Велко Кънев:Спомен за една легенда

На 11 дек. 2011 година, на 63-годишна възраст, след тежко боледуване, ни напусна един от най-големите и най-обичани български актьори Велко Кънев. 

През по-голямата част от кариерата си Велко Кънев е част от Народния театър, на чиято сцена изиграва десетки запомнящи се роли.

В началото на 90-те, заедно с Георги Мамалев и Павел Попандов, създава групата НЛО.

За "Оркестър без име" Велко Кънев смята, че е връх във филмовото му творчество и най-страхотният български филм.

Последният кинопроект, в който се очакваше да участва, беше планираното продължение на "Оркестър без име", наречено "Оркестър с име". По идея филмът трябваше да събере отново всички герои и актьори от преди 30 години,но проекта така и не бе осъществен.

Научете повече

Германски ясновидец предвижда без грешка световното развитие

Предсказва появяването на Путин, възхода на Меркел и ред световни катаклизми

През 1889 г. Австрия дава на света две имена: Адолф Шикългрубер и Ерик Ян Ханусен. Роденият във Виена Ерик ще спечели славата на "всевиждащи очи" за доброто на хората като ясновидец. Адолф от Браунау край Линц ще изкачи житейската стълба с фанфари и фойерверки, за да се подхлъзне фатално от върха и да бъде белязан завинаги като едно от поредните чудовища на човечеството,пише РЕТРО.БГ


Съдбата ще срещне двамата австрийци след години. Европа е потопена в дълбока криза и панически страх за бъдещето. Ерик Ян Ханусен ще предвиди появата на нов "водач на нацията", способен да я излекува от унижението на войната и от икономическите язви. Новият фюрер Адолф Хитлер ще остави любителския статив и палитрата и под гръмките звуци на военните маршове ще нахлуе триумфално в Райхстага, ще събира милиони, обсебени от реваншизъм, в Нюрнберг, край Бранденбургската врата, в Силезия и Померания...


На 24 март 1933 г. ясновидецът е радостен. Фюрерът е обещал да даде простор на уменията му в областта на хипнозата, графологията и телепатията. Хитлер дава милиони за автомобилния спорт, флиртува с немски атлети и футболисти, строи аутобани - колко е да инвестира в строежа на специално висше училище по окултизъм, ръководено от прочутия Ерик Ханусен!


Всесилните щурмови отряди обаче са разработили коварен план .Те знаят, че пророкът е от еврейско потекло, какво ще стане, ако някой ден предскаже залеза на неонацизма и на неговия водач?


През нощта срещу 25 март щурмбанфюрер Вилхелм Оост и щурмфюрер Рудолф Щайнле отвличат ясновидеца от просторния му апартамент до Курфюрстендам, натоварват го в сребристото му "Бугати" и отпрашват нанякъде. На 7 април в крайпътна канавка близо до Берлин е намерено разложеното тяло на убития Ханусен. Тялото си отива, остава духът на ясновидеца и думите, изречени малко преди това: "Няма да минат и тридесет години, и светът ще почита новия Ханусен, моя единствен наследник..."


В 05.13 ч. на 21 юли 1926 г. на гарата в Щутгарт железничар сънено върви покрай коловоз 9. Там са празните вагони на дошлия от Мюнхен влак. Неочаквано мъжът долавя женски стонове. Влиза във вагона и отваря вратата на купе ДА 684. На седалката лежи жена, притиснала подутия си корем. Моли за помощ и само след минута бебето е в ръцете на слисания железничар.


Само майката знае кой е заможният известен баща. Няма да съобщи името му, защото й е казал:
Скрий произхода на детето, никой не трябва да го идентифицира с мен, иначе в тази страна то е обречено!


Детето с гражданското име Вили Герстел, бъдещият Ханусен Втори, расте в приют. Взето е от приемни родители, които не му спестяват наказанията и боя. Труди се непосилно, а още първата вечер, когато иска да спи при другите пет деца в семейството, господарят просъсква: "Не там, твоето място е в ъгъла!".

Бият го с ръка, с камшик, с черпака. Гладува. После нов дом, нови изпитания...


13-годишен бива осенен за нещастен случай, това става насън. Треперещ, разказва на утрото какво е видял. Присмиват му се. Само след часове веселите деца с шейна се блъскат фатално в пощенски автобус...


Лято. Децата мърморят, че са изморени, не искат да ходят на нивата, защо няма дъжд... Вили убедено казва: ще вали! Наричат го смешник, на небето няма и облаче! Вили твърдо настоява: ще вали! След час-два небето се излива над тях... Пак е светло и пак новопръкналият се всезнайко пророкува: ще има буря. И днес, и утре. Следобед гърми и трещи отвсякъде. На другия ден също.


Джудже-обущарче минава покрай градината, където работят децата. Вили го поглежда и му призлява. С теб, приятелю, ще се случи нещо страшно, внимавай... Двамата се заговарят, Вили настоява: внимавай, избягвай рисковани действия! След броени дни лилипутът почиства ухото си с обущарската игла, пробива го, заразява се и скоротечна смърт...


Момченце и момиченце играят край реката и изчезват. Цяла седмица полиция и хора претърсват околностите, но няма следа.


Вили е категоричен: в реката са, недалече от мястото на игра! Това се случва години след като Вили вече е голям, живее в Карлсруе, а изчезналите деца са от квартал на Цюрих. В Карлсруе звъни по телефона репортер от цюрихския вестник "Блик".


Съжалявам за родителите, казва младият ясновидец, но виждам как момчето се подхлъзва и пада в реката, момичето иска да помогне... край... телата са заплетени на дъното... полицията да търси пак... И това е истината: намират първо малкия Етиен на три километра от мястото, след два дни е открита и Силвия.

Името на Ханусен Втори като ясновидец се затвърждава през годините

Става известен в цяла Германия, в околните държави. Търсят го по различни поводи, в дневника му се отбелязват като свидетелства писма за благодарност от близо и далеч.


Тайнствените му прогностични умения се разпростират и върху значими световни събития. Ханусен Втори предвижда аферата "Уотъргейт" и свалянето на президента Никсън в САЩ, падането на самолета ДС 10 край Париж с 345 жертви, тревожната авария на борда на лунната капсула "Аполо 13" и благополучния край, кървавата трагедия на Олимпиадата в Мюнхен, голямото земетресение в Сан Франциско. Предвижда мирната мисия на Кремъл и падането на Берлинската стена.

През 9-те години на миналия век в специалната си книга "Ханусен - направи повече от твоя живот" ясновидецът разкрива подробности и техники от богатия свят на окултизма, хиромантията, хирологията, гадаенето на сънища, езика на ръцете, почерка, характера. В нарочни раздели дава прогнози за развитието на събитията в началото и до средата на новото хилядолетие. Читателят ще се изуми от "очите на пророка", видели многото природни катаклизми, които сполетяват света от десетилетие насам: земетресения, наводнения, пожари, пораснала криминогенност, опасно разделение на човечеството на супербогати и драматично бедни.


Три неща правят знаменателно впечатление. Ханусен Втори предвижда много локални войни и конфликти, но без едромащабен световен конфликт
Разделя света на три водещи лагера: САЩ с европейски сателити, азиатски с Китай и нов африкански център.


И ако за последното може да намигнем невярващо на пророка, то написаното в специалните раздели за Германия и Русия е любопитно и удивително. Предвиждайки важната роля на Германия като основен стълб в Европейския съюз, Ханусен предупреждава за висока безработица сред младите и неприязън към чужденците. Ще има незначителни политици, но "СЛЕД 2005 Г. В ГЕРМАНИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВИ ОТНОВО ЕДНА ВСЕПРИЗНАТА И ГОЛЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ФИГУРА, КОЯТО ЩЕ ПОВЛИЯЕ СТРАШНО ПОЗИТИВНО НА ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ".


Отчитайки икономическия и политически упадък на руската "мечка", Ханусен пророкува между второто и третото десетилетие (2010-2020 г.) следното:


"ВИЖДАМ ЕДИН НЕОЧАКВАНО МЛАД ЗА РУСКИТЕ ПОЛИТИЦИ МЪЖ, КОЙТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ САМО НА НЯКОЛКО ГОДИНИ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ХАРИЗМАТИЧЕН ВОДАЧ НА ЦЯЛАТА НАЦИЯ. ВЪЗХВАЛЯВАН И ЧЕСТВАН, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЗЛОУПОТРЕБИ С ВЛАСТТА, А ЩЕ Я ИЗПОЛЗВА ЗА БЛАГОТО НА НАРОДА. НЕГОВАТА МОЩ ЩЕ НАПОДОБЯВА ТАЗИ НА СТАРИЯ СТАЛИН, НО МЕТОДИТЕ МУ ЩЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ НЕГОВИТЕ КАКТО ДЕНЯТ ОТ НОЩТА. ЩЕ ИМА И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВНИЦИ, НО ТЕ ЩЕ ГО ВЪЗПРИЕМАТ ТВЪРДЕ СКОРО ЗАРАДИ СПОСОБНОСТИТЕ МУ. ОТТУК И РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ ОТНОВО ПО-ИНТЕРЕСНА ЗА ЗАПАДА ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД."


Времена, нрави, пророци и политици. Земята се върти с тях...


Борислав КОСТОВ

Научете повече

Бивша учителка разказва:Как някога се справяхме с учениците, които бягаха от училище

През месец януари 1958 г. бяхме назначени с една колежка на двете освободени от пенсионери учителски места в СОУ „П.Р.Славейков" -Трявна. Директорът ни каза, че ще водим четвърти "а” и четвърти „б" клас. Обясни ни, че „б" клас е един от палавите и недисциплинирани и го възложи на мен, вярвайки, че като мъж ще се справя по-добре.

Помислих си дали това е гласувано доверие, или изпитание, но не възразих. Влязох в клас. Първите ми впечатления бяха много добри. Имаше едно ядро от отлични и много добри ученици, на които смятах да разчитам. Но имаше и недисциплинирани, които седяха на първите чинове. Говореха в час, ставаха и не внимаваха. През междучасията лудуваха по коридорите. Следващите дни бяха без домашни. Третия ден един от тези ученици не се яви в училище. Същото се повтори и на следващия. Разбрах, че и по-рано често е отсъствал. Изкарвал времето на топло в близката сладкарница и след края на учебните занятия си отивал вкъщи.

Реших да посетя дома му. На въпроса ми къде е ученикът, майка му каза, че го е изпратила в училище и много се разтревожи. След малко той си дойде. Като ме видя, се смути. Успокоих го и му обясних, че както родителите му ходят на работа, за да бъде нахранен и облечен, така и той трябва да идва редовно в училище и винаги да е с подготвени уроци. Той осъзна грешката си, разплака се и обеща, че това няма да се повтори. И наистина не се случи повече. Трябваше да се справим и с другите недисциплинирани ученици. С отрядния съвет проведохме пионерски сбор на тема „Успехът и дисциплината на класа". Към слабите и недисциплинирани ученици прикрепихме отлични, които да им помагат и да им влияят положително с личния си пример. Класът се преобрази. Стана сплотен и дисциплиниран. Завършиха учебната година с много добър успех. Добре се представиха и в следващите класове. Израснаха от тях лекари, инженери, музиканти, икономисти и добри работници в заводите./Ретро.бг/

Пенчо Пенчев, Трявна

Научете повече

Ретро СНИМКА на Стоянка Мутафова и една история, която разплака България

Черната вест за смъртта на Стоянка Мутафова потопи в скръб цяла България. Обичаната актриса си отиде на 97 години, като 70 от тях прекара на сцената. Малки и големи заляха социалните мрежи с жалейки и съболезнования за Госпожа Стихийно бедствие. Много потребители споделиха и малко известни снимки на Мутафова. Една от тях е ретро кадър от младините на Мутафова. Ето какво пише и в коментар към него: 

"Днес ( 6 декември - бел. ред) , на 97 годишна възраст е починала Стоянка Мутафова. Бог да я прости. Тя е родена на 2 февруари 1922 г. в семейството на българския писател, драматург, театрален и литературен критик, режисьор и артист Константин Мутафов, който произхожда от Славейковия род. Майка й Екатерина Мутафова е завършила история в Софийския университет, а после е специализирала класическа филология в Швейцария.

Така че малката Стоянка е расла в културно семейство, но от малка я е теглило към диващините и е била същински разбойник. В своята автобиографична книга "Когато се подстригват мравките" тя споменава, макар и накратко, за преследванията, на които е бил подложен Георги Парцалев. Колцина знаят, че е бил пращан от "народната власт" в мините? Разказва и за Невена Коканова, за Фани Попова- Мутафова и за Жана Стоянович, за много, много интересни и достойни личности. Струва си да прочетете тази й книга. Ето един откъс от нея, в който разказва за кошмара на бомбардировките в София (в случая става дума за двойната бомбардировка на 10 януари 1944 година) : На другия ден сутринта с майка ми се запътихме към шапкарницата, която се намираше на "Графа", срещу градинката на "Свети седмочисленици". Влязохме, аз започнах да меря шапките. Тъкмо се загледах в една, и сирените започнаха да вият.

- Да се махаме - примоли се шапкарката. - Имам някакво ужасно предчувствие. Аз продължавах да меря шапки. Имам силна интуиция, но макар и в редки случаи, тя ми изневерява. Този беше именно такъв. -Спокойно! - заповядах аз. Не знам защо се беше вселило убеждение, че бомбите заплашват крайните квартали, а центърът е недосегаем. Шапкарката обаче не се успокои. Почти ни изнесе с майка ми от ателието. Съвсем близо до Първа девическа гимназия живееше моята приятелка Лили. Решихме да идем у тях, докато мине тревогата. Сварихме Лили и техните да ядат петмез. Аз за петмез умирам. Докато лапах, майката на Лили, заслушана в засилващия се вой на сирените, се развика: - Бързо в скривалището! Имам лошо предчувствие! -Да ви опустеят предчувствията! - изругах аз.

- Човек не може да си изяде петмеза. Този път обаче и майка ми ме задърпа да бягаме. Грабнах чинията с петмеза и ядосано се понесох към мазето на гимназията. Само секунди след като влязохме, започна един от най-страшните кошмари, които съм преживяла в живота си. Ударната вълна залепи всички на стената на мазето. Петмезът се разхвърча по палтото и лицето ми. Грохот, викове, панически ужас...

Когато излязохме от скривалището, видяхме някакъв непознат град. София отпреди час вече не съществуваше. Нямаше ги нито шапкарското ателие, нито къщата на Лили. Бяха се превърнали в купчина тухли и обгорели греди. Аз продължавах да лепна от петмеза и прахоляка. Тичахме по улици, които сякаш не познавах. Улици без изход. Отвсякъде се чуваха стенания и плач. Къщата ни на Дондуков беше непокътната. Такава обаче остана само още няколко часа. Вечерта при следващата атака нямаше сирени. Кошмарът се повтори, но този път се наложи да ме изравят изпод развалините на собствения ни дом.""/Блиц/

Научете повече

Никола Вапцаров

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се, -
като окъсан Рибен буквар,
подел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките - от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? В мечтите няма цензура,
мечтите греят в синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Никола Вапцаров

Източник: Никола Вапцаров Стихотворения, 1989, Български писател, София

Научете повече

Нови промени за пенсиите след 1 януари

Пенсионерите, които сега получават т.нар. социална инвалидна четвъртинка, ще взимат от 52.20 лв.

до 198.36 лв. повече всеки месец от 1 януари. От тази дата трябва да влезе в сила новият вид финансова подкрепа, залегнала в Закона за хората с увреждания.
Това се отнася за над 340 000 пенсионери, които са с увреждане над 71% и получават към парите си за старини допълнителни 25% от социалната пенсия. През 2014 г. спря отпускането на нови „четвъртинки“, като тези, на които вече бяха отпуснати, продължиха да ги взимат.

Сега Националният осигурителен институт (НОИ) вече няма да изплаща тези 25% от социалната пенсия (малко над 30 лв.), която получаваха пенсионерите инвалиди. Вместо това 340 хил. души започват да получават помощи от Агенцията за социално подпомагане (АСП). Размерът на финансовата подкрепа ще се определя според степента на увреждане и линията на бедност, която за 2019 г. е 348 лв. Така най-малко ще получават тези, които са с увреждане от 71 до 90 на сто, а именно 15% от линията на бедност – 52.20 лв.

Хората с инвалидност над 90%, които нямат право на чужда помощ, ще имат право на 25%, или 87 лв. Най-много ще получават тези с над 90% увреждания, които имат право на добавки за чужда помощ и на социална пенсия за инвалидност. За тях са определени 57% от линията на бедност, което прави по 198,36 лв. В случай че месечната финансова подкрепа е в по-малък размер от досегашната, ще се отпуска по-благоприятната за лицето.

Помощта пък е освободена от данъци и такси.  Отпускането и плащането й ще става автоматично, като Агенцията за социално подпомагане трябва да получи данните за хората и техните сметки от НОИ още този месец. Тези обаче, които в момента не получават други социални помощи, трябва да подадат заявление в АСП до 1 юни 2019 г. След този срок може да подават заявление от всяко 1-во число на месеца. “По никакъв начин хората няма да бъдат ощетени и да се разкарват от малките населени места, защото сега е зимен период.

Работа на самите служители е да намерят хората”, обясни Светлана Ангелова, която е зам.-председател на социалната комисия в НС. От социалното министерство пък уточниха, че след обнародването на закона, което трябва да се случи следващата седмица, заедно с НОИ и АСП ще направят мащабна разяснителна кампания. Междувременно от финансовата подкрепа ще могат да се ползват и всички хора с увреждания, като тя заменя интеграционните добавки.

Сумите, които ще получават българите с инвалидност над 71%, са същите, както и при инвалидизираните пенсионери. Тези, които са с увреждане от 50 до 70.99% пък ще имат право на 7% от линията на бедност, или това означава по 24.36 лв. месечно.

Научете повече

Юрист отговори на важния въпрос кога имаме право на 6 заплати при пенсиониране

Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.
Въпрос: Предстои ми пенсиониране. Като ми прекратят договора, ще получа ли шест брутни работни заплати?
Бр. Питов, гр. Монтана



Отговор: Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати.Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са:
– прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание;
– към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай, че качеството „пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж – при прекратяване на трудовото правоотношение.

Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е право единствено на работодателя.

В практиката често получавам въпроси дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил 10 години на две места, съответно от единия и от другия работодател. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж, в тези случаи работниците ще имат право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговарят на условието да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяването му.

В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението от страна на рабтодателя, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред

Източник: Дунавмост

Научете повече

Някога на международните пионерски лагери по нашето Черноморие идваха деца от цял свят

През 1981 бях в пионерския лагер "Клим Ворошилов" в Темплин, ГДР. (По това време в града е живеела Ангела Меркел, ама не съм я виждал, нищо че е била активистка на Комсомола . В лагера освен българската група от Разград (повечето бяха деца от селата) имаше и руснаци, и голяма група от ФРГ - към 100 деца от младежката организация на ГСДП на Вили Бранд, по това време канцлер на федералната република. В същото време в разградския пионерски лагер в с.Кранево летуваха деца от побратимения ни град от ГДР Нойбранденбург.

Емил Чанков

Съществуваха ли разменни гостувания и ходеха ли български деца на почивка примерно, в Унгария - на Балатон, или в Съветския съюз на Артек?

Научете повече

Българските кино и театър се качиха на небето! ПОКЛОН!!!

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота и. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Стоянка Мутафова умира на 6 декември 2019 г. след влошено здравословно състояние.


Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972-1990) и Театър 199.


Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.


Стеафан Данаилов

От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).

Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[10] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.
На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома. Той се събужда от комата на 17 октомври.

Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.

Георги калоянчев

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

Научете повече

Голямата актриса Стоянка Мутафова почина рано тази сутрин

Тъжната вест съобщи нейният личен мениджър Евгени Боянов в профила си.

"Тази сутрин в 6.15 часа загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!"

Голямата българска актриса имаше напоследък здравословни проблеми и се намираше в реанимацията на Военномедицинска академия.


До последно, на 97 години тя играеше на сцената на Сатиричния театър, като я е сред основателите му.

Стоянка Мутафова бе оперирана през октомври от възпалена жлъчка, но получи усложениня и лекарите дълго се бориха за живота й,съобщава днес.бг

Актрисата постъпи в реанимацията на ВМА, където до последно бе и Стефан Данаилов, когото загубихме на 27 ноември.

На 2 февруари Стоянка Мутафова щеше да навърши 98 години. Родена в София, в семейство на драматург от Народния театър, нейният път е предначертан  да бъде на сцената. И въпреки, че първо завършва филология в Софийския университет, следващото й обучение вече е в Държавната театрална школа към Народния театър "Иван Вазов", след което и следва в театралния отдел в Прага.

Стоянка Мутафова участва в повече от 90 театрални постановки. Многобройни са и изявите и в телевизионни продукции и киното. Основен  неин партньор на сцената е Георги Калоянчев, но играе още с Георги Парцалев и Апостол Карамитев.

Остава в историята на българското кино с ролите си в "Точка първа", Любимец 13", "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Топло"... В детските спомени няма да забравим и с ролята й на баба Цоцолана в "Патиланско царство".

Мутафова има три брака - с чешкия режисьор Роберт Роснер, с журналиста Леонид Грубешлиев, от когото е и дъщеря й Мария (Муки) и с артиста Нейчо Попов. За него именно тя споделя, че е любовта на живота й.


Биография:

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.


Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Научете повече

Кметска съпруга прави музейни сбирки за Тодор Живков и д-р Мара Малеева в Дъскот

25-ГОДИШНАТА ДИАНА КЪНЧЕВА ОТ ДЪСКОТ ПОДГОТВЯ ЧАСТНИ МУЗЕЙНИ СБИРКИ за Тодор Живков и д-р Мара Малеева, които някога са живели в селото. Учителката по история е съпруга на кмета на Дъскот Петър Кънчев и е запалена по музейното дело. Сега учи магистратура и после подготвя докторантура по музеология в Софийския университет, където е завършила история. Има няколко стажа в БАН и публикации. В момента работи като възпитател в училището в Бяла черква, където също има много изяви.

ИДЕЯТА ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЪБИРА МАТЕРИАЛИ И ДА НАПРАВИ експозиции за Тодор Живков и лекарката Мара Малеева хрумнала на Диана още докато дядо й Васил Митев бил жив. Той е бивш кмет на Дъскот и съжалявал, че в селото не е останало нищо от историята, свързана пребиваването на семейство Живкови. Един ден дядо Васил извадил стари черно-бели снимки, на които бил редом до бившия първи на негов рожден ден в София. Тогава внучката се запалила по идеята да направи музейна експозиция от онова време.

След това младата ентусиастка потърсила първо собствениците на къщата, в която през 1938 – 1939 г. са живеели Живков и младата лекарка. Тя е реституиран отдавна, а стопаните основно живеят в София. Диана Кънчева предложила да купи имота, но те дали непосилна оферта. „Ако бях успяла да купя тази къща в центъра, музейните сбирки щяха да са там, а в двора да заработи ресторант „Комунизъм“, разказва учителката.

„За цялото начинание много ми помага кметът на Павликени. Вече е одобрено експозицията да бъде в две стаи с вътрешни врати в здравната служба в селото. Третият кабинет си е за действащото джипи. Общината ще направи



ремонт за своя сметка в двете стаи напролет. За да намеря снимки и предмети, се свързах с Евгения Живкова, която за мое учудване прие идеята ми присърце и ми изпрати всичко, което има в семейния архив. За съжаление, снимка на д-р Малеева в бяла престилка не успях да открия засега“, разказва ентусиазираната млада историчка.

ЗА ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ ОТ МИНАЛИЯ ВЕК ПОМАГА Д-Р ИВАН МАНЧЕВ

ЕДНАТА МУЗЕЙНА СБИРКА ЩЕ БЪДЕ ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ, посветен на Мара Малеева, и с предмети и автентично оборудване от времето преди 1944 г. Диана вече се е свързала с хирурга д-р Иван Манчев, който сега работи в болницата в Павликени. Той с охота помага на младата кметска съпруга и вече е намерил и дарил предмети от миналото, с които кабинетът ще бъде оборудван като музейна сбирка. За него е намерена кушетка от онези години и оригиналният шкаф с инструменти, които са били част от старата музейна експозиция в селото, която е била в къщата до 1989 г., преди да бъде реституирана след това. Освен това вече са факт и колбичките,

Тодор Живков в училището по случай неговата 100-годишнина

спринцовките и други медицински пособия, които са дарени от д-р Манчев. Други пособия ще бъдат дарени от болницата в Павликени, където Диана е успяла да види снимки как точно е изглеждал един лекарски кабинет в средата на миналото столетие, а съдействие за всичко това оказва и директорката на болницата д-р Кръстева.

СНИМКИ И БРАЧНОТО СВИДЕТЕЛСТВО В ДРУГАТА СТАЯ

В ДРУГАТА СТАЯ ЩЕ БЪДАТ ИЗЛОЖЕНИ СНИМКИ ОТ ПОСЕЩЕНИЯТА НА ТОДОР ЖИВКОВ В ДЪСКОТ, снимковият материал, предоставен от Жени Живкова и вероятно оригиналното брачно свидетелство на Тодор Живков и Мара Малеева. Тя идва в Дъскот през есента на 1938 г., а той през 1939 г. Живков участва в самодейния театрален състав на селото, а на 6 и 7 май 1939 г. е делегат на дъскотското читалище на XIX конгрес на Върховния читалищен съюз. На 8 февруари 1939 двамата се венчават в църквата „Рождество Богородично“ в Павликени. Кум е Ангел Симеонов – лекар в Павликени, и 14- годишната Бонка като кума. След венчавката четиримата отиват на ресторант, а вечерта младоженците се прибират с каруца в Дъскот. Сега брачното свидетелство се намира в църквата и е част от целия брачен регистър. Диана Кънчева вече е в преговори с отец Георги той да бъде изложен в музейната сбирка в Дъскот.

„За тази музейна сбирка също много ми помага археологът Мирко Робов, който е от Дъскот. Той ми предостави негативи на снимки от посещения на Тодор Живков в селото и лично посвещение за него от държавния глава от 5 май 1998 г. Искам да сложа и снимки от посещения и в други села на общината и вече съм открила няколко. Уникален експонат е дървената показалка, която Живков е ползвал, когато е бил ръководител на театралния състав. Намерила съм и още снимки от театралните изпълнения от онова време. Евгения Живкова прие много присърце моята идея. Аз ходих в София да я търся и си оставих там телефона. Не след дълго тя ми се обади лично на мобилния, приветства това, която правя, и после ми прати на имейл семейни снимки на своите баба и дядо“, разказва Диана с нескрито вълнение от своето начинание.

СРЕД СНИМКИТЕ ЩЕ ИМА И ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЪСКОТ – откриването от Тодор Живков на радиозавода в селото, където са работили стотици жители на цялата община. Има снимка и се пази указът на Държавния съвет на Народна република България от 15 май 1979 г., когато Тато е идвал по случай 100 г. от създаването на училището в селото. С този указ основно училище „ Кирил и Методий” е наградено с орден „Червено знаме на труда“ за своята вековна учебно-възпитателна работа. Снимката и указът са дарени от директорката Милка Михайлова. Оригиналите на пазените от нея снимки са си останали при нея, а обработката на тези, които ще бъдат изложени, са платени от общината.

ЗА ДА БЪДАТ РЕГИСТРИРАНИ МУЗЕЙНИТЕ СБИРКИ, трябва да минат през неправителствена организация. Заради това Диана Кънчева е станала председател на сдружение „Младежки инициативи за Павликени“, където има още десетина души в ръководството. Все още не е ясна и датата, на която експозицията ще бъде показана и отворена, но това трябва да стане до края на тази година. Макар все още да не е приключила с това си начинание, младата историчка вече замисля и етнографска сбирка в родното си село. Защото оттук е минало Самарското знаме, а тя вече е намерила и такава снимка.

Нели СУКОВА/borbabg.com/

Научете повече

Майката на детето на Стефан Данаилов разплака всички с изповедта си

Актрисата Ирен Кривошиева, която е майка на единствения син на Стефан Данаилов – Владимир, понася изключително тежко кончината на големия актьор.

Данаилов почина на 76 години след продължително и тежко боледуване.

„Моля се за душата му. Той си отиде и ние тук, които сме останали, според мен трябва да си направим равносметка на това, как сме се отнесли с този човек. Това е нашата задача в тези 40 дни, в които душата му е при нас…, да се помолим за неговия лек път“, изплака болката си пред ПИК Кривошиева.

На въпрос какъв ще остане в спомените и Стефан Данаилов, Ирен отговори през сълзи:

„Какъв да остане… Аз имам същия при мен цял живот, той седи пред очите ми… моят Владко /ридае неутешимо/. Как няма да остане… Пред очите ми е. Стефан не само е останал, ами до мен има чисто негово копие…”.

„Просто няма да забравя Стефан. Не знам как да го запомня, защото няма да го забравя”, изплака тя.

Синът на актьора – Владимир Данаилов, който живее в Щатите, си идва от Америка в неделя. Владко, когото Ламбо наричаше „моето момче”, последно бе в София в края на октомври, разтревожен за състоянието на баща си, който бе в реанимацията на Военна болница.

Поклонението пред Стефан Данаилов е на 2 декември в Народния театър.

Научете повече

Някога през зимната ваканция при баба и дядо на село

Хубаво детство имахме. Ходехме при баба и дядо на село и сами си правехме пързалката.

После изсушавахме  дрехите и ботушите до запалената печка. Ухаеше на печени тиквени семки, чай от липа и бабини мекички ( Не знаехме, че са мазни и вредни ) А " софиянчетата" ни завиждаха.

Научете повече

Ако днешното общество вземе доброто от социализма, ще е добре за всички

Не бива да се поддаваме на настроенията, които битуват в сегашното общество, че всичко по времето на Тодор Живков е било много добро, тъй като това не е така. Това каза историкът професор Иска Баева пред "Фокус" по повод годишнината от смъртта му. „България е една затворена държава, която не осигурява свобода на движение на своето население“, каза Баева за България по времето на управлението на Тодор Живков.

Тя говори и за позитивите от това управление, а именно модернизационните процеси. „В социалистическия период, който продължава 45 години, има ускорена модернизация, вярно, извършена на висока човешка цена, защото не бива да забравяме, че модернизацията става за сметка на селото, на ускорената урбанизация, хората напускат селото и отиват да живеят в градовете. Но процесът на ускорена модернизация дава видими резултати“, добави професор Баева, като коментира, че голяма част от модернизираната индустрия е била унищожена.

„Голяма част от тази индустрия беше унищожена в годините на Прехода не защото беше неконкурентоспособна, а заради частни интереси, апетити и всичко, което познаваме в последните 30 години“, поясни тя. Искра Баева каза още, че живеем в общество, което се нуждае от доброто в Социализма. „Ако могат да вземат доброто от социализма и да го пренесат в сегашното ни демократично общество, това би било добре за всички“, обясни още тя.

Източник:actualno

Научете повече

По времето на соца в НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков

Помните ли как в НРБ властта беше влязла в неписан договор с интелигенцията за размяна на лоялност срещу привилегии? Навремето флиртът на писатели, артисти, учени с Тодор Живков беше станал пословичен. А как е днес, пита медийният експерт Георги Лозанов в коментар за Deutsche Welle. 

Ако пишех учебник по политически пиар в български условия, щях задължително да препоръчам на кандидатите за власт никога да не мобилизират представителите на интелигенцията в своя подкрепа. Защото резултатът ще е неблагоприятен и за двете страни. Примерите за това през годините са много. А и от последните дни има достатъчно. Да вземем срещата на Мая Манолова с творци и интелектуалци. И защитата на единствения кандидат за главен прокурор в отворено писмо от 6 академици и 2-ма член-кореспонденти на БАН.

От срещата на Манолова няма да се запомнят предвидимите хвалби по неин адрес. Ще се запомни най-вече една фалшива новина: че в мероприятието е участвал и режисьорът Милко Лазаров, предизвикала сърдитото му опровержение. "За мен е изключително неприятно името ми и филмът "А?га" да се използват в такъв контекст и да се правят подвеждащи внушения, още повече че никога не съм заявявал подкрепа под каквато и да е форма за предизборната кампания на Мая Манолова", пише той. Извинението на щаба на кандидат-кметицата, че е станала "техническа грешка" само задълбочи гафа, защото показва липсата на реален интерес към поканените творци, свеждането им до поменик от имена за политическа употреба. Ако наистина е било грешка, а не съзнателно включване на нищо неподозиращия Лазаров с надеждата "да мине между капките", тя е по Фройд. Издава притеснение от липса на културни фигури със значими актуални постижения сред присъстващите на срещата с Манолова. Едно е зад теб да стои авторът на тазгодишното българско предложение за "Оскар", друго е да призовеш дежурни участници в обществено-политическите масовки на прехода.

Случаят с академиците беше още по-неуместен. Първо, защото ако прочетеш писмото им без подписите под него, няма как да познаеш, че е писано от учени. То прилича по-скоро на набързо скалъпен колаж от медийни клишета. И второ, защото по нищо не личи от написаното, че академиците имат компетентността да разберат кой става и кой не става за главен прокурор. И тя съвсем не може да бъде компенсирана от демонстрираната омраза към протестиращи и соросоиди. Въобще, неочакваната им намеса в казуса е напълно в духа на популярния израз "Нерде Ямбол, нерде Станбул". Не напразно се появи шеговитото подхвърляне, че ако кандидатът за главен прокурор има такава мощна академична подкрепа, може би ще е по-добре да го направят председател на БАН.

Ако очертаем общ политически профил на участниците и в двете акции, той несъмнено ще е ляв. Нещо повече - политическото използване на интелигенцията само по себе си е лява политика. Затова като друг куриоз в срещата с Мая Манолова се прие присъствието там на скулптора Велислав Минеков, който винаги се е заявявал като остър критик на лявото. Говоря за българското "ляво", генеалогично свързано с бившата комунистическа върхушка, която се представяше за лява, но това не ? попречи да се възпроизведе във видимите и задкулисните форми на местния посткомунистически капитализъм. До такава степен, че все повече заплашва с изчезване крехкото, появило се навремето като опозиция на БСП българско "дясно".

Научете повече

В доброто старо време първи машинист сред жепейците е бил не кой да е, а самият цар Борис ІІІ

Той оставял парфюмирания дворец, за да се потопи в неподправените аромати на смазка, пара и пушек.
Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Монархът обаче спазва закона, изкарва редовния курс, взема изпита с отличен и получава диплома за машинист първа класа. Тапията му дава право да управлява пътнически влакове. Никога не е допускал инциденти!

В спомените си руският офицер Михаил Каратеев разказва за една неочаквана среща на гара Търново-Сеймен, сега Симеоновград:

“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.” Каратеев и неколцина приятели решават да проверят. Влакът пристига и те виждат машиниста, облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката.“Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.
“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев.
“Нет, я болгар”, отвръща той...

В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато казва: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш. Разписание гониш, драги!” Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля. “Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис ІІІ, а те го питат защо го е смъмрил.

“На него това му харесва, знаем му вкуса”, казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”

Научете повече

Познахте ли тази българка? Тук позира през 1992 г. в "Гранд хотел София", а днес е още по-известна

Култовият "Гранд хотел София" през далечната 1992 г. На бала си позира млада българка, която печели и  конкурс за красота

Вярвате ли или не, но това е Венета Райкова. Изглежда различна на външен вид, но е запазила своите характер, амбиция и борбеност
Тогава била с тъмна коса. Такъв е естественият цвят. Днес е руса.

Станала носител на титлата „Мини Мис България 1992”. Конкурсът бил за момичета, чиято височина не надвишава 166 см. Днес носи само обувки с високи тънки токчета и изглежда страшно висока.

По това време вече започнала работа в БНТ. Водела вечерното предаване  „Цветовете на нощта” от 22:00 часа. Някои от вас може би все още си го спомнят./Снимка:lifestyle.bg/

Познахте ли я?

Коя е тя:

Родена е през 1974 година в град Попово. Едва 15-годишна, през 1989 г., печели първия конкурс за фотомодели и манекени. На 18-годишна възраст през 1992 година става първата победителка в конкурса „Mини Мис България“ за момичета до 1,66 м. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“.

Още 18-годишна постъпва на работа във вестник Хайлайф по темата „конкурс за журналисти“, който печели, докато се среща с главния редактор Георги Кузмов. Работи и като репортер и в БНТ – седем години в нощния блок и в Частен случай, а половин година като редактор в Наблюдател. Три години е модел в София и Виена.Снимала се е за българската версия на списание „Playboy“. Повечето хора свързват чаровната блондинка с Ексклузивно по Евроком, което тя води от 1999 г.Конкурсите са ѝ слабост.

През 2008 година е водеща на коментарната рубрика към Big Brother 4 – „Малката сестра“. През 2014 е част от Домсъвета към „ВИП Брадър: Образцов дом“, както и е водила „Голямата уста“ към шоуто. От 13 април 2015 до началото на 2016 води всекидневно едночасово шоу по ТВ7 „Дневникът на Венета“. От юни 2017 до септември 2017 е водеща на всекидневното предаване "Горещи срещи с Венета Райкова" по BIT. От 17 септември 2017 е водеща на " Папараци " по BTV.

Научете повече

ПИСМО-Ела да ме видиш сине,докато съм жива

Дано не намериш сине,

на гроба ми коприва.

Ела да ме видиш сине,

как сама живея.

Как за твоя татко сине

плача и жалея.

Дърва нямам вече сине

с какво да се грея.

Тока и водата скъпи,

сиротно живея.

Никой не се грижи сине,

днес за сиромаси.

Политиците си пълнят,

партийните каси.

Държавата се грижи сине

за роми и мигранти.

Българите днес живеят

като арестанти.

Ела да се видим сине,

много време мина.

Държавата Ви прогони ,

в пустата чужбина.

Пейо Пеев

Пейо Пеев е роден на 14 октомври 1947 г. в град Ямбол. 

Пише стихове от детските си години. Започва да пише текстове за песни през 1995 година с оркестър „Кристал“ с ръководител Красимир Христов и певица Тони Дачева. През годините е работил с много певци и певици: Славка Калчева, Мариана Калчева, Орхан Мурад, Нелина, Цветелина, Борис Дали, Десислава, Екстра Нина, Емилия, Милко Калайджиев, Галена и много други.

По негови текстове има издадени над 300 песни фолк и попфолк. Две от най-популярните му песни са "Бащината къща" на Тони Дачева и „Момина сълза“ на Славка Калчева.

Научете повече

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните прояви бяха изключителна рядкост. Най -вече във всеки нощен влак имаше по един или двама,които вървяха с кондуктора проверяващ билетите.

Закриването на отдел "Транспортна полиция" стана през лятото на 2014 г. - след промените в Закона за МВР по т. нар. модел "Йовчев- Бисеров", когато специализираното звено се вля в "Охранителна полиция" и оттогава влаковете пътуват без дежурни полицаи във вагоните.

Транспортната полиция е създадена с Указ 68 от 16 декември 1889 г. на княз Фердинанд, с който е бил приет Закон за полицията на железните пътища в България, и винаги е съществувала до 2014 г.

Бившият транспортен министър Ивайло Московски неведнъж се е изказвал в подкрепа на идеята за връщането на транспортна полиция като звено или под друга форма. Това би намалило кражбите в железопътната инфраструктура, които в някои случаи могат да бъдат определяни и като посегателство върху националната сигурност. МВР-шефове пък обещаваха също дебат по темата. Несъстоял се.

В Европа са създадени полицейски служби, отговарящи за сигурността на железопътния транспорт RAILPOL, в която влизат организациите, отговорни за контрола на железниците в държавите членки на ЕС. Когато България стана член на ЕС през 2007 г., несъществуващата вече"Транспортна полиция" стана пълноправен член на организацията.

Научете повече

Помните ли Пепи от „Оркестър без име“? Тя стана баба,вижте как изглежда днес (Уникална снимка)

Внучето на актрисата Живка Пенева е наполовина италианче

За първо внуче почерпила в Русе приятелите си емблематичната актриса Живка Пенева, изиграла ролята на Пепи в култовия филм „Оркестър без име“. Още преди няколко години звездата си пожела да стане баба, а дъщеря ѝ Теодора не закъсняла с големия подарък.



Любопитното е, че внучето на Пенева е наполовина италианче и проплакало на Ботуша. Там щерка ѝ замина да си търси късмета още преди години, а с таткото на детето си имали дълга връзка, преди да решат да станат родители. Неведнъж екранната Пепи е споделяла, че е преминала през 9-те кръга на ада в отглеждането на дъщеря си. Като самотна майка парите не ѝ стигали за нищо, но никога не съжалила, че е избрала да я възпитава сама. Сега се радвала, че Теодора била добре осигурена, макар никога да не усетила бащина ласка.
Дълги години покрай самоличността на таткото на наследничката на Пенева витаеше мистерия.

Едва след смъртта му звездата от "Оркестър без име" вдигна завесата и реши да разкрие кой е той. „Когато забременях, човекът си имаше семейство, затова не посмях да го развеждам. Исках само да признае дъщеря ни. Това е Иван Димитров Иванов, по времето на соца беше секретар по строителството на окръжния комитет на БКП“, призна след години мълчание Живка. Факт е, че дъщеря ѝ наистина носи имената на баща си, макар да не го е познавала.

Майка ѝ била изключително горда, че в Италия Теодора била много уважавана и успешна. Не ходела често на гости, защото не искала да се натрапва на младите. С охота обаче ги посрещала у дома и се раздавала от сърце за първото си внуче. Въпреки че отдавна е пенсионерка, актрисата все още копнеела за сцената.

През смях се шегувала с приятелки, че вече не ставала за ролите на хубавици, за каквито я вземали навремето, но пак се надявала някой режисьор да я покани за екранна майка, баба или свекърва. Преди време Живка бе споделила, че пенсията не ѝ стига и се подпомага финансово, като къса билетчета в Русенския театър и помага почасово в една от църквите в крайдунавския град.

Източник:retro.bg

Научете повече