Погром върху сградата на ЩАЗИ в нощта, когато пада Берлинската стена.Никой от немците в тази нощ не влязъл в сградата на КГБ на СССР..

В нощта, когато пада Берлинската стена, огромна тълпа от повече от 5 хиляди души извършва погром върху сградата на немското разузнаване ЩАЗИ. Тълпата изнася всичко, включително папки и документи с имената на разузнавачи на ГДР. Съдбата на много от тези хора се променя ужасно, защото архивите попадат в ръцете на тълпата. А сградата била разрушена напълно. Зад стената на същата сграда се намирала и резиденцията на Комитета за Държавна Безопасност на СССР. 

Началникът на резиденцията, виждайки тълпата, бяга. Осъзнавайки, че тълпата всеки момент ще влезе в сградата на КГБ, а със сградата ще се случи същото като с тази на ЩАЗИ, останалият старши по чин офицер, подполковник, звъни на съседната военна част за помощ. Генералът отсреща отговаря, че не може да изпрати войници за охрана без заповед от Москва. А Москва мълчи, не отговаря на повикванията и никой не знае какво да прави. В това време тълпата нахлува в двора на сградата на КГБ. Пет хиляди души. Пияни и с бутилки бира в ръце.

Подполковникът, останал старши след началника, излиза срещу тази тълпа в опит сам да спре разярените хора, обръщайки се към тях с думите: "Това, че падна Берлинската стена, това е добрата воля на нашата страна! Това е сграда, която ние охраняваме. Тя е собственост на Съветския съюз! Разберете правилно - това е собственост на друга страна! Ние сме офицери - изпълняваме своя дълг..." А те, офицерите, били всичко осем човека.По прозорците с оръжие в ръка. Излезлият офицер с дванадесет патрона в себе си преграждал пътя на тълпата. Тълпата спряла и подполковникът казал: "Вие знаете - аз съм офицер. Имам 12 патрона.

Един патрон ще оставя за себе си. Но, изпълнявайки своя дълг, аз ще стрелям. По друг начин не мога - аз съм офицер!" Казал това и започнал бавно да се изкачва по стълбите към входа на сградата. Качвал се бавно, напълно очаквайки, че някой ще хвърли в гърба му камък или бутилка. Изкачвал се много бавно. А, когато се качил и се обърнал, видял, че тълпата започнала да се разнася. Никой от немците в тази нощ не влязъл в сградата на КГБ на СССР. Никой не се докоснал до документите на архива. В Дрезден и до сега мнозина разказват тази история. Тази история, станала почти легенда в Дрезден, е жива и до днес. Немците с гордост разказват, че тогава послушали неизвестния подполковник, чието име тогава на никого не говорело нищо.
Сега този подполковник е известен на целия свят.
Президентът на Русия, Владимир Путин.

Превод А.П.Източник:Фейсбук

Научете повече

Пращат Криминалист №1 да чука камъни в Белене.ДС го преследва заради лични връзки с цар Борис III

Годината е 1935, някъде през декември.

При една обикновена на пръв поглед паспортна проверка на гара Драгоман чиновникът Алекси Ставрев засича във влака за София Хюсеин ел Неанай. По онова време египтянинът и бивш студент по медицина е сред най-опасните и издирвани престъпници в света. Неанай е дясната ръка на боса на югоизточната европейска наркобанда, известен с прякора Адолф.

Адолф винаги е в сянка, а бизнеса му движи Неанай. Египтянинът организира каналите за хашиш, морфин, хероин и суров опиум от Азия за Европа и САЩ. Създава малки фабрики за производство на дрога дори и в България. Тайните служби на половината свят са по петите му, но той остава неуловим,пише сайтът epicenter.bg

В онзи декемврийски ден Ставрев звъни в Дирекцията на полицията в София. Първоначално хората от отдела на топполицая Янаки Кисьов не вярват, че чуждестранният пътник наистина е Хюсеин ел Неанай. Все пак посрещат влака и отдалеч забелязват
елегантния чужденец с куфар в ръка

Хваща такси и се настанява в столичен хотел. Още същата вечер там под чужда самоличност отсяда и подчинен на Кисьов, който успява да се сближи с бандита. В същия хотел е и друг виден бос - италианецът дон Мариано.
Кисьов и хората му организират външно наблюдение. Цялата кореспонденция на египтянина е под строг контрол. Чете се всяко писмо, адресирано до Прага, откъдето нареждания дава Адолф. Междувременно Хюсеин и италианецът купуват хероин и 150 броя вестници „Зора“ и „Утро“. В тях завиват пакетчета с дрога, които се опитват да изпратят към Европа. Българската полиция хваща и дрогата, и пратка с 60 000 долара.
Операцията е невероятен успех с международен отзвук. След 20 години издирване в цял свят Неанай най-сетне е заловен и тикнат в затвора.
Кисьов и хората му вкарват зад решетките и най-изкусния фалшификатор на щатски долари по онова време Тодор Кривналиев. Това става няколко години след като видният топизмамник е залял с долари менте Щатите, които го екстрадират в България. Макар да няма документални данни, но мълвата десетилетия наред предава, че отвъд Океана нашият фалшификатор работел за Ал Капоне. В България попада в полезрението на криминалната полиция през 1937-1939 г. Той е издаден от банков чиновник, който съобщава на детективите, че Кривналиев купува в голямо количество еднодоларови банкноти. Кисьов и хората му ще разкрият, че самоукият измамник избелвал банкнотите с хлорна вар, а после отпечатвал върху хартията по-висок номинал и от един долар правел 100. За пръв път в света той разцепва долара на две, като след това отново подправял купюрите с по-висок номинал.
Това са само две от най-емблематичните акции на криминалиста Янаки Кисьов, ръководил първоначално отдел, а после и цялата Криминална полиция на България. В кариерата му има още десетки разкрити международни наркоафери, разплетени убийства, обири. Днес името му е неизвестно за широката публика. Навремето е бил не по-малко популярен от Никола Гешев у нас, и далеч по-известен от него сред чуждите партньори. Той е единственият високопоставен полицейски началник, който след 9 септември 1944 г. остава на поста си и дори получава още една генералска звезда. Години по-късно обаче ще бъде пратен в Белене.
Янаки Кисьов е роден в учителско семейство на 7 април 1897 г. в град Елена. Завършва висше юридическо образование и заминава на специализация в Германия. През 1921 г. отива да си търси късмета в Амстердам, Холандия, където открива тютюнева фабрика, просъществувала едва година. После се жени за германката Лили Бериер, от която има две дъщери. След краха в Амстердам се завръща в родината и постъпва на работа в Министерството на земеделието. През 1933 г. става началник на следственото отделение на Криминална полиция. Вроденият му талант бързо го изстрелва напред и след 4 г. оглавява цялата Криминална полиция. Същата година представлява България на конференция на международната криминална полиция (сега известна като Интерпол) в Лондон. На форума има представители от 31 държави, а
нашенецът е избран
за член на управителното тяло. През октомври 1937 г. става член на световната полиция във Вашингтон.
В тези години у нас бандитизмът върлува със страшна сила. И тогава грабежи, кражби, убийства пълнят вестникарските колонки. При задграничните си командировки Кисьов „краде“ от опита на другите и го прилага в родината. Криминалната полиция развива своя разузнавачески апарат, набляга се на обучението, вземат се най-модерните методи в дактилоскопията, идентификацията, съдебно-медицинските анализи и др. Развитите нови способи дават резултати. По онова време София е разтърсена от убийството на млад мъж. Хората на Кисьов тръгват от нищото, но успяват да разнищят и заловят извършителя, който се оказва любовник на жертвата. Случаят е описан в сп. „Полицай“. За 10 часа детективите разкриват и обир на накити за 800 000 лв. Нещо, за което днешната полиция може само да мечтае. Разкрита е също афера с износ на злато в пити с кашкавал с парахода „Фердинанд“.

Успехите срещу наркоканалите силно вълнували американците, които след всяко заловено количество изпращали човек от посолството за подробности. През 1941 г. е произведен в полицейски генерал.
Новата власт го заварва на поста шеф на Криминална полиция. И го оставя. Лично вътрешният министър Антон Югов оценява капацитета на топченгето, на което се дава отговорността да изгради наново службата и да обучава разузнавачи. Заради отличната му служба той е произведен в генерал-майор от армията.
Но съдбата му обръща гръб. Изглежда
властта не може да прости миналото му
През 1947 г. Югов, който по-рано му гласува доверие, решава да го махне. Държавна сигурност (ДС) образува наблюдателно дело и определя секретния сътрудник с псевдоним Апис да го следва по петите, става ясно от архивите на комисията по досиетата. В едно от донесенията пише: „Като криминалист е доста опитен и познава всички тънкости на службата. До 1944 г. не е имал особени прояви, но е служил честно на фашистката власт. Имал е лични връзки с цар Борис посредством братовчед си Разсуканов (интендант на царските дворци).“ От донесенията става ясно още, че сестра му е била женена за коменданта на София. А пък с Разсуканов бил в лоши отношения заради подозрението, че е любовник на жена му Лили. Агентите на ДС научават също, че Кисьов бил близък с цар Борис, с когото нощно време се разхождали из софийските улици. Кисьов разказвал, че една нощ царят паднал в шахта от капандурата и трябвало да го вадят.
Топченгето попада в т. нар. списък „Бив­ши хора“, на които следва да се отнеме софийското жителство и да бъдат изселени. Мотивът: провеждал антинародна дейност. Внезапно в донесенията се промъкват и неверни факти, че е
уволнен за провеждане на фашистка дейност
Такъв документ в архивите няма. Уличават го, че е изнесъл поверителни материали за народната милиция. Всъщност това са данните, които са му дадени от ръководството на дирекцията, за да напише учебник по криминалистика.През 1948 г. криминалистът е интерниран в родния му град Елена. Работата на службите срещу него продължава и две години по-късно е въдворен с протокол №35 в Белене без съд и присъда.
В продължение на 3 г. генералът лагерист копае камъни, което съсипва здравето и психиката му. След предсрочното му освобождаване Кисьов се връща незаконно при дъщерите си в София. Пише писма до бившите си началници и покровители от МВР с молба да му отпуснат пенсия, тъй като с жена му нямат никакви доходи. След години на нелегално пребиваване в столицата заповедта за изселването му все пак е отменена. До последно вярва в реставрацията на старата власт. Умира през 1976 г. далеч преди бленуваната промяна.
Бил приятел с бащата на Емил Марков
Янаки Кисьов бил приятел с бащата на убития партизанин Емил Марков-Марко и неведнъж му подавал ръка в трудни моменти. През 1923 г., докато работел в Министерството на земеделието, един депутат през ден го притискал да уволни бай Марко, защото бил комунист. „След атентата в черквата „Света Неделя“ положението на дядо Марко стана критично. Той идва вкъщи и изказа опасения за себе си. По това време братовчед ми Георги Кисьов беше градоначалник (убит при атентата заедно с жена си). Успях да го спася. След убийството на сина му Емил Марков (1943) той дойде при мен разплакан, че не му давали да види трупа на сина си. Аз вече бях началник на Криминална полиция. Дядо Марко е идвал толкова пъти при мен дори без повод. Аз обичах и уважавах този тъй симпатичен човек, че никога не можех да откажа негова молба. Въпреки че това ме поставяше в деликатно положение“, разказва години по-късно Кисьов.
От архивите не става ясно дали признанието за оказаната помощ е смилило комунистите и е повлияло при отмяната на заповедта за изселване.

Пише критичен анализ за милицията

Ген. Янаки Кисьов като началник на Криминалната милиция пише унищожителен доклад за състоянието на престъпността след 9 септември 1944 г. и за ниското ниво на кадрите в МВР, което вероятно не се е понравило на новата власт.
В първата година след установяването на режима има бум на криминалната престъпност, каквато тенденция се забелязва във всички държави, засегнати от войната, отбелязва той. Статистиката обаче е безмилостна. Докато през 1935 г. кражбите са малко над 3200, то през 1945 г. са регистрирани пет пъти повече. 20-30% от тях били извършени от Съветската армия. Отделно голяма част от апашките удари били дело на самите милиционери.
„Нашите грешки са в това, че позволихме да приемаме и търпим на служба разузнавачи с много малък образователен ценз и недобре проучени морално“, отбелязва генералът в анализа си. Той подчертава, че подготовката на новите кадри е слаба, а текучеството голямо. Новоназначените служели по 3-4 месеца, а един със средни възможности разузнавач започва да дава резултати самостоятелно на втората година от службата си. Кисьов бил на мнение, че трябва да се засили и работата на секретните сътрудници.
Интересно е как казаното преди 68 години от милиционерския шеф до голяма степен е валидно и днес.

Източник и снимка epicenter.bg

Научете повече

РЕПРЕСИЯ:Една нощ в РПУ-то

Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла. 

Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?! 

Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава времената бяха такива - работехме по договор след завършване на средно образование.

Реших да отида до София. Там живееше леля ми, сестра на татко и чичо ми - негов брат. Имах и друга леля, която беше братовчедка на баща ми. Тя имаше двама сина, с които много си пасвахме. Правехме щуротии като малки, когато идваха през лятото на море. Големият u син вече се беше оженил и чакаха всеки момент жена му да роди. А малкият беше в казармата. Та, реших да отида при тях без да се обадя на никой друг от роднините.
Поседях няколко дни и вечерта, преди да си тръгна, решихме да излезем с братовчеда и жена му. Той се обади на Валери, негов приятел и решихме да отидем на някакъв ресторант на Витоша. Валери току що си беше купил нова кола, но нямаше книжка и братовчед ми трябваше да кара.
Валери беше „бандюга”, но веселяк и много забавен. Смеех се с него от сърце и само толкова, нищо друго. Бяхме само приятели.

Отидохме до ресторанта, настанихме се, те си поръчаха по една водка, поръчаха и на мен. Аз никога не бях пила алкохол, но си замълчах, за да не се излагам…
След час усетих, че ми става зле. Може би от цигарения дим и от алкохола. Помолих да излезем и естествено Валери стана да ме придружи. Вън седнах на задната седалка на отворена врата и дишах чист въздух. Като че ли се пооправях.
Гледам, Валери бърка в чантата ми и изкарва три стъклени чаши. Сложи ги на задната седалка зад гърба ми и се смее. Голямо геройство.

Само след две минути дойдоха двама полицаи (тогава милиционери) и се представиха. Поискаха ни документите за самоличност, но аз нямах. Бях си приготвила сака за пътуване. Сутринта в 10.00 щях да си тръгна със самолета за Варна и паспорта ми беше там, в чантата.
Казаха ни да се качим в техният джип – една стара, скапана УАЗ-ка и ни закараха в едно РПУ, някъде близо на Витоша.
Вкараха ни в различни стаи и започнаха да ни разпитват.
Мен ме питаха всичко, от къде съм, при кого съм дошла, работя ли, уча ли, имам ли си приятел. Майка и баща имам ли, и къде и какво работят. За сестра ми също. Дори ми направи впечатление, че знаеха неща за семейството, които дори наши близки не знаят.

В един момент влезе жена на около 40 години, видимо току що събудена, още сънена. Оставиха ни сами в стаята и жената ме накара да се съблека. То, не че имаше какво да събличам…едно късо палтенце, къса пола и една блузка.
Съблякох се, но без бельото, и след това ме накара да напиша всичко. Какво ли имах да пиша…
След час разпитване, обиск и какви ли не излишни процедури ни качиха отново в УАЗ-ката и ни закараха в друго РПУ, този път в София.

А вън беше ужасно студено.
Слязохме от колата и в двора на РПУ-то ни казаха да чакаме до сутринта, за да дойде шефа - някакъв полковник, за да ни разпита и да реши какво да прави с нас.
Беше още едва два през нощта и беше -2 градуса. Едно милиционерче на наша възраст беше дежурно на КПП-то, една малка стаичка в двора. Побъбрихме си с него, и то се смили и ни покани при себе си. А вътре - толкова тясно, само един стол. Изкара два сандвича и ни подаде единият. Сипа ни в една чаша чай от термос и ние малко се постоплихме.
Валери седна на стола, аз в него, а милиционерчето седна на някаква щайга. И съм заспала, докато си разказваме какво ни се е случило.
Леле, какво ли ще стане, когато чичо ми се обади на мама във Варна. Дремех и тези мисли не спираха да бръмчат в главата ми като неспокойни пчели в кошер. Чичо работеше в милицията и то не къде да е, а в министерството. Той даже не знаеше, че съм в София.

В един момент се чу шум и аз се събудих. Беше пристигнала милиционерската кола. С викове, крясъци и псувни от нея измъкнаха едно много хубаво момче. Високо, много добре сложено физически, наметнато с една ватенка и с белезници на ръцете отзад на кръста.

Господи, те го ритаха с крака, удряха го с шамари, юмруци… Мислех, че сънувам кошмар. Гадеше ми се. Никога в краткия си живот не бях виждала такова нещо, освен на кино в руските филми.
Момчето падна и не мръдна. Те продължаваха да го ритат. Накрая един от тях го хвана за двата крака и го замъкна до мазата на сградата. Влачеше го, като чувал с пясък. А той не мърдаше вече. Мислех, че не е жив. И всичко това беше „ за незаконно съжителстване с жена”. Това означаваше, че живее с приятелката си без да имат сключен граждански брак. Нищо друго, това беше причината. Това ни го каза момчето, което ни приюти в КПП-то.
От очите ми се стичаха сълзи, без да искам. Без глас плачех. Даже не помня кога съм започнала да плача. Валери само ме притискаше силно до гърдите си и не мърдаше, не говореше. Милиционерчето – също.
Повече на никого не му се приказваше, докато съмне.
В осем сутринта, един от милиционерите побойници дойде и ни каза да се качим на втория етаж при полковника.
Качихме се и влязохме.

Полковникът беше симпатичен, усмихнат мъж, с прошарена коса. Здрависа се с нас и се представи. Започна да се шегува с мен, че много харесвал Варна, не само заради морето, а и за това, че там имало само хубави жени. Дори си спомням още точно какви бяха приказките му: ”Красиви, морски палавници” - хъм… яснооо…

Попита ме:

- Ще ме поканиш ли това лято на море?
Аз му казах, че след тази нощ, която съм прекарала тук, в това РПУ, сигурно никога няма да погледна милиционер.
Каза ми, че съм много пряма и трябва да се науча да не казвам винаги това, което мисля. Е, не се научих на това. Останах си такава, въпреки, че си патех често от искреността си.
Към десет часа ни пуснаха. Братовчед ми дойде да ни посрещне. Прибрахме се у тях, и майка му ни посрещна с рев на вратата - „Какво ще казвам сега на майка ти…”
Уффф... и аз това се питах, но сега само една мисъл беше в главата ми – да легна и да се наспя. Така и направих. Самолетният ми билет изгоря.

Хванах самолет за Варна в 15.00 часа след обяд. Прибрах се и няма да ви кажа какво ми се случи нататък. Сами си представете. Мама беше много строга с мен. Като ме видя, колабира и се наложи сестра ми да я свестява с няколко леки плесника и вода. След това плесниците продължиха, но върху мен.
Сега, много, много години след тази случка си мисля, че може би това е било повратна точка в моя живот.
С братовчедите ми вече сме улегнали хора, на възраст и когато се срещнем се смеем на спомените си, освен на този… с репресията.
За www.bgspomen.com Валентина КОСТОВА

Научете повече

Като от „Междузвездни войни“ ! VVA-14 на Съветския съюз

През 1970 Съветският съюз разработил вертикален земноводен самолет, наречен VVA-14, който можел да излита от вода или земя, както и да лети с висока скорост на големи разстояния. Конструкцията му също позволявала да лети точно над повърхността на водата посредством „аеродинамична възглавница“. 

Проектът бил извършен от италианският дизайнер Роберт Бартини. Основната цел на VVA-14 била да разруши бойната ракета-подводница Поларис на американската военноморска флота. Първият прототип на VVA-14 бе завършен през 1972, след обширно проучване включително създаването на летателно превозно средство с неподвижни криле, което се издига от земята благодарение на ефекта на Бернули, малкият прототип на Be-1. Първият полет на VVA-14 е бил направен на 4 септември 1972 от обикновена самолетна писта. Били са добавени и надуваеми понтони като част от оборудването на самолета през 1974 въпреки че това довело до много проблеми. Последвали тестове на водната скорост и флотация, които завършили с последния летателен опит на VVA-14 на 11 юни 1975.


Впоследствие се извършили някои промени в дизайна, като замененяне на надуваемите понтони с устойчиви, удължаване на корпуса за аероплан и добавяне на нов двигател. Този модел на земноводния самолет бил наречен 14M1P. Обаче частта, която трябвало да подпомага батерията за 12 RD-36-35PR повдигащи двигатели, не била предоставена и поради това тестовете за вертикално излитане и кацане не могли да се извършат.

Последният оцелял

Когато Бартини починал през 1974 проектът се забавил и бил прекратен. Самолетите VVA-14 извършили 7 полета за общо 103 часа. Единственият останал VVA-14 с номер 19172 бил демонтиран и запасен през 1987. Бил е изпратен в централният музей на военно-въздушните сили на руската федерация в Монино. Самолетът е все още разглобен и може да бъде видян в музея, където е записан с номер 10687 под името Аерофлот.

Източник:m.warhistoryonline.com Превод:www.bgspomen.com

Научете повече

Каква е била една от основните и актуални задачи на Комсомола

ЗАЕТОСТТА НА КОМСОМОЛЕЦА И КАЧЕСТВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Известно е,че голяма част от комсомолската дейност се е изграждала върху свободното време на младежта. В една от посетените заводски комсомолски организации — ДИП "Фазан" — Русе, проверихме средната заетост и а след работното време на комсомолеца през седмицата. Бюджетът на тази средна заетост, особено през зимния период, не е малък:

1) понеделник — ангажимент във формите на СУГ и партийната учебна година. 

2) вторник — ангажимент в занятията по гражданска отбрана

3) сряда — ангажимент в мероприятията на  дружината 

4) четвъртък — ангажимент в учебните звена по руски език. 

5) петък — ден за провеждане на общозаводски (профсъюзни) мероприятия. 

6) събота — понякога се провеждат провалените през седмицата мероприятия.

7) неделя —  провеждат се спортни мероприятия.

Има работници от ОК и ГК на ДКМС, които извън пряката си работа са заети на 3—4... до 7 места. Това обстоятелство не остава без отражения върху организацията и качеството на комсомолската работа.

Типичен пример в това отношение е инцидентът при провеждането на "Пролетна вечер" в с. Червена вода (Русенски окръг). Тържеството е определено за вечерта на 7-ми април. Всичко е организирано. Салонът на читалището — украсен. Младежите се събират. Непосредствено преди запояването на тържеството те трябва да се преместят в друг салон, защото лозарската бригада на стопанството ще провежда в „украсения салон“ свое мероприятие ... Всеки може да си представи отражението на това събитие върху настроението и начина на мислене на комсомолците. В последна сметка това е въпрос за обществения авторитет на Комсомола, това е въпрос за съдбата на този авторитет в очите на самите комсомолци.

Цялата сложност и цялата дълбочина на тези  и на много други проблеми е поставена реално пред теорията, особено — практиката на Комсомола. Чрез максималното внедряване на научен подход към тези проблеми ще се осигури възможността за тяхното бързо и успешно решаване, ще се изградят солидни предпоставки за научна организация на комсомолската работа.

Това е била една от основните и актуални задачи на  Комсомола.
Списание "Младеж",1968 година

Научете повече