Историята се случила през 1952 г. в Калифорния, в едно училище. Огромен котарак влязал в една от стаите, по време на час. Спокойно седнал и започнал да си оправя тоалета. Бил доста слаб, затова учителката разрешила на децата да му дадат мляко. 

Поседял, поседял и излязал. На другия ден - пак. И така всеки ден... Станало ясно, че има намерение да гостува на децата всеки ден. Слушал внимателно уроците, не правил бели, децата свикнали с него. И име му дали - ROOM 8, в чест на класната стая, в която първо влязал. През лятото, през ваканцията, изчезнал. 

През септември отново се появил. Всички го обичали, а най-важният предмет за всяко дете бил: Да нахраня Room 8! Всеки, в училището, изпълнявал заповедта: Да не преча на Room 8! Той се разполагал, ядял спокойно, влизал и излизал от стая в стая. Историята станала известна, извън училището и, естествено, стигнала до централен вестник. 

Дошли журналисти, снимки правили, по телевизията го показали и така Room 8 станал легендарен. Като официален талисман на училището, за вечни времена, котаракът оставил отпечатъците на лапичките си върху мокър цимент, в присъствието на цялото училище и журналисти. 

Минало време... Остарял Room 8... Разболял се от пневмония. Взела го, една от учителките, в къщата си. Той, вече трудно се движел, затова тя го носила, през деня в училище, а вечер го връщала вкъщи. 

През 1968 г. котаракът починал. На 22 години! 

За смъртта му съобщили телевизии и вестници. Погребали го, паметниче му сложили, и всички много плакали ... В памет на легендарния котарак директорът на училището - Бевърли Мейсън, написал книга със заглавие:

КОТАРАКЪТ, С ИМЕТО, ROOM 8

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇