Стрижеха ни в училище,разпаряха тесните панталони,забраняваха да слушаме "упадъчна западна музика" и още

Ние- родените през петдесете години на миналия век помним добре социализма! Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме "упадъчна западна музика" / Бийтълс?/  

Помня как за децата на "активните борци" имаше специална квота за влизане във ВУЗ - влизаха със тройки, докато за нас трябваше да имаме бал "отличен 6" за класиране в МЕИ- то..През 1966 / 67 година живях в общежитие в кв.Дървеница. . В стая 4м. на 4кв.м.  (16. кв.м).  бяхме четирима: аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-курс, един от Тунис -чуждестранен студент и един 50 годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение! Имаше една масичка в стаята. За кого по напред!  

Саллих от Тунис и "партягата" все се караха политически.Това ме накара да си потърся квартира в селото Дървеница  По това време още нямаше "Младостите 1,2,3,4) в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се скара, че съм ползвал банята ?! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая -без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз със домати в една желязна чинийка и купичка компот! "Голямо ядене!!!" Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа и  ни гонеше глад, отивах до  близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет и олиото от оливиерата. Така ядяхме  ние-веселите студенти! Там (в кухнята на ресторанта) съм виждал, как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена !?, за да я сервират отново! 

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе -също студент като мен..  Обаче баща му беше някакъв партиен големец в Русе и той не се хранеше  в стола като мен и останалитемен , а се разделяхме пред хотел "Рила", където ядеше в специалния стол-ресторант за партийни велможи! После преди да се дипломирам започнах работа в ЗЗУ  и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата "инженер", заплатата ми стана 110 лева за същото работно място! Социализъм ! 

После бригади, бригади... - всяко лято по десет дни инженерите трябваше да окопаваме цвекло по селата !

 Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от заводските директори, партийния секретар и фамилийте им. За нас беше лагера с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как по вече ! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява заградено с дъски място и издигнат почернен варел с вода да се топли от слънцето.

 Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева поисках най после да купя за семейството пералня. Купих с връзки  "Татрамат" -чехска за 630 лева .Със заем! Изплащах го  две години!!!

 През всичките тези 16 години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете в едно жилище с родителите ми, но.... отговора доиде чак през 1988 година -  след 16 години!! През това време на съседите ми- баба и дядо "активни борци" , които имаха неженен 40 годишен  син,  дадоха втори тристаен апартамент в нов блок! 

Мога да  добавя  още , как ми "орязаха" заплатата на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар , защото си пуснах брадичка и не я махнах , както той ми заповяда ! Има, има  много още за споделяне за "красотите" на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече.

Svetlin Goranov

Научете повече

Помните ли култовата фраза на Миташки от филма "Куче в чекмедже"

Култова фраза от филма "Куче в чекмедже"когато Миташки информира лелите, че баща му ще му купи колело, ама друг път..

„Куче в чекмедже“ е български игрален филм (детски, драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Малкият Митко – Миташки (в ролята Веселин Прахов) е дете на разведени родители, живее с майка си, вечно заета със служебни събрания, и по цял ден стои сам вкъщи.

Мечтае само за едно нещо — да си има куче — истинско, не плюшена играчка.

Заедно с двама негови приятели, Андро (Мартин Стоянов) и Стефан (Емил Димитров) купуват от един крадец (Павел Поппандов) кучето Рошко за три лева и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Тъй като Рошко е общо притежание, се редуват да го гледат и то така че родителите им да не разберат.

Научете повече

По времето на Брежнев СССР става първа икономика в света

Посещение на Главния секретар на ЦК на КПСС, Леонид Брежнев в НР България -София, Януари 1979г.

Официално на първо място е САЩ, а СССР на второ място. Икономистите още спорят кой първи кой втори, по икономически показатели САЩ са първи, но ако извадиш разходите на СССР за безплатно образование и здравеопазване и всички останали социални разходи, които са около 30% от бюджета, тогава СССР е първа икономика в света.

Брежнев ръководи Съветския съюз като Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от октомври 1964 до смъртта си през 1982 година. След Йосиф Сталин той е най-дълго управлявалият държавник на СССР – 18 години.

 Въпреки че първите му години са успешни в икономическата сфера, неговото управление често е критикувано, понеже тогава започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, това се усеща особено силно в последните години, в които той е на власт. Тези неуспехи на Брежнев, в крайна сметка водят до разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Въпреки това, според резултатите от проучване на общественото мнение, проведено през 2013 г. от Левада Център, Брежнев е признат за най-добрия държавен глава на СССР.

Брежнев е роден в Каменское в украинско работническо семейство. След като завършва Днипродзержинския металургически техникум, става металург-инженер в железостоманената индустрия в Украйна. През 1923 година влиза в Комсомола, а от 1929 година е активен член на Комунистическата партия. 

Мобилизиран е във Втората световна война и напуска армията през 1946 година с ранг генерал-майор. През 1952 г. става член на Централния комитет, а през 1964 г. наследява Никита Хрушчов като Първи секретар. Алексей Косигин наследява Хрушчов като Председател на Министерския съвет.

Научете повече

Големият пожар със жертви заради конгреса на БКП през 1986 г.за който мнозина смятат,че е било саботаж срещу комунистическия форум

На 4 април 1986 г. сутринта, докато започва вторият ден на XIII конгрес на Българската комунистическа партия (БКП) и Тодор Живков преглежда речта си, едно от най-големите предприятия в Михайловград, днешна Монтана, се превръща в огнен ад.В завода за камгарни прежди избухва голям пожар и десетки огнеборци и милиционери са вдигнати по тревога. За няколко часа огънят е потушен, но двама работници загиват, а над 30 души са обгазени.

Заради опасенията, че пожарът може да измести вниманието от важния политически форум и дори да бъде коментиран като саботаж срещу комунистическата власт, бедствието е покрито с мълчание. Неизвестни за цяла България остават както жертвите, така и себеотрицанието на пожарникарите, спасили стотици хора.

Огънят в камгарната фабрика „Монтана“ пламнал към 9 часа в петък. Смяната от около 500 работници тъкмо застанала по местата си, когато цехът на втория етаж започнал да се пълни с дим. Под помещението бил складът със суровина за прежди и облаците пушек извирали от него към машинната зала. Подът под краката на работниците се нагорещявал и ръководството започнало евакуация, като съобщило за пожара в окръжното управление на МВР.

„Бяхме на оперативка, когато получихме сигнала. Първо помислихме, че е учение, но погледнахме през прозорците, видяхме пушека над града и разбрахме, че работата е много сериозна“, спомня си тогавашният шеф на противопожарната охрана Петър Мирчев. Дежурната смяна огнеборци с вой на сирени се втурнала към завода, изпратени били и всички патрулки с милиционери.

Първите пристигнали в горящия завод още си спомнят кошмарната гледка. Гъсти талази кафеникав дим излизали от запалената сграда, а работници навън се лутали и търсели колегите си, уплашени дали са успели да излязат.

„Сложихме апаратите със сгъстен въздух и влязохме в цеха, но установихме, че вътре има само дим. Огънят беше в приземния етаж, където бяха балите със суровини от Югославия. Те горяха и изпускаха смъртоносни отровни вещества – киселина, циановодород, дори фосген – боен газ, който се е използвал през Първата световна война“, разказва по-късно бившият пожарен шеф Мирчев.

„Беше страшно! Сутринта проверявах ел. подстанцията, когато в нея нахлу дим и токът изключи. Останах заключен вътре. Чуках по вратата и виках за помощ! Добре, че ме чуха и отвориха“, спомня си ел. техникът Милчо Тодоров. В суматохата предачките забелязали, че една от тях липсва и пожарникарите започнали издирване. Зам.-шефът на противопожарната служба Тотко Тодоров открил жената в машинната зала, но вече мъртва. „Снежана беше излязла с нас, но се върна за чантата си и загина“, спомнят си работниците.

„Огънят бързо беше локализиран и потушен, но голямата опасност дойде от запалената суровина и отровните газове, които се разнасяха в района. Трудности създаваше и обстановката – сградата беше без прозорци, гъсто изпълнена с машини и цялата наситена с дим“, разказва бившият пожарникар Евгени Николов.

В нагорещените като печки помещения сред облаците отрови огнеборците бързо губели сили. Момчетата обаче отказали да почиват, искали само нови бутилки с въздух и отново се гмурвали в пушеците. Над 20 от пожарникарите се натровили, но не напуснали завода.

„Отравянето ставаше постепенно, нямаше нито мирис, нито парене в очите или болка. Просто ти се приспива и започваш да падаш“, спомня си Петър Мирчев. Към края на гасеното огнеборците намерили и още едно безжизнено тяло – на работника Благой, който поддържал климатичната инсталация на завода. Той пълзял в тръбите, за да ги чисти, и затова всички го наричали Мишката. Мъжът успял да се измъкне от тръбопроводите, но задушен издъхнал до изхода.

Около 20 огнеборци и десетина обгазени работници били настанени в болницата.

„Бяхме пропити целите от отровния дим, даже дрехите ни излъчваха отрови. Медиците, които ни приемаха, също се отровиха само от униформите ни“, спомня си бившият лейтенант Евгени Николов. Лечението на пожарникарите и работниците продължило двадесетина дни, но повечето от тях месеци наред приемали лекарства за увредените си черни дробове.

Ръководството на МВР наградило хвърлилите се в огъня момчета с благодарности и парични суми. Но за пожара вестници, телевизия и радио не съобщили нито дума. В Северозапада тайно се говорело, че огънят е запален умишлено. Влезлите в изгорелия склад криминалисти заявили, че причината за пожара била счупен лагер на машина, който подпалил суровината.

Мнозина обаче и до днес смятат, че запалването е било саботаж срещу комунистическия конгрес. Точно в този ден на конгреса трябвало да се изказва предачка от завода. „Беше диверсия“, убеден е и бившият ел. техник Милчо Тодоров. Заводът останал затворен няколко месеца. Химически войски обезопасили покритите с отровни сажди помещения и закопали дълбоко токсичните отпадъци. Заводът бил възстановен и започнал отново работа.

Научете повече

Големи Актьори които винаги ще помним и много ще ни липсват

Георги Русев:Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.Член на Член на САБ (1953) и СБФД (1977).

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Русев.

Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.

Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.

Филип Трифонов:Завършва средното си образование в 34 гимназия в София. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), където учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев. Отбива военната си служба (1965 – 1967) в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар“, София, специалност „Ски алпийски дисциплини“.Има две деца – Александра Трифонова, доктор по Византийско изкуство и Мартин Трифонов, скулптор.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми. Той е актьорът, участвал в най-много награждавани филми. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“ от филма „Момчето си отива“ е считана за култова до днес, 50 години след като я произнася. Безмълвните сцени, в които си партнира с голямата актриса Невена Коканова ще останат в „златния ни архив“. „Тогава тя ме целуна в кадър и, като „целунат от Невена“, продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът „Момчето си отива“ напълни кината и пожъна голям успех“.

Филип Трифонов умира на 73 години на 6 януари 2021, в деня на Богоявление.

Научете повече

Юрий Никулин вървейки пеша за работа,става свидетел на ужасна трагедия

При катастрофа - жена и 6-годишният й син са  блъснати от кола на зебра.

Майката е мъртва. Момчето по чудо не пострадва. Никулин сваля якето си и покрива тялото на жената, за да не види детето мъртвата си майка.

Полицията пристига, линейката, тълпата се събира. Само плачещото момче, седящо отстрани на пътя, бе игнорирано. Актьорът седна до детето, утеши го колкото можа, дава червената си вратовръзка с пчела и после го прибира с такси.

На този ден Никулин имал среща с японците. И той закъснява с 1,5 часа, влиза в офиса без яке и вратовръзка, в бяла риза с навити до лакътя ръкави. Ръководителят на делегацията Ито Кобаяси и колегите му отчитат появата и забавянето на Никулин като обида и демонстративно напускат цирка.

5 години по-късно Кобаяси разбира причината за забавянето. Никулин бил поканен в Токио, като изпращат  самолет за него. 

На посрещането присъстват 78 нископокланящи се артисти,японци без якета и вратовръзки и в бели ризи, чиито ръкави били навити до лакътя.

В България е познат от филмите „Диамантената ръка“, „Дванадесетте стола“, „Кавказка пленница“ и др.

В негово изпълнение е известната песен „А нам всё равно“.Вижте още:През 1982 г. осъждат на смърт 33 годишен мъж прегазил 4 деца на спирка.Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.

Научете повече