През 1968 г. в Усогорск пристига първата група български граждани за организиране на съвместен дърводобив на територията на СССР

На 3 декември 1967 г. между съветската страна и България е подписана спогодба за организиране на съвместен дърводобив в Република Коми АССР.

Поетапно в тайгата се изграждат четири селища - Усогорск, Междуреченск, Горни Мезен и Благоево и съответно, четири горскопромишлени предприятия (ГПП) със същите наименования. ДСО "Дърводобив и строителство" е развивало дейностите по дърводобив и строителство в Коми АССР до 1992 г. (като масовост), но същите приключват окончателно през 1994 г.

В края на 40-те години на миналото столетие обществено-икономическите условия в България налагат дърводобив, значително по-голям от реалните възможности на горите. Причината е икономическия подем на страната в следвоенния период. Потреблението на строителна и за промишлена преработка дървесина за периода 1950-1970 г. нараства почти два пъти.

 Нарасналите нужди от дървесина и продукти от нея се задоволяват чрез непрекъснато увеличаване на добива от горите, които обаче са значително по-големи от реалните им възможности.За преодоляване на възникналата диспропорция правителството предприема стъпки за икономично и пестеливо използване на дървесната суровина, но при непрекъснатото нарастване на потреблението тези мерки не решават проблемите. 

Налага се да се търсят допълнителни възможности за внос на дървесина. В рамките на СИВ решение трудно може да се намери, защото главният износител - Съветският съюз, няма възможност за увеличаване на износа. В същото време НРБ не разполага с необходимите средства в конвертируема валута за внос на дървени материали от страните с пазарна икономика. Така се стига до третата и единствена за тогавашната обстановка възможност – сътрудничество в дърводобива на територията на СССР за нуждите на НРБ или съвместното използване на капитали и работна сила за добив на суровини със стратегическо значение, а така също за специализация и коопериране в сферата на производството.

Главният инициатор за подготовката и подписването на Спогодбата е министъра на горите и горската промишленост Мако Даков. За подписване й трябва да се решат три главни въпроса. Първият - да се получи принципното съгласие на Съветската страна за организиране на съвместния дърводобив на нейна територия. Вторият етап от преговорите е свързан с определяне на района, където ще бъде предоставена суровинната база, и третият – провеждане на конкретни преговори по условията на сътрудничеството. 

Дълго се дискутира и въпросът за заплащането на транспорта на българския дял от дървесината на територията на Съветския съюз.В навечерието на подписването на междуправителствения документ, министър Тимофеев се съгласява с настоятелните предложения на българската страна и страната ни получава 40 % трупи за бичене и само 2.9 % дърва, а съветската - предимно целулозни материали, стройлес и значително количество дърва. По-късно, при подписването на новите спогодби, разпределението по сортиментите претърпяват известни промени. Така българският дял е съставен 80 % от трупи, 17 % от дребни строителни материали и обли за целулоза и 3 % дърва за горене. Това съотношение е запазено до края на действие на договора.

В тържествена обстановка, на третия ден от месец декемри 1967 г. спогодбата е подписана, а основните положения, залегнали в нея, се свеждат до следното:

Правителството на Съветския съюз:

- Предоставя на правителството на НР България възможност за добив със своя работна сила на територията на Съветския съюз до 1 млн. куб. м дървесина годишно и оказва необходимата техническа помощ при организацията на дърводобива. Необходимият лесосечен фонд да се задели от горските масиви на Удорския лесхоз на Коми АССР, гравитиращ към ж.п. линия Микун - Кослан.

- Предоставя за ползване на място: оборудване, машини, транспортни средства, инструменти, резервни части, гориво, смазочни материали, електроенергия, а така също извръшва и основен ремонт на предоставената техника.

- Предоставя на мястото за строителство необходимите строителни материали, машини, механизми, оборудване и сглобяеми къщи в количество, съгласувано между страните.

- Осигурява проектосметната документация за строителство и дърводобив.

2. За извършване на дърводобивната дейност българската страна се задължава:

- Да осигури изпращането на необходимата работна сила и специалисти в дърводобивните предприятия, както и тяхното социално-битово и медицинско обслужване.

- Да организира със свои сили строителството и поддържането на дърводобивните предприятия, включително жилищата, комунално-битовите и обектите за културни цели. - Да стопанисва и поддържа жилищните и служебните помещения, както и всички обекти с производствено предназначение.

3. Съгласно чл. 5 от Спогодбата българската страна възмездява всички разходи на съветската страна за  амортизация на посочените в т. 1 машини, оборудване и други, както и за предоставената суровинна база, франко вагон или на място с 1.33 куб. м дървесина при натоварен за България 1 куб. метър. В отделен протокол (анекс) бе утвърдено разпределението на добиваната дървесина по количество и сортименти.

4. За своята стопанска дейност българските предприятия се освобождават от данъци и такси и имат право на безмитен внос от България на хранителни стоки, облекла, лекарства и други стоки, свързани с комунално-битовото обслужване на работниците и специалистите.

5. Заплащането на транспорта на българския дял от добитата дървесина по територията на Съветския съюз да става по вътрешни тарифи, но в преводни (валутни) рубли.

6. Построените обекти - машини, оборудване, технологични линии, магистрали, жилищни сгради и други, след приключване на срока на Спогодбата остават собственост на съветската страна.

7. Добитата при условията на Спогодбата дървесина България е длъжна да използва за собствени нужди, без право на реекспорт.

Началото

Срокът на действие на Спогодбата е 15 години. По-късно, през 1969 и 1972 г., са подписани две нови споразумения, според които на България се предоставя допълнителна суровинна база за добив на 2.6 млн. куб. м годишно, или общо 3.6 млн.куб. м. Договорът за съвместен дърводобив в Коми АССР е отново преподписан на 15.І.1982 година. От юридическа и икономическа гледна точка в условията на социалистическата система и някои особености на съветското законодателство това е една специфична концесионна форма на дърводобив със своите предимства и недостатъци.

Непосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между двете братски държави са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация – Ив. Масларов, пълномощник на партията в Москва и Боню Петков от МГ, която успява да ги задържи.

България е задължена да осигури работна ръка и административно-управленчески персонал и технически такъв, за строителство, дърводобив и поддържане на създадените мощности и фондове. До 1985 год. през Коми АССР преминават над 100 хиляди български граждани. С ПМС № 2 от 21.І.1980 год. е уреден и въпроса за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят. Не подлежат на освобождаване само служащи от МНО, МВР и работници и персонал от Металургичния комбинат „Кремиковци”.

Първоначално за строителството от българския бюджет са отпуснати 100 милиона лева. Изпълнението на строителството е предложено на Строителни войски, но те отказват, поради което то бива изпълнено по стопански начин. Най-напред е изградено предприятието в Усогорск, а след това в Благоево, Междуреченск и Горни Мезен. От българските строители са построени също 7 700 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища за ученици, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и топли гаражи. В Североизточна България пък са изградени дървопреработвателни заводи за комска дървесина.

Така на територията на Коми АССР е изграден мощен дърводобивен комплекс със съответната технологична и социално-битова инфраструктура. По размера на инвестициите на страните, производството и според останалите икономически показатели за отделните предприятия това е един от най-големите дърводобивни обекти в Съветския съюз. По думите на  зам.-министър на дьрводобивната и дьрвопреработващата промишленост "Таких нет ни в мире, ни в Сибире". Само капиталните вложения за всяко предприятие за добив на 1 млн. куб. м дървесина възлизат на повече от 100 млн. щатски долара. Предоставената от Съветския съюз суровинна база се простира върху 2 232 200 ха горска площ, което е около 70 % от площта на горите в България. Доставените за 23 години 21.779 млн. куб. м, или годишно по около 1 млн. куб. м дървени материали, заедно с вноса от Коми, довеждат до нормализиране на сечта от нашите гори още в началото на 70-те години, въпреки непрекъснато нарастващото потребление. Сътрудничеството в областта на дърводобива дава възможност за първи път горската индустрия на България да се развивива на основата на вносна суровина. Така например през 1980 г. добитата от българските гори едра дървесина е 1.446 млн. куб. м, а доставената чрез внос и съвместен дърводобив е 1.035 млн. куб. м.

Покорителите на тайгата

Българите – дърводобивници в Коми АССР, по нищо не се различават от другите организирани гурбетчии по света. И те се заемат да облагородяват средата в която живеят и да я преправят по свой тертип. Селищата, разположени в тайгата и изградени от тях - Усогорск, Благоево, Междуреченск и по-малкото - Верхнемезенск, макар и млади, създават свои битови и културни традиции. Административните услуги на гражданите - съветски и български, се извършват от селищните съвети на народните депутати, органи на съветската власт, от съветските училища, пощи, аптеки и други учреждения. Част от административните услуги на българските граждани прави Българското консулство в столицата на Коми - Сиктивкар. Създадена е широка търговска мрежа - 32 магазина, 15 столови, 6 сладкарници, 11 павилиона, 4 хлебопекарни, 4 цеха за производство на безалкохолни напитки и други търговски обекти. Около хиляда души, предимно българи, се грижат за доброто снабдяване и обществено хранене, за хубавото настроение на двадесет хиляди български и съветски граждани.

За правилното решаване на въпросите на търговията неоценима е заслугата на търговските органи и организации в Коми, които водят на специален отчет снабдяването на българския колектив. В универсалните магазини в селищата, разнообразието на стоките е много no-голямо от редица градове в съветската страна. Специални грижи се полагат за работниците в гората - секачи и товарачи. Всяка бригада има своя кухня, която сервира топъл обяд (супа, основно ястие и десерт) u топъл чай. В дървените къщички с отоплителни печки, разположени до сечищата, работниците се преобличат и почиват.

За оползотворяване на отпадъците от столовете в предприятията са били организирани четири свинеферми. Така е била предотвратена най-малката опасност от неритмично осигуряване с месо и месни продукти. Спазвали са се и някои типични нашенски традиции - хората си купуват прасе и със съответните ритуали го подготвят за колективна трапеза по различни празнични поводи.

Колкото и старание да се проявява от органите по търговията, все пак през зимата се чувства отсъствието на пресни зеленчуци. Задоволявали са се със зеле, моркови, ябълки и цитрусови плодове, с които се зареждали плодохранилищата, преди да настъпят силните студове. В Благоево – Коми АССР, с идването на българите се появяват типичните български градинки с чеснов лук, краставици и домати, а в Междуреченск е изградена голяма оранжерия.

Източник:www.komi-bg.com

Научете повече

В памет на Стефан Данаилов и Григор Вачков

На 9 декември 1942 г. в София се ражда най-популярният български актьор Стефан Ламбов Данаилов. Майка му е от Ловеч, а баща му - от Родопите, с. Райково.Мечтата му -  да стане моряк в гражданския флот.

Актьорската си кариера – снима се като ученик във филма "Следите остават". 

Актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му Росица Данаилова, го съветва да следва във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. 

Състуденти – Лиляна Райнова, Меглена Караламбова, Йосиф Сърчаджиевм, Стефан Мавродиев и други.Завършва актьорско майсторство - във висшата театрална академия „Кръстьо Сарафов“ – София през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър "Н.О.Масалитинов“.

Театрална кариера – повече от тридесет години в трупата на Народния театър „Иван Вазов.

Играл е на сцените и на другите големи театри в България – Пловдив – Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“, Театър 199, Сатиричен театър „Алеко Константинов“. 60 централни роли - в „Коварство и любов“ (Шилер), Камий Димолен от „Делото Дантон“ от Пшибишевска, постановка на Анджей Вайда, Стайло от „Банзи е мъртъв“ (Етол Фюгърд), Едмънд от „Дългият път на деня към нощта“ (Юджин О’Нил), Чадски от „От ума си тегли“ (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от „Бесове“ (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Шейлок от „Цената“ (Артър Милър), Александро Медичи от „Лоренцачо“ (Алфред дьо Мюсе), Дантон от „Смъртта на Дантон“ (Бюхнер), Тригорин от „Чайка“ (Чехов), „Декамерон“, „Енигматични вариации“, „Жените на Джейк“.Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". 

Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма "Първият куриер", но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма "На всеки километър" (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в "Князът" и "Черните ангели". За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. 

Театър Българска армия - 1973 г. – присъединява се към трупата на Театъра на Българската армия, 1979 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов", където играе до смъртта си. 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ , където е доцент от 1996 г. и професор от 1999  г.Филмова кариера - След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. 

Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на "по-различни персонажи", изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов "Иван Кондарев".10 ноември 1989 г. - налага му се отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на "Лоренцачо” има шумен успех.Ролята в италианския сериал "Октопод", където си партнира с Микеле Плачидо, го прави популярен и в чужбина.1994 г. създава фестивала „Сцена на кръстопът“ – Данаилов е съосновател и вицепрезидент на фондация "Авансцена", от 1996 е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

 Избрани награди: "Паисий Хилендарски", орден "Стара планина" за заслуги към културата и изкуството на България, Аскеер, Икар и други.

Политическа дейсност - участва активно в обществения и политическия живот на страната. Като депутат в 39-ото Народно събрание от Коалиция за България той председателства Комисията по култура. Министър на културата. Определят го като най-успешния министър в коалиционното правителство.

Григор Вачков

Григор Вачков, или както го наричат колегите Гришата учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в Левски (1950 – 1952). Играе във Врачански народен театър (1955 – 1956) и Сатиричния театър (1956 – 1980). Работил е в Българско радио в седмичното предаване „Наслука“.

Дебютът му в киното е през 1960 г. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е Мера според мера (1981), в който неговата роля остава недовършена.

Член на СБФД (1965) и САБ.

В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.

Награди и отличия

Златен медал за мъжка роля за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма Последно лято на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, Италия, 1974

Наградата за мъжка роля за ролята на Банко във филма Мъжки времена от Фестивала на българския игрален филм – Варна, 1978

Заслужил артист

Народен артист (1978 г.)

Научете повече

На 90 години ни напусна актьорът Иван Джамбазов

Иван Джамбазов е роден на 7 септември 1932 г. в София. През 1951 г. кандидатства във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в Националната спортна академия. Приет е и на двете места, но избира ВИТИЗ, където завършва специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски през 1955 г.

По разпределение играе две години в Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен (1955 – 1957). Осем години играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1957 – 1966), а след това до пенсионирането си в Младежки театър „Николай Бинев“.

Джамбазов участва в телевизионни постановки и рецитали. Озвучава повече от хиляда дублажа в български и чуждестранни игрални, документални, анимационни и телевизионни филми за БНТ. Най-известната му роля в дублажа е тази на д-р Сова в сериала „Болница на края на града“.

Като глас участва във филмите, издавани и дублирани в България от Мулти Видео Център, Брайт Айдиас, Тандем Видео и Александра Аудио. Джамбазов озвучава Батман в дублажа на „Батман: Анимационният сериал“ за БНТ, правейки го един от първите актьори, които са озвучили героя в България. През 1999 г. дублира Блуто в 17 филмчета от поредицата видеокасети „Попай моряка“, издадени от Проксима Видео.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и САБ.

Джамбазов за кратко работи като режисьор на дублажи в Мулти Видео Център.

Поклонението ще състои на 20 март (понеделник), от 10:00 ч., в ритуалната зала на Централните софийски гробища. 

Източник:Съюз на артистите в България / Union of Bulgarian Actors

Научете повече

Наша попфолк певица е била открита мъртва в пловдивския квартал „Кючук Париж“

Близките на Мария Георгиева не вярват, че се е самоубила.Според данните от полицията сигналът за скочилата от шестия етаж на блок Мария Георгиева бил подаден към 22 часа на 5 март.

Екипи на МВР и на Спешна помощ пристигнали на място, но само била констатирана настъпилата смърт. Към момента всичко сочи към самоубийство, като причината за трагедията се разследва в рамките на образувано досъдебно производство, твърдят от полицията. Близки и роднини на певицата обаче смятат, че не е възможно тя да е сложила сама край на живота си. Случаят досега не е оповестяван публично информират от  Марица

В последните години Мария Георгиева работила като фризьорка. Родом е от Димитровград, но преди време си купила апартамент в район „Южен“ със заем. Успяла да развие успешна дейност, благодарение на която изплащала без проблем кредита и не е имала финансови проблеми. В близкото минало Мария се изявявала като фолкпевица. Тя била част от предизвикателното трио „Спасителките“, което има няколко успешни песни.На 5 март, малко преди да бъде открита мъртва, тя говорила с майка си по телефона. Темата била детето й. Уговорили се то да остане при баба си да пренощува и Мария да го вземе на следващия ден. Малко след това тялото й било открито пред блока от минувачи.

„Според нас има нещо нередно. Пералнята в апартамента й е работела, вратата била отключена, а тя винаги заключваше. Освен това кой би пуснал пералнята, след което да тръгне да се самоубива. Мария беше борбена и никога не би направила това. Всичко случило се е загадка за нас“, заявиха нейни роднини пред „Марица“.

Погребението на младата жена се е състояло преди седмица, на 8 март. Роднините й смятат, че определено при настъпването на смъртта на Мария има нещо нередно и искат полицията да им даде отговори.

Още по-загадъчно е, че нейна приятелка, също част от триото „Спасителките“, умира отново при странни обстоятелства, като официално се съобщава за самоубийство. 

В края на април 2010 г. 22-годишната Атанаска Гюргакова е паднала от виадукт на 30-ия километър на магистрала „Хемус“ в посока Варна. Официална информация за инцидента не била съобщена от МВР, а близките й се съмняват, че би посегнала сама на живота си. По същия начин според тях смъртта й е останала загадка.

Научете повече

Известен съдия по борба разстрелян с 7,62-милиметрова картечница “Калашников” в Студентски град

Вечерта на 30 януари 2003 г. купонът в Студентски град набира сила. След 22 ч. тепърва започва веселието, когато прозвучават картечни откоси. Черен мерцедес, в който пътуват двама мъже, е направен на решето. 

Шофьорът по чудо оцелява, ранен в краката. Куршумите обаче почти откъсват главата на возещия се на седалката до него съдия по борба Тодор Матов, пише „Труд“.

Полицията е в шок – спортистът, въпреки връзките си с борците, никога не е бил замесен и в тъмни дела.Във фаталната вечер Матов и мъжът зад волана Янчо Костадинов се връщат от заседание на Федерацията по борба в Националната спортна академия. Нищо не предвещава трагедията, която ще се случи минути след края му. На последната спирка на автобус 280 спрял встрани автомобил светва с фарове в очите на шофьора Янчо и той намалява. Тогава зачаткват изстрелите.

По-късно криминалисти ще установят, че килърите са чакали залегнали на близкото възвишение, а в ръцете им е гърмяла 7,62-милиметрова картечница “Калашников”. Атентаторите са били двама. Те зарязват смъртоносното оръжие и се мятат във возилото, което е успяло да накара “Мерцедеса” да намали. При огледа на автомобила полицаите откриват четири дупки от куршуми в дясното стъкло, откъм убития съдия.

Други два куршума са пробили вратата на шофьора Янчо Костадинов, също член на Българската федерация по борба. Той е закаран жив в реанимацията на “Пирогов” и лекарите успяват да го спасят, защото куршумите са попаднали в краката му. Възстановява се под тежка охрана.

Тодор Матов е загинал на място. Страшна гледка очаква пристигналите за минути на мястото полицаи – куршумите почти са откъснали главата на съдията. Той е на 60 години и е бивш треньор. Известен е с това, че е обучил и направил успешни голяма група нашенски борци. По-късно става уважаван международен съдия. Часове след убийството тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов и шефът на Дирекция на полицията Васил Василев обявяват, че Матов е станал жертва погрешка.

Смята се, че мишената е бил Димитър Джамов, който също е бивш борец и също е присъствал на заседанието на Федерацията по борба. Нещо повече – мерцедесът му е същия като на съдия Матов. Джамов се забавил с потеглянето и колата с двамата му колеги минала първа покрай засадата на килърите, които нямали време да гледат номерата на “Мерцедеса”.Разследващите намират до изоставената лека картечница и 13 гилзи. Номерата на смъртоносното оръжие са изтрити. Димитър Джамов е извикан на разпит в СДВР. Не случайно още вечерта след стрелбата, вниманието на разследващите се насочва към него.

Пет месеца по-рано срещу Джамов, който е бивш републикански шампион по борба на България и участник на европейски и световни първенства, се извършва атентат, при който той надупчен с няколко куршума в корема. Посред бял ден на 16 август 2002 г. двама мотористи откриват огън по “Мерцедеса” му с автомати. Атентатът е близо до офиса му в столичния хотел “Хемус”, на оживено кръстовище, на метри от автобусна спирка. Джамов оцелява след операция на корема. Животът му е спасен, но той продължава да твърди, че бизнесът му е законен и не знае защо е станал обект на покушение.След убийството на съдия Матов, Джамов отново заявява категорично, че стрелбата с картечница не е била предназначена за него. Бившият борец има стари закачки със закона. През 1993 г. Джамов беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа.

Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Големия Маргин и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато свидетелите от “Дескрим” си променят показанията и обвиненията срещу тримата бяха свалени.

Джамов се завърна в България през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, той пое овакантения от него пост на президент на Федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” година по-рано.То обаче не издържа поради липса на достатъчно доказателства и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията.Бившият борец направи кариера като кмет

Джамов: Оня горе решава кой кога да си отиде

През 90-те години Димитър Джамов беше типичен борец, станал застраховател. Не беше нито от ВИС, нито от конкурентната СИК, а нещо трето, което му позволяваше да гравитира около двете. Легалният му бизнес бе като шеф на компанията “Зора инс”, която през 1997 г. загуби лиценза си. Джамов се пробва в различни бизнеси, свързани с имоти и строителство, но през 2007 г. реши да влезе в политиката.Той се яви на изборите за кмет на родното си село Семчиново, Пазарджишко и спечели с Живковски резултат от 99,9%. Четири години по-късно се пробва и за кмет на община Септември, но загуби още на първия тур. Години по-късно – през 2011 г. бившият борец намекна в интервю, че е имало човек по върховете на СИК, който е създал интрига, че пречи на бизнес интереси на групировката, но отрече това да е вярно.

“Наркотици в моя живот никога не е имало, това не е бизнес за всеки”, казва Джамов по повод на спряганите версии, че именно преразпределение на наркопазара е било повод за стрелбите. “Оня горе решава кой кога да си замине. Няма човек, който може да се опази, когато искат да го убият”, каза той. През 2016 г. Джамов като кандидат на ДПС изгуби изборите в Семчиново и оттогава за него не се чува нищо.Вижте още:Показния разстрел на Боса на ВИС-2 в Пиринско

Източник: Блиц

Научете повече

В нашето детство нямаше и половината от това, което имат днешните деца

Ние сме тези, които слушахме „Детелини“ и „Ако си дал“…

Ние сме тези, чиито майки ни викаха да се прибираме с подвиквания от балкона…

Ние сме тези, които пишехме писмата на хартия, а не смс-и…

Ние сме тези, чиито приятели не бяха онлайн, а на улицата…

Ние сме тези, които не играха игри в мрежа, а на война с фунийки и на стражари и апаши…

Ние сме тези, които гледахме „Ну погоди на черно-бял телевизор“…

Ние сме тези, които понесоха несгодите и безпокойството на 90-те…

Ние сме тези, които се шляехме по цял ден по улиците, защото нямахме нито компютри, нито телефони…

Ние сме тези, които палехме огньове на двора и ги прескачахме…

Ние сме тези, които за да пестим батериите на касетофона, превъртахме касетите на ръка, с химикал или молив…

Ние сме тези, които знаем, че най-вкусни са картофите на жар, изпечени с огън направен от самите нас…

Ние сме тези, които като не искахме да спим, разглеждахме до безкрай ковьора на стената.

В нашето детство нямаше и половината от това, което имат днешните деца, но изживяхме достатъчно весело детство!

Научете повече