Основателят на цирк "Добрич" Лазар, пердашел ученичките си с въже.Хващат го с три китайки в едно легло

Лазар Добрич е известен цирков артист, педагог и режисьор. Роден е на 26 юни точно преди 137 години в софийското село Равно поле. Той е единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство. На 18 години Лазар Добрич печели стипендия, за да учи в политехническото училище в Ание, Франция, но скоро след това напуска и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску, с която дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел и в която играе до 1901 г. През 1905 г. става известен с представянето на номера „Трапец на смъртта“ в берлинския цирк „Шуман“ с изобретен от него уред, навлязъл по-късно широко в цирковата практика. През 1950 г. получава Димитровска награда.

Умира на 16 февруари 1970 г. в София. Малко известен факт е, че сеньорът създава първата и единствена до днес в света женска акробатична трупа „Добрич”. На 16 години Мими Балканска е избрана за неин член. Споменът за учителя не е избледнял и до днес, въпреки че от първата им среща са минали близо шестдесет години. „Бях силна по гимнастика, не се страхувах от високото. Дори в цирка си затварях очите, за да не гледам акробатите на върха на шапитото”- разказва съпругата на академик Александър Балкански. Тя е на дванадесет години, когато по радиото съобщават, че се обявява конкурс за кандидати за Московското цирково училище. Един добър шанс да реализира голямата си мечта, да види мавзолея на Ленин. Явяват се триста души, но нито един не заминава. Договорът с руснаците се проваля. Тогава Добрич я кани в първата в света женска акробатична трупа, която възнамерява да създаде. Нарича я мушморок. Между деветте избранички тя е най-малката. Репетициите започват веднага в т.нар.  дюлгерско училище. Сутрин момичетата отиват в клас , а след обяд и вечерта се събират в залата.  Учител и треньор им е единствено Добрич, когато наричат Дядо Лазо. Живеят като в казарма, при изключителна дисциплина. Шефът е безкомпромисен, истински фелдфебел. Само той решава в колко часа възпитаниците му да легнат и кога да станат.

Като човек, влюбен в планината, Лазар Добрич всяка неделя сутрин събира трупата пред Съдебната палата, всички се качват на трамвая и тръгват на екскурзия по Витоша. Никой не може да отсъства.  - „В залата тренировките започнахме с упражнения на пътеката, правехме салта, превъртания, после преминахме на салтомортале от трамплин.  Бяхме четири двойки”-спомня си Мими.- „По въпроса за страха, дядо Лазо имаше своя теория, което непрекъснато набиваше в главите ни: „Не трябва да ви е страх от трикса , а от мен”. . „Най-много се дразнеше на тази от нас, която се откажеше, след като веднъж е тръгнала да прави някакъв номер. Тогава пердашеше безжалостно, имаше и ритници. Някога повече, друг път по-малко.  - Репетирахме годин, докато станем това, което искаше Добрич Не отстъпвахме по майсторство на мъжете. Правехме терци, двойно салто в кош, тройно от земята с трамплин .

Сериозна програма.”  Румъния веднага отправя покана към трупата, но шефът я отклонява. В десети клас, на седемнадесет години, Мими за първи път излиза пред публика. Много е притеснена и тази тревога преди спектакъл остава до края на дългата и успешна циркова кариера. Майката на известния диджей Марти, покойната днес Виктория Младенова, също е започнала цирковата си биография в тази трупа. От нейните разкази синът си спомня за желязната дисциплина, на която трябвало да се подчиняват момичетата. На два пъти по време на работа рамото на Виктория се измъквало. Болката била нечовешка, но това не било повод да се прекъсва играта на манежа. 

- „Минавах за любимката на шефа, но провиня ли се, не ми прощаваше” –продължава разказа си госпожа Балканска..  „В Русе, в цирка, дойдоха няколко артисти от местния театър. След спектакъла те поканиха по -големите от трупата на разходка. Тръгнахме на мач. Гостуваше ЦСКА . Дойде време да се прибираме. Вървяхме със свити сърца. Имаше защо. Първото нещо, което видяхме, когато наближихме хотела,  бе дядо Лазо, застанал на вратата като огромен паметник.  - Къде сте били-гласът му сякаш излизаше от бурия.  - Отсреща в градината, брахме праскови. - Оправданието беше изключително глупаво, но друго в момента не можахме да измислим. - Крадли –крясна дядо Лазо  и без да ни жали , започна да ни налага с едно въже. Въпреки това всички много го обичахме. Той ни беше като баща. Когато тръгнахме да се омъжваме, първият човек на когото се чувствахме длъжни да кажем, беше Лазар Добрич.

С три китайки в едно легло 

За любовните истории на младия акробат Лазар Добрич по света се разказват легенди. Къде верни, къде –поукрасени. Говори се, че , за да прелъсти някаква дама му било достатъчно една обиколка на виенското колело в австрийската столица. Веднаж в страстна игра му партнирали три китайки. Самият той, в своята автобиографична книга „С цирка по света”, разказва как в истанбулския квартал „Галата”, където се разхождал със свой приятел, от един решетъчен прозорец ги повикали две жени. Вече в къщата мъжете виждат две млади, стройни, облечени в коприна от най-нежни цветове, ханъмки . Забулените им лица бързо са разкрити, екзотичната хубост и страстните погледи, пленяват мъжете.

Оказва се, че съпругът им е възрастен търговец, който с най-старата от жените си и четирите им деца, са тръгнали за Бурса да празнуват рамазана. Двете красавици останали в луксозния си затвор с мечтата да избягат в Европа. Готови били да тръгнат веднага с цирка и много се натъжили, след като разбрали, че това не може да стане. Невръстната дъщеря на неговата хазайка във Виена е толкова влюбена в квартиранта, че бяга от дома си и тръгва по следите му. Намира го далеч в провинцията и той се ужасява от този факт. Ако момичето каже, че българинът е злоупотребил с него, чака го затвор. Добрич вика полиция и обяснява всичко. Това го спасява.

В Италия се сгодява за руска графиня. Драматична връзка има и във Венеция.  Акробатката Лили обаче е истинската му голяма любов, но непонасящ братята й, Добрич, вече елитен акробат със световна слава, заминава за Америка. Кани я да го последва. Тя не се решава и не след дълго се жени за един лудо влюбен в нея инженер.  Дъщерята пък на големия философ Ницше- Мина му става асистентка при неговия коронен номер „Трапеца на смъртта”. И тук не минава без любов, но изящен жокей и успешна акробатка, красавицата не иска да бъде в сянката на друг. Това е причината за раздялата им. В Америка Лазар Добрич се жени за Едит. Страхотна красавица и тя е била ездачка, но пада и си чупи крака. Това слага край на кариерата й. Депресирана, Едит харчи с широки пръсти за скъпи тоалети и хазарт. Разделят се завинаги.

Исак ГОЗЕС /БЛИЦ/

Научете повече

Певицата Ива-Ваня, която изпълнява известната песен "Лили Марлен", се страхувала, че комунистите ще я убият

Звездата на немското нямо кино, се връща в България само като спомен

Приятна мелодия и нежен женски глас. Една песничка изцяло в стила на френските шансони от началото на ХХ век - банално-сантиментална и по музикална форма, и по съдържание. Песничка за войничето, раздвоено между дълга и любовта:

Пред нашата казарма, /до входната врата, /един фенер висеше/ и светеше в нощта./ Ний двама ще се срещнем там, /под тоз фенер във нощний мрак...

Това е песента “Лили Марлен”, създадена от немския композитор на филмова музика Норберт Шулце Изпълнява я съпругата му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня.  По зла ирония на съдбата, по време на Втората световна война, а и след това, приятният шлагер се превръща в символ на най-ненавистните човешки страсти, на фашизма.

А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди това, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала “Мис Берлин” на 25 години  и шампион на страната по конен спорт, никога повече не се връща в родината си - само заради тази песен. Ива-Ваня е родена през 1905 г. в конска каруца между София и Карнобат.

Бащата искал син и може би затова възпитавал момиченцето сурово - наричал го Ваньо, обличал го в мъжки дрехи, карал го да спортува и... не му позволявал да гледа филми.  Дали затова Ива-Ваня става толкова самостоятелна, целеустремена и борбена личност, че на 16 години избягва сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската вяра, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира веднага.  Е, не става веднага. Затова пък я засипали с неприлични предложения - какво друго може да очаква една чужденка, която има само хубост и... инат.

Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци.  Минава година, преди да се изкачи на сцена - първият, който проявява към нея интерес, е директорът на театър “Гондел” Паул Лени.  Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, дава на девойката роля във филма “Имах един приятел”. И птицата на успеха кацва на рамото й... Фотографите се надпреварват да я молят да им позира, заради една актова фотография я  оприличават на Венера Милоска Когато става “Мис Берлин” през 1930 г., наградата й е Мерцедес-Бенц кабриолет.

За известно време е женена или живее заедно с Георг, който я нарича “сладоледената фея”, но се разделят.  Някои от филмите, в които участва, са показвани и в България - “Пиетро Корсарят” (1924), Голямата пауза” (с Хени Порген, 1927), “Прелестите на неделята” (с Хари Лидхе, 1927). Красива и талантлива, тя играе и след като киното “проговаря”, главно във филми на УФА. “Дворцов концерт”, “Той ли беше на третия етаж”, “Отпуска срещу честна дума” са филми, в които тя не само играе, но и пее.

Имала богат и интересен глас, твърди съпругът й, с еднаква лекота пеела както оперни арии, така и модни шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години. Ярка и широко скроена личност - състезава се като жокей, при това с четири собствени коня. Не без успех играе на театрална сцена, при това в сериозни пиеси на Ибсен. Девизът й е “Нищо не може да ме спре”.  Композиторът Норберт Шулце, автор на песента “Лили Марлен”, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна стихия.

Запознават се по време на запис на нейни песни. По-късно създават заедно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Той се развежда, за да се ожени за нея.  Плод на тази любов са двамата им сина и тази единствена плоча с песни,  между които е и прочутата “Лили Марлен” на български. След омъжването си и раждането на децата по свое желание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. Но не се отдава на спокоен семеен живот, твърде неспокойна и деятелна е като характер. “Лили Марлен” се изпълнява от Марлен Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, но само Ива-Ваня я пее на родния си език. Защо? Има едно обяснение - призната, тачена, ухажвана в Германия, тя е мечтаела ехо от нейната известност да се чуе и в родината. Просто едно признание в любов - отдалече и безутешно, което обаче се оказва бумеранг с ужасни последствия. След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите (здрависвала се е публично с Гьобелс, който я поздравява за успехите й като актриса и певица), избягва за кратко в Бразилия при сестра си.  Не смее и да помисли за родината си. Често казвала, че ако се върне в България, комунистите ще я убият.  Все пак се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до смъртта си, на 86 г.

През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл “Бай, бай, Кепхен!”. През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов телевизионен сериал за съдбите на хората в един немски дом: любов и омраза, ревност, кражби, убийство...  Казват, че на 85 г. все още обичала високите скорости и буквално летяла със своя мерцедес!  Написала мемоарна книга. До края на живота си готви преди всичко български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация.  Съпругът й разказва, че покрай нея много техни немски приятели почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак...  Песента, която изпълнявала с най-голямо удоволствие, имала припев: ”Цял Берлин ми се покланя - аз съм българката Ива-Ваня”. 

Преди години друга една българка, живееща в Германия - Юлиана Вегенер (родена Недева), написва документален роман за амбициозната българка, завинаги свързала името си с развитието на немската киноиндустрия - “Ива Ваня или Сладоледената фея”. Издателят Анго Боянов създава от ръкописа красиво томче през 1998 г.  Така изгнаницата Иванка Янакиева все пак се връща в родината си, макар и твърде късно, когато никой вече не я помни. “Каквото реша, го правя”, както казва самата тя.

Петя АЛЕКСАНДРОВА /вестник "Над 55"/

Научете повече

Малкия Парцалев работи като сервитьор на морето

Често сервирал на роднината си, който идвал с Невена Коканова и Петър Слабаков

Само на 5 км от Бургас се намира квартал „Крайморие“. Тихото, лишено от престъпност, наркомани и пияни туристи местенце е емблематично за Южното Черноморие и не толкова познато за хората извън региона. Семейният курорт, в който заведенията затварят врати точно в 24 часа, си има свой символ. Децата, а и възрастните го наричат чичо Манчо. Култовият герой от златната лента „С деца на море“, изиграна преди десетилетия от обичания от всички актьор Георги Парцалев, всъщност се казва Николай Вълчев и от дълги години работи като сервитьор в тамошен ресторант.

Заведението е точно на главната улица на Крайморие, на път за плажа. Всички, които отиват до морето, минават оттам. Няма как да не видят и обед, и вечер усмихнат, любезен, винаги облечен в безупречно изгладена бяла риза сервитьор.

Местните отдавна са свикнали с приликата, която Николай Вълчев има с Парцалев, но туристите, които за първи път го забелязват, се спират и започват да разговарят с него, да се снимат, да ахках и да разпитват как така двамата толкова си приличат, имат ли родствена връзка, знае ли сервитьорът за това, че е двойник на имения артист. „Чичо Манчо, чичо Манчо“, крещят весело деца около вечно забързания и носещ тежки табли Николай.

Родители, които са им разказвали преди това и пускали на малчуганите култовата лента „С деца на море“, също се превъзбуждат и изпадат в носталгия по миналото, когато е нямало кой знае какъв избор, а старите български филми с актьори като Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, са били издигани в култ.

С усмивка Николай започва да разказва пред репортера на „ШОУ“ за живота си. Той е от малкото българи, които казват, че се доволни и щастливи от дните си. „Стига ми това, което имам, нямам претенции за много. Благодаря на Бог за това, което ми е дал“. От дълги години Николай е сервитьор все в същото заведение, което се пълни и заради него. Клиентите искат чичо Манчо да им сервира, доволни са, включват се и собствениците и разказват, че няма вече такива служители. „Той е от старата генерация. Винаги любезен, владеещ  до съвършенство тази тежка работа. Той е и психолог, знае как да усмихне и най-намръщения клиент, как да задоволи претенциите и на най-претенциозния“, не спират да сипят суперлативи хората, които познават най-добре Николай, защото от много време той присъства в живота им. Николай е на 58 години. Споделя, че никога не се е женил, защото според него човек се влюбва веднъж в живота си 

Имал е и има много приятелки, но за любимата си не могъл да се ожени, защото навремето, като младеж, направил някаква издънка.

Намесила се полиция, било младежка глупост, но родителите на изгората му отсекли, че не я дават, защото щял да стане престъпник. Така или иначе Николай станал не престъпник, а свестен, обичан и уважаван човек, но не успял да мине под венчило с любимата си. Тя вече била баба, има внуци, той и до ден днешен говори с огромно уважение и любов за нея. Само за миг в очите му проблясва издайническо огънче, докато говори за несбъднатата си мечта. След секунди обаче очите на Николай отново се усмихват и продължава да разказва. 25 години носи таблата, но преди това е бил общ работник, дистрибутор на безалкохолни напитки, какъв ли не.   Преди години Андрей Слабаков  организирал кастинг, трябвал му някой, който да имитира Парцалев като герой от филма „С деца на море“ за рекламен клип. Семейство пловдивчани били в Крайморие на почивка, запознали се с Николай, навили го да отиде на кастинга. Щом го видели, сценаристите ахнали, приликата била поразителна. Само леко подстригали мустака му, облекли го в моряшка фланелка. Слабаков, като го видял, отсякъл: „Той е“.

Снимачният ден продължил само един ден, но за Ники останал незабравим споменът от него. Трябвало да каже само една реплика и тя била: „Майка ти, баща ти, къде са?“. Със смях разказва, че  карал кола тогава, а нямал шофьорска книжка но колкото за клипа се справил. Получил много пари, толкова не бил виждал през живота си. С тези пари попътувал малко, черпел приятели.  В Крайморие разказват, че Николай е бохемът на компанията. Иначе и посетителите в заведението, и шефовете му наричат Николай чичо Манчо. Разказва, че „С деца на море“ е любимият му филм, има го и на диск, и на видеокасета, и на флашка. Споделя, че е роднина на Георги Парцалев, самият той вижда прилики с именития актьор. „Родата ни е от град Левски. Парцалев на мен ми се пада дядо. Познавахме се с него, взаимно се харесахме. За първи път го видях в Бургас, където бях сервитьор в най-големия ресторант - „Приморец“. Дойде, каза ми, че сме роднини и че си приличаме.

„Какво прави бай Кольо, ти си му внук, нали“?, попита той и оттогава започна комуникацията между нас.

Най-голямо удоволствие ми доставяше да сервирам на Георги Парцалев и на компанията му. Той беше човек бохем, винаги пиеше малко уиски с чаша вода, придружаваха го известни в родното кино имена. На масата му бяха покойната вече Невена Коканова, Петър Слабаков.  Сметката основно плащаше Парцалев  и винаги ми оставяше голям бакшиш  А иначе семейството на Георги Парцалев и моята баба Магдалина са живеели заедно в град Левски. Та моята баба се учила да шие от бабата на Парцалев. Баба Иванка била известна майсторка шивачка, така докато учила моята баба, станали още по-близки. И аз, и Парцалев знаехме това, говорихме си много, за родата, за близките си, бях любимият му сервитьор, не разрешаваше друг да го обслужва“, изпада в спомени Николай.

Докато разговаряме,  по улицата минава момиченце, съзира усмихнатия Николай и се провиква: „Чичо Манчо, мама каза, че на обяд ще дойдем да хапнем при теб“. 58-годишният мъж скача като младо момче, изтичва на улицата, пита загрижено детето: „Какво ти се яде, какво да ти приготвим, моето момиче“? След като свършва разговорът с малката туристка, пътьом отсервира няколко празни чинии и продължава. „Иначе и Катя Паскалева идваше с Парцалев, и други известни лица от екрана. Беше голяма гордост да ги обслужвам. Всички знаеха името ми, но ме наричаха нашият Гошко. А в Крайморие ми викат Джона или пък малкия Парцалев. Абе, няма значение как те наричат хората, важното е да го правят с уважение. Аз винаги им отвръщам със същото. Имам съученик Антон, той от малък ми вика Малкия Парцалев и ми казваше, че ще стана известен. „Ай стига се бъзикай, бе“, му отговарях аз. И така и стана, смее се Джона. Споделя, че тази му популярност не го е направила артист след кастинга, на който се явил и имитирал актьора, но и не искал. Не му се отдавала тази професия, обичал си своята. Тази му известност обаче му помагала да завърже приятелства. „Имам много приятелки, тук идват на море. Сега на 26 юли дори чакам едни рускини, ще идват в Крайморие. Пак ще бъдем заедно един месец, ще имам прекрасно лято. Щом свърша работа, те ме чакат, отиваме на ресторанти, на дискотеки, забавляваме се. Какво повече му трябва на човек? А иначе и рускини, и полякини, и чехкини, с които през годините държим връзка, знаят кой е чичо Манчо и кой е Георги Парцалев. Пускам им клипчета от филма, гледат и се радват. Заради приликата ми с актьора обаче българките най-много ме свалят. Идват и ме питат: „Какво ще пийнеш да почерпим, довечера какво ще правиш“?

Аз им отговарям: „Отиваме на дискотека”, и така си завързваме приятелства. Не се изморявам. Чувствам се като младо момче, на 22-годишно не се давам. Така си изкарваме лятото, а иначе зимата си имаме тук местни фенки, с тях, с приятели се забавляваме“, казва Николай. На няколко пъти подчертава, че е доволен от живота си. Въпреки че не е семеен, се справя с домакинството в голямата си къща, умее всичко да готви, обожава малкия си племенник. Редовно приготвя барбекю, салати, прави вкусна рибена чорба, гощава приятелите си. Работил в Германия 5 години, после бил в Чехия. Знае много езици. Пожелава си да е жив и здрав, да може да дочака немската си пенсия, да си харчи парите със здраве. Немската пенсия ще дойде след няколко години, но дори и след това Николай иска да продължи да разнася таблата. „Абе, работи ми се, живее ми се, не искам да излизам в пенсия“, отсича с усмивка двойникът на Парцалев и отива да обслужи поредния клиент, който се обажда от близката маса. „Чичо Манчо, дай още една бира и една цаца“.

Красимира ГЕШЕВА, Бургас, “Крайморие” /БЛИЦ/

Научете повече

Дъщерята на актьора Кирил Господинов, изиграл култовия образ на Баш Майстора, разкри неподозирани факти за баща си

В едно много откровено интервю дъщеря му - актрисата Веселина Господинова, разкрива покъртителни подробности за последните дни от живота на актьора. Той трудно свързваше двата края с мизерната си пенсия от 130 лева. Оказа се, че е открит мъртъв и то два дни, след като е издъхнал.     

"Много ми е тъжно да го кажа, но той беше намерен в дома си два дни след неговата смърт от наш братовчед съвсем случайно. Отиде си самотен – разкрива дъщерята Веселина Господинова пред списание Love style. Имаше възможност да отиде при леля ми, при брат ми... При мен нямаше как, защото аз тогава бях само на 23-и. Но той отказа всякакви контакти с нас. Последният ни разговор стана след снимките на филма "Другият наш възможен живот". В него татко изпълняваше ролята на баща на Ваня Цветкова.

Тогава той ми каза:

"Весче, никой не иска да ме чуе – нито леля ти, нито брат ти. Аз искам да бъда погребан в гроба на майка. Ти си най-малката, но трябва да знаеш това." Няколко месеца по-късно почина и разбира се, изпълнихме неговото желание." Веселина е дете от втория брак на Кирил Господинов с Мирослава Кортенска. След развода обаче двамата й родители не общували по между си. Мирослава Кортенска дори не отишла на погребението на бившия си съпруг. Кирил Господинов има и един син, появил се на бял свят, когато актьорът е изживял любовна история със 17-годишно момиче.  "Татко е имал мимолетна връзка със 17-годишна дама – разкрива Веселина Господинова. Тя е родила моя брат Николай и го оставила в дом за сираци в град Годеч. Тогава баща ми за първи и единствен път в живота си използвал своята популярност.

До този момент нито веднъж не е трупал дивиденти от известността си на актьор. Ние не сме имали апартамент, кола, той винаги е живял под наем... Но е бил решен да намери детето си и е потърсил съдействие от съответните институции. Така успял да си вземе Николай и го отглеждал абсолютно сам. За да се справи, едновременно учил във ВИТИЗ и ставал в 4 часа сутринта, за да ходи в студентския стол да чисти печки. Изкараните пари е пращал на майка си – баба ми Елена, защото тя е гледала брат ми на село."  /БЛИЦ/

Научете повече

Най-страшните руски затвори от които ще ви побият тръпки! От там никой не е избягал (ВИДЕО)

В Руската федерация има 1043 затвора. Седем от тях са за осъдени, които излежават доживотна присъда. Те се отличават със специалния си суров режим - спане при ярка светлина,превръзка на очите, за да не запомнят схемата на коридорите, предвижване с белезници и никакви разговори с другите затворници. В тези места са изолирани от обществото едни от най-опасните и брутални руски престъпници-убийци, психопати,човекоядци и терористи. Вижте ги:

1. Торбеевский централ

Затвор със специален режим, разположен край селището Торбеево, Молдова. Условията в него са малко по-комфортни от другите затвори, но режимът е също толкова строг. Там има малки килии за двама, предвижване с конвой, превръзки на очите и белезници. Този затвор служи като временен разпределител на осъдените до живот затворници.

2. Мордовска зона

Затворническа колония със специален режим за осъдени на доживотен затвор. Разположена е в Мордовия край селището Сосновка. Престъпниците са предимно серийни убийци, главатари на банди и педофили.

3. Черният беркут

Затворническа колония в тайгата на Свердловска област. Затворът е построен върху скала и не може да се прокопае тунел за бягство. Няма канализация. Разходките се правят само в тесни стаи с решетки. Тук не е регистрирано нито едно бягство.

Там излежава присъдата си ховринският маниак Владимир Белов, който е осъден за 8 убийства, серийните убийци Анатолий Седих (12 жертви) и Владимир Миргород (16 жертви).

4. Вологодский пятак

Наричат го „руския Алкатрас“, защото се намира на остров Огненний в езерото Новое. Затворниците са само с доживотни присъди. Затворът е изграден на мястото на мъжки манастир и има дебели каменни стени. Там са настанени чеченски бойци и терористи.

5. Полярна сова

Изправителна колония със специален режим зад Полярния кръг. Суровият климат прави опитите за бягство безсмислени. В него се намират много полеви командири от чеченската война, психопати и серийни убийци. Сред тях е бандитът от нападението на училището в Беслан Нурпаша Кулаев.

6. Белият лебед

Колония със специален режим в Соликамск близо до Урал. Оттам не е избягал никой. Там средната продължителност на живот е от 3 до 7 години. Затворниците живеят при строг режим - спят при ярка светлина и с глава към вратата, без да я покриват с одеало. През целия ден нямат право да сядат на леглата. Затворниците се движат из колонията със завързани очи, съпровождани от охранители и кучета.


7. Черният делфин

Това е най-голямата колония за особено опасни престъпници и психопати. Намира се в Оренбургска област. Капацитетът е за 1600 души, а персоналът се състои от 900 души. Слави се със своя строг режим. Там е затворен човекоядецът Владимир Николаев.

ВИДЕО:

Научете повече

Ретро хумор и забава: Звъни вратата звънеца чука отварям и насреща нинджа (ВИДЕО)

Интервюират Ромка за акция на НСБОП за залавяне опасни

рецидивисти в Пазарджишко.

"Супруга съм на три деца. С чувекъ сбрахме пари и 

купихми триустаен партамент. Една вечер звъни вратата. 

Звънеца чука. 

Отварям - НИНДЖА. И без да каже нищо, с 

карате в бъбреците. Дукат съ усета ми би два шамара с КРАК 

и един на детето в гръбначния кош! От ударната вълна 

отлитам на 20-30 метра. 

Абстрахираха децата. А чувекъ го 

нема. Ако общината в града не вземе спешни мерки, ще се 

самуубеся или ще изчезна безкрайно..." 

ВИДЕО:

Източник:www.senzacia-bg.com

Научете повече

Половината българи избират да живеят по времето на Тодор Живков

Половината българи предпочитат да живеят по времето на социализма. Това става ясно от първата част от национално представително проучване на изследователски център "Тренд".

Поставени в ситуация да избират, в кой период биха предпочели да живеят - в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените, респондентите са разделени на две големи групи. Двата периода са предпочитани по точно 41% от анкетираните,пише news.bg

Данните от изследването сочат, че само една пета от анкетираните българи на възраст между 18 и 39 г. имат желание да живеят по време на социализма в България, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели периода преди 10 ноември.

Източник: Изследователски център "Тренд"

Това са само част от изводите на първата част от национално представително проучване на изследователски център "Тренд". Изследването е възложено на изследователския център от Андрей Ковачев - член на Европейския парламент от групата на ЕНП. 1005 пълнолетни българи са участвали в изследването , проведено между 18 и 26 октомври 2017 г. Използваният за изследването метод е "лице в лице".

Независимо сериозният дял на хора, предпочитащи живот в периода преди 1989 г., по-голямата част от анкетираните смятат, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората - 52%. Привърженици на обратната теза са 17%.

Повечето от запитаните успяват да свържат периода преди 10 ноември 1989 г. с конкретни неща.

Положителните оценки за периода на строя са свързани предимно със социалните постижения на режима. Изтъкнатите сред тях са: - работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%).

Едва след това идват негативните асоциации за комунистическия режим в България. По-малка част от респондентите посочват лоши страни на политическата система като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%).

Изследователският център прави хипотезата, че заради факта, че по-младата част от анкетираните не са живели по времето на социализма, те се въздържат да го асоциират с нещо.

Дяловете на отказ от отговор на въпроса сред най-възрастните обаче са минимални.

Тествано е и отношението на анкетираните към различни исторически личности. И тук тенденциите се движат в положителна посока. Симпатии към комунистическите личности имат по-възрастните респонденти.

Повечето хора одобряват Тодор Живков.

Източник: Изследователски център "Тренд"

Абсолютно всички са запознати с личността на Тодор Живков. 41% от хората отговарят, че отношението им към него е положително. 33% остават неутрални, избирайки възможната опция "нито положително, нито отрицателно" и едва 18% от респондентите имат отрицателно отношение към него. Най младите обаче имат по-скоро отрицателно отношение към тях.

В отношението към личности от периода след 1944 г. респондентите от различни демографски групи показват сходно отношение. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много отрицателни оценки. Оказва се, че във всички групи има положително положителното отношение към Желю Желев.

Научете повече

В Ботевградско агресивна тълпа скочи на полицията, стигна се до стрелба

12 души са задържани в ареста в Ботевград за оказана съпротива и неподчинение спрямо полицейски служители. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. Към 22.30 часа в събота (3 ноември) екип на жандармерията се е отзовал на сигнал за силна музика и нарушаване на нощната тишина в село Врачеш.

Един от обитателите на адреса – 35-годишен мъж, категорично отказал да предостави личната си карта за проверка, оказал неподчинение и блъснал униформен на земята. Пристъпвайки към задържането му, служителите на реда били заобиколени от агресивна тълпа от около 30 души, които по всякакъв начин опитали да осуетят изпълнението на служебните им задължения.За да не се допусне ескалиране на напрежението и с цел овладяване на ситуацията, се е наложило използването на помощни средства – предупредителен изстрел във въздуха с гумен патрон и лютив спрей. След разпръсване на тълпата и възстановяване на обществения ред, мъжът – криминално проявен, е задържан в полицейския арест в рамките на 24 часа.

Предстои в днешния ден с прокурорско разпореждане, мярката му за задържане да бъде удължена до 72 часа. В хода на предприетите допълнителни оперативно-издирвателни действия към момента са задържани още 11 души, един от които – активен участник в конфликта.

По случая е образувано досъдебно производство за едро хулиганство, а действията по разследването продължават под наблюдението на Районна прокуратура- Ботевград.

Източник:Канал 3

Научете повече