Разказвам ви за спомените на дядо ми, роден през 1949, в град Сталин. Ако случайно не знаете, за няколко години град Варна е бил наречен Сталин, в почит на съветския ръководител. Цели 7 години.

Когато бях малък, огромно впечатление ни правеше статуята на Сталин. Нас ни беше страх дори да я докоснем или да влезем в периметъра й. Тя беше на входа на Морската градина и през нея минавахме няколко пъти всяка вечер. Помня, че дълго време около статуята стоеше на пост милиционер, а ние преминавахме с наведени глави и в тишина.
Сталин почина през 1953, градът стана обратно Варна, но статуята оставаше. Покрай нея не дежуреше милиция повече, играеха деца и хората минаваха спокойно, но не влизаха в близкия периметър. На няколко пъти имаше вандалски актове, които бяха критично обсъдени във вестниците, а хората само мрънкаха под носа си.

Една вечер през лятото на 1962 милицията блокира цялата Морска градина. Не допуснаха никого, а на сутринта статуята я нямаше. Нямаше и обяснение, сякаш никога не я е имало. Тръгнаха легендите.

Приятели се кълняха, че с хеликоптер са я хвърлили в морето и водолази са я снимали, цялата покрита с водорасли. Никога не видях подводните снимки. Официалната версия беше, че поради ремонт я прибират на склад, откъдето тя така и така не излезе. Постепенно започна изтриването на всички спомени за град Сталин, утопичната перла на Черноморието, в която всички искаха да живеят. Само Сталин си остана почетен гражданин, а от почетната му статуя не остана нищо.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

2 коментара:

  1. Циганчетата на гарата продаваха ментови бонбони и викаха "Сталинска мента"

    ОтговорИзтриване
  2. И връх Мусала на еддна стара карта е връх Сталин.Което от турско означава "БЛИЗО ДО БОГА"

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив