В днешно време козметичната индустрия е една от най-бързо развиващите се, а търговската мрежа изобилства от какви ли не продукти, обещаващи вечни красота и младост. Някога обаче изборът бе далеч по-оскъден, но за сметка на това с качеството никога не се правеше компромис.

По времето на социализма никой не беше чувал за световните козметични марки, а дамите се разкрасяваха и подмладяваха къде с подръчни средства, къде с помади родно производство. През 1966 г. в България е създаден първият крем за лице – краставичен, който предизвиква фурор, а мнозина продължават да го ползват и до днес.


Макар да не бе луксозен на външен вид, съставките му бяха натурални, а жените твърдяха, че върши чудеса. Изборът на бяла козметика наистина бе оскъден, но краставичният крем не беше единственият, който се купуваше като топъл хляб. „Здраве“ беше универсално средство за здравословни проблеми и за красота. Във всяка минута в социалистическа България се продаваха по 3 бурканчета от него. „Медико Идеал“ и „Лимонов крем“ също бяха от предпочитаните подмладяващи средства в епохата на соца.


Тогава не се радвахме и на изобилие от грим продукти. След навлизането на модата жените да си подчертават очите с т. нар. очна линия в България все още нямаше тушове, нито глезотии като спирали за мигли. Масово дамите купуваха от железариите по 8 стотинки бройката черни моливи за стъкло и майсторски рисуваха очите си, досущ като Клеопатра. Лошото обаче беше, че моливът беше почти перманентен и не се изтриваше никак лесно. Търкаш, търкаш, а махане няма, а тогава никой още не бе чувал за западняшки екстри като лосион за почистване на грим. По-досетливите дами купуваха бебешко мляко „Па-па“ и с него премахваха черния грим от очите си.

Червилата „Ида“ бяха като реликва за всяка дама. Свършваха по-бързо от всяка друга стока. Навремето не беше като днес – хиляди марки, хиляди цветове, голям избор и чудене какво да купиш. Тогава номерата от каталога на „Ида“ 121 и 112 бяха се превърнали в универсални и всяка жена знаеше, че с тях няма да обърка. Червилата се използваха до дупка, а когато отиваха към привършване, каквото останеше вътре, се вадеше от гилзата и се слагаше в капачка, обикновено от коняк „Плиска“, понеже бяха лесно огъваеми. Топеше се на слаб котлон, а после се връщаше обратно в гилзата, изстудяваше се в хладилника и ползването продължаваше. Нищо от дамската тоалетка не се разхищаваше.


Освен че бяха с еднакви червила, всички жени ухаеха и на едни и същи парфюми. Кой ти знаеше „Диор“, „Живанши“, „Пиер Карден“… Ако имаш връзки, най-много да успееш да се вредиш за полското флаконче „Бич може“. С още по-голямо ходатайстване в тогавашния ЦУМ можеше да се сдобиеш и с шишенце от българския „Джулия“. Парфюмът беше легендарен, но се произвеждаше на ишлеме и само за износ. Масовите аромати бяха „Кобако“, „Флам“, „Мазуми“ и редица други, които отдавна липсват в търговската мрежа./Ретро.бг/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив