Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации



Пpeз 1970 г. във филиaлa на завод Чавдар в Попово зaпoчвa пpoизвoдcтвoтo нa каравани теглени от aвтoмoбил, тoecт българска кapaвaнa. Oщe в гoдинaтa нa пpeдcтaвянeтo мy в зaвoдa започват дa пpиcтигат пopъчки зa изpaбoтвaнe нa 150 бpoйки и така става ясно че караваната с име Чайка предизвиква небивал за онова време интерес.


Пъpвoнaчaлнo e cъздaдeн ,,лaбopaтopeн oбpaзeц“ нa издeлиeтo – пpoтoтип, пpeдcтaвeн пpeз 1969 гoдинa нa лoвдивcкия мocтpeн пaнaиp пoд имeтo Чайка. Cлeд тoвa тoй e пpepaбoтeн, пopaди кoeтo знaчитeлнo ce e нaмaлилo въздyшнoтo cъпpoтивлeниe на караваната, a тeглoтo мy ycпявaт дa гo нaмaлят дo минимaлнoтo възмoжнo, дopи в cpaвнeниe cъc зaпaдни тaкивa къмпинг-peмapкeтa. Hoвoтo мy имe оcтaвa poмaнтичнoтo "Pycaлкa 550"

Конструктивно погледнато, шасито на ,,Русалка 550″ е изработено от затворени профили с правоъгълно сечение, заварени помежду си (по електродъговата метода). Скелетът е дървен с дебелина на отделните профили 20 мм. Външната облицовка е алуминиева, а вътрешната – от дървесно-влакнести фазерови плоскости с лаково покритие, което дава възможност за бързо почистване. 



Сега ще ви разкажа на по-младите мъже от мен, тези които сте на годините на децата ми, които сте между 40 и 50 годишни, даже и още по-младите до 30 годишни, защо ние родените българи и българки до 1965 година успяхме да направим България от 5,5 милиона население през 1945 година до почти 9 милиона население през 1989 г. 


Ще има много мъже от вас, на които никак няма да се хареса това което ще напиша (не сте го преживяли), както и много мъже на които ще се хареса (защото са го преживяли това време), но смисълът не е дали да се хареса или не, а защо днес, след 35 години „велика демокрация“ и „по-добро и успешно гъзоводство“ отново сме жалките 5,5 милиона, от които тръгнахме през 1945 година.  


Причината за този ръст на населението се корени в три основни неща:

1.Социално управление (изучаваше се в АОНСУ, днес е смешният на САЩ и Сорос НБУ)2.Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

3.Държавна грижа за човека.

4.Държавна грижа за най-важната социална единица на обществото ни – семейството.

5.Личната житейска отговорност на мъжете.


Започвам по ред на точките:

1. Социално управление и АОНСУ – малко сте тези, които днес знаете какво означава това съчетание от букви.

Означава Академия за Обществени Науки и Социално управление – АОНСУ.


В АОНСУ се обучаваха ръководителите на държавните учреждения, заводи, предприятия, вътрешни и външни фирми, училища и университети, как да се управляват успешно. Иначе казано – АОНСУ подготвяше кадрите за управлението на цялата ни държава България.

Резултатите, колкото и да не ви се вярва или да ми противоречи на написаното са следните:

До 1989 г. България е 25-та икономика в света по данните на МВФ и СБ.


През 2022 г. България е 81-ва икономика по данните пак на същите МВФ и СБ.

МВФ е международният валутен фонд а СБ е световната банка. 

Данните ги има даже и в уикипедията във вид на таблици и на сайтовете на двете организации. 

Обществените науки бяха всичко свързано с управлението на държавата – икономика, здравеопазване, образование, военно дело, селско стопанство и най-важното СОЦИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ. Последното (СУ) бе застъпено в много голяма степен. 


Социалното управление е наука, която те учи, какви ще са последиците от едно твое управленско решение , като ръководител на повереното ти предприятие. Как ще се чувстват твоите подчинени от определени твои решения. Тогава се мислеше за това като първостепенна задача, а днес не се изучава в нито едно висше училище в България. И резултатите са видими – пълна социална катастрофа в България. Най-застаряващото и най-бързо умиращото население имаме на планетата земя. Някои ще ми кажете: Нали сме демокрация. Ще ви отговоря така: Имаме свръх некадърно управление и тежък българоомразен геноцид от български управници срещу народа български.2. Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

Такова имахме до 1989 година. Равномерно разпределено във всички области на България. Имахме и планиране на икономиката и на развитието. Такова планиране извършват всички , които работите и получавате някакви доходи, и всички които имате фирми и ги управлявате. Кой по-добре се справя, кой по-лошо, но го правите. Всички хора на земята ни го правят. Приказките за това, че планирането и плановото развитие са погрешни, ги разказвайте пак на задната си част. Големите държави и фирми се развиват по точно същият начин, по който и ние в България го извършвахме до 1989 година. И след нея го закрихме първо. Във всеки окръг на социалистическа България, имаше стотици заводи, фабрики и цехове към тях. Всякакви консервни комбинати, даже и в по-малките населени места. Целта беше същото социално управление да достигне до всички населени места, и населението да се задържи равномерно разпределено по села и градове, но с осигурен поминък за живот. И бе постигната тази цел , къде по-успешно, къде по-неуспешно, но като цяло успешно .Все пак от след 100 място по БВП през 1944 г. се издигнахме до 25 място по БВП през 1989 г. 


Глупостите за три фалита през соца и мизерията през годините от 1944 до 1989 година си ги разказвайте на задната част на телата си на която седите. Започна ли сме през 1946 година да изплащаме тежки репарации и контрибуции по Парижкият мирен договор за Втората световна война, и бяхме изцедени от всичките ни ресурси и моите поколения живяхме в определен недоимък, но успяхме да издържим. Бяхме 5 атомна сила по добив на електроенергия в света след СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Днес сме нула. Бяхме водещи в света в над 10 световни стратегически производства и в спорта. В образованието и в здравеопазването също. Бяхме 3-та космическа сила в света след СССР (Русия) и САЩ…. И до днес много от най-важните уреди на МКС в космоса са произведени от наши учени и инженери с наши усилия и „мозък“ , в наши заводи и все още се ползват от всички космонавти , от днешното време. Първи в света произведохме дисковите запаметяващи устройства още през ’70-те години на миналият век, и не само това. Днес не можем да конструираме и произведем даже един обикновен телефон GSM  за всекидневна употреба. Със собствени сили и материали. Храната ни е 80% вносна. Което е пълна държавна катастрофа, защото държавата не е в състояние да осигури изхранването на населението си. Занулена ни е цялата икономика и селско стопанство. 

Бяхме много силна държава, макар и малка по площ и население. Бяхме. 

Без редакторска намеса.Източник: Интернет



Служих като танкист в Карловската танкова бригада 1970-72 г. Не зная за следващите години, но храната бе доста добра, условията за живот като казарма също бяха добри. Човек изпитва гордост от такава военна мощ, особено на фона на днешната ни армия, която всъщност е една дивизия,споделя в коментар Иван Антонов


Служих в 9-та бронетанкова бригада 2004та в 1ви танков батальон, първа танкова рота. Бях мерача на танка на капитан Петров. Наистина беше жестоко. Не мога за нищо да се оплача от службата си там,споделя Alexander Penev


Карловската бригада за нула време напускаше поделението.1979 година бях един от инпектиращите разузнаването на Горнобанската бригада по време на бригадното и учение.На Карловското бригадно на полигона в Корен,генерал Семерджиев се слезе от един хеликоптер,гузен,че ни обстреляха с "приятелски" огън,споделя в спомените си Мариян Мариянов.


Имате ли спомен от казармата който бихте споделили?



Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше комети. Това бяха бързоходните кораби на подводните криле. Те развиват голяма скорост,32 възла или около 60 км в час. Бяха общо 12 на брой и се наричат Комета. Знам, че по същото време и по Дунава плаваха същите кораби. Там те се казваха Метеор, но на тях не съм се возил. За сметка на това неколко пъти съм пътувал до Бургас и Несебър с комета. До Несебър пътуването траеше около час и половина и още половин час до Бургас. Пътуването с комета почти винаги беше приятно.


Много по-приятно от това с автобус например. На кораба имаше кафе и безалкохолни напитки. Човек можеше да стои в удобния салон, но аз често излизах на делубата по средата или на кърмата и гледах брега. Виждам дори делфини в открито море. Кометата се вдигаше на крилете си едва след като излезе от Варненския залив. Тя винаги се разминава с друг комета по обратния маршрут. Вдигнаната на крилата си комета беше много красива гледка в морето. Само веднъж имахме малшанса на връщане от Бургас да се случи на мъртвата вълна и кометата не се вдигна на крилата си.


Кометите кръстосваха цялото българско Черноморие от Балчик до Мичурин, сега Царево. Плаванията бяха само през летния сезон, някъде от май до септември. На борда се събират около стотина пътника. Качвал съм се веднъж и в капитанската кабина. Интересно беше да видя как се управлява този бърз кораб. Помня, че билета от Варна до Бургас тогава беше 5.80 лева. Това за тези времена обаче не беше никак евтино. Въпреки това пътуването си заслужаваше парите. За сравнение автобусният билет беше 3,70 лева, мисля. Веднъж пътувахме до Бургас и с самолет, като билетът беше 6 лева. Полетът продължи само 15 минути и самолетът летя много ниско.


За съжаление през 1989 БМФ спря кометите като нерентабилни. Една от тях беше превърната в дискотека в Обзор, други бяха продадени в чужбина, а трети дадени за скрап. Една от атракциите по родното Черноморие приключи. Оттогава повече не съм се возил на комета.

От Интернет разбрах, че в 2011 една бургаска фирма е купила от Гърция две руски комети на 30 години. Те са по маршрута Несебър – Поморие – Созопол. Не знам дали идват до Варна, защото не ги виждам. Като видях обаче какви са цените на техните билети, то няма да е скоро, когато отново бих могъл да се кача на комета. Жалко, защото иначе с удоволствие бих се повозил отново. Мисля си, че си струва да се купят нови такива кораби, които пак ще пътуват по цялото ни Черноморие, стига билетите да са на по-изгодни цени. Това би било добре и за туризма ни. Засега обаче кометите остават само един хубав спомен от младостта.

Източник:otgovora.com



Днес се навършват 20 години от трагичната смърт на 12 български деца в река Лим. На 04 април 2004 година автобус с ученици и възрастни от Свищов се прибират от екскурзия в Дубровник.

Наричат ги Ангелите от Лим

Тогава на завой по тесен планински път шофьорът губи управлението над автобуса, той се спуска по стръмния бряг около 15 метра и пада във водите на река Лим. Мястото на този трагичен инцидент е в близост до село Гостун, разположено между черногорския град Биело поле и сръбския град Приполие.

В придошлите води на реката автобусът потъва много бързо. В помощ на българите идват местните жители и футболният отбор от съседния град Биело поле. Всички започват да вадят българските деца от превозното средство, но спасителната акция е тежка поради придошлите води на река Лим, чиято дълбочина е над 6 метра. От всичките пътници, от които 34 ученици и 16 възрастни, спасени са едва 38 души.

Останалите 12 деца намериха трагичната си смърт в ледените води на реката. Това са Антоана Евтимова, Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Глория Георгиева, Женя Ангелова, Лора Николова, Светослава Пантелеева, Светослав Колев и Юлиян Манзаров.

След трагичния инцидент, родителите, загубили децата си в река Лим, основаха фондация „Ангели от Лим” и всяка година на този ден почитат своите рожби. Снимките на децата са поставени до входа на Съборната църква в Свищов, за да напомнят на всички за огромната трагедия сполетяла града и България.


Поклон пред светлата памет на децата, намерили смъртта си в трагичния инцидент във водите на река Лим!


 


Това, което нашите майки и баби носеха сега пак е супер актуално

Фактът, че модата е периодична, не е тайна за тези, които следват тенденциите. Доскоро светът изпитваше „носталгия по 90-те“.

Сега обаче в България се наблюдава много интересна тенденция. Оказа се, че това лято, че и цялата година, на мода ще са три дрехи и един аксесоар, които бяха супер актуални през… соца.


Да, точно така! Това, което нашите майки, че и баби носеха преди доста години, сега отново е модерно.

Тъй че вместо да давате луди пари за нови дрехи, то претърсете гардеробите на бабите си и именно там ще попаднете на уникални находки.

Ето кои неща от соца бяха хит през 2023 година:

Жилетки

Ако по времето на соца у нас само мъжете носеха жилетки, сега това е основен унисекс артикул, който ще подхожда на всеки елемент от гардероба. 

Жилетките наистина могат да се носят с всичко: романтични поли, дънки и спортни панталони. В този случай е важно да помислите за аксесоари и обувки. 

И ако все пак сте избрали жилетка като горна част, опитайте се да направите „долната“ част от болеклото по-малко подчертано.

Рокля халат

Такива рокли бяха изключително популярни по времето на соца по две причини. Първо, те бяха лесни за шиене, нямаше нужда да търсите допълнителни аксесоари и сложни модели. 

Второ, роклята може да се използва за различни цели: за разходка пред дома или до магазина или за по-неангажиращо облекло за ресторант. Всичко зависеше от състоянието на роклята и материята. 

Сега този елемент от гардероба отново е популярен и се отличава с изобилие от цветове, форми и други модификации. Вземете пример от по-старото поколение и ги носете за всеки повод.

Рокли с флорален принт

Тази тенденция е актуална вече повече от година. Съветските рокли с цветя, като правило, се носят за специални поводи. 

Наистина в тях всяка дама може да се почувства много женствена. Изберете рокли от леки материи, за да можете да ги носите в горещо време.

Пазарски чанти

По времето на соца у нас нямаше найлонови торбички в магазините, така че трябваше да ходим навсякъде с торбичка. Беше удобно - не се скъсваше и беше възможно да се носи абсолютно всичко (и с всякакво тегло) в нея. 

Сега тенденцията за екологичност продължава и дизайнерите се опитват да привлекат колкото се може повече хора към това. За да направят това, те създадоха пазарски чанти (известни у нас като торби) с различни цветове, форми и размери. 

Източник:jenata.blitz.bg



Поморийската луга навремето бе основен продукт в производството на култовата паста, на челно място в бранша на времето си в Източния блок.Лугата е течността над кората от сол в солницата в момента на събирането й.

Паста " Поморин" е разработена от екип на проф. Странски . Като химик бих казал ,че има логика в идеята , реакцията  на лугата  е почти неутрална, съдържа ценни магнезиеви соли, така ,че създава комфорт за устната кухина .Създадена е през 1955 година.Лугата има доказани лечебни свойства.


Една лична история:


През 1990 година ме включиха в работна група за Москва. Ставаше дума за Сивовска тема, в която и аз участвах.  Имаше сигнали, че ще се прекратява?  Надеждата беше, че включвайки ме в преговорите, ще повлияя на решението. Знаеха от София, че руснаците харесват работата ми като химик.Такова и поръчение получих- да ги убедя да продължим, работата е почти завършена, което бе и истина!

Разхождайки се из Москва на един рафт в магазин видях паста " Поморин" Изненадах се много и поисках да я видя. В Трояфарм бяха почнали да произвеждат пасти с микрогранули, тази смятах за антика. Жената от щанда веднага ми донесе видове, които не бях виждал дори. Попитах, по каква линия ги имат? Изгледа ме учудено.. В Москва ,във всеки магазин ги имало , така ми каза!

Е, проверката на казаното се оказа основната ми задача. Наистина, пастата " Поморин" беше един основен търговски продукт, в иначе оскъдната откъм стоки Москва по-това време! Това, което каза продавачката се оказа самата истина.

Паста " Поморин" владееше пазара на Москва, град с население по-голямо от това на България тогава!

Оказва се,че пастата "Поморин" е владеела и целия източен пазар тогава.



 

Кораб „Метеор“ на видинското пристанище, 1973 г. 

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.



Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg



На 16 март 1978 г. сте случва най-мистериозната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София – Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.

По поречието на малката рекичка Бриша между селата Габаре, Тлачене и Върбица по обяд е тихо и спокойно. В 13:20 часа от Летище София излита Ту-134 със 7-членен екипаж и 66 пътници. Разбива се на 85 километра от София.

Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура – 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.

Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.

Това, което официално се знае, е, че самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан” е покривал линия София – Варшава. В 13, 24 ч на 16 март в далечната 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м и всичко било нормално. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, обаче самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара.

В 13, 52 ч със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин.

Мистерия, неразгадана и до днес, а черната кутия на самолета не е открита….!

Мъка и скръб за близките, трагедия и непрежалима загуба за всички, без време погубени човешки животи, млади таланти и доказани имена!

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ!

Да си спомним за всички тях!



Построена за по-малко от 11 месеца от работещи на три смени без почивка българи и руснаци с огромно желание да участват в невиждан по мащабите си проект – с такъв ентусиазъм се ражда панорамата „Плевенска епопея“. Историческият строеж започва в началото на 1977 г.


През 1961 г. идеята за панорама, но на връх Шипка се подема от ген. Иван Винаров – тогава председател на Комитета за българо-съветска дружба. Посещавайки по-късно родния си град Плевен, той споделя идеята си. През септември 1974 г. в Плевен идва партийна делегация от Ростов на Дон. Обсъждайки сътрудничество между двата побратимени града, се споменава за идеята да се построи панорама. Тя е възприета от руснаците, които обещават ростовски художници, които имат необходимия опит, да помогнат в нейното изрисуване, а ростовските промишлени предприятия да доставят нужното оборудване. Още тогава за главен изпълнител е предложен заслужилият художник Николай Овечкин. Той е твърдо убеден, че панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата – предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти те обикалят всички места, където са се водили боевете за Плевен, за да изберат място за построяване. Приема се предложението на Н. Овечкин панорамата да се издигне на хълма до редута Кованлък, на мястото, където са се водили най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен.


След обявения конкурс за изработване на архитектурен идеен проект ръководството и проектирането се поемат от архитектите Пламена Цачева и Иво Петров, които по това време са съответно на 25 и на 27 години.


На 19 януари 1977 г. е направена първата копка, работи се при тежки зимни условия и дълбок над 55 см сняг. На 2 февруари се полага първият бетон в основите на сградата и по-нататък се извършват основните строителни работи. Ежедневно в помощ към основната бригада се включват доброволци бригадири от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада. Работи се на три смени, а цялата строителна площадка е осветена с прожектори.


Към средата на юли 1977 г. е завършен грубият строеж заедно с покривната конструкция. В края на месеца предстои монтирането на лененото платно в панорамната зала. То е изтъкано в текстилния комбинат в руския град Сурск, дълго е 115 метра и широко 15 м. Пристига в Плевен в метална капсула. За да влезе в залата, се налага да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да се пусне на площадката. Операцията по разгъването му е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин при помощта на инженери, техници и над сто войници.


На 29 август в 22 часа вечерта се полага първата четка върху панорамното платно. Художниците започват с изписването на небето. Боите са в кофи на площадките до всеки художник, а за четки служат огромни снопове текстилни влакна, закрепени на дълги дървени дръжки с дължина повече от един метър. Още в Москва живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града.


За по-малко от месец е направен и предметният план, зала диорама е почистена и готова за работа. Диорамното платно е нарисувано в Москва и след поставянето му се налагат само някои допълнения. На 20 октомври са докарани осемте картини – шест за уводна и две за заключителна зала, седем от тях са рисувани в Москва, а на място авторите само довършват отделни детайли. Продължава изпълнението на довършителните работи в останалите зали. Строителите създават условия за монтаж на оборудването на панорамата.


Така само за 101 дни упорит труд художниците са готови. На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з. х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява художествено-архитектурния комплекс за приет.


На 10 декември 1977 г. в чест на 100- годишнината от Освобождението на Плевен панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ е тържествено открита./Ретро.бг/



Варненци щафетно преплуват разстоянието от 502 км до Одеса през 1964 година. И до ден-днешен това е най-дългият в света маратон в открити води без прекъсване. 

Идеята на треньора Милко Рачев реализират Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката. В маратона като резерви участват още Христо Теохарев и Петко Петков. На 15 юли 1964 г. в 20 часа плувците се хвърлят в Черно море от централния мост във Варна, а в Одеса пристигат на 23 юли предобед. По време на плуването посоката определя кораб „Вапцаров“, а катер и гребна лодка също помагат. 

Историческото събитие става възможно след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев-Странджата, който обезпечава участниците с плавателни съдове и всичко необходимо. Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той е едва на 16 години Любопитно е, че Милко Рачев планира преплуването да се състои 5 години по-рано, но адмирал Орманов не разрешава. „Искаш да избиеш всички в тези морски бури ли?“, отсича Орманов. Впоследствие Странджата рискува, защото самият той е плувец и знае добре какъв престиж на България и военноморския й флот би донесло едно такова постижение. 


Години след това Петър Странчевски завършва академия в СССР и се издига до адмирал. Димитър Статев става световен шампион по водно спасяване, Харалампи Калчев и Ардаш Бедросян са републикански шампиони на 30 км, а Иван Янков – на 400 метра. Милко Рачев: Щормът край Каварна не ни прекърши Организаторът на щафетното преплуване Милко Рачев си спомня, че още във втория ден край Каварна ги връхлетял щорм. „Вълните бяха високи и силни. Тогава във водата се хвърли Благой Вълнаев, който бе силен брусист и отлично знаеше, че в подобни условия разстоянието се преодолява само със странично плуване. След два часа морето утихна и до Одеса бе гладко като стъкло. 

Край нас спокойно си плуваха делфини и ни придружаваха“, върна се години назад във времето Рачев. Последният не е забравил и топлото посрещане в Одеса. „На плажа ни очакваха хиляди хора, а някои от тях не се стърпяха и навлязоха в морето с дрехи, за да ни посрещнат. Прегръщаха ни и ни целуваха. Казаха, че ще съобщят за постижението по всички световни информационни агенции и радиото, както и по тяхната телевизия“, допълни Рачев. Той уточни, че маратонът бил доста тежък и Петър Странчевски отслабнал със 7 кг. На практика участниците са изминали около 20 км повече, защото не е било възможно да плуват само в права посока. Всеки от 12-те плувци е преминал общо 42-45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 90% от разстоянието е преодоляно с кроул, а 10% - с бруст. „Подвигът на момчетата нямаше да стане факт, ако не беше Иван Добрев-Странджата. 

Адмиралът повярва, че ще успеем и ни даде възможност да го направим. Ако не беше той, това преплуване нямаше да се осъществи.  Боре Георгиев минал през умрял делфин Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той е едва на 16 години.  настоящият треньор на ПСК „Черно море“ си спомни, че са минали през доста перипетии. Например там, където река Дунав се вливала в морето, течението било толкова силно, че дълго време стояли на едно място. На румънска територия пък митничари изразили опасения за наличието на мини и от мерки за сигурност изтикали кораба „Вапцаров“ навътре в морето. „Най-много обаче се уплаших при едно мое нощно плуване. Тъй като бях без очила, под мен все едно съществуваше тъмна бездна. 

В един момент при поредното замахване с ръка ударих нещо, което по-късно се оказа умрял делфин, чийто разчленени тленни останки са разпръснати наоколо. Сигурно съм имал голям късмет, че след стреса не съм получил разрив на сърцето“, спомни си Георгиев. Той разкри и други преживени емоции: „Когато навлизахме към брега в Одеса, всички заедно опънахме във водата огромен лозунг: „Вечна дружба“. Посрещачите ни изпаднаха в еуфория и от прегръдките едва не разкъсаха плаката. На следващия ден пък за първи път видях телевизия. Поканиха ни в студио, за да споделим впечатленията си, и като светнаха едни прожектори в лицето ми, съвсем забравих да отговарям на въпросите на руски, въпреки че го изучавах в училище. Все едно имах бяло петно в мозъка...“

Галин Кожухаров/Спомени от миналото/



Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството  неповторимо!Усещам дори мириса на липата ,до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете   на децата , на мойте  скъпи приятели,вечно готови за  безбройни игри!Спомням си ,колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна,как  ядяхме от него  тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте ,намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц -кръц ,лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си    правехме  пръстени !

Нямахме  лакомства най-различни ,но бяхме щастливи!

Събирахме си  стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа а родителите ни даваха стотинки за марципани с боза

Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .

С плетените жилетки ,елечета и блузки от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .

Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !

Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!

Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик…….

Просто имайте истинско детство!

Меги Дупаринова



Един от феномените на соца бе софийското жителство, което роди куп опити за фалшификации и много нагласени бракове, само и само хора от провинцията да се доберат до столицата. Това си беше ограничение на елементарните права и свободи на човека.


Сега българинът може да пътува навсякъде. Навремето обаче трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. Така се родиха митовете за приказния и красив живот на Запад. Ако някой пък заминеше за чужбина и не се върнеше, се превръщаше в невъзвращенец и беглец. Роднините му не само че не можеха да заминат при него, но бяха тормозени и следени.Да, тогава всички можеха да си позволят да отидат на море с карта за почивка за 22 или 34 лева. Там прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си и заедно с техните семейства. Много трябваше да се внимава какво се говори, тъй като често някой слухтеше, а политическите вицове бяха забранени. Иначе следваше донос и неприятности.


Страховит фактор от онова време бяха активните борци.


 Понятието се институционализира от ЦК на БКП като основание за обществена привилегия през 1959 г.Те се ползваха със специални предимства по различни линии. Децата им например получаваха при кандидатстване в университет фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. Т.нар. борци имаха и карти за 50 процента намаление при ползване на транспорт, както и безплатно ползване на баните в страната.


Соцът забраняваше да се слушат радиостанции, които пускаха „Бийтълс“ и говореха за демокрация. Иначе можеше да те докладват и да си имаш неприятности с хората от ДС. Такива бяха „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“.


Едно време, когато не всеки имаше телевизор в дома си, хората редовно ходеха на кино. Преди всеки филм се прожектираше задължителният кинопреглед. Тази досада траеше 15 минути и обикновено се говореше как всичко с реколтата върви добре. Това са само някои от абсурдите на времето, в което сме живели.И за разлика от мнозина, никак не си спомням за тях с носталгия, пише авторът В. Панчев от Русе.



Родил се някой си около1980 година, закачил последните девет години от социализма, бил е хлапе, не е имал никакви грижи за работа, заплата, изхранване на семейство. Сега вече е в най активната си възраст -наближава да стане на 50 и е убеден, (ама силно убеден!! ), че познава социализма ! 

Че е живял през социализма, където всичко е било ама много, много хубаво! Със спомена за печката на дърва на баба си, как ял мекички със локум, пил бозичка от 4 стотнки....И си играл с играчките. А какво знаем ние, доста по старите - на които тези детски години не са били през 1984 , а през 1954?!! 

Когато електричеството се употребяваше само за осветления и то с крушки не повече от 40 вата, но и често го спираха та нашите баби палеха газена лампа. За това течна газ за горене се продаваше дори в магазините за хранителни стоки. Да, в къщи имаше само радиоточка! В доста домове нямаше радиоприемник. Радиото беше лукс. Та тази радиоточка от радиовъзела се пускаше в 05 часа, след като в 22 часа вечер замлъкваше. 

В 05,45 започваше радиогимнастика. Само наборите ме разбират какво беше това. Заимствано по съветски образец. После новини- след тях маршови песни, възхваляващи партията и комунизма. Единствено вечер ставаше по интересно, защото имаше радиотеатър- например четяха книгата "Нонкината любов". И сатиричното предаване "Миладин и Костадин", а през деня често имаше директно предаване от някой партиен форум, на който се излъчваха три часовите речи на другаря Вълко Червенков, а по късно на Тодор Живков. 

Често прекъсвани от режисирани "спонтанни" скандирания" КПСС-БКП !" Да имаше типов хляб от 15 стотинки, имаше банкнота с номинал 3 лева. Имаше купони - за брашно, захар, олио. Имаше милиционери и бдителни отрядници. Имаше преследване на "врагът с партиен билет", на "битово и морално разложените"-все термини абсолютно непознати на по късно родените. Имаше дълбок сняг по метър и по улиците не беше изриван и това си беше съвсем нормално. И никой не протестираше , защото не пречеше никому - хората просто нямаха коли. Даже градски автобуси нямаше в малките градове. Вижте още:Някои от най-характерните правила,по които се живееше през времето на СОЦА в НРБ

Слави Станчев/София



Тези въпроси сътрудници от редакция на столично списание задават на повече от тридесет столичани на възраст от 16 години нагоре, хора с различни професии, кореняци и придошли в София, командировани, българи и чужденци, анкетирани в различни части на града и в различни дни от седмицата.

Ето техните отговори за това как и къде прекарват свободното си време всеки ден и в края на седмицата, наричано от специалистите "краткотраен отдих".


СЛУЖИТЕЛКА НАД 30 ГОДИНИ


Свободно време твърде имам в събота и в неделя, а в останалите дни на седмицата е инцидентно, между работата и обичайните ми дейност.

Прекарвам го най вече в къщи, защото през зимата няма къде да се отиде, през лятото няма заведения, няма достатъчно градинки в кварталите

Повече време имам в събота и в неделя. Много рядко съм сред природата, по-често оставам в къщи да свърша някоя домашна работа, да чета книги, отивам ма театър и кино.

Нямам желание да имам вила, защото нямам финансова възможност, но ако имам такава възможност, няма да се откажа. Вилата е чудесно нещо но мога да мина и без нея. Сред природата човек може да отиде и на разходка, на екскурзия, на гости някъде на вила на приятели, а може и да се разходи, да си направи например един преход през Витоша и да се прибере в къщи отдъхнал.

Особено през зимата бих могла да кажа, че транспортът ме затруднява, защото е студено, неудобно, не е сигурно прибирането, човек може да отиде някъде, но да не успее да се върне.

За два или три часа отмора в София, освен да отида на кино за дневни прожекции или с много труд да намеря място в някое прилично заведение, друг начин за мене няма. А през лятото си позволявам да се разходя в парк. На плаж - отивам понякога само в събота или в неделя.

Понеже между постоянната ми работа и тази на хонорар аз получават "прозорци”, в такова време имам нужда да възстановя силите си примерно с плуване, със сауна, лек масаж.


МЛАДО СЕМЕЙСТВО


Обикновено в събота ние отиваме на гости при наши приятели в "Надежда", където гледаме филма в програмата "Студио X". след което продължаваме вечерта с разговори и преспиваме там,за да закусим сутринта с кафе и с приятен разговор, да се върнем в къщи,където отново да се видим и да отидем в Драгалевци на разходка. Или излизаме да отидем някъде с колата на тези близки приятели.

Почиваме си тогава, когато се усещаме добре. Почивката не е човек да се отпусне, да спи да яде, да се търкаля от хълбок на хълбок, а тогава, когато е зает с една ведра дейност която не му е свързана с прехраната, а е удоволствие.

Лошото е, че не може да се посочи нито една сладкарница, в която човек би могъл на изпие спокойно едно кафе за отдих, бъбрейки на приятни теми. Това е проблемът. А като места за отдих, то това са кината, естествено театърът по същата логика, рядко изложбените зали. Друго не виждам.

Липсват доста неща. Като се започне с това, че в столицата липсва сериозно един голям пратер, който да предложи като момчешка носталгия една неделна лудория с блъскане на колички, виенски колела, зали и влакчета на ужаса, просто това да бъде веднъж на два месеца, това е достатъчно за много хора. Това е първото. Второ, липсват тези уютни места, уютни кафенета,където всеки би имал своето място, своята среда.

Транспортът има много голямо значение за отдиха. Когато човек Тръгне на кино и той има предварително закупени билети на хубаво място, а се наложи до това кино да пътува 20 мин.в един претоварен трамвай или претъпкан автобус и когато го настъпват и чува наоколо непримиримите гласове на спътниците си, той слиза де уморен и изнервен и не може да се настрои към новата вълна пълноценно и предварително да си внуши, че трябва да изгледа един много хубав филм

Обикновено отдихът не струва толкова скъпо, колкото и да ни се струва чудно. Ако човек смята, че трябва да почине, като пие три уиски в една хубава сладкарница, това би струвало скъпо, но когато изпие в една уютна сладкарница едно кафе със съпругата си или с приятел, това нищо не струва. Отдихът финансово е евтин, отдихът е скъп морално.


СТУДЕНТКА. ПОД 30 ГОДИНИ


Имам свободно време, но то е твърде ограничено.Свободното си време ползвам главно за посещение м кина, театри, рядко и с кратки екскурзии.През седмицата гope-долу всичкото ми време за отдих е може би един цял ден.

За мен отдихът а свързан преди всичко с това. дали въобще имам право да почивам. Ако не съм си свършила работата и да почивам, това няма да е за мен отдих.

Местата за отдих — това са кината, театрите, дискотеките и различните клубове.

В София места за отдих съществуват най-много в Студентски град. Тук най-много зали са построиха - зала "Христо Ботев", спортната зала на МЕ И. Там се създават условия за пълноценна почивка на студентите- плуване и различни  спортни стилове. Освен това в самия град са намира и паркът, там са тенискортовете и местата, където всеки може да осмисли свободното си време.

Списание София,1981 г.




Една раннна сутрин  жителите на ж. к. „Люлин“ са приятно изненадани. На автобусните спирки по линии 109 и 309 вече спират и първите коли от новата тролейбусна линия номер 6.


Първоначално се движат 20 тролейбуса (с перспектива в близко време да станат 30). Те изминават за 30 минути маршрута от Сточна гара до ЖК "Люлин" 


Пътуването с новите тролеи е удобно, приятно и най-важното бързо.Прави впечатление и един неприятен факт,че все още по трасето няма пътна сигнализация, а това може да създаде опасни ситуации. Не са готови и тротоарите. Но хората се радват и оживено коментират, интересуват се да научат подробности за новата придобивка.


— Какви изменения ще настъпят в транспортното обслужване на ж. к. „Люлин“, свързани с пускането на тролея в близко бъдеше? — с този въпрос при откриването на линията се обърнахме към началника на отдел „Експлоатация“ при „Градски транспорт“ Петър Къдрев:


В 4.и 5. микрорайон вече живеят много граждани. За да се подобри връзката на тази част от комплекса с центъра на града, от днес изменяме маршрута на бързата автобусна линия 309, като автобусите ще

минават по пътя на 108 линия, съобщи той.


До края на февруари строителите обещаха да завършат комуникационната връзка на Г/7. микрорайон с ул. „Орион“. Това ще даде възможност там да мине автобусна линия, което ще съкрати пътуването от комплекса до центъра с 10 минути.


През март ще бъде открита и автобусна линия III от ж. к. „Люлин“ по Околовръстния път, бул. „П. Напетов“, бул. „9 септември” до Овча купел.


В Изпълкома на СГНС е внесен за разглеждане и въпросът за маршрутно такси за ж. к. „Люлин“. Предложено е четири микробуса през 15 минути да тръгват от последната спирка на 108 линия и след като излязат от комплекса, да минават по булевардите „Баба Парашкева“, ..В. Ивгнов“, „Сливница“. ,.К. Величков“, „Ал. Стамболийски“ и „Дондуков“ до площад „Александър Невски“.


С новата тролейбусна линия и другите изменения, които предвиждаме, транспортът на ж. к. „Люлин“ ше бъде решен на сегашния етап от развитието из комплекса.


ИСКРА КРАПАЧЕВА/Списние "София"



Влакът е пътувал по линията София-Пловдив . Състава е бил от 8 второкласни вагона с повишен комфорт, реконструирани от колектива на цех „Ремонтен" на Вагонен район -Надежда.


Влакът е  тръгвал всеки ден от гара София в 8,15 часа и  само след 117 минути е пристигал в гара Пловдив. В 17 часа влака е потеглял отново от Пловдив към София.




Запълвайки една празнина в разписанието на БДЖ, влакът-мечта е бил в услуга най-вече на деловия пътник, който, без да се е лишил от сутрешното си кафе, имал цял ден на разположение за своите дела.



Хич не е за подценяване третата възраст. Така де, щом разполагаш с разкош. Разкошът да си единствено себе си. 


Да не ти се налага да увеличаваш ръста си с високите 10 сантиметрови токчета. Да не гледаш стриктно часовника, да не бързаш нито за работа, нито след работа. Да се присмиваш на модата. Да обличаш каквото на теб ти харесва и много важно какво мислят другите. Да имаш достатъчно време да се видиш с приятел. 


Да почетеш. Да излезеш на въздух. Спокойно и бавно да си изпиеш кафето. 


Да се развихриш в кухнята. Да се погрижиш за близките. Да не се тревожиш за килограмите. Особено за килограмите. Да се радваш на всичко  - на децата , на изгрева, на слънцето, на дъжда. Да си позволиш глезотийка.

Да се усмихнеш на миналото, да му помахаш с ръка и да продължиш - дотогава и докогато.

Р.Видинска



На 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути, България става първата страна в Югоизточна Европа, където на бял свят се появява бебе в епруветка. Щастливите родители са Таня и Крум Тирилови от малкото планинско градче Рила. Те били най-личната двойка в градчето. Единственият им проблем, за който околните си говорели на ухо, бил детенцето, което все не идвало. 

Известната фризьорка прекарала една извънматочна бременност с тежки последици. Лекарите били почти 100% убедени, че младата жена няма да може да има деца. Започнало се ходене по мъките, но както се казва – Господ си знае работата, и веднъж Таня научила за чудесата, които прави гинекологът, доцент Атанас Щерев. Опитният доктор я прегледал и заключенията му никак не зарадвали младата жена. Той обаче й казал, че надежда все пак има – стига Таня да се съгласи да участва в един експеримент. 

Ставало дума за “бебе в епруветка” – технологията ин витро, която от десетилетие се практикувала в Англия и във Франция, но в България хората, които били наясно с нея, се брояли на пръстите на едната ръка.Близки и роднини се опитали да я разубедят, но тя искала на всяка цена да си има дете. и изобщо не се колебала. Съгласила се да участва в експеримента…и чудото станало!

Илияна – първото българско дете, създадено по метода „ин витро”се ражда на 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути в софийския „Майчин дом”. Неудържани топли прегръдки последват думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първо бебето:

 „Роди се момиче”!

И в радостната суетня научаваме подробностите – бебето е здраво и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 сантиметра. За по-голяма сигурност раждането е извършено чрез т. нар. Цезарово сечение, с местна (епидурална) упойка, която позволява на майката да бъде през цялото време в контакт с дежурния екип и веднага да види рожбата си.

„Много се радвам, че всичко мина благополучно – споделя Таня Тирилова веднага, след като целува дъщеря си. – Искам да пожелая много щастие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си с моя мъж изразяваме с това, че ще назовем рожбата си Илияна на моя доктор Илия Ватев, който извърши оплождането.

Освен него в създаването на Илияна участват и поканените от д-р Ватев д-р Евелина Матеева, доц. Методи Истатков и д-р Атанас Щерев. А за Таня по време на бременността се грижи д-р Любомир Новачков. Тя се появява благодарение на изключителните грижи и умение на доц. Георги Йорданов, д-р Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите д-р Чавдар Чернев и Радка Петкова, както и на детската лекарка д-р Ирена Савова. Това са имената на хората, които за малка България тогава извършват този голям подвиг!

Малко известна подробност е, че една седмица след нея се ражда и второто българско бебе, заченато извън организма – Христо. Но както винаги в светлината на прожекторите е уречен да бъде първия. За щастливото събитие научава цяла България, а новината дори надхвърля пределите на страната ни. Все пак това е първото бебе в епруветка не само на Балканите, а и в целия соцлагер!

Радостта на щастливите родители обаче е посрещната с недоверие и неодобрение от съгражданите им. Неведнъж Таня чувала шушукане зад гърба си, а бабите нескрито се възмущавали от това, че хората се бъркат в работите на Господ. Кураж през цялото време й давал доцент Илия Ватев, на който Таня кръщава рожбата си. Д-р Ватев и до днес е най-близкият приятел на семейство, а на Илияна е съветник и довереник.Когато била на годинка и половина, бащата на Илияна заминал за Америка и повече не се върнал. След време Таня се омъжила повторно в родния си град. 

И ето ти още едно чудо: родила второ дете, този път зачевайки естествено. Малко преди на бял свят да се появи синът й отишла при докторите, които й били предрекли бъдеще без деца. Похвалила се, но им препоръчала да си скъсат дипломите. Те направо не повярвали – но сетне се измъкнали от ситуацията с уверението: първото дете е било изпитание, а второто – награда.

От 15 години Илияна живее при баща си в Америка. Крум Тирилов е собственик на фирма за ВиК услуги, а след завършването на Чигагския университет Илияна започва работа в банка. Преди време се запознала с хубавеца Данчо от Добрич. 

Студентът отишъл в Америка на лятна бригада, но срещнал Илияна и двамата се оженили. Днес бебето в епруветка се е превърнало в една красива млада дама, която е много щастлива.Опитите за ин витро оплождане на яйцеклетка у нас започават в Катедра по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 г. В онези години в световен мащаб все още е нямало публикувани резултати. Известни успехи били постигнати при опити с гризачи.

Първите успешни резултати постига д-р Илия Ватев, кмн с научен ръководител доц. Стефан Живков, под егидата на министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов.

След сключване на договор за съвместна работа с „Майчин дом”, започват началните опити в тази насока. Годината е 1981 г. През 1984 г. се одобрява програма за оплождане ин витро, чието изпълнение се възлага на специалисти от Катедрата по обща биология и „Майчин дом”. В програмата участват и проф. Божил Василев, д-р Трепечов, д-р Крутилин и др.Трима сътрудници от Развойната база  на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участват в тази програма, като разработват и внедряват българска апаратура, която замества скъпоструващите чуждестранни инкубатори и други устройства. Тя заработва безотказно и дава възможност на няколко български семейства да се сдобият с наследници.

„Това бе романтичният период на програмата „ин витро” – спомня си днес станалият вече професор български пионер в областта на бебетата „в епруветка” д-р Илия Ватев. – Нашата катедра бе първа в разработването и внедряването на техниките за оплождане ин витро не само у нас, но и в Югоизточна Европа. За постигнатите първи резултати при лечението на тежките форми на човешкото безплодие през 1988 г. катедрата получава международен сертификат за интелектуална собственост върху метода „ин витро” оплождане.

Източници:pravda.bg; mamita-bg.com; zachatie.org; desant.net


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив