Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

1-ви Юни, води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева (Швейцария) “, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Ден на детето. Датата 1 юни е избрана и поради факта, че именно на този ден същата година тогавашният генерален консул на Китай в Сан Франциско събира десетки сираци и организира за тях празненство по случай традиционния китайски фестивал „Лодката на дракона“.В международен мащаб Денят на детето е отбелязан за първи път официално през 1950 г. в 51 страни, сред които и България. Интересното е, че този празник активно са подкрепили в страните, които са избрали социалистическият път на развитие. Това се случва след като през ноември 1949 г., в Москва, с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените, се учредява датата 1 юни като Международен ден за защита на децата. Празникът първоначално се отбелязва в памет на всички деца загинали през Втората световна война. В ерата на Съветският съюз на 1 юни в училищата започва лятната ваканция.Днешният ден е отбелязван с речи и дебати за правата и благосъстоянието на децата, с прожекции на нови детски игрални филми и телевизионни предавания, организирани са спортни мероприятия за децата, често поканвайки за участие и родителите. По подобен начин се е отбелязвал и в останалите страни от социалистическия блок.

Интересен факт е, че ООН обявява 1979 г. за международна година на детето и страната ни по този повод е единствената, откликнала мащабно и хвърлила огромни средства за създаването на първата Международна детска асамблея „Знаме на мира“. През същата година на екран се появява и любимия на всички непораснали и пораснали деца, детски сериен телевизионен филм „Войната на таралежите”(реж. Иванка Гръбчева), посветен на международната година на детето.Макар десетилетия наред да се празнува предимно в държавите с комунистически режими на управление, политическа окраска му е придавана твърде рядко. Това е и основната причина този хубав детски празник да бъде съхранен и до днес.
Днес Първи юни като Международен ден на детето се празнува в над 40 държави по света, сред които: Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Беларус, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Виетнам, Гвинея-Бисау, Грузия, Еритрея, Естония, Етиопия, Източен Тимор, Йемен, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Киргизстан, Китай, Куба, Лаос, Латвия, Литва, Македония, Макао, Мозамбик, Молдова, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Северна Корея, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Танзания, Туркменистан, Узбекистан, Уругвай, Хърватска, Черна гора, Чехия.











„Топлофикация София” EАД е най-старата топлофикационна система в България. По мащабите на производство и периметъра на обслужване „Топлофикация София”АД е най-голямото дружество в страната и на Балканския полуостров.

1949 г. - Началото е поставено през м. март с въвеждането в експлоатация на първата топлофикационна електрическа централа в България – ТЕЦ ”София” и първата парна магистрала за промишлеността;

1952 г. - започва изграждането на топлопреносна мрежа в София;

1955 г. - изградена и въведена в експлоатация е I-ва градска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София”; първите абонати са 32 държавни и обществени сгради в центъра на града. Експлоатацията на новите топлофикационни съоръжения е обособена в отдел към предприятие ”Водоснабдяване”.

1957 г. - изграждането на топлопреносната мрежа продължава, броят на включените абонати расте и това налага създаването на самостоятелно топлоснабдително предприятие. С решение на Изпълнителния комитет на СГНС се създава СП ”Топлофикация”.

1958 г. - топлофикационното предприятие поддържа и експлоатира индустриалните топлопроводи и Първа градска магистрала, захранвани от ТЕЦ ”София”, и ОЦ ”Стамболийски”. И в двете централи се изгарят въглища. Топлинна енергия с топлоносител пара и гореща вода получават 12 завода и фабрики в северните промишлени райони на столицата и 211 сгради в централната градска част

1962 г. – изградена и въведена в експлоатация е II-ра градска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София”;

1964 г. - влизат в експлоатация ТЕЦ ”Трайчо Костов” (сега ТЕЦ ”София-Изток”) и парна магистрала към източната промишлена зона на града;

1966 г. - изградена и въведена в експлоатация е III-та градска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София”;

1967 г. - изградена и въведена в експлоатация е IV-та градска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София” и I-ва Искърска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София-Изток”;

1969 г. - ”Топлофикация” става Общинско стопанско предприятие /ОСП /;

1972 г. - изградена и въведена в експлоатация е II-ра Искърска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София-Изток”. Започва да работи ОЦ ”Земляне” и са изградени Източна и Западна Землянски магистрали;

1975 г. - въведена в експлоатация е Северна Землянска магистрала, захранвана от ОЦ ”Земляне”;

1977 г. - започва да работи ОЦ ”Люлин” и I-ва Люлинска магистрала, както и III-та Искърска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София-Изток”;

1978 г. - Общинското стопанско предприятие „Топлофикация ” става Стопански енергиен комплекс /СЕК/ „София”.

1982 г. - изграждане и въвеждане в експлоатация на II-ра Люлинска магистрала, захранвана от ОЦ ”Люлин”;

1986 г. - изграждане и въвеждане в експлоатация на част от IV-та Искърска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София-Изток”;

1987 г. - изграждане и въвеждане в експлоатация на III-та и IV-та Люлински магистрали, захранвани от ОЦ ”Люлин”;

1988 г. - изграждане и въвеждане в експлоатация на V-та градска магистрала, захранвана от ТЕЦ ”София”.

1993 г. – СЕК ”София” става еднолично акционерно дружество – собственост на Столична община.

1997 г. – приет е Мастер – план за рехабилитацията на топлофикационната система, финансиран от Световната банка и изготвен от фирмата “Еконо енерджи” – консултант на СБ.

2001 г. – продажбата на топлинна енергия се осъществява чрез търговско измерване във всички абонатни станции в столицата.

2002 г. – Столичната Топлофикация става акционерно дружество, регистрирано по Търговския закон, като собствеността е разделена между Столична община - 58% и Министерство на икономиката и енергетиката – 42%.

2002 г. – стартира изпълнението на Проекта за рехабилитация и модернизация на “Топлофикация София”АД с привлечени капитали на обща стойност 114 млн. евро, включващ подмяна на участъци от топлопреносната мрежа, компенсатори и арматури; топлинна изолация на открити топлопроводи; подмяна на абонатни станции; въвеждане на система за управление на оборотите на мрежовите помпи.

2003 г. – процесът за въвеждане на системата за дялово разпределение в сградите - етажна собственост е приключен. Открити са центрове за търговско обслужване на абонатите в Централното управление на дружеството и на територията на четирите топлорайона. В съответствие с Проекта за рехабилитация и модернизация на “Топлофикация София”АД са подменени 36км. от най-амортизираните топлопроводи на столицата и над 2 000 абонатни станции.

2004 г. - подменени са още 38км. от амортизираната топлопреносна мрежа на София и над 2 500 абонатни станции.

2005 г. - със средства, отпуснати по заема за рехабилитация на „Топлофикация София”АД от Световната банка бяха подменени 333 броя компенсатори и 92 броя спирателна и регулираща арматура. Със собствени средства дружеството реконструира 2.5 км. от топлопреносната мрежа.

2006 г. - с привлечени средства са подменени 362 броя компенсатори и 165 броя спирателна и регулираща арматура и със собствени средства дружеството е реконструирало 1 км. от топлопреносната мрежа. Започва изграждането на Нова Западна Землянска топломагистрала, която ще бъде пусната през 2007г.

2007 г. - „Топлофикация София” АД отбеляза 50 годишнина.

2009 г.- Столичната Топлофикация става еднолично акционерно дружество.
Източник:http://toplo.bg/



Снимка:Тони Аргирова


Обичате ли локум? На какво ви напомня? Обикновеният локум вече 45 години се продава с лика на една българка, която държи кошница с жълти рози.
През пролетта на далечната 1963-та година едно 17-годишно момиче от село Каравелово бере рози край дома си. И не предполага, че този миг ще остане в историята.
„Някакъв празник имаше. И имаше един фотограф – бай Георги, работеше в „Балкантурист”. И може би подбираше девойки – дойде, помоли ме, тогава за мен е било нещо много! И в розите ме снимаха”, спомня си Цонка Димитрова.
Няколко години по-късно Цонка за първи път вижда лика си на кутия обикновен локум в местния магазин.
„Изненадах се много. За мен беше гордост, защото тази снимка и до ден-днешен се разнася из цял свят. Ето, малкият ми внук казва: Бабо, аз се гордея, защото снимката ти я има из цяла Англия”, допълва тя.
Славата на момичето с розите от кутиите с локум обикаля цялата страна.„Отивахме във Вършец на почивка и решихме да останем във Враца. Искахме да спим в „Балкантурист”, с приятели бяхме. И отиваме на регистратурата и жената казва – няма места. Аз не искам да съм нахална, но неговият приятел, веселяк човек беше и се обърна към нея и вика: Ейй, каква хубава жена сме ви дали да краси тука „Балкантурист” и вие да не ни намерите място. За нула време ни намериха места”, посочи още Цонка Димитрова.Но най-ценно за нея е признанието на съпруга й Димитър. „Няма човек, който да не се гордее. Аз без нея съм кръгла нула! Признавам си го”, казва той.
Заедно са от 50 години. А Димитър още си спомня първата си среща с младата розоберачка.
„Една напълно чиста девойка, в истинския смисъл на думата. Напълно чиста девойка, която беше недостъпна. И пламна една истинска любов вече, която беше много чиста”, разказва Димитър.Двамата пазят снимката в полето с рози като скъп спомен вече 45 години. За ползването на кадъра обаче красивата Цонка навремето не получила нито лев.
„Съжалявам само, защото и до ден днешен поне не дойдоха едно благодаря да ми кажат. Нищо, знаете ли какво значи нищо! Нито аз съм разрешила да ми взимат образа, нито нищо”, завършва Цонка.Точно тази снимка остава единственият спомен в живота на семейството. Преди месец жесток пожар изпепелява дома на Цонка и Димитър.
Днес възрастните хора живеят в къщата на синовете си. Трудно преживяват загубата на дома си и се надяват скоро да посрещнат децата си за празниците. Единственото, за което мечтаят, е да имат възможност да работят в ябълковите градини до къщата.
Източник: bTV
За Кина Гърбова-момичето от двулевката вижте ТУК >>>
Спомен за зелените паспорти вижте ТУК>>>


След протеста й срещу обгазяването на Русе решили да запушат устата на именитата треньорка с нов апартамент


Вечната бунтарка в спорта и живота Нешка Робева през 80-те години на XX век съвсем естествено и логично бе намерила мястото си в неформалните движения за обществен протест. Властимащите преди 10 ноември 1989 г. без съмнение са смятали, че националната треньорка по художествена гимнастика си е заслужила постовете и привилегиите. Но са грешили в едно – че могат да й ограничат свободата да говори и протестира.
Народната представителка и герой на социалистическия труд Нешка Робева размътила блатото на глупавите политически решения още в тогавашния български парламент. Когато се приемало новото административно деление на страната, само тя и приятелят й художникът Светлин Русев

гласували срещу готвения закон.

За времето това било чудо невиждано – стари депутати от онова време още разказват, как в залата се възцарила мъртва тишина, след вдигнатите за “против” десници на треньорката и живописеца. Административното недомислие наистина било въпиющо – България се разделяла на 9 области и областни центрове ставали Разград (вместо Русе), Ловеч (вместо Плевен) и Хасково (вместо Стара Загора).
Двете “черни овце” – Нешка и Светлин не пропуснали случая да се включат и в новосформирания комитет за защита на град Русе от обгазяване. Задушаваните от румънския бряг няколко години поред русенци видели в неформалното екозащитно сдружение възможност най-сетне да дишат чист въздух.
Светлин Русев предложил Съюзът на художниците да приеме писмото - призив “Вик за Русе”. Около неговата платформа постепенно се събрал кръгът от интелектуалци, които учредили Комитета за защита на град Русе. (Това наименование на подготвената за регистрация организация се използвало в официалните документи на Политбюро на ЦК на БКП).

Партийната върхушка веднага взела на мушката

и Нешка Робева. Нейното име също стояло в “черния” списък на учредителите на русенския комитет.
С гръм и трясък партийният Олимп – Политбюро се събрало на 27 март 1988 г., за да накаже екозащитниците. Понеже ставало дума преди всичко за “провиненията” на интелектуалци, точката в дневния ред на заседанието била законспирирана така: “За някои актуални проблеми на състоянието на духовната сфера”. За разглеждане от партийните шефове бил внесен и поверителния документ “Справка относно ролята на Светлин Русев за насаждане на монополизъм в Съюза на българските художници и за създаването на т.нар. Комитет за защита на Русе”.
След като изброили всички “грехове” на Светлин Русев (тогава той е директор на Националната художествена галерия), членовете на Политбюро пристъпили към решаване на съдбата на всеки поотделно. За художника мнението било почти единодушно – трябвало незабавно  да излезе от състава на ЦК на БКП и да бъде свален от директорското място в галерията.      
В това време разделно (тогава вървяла перестройката в Съветския съюз и у нас също се събуждали обществено ангажираните хора), в личния си живот Нешка Робева изживяла криза. Бракът на суровата и рядко усмихващата се треньорка се поразклатил здраво. След като видяла, че нещата стават непоправими, световната вицешампионка по художествена гимнастика стигнала до зала 13 на Съдебната палата,

където се гледали бракоразводните дела.

В същото време из цялата страна нараствали като търкулната снежна топка слуховете за връзката на Нешка със Светлин Русев. Интригата била още много гореща за народонаселението, защото ставало дума за двама изключително популярни личности.
Мълвата прескочила и дебелите стени на Партийния дом. Това се вижда и по запазените до днес протоколи от заседанието на Политбюро. На най-високия етаж на властта без да се срамуват, че влизат в личния живот на треньорката и художника, членовете и кандидат-членовете на Политбюро обсъждали до най-дребни подробности тяхната връзка. Всичко ставало с доста загрижен тон за Нешка. Прелюбопитно е да се цитират днес

няколко реда от стенограмата

от това заседание, което почти два часа се занимавала със случая Нешка Робева:
Георги Йорданов: Водих разговор с нея, беше мъчителен, защото смята, че неправилно я обвиняваме. Казва: “Майка ми е оттам, аз съм от Русе, как мога да бъда безучастна”. Подробно й обясних, питах дали е разбрала за какво става дума. Тя: “Няма да се занимавам. При мен идва един млад човек с мустаци и ми показа някаква съветска статия, която аз не съм чела”. След това аз отново обърнах внимание на отговорностите, които тя има като треньор за Европейското първенство, за Олимпиадата и т.н. И друго, което каза: “Вие убивате един талант”. За Светлин става дума. Казах, че никой не го убива, ние само го освобождаваме от Художествената галерия. С това приключи разговорът.
Чудомир Александров: Сега към нея да не предприемаме мерки.
Димитър Стоянов: Снощи получих една молба от нея, в която моли да й се даде жилище, тъй като се е развела със съпруга си и старото жилище остава за него.
Чудомир Александров: Да й се даде жилище.
Георги Йорданов: Тя ми каза: “Стига сте се занимавали с моя личен живот”. Аз казах, че за пръв път чувам за тази работа.
Димитър Стоянов: Аз смятам, че тя е убедена в нашите мерки.
В красноречивата дискусия, висшите партийни функционери се опитали да затворят устата на гневната треньорка с обещания апартамент. Опитът им останал без резултат.
Само година след репресивното заседание на Политбюро от 27 март 1988 г. Нешка Робева пак беше в авангарда на промените. Тя продължи да създава ядове на политиците, в това число и на своята тогавашна партия – БСП.

Д-р Боян ЗАХОВ
Източник:Наборе.бг









Често протоколът поставя държавните мъже в необичайни обстоятелства. Така се случва и през 1974 г., когато министър председателят Станко Тодоров завел наша правителствена делегация на официално посещение в Швеция по покана на колегата си Улоф Палме. Малко преди визитата с шифрограма до София посланичката ни в Стокхолм Дора Белчева съобщила, че домакините биха искали на официалната вечеря гостите да са облечени в смокинг. У нас членовете на делегацията веднага тръгнали да търсят необходимитге официални одежди – певечето си наеми смокинг от гардероба на Народния театър, киноцентъра и операта. За премиера Станко Тодоров, разбира се, била ушита дреха по мярка.
Когато пристигнали в Стокхолм българите с учудване разбрали, че настояването за вечерята в смокинг на Улоф Палме и Станко Тодоров е приумица на ... посланичката Дора Белчева. Тя съобщила на домакините, че нашият премиер държи много на строго официалното облекло. Пред шефовете си в София пък Белчева пояснила, че смокингите са по настояване на шведите. Така кашата станала пълна.
Малко преди вечерята шефът на шведския протокол чистосърдечно попитал своя български колега Богомил Герасимов: „Кажете ми за какъв дявол ви бяха тези смокинги? Знаете ли в какво положение ни поставихте? Да търсим смокинг за г-н Палме под наем!... Как е възможно един министър-председател на страна, която претендира, че е социалистическа, да държи толкова изтъркан буржоазен атрибут, какъвто е смокингът!”
Като уточнили кой стои в дъното на гафа, двамата шефове по протокола решили все пак вечерята да стане в официало облекло, за да не стане вестникарски скандал. Когато научил защо е бил принуден да облече за първи път в живота си смокинг, Станко Тодоров се ядосал, но наказания не последвали.
Малко по-късно се изяснили причините за „престараването” на амбасадорката Белчева, разкри след време старият дипломат от кариерата Богомил Герасимов. В счетоводството на Външното министерство пристигнала сметка от Дора Белчева за хиляда долара, с която посланичката искала да й се осребрят парите дадени за официални тоалети, закупени при посещението на премиера Тодоров в Стокхолм.
Както се казва: пито – платено!
Д-р Боян ЗАХОВ
Източник:www.nabore.bg


Купчина камъни и стълбище насред нищото – това е останало днес от казармите в Средец. Мястото е било част от т. нар. „Триъгълник на смъртта“: Грудово (б. р.-сега Средец) – Елхово – Звездец. По времето на социализма службата там е била най-сурова. В този район на страната са били струпани най-големите поделения по охраната на турската граница, а службата най-тежка и най-дълга. Грудово е бил един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. През годините на социализма се превръща в своеобразен военен град.

Сега жителите на странджанската община сравняват местността с размирна Сирия. Когато и последната кубинка напуска градчето, започва и голямото рушене. Преди десетина години
четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. Циганите само това и чакат. Въоръжени с чукове, кирки и лостове започват да разрушават бившите казарми и военни блокове. Керемидите и тухлите се сортират и товарят на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци, натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Най четени:

Популярни публикации👇