Статут на дискотеките в България през 70-те и 80-те

Към Комитета за култура е създадена през 70-те, специална комисия, която би трябвало съвместно с ЦК на ДКМС и най скоро време да разработи и одобри статут за дискотеки те в България. Тогава може би лоста от проблемите, които стоят не само пред диско-водещите, но и въобще пред развитието на диско-клубовете в България, ще могат да се решават успешно. А отговорността ще е по-голяма и по-точно адресирана.

Вече не само специалистите разбират, че диско-модата изживява своето време. Като стил в музиката тя се появи през 1975 година и със своята акцентирана ритмика и бързо темпо допадна на младите по целия свят. И у нас диско-бумът извика на живот някои нови и подлежащи на развитие форми за събиране и общуване между младите хора, за съвременно и ефективно въздействие върху тях.

Не е ли точно сега моментът дискотеките постепенно да се преобразуват в музикални клубове, които да осигуряват приятна музика за всички възрасти: примерно клуб „17“, клуб „33“, клуб „Гамбринус“ ... Естествено и подборът на музиката и воденето на програмата ще съответстват на вкуса и предпочитанията на аудиторията. Така от място само за танцуване на младите хора между 13-18 години диско-клубовете биха се превърнали в търсени места за отмора и на студенти, и на работници, и на хора от средната възраст. Казано накратко, отмиращото „диско—диско“ нанесе не само щети. Въпросът сега е дали ще съумеем да се възползваме от положителното и жизнеспособното, които ни оставя то.

ЗАПЛАЩАНЕТО. Стара истина е. че всичко, което се консумира, трябва и да се плаща. А в повечето случаи покрай музиката в дискотеките се консумират и други неща (алкохол напр.). които задължително влизат във входния куверт. И веднага от дискотеката се получава ..Заведение за обществено хранене“, където всичко се контролира от управител. Вярно е. че у нас има и младежки дискотеки, в които не се сервира алкохол (дискотеките на ДКМС), а практиката доказа, че и те изпълняват предназначението си. Естествено минимална такса за вход би трябвало да се плаща — все пак техниката, поддържането на апаратурата, специалният подбор на музиката струват пари. 

Но докога ще се шири тази комерческа тенденция — от дискотеките да се извлича печалба като от дневни или нощни барове. Всичко е много лесно: няма нужда от оркестър, само един човек, който да пуска музика (за предпочитане по-бърза, за да ожаднява публиката). Докато търговската и дискотечната дейност по някакъв начин не се разграничат (диско-водещият да получава парите си например от бюро „Естрада")* дотогава не би могло да се изисква, а и да се контролира високото художествено ниво на програмите в дискотеките.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉