- Ах, каква пързалка има,

Анче, тази зима! -

каза бате със въздишка,

уж четеше книжка.

И измъкнахме се двама,

без да види мама.

Ванка, Сашко, Милка, Гого —

смях и глъч до бога!

Кой с кънките, кой с обуща

по леда се спуща.

В нашата шейна пък има

място за петима.

Накачихме се веднага,

че денят си бяга

и потеглихме лудешки

с викове и смешки.

Но щом стигнахме до края,

как стана, не зная —

прекатури се шейната

и ний — на земята!

Аз ударих си ръката,

скъсах си яката.

Бате триеше припряно

лявото коляно.

Сашо здраво си охлузи

румените бузи,

а раздрана бе на Милка

новата престилка.

Но пострада клети Гого,

види се, най-много:

той загуби си калпака

и със глас заплака.

Сбрахме се пак — плахи, бледи,

с болки и повреди…

Но след малко се разсмяхме

и в шейната бяхме.

Карай! Да се наиграем,

па макар да знаем,

че след днешната пързалка

ще ядем тупалка!

 Елисавета Багряна

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив