проверяват наред. Повдигат Костадин Димитров – първият прострелян, и тялото му увисва без признаци на живот. Хващат другия. Кръв тече от него, но се преструва. Хвърлят и него. В коридора са Мончо и Йордан – лежат в собствената си кръв. Повдигат ги, но никакви признаци на живот.
– Свършили са и тези – докладва полицаят.
Проверяват другите двама в стаята – Гено и Евгени.
– Тези са живи – обажда се стражарят.
– Да се убият веднага! – нарежда полицейският началник.
Автоматът прострелва Гено и той, облян в кръв, пада в стаята, а Евгени Върбанов е ранен на 22 места. Полицията решава, че и той е убит. В другата стая убиват Герго Луканов и неговия ятак Кирил Некьов.
Да се провери още един път! – чува се команда.
– И осемте са убити! – докладват на началника.
Полицейската част си отива с мисълта, че осемте ремсисти и антифашисти са убити. След това настъпва тишина.
Тогава Йордан Вълчов, прострелян на 8 места, и Мончо Мадански – на 10, се споглеждат и решават да се придвижат до някоя съседна къща. Тръгват със счупени крака, ръце и рамене, влачейки се с диря от кървища. Добират се до най-близката къща и се настаняват в обора. Прекарват нощта в страшни болки от тежките рани.
Рано сутринта Йордан съобщава на едно момче да се обади на баща му, че е ранен, да доведе лекаря. Бащата и лекарят Кунев пристигат, но заварват на вратата полицай. Събират се хора. Д-р Кунев проявява смелост и влиза в обора. Превързва и двамата.
Откарват ги в болницата във Фердинанд (днес Монтана) уж за лечение, а замисълът е бил да бъдат доубити. Там обаче се намесва бъдещата съпруга на Евгени Върбанов – Йорданка Ангелова, медицинска сестра, която се грижи за тях и им носи храна от вкъщи. В болницата се опитват да ги отровят, за да няма живи свидетели на зверството, но тя ги спасява.
Вследствие на разстрела на Евгени е отрязан единият крак до слабините, защото е раздробен от куршумите. Когато полицаите се връщат да ги доубият, единият от тях стъпва на гърдите на Евгени Върбанов и се опитва да го довърши с автоматичен откос. 8 от куршумите, заседнали в тялото на Евгени, не са извадени, защото са на места, където лекарите не са смеели да ги пипат.
След 9.09.1944 Евгений никога не е заемал държавни постове и над 50 години е бил пенсионер по болест.
В мрачната нощ обаче загиват Герго Луканов – партизанин, младоженецът Гено Мадански, Кирил Некьов – ятак, и Костадин Димитров. Невредим се спасява Анков, а Евгени Върбанов, ранен на 22 места, Йордан Вълчов, ранен на 8 места, и Симеон (Мончо) Мадански – ранен на 10 места, остават живи. Те са свидетели на страшно кърваво деяние, което в Михайловградския край наричат „Кървавата сватба“.
Е, имало ли е фашизъм в България?!
Историята разказа Тодор Павлов – Туки, с допълнения от Катя Върбанова, снаха на Евгени Върбанов.
Живял съм и при оная и при тая власт, с политика не съм се занимавал. Нито в партии съм членувал. Майка ви едно време я приеха за член на БКП, като дъщеря на активен борец, но отпадна още на втората година заради неплатен членски внос. Само на ОФ се пишех член и плащах членския внос, макар, че на събрания мразех да ходя. Сега ще ви разкажа за един главорез от нашата околия
Светозаров:
Стефан Светозаров беше началник на полицията във Фердинанд преди Девети. Известен беше не само в нашата околия, а в цялата държава. Знаеше го и последният циганин у наше село. Способен полицай,мамка му и вера, ама мръсник и главорез от класа. Лично командваше шпиц-командата /полицейско звено в околията/, която извършваше най-кървавите сблъсъци с тогавашната опозиция.
Лично той е бил у село по време на така наречената “кървава сватба”, където са избити неколко младежи- виновни и невинни само заради това, че сватбата била повод да се скрие некакъв нелегален младеж.За този случай много е говорено, много е писано, цяла глава е посветена на него в историята на Лехчево от Върбан Христов. Този изверг лично е доубивал ранените младежи без око да му мигне. .Ето и разказът в съкратен вид на един от младежите пострадали при един от случаите: Така наречената „Кървава сватба“
„На 28 ноември 1943 год един приятел ни се похвали, че тази вечер ще прави пристануша . Ние, трима приятели, решихме да отидеме, защото ни беше интересно, че момата ту се съгласяваше, ту отказваше да се пристане за Гено Мадански Бяхме позакъснели и видяхме, че ламби светат и в двете къщи. В големата беха по старите хора, а невестата и младоженяка бяха в по-малката Там имаше вече още няколко младежи и момичета. Вътре беха и местните полицаи Кирил и Витан. Не след дълго те си тръгнаха. Не минаха и пет шест минути и вратата на стаята се отвори с трясък и нахлуха непознати полицаи, въоръжени с карабини и бомби. Пребъркаха ни и като не намериха никакво оръжие ни заповедаха да излезнеме на езлъка /терасата./, като преди това беха извели жените навънка. Осветиха ни с прожектори и видях 20-30 полицай наредени отпред на обръч. Тогава Светозаров лично извика „Готово“ и започна стрелба от всички страни .Аз паднах прострелян на няколко места. След 5-6 минути стрелбата спря и Светозаров и още един полицай се качиха в къщата и започнаха да доубиват всеки, който още мърдаше. Аз се направих на умрял. Опитаха се да ме повдигнат , но ме пуснаха в локвата кръв…….
А двамата лехчевски полицаи беха бити така, че целите беха посинели. Часове след като шпиц-командата си замина се оказа, че сме останали трима недоубити. На сутринта уплашените съседи извикаха лекаря- д.р Кунов и бехме закарани в болницата във Фердинанд, където се лекувахме три месеца под надзора на полицията, без да можеме да стъпиме на крак. Тази сватба лехчевчени нарекоха „Кървавата сватба“ и се разчу за нея из цялата държава. Тогава не намериха човека, когото търсеха., но един от гостите уж бил нелегален“ Та тогава загинаха 5 невенни младежи, включително и младоженяка, а ние – трима , дето бехме направени на решето останахме живи.
Това са една малка част от спомените на Йордан Вълчев Шахов от с. Лехчево
Нали съм си с екзотичен външен вид и често ме бъркат с чужденка (то, аз съм си, де) и веднага ми се лепна местната птица. В момента, в който разбра, че съм от София, а не от Стокхолм и загуби интерес, но си останахме приятели. Момчето беше хасковлия и подхождаше към заниманието си супер професионално.
Грижливо се епилираше (до тогава не бях виждала мъж да се обезкосмява), гелосваше и подбираше грижливо оскъдните си бански. Важно ми обясняваше, че това се харесвало от висшата клиентела – разбирай скандинавките. Германките (от ГДР), полякините и чехкините считаше за втора категория клиентки, на които не се отказва, но не се и престараваш за тях. Най-достъпните, маркетингово ми разясняваше, били рускините и за тях не губел време, но, ако била много, ама, много красива, щял да се прежали и да й направи услуга.
Приятелството ни се изразяваше главно в това да му превеждам като забиеше некоя германка или англо говоряща. А, той ми разправяше за мъжките трикове на сваляне и други мурафети, използвани от тях, и от какво да се пазя. След онова лято на 86′ повече не го видях, предполагам, че професионалната му цел и лична мечта се е сбъднала – да забие некоя западнярка и да си „устрои“ живота на Запад.
Познавам един такъв бивш гларус в Холандия. В началото на 80-те е забил една холандка и я е омаял до толкова, че тя да се омъжи за него и да го изтегли на Запад. Представям си го как е потривал доволно ръце, предвкусвайки Ла долче вита и скоро след това озъбвайки се, когато холандската реалност го е смазала. Булката се оказала фермерско чедо и го гърчила по 12 часа дневно на нивите на фамилията.
А, нашият, освен гларус, е бил и сервитьор на Слънчака – глезена работа. Свикнал да заработва един апартамент на сезон и ухажван от хубавиците. Дъчката му е стопила лагерите. Едвам е издеянил 5-те години за паспорт и я е напуснал. Сега е жалка развалина, залага в казиното всяка неделя и гледа белким некой бабешкер в Схефенинхен му обърне внимание и да намаже некой круиз….
Унгарският опозиционен лидер Петер Мадяр обяви победа на парламентарните избори и подчерта, че неговата десноцентристка партия ТИСА се очертава да получи конституционно мнозинство от две трети в парламента, предаде Ройтерс (Reuters).
"Направихме го, "Тиса" и Унгария спечелиха изборите", заяви той пред свои привърженици, събрани край река Дунав.
Мадяр подчерта, че никога досега толкова много унгарци не са гласували и че нито една партия не е получавала толкова силен мандат.
Разпределение на силите в парламента
При обработени над 97% от протоколите "Тиса" печели 138 места в 199-членния парламент с 53,65% от гласовете. Партията "Фидес" на дългогодишния премиер Виктор Орбан остава втора с 55 депутати и 37,76%.
В законодателния орган влиза и формацията "Наша родина", която ще има шестима представители с 5,9% подкрепа.
Контролът върху две трети от местата дава възможност на "Тиса" да прави промени в конституцията и законите.
Това ще позволи на Мадяр да изпълни обещанията си за отмяна на част от политиките на Орбан, както и да работи за отблокиране на замразени средства от Европейския съюз.
Самият Виктор Орбан призна поражението още в изборната вечер, определяйки резултата като "болезнен, но ясен", и поздрави победителя.
Той заяви, че "Фидес" ще служи на страната от опозиция и подчерта, че 2,5 млн. унгарци са подкрепили партията.Малко преди това Мадяр съобщи, че Орбан лично му се е обадил по телефона, за да го поздрави.Европейските лидери поздравиха Мадяр
Френският президент Еманюел Макрон поздрави Мадяр за победата му и заяви, че Франция приветства ангажимента на унгарския народ към ценностите на ЕС.
"Заедно ще направим Европа по-суверенна и по-силна", написа Макрон в социалната мрежа X.
Германският канцлер Фридрих Мерц също отправи поздравления и изрази готовност за сътрудничество. Той подчерта необходимостта от обединени усилия за "силна, сигурна и единна Европа".
Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че унгарците са избрали политическата промяна и изрази надежда страната да използва пълноценно възможностите си в рамките на ЕС.
Реакцията на Европейската комисия
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също приветства резултата от изборите.
"Унгария избра Европа. Европа винаги е избирала Унгария", написа тя в X.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски поздрави Мадяр за "убедителната победа" и заяви готовност за съвместна работа в името на мира, сигурността и стабилността в Европа.
Критики към управлението на Орбан
През последните години управлението на Виктор Орбан често беше критикувано от европейските партньори заради "нелибералния" курс и близостта до Москва.
Германия нееднократно изразяваше недоволство от позициите на Будапеща, включително по отношение на блокирането на европейски решения за помощ за Украйна и санкции срещу Русия, информира DPA.
Избирателната активност достигна 77,8%, което бе определено като впечатляващо участие. Според Вадефул това показва значението на демокрацията за унгарските граждани, съобщи (DPA).
Полският премиер Доналд Туск също приветства резултата от изборите, като в посланието му прозвуча и призивът: "Руснаци, вървете си у дома!".
Юри Кондратчик, изпълнителният директор на ВСС „Международен летище Хабаровск“, разказа за първи път на журналисти в Хабаровск за дядо си Юрий Алексеевич Гагарин.
На 12 април 2025 г., в деня на първия полет на човека в космоса, ИА „Хабаровски край днес“ публикува кратко интервю за хобито на първия космонавт, смяната на фамилията и авиацията като съдба.
– Можете ли да си спомните момента, в който сте разбрали, че дядо ви е бил първият човек полетял в космоса?
Никога не е имало такъв момент. Като пораснеш, започваш постепенно да научаваш кои са роднините ти. Когато ходех на гости на баба в Звездното градче, винаги гледах на стената голям портрет на мъж в скафандър. Би било странно да не знам кой е това. Кръстен съм между другото на дядо ми.
– А какво са ти казали роднините за дядо ти, може би има някакви семейни легенди?
За мама и баба Юри Алексеевич винаги е бил първо баща на семейството. За него семейството заедно с професията винаги е било на първо място. Къщата им никога не е била празна. Винаги са имали гости, когато той си е бил вкъщи. Това със сигурност са били редки моменти заради службата му, но той ги е ценял особено много.
Юри Гагарин, както и всички членове на първия отряд космонавти е получил апартамент в Звездното градче.
Дядо е бил много чувствителен човек. Още в осъзната възраст за мен беше интересно да разбера, че Юрий Алексеевич е бил голям фен на водните ски. Но се е интересувал от почти всички спортове: тенис, хокей, волейбол. Много е обичал природата, животните. Баба ми разказваше как един ден той и леля ми са влачили патици. Плували са в банята.
– А истина ли е, че Юрий Гагарин се интересувал от нумизматиката?
Да, събираше монети. Получих колекцията му. Отне ми много време да я попълня. Като дете много обичах да мисля за кубински, мексикански, перуански монети, които няма никъде другаде тук. Носил ги е със себе си връщайки се от множеството пътувания, които е имал. Колекцията остана в Москва.
– Как мислите, може ли дядо ви да се нарече символ на Съветския съюз?
Наскоро прочетох интересна статия. Това е поглед към първия полет на човека в космоса от съвременната култура. Юрий Гагарин е наричан първата съветска поп звезда там – „знаменитост“. Всъщност той се възприема от повечето като един от ключовите национални герои на страната ни. Тук не само изигра роля подвигът, който извършва заедно с първия отряд космонавти и конструктори, начело със Сергей Павлович Корольов, но и личността му и харизмата му спомогнаха за формирането на образа, останал в историята на страната.
– Малко скромен въпрос, а защо не си сменихте фамилията на Гагарин?
Признавам си, когато беше време да си взема паспорт, имах такива мисли. Но реших да не го правя. Мислех си, че при среща, когато те помолят да се представиш, ще е твърде много да се наречеш Юрий Гагарин! Затова се оказва, че първо ще ме познаят като човек, специалист, а после ще разберат, роднина на какъв прекрасен човек съм.
– Имали ли сте копнеж за небето, за летене в ученическите години? Все пак мнозина са мечтали тогава да станат космонавти?
Знаеш ли, аз съм по-земен човек. Когато бях дете, исках да стана лекар. Баща ми е лекар, и двете баби имат медицинско образование. Но в крайна сметка избрах друг път в живота – най-вече следвах стъпките на майка си. Тя ми е преподавател в Икономическата академия имени Плеханова.
Завърших Икономика. Но съдбата така се обърна, че все пак бях по-близо до авиацията. В Москва работех за КОМАКС Мениджмънт Компани ООД (Управляваща компания на международното летище Хабаровск), получих покана от председателя на Управителния съвет Константин Басюк, когато работеше по проекта за развитие на летище Хабаровск, да оглави дъщерното предприятие. Семейството ми живее тук в Хабаровск, а с жена ми отглеждаме тригодишния ни син.
– Казват ли ти, че имаш „гагаринова“ усмивка, че с дядо ти много си приличате?
Да, доста често. Но се обзалагам, че усмивката му е уникална.
„Резултатът от изборите е болезнен, но ясен. Поздравих победилата партия“, заяви отиващият си министър-председател на Унгария Виктор Орбан.
Малко след 21 ч. Виктор Орбан пристигна в „Балната“ в Будапеща за изборната вечер на ФИДЕС
„Какво означава този изборен резултат за съдбата на родината и нацията ни, сега не знаем, времето ще покаже. Но и от опозиция ще служим на страната си“, заяви Орбан.
По думите му задачата пред ФИДЕС вече е ясна.„Тежестта на управлението вече не е на раменете ни, затова сега нашата задача е да укрепим общността си“, каза той.
Орбан подчерта, че 2,5 милиона унгарци са подкрепили партията му и обеща те да не бъдат изоставени.
„2,5 милиона унгарци ни подкрепиха. Никога няма да ги изоставим. И нека всеки знае – тук, в тази зала, и в цялата страна – никога, никога, никога няма да се предадем!“, заяви Орбан.
По време на речта му част от присъстващите ръкопляскаха, но премиерът не излезе на подготвената отвън сцена пред симпатизантите, а говори вътре в сградата. В тълпата имаше и хора със сълзи в очите.
Сокол, един от най-известните „джобни“ радиоприемници, произвеждани в Съветския съюз. Тази специфична версия е експортен модел.
Това е джобен приемник, оборудван със 7 германиеви транзистора, произвеждан от Московския радиозавод (ТЕМП) в началото на 60-те години на миналия век.Радиото покрива както дълговълнови (LW), така и средновълнови (MW/AM) диапазони, които лесно се превключват с помощта на странично монтиран превключвател. Почти винаги се намира в този отличителен калъф за носене от естествена кожа с презрамка, който предпазва пластмасовия корпус и включва изрези за копчетата за настройка и сила на звука.
Работи с 9V батерия "Krona" (подобна на съвременна PP3 9V батерия), което го прави много по-преносим от по-големите модели.
Соколът е голям експортен успех за СССР, продаван широко в Западна Европа (често под марката Машприборинторг или Тенто) поради своята надеждност и изчистен индустриален дизайн.
Вечерта на 10 април 1979 г., БТА предава дългоочакваната новина – българин лети в Космоса. По това време страната ни трескаво се готви за честванията по повод 1300 години от нейното създаване, а датата 10 април почти съвпада с двайсетгодишнината от полета на Юрий Гагарин. Цял един ден народът ликува без преструвка. Рядък случай, когато нацията ни целокупно е овладяна от радостно очакване.
Минути след съобщението на информационните агенции за полета на „Союз-33“ с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост „Хисаря“. Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал „Вароша“. В къщата на Георги Иванов на ул. „Хисарска“ №4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта от полета на първия българин в Космоса.
За ознаменуване на радостното събитие се създават и песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че „сред космическите герои има и българин“.
Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента „Здравей, космонавт“ по текст на Иван Карадачки. „Космически братя“ е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов и режисьора Мирчо Манолов. Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов.
„Българийо, тържествувай със своята космическа слава“ – започва най-новата дългосвиреща плоча на Завода за грамофонни плочи „Балкантон“, създадена в нощта след изстрелването на космическия кораб. Няма българин, който да не си припява най-популярната песен от нея
„Колко е хубаво щом сме двама, щом сме двама страшно няма. Рамо до рамо, крило до крило винаги така е било….“.
Тя се казва „Песен за космонавта” и е по текст на поета Орлин Орлинов и музика на Ангел Заберски.
Студията за научно-популярни и документални филми излъчва филма „Българският принос в развитието на Космоса“ на режисьора Константин Обрешков, посветен на развитието на космическите изследвания в България и на българската апаратура, летяла в Космоса.
На 11 април 1979 г. в София е открита изложба „Космосът започва от Земята“, организирана от БТА, ТАСС, Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Дома на съветската наука и култура в София. Тя включва около 150 фототабла за подготовката на двамата космонавти в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.
България, която към момента на полета има развита солидна космическа наука, става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
А една от най-хубавите песни придобила широка популярност е „Звездна песен”, по музика на Александър Йосифов. Песента е изпълнена и записана на грамофонна плоча от най-популярният дует тогава Лили Иванова и Асен Гаргов.
Това е най-голямата финансова институция в Еврозоната - с най-много клонове в света, включително и в Мексико
Ивайло Калушев и неговите приятели са имали 60 сметки в испанската „Сантандер“. Това съобщава BulNews.
Групо „Сантандер“ е испанска банкова група, концентрирана около Банко „Сантандер“. Това е най-голямата банкова група в Еврозоната. Това е и банката с най-много клонове в света, включително и в Мексико.
На този етап няма официална информация дали твърдението за сметките на Калушев е вярно. Няма и данни дали испанската банка сътрудничи на разследващите в България.
Ако постъпилата информация все пак се потвърди, това ще означава, че Калушев и неговото НПО „Национална агенция за контрол на защитените територии“ до последно са оперирали с тези сметки, тъй като само месечните им такси за издръжка са сериозно перо за бюджета на организацията.
Логично възникват въпросите защо убитите в хижа „Петрохан“ и в кемпера край Околчица са имали необходимостта от толкова много сметки и то в една от най-големите банки в света. Какво общо има защитата на горите в Берковския Балкан с тези транзакции по цял свят и т.н.
Това е поредната финансова новина около загадъчния случай, която излиза на светло.
Преди няколко дни собственикът на агенция BulNews Данишел Бузов съобщи в „Дискусионен форум“ на Велизар Енчев, че е изчезнала флашка, на която е бил крипто портфейлът на групата, в която е имало $7 000 000. За нея се е грижел Ивайло Иванов-Ивей.
След убийството на Пламен Статев, Дечо Василев и Ивайло Иванов, флашката е изчезнала.
Има два варианта - да е прибрана от групата, ликвидирала тримата мъже или някой от първите, пристигнали в хижата, да я е прибрал и да е забравил да я опише в доказателствата по досъдебното производство. Факт е, че никой от разследващите не коментира тази флашка, въпреки доказателствата че е съществувала.
Прави впечатление, че сред разследващите убийствата на шестимата мъже, вече има тих разнобой. Една част от тях продължават да изпускат контролирано информация за лубриканти, уреди за клизма, семенна течност в чужди задници, фалически символи, епилирани тела и други подобни гнусотии.
Другата част от разследващите обаче захранват с факти, които опровергават официалната версия.
Към целия екип в столицата обаче е била спусната уста заповед от високо да не се преуморяват с разследването на шестте трупа и за всяко свое действие да уведомяват уволнената вече шефка на Института по криминалистика Кремена Илиева.
Може би неслучайно една от първите рокади, които предприе служебния вътрешен министър Емил Дечев, бе именно да освободи от длъжност същата Илиева.
Една избеляла паспортна снимка от 80-те – така започна новата вълна от интерес към Къци Вапцаров, след като той я публикува наскоро във Facebook. Момчето от снимката е със строг вид, с поглед едновременно младежки и решителен, вперен някъде напред – в онова бъдеще, което още тогава, без да го знае, ще го превърне в най-разпознаваемото лице на българското телевизионно шоу от 90-те. Тази снимка не е просто архив. Тя е ключ към времето, в което Вапцаров е още студент във ВИТИЗ, разкъсван между мечтата за сцена, за музика, за движение и онази неудържима вътрешна необходимост да прави шоу – нещо различно, живо, цветно, в контраст с сивия фон на късния соц.
Кръстю Георгиев Вапцаров е роден на 25 юли 1963 г. в Русе. В детството си расте като жизнено и любопитно момче, което не стои на едно място – рисува, играе, измисля сценки, а учителите му често отбелязват, че „има нещо артистично в него“. Но истинската му среда се оказва ВИТИЗ, където влиза в класа на проф. Атанас Илков и завършва актьорско майсторство за куклен театър. Редко поколение – млади, жадни, упорити. Работят от 7 сутринта до полунощ, състезават се кой ще измисли по-смел етюд, по- оригинална сценка. Юлия Огнянова, Ищван Наги, Желчо Мандаджиев – преподаватели, които моделират не просто актьори, а артисти с гъвкава психика, пластичност и абсолютна свобода да експериментират.
Между лекциите Вапцаров е обсебен от едно – шоуто. Сцената, музиката, движението. Мечтае за мюзикъл, за големи, експлозивни спектакли. Затова и когато идва моментът за разпределение, съдбата се намесва. Вместо да замине за провинциален театър, както е по правилата, режисьорът Вили Цанков буквално го „изисква“ за Сатирично-вариететния театър в Габрово. Там започва период, който го оформя – репетиции с най-добрите хореографи, ежедневни упражнения с корепетитор, работа със Стефан Димитров и Нелко Коларов, спектакли с политически подтекст, пълни салони, публика, която две години преди 1989-а тръпне на всяка по-смела реплика. Вапцаров попада в среда на кипяща енергия, младост и постоянна надпревара с ограниченията на системата.
Легендарната постановка „Подземният“ на Христо Бойчев става символ на това време – залата е препълнена месеци напред, а актьорите усещат, че нещо голямо предстои. На 10 ноември новината за падането на Тодор Живков го заварва именно там – между две роли, две епохи и два различни начина да бъдеш артист в България.
След края на социализма цялата му натрупана енергия сякаш изведнъж намира естествения си път. БНТ търси нови форми за забавление и Вапцаров попада точно в целта. Първо е „Супершоу Невада“ – цветно, екстравагантно, несравнимо за времето си. Там той вече престава да бъде просто актьор – превръща се в символ на новата телевизионна епоха. Ученикът по куклено майсторство от ВИТИЗ, танцьорът от Габрово, младежът от паспортната снимка – всички те сякаш се сливат в един образ: шоуменът Къци.
През 1994 г. идва „Риск печели, риск губи“ – предаване, което десетилетие ще бъде вписано в ДНК-то на българската телевизия. Вапцаров създава стил, който никой преди него не е опитвал – смесица от енергия, импровизация, театралност, бърза мисъл и леко съзаклятническо намигване към зрителите вкъщи. Изрази и жестове от шоуто му стават част от народния хумор, а съботните следобеди без неговия глас изглеждат немислими. „Риск печели, риск губи“ не е просто формат – той създава телевизионна звезда от нов тип.
Така онова момче от паспортната снимка, с което започва историята, се превръща в човек, белязал цяло поколение. Но снимката все пак остава важна – тя напомня за годините преди славата, за онова време на пробиви, опити, грешки, смелост и много мечти. Тя е вход към живота на артист, който винаги е вярвал, че публиката усеща нещо много просто – кое е истинско. И затова обича да й го дава./Show.blitz.bg/
Имало голям риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ
Руското министерство на външните работи предупреди гражданите си, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на специалните служби на САЩ на територията на различни държави, включително България. Това предава изданието Business Online, цитирано от "Фокус".
Предупреждението на министерството важи за общо 46 държави, основно европейски. Освен България като опасни за руснаци държави са посочени и Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и Естония.
Ето какво пише още руското външно министерство:
"МВнР на Русия предупреждава руските граждани, пътуващи в чужбина, за повишения риск от задържане или арест по искане на правоохранителните органи и специалните служби на САЩ.
Тази порочна практика започна през 2008 г., когато руският предприемач В.А.Бут беше арестуван в Тайланд по искане на САЩ и впоследствие прехвърлен под американска юрисдикция. Впоследствие американските власти продължиха активно да разширяват екстериториалното приложение на националното законодателство и започнаха истински "лов“ на заподозрени нарушители по целия свят. През последните 20 години повече от 100 руснаци станаха жертва на тази практика, задържани извън страната ни и впоследствие екстрадирани в САЩ.
Опитът показва, че след като нашите сънародници попаднат в ръцете на американската "Темида", те не могат да разчитат на справедлив съдебен процес. Много от тях са изправени пред заплахи, сплашване и психологически натиск, за да бъдат принудени да признаят вината си. Тези, които откажат да приемат споразумение за признаване на вината, е много вероятно да получат значителни присъди, понякога близо до доживотен затвор – от 15 до 25 години.
Наказателното правосъдие на Вашингтон се засили особено след началото на специалната военна операция през 2022 г. С многобройните екстериториални санкции, насочени към стратегически сегменти от руската икономика, много руснаци, без да го осъзнават, рискуват да се окажат в мерника на американските правоохранителни и специални служби.
При настоящите обстоятелства препоръчваме на руските граждани, които имат основателни причини да смятат, че могат да бъдат обект на наказателно преследване от американските власти или са в списъците със санкции на САЩ, да избягват пътувания до държави с двустранни и/или многостранни договори за екстрадиция със САЩ, както и трансфери на местни летища. Те трябва да се въздържат от посещение не само на неприятелски държави, но и на всякакви други държави, известни с тесните си връзки и сътрудничество със САЩ".
През февруари беше съобщено, че Шведската служба за сигурност (Säpo) е арестува руски гражданин в Стокхолм в края на декември по искане на Съединените щати. Мъжът, който беше международно издирван от миналото лято, сега е изправен пред евентуална екстрадиция в САЩ.
Според TV4 Nyheterna на 17 февруари, заподозреният е бил издирван от американските власти в продължение на шест месеца, след като е бил обвинен задочно от американски съд. Той е обвинен в сериозни нарушения на санкциите, за които се твърди, че са извършени в Съединените щати между 2022 и 2023 г.
След новината за кончината на Янка Рупкина на 87 години си струва да се припомни една от най-тежките трагедии, белязали живота ѝ – самолетната катастрофа от 1971 г., при която загиват Паша Христова и още български артисти.„Благодаря на Господ, че съм жива!“, споделя пред „България Днес“ легендарната изпълнителка години по-късно, като признава, че и до днес не може да повярва как е оцеляла.
Инцидентът става на 21 декември 1971 г., когато група български музикални изпълнители, сред които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова и Борис Гуджунов, пътуват за Алжир. Силен страничен вятър и повреда в самолета предизвикват трагедията, при която загиват няколко български артисти.Рупкина остава жива по чудо, но с тежки изгаряния. Ръцете ѝ са изгорени до лактите, краката – до коленете, а лицето ѝ също е сериозно засегнато. Дълго време след инцидента тя няма вежди и коса.
„Винаги ще помня този ден и никога няма да забравя ужаса, който изпитвах тогава! Щастлива съм, че след тази тежка катастрофа останах жива и вече много години пея на хората“, разказва певицата.Въпреки тежките травми Рупкина не се пречупва и намира сили да продължи напред. Само дни след като излиза от болницата, тя се качва отново на самолет, за да излезе на сцена.
„Не ме е страх от самолети след катастрофата. Винаги съм обичала и продължавам да обичам да летя. Ако тогава бях останала вкъщи, щях да се съсипя и никой нямаше да помни Янка Рупкина„, категорична е тя.
Обичаната изпълнителка споделя, че всяка година отбелязва датата на трагедията като свой „втори рожден ден“, като същевременно отдава почит на загиналите си колеги.
„Над 50 години минаха, а мъката не намалява“, казва тя.
Днес Янка Рупкина остава в историята не само с незабравимия си глас, но и със силата, с която преодолява една от най-черните трагедии в българската музика.
Днес България загуби една от най-обичаните си народни певици — неповторимата Янка Рупкина. Гласът й, способен да прониже душата и да прескочи континенти, остави България на световната музикална карта. Но освен с таланта си, Рупкина остава в историята и с една невероятна, почти нереална случка — срещата й с легендарния Джордж Харисън от The Beatles, който дори й предложил… брак.
„Вдигна ме на ръце, сякаш сме стари приятели“
Историята се случва в Лондон, където Рупкина гастролира с артистите от трио „Българка“. След концерт, докато още е в гримьорната, тя не подозира, че зад вратата я очаква един от най-големите музиканти на света. Когато влиза в стаята, Харисън я вижда, приближава се и – по думите ? – направо я вдига на ръце, като че ли се познават цял живот.
Той е очарован от гласа й, от енергията, от странно хипнотичния начин, по който тя изпълнява българския фолклор. Харисън започва да говори развълнувано, обсипвайки я с комплименти, които тя самата е разказвала с огромна усмивка.
„Ще се оженим! Официално!“
Те прекарват дълго време в разговори, шеги и музика. Харисън, впечатлен не само от гласа, но и от магнетичното ? присъствие, казва прословутата реплика, която тя помни до края на живота си:
„Ще се оженим! Направо ще се оженим!“
Той говори напълно сериозно, макар и с нотка артистичен хумор, а Рупкина, с типичната си непосредственост, му отвръща в същия дух. Тя не скрива, че между тях има силно привличане и топъл човешки контакт, който изненадва всички, станали свидетели.
В знак на привързаност Харисън й подарява малък музикален сувенир – предмет, който за нея остава символ на уважението му към българския фолклор. Рупкина го пази години наред и често го показва, когато разказва историята.
По-късно тя споделя, че ако животът беше дал друга възможност, тази шега можеше да се превърне в необичаен, но истински житейски завой. „Щях да се омъжа за него, ако не беше смъртта му“, казваше тя — и въпреки лекото намигване в думите, е ясно, че между двамата е имало искрена човешка близост.
Смъртта на Янка Рупкина днес затваря страницата на един необикновен живот. Но историята за това как българският фолклорен глас покори дори сърцето на един член на Бийтълс остава — като доказателство, че истинският талант няма граници, а харизмата на Янка Рупкина е била достатъчна да омагьоса дори световна легенда.
Устата тв водеща Венета Райкова си е изкарвала прехраната с реклама на доста страни неща, когато е прохождала като модел. Тя е позирала заедно с плодове, животни и дори радиатори.
Самата Венета обаче вместо да се срамува, обича да говори за първите си стъпки като модел. Тя разказва със смях и доста носталгия за рекламата особено на радиаторите.
Венета признава, че това е бил първият й шанс за популярност. Тогава била едва 16-годишна.
Венета разказа още, че за „култовата“ фотосесия между радиаторите е взела 250 лева тогавашни пари. „Тогава майка ми получаваше месечна заплата от 110 лева. А аз – за две щракания получих 250“, каза тв водещата.
С 10-годишна задна дата тя заявява, че като момиче била „много задръстена“ и никога не сваляла сама момчетата. Избирала кариерата и работата си пред „загубата на време“ с мимолетни връзки.
Венета призна още, че когато станала победителка в конкурса „Мини мис“ (1992 г.), била 18-годишна и… девствена. „Това може да се докаже, ако се попита момчето, с което бях по-късно за първи път“, заяви тв водещата. Паметливи обаче припомнят, че по-късно Венетка нямала нищо общо с непорочността и даже отишла на другата страна на сексуалното общуване. За нея се изписаха сума ти неща, включително и участия в голи оргии, пише БЛИЦ.
В историята на българската космонавтика има мигове, които остават запечатани не само в официалните архиви, но и в духа на едно време, изпълнено с технологичен оптимизъм. Тази рядка фотография ни връща в края на 80-те години – времето на интензивна подготовка за втория съвместен съветско-български полет по програмата „Шипка“.
На снимката виждаме четирима мъже, чиито съдби са неразривно свързани с Космоса. От ляво надясно това са:
Владимир Ляхов: Легендарен съветски космонавт, летял три пъти в орбита. По време на мисията „Союз ТМ-5“ той е командир на дублиращия екипаж, а по-късно прекарва драматични часове в Космоса при завръщането си от станцията „Мир“.
Красимир Стоянов: Българският дубльор за полета. Въпреки че не излита в Космоса, неговата подготовка е на абсолютно същото ниво като на основния екипаж. Той остава в историята като един от най-подготвените ни специалисти.
Александър Серебров: Опитен космонавт-изследовател, участвал в четири полета. Тук той е част от съветската група, подпомагаща обучението и техническата подготовка.
Александър Александров: Човекът, който на 7 юни 1988 г. стана вторият българин, достигнал звездите. За разлика от първия полет на Георги Иванов, мисията на Александров беше пълен успех, позволявайки му да работи на борда на станцията „Мир“ и да изпълни десетки научни експерименти.
Снимката улавя не официалния блясък на парадните униформи, а делника на подготовката. Четиримата са съсредоточени върху технически елементи – вероятно част от системите за оцеляване или научната апаратура, която Александров ще използва в орбита.
Това е периодът, в който България е сред водещите космически държави. Програмата „Шипка“ не е просто полет, а сложен комплекс от 42 научни експеримента в областта на космическата физика, медицина и биология, разработени изцяло от български учени.
Топлите цветове на фотографията и специфичните работни облекла веднага ни пренасят в една епоха на тясно сътрудничество и мечти за бъдещето сред звездите. Днес подобни кадри ни напомнят, че България има своето достойно място в историята на световната космонавтика.
Меню „Шипка“: Как България нахрани космонавтите със сарми и кисело мляко
Когато на 7 юни 1988 г. Александър Александров излита към орбиталната станция „Мир“, той носи със себе си нещо повече от научна апаратура. В багажа му пътуват над 20 вида храни, разработени от български учени, които променят представата за това как се яде в Космоса.
Макар Георги Иванов да е първият ни космонавт, неговата мисия през 1979 г. не успява да се скачи със станцията „Салют-6“ поради техническа повреда. Така Александър Александров става първият българин, прекрачил прага на космическия дом „Мир“. Там той не само провежда 42 сложни експеримента, но и представя на своите колеги Владимир Титов и Муса Манаров постиженията на българската кулинарна наука.
Тайната на българската космическа храна се крие в Института по криобиология и лиофилизация към БАН. Чрез процеса на лиофилизация (сушене чрез замразяване във вакуум), храната запазва 95% от своите вкусови качества, витамини и хранителна стойност, като същевременно става изключително лека и трайна (до 5 години).
За разлика от ранните години, когато храната беше предимно в тубички като паста за зъби, Александров разполагаше с истински ястия, които се възстановяват с топла вода:
Класически български вкусове: Боб по манастирски, лютеница, сарми, телешко с грах и гювеч.
Световно признатото кисело мляко: Българските учени първи успяват да създадат лиофилизирано кисело мляко с живи бактерии Lactobacillus bulgaricus, което е жизненоважно за микрофлората на космонавтите.
Ябълки, праскови, кайсии и дори ядки, обработени така, че да не създават опасни трохи в безтегловност.
България беше пионер в тази област. Нашите храни бяха високо оценени от съветските специалисти заради превъзходния им вкус в сравнение със стандартните дажби. Това не беше просто храна, а доказателство за високото ниво на родната наука. Александров често споделя в интервюта, че ароматът на българските ястия е бил истински празник за екипажа на „Мир“.
Понякога любовта не чака думи, обяснения или логика. Тя се случва внезапно, от пръв поглед – един миг, в който сякаш всичко наоколо замлъква и само сърцата знаят какво се случвa. Без предупреждение, без причина, просто среща, която променя всичко.
Именно една такава съдбовна среща бележи завинаги живота на Михаил Белчев и съпругата му Кристина. Среща, продължила повече от 40 години.
И макар днес съпругата му да се сбогува със своята половинка, едно е сигурно – тя ще съхрани завинаги любовта си завинаги.
Да се влюбиш в песента
Интересен факт, съдба или случайност е, че няколко дни преди Кристина да срещне Михаил, тя чува по радиото песента „Самота”,в изпълнение на Лили Иванова, чиито думи изключително силно я докосват. И в този момент младата актриса си задава въпроса къде са тези сантиментални мъже, които пишат толкова красиво.
И само два дни по-късно съвсем случайно попада на място, където е и Мишо Белчев. Един софийски купон, който превръща живота им в безкраен празник на любовта. И дори разликата в годините не се оказва пречка – тя е едва на 23 години, а той на 37.
По-късно композиторът признава, че се влюбва от пръв поглед в бъдещата си съпруга, впечатлен от хубостта й. А Кристина, от своя страна, е казвала, че моментално го е усетила много близък, макар и да не са се познавали.
Живот в пълно единство и хармония
„Живея с нея, дишам с нея“, споделял е убедено поетът и музикант пред камерите на bTV за съпругата си Кристина. Именно заради нея и семейството, което заедно изграждат, той е определя себе си като истински щастлив човек.
Винаги носи снимки от сватбата със себе си – последните години в телефона си. На важната церемония той носи тъмносин костюм, а Криси – рокля в червено и черно, защото именно тази комбинация отговаря на артистичната й същност.
Най-голямото щастие
Седем години след като сключват брак, Михаил и Кристина Белчеви стават родители на така дългоочаквания син. Това се превръща в най-значимото събитие в живота на двамата. „Той ни е пратен от Господ, който явно се е престарал, пращайки го“, заявявал е с гордост поетът.
Константин сега е на 29 години и е музикант е, въпреки че завършва Варненския свободен университет със специалност „Защита и управление на националната сигурност”. Двамата са баща си работят в изключителен синхрон. „Когато Косьо има някаква идея, той задължително я споделя с баща си и иска съвет. Мишо го изслушва, след което пише текста към мелодията.
Самият Константин е споделял, че винаги се е чувствал обичано и обгрижвано дете. „Усещането е само и единствено любов. Никой от нас не може без другия“, заявявал е той.
Михаил и Кристина подкрепят сина си не само в професионалния му път, но и в личен план. Те са изключително близки с избраницата на Косьо, с която той сключи брак в края на 2025 г. на пищно сватбено тържество.
Михаил Белчев – музикантът, възпял столичния булевард „Руски” като по-красив от парижкия „Шанз Елизе” си отиде от този свят днес, 6 април, 4 месеца преди да навърши 80. Софиянци от няколко поколения неволно неволно си припяват големия хит в миг на особено лежерно настроение.
Михаил Белчев е може би един от малкото певци, устояли да не залитнат по банални и елементарни мелодии еднодневки. Щастлив е от привилегията да пее по музика на най-големите ни композитори. Наричат го българския Жо Дасен, може би защото песните му са изцяло изградени по каноните на френския шансон. А той самият приживе признава: „В душата ми още цъфтят кестени”. Но и отбелязва през смях: „Аз съм голям перко. На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков, все такива цветни екземпляри!”.
Въпреки че никога не е имал поведението на надменна звезда от голямата сцена, хитовете на Мишо Белчев отдавна са легенда – от „Не остарявай любов“ по музика на Хайгашот Агасян, „Булевардът“, „От много, много отдалеч“, „Младостта си отива” на Найден Андреев, та чак до „Откровение“, „Приятелство“ и още стотици популярни мелодии по негови стихове, изпети все от наши топ музиканти. Неслучайно, талантливият музикант грабва първа награда на „Златния Орфей” още през 1969, после 1984, 1990, 1998 г., както и приз за цялостно творчество през 1996 г. В много постановки и филми звучи неговата музика. В началото на кариерата си е „човекът оркестър” – сам пише текстовете, музиката и изпълнява своите песни. Винаги работи с композитори от най-висок ранг – Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, „Шурците”, ФСБ. Дал е заглавия на куп албуми на известни изпълнители – „След десет години“ на ФСБ, „Майчице“ на Георги Христов, „Пътят“ на Ваня Костова, „Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова. Има издадени вече 8 стихосбирки. Песните му звучат по БНТ във филмите „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“.
Мишо Белчев е софийско чедо, роден е през 1946-та в столицата, израсъл е на площад „Македония”. Макар и единствено дете в семейството, не помни родителите му да са го глезили някога. Давали му свобода и пълно доверие, но не допускали да стане хаймана. „От тях се научих да обичам живота и да давам любов”, признава най-важната роля на родителите си певецът. Като малчуган хич не бил от кротките и все се оказвал в центъра на белите в махалата. На първия учебен ден взел, че си откраднал съученичка и направо я отвел у дома си. Ужасените родители я търсили с часове, преди да узнаят, че е пристанала на Мишо. Момичето пък изобщо нямало желание да си ходи вкъщи.
С музиката се захваща отрано. Още като малък, се записва да пее в хор „Бодра смяна”, въпреки лекия дефект със заекването. Мнозина обаче така и не разбират затова, защото докато пее, няма и помен от това. Без притеснение разказва как се сдобил с тази неприятност. „Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо!”, споделя Мишо. В типичен шеговит стил, певецът казва: „И така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!”.
Той обаче изпаднал в шок, когато веднъж на турне в Русия от стрес и напрежение загубил гласа си. Стреснал се до смърт, защото помислил, че онемява завинаги. Като много таланти на сцената и Мишо е започнал с точните науки. Следвал в Минно-геоложкия институт за малко, но след това, под влиянието на първата си жена Васа Ганчева, се заинтригувал от режисурата и през 1977 отива да учи в Театралната академия в Ленинград, където признава, че остава част от душата му.
Звездната кариера на музикант започва със „Закъснели срещи“, изпълнена за първи път с Мария Нейкова на „Златният Орфей” през 1969 г., с която буквално омагьосват публиката. Преди това рокмузикантът Гошо Минчев пее парчето с Мария Нейкова във филма „Мъже в командировка”, но нещо не я харесва и казва на Петър Ступел, че не иска да я изпълнява. Той я дава на тромпетиста Светомир Димитров, но след като чува неговото изпълнение в „Зала България”, се мръщи и тогава намира Мишо, който още е студент. Дава му я на касетка и казва кратко: „Пей”. А бардът признава, че точно за такава песен отправял молитви да получи, защото пасвала идеално на неговия натюрел. Запознава се с Мария Нейкова два дни преди финала на „Златният Орфей” и веднага си допадат.
Тук дошъл друг проблем – не харесали как изглежда младият изпълнител – шефката на телевизията Леда Милева каза, че Мищо й прилича на Рафе Клинче – много слаб, изпит и с траурен черен костюм. Мишо обаче си признава без смущение: „Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!”
Спасява го Георги Минчев, който му дава назаем новия си костюм, изпратен от Австрия от сестра му. А за Мария купуват бели обувки, защото била облякла булчинската си рокля. Забравили обаче всички мъки, когато стигнали до микрофона и изпели песента на един дъх. Публиката е на крака и аплодира до прималяване. „Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Харесаха ни!”, спомня си с гордост и носталгия Мишо. Песента спечели първа награда. А големият Тончо Русев им казва: „А, бе,какво направихте? Вие объркахте сметките на журито!”
След като взели наградата, двамата млади изпълнители хвърлили парите за царска почерпка. А „Закъснели срещи” става трамплинът за международно признание на музиканта. Оттам нататък кариерата на Белчев тръгва рязко нагоре. Почти всяка негова песен крие уникална предистория и той с удоволствие разказва. „След 10 години” например, написва за Владимир Заимов, загинал в самолетна катастрофа. Мелодията го връхлита точно по пътя от Киев към София. Парчето става страхотен хит и почти нито един абитуриентски бал и до днес не минава без него. Най-софийската си песен – „Булевардът” пък написва на купон у Миряна Башева. Там Мишо чете нейно стихотворение, когато се вдъхновява, хваща китарата и се получава големия хит. Кристиян Платов взима нещата в свои ръце и създаде аранжимента. Така се ражда тази трубадурска, софийска, улична песен, която всеки кореняк си подсвирква за настроение.
С „Пак ще се прегърнем” в изпълнение на ФСБ печели „Мелодия на годината”. Музиката е на Сашо Бахаров, а аранжиментът на ФСБ. С това умопомрачително парче дори удрят в земята „Телефонна любов” на Васко Найденов. Мишо Белчев разказва как на сбирка у Гошо Минчев гледат конкурса, а Кирчо Маричков пристига и каза: „Така както гледам, върви към ФСБ.”, а те направо не вярват, че това е възможно. Но чудото става. Песента „Майчице”, станала известна в изпълнение на Жоро Христов, написва по молба на певеца, който го склонява да напише песен за майка му. А Мишо му отвърнал „За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята!” Така се ражда хитът.
Прочувственият хит „Живот” („Тихо шепна на вятъра. Тихо шепна на слънцето твоето име, живот. Тихо тръгвам по пясъка. Тихо крия следите ти в своето тяло, живот…) написва на гости у Стефан Димитров. Той пеел на ухото му мелодията, а Мишо записвал на цигарена кутия. След това Вили Кавалджиев изпява прекрасно песента за момчето, което служи на границата, но е убито в последната нощ, преди да се уволни. Самият певец казваше, че иска някой ден епитафията му да бъде от тази песен: „Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот”.
Малко смехотворно се развиват нещата покрай уникалния хит на Веско Маринов „За теб, Българийо”. „Песента не беше одобрена. Намериха нещо – „защо ще застава лирическият герой на колене, не може!” Върнаха я, поради липса на качество”, разказва бардът. На цензура е подложен и стихът за песента „По първи петли”, изпълнена виртуозно от Васил Найденов. Оригиналът е следният „По трети петли, уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца, сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата, сутрин.” Комисията обаче отсъжда, че този куплет отпада, защото не може да се пее за това, че няма изход. И Кеца и до днес си пее цензурирания вариант.
6 години е съпруг на Васа Ганчева, развеждат се с купон
Малцина знаят, че първата съпруга на Мишо Белчев е покойната вече преводачка от шведски, режисьорка и тв критичка Васа Ганчева. Певецът се жени за колоритната дама на младини и целият им брак минава в постоянен гуляй по известните софийски кръчми. Самият Мишо нарича чувствата си към Васа „една щура и доста шантава любов”.
Васа и той изживяват страстна любов в Русия. Бракът им е нонстоп купон – шумни артистични компании до зори, весел живот – така си изкарват 6-7 години. Когато решават да се оженят, канят Лили Иванова за кума, но тя отказва с оправданието, че тогавашния й мъж Янчо Таков щял да пътува в чужбина. Някои техни познати казват, че режисьорката водела добродушния Мишо за носа, други обаче казват, че въпреки плахия си вид, Белчев също се озъбва, когато се наложи.
След като характерите им се посблъскват, и двамата най-цивилизовано взимат решението за развод, като си остават приятели. Казват, че някои навици разбили брака. Васа искала да отглежда котки, а Мишо бил направо алергичен към животни вкъщи. Поетесата Миряна Башева, свидетел на развода им, помни, че делото им е направо за филмова сцена. Втората свидетелка – журналистката Маргарита Михнева изпуснала изкуствените си мигли и лазила по пода да ги търси. Процесът завършва с дружески гуляй за прясно разведените и техните свидетели в Руския клуб. Гостите до един се чудили какво празнуват – сватба или развод, толкова весело и забавно било.
След смъртта на първата си съпруга, певецът отказа всякакви коментари. Единственото, което каза, бе, че тъкмо защото е бил твърде близо до нея в миналото, ще почете паметта й с мълчание.
Голямата любов обаче връхлита певеца доста по-късно и до ден днешен Мишо е категоричен, че истинската жена в живота му е настоящата му съпруга Кристина, с която живеят мирно и щастливо от дълги години.
Голямата му любов е съпругата му Кристина
Преди 45 години Мишо Белчев написва песента за Лили Иванова „Самота”. Актрисата Кристина Константинова се влюбва в песента и изгаря от желание да се срещне с автора. По това време певецът живее на столичната „Гурко” и с компании често ходи в „Покойника”, където сервират страхотно греяно вино и поднасят сочни мръвки, въобще цари истинска коледна атмосфера.
„Видях Ивайло Диманов и той каза: „Хайде, да те водя, бате, на купон!” Там заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. Млада актриса. И… от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса, заминах с нея. Останах там сума ти дни. Истината беше, че не можех без нея”, разказва замечтан любовната предистория певецът. И до днес с Криси са се разделяли само два пъти – веднъж, когато Мишо е в Одеса и още веднъж при негова командировка в Америка и Канада. Чуват се през 3 часа по телефона.
Кристина е пълната противоположност на Васа Ганчева, първата съпруга на Мишо – тя е нежна, кротка, търпелива и обожава да се грижи за съпруга си вкъщи. Бохемските компании са й чужди, не може да гуляе до зори с мъжете. На вече немладия певец това му допада и той намира своя пристан.
„Никога не съм й изневерявал. Не съм имал нужда да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение”, изповядва се искрено Мишо. 14 години по-възрастен от любимата, той признава, че се е случвало да я ревнува, но предпочита да не задълбава. „Имал съм моменти, мои си фантазии… По-важното е, че няма основание”, махва с ръка бардът.
Жени се за Криси на прага на 50-те си години. Булката не е в бяло, а в черно и червено, а за специалния празник събират тесен приятелски кръг. „Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака казва певецът и уточнява – това сме аз и Кристина. Бях близо на 40 като я срещнах, а тя – едно яко младо гадже. И хубава, и умна, и тактична – направи ме щастлив тая жена!” Мишо признава, че песента „От много, много отдалеч” е посветена на любимата половинка.
Малцина знаят, че Кристина е племенница на комунистическото страшилище Милко Балев и по този повод мъдро отсича, че човек не си избира роднините, но тя е в много добри отношения със синовете му. „Той бе интелигентен човек, татко, който му е първи братовчед, ми е разказвал, че винаги бил с книга в ръка. Съдействал ми е за намирането на литература от библиотеката на ЦК. Но по принцип не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ той не знаеше. Помагаше само за здраве. Например, когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота”, благодарна е на комунистическото величие актрисата.
Роден на 30 юни 1943г. в София. и влиза в историята на футбола като първия страж в България, дръзнал да подмени фланелката си. През 1967г. ЛЕВСКИ гостува на "Милан" в мач от турнира за КЕШ и Бисер изненадва всички, като се появява на терена с жълта фланелка. По това време има неписано правило, че всички вратари трябва да пазят с черно. Нововъведението не му носи късмет и "сините" губят с 1:5.
Бисер е известен и с друго - той е един от първите вратари, които изпълняват дузпи.През 1965г., когато ЛЕВСКИ като шампион приема в първия кръг "Миньор". "Сините" печелят инфарктно с 2:1, като получават право на 2 пъти да изпълнят 11-метров наказателен удар. Звездата на тима Георги Аспарухов-Гунди е контузен и не участва в срещата.Първия път от бялата точка неточен е Янко Кирилов.При второто отсъждане на рефера играчите на "Левски" спорят кой да изпълни дузпата. В суетнята отнякъде се появява Бисер Михайлов, но и неговият удар е неточен.
За мъжкия отбор на Левски играе от 1961 до 1975г. Има 226 мача в "А" група, 43 мача за купата на страната, 67 международни и над 50 други срещи. Четирикратен шампион на България (1965, 1968, 1970 и 1974) и трикратен носител на Купата на Съветската армия (1967, 1970 и 1971).Има 5 мача за "А" националния отбор (1967-1973) и 2 мача за "Б" националния отбор.
Около 15 милиона евро в банкови сметки, имоти, автомобили и участие във фирми оставя Боби Михайлов на своите наследници. Легендарният вратар не е оставил завещание и всичко ще се раздели според закона – между съпругата му Мария Петрова и трите му деца – Николай, Бисера и Елинор, пише в. „Уикенд“.
Михайлов притежава семейно имение в покрайнините на София, където живееше заедно със съпругата си. Отделно от това той има няколко апартамента и вила по Черноморието, както и скъпа къща на Френската ривиера, където отдъхваше с жена си всяко лято.
Освен това се говори, че Михайлов има значителни суми в банкови сметки – не само в България, но и в швейцарска банка. Там кътал парите, които получаваше като член на Изпълкома на УЕФА, а след това и в специализираните комисии на футболната централа.
Михайлов притежава дялове в няколко фирми, но преди няколко години е продал активите си в габровския хлебозавод.
Така имуществото му се изчислява на 15 милиона. За разлика от други свои съотборници от САЩ-94, които профукаха доста от натрупаното, Боби не хлътна по хазарт и неразумни инвестиции, а с годините увеличаваше богатството си.
Легендарният вратар си отиде след няколко месеца, прекарани в кома. Той страдаше от тежка цироза, а освен това получи и инсулт. Състоянието му рязко се влоши след тържествата около 50-годишния юбилей на съпругата му Мария Петрова миналия ноември.
Спомняте ли си този вълнуващ момент в голямото междучасие? Едва бие звънецът и всички хукваме по коридорите, за да заемем ред пред прозорчето на лавката.
Там, сред шума и бутането, ни чакаха най-вкусните неща:
Топлите кифли с мармалад или сирене, които миришеха на истинско печено.
Милинките, от които пръстите ти ставаха мазни, но бяха божествени.
Триъгълните сокчета в кутийка или лимонадата в стъклена бутилка.
Нямаше значение колко е голяма опашката – чакахме търпеливо с монетите в шепа. А ако лелята зад гишето ти се усмихнеше, денят ставаше още по-хубав! Тези моменти не бяха просто за хапване, а за смях с приятелите и споделяне на последните училищни новини.
През пролетта на 1973 година, когато България живее в привидно подредения и спокоен ритъм на социализма, в най-югоизточния край на страната ...
АРХИВ НА САЙТА
Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
8:58
