Богат мъж кани бедна жена с дете в дома си но нещата вземат неочакван обрат

Бедна жена приема предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на дом за себе си и детето си. Нещата обаче взимат неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.Бизнесменът Джордж Милър шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Амелия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.

Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, от което тя беше обсебена напоследък.— Джорджи! — беше му казала тя при разговор миналата седмица. — Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момиче!

— Уф, мамо… — Джордж беше замълчал при обаждането. — Виждаш ли, в момента съм изключително зает с работа и знаеш ли след…“

— Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли? — настоя тя. — Ти се прибираш у дома този уикенд и ние ще говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньорка за нула време!— Ъъъ..добре, мамо… каквото смяташ за правилно — каза той тихо и прекъсна разговора.Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърля молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести на възрастната дама всякаква болка, Джордж реши да я посети.

Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който товареше хора като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха другите пътници настрани.

Джордж почти беше подминал, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я качи, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше и да я остави в това състояние.

Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита:

— Извинете, мога ли да ви помогна?Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара.

— Не се притеснявай — успокои я Джордж. — Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.

Тя го погледна за момент, след което попита:— Можете ли да ни закарате до града? С моето бебе останахме на улицата и няма къде да отидем.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.

Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи.

— Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.

“Амелия… това е прекрасно име”, помисли си Джордж. Точно като майка на майка му…

В този момент той вече беше омагьосан от красотата на Лили. Въпреки че беше бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили.

— Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. — Дъщеря ти е прекрасна и има красиво име.Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха.

— Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това — прошепна жената. Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.

— Е, Лили — каза той след кратка пауза. — Ако нямаш нищо против, мога да осигуря подслон за теб и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от услуга.

Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж.— Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам… — каза тя, уплашена.

— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. — Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да те помоля да се престориш на моя годеница пред майка ми, това е всичко!

— Какво? — Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Твоя годеница?

— Да, майка ми… тя отчаяно иска да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш за мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-добрите условия и на вас двете никога няма да ви липсва нищо!

Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се имаше предвид, че беше сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.— Ти?! Какво правиш тук?! — Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.

— Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. — Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!

Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше.

— Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…

— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. — Влизай. Казах ти да приемеш помощта ми, но децата тези дни…

Г-жа Милър отведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.

— Мамо, какво става? — попита Джордж.

— Не разбирам! Какво се е случило с Макс? И каква е работата с Лили и Амелия?— О, Господи, Джорджи! — Г-жа Милър въздъхна. — Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и замина. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаеш, че обещах на втория ти баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега съжалявам, че не бях по-твърда.

Джордж остана без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото не се разбираха. И сега, когато знаеше, че се е отнесъл зле с Лили, той го презираше още повече.

— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. — Иска ми се да бях полезна, но…

Джордж прегърна Лили и каза:

— Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува.

Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.

Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.— Вижте, деца — каза тя. — Знам, че съм стара, но не твърде стара, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.

Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те се ожениха.

Какво можем да научим от тази история?

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉