17:51
На 10 декември 1943 г. капитан Павел Павлов излита на боен полет, от който никога няма да се завърне. Само на 32 години, той загива в небето над България, докато защитава София от въздушните нападения през Втората световна война. Оставя след себе си съпруга и две малки деца, а години по-късно историята му ще бъде разказвана от неговия внук – популярния български певец Орлин Павлов.
Днес името на храбрия летец продължава да се споменава при тържествени проверки-заря по повод значими национални и исторически дати – 3 март, 2 юни, 22 септември и 10 декември. Последната дата е особено паметна за семейството му и за българската авиация, защото именно тогава през 1943 г. Павлов пада в битката за отбраната на столицата.
Павел Лазаров Павлов е роден на 25 декември 1911 г. в село Тръстеник, Плевенско. Още млад избира военната професия и авиацията, която по онова време изисква не само отлична подготовка, но и смелост, дисциплина и готовност за риск. Завършва Военното училище в София като подпоручик летец от 55-ия Тракийски випуск през 1936 г. По-късно преминава специализирано обучение в изтребителска школа и получава званието „Летец изтребител“.
Военната му кариера продължава в изтребителната авиация, като службата го отвежда и на летище Карлово. През 1939 г. заминава на специализация в Полша. Тогава никой не може да предположи колко драматично ще се промени животът му само след няколко месеца.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. Българските летци трябва да се завърнат в родината си, но пътуването на Павел Павлов и негов другар се превръща в необикновено приключение. В хаоса на военните събития двамата се качват на влак, който вместо към Румъния ги отвежда в Източна Полша. Там попадат в ръцете на съветските войски и са отведени в Москва, където властите трябва да установят самоличността им.
Както разказва внукът му Орлин Павлов, след намесата на културното аташе двамата български летци са освободени. Съветските власти им поднасят извинения, а историята завършва по начин, който трудно може да бъде предвиден сред напрежението на започналата война – българите са заведени на балета „Лебедово езеро“ в прочутия Болшой театър.
След завръщането си в България Павлов продължава военната си служба. Той е не просто професионален летец, а човек с интереси и извън авиацията. Според семейните спомени свири на акордеон и цигулка – детайл, който разкрива по-малко познатата страна на мъжа, останал в историята като един от българските летци, загинали при защитата на столицата.
Междувременно войната все по-силно достига и до България. През 1943 г. София става обект на тежки въздушни нападения от съюзническата авиация. Българските изтребители се изправят срещу противник с числено и техническо превъзходство. На 10 декември американски бомбардировачи B-24 Liberator, съпровождани от изтребители P-38 Lightning, атакуват столицата. Българските пилоти излитат, за да пресрещнат противника и да попречат на бомбардировките.
Сред тях е капитан Павел Павлов, командир на изтребително ято от 2/6 изтребителна група, летящ на френски изтребител Dewoitine D.520. В ожесточения въздушен бой българските летци са изправени пред изключително трудна задача. Според разкази за сражението Павлов успява да свали американски бомбардировач, преди самолетът му да бъде поразен.
Машината му пада край село Одраница, в Трънско. Така последният му полет завършва далеч от дома, а близките му остават да живеят с болката от загубата. Капитанът оставя съпруга и две деца – едното на три години, а другото едва на три месеца. За тях той не е само летецът, загинал при отбраната на София, а съпругът и бащата, който няма да се върне.
Павел Павлов е повишен посмъртно в майор и е удостоен с орден „За храброст“. През 1992 г. е повишен посмъртно и в полковник. Името му е вписано в Златната книга на българската авиация, а в родния му Тръстеник е издигнат негов бюст-паметник. На него е наречена и улица в столичния квартал „Манастирски ливади“.
Историята му има особено значение и за неговия внук Орлин Павлов. Певецът никога не е познавал лично дядо си, но през годините разказва за съдбата му и се стреми паметта за него да бъде съхранена. Сред следите, останали от летеца, е и барелеф, създаден от скулптора Иван Фунев, който дълго време се е съхранявал в църквата в Тръстеник. Орлин Павлов е говорил и за необходимостта подвигът на дядо му да получи достойно място в паметта на столицата.
Съдбата на капитан Павел Павлов събира в себе си две истории – тази на един български военен летец, изпълнил дълга си в едни от най-тежките години на войната, и тази на едно семейство, което губи баща и съпруг в разгара на живота му. Зад военните звания и спомените за въздушните боеве стои човек, който е свирил на музикални инструменти, имал е семейство и е оставил деца, твърде малки, за да запомнят лицето му.
На 10 декември 1943 г. Павел Павлов не се завръща от бойния полет. Но името му продължава да се произнася десетилетия по-късно – в историята на българската авиация, в родния му град и в разказите на неговия внук. А споменът за 32-годишния летец напомня, че зад всяка дата от военната история стоят човешки съдби и семейства, които завинаги носят последиците от войната.
