А бяхме деца, с ведри лица и чисти сърца

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън.Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа,а родителите  ни даваха стотинки за марципани с боза.Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .С плетените жилетки ,елечета и блузки от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик.......

Играехме с топка и падахме в клопки, създавахме лодки, стояхме до късно, с тениски мръсни. В локвите кални скачахме жадни,

правехме карти и пакости малки, болеше ни често, но се смеехме лесно, беше чудесно, като любимото детско. Колелетата бързи, срещите късни, кодова дума и спукани гуми.

Дървета високи с усмивки широки, катерехме смело из цялото село. Сокче от десет и животът е весел, огньовете топли в студените нощи, истории страшни за хора безстрашни. Най-прекрасното нещо е нашето детство...

Просто имайте истинско детство!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за един култов ресторант и неговата разруха

В разруха от доста години е легендарният ресторант „Извора на Белоногата“, който навремето бе част от комплекс покрай международния път Е-80. С модерния си стил в началото на 70-те години на м.в., ресторантът бе едно от най- посещаваните заведения в областта.

През деня паркингът пред него едва побираше автобусите с туристи и ученици от цялата страна и чужбина. Вечер в ресторанта имаше шоу програма, която много хора искаха да видят. 

Двете зали на обекта едва смогваха с посетителите, разказват паметливи харманлийци.Ресторантът е построен в началото на 70-те години на м.в., негов архитект е Тенчо Димов. Постройката бе удивителна и модернистична за времето си, а в същото време това се съчетаваше с битови елементи в интериора. Много светлина в горната зала и огромни тераси с изглед към гората, правеха мястото много приятно. Ресторантът се появява след построяването на Герганината чешма и парка около нея.

Само 3-4 г. след откриването му той става част от националните туристически обекти. По- късно зад него били изградени нощен бар и мотел с бунгала. Мястото било посещавано от групи от различни социалистически страни.Накъде през 80-те години на м.в. като крайпътен, комплексът става част от „Балкантурист“. През 90-те години на м.г. районът бе поле на криминални действия и групировки. Днес ресторантът е западнал, а причината съвсем не е в магистрала „Марица“, която пое трафика от Е-80. Ресторантът замря доста преди строежа на магистралата.

Той имаше злополучната съдба на „Балкантурист“. 

Купи го турски бизнесмен, който притежава и други обекти от бившата държавна фирма в Хасковска област. Всички те са в разруха. Пример е хотел „Аида“, който въпреки че е в центъра на Хасково, е едно западналото място, чиито помещения се отдават под наем.

Тези дни се заговори за обновяване на Парка на Белоногата, който се намира под ресторанта. От паркинга пред него надолу право в парка води стълбище. Той вероятно ще бъде обновен, но туристи едва ли ще има, ако липсва заведение. Факт, който не бива да се подценява. Навремето обаче много от „перлите“ ни бяха продадени за жълти стотинки без ангажименти за инвестиции и поддържане, а резултатите са факт. Ресторантът „Извора на Белоногата“ е само един от примерите за недалновидност и безотговорност, които водят до разруха.

Източник:marica.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Селата почнаха да се обезлюдяват още през 70-те години с повелята на БКП

Започна усилено да се развива така наречената тежка индустрия. И докато селата се обезлюдяваха в градовете с ускорени темпове се строяха панелни жилища, всяка година никнеха като гъби след дъжд нови квартали с обитатели от селата които трябваше да са работническа класа. 

Пазарната икономика, въведена след 1989 г., даде нов стимул за обезлюдяването на много села. Колкото и да ни е мъчно, от емоционална гледна точка много села ще изчезнат или силно ще намалят населението си. Но днес в противовест на обезлюдените райони се оформиха и региони с относителен просперитет и естествено част от населението се насочи към тях. А също и към чужбина, след като изчезнаха пречките за това. НСИ, съобщава че 35 български градове са увеличили рязко населението си след 1989 г. за сметка на нерадостното демографско състояние в което са стотици български села. 

И все пак какво ще стане с тези обезлюдените села. Ще мине време но няма да са същите но няма да останат и празни. Ще се случи това, което се случи със селата в италианските планински области Тоскана и Умбрия, почти тотално обезлюдени след Втората световна война вследствие на италианската индустриализация. От началото на 70-те години на ХХ век изоставените селски къщи започнаха да стават т. н. „втори дом” за италианци, германци, австрийци, изкупили ги на безценица или заселили се там (ако са пенсионери) или пътуващи за уикенда, прекарван в тях от всеки петък следобед. За обслужването им се заселват и други хора и така животът в тези села и градчета се възроди отново. 

Нещо подобно виждаме и вече и у нас, макар и в зачатък. В странджанските и в сакарските села се виждат обновени къщи, виждат се биоферми за биволи, за черните прасета мандри с европейски лиценз за истинско сирене и т. н. Чува се английска и немска реч на постоянни заселници пенсионери. А и българска. Изселилите се в Бургас и вече пенсионирали се селяни се връщат по селата си, за да правят селски туризъм. Така че място за униние няма. Просто животът следва своя неумолим ход , едно се ражда друго умира. "Panta rhei, panta chorei” Всичко тече всичко се променя - Хераклит

Любомир Запрянов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какви привилегии имаха активните борци по времето на СОЦА в НРБ

След 9 септември 1944 г. и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т. нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в администрацията. Други елитни сфери, в които са били спуснати с парашут, са дипломацията, образованието, културните институти, журналистиката.

Членовете на РМС и БРП също избират след Девети армията и МВР, а членовете на БЗНС много често стават ръководители на стопански обекти. Според изследване на проф. д. и. н. Донко Дочев 39,90% от всички партизани повишават образованието си след Девети. 86,84% от завършилите средно образование получават висше, а 17,5% от тях стигат до научни степени кандидат и доктор на науките. Повече от половината от партизаните с висше образование са завършили второ висше, 40% от тях са стигнали до научна степен.

През 1959 г. ЦК на БКП институционализира понятието Активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Това е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Активните борци са разделени в 4 категории. В 1-ва категория са включени загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, както и политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в антифашистката борба. По-късно е прибавена и 5-а категория. За одобрение на кандидатурата се изисквали двама гаранти – свидетели на дейността, които давали писмени препоръки и се правело проучване.

В зависимост от категорията привилегиите на АБПФК са били степенувани. На първо място в привилегиите е влизало отпускането на специална народна пенсия. Освен това са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, те и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. При отпускането на стипендии и общежития децата на активните борци са били с предимство. Същото важало и при назначаването им на работа. В столицата и окръжните градове специално за тях са построени т. нар. жилищни блокове за активни борци, като блок „Народен юмрук“ в Бургас, „Блокът на БКП“ в Стара Загора, жилищни блокове в района на Докторската градинка в столицата и др.

В докладна записка до Политбюро председателят на ЦК на БПФК Владимир Бонев отбелязва, че в почти всички градове е организирано обслужване по домовете на самотни борци против фашизма, и то не само с медицинска помощ, но и с редица социални дейности – почистване на жилището, поднасяне на диетична храна, социален и културен патронаж чрез младежките формации на БЧК. С обслужването на активни борци в болници и поликлиники навремето са били ангажирани 325 медици и здравни работници, а в пансионите за стари революционни кадри – 180 здравни работници.

Именно тези нагли привилегии настройват обикновените българи срещу бившите участници в съпротивителното движение и най-вече срещу наследниците им, които са „по-равни“ от равните!Вижте още:Заплати на партийната номенклатура в НРБ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 5 ноември 1963 г. тържествено е открит гиганта МК Кремиковци

Неговата история започва през далечната 1954 г., когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци, находище на желязна руда – сидерит, барит и олово. 

След Априлския пленум на следващата години започва да се коментира строителството на металургичен комбинат. По искане на Тодор Живков, Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те, обаче излизат със становище, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология. Предлагат, ако се строи завод да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява.

 

Тодор Живков лично настоява пред Хрушчов за построяването на завода и в следствие на това, СССР изготвят проект. Българското политбюро го одобрява. По време на обсъжданията, някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добития в завода барит и олово, ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно.

 

„Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световния пазар, а оловото не може да се отдели, и финансовите резултати не се потвърдиха. Фактически, металургичния комбинат започна да работи като нерентабилен“, коментира Огнян Димитров, зам.-председател на Плановия комитет през 50-те години, отговарящ за капиталното строителство.

 

Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Живков политика на „скок в икономическото развитие“. Изготвеният план е заменен с ускорен, с който не е съобразена икономическата рентабилност от изпълнението му.

 

Още преди завода да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени, поради липсата на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. Тодор Живков не взема под внимание предупрежденията на специалистите.

 

Комбинатът е обявен като едно от новите завоевания на социализма./ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Секретен подземен град в Рила е строен през далечната 1950 година

Строен до 1980 г. в абсолютна тайна, там щял да се укрива соц-елитът в случай на ядрена война

Построен по време на Студената война, когато Съветският съюз и САЩ са били в обтегнати отношения и е имало реална опасност от ядрен конфликт. Става ясно, че градът се строил активно до 1980 г., като цялата операция е била строго секретна и малцина в държавата са знаели за нея. 

Мистичният град е разположен на дълбочина от 200 метра под земята и се състои от множество помещения, включително бункери, складове и болници. Градът е бил конструиран така, че да издържи на ядрен удар и всякакви апокалиптични събития. Според неофициална информация той е бил проектиран за висшето соц ръководство на България, включително и самият вожд Тодор Живков и неговото семейство, в случай на избухване на ядрена война или на други застрашаващи масовия живот на планетата събития.

Градът е бил снабден с всичко необходимо за оцеляване на хора в продължение на няколко месеца като вода, всякакъв вид консервирана храна, лекарства и други полезни пособия. Мястото е било строго секретно. Някои експерти смятат, че то е било предназначено и за други цели, например за провеждане на експерименти или за подслоняване на тайни военни съоръжения.

Друга легенда разказва, че в града се намират тайни подземни проходи, които водят до други части на България. Тези проходи са били използвани от комунистическия режим за контраразузнаване и шпионаж.Все още не са напълно изяснени всички тайни на подземния град в Рила, тъй като публичната информация за него продължава да бъде обвита в тайни. В интернет има данни в различни форуми за военен тунел в Рила и хора, които споделят, че са го посещавали, но дали разказите им са достоверни, не може да бъде потвърдено.

В годините назад са се появявали и други твърдения за подземни градове, намиращи се в Родопите. Възможно е те да са свързани чрез тунелна система и с този в Рила, строен по времето на социализма.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ