Когато Варна се казваше град Сталин

Разказвам ви за спомените на дядо ми, роден през 1949, в град Сталин. Ако случайно не знаете, за няколко години град Варна е бил наречен Сталин, в почит на съветския ръководител. Цели 7 години.

Когато бях малък, огромно впечатление ни правеше статуята на Сталин. Нас ни беше страх дори да я докоснем или да влезем в периметъра й. Тя беше на входа на Морската градина и през нея минавахме няколко пъти всяка вечер. Помня, че дълго време около статуята стоеше на пост милиционер, а ние преминавахме с наведени глави и в тишина.
Сталин почина през 1953, градът стана обратно Варна, но статуята оставаше. Покрай нея не дежуреше милиция повече, играеха деца и хората минаваха спокойно, но не влизаха в близкия периметър. На няколко пъти имаше вандалски актове, които бяха критично обсъдени във вестниците, а хората само мрънкаха под носа си.

Една вечер през лятото на 1962 милицията блокира цялата Морска градина. Не допуснаха никого, а на сутринта статуята я нямаше. Нямаше и обяснение, сякаш никога не я е имало. Тръгнаха легендите.

Приятели се кълняха, че с хеликоптер са я хвърлили в морето и водолази са я снимали, цялата покрита с водорасли. Никога не видях подводните снимки. Официалната версия беше, че поради ремонт я прибират на склад, откъдето тя така и така не излезе. Постепенно започна изтриването на всички спомени за град Сталин, утопичната перла на Черноморието, в която всички искаха да живеят. Само Сталин си остана почетен гражданин, а от почетната му статуя не остана нищо.

Научете повече

Най - доброто от професор Юлиян Вучков през годините (ВИДЕО)

Професор Вучков бе един  изключителен талант и интелект, но със своя си особен чар. По-скоро беше смешен, но и в това имаше харизма. Телевизията губи едно явление.

Кратка биография:

Юлиан Димитров Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944).

Bългарски есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, критик, доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство. Той е един от най-ярките образи на екрана.

Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.

Научете повече

След 22 години шофьорът, ударил Лейди Даяна във фаталния тунел, направи шокиращи разкрития

Ле Ван Танх обясни защо е мълчал дълги години.
Шофьорът, за чиято кола се твърди, че ударила автомобила на принцеса Даяна секунди преди фаталния удар в парижки тунел, направи сензационни разкрития, свързани с разследването. 

В ексклузивно интервю Ле Ван Танх, който е родом от Виетнам, проговаря за пръв път във връзка с твърденията, че неговият „Фиат Уно“ е ударил „Мерцедес“-а на Принцесата на народа, съобщава „Дейли Стар“.

Той посочи, че когато британски полицаи го повикали във Великобритания, за да даде показания за катастрофата, някои френски офицери му казали: „Не ходи там“.


Принцеса Даяна почина, след като колата ѝ се удари в стълб на тунел в Париж на 31 август 1997 година. Загинаха също годеникът ѝ Доди Ал Файед и шофьорът Хенри Пол.   Единственият оцелял е Тревър Рийс-Джоунс – охранителят на Даяна, който е тежко ранен.   През 2006 година бащата на Ван Танх заяви, че в деня на катастрофата синът му си е поправил и пребоядисал колата. Според разследващи, това може да означава, че е имало сблъсък между нея и автомобила на Даяна.   По това време 22-годишният Ван Танх е бил шофьор на такси. Той е разпитван от френски полицаи, след като били намерени следи от боя по колата му, която била същата като тази на „Мерцедес“-а.

Пред екип от автори, пишещи нова книга за Даяна, той обяснява защо досега е мълчал и не е отишъл да даде показания в Лондон.   В дома си в Париж шофьорът, който е и бодибилдър, научил, че британските разследващи все още много искат да разговарят с него.   „Знам, че ще дойдат. Няколко пъти ми казаха, че ще се върнат“, заявява той.   „Знаете ли какво ми каза френската полиция? „Законът не е същият като във Франция, не ходи там. Не ходи там“, казва шофьорът.   На въпрос относно твърденията на баща му за пребоядисването на колата той отговаря: „В полицейския доклад – те знаят защо я пребоядисах. Когато нямаш пари и имаш повредена стара кола, какво правиш?“.   Мъжът заяви, че се чувства оправдан и невинен по обвиненията, че е замесен в смъртта на принцеса Даяна.

През 2017 година британският полицейски комисар Лорд Стивънс, който ръководел операцията по разследването, заяви, че били помолили Танх да им съдейства и да говори с тях във връзка със случилото се.

„Не го обвиняваме за инцидента. В моя доклад се казва, че „Фиатът“ е замесен в случилото се, но не е причина за катастрофата. Все още се опитваме да го разпитаме“, каза той тогава.   Екип журналисти разговаря с Танх това лято и издаде подкаст „Даяна: Случаят е разрешен“. Те издадоха и книга със същото заглавие./Блиц/

Научете повече

В Унгария дадоха 23 милиарда бонус на пенсионерите

Всички пенсионери получават поравно. Независимо дали трудовият им стаж е 10, 25 или 45 години.

Няма шега, драги читателю. Преди дни всички пенсионери наистина бяха зарадваха с бонуси в размер на 23 256 000 000! Само че не лева, а форинти; и не българските, а унгарските пенсионери! 

Това пише Труд бг,цитирани от БЛИЦ. Всеки от тях получи препоръчано писмо от канцеларията на премиера Виктор Орбан, към което бяха приложени чекове за 9000 форинта (прибл. 30 евро), които да бъдат разходвани за плащане на сметките за ток и газ.

Независимо дали пенсиите им са 50 хиляди, 100 хиляди или милион форинта. Независимо дали са унгарци или чужденци Всички те са работили в Унгария и правителството смята, че им дължи нужната почит и уважение за техния труд, за приноса им в укрепването на икономическата стабилност на Унгария. Впрочем, съдържанието на писмото говори само за себе си: „Уважаеми сънароднико-пенсионер! Съобщавам Ви новото правителствено решение, което приехме в интерес на всички унгарски пенсионери. През септември тази година всеки от Вас ще получи бонове на стойност 9 хиляди форинта, които да бъдат изразходвани за заплащане на сметките за газ и ток. Може да си го позволим, защото през 2019 година унгарската икономика постигна още по-добри показатели. През 2010 г. унгарското правителство пое ангажимент да запази покупателната стойност на пенсиите. През 2013 г. и 2014 г. намалихме режийните разходи на пенсионерите и оттогава продължаваме да намаляваме режийните разходи на домакинствата им. Всички ние сме една нация.

Вярваме, че ако икономиката бележи успех, би следвало възрастното поколение също да се възползва от резултата на този успех! С почит и уважение мислим за хората, които със своя труд са положили основите на нашите постижения днес. Искаме да ви уверим, че и в бъдеще пенсионерите могат да разчитат на унгарското правителство. С поздрав и пожелание за добро здраве: Виктор Орбан, Министър-председател на Унгария“ Според официалната статистика, през 2018 г. в Унгария е имало 2 милиона и 584 хиляди пенсионери. Умножено с еднократния бон в размер на 9000 форинта, това прави 23,256 милиарда форинта – равностойността на 77,5 милиона евро при осреднен курс 300 форинта за евро! Тази сума унгарското правителство заделя за пенсионерите, с което косвено се повишава покупателната стойност на пенсиите им. През последните шест години тази практика се превърна в традиция. Преди всяка Коледа или Великден унгарските пенсионери получават благодарствено писмо от премиера Орбан, към което се прилагат чекове на стойност 10 хиляди форинта. Политическите опоненти на Виктор Орбан веднага реагираха с възражението, че със сегашния 9-хиляден бонус правителството отново се опитва да купува гласовете на избирателите пенсионери. Предстоят избори за общински съветници и кметове, насрочени за 13 октомври 2019 г.; а за 4 ноември – избори за Съвети на националните малцинства.

Припомняме, че миналата година, месец преди редовните парламентарни избори, с постановление на правителството на всички унгарски граждани – не само на пенсионерите – бяха отписани по 12 000 форинта (прибл. 40 евро) от сметките им за газ. Трудно може да се определя като „купуване на гласове“ облагодетелстването на цялата нация, включително критично настроената към политиката на правителството част от унгарското население. А как да квалифицираме стотиците милиони евро, заделяни за материално подпомагане на младите семейства, за стимулиране на раждаемостта, за преодоляване на демографската криза? Всичките тези разходи за социално развитие стават възможни, защото икономиката на страната е в подем, през 2018 г. отбеляза 5-процентен ръст. Безработицата е сведена до поносимите 4-5% с тенденция към намаляване. Стабилизират се работните места. Нарастват заплатите и пенсиите. Според официалната статистика днес средният размер на пенсията е 134 947 форинта (прибл. 450 евро) и ежегодно се актуализира.

Това е трайна политика, която правителството води вече девета година. Така че не „подкупите“, а реалните резултати на социалноикономическото развитие и отстояването на националните интереси на страната допринесоха за трето поредно мнозинство с две трети на партията на Виктор Орбан на парламентарните избори през миналата година. „Съединението прави силата“ не е изпразнен от съдържание „слоган“, а осъзната реалност от мнозинството унгарци заедно да посрещат изпитанията на времето, заедно да се изправят пред света като единна нация и държава. Защото силата е в единството, а слабостта идва от разделението…

*Снимка:Дневник.бг

Научете повече

Храната за социалистическите бебета беше качествена и повече от евтина

Вярно, бебешките и детските дрешки по време на соца бяха силно дефицитни и направо грозни. В прословутия столичен магазин за малчугани „Детмаг”, в който идваха хора от цялата страна, преобладаваха сивите и мрачни тонове, обувчиците за едва проходилите бяха груби и неугледни, палтенцата – като от някакво сиропиталище. 

Но затова пък храната за социалистическите бебета беше качествена и повече от евтина. Е, прословутата бананова каша не се продаваше, въпреки че бебетата в количките примираха за нея. По-големичките не знаеха що за чудо е това нутела. Плодови сокчета в кутийки със сламки някои родители носеха чак от съседна Гърция и будеха луда завист в градинките. Имаше ги само за избраници в магазините на „Кореком”, където с долари се продаваха и шоколадови яйца с дрънкулки – мечтата на всяко мъниче.

Но в магазините на „Плод-зеленчук” бъкаше от евтини малки бурканчета с пюренца от всичко – моркови, пресни картофи, телешко варено, карфиол, пилешко с ориз. Да не говорим какви истински нектарчета – от ябълки, вишни, кайсии, круши, имаше в изобилие. Всичките тези бурканчета, приготвени от вкусни натурални продукти без омразните Е-та, струваха жълти стотинки – по 15-20 ст. едното. Майките само ги затопляха и бяха сигурни, че детето им се храни с истинско месо, най-висококачествените зеленчуци и плодове. Защото контролът над детските храни беше повече от железен.

Но пък как се облажваха от тях пенсионерите, думи нямам. Като хрътки те надушваха кога пристигат камионите със стока от Асеновград – там денонощно работеше най-голямата фабрика за бебешки вкуснотии. И старците лакомо пълнеха мрежите с евтините детски пюрета и нектари. Майките и продавачките негодуваха, защото пенсионерите първо опразваха рафтовете с кайсиевите нектари – най-много ги харесваха, и за децата не оставаше нищо.

Пак при соца работеха с пълна пара т.нар. детски млечни кухни. Буквално за символични пари малчуганите до 2-годишна възраст получаваха всеки ден топла супа, второ и десерт. Също приготвени от опитни готвачки по строги рецепти и само от пресни зеленчуци и пилета. Замразени мръвки за децата никога не се ползваха. Имаше един десерт – кисел с ягоди. Като усетят аромата на ягодите, бебетата започваха да ритат от възторг и нямаха търпение майките да им подадат следващата лъжичка.

Ех, в онези времена знаехме поне с какво храним децата си. А сега купуваме отрови.

Магдалена Измирлиева, София

Научете повече

Зловещия президент Иди Амин употребявал за храна убити противници

За него казваха, че на протестиращите опоненти е изял пратеника,като им пратил послание"изяжте нашия "

Иди Амин Дада Умей (на английски: Idi Amin Dada Oumee; 17 май 1925 – 16 август 2003) е угандийски политик, президент (считан за военен диктатор) на Уганда от 25 януари 1971 до 13 април 1979 г.

Произлиза от племето каква. Роден е в северозападната част на Уганда, близо до Кобоко. При управлението си задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки стотици хиляди души, главно от племената аколи и ланго. Обвиняван е в канибализъм.

Иди Амин е възпитан от майка си, за която се смята, че е знахарка. Бъдещият диктатор получава ниско образование. През 1941 г. за кратко посещава мюсюлманско училище в Бомбо, където изучава Корана. Въпреки това остава неграмотен до края на 1950-те години. Говори нелошо езиците суахили и нуби.

През 1946 г. Амин постъпва като редник в Кралската африканска стрелкова част на британската колониална армия. Издига се до лейтенантския чин, след като участва в сражения по време на въстанията Мау Мау в Кения. Смятало се, че е опитен (макар прекалено ревностен) войник, спечелва си репутация на жесток човек.

Амин е отличен плувец и боксьор, занимавал се е с ръгби.

След получаването от Уганда на независимост (1962) Иди Амин е със звание капитан (майор от 1963 г.) в угандийската армия. Сближава се с първия премиер Милтон Оботе, резервирано отнасял се към Едуард Мутесе II, бивш крал (на Буганда) и тогавашен президент на Уганда. С подкрепата на Амин премиерът сваля президента, отправяйки го в изгнание в Лондон и провъзгласявайки се за президент през март 1966 г. Сред държавния преврат Амин става главнокомандващ въоръжените сили на Уганда (1966). Опасявайки се, че Оботе ще го арестува за кражба на държавни средства, и възползвайки се от отсътствието му, Амин завзема цялата власт, като извършва поредния за страната държавен преврат на 25 януари 1971 г.

Амин се слави като създател на един от най-жестоките тоталитарни режими в Африка, управлението на който е ознаменувано с усилването на екстремистския национализъм и трибализъм. Съгласно изчисленията, направени след свалянето на Амин, потенциални жертви на неговите репресии са станали от 300 хил. до 500 хил. граждани на Уганда (~ 1,58 – 2,63 % от 19-милионното население), като не по-малко от 2000 души е убил лично.

Името му се свързва с Операция „Ентебе“ (1976) на израелските специални части, проведена на територията на Уганда по време на президентстването му, при която израелците освобождават заложници, взети от палестински терористи.

След края на управлението му се потвърждават (в това число от него самия) сведенията, че Амин е бил канибал и употребявал за храна убити противници и други свои поданици, пазейки части от телата в голям хладилник в резиденцията си, наред с приеманите на аудиенции нищо не подозиращи чужди делегации.

На 18 юли 2003 година диктаторът в изгнание изпада в кома в болница в Джеда, Саудитска Арабия. След месец, на 16 август, умира и е погребан в гробище в същия град.

Научете повече