Златен спомен от детството неповторимо

Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството  неповторимо!Усещам дори мириса на липата ,до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете   на децата , на мойте  скъпи приятели,вечно готови за  безбройни игри!Спомням си ,колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна,как  ядяхме от него  тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте ,намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц -кръц ,лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си    правехме  пръстени !

Нямахме  лакомства най-различни ,но бяхме щастливи!

Събирахме си  стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа а родителите ни даваха стотинки за марципани с боза

Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .

С плетените жилетки ,елечета и блузки от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .

Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !

Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!

Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик…….

Просто имайте истинско детство!

Меги Дупаринова

Научете повече

Ето какво имаше на тези щандове през 80-те?

 

Софийската сладкарница „Червено знаме“

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти…Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, „Черноморец“, „Лакта“, „Карамел Му“, „Морско дъно“ – на два реда с черен и млечен шоколад…

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем…

Имаше вафли „Алпинист“, „Осъм, „Садово“, „Лебед“, „Росица“, „Янтра“, „Искър“, фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук – за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста „Снежанка“ – две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста „Юндола“, торта „Палма“, Плезир – фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта „Добуш“, Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони „Амфора“ и „Южен плод “ с пълнеж от смокини и „Хеброс“. Имаше чаени бисквити, бисквити „Добруджа“, „Детска радост“, Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти „Бриз“, които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади „Бояна“. Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. 

Научете повече

Как са прекарвали свободното си време през 80-те. една служителка,младо семейство и една студентка

Тези въпроси сътрудници от редакция на столично списание задават на повече от тридесет столичани на възраст от 16 години нагоре, хора с различни професии, кореняци и придошли в София, командировани, българи и чужденци, анкетирани в различни части на града и в различни дни от седмицата.

Ето техните отговори за това как и къде прекарват свободното си време всеки ден и в края на седмицата, наричано от специалистите "краткотраен отдих".

СЛУЖИТЕЛКА НАД 30 ГОДИНИ

Свободно време твърде имам в събота и в неделя, а в останалите дни на седмицата е инцидентно, между работата и обичайните ми дейност.

Прекарвам го най вече в къщи, защото през зимата няма къде да се отиде, през лятото няма заведения, няма достатъчно градинки в кварталите

Повече време имам в събота и в неделя. Много рядко съм сред природата, по-често оставам в къщи да свърша някоя домашна работа, да чета книги, отивам ма театър и кино.

Нямам желание да имам вила, защото нямам финансова възможност, но ако имам такава възможност, няма да се откажа. Вилата е чудесно нещо но мога да мина и без нея. Сред природата човек може да отиде и на разходка, на екскурзия, на гости някъде на вила на приятели, а може и да се разходи, да си направи например един преход през Витоша и да се прибере в къщи отдъхнал.

Особено през зимата бих могла да кажа, че транспортът ме затруднява, защото е студено, неудобно, не е сигурно прибирането, човек може да отиде някъде, но да не успее да се върне.

За два или три часа отмора в София, освен да отида на кино за дневни прожекции или с много труд да намеря място в някое прилично заведение, друг начин за мене няма. А през лятото си позволявам да се разходя в парк. На плаж - отивам понякога само в събота или в неделя.

Понеже между постоянната ми работа и тази на хонорар аз получават "прозорци”, в такова време имам нужда да възстановя силите си примерно с плуване, със сауна, лек масаж.

МЛАДО СЕМЕЙСТВО

Обикновено в събота ние отиваме на гости при наши приятели в "Надежда", където гледаме филма в програмата "Студио X". след което продължаваме вечерта с разговори и преспиваме там,за да закусим сутринта с кафе и с приятен разговор, да се върнем в къщи,където отново да се видим и да отидем в Драгалевци на разходка. Или излизаме да отидем някъде с колата на тези близки приятели.

Почиваме си тогава, когато се усещаме добре. Почивката не е човек да се отпусне, да спи да яде, да се търкаля от хълбок на хълбок, а тогава, когато е зает с една ведра дейност която не му е свързана с прехраната, а е удоволствие.

Лошото е, че не може да се посочи нито една сладкарница, в която човек би могъл на изпие спокойно едно кафе за отдих, бъбрейки на приятни теми. Това е проблемът. А като места за отдих, то това са кината, естествено театърът по същата логика, рядко изложбените зали. Друго не виждам.

Липсват доста неща. Като се започне с това, че в столицата липсва сериозно един голям пратер, който да предложи като момчешка носталгия една неделна лудория с блъскане на колички, виенски колела, зали и влакчета на ужаса, просто това да бъде веднъж на два месеца, това е достатъчно за много хора. Това е първото. Второ, липсват тези уютни места, уютни кафенета,където всеки би имал своето място, своята среда.

Транспортът има много голямо значение за отдиха. Когато човек Тръгне на кино и той има предварително закупени билети на хубаво място, а се наложи до това кино да пътува 20 мин.в един претоварен трамвай или претъпкан автобус и когато го настъпват и чува наоколо непримиримите гласове на спътниците си, той слиза де уморен и изнервен и не може да се настрои към новата вълна пълноценно и предварително да си внуши, че трябва да изгледа един много хубав филм

Обикновено отдихът не струва толкова скъпо, колкото и да ни се струва чудно. Ако човек смята, че трябва да почине, като пие три уиски в една хубава сладкарница, това би струвало скъпо, но когато изпие в една уютна сладкарница едно кафе със съпругата си или с приятел, това нищо не струва. Отдихът финансово е евтин, отдихът е скъп морално.

СТУДЕНТКА. ПОД 30 ГОДИНИ

Имам свободно време, но то е твърде ограничено.Свободното си време ползвам главно за посещение м кина, театри, рядко и с кратки екскурзии.През седмицата гope-долу всичкото ми време за отдих е може би един цял ден.

За мен отдихът а свързан преди всичко с това. дали въобще имам право да почивам. Ако не съм си свършила работата и да почивам, това няма да е за мен отдих.

Местата за отдих — това са кината, театрите, дискотеките и различните клубове.

В София места за отдих съществуват най-много в Студентски град. Тук най-много зали са построиха - зала "Христо Ботев", спортната зала на МЕ И. Там се създават условия за пълноценна почивка на студентите- плуване и различни  спортни стилове. Освен това в самия град са намира и паркът, там са тенискортовете и местата, където всеки може да осмисли свободното си време.

Списание София,1981 г.

Научете повече

Четири любими сериала,които ни приковаваха пред екрана

 

Завръщане в рая:

Лентата стана толкова известна, че дори бе издадена книга по филма. Наскоро феновете на австралийската сага отново имаха възможност да се потопят във водовъртежа от интриги, измами и лъжи. А много от тях проявиха и любопитство как изглеждат любимите им актьори сега.

Ние решихме да отговорим на този въпрос. И ще ви покажем как са се променили актьорите през годините. Вижте тук:

„Октопод“ (на италиански: La Piovra) 

Италианска телевизионна сага, състояща се от десет сезона, излъчени между 1984 г. и 2001 г. Сериалът има световна популярност. Сюжетът му се върти около неуспешната борба на италианската полиция с мафията. 

В него взимат участие известните италиански актьори Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Джулияна Де Сио, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, Симона Кавалари, както и българските актьори Стефан Данаилов, Иван Янчев, Ириней Константинов, Анна Мария Петрова-Гюзелева, Нели Топалова, френските актьори Патрисия Миярде и Франсоа Перие, бразилската звезда Флоринда Болкан, германските актьори Ролф Хопе, Гедеон Буркхард и Аня Клинг и много други. Музиката на първи сезон е на Риц Ортолани, а на останалите сезони – на италианския композитор на филмова музика Енио Мориконе.

"Далас " 

Това бе един от най-гледаните и паметни сериали, които милиони фенове по света, в това число и в България, следяха с интерес.

Американският сериал "Далас " стартира да се излъчва през далечната 1978 година

Интересен факт е,че когато шоуто завършва през 1991 година Джей Ар (в ролята на Лари Хагман) е единственият воин, взел участие във всички епизоди.

„Шатовалон“ 

Това е френски сериен телевизионен филм създаден през 1984 година.

В България е излъчен по БНТ 1 (тогава "Първа програма" на Българската телевизия) през 1988 г. В главната роля участва актрисата Шантал Нобел. През 2005 г. сериалът е излъчен отново по Нова телевизия. А от 5 март 2013 БНТ1 излъчва отново „Шатовалон“ с нов дублаж.

Вестникът срещу общината. Свободата и силата на печата срещу законите и ходовете на местната власт. В Шатовалон, край бреговете на Лоара, 2 фамилии водят война да превземат града с предателства и машинации на всички нива: Берг срещу Ковалик.

Френският отговор на американските любими тв сериали от 1980-те („Далас“, „Династия“) се появява с „Шатовалон“ на „Антен-2“ и достига рейтинг в историята на телевизията от 17 млн. зрители още на 2-рия епизод.

Научете повече

Влак мечта пътува от София до Пловдив за 117 минути през 80-те

Влакът е пътувал по линията София-Пловдив . Състава е бил от 8 второкласни вагона с повишен комфорт, реконструирани от колектива на цех „Ремонтен" на Вагонен район -Надежда.

Влакът е  тръгвал всеки ден от гара София в 8,15 часа и  само след 117 минути е пристигал в гара Пловдив. В 17 часа влака е потеглял отново от Пловдив към София.

Запълвайки една празнина в разписанието на БДЖ, влакът-мечта е бил в услуга най-вече на деловия пътник, който, без да се е лишил от сутрешното си кафе, имал цял ден на разположение за своите дела.

Научете повече

Колко е хубаво да си пенсионер

Хич не е за подценяване третата възраст. Така де, щом разполагаш с разкош. Разкошът да си единствено себе си. 

Да не ти се налага да увеличаваш ръста си с високите 10 сантиметрови токчета. Да не гледаш стриктно часовника, да не бързаш нито за работа, нито след работа. Да се присмиваш на модата. Да обличаш каквото на теб ти харесва и много важно какво мислят другите. Да имаш достатъчно време да се видиш с приятел. 

Да почетеш. Да излезеш на въздух. Спокойно и бавно да си изпиеш кафето. 

Да се развихриш в кухнята. Да се погрижиш за близките. Да не се тревожиш за килограмите. Особено за килограмите. Да се радваш на всичко  - на децата , на изгрева, на слънцето, на дъжда. Да си позволиш глезотийка.

Да се усмихнеш на миналото, да му помахаш с ръка и да продължиш - дотогава и докогато.

Р.Видинска

Научете повече

Спомен за Сериалът "Четиримата танкисти и кучето Шарик"

„Четиримата танкисти и кучето“ е полски телевизионен сериал, излъчван от 1966 до 1970 г.Създаден е по едноименната книга на Януш Пржимановски.

Състои се от 21 епизода, разделени в 3 сезона, като всеки епизод трае 55 минути. Действието се развива по време на Втората световна война, 1944-1945 г., и се разказва за екипажа на танк Т-34 от Първа полска армия и за тяхното куче - немска овчарка на име Шарик (на руски означава малка топка, а на полски е близко до думата сив). Екипажът се състои от 4 души плюс кучето.

Актьорите са: Франтишек Печка, Януш Гайос, Влодзимеж Прес, Пола Ракса, Веслав Голас, Роман Вилхелми, Малгожата Нимирска, Александър Белявски.

Сериалът е с младежка насоченост и до 1989 г. се прожектира всяка година в Полша.

Научете повече

Екскурзионното летуване-прекрасни моменти които няма да се върнат!

От 1974 година по два пъти в годината съм била на екскурзионно летуване по планините - Рила, Пирин, Родопите. 

Профсюзите много добре го бяха организирали по по-големите хижи, където можеше да приспиват 33-ма човека. 

Там се готвеше по хижите, в дните в които се престояваше повече от един ден се правеха лъчове и се обикаляха забележителности, върхове и т.н. Винаги сме се движили на височина над 2 200 м. Прекрасни моменти които няма да се върнат!

Какви са вашите спомени от тези вълшебни и незабравими времена на щастие и свобода?

Eva Andreeva

Научете повече

Какво имаше в кварталната бакалия през 80-те

Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии от където си купувахме хранителни продукти на размерване и ни ги увиваха с амбалажна хартия. Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ? 

Като си земехме от нея, леко с ножа я барнеш отгоре на резки и я хвърлиш на скарата, па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно. 

Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Емил Иванов

Научете повече

Спомен за Факира Мити неща които не знаем за него

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист,е роден на 22 февруари 1910 г.  и е баща  на легендата  Емил Димитров.

Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител.

Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му.

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист. Роден е на 22 февруари 1910 г. Баща е на поппевеца от близкото минало Емил Димитров.

Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. 

С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител. Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вентроложкия номер „Иванчо и Ганчо“. 

Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата „Народен орден на труда“ – златен, а през 1939 г. голямата награда „Златният ключ“ в Париж на международния фестивал на илюзионистите. Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Негови ученици са известните български артисти Мистер Сенко и Астор.

Научете повече

Сладки изкушения от нашето детство в колекция от снимки

 

Научете повече

Спомен за сладкарницата от нашето детство

Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев

Научете повече

Първата българска банкнота е отпечатана на 1 август 1885 година

На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/

Научете повече

Кой беше Алексей Навални и какво не знаем за него?

Той излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия

Руският опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл, почина днес в затвор в Арктика, където излежаваше 19-годишна присъда, предаде Франс прес, като се позова на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН).

"На 16 февруари 2024 г. в поправителна колония № 3 затворникът Навални А. А. се почувствал зле след разходка и почти веднага загубил съзнание", съобщи регионалното подразделение на ФСИН в Ямало-Ненецкия автономен окръг в комюнике. То увери, че службите за спешна помощ са се опитали да го спасят,пише flagman.bg

"Предприети бяха всички необходими реанимационни мерки, но те не дадоха положителен резултат. Лекарите от спешна медицинска помощ констатираха, че пациентът е мъртъв. Причините за смъртта му се установяват", пише в краткото комюнике.Навални, на 47 години, излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия. Многобройните процеси срещу него бяха широко заклеймени като политически мотивирани и наказание за опозицията му срещу Владимир Путин, отбелязва АФП.Руският президент е бил информиран за смъртта на Навални, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.

На различни съдебни заседания, на които се яви чрез видеоконферентна връзка, този висок рус мъж с пронизващи сини очи изглеждаше отслабнал и състарен, посочва АФП. Той имаше здравословни проблеми, свързани с гладната стачка, която бе обявил в затвора, и отравянето му през 2020 г., от което оцеля по чудо.  

Преди години се чуваха критики срещу Навални заради неговото заиграване с крайната десница и двусмислената му позиция за анексията на Крим през 2014 г. Руската опозиция и неправителствени организации, както и Западът, обаче се обединиха около опозиционера след отравянето му през август 2020 г. в Сибир по време на кампания за регионални избори, отбелязва АФП.

На прага на смъртта, Навални бе транспортиран за лечение в Германия със съгласието на руските власти. Излекуван и далеч от това да бъде уплашен, критикът на Кремъл направи голямо завръщане през декември 2020 г., като хвана в капан руски агент, който призна по телефона, че отравянето му наистина е дело на тайните служби.

Отхвърляйки всякаква идея за изгнание, Навални се завърна в Русия на 17 януари 2021 г., сигурен, че ще бъде арестуван начаса. Още с пристигането си на летището, той наистина бе арестуван пред телевизионните камери, припомня АФП.Само два дни по-късно критик номер едно на Кремъл нанесе нов изненадващ удар. В ново разследване Навални обвини Путин, че си е построил луксозен дворец на брега на Черно море. Въздействието бе такова, че руският президент бе принуден лично да отрече да притежава въпросния палат.

От затвора Навални изразяваше подкрепа за другарите си по съдба, лишени от свобода заради репресиите, като изобличаваше руската съдебна система, която наричаше "фашистка", отбелязва АФП. От чужбина неговите екипи междувременно продължаваха да публикуват разследвания за забогатяването на руския политически елит, някои от чиито представители според тях са пряко облагодетелствани от конфликта в Украйна.

Затворът не пречупи Навални в неговата непоколебимост, отбелязва АФП. По време на изслушванията и в послания, публикувани в социалните мрежи чрез адвокатите му, той продължи да обижда Путин, наричайки го "дядо, скрит в бункер", тъй като руският президент рядко се появява на публични места, отбелязва АФП.

По време на процеса си "за екстремизъм" Навални критикуваше руската пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки я "най-глупавата и безсмислена война на 21-и век".

В онлайн посланията си той се шегуваше с тормоза, на който го подлагаше управата на затвора. На 1 февруари той призова за демонстрации в цяла Русия по време на президентските избори на 15-17 март, които се очаква да подпечатат оставането на Путин на власт за още един мандат, посочва АФП.

Победата на руския президент изглежда сигурна, защото опонентите му, начело с Навални, бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната през последните години, а репресиите се засилиха още повече след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Руските власти изглеждаха решени да направят невъзможен живота на своя най-голям критик, който от своя страна каза, че е решен никога да не се пречупи, обобщава АФП.

"Няма да мълча и се надявам, че всеки, който ме чуе, няма да мълчи", каза Навални в съда през септември 2022 г., след като прекара 12 дни в изолатора за това, че осъди руското нападение срещу Украйна.

Източник:www.flagman.bg

Научете повече

Помнете, че никой, абсолютно никой, не е “по-горе” или “по-долу” от вас

Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и “красиви” да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Да, другият може да има повече пари, но вие пък имате прекрасни приятели. 

Той може да има талант да пее, а вие пък имате свой талант. Той може да е постигнал много неща в живота си, но вие пък сте научили ценни уроци и сте израснали, развивате се и също сте постигнали много, макар да не е видимо за околните. Няма база за сравнение.

Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената.

Не позволявайте на никого да ви казва какво можете и какво не можете. Преследвайте целите и мечтите си, и не се отказвайте. Хората ще ви казват често, че не можете да направите нещо, защото те самите не могат. Затова когато искате нещо, отидете и си го вземете!

Емил Димитров - / Само един живот / 1982г.

Научете повече

Откриване на Директната железопътна линия между България и Турция през 1971 г.

През 1967 г. между България и Турция е подписана конвенция за проектиране и строителство на директна железопътна линия от Свиленград през Капитан Андреево до Пехливанкьой. Дотогава експлоатацията е значително затруднена заради преминаването ѝ през гръцка територия и двукратното пресичане на турско-гръцката граница. В проекта са заложени максимален наклон 7 ‰ и минимален радиус на хоризонталните криви 800 m. Участъкът е пригоден за движение на влаковете със скорост до 120 km/h.

За изпълнението на тази железопътна връзка на наша територия се налага построяването на стоманен мост над река Марица с дължина 500 m.

Близо до Капитан Андреево край граничната бразда между нашата страна и съседна Турция,на 4 октомври 1971 година се открива новата директна железопътна линия,с която се осъществява пряка връзка между НРБ България и Турската република.

На тържественото откриване от българска страна присъства правителствена делегация водена от архитект Георги Стоилов,Министър на архитектурата и благоустройството,а от турска страна-делегация,начело с д-р Джахит Каракаш,Министър на благоустройството в Турция и временно управляващ Министерството на съобщенията в турската република по това време.

Научете повече

Българските трамваи Комсомолец и някои интересни подробности за тях

Комсомолец е модел български трамвайни мотриси и ремаркета, пуснати в производство през 1959 г. от Тролейбусния и трамваен завод Шести септември в София.

Те са първите произведени у нас четиримоторни трамваи. Двигателите имат мощност по 50 киловата всеки. Максималната скорост на тези трамваи е 60 км/час. Мотрисата е четириосна. Дълга е 14 м.

Комсомолците са и първите български трамваи с магнитно-релсова спирачка, която при тях е аварийна. Тя е нискоефективна поради това, че действието ѝ зависи от акумулаторните батерии, а токът от тях е слаб. Тази спирачка се включва чрез педал при десния крак на ватмана. Този модел трамваи имат и електрическа спирачка (т.н. електрическо спиране), на която накладските са дискови. 

Също така са съоръжени и с ръчна спирачка, нямат обаче въздушни. Ако мотриса Комсомолец тегли трамвайно ремарке и се яви нужда да спре, това ще направи само мотрисата, не и ремаркето. Ръчната спирачка се нарича френ и се задейства с лост, както при тролейбусите. Той стои отдясно на ватмана. 

Тъй като въздушни спирачки тук няма, трябва да се работи най-често с нея и това става така: при всяко спиране на трамвая – без значение поради каква причина – ватманът трябва отново да навие ръчно френа, което при всекидневно каране е изморително. Тези факти уточни за нас дългогодишният ватман и запален почитател на трамваите Георги Александров. Затова ватманите не са обичали много трамваите Комсомолец.От 1959 до 1962 г. са произведени 25 мотриси от този модел, които носят инвентарни номера от 701 до 725. До 1962 г. от завода излизат и над 16 ремаркета, номерирани от 1001 до 1016. 

Ходовите колела при Комсомолец са с диаметър 700 мм, което прави трамваите ,,нископодови“ – 800 мм над релсите. Това е удобно, улеснява качването, а и го ускорява. При този модел разстоянието между осите на тележката е само 1600 мм, което позволява по-лесно вписване в кривите на релсите и сериозно намаляване на шума, когато те се преминават при намалено триене и износени релси и бандажи. Вместо в центъра, както е досега, натоварването на тележките се понася от двете странични опори, които, заедно с използваните две спирални пружини и маслени амортисьори, правят хода на тези трамваи плавен.

Трамваите Комсомолец остават противоречива страница в историята на българската транспортна техника. От една страна, в конструкцията им има някои ценни нововъведения и усъвършенствания, които правят работата им по-добра, направени са с ентусиазъм, но от друга, са налице и не съвсем домислени неща – преди всичко проблемите с температурата и с постоянното използване на ръчната спирка поради липсата на въздушна. Затова много пътници и ватмани не ги харесват особено.

Използван е текст от сайта sandacite.bg

Научете повече

Първата пътна помощ у нас е създадена през 1957 година

В началото на автомобилната ера, собствениците на автомобили не са били много а работилниците в които всички велики марки започват са били всъщност обикновени гаражи,не са могли да произвеждат много, тъй като са били малко хора и са изработвали всеки един детайл ръчно. 

Времето за изработка е било доста голямо, привилегията да имат такива автомобили в повечето случаи била на по-заможните хора. Малко по-малко след години се появяват и първите фабрики за масово производство на автомобили, както и по-нови модели. Автомобилите не са били много сложни и с повечето проблеми собствениците са се справяли и сами. С времето се появяват все по-сложни автомобили и все повече. 

Инцидентите с автомобили зачестявали, особено в по-големите населени места. Това наложило събирането на групи които обмисляли създаването на система в помощ на водачите. Освен всичко преди налагането на контрол върху водачите, са се появили и доста неопитни шофьори.

Във Англия и САЩ положението с автомобилите е било доста плашещо, освен инцидентите, се появили несъобразителни шофьори, които тръгвали на дълъг път без дори да се замислят за сигурността си и за евенуални проблеми, като свършване на гориво и други неприятни случки.

Исторически първата организация занимаваща се с подпомагане на аварирали, катастрофирали автомобилисти със извозване, сервизна дейност и други е създадена през 1897 година във Лондон – Кралски автомобилен клуб, който е облужвал Лондон.

След това е създаден първия частен немски клуб през 1902 година, обслужвайки големите градове в Германия. Последват ги и американците през 1927, които пък създават един в Америка и втори в Канада. По-късно във вече САЩ се създава и държавен департамент отговарящ за натоварените пътища на които често е имало инциденти.

В България в началото подобни дейности са извършвани от полицията или гражданска защита особено при природни бедствия или други тежки случаи.Първата българска организация с подобни и други услуги е създадена през 1957 г. на 3 юли, като тогава е била с име „Български автомобилен и туринг клуб“ (БАТК). След това е преименувана на Съюз на българските автомобилисти (СБА). По това време в тази дейност, но предимно при бедстващи от природни катаклизми, са се включвали и от Гражданска защита.

Организацията е представлявала група от български автомобилисти, някои от тях инженери, състезатели и обикновени граждани. Първоначално дейността й била предимно спомагателна, а впоследствие променя статуса си изцяло на технически. В големите градове на страната са създадени технически пунктове. По улиците са се движели основно самоделни машини, като предимно сервизите имали такива, Професионалните навлизат малко по-късно.

През 60-те години например, в рамките на населеното място с пътна помощ е пристигал и опитен автомонтьор. Ако повредата на закъсалия автомобил е била дребна я е отстранявал на място. Ако не е можело да бъде отстранена, колата се е откарвала в сервиз.

Средата на 90-те започват да се създават частни организации предлагащи главно услугата Пътна помощ.

Историята на наименованието не е ясна, но в началото не се е наричала така, а само клубове или спатилетни екипи. След това се очертава roadside assistance ( в превод пътна помощ ), доста по-късно towing services ( изтегляне на боксир, изтегляне, дърпане ), car  / vehicle repatriation ( репатриране на МПС ). При нас е прието предимно да се нарича Пътна помощ или вместо репатриращо МПС за кратко – репатрак. Теглене на боксир е слабо познато словосъчетание за този вид дейност, но също е правилно, предимно означава превоз на вилица или дърпане с въже.

Автор:Kristiyan Naydenov/www.roadhelp.bg

Научете повече

Помните ли Пощальона Пейо от предаването "Имаш поща"? - Вижте как изглежда и какво се случва с него

Пощальонът Пейо, който нашумя преди години в предаването”Имаш поща”, има нова жена, при това имотна.

В телевизионно интервю той сподели, че тя е нотариус от Гоце Делчев и заради нея Филипов избягал от София. Той вече живее при жена си и дори и помага кантората, а когато има възможност се разхожда в планините наоколо.

Заради китайския вирус неговият пиано бар в столицата не работи, а все още няма достатъчно яснота как ще функционира плажното му заведение в Царево, разказа Пейо.

В София се връща само за да вижда децата си.

Пейо работи по изработка на специално приложение, което има амбицията да конкурира Фейсбук

Дъщеря му, която учи в Англия, се прибрала в родината, за да изкара карантината, а синът му Кристиян е абитуриент. Той може да се похвали с отличен успех, който изненадал известния му татко.

Пейо работи по пускането на специално приложение, което има амбицията да детронира Фейсбук. Hotnews.bg припомня, че миналата година той обяви, че се е развел със съпругата си Мария след 19 години брак./show.blitz.bg

Научете повече

Една от най-популярните певици на Балканите /Видео/

Драгана Миркович е една от най-популярните певици на Балканите. Става известна през осемдесетте години на миналия век като като член на популярния колектив Južni Vetar, пише Sofia24.bg.

Заедно със съпруга си тя основава и сателитен музикален канал, наречен DM SAT. Драгана е родена на 18 януари 1968 година в село Касидол, Сърбия, тогава в Югославия.

За народната музика като дете я запалва нейният дядо – Драгутин, който свирел на акордеон. Тогава тя пеела на различни сбирки и селски празници, само защото по-възрастните я карали. Тези нейни изяви обаче докарват в Касидол музикални продуценти от Белград. След като записва първите си два албума през 1984 и 1985, между Драгана и нейния откривател – композиторът Новица Урошевич, възниква конфликт и тя решава да се откаже от пеенето. 

Влиятелни хора обаче я насочват към композитора Миодраг Илич, който е основател на легендарния оркестър "Южни ветар“. Така Драгана става петият солист на състава, след Миле Китич, Синан Сакич, Шемса Сулякович и Кемал Маловчич. Така през 1986 се появява третият албум "Спаси ме от самотата“(Spasi me samoce). Няколко хита излизат от него, а най-голямата оценка за новата Драгана дава публиката – за първи път младата певица застава пред повече от 10 хиляди зрители на концертите на оркестър "Южни ветар“. Турнетата на групата по онова време продължават с месеци.

Сред най-известните й песни са: Milo moje sto te nema, Simpatija, Placi zemljo, Poslednje vece, Zivot moj (дует с Даниел Джокич), Sve bih dala da si tu,  Kazi mi sunce moje, Mamina i tatina, Na kraju price, Na kraju price. Албумът Simpatija от 1989 е продаден в тираж от 500 хиляди копия, а почти всички песни в него стават хитове. През същата година Драгана прави и своя първи самостоятелен концерт в Белград. Получава и най-голямата награда – Певица на годината. 

Същото признание се дава на Драгана Миркович и през 1990, когато излиза последният ѝ албум с оркестър "Южни ветар“. През 1991 г. Драгана Миркович преминава под крилото на покойния мениджър Рака Джокич, дотогава продуцент единствено на Лепа Брена. Същата година излиза албумът "Добро момиче“(Dobra devojka). Голяма подкрепа в новия имидж на Драгана оказва и самата Лепа Брена, която активно участва в процеса на преобразяване. 

В резултат – бъдещата мега звезда подобрява външния си вид, начина си на обличане, прави и пластична операция на носа си поради здравословен проблем с дихателните пътища, решава и да промени формата, тъй като вече е известна личност. Благодарение на мениджъра Рака Джокич, младата певица прави грандиозни турнета в Европа, Австралия, Америка, Канада. През 1991 г. провежда 22-дневно турне в България. Най-големият концерт е на националния стадион "Васил Левски“ в София, състоял се на 25 юни.

Драгана се пробва и в киното, като влиза в главната роля във филма "Сладки сънища“ (Slatko od snova). Интересното е, че повечето от песните във филма се изпълняват на английски език и тотално се разграничават от присъщото за Драгана фолк амплоа.

"Само аз и Брена можем да живеем от старата слава“, казва пред сръбски журналисти преди две години Драгана. Миркович е поласкана, когато я обявяват за най-богатата певица и смята, че това не предизвиква завист у колегите й. 

"Знам, че ме поставят на първо място сред най-богатите знаменитости от бивша Югославия. Надявам се това да не предизвиква ревност сред колегите, поне аз не съм го усещала. Всеки трябва да се радва на чуждия успех. Съпругът ми Тони и аз обичаме да помагаме на другите и винаги, когато някой е имал нужда от нещо, винаги сме помагали".

Научете повече