Голяма част от храните по магазините у нас са на двойно по-високи цени, отколкото се предлагат в супермаркетите в Германия и Англия. Докато маслото в момента чупи всички рекорди в България, достигайки 7,50 лв. за 250 грама с 82% масленост, то пакетче от същия грамаж и стойности върви между 3-4 лв. на английския и немския пазар, съобщава вестник „Телеграф“. Според някои причината е в разстоянието от 1800 км между България и Германия, което може да е причината за двойното оскъпяване. Според превозвач обаче, един ТИР натоварен с 22 тона стока струва 2 хиляди евро, в един се събират хиляди от ценните продукти, за това разликата би трябвало да е няколко цента, а не двойно и тройно.

От Англия транспортът излиза 3 хиляди евро. Въпреки това душ-гел на популярна немска марка, която има мрежа от магазини у нас, в Германия струва 55 евро цента, а у нас 2,50 лв, а родната наглост стига до там, че на етикета пише, че цената е трайно ниска за родния пазар.
„В Германия има козметика, която е по-евтина, за хората с нисък доход от 1300 до 1500 евро. Когато се прибирах през лятото за ваканцията у нас, установих, че същите неща са двойно по-скъпи“, разказва Елена Георгиева, наша студентка в Германия.
Не по-различно е положението с храните, там дори е по-страшно. При т.нар. лукс храни, като френско сирене Бри и сьомга разликата също е повече от двойна. Сьомгата например в Нюрберг е 3 евро за 200 грама, а у нас цената й толкова, но за 100 грама. Прясното мляко, което присъства във всеки хладилник в Германия за литър цената е 0,68 цента, а у нас за същата масленост 3,5 % цената е 2 лв.

Когато става дума за бебешки продукти, всеки знае, че цените са космически. Бебешките пюрета, адаптираното мляко за новородени, както и памперсите също са с над 50 % по-скъпи в София, отколкото в Лондон. Пюре на една и съща марка тук е 3 лв., а в столицата на Англия е 40 пенса или 90 стотинки. Адаптираното мляко за бебета е 10 паунда за 900 гр., докато при нас е 35 лв. за 800 грама. Идентични памперси в Лондон вървят по 18 долара за кашон със 172 бройки, докато в София цената е 70-80 лв.

Годината е 1977г. Генералния секретар на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на върховния съвет на СССР Леонид Брежнев пристига на официално приятелско посещение в НР.България по покана на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков. По време на посещението се обсъжда стратегическата доставка на суров петрол от СССР и то става нарицателно за начало на най голямото по обхват на сътрудничество на България със Съветският съюз , станало известно като брежневско-живковско приятелство.

При посещението Тодор Живков награждава Брежнев с орден "Георги Димитров". Леонид Брежнев прави знаменателен подарък на българските партийни и държавни ръководители взели участие в официалните разговори на двете страни.

Подаръкът е избран в СССР и то за пръв път уникално. Това е порцеланов самовар с марка "Гжел" - прочутия световноизвестен завод за порцелан в СССР. Самоварът е украсен цветен кантиран с боя от чисто злато. Но ако при всяко друго посещение по рано и след това на всеки ръководител се подарява индивидуален подарък , то Брежнев в този случай подарява един и същи самовар в 28 бройки по списък , поради което той придобива названието списъчен подарък - на всеки един от българското партийно и държавно ръководство по един брой.

Удостоени са Тодор Живков , членовете и кандидат -членовете на Политбюро на ЦК на БКП и Секретарите на ЦК на БКП , Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , както и членовете на ПП на БЗНС , Зам.председателите на Държавния съвет и неговите членове , Председателя на Министерския съвет , зам.председателите на Министерския съвет и министрите. Самоварът от порцелан е изработен в Гжелския порцеланов завод по поръчка и първите 28 бройки Брежнев донася в България.

Подаръка става знаменателен в колекциите от подаръци получаавани от редица български партийни и държавни ръководители- Тодор Живков , Станко Тодоров, Петър Танчев , Гриша Филипов , Георги Атанасов , Алекси Иванов , Христо Христов и др. Подаръкът олицетворява съветската и руската национална култура - пищно украсен , той е ненадминат като произведение на изкуството , а посещението на Брежнев става показателно и култово - изобразено е в много пощенски марки дори.

Алекси Иванов

Здравейте, другарки и другари!
Поздрав от Небето Тато ви праща,
гледам, че сте по Терминали и гари,
всеки пътя за Европа хваща...

Гледам и почвам да се тревожа,
че държавата е демократична,
а вече до кокал е опрял ножа
и ситуацията е критична!

Скачахте срещу мене на площада,
всички викахте: "Долу комунизма!",
а сега, когато ви тъпчат без пощада,
демокрацията боли като клизма!

На' ви сега Свободна Европа,
на' ви сега отворена граница,
българинът в чужбина копа
и сънува домашната баница!

На' ви сега свобода на словото,
на' ви отмяна на смъртно наказание,
сега законът е на куршума в оловото,
а престъпниците получават помазание!

Жал ми е да гледам моята Родина,
жал ми е да гледам родните деца,
как се раждат и гледат в чужда градина,
как изтръгват родолюбието им от сърца.

А някога имаше закон и морал,
имаше вяра в пионерската дума,
ха посмей човек да си обрал
и те чака на милиционер куршума!

Ех, другарки и другари, пионери,
затова при мен е вечно бригадирско лято,
дано писмото ми сърцето ви намери,
поздрав най- сърдечен, с обич: Тато!

Автор: Петър Донкин

Най-големият банков обир от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон „Южен парк“ на банка „Биохим“ в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

След като опразват касетките, бандитите наръсват по земята червен пипер за заличаване на следите и цял чувал с чужди косми, събирани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За още по-сигурно, крадците разбиват тръба на канализацията и наводняват помещенията.

Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България“ изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим“ въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.

Голяма част от пловдивчани все още помнят времето, в което Панаирът буквално се е пръскал по шевовете и то на всяко едно изложение. Панаирните дни бяха събитието на годината не само под тепетата, но и в цялата държава. Малцина, обаче помнят палатата „СССР”, лодките в езерото, павилиона на Евлоги Георгиев, посещенията на Тодор Живков и неговите плакати разлепени по различните палати. Поради тази причина сме събрали и няколко снимки, които ще върнат спомените на едни, а други ще научат съвсем нови неща за място, което си мислят, че познават.

Историята на Панаира започва още през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото обаче е различно.Началото на Панаира се поставя в Цар-Симеоновта градина, като през времето за панаирни палати са се ползвали много от сградите в града като например Търговската гимназия.  Там се е открило изложението на мострения панаир през 1935 година, като за това е пристигнал и Цар Борис III. Днешната гимназия по дървообработване също е била част от изложението.

Павилион „Карлово” на Евлоги Георгиев. Той се доверява за неговото проектиране на държавния архитект Х. Майер. Според оценката на съвременниците павилионът има „твърде вкусна и смела архитектура”, а неговото кубе прибавя към споменатите качества и една особена величественост. След Освобождението Карлово изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. Участва в Първото Пловдивско изложение с павилион построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти.

Дегустациите на вино у нас водят началото си от първото изложение в Пловдив. В един от държавните павилиони е предназначен "за опитване на вина и други питиета". Тук се провеждали дегустациите и се определяли най-добрите, които получават награди. Изобщо темата за виното, спиртните питиета и бирата е била сериозно застъпена на изложението, а най-добрите производители получили почетни дипломи и медали. Един от най-атрактивните павилиони бил този на Станимака.

Не по-малко импозантна е сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Двуетажното здание има площ от 310 кв. м., а лицева му страна е дълга 30 м. Последната, изцяло изработена от дърво, е богато декорирана с различни орнаменти и фигури.

Внушителната изложбена палата на Съветския съюз, която по-късно е разрушена...

Езерото пък е било едно от най-забавните места на изложението. В него се плавали последните модели скутери, лодки и яхти, които производителите са демонстрирали на жадната публика.

Късметлиите са успявали да се качат на борда за едно кръгче.

Източник:plovdivtime


Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Във всяко училище и по голямо предприятие имаше лекар и зъболекар , профилактичните прегледи бяха пълни и постоянни.
На пук на многото негативни изказвания за здравеопазването в НРБ, ще кажа:

На 48 години съм.Имам пломба от 4 клас, която до ден днешен не е мръднала. Зъболекаря почина, пломбата остана. Не съм се разболявала така, както сега.  Имаше 2-3 вида сиропи за кашлица и толкова.Но бяха ефективни и напълно достъпни. Сега за мой късмет имам страхотна лична лекарка, която лекува децата ми без проблем.

Не изписва скъпи лекарства. Общо взето имаме късмет. Но като цяло много други доктори не са така. Има 20 вида лекарства за 1 нещо и то с голяма разлика в цената. В миналото, каквто и да си говорим. Хората са яли здравословни храни или поне не толкова вредни. Сега незнаем какво ядем и с какво е обработена храната. Да не говорим, че ни тровят умишлено, за да си продават лекарствата.

Валерия Кръстева

"Имам парички и благодарение на т.нар. мутри. Те за мен ще си останат джентълмените с възбуждащи парфюми. Само хубави неща мога да кажа за Поли Пантев и Жоро Илиев. Те ме позлатиха! Бях им любимка." Това споделя голямата ни фолкзвезда Софи Маринова тези дни, като разбра, че има шанс да я включат във филм за БГ мутрите у нас, пише "България Днес".

Спомените на фолкаджийката от най-отявлените бизнесмени в тъмни дрехи са изключителни, а бравурните ѝ участия в "Кошарите" са първата ѝ стъпка по въженцето към "Евровизия". 

"Помня първата си среща с Жоро Илиев и Поли Пантев. Те тогава бяха приятели", разказва Софи. Един ден цяла кохорта силоваци щурмуват ресторанта, в който тя пее. "Ти нямаш сърце... Ти не знаеш що е блока, вещице", посреща ги чалга дивата с рефрен, който реже като бръснач. Певицата напипва емоциите с вещина на психолог точно в този първи ден, в който става любимка и на двамата бизнесмени. И най-дебелокожите простенват на баладите ѝ, коментират близките ѝ. "Софи е любимото ми гласище. В циганските песни няма равна. Сега ще видите за какво става въпрос", промотира примата тържество на Жоро Илиев.

Софка се покатерва върху табуретка до шефската трапеза и изпява "Кемано башал е, роменге" и после врясва "Стари рани". Най-напредналите с уискито се трогват. Шефът на ВИС вади куфарче с пари. Подрежда пред Софи шест пачки с по 200 долара. Пантев да не остане по-назад отвръща на жеста, както си трябва.

"В 7 часа сутринта бяхме пред чейнчбюрото, спомня си днес Софи Маринова.

 Овършахме "Витошка". Музикантите си избраха костюми като на Поли и Жоро. Взеха си черни обувки и бели ризи от памук. А си накупих сукмани, бодита, перуки, живаншита и злато. В огледалото не се познах. Все едно бях принцеса от индийски филм. Това бе първият ми голям хонорар", спомня си най-добрата ни фолкизпълнителка за вълшебното куфарче на Пантев и Илиев, което днес я доближава до звездите от Боливуд.


Трите дъщери на Кръстника на българската мафия Иво Карамански мизерстват въпреки милионите, които натрупа баща им в началото на 90-те години. Александра, Ралица и Десислава по нищо не се отличават от един средностатистически българин на минимална работна заплата.

Явно момичетата на покойния бос са наследили единствено фамилията му, а парите са изчезнали безследно. Неотдавна Александра Караманска проговори за митовете относно милионите на баща си. Тя категорично отрече той да й е оставил тлъста банкова сметка, дори напротив.

„Не ми остави абсолютно нищо. И да е имало някакви пари, те изобщо не са стигнали до мен. Други са тези, които спечелиха след смъртта му“, намекна тогава щерката, която се изявява като частен детектив, пише "Галерия".

Алекс живее съвсем скромно в столицата, където управлява единствената останала фирма на баща си – „Корона“. Неотдавна се чу, че агенцията й е на ръба на оцеляването и е пред фалит.

 „Винаги сме били скромни. Майка ми никога не е разчитала на парите на баща ми, а е работила здраво“, разказва най-малката щерка на Карамански. Другите две щерки – 30-годишната Ралица и 33-годишната Десислава, също живеят скромно. От всички наследници на Крамански, най-добре си живее Иво Карамански - младши, който му е извънбрачен син от Нели Атанасова. 


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив