Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации


АСЕН ПЕЙКОВ е български скулптур роден в София, който едва на 16 години остава пълен сирак. Животът му е изпълнен с изпитания и лишения. След преживяна любовна драма, намира утеха в моделирането с глина.  

Бъдещето му е предопределено от срещата му с известният скулптур Андрей Николов, който става негов учител. Пейков е блестящ ученик и накрая завършва Художествената академия със златен медал.

 През 1938 година, осъществява своята голяма мечта и заминава за Рим. Живее в близост до ателиетата на Салвадор Дали и Пикасо. Занимава се с рисуване. Прави и пластики. Една случайност го среща с потомствена маркиза, която се влюбва в него и се отказва от титлата си, за да бъде  негова съпруга.

 Прави скулптурни бюстове и рисува портрети на София Лорен и Джина Лолобриджида. Други известни личности, които е увековечил на хартия са Джон Кенеди, крал Хюсеин, актрисата Ава Гарднър.

 В този период, след Втората световна война, в Италия пристига и брат му Илия Пейков, който също е художник.

Скулптурата край летище „Фиумичино" е открита през 1960 г., след участие в конкурс, в съревнование с хиляди творци от цял свят. 

След  големият успех и след над хиляда създадени творби, през 1969 г. Пейков се завръща в България, за да вземе участие в друг конкурс, за паметник на хан Аспарух. Идеята е грандиозна, но така и не се реализира. Това разочарова скулпторът.

В Рим до ателието, в което е творил Асен Пейчев, има малък площад, който носи неговото име, а българското неделно училище в италианската столица се казва "Асен и Илия Пейкови". В град Севлиево, където семейството е живяло за кратко, една улица също носи името му.



През 1922 г. учени от университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза. 

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си. Учените минават през всяко легло и инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. 

И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина...



Тя спаси човечеството от коклюш и живя 114 години през 19, 20 и 21 век.Зае почетно място сред лекарите с рекорден трудов опит. Дъщерята, внуците и правнуците на Лейла единодушно твърдят, че тайната на нейното феноменално дълголетие се крие в позитивното отношение, здравословната храна и любовта към това, което прави. 

"Тя вярваше, че нищо не съкращава живота на човека толкова, колкото унинието и работа, която не обичаш."

Лейла е родена през 1898 г. в обикновено фермерско семейство с 12 деца. Нито родителите, нито други предци на бъдещото светило на медицината не само не се отличават в областта на науката, но дори нямат висше образование. Самата тя също не е имала амбициозни планове и е искала да стане обикновен учител. Но съдбата постановява друго.

Годеникът на Лейла, обещаващият икономист Джон Денмарк, бил изпратен на остров Ява, Индонезия. Дори да се омъжи за любимия човек, момичето не можело да разчита, че ще му бъде позволено да го придружава на чужда мисия. Имало само един изход - да получи професия, която би била високо оценена на остров Ява. За да може да пътува с Джон,Лейла се прехвърля от учителския колеж в Медицинския колеж в Джорджия.Тя става единственото момиче в  курса, тъй като в началото на 20 век лекарската професията била запазена територия за мъже те. Младата жена не страда от необходимостта да се  откаже от мечтата си да стане учител.

Лейла ражда дъщеря Мери Алис и става отлична майка. Но когато момичето е на две години, се случва нещастие. В щата Джорджия, където семейството се установява, избухва епидемия от магарешка кашлица. Това заболяване е много заразно - предава се по въздушно-капков път, основният му симптом са продължителните пристъпи на кашлица. В Джорджия хиляди деца са заразени с коклюш и всеки специалист е крайно необходим. Лейла буквално се разкъсва между клиниката си и болната си дъщеря, която с  всеки ден става все по-зле и по-зле  Възрастните понасят сравнително добре магарешката кашлица, но сред децата смъртността от нея е изключително висока.

Денмарк и нейните колеги  правят невъзможното - за фантастично кратко време  разработват ефективна ваксина срещу коклюш. Един от първите пациенти, излекувани от опасната болест е дъщерята на Лейла. Броят на спасените детски животи достига хиляди. Още две години са необходими,за да се усъвършенства ваксината и да се получи одобрение за нейната употреба по целия свят. За заслугите си към човечеството д-р Денмарк е отличена с медицинска награда „Фишър“ през 1935 г. Двадесет години по-късно Лейла получава титлата „Жена на годината“.

През целия си живот д-р Денмарк е била оптимистичен и позитивен човек. След смъртта на съпруга си през 1990 г. тя се премества при дъщеря си Мери в Атънс, Джорджия. 

Тази прекрасна жена почина на 1 април 2012 г. на възраст  114 години.



Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха. 


"Стана чрез една агенция в Испания, която се занимава с това и в която участват много бивши и настоящи играчи на Барселона. Момчето беше от много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, силно се разчувствах. Не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на него и близките му" - разкрива още футболният Христо (с).

Стоичков е обожаван от местните, а покрай коментаторските си ангажименти в последните години често посещаваше южноамериканската страна. Запитан за сумата, която месечно отделя, той отговаря: 

"Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, да се запознае с различни култури и националности".

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер.  Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце...

Източник: @Българолюбие



Историята се случила през 1952 г. в Калифорния, в едно училище. Огромен котарак влязал в една от стаите, по време на час. Спокойно седнал и започнал да си оправя тоалета. Бил доста слаб, затова учителката разрешила на децата да му дадат мляко. 

Поседял, поседял и излязал. На другия ден - пак. И така всеки ден... Станало ясно, че има намерение да гостува на децата всеки ден. Слушал внимателно уроците, не правил бели, децата свикнали с него. И име му дали - ROOM 8, в чест на класната стая, в която първо влязал. През лятото, през ваканцията, изчезнал. 

През септември отново се появил. Всички го обичали, а най-важният предмет за всяко дете бил: Да нахраня Room 8! Всеки, в училището, изпълнявал заповедта: Да не преча на Room 8! Той се разполагал, ядял спокойно, влизал и излизал от стая в стая. Историята станала известна, извън училището и, естествено, стигнала до централен вестник. 

Дошли журналисти, снимки правили, по телевизията го показали и така Room 8 станал легендарен. Като официален талисман на училището, за вечни времена, котаракът оставил отпечатъците на лапичките си върху мокър цимент, в присъствието на цялото училище и журналисти. 

Минало време... Остарял Room 8... Разболял се от пневмония. Взела го, една от учителките, в къщата си. Той, вече трудно се движел, затова тя го носила, през деня в училище, а вечер го връщала вкъщи. 

През 1968 г. котаракът починал. На 22 години! 

За смъртта му съобщили телевизии и вестници. Погребали го, паметниче му сложили, и всички много плакали ... В памет на легендарния котарак директорът на училището - Бевърли Мейсън, написал книга със заглавие:

КОТАРАКЪТ, С ИМЕТО, ROOM 8


 


Дали са имали по-добри хранителните навици или са спазвали някаква специална диета?

Тази статия не е провокирана от носталгията. Нито е възхвала на социализма. Тя е едно безпристрастно сравнение.Ако оставим настрана политиката, голяма част от хората, които живееха през 60-те, 70-те или 80-те години на миналия век, не само бяха по-слаби, но и здравето им беше по-добро. Все още има живи и с ума си граждани на Народната Република, които могат да потвърдят това.

Имаше малко като избор, но истинска храна. Излишно е да казваме, че „Книга за всеки ден и всеки дом“ можеше да се открие в почти всяко домакинство. В още две-три, подобни на нея книги, хората можеха да намерят интересни рецепти, и без помощта на интернет, да разберат енергийната стойност и ползите от всякакви продукти, а също така да получат препоръки за здравословно хранене.

И благодарение на какви други фактори българските граждани спечелиха борбата с излишните килограми? Тук на първо място заслужава да се отбележи редовната физическа активност, както и тогавашната диета, която съдържаше предимно естествени продукти, местно производство.

Режим на хранене и много движение

Съвременните хора не са свикнали да се движат много. А по време на карантината, когато дори стана възможно да се работи от вкъщи, мнозина си признаваха, че са ограничили физическата активност само до домакинската работа. А други дори не се срамуваха да кажат, че ги е „избило на мързел“ и дори не са правили упражнения вкъщи. Минимум движение, заседнал начин на живот, добре развита транспортна връзка наоколо… Всичко това не допринася мускулите на човек да са в добра форма.

И ако жителите на малките села все още извършват много физическа работа, това не може да се каже за онези, които живеят в градовете.Днес в градовете хората ценят времето повече от собственото си здраве

Следователно, ако човек е изправен пред избор: да ходи пеша или да използва транспорт, за да спести време и да не закъснява, тогава е малко вероятно той да избере първия вариант.

И все пак, ако разгледате старите снимки, може да забележите някои интересни неща. Почти всички мъже са стройни и в добра физическа форма. Закръглените форми на жените по-скоро говорят за прилично здраве и добър апетит. Имаше хора с наднормено тегло, но те не бяха толкова много.

По отношение на активността и храненето нещата бяха по-различни. Хората вършеха повече физическа работа и съответно изразходваха повече енергия. Налагаше им се да се движат повече и да се застояват по-малко.

Спомените от Народната република включват дума, позната и на съвременния човек – дефицит

Едно време имаше дефицит и на стоки, и на храна. Сега има стоки и храна в излишък, но хората страдат от дефицит на жизненоважни елементи, като витамини и минерали, които основно се доставят с храната.Отслабване и хранителни навици

В магазините почти нямаше готова храна. Разбира се, имаше колбаси и консерви, но те нямаха нищо общо с това, което се предлага сега. Доказателство са ретро сериите, които днес могат да се намерят по рафтовете на големите търговски вериги и хипермаркети. На хората им се налагаше да купуват прости и естествени продукти и след това самостоятелно да приготвят закуска, обяд или вечеря от тях. Храната беше обикновена, но и много по-здравословна и доста по-вкусна.

За разлика от сега, храненето е било начин да се набави енергия

Днес хората не трябва да прекарват много време в кухнята. Полуготови храни могат да бъдат закупени от всеки супермаркет и да се затоплят у дома. Или може да отидем до всяко заведение за хранене и да похапнем набързо там. Освен това, съдържанието на калории в такава храна може да бъде няколко пъти по-високо от реалната нужда на организма.

Лошо е и това, че съвременният човек често яде набързо. По време на хранене той поглежда повече към смартфона, отколкото към чинията или към човека до себе си. В резултат на това мозъкът дори няма време да разбере какво точно прави.

Такава храна се усвоява по-лошо и човек иска да яде отново и отново, след все по-кратко време. Затова всеки ден днешните граждани на демократична България използват все повече храна и изразходват по-малко енергия.

Хората купуват карти за фитнес, но често не намират време да тренират. Необходимо е да се промени цялата система, целият начин на живот. Сега консумираме много некачествена храна и почти не се движим. Преди хората бяха много по-активни.Извод

Преди около половин век хората са се хранили с по-качествена храна и са се движили повече. Не е имало кой знае какъв избор и изобилие, но за сметка на това са слагали в чиниите си онова, което днес наричаме „био“ храна. Днес трудно може да се спазва такава диета. Не заради друго, а заради отношението ни към храната. Храним се не защото трябва, а защото ни е скучно или за да демонстрираме покупателната си способност. Днес следваме инфлуенсъри, които ни казват кога, по колко и какво да ядем, а едно време хората следваха единствено традициите.



Купувам ново „БМВ— 320" и „,Рено 5"

Купува „Лада 1200"; 30 000 км, след 19 ч.

Купува „Лада 1300 Ес", неупотребявана, 18 —20 ч.

Купува съвършенно но ва „Лада 1300 Ес"

Нова „Лада 1500", до 20 000 км, 74-44-87 Купувам „Вартбург" — комби, в гаранционен срок, тел. 

Търся скоростна кутия за „Рено 16"

Купува пиано Купувам детска количка „бие ме", „Чико", 83-45-50 89-40-25 купува двигател за лодка 2—3 к. с., след 18

Купува „Лада 1200"; 30 000 км, след 19 ч.

Купува „Лада 1300 Ес", неупотребявана, 18 —20 ч.Купува съвършенно нова „Лада 1300 "

Нова „Лада 1500", до 20 000 км, купува 74-44-87 Купувам „Вартбург" — комби, в гаранционен срок,

Купувам скоростна кутия за „Рено 16"

Купува пиано Купувам детска количка „бие ме", „Чико", 83-45-50 89-40-25 купува двигател за лодка 2—3 к. с., след 18

Заменям двустаен с парно — центъра, гр. Враца, за равностоен в София, ул. „Д. Дебе лянов" 29, an. 26. ех. Б Заменям двустаен апартамент, центъра — Пловдив, за подобен в София, включи телно в комплексите, тел. 56-61-10


Заменям тристаен — Варна, срещу равностоен — София. 23-31-95, след 20 ч.

Заменя масивна къща в Ловеч, срещу жилище в София, след 18 ч 

Заменя къща, двор в Толбухин, за жилище — София

Заменям нова „Лада 1500", вила, декар място — Своге, Искрец, срещу вила в Панчарево, Симеоново, Драгалевци, Люлин, Банкя, Черноморието

Заменя „Пежо 504м за вила около София 



Заедно с бандата той е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2018 г.

На 70-годишна възраст е починал Алек Джон Съч, басистът и един от основателите на Bon Jovi, информира "New York Post".

Джон Бон Джоуви е съобщил за смъртта на Съч, член на рок групата от Ню Джърси от 1983 до 1994 г. Засега не са предоставени подробности за това кога и как е починал музикантът. 

"Той беше оригинал", написа Бон Джоуви в публикация в Twitter. "Като член-основател на Bon Jovi, Алек беше неразделна част от формирането на групата."

Бон Джоуви признава на Джон Съч заслугата за събирането на групата, като отбелязва, че той е бил приятел от детството на барабаниста Тико Торес и е довел китариста и автор на песни Ричи Самбора, за да види изпълнението на групата. Джон Съч е свирил в група, наречена Message, заедно със Самбора.Роденият в Йонкърс, Ню Йорк, Джон Съч е ветеран на процъфтяващата музикална сцена в Ню Джърси, която спомага за появата на Bon Jovi. Като мениджър на зала Hunka Bunka в Сейревил, Ню Джърси, Джон Съч наема Jon Bon Jovi & The Wild Ones преди да се присъедини към групата на певеца и композитора. Той свири с Бон Джоуви по време на разцвета на групата през 80-те години.

Джон Съч напуска групата през 1994 г., когато на негово място идва басистът Хю Макдоналд. По-късно той отново се присъединява към групата за въвеждането ѝ в Залата на славата на рокендрола през 2018 г./Блиц/



На 24 март Renault обяви решението си да замрази изцяло дейността си в Русия заради инвазията в Украйна. Напускането на страната от французите на практика означава, че заводът на Авто-ВАЗ в Москва в момента е с много ограничена дейност, като дори Lada изпитва затруднения при производството на своите автомобили. Кметът на Москва Сергей Собянин обяви, че вече има план за запазването на работните места в завода.

„Чуждестранният собственик реши да закрие завода на Renault в Москва. Това е негово право, но не можем да позволим хилядите служители да останат без работа. Затова реших да включа завода в балансите на града и той да възобнови работата си, произвеждайки автомобили с историческата марка Москвич. 

Ще се опитаме да запазим по-голямата част от персонала, който да работи директно в завода и неговите подизпълнители”, казва кметът, цитиран от Москва24 и OffNews.Като технологичен партньор на възродената марка Москвич е посочен Камаз. Идеята е първоначално да се произвеждат автомобили с двигател с вътрешно горене, а в последствия и електромобили.

 Припомняме, че Камаз има прототип за малък градски електрически автомобил с пробег до 250 километра с едно зареждане, който обаче все още не е въведен в производство.„Освен това, заедно с Камаз и руското министерство на промишлеността и търговията, работим по локализирането на производството на максимален брой автокомпоненти в Русия“, добавя кметът на Москва. Засега не е ясно кога ще стартира производството на автомобили Москвич, нито какви продукти ще носят логото на възродената марка. 

Кметът на града обаче обещава, че „през 2022 г. ще отворим нова страница в историята на Москвич“, което подсказва за скоростни планове за възстановяване на производството във вече бившия завод на Renault, който сега е държавна руска собственост.Днес бордът на директорите на Renault Group единодушно одобри подписването на споразумение за продажбата на 100% от акциите на Renault Group в Renault Русия на град Москва и контролния си дял от 67,69 процента в AVTOVAZ на NAMI (Централен институт за изследване и развитие на автомобилите и двигателите). Финализирането на тези сделки не е предмет на никакви условия и са получени всички необходими одобрения. Споразумението предвижда възможност за Renault Group да изкупи обратно своя дял в AVTOVAZ, която може да бъде упражнена през следващите 6 години.

„Днес взехме трудно, но необходимо решение и правим отговорен избор спрямо нашите 45 000 служители в Русия, като същевременно запазваме представянето на Групата и възможността при различен контекст да се завърнем в страната в бъдеще. Уверен съм в способността на Renault Group да ускори допълнително трансформацията си и да надхвърли средносрочните си цели“, заяви Лука де Мео, главен изпълнителен директор Renault Group.



При катастрофа - жена и 6-годишният й син са  блъснати от кола на зебра.

Майката е мъртва. Момчето по чудо не пострадва. Никулин сваля якето си и покрива тялото на жената, за да не види детето мъртвата си майка.

Полицията пристига, линейката, тълпата се събира. Само плачещото момче, седящо отстрани на пътя, бе игнорирано. Актьорът седна до детето, утеши го колкото можа, дава червената си вратовръзка с пчела и после го прибира с такси.

На този ден Никулин имал среща с японците. И той закъснява с 1,5 часа, влиза в офиса без яке и вратовръзка, в бяла риза с навити до лакътя ръкави. Ръководителят на делегацията Ито Кобаяси и колегите му отчитат появата и забавянето на Никулин като обида и демонстративно напускат цирка.

5 години по-късно Кобаяси разбира причината за забавянето. Никулин бил поканен в Токио, като изпращат  самолет за него. 

На посрещането присъстват 78 нископокланящи се артисти,японци без якета и вратовръзки и в бели ризи, чиито ръкави били навити до лакътя.

В България е познат от филмите „Диамантената ръка“, „Дванадесетте стола“, „Кавказка пленница“ и др.

В негово изпълнение е известната песен „А нам всё равно“.Вижте още:През 1982 г. осъждат на смърт 33 годишен мъж прегазил 4 деца на спирка.Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.



Напоследък по магазините в Белгия се появи българско кисело мляко, като фирмата „Жаки" пусна в производство продукта „Кремли" - опаковка от 4 кофички по 125 г с подзаглавие „Български вкус”, а фирмата „Мона” — „Български югурт - натюрел", 3 х 125 г. Системата големи супермаркети „Делез” със собствени производствени отдели за хранителни и нехранителни стоки също не изостана. 

Но когато на пазара се появи и „Шипка”, тогава за всички, имащи макар и бегло познанство с България, стана ясно, че българското кисело мляко наистина „превзема” Белгия. С помощта на български специалисти и технология, както и постоянен внос на оригиналния фермент, фирмата „Милк Трейдинг Къмпани“, по-известна под името „Стасано“, започна производството на кисело мляко „Шипка”. 

Сега то може да бъде намерено по магазините в две различни опаковки — Yio 500 и 150 г, както и в две разновидности — пълномаслено и обезмаслено, също по 500 и 150 г. Тези разфасовки са подходящи за семейства с различен брой членове и различна количествена консумация също не е случаен. Шипка е не само име от българската история с особено голям патриотичен заряд, но и по своето местоположение в географския център на България съответствува на град Ротселар в центъра на Белгия, където се намират заводите на фирмата „Стасано".

Характерното е и това, че всички фирми са изброили върху опаковките кисели млека и съставките: пълномаслено мляко, мляко на прах, сметана и ферменти, както и калоричността (72 калории на 100 г продукт, 4, 4 г мазнини; 3, 7 г въглехидрати и 4, 4 протеини). Приблизителната трайност, гарантирана от производителите е около 20 дена.

Без специално разрешение от читателите на списание „Отечество" (за което молим да бъдем извинени) ние дегустирахме всички тези продукти.

Това, което установихме, е, че действително разликата между обикновения белгийски югурт и тези кисели млека е голяма. Спокойно можем да им доверим дипломатическата мисия да представляват българското кисело мляко в тази част на света.

Сега ни остава задачата да научим белгийците, че киселото мляко не е само десерт, но също елемент от предястия, супи, ястия, козметични продукти.

сп."Отечество",1986 г.




"Пионер",така се нарича първият български електрически автомобил. Със създаването на тази експериментална конструкция България се нарежда в редицата на технически напредналите държави, които провеждат изследвания в областта на градското автомобилостроене.

Бедите, които носи автомобилът на големия град, са добре известни на всички. Замърсяването на въздуха, задръстването на улиците, намаляването на сродната скорост на уличното движение, са злини, с които е все по-трудно да се борим. Щастливият изход от това неприятно положение мнозина специалисти виждат в създаването на малка, повратлива, удобна в управлението. икономична и главното бездимна, електрическа кола. Ето защо в пресата постоянно намираме съобщения за създаването на нови електрически автомобили и нови апаратури и инсталации, способни да ги захранват с електроенергия.

Нашият „Пионер“ е лека кола за два пътника. Разработен е в НИГКИЕМ — София. Електрическият двигател с мощност 6,3 квт осигурява на колата скорост до 55 км.ч, което е напълно достатъчно за условията на градското движение. Общото тегло на автомобила заедно с електрическите батерии е 850 кг.

Няма съмнение, че „Пионер“, бил първият от поредицата експериментални модели, които ще ни доведат до промишления образец и едно добро начало.

Списание София:1968 г.



Тръгваме с тогавашният ми съпруг на едноседмичен круиз в Гърция и Турция. Беше нещо като позакъснял меден месец, или сватбено пътешествие. Няколко години по-рано бях ходила още като ученичка заедно с майка в Истанбул . Трябва да е било 77, или 78 година и ни бяха предупредили да не ходим никъде сами двете, а винаги да бъдем в група. Ние обаче изобщо не се съобразявахме и си обикаляхме навсякъде сами, но тогава не сме имали никакви проблеми.

Така че, когато пристигнахме с кораба в Истанбул няколко години по-късно и съпровождана от съпруга си, се чувствах спокойна и в свои води, непредполагайки колко много греша! На корабът докато още обикаляхме из Гърция се сприятелихме с още едно младо семейство български турци. 

Те ни предложиха докато сме в Турция да се движим заедно, за да ни превеждат и ако искаме да си купим нещо, да направят пазарлък.Корабът беше акостирал на пристанището в Истанбул и щяхме да останем там през следващите три дни . Още първият ден решихме да отидем с нашите нови приятели до Капълъ чарши. 

Тук е мястото да дам и няколко други подробности. Бях на 21 години и седем месеца преди това пътуване, бях родила дъщеря си. Все още бях доста позакръглена след раждането, доста пищна както в бюста така и в дупето. Още по пътят до Капълъ чарши ми направи впечатление, че турците буквално ме изпиваха с погледи. От всякъде се чуваше само,, Машала“ и цъкане с уста. На няколко пъти почувствах как разминавайки се с някои от тях , уж без да искат се блъсваха отгоре ми и бързо ме пощипваха. Казах на мъжа ми, какво става, но той като че ли не го прие на сериозно.

Бях решила да си купя кожух от Турция. За това се бяхме насочили към кожарските магазинчета на „Капалъ Чарши"/Покрит пазар/. Там на място нашите приятели от кораба, говориха с едни турци, които им казаха, че ще ни заведат в едно магазинче, което било доста по – евтино. Магазинчето се оказа доста забутано. Вътре беше доста сумрачно и в дъното на магазина седяха и пиеха чай трима мъже . Поради някаква причина, без да имам обяснение защо, аз определено започнах да се чувствам някак притеснена.. 

Нещо в погледите им не ми харесваше. Те извикаха нашият турски приятел и започнаха да му обясняват нещо, а той оживено взе да ръкомаха и да показва към нас. В един момент мъжете като че ли се успокоиха. Нашият приятел се доближи до мъжа ми и тихо му прошепна нещо. Видях, че мъжът ми се притесни, хвана ме за ръка и ми каза: – Бързо! Махаме се от тук! Повлече ме подире си, като през цялото време ми повтаряше, че трябва да излезем от пазара. Скоро ни настигнаха и нашите приятели. Аз исках да знам, какво става, но ми казаха, че там е опасно да спираме и че като сме в безопасност, всичко ще ми разкажат. Подтичвайки се върнахме на кораба и тогава ми разказаха какво се е случило в магазина.

Когато нашият човек отишъл да ги пита имат ли кожух като за мен, единия от тях го попитал, каква съм му аз? Той му отговорил, че сме приятели. Тогава онзи му казал, че ме иска за жена. Нашият приятел му отговорил, че аз вече съм омъжена и че с мен е мъжа ми. Оня тогава му казал да пита мъжа ми, иска ли да ме продаде и колко килограма злато ще иска за мен. Нашият човек разбрал, че нещата загрубяват и решил да действа преди да е станало твърде късно. Казал на мъжът ми да ме изведе от там по най-бързия начин. На мен всичко това ми се видя много несериозно, не повярвах на разказа му, но много скоро щях да разбера, че нещата са много по-сериозни, отколкото си мислех.

На другата сутрин тъкмо бяхме закусили и вече се канехме да излизаме за разходка в града, когато изведнъж мъжа ми, който зяпаше през палубата ми прошепна: -Не се обръщай! Ония тримата от магазина са долу и гледат към нас. Направо ми призля . Изведнъж опасността стана реална. Останах на кораба и до края на престоя ни не слязоха повече в Истанбул. Мъжът ми и приятелите ни напазариха всичко каквото исках включително и кожуха. След няколко години, когато се развеждахме с мъжа ми, той каза със съжаление в гласа : -Трябваше да те продам аз теб навремето в Истанбул !

Автор: Мая Ламбова/Използвана е илюстративна снимка от интернет/



Едно от емблематичните лица на поп фолка от близкото минало, певицата Кати , изчезна безследно от шоубизнеса в пика на своята кариера. Днес изпълнителката на хита „Пеперуда“ е вече на 44 години, но изглежда зашеметяващо .

Кати се отказа от музиката, за да се отдаде на майчинството и да възпита добре дъщеря си Джули.

Фенове на фолка не спират да се интересуват от нея, а тя ги зарадва с актуална снимка.Някогашната фолк звезда продължава да носи гордо русите си коси и се радва на изключително стройна фигура. Сексапилът й предизвика вълна от реакции и обсъждания.

След прекратяването на успешната си кариера Кати не е давала надежди на феновете да се завърне с нови песни, въпреки настояването на мнозина това да се случи.

Припомняме ви, че Кати изгря на музикалната сцена през 1999 г. и още с първата си песен стана голяма звезда. Гласовите й възможности неведнъж са били оспорвани, но тя доказа, че може да прави хитове въпреки всичко. Последните си песни издава през 2006 г., след което става бременна и се оттегля завинаги от светлините на прожекторите.

Нейни са безспорните хитове „Пеперуда“, „Най ми е добре“, „Гот е“, „Лунна нощ“, „Нестандартни сме“, „Играчка-плачка“ и т.н.



Тази снимка е направена преди повече от 30 години. На заден план се вижда тържественото посрещане на учебния ветроход „Калиакра“ (вероятно след участието му в регатата „Ветрило 89”). Ескортът от пристанищни влекачи и крейсерски яхти е впечатляващ. 

Но сега нас ни интересуват корабите на преден план. А те са: яхтата „Балкан“ (известна като „Яхтата на Тато“) и малкият пътнически кораб „Калиакра“ (построен през 1947 г.). Какво ги обединява ли? Те оцеляха! Оцеляха, въпреки превратностите на времето.

След 1989 г. яхтата „Балкан“ бе доста време в „гарнизонен арест“ в Пункта за базиране Атия (в закрито помещение). По-късно яхтата си намери нов собственик (български) и сега плава по река Дунав (където, според специалистите, й е мястото). А малкият пътнически кораб „Калиакра“ отдавна не плава, но е все още на вода, както сме писали неведнъж.

Е, и учебният ветроход „Калиакра“, който се вижда на снимката отпреди 30 години, също оцелява. И дано да продължи да оцелява, но не само в състоянието, което е сега (почти като в „гарнизонен арест“), а отново да излезе в открито море, където е мястото на баркентината, която не без основание преди години нарекохме „Бягащата по вълните българска морска принцеса“…

Атанас ПАНАЙОТОВ



У нас то е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). 

Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. 

В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com



В бъдеще клиентите на Русия в Европа ще трябва да плащат сметките си само в рубли. Както заяви в телевизионно изявление руският президент Владимир Путин – оттук нататък Русия няма да приема плащания в евро или в долари.


От мярката са засегнати държавите, определени от Русия като "неприятелски". Сред тях са страните от ЕС, включително Германия, САЩ, Канада и Великобритания. Путин даде на Централната банка и на правителството едноседмичен срок да приложат съответната разплащателна система."Ескалация на икономическата война"


Руският президент посочи, че в случая става дума за реакция на замразяването на руските капитали на Запад. Същевременно той увери, че доставките на газ ще се изпълняват в пълния им размер, но смисъл да се плаща за тях във валута нямало – Западът сам обезценил валутите си, замразявайки руските активи в чужбина.За газовите доставки са сключени дългосрочни договори за плащания в долари", посочва икономистът Йенс Зюдекум от дюселдорфския университет "Хайнрих Хайне", цитиран от DW. Поради това искането за плащане в рубли е ясно нарушение на договорите – и изостряне на икономическия конфликт между Русия и Запада. "Това е ескалация на икономическата война", казва още Зюдекум, според когото почти никой не е очаквал предприемането на подобен ход.

Западът ще трябва да реагира под някаква форма. "Налагането на ембарго за вноса на горива от Русия става по-вероятно", смята експертът. Ако Западът изпълни изискването на Русия, ще трябва да наруши собствените си санкции заради войната в Украйна. Тъй като рублите би трябвало да се купуват от Руската централна банка, която обаче е санкционирана, припомня Зюдекум. "Подобно нещо няма как да се направи."Стойността на рублата расте


"По този начин Путин изпраща политически сигнал", казва банковият анализатор Ралф Умлауф. "В крайна сметка става дума за ответна реакция на наложените от Запада санкции." Руското правителство реши още в началото на месеца, че ще изплаща задълженията си към "неприятелските" държави само в рубли. Сред тях са и Украйна, Швейцария и Япония.


"Освен това мярката на Путин води до укрепване на рублата", посочва Умлауф. "Ако сметките за газа в бъдеще не се плащат в долари или в евро, това естествено укрепва рублата, тъй като търсенето ѝ ще нарасне." Решението може да се отрази благоприятно и на разклатената руска икономика. Същевременно експертът отбелязва, че е трудно да се каже доколко ликвидността на пазара на рубли ще е достатъчна за покриването на всички сметки за газ с руска валута. "Пазарът няма как да е особено голям, тъй като всички западни държави са фактически извън него."


Теоретично обаче руската емисионна банка би могла да отпечата неограничено количество рубли и да ги предаде на страните-вносителки на газ срещу валута, без да е ясно какъв би бил обменният курс. Заявлението на Путин тутакси доведе до ръст в стойността на рублата, която от началото на войната в Украйна е под голям натиск и беше паднала на рекордно ниски нива.Русия предупреждава за енергийно ембарго


Същевременно Русия предупреди Запада, че може да наложи бойкот на доставките на нефт и газ. Световните пазари на нефт и газ ще се сринат, ако в енергийния сектор бъдат наложени мащабни санкции срещу Русия, каза вицепремиерът Александър Новак. "Русия е най-големият доставчик." В момента на световните пазари съществува недостиг от около един милион барела нефт на ден. Европа е застрашена и от дефицит на дизела, запасите от това гориво са на най-ниското си равнище от 2008 година.

Снимка: БГНЕС/източник:www.bgonair.bg


Повечето хора лесно приемат новото и са радетели на модерните технологии. Не е случайно, че към днешна дата що се отнася до часовници, мнозинството търси предимно смарт модели. Все пак това е нещо ново, практично и модерно. И докато в началото на века този тип техника беше изключително скъпа и недостъпна за средностатистическите българи, то днес на пазара има многообразие от по-евтини смарт часовници. Това твърдение, обаче не важи за всички. Много от нас все още залагат на добре познатата класика, а именно механичните часовници с ретро облик. Онова специфично тиктакане, няма как да се замени с една смарт джаджа, а когато говорим за класически часовник с кожена каишка, винаги на преден план в съзнанието ни изплуват руските часовници...

Руската часовникарска индустрия до голяма степен е повлияна от армията и развитието на технологиите през двете световни войни. Ще забележите, че повечето часовници, произведени и разпространявани от Русия са доста стилни и са подходящи за официални събития. 

Полёт 

Основана през 1930 г., марката преди се е казвала “Первый Московский Часовой Завод, ПМЧЗ”. През 1961 г. е създадена марката Poljot. Оттогава марката е официален доставчик на часовници за руския военен и разузнавателен персонал. Марката Poljot придобива по-широко признание, когато космонавтът Алекси Леонов прави първата в света космическа разходка, носещ модела Океан 3133. Като носена на такъв подвиг, Poljot става известна по целия свят. До момента Poljot продължава да създава часовници, които са изключително издръжливи. 

Восток 

Официално регистрирана като “Чистопольский часовой завод Восток” името на марката буквално се превежда като Изток, което изглежда подходящо, тъй като седалището на марката е в Христопол, Татарстан, Русия. Името също е направено по модел на космическата програма "Восток", която донесе известен напредък в СССР през по-ранните години на космическата надпревара. Компанията Vostok е основана през 1942 г., но започва да използва името на марката през 60-те години. До 1965 г. тази млада компания за часовници става официален доставчик на Министерството на отбраната на Съветския съюз. Като такъв е пуснат часовникът Komandirskie (Commander’s). Тогава като официален доставчик на отбраната, часовниците Vostok се продават само в магазините на Voentorg, които обслужват само военния персонал, който носи идентификация. През следващите 20 години Vostok произвежда 4,5 милиона часовника годишно. В момента Vostok е специализиран в производство военни и водолазни механични часовници. Сред своите колекции той включва - Komandirskie K-34, Komandirskie K-46, Kemlevskie, Amphibia и Retro. 

Штурманские 

Часовниците Sturmanskie навлизат в индустрията през 1949 г. В началото марката просто предоставя часовници за пилотите на военновъздушните сили на страната. Към 1961 г. Стурмански става част от историческо събитие, когато руският космонавт Юрий Алексеевич Гагарин носи Восток-1, докато обикаля около Земята на 12 април същата година. С този подвиг Sturmanskie е признат за първата марка, която успешно произвежда часовник, който може да издържи на нулева гравитация, силни ускорения и непредсказуеми вибрации. Оттогава до момента часовниците Sturmanskie са с първокласно качество - щателно проектирани, внимателно ръчно изработени и доказани като изключително издръжливи. Най-новите му колекции включват Gagarin 24-Hours Automatic, Mars Lady и Stingray Automatic. 

Ракета 

Тази марка часовници е най-старата в Русия и вероятно една от първите в часовникарската индустрия по целия свят. Тази компания за часовници първоначално е започнала като “Фабрика Императорски Петерхоф”, когато Петър Велики я е създал през 1721 г. Към 1830 г. споменатата фабрика вече е един от водещите източници на луксозни стоки в Европа. До 1945 г., в съответствие със заповедите на Сталин, фабриката пуска марка часовници Pobeda, което означава победа. Сталин специално нарежда да бъдат произведени часовници за първата година от тържеството на победата. И накрая, през 1961 г. фабриката започва да произвежда часовници с марката Raketa, за да почете полета на Юрий Гагарин в космоса. Оттогава часовниците Raketa са известни като изключително надеждни часовници, подходящи за полярни изследователи, военни, флот, дори космонавти. Не само, че са издръжливи, но и часовниците на Raketa се считат за точни и надеждни. До 1980 г. те служат като официални часовници за съветските олимпийски игри. Друг важен принос е комплексното механично задвижване, което Raketa разработи през 2015 година. 

Слава 

Тази компания за часовници първоначално започва като “2-ра Московска фабрика за часовници”, създадена през 1924 г. Тя започва преди Втората световна война и е втората невоенна руска фабрика за часовници. По-късно марката приема името Слава, което е руската дума за слава в чест на руската победа над Германия. Слава е най-известна с механизмите си, което може да бъде идентифицирано по уникален начин. Този механизъм има и няколко версии за ръчно навиване и самонавиване. Задвижването е доста интересно и единствено по рода си; такъв механизъм обаче е много деликатен и склонен към неизправности. Независимо от това, часовниците Slava все още са оборудвани с такъв механизъм, но производството е изнесено в Китай и Хонконг през 90-те години. В резултат на това повечето часовници Slava използват механизъм Miyota. 

Златоуст 


Златоуст идва от “Първата държавна фабрика за часовници”, която е създадена през 1930 година. Заводът за часовници Златоуст обаче за пръв път пуска своите продукти през декември 1941 г. Както при другите руски марки, Златоуст предоставя часовници за военните - за пилотите, морските пехотинци и дори армейските офицери. Дори и до момента, Златоуст все още се фокусира върху производството на здрави и ретро дизайнерски часовници, главно за мъже. 

Луч 

Тази марка часовници е основана в Минск през 1953г, но технически вече не се намира в Русия, но беше. Подобно на други руски производители на часовници, Luch се занимава с производството на удароустойчиви часовници от военен клас. Луч работи не само върху надеждността на продуктите си, но и върху стила си. Фокусират се и върху пилотските часовници. Нещо повече, Лъч има повече от 30 патентовани движения - от кварцови, механични до автоматични. До 2010 г. обаче, за да спаси компанията от пълен фалит, Лъч продаде по-голямата част от своите интереси на швейцарска компания - Franck Muller. Ако търсите трайни часовници за вашите приключения и хобита, руските часовници със сигурност са сред надеждните ви възможности. Изглежда, че външният им вид не предлага много, но що се отнася до трайността и надеждността, те със сигурност са тествани и доказани.



 


Това изпълнение беше кулминацията в празничния ден в сливенското село Селиминово!

Село Селиминово се намира в ниските части на Стара планина. На юг граничи със Средна гора. Селиминово е отдалечено на 18 км от областния град Сливен. Край селото преминава река Тунджа, а на 15 км на запад от него се намира язовир Жребчево.

О, Шипка!


Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

ВИДЕО:


пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!


Трагично убитият в катастрофа журналист оставя две сирачета.
Милен Цветков, който загина навръх Великден в жестока катастрофа на бул. „Черни връх“ в София, предрекъл в детайли смъртта си в свое интервю при неговия колега и приятел Даниел Петканов. Най-яркият тв журналист, който почина едва на 53-годишна възраст вследствие на тежките си наранявания, признава неотдавна пред Петканов, че не се страхува от смъртта, но не иска да умира, пронизан от ламарини.

„Не се страхувам от смъртта, ние сме си говорили с теб по този въпрос. Стига да не е болезнена, въпреки че, разсъждавайки във връзка с някои случаи и изобщо с някакви неща, които прочетох, дори в най-ужасяващите моменти, то е измислено. Ти имаш такъв приток на адреналин в организма, че той сам се обезболява. При всички положения обаче не ми се умира между някакви ламарини, ей така“, казва Цветков пред Даниел Петканов, междувременно показвайки с жестове какво би се случило с него, ако катастрофира. Страховитото пророчество на Милен от интервюто му се сбъдна и той почина именно по толкова жесток начин.

Новината за кончината му потресе семейството му. Черната вест завари първата му съпруга Йордана, която всъщност е единствената жена, която Милен отвежда до олтара, в Холандия. От години бизнес дамата живее и работи в Хага, като при нея е и тяхната дъщеря Калина – първородното дете на журналиста. Девойката завърши училище в Страната на лалета през 2014 г., а после взе и диплома за висше образование пак там. Макар да живееха разделени, с баща си Милен бяха изключително близки и той често пътуваше на гости при нея в Хага, а през лятото тя си идваше в България, за да обикалят къмпингите по родното Черноморие заедно и да карат сърфове.

Сираче остава и второто дете на тв водещия – 8-годишният му син Боян, който е плод на любовта му с дългогодишната му приятелка Ивета Гоцова, с която се разделиха окончателно през 2015 г. Масажистката, която бе с 20 години по-млада от бащата на детето си, също не била на себе си след трагедията. Макар с Милен в последните три години да живееха разделени, двамата имаха чудесни отношения и си разпределяха грижите около общото им дете поравно. Малкият Боян често оставаше при своя баща, а Милен редовно можеше да бъде забелязан да кара колело със сина си из софийските паркове, да го води в мола и в детски центрове с игри.

В скръб потънаха и всички негови бивши и настоящи колеги, редица актьори, певци, политици, които през годините са били негови гости в легендарното му предаване „Часът на Милен Цветков“.

Журналистът е роден на 30 юли 1966 г. в София. Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на слепи. Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“. През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“.


Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“. През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване – „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на „Биг Брадър“. От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир.

През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. Създава сайта zanachalo.com. Няколко месеца по-късно води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия. Завръща се в БНТ през есента на 2010 г., където води предаването „Екип 5“ – проект, завършил в началото на 2011 г. На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. През пролетта на 2020 г. той стана водещ в новото предаване „Алтернативата“ по ТВ1, а последният епизод записва само два дни преди да почине.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив