Вярно, бебешките и детските дрешки по време на соца бяха силно дефицитни и направо грозни. В прословутия столичен магазин за малчугани „Детмаг”, в който идваха хора от цялата страна, преобладаваха сивите и мрачни тонове, обувчиците за едва проходилите бяха груби и неугледни, палтенцата – като от някакво сиропиталище. 

Но затова пък храната за социалистическите бебета беше качествена и повече от евтина. Е, прословутата бананова каша не се продаваше, въпреки че бебетата в количките примираха за нея. По-големичките не знаеха що за чудо е това нутела. Плодови сокчета в кутийки със сламки някои родители носеха чак от съседна Гърция и будеха луда завист в градинките. Имаше ги само за избраници в магазините на „Кореком”, където с долари се продаваха и шоколадови яйца с дрънкулки – мечтата на всяко мъниче.

Но в магазините на „Плод-зеленчук” бъкаше от евтини малки бурканчета с пюренца от всичко – моркови, пресни картофи, телешко варено, карфиол, пилешко с ориз. Да не говорим какви истински нектарчета – от ябълки, вишни, кайсии, круши, имаше в изобилие. Всичките тези бурканчета, приготвени от вкусни натурални продукти без омразните Е-та, струваха жълти стотинки – по 15-20 ст. едното. Майките само ги затопляха и бяха сигурни, че детето им се храни с истинско месо, най-висококачествените зеленчуци и плодове. Защото контролът над детските храни беше повече от железен.

Но пък как се облажваха от тях пенсионерите, думи нямам. Като хрътки те надушваха кога пристигат камионите със стока от Асеновград – там денонощно работеше най-голямата фабрика за бебешки вкуснотии. И старците лакомо пълнеха мрежите с евтините детски пюрета и нектари. Майките и продавачките негодуваха, защото пенсионерите първо опразваха рафтовете с кайсиевите нектари – най-много ги харесваха, и за децата не оставаше нищо.

Пак при соца работеха с пълна пара т.нар. детски млечни кухни. Буквално за символични пари малчуганите до 2-годишна възраст получаваха всеки ден топла супа, второ и десерт. Също приготвени от опитни готвачки по строги рецепти и само от пресни зеленчуци и пилета. Замразени мръвки за децата никога не се ползваха. Имаше един десерт – кисел с ягоди. Като усетят аромата на ягодите, бебетата започваха да ритат от възторг и нямаха търпение майките да им подадат следващата лъжичка.

Ех, в онези времена знаехме поне с какво храним децата си. А сега купуваме отрови.

Магдалена Измирлиева, София
loading...
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации:

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ