Влак мечта пътува от София до Пловдив за 117 минути през 80-те

Влакът е пътувал по линията София-Пловдив . Състава е бил от 8 второкласни вагона с повишен комфорт, реконструирани от колектива на цех „Ремонтен" на Вагонен район -Надежда.

Влакът е  тръгвал всеки ден от гара София в 8,15 часа и  само след 117 минути е пристигал в гара Пловдив. В 17 часа влака е потеглял отново от Пловдив към София.

Запълвайки една празнина в разписанието на БДЖ, влакът-мечта е бил в услуга най-вече на деловия пътник, който, без да се е лишил от сутрешното си кафе, имал цял ден на разположение за своите дела.

Научете повече

Колко е хубаво да си пенсионер

Хич не е за подценяване третата възраст. Така де, щом разполагаш с разкош. Разкошът да си единствено себе си. 

Да не ти се налага да увеличаваш ръста си с високите 10 сантиметрови токчета. Да не гледаш стриктно часовника, да не бързаш нито за работа, нито след работа. Да се присмиваш на модата. Да обличаш каквото на теб ти харесва и много важно какво мислят другите. Да имаш достатъчно време да се видиш с приятел. 

Да почетеш. Да излезеш на въздух. Спокойно и бавно да си изпиеш кафето. 

Да се развихриш в кухнята. Да се погрижиш за близките. Да не се тревожиш за килограмите. Особено за килограмите. Да се радваш на всичко  - на децата , на изгрева, на слънцето, на дъжда. Да си позволиш глезотийка.

Да се усмихнеш на миналото, да му помахаш с ръка и да продължиш - дотогава и докогато.

Р.Видинска

Научете повече

Спомен за Сериалът "Четиримата танкисти и кучето Шарик"

„Четиримата танкисти и кучето“ е полски телевизионен сериал, излъчван от 1966 до 1970 г.Създаден е по едноименната книга на Януш Пржимановски.

Състои се от 21 епизода, разделени в 3 сезона, като всеки епизод трае 55 минути. Действието се развива по време на Втората световна война, 1944-1945 г., и се разказва за екипажа на танк Т-34 от Първа полска армия и за тяхното куче - немска овчарка на име Шарик (на руски означава малка топка, а на полски е близко до думата сив). Екипажът се състои от 4 души плюс кучето.

Актьорите са: Франтишек Печка, Януш Гайос, Влодзимеж Прес, Пола Ракса, Веслав Голас, Роман Вилхелми, Малгожата Нимирска, Александър Белявски.

Сериалът е с младежка насоченост и до 1989 г. се прожектира всяка година в Полша.

Научете повече

Екскурзионното летуване-прекрасни моменти които няма да се върнат!

От 1974 година по два пъти в годината съм била на екскурзионно летуване по планините - Рила, Пирин, Родопите. 

Профсюзите много добре го бяха организирали по по-големите хижи, където можеше да приспиват 33-ма човека. 

Там се готвеше по хижите, в дните в които се престояваше повече от един ден се правеха лъчове и се обикаляха забележителности, върхове и т.н. Винаги сме се движили на височина над 2 200 м. Прекрасни моменти които няма да се върнат!

Какви са вашите спомени от тези вълшебни и незабравими времена на щастие и свобода?

Eva Andreeva

Научете повече

Какво имаше в кварталната бакалия през 80-те

Понякога с носталгия си спомням за старите квартални бакалии от където си купувахме хранителни продукти на размерване и ни ги увиваха с амбалажна хартия. Всичко беше по истинско, помните ли най евтината наденица дето и викахме Кучешка радост ? 

Като си земехме от нея, леко с ножа я барнеш отгоре на резки и я хвърлиш на скарата, па като зацвърчи и замерише на хубаво и апетитно, па като извадим Светлото пиво от бунара - еееех живот. Само като замиришеше и махалата се събираше на масата на двора, всеки носи по нещо и накрая задължително пропявахме, кога с китара или акордеон, кога акапелно. 

Абе хубави години бяха, пък сега всеки се затворил у дома си, не мож видя комшията здрасти да му кажеш.

Емил Иванов

Научете повече

Спомен за Факира Мити неща които не знаем за него

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист,е роден на 22 февруари 1910 г.  и е баща  на легендата  Емил Димитров.

Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител.

Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му.

Димитър Димитров, известен с псевдонима си Факира Мити, е български илюзионист. Роден е на 22 февруари 1910 г. Баща е на поппевеца от близкото минало Емил Димитров.

Ражда се в сравнително заможно семейство, неговият баща работи известно време в Австрия. Той е едно от три деца. Не само той, но и братята му се увличат от малки по телепатия, хипноза, вентрология и фокуси. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич. 

С неговата втора съпруга, мадам Сиси (или Сизи), създават уникалния дует „Мити“. Имат две деца - Юлиан, който става илюзионист, и Емил, известният поп изпълнител. Тя остава негова муза и негова асистентка до края на живота му. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вентроложкия номер „Иванчо и Ганчо“. 

Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата „Народен орден на труда“ – златен, а през 1939 г. голямата награда „Златният ключ“ в Париж на международния фестивал на илюзионистите. Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България. Негови ученици са известните български артисти Мистер Сенко и Астор.

Научете повече

Сладки изкушения от нашето детство в колекция от снимки

 

Научете повече

Спомен за сладкарницата от нашето детство

Някой спомня ли си какво имаше на тези щандове?

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти...

Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, "Черноморец", „Лакта“, "Карамел Му", „Морско дъно“ - на два реда с черен и млечен шоколад...

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем...

Имаше вафли "Алпинист", "Осъм, "Садово", "Лебед", "Росица", "Янтра", "Искър", фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук - за щастие на всяко малко дете!

Ето и какво добавихте в коментарите си:

Имаше паста "Снежанка" - две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста "Юндола", торта "Палма", Плезир - фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта "Добуш", Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони "Амфора" и "Южен плод " с пълнеж от смокини и "Хеброс". Имаше чаени бисквити, бисквити "Добруджа", "Детска радост", Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти "Бриз", които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади "Бояна". Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. Имаше, имаше...Може да допълвате в полето за коментар

Лъчезар Пешев

Научете повече

Първата българска банкнота е отпечатана на 1 август 1885 година

На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номер 000001, номиналът й е 20 лв.

По цветове и размери тя изобщо не прилича на днешните български хартиени левове. Двадесетолевката е с големина 150 на 97 мм, в левия й ъгъл е отпечатан държавният герб, има и воден знак на БНБ.

Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. 

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890 – 1891 г., но банката започва да губи златните си резерви, а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети. То емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Изнендаващо или не, пари са фалшифицирали още по онова време.В „Софийските потайности“ Петър Величков разказва, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, че им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността.“ 

Днес първата банкнота на България се съхранява в Историческия музей в Габрово.Вижте още:Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента-от 6 до 15 хиляди лева

Източник:/nationalgeographic.bg/

Научете повече

Кой беше Алексей Навални и какво не знаем за него?

Той излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия

Руският опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл, почина днес в затвор в Арктика, където излежаваше 19-годишна присъда, предаде Франс прес, като се позова на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН).

"На 16 февруари 2024 г. в поправителна колония № 3 затворникът Навални А. А. се почувствал зле след разходка и почти веднага загубил съзнание", съобщи регионалното подразделение на ФСИН в Ямало-Ненецкия автономен окръг в комюнике. То увери, че службите за спешна помощ са се опитали да го спасят,пише flagman.bg

"Предприети бяха всички необходими реанимационни мерки, но те не дадоха положителен резултат. Лекарите от спешна медицинска помощ констатираха, че пациентът е мъртъв. Причините за смъртта му се установяват", пише в краткото комюнике.Навални, на 47 години, излежаваше 19-годишна присъда "за екстремизъм" в отдалечена наказателна колония в Арктика при много тежки условия. Многобройните процеси срещу него бяха широко заклеймени като политически мотивирани и наказание за опозицията му срещу Владимир Путин, отбелязва АФП.Руският президент е бил информиран за смъртта на Навални, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.

На различни съдебни заседания, на които се яви чрез видеоконферентна връзка, този висок рус мъж с пронизващи сини очи изглеждаше отслабнал и състарен, посочва АФП. Той имаше здравословни проблеми, свързани с гладната стачка, която бе обявил в затвора, и отравянето му през 2020 г., от което оцеля по чудо.  

Преди години се чуваха критики срещу Навални заради неговото заиграване с крайната десница и двусмислената му позиция за анексията на Крим през 2014 г. Руската опозиция и неправителствени организации, както и Западът, обаче се обединиха около опозиционера след отравянето му през август 2020 г. в Сибир по време на кампания за регионални избори, отбелязва АФП.

На прага на смъртта, Навални бе транспортиран за лечение в Германия със съгласието на руските власти. Излекуван и далеч от това да бъде уплашен, критикът на Кремъл направи голямо завръщане през декември 2020 г., като хвана в капан руски агент, който призна по телефона, че отравянето му наистина е дело на тайните служби.

Отхвърляйки всякаква идея за изгнание, Навални се завърна в Русия на 17 януари 2021 г., сигурен, че ще бъде арестуван начаса. Още с пристигането си на летището, той наистина бе арестуван пред телевизионните камери, припомня АФП.Само два дни по-късно критик номер едно на Кремъл нанесе нов изненадващ удар. В ново разследване Навални обвини Путин, че си е построил луксозен дворец на брега на Черно море. Въздействието бе такова, че руският президент бе принуден лично да отрече да притежава въпросния палат.

От затвора Навални изразяваше подкрепа за другарите си по съдба, лишени от свобода заради репресиите, като изобличаваше руската съдебна система, която наричаше "фашистка", отбелязва АФП. От чужбина неговите екипи междувременно продължаваха да публикуват разследвания за забогатяването на руския политически елит, някои от чиито представители според тях са пряко облагодетелствани от конфликта в Украйна.

Затворът не пречупи Навални в неговата непоколебимост, отбелязва АФП. По време на изслушванията и в послания, публикувани в социалните мрежи чрез адвокатите му, той продължи да обижда Путин, наричайки го "дядо, скрит в бункер", тъй като руският президент рядко се появява на публични места, отбелязва АФП.

По време на процеса си "за екстремизъм" Навални критикуваше руската пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки я "най-глупавата и безсмислена война на 21-и век".

В онлайн посланията си той се шегуваше с тормоза, на който го подлагаше управата на затвора. На 1 февруари той призова за демонстрации в цяла Русия по време на президентските избори на 15-17 март, които се очаква да подпечатат оставането на Путин на власт за още един мандат, посочва АФП.

Победата на руския президент изглежда сигурна, защото опонентите му, начело с Навални, бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната през последните години, а репресиите се засилиха още повече след нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Руските власти изглеждаха решени да направят невъзможен живота на своя най-голям критик, който от своя страна каза, че е решен никога да не се пречупи, обобщава АФП.

"Няма да мълча и се надявам, че всеки, който ме чуе, няма да мълчи", каза Навални в съда през септември 2022 г., след като прекара 12 дни в изолатора за това, че осъди руското нападение срещу Украйна.

Източник:www.flagman.bg

Научете повече

Помнете, че никой, абсолютно никой, не е “по-горе” или “по-долу” от вас

Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и “красиви” да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Да, другият може да има повече пари, но вие пък имате прекрасни приятели. 

Той може да има талант да пее, а вие пък имате свой талант. Той може да е постигнал много неща в живота си, но вие пък сте научили ценни уроци и сте израснали, развивате се и също сте постигнали много, макар да не е видимо за околните. Няма база за сравнение.

Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената.

Не позволявайте на никого да ви казва какво можете и какво не можете. Преследвайте целите и мечтите си, и не се отказвайте. Хората ще ви казват често, че не можете да направите нещо, защото те самите не могат. Затова когато искате нещо, отидете и си го вземете!

Емил Димитров - / Само един живот / 1982г.

Научете повече

Откриване на Директната железопътна линия между България и Турция през 1971 г.

През 1967 г. между България и Турция е подписана конвенция за проектиране и строителство на директна железопътна линия от Свиленград през Капитан Андреево до Пехливанкьой. Дотогава експлоатацията е значително затруднена заради преминаването ѝ през гръцка територия и двукратното пресичане на турско-гръцката граница. В проекта са заложени максимален наклон 7 ‰ и минимален радиус на хоризонталните криви 800 m. Участъкът е пригоден за движение на влаковете със скорост до 120 km/h.

За изпълнението на тази железопътна връзка на наша територия се налага построяването на стоманен мост над река Марица с дължина 500 m.

Близо до Капитан Андреево край граничната бразда между нашата страна и съседна Турция,на 4 октомври 1971 година се открива новата директна железопътна линия,с която се осъществява пряка връзка между НРБ България и Турската република.

На тържественото откриване от българска страна присъства правителствена делегация водена от архитект Георги Стоилов,Министър на архитектурата и благоустройството,а от турска страна-делегация,начело с д-р Джахит Каракаш,Министър на благоустройството в Турция и временно управляващ Министерството на съобщенията в турската република по това време.

Научете повече

Българските трамваи Комсомолец и някои интересни подробности за тях

Комсомолец е модел български трамвайни мотриси и ремаркета, пуснати в производство през 1959 г. от Тролейбусния и трамваен завод Шести септември в София.

Те са първите произведени у нас четиримоторни трамваи. Двигателите имат мощност по 50 киловата всеки. Максималната скорост на тези трамваи е 60 км/час. Мотрисата е четириосна. Дълга е 14 м.

Комсомолците са и първите български трамваи с магнитно-релсова спирачка, която при тях е аварийна. Тя е нискоефективна поради това, че действието ѝ зависи от акумулаторните батерии, а токът от тях е слаб. Тази спирачка се включва чрез педал при десния крак на ватмана. Този модел трамваи имат и електрическа спирачка (т.н. електрическо спиране), на която накладските са дискови. 

Също така са съоръжени и с ръчна спирачка, нямат обаче въздушни. Ако мотриса Комсомолец тегли трамвайно ремарке и се яви нужда да спре, това ще направи само мотрисата, не и ремаркето. Ръчната спирачка се нарича френ и се задейства с лост, както при тролейбусите. Той стои отдясно на ватмана. 

Тъй като въздушни спирачки тук няма, трябва да се работи най-често с нея и това става така: при всяко спиране на трамвая – без значение поради каква причина – ватманът трябва отново да навие ръчно френа, което при всекидневно каране е изморително. Тези факти уточни за нас дългогодишният ватман и запален почитател на трамваите Георги Александров. Затова ватманите не са обичали много трамваите Комсомолец.От 1959 до 1962 г. са произведени 25 мотриси от този модел, които носят инвентарни номера от 701 до 725. До 1962 г. от завода излизат и над 16 ремаркета, номерирани от 1001 до 1016. 

Ходовите колела при Комсомолец са с диаметър 700 мм, което прави трамваите ,,нископодови“ – 800 мм над релсите. Това е удобно, улеснява качването, а и го ускорява. При този модел разстоянието между осите на тележката е само 1600 мм, което позволява по-лесно вписване в кривите на релсите и сериозно намаляване на шума, когато те се преминават при намалено триене и износени релси и бандажи. Вместо в центъра, както е досега, натоварването на тележките се понася от двете странични опори, които, заедно с използваните две спирални пружини и маслени амортисьори, правят хода на тези трамваи плавен.

Трамваите Комсомолец остават противоречива страница в историята на българската транспортна техника. От една страна, в конструкцията им има някои ценни нововъведения и усъвършенствания, които правят работата им по-добра, направени са с ентусиазъм, но от друга, са налице и не съвсем домислени неща – преди всичко проблемите с температурата и с постоянното използване на ръчната спирка поради липсата на въздушна. Затова много пътници и ватмани не ги харесват особено.

Използван е текст от сайта sandacite.bg

Научете повече

Първата пътна помощ у нас е създадена през 1957 година

В началото на автомобилната ера, собствениците на автомобили не са били много а работилниците в които всички велики марки започват са били всъщност обикновени гаражи,не са могли да произвеждат много, тъй като са били малко хора и са изработвали всеки един детайл ръчно. 

Времето за изработка е било доста голямо, привилегията да имат такива автомобили в повечето случаи била на по-заможните хора. Малко по-малко след години се появяват и първите фабрики за масово производство на автомобили, както и по-нови модели. Автомобилите не са били много сложни и с повечето проблеми собствениците са се справяли и сами. С времето се появяват все по-сложни автомобили и все повече. 

Инцидентите с автомобили зачестявали, особено в по-големите населени места. Това наложило събирането на групи които обмисляли създаването на система в помощ на водачите. Освен всичко преди налагането на контрол върху водачите, са се появили и доста неопитни шофьори.

Във Англия и САЩ положението с автомобилите е било доста плашещо, освен инцидентите, се появили несъобразителни шофьори, които тръгвали на дълъг път без дори да се замислят за сигурността си и за евенуални проблеми, като свършване на гориво и други неприятни случки.

Исторически първата организация занимаваща се с подпомагане на аварирали, катастрофирали автомобилисти със извозване, сервизна дейност и други е създадена през 1897 година във Лондон – Кралски автомобилен клуб, който е облужвал Лондон.

След това е създаден първия частен немски клуб през 1902 година, обслужвайки големите градове в Германия. Последват ги и американците през 1927, които пък създават един в Америка и втори в Канада. По-късно във вече САЩ се създава и държавен департамент отговарящ за натоварените пътища на които често е имало инциденти.

В България в началото подобни дейности са извършвани от полицията или гражданска защита особено при природни бедствия или други тежки случаи.Първата българска организация с подобни и други услуги е създадена през 1957 г. на 3 юли, като тогава е била с име „Български автомобилен и туринг клуб“ (БАТК). След това е преименувана на Съюз на българските автомобилисти (СБА). По това време в тази дейност, но предимно при бедстващи от природни катаклизми, са се включвали и от Гражданска защита.

Организацията е представлявала група от български автомобилисти, някои от тях инженери, състезатели и обикновени граждани. Първоначално дейността й била предимно спомагателна, а впоследствие променя статуса си изцяло на технически. В големите градове на страната са създадени технически пунктове. По улиците са се движели основно самоделни машини, като предимно сервизите имали такива, Професионалните навлизат малко по-късно.

През 60-те години например, в рамките на населеното място с пътна помощ е пристигал и опитен автомонтьор. Ако повредата на закъсалия автомобил е била дребна я е отстранявал на място. Ако не е можело да бъде отстранена, колата се е откарвала в сервиз.

Средата на 90-те започват да се създават частни организации предлагащи главно услугата Пътна помощ.

Историята на наименованието не е ясна, но в началото не се е наричала така, а само клубове или спатилетни екипи. След това се очертава roadside assistance ( в превод пътна помощ ), доста по-късно towing services ( изтегляне на боксир, изтегляне, дърпане ), car  / vehicle repatriation ( репатриране на МПС ). При нас е прието предимно да се нарича Пътна помощ или вместо репатриращо МПС за кратко – репатрак. Теглене на боксир е слабо познато словосъчетание за този вид дейност, но също е правилно, предимно означава превоз на вилица или дърпане с въже.

Автор:Kristiyan Naydenov/www.roadhelp.bg

Научете повече

Помните ли Пощальона Пейо от предаването "Имаш поща"? - Вижте как изглежда и какво се случва с него

Пощальонът Пейо, който нашумя преди години в предаването”Имаш поща”, има нова жена, при това имотна.

В телевизионно интервю той сподели, че тя е нотариус от Гоце Делчев и заради нея Филипов избягал от София. Той вече живее при жена си и дори и помага кантората, а когато има възможност се разхожда в планините наоколо.

Заради китайския вирус неговият пиано бар в столицата не работи, а все още няма достатъчно яснота как ще функционира плажното му заведение в Царево, разказа Пейо.

В София се връща само за да вижда децата си.

Пейо работи по изработка на специално приложение, което има амбицията да конкурира Фейсбук

Дъщеря му, която учи в Англия, се прибрала в родината, за да изкара карантината, а синът му Кристиян е абитуриент. Той може да се похвали с отличен успех, който изненадал известния му татко.

Пейо работи по пускането на специално приложение, което има амбицията да детронира Фейсбук. Hotnews.bg припомня, че миналата година той обяви, че се е развел със съпругата си Мария след 19 години брак./show.blitz.bg

Научете повече

Една от най-популярните певици на Балканите /Видео/

Драгана Миркович е една от най-популярните певици на Балканите. Става известна през осемдесетте години на миналия век като като член на популярния колектив Južni Vetar, пише Sofia24.bg.

Заедно със съпруга си тя основава и сателитен музикален канал, наречен DM SAT. Драгана е родена на 18 януари 1968 година в село Касидол, Сърбия, тогава в Югославия.

За народната музика като дете я запалва нейният дядо – Драгутин, който свирел на акордеон. Тогава тя пеела на различни сбирки и селски празници, само защото по-възрастните я карали. Тези нейни изяви обаче докарват в Касидол музикални продуценти от Белград. След като записва първите си два албума през 1984 и 1985, между Драгана и нейния откривател – композиторът Новица Урошевич, възниква конфликт и тя решава да се откаже от пеенето. 

Влиятелни хора обаче я насочват към композитора Миодраг Илич, който е основател на легендарния оркестър "Южни ветар“. Така Драгана става петият солист на състава, след Миле Китич, Синан Сакич, Шемса Сулякович и Кемал Маловчич. Така през 1986 се появява третият албум "Спаси ме от самотата“(Spasi me samoce). Няколко хита излизат от него, а най-голямата оценка за новата Драгана дава публиката – за първи път младата певица застава пред повече от 10 хиляди зрители на концертите на оркестър "Южни ветар“. Турнетата на групата по онова време продължават с месеци.

Сред най-известните й песни са: Milo moje sto te nema, Simpatija, Placi zemljo, Poslednje vece, Zivot moj (дует с Даниел Джокич), Sve bih dala da si tu,  Kazi mi sunce moje, Mamina i tatina, Na kraju price, Na kraju price. Албумът Simpatija от 1989 е продаден в тираж от 500 хиляди копия, а почти всички песни в него стават хитове. През същата година Драгана прави и своя първи самостоятелен концерт в Белград. Получава и най-голямата награда – Певица на годината. 

Същото признание се дава на Драгана Миркович и през 1990, когато излиза последният ѝ албум с оркестър "Южни ветар“. През 1991 г. Драгана Миркович преминава под крилото на покойния мениджър Рака Джокич, дотогава продуцент единствено на Лепа Брена. Същата година излиза албумът "Добро момиче“(Dobra devojka). Голяма подкрепа в новия имидж на Драгана оказва и самата Лепа Брена, която активно участва в процеса на преобразяване. 

В резултат – бъдещата мега звезда подобрява външния си вид, начина си на обличане, прави и пластична операция на носа си поради здравословен проблем с дихателните пътища, решава и да промени формата, тъй като вече е известна личност. Благодарение на мениджъра Рака Джокич, младата певица прави грандиозни турнета в Европа, Австралия, Америка, Канада. През 1991 г. провежда 22-дневно турне в България. Най-големият концерт е на националния стадион "Васил Левски“ в София, състоял се на 25 юни.

Драгана се пробва и в киното, като влиза в главната роля във филма "Сладки сънища“ (Slatko od snova). Интересното е, че повечето от песните във филма се изпълняват на английски език и тотално се разграничават от присъщото за Драгана фолк амплоа.

"Само аз и Брена можем да живеем от старата слава“, казва пред сръбски журналисти преди две години Драгана. Миркович е поласкана, когато я обявяват за най-богатата певица и смята, че това не предизвиква завист у колегите й. 

"Знам, че ме поставят на първо място сред най-богатите знаменитости от бивша Югославия. Надявам се това да не предизвиква ревност сред колегите, поне аз не съм го усещала. Всеки трябва да се радва на чуждия успех. Съпругът ми Тони и аз обичаме да помагаме на другите и винаги, когато някой е имал нужда от нещо, винаги сме помагали".

Научете повече

Паметника на "Альоша" в Пловдив и какво не знаем за него

Прототипът на паметника "Альоша" в Пловдив,е ветеранът от Втората световна война Алексей Скурлатов който почива на 92-годишна възраст.Паметникът на Альоша в Пловдив е официално открит през 1957 г., като Алексей Скурлатов не подозирал, че е станал прототип на паметник до 1981 г., когато е обнародвано истинското име на войника, по чийто образ и изграден паметникът.

Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив - "Бунарджика" и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет "Шпагин" (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата Съветска армия освободителка". До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. През 60-те години на миналия век в Пловдив гостуват първите руски космонавти, сред които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове около паметника на руския цар.

Паметникът на съветския воин, наричан и досега от пловдивчани гальовно „Альоша” е открит на 5 ноември 1957 г. в Пловдив. Това е най-известният в България паметникът на Съветската армия. Височината на паметника е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит – 10,5 м. Негови автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив – “Бунарджика” и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. 

Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет “Шпагин” (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата Съветска армия освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. През 60-те години на миналия век в Пловдив гостуват първите руски космонавти, сред които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове около паметника на руския цар.

За прототип на “Альоша” е послужил Алексей Иванович Скурлатов, жител на селцето Налобиха в Косихинския район на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. Участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Той е носител на бойните ордени „Червена звезда”, „За храброст” и „За победата над Германия”.През 1944 г., докато Скурлатов работи по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно за изработка на фигурата на войника. Външността му олицетворява руския воин – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български скулптор, който рисува няколко скици.  

Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България почти четвърт век до 1981 година, когато е оповестено истинското име на войника, от чийто лик скулпторите са почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда „Альоша“ за пръв път точно на своята 60-а годишнина. На прием в българското консулство е удостоен с отличието „Розетата от Плиска”.  Скурлатов е на фронта от септември 1941 г., участвал е в битката при Курск и освобождаването на Харков, Николаев и Вознесенск. Отличен е с два ордена “Червена звезда”, като втория получава 68 години по-късно. У дома се завръща през 1946 г., след което работи като бригадир на машинно-тракторна станция, комбайнер, шлосер, инженер.

Пенсионира се през 1983 г., но продължава да работи като механик в местен ремонтен завод.Пловдивският „Альоша” е изключително известен в страните от бившия Съветски съюз, където е популярна песента за него от Ян Френкел. Нежната мелодия съдържа силен емоционален заряд, а тъжният текст разказва за войник от камък, стоящ на хълма в порои и сняг, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа. Паметник в Пловдив е толкова известен, че през 70-те години гражданите на полярния град Мурманск кръщават Альоша и тамошния монумент, издигнат в чест на полярния съветски войник.  В периода на тоталитарното управление у нас паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба. 

След промените от 1989 г. те са оценявани предимно негативно поради факта, че са изградени от комунистическия режим, обявен със закон за престъпен, както и поради факта, че възхваляват армия, която на практика е окупирала България. Освен това на сериозна критика са подложени и естетическите им качества.  Под натиска на някои десни политически сили, в началото на 90-те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които и „Альоша”, остават на мястото си, но са оставени без грижи по поддръжката от страна на общинските власти. Не веднъж Русия реагира по дипломатически път и се позовава на международните конвенции за паметниците, докато Върховният съд постановява, че „Альоша” е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен.

Всичко в Централна и Източна Европа има около четири хиляди военни мемориала, в които са погребани над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война. В някои държави, бивши сателити на Съветския съюз в източния блок, след разпадането на СССР е обсъждан въпроса за преместване на мемориалите. В повечето централни европейски страни паметниците на съветските войници стоят на гробищата, където са погребани воините, но в някои градове, като Будапеща или Виена, те са поставени на градски площади. Най-голям е мемориалният комплекс в Трептов парк в Берлин, за да напомня на германците за фашизма и неговите престъпления против човечеството.

Източник: snews.bg

Научете повече

Изчезването на двете сестри разкрито след 42 години

Изчезването на Кейт и Шийла Лайън през 1975 година бил същински потрес за уютния град Уитън, Мериленд. Всички били в неразбиране: къде могат да отидат девойките на 10 и 11 години?

Изчезването им довело до едно от най-мащабните търсения в историята на щата, което било осъществено от цялостен ​​екип детективи. Едва четири десетилетия по-късно обаче казусът бил разрешен…

В комерсиалния център 

Шийла, Кейт и по-големият им брат са родени в богато и уважавано семейство. Баща им бил известен радиоводещ във Вашингтонска радиостанция, а майка им – доктор.

Сестрите били доста другарски настроени, постоянно ходели дружно на разходка. Така било на 25 март 1975 година, когато девойките посетили комерсиалния център Wheaton Plaza в Уитън. Току-що било украсено за Великден, тъй че Кейт и Шийла желали да прегледат украсата.

В мола бил и 14-годишният им брат. Родителите му го помолили да се грижи за сестрите си, само че той се интересувал повече от игралната зала, тъй че момчето рядко обръщало внимание на девойките. За финален път той видял Кейт и Шийла към 14:30 – девойките ядяли пица в Orange Bowl.

Изглежда нещо ги е предиздвикало бързо да изоставен пицарията, защото още в 14.40 часа девойките са видяни наоколо до мола. И си тръгнали към дома. 

Г-жа Лайън споделила на Кейт и Шийла да се приберат до 16:00 часа, само че те не се появили в уречения час. А когато брат им се върнал, цялото семейство отиде в мола да ги търси. След двучасово безрезултатно търсене към 19:00 часа те се свързали с полицията.

Дългокосият мъж

В устрема си да открие децата допустимо най-бързо, полицията ревниво се заела с издирването. В същия ден те разпитали няколко десетки души и разпознали първия обвинен – млад мъж с дълга коса, който наподобява следил девойките.

Показанията пристигнали от 11-годишна другарка на Кейт и Шийла, който се срещнал със сестрите в мола. Полицай изработил фоторобот на млад мъж с дълга коса и няколко белега по лицето.

Но никой, с изключение на свидетелката, не си спомнил за човек с такова изложение. Заради това полицията решила, че момичето нещо се е объркало  или даже си измисля. Поради тази причина детективите в никакъв случай не са считали „ дългокосия “ за обвинен.

Нова тенденция

Вместо това полицията се фокусирала върху възрастен мъж в кафяв костюм, който бил забелязан да беседва с девойките в заведението за хранене. Той бил забелязан до Кейт и Шийла от трима очевидци едновременно, тъй че скоро станал основният и единствен обвинен.

На 2 април 1975 година, когато описанието на мъжа с якето е оповестено във вестниците, Лойд Уелч се свързва с полицията, заявявайки, че е видял сходен мъж да качва две девойки в кола на паркинг и да потегля с тях.

Когато 18-годишният Лойд бил разпитан за повторно, той съумял да си спомни още повече детайлности. По думите му възрастният мъж куцал с десния си крайник и имал забележима бенка на ръката.

Наличието на сходни детайлности объркали полицията и те предложили Уелч да даде показания на детектор на лъжата. Накрая той си признал, че не е виждал никого и си измислил историята, с цел да притегли малко внимание.

Продължително търсене

За страдание, даже откакто разкрила още няколко следи, полицията не съумя да се докопа до нито една от тях. Това включва няколко свидетелства, че девойките са видени във Флорида и други щати. Детективите не съумели да потвърдят нито една от тези версии.

Междувременно водолази претърсили всички близки водни басейни, стотици доброволци обиколили региона на Уитън, а Националната армия претърсила всички гори в радиус от 30 километра.

Дните се трансформирали в седмици, а седмиците в месеци. През идващите 38 години детективите не напредват в издирването на девойките. Мнозина към този момент почнали да мислят, че казусът в никакъв случай няма да бъде позволен.

Пробивът

През 2013 година няколко детективи, които дълги години разследвали изгубването на Шийла и Кейт, се пенсионирали едновременно, тъй че неразгадният случай бил трансфериран в нов отдел.

Един от назначените в него детективи е Крис Хомрок, който взема решение да изследва всички материали от нулата. И когато преглеждал файловете, вниманието му незабавно било привлечено от фотография на Лойд Уелч, който външно доста приличал на фоторобота на оня „ дългокос човек “.

Детективът решил, че не е зле да изследва биографията на Уелч. Не му се наложило да рови дълго, тъй като по това време Лойд излежавал 33-годишна присъда за… закононарушение против 10-годишно момиче.

Задушевен диалог

Възможно ли е нарушителят да е човек, чието изложение е формирано още в първите дни на издирването и който самичък е пристигнал в полицията, където е дал лъжливи показания? Изглеждало необикновено, че тогава не бил обвинен, само че всичко изглеждало тъкмо по този начин.

Крис Хомрок решил да опита да приказва с Лойд, с цел да „ тества водите “. За негова изненада Уелч, който бил в пандиза две десетилетия, елементарно откликна;. Вероятно просто му липсвала връзката, тъй че се радвал най-малко на някакъв събеседник.

Лойд разказал странна и объркваща история за това по какъв начин оказал помощ на чичо си да примами сестрите Лион в колата, след което откарали девойките на насаме място. В същото време Уелч добави, че „ той е взел минимално присъединяване и не е умъртвил никого “.

Чичото на Лойд към този момент бил умрял по това време, само че когато полицията проучила биографията му (той прекарал доста години в пандиза за сходни закононарушения и блудство), думите на Уелч почнали да наподобяват по-правдоподобни.

Какво се случило с девойките?

Но колкото повече детективите разпитвали Лойд, толкоз повече той променял историята си за случилото се с Кейт и Шийла. Само едно нещо оставало непроменено – той постоянно оставал „ почтен очевидец “.

Детективите почнали да виждат, че има повтарящи се елементи в неговите необясними разкази. Лойд разказва плачещи девойки в задната част на комби, мазе, опиати и две огромни зелени чанти.

Въз основа на тази информация детективите почнали да търсят места, където може да се е случило това извънредно закононарушение. Едно от тях била къщата на братовчед на Лойд, Хенри Паркър, който живеел в планината по време на изгубването на девойките.

През декември 2014 година Хенри споделя на детективите, че през 1975 година Лойд отишъл до колата си и го помолил за помощ, с цел да изгори две военни чанти. По негови мемоари всяка от чантите е тежала по 25-30 кг.

И двете торби били хвърлени в огъня. Съседи, които към момента живееха наоколо, споделиха на детективите, че към момента помнят миризмата на печено месо, която тегнела във въздуха няколко дни.

Малко по-късно детективите разкрили под къщата на родителите на Уелч, където живеел Лойд, партерен етаж, който приличал повече на мазе. Криминалистите разкрили следи от кръв там, която принадлежала на Шийла и Кейт.

Заключение

През септември 2017 година Лойд се признава за отговорен за убийствата и получава две 48-годишни присъди. При състояние, че той ще изкара предходната си присъда едвам през 2026 година, той няма късмет да бъде освободен.

Телата на Кейт и Шийла в никакъв случай не са открити. Уелч отказал да даде каквито и да е детайлности за закононарушението си, ограничавайки се до признание на виновността.

Интересно е, че за сходно закононарушение Лойд бил застрашен със смъртно наказване, само че по някаква причина родителите на девойките поискали затвор за нарушителя. Прокурорите, уважавайки мнението на фамилията, не възразили.

Говорейки от името на брачната половинка и двамата си сина (между другото, това момче, което трябвало да се грижи за сестрите на 25 март 1975 година, в този момент е полицай), Джон Лайън споделя:

– Искаме да благодарим на детективите. Сега знаем истината. По-добре е, в сравнение с да живееш в неопределеност 40 години.Вижте още:Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща

Източник: svobodnazona.com

Научете повече

С дълга коса, без грим и без корекции-просто щастлива и винаги красива

Една истинска знаменитост, която може да служи за пример на много поколения жени след себе си.Тя е не само талантлива певица, но орисана да бъде прима с неподражаемия си характер. Силната й воля неотклонно следва правила, благодарение на които поддържа в перфектна форма както гласа, така и визията си. Никой не би й дал годините, а най-важното е, че и тя не им се "дава".Това е невероятната Лили Иванова

Малко известното за нея:

Кръстена е на починалата си сестра Лиляна, която умира като малка от скарлатина.

Бащата на Лили работел като наемен чиновник в полицията преди Девети септември, а майка й била сервитьорка в ресторант.Като момиче е тренирала художествена гимнастика и има златен медал от Републиканското първенство в Русе през 1952 г.

Първият личен инструмент на малката Лили е акордеон, подарен й от родителите й, когато е в първи клас.Завършила е Медицинския техникум за сестри и акушерки във Варна и започва работа по специалността в родния си Кубрат.

Първата й публична изява е на импровизирана сцена в Медицинския техникум.

Първото й голямо участие е в състава на групата "Студио В" на Вили Казасян, през 1962 година.За да придобие "категория" за работа, става вокалистка на цигански оркестър в Кубрат.Първата песен, с която се прочува е на друга певица - "Лунни лъчи" на Мими Иванова, по музика на Йосиф Цанков.Първата й певческа награда е "Златен ключ" от фестивал в Братислава през 1966 г.

Първата си награда от "Златният Орфей" получава през 1974 г.

*в статията е използван текст от impressio.dir.bg

Научете повече

Царицата на туршиите! Автентична рецепта за любимата зимнина на много българи

Неизменна част от зимната трапеза на българина е царската туршия.

Тя е просто великолепна и се приготвя в цялата страна, като начините за това са многобройни. Специализираният сайт gotvach.bg припомня оригиналната рецепта за приготвянето на любимата царска туршия.

 Необходими продукти:

червени чушки – 1 кг;

зелени чушки – 1 кг;

червени камби – 1 кг;

моркови – 1 кг;

зелени домати – 1 кг;

карфиол – 1 кг;

зеле – 3 кг;

керевиз – – 1 бр. корен, стебла и листа.

За маринатата:

олио – 50 мл;

вода – 2 л;

оцет – 1 л;

сол – 300 г;

захар – 500 г;

дафинов лист – 3 – 4 начупени листа;

черен пипер – 1 ч.л. зърна.

Начин на приготвяне

Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на дребно, поставят се в дълбок съд и се заливат с маринатата, която се приготвя чрез смесване на посочените продукти и подправки.

Маринатата не се вари на този етап. Съдът се поставя на студено, да престои 24 часа, като периодично се разбърква.

След това зеленчуците се отцеждат и подреждат в подготвените буркани. Маринатата се кипва, отдръпва се от огъня и след като се охлади, се налива върху зеленчуците в бурканите.

Но преди това за всеки буркан предварително и поотделно с малко от изстиналата марината се стриват по 3 бр. аспирин, като тази бройка се отнася за компотени буркани или омния, както мисля, че ги наричат.

Туршията не се вари, оставя се на студено, а зимата се сервира с ракийка или по ваш вкус.

Забележка: Ако ви се струва доста количеството (10 кг продукти), то може лесно да приготвите по-малко количество и в съотношение според предпочитаните ви продукти, като лесно ще изчислите, че за 1 кг нарязани зеленчуци ще са необходими 200 мл вода, 100 мл оцет, 30 г сол, 50 г захар, лъжичка чаена олио.Вижте още:Мъкнехме чували със зарзават и затваряхме буркани с туршия

Научете повече