Това беше училището от нашето детство, нищо общо с днес! Ето защо:

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при ниско поведение или слаб успех те изключваха без да им мигне окото.

Сутрин при влизане в училище имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставаме си чантите и излизаме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер в клас. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше  казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

 В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на Директора беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при ниско поведение или слаб успех те изключваха без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в  главите, че УЧИТЕЛЯТ Е НАШИЯТ РОДИТЕЛ В УЧИЛИЩЕ  и каквото каже се изпълнява ! Иначе – бой и там и в къщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречи в час напускаш и ти пишат неизвинено, ако има проблем с някой ученик, като много отсъствия, без домашни, се викат родители, ако продължава се намаля поведение и като крайна мярка преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме (бяха по-спокойни може би).

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца..

В 11 клас всички пушехме, само че пушкома беше на майната си от училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – жална ти майка – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉