Олимпийският шампион на България, който наследи 500 млн. долара от американски милиардер

Фамилията Дюпон е една от най-влиятелните и богати династии в историята на САЩ. В началото на XIX век френският емигрант Елеутер Ирене дю Пон сьо Немур основава химическата компания "DuPont". Тя е специализирана в производството на барут, но в последствие се разраства бързо и се превръща в един от най-големите химически концерни в света. Оттогава фамилията става символ на богатство и политическо влияние, и се превръща е една от най-богатите в Америка с общо нетно състояние, надвишаващо 14 милиарда долара. Членовете на семейството често заемат ключови позиции в бизнеса, науката и политиката, а фамилното име е синоним на успех и елит.

Как един българин прибра богатството на една от най-влиятелните фамилии в САЩ

На фона на тази успешна династия се откроява историята на един от наследниците – Джон Дюпон. Въпреки личното си богатство и активна дейност в сферата на спорта и филантропията, той става известен през 1996 година с убийството на олимпийски шампион по борба. Това събитие шокира целия свят и хвърля сянка върху иначе уважаваната фамилия. Той бива осъден на 13 до 30 години затвор, а когато напуска света, завещава наследството си на един българин, превръщайки го в най-богатия ни сънародник за времето си...

Както е вече известно, Джон Дюпон се ражда в една от най-влиятелните фамилии в САЩ. Той обаче е изолиран от семейния бизнес, тъй като според повечето информации е имал някакво психическо заболяване. Така той бива отлъчен с многомилионна годишна издръжка, с която да прави каквото прецени. Джон е голям любител на борбата и решава да инвестира средствата си в спорта.

Българското чудо на тепиха

Междувременно през 1960 година в русенското село Сандрово се ражда Валентин Йорданов. Само на 10-годишна възраст младият Вальо се качва на тепиха, където ще пожъне някои от най-големите успехи за родната борба. Йорданов се състезава в свободен стил и става 7-кратен европейски и 7-кратен световен шампион, но това не е всичко. Върхът в кариерата му идва на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г., където завоюва златния медал в категория до 52 килограма. Той има още бронз от Игрите в Барселона през 1996 г., три пъти е избиран за Спортист №1 на България, а Международната федерация по борба го обявява за "Борец на XX век".

Началото на едно необикновено приятелство

Ненадейно съдбата събира двамата ни главни герои. Дюпон пристига в България през 1991 г., за да гледа Световното първенство във Варна. Пред медиите той споделя, че е влюбен в стила на Валентин Йорданов и го чувства като свой син. След като Вальо е покорил олимпийския връх, Дюпон решава да го вземе под крилото си. Той става личен спонсор на българина и двамата стават много добри приятели. Впоследствие Йорданов е привлечен в клуба на мултимилионера в Щатите – "Фокскатчър", където събира имените състезатели от цял свят. Дюпон придружава родната легенда на всички състезания, облечен с анцуг с надпис "България". В даден момент Вальо дори е живял в имението на Дюпон. Така Джон се превръща в един най-щедрите благодетели на родната федерация, като се съобщава, че няколко пъти е правил дарения в размер на 100 000 долара.

Инцидентът, който променя ежедневието на Дюпон и Йорданов

През 1996 г. милионите на Дюпон стават кървави. Той бива осъден на затвор за убийството на олимпийския шампион по борба Дейвид Шулц. Инцидентът се случва след празненство по случай 36-ия рожден ден на Вальо Йорданов. Странното е, че двамата замесени са много добри приятели. По-късно става ясно, че Джон е имал някакво психично заболяване, заради което е решил, че Шулц е част от някакъв международен заговор и иска да го убие.

Съдът отсъжда между 13 и 30 години лишаване от свобода за американеца. Той ще излежава присъдата си в затвора Мегсег в Пенсилвания, където през 2010 г. умира. Всички са шокирани, когато виждат, че в завещанието си Джон Дюпон завещава близо 80% от собствеността си на Валентин Йорданов и неговото семейство. Племенниците на американеца оспорват решението му с аргумент, че бенефициентите му са укривали новото завещание до смъртта на техния чичо.

Американският съд обаче се произнася на последна инстанция, че Валентин Йорданов и съпругата му Здравка ще получат 80% от имотите на Дюпон, възлизащи на цена около 500 милиона щатски долара. Според съдията, роднините, претендиращи за наследството му, не са достатъчно близки, а и не са споменавани в предишните две завещания на Джон Дюпон, затова нямат основание да оспорват решението. Така Валентин Йорданов става един от най-богатите българи за своето време.

Автор: Дария Александрова /Източник:actualno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

3 соц диети, с които майките и бабите ни слабееха!

 

Изучете хубаво методите за отслабване от близкото минало - те вършат чудеса и сега

Историята на диетите за отслабване датира от стотици години. Най-вероятно те са се появили заедно със самите жени.

Напълно възможно е древните красавици също периодично да са се отказвали от допълнително парче мамут, за да се „вместят“ в миналогодишната си кожа. 

Първото официално споменаване на диетата като отделен клон на медицината датира от времето на Хипократ.

В днешно време има огромен брой диети, понякога доста необичайни: според генетичния код, шоколадови диети, диета с месо от кенгуру (Австралия), диета със сандвичи (Испания) и дори въздушна диета (Франция), базирана на консумацията на от супа, приготвена от вода и сол.

Повечето от тези диети не работят, а някои дори стават животозастрашаващи. 

Но замисляли ли сте се за това как са отслабвали нашите баби и майки през т. нар. „соц“? Е, оказа се, че това е ставало благодарение на основно три диети.

„Времето на соца не можеше да се похвали с разнообразие от продукти, но трябва да им отдадем дължимото, по това време продуктите поне бяха естествени, а не бъкани с какво ли не гадости. 

Жените от онези времена пък се опитваха да подражават на известни актриси и модели и от понеделник нататък редовно „минаваха“ на диета. Основните й станаха най-достъпните продукти: варено месо, кефир, яйца, зеленчуци и плодове“, коментира диетоложката д-р Кристина Плотникова.

Ето кои са трите диети, с които майките и бабите ни отслабваха по времето на соца:

Дни на гладуване

Те бяха най-популярните. По съвет на опитни приятелки на майките и бабите ни се препоръчвало да организират тези дни до 2-3 пъти седмично. 

За един ден човек може да изяде само 1 кг ябълки или 600 г извара, или да изпие 1 литър кефир, или в краен случай 6 яйца. Дните на гладуване позволяват да се губят до 1,5 кг на ден. 

Между другото, кефирът присъстваше в почти всички соц диети. Това е така, защото елиминира чувството на глад и нормализира работата на стомашно-чревния тракт.

От диетична гледна точка такава диета е напълно оправдана. Съвременните лекари също препоръчват да се използват дни на гладно два пъти седмично вместо диети за отслабване, за да се облекчи храносмилателната система.Особено полезно е да прекарате дни с щадящо хранене след празниците, за да дадете почивка на тялото. Такива дни помагат да свикнете да ядете малки порции храна, тялото получава възможност да се отърве от задържането на течности и напълно да смила големия обем приета храна.

От соц времето гамата от продукти за гладните дни не се е променила много. През деня можете да консумирате:

1-1,5 л нискомаслен кефир;

600 г нискокалорична извара;

250 г сух ориз или елда, които се варят без сол и захар.

Японска диета

Тази диета е много популярна сред нашите съвременници. Основата на диетата е бяло зеле, варена риба и яйца. Като добавка пият кафе и чай без захар. 

За две седмици спазване на диетата можете да свалите от 5 до 10 излишни килограма. Предимствата на диетата са, че използваните продукти са достъпни и се консумират в достатъчни количества, за да не предизвикват чувство на глад.

В съвременната версия диетата се допълва с варени пилешки гърди и задушени зеленчуци, което я прави доста пълноценна и оправдана от гледна точка на диетологията.

Диетата на Лариса Долина

Сега може би ще за запитате коя е Лариса Долина? Е, тя бе известна руска певица и актриса – сега разбирате защо е била толкова популярна сред българските жени по времето на соца.

Именно диетата на Лариса Долина беше може би най-популярната диета в соц времената. Все още не е известно дали Лариса Александровна има нещо общо с нея, но драматичната загуба на тегло на певицата през 90-те години вдъхнови жените от онези години да се преобразят. 

Основата на диетата на знаменитостта беше кефирът, който допълваше малък ежедневен набор от моно продукти.

Диетата е предназначена за 7 дни и се предполага, че през това време човек може да загуби от 3 до 5 килограма.

Ден 1: 4 варени картофа и 500 мл кефир;

Ден 2: 400 г извара и 500 мл кефир;

Ден 3: 1 кг ябълки и 500 мл кефир;

Ден 4: 400 г варено месо или пиле и 500 мл кефир;

Ден 5: 1 кг ябълки и 500 мл кефир;

Ден 6: 2 литра вода без кефир;

Ден 7: 6 варени яйца и 500 мл кефир.

От диетична гледна точка подобна диета е много съмнителна. Предполага се, че загубата на тегло не се дължи на изгарянето на мастните резерви, а на загубата на течности и мускулна маса. 

Липсата на протеини и въглехидрати в диетата може да доведе до развитие на обща слабост, замаяност и раздразнителност. В края на такава оскъдна диета са възможни „сривове“, по време на които човек ще изяде голямо количество храна със съмнителна хранителна стойност, като по този начин ще увеличи теглото си и ще получи психологическа травма.

Важно!

Всяка загуба на тегло е временна и води до краткотрайна загуба на тегло. За да се отървете правилно и трайно от излишните сантиметри на талията, е необходимо да установите рационална диета, да увеличите дневната консумация на калории чрез физическа активност и не забравяйте да се консултирате с лекар, за да изключите сериозни заболявания. / jenata.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Каква е съдбата на хидробуса, който превозваше туристи по българското Черноморие

 „Асен Йорданов“ преминава край входния фар на Пристанище Бургас, 1967 г.

Част от Протокол № 7 от 31 януари 1989 г., с който „Асен Йорданов“ е бракуван.Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Хидробусът „Асен Йорданов“ превозваше пътници между пристанищата на Българското Черноморско крайбрежие в продължение на 22 години (1966-1988)

Хидробусът „Асен Йорданов“ от 1966 година открива в началото на май всяка година сезона на крайбрежното пътническо плаване. Маршрутът е Варна – Златни пясъци – Балчик и обратно. Впоследствие линията е удължена до Каварна.

Експресните пътнически кораби „Комета“ (№ 1, № 2 и № 4) също са част от пътническото корабоплаване в страната. Останалите малки кораби поемат по по-кратките маршрути по крайбрежието.

Е, имали сме не само крайбрежно пътническо корабоплаване, имахме и национална седмица на морето, ама и тя се изгуби там, където изчезнаха и малките бели кораби…

КАКВА Е СЪДБАТА НА ХИДРОБУСА „АСЕН

ЙОРДАНОВ”?

Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Оказва се, че Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Какво показват издирените документи? С Протокол № 7 от 31 януари 1989 г. комисия, назначена със заповед на главния директор на Параходство БМФ и утвърдена от Стопанския съвет на компанията, установява 100 % износване на „Асен Йорданов“: „ физ. и морално износен, механизми, корпус, системи напълно изхабени, автоматизация стара“. На основание на този протокол корабът се отписва от състава на основните средства на БМФ.

Очевидно, нямало е никакво колебание каква да бъде окончателната съдба на хидробуса, защото следващата издирена заповед на главния директор на Параходството к.д.п. Атанас Йонков е от 1 февруари 1989 г. В нея се разпорежда корабът да бъде предаден безвъзмездно на Кметство Приморско. Със следваща заповед от 15 юни 1989 г. капитан Йонков разпорежда инвентаризация на числящото се на кораба имущество, като негодното бъде бракувано, а годното – демонтирано и предадено за съхранение в склада „Втора употреба“ при ОКТОФ – отдел за комплексно техническо обслужване на Флота. Забавянето от няколко месеца може да бъде обяснено с готовността на кметството за приемане на кораба и с изчакването на по-добро време за буксировка на кораба.

След това с помощта на влекач корабът е провлачен от Варна до Морската гара на Приморско. След направения оглед от страна на упълномощените представители на Кметство Приморско е подписан Акт за предаване и приемане на основно имущество. Актът е от 5 юли 1989 г. Сред представителите на Приморско е и началникът на Морския клуб.

Какво е станало с това, което е останало от „Асен Йорданов“? Може би сред читателите на „Морски вестник“ има такива, които знаят повече по тази тема.

Атанас ПАНАЙОТОВ /Източник: Морски вестник/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Лека вечер и късмет!“ Животът и битките на Диляна Грозданова

 

Първите стъпки

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ? професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“

Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. 

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ?, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скръбна вест! Почина известната телевизионна водеща Диляна Грозданова

 

Почина известната телевизионна водеща, журналист и обществена личност Диляна Грозданова.

През последната година и половина тя се е борила с тежко здравословно състояние и не е напускала дома си в София, съобщи ПИК.

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 г. в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето – личности с дълбок отпечатък в българската история.

Завършва специалност „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й започва като репортер в Българското национално радио и Българската национална телевизия. По-късно става водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ, с което печели широка популярност.

Грозданова има и активна роля в политическия живот на страната. През 1999 г. е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а впоследствие става и член-учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2001 г. е избрана за народен представител от листите на НДСВ в XXXIX Народно събрание. В началото на 2005 г. напуска парламента и се оттегля от политическата сцена.

След това се завръща към медиите като изпълнителен директор и водеща на възроденото седмично предаване „Отзвук“ по TV7 – телевизия, чийто собственик е нейният съпруг Любомир Павлов. В края на 2011 г. заема поста президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“.

Диляна Грозданова оставя след себе си ярка следа както в журналистиката, така и в обществения живот на България. Поклон пред паметта й.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-паметните моменти от визитата на папа Франциск в България през 2019 година /Видео/

През май 2019 година България стана домакин на историческо събитие – посещението на папа Франциск, което остави незаличим отпечатък в съвременната духовна и обществена история на страната. Визитата му под надслова „Мир на земята“ продължи три дни и бе изпълнена с емоции, символика и послания на надежда, диалог и единство.

Посрещането на папата в София

Папа Франциск пристигна в София на 5 май 2019 г., където бе тържествено посрещнат от президента Румен Радев. На церемонията пред Президентството присъстваха официални лица, духовници и десетки граждани. Президентът определи визитата като „мост между народите, религиите и културите“.

Визитата при Българския патриарх Неофит

Един от ключовите моменти бе посещението на папа Франциск в Светия синод на Българската православна църква, където се срещна с патриарх Неофит. Въпреки че обща молитва не беше отслужена – поради догматични различия – срещата беше важен жест на уважение и стремеж към междурелигиозен диалог.

Молитва за мир на площад „Независимост“

Сред най-емоционалните моменти бе междурелигиозната молитва за мир на площад „Независимост“ в София. Представители на различни вероизповедания – православни, католици, арменци, протестанти, евреи и мюсюлмани – се събраха заедно с папа Франциск в общ призив за мир и разбирателство.

Света литургия на открито в София

На 5 май хиляди вярващи от цялата страна се стекоха на площад „Княз Александър I“, където папата отслужи тържествена литургия. В словото си Франциск говори за нуждата от състрадание, приемане и подкрепа за най-уязвимите.

Посещението в Раковски – сърцето на българския католицизъм

На 6 май папа Франциск посети град Раковски – най-голямата католическа общност в България. Там отслужи Първо причастие за 245 деца в църквата „Пресвето Сърце Исусово“. Това беше първият път в историята, когато папа извършва тайнството в България. Сцената с хилядите деца, облечени в бяло, трогна дори международните медии.

Личните жестове, които останаха в сърцата

По време на цялата си визита папа Франциск впечатли с непринудеността си – прегръщаше хората, благославяше болни деца, спираше се за кратки разговори с възрастни. Един от най-въздействащите моменти бе, когато целуна ръката на оцелял от Холокоста, показвайки смирение и уважение към човешката съдба.

Посланията за диалог, състрадание и приемане

През цялата си визита папа Франциск подчертаваше необходимостта от мир, междуетническо разбирателство и грижа за бедните и мигрантите. Той призова България да остане „мост между Изтока и Запада, между народи и култури“, отправяйки и ясно послание към цяла Европа – за изграждане, а не за затваряне.

Посещението на папа Франциск остави дълбок духовен отпечатък и символ на обединение в едно време на напрежения и разединения. То беше не просто дипломатически жест, а силно човешко и духовно послание, което надхвърли религиозните различия и докосна сърцата на вярващи и невярващи./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Легендарен икономически колос от времето на СОЦА е на път да възкръсне, ще храни цял наш град

 

"Видахим" се подготвя да възроди дейността си като индустриален парк.

Легендарен завод от соца възкръсва в Северозапада и става модерна индустриална зона, за която вече има интерес от наши и чужди компании.

"Видахим", едно от символичните производствени места на Северозапада, се подготвя да възроди дейността си като индустриален парк.

Частният индустриален парк "Видин-Юг" вече привлича интерес, като се очаква първите инвеститори да започнат да инвестират в него до края на следващата година.Проектът за развитие на индустриален парк в бившия завод за гуми е част от Плана за възстановяване и устойчивост.

Проектът получава значително финансиране, като общите разходи ще надхвърлят 28 милиона лева, от които 22,5 милиона лева са безвъзмездна финансова помощ, а останалите 5,6 милиона лева са частно съфинансиране. Част от дейностите включват изграждане на нови водоснабдителни и електрически мрежи, както и реконструкция на вътрешни пътища в комплекса, предава "Конкурент".

Планът за завършване на проекта е до 30 юни 2026 година, като целта е до края на тази дата индустриалният парк да бъде готов да посрещне първите си инвеститори. Има интерес от различни компании, включително чуждестранни, с акцент върху технологичния и енергийния сектор.

Във "Видин-Юг" ще бъдат изградени 113 производствени и 8 административни сгради, складови бази и други постройки, разположени на над 608 декара земя.

Част от сградния фонд ще бъде реновиран, за да отговори на нуждите на бъдещите инвеститори. Всеки производител ще може да избере подходящи за своите нужди помещения, които ще бъдат адаптирани според спецификата на производството.

Основната цел на новия индустриален парк е да стимулира икономическото развитие на Видин и региона. Ако проектът се реализира успешно, той може да доведе до привличане на нови работни места и да върне част от местните жители, които са били принудени да търсят работа извън региона.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Минчо Празников? Ето какво се случва с него днес

Месец и половина след 87-годишния си рожден ден емблемата на българската тв метеорология Минчо Празников е налегнат от мрачни мисли и настроения, пише Ко4.bg

„Младият ми дух си отива и силите ме напускат. Винаги съм бил жизнерадостен и позитивен, но на тези години осъзнавам истинността на поговорката „старост нерадост“, казва Бай Минчо.

Стоим си вкъщи с жена ми Цанка, слушаме хубава музика и гледаме през прозореца лошото време. Дори когато небето е сиво и дъждовните капки се стичат по стъклото, музиката носи топлина и утеха. Не излизаме много, за да не се разболеем, но понякога си позволявам сам разходки, макар и за кратко“, разказва Минчо Празников.

Животът му е бил неразривно свързан с времето – не само като професия, но и като философия. Години наред той е предсказвал капризите на природата, но днес сам се изправя срещу най-непредсказуемия фактор – старостта.

„Силите ми намаляват, трудно ми е дори да стана от леглото. Онова, което някога вършех с лекота, сега изисква усилия. Разходките в планината, които някога ме зареждаха, сега са ми недостъпни“. Здравословните проблеми, които идват с възрастта, също не са му чужди. Лекарствата понякога помагат, но невинаги носят облекчение.

„Докторите правят каквото могат, но болежките си остават. Научих се да не очаквам чудеса, а просто да се надявам, че дните ми ще минават спокойно, без повече болка. Приемам старостта като естествена част от живота, но това не означава, че е лесно“.

Най-голямата му подкрепа е съпругата му Цанка, която неотлъчно е до него.

„Без нея не знам как бих се справил. Тя е моето слънце в тези мрачни дни. Понякога само присъствието ѝ ми дава сили да се изправя. Дълбоко в себе си знам, че докато тя е до мен, ще продължавам напред“.

„Изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето – както буквално, така и в преносен смисъл. Какво повече може да иска човек?“, споделя той. А любовта към метеорологията не го е напуснала.

„Все още следя прогнозите, макар и от разстояние. Анализирам времето по свой начин, както правех цял живот. Виждам как климатът се променя. Глобалното затопляне не е мит. Всичко, което става по света, е резултат от нашето безотговорно отношение към природата. Ледовете се топят, времето става все по-непредвидимо. Често си мисля какво ли ще е след още 50 години и как ли ще изглежда светът тогава“.

Източник: Ретро

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше най-голямата транспортна фирма в Европа! СОМАТ – мостът на три континента (СНИМКИ)

СО “МАТ ” беше гордостта на българската икономика. От опита му се учеха всички. СО “МАТ” беше най-големият автомобилен превозвач в Европа, въз основа на чийто пионерски опит германците пишеха университетските си учебници по логистика още преди повече от 40 години. Днес от най-големия автопревозвач в Европа остана само старата слава.

Историята на стопанското обединение за международен автомобилен транспорт (СО “МАТ ”) започва през далечната 1960 г., когато съществуващите по това време в България четири предприятия за вътрешна и международна транспортна  дейност се обединяват в Държавно автомобилно предприятие (ДАП) – Международни превози. Началото на своята дейност фирмата поставя със сто автомобила от марката “Волво”. За да отговори на строгите изисквания на висококонкурентния международен  пазар за автомобилни превози, компанията е реорганизирана многократно – през 1966 г. в нейния състав се включва товарният клон на ДАП – София, а три години по-късно към автопарка й се прибавя и този на „Тексим”. Така през 1969 г. общият брой автомобили на СО „МАТ” достига 1250. Паралелно с растежа на автомобилния парк, във фирмата настъпват и качествени промени, които й дават възможност да се утвърди като основен участник не само на българския, а и на европейския и близкоизточния пазар на транспортни услуги.

Само за десет години, благодарение на изключителния професионализъм и всеотдайността на своите служители СО„МАТ” успява да увеличи мащабa на своята дейност над 20 пъти. В резултат на това от 1971 г. до 1985 г. тази организация предоставя на държавата около $1 млрд. и 200 млн. валутен резултат (валутна печалба). До края на 1989 г. числата нарастват на $1 млрд. и 400 млн, а капиталът на дружеството е огромен дори и за световните мащаби. Всичко това е постигнато само от около 10 000 служители и работници. От друга страна, българското стопанство е осигурено със собствен елитен, подвижен, бърз и евтин транспорт за внос и износ. България заема първо място в международния автомобилен транспорт на три континента. Нейните близо 5000 транспортни посланици са чакани с уважение от хиляди товародатели, спедитори и търговци по света, които с увереност им доверяват своята стока и са сигурни, че тя ще пристигне непокътната точно по предназначение.

След политическите промени през 1989 г. Стопанското обединение за международен автомобилен транспорт, създадено с разпореждане на Министерския съвет през 1960 г. е преструктурирано в акционерно дружество. Процедурата за продажбата на дружеството е открита на 1 септември 1993 г. Приватизационният проект е разработен от френската консултантска фирма Mercer Management Consulting и финансиран от програмата PHARE. Активите на СОМАТ са оценени на $100 млн. 

Преди приватизацията в тв предаването „Плюс-минус“ тогавашният шеф на фирмата Анастас Вълканов обаче заявява, че активите само в България възлизат на 18 млрд. лв., а СОМАТ притежава  и огромни капитали в чужбина. Пресметнато по тогавашния курс – 55 лв. за долар, оценката би трябвало да е над $327 млн. На 22 юли 1994 г. за купувач е избран Internationale Spedition Willi Betz GmbH & Co.KG. 

Продажбата на международния автомобобилен превозвач влиза в историята като първата голяма приватизационна сделка в България. 

Снимки: Фейсбук страница SOMAT

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С уважение на 100% към този български офицер.Има запазено място в историята

Красимир Михайлов Стоянов (роден на 24 януари 1961 г. във Варна) е български космонавт и полковник, дубльор на космонавта Александър Александров.

Завършва СПТУ по корабостроене в родния си град, учи от 1979 до 1984 г. и завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на НРБ.

През 1986 г. е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата „Шипка“. Преминал е курс на подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. През 1988 е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-5“ като дубльор на втория български космонавт Александър Александров. След идването на демокрацията работи като главен инженер в Института за космически изследвания към БАН, а до До 2000 г. работи в Института за космически изследвания и технологии. 

В интервю за Истории от прехода Красимир Стоянов споделя: "Паралелно с това продължавах да поддържам летателната си подготовка, която в началото беше доста по-голяма и с повече часове, но в последствие започнаха тези часове да намаляват, тъй като бяха въведени ограничения, свързани с ползването на горивото. След 1996 г. бях назначен за помощник директор в Института за космически изследвания, като след 2000 г. настъпиха кардинални промени и изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.  Наложи се да се върна отново във Военновъздушните сили, тъй като се предлагаше опцията да остана в Института, но като цивилен, без да имам звания. Избрах да се върна във Военновъздушните сили, тъй като финансовите възможности там бяха по-добри – заплатите бяха по-големи. 

В Института получавах 1/3 по-малко от заплатите на моите колеги, които летяха и това разбира се можеше да рефлектира върху размера на пенсията ми. Но тези 9 години ги отдадох на науката и в името на това, което можеше да става, тъй като имаше разговори след като приключи вторият полет да има и трети полет, в който да участва България и той да е след няколко години. 

Този полет трябваше да се осъществи в средата на 90-те години, но след като настъпи този преход нещата започнаха да се дебалансират и се видя, че такъв вариант за трети полет на българин в космоса става все по-малко вероятен".

Източник:ФБ-Зона Ловеч

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Треньорът на легендата Атанас Комшев: Убиха го!

На 12 ноември преди 30 години в софийска болница почина олимпийският шампион по борба з. м. с. Атанас Комшев.

Неговият треньор в Карнобат и духовен баща Иван Тотев го описва като изключителен човек.

Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци. „Наско ми беше като син. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на около 12 години, когато започна да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с огромно желание, а в същото време беше много скромно и работливо дете. Но аз веднага видях какви огромни заложби има„, разказа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен юбилей. 

Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково, връзката между треньор и възпитаник не е прекъсната и малкият Наско при всеки удобен момент се връща в Карнобат, за да види и говори с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под ръководството на Тотев, а след това е взет и в мъжкия.

„Той беше голям талант, но и много амбициозен. Беше се лишил от всичко само и само да постигне това, което си бе начертал. Борбен, честен и почтен – така го помня„, казва още треньорът.  

23-годишният Наско влиза ударно в голямата борба през 1982 година, когато печели бронзов медал от Европейското първенство, а след това и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. класически стил. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно Атанас Комшев става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно първенство.Безспорно обаче най-големият му успех идва през 1988 г. в Сеул, където грабва олимпийската титла. Тогава Комшев казва пред журналистите:

„Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен…, защото у нас е най-къс пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България„. 

На Световните първенства през 1989 и 1991 г. Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., но губи и двете си срещи. Така слага край на спортната си кариера, като учи висше образование в Националната спортна академия. 

„След като Наско стана олимпийски шампион, искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, защото беше честен и те го убиха“, твърди Иван Тотев.

Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил силно притеснен. Когато дошъл да я види, Комшев й споделил, че не иска да стои повече в София и само чака да завърши образованието си, за да се върне в Карнобат и да тренира деца.

„Каза ми – лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не искам да стоя повече тук. Тогава групировките бяха силни и понеже Наско не е искал да им „играе по свирката“, му сложиха край. А беше изключително момче – и физически, и психически. Катастрофата не беше случайна, но това не може да се докаже„, допълва възрастната жена.

На 2 ноември 1994 г. 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел – 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, натоварен с тухли. 

Комшев е тежко ранен – с тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и множество фрактури. След две мозъчни операции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да дойде в съзнание.През 1995 г. във Велико Търново започва делото срещу шофьора Слав Михалев за катастрофата. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил „Сааб“, шофиран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.

Бащата на Атанас Комшев е конституиран като граждански ищец и иска 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да плати 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по граждански иск на бащата на олимпийския шампион. 

„300 000 лева, които след деноминацията станаха 300 лева. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, но не сме и толкова бедни, за да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско„, каза пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев – Мария.

Димитров също смята, че катастрофата не е била случайна. 

„Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, така че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се доказа. 23 години вече го няма„, допълни Георги Димитров.

Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее смъртта на сина си и починал няколко години по-късно. 

Източник:dirbg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979г.е открита една уникална за цяла България сграда събирала стотици млади хора от цялата страна

Младежкият дом е събирал стотици млади хора, организирани в най-разнообразни клубове, за да могат те да изразяват своите таланти и артистични заложби. 

Заниманията са започвали  от ранни зори до късните часове на денонощието. Тогава в сградата е имало дух, който за съжаление след 1997 г. вече не може да се усети.

В оригиналната сграда са се помещавали дискотека, фотоклуб, рок клуб, клуб по пантомима, формация за модерен балет, зала за тихи и зала за шумни игри,  репетиционна зала за камерни мероприятия. Имало е самодеен театрален състав, два вокално-инструментални състава, брейк денс група, дори и състав за политически песни. Компютърната зала е била оборудвана с емблематичните компютри „Правец“. Кафе-сладкарницата и ресторантът само са допълвали младежката атмосфера. В различните периоди ръководители на клубовете са били Мариян Тасев, Георги Георгиев-Андромаха, Олег Шопов, Марияна Стамболийска, Борис Борисов и др.

Изградена по т.нар. вантова конструкция при която тежестта на сградата се поема от специални въжета. Архитект: Милчо Сапунджиев

Благодарение на всички тях в града са се организирали десетки пролетни, новогодишни балове, както и задължителните абитуриентски балове. Срещите с артисти и музиканти от цялата страна са били най-редовни събития за града. Богдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, Етиен Леви, певците от дует „Ритон“, „Трамвай номер 5“, Роси Кирилова, Маргарита Хранова са само част от имената, които са изнасяли програми в Младежкия дом. Дупничани добре помнят и честите гостувания на спортния коментатор по това време Сашо Диков. Журналисти, телевизионни говорители, сред които легендарните Ина Симеонова, Асен Агов, Димитър Иванов и Тома Томов са водили интересни предавания. Политически коментатори са дискутирали по важни за обществото теми, провеждали са публицистични срещи и интервюта. Оригиналната сграда е била повече от културна институция за младите хора в града.

Бившият директор и водещ Бойка Бояджиева си припомни, че са се организирали вечери на народното творчество. От всяка една община в бившата Дупнишка околия са пристигали възрастни жени, които пред младите са споделяли песни и притчи. Цялото това богатство и до ден днешен продължава да се съхранява на записи в Златния фонд на Българското национално радио. Организирали са се и дни на младото семейство, ден на енегретика, медицинския работник и пр.

На открития Телефон на доверието психолози, психиатри и сексолози са разговаряли анонимно с деца, които не са могли да споделят за проблемите със своите родители.

Младежкият дом е организирал и всички абитуриентски балове от всяко едно училище в града. Шествията са започвали от Градската градина, преминавайки по разбитите днес стълби на сградата, до площад „Свобода“, а забавленията са завършвали в ресторант „Рила“. Всеки един от завършващите класове е организирал задължително своя програма в Младежкия дом. Първият западен инструментален състав е бил поканен от организаторите,  но заради големия интерес се е състоял на стадион „Бончук“. В Спортната зала пък се е организирал първият национален турнир по кикбокс, а на мероприятията е била водеща Бойка Бояджиева.

С едни счупени врати се е разминала сградата, когато в града са пристигнали директно от състезания в чужбина Златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, когато Илияна Раева е била състезателка през 1979 г. Специално 10 коли „Волга“ от Дупница са били изпратени за тях на аерогарата в София. Целият град, буквално, е искал да се докосне до тях.

Работници от ТЕЦ „Бобов дол“ и войници от поделенията са помагали с ремонтните дейности на сградата.

Редовно са се организирали и панаири, на които са се продавали произведени в България стоки.

„Наистина всички бяха изключително ентусизирани. Имаше много добър екип в Младежкия дом. Водили сме непрекъснато различни програми и тържества. Тези времена не се забравят“, каза Бойка Бояджиева.

Бившият директор между 1993-1997 г. Георги Костадинов произнесе слово пред своите колеги в местен ресторант, като помоли за едноминутно мълчание в памет на покойните служители на Младежкия дом. Според него борчетата, които са засадени пред сградата, закриват уникалната архитектура. В началото Младежкият дом се е виждал изцяло от центъра на града. Красиви светлини и водни огледала са били малка част от оригиналната идея.

Откриването на 7 септември 1979 г. е било много тържествено, произнесени са задължителните официални речи. Младежкият дом тогава се е наричал Културно-информационен център (КИЦ) и се е утвърдил като водещ културен институт за града. Първият екип е бил назначен от градския комитет на комсомола. Костадин Елчинов е бил първият директор. Всеки един от ръководителите е избрал своя състав за дадения клуб. Хонорарите по това време са били в размер от 35 лева на месец.

„Тази сграда е нещо изключително за Дупница. Макар че не е функционална, не може да се отрече че е уникална. Тя си остава подарък за всички нас от арх. Милчо Сапунджиев. Помня, че дискотеката беше много красива, уникална придобивка. Всеки младеж намираше по някакъв начин да изрази себе си. Много бяха ентусиазирани младите по това време. Дупница беше мощен индунстриален център. За всеки млад човек имаше мяст в този дом. И Кюстендил, и Благоевград в това отношение ни сваляха шапки. Сега им дишаме прахта, защото са много пред нас. Прекалено големи индивидуалисти сме дупничани и затова се случват трудно нещата тук. Такива хора повече в Дупница едва ли ще се родят. Младите растат със самочувствието, че преди тях не е имало нищо. Единствено има мохикани между нас, творци, които поддържат този огън. Един от тях е Сашо Димитров, ръководителят на „Денс Машийн“. Бог да прости тези, които вече не са между нас“, каза Георги Костадинов.

„Това беше единствената културна институция, подходяща за младите хора в града. През летните ваканции се организираха забавления по бригади. Всяка сряда, петък и събота, на мястото на днешната ритуална зала, дискотеката беше пълна. Всяка една културна институция, която е носила такъв дух, трябва да продължи да съществува. Дали ще бъде под същата форма или в по-съвременен начин, ще бъде чудесно. В момента в града има много частни школи, но едно време те бяха организирани от държавата“, припомня си Краси Лазов.

Традицията с младежките мероприятия започва да пропада след началото на Преход,  през 1991 г. Окончателно приключва дейността си през 1997 г.

Днес в Младежкия дом се помещава Историческият музей на Дупница, но за съжаление, в много лоши условия.

Източник:kamerton.news

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови разкрития за смъртта на близнаците Пенкови, открити в река край София

 

Мъжете, които са на 63-годишна възраст, били активни спортисти и запалени планинари

Близнаците културисти Иван и Тома Пенкови, чиито тела бяха открити в канал на река „Какач“ край „Илиянци“, са били изхвърлени от жилището си в жк „Свобода“ и били затънали в дългове. Това разкриха техни близки, които са в шок от случилото се.

Мъжете са на 63-годишна възраст. Били са активни спортисти и запалени планинари. Седмица преди да бъдат обявени за издирване от близките си дори направили голям планински преход, съобщава „Телеграф“.

Видимо не давали признаци, че имат проблеми. Често излизали на разходка по планини и поляни, край реки и морета.

Били позитивни, неконфликтни личности, изключително запалени по спорта. В младите си години двамата са активни състезатели по културизъм, явявали са се на множество състезания и конкурси по целия свят.Телата им бяха открити на 8 април от местен табунджия, който наглеждал пасящите в близост коне. По тях няма видими следи от насилие.

Очакват се резултатите от назначената съдебномедицинска експертиза, но една от версиите на разследването е, че близнаците са се самоубили, употребявайки отрова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина един от известните ни журналисти, син на величие в НРБ

Журналистът Калин Тодоров е починал на 9 април след боледуване. 

Тъжната новина съобщиха неговите близки в профила му във Facebook и уточниха, че поклонението ще се извърши в Обредната зала на Централните софийски гробища, в петък 11 април, от 11 часа. 

Калин Тодоров бе нарична от мнозина „баща в журналистиката“, който е прокарал път на младите и е дал добър пример.

Кой е Калин Тодоров

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Син е на дългогодишния премиер на НРБ Станко Тодоров и журналистката и общественичка Соня Бакиш.

Завършил е специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно започва да се занимава с журналистика и работи в БТА, в програмата „Световна икономика“ на БНТ, вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“, както и на свободна практика.

Калин Тодоров отразява някои от най-знаковите събитиям сред които са убийството на писателя Георги Марков на моста „Ватерло“ в Лондон, атентатът срещу папа Йоан Павел Втори, падането на Берлинската стена, падането на режимите в България и Румъния, пише БТА.

Тодоров е написал книгите „Кой уби Георги Марков“ (1991), „The Umbrella Murder“ (1994), „Зад завесата на соца“ (2019), „Зад завесата на Прехода“ (2019) и „Зад завесата на демокрацията“ (2020), „Врява и безумство без капка мисъл“ (2023), „Мафията на жълтите павета“ (2024).

Поклон пред паметта му!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ангела на Аушвиц! Историята на лекарката, спасила стотици души в концлагера но едва не губи разсъдъка си

Ангелът на Аушвиц – с това прозвище е позната лекарката, спасила стотици души в конлагера. Д-р Гизела Пърл едва не губи разсъдъка си, но спасява стотици жени.

Гизела Пърл се ражда в град Сигет, днешна Румъния, през 1907 г. На 16 години тя завършва гимназия с най-високия успех. Това е нещо, което се случва изключително рядко сред жените и в частност евреите по това време. Още от детските си години тя се показва като силно увлечена по медицината. Баща ѝ я подкрепя настоятелно.

Гизела се омъжва за хирург и започва да практикува като гинеколог в Унгария. След като германците нахлуват в страната, през 1944 г. Пърл и семейството ѝ са изпратени в Аушвиц. Единствено дъщеря ѝ е спасена от депортиране. Малко преди германците да я заловят, грижовната майка я дава на семейство от нееврейски произход.

В лагера на смъртта синът на Гизела е изпратен в газовата камера. Мъжът ѝ е пребит до смърт пред очите ѝ. Самата тя е пощадена заради професията си и е назначена за личен асистент на Йосиф Менгеле.

В началото Гизела трябва да убеждава затворниците да даряват кръв за германската армия. Менгеле скоро осъзнава, че лекарският ѝ потенциал е голям и я кара да му казва кои затворнички са бременни.

Менгеле или Ангелът на смъртта остава в историята със своите ужасяващи експерименти върху хора. Най-известните са му опити върху близнаци и бруталните експерименти с бременни.

Пърл е изправена пред дилема. Ако не съобщи за нито една бременност в женския лагер, ще трябва да изражда бебетата тайно. Това няма как да остане незабелязано и всички ще бъдат убити за наказание. Ако пък съобщава за бременните жени, то те така или иначе ще бъдат убити по особено мъчителен начин след редица експерименти. Лекарката взима решение, което противоречи на морала и лекарския кодекс в името на живота на жените. Тя започва да извършва аборти без инструменти, без дезинфектиращи препарати и обезболяващи. Така спасява стотици жени от ръцете на Менгеле.

Ангелът на Аушвиц не може да се оправдае дори пред себе си. Гинеколожката се чувства ужасно от това, че убива неродени бебета. Ако не го е правела обаче, майките и децата им са щели да бъдат убити по най-жестокия начин.

След края на войната д-р Пърл е освободена от Аушвиц. Малко след това прави опит за самоубийство. След като се възстановява, през 1947 г. се мести да живее в Ню Йорк. В САЩ започва разследване срещу нея по обвинение, че е била съучастник на нацистките лекари. Показанията на оцелели затворници я спасяват и е оправдана.

Гизела Пърл публикува историята си през 1948 г. в книгата - Бях лекар в Аушвиц. Чрез нея намира дъщеря си, която е жива. Двете се местят да живеят в Израел до смъртта на Ангела на Аушвиц през 1988 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си актьор от златното поколение на българското кино

 

Почина актьорът Васил Банов, съобщиха от Съюза на артистите.

Банов е роден в град Карлово на 20 юли 1946 г. През 1967 – 1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски.

Работил е в театрите на Велико Търново (1970 – 1975), Враца (1975 – 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 – 1984), „Сълза и смях“ от 1984.

Член е на Съюза на артистите в България (1970), заместник-председател на УС на творческия фонд (1988 – 1989) и председател на УС от 1989, СБФД (1988).

Филмографията на Васил Банов включва близо 100 роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“, „Записки по българските въстания“, „Капитан Петко войвода“, „Хайка за вълци“ и много други.

На театралната сцена едни от най-запомнящите се негови превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов и други. Носител е на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал „Златната липа" и на Наградата „Златен век“ – златен печат на цар Симеон Велики.

През февруари 2025 г. Васил Банов беше удостоен от президента Румен Радев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, пише БТА.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ