Тогава играехме навън и сами създавахме социална мрежа -истинска, не виртуална, със смеха и закачките, с незабравимите детски игри. С ожулените колене и ...дебели филии с домашна лютеница.

Пишехме не в чата, а истински писма до непознато другарче. Чакахме с трепет отговор и когато получавахме такъв, често в писмата имаше подаръци -дребни сувенири и картички.
И хуквахме да се похвалим на съседчето....
Странно е нали, без компютри, смартфони и таблети!
Странно, но незабравимо!







РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив