“Основателят на охранителната фирма „Клуб 777“ Георги Калапатиров – Жоро Италианеца е обожавал песента „Бедни и богати“. Това разказва пред в. „Телеграф“ певицата Елена Чаушева, която е автор на текста, превърнал се в любим на мутрите от 90-те години на миналия век в България. 27 години след показния разстрел на Италианеца Чаушева, наричана „майката на борците“, си спомня само с добро за него.

„Жоро Италианеца обожаваше песента „Бедни и богати“, чийто автор на текста съм аз. Познавам ги от деца – и Жоро, и Маджо, и Маргините. От времето, когато бяха млади спортисти в Олимпийски надежди. Бяха весели, влюбени в живота момчета“, спомня си Чаушева, наричана „майката на борците“ поради познанството си с болшинството от тях в зората на демокрацията. „Аз се познавах с един от треньорите им и покрай него се запознах и с тях. Т

е знаеха целия ми репертоар, толкова пъти са пеели с мен и на спортната база в Белмекен, и в Тетевен. Толкова пъти съм ги изпращала на аерогарата, когато заминаваха на състезания“, спомни си още Чаушева.Тя обяснява, че била много близка с Жоро Италианеца и той буквално се изповядвал пред нея, била му душеприказчик. Чаушева помни добре и датата на смъртта му. На 6 април 1995 г. през нощта на Гребната база в Пловдив с един куршум бе застрелян Италианеца.

Три години по-късно бе убит и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. В началото на април 1995 г. Италианеца е в нелегалност, защото от полицията го търсят заради бой в пловдивска дискотека. Със съдружника му Петър Патерицата са обявени за национално издирване. Двамата се крият в Гърция, след което се връщат в България. В края на март са в курорта Боровец, като дори не дават вид, че се притесняват от полицията. На 5 април Жоро Калапатиров се отбива вкъщи. 

Носи спортно облекло и споделя с майка си, че отива към Пловдив. Във фаталната нощ срещу четвъртък той освобождава охраната и шофьора си и отива на мистериозна среща на Гребната база. Какво точно се е случило там и с кого се е срещал така и 27 години не е разкрито. Говори се, че Италианеца е носел куфар, натъпкан с пари, които били предназначени за ченге, което трябвало да го свали от бюлетина за издирване. На приближените си Италианеца споменал само че трябва да осъществи сделка. Вместо свободата си обаче Калапатиров среща смъртта. Когато след един час негови приятели отиват да го приберат, откриват трупа му. И до днес не е ясно кой е дръпнал спусъка. За убийството е проверяван соченият за автокрадец №1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца, но става ясно, че не е намесен.

„Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше нареден. Беше суетен. За мен лично те бяха много добри момчета. Аз бях и съм близка със семейството му. Баща му Митко почина, майка му е жива. Познавам брат му. Преди 3-4 години за последен път се събрахме в заведение по повод смъртта на Жоро. Ние така си го почитаме. Но COVID пандемията промени много неща – няма как да се правят сбирки с много хора. А и аз вече съм на 72 години, на тази възраст човек има различни заболявания. 

Изкарах тежко вируса и почти не излизам от вкъщи. На 8 април имам рожден ден, навършвам 73 години“, разказа още Елена Чаушева. Чаушева е пяла с оркестър „Канарите“ по времето на разцвета на борците. Пред „Телеграф“ тя си спомни, че написала текста на култовата песен „Бедни и богати“ в момент на влюбеност и тъга. „Мелодията е на гръцка песен, беше бавна, протяжна. Първо изпълнявахме нея. 

На един Ивановден, в особен момент на влюбеност измислих българския текст към нея“, разказа Чаушева. След време певицата Тони Дачева е записала песента със същия текст.И до днес тази песен звучи на гроба на Италианеца. Всяка година приятелите на Калапатиров палят свещи на лобното му място и в родното му село Златитрап. Бившите представители на ъндърграунда отдават почит и след това се събирали в известен ресторант в Пловдив. През последните две години обаче тази традиция била нарушена заради COVID пандемията. На поклонение ходели само най-близките, а срещите в ресторанта и пеенето на песента били забравени. Вероятно е този април традицията да се възроди, тъй като ограниченията паднаха. „Може би ще се срещнат отново, както в старите времена“, допускат негови познати.

Калапатиров учил в Спортното училище в Чепеларе, където тренирал борба и от там имал доста приятели, които го почитат и до днес. Освен с борба, Италианеца се е занимавал и с футбол като емигрант в Италия. На Ботуша играел още степ танци и тренирал деца по борба. Три години живял в Милано. През 1992 г. се върнал в Пловдив. Година по-късно заедно с няколко души от спортните среди създали “Клуб 777”. Започнали да се занимават с охранителна и застрахователна дейност.

Калапатиров вложил в бизнеса спестяванията от работата в Италия, почти 2 млн. лева. Именно заради гурбета му лепват прякора Италианеца. В първите години на прехода и преразпределяне на капитали новите бизнесмени се набъркват в конфликти с опоненти в застрахователните структури, стига се до стълкновения и кръвопролития. “Калапатиров не се намесвал често в скандали, но не е оставал и настрани”, спомнят си негови познати. До лятото на 1994 г. досието в полицията му е чисто. По онова време е първият инцидент с него. Една вечер участвал в престрелка с полицаи по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в инцидента дали показания срещу него. По-късно се набъркал в побой над бодигард в дискотека в Пловдив и бил сред обявените за издирване. Известно време се крил у нас и в Гърция. Постепенно бизнесът на “седмиците” започва да запада. Те купуват фалирала банка, но не успяват да увеличат капитала. На 24 март 1998 г. е застрелян и Петър Петров-Патерицата, докато се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „Кючук Париж“ чакала от засада кола. Когато джипът приближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е убит с шест куршума, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по чудо.

Почитат го със сръбски оркестър

Известен сръбски оркестър идва всяка година в заведение в Стария Пловдив, където бивши членове на някогашните групировки се събират, за да почетат паметта на Италианеца. Според запознати към него има нещо като „култ към личността“ и се явява обединител на всички мутри в отвъдното. Който е бил близък с някой покойник от групировките, винаги идва да почете Италианеца, твърдят хора от пловдивския ъндърграунд. Те пристигат в началото на април под тепетата, като мястото на срещата обикновено се пази в тайна.Вижте още:Цайкин убива двама в дискотека, докато кара отпуск от затвора.Извършва първото си убийство на 16 г., отмяна на смъртното наказание го спасява от разстрел.



Хърватски бомбаджии, ветерани от войната в Югославия, са най-вероятните наемници, поставили самоделно взривно устройство на пътя за Самоков край Пасарел. Бомбата избухва точно в 15.40 ч. на 31 март 2003 г., а мишената е бизнесменът Константин Димитров – Косьо Самоковеца.

Експерти по взривовете са категорични, че почеркът е югославски, а целта – сплашване, пише в. „Телеграф“.Ако са искали към онзи момент да убият Самоковеца, са щели да го направят. Близо седем месеца по-късно той вече е разстрелян на оживения площад „Дам“ в Амстердам, тогава Холандия.

При взрива обаче следствените органи разкриват, че взривното устройство е било поставено встрани от пътя. За това и при взрива няма пострадали хора. Нанесени са единствено материални щети на един от преминалите оттам два джипа G класа, с които пътуват Самоковеца и кортежът му.

В пътното платно е бил закопан детонаторен шнур с дължина минимум 200 метра. Охранители на Самоковеца са с превързани ръце още на мястото на инцидента от дошъл спешен медицински екип от София, но не са сериозно пострадали.Освен двата бронирани джипа от взрива е била засегната и синя „Шкода“ на възрастен мъж, отиващ към вилата си в Пасарел. Колата е със счупено панорамно задно стъкло. Единият от джиповете, в който е бил Самоковеца, е продължил по пътя към Самоков.

Останал е само другият джип, който е пуснат, след като приключи огледът на полицията. Самият Димитров е дал показания в полицията на следващия ден.

Той пристига в сградата на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ с 10 души охрана, автомобилен кортеж и дори не представя лична карта на портиера на входа, прави тогава впечатление на медиите.

Атентатът срещу Самоковеца е за сплашване при разразилата се по-рано война между големите играчи за контрабандните канали у нас.

Поредицата от атентати и престрелки започна след убийството на един от основните играчи на наркопазара – Поли Пантев, ликвидиран на карибския остров Аруба през март 2001 г.

Започналият спор за лидерство води до стрелбите срещу Антон Милтенов – Тони Клюна, Методи Методиев – Мето Илиенски, Цветан Василев – Хафти, също взривяването със същия почерк на мерцедеса на Иван Тодоров – Доктора на бул. „Цариградско шосе“.

Според разследващите спорът между групировките по отношение на контрабандата се върти именно между Самоковеца и Доктора. Освен каналите, които са на бившата Държавна сигурност у нас, българските контрабандисти поемат контрола и на трафика и транзита през Сърбия след разбиването на Земунския клан към онзи момент.Тогава в серия публикации в сръбските медии се посочва, че Земунският клан се е снабдявал с наркотици от България.

Естествено е този, който владее трафика през България, да е в по-добри позиции за овладяване на сръбския пазар. Хърватската връзка в атентатите не е случайна.

Няколко дни след взрива срещу Самоковеца в София е убит хърватинът Роберт Шкарица. За него се знае, че е свързан с трафика на дрога, сръбската мафия и е ветеран от югоармията.Атентатът предшестван от прокурорска проверка

Дни преди атентата срещу Самоковеца, на 22 май 2003 г., Върховната касационна прокуратура поиска от директора на Агенцията за финансово разузнаване да уточни изпращани ли са до прокуратурата разработки за Иван Тодоров-Доктора и Константин Димитров-Самоковеца.

Искането беше във връзка с изявления на тогавашния директор на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, че агенцията е изпратила до ВКП свои разработки, свързани с двамата бизнесмени.

Главният прокурор тогава Никола Филчев каза, че прокуратурата не разследва Доктора и Самоковеца и не е получавала никакви данни от службите и МВР за двамата.

От Агенция „Митници“ пък тогава официално заявяват, че посочените лица са или съдружници, или управляващи, за чиито публични масиви Агенция „Митници“ има достъп, не са в кръга на нарушителите. Публикации в медиите тогава единствено свързаха Самоковеца и Доктора с контрабанден бизнес.

Остави богата вдовица и наследници

Косьо Самоковеца е разстрелян посред бял ден на площад „Дам“ в центъра на Амстердам, Нидерландия, на 6 декември 2003 г. Тогава пострадва и актуалната му любовница моделката Цеци Красимирова.

След неговия разстрел срещу наследниците му – съпругата Ангелина, сина Косьо-младши и брат му Мартин Димитров, тръгват дела от тогавашната комисия „Кушлев“, позната като КПКОНПИ към днешна дата. Самоковеца обичал да инвестира сериозни суми за покупка на имоти у нас и в чужбина, става ясно впоследствие от данните на антикорупционната комисия.

След сериозни дела срещу КПКОНПИ обаче Ангелина Димитрова успява да си върне „Замъка“. Допреди няколко години братът на Самоковеца е правил опити да го превърне в хотел, но така и не е потръгнал бизнесът.

Затова заедно с вдовицата сега се опитват да го продадат, разказаха пред „Телеграф“ съседите му от улица „Авксенти Велешки“ 37 в Самоков. 47-годишният Мартин Димитров върти хотели по морето и в курорта Боровец, но със „Замъка“ не му потръгнало, коментират още местните.

Богатата вдовица Ангелина и синът Косьо-младши живеят в Лондон. Миналата година наследникът на висаджията навърши пълнолетие, а от няколко години е поданик на кралицата. Младият Косьо учи в елитно училище във Великобритания и е една от местните тенис надежди.



1. „Клепачите ти натежават… ти заспиваш… ти вече не си котка… ти си геврек!“

2.„Седях си тихо и спокойно и изведнъж огладнях! Останалото ми е като в мъгла…“

3.„Зеленчуците не са храна, зеленчуците са това, което се яде с храната.“

4.„Хайде първо да хапнем, а после да проявяваме дружелюбие?“

5.„На Мелмак казваме: „Ако обичаш някого – пусни го. Ако се върне при теб, значи е твой. Ако го блъсне кола, значи така е трябвало да стане.“

6.„Не мога да ви разбера вас хората! Ако обичате някого, се страхувате да му го кажете, а ако разберете, че и вие не сте му безразличен, ревете за загубеното време… Ами ако утре планетата ви се взриви?“

7.„Лин, послушай старите, остави изкуството и действай по план. Първа точка – хвани се за първия попаднал ти богаташ!“

8.„Нямаше нужда да си сушиш главата със сешоара. Сега ти се разхвърчаха мислите.“

9.„Барбекюто най-сетне се разпали. Особено колелата.“

10.„Пожарната ли е? Идвайте бързо, нападнат съм от огромна хлебарка! Не е ваша работа? Тогава съм котка и не мога да сляза от дървото!“

11.„Когато лазиш под чужди прозорци, всичко можеш да чуеш.“

12.„Аз ли съм прекалено чувствителен или в стаята витае някакво напрежение?“

13.„Уморен съм! Мигам трудно.“


 


1.Спомняш ли си дървените кончета?

2.Дъвкал ли си дъвка за балончета?

3.Пазиш ли си с капси пистолета?

4.Близал ли си захарни петлета?

5.Мацал ли си с темперни боички?

6.Карал ли си "блъскащи колички"?

7.Имал ли си обриви от шарка?

8.Стрелял ли си с пушка в "Лунапарка"?

9.Помниш ли количките със лагери?

10.Бил ли си на пионерски лагери?

11.Крал ли си череши и сливи от съседа?

12.Спомняш ли си първата победа?

13.Ами загубата,за която плака?

14.Ами първата целувка в мрака?

15.Със момичето с безбройните лунички,

дето не приличаше на всички...

16.Как със ножче издълба във парка

буквите ви на една шишарка...

17.Как целувахте се мокри във дъжда,

под прокъсания шлифер на нощта.

После тя лежа с температура.

18.После балът!...После и матура...

Ти в родната казарма,тя във института...

После някой времето разбута.

Стана някак си объркано,неясно.

Ти внезапно изведнъж порасна.

Тя внезапно стана хладна...друга -

Имаше съпруг и бе съпруга!

.............

А парка го изкорениха.

С бетон висок го оградиха

и зад високите огради

издигнаха високи сгради...

И само споменът за парка

търкаля мъничка шишарка,

със букви в нея издълбани,

като невинни детски рани

със колене до кръв ожулени.

Във тайни блянове забулени...

Със спомен за едно дете,

мечтаещо да порасте!

Автор:Тихомир Колев         


 

Чавдар Джуров

Военните парашутисти Иван Крумов, Стефан Калъпчиев и Чавдар Джуров/синът на Добри джуров/ скачат от стратосферата 50 години преди уникалния скок на австриеца Феликс Баумгартнер

След скока от Космоса на австрийския парашутист Феликс Баумгартнер, който предизвика сензация, е добре да си припомним, че български парашутисти са правили подобни изпълнения преди 45-50 г. Наистина парашутните скокове на българските парашутисти не са от 39 км., но също са изпълнени от стратосферни височини. През 1957 г., български военни парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите и при сигнал просто се пускали в бездната. Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но впоследствие забранява всякакви подобни опити, заради високият риск за живота на парашутистите.

ПОЛКОВНИК СТЕФАН КАЛЪПЧИЕВ

Стефан Калъпчиев е роден през 1921 г. в с. Грамада, дн. квартал на гр. Благоевград.Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев и Годноджумайската партизанска чета. През 1943 г. е мобилизиран в окупационния корпус в Югославия. Дезертира и е партизанин в Югославска народна освободителна армия (ЮНОА). Участва в посрещането на мисия „Виктор“ (парашутна група на Иван Винаров, Щерьо Атанасов и др.) за усилване командването на НОВА. Техният десант го спечелва за парашутизма. Избран е за първия командир на Интернационалния войнишки батальон от състава на НОВА. Провежда диверсионни акции в тила на Вермахта в Югославия. 

След 9 септември 1944 г. започва да се занимава с парашутизъм. Служи в БНА.Става третият по ред командир на Парашутната дружина. След това е назначен за началник на Военното училище във Враждебна и за началник на парашутно-десантната служба в ПВО и ВВС.През 1957 г. въвежда в българския парашутизъм височинните скокове със задържане и незабавно отваряне на парашута. Той е първият български парашутист, който още през 1951 г. пробва скок от 3500 м със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м от земята.Постепенно увеличава височината, докато успява да постави световен рекорд от 11 300 м пак със забавено отваряне на парашута. После на 2 пъти подобрява собствения си рекорд, като стига до 13 738 м. Това са все скокове от стратосферата, която според учените започва от 10 500-11 000 м.

Постига пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм. Той е първия българин, който изпълнява парашутни скокове чрез катапултиране. Извършва над 2000 парашутни скока. Награден от ФАИ за особени заслуги към авиационните спортове с почетния диплом „Пол Тисандие“. Загива на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище на 43 годишна възраст, след скок от хеликоптер. В Аероклуб „Божурище“ е изграден Паметник на полковник Стефан Калъпчиев .

ПОЛКОВНИК ИВАН КРУМОВ

Той е роден на 24 август 1926 г. в пловдивското село Зелениково.В спортната му биография са записани 1600 скока през 20 годишната му военна служба. Носител е на три световни и на 12 републикански рекорда по парашутизъм. Много преди да се роди австрийския световно известен парашутист Феликс Баумгартнер, той скача от уникалната височина – 15740 метра с отваряне на парашута едва на 600 метра над земята. Като дългогодишен началник на парашутната служба на ВВС в БНА организира и ръководи и обучава стотици млади и смели радетели на този мъжествен спорт . а неговите заслуги към тази военно-приложна дисциплина е награждаван многократно с високи воински отличия .Загива трагично на 1 юни 1973 година при изпълнение на поредния си парашутен скок. Посмъртно е награден от ФАИ с диплом и почетен знак « Пол Тисандие».

МАЙОР ЧАВДАР ДЖУРОВ

Чавдар Джуров е по-големият син на тогавашния министър на отбраната, армейски генерал Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. На 28 август 1966 година, поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 м. Уникалното в случая е, че Джуров скача от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15. Чавдар Джуров силно мечтае да стане летец, а по-късно и космонавт. Летец става, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини. Чавдар Джуров загива на 14 юни 1972 година при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов.Техният реактивен учебно тренировъчен самолет Л-29 се забива край плевенското село Крушовене..

От доц. Петър Ненков



Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при ниско поведение или слаб успех те изключваха без да им мигне окото.

Сутрин при влизане в училище имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставаме си чантите и излизаме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер в клас. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше  казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

 В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на Директора беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при ниско поведение или слаб успех те изключваха без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в  главите, че УЧИТЕЛЯТ Е НАШИЯТ РОДИТЕЛ В УЧИЛИЩЕ  и каквото каже се изпълнява ! Иначе – бой и там и в къщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречи в час напускаш и ти пишат неизвинено, ако има проблем с някой ученик, като много отсъствия, без домашни, се викат родители, ако продължава се намаля поведение и като крайна мярка преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме (бяха по-спокойни може би).

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца..

В 11 клас всички пушехме, само че пушкома беше на майната си от училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – жална ти майка – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив