Майкъл Джоузеф Джексън е роден в Гери, Индиана, САЩ. Той е седмото от общо девет деца на фамилията Джексън. Освен него в семейството му има още три момичета и пет момчета. Баща му, стоманолеяр, подтиква децата си да пеят от много рано. През 1993 година Майкъл Джексън за първи път разказва за физическия и емоционален тормоз, на който е подложен като дете от страна на баща си в интервю с Опра Уинфри.


Братята му Джаки, Тито и Джърмейн сформират групата „The Jackson Brothers“. През 1964 г. Майкъл и Марлън се присъединяват към нея и я прекръстват на „The Jackson 5“, a още по-късно - на „The Jacksons“. В периода 1966-1968 г. често свирят в стрийптийз-клубове и други нощни заведения. През 1968 г. подписват първия си договор с Motown Records и записват песните „I want you back“, „ABC“, „The Love You Save“ и „I'll Be There“. Успехът е зашеметяващ и всички те достигат до номер едно в класациите на Billboard Hot 100. Списанието Rolling Stone нарича Майкъл Джексън гений с невероятна музикална дарба. През 1971 г. албумите им са най-купуваните в САЩ. Братята записват 4 албума, но към края на 1973 година продажбите намаляват и през 1975 г. те напускат Motown Records.
През 1975 година подписват нов договор, този път със CBS Records (по-късно Sony Music Entertainment) и Епик Рекърдс (Epic Records). От 1976 до 1984 г. издават още 6 албума. През 1979 г. „The Jacksons“ бият всички рекорди с албума си „Triumph“.


Израстването на Майкъл: на 7 години става солист на състава, по-късно започва да пише много от хитовете на групата, на 11 години той вече е звезда, а на 20 решава да започне соло кариера.
През 1978 г. Джексън играе с Даяна Рос във филма „The Wiz“ в ролята на Плашилото. Там започва партньорството му с Куинси Джонс, който се съгласява да издаде първия му соло албум Off the wall, който излиза през следващата, 1979 година, и продава около 20 милиона копия в цял свят.
Хитовете от този албум са „Don't Stop 'Til You Get Enough“ и „Rock with You“. Майкъл печели 3 награди на American Music Award в категорията „най-добър R&B изпълнител“, „най-добър R&B албум“ и „най-добър R&B сингъл“ и „Грами“ в категорията „най-добър R&B изпълнител“. Въпреки огромния успех за първи албум, той счита, че това не е достатъчно и обещава още по-голям успех със следващия си албум.


През същата година Майкъл Джексън чупи носа си при сложен танцов елемент. Първата пластична операция не е съвсем успешна, той се оплаква от проблеми с дишането и се налагат още няколко операции. Това е първата видима промяна, когато носът му става по-тесен.


Много скоро Джексън се превръща в един от най-известните певци в света, а албумът му Thriller (1982 г.) е продаден в над 110 милиона копия, което го прави най-продаваният музикален албум в историята. Държи рекорд в историята на музиката за най-много спечелени в една година (1984 г.) статуетки от наградите Грами - 8 на брой за албума си Thriller. Въвежда в музикалната индустрия така наречените short films, клипове-истории - каквито са Thriller, Bad, Remember the Time, You Rock My World, Ghosts и т.н.


Неговият типичен и извънредно характерен глас, както и маниера му на танцуване и звукът като цяло оказват силно влияние на много съвременни хип-хоп, поп и R&B творци. Майкъл Джексън също така е и хуманист, който чрез своята фондация Heal the World Foundation прави милиони долари дарения на различни организации, особено тези, свързани с подпомагане на изпаднали в нужда деца - гладуващи, болни или нямащи достъп до образование.


Животът му е свързан с много противоречиви и странни събития. Той е женен два пъти и има 3 деца — една дъщеря и двама сина. Майкъл е един от малцината, които са включени в Рокендрол залата на славата два пъти. Той е вписан в книгата на световните рекорди на Гинес - общо с 15 награди „Грами“ и 17 номер едно сингли. През юли 2009 г. в Англия е планирано турне с 50 негови концерта, за които билетите са разпродадени. Майкъл Джексън умира само седмици преди началото на турнето, на 25 юни 2009 г., след спиране на сърдечната дейност. Преди смъртта на Джексън са били предписани лекарствата пропофол и лоразепам. Личният му лекар е обвинен и намерен за виновен за непредумишлено убийство. Смъртта на Майкъл Джексън предизвиква международна вълна на скръб и милиони зрители наблюдават на живо по телевизията неговата възпоменателна церемония.

Източник:www.obekti.bg

Настоящата програма за обучение на дисководещите е пръв по рода си опит цялостно и системно да се очертаят споените теоретически и практически познания, които трябва да притежава дисководещият. Програмата е изготвена непосредствено- след обнародването на Наредба № 7 за дискотечната дейност на Комитета за култура, ЦК на ДКМС, Министерство на Финансите, МПТПС и ЕАТО, и има за цел да подпомогне по-нататъшното преустройство на тази дейност.

Превръщането на дискотеките в средища за идейно-естетическо вмешателство на младежта е задача, която изисква обединените усилия на много организации и ведомства. Но тя в решаваща степен зависи от позицията, от знанията и убежденията иа човека зад пулта - от дисководещия. Днес диско-водещ може да бъде само човек със зрял марксистко-лепински мироглед, с изграден класово-партиен критерий за оценка на обществените и културни явления, човек който не следва, а води и Нормира младежките интереси.

Програмата има няколко предназначения:

Нс първо място тя служи като основа за организиране на школи и курсове за дисководеци в средните и висши учебни заведения, във Факултетите за обществени професии, във ведомствените звена за квалификация в системата па комплекса “Култура" и в ЦКИ "Г. Димитров.


 Използвани са илюстрации от ФБ-групата "Аз бях DJ през 80-те"

Игрите на стражари и апаши,къпане в реката на село по време на летните ваканции,походи до съседни села, попълването на лексикони и още много други неща от 70-те, 80-те и 90-те години, днес повечето от тях са безсмъртно непознати и звучат като неща от друг континент за днешното поколение неща.

Детството беше изпълнено с много весели и незабравими моменти. Нямаше нито смартфони, нито интернет и кабелна с безброй канали, тогава децата излизаха навън и играха по цял ден .Времето минаваше бързо, а когато родителите ги викаха да се приберат, защото вече е късно, те се правеха на ударени сякаш не ги чуват.

Ето някои приказни спомени от детството:













На 24 август ваканционно селище „Албена“ отбелязва 48 години от създаването си. Началото му е поставено съвсем не на шега на 1 април 1968 г., като е предвидено строителството да се извърши на седем етапа и да приключи около 1976 г.

Дотогава мястото между Кранево и Балчик, където в последствие „Албена“ издига снага – местността Фиш-фиш, която траките наричали Долината на пролетта, а римляните – Гераниум, т.е. здраве, е пущинак, сред който омърлушено се скатават две стари и неприветливи почивни станции. Теренът обаче бързо се превръща в мащабна строителна площадка.

В тогавашния град Толбухин (дн. Добрич) се създава специален строителен полигон, на който се изпълнява номенклатурата за бъдещия модерен курортен комплекс. Там се изготвят сравнително малко на брой унифицирани панели, които обаче позволяват голямо разнообразие по отношение на етажност и конфигурация.

Всъщност именно в това е уникалното в „Албена“, което е ново и за световната архитектурна практика – тук художествената форма е постигната не чрез монолитно строителство, при което свободата на обемните и структурните съчетания е безгранична, а чрез прилагане на индустриализираното сглобяемо строителство с готовите панели и пр. Пластичност на визията придава единствено раздвиженото комбиниране на балконите и техните парапети, които се явяват основен елемент на външното оформление.

Генерален изпълнител на мащабния обект е Държавно строително-монтажно обединение „Добруджа“ от Толбухин, а шефът на инвеститорската дирекция – покойният днес инж. Димитър Киряков, често обича да подхвърля, че „изпълнители на обектите са потомците на Кольо Фичето“.

Когато започва строителството, наоколо няма нито едно дърво. Благодарение на ландшафния проект на паркостроителя инж. Елена Качарова, мястото бързо се изпълва с пищна зеленина, гарнирана с много ценни и редки растителни видове.

Ръководител на авторския архитектурен колектив, изготвил проектите за „Албена“, е арх. Николай Ненов. В екипа му влизат арх. Тодорка Попова, арх. Христо Христов, арх. Райна Шопова, арх. Димитър Аврамов, арх. Мария Саваджиева и др.

Една от първите проектантки на новия курорт е и моята майка арх. Димитрина Василева – нейни са проектите за хотелите „Славянка“ и „Камелия“, както и млечен бар „Лилия“, който по-късно сменя функцията си и е превърнат в стол за почиващите.

Та тя ми е разказвала, че първоначално комплексът се е казвал „Балчик – юг“. Лично Тодор Живков често наминавал през проектантската организация да види как напредва проектирането му.

При едно от тези посещения Първият подхвърлил: „Тук, в този край, е живяла една красива българка – героинята на Йордан Йовков Албена. Пожелавам успех на колектива и дано комплексът стане красив като нея“.

Това му пожелание, разбира се, се оказва достатъчно още на другия ден на антетките на проектите вместо „Балчик – юг“ вече да пише: КК „Албена“...И до днес Северната перла на нашето Черноморие остава един забележителен архитектурен ансамбъл с оригинална и самобитна визия и атмосфера.

Като за финал ще разкрием и тайната на тази мащабна артихектурно-строителна творба – размерите на основния пространствен модул, които са 300/420/260, са извлечени от „божествената пропорция" на... Златното сечение. Този факт споделя самият главен проектант арх. Николай Ненов в бр. 2 на сп. „Архитектура“ от 1989 г.

Днес „Албена“ е символ на модерен морски туристически продукт и предлага разнообразни форми на отдих и екотуризъм. А красотата му няма равна, може би защото носи името на една красива жена, макар и литературен образ. Една красавица, която мечтае в едноименната Йовкова пиеса: „Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии с босилек, с френче, с мушкато...“. Е, май мечтата й се е сбъднала!

Автор: Диана Славчева,източник: desant

Често се случва да видим стара снимка на някое кътче в града ни и веднага в нас нахлуват спомените – къде сме били, какво сме правили, какво е било...Днес ще ви покажем,култовият някога ресторант "Аязмото" в Стара Загора.Вижте как е изглеждал преди и как изглежда днес...







След като завърших гимназия Общинският народен съвет, военноотчетното бюро и комсомолската организация в селото ни организираха новобранска вечер. Събрахме се в салона на читалището. Организираха ни вечеря. Имаше речи и пожелания за добра служба. След няколко дни ни повикаха във военно-отчетното бюро. Подготовката за тръгване към казармата беше много проста – малко бельо, прибори за бръснене и миене в една специално ушита торбичка.

Баща ми беше уговорил превоза до града с негов приятел, който рано сутринта на 1 ноември спря с каруцата си до нас. Беше студено и бях наметнат с голям селски кожух на гърба.

Взехме си довиждане. Спомням си, че майка ми се разплака, а баща ми само каза: „Да внимаваш и да разгръщаш тревата, по която стъпваш.“

Във военноотчетното бюро в Разград ни чакаше един редник (стар войник), изпратен да ни поеме за поделението в Карлово. За там бяхме определени четири момчета. Пътувахме цяла нощ. На сутринта ни вкараха в казармата. Седнахме на тревата в двора и зачакахме нареждане. Дойдоха двама сержанти и под строй, както бяхме с цивилните дрехи, ни заведоха на баня в града. Миенето и бръсненето беше скоростно, за минути.

Вижте още:Родната казарма,нещо което днешните младежи никога няма да разберат

След това ни хвърлиха по един чифт чепици (някои бяха нови, но други - стари и скъсани), куртки, панталони и шинел. Казаха след 5 минути да бъдем строени пред банята. Много добре си спомням, че обувките ми бяха с 3-4 номера по-малки, а облеклото – доста по-голямо от моя ръст. И заприличах на бостанско плашило.  
Казах още в банята, че обувките не ми стават и не мога да ги обуя, но командата беше: „Обувай се!“ Краката ми насилствено бяха вкарани в тях и потеглихме към поделението.

Като ни видяха, старите войници взеха да ни се смеят и да ни се подиграват. Посъветваха ме да намеря някой, с когото да си сменя обувките. Така правели всички.Вижте още:Абсурдът, наречен казарма и защо не трябва да се връща

Велчо НАНЕВ, Разград


Генерал-майор от запаса Стефан Ангелов е роден на 22 ноември 1926 г. в с. Пауново, Софийска област. Бил е командир на застава и на граничен отряд. От 1989 до 1991 г. е командващ войските на МВР, а от 1991 до 1992 г. е командващ Гранични войски. Уволнява се, защото не е несъгласен с промените в охраната на държавната граница.

Лично съм бил на граничната застава до с. Голям Дервент, Елховско. Даже мога да покажа къде имахме от старите немски прожекторни станции. Местността е пресечена и трудно се наблюдава. Разбирам, че сега там се изгражда инженерно-защитно съоръжение от 33 км във връзка с бежанската вълна. Има обаче класически норматив, който трябва да се спазва. По-малко от двама души на километър фронт на границата не бива да има. Не говоря за допълнителните технически средства – прожектори, кучета, радиостанции и др. Границата ни с Турция е 270 км. Всеки може да сметне колко души трябва да я охраняват.

По мое време цялата южна граница беше заградена с т.нар. кльон. По тактико-технически данни той дава надеждност за предотвратяване на нарушения на границата до 75 процента. Останалото до 100 процента може да се постигне с използването на личен състав, автомобили, служебни кучета, прожекторни и радиолокационни станции. Имали сме участъци от 200 до 500 км, където нямаше безнаказано нарушение. Успяхме да постигнем 97 процента надеждност при охраната на границата.

През 1972 г. започна да се мисли за укрепване на западната граница. Заставата на Габрене, Петричко, например държеше и западната, и южната граница. На южната има кльон, а на западната няма. Тогава бях в оперативния отдел на Щаба на Гранични войски. Отивам там и виждам, че хората си ходят по седенки от двете страни на браздата. Това засилваше много македонисткото влияние. Пращаха хора, литература, говореха против България. Нито един, който беше нарушил границата от България за СФРЮ, не беше върнат. Даваха му веднага апартамент в Скопие и политическо убежище. Затова на Габрене направихме кльона,
без да има държавно решение
Продължихме на Златарево, където е КПП. Едва през 1974 г. излезе решение Б-9 на Политбюро на ЦК на БКП за укрепване на западната граница и започнаха да се правят кльонове и там. Първата работа на генерал-полковник Атанас Семерджиев, когато стана министър на вътрешните работи, бе да разпореди да се премахнат кльоновете през 1990 г. Не можело чужденец да мине и да гледа огради. Аз му казвах, че на стадионите също има огради, но това не пречи на 100 000 души да гледат футболни мачове. Въпреки това се взе решение да се премахнат граничните зони и съоръженията по западната граница.

Имаше обществен дебат. Много активни бяха някои групи, които смятаха охраната на държавната граница за тоталитарна отживелица. Други защитаваха изграденото с мотива, че то върши работа независимо от цвета на управлението. В специално становище през 1990 г. министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров уведоми председателя на Народното събрание Станко Тодоров, че снемането на инженерно-техническите съоръжения ще донесе негативи за сигурността на държавата. Единствено националните ветеринарни органи бяха категорично против. Останалите институции се държаха много предпазливо.
Предупрежденията на служителите от Гранични войски не бяха взети под внимание.На 6 април 1990 г. от с. Калотина започна показно снемане на западната граница с дължина 453 км. Намерението беше материалите да бъдат предоставени на стопанствата и населението. Съоръженията на достъпните участъци обаче се разграбваха. Оказа се илюзия на ден да се демонтират по 150 м. Веднага възникнаха опасения от разрастване на контрабандата. На оперативно заседание на МВР с директорите на национални и централни служби докладвах, че за първи път започват да се наблюдават явления като търговия с червен живак, нарастване на наркотрафика, активизиране на криминалния контингент, зараждане на каналджийството, терористична активност и използване на самоделни взривни устройства.

Министърът на вътрешните работи Йордан Соколов беше раздвоен. Ставаше дума за трудно решение. Тогава почти в цяла Европа охраната на границата се осъществяваше от армията, особено на Балканите. Факт е, че Гранични войски натрупаха най-голям опит, когато бяха в състава на Министерството на отбраната. Застъпваха се становища, че лишаването от военнослужещи ще доведе до огромни проблеми с човешкия фактор. Той тепърва трябваше да се набира и обучава. Показателно е, че по мое време Гранични войски бяха интелигентни войски. Така се подбираха войниците, че почти всички бяха най-малко със средно образование.

Моето мнение е, че кльон може да има само с войници на срочна служба. Необходима е и база, а заставите бяха разрушени. Кльонът иска да бъдеш при него. Не може да отидеш с колата за малко, да го видиш и да се върнеш. Той е изграден на основата на т.нар. електрически баланс. Всяко срязване на проводник или допиране на два съседни даваше сигнал, който излизаше в заставата. Имаше, разбира се, различни хитринки, но много малко от тях успяваха. Масово преминаване на границата обаче нямаше.

Имахме данни, че това може да се случи по време на т.нар възродителен процес. Очакваше се български турци, които не успяха да се устроят в Турция, след като отворихме границата, групово от 150-200 души да почнат да се връщат. Тогава мерки се взеха от МВР, Гранични и Вътрешни войски и от Министерството на отбраната. Имали сме случаи граждани от ГДР, които са у нас на туризъм или по друг повод, да се опитват да минат нелегално южната и западната граница. Сред тях имаше професори. Питал съм ги защо търсят път към Западна Германия. Отговорът бе, защото леля му има фабрика или друг имот и той може да го наследи.
Военната си служба започнах през 1958 г. в 22-ри пехотен полк в Харманли.

Като курсант там бях и на стаж. Сварих същите войници, но вече им предстоеше да се уволняват. По това време конете напускаха войската. Оставиха най-добрите само за файтона на командира на полка, подполковник Топалов. Приехме първите автомобили. Имаше много сериозно съревнование между полковете. Военнослужещите бяха много надъхани. Участвах в състезателни стрелби между полковете. Качваме се на ГАЗ-51 и един младши сержант от Маришкия полк
откри огън
по джантите на нашия автомобил. Представяте ли си каква атмосфера беше? Всеки полк държеше да бъде първи. След четири години отидох в Гранични войски в състава на Ивайловградския отряд. Шест години изкарах като командир на застава. Там отново бяхме на коне. Единият беше много голям. Казваше се Пакистан. Много интересни бяха имената на всички коне. Кобилата се казваше Ница. Тя не допускаше пред нея да има кон. Само в галоп до заставата. Веднъж ни докараха кон от цирка. От това, че дълго време се е въртял в кръг, вървеше настрана, левите му крака бяха по-къси от десните. Спре ли се пред конюшнята, заспиваше. Сложиш ли му обаче юздата, веднага тръгва. На шестата година ни дадоха една газка. Това ни създаде работа. Трябваше да правим пътища. Искам да уточня нещо важно. През 1985-1989 г. на българо-гръцката граница в участъците на Смолянския и Момчилградския полк бяха изградени минни полета. Целта, естествено, бе да се намалят нарушенията. Те са разминирани окончателно в периода 1997-1999 г.
(в. Преса, печатно издание, брой 39 (745 от 9 февруари 2014)
www.socbg.com

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив